Phenomenon (1996) (Phenomenon CD2.sub) Свали субтитрите
вместо винаги да страниш от мен.
Какво искаш от мен, Джордж?
Искам да дойдеш в Бъркли с мен.
Поканен съм да говоря с някои учени...
за земетресението и за някои мои експерименти.
Знаеш за ускорителите на растежа, за соларните панели...
- Това е чудесно.
- Въодушевен съм, но...
Предполагам, съм също и изплашен.
- Определено бих искал да си до мен там.
- Защо?
Подкрепа. Самочувствие. Приятел.
Имаш си приятели. Познаваш всички в района.
Не знам, разбираш ли, от случката в овощната градина...
Хората са различни. Не харесват това което става с мен.
Знаеш ли, смешното е, че ти си единствената...
която ми се сърди заради основателна причина.
Просто се опитваш да се сдобрим.
Да, опитвам се да се сдобрим, опитвам се да те поканя на среща,
и ще съм доволен ако стоиш до мен докато всички тези учени и учители ми задават въпроси.
Знаеш ли, през половината време в училище оставах след часовете за да наваксвам.
Кога?
- Сряда.
- В колко?
- Тръгваме около обяд.
- Ще бъда пред магазина ти на обяд ако ще идвам.
А ако не съм там...
Разбрах.
Благодаря, Лейс.
- Една секунда.
Една секунда. Идвам.
Вие ли сте г-н Поуп?
Вие ли сте г-н Поуп?
Аз съм Микаела.
Мик.. Ела. Хм.
- Вие сте Ела?
- Да.
Уха. О, извинете. Заповядайте.
Може би се нуждаете от...
Да, точно това е мястото.
- Също и готвя. Имате ли нужда от готвене?
- Готвене, да.
Добре. Чудесно. Добре. Колко плащате?
А...
О, чакайте...
Говоря малко Португалски.
Не знам какво казахте, но звучеше страхотно.
- А.
- Извинете.
Добре. Ще се върна утре. 9:00. Става ли?
Ще поработя и ще поговорим за парите.
Не, чакайте.
Това е всичко което знам.
Това и...
Правилно ли е?
Сладък си.
- Утре.
- Утре?
Утре, тогава.
CQ. CQ?
Тук е W-B-6-Q-L-F.
Даяна, ако ме чуваш,
Знам, че ще ме разбереш.
Току що срещнах...
един ангел от Португалия.
Тук. В къщата ми.
Ти ли си Джордж Мали?
Джак Хеч, ФБР.
Нейт Поуп изпрати кодирано съобщение до военновъздушна база Мастерсън.
Не, не, не, не. Нейт Поуп не е изпращал кодирано съобщение до военновъздушната база.
- Аз бях.
- Добре, кой ви каза шифъра, г-н Мали?
Никой. Просто разбих кода.
Кой ви е обучил?
Както казах, никой...
О, боже.
Е?
Не мога.
- Можете, г-н Мали.
- Твърде сложно е.
Освобождаваме Нейтън Поуп.
Време беше. Може ли да говоря с него?
Не.
Опитайте това.
Знаете ли, това беше само игра. Игра.
Предизвикахте отменянето на свръх секретно учение, г-н Мали.
Бракуването на цяла кодираща система.
Коствате на правителството много пари.
Глобете ме в такъв случай.
Мисля, че е точно това, което казва - късметлия.
Той е независим, играещ нещо като игри за гении.
Искам да го тестват.
- Не можем да го задържаме повече.
- Напротив, можем.
- Оказа съпротива при арест.
- Не, не е.
Да, оказа.
Тествайте го.
Добре, ще започна с въпросите,
и ще засичам време за отговорите.
И всичко ще се записва. Някакви въпроси?
Как е малкото ви име?
Малкото ми име е Боб.
- Здрасти.
- Давай, Боб.
Добре.
Назовете колкото се може повече бозайници за 60 секунди.
Готови... Старт.
Хм. 60 секунди. Как ги искате? По азбучен ред?
Мравояд, павиан, северен елен,
делфин, еохипус, лисица, горила, хиена, дива коза, чакал,
кенгуру, лъв, мармозетка(маймуна) нюфаундландско куче, оцелот, панда,
плъх, ленивец, тигър, еднорог, лисичар, кит, як, зебра.
Всъщност лисичар и нюфаундландско куче са породи кучета.
Еднорога е митическо създание. Еохипусът е праисторически кон.
Но вие не бяхте много конкретен, нали, Боб?
Добре,
Ще се опитам да съм по-конкретен.
- Готов ли сте за следващия?
- Давай.
Отговорете колкото можете по-бързо. На колко години е човек роден през 1928?
Мъж или жена?
- Защо?
- Конкретност, Боб.
Добре, още веднъж.
На колко години е мъж роден през 1928?
Жив ли е още?
Ако мъж е роден през 1928,
и е още жив, на колко години е?
Кой месец?
Ако мъж е роден на 3 Октомври 1928,
и е още жив, на колко години е?
- В колко часа?
- 10:00.
- Вечерта.
- Къде?
- Където и да е!
- Нека бъдем конкретни, Боб.
Искам да кажа, ако човека е още жив,
роден в Калифорния на 3 Октомври 1928, 10:00 вечерта,
той е на 67 години, 9 месеца, 22 дни,
14 часа и 12 минути.
Ако е роден в Ню Йорк е с три часа по-стар, нали?
Как го правите?
Как карате молива да се движи?
Това специален молив ли е?
Не. Моля го да се движи.
Имам предвид, можех да кажа, че го карам да се движи но това би приличало повече на команда.
А това е повече като сътрудничество, партньорство.
- Партньорство?
- С молив?
- Защо не?
Всички сме направени от едно и също нещо, нали?
- Дърво?
- Енергия, Боб.
- Нали, знаете, малките парчета.
- Да.
Искам да си ходя в къщи. Как по дяволите мога да си отида в къщи, Боб?
Не знам. Съжалявам.
Хей.
- Казват, че не сте спали.
Кой? Пазачите ми? Добре съм.
Знаете ли, вие сте много надарен човек, г-н Мали.
Не, не, наистина. Надявахме се...
Всъщност, аз се надявах...
че ще откриете нещо забавно за вас да правите.
Нещо полезно в нашия свят.
- Вашия свят?
- Разузнаването.
А, не, не, не. У дома е за мен, Джак.
Тук направо излизам от кожата си.
Искам да кажа, искам си моя живот.
- Вие какво искате?
- Не го искам аз.
Те какво искат?
Те искат да се чувстват сигурни. А не се чувстват сигурни ако вие сте някъде навън.
Но защо? Караха ме да разбивам кодове цяла нощ. Секретни кодове.
Искам да кажа... Не би трябвало да слушам кодирани съобщения от Англия до Саудитска Арабия.
Нали са ни съюзници. Ако ще ме обвинявате в престъпление...
или ще ме задържате тук, ще кажа на пресата.
Или ще се обадя в Лондон или Риад.
Знам всички столици, между другото.
Може да ме изпитате.
Моят интерес към г-н Мали е свързан със сеизмологията и геологията.
Няма нищо общо със секретността.
О, знам, но не там е работата.
Г-н Мали беше освободен безда бъде обвинен в нищо, но е смятан за риск за секретността.
Ще бъда откровен с вас. Той е променлива величина.
И ще се чувстваме по-добре...
ако той няма достъп до институции...
където се работи по деликатни държавни проекти.
- Достъп?
- Достъп дори до персонала.
- Лейс?
- O.
Аз съм.
- Здрасти.
- Здрасти.
- Извинявай, че не...
не дойдох през външната врата, но се страхувах да не събудя децата.
О, няма нищо. Няма нищо.
- Добре ли си?
- Да.
Исках да те видя.
Нейт ми каза за ФБР. Толкова се радвам, че са те пуснали.
Да, нямаха избор, но ме проучваха много щателно.
Мисля, че ги е страх от мен.
Мен също ме е страх.
От мен? Хм.
Слушай, Джордж, нещата стават много сложни.
Аз просто... не знам какво ще се случи в следващия момент.
Май е най-добре да те оставя на мира, а?
Предполагам.
Ще се видим.
Довиждане.
Хей.
- Искаш ли бира, Джордж?
- Да.
Виж, Нейт...
Наистина съжалявам за това, което се случи.
Казах им всичко, Джордж.
Казах им всичко за теб.
Всичко.
Ами, нали знаеш, това е нормално.
- Искам да кажа, нали знаеш това е...
- Мислиш си, че няма да си толкова уплашен,
и седейки там, не знаейки какво става, и тогава изведнъж...
нещо става вътре в теб, разбираш ли?
Не знаеш какво е, но...
Всичко е наред. Това си беше моята игра, нали?
Какво правиха с теб, Джордж?
Тестваха ме.
И какво откриха?
- Бременен съм. Така го чувствам.
- Кое?
Да си пълен с идеи и да не могат да излязат от теб.
Имам предвид, да си готов за голямо откритие и да не можеш да го родиш.
Разбирате ли, този професор, дори няма да говори с мен.
Дори няма да говори с мен.
- Няма ли да ходиш в Бъркли, Джордж?
- О, хайде бе. Аз, в Бъркли!?
- Що за мисъл, а?
- Съжалявам, приятел.
Имаш предвид, изобретения? Направил си изобретения?
Не, не. Идеи. Имам хиляди идеи на ден, всяка проклета минута.
Имам големи идеи от сорта на "Свещена крава" и малки идеи от типа "ами ако". Разбира те ли?
Хей, имам идеи за теб, Джими. Погледни.
Виж това. Твоя паркинг е разположен напълно погрешно.
Ако следваш това,
можеш да вкарваш още 6 коли и няма да има повече изкривени брони.
Къде е Полета? Къде е тя? Бони, ето. Вземи това. Това е нов маршрут за разнасяне на пощата.
Ако тя го следва, ще спестява по 1 час на ден...
и всеки ще получава пощата си до 3:00. Представете си - до 3:00!.
О, имам и "Свещена крава" идеи също. Погледнете това.
Това може би е най-ефикасният метод за съхранение на слънчева енергия. Вземи го.
- Какво да правя с него?
- А какво по дяволите аз да правя с него, а?
Знаете ли каква беше онази светлина? Знаете ли какъв беше онзи звук?
- Кажи ни.
- Ще ви кажа какви бяха.
- Добре, кажи ни!
- Беше проклет извънземен.
- Не казвай това. Не знаеш какво е било.
- Знам какво е, Нейт.
- Не знаеш какво е било. Не казвай това.
- Кажи ни!
- Това е една проклета грешка, ето какво е!
Трябваше да се случи на някой умен, някой учен, някой с власт.
Но не. Случи се на мен, Джордж чудака Мали.
Погледнете го. Вижте го. Вижте!
Джими?
- Добре ли си?
- Да.
- Извинявай.
- Не, няма нищо.
- Ще го платя.
- Добре.
Бони. Бони, моля те. Всичко е наред...
О, по дяволите.
Добре.
Кой беше това? Клиент?
Беше Бейнс. Каза, че повече не може да работи тук.
Съжалявам.
Защо не говори с мен?
- Малко е уплашен, мисля.
- Господи.
Виж, Джордж, ще отмине.
Ще го забравят. Колите им пак ще се чупят...
- Здрасти.
- Здрасти, Док.
Здрасти.
- Енергийни вибрации. Какво е?
- Не знам.
- Телекинеза? Какво? Какво?
- Да, може би. Може би, да.
Мислиш ли, че излиза от контрол?
Ами, виж, бях, бях ядосан, разбираш ли?
Бях ядосан, а сега не съм.
Добре. Ще свиря отбой, ще отзова парашутистите.
Господи, Джордж. Слушай сега.
- Дължиш ми пълни томографски изследвания. Искам и още кръв.
Док, какво им става на всички?
Не ми оставят възможност да обясня каквото и да е.
Гледам ги... Гледам ги, а те...
те ме гледат сякаш съм зелена буболечка или нещо такова.
- Дай им малко време, Джордж.
- Виж, имам една идея.
Виж това. Виж това.
Сега, виж това. Аз съм голяма работа в Хармонската библиотека.
Мога да чета до 30 книги на нощ, и ще им кажа, че ще съм част от това.
Казвам, че бих могъл да сложа маса и...
- Налягането ти е доста високо в момента.
- и мога да седя там и хората да ми задават въпроси.
Нали се сещаш, среща с Джордж Мали. Какво мислиш?
Хм, като циркова атракция.
О, боже, моля те, Док.
- Да.
- Знаеш ли, мога...
Мога да им обясня веднъж за винаги.
Бих могъл да споделя идеите си с тях,
и тогава може би живота ми ще тръгне по старо му.
Ела за изследванията. Внимавай със захарта и солта.
И прави както винаги ти казвам. Вдишвай и издишвай. Ясно ли е, Джордж?
Да.
- Хайде, Дай го!
- Не.
- Дай го. Хайде!
- Не!
- Не внимаваш. Ще го счупиш.
- Ал, какво имате там?
- Моля те, искам само да го погледна.
Хей. Това е опасно, скъпи.
- Той го купи.
- Какво?
Това е парче от огледалото дето Джордж счупи.
Ричард Смик ги продава в училище.
- О, шегуваш се.
- Топло е! Пипни го.
Не е топло.
Ричард каза, че извънземните вероятно са го отвлекли...
и са поставили този мъж на неговото място.
- Този мъж?
- Като че не е човек.
Това е наистина тъпо и подло.
Не могат ли просто да погледнат в очите му и да разберат кой е? А вие не можете ли?
Помните ли, когато баща ви ни напусна, как хората се отнасяха различно с нас?
Дори така наречените ни приятели.
Помните ли колко болезнено беше? Не го правете същото.
Колко плати за това?
- 25 цента.
- 1 долар.
- Каква е истината, Ал?
Платих 1 долар. Щях да го проверя с магнитите ми.
Чакай малко, чакай малко, чакай малко.
Виждаш ли нещо много странно тук?
- Какво?
- Какво?
Будала.
- Не.
- Платил си 1 долар за нищо.
- Мъртва си.
- Добра работа, Ал.
Лейс.
Здрасти.
Здрасти.
Току що ти звънях.
- Наистина ли?
- Влизай, влизай.
Толкова се радвам, че дойде.
Ами, аз просто...
Защо си ми звънял?
Разбрах някои неща, Лейс.
Виждам нещата по-ясно.
Или поне, започвам да ги виждам.
- Неща?
Искам да говоря с хората, Лейс.
Не искам да се страхуват от мен или да се ужасяват.
Искам да им кажа това което знам.
Така че, реших да говоря на панаира на книгата.
Мислиш ли, че ще ме изслушат?
Какво може да направят, да хвърлят камъни?
О, боже, моля те седни. Не мога да повярвам.
Искаш ли нещо за пиене? Една бира?
- Не.
- Какво? Какво да ти донеса?
Ножици.
- Правила ли си го досега?
- Не.
- Хм.
- Нагоре или надолу.
- Надолу.
Добре ли е?
Ти ми кажи.
- Доста добре.
Бягаш ли?
Ще се върнеш ли?
Надявам се.
- Добре ли е Джордж?
О, здрасти, Док.
- Добре дошли.
- Как подобри ума си - с всичкото това четене??
Да, Док.
"Любовникът на лейди Чатърли"?
Да, ами... добре, нали знаете, това е нещо като...
нещо като кодова книга за всеки, който иска да разбере...
женското сърце и ум.
- 2 пъти я прочетох.
- А, Джордж, можеш ли да...
можеш ли да назовеш президентите по ред и обратно за тези хора?
Не, но мога да назова някои редовни и някои обратни.
Знаете ли, мога единствено да ви кажа това което съм прочел в тези книги и...
- Изглежда по-добре.
- Да, така е.
- и нещата, за които мисля.
Изглежда сега имам увеличени възможности за учене
- Как да сме сигурни, че си прочел всичките тези книги?
- Ами, попитайте ме нещо.
Ще се радвам да отговоря на всички въпроси, които имате или...
Как счупи онова огледало, Джордж, без дори да го пипнеш?
Сега ще ви обясня, Бейнс,
защото знам, че това ви тревожи...
Добре. Елате. Елате насам. Всички се съберете на гъсто.
Аз ще... Може ли да използвам очилата ти?
Това което ще видите не е фокус.
Това просто е... Добре - нека го наречем експеримент с енергията.
- О!
- Супер.
- Всичко това е...
- Снимаш ли това?
е направено от някаква жива енергия.
Разбирате ли, всичко това е нещо като танц или партньорство между...
енергията идваща от мен и енергията на пластмасата.
- Ето това е.
- А защо ние не можем да го направим?
Ами, фокусиране, чистота на мисълта. Не знам.
Може би ти можеш, Бейнс.
Ами извънземните? Те какво са?
- - Това също не знам.
- Напротив, знаеш. Знаеш!
И тази сила я придобихте, когато видяхте обект в небето?
Беше светлина.
Нека само довърша това.
Говорехме за партньорството.
Знаете ли кой е най-големия жив организъм на света?
Това е гората от трепетликови дървета в Колорадо. Акри от трепетлики.
Първо мислеха, че не са свързани, отделни,
но после откриха, че...
това е един гигантски организъм с единна главна система,
Какъв тип беше онази светлина?
- Което не се различава много от нас.
- Отговорете на въпроса!
- Ние си мислим, че не сме свързани,
- Защо не ни кажете какво знаете за извънземните?
- Можете ли да движите масата?
- Как се почувствахте като видяхте светлината?
- Мисля, че знаете повече отколкото ни казвате.
- Не сме. Представете си ако можехте...
Виждали ли сте светлината от 28-ми насам или някаква друга активност?
- Криете ли нещо?
- Хей, хей, хей, моля ви!
- Просто поставете ръцете си върху момчето ми.
- Били са извънземни. Признайте го!
- Движете пак очилата.
- Можете ли да огъвате лъжици?
- Сега всички знаем какво можете.
- Хей, оставете Джордж на мира.
- Защо не докоснете момчето?
- Моля ви, той умира. Просто го направете.
Джордж! Джордж!
Джордж? Джордж, можеш ли да ме видиш
Джордж. Джордж, добре ли си?
Г-н Мали? Добре ли сте?
- Изглеждаш тъжен.
- Не.
Какво става? Не можете да измислите още тестове на които да ме подложите?
Как успя да си свалиш кръвното налягане?
О, намерих точното темпо.
Просто нещо, наистина.
- Трудно е да се обясни.
- - Защо ме гледаш така - мислиш, че съм дебел?
Това което мисля е...
че увърташ.
Не увъртам, не. Чакам.
- Какво?
- Подкрепления.
О, избрал си добро подкрепление.
Определено.
Виж
Джордж. Джордж.
Имаш тумор в мозъка...
който се е разпространил като длан.
Има пипала навсякъде.
Но вместо да пречи... Това е голяма загадка, Джордж.
Вместо да разрушава мозъчните функции,
ги стимулира до сега, а това не можем да си го обясним.
Имаш по-голяма използваема мозъчна област от всички които са тествани някога,
и това е заради пипалата.
Искам да кажа, че и преди сме виждали тумори като този.
Казва се астроцитома и причинява световъртеж и...
илюзия за светлина.
Но начина, по който е при теб, събуждащ нови области от мозъка,
това е...
голяма мистерия, така че...
ме убива.
- Ами...
- Със сигурност?
Говорихме по телефона с най- добрия мозъчен хирург в страната.
Всъщност той е един от най-добрите в света.
- Ще проучи твоите тестове и после ще поговори с теб
Сега проблема е в кръвоснабдяването,
и ще започнеш да чувстваш слабост, може би...
и загуба на съзнание.
Наистина не знаем. Но сценария е гаден.
Нека седна тук за минута.
По-дяволите.
Нещо се случи преди 25 години...
когато си счупи крака и аз ти го наместих, Джордж.
Не знам как да го нарека, но
някакси ти влезе в сърцето ми повече от всички останали,
и за...
и за човек, който никога не е бил баща,
със сигурност се чувствам като че губя син.
Да.
Джордж.
Да.
Мога ли да направя нещо за теб, Джордж? Каквото и да е?
Да. Следващата пролет, когато засяваш нива Юг 40,
Искам да използваш моя нов тор, ускорител на растежа.
- Искам да засадиш царевица там и знам какво си мислиш...
- Не мога да отгледам там царевица.. Мислиш, че е твърде капризно растение, но не е.
Казвам ти. Дори може да го засяваш 4-5 години без ротация.
Вярвай ми за това.
Хей.
- Ще чакам отвън.
- Добре.
Док, ще дойдеш ли с мен?
Да.
Довиждане, Док.
Той не каза колко ми остава.
Дни или седмици. Не знаят.
Толкова съжалявам, Лейс.
Знам колко мразиш изненадите.
Толкова упорито се опитвах да не те обичам.
- И как се справи?
- Ужасно.
Хей, ще ме обичаш ли през остатъка от живота ми?
Не, ще те обичам през остатъка от моя.
Джордж Мали? Аз съм д-р Уелин.
Джордж, записвам това, защото...
Ще ти задам няколко много важни въпроса.
- Готов ли си?
- О, пак ли тест?
Не. Не, не. Никакви тестове повече.
Разговор.
Ще те помоля за разрешението ти моят екип да извърши отворена мозъчна операция.
Но не искам да отговаряш преди да сме провели разговор, нали?
Но вие казахте, че този тумор не може да се оперира.
Мисля, че шанса е много малък, да кажем 1 на 500,
да можем да отстраним достатъчно от тумора, така, че дори да удължим живота ти.
- Тогава защо...
- Но, това което искам да ти обясня е...
че това няма да е операция за спасяване на живота ти.
Това ще е
Да го наречем експедиция.
Ще бъде пътешествие за нови открития.
Ти си в позиция да допринесеш повече за нашето знание...
Отколкото който и да е преди теб.
А ако трябва да изчакате и
да направите тази операция след като привърша с мозъка ми, тогава какво...
Ако това е, което искаш, да, аутопсия е всичко, което ще направим.
Но то няма да ви е толкова полезно?
Изучаването на жив активен мозък ще ни даде много.
Добре ако направите тази операция,
няма ли тя най-вероятно да ме убие или най-малкото да скъси живота ми?
- Джордж, моля те да опиташ да видиш нещата в перспектива.
Да осъзнаеш какво можеш да предложиш на нас, хората които оставаме след теб.
Можеш да бъдеш нашия най-велик учител, Джордж. А?
Мога да бъда нещо като твой биограф.
Мога да те представя пред света.
Но това не съм аз. Това е просто моя мозък. Разбирате ли?
Вижте, докторе, аз може би имам какво да кажа на света в последните ми часове.
Може би имам нещо да кажа.
Вие ми казвате, че мога да ви науча на нещо,
и бихте искали да ме убиете за да изучите мозъка ми под микроскоп
- Само затова ли съм тук?
- За какво друго?
- Вие не сте учен...
- Ще ви кажа какво съм.
Ще ви кажа какво мисля, че съм.
Мисля, че съм, това което всеки може да бъде.
Всеки със злокачествен тумор...
Не, не, не. Той просто ми помага да достигна до това.
Искам да кажа, че всеки може да го достигне.
И аз съм тази възможност.
Мисля, че вие така отчаяно сте се вкопчили в технологиите...
и в науката с двете си ръце, така че не ви е останала свободна ръка да се хванете за наистина важните неща.
- Ако трябваше да избирам между тумор, който да ме доведе до тук
и някаква светлина от извънземен кораб, бих избрал тумора.
Защото той е тук между нас.
Говоря ви за човешкия дух.
Това е предизвикателството. Пътешествието. Експедицията.
Сега си вървете.
Имам нужда от почивка и искам да си ходя у дома.
Хей, хей, хей. Опитах се да пусна пациента си. Какво става?
- Свършено е. - Кое?
- Смятаме, че...
Джордж Мали не е в състояние да вземе такова решение.
Сега е пациент подлежащ на операция.
О, какво казахте на съдията? Че можете да го спасите?
Бих могъл да удължа живота му, да.
Глупости.
Ако мислеше трезво щеше и сам да се съгласи.
Знаете това.
Сега разбирам защо вие хирурзите носите маски.
Ако е било достатъчно леко, той може да го движил с дъха си.
Може да е имал връв
Толкова тънка като струна.
Може да е била вързана за пръста му и за очилата и така да ги е задвижвал.
Не мислиш ли, че може би е хвърлил нещо по онова огледало?
- И ние просто не сме го видели?
- Няма начин.
Онова земетресение може да е било съвпадение.
Просто си е мислел, че разбира нещата. Сигурно е учил здраво Испански.
Така е. Не че наистина разбира нещата.
Просто е учил много за шаха и ни накара да си мислим, че се е променил, но...
Никога не се е променял.
Нали така, Док?
Искам да кажа, че никога не е ставал по-умен.
Док?
Бейнс?
Как върви с приятелката ти?
Скъсахме.
Наистина ли? Много жалко.
Джордж намери любовта и има жена до себе си.
И знаеш ли защо? Защото купуваше столовете й.
Това ми се струва доста умно.
Купувал ли си някога столове от Лиза?
Боже, Док е наистина пиян тази вечер.
Всяка жена си има столове, нещо на което да се посвети, Бейнс.
Някога опитвал ли си се да разбереш кои са столовете на Лиза и да ги купиш?
Не.
Но за едно нещо сте прави.
Джордж никога не се е променял.
Док говори безсмислици тази вечер.
Да. Може би го е прихванал от Джордж.
- По дяволите, Док!
- Защо трябва да го съсипвате?
От какво сте толкова уплашени? Какво ще загубите?
Той нищо не продава. Не иска нищо от никого!
Не иска нищо от никого. Нищо! Нищо!
И вие хора трябва да го съсипете за да спите по-добре тази нощ?
Опитвате да докажете, че света е плосък за да спите по-добре. Прав ли съм?
Прав съм.
Вървете по дяволите. Всички.
Хей, Джордж. Как я караш? Ето.
- Изпий го.
- Добре.
Браво.
Не взимай пудинга. Това е добрата част.
Хей, Кал наоколо ли е?
Разбира се. Искаш да го видиш?
- Да, благодаря.
- Добре.
- Здрасти, пич.
- Здрасти, приятел.
- Как върви?
- Добре.
Можеш ли да останеш за няколко минути?
Разбира се.
- Пак ти запазих малко пудинг.
- О, това се казва приятел.
Обичам ги тези неща.
Лека нощ, пич.
Хей, Док. Виждал ли си го?
- Кого? Какво?
- Джордж Мали. Излязъл е.
Измъкнал се е. Търсим го навсякъде.
- Излязъл е?
- Да. Излетял е от клетката.
Никой не знае къде е. Чух го по радиото.
Излетял от кафеза. Тези от ФБР ще ме накарат да обикалям цялата нощ.
Искам да вземеш тези и да ги дадеш на Док.
Тези ги взимам с мен, защото още не съм ги довършил.
Те са за д-р Ринголд.
Това написах за теб, Нейт.
То е за почвите и...
някои мои мисли.
- Твои мисли?
- Да.
- Бих могъл да те закарам, Джордж.
- Не. Не, Нейт, много е рисковано.
Ще успееш, приятел.
Аз ще го взема.
Сега му сложи капака.
Браво.
Остави ме на мира.
- Направи го, Ал.
Достатъчно ли е стегнато?
Защо не го направиш още веднъж?
- Давай.
- Добре.
Точно така.
Много добре. Ти го оправи.
Какво?
Дойде тук за да умреш, нали?
Но аз... Харесвам това място и обичам хората тук.
Знаете ли, ако хвърлим тази ябълка тук...
и я оставим, тя ще се развали и ще изчезне за няколко дни.
Но ако отхапем от нея ето така,
тя ще стане част от нас,
и ще бъде част от нас завинаги.
Ал... Всяко нещо...
е на път за някъде.
Всяко.
Това се казва хапка.
Огледай наоколо.
Виждали ли сте Джордж Мали, мис Пенамин?
Какъв е смисъла?
Вижте, това не е мое решение.
Не съм го виждала.
- Нещо против да се кача в камиона ви?
- Защо?
Как е малкото ви име?
Джак.
Как бихте искали да умрете, Джак?
Хайде. Да вървим.
Ето къде си.
Знаех си, че ще те открия тук.
Над какво работиш?
Д-р Ринголд ще дойде утре и просто исках да довърша това.
- Да завършиш кое?
- Просто някои възможности.
Хей, ела седни до мен.
Страх ли те е?
Не.
Иска ми се да знам какво изпитваш.
О, ти знаеш. Винаги си знаела, Лейс.
Ще ти покажа. Когато децата ти бяха бебета, как ги държеше?
И ако се събуждаха изплашени,
и ти трябваше отново да ги приспиш, как би го направила?
Разбираш ли?
Хей, виж какво направих ей там.
Това прилича на легло.
Очакваш, че ще ти излезе късмета ли?
Не, само се надявам.
- Хей, никога не съм те целувал там.
- Не си.
- Продължаваш обиколката, а?
Ще спиш ли?
Мхм. А ти?
Не. Не искам да спя освен ако и ти спиш,
и не искам да...
- Лейс?
- Какво?
- Скъпа.
- Какво?
- Захарче, чуй ме сега.
- Какво?
- Започва се.
- Не!
Не. Чакай, Джордж, чакай.
- Не.
- И всичко ще бъде наред.
- Джордж...
- Всичко е наред.
Всичко ще бъде наред.
Добре.
Сбогом, захарче.
Не.
Здравейте. Аз съм Джон Ринголд.
Тук съм да се срещна с Джордж Мали.
О, съжалявам, Джон. Джордж Мали почина снощи.
Съжалявам.
Остави тези за вас.
Каза, че не са завършени.
Вие ще трябва да го направите.
Ще дам всичко от себе си.
- Благодаря ви.
- Моля.
- Довиждане.
- Довиждане.
Благодаря ви, скъпите ми.
Една година по-късно.
- Нейт, ще те чакат.
- Идваме. Идваме.
- Красиво.
- Всичко е наред. Всичко е наред
- Хей, Нейт. Хей, Виола!
- Как се чувствате?
- Изглеждаш чудесно.
- Алберто, ела тук.
- Какво да правя с това?
- Не е тук. Не е тук. Ще ви кажа къде е.
Точно тук!
- Как го направи?
- Как го направи? Това е магия.
Чуваш ли я? Току що ритна.
- Ето една студена. - Благодаря.
- Почиваш ли си понякога?
- Не много.
Почивай си сега, защото по-късно няма да можеш като се появи бебето.
- Шах.
- Хайде. Помисли добре.
Преводът е осъществен благодарение на Svateto