La Dolce Vita (1960) (La Dolce Vita CD2.sub) Свали субтитрите

La Dolce Vita (1960) (La Dolce Vita CD2.sub)
Красиво, нали, като поетична фраза.
С вас ли спят?
- Биха искали, но не разрешавам.
Понякога, по-малкия идва в нашата стая и спи в леглото ни.
Взима пръста на майка си и го стиска силно.
Не може да си представите колко приятно е
да заспиваш с такива малки създания до теб.
Отдавна ли познавате Стайнер?
Да отдавна, но не се виждаме много често.
Един ден и аз ще имам къща като тази.
Може да я имаме заедно, нали?
Позволи ми да идвам по-често тук.
- Винаги, когато поискаш.
Какво има Марчело?
Искам да сменя средата, и много други неща.
Твоята къща е подслон.
Съпругата ти, децата, книгите ти, твоите изключителни приятели...
А аз си губя времето. Не мога да подредя нищо вече.
Ако поне имах амбиция... но може би съм загубил всичко.
Сигурността не значи да се заключиш у дома.
Прекалено сериозен съм за дилетант но не достатъчно, за професионалист.Това е.
Колкото по-нещастен е животът, толкова е по-добре, повярвай ми.
Тогава има възможност за защита от перфектно организираното общество.
Аз съм твой приятел, но не мога да ти дам никакъв съвет.
Мога да ти уредя среща с издател, който ще ти даде свястна работа, и ще защити интересите ти.
По-добре, отколкото да пишеш в тези вестници...
Ще помислиш ли за това? Добре, ще поговорим по-късно. - Да.
Ела...
Понякога, нощем...
тази тъмнина, тази тишина ми тежи.
Мирът ме плаши. Страхувам се от мира.
Изглежда като че ли изведнъж ще се появи скритият ад.
Мисля си какво ли ще стане утре с децата ми.
Казват, че светът ще стане по-красив.
И как? Телефонен звън ще извести края на света!
Ако можеш да живееш извън чувствата, в хармония с работа и изкуство...
в очарователния безпорядък...
Трябва да се научим да се обичаме повече един друг,
да живеем отвъд времето, отчуждени...
Отчуждени!
Не мога да прекарам живота си като ти се обаждам!
Искам да работя на спокойствие! Не знам!
Г-це спрете тази музика, моля ви!
Не, няма да ти кажа къде съм! Върви по дяволите! Луда побъркана!
Тишина моля!
Тази е счупена.
-Добре, вземи друга.
Тук ли ще ядете?
- Не, да... не знам.
Храната е хубава.
Трудно ли се пише на машина?
- Искаш ли да станеш машинописка?
Бих искала.
- Ти си хубава, знаеш ли?
О, хубава, преувеличавате!
Хайде, знаеш, че си хубава!
- Добре.
Тази също е счупена!
Ти не си от Рим, нали. Откъде си?
От Умбрия, близо до Перуджа.
- Защо си дошла тук?
баща ми работи в Анцио, затова съм тук.
След Коледа, заминаваме за Рим.
Кой е той? Брат ли ти е?
- Той ми е помощник.
Тук го използват за това!
Да... но на мен не ми харесва.
Нямам търпение да си ида у дома.
Видях кола с номер на Перуджа и почувствах носталгия по дома.
Обърни се в профил.
- Защо? Но защо?
Приличаш на малък ангел от църква в Умбрия.
Вече са ти казали, нали?
- Не. - Защо се смееш?
Така...
Сгодена ли си?
- Да сгодена съм!
Няма ли да пишете повече?
-Не.
Значи може да пусна музиката?
- Да, разбира се.
Какво ще поръчате?
Какво искаш?
Марчело, баща ти е тук!
- Баща ми?
- Той е там.
- Хайде, не се шегувай!
Вечеря ето там. Чака те от два часа.
Нали каза, че му е баща?
Марчело, виж там е! - Къде?
- До черния мъж.
Татко. Татко!
Марчело! Най-накрая!
Пристигнах тази сутрин. Търсих те навсякъде.
Твоите приятели ми казаха, да те чакам тук.
Да, папараците!
Аз винаги работя. Прибирам се в къщи само, за да спя.
Защо си в Рим? - За онази работа в министерството.
А ти как си? Добре изглеждаш.
Ти също изглеждаш добре. А мама?
Даде ми писмо за теб.
Тя е добре, но винаги се притеснява, нали си я знаеш.
А на нейните години, още повече. Ето го.
Бедната мама... - Можеш по-често да пишеш, даже да си идваш!
Отдавна не си бил у дома! - Знам тате, но...
Тя те поздрави. - Да.
- Тя актриса ли е?
Какво? Би платила, за да стане актриса! Актриса!
Тате, искаш ли един джин-фис?
- "Джин-фис"? Не, бира е добре.
Каква суетня! Винаги ли е така? - Да.
В нашият град, по това време всичко замира!
Харесва ли ти тук? Приспособи ли се? - Да.
Работата носи ли ти удовлетворение?
Ако е добро, журналистическата професия е плодотворна.
Познавам всеки и мога да си позволя доста. - Наистина?
Имам кола, апартамент...
- Между другото...
Коя беше жената у вас, която вдигна телефона?
Ти си възрастен. Просто не върши глупости.
Женитбата е нещо сериозно.
Някой, който живее с теб... би могла да е тя?
Говориш за жената, която чисти!
Най-после го намери!
- Да, благодаря.
Вече се познаваш с баща ми...
- Разбира се!
Той ми каза да те чакам тук.
Ти фоторепортер ли си? Интересна работа. Артистична!
С моят син ли работите?
- За съжаление, да!
Принцът е изчезнал. Ще отида да го потърся.
Може би си зает...
- Не, не се притеснявай, ако си зает...
И тук работя.
- Наистина?
Важни хора идват тук, снимаме, отразяваме...
Вестникът ми се пише тук.
- О, разбирам.
Е, значи оставаме тук.
А ако отидем на кино?
- У нас винаги ходя на кино.
Сега ще те оставя сам. Ти си млад, свободен...
Няма какво да правя!
А какво можем да правим, според теб?
Тук има нощни клубове по това време.
Един приятел ми каза за това място.
Кабаре... Ча... Ча...
"Ча-ча "! То е доста старо.
"Ча-ча",точно така!
- Искаш ли да отидем?
О, Боже, нали за това съм тук.
- Папарацо!
Ето, покани и твоят приятел.
Не, аз ще платя тук!
- Не, тате, моля те...
Aнтонио, ела тук!
Папарацо!
Хайде, да вървим с баща ми!
- Какво? -Тръгваме!
Папарацо, какво стана с принца?!
О, разбирам. Всички си платихме тук!
Папарацо, побързай! Влизай в колата! Да тръгваме!
Да вървим в "Ча-ча"!
Нищо не се е променило. Както си беше.
Бил си тук през 1922?
- Не, бях в Торино.
Бях тук няколко години.
Искаш ли нещо за пиене? - Разбира се!
Искаш ли уиски?
- Да! - Хубаво!
Три уискита, моля.
- Каква марка? - "Black & White".
Защо дойдохме тук? Като гробище е!
Тя е красива! Дългокрака!
Какво?
- Казва, че има дълги крака.
Били ли сте някога в Париж? Бях там за известно време.
Веднъж, в едно кабаре като това имаше една красива девойка...
с дълги крака като на тази.
Веднъж направи стрийптиз и когато остана гола, открихме, че тя е той!
Имаш ли баща?
- Да, имам.
Като те гледам, трябва да е млад. С какво се занимава?
С нищо, лентяйства, седи по цял ден в къщи. Живее на гърба на мама.
Песни, свирки... Обича да ходи на кино, но няма пари.
Папарацо! Виж кой е тук!
Виж кой е тук!
- Красавец!
Все още чакам снимка във вестника!
Ти си просто красива!
Как се казва? - Фани.
- Познаваш ли я?
Разбира се, че я познава! - Тя е французойка.
- Хубаво! Значи е французойка!
Лъжец!
Лъжец на дребно!
Как можеш да бъдеш с него?
Той ми е баща. Тя не вярва, че си ми баща. - Не?
Наистина ли?
- Разбира се. Не може ли?
Страхотно! - Тя работи тук, но е добро момиче.
Не се и съмнявам.
Да я поканим ли на нашата маса?
- Защо не?
Да поръчаме шампанско!
- По-добре портокалов сок!
Не, по-добре шампанско!
- Да поръчаме от най-доброто шампанско!
Аз съм познавач...
Продавам шампанско в половин Италия!
А междувременно, вашето уиски.
За твое здраве!
За твое здраве, тате!
Хубаво е!
- Да, хубаво е.
Ето го и шампанското!
- Страхотно!
И сервитьорките! Какво повече да искаме?
Фани. Не нахалствай.
Не съм казала здравей на ... твоя непознат!
Страхотен син! Чудесна работа!
Изпрати го обратно в родния му град!
Не вярвам, че си му баща. -Как така не вярваш!
- Невъзможно е, ти си прекалено млад!
Да не забравяме годините.
"Не събуждай отчаяно съжаление защото сърцето ми ще страда!"
Възрастта е досада.
Пътувам доста по работа: и тогава се чувствам като лъв!
Дори сега, когато пътувам не се давам на тези младоци,
но у дома съм като на 80!
Какво правиш? Ти можеш да отваряш "Кока-Кола".
Аз ще се погрижа за шампанското!
Замълчи. Гледай !
Толкова е красиво. Това винаги ме разплаква.
Да, разплаква ме!
Г-це, шампанското ви.
За вашите красиви крака с прекрасни чувства! Наздраве!
Хубаво, много хубаво. Но имаме нужда от още една чаша.
Първият тост беше за красивите ти крака...
Сега има нужда от нов тост...
Нямаше да кажа нищо неприлично!
Баща ти е по-симпатичен от теб!
- О, не! - Много по-забавен!
Това е глупаво, г-це!
Ще ви науча на една трудна игре. Внимавайте сега!
Сложете монета на челото си
И я оставете да падне, без да докосне носа ви.
Много е лесно!
- Искаш ли да опиташ?
Ето взимам монета и я поставям на челото ти.
Да видим.
Чакай.
- Чакам.
Чакай...
Сега аз ще ви кажа нещо забавно... приятна шега.
Жена изпраща съпруга си в магазина
да купи три фланелки, шест носни кърпи и...
как се казва това на жените?
Сутиен!
По пътя, мъжът изпил някоя и друга чашка и забравил всичко.
Когато се прибрал у дома, жена му казала:
"Е, купи ли всичко?".
"Разбира се",отговорил той и извадил кърпичките.
- "Кърпички?"
- "Ето ги!"
"Един, два, три, четири, пет, шест."
"Къде са фланелките?", попитала тя. "Ето ги! Една, две".
"А къде е сутиена?"
"Чакай, купих... Ето го!"
- Но ти нямаш нужда от такъв!
-Тате! - Тя е толкова красива!
Но шампанското е свършило! Трябва да поръчаме още!Сервитьор!
Това е валс!
Г-це, ще ме вземете ли с вас?
- Разбира се! - Готов съм.
Какво има, не ти ли харесва? Ще танцувам.
Знаеш ли, когато бях малък ... Папарацо, вземи!
Когато бях малък баща ми никога не беше в къщи.
Отсъстваше със седмици, за по 20 дни. Никога не се прибираше.
Как плачеше майка ми!
Не го познавах.
Но се радвам, че тази вечер се видяхме.
Симпатяга е, нали?
- Да, много.
Прекарваш си приятно с него.
- Да, но...
Това не се танцува така.
- Не, така ми харесва повече!
Наистина ли? Тогава да танцуваме!
Какви изключителни очи!
- Наистина ли?
А какво ще кажеш за това?
-Това е знак на възхищението ми.
Приличате на сина си...
- На синът ми? - Да!
Нали сме една кръв.
Таткото, идва с мен!
Марчело, ти ни следвай!
Тате, какво става, наистина ли отиваш у тях да ядеш спагети?
Да, ще яде при мен спагети "Болонезе"! Махай се! Ето ме и мен!
Чуй ме тате, всичко наред ли е?
Разбира се! Остави ме на мира!
- Остави човека да се забавлява!
Я, тихо!
- Искаш да събудиш всички ли!
Тръгвайте!
Баща ми е все още красив мъж?
Глория, събуди се!
О, минали сте по дългия път! О, краката ми!
Защо избрахте този път!
Няма ли да слезеш?
- Не, няма да дойда. - Защо?!
Уморен съм.
Папарацо, вземи колата и закарай баща ми у дома.
- Хайде!
Кажи му, че съм в печатницата
и ми звънни утре сутринта.
Хайде...
не се чувствам добре. Искам да се поразходя.
Къде бяхте, чакам ви от половин час!
Марчело, баща ти е зле!
- Какво?
Може би пи твърде много.
Отивах към аптеката. Ето рецептата.
Папарацо, бягай в аптеката и ги вземи!
Какво?
-Побързай!
На кой етаж?
- Трети.
Коя врата?
Не викай така. Това е прилична сграда!
Тате!
Запали светлината.
- Да.
Къде е осветлението?
- Ето тук.
Почакай ме тук.
Приятелят ми отиде до аптеката. Сега ще дойде!
Може би пих прекалено.
Разбира се, но всичко е наред.
Искаш ли чаша вода?
Не, ще мине...
Какво се е случило?
- Не знам. Прилоша му.
Толкова се изплаших! Добре, че Марчело е тук.
Може ли да вляза там?
- Не, той каза да чакаме тук.
Какви са тези квартири?
Италиански квартири.
Не бях виждал такива. Отдавна ли ги има?
Когато дойдох в Рим, отидох за пенсиата само до "Пиаца Фиуме".
Колко е часът?
- Минава 4 сутринта.
Има влак в 5.30.
Ще го взема... да, да не губим време.
Ела при мен. Трябва да си починеш.
Не. По-добре да си тръгна. Ще пристигна към 10 у дома ...
О, часовникът ми.
-Можеш да заминеш по-късно. - Не.
Чувствам се много по-добре.
Защо не останеш до утре, тате? Умолявам те, тате!
Ако не искаш да останеш при мен и предпочиташ да отидеш на хотел.
Ще си взема почивен ден и ще останем заедно.
Може да си поговорим...
Никога не сме били само двамата.
Трябва да тръгвам.
Това е таксито!
Марчело, таксито е тук.
- Какво такси?
Аз го повиках. Къде ми е шапката?
Ще освободя таксито. Моля те, успокой се.
Не си тръгвай!
- Искам да си ида... у дома.
Приятна вечер, г-це.
- Довиждане и късмет.Чао, Марчело.
Е, сине, щастлив съм, че те видях.
Не, не ме изпращай. Предпочитам да бъда сам, моля те.
Не съм очаквал, че ще бъда рогоносец!
Какво става?
- Не знам. Ще разбера.
Върни се тук, туберкулозо!
- Ела мама да ти даде пари!
Никол! - Марчелино!
- Как си?
Къде отиваш?
- В замъка на годеника ми.
Защо не ме поканиш?
- Разбира се!
Папарацо те търсеше навсякъде.
Не се снимам като модел, вече година.
Николина!
- Тук съм!
Николина тук сме!
Има ли място за приятелят ми и мен?
Не, вземете друга кола.
- Добре, ще се видим в замъка.
-Чао.
Има ли място за две нещастни създания?
За съжаление, не.
- О, Боже мой!
Може ли с приятелят ми да дойдем с теб ?
- Знам ги твоите приятели!
Хайде идвай... всички римляни са една стока.
Следвайте ни!
Още ли има много хора при баща ти?
Да се надяваме че не, защото си ляга рано.
Само старите хора си лягат рано.
Нашите партите са прочути като великите погребения.
Брат ти ловец ли е?
- Ирене вземи това куче!
Къде отивате?
Какъв е този град?
- Басано ди Сутри.
Защо плачеш? Какво говориш? Откъде си?
Ескимо!Но това е...
Красива нощ за всички вас! О, здравейте!
Къде си тръгнал с това? Внимавай да не разсипеш всичко!
Здравей Клементе.
- Тулио, виж какво ти нося!
Голяма мръсница!
Кой ти каза да дойдеш тук?
Беше трогателна церемония.
Населението носеше цветя на любимеца си.
Извинете ме. Не ви познавам. Аз съм по-малкият син.
По-малко важният разбира се.
Искате ли да се запознаете с някой от семейството?
Бабо, бабо! - Не досаждай.
-Бабо!
Искам да ти представя, г-н...
- Рубини, приятно ми е. Браво, браво.
Преструва се, че спи, за да не говори.
Да продължим с родословното дърво.
Тате, представям ти г-н Рубини, който изглежда, че работи.
Наистина ли? Кой е той?
Графиньо, представям ви един очарователен младеж!
Какъв приятен младеж!
- Той журналист ли е?
Искам бавачката да ме заведе да си легна. Искате ли да го направите, Джейн?
Искате ли да сте ми бавачка тази вечер?
- Не!
Това куче смърди!
О, а аз ги обожавам!
Това е нашата историчка, Ирене... Той е дебютант за годината!
Благодаря, вече знам кой е.
Ела да потанцуваме.
Кой от двама ни ще започне? - Аз, разбира се!
Искаш да видиш името си във вестника, а?
Защо да не си тръгнем?
- За да отидем къде?
Ти наистина ли си журналист?
- Да г-жо.
Моят бивш съпруг беше журналист. Новините му бяха винаги преувеличени.
Предполагам, че това беше края на медения ни месец.
Знаете ли какво казва Шекспир за това?
По-добре преувеличени новини, отколкото никакви новини.
Така мислеше и съпругът ми.
Повечето хора предпочитат преувеличенията.
Мога да ви предложа новина, която не е преувеличена.
Сигурен ли сте?
-Да.
Познавам този парфюм! Магдалена!
Как те намериха, за да те доведат?
Добре съм, просто съм пияна. Познаваш ли Джейн? - Не.
Тя е американска художничка, която живее в Рим. - Така ли?
Всички я посещават, заради мърсотиите, които говори.
Доста забавна е.
Всички са Монталбано.
Федерика вълка: Тя дои момченца.
Конфалониери: Притежават половин Калабрия.
Малката Елеонора: 80,000 акра и два опита за самоубийство.
Сансеверино: Замък в Тоскана.
Тези Дон Хулио и Никол, и неговия шведски приятел.
Тя ще стане принцеса, почакай и ще видиш.
Не прави такава физиономия. Мислиш ли, че сме по-добри?
В крайна сметка вършат същите неща, но по-елегантно.
Кой живее в тази вила в парка? - Никой. Необитаема е.
Красива и някак стилна е.
И аз съм необитаема, знаеш ли?
Кои са тези жени?
Пра-пра-пра-бабите...
Колко са красви! Всички са с еднакви очи.
Често мисля за теб, знаеш ли? Не те разбирам.
Наистина ли?
Нито пък аз.
Това е без значение.
Ако е нещо сериозно, не искам да го чувам.
Как е приятелката ти?
Страхуваш ли се от сериозни разговори?
- Не!
Не знаеш как да разговаряш сериозно, нали?
Къде ме водиш?
Това е стая за сериозни разговори.
Седни тук.
- Какво правиш?
Къде отиваш?
Марчело, чуваш ли ме?
Чувствал ли си ме някога близка?
Къде си?
Не ме ли чуваш? - Да.
- Къде искаш да стигнеш?
Далече, много далече...
А може би не съществувам.
Не, все още съм тук. Не мърдай.
Ще се ожениш ли за мен?
А ти?
- Да, аз съм влюбена в теб.
Откога?
Слушай, знаеш ли какви са тези звуци?
Не знам.
А това предполагам...
Целувка.
- За теб , Марчело.
Е, ще се ожениш ли за мен? Страхуваш ли се да отговориш?
Защо е този сериозен въпрос? Пияна ли си?
Малко...
Обичам те, Марчело.
Бих искала да ти бъда съпруга, да бъда вярна.
Бих искала всичко: Да ти бъда жена и да се забавлявам като проститутка.
Тази вечер се забавлявам много, благодарение на теб.
Това истина ли е?
- Да, истина е.
Не знам дали играеш, но това няма значение.
Обичам те. И толкова ми се иска да бъда с теб.
После ти ще ме намразиш.
Защо бих те намразил?
Защото трябва да има и едното и другото.
Късно е да избираш. Никога не съм те карала да избираш.
Аз съм проститутка, знаеш го. Това е безнадеждно, винаги ще бъда такава.
Но и не искам да бъда друга!
Не, това не е истина. Ти си изключително момиче.
Твоята смелост, искреност...
Наистина, имам нужда от теб.
Твоето отчаяние ми дава сила. Твоята компания е прекрасна.
Мога да ти казвам всичко.
Магдалена, чуваш ли ме? Отговори ми!
Престани с играта. Върни се. Искам отново да говориме.
Хайде, ела да търсиме призраци.
- Къде е Магдалена?
Веднъж, през 1922, прекарах нощта в замък като този.
В замъка на зет ми, видяхме малко момиче със свещ в ръка.
Не беше малко момиче...
- И това не беше свещ!
Майтапите ли се?
Чуйте тишината!
Вижте светлината!
- Това е отражение на свещите!
Вие нямате въображение!
Мислете за гърбушкото, за който разказват селяните.
Тук няма ли електричество?
- Пазете се от прилепи!
Прилепи! Те са ми любимците!
Пази се, Почетният ще те хване!
Вратата е затворена. Къде е ключът?
Трябва да е на пода. Светни ми с нещо.
Не мога да го намеря.
Тук го няма. Хайде да се връщаме.
Ето го ключът!
- Дай ми го. - Браво Николина!
Кой го намери? Николина?
Кога за последно сте идвали тук? - Преди години.
Исках хубава гарсониера, но баща ми не се съгласи.
Коя е следващата ви статия? Статия за упадъка на аристократите?
Знаете, че това не е интересно?
Кой придружаваше Магдалена тук?
- Магдалена, коя беше тя?
Сигурно е пълно с мишки, прилепи и хлебарки.
А сега дори и с парцали!
- Благодаря много.
Кога е построена тази къща?
- Преди пет века.
Преди пет века!
Има ли папа в семейството?
- Двама Папи.
Графиня Кристина!
- Ако се страхувате, дръжте се за мен!
Двама Папи, любов моя!
Хайде, ще ви покажа пътя. Насам.
Джулио, роклите ни изметоха пода.
О, Ирене, съжалявам, за неприятностите.
Ти си невероятен мираж!
Изглеждаш като излязла от картина.
Цяло бедствие!
Това място пропада!
Джулио, сърцето ми се къса като гледам това как се разпада!
Стоиш непрекъснато в Рим и не се грижиш за тези неща!
И какво мога да направя аз, тате?
- Това място ще бъде твое, някой ден.
Аз съм следващата генерация!
- Не ставай смешна! Разкарай се!
Ако видиш призрак, хвърли се в ръцете ми.
Еудженио, стига! Опитай да бъдеш сериозен!
Леля ти да не е медиум?
Съпругът й я напуснал,защото непрекъснато виждал призрак в леглото си.
Защо не съм те срещал преди на други места.
Може би в някой офис ... в работата.
Работите ли?
- Да.
Каква информация искате?
Еудженио, ти си глупак!
- Не бях аз, Кристина е!
Не е истина!
- Кристина!
Кой си ти? моля те, кажи ми кой си?
С кого искаш да говориш?
- Усещам сила...
Графиньо, контакт! Не се смей!
- Не се смея!
Имате ли съобщение за нас? Отговорете, моля.
Каква е тази светлина там в селото?
Не се плашете. Това е селскостопански трактор, работи през нощта.
Повикай сестра Едвига!
- Коя е тя?
Една монахиня от околността, която се е грижела за прехраната.
Не ставай глупак!
Пак ли си ти? Защо не ме оставиш ме на мира!
Махни се веднага!
Питай дали е същият човек като миналия път.
Тя е пияна!
Загасете свещите!
Загасете ги!
Кой си ти?
С кого искаш да контактуваш?
С Джулио! Джулио, има съобщение за теб!
Тази мръсница е влюбена в теб!
Джулио, не можеш да избягаш от любовта ми!
Достатъчно, запалете осветлението!
- Ирене, не ставай глупачка!
Ирене, ела тук!
Коя си ти, бедна душа?
Защо плачеш?
Защо плачеш?
Почакай, ще светна малко.
Е, каква изненада!
Не, не тук!
Не. Какво правиш? Ти си луд! Ти си луд, съкровище!
Знаете ли, че за първи път виждам зората.
Марчело, запозна ли се вече със сина ми?
Приятно ми е.
-Здравейте, добро утро.
Хайде да хапнем спагети!
Яйца за 45 лири? Забрави! По-добре да ги купим от Капраника!
Добър ден, г-жо! Пак ли сте тук?
Добро утро.
- Добро утро.
Добре ли спа, мамо?
- Не се дръж като дете, какво ти става?
Посетихме старата вила.
И лудата Франческа ли беше там?
Коя е тя?
- Принцесата-майка!
Защо се държиш така с мен?
Дори с кучетата не се държат така!
Ако ме обичаше поне малко... би разбрал, че те обичам. - Сигурно.
Ти не искаш да разбереш. Защото не обичаш никого!
- Недей да крещиш!
Не разбираш какво значи да обичаш!
- Но ти знаеш, нали?
Защото сърцето ти е празно!
Интересуват те само жените, не и любовта.
Да, от четири часа го повтаряме. Не мога повече!Стига!
Искам да си вървя у дома!
Някои мъже са щастливи да обичат и не търсят други жени!
Само ти, ти единствен си такъв! Какво нещастие!
Аз съм нещастен! Моето нещастие е, че те срещнах! Разбра ли?
Не издържам повече!
Махни се! Завинаги!
Къде отиваш, глупачке! Върни се тук!
- Не. Остави ме на мира! Остави ме да живея!
Хайде приятелко, влизай вътре!
- Не!
Ти си толкова...
Приятелко, влез.
Какво искаш от мен?
Ти си нещастник!
Ще свършиш сам като куче!
Ще видиш!
Кой ще остане с теб, като те напусна?
Какво ще стане с живота ти? Къде ще намериш друга като мен?
Не мога да прекарам живота си, като те обичам.
Казваш, че съм луда, защото живея отвъд реалността.
Но ти, ти си извън пътя!
Ти не разбираш най-важното нещо в живота.
Имаш жена, която те обича, която би дала живота си за теб!
Ти разруши всичко.
Винаги си неспокоен, винаги недоволен.
Марчело, когато двама души се обичат, нищо друго не се брои.
От какво се страхуваш?
От теб, от твоя егоизъм, от твоите нещастни идеали.
Ти ми предлагаш нещастен живот.
В леглото говориш само за готвене!
Мъжете не живеят така! Не разбираш ли?Аз съм свършен мъж - истински червей!
Не вярвам в твоята агресивна, майчинска любов.
Не я искам! Нямам нужда от нея!
Това не е любов, а деградация!
Колко време трябва да ти казвам, че не мога да остана с теб!
Искам да бъда сам!
Махай се от колата!
- Не!
Ти си отвратителен! Съжалявам те!
Добре, а на мен ми се повдига от теб. Махай се!
Не! Оставам тук с теб!
Не, няма да останеш с мен! Слизай!
- Не!
Слез от колата. - Не!
- Излез от колата ми! Край!
Махай се!
-Хулиган! - Разкарай се!
Ти си хулиган! Копеле!
Проклетник!
Да те прибере някой шофьор на камион!
Моля.
Къде?
Не може да влизате! Влезте.
Пуснете го да мине!
Чудовищно е Марчело!
- Какво се е случило?
Убил е двете си деца и после се е самоубил!
Марчело, нека да вляза и аз!
Ще ти дам снимки за вестника!
Пусни ме да вляза!
Аз съм приятел. Трябва да вляза.
- Само за момент.
Този млад мъж твърди, че е приятел на Стайнер.
Пуснете го вътре.
Последвайте ме.
Разстояние до пода и дупката от куршум: 1,5метра.
Разстояние между лявата стена и дупката от куршум: 4 метра.
Съпругата не знае нищо. Върнала се е в 1 часа.
Обадил се е на съседа умолявайки го да посрещне жена му.
Разстояние между задната стена и дупката от куршум: 5 метра.
Да прослушаме отново. Превърти.
Вие сте примитивен, примитивен, като готически връх.
Вие сте прекалено висок, за да чуете какъвто и да е глас там горе!
y:i}Така ли?Ако можехте да погледнете от моята височина... Аз не съм по-висок от това.
Приятел на семейството?
Бях приятел на Стайнер.
Откога?
- Виждали ли сте се скоро?
Не... не се виждаме много често.
Не знам нищо.
Съвсем нищо.
- 3.10 метра.
- 3.10 метра.
Да сте забелязали нещо странно в живота му?
Финансови проблеми или други?
-Не, не мисля.
Да е говорил някога за самоубийство?
Не знам.
- Моля ви да останете на разположение.
Вземете пистолета.
Бил е болезнено привързан към семейството си.
Използвал е револвера, който бил открит до тялото му.
Намерен е на креслото до камината.
Тук приключихме.
- Децата ще проверя по-късно. - Добре.
Докторе може ли да го покрием?
- Да.
Може да влезете в стаята на децата. Насам е.
Трябва да отида до автобуса да се видя с жена му.
Ще взема някой от сградата. Не я познавам.
Аз ще дойда.
- Благодаря ви.
Да минем оттук.
- Добре.
Ако някой ме търси, ще бъда в офиса.
Момчета, проявете разбиране!
Кажете им, да не се престарават!
Може би, просто се е страхувал.
- Говорите за Стайнер?
Бил ли е застрашен?
- Не по начина, който си представяте.
Може би се е страхувал от себе си, от всички нас!
Това е тя.
Моля, елате с мен.
- Да.
Но защо? Да не мислите, че съм актриса?
Какво искате?
Спрете! Махайте се!
- Какво ти става?
Добро утро, Марчело. Какво се е случило?
Трябва да говоря с вас насаме.
Случило ли се е нещо?
- Елате с мен до колата, моля ви. -Но защо?
Трагедия...
- Какво е станало? -Не се страхувайте г-жо.
Децата ми!
- Елате с нас. Момчета махнете се!
Какво се е случило? Марчело, кажи ми!
Ще ги видите по-късно. Те са наранени.
Обещавам ви... Спрете!
Какво искате да кажете с наранени? Кажете ми! - Махайте се!
Отивай в колата. Разбий вратата!
За здравето на Надя и за нейната свобода!
За анулирането на брака й!
За анулирането на съпруга й и всичко!
Благодаря на всички!
Разводът ми върна старите приятели и ме изпълни с желания
Сякаш отново съм девствена?
- Невероятно усещане!
Трябва първо да се ожениш, за да го разбереш.
Тихо! Изповядвам Лусия.
Пусни "Jingle Bells"!
Да правиш любов насаме е обида!
Ето къде са!
Забавляваш се с него, защото иска да стане актьор.
Страхотно!
Кой ги покани?
Ще ги убия преди Коледа!
Писател ли сте?
Зарязах журналистиката и литературата. Аз съм в областа на публичността!
За да оцелееш, трябва да пишеш за всичко!
Чуйте това: "Той имаше гръцки профил,
но приличаше на великия модерен актьор, Пол Нюман".
Марчело, ти си червей!
Я кажи, какво би направила за една публикация.
Искаш да пиша за теб?
- Ти разби кариерата ми!
За 300,000 лири какво би написал за мен?
Че си Марлон Брандо.
- А за 400,000?
Джон Беримор. - А за милион?
- Първо ми дай милиона.
Ти още трябва да учиш!
Каква е тази шега?
Видях, че го препъна!
Ти си скапаняк! Защо ни покани.
Тръгваме си. Направи си сам партито!
Защо притесняваш хората!
Нека си направим парти с момичета и да си изкараме приятно!
Точно така! Да направим стриптийз.
Няма да изглежда добре от интелектуална гледна точка!
Мога да правя страхотен стриптийз!
Не, всички сме те виждали гола!
Моля!
Аз не съм те виждал. Предлагам пантерата да го направи!
Катерина, моля те.
- Не, тя е като професионалистка!
Отивам да хапна малко пиле.
Това парти е наше, защо не си го направим. - С удоволствие!
Ако го направиш, кълна се, че спирам да пуша!
Пусни "Патрисия". Аз ще изгася светлината.
Пусни "Патрисия".
- Страхотно, пусни "Патрисия".
Стриптийзът на Надя е кръщението за нейния нов живот!
Аз ще служа за пример.
- Идиотски пример!
Ето защо го правя!
- Надя, визонът ти!
Много е скъп. Чуй ме!
Не си спомням.
Какво каза дамата?
Попита дали ти харесва.
Това е глупаво, Надя!
Това е страхотна сделка!
Това е страхотна кола, не виждаш ли!
Помогни ми!
Спри, не виждаш ли, че никой не се впечатлява?
Притесняваш ли се? Прекарвам си страхотно!
Опитваш се да ме уплашиш! Тогава побързай!
Не? Ще видиш!
Не трябваше ли първо да си свалиш сутиена.
И второ, това е последното нещо!
Хубаво, поздравления!
Сложи визона и после го плъзни.
Бил ли си някога с жена?
Не разбирам, извинете ме.
Никога ли? Никога, никога!
Тя наистина го прави!
Руджеро! Руджеро, какво ти става?
Не заслужаваш такава жена!
Надя, махни визона!
Хайде, Надя чакаме. Искаме да видим!
Как можа съпругът й да й даде развод?
Тя е красива, нали?
- Невероятна е! Секси!
Рикардо пристига!
Домакинът е тук!
Каква изненада!
- Здравей Рикардо!
Какво ме интересува, че е анулиран бракът им!
Не искам публичност!
По телефона каза, че мога да дойда. Целуни ме.
Кой идиот е счупил чаша? - Здравей Рикардо.
Трябва да напусна утре сутрин.
Всички да напуснат до половин час!
Срещнах я в Сполето.
- Обадил си се на тази личност?
Не, не съм. Момчета, навън до половин час!
На кого му пука щом напускаш. Не мърдаме оттук.
Всички сме ти приятели, не можеш да ни гониш.
Интелекта ти ни забавлява! Ще ти изкарам заплатата.
Стриптийзът на Надя не затопли атмосферата.
Хайде, измислете нещо!
Имам хиляда, не, 2 000 идеи!
Мога да ви държа будни седмица, докато ви омръзна и ми се подчините.
Добре, прави каквото искаш.
Но първо пуснете завесите.
Да не забравяме интимността.
Предлагам американския актьор да прави любов с някой.
Страхотно!
Предполагам, чи никога не си правил любов като всички мъже.
Какво иска той?
- Пиян е.
Е, доволна ли си от изпълнението?
- Не знам.
Наше задължение е да се покажем като добри домакини!
Аз ще избера заради теб.
Тито даваме ти най-големият ни деликатес!
Погрижи се за музиката!
Тито, дай ми фланелка та си.
- Хайде де!
Виждате ли? Направих страхотен избор. Да приемем, че е жена!
И в същото време, адвокатите, които живеят от неговите спомени
Изглежда всички са съгласни.
Ние напускаме. Благодаря за прекрасната вечер.
Никой няма да си тръгва! Има време до сутринта!
Ти, полу-импотентния полу-артист и полу-мъж,
когато загася светлината прояви смелост и спаси работата си!
Тази вечер... ще бъдеш двойка с Мариучо.
А Лиза, която рисува, само за да прави любов с моделите си...
Вече наистина ни притесняваш! Какво се опитваш да направиш?
Искаш ли да спреш да свириш? Кой те покани тук?
Сега ще ти стане приятно!
Ще останем вътре. Някой трябва да дойде!
Тази шега е нова!
А ти...
умираш си да правиш любов с мен защото няма да намериш никой друг.
Представям си колко си напрегната, когато пееш гадните си песни...
Марчело, умолявам те!
Не, без неаполитански драми! Не!
Ти си копеле!
Помоли дамата за извинение!
Исках да благодаря на приятелите си
за хубавата кариера, която ми дадоха!
Исках да благодаря...
- Кой иска да благодариш?
О, закръглената планинска девойка!
Обзалагам се, че си от моя край.
- Откъде си?
Нека покажем на тези слабаци...
колко сме добри.
Пристигнала си в Рим, за да си опиташ късмета, а?
Да, но нямах късмет... не ми провървя.
Какво е това? Болна ли си? Отвори очи!
Андреа, започни да гасиш осветлението.
Какво става с поръчителството?
- Не съм подписал нищо!
Аз работя над филма.
- Ти си разорен.
-Но ти ми се закле.
Казах, не съм подписал нищо!
- Случаят беше отложен!
Каква е тази музика?
Защо се смееш? Кой загаси светлината?
Може ли да пътувам с теб?
- Не, аз не отивам в Рим.
Всички вън!
Скъпи, не се притеснявай. Това ще ти помогне.
Направих басейн в дъното на стълбите.
Това момиче има нужда от въздух. Болна е.
Изправи се!
-Болна съм!
Нека се престорим, че си хубаво пиленце! - Не.
Обзалагам се, че си от Фано.
- Какво правиш?
Не ми пука, дори да напишеш тази статия.
-Ела тук!
Какви лъжи си казал в Рим!
Не съм свършил с теб. Ела тук. Вдигни си главата!
Искаш да танцуваме ли?
- Да.
Значи наистина си такъв!
Да отидем при художника!
- Той се премести.
Замина за Ричоне с жена си.
- Хайде престани.
Искам да остана сам. Тази вечер съм меланхоличен. - Аз също...
Как изглеждам?
- Изглеждаш като парцал!
Искаш да кажеш като Одета.
-Напуснах апартамента й!
Боли ме корема!
Вече е ден!
Мислех, че е 2. Часовникът ми е спрял. Колко е часът?
5.15е!
- На прослушване съм в 9.
Ще ме закараш ли до Рим?
- Не отивам в Рим.
Беше хубаво парти, но стига вече!
Стига!
Къде са ми обувките?
Приятно пътуване, Рикардо!
- Съжалявам, но къщата е моя...
Красива Надя.
- Да вървим.
Чао, ще ти се обадя утре.
- Не, почакай аз да ти звънна.
Чао Надя.
- Чао.
Късмет на двама ви!
- Благодаря!
А сега е ред на адвокатите!
Страхотна вечер!
- Защо не направиш стриптийз?
Какво има там долу?
- Къде?
О, природа!
Зората винаги ме прави емоционален!
Добре ли изглеждам без грим. Чувствам се лепкав!
На кой му пука? Искам да се оттегля.
Но все повече и повече затъвам.
Ако се оттеглят двама, повече се появяват!
През 1965 всички ще бъдат покварени!
Виждаш ли колко е отвратително!
Назад, назад!
Това е находка за милион.
Момчета, това е чудовище!
О, ужасно е!
Но той е жив!
- Умря преди три дни.
Мъжки или женски е?
- Какво сте го зяпнали?
Защо не го купиме?
Откъде ли идва?
- Може би идва от Австралия!
Австралия? Защо?
Бедничкото!
То продължава да гледа!
Не разбирам. Не те чувам!
Не те чувам.
Да вървим!
- Идвам.
превод - verannika
СЛАДЪК ЖИВОТ