Blow (2001) Свали субтитрите
по истински случай
Добро момче.
Дръж здраво, Дъли.
Влизай.
- Добри ли сме?
- O, да.
Добри ли сме? Да, добри сме. Красиви сме. Идеални сме.
Tова е отличен 100% чист колумбийски кокаин, дами и господа.
Чист като девствен сняг.
Казвам се Джордж Янг
федерален затворнически номер 19225004.
Роден съм в Нова Англия,
Maсачузетс, всъщност в град Уемът.
Tова съм аз.
A това е най- добрия ми приятел, Tуна.
Баща ми имаше компания за ВиК и ОиВ.
Имаше три камиона, десет служителя и правеше големи поръчки.
Беше моят герой.
- Успя ли?
- Не паднах нито веднъж.
- Браво. Ще се видим довечера, нали?
- Мога ли да дойда на работа с теб?
- Фред. Да вървим. Кажи довиждане.
Млъквай. Ще говоря с момчето си колкото искам. Имаш ли проблем с това?
Наистина ли искаш да дойдеш?
Какво пък, по дяволите? Добре.
- Добре, взимай си ботушите.
- Благодаря, тате. Благодаря.
Какъв ти е проблема, Бил? Познай кой ще чисти днес. И ще купува обяда.
Пари! П- А- Р- И! Tова е твоя работа, не моя!
Татко работи много, на не изкарва достатъчно, за да е доволна мама.
Според теб защо се ожених за тебе?
Мислеше, че си се омъжила за човек с по- ниско потекло.
Обеща й звездите, но не й ги даде.
Истината е, че бизнесът не потръгна и се разорихме.
Не ме докосвай! Виж си ръцете.
Моля те, не пред момчето.
Момчето, момчето! Ами аз, Фред?
- Къде отиваш?
- Вкъщи, Джордж!
Mамо, къде отиваш?!
Колкото и често мама да си отиваше,
колкото и пъти да го злепоставяше,
той винаги я приемаше обратно.
Обичаше я.
Боже, обичаше я.
Ела тук.
Добре ли си?
- Да.
- Добре ли си?
Здрасти, Джордж. Прибрах се.
Хайде, прегърни ме.
Хайде, Джорджи.
Ела при мама.
Джордж, ела да прегърнеш мама.
В продължение на 10 години
баща ми си скъсваше задника от работа по 14 часа на ден, 7 дни в седмицата.
He му пукаше. Само да бяхме щастливи.
Добре, какво трябва да направя?
Но накрая, не изкарваше достатъчно.
Бавно, но сигурно загубихме всичко. Разорихме се.
Да си купим сладолед.
В момента не ми е до сладолед. Какво ще правим?
Всичко ще бъде наред, Джордж. Всичко ще се оправи. Винаги се оправя.
Ще си намеря друга работа.
Виж, живота е такъв. Понякога си на върха, понякога на дъното.
Когато си горе, никога не е достатъчно.
Когато си долу, си мислиш, че никога вече няма да се изправиш. Но животът продължава.
Запомни това. Парите не са най-важното, Джордж.
Нямат значение. Само изглежда, че имат.
Да, бе. Кажи го на мама.
Да. Tова ще бъде трудничко.
- Тате.
- Какво?
Аз ще бъда ли беден? Не искам никога да съм беден.
Tогава няма да бъдеш.
Тогава реших, че няма да живея така.
Трябваше да отида възможно най-далече.
Манхатън бийч - Калифорния
Манхатън бийч - Калифорния Преместих се в Калифорния през лятото на 1968 с Туна.
Преместих се в Калифорния през лятото на 1968 с Туна.
Имахме 300 долара и черен TR-3.
Изобщо не беше като вкъщи. Беше рай.
Имахме малък апартамент на брега.
Не беше нещо лукс, но беше хубав.
Трябва ли ви помощ?
Калифорния не приличаше на нищо, което бях виждал преди.
Къде е бирата?
Хората бяха независими, пълни с нови идеи.
Използваха думи като "направо", "готино", "яко".
Жените бяха красиви.
И всички работеха едно и също.
Аз съм стюардеса.
Аз съм стюардеса.
На самолет.
И всички се друсаха.
Боже мой!
- Измислих го.
- Измисли какво?
Как ще изкарваме пари, щом не искаме да работим.
Виж.
Марихуана?
- Tуна, това са глупости.
- Ще я продаваме.
Ще си направим дози за продажба на плажа.
Да вложим всичко, което имаме, сто долара.
И ако не го продадем, можем да го изпушим.
Откраднал си го, приятел.
Не е лоша идея, човече. Хората се друсат навсякъде.
Ако търсиш някой, който продава, имам един човек.
Човекът беше Дерек Фориъл. Легенда от крайбрежието на Манхатан.
Притежава 3 ресторанта, 2 нощни клуба, обществени перални.
Но по- важно е, че притежаваше първия мъжки фризьорски салона в Южна Калифорния.
Барби.
Maрия.
Значи това е новият мъж, а? Сладък е.
- Джордж.
- Tуна.
Здравей, Tуна.
Здравей, Джордж.
Барби, готин е. Прилича на Кен.
Keн и Барби. Боже мой, толкова е съвършено.
Момичета, дайте ми около 5 минути. Искам да говоря насаме с пичовете.
Забавлявайте се.
Добре, всички да излязат. Хайде.
Бързо. Дайте ни няколко минути.
Изруси се, Рон. Много добре, Хедър.
Какво мога да направя за вас?
Бихме искали да си купим малко "растения".
Знам какво искате.
- Но първо, ченгета ли сте?
- Не.
Ако сте, трябва да ми кажете. Ако не ми кажете, това е капан.
Не сме ченгета. От Масачузетс сме.
Той прилича ли ти на ченге?
Всъщност, не.
Хубаво е, че сте приятели на Барби.
Защото, ако не бяхте
изобщо нямаше да говоря с вас.
Какво е това, по дяволите?
Растението ви.
По- голямо е, отколкото си мислехме.
Не продавам на дребно. Искате ли го или не?
Взимаме го.
Tуна и аз станахме царете на манхатънския плаж.
Ако купуваш трева, купуваш я от нас.
Правех много повече пари отколкото с обикновена работа.
Изградих си репутация.
Хората дори започнаха да ми викат Бостън Джордж.
Беше идеално.
Tова е за мен.
- Какво е това?
- Всичко.
Ти, Калифорния, плажът.
Tова място тук.
Най- сетне като че си намерих мястото.
Чувствам се добре.
Щастлив си.
Да, щастлив съм.
A ти?
Добре.
Виж какво донесе котката.
Мили Боже, Дъли.
Какво правиш тук, по дяволите?
Вървях по плажа. Гледах си работата.
И кого виждам? Tози тъпак.
- Не знаех, че живееш тук.
- Какво правиш тук?
На почивка съм, човече.
Връщам се в училище.
Това е повод за една трева. Ти ли ще имаш честта?
- Не, човече. Твърде съм замаян.
- Хубава трева, а?
Мамка му, да.
Не съм виждал нещо такова. Направо не съм в час.
Браво.
Надрусах се.
Надрусах се.
Наистина се надрусах.
Надрусах се, човече. Наистина...
Се надруса?
Човече, иска ми се да занеса малко такава дрога, като се прибирам.
Мамка му, да. Знаеш ли колко пари можеш да направиш с такава дрога на изток?
- Без майтап ли, Keв?
- Tочно така.
Ако може да я осигурите, ще е лесно да се пласира.
Знаеш ли колко колежи има в радиус от 60 мили?
Амхерст, Смит, Хамшир.
Наистина? И Холийок.
100 000 богати хлапета с парите на родителите си.
Наоколо не се намира нищо. Или поне нищо добро.
Харчат по 400 кинта за боклуци.
Аз го виждам така, Барби лети два пъти седмично на изток.
Две чанти на полет. 12 кила в чанта.
Tова са 50 кила на седмица.
Много е, но такава дрога не може да се намери там.
- Казвам ти, Дерек, ще се продава.
- Не знам.
Най- добрата стока
можеш да вземеш по 500 за 400 грама.
Хайде бе. Никой няма да плати толкова.
Вече е договорено. Парите чакат.
- Боже!
- "Боже" е добре.
Слушай...
Искаш ли да си ми пратньор. 50 на 50.
Ако сметнеш, ще видиш, че това са над 30 бона на седмица печалба.
15 000 долара на седмица за теб.
В джоба ти, необлагаеми и чисти.
- И ще работя само с теб.
- С Барбара и с мен. Никой друг.
Ще стане, Дерек.
Не знам. Източно крайбрежие, самолети. Аз съм параноик.
- Рисковано е.
- Дерек, тя е стюардеса.
Не й проверяват багажа.
Международно летище Лос Анджелис
Международно летище "Логан", Бостън
Още. Трябва ми още.
Трябва ми още. Трябва ми още.
Какво трябва да направя? Мога да нося само 2 чанти. Не мога да летя до тук всеки ден.
Знам, но имам предчувствие. Кажи на Джордж.
Изпускаме сериозни пари. Кажи на Джордж. Той ще измисли нещо.
- Аз ще измисля.
- Добре.
Двадесет, четиридесет
шестдесет, осемдесет, девет.
Двадесет, четиридесет, шестдесет, осемдесет, хиляда. 128 000 долара.
Става ми само като ги гледам.
Вярваш ли, Джордж?
Какво има? Нещо станало ли е?
Да. Развесели се. Половината от това е наше. Богати сме.
- Не е достатъчно.
- За какво говориш, по дяволите?
Постановката не е както трябва. Вършим цялата работа, а получаваме само от продажбите на дребно.
- Само препродаваме.
- Е?
Трябва да стигнем до източника.
- Източника? Ами Дерек?
- И той е само посредник.
Дерек ни е партньор. Това, което е добре за него, е добре и за нас.
Значи ни трябва източник. Откъде започваме?
Някой от вас да говори испански?
Tуна! Донеси се тук! Идвай и се забавлявай.
Вива ла Мексико!
"Салюд". Наздраве.
"Комо", марихуана?
Пушене? Изпушете ги?
Имате ли нещо за пушене?
"Донде еста" трева?
Знаете ли откъде можем да купим трева?
"Ел" бурен.
Знаете ли къде можем да намерим марихуана?
Да си вземем малко от тревата. Нали знаеш?
Трева, човече. Maрихуана?
Значи имате всичко?
- Още не съм питал.
- Какво?
Още не съм питал. Давай.
Ще се върна.
Сантяго.
Рамон казва, че търсиш малко дрога.
Така е.
Например, нещо такова?
Да. Да, това ще свърши работа.
Ще го взема.
Смешен си. Наистина. Колко ще ти трябва?
Всичко.
Ще дойда след седмица със самолет.
Mоже би се движим малко бързо. Вземи малко и после ела.
Да, но не ми трябва малко. Трябва ми много.
Чакай малко. Слушай.
Виж какво ще ти кажа, aмиго,
какво ще кажеш да се върна и да ти, да речем...
50 000 долара.
Tова ще намали ли тревогите ти?
Aмиго, донеси ми 50 000 и няма да имам повече грижи.
Не мога да повярвам, че крадем самолет.
- Не бъди такъв страхливец.
- Не крадем. Заемаме го.
Успокой се. Имаме компания.
Хайде, да вървим. Tуна. Да вървим.
Успех. Ще се видим в пустинята.
Сигурен ли си, че знаеш какво правиш?
Успокой се. Милиони пъти съм летял с моя старец.
Не трябва да се тревожиш за излитането. Трябва да се тревожиш за кацането.
Радвам се да те видя. Ти си човек на думата.
Знаеш ли, 50-те хиляди, които ти обещах,
не можах да ги намеря.
Затова ти донесох 75 000.
Весела Коледа, Дерек.
Красиво е.
Ти си гений, Джордж. Весела Коледа.
От това ще стане невероятна коледна картичка. Донеси ми фотоапарата, Свен.
Видя ли спалнята?
Акапулко, Мексико 1970 Страхотна е. Толкова е хубава.
- Видя ли я?
- Да, Видях я.
- Боже мой.
- Какво мислиш?
- Шегуваш ли се?
- Искаш ли я?
Ще я вземем.
Това беше страхотно.
Седмината бяхме като семейство.
Работихме здраво, забавлявахме се здраво, нямахме грижи.
Беше съвършено.
Не мога да се налюбувам на размера на този пръстен. Обожавам го.
Фред, кажи ми, че не ти харесва.
Щастлив съм, че Джордж намери някой, когото обича.
Да, разбира се. Но говоря за пръстена. Това е нещо друго.
Джордж има изключителен вкус.
Какво е това? Трябва да е поне два карата.
Определено е два карата. Пази го.
Може да искаш да го застраховаш.
Трудно е да си представя, че можеш да си позволиш такъв пръстен със заплата на строител.
Млъквай, Фред. Затвори си голямата уста.
Не се купува на веднъж. Това са спестявания.
- Спестявания, глупости.
- Да, спестявания.
Нещо, за което нищо не знаеш.
Голяма и стара скръндза!
Той все още има онези пари от участието.
- Не я слушай.
- Джордж, кажи на баща си...
Кажи на баща си за спестяванията.
Спестявания.
Момчето е щастливо. Не му разваляй удоволствието.
- Не му развалям удоволствието.
- O, Господи. Мила.
- Наведи си главата назад.
- О, Барбара.
- Толкова съжалявам.
- Вземи моята кърпичка.
- Тя добре ли е?
- Ще се оправя.
- Ще ти донеса лед. Трябва ни лед.
- Тя е добре. Искаш ли да си тръгваш?
Да, да вървим.
- Не опитахте дори предястията
- Не, няма нищо. По-добре е.
Ще оставя бакшиша.
Надявам се, че е чувстваш по-добре. Радвам се, че ви виждам.
Обади се на майка си сутринта.
Какво хубаво момиче. Това само стотачки ли са?
- Сигурен ли си, че си добре?
- Добре съм.
Ще се разстроиш ли, ако не дойда с тебе в Чикаго?
Не, не и ако не искаш да дойдеш.
Слушай, трябва да ти се извиня за родителите си.
Не бяха толкова зле. Готини са.
Не съм сигурен за това.
Искам да ми обещаеш нещо.
Обещай ми, че никога няма да станем такива.
Не искам да свърша като тях.
Ще свършим като себе си.
- Обичам те.
- Влизай в колата.
Побързай, преди да са излезли.
Джордж Янг, обвинен сте в притежание
на 330 килограма марихуана с намерение за разпространение.
Чикаго 1972 на 330 килограма марихуана с намерение за разпространение.
Чикаго 1972 Какво пледирате?
Какво пледирате?
Ваша чест, бих искал да кажа няколко думи.
Трябва да станете, за да се обърнете към съда.
Добре. Ами...
честно...
не смятам, че съм извършил престъпление.
Нелогично и безотговорно е от ваша страна да ме пратите в затвора.
Какво съм направил?
Пресякъл съм една въображаема линия с бала растения.
"Казвате, че съм разбойник, казвате, че съм крадец,
но къде е коледната вечеря за хората на помощи? "
"Казвате, че търсите някой, който ненавижда слабостта и си тежи на мястото.
Да носи цветя постоянно, независимо дали сте прави или не,
но този някой не съм аз, скъпа.
Не, не съм аз, скъпа, не съм аз този, когото търсиш, скъпа. "
Проследихте ли мисълта ми?
Знаете ли, идеите ви са наистина интересни, г-н Янг.
Благодаря ви.
За съжаление, линията, която сте пресекли, е истинска,
a растенията, които сте носили, са незаконни,
затова гаранцията ви е $20, 000.
Следващия случай, Ваша чест.
Ей, скъпа.
Какво правиш тук?
Изненада.
Не трябваше да идваш.
И да пропусна цялото забавление? Няма начин.
Каква е присъдата?
Адвокатът каза, че може
да пледира наказание до 5 години.
Ще излежа две.
Две години.
Две години.
Джордж, не мога да чакам толкова дълго.
Шегуваш ли се с мен? Няма да ме чакаш? По дяволите!
Нямам две години.
Какво?
Нямам.
Смъртта от рак на Барбара промени всичко.
Старата банда се разпадна.
Tуна остана в Мексико. Само Господ знае какво е станало с него.
Работата е там, че изгубихме връзка един с друг.
Измъкнах се от гаранцията в Чикаго, за да се грижа за Барбара
и сега съм беглец.
Мина почти една година, откакто не съм виждал родителите си.
Независимо дали ми вярвате, те ми липсваха.
Здрасти, мамо.
Изненадваш ли се да ме видиш?
Свали си ботушите.
- Почернял си.
- Meксико.
Да, чух за това.
Искам да знаеш, че...
много съжалявам за момичето ти.
Да, Барбара. Беше хубаво момиче.
Благодаря.
Получаваше ли парите, които ти изпращах?
Какво, парите от наркотици ли?
Да, получавах ги.
Господи.
Какво правиш? Какво правиш?
Няма нищо, мамо.
Няма нищо, мамо.
Мисля, че чух нещо. Как си?
- Как си?
- Добре.
Сине, влизай. Как си? Хайде. Изглеждаш добре.
Дано вятърът винаги да духа в гърба ти,
a слънцето да свети в лицето ти.
И дано ветровете на съдбата да те отнесат високо да танцуваш със звездите.
- Наздраве, Джорджи.
- Наздраве, тате.
Добре ли си?
- Държа се.
- Наистина я обичаше, нали.
Да, тате.
Наистина я обичах.
Ядосан ли си ми?
Не.
- Ядосан си ми.
- Не.
- Познавам израза в очите ти.
- Не съм ти ядосан, Джордж.
Просто не разбирам какво правиш.
Не разбирам избора ти. Проклетите ченгета те търсят.
Знам.
Страхотен съм в това, което правя, тате.
Наистина съм страхотен.
Ще ти кажа нещо, Джордж.
Ти би бил страхотен във всичко. Във всичко.
Мамка му! По дяволите.
По дяволите! По дяволите!
Нямах избор.
- Не ме гледай така.
- Тръгвай.
- Какво трябваше да направя?
- Боже Господи.
- Той беше в къщата ни!
- Млъквай.
Съучастник ли трябваше да бъда?
Да не мислиш, че хората не знаят, че си наркопласьор?
Всички знаят, че си наркопласьор! Не е тайна.
Как смяташ, че това се отразява на мен?
Всеки път, когато изляза, ме унижават.
Отиваш в затвора. За твое добро е!
Трябва да си оправиш живота!
Какво гледате, г- жо Грейси? И вашият син не е стока.
Федерален затвор Денбъри, Кънектикът
Добре, спри.
Отворете килия 3!
Затворникът е влиза.
Затворете килия 3.
Здравей. Казвам се Диего Делгадо. Приятно ми е.
- Джордж.
- Какво?
Мога ли да те попитам защо си на това място?
Не искам да говоря за това.
Хайде, Джордж.
Ако ще сме приятели, трябва да си имаме доверие.
- Не си падам по разговорите.
- И аз.
Много дрън-дрън-дрън.
Но ние сме съкафезници. Трябва да си говорим.
Мен ме арестуваха за кражба на коли.
За голяма кражба на коли.
Убийство.
Убийство.
Какво правиш там долу, Диего?
Нищо. Просто един малък проект.
Какъв малък проект?
Няма значение. Не е твоя грижа.
Хайде.
Мислех, че каза, че трябва да си казваме всичко.
Ти имаш твоите интриги, аз имам моите.
Днес е щастлив ден за мен, Джордж.
След 9 месеца ще бъда в Меделин и ще пия шампанско.
След 9 месеца ще съм свободен.
Радвам се за теб.
- Колко време ти остава?
- Ами да видим.
26 месеца.
26 месеца? За убийство?
Трябва да се запозная с адвоката ти.
Трябва да излеза от тук, Диего.
Знам само 2 начина да излезеш по-рано оттук.
Единият... е бягство.
Добре, а другият?
- Май ще трябва да си отворим учебниците.
- Човече, майната ти.
Нищо няма да отваряме.
Ти си малката кучка на надзирателя.
Правиш тая гадост, за да откачиш малко време.
Защо не?
Искам да изляза от тая лайняна дупка възможно най-бързо.
Но за да изляза предсрочно, някои от вас трябва да се дипломират.
Трябва да забравиш. Безнадежден си.
Майната ти.
Ще се видим под душа.
Останалите от вас може да си вземат дипломи и работа, когато излязат оттук.
Мамка му, аз съм тук доживотно.
Тъпако, аз съм престъпник. Никой не ми дава работа.
Да научим малко престъпни номера.
Знаеш ли какво? Ще направим сделка.
Половината време аз ще те уча за Джордж Вашингтон
през другата половина ще те уча как се пренасят наркотици.
Нищо не знаеш за пренасянето на наркотици.
Така ли?
Бях арестуван в Чикаго с 330 килограма трева.
Мисля, че се класирам.
Откъде взе 330 кила бурен?
Долетя от Мексико с едномоторна Чесна.
Разбрахме ли се?
Какво?
Чух какво каза днес в часа за контрабандата.
Никога не съм вярвал, че си убиец.
Знаех, че си "магоко".
Уморен съм, Диего. Да си лягаме.
Знаеш ли, в моята страна, аз съм "магико".
Човек с мечта. Човек на върха.
От нищо прави нещо.
Имаш ли мечта, Джордж?
Щях, ако можех да поспя.
Имаш мечта.
И може би ще я постигнеш.
Но все пак си паднал. Защо?
- Защото ме хванаха.
- Не.
Падна,
защото имаше неподходяща мечта.
Какво знаеш за кокаина?
Първо, какви самолети имаш?
4- местни, едномоторни Чесни.
4- местни. Това означава...
Колко кила можем да поместим в тези самолети?
Не знам. Сигурно... 100...
Денбъри не беше затвор. Беше училище за престъпления.
Влязох като бакалавър по марихуана,
излязох с докторат по кокаин.
След шестнадесет месеца
отново бях свободен човек.
Е, не напълно свободен.
Условията на гаранцията ми бяха да живея в къщата на родителите си и да си намеря работа.
Диего Делгадо, моля.
Бостън Джордж. Днес е добър ден. Излезе ли?
- Да, излязох.
- Поздравления. Чаках те.
- Как сме?
- Добре.
Всичко е идеално. Всичко е уредено.
Трябва ли ни самолет? Как става?
Намали. Трябва да дойдеш тук. Всеки да се срещне с другия.
Първо ще си повярваме един на друг, после ще говорим за самолети.
Не мога да се махна, Диего.
- Хубаво и студено.
- Добре, Поп. Една минути.
Под гаранция съм. Не мога да напускам щата.
Джордж, ще се върнеш преди да са разбрали, че те няма.
Пуснаха ме преди 5 минути.
Ще го направим ли, или не?
Картахена, Колумбия 1976
Приятелю. Как си?
- Добре.
- Радвам се да те видя.
Добре, говорим за 15 кила, нали?
Получаваме 100 000 долара при доставка.
Не толкова бързо. Бих искал да обсъдим подробностите.
Какви подробности?
Слагам коката в тайници и я прекарвам през митниците.
Tова е.
Кажи ми за куфарите.
Ще има ли дрехи в куфарите?
Какво?
Дрехи.
В куфарите.
Ами, да.
- Да опитаме. Защо не?
- Чий дрехи? Твои?
Диего, какво става тук, по дяволите?
Доведе ме тук, за да си говорим за дрехи?
Настоявам да знам всичко.
Не поверявам 600, 000 долара в кока на някой, който не познавам.
15 шибани кила. Говорим за 15 кила.
Господа, моля.
Няма нужда да си разменяте любезности.
Джордж, Сезар е просто педантичен. Това е.
Добре, много добре.
Но помнете, г-н Янг, ще бъда с вас през целия път
и ще ви наблюдавам.
Международно летище "Логан"
Когато пренасяте дрога през границата,
номера е да останете спокоен.
Начина да се направи това е да мислите за нещо приятно.
Купон, момент на победа, сексуален акт.
Аз лично се пренасям на това място.
Малка трансцедентна медитация, ако искате.
Номерът е да си представите всяка подробност.
Каквото и да е, което да задържи мислите ви далеч от факта, че отивате в затвора за много време,
ако намерят 15 кила дрога в куфара ти.
Паспорта, моля.
- Добре ли пътувахте?
- Доста добре. Благодаря.
- На почивка?
- Да.
На почивка само за един ден.
Сватбата на брат ми. Хубава церемония и така нататък. Беше хубаво.
Oтворете куфара си, моля.
Разбира се.
- Чий са тези дрехи?
- Mои.
A тези?
Стари навици, знаете. Трудно е да се откажат.
Затворете.
Изпитателният период свърши.
Беше време да започна да пренасям по-сериозни доставки.
Гражданските полети вече не ни вършеха работа.
Трябваше ни пилот.
Летя натам в петък, презареждам в Бахамите и тогава продължавам за Меделин.
Моля продължете.
Взимаме пратката, презареждаме още веднъж в Бахамите,
и се връщаме в неделя в големия трафик.
Защо говориш?
Какво?
Ти. Задължението ти свърши. Ти не си пилот, не си дистрибутор.
Ти просто ни представи на г-н Стивънс. Tова е всичко.
Изкара щедър процент. Имаш късмет.
Разбирам.
Колко?
"Падрино" ще плати 10 000 за кило за всеки. Ти, ти и ти.
3 милиона. Tова е всичко. Няма преговори.
Искам два.
Стига, по милион на човек ми звучи добре.
Няма начин.
Аз върша цялата работа, аз поемам всички рискове и самолета е мой.
Вие не правите нищо. Просто седите и си взимате парите.
Това устройва ли ви?
Имате ли снимки на децата си?
- Какво?
- Трябва да ги видя.
Трябват ми имената им и имената на училищата им.
С тези милиони долари в кока, ако няма деца, няма сделка.
Добре.
Не забравяйте снимките.
Джордж, ела тук! Трябва да говоря с тебе! Джордж!
Да, да. Какво?
- Ела тук. Какво има?
- Нищо.
Като изключим факта, че пренасяме 300 шибани кила,
а получаваме огризки, нищо.
Един милион долара като за начало не е зле.
Това е шибания късмет на начинаещия.
Май ще успеем да прехвърлим куфарите през границата.
Джордж, това е много малка част от бизнеса. Много малка.
Което ми напомня, че искам една услуга от теб.
Услугата беше да взема 50 кила кокаин.
Петдесет. Tова са 110 паунда.
Не е точно малка услуга. Не е като да почерпиш с цигара, например.
Но какво пък, по дяволите?
Маями бийч, Флорида Нямах избор. Не че бях под гаранция.
Как си? Аз съм Джордж, приятел на Диего.
Къде е Диего?
Не знам. Той изпрати мен. Аз съм Джордж.
Е, това обяснява всичко.
Oтвори си устата, Джордж.
Начукай си го.
Oтвори си шибаната уста.
Сега ме слушай. Чуваш ли ме, а?
Три седмици държа 50 кила за Диего.
Кажи му, че не го оценявам.
Кажи му, че се искам парите до петък. Можеш ли да го направиш?
Така мисля.
Така мисля.
Здравей. Mога ли да говоря с Джордж, моля?
Джордж, търсят те по телефона.
Благодаря.
Ало? Джордж?
- Ей, кака си?
- Как си?
- Добре съм.
- Къде си?
Лоши новини, Джордж. В Колумбия съм.
Боже...
Бих искал да те видя. И някои от старите ти приятели.
Джордж, в момента е малко трудно да се измъкна.
Страхувам се, че се сам. Аз съм в затвора.
Какво?
Холивуд, Калифорния три дни по-късно
Измервам чистотата.
Чистата кока се топи на около
185-190 градуса.
Разтворителите се топят при около 100.
A качествения продукт
се топи при около 140.
Сто и тридесет. Добре.
Сто и четиридесет. Да.
Сто и петдесет.
Мамка му! Сто и шестдесет?
Боже Господи, сто и седемдесет!
Сто и осемдесет. Сто и....
Сто осемдесет и седем.
Откъде взе тая дрога?
Колумбия.
Имаш ли нещо против да направя магистрала?
Не, давай.
Мамка му. Хайде всички да дръпнем по една.
Какво ще кажеш. Хари?
Страхотна е, но какво да правя с всичко това?
- Продай го.
- Не съм те виждал две години,
и изведнъж се появяваш с 50 кила дрога?
Просто я продай, Дерек.
Добре, но ще ми отнеме една година.
Не си усещам лицето.
Мога да го докосна, но иначе не го усещам.
Тридесет и шест часа. Тридесет и шест часа.
Не мога да повярвам, че се отървахме от това за 36 часа.
Подценяваш пазара, Дерек.
Да, бе. Повече време отнема да броим, отколкото да го продадем.
Международно летище Маями. Три дни по-късно.
Поздравления, г-н Джордж.
Заповядайте. 1, 35 милиона.
Къде искате да ги преброите?
В самолета.
Какъв самолет?
Меделин, Колумбия. 1977 г.
Благодаря.
Какво става?
- Радвам се да те видя.
- Мислех, че си в затвора.
Пабло използва влиянието си.
Внимавай какво говориш.
Тук и стените имат уши.
Е, да кажем, че това не е Америка.
Животът тук е евтин. Не се обиждай, но знаеш за какво говоря.
Добре, ще си държа устата затворена.
Кой е човекът в Калифорния? Връзката.
- Приятел.
- Кой?
Приятел. Няма да ти кажа.
- Кой?
- Приятел! Няма да ти кажа повече.
Добре, ще поговорим по-късно.
Виж, това е Пабло.
- Мамка му.
- Мамка му.
"Ел Падрино" беше сеньор Пабло Ескобар.
За тези от вас, които са живели на луната през последните 20 години
това беше той.
Самият бос. "Ел магико".
Ще те приеме сега.
- Добре, да вървим.
- Не ти.
- Какво?
- Няма значение. Ти върви.
- Да, ти върви.
- Не, чакай.
- Ти върви, Джордж.
- Момент.
Няма да отида там. Ти трябва да говориш.
Той каза сеньор Ескобар иска да те види. Не мен. Теб.
- Насам, моля.
- Да, добре.
Спокойно. Всичко ще бъде наред.
Добре, мамка му.
Значи...
ти си човекът? Който взема 50 кила
и ги "изчезва" за един ден.
Всъщност, бяха три дни.
"Ел магико". Поздравления, г-н Джордж.
Добре дошъл в Колумбия.
А, този човек.
Беше пълен със смелост.
Доносник?
Щеше да бяга, да прелети страната, да отиде в "полицията".
Но тогава жена му, децата му, родителите му, приятелите му...
Много хора щяха да умрат.
Е...
благодаря ти, че ме покани в красивата си родина.
Красива, да. Но бедна.
Кафе, банани, това са главните пера на износа заедно с дрогата.
комунистите ни смачкаха, но това е друга история.
Нашия бизнес днес тук е кокаинът, нали?
"Си". Да, така е.
Трябва да намеря "американо", на който мога да се доверя.
Някой с чест...
интелект...
Трябва ти "американо" с кураж, сеньор Ескобар.
Да. И с кураж, г- н Джордж.
Виж, мога да направя някои неща за теб.
Мога да превозя кокаина от тук до Щатите, като начало до Калифорния.
Имам пилоти и самолети в готовност.
Добре, Добре.
Но ми трябват повече подробности. Каква е цената?
Трябва да говоря с Диего,
но нека просто да кажем грубо 10 000 на кило.
Колко можеш да транспортираш?
И това трябва да обсъдя с партньора си,
но триста килограма...
Това са три милиона долара.
Tова разбирам. Но моля, махни ги.
Tези усложнения с Диего.
Крадените коли, затвори.
Tова ми причинява много главоболия.
Петдесетте кила можеха да бъдат голям проблем.
Не обичам проблемите.
С цялото ми уважение, "ел Падрони",
Диего ми е партньор.
Така, че няма да преговарям без него.
Няма да правя бизнес без него.
- Сигурен ли си?
- Сигурен съм.
Да не говорим повече за този бизнес.
Имаме много други неща, за които да говорим.
Взех решение.
Влизаме в бизнеса заедно. Започваме веднага.
Кокаинът избухна върху американската култура като атомна бомба.
Започна на Холивуд и се разпространи на изток за нула време.
Всеки взимаше. Буквално всеки.
Ние създадохме пазара.
Всъщност, ако си дърпал кокаин в края на 70- те или началото на 80- те...
има над 50% вероятност да е дошъл от нас.
Tри милиона. Броих ги два пъти.
Два и половина. Два и половина, сигурен съм.
Казвам три.
Tогава не ни достигат половин милион.
- Майната му. Няма пак да ги броя.
- Претегли ги.
22 кила са три милиона. 18 са два и половина.
Не ми пука. Достатъчно близо е.
Къде да ги сложа?
В задната спалня.
Няма място.
В килера.
Ще ни трябва по- голяма лодка.
Колумбийците препоръчаха банката на Нориега в Панама сити.
Тази или пералнята ни в Щатите за 60% доплащане.
Какво? Да задържим само 40% от парите? Не, благодаря.
- Поздравления, господа.
- Дори Пабло държи парите си там.
- Харесва ми.
- Кой би се ебавал с нас?
Моля?
Аз ти давам 30 милиона долара, а ти ми даваш тази малка книжка.
- Аз съм женен.
- Знам.
Можеш ли да повярваш, че съм женен?
- Щастливец. Гордея се с теб.
- Обичам те.
И аз те обичам, братко.
Познавам ли те?
Не мисля.
Защо се усмихваш?
А защо ти се усмихваш?
Не знам.
Аз съм Джордж.
Знам кой си.
Г- н Янг. Виждам, че сте се запознали с годеницата ми Мирта.
Aугусто иска да ви види незабавно.
Aугусто би искал да ви види.
След малко.
- Радвам се да се запознаем.
- Радвам се да се запознаем.
Заповядайте. Пийнете с нас.
- Как сте?
- Помните ли г- н Джордж?
Поздравления за завладяването на Западното крайбрежие.
Много ви благодаря.
- Колко още можем да се разширим?
- Небето е лимита.
Ако се приеме от актьори и музиканти, всички други ще последват примера им.
Много добре. Диего.
Обсъждаме операциите на Джордж по Западното крайбрежие.
Да, Джордж е потаен човек.
Какъв е този потаен човек?
- Кога ще го видим?
- Не можете.
Джордж е забулен в тайнственост.
Среща се с всички, ходи до Колумбия, среща се с Пабло,
но пак запазва тайната си, дори от брат си.
Ние сме заедно в това.
- Има достатъчно за всички.
- Не.
Знаете ли, мисля, че...
Мисля, че "Ел Падрони" е доволен от настоящото положение.
А ти?
Извинете.
Отивай.
Разбиването на колумбийски брак беше сериозно нещо.
Много хора бяха вбесени.
Но нямаше значение. Аз бях човек на Ескобар.
Бях недосегаем.
Mирта стана моя компаньонка. Красива, страстна...
и луда като мен.
Можеше да се забавлява като мъж и да се люби като жена.
Имаше само един проблем.
За картела за винаги щях да си остана гринго.
Mирта можеше да промени това с една дума.
Да.
И аз.
Светът беше в краката ни.
Бяхме млади, богати и влюбени.
Нищо не можеше да ни спре.
Беше идеално.
Пресвета Дево!
Махни тая гадост. Ти си бременна.
Не бъди такъв гаден лицемер.
Отказах пушенето, нали?
Махни я. Родителите ми са тук.
Красиво е, нали?
Боже, огромно е!
- Харесва ли ти?
- Виж.
Погледни този бюфет.
Да. Какво, испански е?
Колко струва едно от тези? Сигурно е цяло състояние.
- Семейно наследство, мамо.
- Не са евтини.
Mирта е от много заможно семейство.
- "Папи", харесва ли ти?
- Много е хубаво.
- Ще ти покажа останалата част от къщата.
- Супер.
Джордж спомена джакузи. Винаги съм искала джакузи.
Коктейл?
Бизнесът беше доста добър.
Занимавам се с внос-износ в Маями.
Много е доходоносно. Имам много инвестиции.
Не ме будалкай, Джордж.
Не искам да губя време. Не те виждам много.
Излязъл си от моето тяло, не помниш ли? Ти моето момче.
Същото дете, което ще скочи от планина, ако някой му каже, че не може да го направи.
Не си се променил много, нали?
Знам какво си намислил.
Не всичко, но имам представа.
И не ме интересува. Не ми харесва.
Не бях избрал това за теб.
Но това си е твоя живот.
Няма нищо общо с мен.
Не бих могъл да те спра, ако исках, нали?
- Сигурно не.
- Не.
Добре.
Имаш семейство.
Добре ще е, ако си щастлив.
Чудесно е да имаш хубави неща, Джордж.
Щастлив ли си?
Да, в този момент съм щастлив, тате.
Маями бийч, Флорида
Маями бийч, Флорида Tри години?
От кога сме в бизнеса? Tри години?
Тя срещала ли е връзката ти?
Млъкни. Ще дойдат всяка минута.
- Опитвам се да се съсредоточа.
- Много съм ти ядосан, Джордж.
Не ме заведе в Калифорния, но заведе кучката, за която си женен?
Ти и аз започнахме това.
За какво ти е връзката ми?
Нищо. За принципа е. За спокойствието на духа.
Не ти казвам, това е бизнес. Сега млъкни. Подлудяваш ме.
Аз те подлудявам?
Подлудяваш ме.
Имахме мечта. Какво стана с нея?
- Влез вътре. Хайде.
- Мамка му.
Давам ти всичко. Давам ти всеки. Ти какво ми даде, Джордж?
Какво ми даде?
Няма проблем. По-късно ще броим лайната.
Смущаваш ме, Джордж. Караш ме да изглеждам много зле.
Нищо.
Нищо не е както трябва! Аз те вкарах...
... a ти ми се изплю в лицето.
- Не му е сега времето.
Не, не, не.
Слушай. Всичко е наред.
Вземи ключовете и върви.
Мамка му.
Всичко е наред. Няма проблем.
Наред? Никога не се е случвало.
Никой не трябва да знае за това.
Искам много спокойно да кажеш на тези мили господа къде е кокаинът.
Направи го сега.
Приятно е да се работи с вас, господа. Довиждане.
Дерек Фориъл!
Какво?
Дерек Фориъл. Тъпия Дерек Фориъл, нали?!
Отговорът на всичките ти скапани мечти.
Доволен ли си сега?
Дерек Фориъл, Диего Делгадо.
Радвам се да ви видя. Вижте се. Ще пламнете.
Аз пламтя.
Кажи й да не пие много.
- Много се радвам, че се виждаме.
- И аз.
- Имаме да говорим за много.
- Къде е Диего?
He е тук.
Къде е? И кой, по дяволите, е Норман Кей?
Всички говорят за него. Н. Кей това, Н. Кей онова, познаваш ли го?
Той не е човек.
Норман Кей е остров. От Бахамите.
От това, което казват, е много спокойно...
и е мястото, на което Диего направи новия си дом.
Разбрах, че е купил 160 акра.
Хотел, пристанище и летище.
В момента извършва много операции, като използва острова за стартова база.
A Джак Стивънс вече е много зает човек, наред с много други.
О, мамка му.
Нося ли червило?
Попитах, нося ли червило?
Когато ме чукат, искам лицето ми да е красиво.
Виж, не мога да се забъркам в тази работа.
- Tова е между теб и Диего.
- Аз те вкарах... Чакай.
- Честита Нова година.
- Честита Нова година.
Аз те вкарах. Така ли ми се отплащаш?
Нищо лично. Обичам те. Tова е бизнес.
Трябва да вървя, Джордж.
Какво има?
- Какво?
- Нищо.
Честита Нова година.
Добре дошъл, приятелю.
- Мина много време.
- Не ме докосвай.
Радвам се да те видя, Джордж. Братко.
Никакви братя повече, Диего.
Защо говориш така?
Разбира се, че сме братя.
Ти ме прецака.
Не съм.
Прецака ме.
Мина зад гърба ми. Прецака ме.
Аз? Не.
Никога, Джордж.
Никога.
Говорих с Дерек.
Е...
може би си прав.
Mоже би те предадох...
малко.
Да, откраднах калифорнийската ти връзка.
Кой те запозна с Пабло Ескобар?
Аз. Аз.
Кой те запозна с шибаната ти колумбийска жена?
Аз. Кой те пазеше...
когато приятеля ми, Cезар Роса, искаше да ти пререже шибаното гърло?
Аз.
Кой те накара да направиш милиони и милиони долари?
Аз.
И какво получих в замяна?
Tова.
Обвинения.
Винаги съм ти давал всичко, Джордж. Винаги.
Но...
всичко свърши.
Това е моята операция, моята мечта. Така че си върви вкъщи.
Върни се у дома.
Върни се при скапания си жалък живот.
Върни се и продай половин грам на шибаните си роднини...
Защото си вън. И не бъди толкова чувствителен, Джордж.
Ние сме братя. Ние сме братя.
Следващия път ще е зареден.
Чао. Чао.
- Поздрави хубавата си съпруга от мен.
- Разбира се.
- Боже Господи.
- Няма нищо, скъпа.
- Погледни се.
- Няма нищо.
Няма нищо, скъпа. Всичко свърши.
Напуснах бизнеса. Вън съм.
Всичко свърши.
И няма да се върна.
Оставаме само аз, ти и детето.
Няма нищо друго. Само ние.
Знаеш ли...
Майната му.
Майната им.
Майната им.
Ела тук.
Направих го.
Напуснах бизнеса. Излязох напълно.
Какво толкова? Защо не?
Направих 60 милиона долара и излязох чист.
Е... може би се изхвърлих с "чист"
Джорджи, да вървим! Бебето излиза!
Идвам! Идвам.
Боже Господи.
Джордж, побързай!
Джордж, да вървим!
Да! Да! Да!
Какво по дяволите?
Веднага слизам.
Да гледам как дъщеря ми се ражда ме промени.
Говорят за религиозни изпитания. Аз не вярвам в религията.
Дори не обичах особено децата.
Но когато Кристина Съншайн Янг дойде на белия свят,
нещо в мен се промени.
Разбрах за какво съм на света.
Това беше най-страхотното чувство, което съм изпитвал...
последвано много внезапно от най-лошото чувство, което съм изпитвал.
Извикайте кардиолог. Мисля, че получи сърдечен удар.
Официалната граница за токсичност за хора е между един
и 1. 5 грама кокаин, в зависимост от теглото.
Взимах средно 5 грама на ден, може би повече.
Веднъж изсмърках 10 грама за 10 минути.
Явно имам голям толеранс.
Джордж, не съм тук, за да ти чета лекции.
Не се интересувам какво правиш или не правиш.
Но давай го по-леко, Джордж.
Остани с нас за малко.
Вече имаш дъщеря.
Дъщеря.
Прибрах се вкъщи пречистен.
Не правех нищо. Не пиех, нищо.
Бях трезв като краставичка.
Животът ми се въртеше около Кристина.
Да бъда с нея, да се грижа за нея.
Исках да бъда баща, добър баща...
също както моя старец беше за мен.
След пет години тих живот бях още чист.
Mирта имаше нужда от малко забавление.
Затова на 38-я ми рожден ден, тя направи малък купон
и покани някои стари приятели.
Честити рожден ден, Джордж.
Mирта ме покани.
Да, каза ми.
Виж, съжалявам за всичко.
Ти беше прав. Прецаках те.
И Диего ме прецака. И той ме отряза.
Да, чух за това.
Изпуснах всичко от поглед, Джордж.
Забравих кои са ми приятели.
Майната му. Това е минало.
Забрави за него. Извън играта съм...
... така че просто ще продължим.
- Да.
Радвам се да те видя, Дерек.
И аз.
- Да се напием.
- Кой те подстригва?
Смешно е, заднико!
Да се позабавляваме!
Господи, това Мирта ли е?
Всемогъщи Боже, Джордж. Колко тежи? 40 кила ли?
Да, горе-долу. Хайде.
Честити рожден ден
Честити рожден ден
Честити рожден ден, скъпи Джордж...
Честити рожден ден...
Не мърдай!
Келнери.
Аз съм единствения човек на света, арестуван от келнери.
Защо агентите на ФБР решиха да ме арестуват точно в тази вечер, никога няма да разбера.
Mоже би е било заради Поршетата и Мазератитата пред къщата,
колумбийските ми гости или кокаиновият бюфет.
Каквото и да е било, просто са ме чакали да сбъркам.
И аз сбърках.
- Какво е това?
- Показанията ти. Как всичко е било твое.
Кокаин за лична употреба.
Никой от гостите не е имал представа, че е бил там.
Да, добре.
Искам да прекратите попечителството над детето ми. Веднага. Никакво размотаване.
Жена ми и дъщеря ми да са на самолет довечера.
Ще подпиша, когато разбера, че са в безопасност.
- Няма начин.
- Ами, майната ви. Нищо няма да подпиша.
Добре, приемам.
- Още едно нещо.
- Какво?
Get me a six-pack.
Да бе, добре.
Нямаше начин да се върна в затвора.
Затова подписах, поех вината и ме пуснаха под гаранция.
Oтново станах беглец.
- Здрасти, тате.
- Здравей, Джордж.
Ермин, синът ти е тук.
Кажи му, че не искам да го виждам.
Кажи му, че не е добре дошъл тук.
- Mамо...
- Да не си посмял да ти стъпи крака тука.
Ти не си ми син. Чу ли ме?
Вече нямам син.
Ядосана е, Джордж. Даваха те по всички новини.
Само исках да ви кажа,...
че ще изчезна за известно време.
- Ще се явиш ли на процеса?
- Не.
Значи това е всичко.
Надявам се, че не, тате.
И аз.
Трябва да тръгвам, тате.
- Пази се.
- И ти.
Искам да ви представя сеньор Родригес.
Той е президента на банката ни.
Страхувам се, че има проблем, г-н Янг.
Банките претърпяха промяна. Национализация.
Страхувам се, че...
авоарите ви станаха притежание на панамското правителство.
Моля да ни простите.
Някой от банката трябваше да ви се обади.
Моите извинения.
Какво ще правим?
- Какво ще правим с парите?!
- Mирта, моля те.
Либерти Сити, Флорида 1987
Либерти Сити, Флорида 1987 Ще говоря с Аугусто. Ще работя за него.
Кажи ми! Отговори на въпроса!
С какви пари ще живеем?! Какво?! Как ще живеем?!
- Не пред детето.
- Не ми пробутвай тези лайна.
По-добре направи нещо.
Всичко ще бъде наред. Не се притеснявай.
Какво става с нас?
Не знам.
Ще се разделим ли?
Не, Господи. Боже, никога не го казвай.
Чуй ме. Обичам майка ти,
но в момента е разстроена.
Ти си сърцето ми, дете.
Мога ли да живея без сърцето си?
Надявам се, че не.
Спокойно. Зад нас има някакво гадно ченге.
- Просто карай.
- Какъв ти е проблема?
Разорени сме. Tова ми е проблема.
- А ти си един шибан шпионин.
- Какво?
Tочно така. Все шпионира, все съди.
Всички ти се смеят в лицето, тъп страхливец.
Остави Диего да те шиба отзад.
Mоже би защото ти харесва. Mоже би защото си педал.
Мисля, че си.
Мисля, че си го чукал. Не ме чукаш. Трябва да чукаш някой друг.
- Стига, Mирта.
- Защо?
- Защо вече не ме чукаш?
- Спокойно.
- Защо?! Защо вече не ме чукаш?
- Махни се оттук.
Не ме докосвай повече, тъпако!
Не ме докосвай повече! Задник!
- Успокой се.
- Махни си ръцете от мене!
Той е беглец и пласьор на кокаин!
В момента има едно кило в багажника!
Вкарайте този жалък тъпак в затвора!
Три години по-късно
Искам развод, Джордж.
Искам попечителство над Кристина.
A когато излезеш следващата седмица, ще трябва да плащаш издръжка.
Това е краят.
Имам друг мъж.
Не мисля, че те интересува,
но исках да ти кажа.
Кажи нещо.
Какво искаш да ти кажа?
В затвора съм.
- Трябва да се сещаш, че ти ме вкара тук.
- Знаех, че ще кажеш нещо такова.
Винаги мислиш за себе си.
- Кажи здрасти на баща си.
- Боже мой.
- Не.
- Кажи здравей.
Здравей, захарче.
Мислех, че не можеш да живееш без сърцето ти.
Всеки ден в затвора си мислех за едно.
Само за едно.
За момиченцето си.
Трябва да си върна сърцето.
Чао, момчета.
Здрасти, скъпа.
Какво правиш тук?
Просто да ти кажа, че излязох, и исках да те видя.
Как си?
Джордж, не можеш просто така да се появяваш.
Исках да знам защо не се обаждаше на татко?
Не исках. Остави ме на мира.
Чакай! Скъпа, слушай. Kристина...
Съжалявам.
Искам да оправя всичко. Разбираш ли?
Какво искаш от мене?
Искам пак да съм ти баща.
Искам да повървя с тебе, ако нямаш нищо против.
Искам да оправя всичко.
Ако можеше да отидеш където и да е в света... където и да е...
къде би поискала да отидеш?
Имах напредък.
Kристина и аз ходехме и се връщахме от училище всеки ден.
Нещата започваха да се оправят.
Калифорния? Е, ти можеш да отидеш навсякъде по света.
Можеш да отидеш в Индия, Tибет, Израел, Франция, навсякъде.
Пак ли би избрала Калифорния?
- Да.
Мамо!
Добре. Влизай вътре.
- Чао, тате. Ще се видим утре сутринта.
- Добре, ще дойда.
Мамо.
Ще вляза вътре да си пиша домашните.
Добре. Идвам след минута.
Какво искаш?
Примирие.
Не искам повече да се караме.
Искам да се разбираме.
Да бъдем учтиви.
Знаеше ли, че се виждам с Кристина?
Да, каза ми.
Изпращаш я до училище.
Мислех си....
обичам я. Знаеш го.
Мислех си, дали мога да я взема.
Не бях тук доста дълго време.
Просто искам да съм с нея.
Не съм видяла един долар от тебе.
Не си ми платил един цент.
За издръжка на детето, за мене.
Ако започнеш да ни помагаш, ще видим какво ще стане.
Добре. Tова е.
Tова исках да кажа.
Пази се.
И ти.
Джордж.
Добре ли си?
Ало? Дерек. Джордж е.
Виж. Трябва да направя нещо. Искам да събера екип.
Познаваш ли някой?
Трябват ми четирима за операцията. Двама на земята, двама във въздуха.
Кой е втория пилот?
В момента го гледаш.
Ще осигурим самолета, транспортните разходи...
Място за кацане в Щатите, където искате да отиде.
Ти осигуряваш мястото на вземане и си отговорен за плащането.
Също така поемаш всички рискове за арест.
Вземаме 65% от всички транспортни такси,
10% от нетната цена, плюс нашите разходи.
Това не подлежи на преговори, затова ако си съгласен, можем да продължим.
Ако не, забрави, че сме водили този разговор.
Не, не, не. Всичко е наред.
Но все пак трябва да се срещна с всички участници.
На масата са.
Господа, това е Джордж.
Какво говориш?
- Боже мой, Дъли!
- Боже мой!
Господи. Минаха години, човече.
Изглеждаш страхотно.
Tова е моят приятел. Познавам го от тридесет години.
- Вземи моя стол.
- Радвам се да те видя.
Чух, че си се оженил.
Скъпа, знаеш ли какво?
Какво?
Тази седмица ще изляза от града.
Къде отиваш?
Не знам. Mоже би в Калифорния.
Лъжец.
Ще отида да видя как е там.
Има няколко неща, за които трябва да се погрижа, но може би в четвъртък.
Четвъртък, след училище.
Знаеш, че не мога. Mама никога няма да ме пусне.
Аз ще се погрижа за майка ти.
Просто си събери багажа
Но имам училище.
Знам. Но един приятел ми каза, че и в Калифорния има училища.
- Заклеваш ли се?
- Да.
В три часа, в четвъртък, при майка ти. Ти и аз?
- Това е среща.
- Не ти вярвам.
Кълна са в живота си, честна скаутска.
Закълни се в моя живот.
Кълна се в живота ти.
Добре!
Добро момче.
Хвани го, Дъли.
Влизай.
Добри ли сме?
Добри ли сме? Да, добри сме. Страшно сме красиви.
Идеални сме.
Tова е отличен, 100% чист колумбийски кокаин, дами и господа.
Чист като девствен сняг.
Щастливо избавление.
- Ти ми спаси живота.
- Не, не съм.
Стига, бе. Човек никога не знае. Наистина. Всички вие, момчета.
Наистина.
И както се чувствам толкова щедър тази вечер
току-що получихте увеличение.
Увеличение?
Вместо 10%, получавате 15%.
Господи, Джордж, 15%
Tова са 200 бона отгоре.
Tочно така. Правете каквото искате с тях. Живейте добре.
Напуснах. Край. Последен купон.
Заминавам за Калифорния. Започвам нов живот с детето си.
За новия живот.
- Наздраве.
- За теб, Джордж.
- За теб, Джордж.
- Наздраве. Добре, приятели.
Още един рунд? Отивам до кенефа.
Днес се чувствам като дете.
- Какво?
- Чувствам се зле.
И аз.
И аз го харесвам, но каквото било, било. Да не се размекваме.
Дъли, знаеш ли какво си мислех?
Спомних си, когато ходихме в Мексико.
Помниш ли онова летище?
Ненормалници.
Сега сме много по-добре.
Какво става?
Какво, по дяволите? Защо сте провесили носове?
Къде ми е шибания нож?
Да го направим.
Аз бях арестуван.
Заловен от ФБР и Агенцията по наркотиците. Tова не ме притесни.
Издаден от Keвин Дъли и Дерек Фориъл, за да си спасят задниците.
Tова не ме притеснява.
Осъден на 60 години в Отисвил.
Tова не ме притеснява.
Наруших обещание.
Всичко, което обичам в живота, си отива.
Какво става?
- Добре ли си?
- Добре съм.
Мамка му.
- Какво носиш?
- Лоши новини.
Опитали са се да му дадат отпуск, но майка ти не е разрешила.
Казал, че това само ще го разстрои.
Не изглежда добре.
Как е той?
Не е добре. Изписали са го от болницата. Вкъщи си е.
Но...
никой нищо не може да направи.
Мисля, че е въпрос на време.
Донесох ти касетофон. Мислех, че
може да иска да чуе гласа ти. Ако искаш да му кажеш нещо.
Имаш пет минути.
Здравей, татко.
Знаеш ли, помня преди много време
бях около един метър висок
тежах около 22 кила, но бях твой син.
Онези неделни сутрини, когато ходех на работа с баща си.
И се качвах на големия зелен камион.
Мислех си, че този камион е най-големия в света, тате.
Помня колко беше важна работата, която вършехме.
Как, ако не бяхме ние, хората щяха да умрат от студ.
Мислех, че ти си най-силния човек в света.
Помниш ли онези домашни филми, когато мама се обличаше като Лорета Янг?
Сладоледите и футболните мачове? Уейно, Туна
Дейл дойде в Калфорния само за да дойде у нас с ФБР.
Когато онзи федерален агент коленичи, за да ми обуе ботушите, ти каза:
Tам ти е мястото, кучи сине. Да обуваш ботушите на Джордж.
Tова беше добре, татко.
Наистина беше нещо.
Помниш ли го?
A когато ми каза, че парите не са истински?
Е, старче...
Аз съм на 42 години и след толкова много години
най-сетне разбрах какво си искал да ми кажеш.
Най-сетне разбрах.
Ти си върха, татко.
Искам да бях направил повече за тебе. Иска ми се да бяхме имали повече време.
Както и да е...
"Нека вятърът винаги да духа в гърба ти"
"и слънцето винаги да свети в лицето ти"
"и дано ветровете на съдбата да те отнесат високо, да танцуваш със звездите. "
Обичам те, тате.
С любов, Джордж.
Джордж, ела. Имаш посетител.
Здравей, захарче.
Здрасти, тате.
Боже, толкова си голяма.
Татко ти оплеска всичко.
Не.
Ти си единственото нещо в живота ми, което е означавало нещо.
- Кълнеш ли се?
- Кълна се, скъпа.
Кълна се.
Обичам те, Kристина.
Ти си единственото хубаво нещо в живота ми.
Единственото нещо, което някога е имало значение за мен.
Обичам те.
Хайде, да се разходим.
Кажи ми за живота си.
- Какво искаш да знаеш?
- Всичко.
Какво правиш? Ходиш ли на училище?
Понякога.
Също като стареца.
Да вървим. Стъмва се.
Хайде. Става късно.
Хайде, да вървим.
Да вървим.
Имам посетител.
Не днес, Джордж. Време е да се връщаме.
Да, но аз... искам да я запиша за утре.
Дъщеря ми.
Дъщеря ми ще ме посети утре.
И в крайна сметка струваше ли си?
- Време е за заключване.
- Боже Господи.
Колко непоправимо се е променил живота ми.
Винаги е последния ден от лятото и оставам навън на студа
без място, на което да се прибера.
Уверявам те, имах повече от нужните горчиви моменти.
Живота на повечето хора отминава, докато правят големи планове как да го изживеят.
През моя живот оставих парчета от сърцето си тук и там...
Сега вече не ми е останало достатъчно, за да продължа да живея.
Но се насилвам да се усмихна, знаейки, че стремежите ми
надскачаха доста възможностите ми.
Пред вратата ми вече няма бели коне и красавици.
Джордж Юнг е осъден да лежи до 2015 г. в затвора Отисвил.
Кристина Съншайн Юнг още не е дошла на свиждане на баща си.
Субтитри: THIEVERY StudiO