The Beast Of War (1988) Свали субтитрите
вземи пушката, пръсни си мозъка, и се върни при Бога като войник” Ръдиард Киплинг
ЗВЯРЪТ
АФГАНИСТАН, 1981
ВТОРА ГОДИНА НА РУСКОТО НАХЛУВАНЕ
Разпръснете се.
Разпръснете се!
По-живо!
Вади оръжието, Голиков.
Камински!
По-живо!
Насам, насам.
Камински!
T5447, докладвайте?
-Разчистваме, почти свършихме.
Всички единици да се върнат към колоната.
Пипнах ги.
Изби ли овцете?... Само две-три са останали...
T5447. Прието.
-Зад сградата там--
-Имаме си сувенир!
Дай огнехвъргачката.
Какво намери?
-Ела при мен! Насам!
-Идвам.
Голиков, ела тук.. Донеси цианида.
Няма ли кошница и за нас?
Молотов!
Горя, горяааа!
-Длъжник си ми.
-Доведи го.
Хайде, хвани го за ръката. Хайде, хайде!
Размърдайте се!
Кучи син! Мъртъв си!
Сложи го под веригата.
-Сложи си краката отдолу!.
-Да го наритам ли?
Трябва да избием приятелчетата му!
-Качи се и запали двигателя.
-Ще те смачкаме като грозде.
Питай го къде са другите бунтовници.
Къде са бунтовниците?
Муджахидините са навсякъде около вас!
Десет руски кучета ще умират за всеки афганистанец!
-Какво каза?
-Не знае, сър.
Кажи им да спрат!
Назад!
Пуснете го!
Шерина! Заповядвам ти да се махнеш от тук!
Кучка!
Този командир предпочита куршума пред думите. Върви!
Предател!
Кажи на лайняния си командир да го пусне!
Сър, тези жени смирено ви молят, да освободите пленника, сър.
Кажи им да гледат какво се случва с бунтовниците.
Давай, Коверченко.
Той ще бъде мой съпруг!
Нито един руснак няма да излезе жив от Афганистан!
Напред!
Напред!
Един е Аллах...!
-Накъде да завия, сър?
-По дясното разклонение.
-Какво?
-Надясно.
-Сигурен ли сте, сър?
-Казах надясно. Чуваш ли?
-Да, сър.
-T5447, чувате ли?
-Къде се намирате?
-Защо не могат да ни чуят?
T5447, чувате ли?
Този танк се е изгубил.
Не...
Имаме нужда от помощ.
Тадж...
Чичо...
Хайде.
Чичо...защо?
Отмъщение.
Бъди негова майка.
Мустафа!
Салаам Алейкум, Тадж Мохамед.
Братовчеде, мир.
Привет, чичо.
Винаги съм казвал: Имай вяра в Аллах и носи скрит пистолет.
Всяка част от мен жадува да види кръвта ти.
Значи нищо не се е променило между нас.
Тадж...
...Баща ти никога не би нарушил примирие.
Какво търсиш тук?
Един от танковете, които избиха хората ти се е изгубил в долината на Чакала.
Знам тази долина.
Има само едни начин да се влезе и излезе.
Идвам да призова твоята чест за да отмъстим за Афганистан.
Щом Мустафа говори за чест...
...значи краят на света е наближил.
Братовчеде, чичо, уморени сме от тази стара вражда.
Нека отмъстим заедно... Ще си разделим плячката.
Няма да се бия редом с лешояд...
...който сваля злато от зъбите на мъртви руснаци.
Тогава бягай към Пакистан.
Искам да говоря с Хана.
Баща ми беше убит.
Брат ми Шахзаман е Хан сега.
Брат ти беше убит мъченически от един руски танк.
Сега ти си Хан, Тадж Мохамед.
Хане, ние ще се бием заедно с теб за да отмъстим Шахзаман.
Можем да унищожим танка с това!
Знам как работи!
Какво ще кажеш, Тадж?
Брат ти не е отишъл в Пакистан ...Той е отишъл в рая.
Аллах...
Дай ми един човек и аз ще го разкъсам.
От тук нататък...
Аз съм камък в твоята прашка!!
Отмъщение!
-Не виждам село.
-Не мога да повдигна оръдието, сър.
-Мамка му!
-Хайде!
-Сър?
-Къде сме, по дяволите?!
Не знам, сър.
-Къде е пътят за Кандахар?
-Не съм сигурен, сър.
Коктейлът Молотов е повредил радиото. Можем да приемаме, но не и да предаваме.
Тези хълмове трябва да са тук.
-Кандахар от другата страна ли е?
-Не съм сигурен.
-Базовите координати са 31 градуса--
-Освободен си от поста си.
-Дай дневника на Коверченко.
-Защо?
-Некомпетентност.
-Каква е моята функция?
Никаква. А ти трябва да си връчиш медал, Коверченко.
-За какво?
-Задето опита да спасиш онези танкисти.
-Провери тази страна.
-По местата!
Просто казвай, "Да, сър", и не му се пречкай.
-Защо ли ми се смееше онзи бунтовник?
-Не се смееше на теб, просто беше щастлив.
Тези мъже вярват, че ако умрат в свещена война, ще отидат в рая.
А ти вярваш ли го?
След университета вече не съм сигурен в какво вярвам.
Имам нужда от жена!
-Може да намериш някоя овца.
-Може би.
-Камински, спри тази музика.
-Голиков я пусна, сър.
Мамка му!
Ела тук, Искам да ти покажа нещо.
-Под обсада сме!
-Шофьор, пали двигателя!
Стрелец!
Войници на хребета!
Обърни!
-Разстояние?
-Три-нула-нула!
Какво има?
Извади го от там!
-Готови сме.
-Давай напред, тръгвай. Тръгвай!
-Горе главата, Самад.
-Насочи хоризонтално!
Нагоре!
-Огън!
-Слушам.
Да вървим!
Нали каза, че можеш да унищожиш танка с един изстрел!
Може би не е по волята на Аллах.
А може би просто не можеш да стреляш!
Аз съм Хан!
Настоявам аз да взривя танка!
Дай ми РПГ-то!
Племенника ти е луда глава, чичо.
Оставаме заедно!
Тадж...
Който сам се нарича Хан, не е Хан.
Търпение, Тадж.
Това е изпитание за теб.
Чичо?
Нищо ми няма, само драскотина.
Ела...
Аллах ни показва кои дири да следваме.
Ханзаман! Афзал! Хайде!
Само един пи от водата. Самад!
Казах ти да хвърлиш кутията надалеч.
При команда, стрелец. Фрагментиращ снаряд.
Давай, давай, давай. Размърдай се.
-Снаряда зареден.
-Огън.
Слушам.
-Засече.
-Мини на ръчно.
-Засече.
-Всички вън от танка!
-Какво стана?
-Засече. Ще гръмне, сигурен съм.
Снарядът ми изглеждаше читав.
Самад, ти ли пипа снаряда?
Да, сър.
Само го подадох -- Подадох го на Голиков, сър.
Стават засечки, сър. Веднъж на всеки сто изстрела.
Отговорност на пълняча е да извади снаряда.
Голиков.
Никога не съм правил такова нещо.
Аз ще го направя, сър.
Той не знае какво прави, сър. Нека аз отида.
-Добре, Камински.
-Сър?
Установи позицията на муджахидините. Не ги изпускай от поглед.
Коверченко, Голиков.
Сър, мисля, че аз трябва да направя това. Ами ако се случи нещо?
Тогава Камински ще командва за пръв път в живота си.
Кажи ми само едно нещо.
Защо се подвуоми да смажеш афганистанеца?
Защото той бе готов на всичко.
Точно това ме притеснява.
Имаш необходимите качества. Видях това.
Просто не се отклонявай.
Защо просто не ги нападнем?
Защото могат да ни взривят с РПГ-то, което имат.
Какво стана?
Изчезнаха. Самад току що им спаси живота.
Нищо не съм направил.
-Остави снаряда и заложи граната под него.
-Да, сър.
Хайде, хайде.
-Изведи ни от тук.
-Подкарвам танка.
Даваме жертви, защото ламтим за руските боклуци.
Твоят муджахидин няма щанс да оцелее.
Нашият чичо също е ранен. Нека остане тук с Нур.
Раната ми ще зарастне когато видя как онзи танк експлоадира.
Ще му оставим храна и вода.
Аллах е велик.
Още един гроб.
Вятъра покрива следите... искаме да се върнем в селото.
Вече нямате село - само "Бадал"!
Свят човек.
Давиде! Ти дойде!
Пророк Мохамед ми повели да направя огън за да осветля пътя ти.
По Божията воля, само с един камък ти ще убиеш Звяра, Давид!
Какъв Звяр?
Голиат!
Виж Тадж...следи от танк!
Да накладем ли огън, сър?
Мисля, че изгубихме онези копелета муджахидините, сър.
-Придържай се към следата, Камински.
-Слушам, сър.
Нека ударя това.
Това е Пущунвали. Закон на честта.
-Пущунвали.
-Три задължения.
Първо, мелмастия: гостоприемство.
Мелмастия.
Второ, Бадал: Отмъщение.
-Бадал.
-Трето, нанауатай:
Задължението да се дава убежище на всеки, който поиска.
-На всеки?
-На всеки.
-Дори на врага?
-На всеки.
Ами ако убия брат ти?
Тогава ти ще дойдеш да търсиш Бадал, отмъщение...
...а ако аз помоля за нанауатай?
Тогава аз ще съм задължен да те нахраня, да ти дам дрехи и да те защитя.
Невероятно цивилизовано.
-Как беше, - Нанауатай?
-Нанауатай.
-Нанауатай.
-Хляб?
Мирише все едно е дъвкал бизонско лайно.
Ласло...
-...когато се върнем, поискай да те преместят.
-Ще спечеля уважението му след време.
Ако те е нарочил, няма да се отървеш от него.
Скъпи Константин, аз гледам на този тормоз като на цената, която трябва да платя, за да се науча.
Обичам Афганистан, но ние сме като бълха в опашката на мечка.
Трябва да влезем в 20-и век.
Когато Афганците приемат това, Аз ще съм с тях...
...технически грамотен съм и знам руски.
-Значи си патриот?
-Да.
Такъв беше и бунтовника. Той искаше да запази нещата, такива каквито винаги са били.
Иска ми се аз да вярвах в нещо толкова силно. Завиждам му.
-Тогава защо го смаза?
-Нямах избор.
-Човек винаги има избор.
-Тя ти е пратила нейни голи снимки?
-Дай ми я.
-Има вид на нимфоманка.
Взех половината, която ми харесва.
-Кучи син.
-Махни се от мен!
-Какво, по дяволите, става?
-Нищо, сър.
Благодаря, Константин.
Какво е това?
-Спирачна течност?!
-Нищо чудно, че не работят.
Помага ми да съм хладнокръвен на оръдието, сър. Пречиствам я през хляб.
Добавям стафиди и захар и я оставям на слънцето. Ферментира за няколко дни и е доста добро.
-Да го запиша ли в дневника, сър?
-Я ела тук.
За една грешка?!
Той е най-добрия стрелец в дивизията. Пропусни този път.
Вече съм го записал, сър. С мастило.
Внимавай от тук нататък.
Понякога Афганските снайперисти уцелват шофьори.
-Понякога шофьорите ги удрят първи.
-Верно?
Граната!
Залегни!
Мамка му!
Къде са?
Не го взривявай!
Убийте руснаците отдолу, не унищожавайте танка!
Граната!
-Отвори люка!
-Ще ме утрепят тука!
Отвори люка!
Кървя! Кървяаа!
-Вътре!
-Влизай вътре.
Влизай в танка! Побързай!
Измъкни ни от тук!
Бързо!
Отгоре горим!
-Умирам! Умирам!
-Не виждам.
Рязко надясно!
Стрелец, хоризонтално насочване, 1 80!
-Умирам!
-Пожарогасител!
Хоризонтално насочване!
Не мога да видя през огъня!
Стрелец, идентифицирай!
Не мога да повдигна оръдието.
Можем да засечем всичко в радиус 100 метра.
Трябва да имат камили или нещо друго щом успяват да ни догонят.
Те наистина искат този танк.
-Непрекъснато идват.
-Млъкни.
Колко още ще стоим тук?
Докато се развидели - за да виждаме накъде се движим.
-Да открехна ли люка, сър?
-Не.
-Сър, трябва да се изпикая.
-Ще стискаш.
-Имаме ли вода?
-Оставихме всички манерки.
-Както и всички дажби храна.
-Страхотно.
-Твоите приятелчета ще пируват тази вечер.
-Не ни трябват храна и вода.
Тук сме в безопасност.
Моите танкове са били удряни по всякакъв начин.
Веднъж, в Монголия...
...РПГ. Пряко попадение.
Командира, стрелеца и кулата бяха отнесени.
Аз закарах обратно остатъка от танка.
Но днешните танкове са по-добри.
Много по-добри.
Сър, не мога да се стискам още дълго.
Сър! Сър!
-Колко са?
-20 - 25, навсякъде са.
-По местата.
-Не мисля, че ни виждат.
-В обсега на РПГ-то са.
-Чакай.
-Стрелец, войници. Фрагментационен снаряд.
-Фрагментационен зареден, сър.
-Потвърди.
-Не мога да потвърдя. Прекалено тъмно е.
-Премини на инфра-червено.
-Повредено е!
Те са навсякъде около нас, сър.
Готови за насочване на 360. Всички оръжия да стрелят по моя команда.
Насочи. Огън!
Спри огъня!
Всички са мъртви, сър.
-Самад.
-Сър?
Иди да потвърдиш.
-Размърдай се!
-Да, сър.
Камински, отстъпи.
Коверченко, застани на картечницата.
-Прицели се в Самад.
-Какво?
Застреляй го сега, той е предател.
Вие луд ли сте?
Заради неподчинение те понижиха от разузнаването до този танк.
Следващата спирка е затвора.
С твоето досие не е много умно да продължаваш с неподчинението.
Застреляй Самад сега.
Не.
Колко убити има?
Било е елен, сър.
Стадо елени.
Руснаците убиват заради самото убиване.
-Маслото изтича.
-Повдигни шнорхела, заключи оръдието.
-Ще се потапяме ли, сър?
-Бунтовниците вървят по следите ни.
Самад, спри.
-В момента се моля, сър.
-Стани.
Ако е необходимо да съчетавам диалектическия материализъм с Аллах...
...това не е ли моя лична работа?
Защо ми нямате доверие? Знаете, че съм член на Партията.
Синът ми е в Москва, сър. Мислите ли, че бих го компрометирал?
Казах - стани.
Провери колко е дълбока реката.
Как, сър?
Влез вътре.
Това няма да ти трябва.
-Водата е ледена, сър.
-Не съм те питал за температурата.
Дъното с кал или камъни е покрито?
Камъни.
Защо?!
-Попитах защо?!
-Млъквай!
какво правите?
-Записвам това.
-Добави името си.
-Това ще те прати на военен съд.
-Както и вас - убиването на собствените ви хора!
Ти би направил същото на мое място.
Самад чакаше възможност да предаде този танк на врага.
Просто бях прекалено умен за него.
Въпреки, че не съм учил философия.
Прочетох досието ти, г-н Интелектуалецо.
Какво мислиш, че пише вътре?
Пише, че имам собствено мнение.
Имал собствено мнение...
Когато бях на 8 и защитавах Сталинград, нямах възможност да имам собствено мнение.
Когато Русия имаше нужда от живота ни, ни го давахме.
Баща ми и майка ми не мислеха за себе си и дадоха живота си!
Брат ми не помисли за себе си и даде живота си!
Другарите ми ме спускаха върху нацистките танкове...
Напъхвах коктейли Молотов под оръдието...
...след това ме издърпваха. 8 годишен!
Наричаха ме Танкистчето.
Унищожих много нацистки танкове.
Много.
През годините се научих да надушвам предателите.
-Колко зле е?
-За танка ли питаш?
Мислиш, че е превъртял, нали?
-Какво правиш?
-Какво?
Искаш да си следващия ли? Не говори с тоя задник.
-Колко още можем да продължим?
-Не достатъчно далеч.
Трябва да зарежем тоя боклук...
...да демонтираме картечницата, и да стигнем пътя до Кандахар пеша!
Какво си говорите?
Камински има интересна идея.
Да зарежем танка и да продължим пеша.
Той е един шибан лъжец, сър.
Като човек със собствено мнение, какво мислиш?
Какво да кажа, сър...
..., бензинът привършва той изпи спирачната течност...
...акумулаторът е изтощен, маслото изтича.
Ако двигателя прегрее, ще се пръсне.
Нямаме храна.
Муджахидините явно не им липсва нищо...
...а освен това имат и РПГ.
Мерникът им се подобрява... сър.
Ти им се възхищаваш, нали?
-Еми здравата са ни погнали.
-И какво предлагаш? Да се предадем?
Това е пряко нарушение на съветските военни закони.
Но си готов да го направиш, нали? Това е бунт.
Само опитай!
-Вземи му оръжието. Поеми го.
-Да, сър.
Голиков, вземи въже.
Сега!
Вържете го.
Ще те преследвам в сънищата, Камински. Ще бъда най-ужасният ти кошмар.
Млъквай.
Чуваш ли?!
-Не бъди глупак.
-Не вярвам в такива работи.
Стой мирен, задник.
-Какво правим?
-Млъквай!
-Сам си изкопа гроба.
-Шибан гъзолизец.
Мамка му.
-Вземи дневника.
-Да, сър.
-Не е у него, сигурно е в танка.
-Заложи граната под него.
-Да, сър.
-Извратен и ненормален. Не бъди глупак.
Не мърдай.
Ако ти трябва нещо, просто кимни.
-Константин, съжалявам.
-Антон.
Антон, ти си следващия.
Иди, пръсни му мозъка, и се върни да ме отвържеш.
-Ти си следващия.
-Не мога...
Чуваш ли, Антон? Не ме оставяй тук. Не ме оставяй.
-Не мога.
-Развържи ме!
Ти си добър войник.
Могат да са сигурни, че ще застреляш дори майка си, ако ти заповядат.
По дяволите, Голиков!
Не ме оставяй тук, страхливецо!
Голиков, копеле мръсно!
-Мисля, че това, което направихте беше правилно, сър.
-Оценявам това, Камински.
И мисля, че всички тук сме на това мнение.
Нещата, записани тук могат да затворят врати за вас до края на живота ви.
Не мога да разбера защо просто не го убихте.
Исках да спечеля време.
Сега има повече място в танка, сър.
Шерина!
Какво правиш тук?
Акбар, искаме да се бием заедно с вас срещу танка.
Нямате оръжия.
Връщай се в селото, жено!...Върви!
Чичо...
...достоен ли съм да бъда Хан?
Щом задаваш този въпрос, значи вече си Хан.
Когато Звярът е мъртъв, ще се върнем.
Ще ви чакам.
Ето го! Пътят за Кандахар.
Камински, у дома сме!
Горивото почти свърши.
-Докарай ни до пътя.
-Да, сър.
-Спри танка.
-Какво?
Спри танка. Спри танка!
Сигурен съм, че можем да стигнем, сър Има само...
Моля...
Развържете ме.
Жени на Афганистан, превърнете скръбта си в камък!
Спрете!
За Бога. Спрете!
Моля ви, спрете. Спрете!
Нанауатай!
Шерина, как ни намери?
Било е по волята на Аллах...
Намерихме го вързан за скалата.
Твоя е честта, Тадж.
Нанауатай!
Моли за милост.
Ще те науча на друга дума - Бадал! Кръв за кръв!
Мълчи, жено!
Говориш Афгански?
Как се казваш?
И гарванът може да изрече някоя дума,
но гарванът не е човек, нито пък руснакът.
Убий го!
Ако не спазим законите си и го убием значи не сме по-добри от неверниците.
...но защо от танка са го оставили тук?
Нанауатай е само за Афганци.
Ако той е враг на нашия враг, значи е наш приятел.
Нека се погрижим за нашия гост.
Яж.
Да ти приседне дано!
Счупил си го, като го изпусна.
И какво от това? Давид е победил Голиат само с един камък.
Това е РПГ.
Развален е. Капут.
Аа, капут.
Да го поправя?.
Добре, добре. Ще го поправя.
-Капут.
-Капут.
Пушката.
Пушка.
Трябва ми пушка, за да поправя РПГ-то.
Благодаря.
Сега съсипа две наши оръжия!
Този наистина е пратен от Аллах!
Бум.
Точно така.
Това е танк.
-Танк?.
-Да, танк.
РПГ...
...Бум...
...Танк.
РПГ-Бум-Танк.
Ти...
...РПГ...
...Бум...
...Танк.
Но той е руснак!
Знае как се използва това...
...а пък и те се опитаха да го убият.
Ти-Бум-Танк.
Добре, аз ще взривя танка.
Хайде, човече! Хайде, вземи си нещата. Да вървим!
Ей, момчета!
Не мога да повярвам.
-От къде се взехте?
-О, това е красиво!
-Много се радваме да ви видим.
-Боже мой!
Ако не бяхме тръгнали да търсим вода, нямаше да ви намерим.
Качвайте се. Ще наредя да взривят танка от въздуха.
Никой няма да попилее моя танк.
Връщайте се в танка.
-Защо?
-Защото така казах.
-Отиваме си у дома, сър.
-Да, но с танка.
Защо да не можем да се приберем с шибания хеликоптер?!
Защото сте танкисти.
Да, а освен това сте попаднали в задънена улица.
Единствения изход оттук е през онзи проход, от който сте дошли.
Ще се върнем по същия път, по който дойдохме.
Имате ли вода в повече?
Не. Вие двамата, вземете резервното им гориво за танка.
Обадете се да ни доставят гориво когато стигнем прохода.
Леле, какъв тъпанар!
Какво правим?
-Защо просто не му се измъкнем?
-Ти луд ли си?
Тоя е готов да ни взриви във въздуха.
Танкът тръгва!
Проходът... проходът!
Връща се през прохода!
Какво, какво?
-Танк.
-Да, знам. Какво?
Танк.
Танк.
Няма изход, няма друг изход.
Проходът. Връща се през прохода.
Защо през прохода? Защо не се качиха на хеликоптера?
Копелето няма да остави танка си. Няма да го остави.
Замина, замина.
Танк, планини?
Планини...
Трябва да заобиколи, за да стигне до прохода.
Пряк път? Ти знаеш пряк път?
-Танк.
-Пряк път. Разбирам.
Разбирам.
Константин.
Константин! Хан.
-Сър, двигателя ще прегрее.
-Поддържай скорост - 20 км/ч.
Сър, трябва ни вода за радиатора.
-Продължавай.
-По дяволите!
Двигателя ще се пръсне.
Продължавай. Водоизточника не е далеч.
Дали са съобщили по радиото за нас?
Разбира се.
Мразя тая шибана страна.
Напълни радиатора.
По местата!
Муджахидини! На хиляда метра!
Пали двигателя.
-Насочи вляво.
-Хайде, миличък.
Подай мощност!
Мамка му! Нямаме мощност, не иска да запали!
Пробвай с главния акумулатор!
Мама му да еба! Акумулаторът е напълно изтощен, сър!
-Изкарай ни оттук!
-Опитвам се, сър! Прегрял е!
Насочи ръчно наляво!
Стрелец! Фрагментационен снаряд!
-Свършили са, сър!
-Сложи какъвто и да е!
Прегрял е!
Хайде,.. майка му стара!
Стрелям.
Разпръснете се! Разпръснете се!
Зареден!
Стрелям!
Вече сме в обсега на РПГ-то им, сър!
Хайде!
Тръгна, сър!
Танк! Капут! Сега!
Мустафа! Хайде!
Получих, каквото исках.
Звярът ще избяга!
Аллах ни дари богато - радвай се!
Братовчеде, ти си свиня!
Хасане, ти си умен.
Можеш ли да подкараш хеликоптера?
Насам.
Мамка му!
Не могат да ни уцелят! Прекалено нависоко сме!
Кучи син!
-Знае, че не можем да издигнем оръдието.
-Кой?
-Мой си!
-Бадал!
-Продължавай.
-Последен снаряд, сър!
-Зареди!
-Свършиха!
-Ще се подпали!
-Докарай ни до прохода!
Долу!
Сър!
Ракета! Трябва ми ракета!
Ракета! Хвърли я!
Хвърли!
Проходът е право напред! Сто метра!
-По-бързо, Камински!
-Да, сър!
Уцели дулото!
Живи сме, сър! Успяхме!
Аллах! Защо си ни забравил?
Голиат бе покрит с броня, но беше повален само с един камък!
Бадал!
-Веригата се разпадна, сър.
-Божичко.
Да пробваме да се измъкнем?
Не. Подкрепленията идват. Тук сме в безопасност..
-Гори!
-Затвори го!
Танкистче!
Чуваш ли ме, Танкистче! Имам нещо за теб, Танкистче!
Това е Коверченко!
Топличко е вътре, а?
-Сър, пипнаха ни!
-Мамка му!
-Трябва да излезем!
-Ще измрем тук!
-Мой си, Танкистче!
-Мамка му!
Знаете каква е процедурата.
Какво?
Когато свършат заповедите, се превръщаме в оръдейна точка. Когато свършат амунициите, се превръщаме в бункер.
Когато и времето свърши... се превръщаме в герои.
-Ти си се побъркал!
-Сега, заедно.
Намери предпазителя.
Ще измрем тук!
-Ти кучи сине!
-Не стреляйте, не стреляйте.
-Кучи син, излизай!
-Не стреляйте.
Мамка му!
Аллах е твърде щедър!
Не исках да те оставя там.
-Вземи Даскал и ни пусни.
-Моля те, не им давай да ме убият.
Ставай.
Такова безчовечие би направило отмъщението нечисто.
Нанауатай шурави.
Ето! Той винаги ще си остане руснак.
Мръдни се да ги избия всичките!
Танкът е унищожен. Танк капут.
Нанауатай шурави.
Ти ангел ли си или дявол?
Добре, добре. Вземете ботушите. Добре, вземете каската. Вземете я.
Добре, вземете ботушите.
Съжалявам, сър.
Май това не е кой знае каква война.
Няма Сталинград.
А не мислите ли, че сега ние сме нацистите!
Какво ще кажете за това?
Опитвам се да бъда добър войник.
Но човек не може да бъде добър войник в една прогнила война, сър.
Искам да останете жив и да видите как те печелят.
Вървете.
Казах, вървете!
Бадал!
Афганистан....
Не разбирам какво говориш.
Константин.
Прости ми, Хане...
Двама успяха да избягат.
-Аллах е велик.
-Спри!
Превод: Радослав Карапетков