Winter Sleepers (1997) Свали субтитрите
РЕБЕКА
Флориан Даниел
Днес ли заминаваш?
МАРКО
Хайно Ферх
Днес ли заминаваш?
РЕНЕ
Улрих Матес
Не искам да слушам пак тези глупости! Всяка година едно и също!
Днес ли заминаваш?
ЛАУРА
Мери-Лу Селем
Ало?
- Ало, аз съм.
Здрасти.
- Ще пристигна с ранния влак.
Добре. Да те чакам ли на гарата?
- Недей. Ще взема такси.
Добре. Ще се видим.
Как е при теб?
- Супер. Разхвърляно ли е?
Малко.
- Добре. Чао.
Лаура?
WINTER SLEEPERS /Зимен сън/
Оператор: Франк Грибе
Музика: Рейхолд Хайл
Джони Климер Том Тиквер
Сценарий: Том Тиквер Ан-Франсоаз Пижора
По мотиви от романа на Ан-Франсоаз Пижора
Режисьор: ТОМ ТИКВЕР
Имам пилешки бульон. Искаш ли?
Кафе.
Защо толкова бързо се прибра?
Ти с какво си запълваше времето?
Спане.
Четене.
Чакане.
Какво чакаше?
Миришеш на сън.
А ти на кола.
Нова ли е?
Искаш ли да я видиш?
- После.
Чакай, колата...
- После.
С кола ли си?
Шегуваш ли се? Пиян съм.
Чака те дълъг път.
Какво има?
- Искам да дойда с теб.
Не започвай пак.
Страх ме е.
От какво?
- Че няма да се оправи.
Слушай. Лиси ще се оправи.
Нали затова отиваме на ветеринар, а?
Заспивай.
Поспи още малко.
Луис до татко.
Отговори ми.
Луис до татко. Приемам.
Господи! Къде е това проклето нещо!
Всичко наред ли е? Имали сте късмет.
Лиси.
По дяволите!
Мамка му! Мамка му!
Какво значи, ще го проверят? Кой ще го провери?
Ах, вие сте съвсем сама!
Да, сигурно е ужасно да си съвсем сама!
И целия ден все така... сандвичи, вестниче,
цветята да си полееш, кафенце да си направиш,
носа да си напудриш... и все сама...
Направо не е истина. Как можах да заспя...
Не се притеснявай, ще направят някое кръгче и ще я изоставят.
Да бе, сигурно.
Какво имаше в колата?
Дрехи, подаръци за Коледа, и какво ли не още.
Трябва да ида там.
Онази шматка сигурно е на "Валиум" или нещо подобно.
Беки, мога ли да взема колата?
- Ей, и аз съм на работа!
Добре, давай по-бързо тогава.
Защо беше оставил ключа в колата?
Изглеждаш добре.
- Благодаря за милата лъжа.
На дневна светлина съм развалина. А ти си напълняла.
Да, закръглила си се като яребичка и ти отива.
Но, Бланш!
Така си е, иначе нямаше да ти го кажа.
Внимавай само за обиколката на бедрата.
Виж моята фигура, Стела. За 10 години не съм качила и грам.
Виж моята фигура... нито грам... за 10 години, Стела.
Тежа точно толкова, колкото и лятото в Бел Реве.
Лятото, когато...
Лаура, бързо!
Какво имаме?
Вътрешен кръвоизлив. Има и травма на главата.
Какво се е случило?
- Катастрофа.
По дяволите, не мога да асистирам.
- Разбира се, че можете.
Нямате избор. Елате насам. Дръжте здраво тук.
Тампон. Абсорбирайте! Нищо не виждам!
Трябва ни повечко кръв.
Кога? Не, кога?
Преди 10 минути? Благодаря.
Сега ще дойде. Попълнете това.
Извинете, извинете, извинете.
Е?
- Забрави.
Ако някой се изпикае на пътя, веднага ще направят разследване,
но изчезването на конкретна кола за тях е като... НЛО.
А?... Кола ли?... Ама такава, с четири колела?...
А, Беки, ключовете, в джоба са. Ще се видим утре.
Благодаря.
Добрe, до скоро.
Макс, хайде.
Следващия.
Там имаше нещо... някаква кола...
замалко да се блъсна в нея.
В последната секунда се разминахме.
Не знам, всичко стана толкова бързо.
Имаше някаква такава... линия... Змиевидна...
Но къде?
- Вълнообразна...
Какво ме зяпаш като идиот! Нищо друго не помня!
Съжалявам, не мога да ви обнадеждя. Овладяхме ситуацията, но...
Възможно е да има още една черепномозъчна травма.
Трябва да се направи компютърна томография, но тук нямаме апаратура.
А сега заради лошото време не можем да използваме хеликоптер.
А не можем ли да я закараме?
- Рискът е прекалено голям.
Много е нестабилна. Състоянието й е критично, може да се влоши.
Да се влоши? Как?
- Да изпадне в кома.
Какво е кома, татко?
Приберете се вкъщи и си починете.
Тук няма с какво да помогнете.
Беше като змия... такова змиевидно...
змиевидно....
- Какво?
Той беше ли прегледан?
Не, не, няма нищо. Всичко е наред. Да вървим.
Здравей, миличко. Постоянно мисля за теб.
Липсваш ми ужасно.
Ако наистина ме обичаш, ела по-бързо при мен.
Аз те събличам, и ти ме събличаш... Защо не отговаряш?
Ало?
- Аз съм. Какво правиш?
Приготвям се за театъра.
- Театър?
Днес е премиерата на Лаура.
- А, да. Забравих.
Нали обеща, че ще дойдеш?
Да... но аз... мисля, че днес няма да мога.
Защо?
- Пак художествена самодейност...
Не е честно. Този път ще се получи, ще видиш.
А не може ли да се излежаваме в леглото и да зяпаме ТВ?
Много оригинално.
Може да дават точно "Трамвай желание", а?
С Вивиан Лий вместо с Лаура Кирш.
Марко, трябва да отида. Искам да отида.
А ако искаш ти ела тук и гледай телевизия.
Сериозно?
- Ще кажа на Лаура, че си болен.
Сериозно?
- Сериозно. Чао.
Господи, почти пълно е.
Виж моята фигура... Виж моята фигура!
За 10 години не съм качила и грам, Стела.
Моля те...
Виж моята фигура...
За 10 години не съм качила и грам, Стела.
Колко предполагате, че струва този огнеупорен комплект съдове?
Точно 499.
Аз казвам 300. Да видим... Не, за съжаление.
Цената е точно 499 марки.
Жалко, Хилда. Късмет следващия път.
Ото, горе главата.
До скоро.
- Чао.
Ще тръгвам и аз.
Погрижи се за него. Той аплодираше, видях го.
Как се казваш?
- Рене.
Аз съм Лаура.
В киното ли работиш?
- Да.
Ти си... как беше...?
- Кинооператор.
Да. Точно така.
Не го прави.
- Кое?
Не ме питай.
- Какво да не питам?
Дали ми е харесало.
- Нямах и намерение.
Е? Хареса ли ти?
- Да. Много.
Така си и мислех...
С какво друго се занимаваш?
- С грижи за болните.
Моля?
- Медицинска сестра съм.
За това ме бива повече.
- Повече от какво?
От играта на сцената.
Господи, в такова скапано настроение съм...
Виж, не си длъжна да говориш с мен.
Седя тук от учтивост.
О, не.
Хей. Добре дошла отново.
Не мога да се ориентирам.
- О, Боже. къде сме?
Трябва да се върнеш назад. Първия завой надясно.
Как си?
- В селото завий наляво.
Е, добре. Благодаря.
- Всичко наред ли е?
Ами... да. Благодаря.
Чакай малко. Обичаш ли да ходиш на кино?
Не особено. Какви филми мога да гледам?
Каквито си избереш. Пропуска е безплатен.
Благодаря.
Амин.
Ще купим ли ново конче, татко?
Не, няма. Не и този път.
Какво имаш предвид?
Всичко.
Чакай, Лаура. Чакай.
Лаура!
Хайде, давай.
Ожаднях.
Да идем на кино довечера?
На кино?
- Имам безплатен пропуск.
От онзи странен тип? Той там ли работи?
Странен?
Ами изглежда малко особен, не намираш ли?
Ами...
Разговаря ли с него?
- Малко.
Аха... И накрая ти даде билети за кино?
Точно така. Е, ще дойдеш ли?
Не мога. Марко ще идва довечера.
Нали не понасяш Марко?
- Ами... не.
Просто не разбирам какво точно иска.
От мен?
- Не, по принцип. За всичко.
Понякога и аз не знам. Дали е честен с мен.
Мога ли да му вярвам.
Дай му малко време. Тепърва се опознавате.
Добре, мамче.
Бих искала да съм сигурна, че това между мен и Марко, е любов.
Ти как мислиш?
- Откъде да знам аз.
Здравейте.
- Какво правиш тук?
Гледам телевизия, ям...
Не би ли могъл...
- Извинявай. Сега ще го махна.
Здравей.
- Здрасти.
Май по-добре да ида на кино.
- Хайде стига.
Защо ти разчистваш след него?
- Какво толкова?
Нещо ново за колата?
- От селската полиция? Забрави!
Остави, аз ще си разчистя.
Дръж това.
Рефлекси.
- По дяволите!
Можем да прекарваме повече време заедно. Да се сближим.
Имам предвид, че бих могъл да живея тук.
А ти можеш да водиш ски курсове с мен.
Мога да те развеждам из околностите.
Ако се нанеса тук,
няма да плащам за квартирата в града.
Не се представи в добра светлина като съквартирант.
В смисъл?
- Би трябвало да знаеш!
Герд търси още един ски учител.
Но аз не искам.
Защо?
- Имам си работа.
Би могла да печелиш повече.
С преводите също печеля добре.
"Любовта на ловеца" "Време за страст"
Би могла да си чудесен ски инструктор.
Да, но не искам.
- Това е абсурдно!
Кое?
- Твоят манталитет.
Никога не искаш да опиташ нещо ново.
И сега как ще го обясня на Герд?
Какво да му обясниш?
- Че не искаш.
А защо Герд е решил, че искам?
- Защото аз му казах.
Моля?
- Да, заради теб.
Ти заслужаваш много повече.
- Благодаря. Аз съм голям човек.
Така ли?
- Така!
Не искаш ли наистина да постигнеш нещо в живота?
Кой ми го казва!
Твоето отношение ме дразни.
Какво ти става? На теб говоря!
Защо не приемаш никакви съвети? Така няма да си решиш проблемите!
Аз нямам проблеми!
Сериозно?
- Да. Ти имаш проблем.
Разбира се. Типично.
Не, по-точно, ти си проблемът!
Своите проблеми дължа на теб и на твоя инат!
Откъде-накъде?
- На теб не може да се разчита!
Да, и сега трябва сам да се оправям с Герд.
Извинявай, но сам си се забъркал.
Не мога да те разбера... Никога не искаш да променяш нищо.
Искаш да си живееш спокойно.
Без никакви усилия.
Знаеш ли, кое наистина е смешно?
Че ти не понасяш баща си, но говориш същите глупости като него.
Какво знаеш ти за баща ми?
- Само като те гледам, ми става ясно.
Какво по дяволите ти става?
- Остави ме намира.
Ти просто искаш да ме нараниш!
- Тогава си поплачи!
Естествено! Харесва ти да издевателстваш над мен!
Полудя ли!
Хубав си, когато си ядосан.
Престани.
Обичам те... ако искаш да знаеш.
Така ли?
Но не искам да се разпореждаш с моя живот.
Аз и не искам.
- Тогава просто ме обичай.
И стига си се ядосвал.
И ти ме обичай.
Понякога си такава...
О, не. Точно на този филм ли дойде.
Е, мисля, че сега сме квит. Чао.
Трябва да го отпразнуваме.
Нервен. Арогантен. Суетен. Рошав.
Слаб. Самодоволен.
Копнеещ. Изтощен.
Странен.
Копнеещ?
Дразни ли те?
- Не. Арогантен ме дразни.
И самодоволен. И суетен също.
Да. Сега си ти.
Необщителна. Разочарована.
Скована. Нерешителна.
За... затормозена.
Затворена. Егоцентрична. И без апетит.
Наистина ли нищо не искаш да хапнеш?
Защо егоцентрична?
- Аз ли да знам?
А защо странен?
- Защото си странен.
О, а ти не си егоцентрична?
- Не зная.
Извинете... още един чай.
Тъп, уродлив, глухоням, сляп, малоумен идиот.
Добре ли си?
Защо ти ме докара вкъщи?
- Да не ми тежиш на съвестта.
Останалите се изпонапиха.
Тео.
Заспивай.
"As the moisture flowed into droplets..."
"Когато сълзите се изляха като проблясващи бисерни капчици...
и очите й останаха съвсем сухи, тогава тя разбра че го обича.
Обича го заради загара и солта по тялото му,
заради гладката му кожа и заради силата му.
И че го е обикнала, въпреки неговите грешки и лекомислие..."
Пак ли се мъчиш с тези преводи?
Какво правиш тук?
Изненада. Освободих квартирата.
Нали каза, че и ти го искаш.
Казах, че първо трябва да говоря с Лаура. Къщата е нейна.
Има достатъчно място.
Да, но тя не те понася особено.
Защо?
- Много добре знаеш.
Ти не харесваш Лаура и дори не се опитваш да го скриеш.
Да, но мисля, че това е взаимно.
Разбира се. Чудесно основание, нали?
По дяволите. Изобщо не се радваш.
Защо, радвам се. Наистина се радвам.
После ще говоря с Лаура.
Радвам се.
Но понякога си такъв...
- Какъв?
Само да приключа набързо...
Ето. Витамини.
- Витамини.
Да дръпна ли пердетата?
- Не. Така е по-добре.
Бих искал да те поканя?
- Така ли?
На вечеря.
- Вечеря?
Не искаш ли?
- Защо не, вечеря е добре.
А... ти ли си.
Тъпо е, нали?
- Не. Просто е различно.
Не можа да ме познаеш.
- Извинявай. Бях се заплеснал.
Черно кафе, чисто, както винаги?
- Да.
За какво си мислеше.
- Забравих. Сигурно нещо важно.
Да. Познато ми е.
- Не. Не е това.
Аз... имам един проблем.
- Така ли?
Какъв? Кажи ми.
Гладен съм.
- Да идем у нас.
От кого си я наследила?
От старата си леля.
Беше страхотна. Колекционираше разни неща.
Хвана си един богат строителен магнат и пътуваше по света.
А тук й беше нещо като склад.
Склад?
Така да се каже... Ще видиш.
Във всеки случай, цялата фамилия се пръскаше от завист.
И всички си тръгнаха оттук с празни ръце. Почти всички.
Тя ми спаси живота.
Да, пазарувал си и ти веднъж.
Добре, добре. Забрави.
О, Боже! Ако знех само!
- Какво?
Че си такъв ужасен съквартирант! Къде отиваш?
Къде? Да пикая, тъпа краво. Или не може...
О, здрасти. Чао.
По дяволите. Един момент.
Чудесно. Стой си в леглото.
- О, я ме остави намира.
Много добре се държиш, няма що!
Защо аз? Ти ми се разкрещя.
Защото много бързо опустошаваш хладилника.
А защо не? Нали го пълня?
И защо аз трябва да се държа добре?
Защото ти искаш да живееш тук, готованец!
Ти си се побъркала.
Имаш ли нещо против Марко да поживее тук известно време?
Не, защо?
Той ме попита.
Според мен е добра идея.
Разбира се, защо не.
Какво правиш?
- Не виждаш ли.
Какво има? Защо?
Не искам да се натягам, за да остана.
Няма нужда. Уредих въпроса.
Много благодаря. Благодаря. Но не, благодаря.
Какво ти става сега? След цялото това главоболие си тръгваш!?
Главоболие? Не искам главоболия! Искам просто да живея тук!
О, да, разбира се. Ти се разплака, и аз съм виновен.
Не съм се разплакала!
Ти просто не искаш да живея тук.
Наистина ли мислиш, че е добра идея?
Разбира се.
- Защо?
Защо, защо...
Да, защо?
Защо не?
А защо да?
Щеше да е хубаво. Щяхме да сме заедно...
И щяхме постоянно да се караме.
- Не е вярно.
Наистина ли ти е хубаво с мен?
Разбира се. А на теб?
Не...
Ти искаш само да се чукаме. Нищо повече.
Нали?
- Глупости!
Нима?
- О, Господи, ти си тежък случай.
Татко.
Спомних си.
Белег.
Това беше белег.
Мъжът имаше белег.
- Кой мъж?
Онзи, от колата, дявол да го вземе!
В коя кола? Било е заледено и колата ви е поднесла.
Случват се такива неща. Нека не се заблуждаваме.
Какво да го правиш... Безнадеждно е.
Почти се е разорил. Дъщеря му е в кома.
Нищо не може да се направи.
Да, нали ти казвам, нищо ново.
Никакво следствие, нищо.
Алекса, знам, че колата е наполовина твоя.
Аз съм ядосан повече и от теб.
Да, да, точно. Аз ли трябва да знам?
Ти си адвокатът... Адвокатка, да, да...
Слушай, престани, знаеш колко ми е приятно...
Да, ти не можеш, разбира се. Да, така е. И аз също.
Да, сигурен съм. Да, заклевам се, да.
в твоята и моята майка...
и да вървят всички по дяволите ако си наруша клетвата.
Още ли си тук? Мислех, че отдавна си...
Да.
Мислех, че вече си горе.
Аха, да.
Кой е?
- Шшш. Да. Да.
Не можех, стига.
Не, тук съм в офиса на Герд.
Той е в една къща, нали съм ти казвал.
Да, да, ще ти се обадя пак. Добре.
Нали сега ти се обадих?
Да, добре. И аз те целувам.
Да, навсякъде. Добре. Целувки. Чао.
Може ли?
Слушай.
Още ли си там.
Чета си.
- Какво?
Тенеси Уилямс.
Избрала си най-сложната роля.
Утре пак съм на сцената. Имаме 8 резервации.
О, браво.
Вечерта на работа ли си?
- Не, Нова година е все пак.
Ще останеш ли там да ме изчакаш?
До скоро тогава.
Беки.
Беки.
Здрасти.
- Здрасти.
Твоя ли е? Колата?
А, да, беше моя.
И... никакви следи?
От крадеца? Не. Де да имаше. Сам ли си?
Да... Търсех цигари. Моите свършиха.
Чакай. Ребека тръгна ли?
Не. Нямаше я тук като дойдох.
Ето.
Запали си сам.
Беки!
Какво правите тук? Здрасти.
Здрасти. Трябва ни кибрит.
В кухнята има.
Разбира се.
Ще вдигнеш ли?
- Да.
Да? Да, няма проблеми, Герд.
При Беки съм. Добре, чао.
Харесваш ли го?
- Моля?
Харесваш ли Рене?
- В какъв смисъл?
В какъв смисъл може?
Намираш ли го за симпатичен, привлекателен, атрактивен?
Атрактивен, не. Привлекателен, може.
Симпатичен, да.
И затова ли флиртуваше с него?
Какво? Кога това?
Ами току-що! Под носа ми!
Шегуваш ли се? Казах му едно "здрасти".
О, да, именно. "Здрасти".
Ти си се побъркал.
- Не. Просто ми се отвориха очите.
Говориш глупости.
Какво е това?
Новогодишния ми тоалет, за довечера.
Проклятие!
Не помня! Не помня! Не помня!
Добре ли си?
Имахме ли уговорка?
Не.
По дяволите, ние... бяхме се уговорили нещо, нали?
Това беше за вчера.
Вчера?
Че ще ме изчакаш.
У нас, вкъщи.
Вечерта.
Вчера?
Показвал ли съм ти това?
- Да, разбира се.
Беше нещастен случай. По време на учения, в армията.
В армията?
Избухна учебна граната, бях много близо...
О!
И нещо стана с главата ми. Краткосрочната памет ми се губи.
И... какво значи това?
Все още зная кой съм, откъде съм и прочее...
Но какво се е случило вчера, например, и идея си нямам.
Опитвам се да закрепя някак си парченцата...
Щом главата ми не е в състояние.
И после когато разглеждам снимките, обикновено паметта ми се връща.
Без снимки... не помня нищо.
Нищо?
Хаотично.
Помня някои неща.
Ребека?
- Да?
За теб е. Баща ти.
Татко?
Да.
И внимателно. Ще карате бавно.
Ей, Марко!
Ребека си замина вкъщи. Баба й е починала.
По дяволите...
Аз също заминавам днес.
Би ли могъл за няколко дни да наглеждаш дома ми?
Разбира се. Няма проблем.
Не го намерих.
Странно е, че не можеш...
да намериш ключа за лампата в собствения си басейн.
Добре де, излъгах, басейнът не е мой. Но нали сега сме тук...
Беше само половин лъжа.
Така е.
И сега какво?
Ами, какво...
На кого принадлежи всичко това?
На един приятел, който си печели парите от твоите ски-курсове.
Хайде, скачай. Включено е в сметката.
Страхотно е.
Има ли някой?
- Да.
Здравей.
- Здрасти.
Не знаех, че днес ще се връщаш.
Сядай.
Кафе?
- "О, да, скъпи".
Какво предпочиташ - еспресо или капучино,
или може би " cafe' au lait" или "macciato"
Скъпи, гледай само да не счупиш кафе-машината...
Как мога да счупя нещо с тези ръце... О-о!
Никой не вярва на това. Никой в това градче не ти вярва.
А ти?
Ще видите вие. Ще го хвана този негодник.
Все някой ще го разпознае, по този белег.
Не, няма. Никой няма да го види.
Вървях след теб и късах всички плакати.
Но защо?
Беше ме срам.
Всички смятат, че си се побъркал.
Че си измисляш, за да не си признаеш собствената вина.
В операционната! Бързо!
Рене? Аз съм. Няма да мога днес.
Нещо лошо ли има?
Да. Важно е.
Ще дойдеш ли после на купона в бара?
Предполагам, ако не се забавя тук.
Добре.
- Трябва да затварям.
Искате ли нещо за пиене?
- Не. Какво става?
Не зная. Търпение, може да продължи дълго.
Тогава по-добре да те закарам до вкъщи, да останеш с децата.
Здравей. Какво е станало?
Изгорих се.
Малко се е замърсила.
Дай на мен.
Добре.
Здравей.
Трябва да внимаваш. Раните на врата може да са опасни.
Боли ме.
Какво става с теб?
- В смисъл?
Не изглеждаш добре.
В съседната стая умира дете.
Къде е бащата?
- Сега ще се върне.
Пригответе я. Измийте и изчистете всичко.
Изглежда някак си нереална.
Чудя се дали изобщо животът трябва да е толкова дълъг.
Може би е имала три щастливи години от своите 10.
А ти имала ли си три щастливи години?
Не зная.
И аз не знам.
Зависи какво точно разбираме под това.
Три мисля, че съвсем не е зле.
Ще тръгвам, преди да е дошъл бащата.
По дяволите. На погребението не пролях и сълза, а сега...
Всичко е наред.
Добре е, че си тук.
Боли ли те?
- Не.
Благодаря за вечерята
- Ти я приготви.
Преча ли?
Здравей.
Здравей. За малко да припадна.
Да припаднеш?
Да, след всички вълнения...
Ще направя кафе. Искате ли?
С удоволствие.
- Не, благодаря.
Изглеждаш зле.
Отдавна ли пристигна?
Преди няколко часа.
- Какво е това?
Нищо. Изгорих се с кафемашината.
Как мина?
Подтискащо. Толкова малко хора.
А майка ми беше толкова делова, веднага разпродаде всичко.
Къщата, и земята, и...
За колко?
Моля?
За колко ги разпродаде?
Не зная, Марко. Скъпо.
Мислех си за теб през цялото време. Често.
А ти?
Ето.
- Благодаря.
Предполагам, че искате да останете тук довечера.
Не. След малко ще съм във форма вече.
Тогава аз ще тръгвам, ще се видим после.
Добре. Благодаря.
Къде ще ходите?
В "Sleepers" ще има купон. Ще дойдеш ли?
Не, трябва да поизчистя у Герд.
Защо не дойдеш след това?
Може, ако ти искаш.
Може да предпочиташ да останеш с Рене насаме?
Какви са ти плановете за довечера?
Ще ходя на парти.
- Парти?
Да, точно в настроение за купони съм сега.
Отивам до тоалетната.
Добре ли си?
Марко няма ли да дойде?
Май така изглежда.
Ще потанцуваш ли поне ти с мен?
Изтощих се.
Здравей. Ти ли си, вече мислех, че няма да дойдеш.
Ама и тебе си те бива!
Така ли мислиш? Бива си ме! А оня също ли си го бива, а?
Господи, ти си свиня! Направо те съжалявам!
Не ми пука, по дяволите!
- Какво ти става, идиот?
А, не! Винаги все аз трябва да обяснявам какво ми става!
Сега ти ми кажи какво ти става.
Боли ме! Идиот такъв! Ти провали всичко!
Какво съм провалил? Твоите любовни афери? Колко жалко!
Господи, голям глупак си! Какви любовни афери?
Да не си се побъркал?
Не, не съм! Напротив!
Чудесно... този път наистина оплеска всичко.
Ти вече не ме обичаш.
Качвай се в колата или тръгвам.
Така. Да си поговорим.
За какво си мислиш.
Лаура?
Къде беше?
- Отбих се до магазина.
Какво ти е?
Бях в аптеката. Мисля, че съм бременна.
Така. Ето значи, кой си бил.
Добре ли е?
Трудничко е. Долу има мъгла.
- Ще се спуснем долу? Супер!
Само внимавай. Не карай много бързо.
Чакай, пропусни ме пред теб!
Скоро ще се върнат.
Да, сигурно.
- А къде са отишли?
Видях ги да се качват с лифта.
Къде?
- Там, горе.
Десетте най-лоши неща.
- Добре, ти почваш.
Да забременееш. Да се обвържеш. Да се омъжиш. Да напълнееш.
Да скучаеш. Да гледаш ТВ. Да не правиш секс.
Да остарееш. Да засмърдиш и да умреш.
Нина!
Нина!
Не, моля те... Моля те, недей...
Хайде, насам.
Сега се нанасяме, още нямаме хладилник и вана.
А телефон имате ли?
Да, имаме.
Страх ме е да не му се е случило нещо.
Имаше голяма мъгла.
Сигурно ме търси.
- Сигурно. Ето, притисни го.
Ще се обадя в полицията, трябва да изпратят някой да го потърси.
Жалко, че мъжа ми го няма.
Какво има? Може ли да мина?
Да не си луд? Махни кучето!
Махни кучето!
- Ти си я убил!
Наистина си превъртял!
Не съм я убивал! Беше нещастен случай.
Никого не съм убивал!
Здравей.
- Здравей.
О, не.
Разбрах. Не си гладен, нали.
Превод: BENIX