Ensayo De Un Crimen (1955) Свали субтитрите
режисьор ЛЮИС БУНЮЕЛ
Беше по времето на една от фазите на насилие на Революцията.
Навсякъде се издигаха знамена ту на една, ту на друга банда.
Столицата на провинцията, където живеех с родителите си,
беше все още сравнително спокойна.
Моето семейство беше доста богато...
и бях единствено дете.
А майка ми ме обожаваше.
Израстнах с гувернантка, но това не ме спираше
от придобиване на лошите навици на разглезено дете.
Ще му донеса и бутилка вода.
Не, госпожата каза, че не желае той да става през нощта.
Много добре.
Арчибалдо...Арчи!
Излез от там веднага!
Не ме ли чуваш? Ще съжаляваш, ако не го направиш.
Излез веднага!
Какво правиш с дрехите?
Аз само си играех.
Възпитаното момче не прави така!
А ако майка ти намери дрехите си разхвърляни!
Мама ми разрешава да правя каквото поискам.
Трябва да се държиш като малък джентълмен.
Вече си голям, за да вършиш такива неща.
Ако те пошляпваха от време на време.
Какъв малък дявол! Винаги прави по някоя беля.
Но вече ще бъдеш добър, нали, мой малък ангел?
Той няма да създава повече неприятности.
Къде отиваш?
На театър, скъпи. Баща ти ще ме заведе.
Аз не искам! И ти няма да ходиш!
Не се дръж така, Арчи.
Не бъди лошо момче, защото...
ако бъдеш добро момче и ме оставиш да отида на театър,
ще ти донеса нещо, което много харесваш.
Какво?
Познай!
Музикалната кутия!
Точно така!
Какво лошо момче имам!
Веднага ще ти я донеса.
Ела тук, вечерята ще изстине.
Седни и си сложи салфетката.
Не бъди толкова непослушен, Арчи. Разстройваш ме.
Родителите ти ми плащат да те уча на приличие.
Е, нали имат много пари.
Това не е отговор. Те трябва и де се забавляват!
Ако беше мое дете... но ти се държиш като 3-4 годишен.
Ето я, скъпи.
И внимавай да не я счупиш!
Оставям го на вашите грижи, г-це.
-Да, г-жо!
Той няма да ви ядосва повече.
Сложете го в леглото в 8 часа.
Преди това му почетете приказката за малката кутия.
Коя приказка, г-жо?
Знаете тази история. Разбирате какво искам да кажа?
Тази, за малката кутия която принадлежала на краля...
Защо се прибираш толкова късно! От час и половина съм облечена.
Понякога, и ти трябва да почакаш.
Побързай,че ще закъснеем. Ще си сложа и бижутата.
Не се притеснявай, не трябва да показваш с никое от тях.
- Какво значи това?
- Без представления, казах.
Но защо?
Защото куршумите все още летят в предградията.
Не искам да ни застрелят.
Но ти няма защо да се притесняваш.
Затова ли не можем да отидем на театър?
Всички тези агитатори ни водят за носа!
Не се притеснявай. Казаха, че генерал Гомес пристига тази нощ.
Той ще ги разгони.
Да беше го направил днес!
Разкажи ми приказка!
О, да... приказката...
за краля, който притежавал тази кутия.
Той не бил крал.
Майка ми каза, че е бил!
Е, той станал такъв по-късно. Отначало тя принадлежала на една фея.
Къде живеела тази фея?
Във въздуха, във водата... в огъня...
И във кутийката, която краля заповядал да направят.
Сега, да се върнем на краля!
Кралят имал врагове, които искали да го унищожат...
но духът, който бил в кутийката, притежавал странни сили.
Кралят можел да се спаси от враговете си като пусне кутийката.
Какво станало с него?
Един ден, премиер министърът, който бил предател...
казал, че кралицата е в заговор с враговете му.
Кралят й заповядал да го погледне в очите, но...
но тя навела поглед...
и краля приел това за признак на вина. Без да се замисля,
той пуснал музикалната кутийка
и бедната кралица паднала мъртва.
Но един ден...
Приказката остави трайни следи и върху мен.
Сега аз притежавах кутийката. Можех ли с нейна помощ да отнема нечий живот?
Признавам, че пуснах кутийката, с цел да проверя силата й.
Мигновено, я изпробвах на гувернантката.
Бях убеден, че аз съм този, който я уби.
Уверявам ви, че тази болезнена сензация, със сигурност ми достави и удоволствие.
Разбира се, едва сега осъзнавам това.
Да... наистина ми хареса,
да се чувствам могъщ.
Осъзнавах, че това е човешка слабост...
Но ако моите спомени не ви харесват, няма да продължа.
Всъщност, намирам ги, за доста отблъскващи.
Ако знаех, нямаше да искам да ги чуя.
Предпочитам да вярвам,че си го измисляте.
Отпечатано е в паметта ми като фотография.
Времето по някакъв начин изопачава нещата.
Сигурна съм, че сте бил добро и невинно дете като останалите деца.
Мисля, че не ви е харесвало да правите пакости.
Бях доста близо да стана светец.
Сестро, ще ви стресна ли, ако ви кажа нещо?
Зависи.
Има нещо, което ще представлява голям интерес за вас.
Добре, но, ще ми го кажете утре.
Днес говорихме доста, докторът ще ми се скара.
Ще ви донеса хапчетата.
Трябва да отида до диспансера...
Какво правите?
Нищо.
Защо сте станал?
Трябва да разбера нещо, сестро.
Какво е то?
Нали винаги ли сте търсила Божието благоволение?
Да... така е.
Значи, тогава, бихте искала, бъдете мъртва,
защото само тогава се постига вечно блаженство? Да или не?
Да, разбира се... но защо?
Аз ще ви доставя тази радост.
Не разбирам.
Ако ме бяхте оставили да ви обясня, сега щяхте да разберете.
Хайде, докторе. Извинете ме.
Ваша чест, за мен е пределно ясно.
Няма съмнение, че е било инцидент...
вратата на асансьора, поради недоглеждане е оставена отворена.
И аз мисля така. Но защо сестрата е тичала?
Не мога да кажа защо. Но на мен не ми се струва чудно.
Понякога сестрите тичат, за да вземат нещо.
Ваша чест, г-н Арчибалдо Де ла Круз дойде.
Нека почака.
Знаете ли от коя стая е излязла?
Няма да разберем, ако не разпитаме всички сестри на етажа.
Кажете, какво заболяване лекува г-н Арчибалдо Де ла Круз?
След трагедията със съпругата му, нервите му бяха разбити.
Предписах му някои успокоителни и 15 дни абсолютна почивка.
Що за човек е?
Типичен съвременен мъж, леко потиснат.
Благодаря ви, д-ре. За мен беше удоволствие да разговаряме.
За мен също. Винаги съм на вашите услуги.
Благодаря.
Кажете на г-н Де ла Круз да влезе.
Г-н Де ла Круз, влезте, ако обичате.
Г-н Де ла Круз.
- Ваша чест.
Това е обикновенна формалност.
Надявам се, че нямате нищо против да ми отделите няколко минути.
Несъмнено.
Моля, седнете.
Какво знете за причините, довели до смъртта на сестра Тринидад?
Можете ли с нещо да ни помогнете да разберем?
Добре направихте, че ме извикахте, защото аз знам всичко.
Как така? Какво знаете?
Всичко, което има отношение по случая. Това не беше инцидент.
А какво беше тогава?
Престъпление, ваша чест.
Моля ви, по-сериозно!
Аз не се шегувам. Сестра Тринидад беше убита.
Вярвам ви. Кой я уби?
Аз, ваша чест.
Вие луд ли сте?
В този момент, не мисля, че бях луд.
Аз я убих обмислено и хладнокръвно...
и тя не беше първата ми жертва.
Не знам какво искате да постигнете, но искам да ви изслушам.
Г-н Гомес! Записвайте всичко, което този човек ще заявяви!
Помнете, че всичко, което ще кажете...
може да бъде употребено срещу вас.
Слушам ви.
Ваша чест... харесвате ли музикални кутии?
Какво?
Сега ще ви кажа...
Преди няколко седмици отидох да купя някои бижута.
Не са модерни неща, класически са,
но заслужават внимание заради изработката, и ако не се интересувате
от цената на камъка, а от изкуство.
Да видим какво мислите за тази рядка,малка италианска кутийка.
Две минути свири една много приятна мелодия.
Нали е много сладка?
Може ли да променим мелодията или е една и съща.
Една е, г-не.
Може ли аз?
Какво желаете?
Съжалявам, ако съм невъзпитан...
но тази малка музикална кутийка някога беше моя...
Наистина трябва да си я върна.
Но ние я купувахме...
Съвсем законно съм я придобил, г-не, а тези хора желаят да я купят.
Много съжалявам.
Позволете ми да ви обясня.
Тя принадлежеше на майка ми, затова е много скъпа за мен.
По време на революцията, къщата ни бе плячкосана и кутийката изчезна.
Моля ви да ме разберете, бих дал всичко, за да си я върна.
Без съмнение, спомените трябва да се уважават.
Всички имаме такива, нали г-це?
Разбира се. Несъмнено.
Веднъж, когато бях малка, отидох с майка ми...
Лавиния, г-на не се интересува от твоите детски спомени.
Имаме и други музикални кутийки. Мога да ви ги покажа.
Не се притеснявайте г-не. Да си вървим, Лавиния.
Моля ви, нека ви обясня!
Благодаря ви г-не.
Загубих едни клиенти.
Но не бих искал да пренебрегна чувствата ви.
За мен детските спомени са свещени.
Колко ви дължа?
2,000 песос, нали?
- Да г-не.
Ще приемете ли чек?
Разбира се. Достатъчно е да погледнем човек в лицето, за да се уверим в честността му.
На достойните хора им е изписано на челото.
- Да се изплати на кого?
- На приносителят, ако обичате.
Не си правете труда да я връзвате.
Медальонът не ви ли интересува вече?
Не, вече не... благодаря ви.
Кой е той?
Арчибалдо Де ла Круз.
Не му взехте много. Трябваше да искате по-голяма цена.
Не е хубаво да надуваме цената. Изглеждаше честен мъж.
И също така богат. Защото, ако си беден е по-добре да не си честен.
Добър ден, г-не.
-Добър ден, Хуан. какъв късмет, че те заварвам.
Донеси ми вазата, която завърших тази сутрин. Искам да я взема.
Няма ли да вечеряте в къщи?
Не.
Колко жалко! Направих ябълков сладкиш.
Запази ми го за утре.
Добър ден г-не!
- Добър ден Естебан.
Г-жа Сервантес се обади да ви напомни за поканата.
Ще ви чакат на чай в шест часа.
Няма да забравя.
Съседът дойде да се оплаче
от дима, който се вдига от комина на студиото.
Съжалявам, но това е моята къща,
и няма да се откажа от хобито си, за да му угодя.
Г-не, това е последната кремава риза, другите ще дойдат следобяд.
Много добре. Сега ме остави сам.
Съжалявам, че се забавих, но ще се справя.
Само това ли е?
Да, моля те загъни я и я остави в колата.
Здравейте!
Не ме помните,нали?
Не.
Мислех, че съм достатъчно интересна, за да ме запомнят.
Съжалявам, лош физиономист съм.
Но аз ви помня много добре,
не само защото сте хубав. Не се ласкайте прекалено.
Разбира се, че не.
Но това не значи, че не съм привлечена от вас.
- Това е телохранителят ми.
- Е?
Почакай!
Дори нямате представа каква интригантка съм.
Казвам се Патрисия Терасас, и се срещнахме в клуба на дебелаците "Азуара",
където залагахме.
Точно така.
Предполагам и тази вечер ще бъдете там.
- Тази вечер?
- Разбира се.
Не знаете ли, че пак го откриха?
Не съм чул.
Вече всички, освен полицията знаят.
Е, ще ви потърся, когато отида.
Пази се, аз ще карам.
Харесвате ли краката ми?
За Бога, Патрисия!
Това може да отнеме цяла седмица.
Така постройката няма да бъде повредена.
Алехандро, ела за момент.
Извини ме.
Какво?
Алехандро, по-добре си върви, Арчибалдо вече дойде.
Ако той не желае да ме вижда, аз също не бих искал да го виждам.
Той знае, че си женен и че имаш малка дъщеричка.
Ето че пак започваме същата история.
- Трябва ли ви помощ?
- Не, благодаря.
Тази млада дама, приятелка ли е на вашата господарка?
Г-ца Патрисия ли? Тя ходеше на училище с Карлотита.
Често ли идва тук?
Всъщност никога. Не мисля, че господарката ми я харесва.
Защо?
Ами, малко е...
- Да, разбирам.
Толкова се радвам да те видя, Арчибалдо.
Познаваш ли Ривас, архитекта?
Да, г-жо, имах удоволствието.
- Как сте, г-н архитект?
- Как сте, г-н Де ла Круз?
Каква красива малка ваза. Виж, Алехандро!
От ден на ден,ставате все по-добър.
Аз съм обикновен аматьор.
На Карлота ще й хареса много. Дайте й я сам.
Тя е в параклиса.
- Извинете ме.
- Няма защо.
О, милостива, любяща, нежна Дево, моли се за нас...
За да постигнем божествената милост на нашия Бог, Исус Христос. Амин.
- Прости ми, Арчи.
- Как си?
Добре, благодаря. Колко е хубава,благодаря ти Арчи.
Какви хубави цветове. Някой ден трябва да ми покажеш работите си.
Ще ги посветя на Девата. Какво мислиш?
Какво по-добро, Карлота?
Поразен съм от атмосферата на спокойствие на живота ти.
Прилича на друг свят.
Няма да остане за дълго спокоен. След няколко дни
туристите ще са тук, и тогава...
Какво се е случило? Виждаш, ми се притеснен.
Да, Карлота. Трябва да говоря с теб.
Някакъв роман ли?
По-добре да не си измислям.
Нещо доста неприятно ми се случи днес.
Това събуди много дълбоки вълнения.
Но не за това искам да си поговорим.
Защо не?
Мислиш, че няма да разбера ли?
Разбира се, че не! Просто не знам как да ти го обясня.
Трябва да си откровен с мен.
Може би, двамата ще намерим разрешението.
Ще се опитам да бъда ясен. За мен ти си идеал.
Знам, че твоята чистота и невинност ще ме спасят.
Но не смея да те забърквам в трагичната си съдба.
Трагична! Защо казваш това?
Убедих се в това, и вече не съм същият човек.
Обзет съм от тези чувства и те ме плашат.
Повярвай ми,
Понякога горещо желая да бъда светец,
А понякога... искам да бъда голям престъпник.
Не е ли абсурдно?
Струва ми се, че
ако има нещо нередно, то това е защото от доста време си самотен.
Защо не ни посещаваш по-често?
Можем да си говорим повече.
Алехандро! Не влизай!
Защо не?
Ще отида аз... но какво мога да й кажа?
Ще измислиш нещо.
Карлота, баба ти се е разболяла.
Кой ти каза?
Звъннаха ми от дома й. Веднага трябва да отидеш.
Чувствам се ужасно, но трябва да ни извиниш.
Сериозно ли е?
Тя е доста стара и знаеш как е на тази възраст...
Ужасно съжалявам, Арчи.
Не се притеснявай. Надявам се, че не е много тежко.
- И така.
- Надявам се скоро да се видим.
Ще те изпратя.
Ще ти звънна утре.
Не се притеснявай, аз ще ти звънна. Евентуално да се срещнем.
Ако обичате.
Може би, дебелите мъже ще ми донесат късмет.
Затова съм тук, г-жо Теразас.
Моля поставете залозите си!
И с един замах да ни оскубете като пилци.
Дай ми 2,000 песос, Уили!
Нека да седна. Не мога повече да стоя на краката си.
Добре, да видим това дали ще ти донесе късмет.
Благодаря г-не, много сте мил.
17 черно.
О, тези обувки ме убиват!
Хубави са нали. Донесох си ги от Париж.
Купих ги от "Шан'з Елизе" Вижте ги, пипнете ги.
Направени са добре, но има нещо сбъркано в тях.
Действително са хубави.
Уили, скъпи, колко каза, че струват?
Патрисия, моля те!
Побързайте! Сложете залозите си!
Заложете на 34. Имам предчувствие.
Добра идея.
Дай ми още 2,000, Уили.
Вземи, но това е всичко.
Два чипа, дебелако.
Не... не ги пипайте! Носи нещастие!
Сложете залозите си!
Спирам залагането!
Да не възнамерявахте да запазите обувката ми за спомен?
23 червено... удвоявам залога!
Ули, бъди добър и ми дай 5,000 песос.
Да си вървим, Патрисия. Казах ти, че това ще е за тази вечер.
Няма ли да ми дадеш?
Арчибалдо, ще ми дадете ли 5,000 песос?
Не притеснявай г-на, тя повече няма да играе.
Тръгваме ли?
Тръгваме,
но те предупреждавам че ми скъса нервите, сладурче.
- Тръгваме ли?
-Добре.
Моля за вашите залагания, дами и господа!
Интересна жена, нали Арчибалд?
С голямо удоволствие бих я убил.
Не ставай глупава. Какво удоволствие ти доставя?
- Става дума за парите ти, нали?
- А другите неща?
Например? Искаш да ме купиш с парите си.
Все още те боли като ги харчиш.
Повдига ми се като гледам как се държиш като уличница.
Ще правя каквото ми харесва!
Правиш ме на глупак.
Тогава се пръждосай, за мое добро!
Не искам да си хвърлям парите за твоите глупости.
Няма да направя нищо глупаво! Вече нямам нужда от теб.
- Сериозно ли?
- Абсолютно.
Тогава всичко свърши?
Сбогом.
Нека тази вечер косата да ти посивее още повече,
а аз ще изляза с първия срещнат мъж.
Моля за вашите залагания, дами и господа!
Без повече залози!
Наранихте ли се? Беше ужасно.
Ударих си малко коляното.
Късметлийка сте. Жалко за колата.
Не ме интересува. Не е моя. Все едно ми е.
Разбирам.
Мога ли да ви помогна с нещо?
Сама съм, затова бихте ли ме придружили, ако обичате?
При едно условие.
Какво е?
Когато тръгнем, да не отиваме никъде.
Поканете ме у вас.
Точно това си мислех.
Е, тогава?
Страхувах се, че ще ми откажете.
Но аз ви попитах.
Вероятно и двамата мислим еднакво.
- Къде е вашата кола?
- Там. Тръгваме ли?
-Тръгваме.
Имаше време, когато мислех че не си струва да се живее.
Вие сте прекалено чувствителна.
Сигурен съм, че неприятностите ви са временни.
Вие ли го казвате?
Всеки крие своите тайни.
Криете ли нещо?
Не, възможно ли е да ви интересува скандалния ми живот?
- С вашият любовник ли живеете?
- Не, живея сама.
- В апартамент?
- Обзаведен.
- Прислужници?
- Естествено.
Там ли спят?
Вие от полицията ли сте? Защо са тези въпроси?
Интересувам се от вас.
- Къде отиваме?
- В моята къща.
- Тук ли живеете?
- Да, точно тук.
Очаквам телеграма. Само за секунда да проверя.
Това е домът, който толкова ви интересуваше.
Не е наистина по моите стандарти,
но хората едва ли ще разберат разликата.
Разгледайте моите спомени, докато се върна.
Няма да се бавя.
Как ви се стори моят музей?
Интересен, и пълен с известни личности.
Единственият, който липсва е откривателя на атомната бомба.
Все още го нямам....
Но това не значи, че не опитвам.
А този тореадорe?
Това е Риветийо!
Той посвети една корида на мен, точно преди бика да го убие.
През цялото време ви държа прав.
Простете ми.
Не ви трябва разрешението ми, за да седнете.
Както желаете.
Ще се засегнете ли ако ви попитам нещо?
- Защо говорите така?
- Намирам ви доста странен.
Не разбирам.
Ще бъда откровена.
Когато предложихте да ме придружите до дома,
си помислих каква чудесна възможност и приех.
Но в колата осъзнах че имате нещо друго на ум.
Точно така.
Ще повярвате ли, ако ви кажа, че и на мен ми хрумна нещо?
Ако мислехте, че приятелят ви ще дойде
какъв смисъл имаше да ме стимулирате?
Всичко сте разбрали. Но се учудвам вие защо играете.
Разкрихте ме.
Но аз не ви предложих питие.
Какво бихте искали?
Каквото и да е... чаша мляко.
Какво?
Да, мляко. Не пия алкохол.
Добре, Аз ще пия и за двама ни.
Не мога да повярвам, ще пиете мляко в такъв момент?
Наистина ли ви харесва?
Кълна се.
- Уили, ти ли си?
- Не ме ли очакваше?
Лъжеш! Само, ако знаеше!
Настина? Дойдох с друг мъж.
- Знам, с Арчибалдо Де ла Круз.
- Следил си ме?!
Кажи ми, само за да ревнувам ли го направи?
Знаеш, че никога няма да има друга за теб , освен мен.
Ще ми простиш ли, за колата?
Няма значение, важното е, че ние двамата се обичаме.
Никога няма да обичаме друг, както се обичаме двамата.
Никога! Живеем в нашия малък ад.
Ами той?
Не трябва да правим такъв проблем. Да вървим!
Разбирам, че ситуацията е малко неприятна.
Но вие сте светски човек, така ли е?
Нека ви спестя формалностите, това е Уилям Колбърт.
Но вие вече се познавате.
Приятно ми е, г-н Арчибалдо Де ла Круз.
За съжаление ние често се караме.
Затова често ни се случват такива неща.
Не винаги, Уили. Само за да нарушим еднообразието.
Прекрасно разбирам.
Но само една минута, прекарана с нея,
е достатъчна да ме накара да забравя страданията, които ми причинява.
Тя е най-неразумната жена на света.
Кой би могъл да обича и да бъде благоразумен едновременно,скъпи?
Ако ме извините.
Няма ли да си изпиете млякото?
Мисля, че е време да си вървя.
Защо бързате... останете за малко.
Не се сърдете. Патрисия, сервирай питиетата.
Седнете ако обичате.
Тя си е такава, но аз й вярвам.
По-добре беше да дойда, отколкото да я подозирам . Не сте ли съгласен?
Да, но аз трябва да...
Не, почакайте. Нека ви обясня повече.
Животът ни беше ад докато не я видях.
Както знаете, мъжът преследва жената, докато тя не го хване.
Нашите неприятности започнаха в деня, когато я видях.
Беше облечена в много тясна рокля,
прозрачна, с цветя по нея.
- Помниш ли любов моя?
- Как бих могла да не помня?
Беше вбесен, защото краката ми се виждаха.
Така показах, че те обичам, не мислиш ли?
Да, любов моя, знаеш, че те обожавам.
И ще бъдем двамата завинаги?
Завинаги!
Тръгвате ли... Простете ни...
Съжалявам, но трябва да вървя. Лека нощ!
-Лека нощ!
Така ли ще го оставим?
Не обвинявай мен.
Кой те обвинява? Да не започваме пак.
-Не ми дръж такъв тон!
-Какъв тон!
Един господин иска да ви види.
Знаеш, че приемем посетители само с предварителна уговорка.
Но той държи да говори с вас Той е от полицията.
Какво ли иска полицията?
Кажи му да влезе.
Извинете, че ви притеснявам по това време, г-н Де ла Круз?
Наистина. Какво мога да направя за вас?
Приятел ли сте на г-ца Патрисия Терасас?
Да...
Искам да кажа не.
Всъщност не сме приятели, просто познати.
И колко време бяхте снощи с нея?
Не знам...Може би между 12:30 и 1:00 часа.
И докато бяхте с нея забелязахте ли нещо необичайно?
Не... вижте...
не знам дали това е точното място за формален разпит.
Може ли да ми кажете какво се е случило с г-ца Терасас.
Нищо. Малко е мъртва с прерязано гърло.
Мога ли да разбера заключението ви?
Ако трябва да бъда съвсем сигурен, ще ме извините за момент.
Казахте, че сте започнали да се карате когато г-н Де ла Круз си е тръгнал?
Да, г-не. Казах й нещо, което не й хареса.
Тя беше разстроена. И двамата бяхме доста възбудени.
И нищо повече?
Признавам, че й казах доста груби думи.
После тя наистина ме зашлеви. Аз я отблъснах.
Когато си тръгвах, видях, че плаче.
Това е всичко.
Г-н инспекторе...
Няма съмнение, че е написано с почерка на г-ца Терасас.
Напишете рапорт до управлението.
Още днес ще го получите, г-н инспектор.
Това нейни думи ли са?
"Уили, невъзможно ми е да напусна живота така.
"Не искам да изглеждам красива в смъртта, затова...
"се самоубих така. Надявам се...
"моята кръв да те преследва до края на твоя живот... Патрисия."
Случаят е приключен. Обилно количество кръв, а няма причина.
Какво ще кажете за чаша кафе, Лопес, преди съдията да дойде?
Добра идея, инспекторе.
Няма да ви задържам.
Свободен сте да си тръгнете, ако пожелаете.
Г-ца Патрисия Терасас беше кремирана вчера.
Последна сцена от трагичния живот на Патрисия Терасас
А, ти ли си Арчибалдо! Не, тя вече стана.
С голямо удоволствие.
Би ли желал да говориш с Карлота... само за момент...
Карлота!
-Какво искаш?
Във връзка с поканата на Арчи за довечера. Той иска да говори с теб.
Мамо, много добре знаеш, че не мога довечера. Кажи му, че съжалявам.
Карлота помоли да я извиниш, но има главоболие.
Не се безпокойте г-жо. За нея е по-добре да остане у дома.
Но утре обезателно трябва, да говоря с нея.
Предайте й моите поздрави.
Често ли се отбиваш?
Този път трябва да се подпишете.
-Нека ви обясня...
- Не е необходимо.
Вече знам какво ще кажете.
Не е много, но е необходимо. Вие сте важен човек.
Сега отивам да ви приготвя питието.
Знам, че не пиете. Ще ви изпратя млякото веднага.
Вярно ли е, че това място е древно? Колко е старо?
Ами...трябва да е...
Винаги ли е изглеждало така?
Използвано е за кметство, но преди това е било пекарна.
Невероятно! А преди това?
Преди това, това живописно място е било метох.
Какво значи "метох"?
Не знаете ли, място, където живеят монахините.
Разбирам... но... колко монахини са живели тук?
Колко? Нито повече, нито по-малко, а точно тридесет и две.
Разбирам... а мъже монаси?
Монаси? Тук е имало малко такива...десет или дванадесет.
Повече жени, по-малко мъже винаги и навсякъде!
Това е братовчед ми, отивам да го поздравя. Извинете ме.
Надявам се, че ме помните. Трябваше да се махна от тези хора.
Не ме ли помните?
Това трябва ли да ми припомни.
Затова ли ме зяпахте?
Да, и защото сте хубава.
Срещали сме се някъде. Опитайте се да си спомните.
Само не казвайте, че сте забравил, защото е минало време.
Не съм толкова наивна.
Не, наистина...
Жените трябва да вярват на мъжете...
Нашата среща, остави незабравим отпечатък в мен.
Защо свирите тази мелодия? Къде сте я чула?
От една музикална кутийка, която вашата майка ви е дала като дете.
Разбира се! Каква лоша памет имам!
Нека бъдем приятели!
Единствено приятели, нищо друго.
Но трябва да се връщам при моите американски приятели.
Но нали виждат, че сте тук.
Не е добра идея.. А утре какво ще правя?
Плащат ми за да ги придружавам.
- Преводач ли сте?
- И водач.
Също така и модел... в услуга на Бог и на вас.
Някои от тях са художници и те ме използват.
Вижте кой е тук! Татко идва да ме прибере.
Извинете.
- Кога ще се срещнем отново?
- Няма да е лесно.
Щом не сте американец или художник, не виждам как.
Къде живеете?
Дайте ми писалка.
"Инсурхентес" 408.
"Елегантна Мода".
Там съм и денем и нощем, дори да не го одобрявам.
Каза, че ще бъдеш с някакви чужденци!
А може би и той е чужденец.
Не се шегувай. Кой е той?
Не помниш ли?
О, да... какво правиш с него?
Отидох само да го поздравя. Симпатичен е, не мислиш ли?
Не разбирам защо държиш да продължаваш да работиш.
Щом ще се женим, това е абсурдно...
Не искам хората да казват, че се омъжвам заради пари.
Нека ви представя на чичо си. Господата са от Оклахома.
Смятам, че единствено майката има право
да обсъжда бъдещето на дъщеря си.
Карлота, дъще... Арчибалдо е тук.
Как си, Арчи?
-Как си Карлота?
Седни къпа. Арчибалдо дойде да те попита нещо важно.
И той го обсъди първо с мен.
Но за да вземеш решение,
ще ви оставя насаме, за да поговорите.
Извинете ме.
Може би се досещаш какво ще те попитам.
Да... но не мога да забраня.
От онзи ден, станах все по-уверен,
че ти можеш да имаш привилегията да промениш живота ми.
Абсолютно уверен съм, че имам нужда от теб.
Ако ми помогнеш,живота ми няма да се превърне в бедствие.
Съгласна ли си да станеш моя жена?
- Истината е, че...
- Какво има?
Изненадана съм.
Не мисля, че ще приема предложението.
- Не ме ли харесваш?
- Разбира се, че те харесвам.
Чувствам голяма привързаност към теб, но не по този начин,
Трябва ми повече време, за да реша.
- Колко време?
- Може би месец или два.
Моето предложение не ти хареса.
Не е така. Искам да бъда сигурна и честна с теб.
Умолявам те... нека да си помисля.
Както желаеш.
Но моля те, Карлота, помисли за моето положение...
и помни, че ме оставяш в мрак.
Приключихте ли разговора? Какъв е твоят отговор, дъще?
Всичко зависи от нея.
Карлота е още млада. Нека изчакаме малко.
Този модел е доста популярен.
Подчертава чертите на лицето ви.
Извинете ме, Мога ли да видя г-ца Лавиния?
Г-ца Лавиния? Не я познавам. На верния адрес ли сте ?
Да, тя каза, че работи тук.
Тук? Не, г-не. Но почакайте... ще попитам собствениците.
Г-не...
Това е собственичката, тя ще ви помогне.
Никога не сме имали служителка с това име.
Дали са ми грешен адрес, явно Благодаря ви.
Между другото,
къде се изработват тези манекени?
Вносни са. Този е правен в Мексико.
Нов е... направен е от занаятчия от Койоакан.
Мога ли да получа адреса?
С удоволствие. Изчакайте за момент, г-не.
- Свършихте ли?
- Да.
- Тогава ще тръгвам.
- Добре, тръгвай.
До утре.
Лавиния! Как сте?
Вие наистина се представяте като доста съобразителен.
- Как ме намерихте?
- Имам си начини.
Магазина за дрехи?
Разбира се. Видях ви там, безмълвна и парализирана.
Всеки път когато ви срещна, ви харесвам все повече.
Какво мога да направя за вас?
Дали може да позирате в къщата ми?
Бихте ли дошли утре?
- А... вие художник ли сте?
-Понякога.
Какво ще кажете?
Сам ли живеете?
Не. Живея с братовчедка ми.
Момиче на вашите години. Прекрасно момиче.
След като ми давате толкова гаранции...
но утре не мога, какво ще кажете за събота в четири?
Съгласен съм. Сега мога ли да ви придружа?
Не... вижте кой е тук.
И няма да му хареса, ако ме види с клиент.
Тогава до събота... и помнете, аз не закъснявам.
Почакайте, моля.
Готов ли сте?
Поправих тези мерки, ако позволите.
- Увеличихте ли ги с 2.5?
- Точно така.
Това е добре.
Как сте Карлота?
Добро утро г-н архитект. Добро утро господа.
- Майка ви добре ли е?
- Да, благодаря ви.
Изчисленията са направени. Искате ли да видите проекта?
Влезте.
Луд съм по теб. Предполагам се досещаш.
Любов моя, какво става?
Кажи ми!
Алехандро, дойдох да ти кажа, че между нас всичко свърши.
Да не си полудяла? Защо го казваш?
Умолявам те да ме изслушаш.
Добре, слушам те.
Това все някога щеше да се случи.
И двамата го знаехме,след като жена ти отказа да ти даде развод.
Това, че нямам развод не зависи от мен.
Моите намерения не бяха да те наранявам.
Размисли добре какво казваш.
Премислих всичко.
Опитай се да разбереш какво значи за мен връзката ни.
Чувствам вина като престъпник
виждам как и майка ми страда.
Кажи ми истината.
Арчибалдо Де ла Круз ти е предложил брак.
Видях го като дойде. Карлота, не можеш да ми причиниш това.
Само защото един богат мъж ти предлага брилянтно бъдеще,
си готова да забравиш всичко между нас.
Или вече не ме обичаш? Отговори ми!
Няма да спра да те обичам,
но не мога да продължа така. Трябва да се разделим.
Значи край на всичко и завинаги?
-Да.
Предполагам, че ще искаш да ме видиш поне веднъж преди да се омъжиш?
Престани, Алехандро! Може да съм слаба, но не мисли че съм парцал.
Разбери Карлота, че не можеш да ме изоставиш просто така.
Предупреждавам те. Не приемам това положение.
Моля те, ще ни чуят.
Трябва да се виждаме винаги. Дори още утре.
Не знам какво да ти кажа. Звънни ми по-късно у дома.
Довждане г-да.
-Довиждане г-це.
Поздравете майка си.
- Благодаря ви, архитекте. Довиждане.
Ако нямате нужда от мен, ще си тръгвам.
Може да си вземете почивен ден.
Да г-не. До довечера.
Естебан, Хуан тръгна ли си?
Да, г-не. И двамата ще се върнем към 10 часа.
Лавиния защо, по това време?
Толкова ли е наложително.
Не си мислите, че ви ухажвам?
Просто ме изненадахте.
Бихте могли да се разгневите, а аз не бих го понесла.
А братовчедка ви? Нека да видим дали прилича на мен.
Насам, елате с мен.
- Спи ли?
- Не чува.
- Замръзнала ли е?
- Не, тук е топло.
Братовчедке, представям ти моята приятелка, Лавиния.
Започвате да ме тревожите.
Как попадна тук, тази моя малка сестричка?
Винаги съм я мислела за добро момиче
Беше толкова самотна и изоставена че я съжалих
и веднага и предложих да живее при мен
Моите родители винаги казваха, че това момиче се държи много лошо.
Мислите ли, че е съгрешила?
Това не може да се случи ако се държите като джентълмен.
Наследник съм на потомствени джентълмени.
Въпреки тъжния ви вид, вие сте невероятно забавен.
А вие сте най-чаровната жена, която съм виждал.
Мислех за вас откакто ви видях обвита в пламъци.
Точно както са изгаряли вещиците на клада.
Моята малка Жана Д'Арк.
Жана Д'Арк е била вещица?
Тези, които са я изгорили са твърдели това.
Кажете ми, как се е случило това?
Това е много дълга история.
О, да видим сега,
за работа ли дойдох тук, или да мързелувам?
Всичко по реда си.
Прислужниците ги няма така че, ще сервирам сам питиета.
Значи, с изключение на братовчедката, сме сами в къщата?
Страхотно.
Не мислите ли, че е по-добре?
Дайте ми питие и после ще говорим.
Не съм се загубил, ето ме!
Без прислужници,
съм малко притеснен, не мога да намеря нищо. Една чашка?
Познайте коя вещица съм?
Невероятно! Дрехите й стоят много добре.
Правени са по поръчка.
И обувките. Има красиви чорапи.
Сложили сте й вашето бельо.
Г-не, моля ви, или едната или другата. Трябва да решите,
защото двете ще сме ви прекалено много!
Недейте!
-Не?
Добре, сега трябва да се преоблека.
Няма да ми е лесно да махна това.
Не, недейте! Елате тук.
Искам да остане така, с вашите дрехи...
Ще ви дам това.
Донесох го за братовчедка ми.
Не ми остана време да я облека.
Вижте колко са хубави. Наистина съм много шокирана, но съм съгласна
защото много ми харесват.
Отидете в другата стая, докато се преоблека.
Когато привършите с обличането, ще мога да вляза.
- Може ли..?
- Влезте.
Въпреки, че не е правено за васа, ви стои перфектно.
Дори качеството е отлично. Дали да ви се доверя.
Не е нужно.
Умирам да разбера нещо, но не се решавам.
Питайте!
В този замък,има ли място за работа освен вашата стая?
Имам ателие. Нека пийнем и ще ви покажа всичко.
Какъв е този албум?
Спомени от моите пътувания. Разгледайте.
Тук има и фотография на мястото, където е изгорена Жана Д'Арк.
Внимавайте, защото отнема доста време.
Обичам да разглеждам семейни албуми.
Сега се уверявам, че дори и като дете сте били сладък.
А тази дама, колко е елегантна! Вашата майка, разбира се.
Нека видя, дали ще позная
Някой чука на вратата.
Не знам кой би могъл да бъде. Никога нямам посетители.
Ще отидете ли да видите?
Не. Трябва да има някаква грешка.
А ако не е? Имам чувството, че не е.
Чакайте!
Г-н Арчибалдо Де ла Круз, как сте?
-Добър ден г-не.
Добре дошли!
О, забравих да ви кажа. Аз се уговорих с тях да ме вземат оттук.
Исках да видят работата ви.
Госпожицата каза, че сте голям художник.
Ние обожаваме мексиканското изкуство. Искаме да видим нещо.
Искате ли да им покажете? Те няма да стоят дълго.
Влезте моля.
И тази къща ли е била метох?
Не. Само някои къщи в Мексико са били за монахини.
Извинете ме.
Бих искала да ми разкажете за някои аспекти на вашето изкуство.
Г-н Де ла Круз е оригинален художник, който не следва правилата.
Вижте някои от неговите работи и после ще ви обясни. Елате насам.
Не можахте ли да намерите нещо друго, с което да ги забавлявате?
Простете ми.
Не знаех какво да им покажа.
Това е още една от вашите шеги и ще си платите за това.
На драго сърце ще ви оставя да ми се карате, но вече е невъзможно.
Защо не?
- Няма да ме видите повече.
- Защо?
- Напускам работа.
- Но защо?
Защото ще се омъжвам.
Ще се омъжвате?
Извинете ме за момент, трябва да се погрижа за клиентите си.
Насам, дами и господа!
Г-н Де ла Круз, бяхте много любезен като ни позволихте да разгледаме къщата ви.
Безкрайно сме ви благодарни.
Да вървим. Много бързаме. Хайде всички, отиваме си.
Ще ви видя ли пак?
Не, моят бъдещ мъж, иска винаги да съм до него.
Но имате моята малка сестра като утеха. Довиждане.
Защо държиш да дойда тук, Карлота, защо?
Рано или късно, ще трябва да се изправиш пред това.
По-добре да го обсъдиме сега. Моето бъдеще зависи от това.
Защо мислиш, че дойдох тук
Струва ми се...
Г-жо Сервантес... Карлота... каква изненанда!
Как сте?
Влезте моля.
Не очаквах такава приятна визита.
Изненадахте ли се?
Преди един час, не знаехме че ще идваме. Нали така мамо?
Нещо важно нещо ви води тук. Влезте.
Много ми е приятно, прислужниците ми са почивка днес.
Няма значение, радваме се, че сте сам.
- Седнете моля.
- Благодаря ви.
Не се изненадвайте на посещението ни.
Карлота има добри новини за вас и иска да ви ги каже лично.
Говорете, моля. Нямате представа колко съм нетърпелив.
Добре.
Не знам как да започна.
Става дума за предложението, което направихте на Карлота.
Така по-лесно ще разберете защо ви помоли да изчакате.
Днес тя ми каза...
Не знаете колко щастлив ме направихте.
От този момент за мен започва нов живот.
Наистина ли е възможно да приемете?
Г-жо, зная колко ви е мъчно от раздялата с дъщеря ви,
но ви обещавам, че няма да ви изоставим. Ще живеем наблизо.
Чувствам към вас дълбока симпатия, и истинска привързаност към вас.
Майко моля те. Знам, че правиш сцена.
Напълно естествено е за нея да бъде чувствителна,
болезнено е да се разделиш с детето си.
Искам да бъдеш щастлива.
Ако е необходимо, бих дала живота си за теб!
Вие сте добър мъж, Арчибалдо, много добър мъж.
Каквото и да направи Карлота, вие заслужавате да получите добро.
Г-не, това писмо дойде за вас.
Къде са останалите мебели?
Сватбата е вдругиден!
- Ще пристигнат.
- Добре.
"Преди да се ожените, трябва да знаете истината."
"Елате в градинката на архитектите утре вечер."
"Ще разберете, че Карлота не е невинна както се представя."
Остави ме на мира, Алехандро.
Прости ми, трябваше да те видя. Да те прегърна.
Ако не беше дошла, не знам какво щях да направя!
Би направил скандал както каза, че ще направиш.
Мисълта, че няма да те видя повече ме подлудява.
Няма ли начин да те разубедя за тази сватба?
Това е единственият ми шанс да продължа живота си.
Как да се противопоставя на това?
Обещай ми, че няма да се опиташ да ми попречиш.
Да, любов моя, обещавам!
Но нещо трябва да попречи на нашата раздяла.
Защо казваш това?
Не знам, но любов като нашата не може просто да изчезне...
сякаш е била сън.
Нещо се случи.
И аз вярвах ,че ще спася чистотата й.
Ако сега я убиех, бих го нарекъл обикновено убийство.
Но веднъж женен, щях да бъда съпруг, защитаващ честа си.
Утре вечер, в сватбеният апартамент...
Не, не го сваляй!
Искам да те видя така...
Сложила тази корона с воал, символ на невинността...
толкова бял и прозрачен,
където само един може да погледне в неопетнената ти душа.
Бих искал да те видя коленичила и молеща се
както направи тази сутрин в църквата, помниш ли?
Казах ти, че искам да бъда или велик престъпник или светец?
Би ли ми доставила това удоволствие?
Хайде сега!
Често те виждам в сънищата ми как се молиш.
Бих искал да те видя така облечена в този ден. Коленичи!
За Бога, защо?
Моля те... коленичи!
Така е по-добре. Сега вдигни ръце. Това е!
Скръсти ръце!
Сега се моли.
Не, не, не! На глас! Кажи молитвата си силно.
За Бога, Арчи!
Не искаш ли да го направиш за мен?
Боже съхрани, кралицата и майка. Майка на милостта.
Нашият живот и благополучие, нашата надежда.
Нека Бог ни пази. Ние го обвинихме че е изгонил децата на Ева.
Изпращаме стенанията си към Теб от тази долина на плача.
Ти си наша Богородица, наше упование, обърни милостивите си очи към нас.
Покажи ни на Христос, благословеният плод на твоята утроба.
О, милостива, о, състрадателна, о, Дева Марийо...
моли се за нас за да заслужим
божествената благодат на нашия Бог, Исус Христос.
Амин.
Какво правиш?
Арчи, нека ти обясня.
Какво става с вас? Побързайте! Церемонията почти приключи.
Това място е за вас, отче.
Благодаря много.
Не мога да стоя прав дълго.
Краката не ме държат.
Харесва ли ви сватбата?
Според мен е разкошна. И толкова много хора.
Защото нашите приятели са прекрасни хора.
Трябва да вървя, за да не се разплача.
За мен, сватба, кръщане,
дори първо причастие... са винаги вълнуващи.
Разкоша на католическата църква
е като финна поезия, която покрива всички аспекти.
Има нещо уникално и изключително.
Как бихте се чувствали ако това беше цивилна церемония?
Би била прозаична,
обикновена.
Прав сте, отче.
Но мисля, че нашите приятели
са сантиментални.
За всичко и навсякъде, благодарят на Бога.
Например, когато видя войска,
разпънати знамена, усещам стягане тука,
и очите ми се пълнят със сълзи!
Това е напълно естествено за хората от добри семейства.
Това е патриотизъм.
Разбира се.
Свърши, господа.
Ваша ли е, г-н архитект?
Не, една малка приятелка. Моята е на шест години.
Нося я обратно на майка й.
Сега се връщам.
Изглежда, че приключи.
Насам моля,един момент! Още една, момент!
Алехандро, не!
Още веднъж се намесиха в плановете ми.
Амбициите ми бяха задоволени.
Дори, преди да ви потърся,
бях решил да вече да се предам на правосъдието.
Един въпрос, г-н Де ла Круз.
Харесвате ли фантастичните разкази?
Ваша чест?
Г-н Гомес, спрете да записвате. Благодаря ви.
Сега, ако говориме сериозно,
едно нещо не може да се отрече...
Вие сте велик престъпник, това е несъмнено.
И какво ще кажете за моето престъпление?
Вашето престъпление?
Какво престъпление? Осмелявам се да кажа...
Не мога да ви обвиня, защото сте пожелали нечия смърт.
Трябва да приключиме с това.
- Ваша чест?
- Да.
Съпругата ви е тук. Свършихте ли вече?
- След няколко секунди.
- Да, г-не.
Аз бях този, който уби тези жени. Аз съм престъпник.
Мисля, че това не е престъпление, приятелю.
Всичко, което ще направя, е да ви дам съвет.
Да, ваша чест.
В бъдеще, използвайте електрическа самобръсначка.
Това ли е всичко.
Ако ме извините сега, жена ми ме чака.
Довиждане, ваша чест.
Колко невероятно!
Какво правите тук?
Наистина не мога да обясня. Чудя се на себе си.
Бях си у дома, а сега изведнъж се оказвам тук.
Не ви ли чака съпруга ви?
Вие казахте, че никога няма да се отделите от него.
Не давам пет пари за съпруга си!
Искате да кажете, че сте го зарязали?
Както виждате.
Не беше ли добра партия? Богат, уважаван мъж...
Да, но освен богат и уважаван мъж се оказа,
че е почетен полицейски чиновник и доста ревнив.
Казахте достатъчно... Поздравления! А какво стана с вашите чужденци?
По това време ги няма. Както и плодовете, те са на сезони.
А вие какво правите? Как се чувствате?
Много добре.
За първи път мога да кажа, че живота ми протича без усложнения.
Добре, а защо да не се поразходим?
Накъде?
Накъдето отидем.
Какво съвпадение! Да вървим.
КРАЙ
превод - verannika