Bunuel Y La Mesa Del Rey Salomon (2001) Свали субтитрите
Виждате ли
тази карта?
Масата е най-ценния предмет в Двореца на Соломон,
след Ноевия ковчег от Обетована Земя.
Когато император Титус разграбва замъка
70 години,
той я закарва в Рим.
при завръщането си в Рим, е плячкосана от Аларик
през 410 година,
и по този начин
масата попада в ръцете на готите
а готите,
през 507 година,
я пренасят
в тяхната столица Толедо.
Притеснявам ли ви?
Не, не, продължавай!
Когато арабите завладяват Толедо,
Моро Муса
бил възхитен
когато видял масата. Според него, тя била велика.
Но неговият заместник, Тарик,
махнал един от
365-те крака,
и го заменил с имитация.
Казват, че за този единствен фалшив крак
е платил 200 хиляди динара.
Какво е значението на Масата?
-Вероятно...
има металическо огледало
от някаква специална сплав.
Огледало, което изкривява
и може да се променя
с помоща на някакъв непознат механизъм.
В ''1001 нощи'' се казва
че тази маса има огледало
което отразява цялата Вселена и лицата
на всички генерации.
''От Адам до този който ще чуе някой ден тромпетите''.
Прилича малко на някакво духовно търсене.
За Фриц Ланг, масата
е била способна да изтръгне непознати страни от личността.
Той я нарича ''ловец на сънища''.
Знаете какво е ''ловец на сънища''?
Прилича на тънка мрежа,
във формата на лабиринт,
използвана е да пази детското креватче
и е като филтър на добрите сънища.
Спира
влизането на лоши сънища,
като ги насочва право в лабиринта.
Ало?
Цял ден не отговарям.
Да,аз съм. Да.
Вие ли сте, Голдман?
Да, получих снимките на актьорите.
Но, аз ти казах, че няма търсения персонаж за поректа.
Колко?
Да,това е доста щедра оферта. Но не са само за парите...
Дай ми няколко дни да го обмисля.
Връщам се в Мексико. Не съм във форма за това.
Историята започва в Мексико.
Не, в Испания.
Точно така.
Интригата започва в Толедо,
през 2002 година.
Винаги съм се чувствал привлечен от Толедо.
За мен това е магичски град, уникален.
И през двайсетте, Федерико, Салвадор и аз го посещавахме често.
Това съм аз.
Това е актьорът, който ще играе мен.
Гарсия Лорка, Салвадор Дали и аз го срещнахме в "Парадор" в Толедо.
Тогава бяхме млади, кипящи от енергия.
Бяхме амбициозни,
страстни,
готови да покорим света.
Дали.
Казвам се Люис Бунюел, филмов режисьор, от Арагон.
Леко глух съм,и доста грозен,
но също така чувствителен,
и приятел на приятелите си.
За нас.
Добро утро.
-Добро.
Федерико, да седнем ли там?
-Разбира се, защо не?
Така, знаеш защо сме тук.
Правиме филм за..
-Това е твой филм.
Разбира се, че е.
Аз го режисирам, но всички заедно го пишем.
Първо трябва да изясним нещо.
-Какъв акцент само?!
Преди имаше акцент от Каталуния.
Този харесва ли ти?
Хей, слушай, първо трябва да изясним нещо.
Не трябва да преувеличаваме, но е по-добре.
Все още не си ми обяснил защо
изтри името ми във финалните надписи на ''Андалуско Куче"/Un chien andalou/.
Нито в ''Златна Възраст''/Age d'or/,
който донесе и на двама ни много, но ти го запази само за себе си.
Добре ще е да ме осветлиш, защо превърна
моите Хималайски идеи в топчета смачкана хартия.
Значи затова се превърна в доносник
и ме предаде на пресата в Ню Йорк?
Тази жена
която виждаш, може да те унищжи тотално.
Гала, Гала, Гала...
Гала е прекалено изтънчена за теб, Люис.
Тя те плашеше.
Не познаваш жена, като нея.
Нямаш идея каква е.
-А ти имаш ли? Моля.
Ти мислиш, че жените трябва да прекарат целия си ден в кухнята.
Това е глупост.
Освен това,
паметта ти изневерява.
Не съм те предал.
Американците те изхвърлиха от Музея на Модерното Изкуство.
Ясно ли е?
Не знам за какво говорите.
Толкова е натуралистично.
Мислиш, че хората ще разберат филма и нещата от Ню Йорк?
Защо?
Наистина ли мислиш, че хората все още се интересуват от филм на Бунюел?
Ще си поръчат ли нещо господата?
-Да, сухо "Мартини".
Но го направете сухо, много сухо.
Мисля, че доста хора, добре познават и мен и филмите, които съм правил.
За мен, едно шери.
Извинете,гледали ли сте някой филм на Люис Бунюел?
Да, разбира се.
-Кой?
''Тази Непозната Ярост''/This Strange Passion/, ''Арчибалдо'', ''Виридиана''/Viridiana/,
"Ангел Унищожител''/El Angel exterminador/ ...
-Вие филмов запалянко ли сте?
Не, аз съм етимолог. Харесвам мравките.
Луд съм по тях.
Извинете,
бихте ли ми казали... къде има курви в Толедо?
Не, г-не,в Толедо няма курви.
Извинете.
Бяхте много мил.
А сега, нека да продължим.
Не мога да се смея.
-Бодат ли те?
Завират ми се в зъбитe.
Махни ги.
Извинете ме г-не! Вие ли сте Люис Бунюел?
Да, аз съм. С какво мога да ти бъда полезен?
-Има писмо за вас.
Благодаря много.
Довиждане.
-Довиждане, красавице.
Не съм подозирал, че имаме такъв сваляч.
Ще ни го прочетеш ли?
Антикварен магазин на "Кале де ла Мано" Ела сам!
Г-н Люис!
Той е тук, г-н Люис.
-Вкарайте го вътре.
Може ли?
-Влизайте!
Къде да го сложим?
На леглото.
-Добре.
Здравейте.
-Внимателно.
Не, отгоре на леглото.
Отгоре?
-Отгоре.
Много добре.
Не, това не е необходимо.
Благодаря ви г-н Люис. Много мило.
Благодаря. Лека нощ.
-Лека нощ.
До къде бяхме стигнали?
А,точно така, бележката.
"Кале де ла Мано".
Антикварният магазин, точно така.
Антикварният магазин.
Мога ли да ви помогна?
Не, не. Как се казвате?
Аз ли? Фатима.
Какво?
-Фатима.
Мароканка ли сте?
-Не съвсем, французойка съм.
Моят баща е работил с вас във един от филмите ви.
Така ли? В кой?
Не знам.
Мисля, че беше с Анхел Молина.
''Този мрачен обект на желание''/Ese oscuro objeto del deseo/.
-Точно така.
Баща ми е електротехник. Казваше, че сте доста възпитан.
Е, това е защита.
Наистина ли ще спите върху това?
Дори гол.
Извинете ме.
Пликът?
Имате ли нещо за мен?
Фатма.
Племенницата ми.
Вземи го и му покажи,това,
за което говорихме вчера.
Разбра ли?
-Разбрах.
Последвайте ме.
Хайде.
Харесвате филми, нали?
Може да се каже.
Не гледате редовно.
-Не често, наистина.
Но не ме интересува.
Всички тук сме във филм.
Само да си затворите очите, и може да гледате, какъвто филм искате.
Обзалагам се, че сте вързан за киносалоните.
Ето, седнете.
Малко музика за настроение...
Брамс,"Четвърта Симфония", нали?
Не знам. Може би.
Познавате го, нали?
Казва се Давид Голдман.
Той е филмов продуцент.
Неговите филми носят скрити ционистки послания.
А както знаем,
диаспората прави от евреите, най-страшната шпионска мрежа на Земята.
Не точно като "Сикрет Сървис",
но си сътрудничат с тях, когато е необходимо.
Тя нарича себе си Ана Мария де Хайес.
Някои казват, че е дъщеря на Голдман,
но всъщност е негова метреса.
Харсвате ли блондинки?
Зависи за какво.
За да излизате с такава.
Тя е опасна жена.
Не са ли всички жени опасни?
Може би тя ви плаши,
защото не я познавате добре.
Курт Епстейн. Принадлежи на "Сикрет Сървис".
Поляк, но живее в Лерида.
Човек без скрупули. Убиец и стрелец.
Епископ Абилио Авенданьо. Той представлява християните.
Умен, истинска лисица.
Твърдо вярва, че религията е единствената истина.
От дясната му страна, брат Хасинто Баньос, от "Обществото на Исус".
Експерт по религиозна история
и масонство.
От лявата му страна, Пачеко.
Не може да му се вярва.
Много говори и работи за големите търгове.
В голяма бъркотия сме.
Защо ние?
Защото ти знаеш.
Правейки филм за Толедо, е добър претекст да търсиш "Масата на цар Соломон",
да я намериш, и да я вземеш със себе си.
Масата съществува ли?
Ние мислим, че християните
знаят точното й местоположение.
Каква е тайната на Масата?
Какво? Не знаеш ли?
Ако я имаш, можеш да виждаш настоящето, миналото и бъдещето.
Представи си колко ужасно ще бъде,
ако попадне в ръцете на някой безкрупулен човек.
''Искам само една ръка,
осакатена ръка, ако е възможно.
Искам само една ръка,
дори да ми струва 1000 безсънни нощи.''
Федерико, трябва да го четеш с повече чувство.
Малко е превзето.
Добре, опитай ти!
Човече, аз не съм поет.
Да видим.
"Искам само една ръка,
дори да ми струва 1000 безсънни нощи.''
Бих бил по-блед от стената, ...
Гълъб, закотвен в сърцето ми...
Бих гледал нощем човека, който оставя Луната
сама да свети.''
Катастрофално.
Не, нищо.
Не бих казал, че имам право да се смея.
Това излиза извън релси.
Просто опитвах
неочаквано интелектуално издигане.
Не може да приеме никакъв реален...
Виждам...
момче.
Момче, облечено за първото си причастие.
С молитвеника си в ръка...
Безлюден пейзаж на Арагон...
Момчето...
се оглежда наоколо,
сякаш изглежда че е за първи път там
Люис, Люисито...
Какви са тези гласове?
Люис!
Къде си дете?
Баща ти те търси.
Къде си Люисито?
Люис, Люис...
Къде си, синко?
Тъпаните...
Чуваш ли тъпаните?
Сега...
Момчето на плажа.
Това съм аз, Салвадор
Дали.
Това е пустинен бряг,
и момчето върви към морето.
Прави една крачка и спира пред морето.
Протяга ръка
и маха повърхността на морето, като че ли отлепва кожа.
Не, не, не.
Кажи, защо аз?
И как разбра?
Да разбере какво?
Сънувах това миналата нощ.
И тогава...
момчето хвърля покривалото върху морето
и се превръща в Мадона,
цялата в бяло, и си издига в небето, летейки,
и показвайки задника си.
Извинете ме,
Без да искам ви чух.
Мисля, че за мен, това че
Светата Дева показва задника си е обидно.
Те всички имат задници.
Харесвам работата ви, г-н Бунюел.
Гледал съм повечето от филмите ви.
- Много мило.
Любимият ми беше ''Млечният Път''/La Voie lactee/.
Абилио Авенданьо, на вашите услуги.
Абилио Авенданьо.
Мохарабски епископ.
-Точно така.
Седнете, ако обичате.
-Благодаря ви.
Имам смътна представа за мохарабските ритуали.
Основава се на учението на апостол Свети Йоан
от първите испански християни?
Вашето познание по теология никога не престава да ме учудва,
г-н Бунюел.
Вярвам, че мохарабския ритуал е имал доста проблеми в Рим...
Рим обвинява нашите ритуали в съдържание
на магии и еретични компоненти,
от ислямски произход.
-''Арсеник риба като акула,
и игли във вената ти...''
Те най-накрая ни узакониха, ограничавайки
в катедралата на Толедо,
в църквата на Свети Иглесиас.
Федерико.
В момента просто минавах оттук, за да изнеса литургия.
Чухте ли я?
-Не прави грешка.
Бунюел никога не греши.
Технически, и простете, че ви питам,
какво прави мохарабския ритуал различен?
О, моля.
Няма място за сравнение.
Ние разделяме нафората на девет фракции.
Някои неща имат кабалистична формула.
В една от книгите на Кабала от Кастиля, ''Зохар'',
се говори за деветте фракции които водят до края на царството,
и казва нещо съвсем енигматично:
''И този път,
Върховната Светлина, объркана от Светлините на Фракциите,
оформя Деветте Места.
И Светлината не излъчва друго, освен Светлината на Истината.''
Приеми го!
Защо сте в Толедо,
ако мога да попитам?
Туризъм.
Толедо е изключителен град.
Така е.
Но, повярвайте ми, г-н Люис,
няма скрити съкровища в Толедо.
Не разбирам.
Отлично разбирате.
"Кале ал Фелеритос",
"Кобертитос",
"Санто Доминго ел Реал",
"Сан Роман",
"Посада де ла Сангре",
"Вента де Айриес"...
Толкова много спомени!
Но да се върнем към нашата история.
Тайната би могла да бъде...
в болница "Талавера".
Вие не сте ли,
Люис Бунюел? Люис Бунюел,
филмовият режисьор!
Известният Бунюел.
Да, аз съм.
Познах един от най-великите режисьори в историята на киното.
История? Този долнокачествен,
сантиментален, интелектуален боклук
който наричате филм?
Но сте направили доста добри боклуци.
Какво?
Повярвайте ми.
Аз съм филмов критик, и водя колонки в най-важните списания.
Ще ме побъркате.
Този позорен филм, който направихте за Хорхе Негрет и неговите мариячи!
Ами този, как се казваше
с многото стрелба, като в американски уестърн.
''Реката и Смъртта''/ El Rio y la muerte/.
-Трудни времена бяха.
Имах само две седмици.
Извинения!
Да не говорим за "Наричаше се Зора"/Cela s'appelle l'aurore/...
Трябваше да го наречете 'Наричаше се Ужас''.
Достатъчно! Оставете ме на мира.
А какво ще кажете за ''Брулени Хълмове''/Wuthering Heights/? Ужасен!
''Брулени Хълмове''. Какъв боклук!
Гледали ли сте филма на Уилям Уайлър?
Вие сте измамник.
Исках да се изолирам.
А какво ще кажете за ''Тристана''/Tristana/?
С тази фригидна Катрин Деньов, куцукаща из Толедо!
За кого се мислите?
Как смеете! Не съм свършил с вас!
Знаете ли кой съм аз?
Не мога да повярвам! Вие сте измамник!
Ще го публикувам навсякъде!
Вие сте мошеник!
-Вие сте мошеник!
-Успокойте се.
Невероятно. Дори посмяха
да дойдат тук и да правят филм за Масата на цар Соломон. Артисти?
-Добре ли сте?
Той се изнервя, само когато говори за филми.
-Не сте го повикали вие тук, нали?
-Не е.
Добро утро.
Казва се Мариано Толеданьо. Пише добре, и е срамежлив.
-И какво?
-За филмите.
Учи в йезуитското училище при мен.
Много е умен, но харесва филми, и както виждате,
напълно се е побъркал. За нещастие.
Аз съм Хасинто Баньос, от "Обществото на Исус". Приятен ден.
Приятен ден.
След този неприятен инцидент, се запознахме с италианско момиче
наречено Ана Мария Хайес.
Известна като ''Брадатата Жена'',
редом до съпруга си,
кърмейки едно от децата им.
Казвала се е Магдалена Вентура
и е била от Кралство Неапол.
Елате с мен, моля.
Къде?
Да ви покажа нещо.
По чие нареждане?
На Давид Голдман?
Моля, последвайте ме.
Параклисът, както и цялата сграда,
са посветени на Свети Йоан Баптист.
Има само главен кораб под формата на латински кръст.
В центъра на този кръст е положен гроба на кардинал Тавера.
Това е саркофагът на кардинал Тавера.
Ще остана тук. Не искам да сънувам закръглени кардинали.
Представям си себе си в гроб,
бавно разяждан и погълнат
от червеи на Ада и личинки на зелени мухи.
Сърцето ми в момента е огромна гъба напоена с гной,
яростно атакувана от червеи.
Лицето, вече разложено,
е трябвало да бъде реконструирано за да се скулптира смъртна маска,
защото кардиналът, не е разрешил на никого да направи негов портрет.
Берукет е бил вече стар, когато я е направил
и е починал няколко дни по-късно, завършвайки я в тази сграда.
-Знаехте ли това?
-Не.
Добре, да.
Мислите ли, че "Масата на цар Соломон" е тук, в болница "Талавера"?
Защо питате?
Не можете да ми отговорите.
Възможно е.
Бунюел, г-н Люис Бунюел?
Люис Бунюел?
Това съм аз.
Сега мога да си почина.
Аз приключих мисията си.
Ще тръгваме ли Ана Мария?
Ана Мария!
Госпожице!
Кога ще ви видя отново?
Съжалявам. Няма да можете.
Сбогом.
Ахверох, Странстващият Евреин.
Не одобрявам странстването по света без момент за почивка.
Не, Салвадор. Дори не си го и помисляй!
Не видя ли този човек?
Разбира се, очилата.
Очилата.
Не може да бъде.
Невъзможно.
Бих казал, че е хърватски.
Говориш ли хърватски?
Разбира се, че не. Просто това видях.
Започва да се усложнява. Не ми харесва.
Играем опасна игра, а не знаем правилата.
Искам Голдман да спре това.
Не, не. Не сега. Няма начин.
Подписах договор, а парите са си пари.
Ще ни открият.
Трябва да се държим заедно.
И какво да правим тогава?
Би могло да са от "Книгата на Сплендор",
една стара книга на Кабала.
Извинете ме за любопитството, но защо е този интерес?
Някой ни каза че текста има много голямо значение.
Нещо свързано с Толедо, и може би...
Да, продължете.
Вероятно свързано с "Масата на цар Соломон".
Масата на Соломон!
Точно така.
И казват, че тя е тук, в Толедо.
Това възможно ли е?
Защо искате да знаете?
Ние не знаем нищо.
Ние пишем филмов сценарий за това.
Може би вие ще ни помогнете.
В превод:
''Великото Огледало блести
без да бърза, извън времето,
обединяващо лицата на поколенията.''
Не, не може да бъде!
-Какво е има?
''Където Адам храни мравките...
морето помни тези, които се удавиха...
и само стена от лоши сънища...
ме отделя от Смъртта.''
Казахте, че не говорите хърватски!
Нито дума.
-Тогава?
Това бяха мои стихове.
Това е невъзможно!
Те са от свещенната книга.
Как бихте обяснили тези строфи?
Има само едно огледало,
събрало лицата всички Поколения...
''От Адам до този, който някой ден ще чуе тромпетите''.
И това огледало е Масата на Соломон.
Едно нещо е ясно, все повече се доближаваме до Масата.
Тук е,в Толедо. Но къде?
Какво ще правим сега?
Сега ще се върна.
-Къде отиваш?
Хрумна ми нещо. Изчакайте ме, сега се връщам.
Не мисля, че имат правилния отговор.
Добро утро.
-Добро утро.
Извинете, това тук не беше ли антикварен магазин?
Точно така, търсите Муса, високото арабско момче.
Това беше доста отдавна.
Собственикът замина на юг.
А неговата племенница, Фатима?
Познавахте ли я?
Беше много хубаво момиче. Тя почина.
Починала?
Починала?
Да, много странно. Всички говореха за това.
Намериха я гола и нарязана на парчета.
Как си Антонио?
Здравейте г-н Бунюел.
-Здравейте.
Добро утро, г-н епископ. Поръчката ви, телешки опашки.
Много ти благодаря, Антонио.
Все още ли сте тук? Как сте?
Всъщност, съм леко объркан.
Надявахме се да поговорим с вас.
Когато пожелаете.
Да отбележим главното.
Вие търсите Масата на Соломон.
Но не смятате ли, че има опасност
да попаднете в авантюра като го приемате толкова несериозно.
Един приятелски съвет...
Най-доброто, което ще направите
е незабавно да напуснете Толедо.
Защо трябва да напуснем?
Това е само съвет. Бяхте предупредени.
Използвани сте от безкрупулни хора, които са способни на всичко.
Не мислите ли?
-Разбира се, че е така .
Ние не сме глупави.
Приятелю, Авенданьо, защо е цялата тази тайнственост?
Тази Маса
е свят предмет
издирван от цели три главни монотеистични религии:
на евреи, мюсулмани и християни.
Някои фанатици
биха направили всичко, за да я притежават.
Може да бъде използван всякакъв предтекст в този смисъл,
за да се разруши баланса
и да се свърже с
престъпление с непредвидими последствия.
Повярвайте ми.
Масата трябва да остане там, където е.
И затова ние трябва да се махнем.
Да.
Както желаете.
Първо трябва да преминете един тест.
Нощите на Толедо.
Трябва да се пречистите и да изясните съзнанието си от тъмнината и облаците.
Единствено тогава, когато бъдете пречистени и умиротворени,
когато пръскате светлина отвътре небето и бурните облаци,
ще бъдат готови да ви открият загадката,
къде да откриете Масата на Соломон.
Точно така.
Трябва да се разделим.
Всеки трябва да следва съдбата си.
Да си изберем улица.
Ще взема тази.
Ще се срещнем в "Парадор". Нали?
-Точно така.
Добре.
Ще дойда с теб, Люис.
-Не, трябва да се разделим.
Избери си улица.
Но аз винаги се губя.
Не, Салвадор.
Всеки от нас трябва да се срещне лице в лице със съдбата си.
Тогава ти избери заради мен.
Чакам.
Съблечи се.
Не бързай толкова.
Имаме цяла нощ.
Не знам дали е действителност,
или е сън.
Това е сън.
Ти не послуша баща си.
Беше осъден.
Настъпва твоето нещастие,
изяден от паразити, без приятели.
Ще бъдеш щастлив, ако има кокал в супата ти.
Ще умреш самотен, изоставен, като куче.
Ти изолира майка си.
Ти ни унизи и пренебрегна.
Ти си подлец и ние никога няма да те приемем обратно.
От днес ти нямаш и баща.
Върни се при тази курва, която е спала с всичките ти приятели.
Това са само думи.
Ти си позволи да богохулстваш в мечти за единствената любов.
Обожавах те, мамо.
И никога не приех смъртта ти.
Ти беше единствената, която можеше да ме спаси.
Ти ли си, тате?
Презирам те.
Отхвърлих опеката на тялото ти от раменете си завинаги.
Ти никога не си се интересувал от чувствата ми
Ти мислеше, че съм болно, разглезено дете...
лошо копие на починалия ми брат.
Аз заех неговото място на този свят.
И сега той е тук с мен.
какво по-велико удоволствие на света,
от това, да чукаш собствения си починал баща в задника?
Това са стихове на Франсиско Куеведо.
Федерико...
Гарсия Лорка.
Имаме изненада за теб.
Ела с нас.
Къде ме водите?
Да видиш хора, които те обичат.
Но къде?
Не бъди нетърпелив! Ела!
За теб, Федерико Гарсия Лорка.
За четиримата мулетари...
За четиримата мулетари...
За четиримата мулетари...
Мила мамо, които паднаха във водата...
Които паднаха във водата...
Единият, с муле на сиви петна...
Единият, с муле на сиви петна...
Единият, с муле на сиви петна...
Мила мамо...
Открадна душата ми... Открадна душата ми.
Трябва да намериш светлината...
Трябва да намериш светлината...
Трябва да намериш светлината...
Мила мамо, небесна светлина...
Небесна светлина.
Ако от лицето ти се появи...
Ако от лицето ти се появи...
Ако от лицето ти се появи...
Мила мамо...
Изгарящи въглени... Изгарящи въглени.
Остани хрисим, бъди тих...
Ти си моята малка тайна...
Някой, никому познат...
Ти си моята малка тайна...
Някой, никому познат...
Няма да обичам никой, Няма да обичам никой...
Докато партньорът ми е жив...
Докато партньорът ми е жив....
Не докосвай мулето ми...
Повикай градинаря...
Счупи преградите на каретата.
Какво става?
Какво искате?
Кои сте вие?
''Пазителите на дома ще треперят от страх,
и силата ще се подчини.
Водата от мелницата ще отслабне,
ракът ще порастне в лангуста,
подскачащият ще падне,
стомната ще бъде счупена на парчета във фонтана,
макарата ще е на дъното на кладенеца.''
Трябва да потърсиш в себе си,
истинското приятелство.
Ако не, защо включвам Федерико и Салвадор?
''Любовта е силна като Смъртта.''
А какво е приятелството?
"Тристан и Изолда".
Прелюдия към първо действие.
Приятелството силно ли е като Смъртта?
"Великото Огледало блести без да бърза, извън времето,
обединявайки лицата на поколенията.
Където Адам храни мравки...
морето помни тези, които се удавиха...''
''Морето помни тези, които се удавиха...
и само стената от лоши сънища...
ме отделя от Смъртта.''
Какво става?
-Бурята, за която спомена епископа.
Време е.
Точно от това се нуждаем!
Какво да правим?
Бунюел? Люис Бунюел?
Да, това съм аз. Какво има?
Последвайте ме, моля.
Къде? В тази буря...
Негово светейшество, епископ Абилио Авенданьо, ви очаква.
Може да оставите палтата си там.
Бяхте доста бързи,
но лошото все още предстои.
Все още ли сте решени да намерите Масата на Соломон?
Да или не?
Да.
Много добре.
Пачеко ще ви придружи.
Едно последно предупреждение:
Веднъж, стъпили на пътя,
винаги трябва да вървите напред. Винаги напред!
Никога не се връщайте.
Хайде.
Свалете наметалата.
Насам.
След вас, моля. Минавайте!
При тези обстоятелства,
това е най-доброто, което можем да направим.
Нека приемат Бог в душите си!
Нека Аллах им помага!
Нека благословията на пророците
бъде с тях!
Значи имаме съгласие?
Днес ще покрием входа.
Ще бъде запечатан завинаги.
Амин.
Този звук.
Идва от недрата на Земята.
Да видим...
Дай светлината насам.
Кой ще бъде пръв?
Ти.
-Няма начин.
Федерико Гарсия...
-Не, за нищо на света!
Ние не знаем какво има там!
Може да се държим за ръце.
-Не съвсем, Люис.
Добре. Ще тръгна пръв.
Боже...
колко безкрайно малка,
си създал
тази светулка,
надупчена от безброй карфици,
които минават през кожата на галактическия носорог на Гала ,
за да озарят
Вселената.
Салвадор!
Колко далеч ще стигне?
До центъра на центровете,
до тишината на тишините,
до сънят на сънищата.
Какво искаш да кажеш?
Една от картините на Дали,
с нас тримата.
''Призрачният Бряг''
''Призрачният Бряг''
Да се върнем към нашето приключение.
До къде стигнахме?
В коридора.
Да тръгваме.
Това е кръв! Кръв.
Това е кръв!
Как би могло да е кръв? Това е глина.
Кръв е.
Трябва да сме на площад "Зокодовер".
Главните площади на Испания са изпълнени от писъци ,
съградени са върху езера от кръв,
басейн от агония, който тупти като сърце.
Федерико, това е една от твоите мелодрами.
Да се махаме от тук.
Ана Мария Хайес.
Ела Федерико.
Това са само трупове.
Не лош начин да умреш.
Обещай ми, че няма да ме оставиш сам.
Имаме толкова неща да вършим.
Мислиш ли много за мен, Салвадор.
Моите чувства са реални, само когато ти си с мен.
Ние знаем как влияе Средиземноморието на чувствата!
Какво?
Веднъж в Кадакас,
когато караха един труп към гробището близо до Порт Лигат,
Жените плачеха, мъжете възхваляваха мъртвия,
а за починалия не би могло да бъде по-добре,
освен да се върне към живота!
Та хората, бяха толкова разочаровани и наранени...
Че го биха, докато, той условно казано, не умря.
Ето така го погребаха без по-нататъшни инциденти.
Вземи фенера.
Люис?
Люис!
Люис!
Люис!
Люис, къде си?
Люисито!
Лайно! По дяволите!
Трябва да стигнем до кръстопътя.
Внимавай, ще ни изгориш.
Дай факла на Люис!
Вие момчета, не ми вярвате, нали?
Ето, това е кръстопътя.
Сега накъде?
Бих казал насам.
Не, насам.
Федерико.
Салвадор.
Федерико!
Салвадор!
Насам!
Федерико.
-Насам.
Федерико, ти ли си?
Да, Люис!
Федерико!
Къде сте вие двамата?
Салвадор!
-Насам!
Люис!
Къде беше?
-Ами ти?
Тук, търсихме те.
-Обърнах се, а теб те нямаше.
Ти изчезна.
-Нека продължим.
Но, ако обичате, заедно.
-Внимателно.
Ти също внимавай.
-Хайде.
Приближете!
Приближете!
Загаси факлата.
Светлината ме заслепява.
Загаси я!
Няма да ви е необходима повече.
Виждам, че вече сте пречистени.
В противен случай, щяхте да свършите като тях.
Елате с мен.
Елате с мен.
Много опитаха
и преминаха в
този кладенец на душата.
откъдето можеха да излязат, за да бродят по тези коридори
и да въвеждат в заблуждение тези, които се осмеляват да търсят,
без да са подготвени.
Ще им отправя заклинание,
за да ви оставят на мира.
Няма да имате повече проблеми с това.
Трябва да стигнете вратата в дъното.
Там ще намерите знака.
Продължете напред, и никога не се връщайте назад.
Ако го направите, те ще ви убият.
Лъвът от еврейския род победи
корените на Давид
кръвта на Соломон
корените на Давид
кръвта на Соломон
Не се обръщай назад!
Винаги напред! Винаги напред!
Въздухът е странен.
Не мога да дишам.
Задушавам се.
Задушавам се.
Люис...
Това е лудост.
Реката е над нас.
Във всеки случай това е пещера.
Хайде, не се отчайвайте!
-Не мога.
Не може да се върнем.
-Не мога.
Слушай.
Къде отиде той?
Салвадор!
Движи се!
Хайде! Напред!
Не се мотай. Те просто ни изпитват.
Хайде.
Масата на Соломон!
Салвадор.
Федерико.
Къде съм сега?
Сбогом, планини.
Сбогом птици.
Сбогом поля.
Сбогом, небе и облаци.
Сбогом приятели.
Сбогом, Толедо.
Сбогом!
превод - verannika