Carne Tremula (1997) Свали субтитрите
Свободата на словото, свободата на местоживеене,
свободата на сдружаване и свободата на личността
бяха отменени.
МАДРИД, ЯНУАРИ 1970
Размърдайте си задниците!
Действия на малцинствени групи,
систематично провеждани, за да нарушат обществения ред в Испания
възникнаха в последните месеци
и очевидно са
част от международен заговор.
Защитата на мира и прогреса в Испания
и останалите права на испанците,
желани от всички слоеве на обществото,
задължават правителството да вземе спешни мерки
които да сложат край на тези размирици.
Ето защо, с правомощията, дадени ни от закона,
в частност тези, съдържащи се
в следните параграфи...
- Доня Сентро, какво става?
- Връщай се на работа. Ще проверя.
Сентро!
Не викай - ще събудиш цялата улица.
Чувствам се ужасно!
- Като че ли червата ми са заплетени.
- Не преувеличавай.
Боже!
- Какво?
- Нищо.
Не преувеличаваш. Съвсем не.
Ставай, скъпа, ще раждаш. Трябва да те облечем.
Изабелита, ти наистина ме излъга.
Когато дойде в тази къща, Не си била съвсем сама.
Бъди внимателна. Хайде, това е.
Чакай, трябва да затворя вратата!
По-внимателно.
Да раждаш през нощта! Трябваше да ме предупредиш.
- Откъде можех да знам?
- Е, ако ти не...
- Но аз не мога да броя.
- Невежество! Какво ужасно нещо!
Спри! Спри!
Копеле!
Хайде, облегни се тук.
Внимателно.
Спри!
Сентро, за Бога!
Спри! Спри, по дяволите!
Мамка му!
Не се тревожи.
Хайде, скъпа. Побързай.
Луда ли сте или какво? Можех да ви убия!
Тези високи токове ще ме убият.
Не можете да се качите. Връщам се в депото.
Приятелката ми ще ражда.
Какво искате да направя?
Казах ви да не се качвате.
Седни тук, скъпа.
Не правете това. Моля ви, слезте.
Не трябва да осиновяваш детето! Просто ни закарай до болницата!
Но аз съм на служба. Не разбирате ли?
Синьора, това не е моят автобус.
Спокойно, дръж се! Събери краката си! Дишай!
Мамка му! 30 000 шофьори в Мадрид и това се случва на мен!
Не плачи сега!
Ако идиоти като нас не решават да дават живот от време на време,
светът би бил празен или пълен със старци.
Виждаш ли? Одеколонът те охлади.
- Пада.
- Притисни краката си.
Имам предвид ангелът.
Изглежда, че се готви да скочи.
Като че ли иска да се самоубие.
Подмокрих се.
Не, не е това, скъпа. Водите ти изтичат.
Спрете, моля! На приятелката ми й изтече водата!
Ще отбия, за да не сме на пътя!
Качи краката си тук.
Това е. Сега и другия.
Спокойно.
Не се тревожи, с теб съм.
Да започваме.
Хайде, това е.
Напъвай! Напъвай! Напъвай!
Не спирай!
Така е добре!
Много добре! Не спирай!
Добре!
Напъвай! Напъвай! Напъвай!
Шофьор! Ела и ми помогни!
Напъвай!
Продължавай!
Това е! Ето го!
Момче е!
И е наистина шумен, нали?
Точно каквото ни трябва!
Преди всичко, трябва да вържем връвта.
Имаш ли нещо, с което да вържем пъпната връв?
Връзките ти за обувки. Дай ми ги.
Наистина добре се справи.
Има ли си всичко?
Всичко? Това дете си има всичко!
Другата ти връзка.
Сега трябва да срежем връвта.
Имаш ли някакви ножици? Нещо за рязане?
- Не, не.
- Боже, нямаш нищо!
Сетих се! Ще я прегриза.
Това не боли.
Дай ми дреха за бебето.
- Горкото малко нещо.
- Ето, вземи това.
Моето бебе!
Ето го! Ето го твоето бебе!
Моето бебе!
Не си ли красив!
Сега къде отиваме?
В болницата. Тя не е във форма, за да се върне вкъщи с мен.
Дръж го здраво. Много си слаба. Да не го изпуснеш.
Не трябва да заспиваш.
Внимателно, движим се.
Не заспивай. Виж колко е красив.
Болките започнаха отново!
Това е плацентата.
Дай ми бебето.
Трябва да се напънеш отново.
Отново?
Трябва да изкараш всичко.
Хайде, скъпа, напъвай.
Побързай, тази жена кърви!
На път сме!
Почини малко.
Не можеше да чакаш, нали?
Бързаше да стигнеш до Мадрид и ето те тук.
- Как ще го наречеш?
- Виктор.
Виж, Виктор.
Мадрид!
ЖИВА ПЛЪТ
В сърцето на Мадрид, опълчвайки се на лошото време,
млада жена роди в градски автобус.
Новините за това неочаквано раждане
бяха посрещнати с радост.
Кметът дари бебето с първите му дрешки
и го направи почетен гражданин.
Директорът на компанията за градски транспорт
не остана по-назад,
и заедно с главния съветник
и техните съпруги,
осигуриха майката и сина
с доживотни разрешителни,
които им дават право на безплатно ползване
на автобусните услуги.
С такава завидна перспектива,
можем да осигурим този нетърпелив млад мъж
с ''Живот на колела''.
20 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
В Кото Доняна убиха...
Убиха кучето ми.
Елен сред ливадите
гонеше то.
В цяла Андалузия
няма да намерите друго куче като моето.
Кучета! Така ни третират и такива сме ние.
Кучета.
Погледни агнетата, които трябва да защитаваме.
Беше толкова щастливо, когато се върна.
Показа голяма грижа,
връщайки обратно стадото.
Беше ключът към моята ферма,
и пазител на стадата ми.
Нямаше вълк, който би дръзнал да се приближи
до агнетата.
Беше най-смелото от смелите...
Погледни ги.
Крадат, мамят,
предават, корумпират се едни други.
Никога няма да има друго куче като моето.
Ние сме пазители на болно стадо.
Ето, пийни да го отпразнуваш.
Не, благодаря. Пи достатъчно и за двама ни.
Да?
Аз съм.
Какво правиш?
Поливам цветята.
Ядосана ли си?
Ядосана не - обидена.
Прости ми.
Съжалявам, че тръгнах по този начин.
Прости ми?
Санчо, не ми харесва да обсъждаме това по телефона.
Е, ще говорим по-късно, става ли?
Ще се прибера веднага, щом мога.
Чао, скъпа.
Жена ми ме мами.
Какво?
Клара спи с някого.
Хайде, Санчо, не говори глупости.
Не знам какво да правя.
Опитай да пиеш по-малко.
Въздържателите си мислят, че непиенето решава всичко.
Наистина не мисля, че алкохолът ще ти помогне.
Ако не пия, ще я убия.
Спри да говориш глупости!
Това е единственият начин една жена да не изневерява.
Разбира се, мога да убия него.
Но не знам кой е.
Би ли могъл да е един от тях?
Да мисля как някой от онези влечуги би могъл да чука жена ми
докато аз работя.
Мисълта ме подлудява.
Прекрасно!
Не, баща ми не е тук. Можеш да дойдеш.
Да се уча да чакам?
Не ми пука какво казва Лу Рийд!
Ако не си тук до 15 минути, ще се обадя на Пирата.
Да, тя продава лайна, но поне е нещо.
Донеси ми също шоколад. Ще ми вдигне тонуса.
БОЛНИЦИ: СЪСТОЯНИЕ НА ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ
Да, кой е?
Виктор.
Виктор кой?
Момчето от последната събота.
Какво момче?
Онова, което изчука в тоалетните, спомняш ли си?
Бях много надрусана.
Разбрахме се да се видим довечера.
Готвя се да излизам.
Къде?
С приятел. Обади се друг ден.
Приятел? Но ти се разбра да се видиш с мен!
Казах ти, забравих!
Но аз ти купих пица. Каза, че ги обичаш.
Този човек е тъп!
Още е топла.
Тогава я изяж!
Промених си решението. Не ми се обаждай вече.
РЕПЕТИЦИЯ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
Следващата спирка е Едуардо Дато.
Обиколихме цял Мадрид.
Знам.
Няма ли да слизаш?
Не, продължавам.
Накъде?
Не знам, На никъде.
На никъде? Това не е хотел. Трябва да отиваш някъде.
Не. Какво от това?
Цяла нощ ли ще стоиш тук?
Ще сляза.
Кога?
По-късно.
По-добре по-скоро. И внимавай.
Шибаняк!
Трябвало да излиза. Лъжкиня!
Преди колко време излезе?
Кажи ми истината или ще отида някъде другаде.
Ето го!
Време за чукане! Качвай се!
Чакай във всекидневната.
Но не пипай нищо.
Какво правиш тук?
- Ти ме пусна.
- Аз?
Помислих те за друг.
Е, аз съм.
И си уговорихме среща преди седмица.
За кого се мислиш?
Очакваше дилър, нали?
Какво ти става бе, задник? Махай се!
Внимавай, ей?
Не бях груб с теб.
Ще си отида, когато получа обяснение.
Мамка му, не го приемай така.
Просто исках да поговорим за малко.
Срещнах те преди седмица.
Чукахме се наистина страхотно.
Беше ми за пръв път.
Знаеш ли какво е това?
И за пръв път крадох в пицария.
Направих го, за да бъда с теб.
Махай се.
Не виждаш ли, че съм насочила пистолет към теб?
Изчезвай!
Само защото си бил между краката ми онази нощ,
си мислиш, че можеш да се промъкваш тук, искайки обяснения?
За какъв се мислиш, лайно такова?
Не ме обиждай!
Наистина велико чукане? Чекиджия! Не можа дори да го вкараш!
Имаш много да учиш!
Млъкни!
В този момент, бях сигурен, че аз съм убил жената.
И те уверявам, че тази нездрава мисъл ми достави определено удоволствие.
Жена се обади да съобщи, че може би се стреля в нейния блок.
Улица "Едуардо Дато" No.18.
Жената, която се обади живее на втория етаж.
Това е наблизо.
- Нощ K до Х 50.
- Давай, Нощ K.
Чухме съобщението ти. Ние сме на моста "Едуардо Дато".
Ще проверим.
Много добре. Жената не звучеше много сигурна.
Като свършите се обадете.
Добре.
Още ли си тук?
Няма да те оставя тук в безсъзнание.
За какъв ме взимаш?
Наистина боли!
Счупи ми главата.
Махай се или ще извикам полиция.
О, Гоподи, нуждая се от поправка!
Някой се обади долу. Казах, че те няма.
Разкара се. Носеше ти шоколад.
Луда ли си?
Искаш да те ударя отново?
Ето го No.18.
- Кой е?
- Полиция. Повикаха ни.
Да, аз бях.
Приятелката ми казва, че съм луда, но се се кълна,че чух изстрел.
- Беше по телевизията.
- Не беше по телевизията!
Ще ни пуснете ли да влезем, госпожо?
Господарката на къщата не е тук в момента.
- Ние сме прислугата.
- Просто отворете шибаната врата!
Тук има лунатик, готвещ се да изнасили съседката ви!
Изнасилвач!
- Само за това мислиш.
- Виж, това е Елена!
Дай ми радиото.
Остави!
Влизам. Прикривай ме.
Но, Санчо...
Нуждаем се от подкрепление. Това е гнездо на оси!
Искаш да чакаш, докато момичето бъде изнасилено и убито?
Разбира се, че не, но не това е начинът.
Страхливец.
Уплашен съм, защото не съм изпил две бутилки уиски
и никой не е изчукал жена ми!
Какво беше това? Никога не споменавай Клара отново!
Успокой се, Санчо! Мамка му!
Ето я вратата.
Сега какво ще правим? Как ще влезем?
Дай ми радиото, ще извикаме подкрепления.
- Трябва да вляза.
- И как ще направим това?
Ще почукаме.
Не взимай пистолета.
На баща ми е.
Ето ти шибания пистолет.
Полиция - отворете!
Отворете!
Не мърдай или ще стрелям!
Спокойно! Пусни момичето!
Защо сте тук? Не съм направил нищо!
Кажи им, че има грешка.
- Грешката е твоя, задник.
- Санчо!
Нищо не съм направил!
Този белег на лицето й?
Какъв белег?
Наранил ли съм те? Трябва да се е случило сега!
Пусни я или ще ти пръсна топките!
- Санчо, не го провокирай!
- Не ме провокирай ти!
Как се казваш?
Виктор... Плаца.
Знам, че има обяснение на всичко това.
Свали оръжието.
Пусни момичето
и ще можеш да обясниш всичко.
Става ли?
Добре, но му кажи да спре да се прицелва в топките ми.
Пусни я или ще ги размажа на стената!
Спри!
Дай ми пистолета си!
Какво правиш?
Не си наред.
Целиш се в по-старши!
Целя се в лунатик и пияница.
Дай ми пистолета си.
Виктор, ето какво. Партньорът ми ще ми даде неговия пистолет.
Тогава ти ще свалиш твоя.
Нека... Как се казваш?
Елена.
Приятно ми е.
Става ли?
Да, ами...
Добре. Санчо, дай ми шибания си пистолет!
Пусни ме!
Виктор, по-спокойно, става ли?
Сключихме сделка. Сега е твой ред.
- Да, но какво ще стане с мен?
- Абсолютно нищо.
Свали пистолета.
Свали го, моля те.
Бавно.
Точно така. Госпожице...
Свали пистолета.
Хвърли пистолета!
Санчо, хвърли пистолета!
Санчо, моля те! Мамка му!
Какво правиш? Махай се от тук!
Давай! Махай се!
На параолимпиадата Барселона '92
Испания спечели медал по баскетбол в инвалидни колички.
Испанският отбор победи Аржентина с 56-52.
Топката е подадена на No.5, Давид Де Паз,
без съмнение най-добрият в мача.
Де Паз задържа срещу аржентинската защита и стреля.
На трибуните специален зрител се радва на решителния изстрел.
Това е Елена Бенедети, неговата съпруга.
Давид Де Паз, екс-полицай, парализиран от куршум
направи отличен мач...
Това, което искам е
да страдаш
по начина, по който аз страдах.
И ще се науча да се моля,
за да се случи.
Това, което искам
е да се чувстваш
безполезен,
като празна бутилка уиски
в ръцете на някого.
И искам сърцето ти
да се чувства все едно принадлежи на друг,
и да боли за него.
Желая да умреш
където и да си.
И ще се науча да се моля,
за да се случи.
Скъпи синко, болна съм от рак.
Няма да съм жива, когато излезеш от затвора.
Оставям ти къщата, ако не бъде съборена,
и спестяванията си, ако тази болест не ги погълне.
Знам, че не бях добра майка.
Каквото имах, споделих го с теб,
но всичко, което получих от улицата, беше само мизерия.
Изпращам снимката и изрезките от вестници....
Майко,
ще се радваш да научиш, че не се дрогирам,
нито съм пипнал СПИН.
Уча много.
Прекарвам деня, ходейки на училище, в работилницата,
занаятчийския цех и дори на богословие.
Така намалявам присъдата си и също се уча.
Един българин, затворник, ме учи на български.
Изучавам също и Библията.
Сега съм на "Битие".
Ще си помислиш, че не съм наред,
но ако не искам да полудея, трябва да си ангажирам съзнанието
и да не мисля.
4 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Копеле!
Здравей, майко.
Излязох преди два дена.
От тогава чистя къщата.
Беше голяма бъркотия!
Ходих до банката днес.
За наследството ми.
150 000 песети.
По пътя за насам,
се опитах да измисля
колко ли бройки си минала,
за да спестиш 150 000 песети.
Накрая стигнах до
1000.
Аз взех същата сума без дори да трябваше да се чукам.
Не е честно.
Както и да го погледнеш, не е честно!
- Съжалявам, Елена.
- Благодаря ти.
Сеньора, аз съм приятел на Давид.
Елена, mi dispiace molto. Ti sono molto vicino.
Mi dispiace molto.
Ti sono molto vicino.
Синьора...
- Просто исках да кажа, че съжалявам.
- Да...
Chi и?
Аз съм Ана.
Работя с Елена в "Ел Фонтанар".
Синьора, моите съболезнования.
- Искаш ли още?
- Не, това е достатъчно.
- Шефе...
- Какво има?
Мога ли да взема цветя за гроба на майка ми?
Вземи каквото искаш. Не мисля, че г-н Бенедети ще има нещо против.
- Много благодаря.
- Моля.
Тъкмо привършвахме.
- Искаш ли още още?
- Само малко.
Приют за деца "Ел Фонтанар''.
''Бъди смела, Елена. Обичаме те и се нуждаем от теб. От всички нас.''
Това погребението на г-н Бенедети ли е?
Това е гробът, но семейството си тръгна отдавна.
Скитах се наоколо като зомби.
Бях глупак. Тръгнаха си ужасно бързо.
- Бях разочарован.
- Приятел на семейството ли сте?
На Елена, всъщност. Всичко, което знам за баща й,
е че е бил италиански дипломат и че е имал пистолет.
А вие?
Всъщност, познавах най-добре Давид.
Мислите ли, че са щастливи?
Мъртвите?
Може би.
И аз се чудех за това.
Не, имам предвид Давид и Елена.
Не знам! Попитайте ги тях!
Оттук.
Познавате ли я?
- Или по-скоро, познавахте ли я?
- Не много добре.
Беше ми майка.
Благодаря ви.
Оставих колата си пред една от вратите на гробището.
Ако ми помогнете да я намеря, ще ви закарам.
Става.
Честно казано, нямам никакво чувство за ориентация.
Бих се загубила и в собствения си заден двор.
Можете ли да си спомните модела и цвета?
Хайде де, не съм толкова малоумна!
Господи, тук прилича на Сараево!
- Ще бъде отчуждено.
- Кога?
Не знам. Ще строят голям булевард.
''The Prince of Asturias.''
Мога ли да ви предложа питие?
Честно казано, една би ме стоплило.
Обзавеждането е на път...
- Може би трябва оставим...
- Но аз мога да ви купя питие.
- Вижте, 150 000 песети.
- Не, някой друг път...
Слушайте, не съм ги откраднал. Наследство са ми.
- Наследство, разбирате ли?
- Какво има?
Казвам се Клара. И не се ядосвайте. Ще се видим някой друг път.
Добре, извинявайте.
Казвам се Виктор.
Чао, Виктор. До скоро.
Ti sono molto vicino.
Какво каза?
Това е хубаво.
Дори по-добре.
Хайде.
Видях Виктор Плаза на погребението.
Виктор?
Сигурна ли си?
Да.
Аз не го видях.
Беше с гръб към него.
Беше тръгнал към колата със Санчо.
Шибан кучи син!
Каза ли нещо?
Изказа ми съболезнования.
Той е психопат.
Как е научила за погребението?
Не знам.
Може би те е проследил.
Трябва да кажем на полицията.
Не, Давид, не прави нищо.
Няма да позволя на един луд да те следи наоколо.
Не можем да се оплачем, че е изказал съболезнования публично.
Хората си мислят, че милосърдието е да раздадеш най-лошите неща, които имаш.
Но не е така.
Разбира се, имаме много износени тениски,
но анораците?
Трябва да тормозим Елена за пари отново.
Знаеш ли, че това е незаконно проникване?
Не ми пука.
Защо си бил на гробището онзи ден, шпионирайки жена ми?
Никого не съм шпионирал.
Майка ми умря, когато бях вътре.
Просто се случи така, че бях близо до шибаното ти погребение.
Винаги ти се случва да бъдеш там, където не би трябвало.
Не съм щастливец като теб.
Винаги печелиш, дори и в най-лошите моменти.
Ако се доближиш до жена ми отново,
ще ти разбия черепа.
Как?
Какъв гол!
Какъв шибан гол!
Гледай, гледай, гледай!
Видя ли този дрибъл?
Каминеро е брилянтен!
Ти си шибано велик!
Е, Виктор.
Аз те предупредих.
Помогни ми, нося ти нещо.
Велико!
Слагаме го така. Виждаш ли колко добре изглежда?
- Сега е канапе.
- Страхотно.
Разпъва се на легло.
Благодаря много.
- Ето, прочети това.
- Библия.
Да, това е моята Библия.
- Какво е това?
- Прочети го.
Хайде, прочети го.
''Вадене на сливиците през детството''
- ''Няма наркотична зависимост''
- Няма.
- ''Хемоглобин. Количество...'' Какво?
- Количество червени кръвни телца в кръвта.
''Желязо''
''Тест за СПИН - отрицателен''
Е, наистина съм здрав.
Да, здрав си.
Не съм ти казвал преди...
Наскоро излязох от затвора.
Е...
- Горещо е, нали?
- Хубаво...
Какво е онова?
На български е. Означава...
Ако искаш, можем да разпънем дивана.
Спри да гледаш.
Никога не съм виждал подобно нещо.
Аз също.
Ела тук.
Ето ме.
Как беше?
- Дори не забелязах.
- Нямам много опит.
- Защо не ме научиш?
- Не можеш да научиш това.
Можеш да научиш всичко. Аз се уча бързо.
Наистина бързо.
Искам да стана най-добрия любовник в света!
Кажи ми нещата, които обичаш да правиш,
за които мислиш, когато мастурбираш.
Имам време да се науча.
Виж Виктор, третираш ме като птичи гъз.
Боже, какво скастряне!
Преди всичко, не се хвърляй към вагината ми толкова бързо.
Не трябва да се хвърлям в нея.
Не да я ядеш,
или да се набуташ в нея.
Първо трябва да я подготвиш.
И не се тревожи, тя ще ти покаже, когато е готова.
Как ще ми покаже?
- Ще ти покаже. Ще забележиш.
- Надявам се.
Това е първият урок. Правенето на любов включва двама души.
Страхотно. А вторият?
- Здрасти, Клемен, как са нещата?
- Пълна каша.
Трябваше да изпратя Хосе вкъщи преди да ни зарази всички с грип.
- Как са децата?
- Добре. Намери се доброволец.
- Има ли препоръки?
- Знае много за бойлерите.
- Поправи ли нашите?
- Да.
- Чудесно! Но кой е той?
- Ами, учел педагогика.
Обеща да остане цялата година. Възхитена съм от него.
Виждам!
Когато видя колко съм заета, предложи да помогне с децата.
Имат си топка. Луди са по него!
Г-н Вълк! Елате тук!
Виктор, това е Елена.
Тя е големият шеф.
Мигел! Вманиачен си на тема крака.
Пусни го!
Развам се да се запзнаем.
- С какво се занимавате, Виктор?
- Аз? Помагам.
Следвайки ме като псохопат?
Не те следя.
Откакто излезе, те виждам навсякъде.
Съжалявам, но живеем в един и същи град.
- Не мисля, че можеш да останеш.
- Защо не?
Клемен каза,
че дипломата ми за преподаване е приемлива.
Твоята диплома! Къде си учил да преподаваш?
В затвора, задочно.
Каза ли на Клемен, че си бил в затвора?
Какво става?
Не мога да остана, защото съм бил в затвора?
Беше по твоя вина.
Какво е това?
Неправителствена организация или към министерството?
Това е приют за 12 деца, които са страдали достатъчно.
Не искам нашите проблеми да ги засегнат.
''Ще бъдеш прокълнат в града
и в страната.''
''Проклет ще бъде плодът на тялото ти, каквото израства от земята ти.''
''Ще бъдеш прокълнат идвайки
и отивайки си.''
Второзаконие.
Глава 28.
Моисей е мислел за мен, когато го е писал.
Урок No.11. Какво ще бъде днес?
Каквото искаш.
Не, не, не каквото аз искам.
Урок No.11.
Най-голямото удоволствие за жената в секса е да достави удоволствие на мъжа.
Клара, не се влюбвай в мен.
Трябваше да ме предупредиш по-рано.
ДОБРЕ ДОШЛИ
Какво правиш тук?
Живея тук.
Ожених се за теб дълго преди да се разболееш от Алцхаймер.
Къде беше?
Имах часове цяла сутрин.
Часове по танци?
Да, часове по танци. Какво готвиш?
Бича опашка в бренди.
Празнуваме ли нещо?
Нашата 12-та годишнина. Освободих си следобеда.
Боже, напълно забравих!
Съжалявам.
Виждам.
Влизай вътре. Ще нагледам това.
Ще ми направиш ли питие?
Лягаш като мъж, за да гледаш телевизия.
Не знаех, че само мъжете лежат на канапето.
Сега знаеш.
Уморена съм.
Не е чудно след всичките тези танци.
Прекрати ги преди седем години. Защо започна отново сега?
Може би искам пак да танцувам.
Имам нужда да съм заета.
Тогава се грижи за нас.
Санчо, защо не се разделим?
Защо не се разделим?
Докато все още те обичам, няма да ме напуснеш!
Един ден ще спра да се боя от теб.
И чувствам, че този ден не е далеч.
Трябва да се върна в кухнята.
И никога не ме удряй отново!
Боли ме повече от теб.
Още една причина, за да престанеш!
Стой тук.
Ще приготвя масата.
Прости ми.
Дори и да не повярваш,
Бог ми е свидетел,
това ще е последната ни среща.
Ще разбереш,
че дори и да претендираш,
че изпитваш ужасна болка,
няма да умреш.
Но остави сега
тази илюзия.
На никого на света
няма да дам сърцето си.
Върни любовта ми, за да мога да я убия.
Върни ми нежността, която показах.
Не заслужаваш да я задържиш.
Не означаваш нищо за мен.
Върни ми молитвеника на майка ми.
Всичко останало можеш да задържиш.
Ще ти изпратя нещата някоя вечер.
За да не ме видиш повече.
Бих направил всичко за децата, но ми дължиш за два месеца.
Общината се бави с плащанията.
Тази италианка е богата. Може да си го позволи.
Наистина, Роза.
Клемен, отиваме на зъболекар.
Ако спомене сметката, нека да ми се обади.
400 000 песети...
- Здравей.
- Давид!
- Жена ми тук ли е?
- Да я извикам ли?
Не, всичко е наред, благодаря.
Хайде, просто ми дай два дни.
Е, отиди и ги купи този следобед.
Благодаря, Елена.
Здравей, Давид.
Изглеждаш ужасно. Добре ли си?
Видях Виктор да влиза тук.
Работи като доброволец.
Какво?
Моля те, не прави сцена.
Как си могла да го приемеш?
Не съм. Дойдох един ден и той беше тук.
Не разбирам.
Това не е армия.
Не мога да издам заповед, без да посоча причина.
Виктор е добър работник.
Заеби това!
Какво мога да направя?
- Виктор, не виждаш ли, че съм заета?
- Извинете ме.
- Искам да ти кажа две думи преди да си тръгнеш.
- Да, аз също.
Имаш ли нещо против да ни оставиш сами?
Да, имам много против!
Не се тревожи, любов моя. Нищо няма да се случи.
Тук е последното място, където трябваше да се срещнете.
Виктор, да бъдем откровени.
Жената, която току-що излезе е съпругата ми.
Луд съм по нея.
Ще направя всичко, за да я защитя, защото тя е всичко, което имам.
И като всички влечуги, имам мръсен характер.
Сигурем съм, че обичаш жена си и имаш мръсен характер.
Но това не е моя работа.
Хайде!
До някъде е, мисля.
Преди да те срещна, гледах към Слънцето, звездите, Луната.
Откакто те срещнах, трябва да гледам надолу.
Трябва да гледам кучешките лайна, за да не си изцапам ръцете
по бордюрите и да не си счупя главата!
Ти ме осъди да гледам надолу!
Не съм те осъждал на нищо!
- Не ми пука, че си стрелял случайно!
- Не беше случайно!
- Имаш предвид, че си го направил нарочно?
- Не бях аз този, който те простреля!
Беше Санчо! Клара ми каза.
Как е могъл да стреля по мен? Ти имаше пистолет.
Разкарай се!
Виктор, разкарай се! Пусни ме, моля те!
Виктор, моля те!
Не исках да натискам спусъка! Не исках да те застрелвам!
- Вземи пистолета!
- Какво правиш?
Сложи си пръста на спусъка, но не го натискай.
Аз натиснах спусъка,
но Санчо натисна пръста ми.
Направи го, защото ти си чукал жена му.
Клара е искала да го напусне заради теб.
Той е знаел това.
Затова стреля по теб.
Говорих с ''Посланници на мира''.
Имат дом за деца със СПИН.
Ще се видя с тях утре.
Ако ме приемат, ще напусна "Ел Фонтанар".
Вече казах на останалите.
Как можеш да напуснеш?
По този начин, Виктор няма да има извинение да ме види.
Помислих си, че ще си доволен.
Не, и не искам да ставаш мъченик.
Как може останалите да те пускат? Ти подреди този дом.
Аз не ги изоставям. Ще помагам финансово.
Ами децата? Твоите деца.
Не знам как ще ги напусна.
Но не мога да мисля за себе си.
Ела тук, Елена.
Хайде, ще изпушим една трева и ще релаксираме, става ли?
И двамата имахме...
..тежък ден.
Хайде.
- Изглеждаш ми доста релаксирал.
- Вече изпуших една.
За какво си говорихте с Виктор?
- Той не ти ли каза?
- Не.
Не съм го питала.
Питам теб.
За какво си говорихте?
Ето.
За стрелбата.
Виктор каза, че не е бил той.
Но той е имал пистолет. Не разбирам.
Има неща, които никога не съм ти казвал.
Случиха се преди да те срещна.
Бях много близък със Санчо.
Също и със Клара.
Особено с Клара.
Изпусни парата. Обиждай ме, ако искаш.
Прави каквото искаш, но кажи нещо.
Кажи нещо!
Заспивай, Айтор.
Внимавай, ще изстинеш.
Трябва ми въздух.
Давид ми каза за стрелбата.
И?
Мога да си представя как трябва да си ме мразил,
как все още ме мразиш.
Как бих могъл да те мразя?
Приличам ли ти на човек, който те мрази?
Доскоро всичко, което исках бе да ти отмъстя.
Имах дори план.
- План за отмъщение?
- Да.
Нелеп план.
От всичко, което се случи онази нощ,
това, което най-много ме нарани беше че ме нарече wanker
и каза, че не мога да се чукам.
Заклех се да те накарам да върнеш думите си назад един ден.
Най-лошото беше, че е истина.
затова реших, като изляза от затвора,
да стана най-добрия любовник на Земята.
Планът ми беше да прекарам цяла нощ с теб.
Щях да те чукам нон-стоп цялата нощ,
докато те разцепя на две.
щях да ти доставя повече удоволствие, отколкото някога си мечтала.
И, естествено, ти щеше да се влюбиш в мен.
Но аз щях да те отблъсна
и никога нямаше да се върна при теб, дори и да ме умоляваше.
Това щеше да бъде моето отмъщение.
Това беше моят план.
Сбогом, Воктор.
Не си тръгвай толкова бързо.
Напускам след няколко дни.
Предполагам, че няма да се видим повече.
За да забравя Елена,
си намерих работа и започнах да чета Библията отново,
както правех в затвора.
На първия ден,
Бог създаде нощта, за да не могат любовниците да спят.
Той създаде водата, за да капе постоянно от покривите на складовете.
И създаде рибите, не за да напълни моретата с тях,
а за да ги разтоварвам до сутринта,
да не мисля за Елена
и да не полудея.
Какъв ужас! Целуни ме.
Целуни ме!
Притисни ме, хайде.
- Къде беше през тези две седмици?
- В Португалия.
- Миришеш различно.
- Това е риба. Какво прави?
- Туризъм и лечение.
- Туризъм.
Не взе ли картата ми?
Не можех да ти кажа преди.
Санчо подозира нещо,
поправя се, за да се опита да ме спечели отново.
Дори ходихме в клиника.
- Копелето спря да пие.
- А ти?
Аз пия дори повече, не виждаш ли?
Отивам под душа.
Нещо не е наред ли?
Не, нищо, уморен съм.
Работя в склада сега, така, както в приюта.
Разтоварвам щайги.
- Защо работиш толкова усилено?
- Какво имаш предвид с това защо?
Не мога да живея на твой гръб вечно.
Защо не?
Нещата, които казваш...
Чакай.
Трябва да престанем да се срещаме.
Не ми казвай това.
Не искам нищо от теб.
Само да те виждам от време на време.
И двамата се нуждаем от решаване на живота си,
но...
трябва да го направим по отделно.
Но защо?
Аз не искам от теб да ме обичаш!
Обичам те достатъчно и за двама ни.
Клара, забеляза ли необичайна миризма?
Клара, подуших нещо необичайно.
Боже, тигана!
Луда ли си?
Какво ти става?
Исусе! Мамка му!
Шибана работа!
- Помислих си, че няма да дойдеш.
- Имах проблем вкъщи.
Заспаха. Всичко е оправено.
Чудесно, много благодаря.
Върви и виж момичето си. И честит рожден ден!
Целуни я от мен.
Не знаех, че си тук.
Дойдох да взема нещата си от офиса.
Не си отивай. Ако някой трябва да си отиде, това съм аз.
Тихо.
Обещай, че няма да ме потърсиш
и няма да се срещнем отново.
Обещай ми.
Обещавам.
Ние сме невъзможен сън,
търсейки нощта
да забравим в сенките й
светът и всичко останало.
Ние, в нашия сън наяве,
болезнен и възлюбен,
две листа, които вятърът
събра заедно през есента.
Ние сме две същества в едно,
които се обичат, умирайки
да пазят тайната
на тяхната любов.
Но на какво ще прилича животът,
когато сме разделени?
Ние сме две сълзи
в песента.
Но на какво ще прилича животът...
Съмва се.
Ние сме две сълзи
в песента.
Нищо повече
не сме ние,
нищо повече.
- Давид...
- Да, събудих ли те?
Не те очаквах толкова рано.
Върнах се сам от Севиля, с такси.
Не дочаках отбора.
Лягай да спиш, трябва да си изтощен.
Не, несъм уморен.
Какво ти е? Не си в настроение?
Не е това.
Боли.
Боли?
Как така?
Чуках се цяла нощ.
Какво правиш?
Напускам те.
За да отидеш къде?
Далече.
Клара, не започвай.
Дай ми Alka-Seltzer. Главата ми ще експлодира.
Пусни ме да мина.
Защо да не забравим миналата нощ?
По-спокойно, Клара.
Дай ми ключовете и ме пусни.
Заслужаваме втори шанс.
Имахме достатъчно.
Махни се от пътя.
Мога да се променя.
Доказах ти го миналата седмица, нали?
- Мамка му, прости ми!
- Прощавам ти.
Кой беше той?
Няма да ти помогне, ако знаеш.
Не ми помогна и като си го направила.
Беше Виктор.
Копеле! Знаех си!
Вината беше моя.
Няма да се случи отново.
Защо да ти вярвам?
Никога не лъжа, Давид.
Това е истина.
Да, ти си настъпателно честна.
Какво ще правиш сега?
Ще остана с теб, ако не ме изхвърлиш.
Не се ли наслаждава?
Не съм казала това.
Тогава защо, по дяволите, ще останеш с мен?
Ти се нуждаеш от мен повече, отколкото той.
Така, ще продължа да се възползвам от чувството ти за вина.
Давид!
Давид, отвори вратата!
Какво правиш?
Довиждане.
Моля те, отвори вратата!
- Къде отиваш?
- Да тренирам.
Сигурен ли си?
Разбира се, че съм сигурен.
За кого се тревожиш? За мен или за него?
И за тримата.
С кого говореше?
Да?
Клара, ти ли си?
Клара, отговори ми.
Където и да се криеш, кълна се, ще те намеря.
Този път ще има сериозен скандал.
Не, съвсем не.
Бяхме наистина добре.
Спрях пиенето.
Но тя превъртя
и ме замери с пудриерата си.
Това рана от куршум ли е?
Да, но тя не искаше да ме нарани. Това е само драскотина.
Ако беше в гърба, можеше да свършиш като мен.
Нямам нищо против да свърша в инвалидна количка,
ако така можех да си върна Клара.
Тъпо копеле.
- Какво?
- Нищо.
- Имаш ли някаква кока?
- Кока?
Не, за какво ти е?
Не искам да плача.
Кокаинът изсушава сълзите ти. Успокоява те.
Нека да ти помогна.
Хайде, нека ти помогна.
Мамка му!
Дай ми това.
Благодаря, Давид.
Какво искаше да ми кажеш?
Клара те изпрати, нали?
- Не.
- Наистина ли?
Клара не ме е виждала от сто години.
Но аз я видях.
Виж.
Обичаш "Криспис". Защо не ядеш?
Какво ти става? Достатъчно си голям да се храниш.
О, въобще не му харесва!
Да?
- Здравей, Клемен, Елена е.
- Здрасти, Елена. Какво става?
Виктор там ли е?
Не, не е.
Къде е?
Слушай, Елена.
Ти каза, че не искаш да го виждаш.
Важно е.
Ти каза, че ако той попита за адреса ти,
да не му го даваме, а сега...
Сега питам за неговия. Какъв е?
Наистина ли, не мога да повярвам.
Не си мисли, че само защото ни финансираш,
имаш право да се разпореждаш.
Не ме мъчи. Мъчих се сама достатъчно.
Не бъди такава.
Виктор живее в Ла Вентила, в една от пристройките.
Тя не само оправи къщата му,
той я чука, откакто излезе от затвора!
Къде живее той?
Момчето ми!
Скъпи Виктор,
бих искала да пазиш тази бележка между страниците на Библията си,
сред нещата, които най-много обичаш.
Когато четеш това, аз ще бъда мъртва или бягаща нанякъде.
Не трябва да се чувстваш отговорен или да тъжиш за мен.
Когато дойдох пред вратата ти, знаех, че ще свърша като този квартал,
отчужден и разрушен.
Но не съжалявам, нито те обвинявам, любов моя.
Преди да те срещна, бях вече осъдена да изчезна.
Връщам ти ключа и някакви пари.
Не можах да взема повече, защото бягам от Санчо.
Стой далеч от Мадрид.
Знам, че сега повече от всякога имаш причина да останеш,
но Елена ще те разбере също.
Стой далеч от Санчо.
Ще бъде безсмислено да се спречкваш с него.
Хора като теб и мен не са родени, за да убиват.
Ние можем да нараняваме другите.
Дори бих казала, че имаме специална дарба за това,
но не ги убиваме.
Ето го.
Сигурен съм, че е той.
Познавам начина, по който блъска вратите.
Сбогом, Виктор.
Къде е Виктор?
Отиде си. Не живее тук вече.
Къде живее?
Не знам.
Какво ще правим сега?
Ще се застреляме?
Кажи ми друг начин, да го разрешим.
Това зависи от теб.
Това характеризира живота ми.
Влачещ се наоколо, за да бъда близо до теб.
Трябваше да гръмна топките ти онази нощ.
Стреляй!
Какво те задържа?
Трябва ли да стрелям пак вместо теб?
Ти открадна шест години от живота ми.
Ти открадна много повече от мен.
Клара не ти принадлежи.
Твоят живот не ти принадлежи.
Никой не притежава младините си,
или жената, която обича.
Не може да бъде!
Давид!
Какво правиш тук?
Елена, аз съм в Маями.
Тук съм на почивка с едни приятели.
Това е първата ми Коледа на слънце
и първата от шест години без теб.
Въпреки, че ми е трудно да го призная,
разбирам те повече от всякога.
Разбирам липсата ти на радост
и защо толкова рядко чувах смеха ти.
Не се чувствай виновна за нищо, защото аз съм виновен
за това, което се случи на "Едуардо Дато",
и за клането в Ла Вентила.
Погледни на тези самопризнания
като на обяснение в любов
и като на моя коледен подарък.
- Виктор!
- Да?
Време ли е?
Хайде!
Сбогом!
- Хосе!
- Какво?
- Побързай.
- По кой път да мина?
- По най-бързия!
- Откъде е това?
- През центъра.
- Не, никога няма да успеем.
Всички гледат мача. Ще успеем.
Хайде, дишай.
Дръж се, любов моя.
А ти, не бъди толкова нетърпелив.
Хайде, направи като тюлена.
Хайде, Хосе, тюлена!
Контракциите!
Не бъди толкова нетърпелив. Задръж.
Ще се опитам да го убедя.
Знам точно как се чувстваш.
Преди 26 години, бях в същото положение, на косъм да се родя.
Но ти си много по-голям късметлия, отколкото бях аз.
Толкова е различно сега.
Виж тротоара, пълно е с хора.
Когато съм се родил, не е имало жива душа на улицата.
Хората са били затворени по домовете си страхувайки се да излязат.
За твое щастие, синко,
в Испания спряхме да се страхуваме преди много време.
Специални благодарности на Kusmanpashich
Този филм достигна до вас на български благодарение на BRUTAS & Flo