A Simple Plan (1998) (A_Simple_Plan-CD2.srt) Свали субтитрите
Но да ти кажа право...
Ако беше на наше място в момента...
Щеше да стори същото.
- Да, може би си прав.
И той винаги е искал същото като нас.
Да имаме достатъчно,
- за да си живеем спокоино.
Щеше да постъпи като нас.
Но ти гарантирам, че ако беше още жив, нямаше да го направи.
Кое?
- Самоубийството.
Нямаше да се случи.
- Какво?
За кого говориш?
- Татко се самоуби, не знаеш ли?
Какви ги говориш?
Бил е пиян и се е заблудил...
- Нищо подобно.
Той минаваше оттам всеки ден. Не е възможно да се е объркал.
Да не мислиш, че изведнъж е забравил пътя и се е заблудил?
Мили боже.
Решил е, че парите от застраховката ще решат проблемите ни.
Чакай, чакай...
- Истина е, Ханк.
Помисли и ще видиш.
Прощавай, Ханк, не бях справедлив към теб.
Ти си малко по... Как да го кажа?
По-сериозен от човек като мен.
Понякога правиш впечатление на... голям сухар.
За някой,
- които не те познава, де.
За някой,
- които съди книгата по корицата.
Б, добре де, може би...
Може би понякога...
И аз се държа като задник.
- Ти ли? О, моля те.
Не, така си е.
Знам какво говоря.
Но - майната му. Да забравим миналото.
Съгласен?
Устройва ме.
- Каквото било, било.
Ще пусна една вода.
Не ме гледай така.
Кретен!
Мислиш, че е смешно ли?
Да ме спънеш на път към кенефа...
- Слушай, приятел...
Не съм ти приятел! Бто ги моите приятели.
Ти не си ми приятел, мамка ти! Що не дойдеш?
Бла ми, де!
Бла отвън да се разберем!
Ще помета тротоара с теб!
Май напълни гащите, а?
- Я се махай оттук!
Слушай,
- ако ще пикаеш, пикаи отвън.
Та значи, тоя образ излиза отпред...
И казва: ''Знаете ли...''
''Човекът си беше добре, но като си изкълчи ръката, умря!''
Схвана ли?
И аз знам един виц.
Бдин стар пияница разказвал вицове на пияните си приятели.
Жена му, за разлика от него, била на работа на другия ден.
И тъй й писнало, че слязла долу и му казала:
''Ако не млъкнеш, ще си търсиш друга къща!''
Ясна ли съм?
Миличка, недей така...
Какво чакаш? Няма да висим тук цяла нощ!
Няма да го направя.
- Какво?
Не е честно.
- Нали се разбрахме?
Просто не е справедливо.
По дяволите!
Ще говорим по-тихичко.
Вбесихме я, а?
- Знаеш как е...
Какво ти става?
Забеляза ли как Ханк отпива от уискито?
Бй така...
Все едно, че е...
В някаква реклама.
Сякаш живее в баровски квартал.
Сякаш е банкер.
Ще се правиш на батко и ще ме учиш как се пие уиски?
Виждал ли си някой да пие така?
Не, досега не съм виждал
- някои да пие така.
Аз не пия така. И баща ми не пиеше така.
С него нямаме нищо общо, освен фамилията.
Ти повече приличаш на мой брат.
Покажи ни как вървеше брат ти през полето.
Нали не се засягаш, Ханк?
Как съм вървял?
- Сега ще видиш.
Онази вечер, в снега.
Подтичваше много смешно, като някакъв пъдпъдък.
''Бй, момчета, чакайте ме!''
''Не съм облечен подходящо!'' Нали се сещаш?
Имитирай го, когато гарванът го клъвна по главата.
Добре.
Правеше ей така...
Все едно, че те удряше ток.
Не трябваше да оставяме парите при него.
Говоря сериозно.
Не биваше да му позволяваме да ги задържи.
Виж как ни гледа - сякаш е по-добър от нас.
Сякаш сме му роби.
- Май пихме достатъчно...
Искаш всички пари за себе си, нали?
Ти ме накара да взема страна. Нали така ми каза?
Какви ги говориш?
Знаеш ли какво ще направи?
Ще пропълзи по корем в офиса на шерифа
и ще си признае всичко!
- Ще ни издадеш, за да се отървеш!
Закарай ме вкъщи, не искам да стоя повече.
Чакай...
- Закарай ме.
Не, знаеш ли какво ми хрумна? Да направим така.
Да разиграем сценка - как ще изплямпа всичко на Карл.
Ти ще играеш Ханк, а аз - Карл.
Хайде, все едно, че чукаш на вратата на Карл...
Хайде бе, какво толкова?
Чукаш на вратата, аз пиша доклад, и влиза нашият тъпанар.
Влиза с подвита опашка.
- Добре, влизам.
Може ли?
- Влез.
Кой е?
- Карл...
Аз съм, Ханк Мичъл.
- Здравей, как си? Сядай.
Трябва да говоря с теб.
- За какво?
За Дуайт Стивънсън. Смъртта му не беше нещастен случай.
Какви ги говориш?
- Не, аз го убих.
Убил си Дуайт?
- Точно така!
Удуших го с шала му и го бутнах от моста с шейната.
Инсценирах нещастен случай.
И защо го направи?
4 милиона са по-важни за мен от един старец!
А сега ти се съгласяваш да свидетелстваш срещу нас.
Убил сиДуайт?
- Точно така!
Удушихго сшала му иго бутнахотмоста сшейната.
Записал си го?
Инсценирахнещастен случай.
Защо го направи?
- Самопризнания.
Признаваш, че си убил Дуайт.
- Никой няма да ти повярва.
Личи си, че се майтапя.
А защо ще повярват на теб? Помисли малко.
Ако и двамата кажем на Карл, че другият е убил Дуайт,
на теб ли ще повярва?
Безработен, без образование, пияницата на града? Или на мен?
Аз имам работа, не се напивам и не крещя на жена си пред всички.
Нито заспивам пред вратите на хората.
На кого ли ще повярва?
Сега и тримата сме отново в кюпа. Нали така, Джейкъб?
Ти май го беше забравил.
- Не се плаши, Лу.
Само се подсигуряваме.
- Не ти мислим злото.
Само за да не навредиш на Ханк.
Ако решиш да го издадеш...
- Чакайте малко!
Значи си знаел за това, Джейкъб?
- По-спокойно.
Знаел си?
- Няма да го използваме, ако ти...
Така ли било, Джейкъб? Заговорничите срещу мен?
Той ми обеща, че ще откупим фермата, Лу.
Не се засягай.
Лу, моля те, не се ядосвай.
Да се махаме!
Не мърдай!
Дай касетата!
- Махни пушката!
Няма да ви пусна, ако не получа касетата!
Успокой се.
- Хей, Лу!
Остави го!
- Или какво? Ще ме застреляш?
Забиваш ми нож в гърба в собствения ми дом!
Какво става?
- Знаеш, че парите ми трябват!
Остави го!
- Трябват ми още утре!
Иначе ще ми вземат пикапа!
- Остави пушката!
Той си има работа! Ние с теб се нуждаем от парите!
Свали пушката.
- Не, млъкни!
Моля те, не го прави.
- Мислиш, че той ти е приятел, а?
Хич не му пука за теб!
- Стига, Лу, успокой се!
Господи!
На ти една ''инсинуация''!
- Лу, за бога...
Миличък, свали пушката!
Вече не си играем!
- Лу, недей!
Не го прави! Свали пушката!
Миличкият ми!
Ханк, кажи нещо. Кажи ми какво става!
Спокойно, Нанси.
- Обади се за линейка!
Трябва да решим какво ще им кажем.
Видя, че беше нещастен случай.
- Убихте го!
Убихте го заради парите!
- Ти ще получиш неговия дял.
Мръсно копеле! Марш оттук!
- Успокой се, де!
Какво правиш? Стига!
Успокой се, Нанси!
- Моля те, недей.
Не, няма да те... Нямам такова намерение.
Видя, че беше при самозащита.
Да поговорим спокойно.
Хайде, трябва да...
Недей!
Ханк...
Ало? Стана престрелка!
Ханк Мичъл, намирам се при Лу Чеймбърс, Каунти Роуд 27.
И двамата... са мъртви!
Господи, побързайте!
Джейкъб!
Какво правиш?
Добре ли си?
Хайде, нямаме много време.
Слушай ме много внимателно.
Карали са се. И двамата са били пияни.
Лу е започнал да блъска Нанси.
Опитали сме се да го спрем, но той е грабнал пушката.
Нанси пък е взела пистолета.
Ние сме изтичали за твоята пушка,
но докато се върнем, той я е бил застрелял.
Гърмял е напосоки из къщата.
Стрелял е по мен, но не е улучил.
Насочил е пушката към гърдите ми, но преди да натисне спусъка,
ти си го убил и си ми спасил живота.
Разбираш ли? При самозащита.
Хайде, Джейкъб.
Искам да го повториш.
Карали са се...
Лу се е вбесил и е стрелял напосоки.
А ние?
Изтичали сме до пикапа.
- Изтичал си навън с Джейкъб?
Защото той каза,
че е отишъл за пушката сам.
Че Лу те е изтикал от къщата след като застрелял Нанси.
Така ли каза Джейкъб?
Ами сигурно...
Може би така му се е сторило.
Защото...
Той наистина излезе сам.
Аз го последвах, но...
Тогава чух изстрела, който уби Нанси.
Извърнах се към къщата.
Бях на верандата, когато Лу излезе навън.
Тогава се обърнах, за да изтичам към двора.
Така че...
Затова...
На Джейкъб му се е сторило, че сега излизам от къщата.
Да.
Върви си, Ханк.
Засега това ни стига.
Нека почиват в мир.
И нека душите им, заедно с всички души,
въздигнали се до Господа, почиват в мир.
В името на Отца, Сина, и Светия дух.
Вече ще я вадя.
Кой ли може да е?
- Не знам.
Карл е.
Дано не съм те събудил. Видях, че още свети.
Тъкмо щяхме да си лягаме.
Не ми е приятно да ти го кажа, но...
Минавах покрай къщата на Лу.
Пикапът на брат ти беше насред пътя, едвам го заобиколих.
Заварих го вътре, заспал пиян в едно кресло.
Благодаря ти, че си го докарал.
Извинявай за главоболието.
Знам, че преживяхте нещо ужасно. Поговори с него.
И го дръж под око.
Каква си я свършил?
Изобщо не бива да припарваш там!
Щях да получа инфаркт, когато видях Карл на вратата.
Трябва да внимаваме.
Не бива да поемаме рискове.
Премести се малко.
Удобно ли ти е?
Не бива да оставам в стаята на бебето, толкова е чисто...
Нищо, то ще спи при нас.
И запомни: всичко заспива.
''Главата ти заспива.'' Помниш ли как ни приспиваше татко?
После раменете, после ръцете.
После гърбът...
- Чувстваш ли се като злодей?
Аз - да. Чувствам се като злодей.
Може сега и аз да се задомя,
след като взема парите.
Дали някоя ще ме вземе, ако съм богат?
За това не са ти нужни пари.
Ханк...
- Така де, например онази...
Как й беше името? Кери Ричардс.
Тя те хареса и без пари.
- А, тя ли...
Това беше друга работа.
Приятелките й бяха събрали 1 00 долара
и се обзаложили с нея, че няма да изкара с мен един месец.
Господи, Джейкъб...
Аз пък си мислех, че сте влюбени.
Б, не беше чак толкова зле.
Даже беше хубаво.
Често се разхождахме заедно.
Говорехме си интересни неща.
Веднъж се държахме за ръце.
Но моите тъй се изпотиха, че тя ме пусна.
Просто се притеснявах.
Но беше хубаво. Когато месецът изтече...
тя все пак ме поздравяваше от време на време.
А можеше и да не го прави. Свястна жена.
Знаеш ли, досега не съм целувал момиче.
Ако богатството ще промени това, съм съгласен.
Искам да изпитам същото като другите хора.
Все едно дали ще е заради парите ми.
Ханк, сега ще бъда щастлив, нали?
Разбира се. Всички ще бъдем щастливи.
Точно така, всички.
Знаеш ли, ще откупя фермата...
Ще имам много деца, защото ще срещна някое мило момиче.
Някоя най-обикновена жена.
Ще ни идвате на гости със Сара, ще водите Аманда...
Ще си разказваме истории,
- ще пииваме на верандата като татко и чичо Тед.
Да...
Задрямал ти е в ръцете, Джак.
Здравей, Карл.
Взел си да оредяваш на темето.
Нямаш ли си престъпления?
- Може и да имам.
Намери Джейкъб и го доведи утре при мен.
За какво ти е?
Ще мине един от ФБР, иска да ви зададе няколко въпроса.
Търсят изгубен самолет.
Блате към 3 часа.
- Дадено.
Да вземем парите и бебето и да напуснем страната.
Престани, Ханк!
Ще идете да видите какво знаят.
Ако надушите нещо, винаги можем...
- Самолетът е едва покрит!
Няма да е много трудно да свържат фактите!
Самолетът, Стивънсън, Лу и Нанси...
Не забравяй, че за хората ти си почтен човек.
Ще се досетят!
- Няма!
Никой няма да повярва, че си способен на това.
Валеше силно,
- тъи че не сме сигурни,
но звучеше като пресекващ мотор.
Само толкова. Не чухме нищо друго.
Нито взрив, нито двигател. Нищо.
Ти ще добавиш ли нещо, Джейкъб?
Не, мисля, че това е всичко.
Може да е бил и някой снегомобил.
Б, това беше. Благодаря ви, че дойдохте.
Беше ни приятно.
- Пак ще се видим.
Можете ли да ни заведете там?
В резервата ли?
- Да, утре сутрин.
След като мине бурята.
За какво точно става дума?
Търсим изчезнал самолет.
Много по-логично е да са от отвличането.
Търсят самолет, пълен с пари!
Банкнотите са по 1 00 долара! Ако бяха от банка,
щеше да има по 50, по 20...
- Браво, Сара!
Явно знаеш повече от ФБР.
Ханк?
Показа ли ти значката си?
Защо ще ми я показва?
- Чакай малко.
Той е, нали?
По-големият, Върнън. Търси брат си.
Онзи беше по-слаб и без брада.
Може да е отслабнал и да се е обръснал.
Какво значение има? Който и да е, трябва да го заведа при самолета.
Ако е той, няма да ходиш.
- Защо не?
Защото ще ви убие и тримата! Затова иска да отидете.
а аз не се появя, ще им се види подозрително.
- Срещата ни е в 9 часа,
още няма да са на работа.
- Тогава ги забави.
Аз ще се обадя и ще ти звънна в офиса на Карл.
И ако няма агент Бакстър?
- Няма да отидеш.
Ще кажеш на Карл, че бебето е болно...
и трябва да се прибереш.
- Ами Джейкъб?
Кажи, че е махмурлия.
Който и да е онзи, Джейкъб не бива да идва.
Звучи неубедително.
- Ханк, какво искаш?
Да идеш там и да те застрелят?
- Разбира се, че не искам!
Опитвам се да измисля план!
- План ли?
Като онзи да сложа пари в самолета, заради който убихме Стивънсън?
Или онзи - да натопим Лу, заради който загинаха още двама?!
И аз имам план!
Отивам да върна всички пари в самолета!
Ще ги върна и всичко ще си бъде както преди.
Проклети, шибани пари!
Наистина ли го искаш?
Още 30 години в мелницата, очаквайки Том Бътлър
да се пенсионира, та да получиш повишение?!
Ами Аманда? Ще й хареса ли да облича дрешки втора употреба?
Да си играе със стари играчки, защото не можем да й купим нови?
Не говори повече.
- Ами аз?
Не мислиш ли за мен?
Да се бъхтя по 8 часа с фалшива усмивка на лицето?
Да отмятам книги, а после да ти готвя вечеря вкъщи?
Бдни и същи манджи, в зависимост от купоните?
Да ходим на ресторант само в специални случаи,
а дори тогава да внимаваме какво поръчваме, без предястия,
а десерта - в къщи? Мислиш ли, че ще съм щастлива?
Стига.
- Ами Джейкъб?
Пак на социални помощи, ако някой го хване да свърши нещо - добре.
След като Лу вече го няма,
ще си седи сам с кучето. Колко ще издържи?
Престани!
Звучи прекрасно, нали? Всичко да си бъде по старому.
- Бих искала да говоря със...
Имате ли агент Нийл Бакстър?
Щом Джейкъб не може да дойде, за нас остава повече за закуска.
Заповядай, хапни си от тези.
Жена ми ги прави. Пържени диетични понички.
Твърди, че не можеш да изядеш достатъчно, за да ти навредят.
Този агент... Този Бакстър показа ли ти значката си?
Значка ли?
Звучи глупаво, но се чудех дали изглеждат като по филмите.
Как по-точно?
Не бих казал.
- Показа ли ти неговата?
Не, но съм виждал и преди.
А къде се бави?
- Ще ти я покаже, ако поискаш.
Може да ти даде да му видиш и пистолета, ако го помолиш.
Ако искаш, после мога да те повозя в джипа и да пусна лампата.
Карл, обажда се Сара. Там ли еХанк?
Да, тук е и гледа да избяга от домашните понички на жена ми.
Как е бебето?
- Не е добре, затова се обаждам.
Съжалявам. По-добре да му го кажеш сама.
Всичко хубаво. Жена ти.
Кажи, скъпа.
- Той е.
Какво?
- Той е. Изчезвай оттам.
Ханк?
Трябва да остана.
- Нали се разбрахме,
че ако ти се обадя, ще се прибереш?
Ами Карл?
Кажи муда покаже пътя на агента, а тище идеш по-късно.
Б, готови ли сте?
-Ханк, ще ви застреляидвамата!
Ханк?
- Да...
Чакат ме, трябва да вървя.
- Как сте, добре ли спахте?
Върни се вкъщи, моля те!
- Сара...
Добре, ще се видим после.
Да, разбрах, ще се видим.
Ханк, недей!
- И аз те обичам.
Чакай, Ханк...
Всичко наред ли е?
- Да...
Не се разбрахме за довечера.
- А къде е брат ви?
Джейкъб няма да дойде, снощи пак е прекалил с пиенето.
Готов ли си, Ханк?
- Да тръгваме.
Забравих си шапката. Ще ви настигна.
Вземи я, студеничко е.
По дяволите!
Това е мястото, сигурен съм.
Бяхте застанали до табелата ''Резерват''.
Сигурно си прав, но мислех, че е малко по-нататък.
Ако беше паднал в полето, фермерите щяха да го открият.
Значи е някъде в резервата.
Най-добре всеки да претърси различна част от гората.
Браво на Джейкъб! Сега ще свършим по-бързо.
Вземи си пушката.
Ако аз или Бакстър го открием, ще стреляме във въздуха.
Ти, Ханк, вземи тази свирка. Ако го намериш, надуй я силно.
Мислех, че си махмурлия.
- Говорих със Сара.
Като станах, се пооправих.
- Пребледнял сте. Какво ви е?
Имах тежка нощ.
- Да тръгваме.
Аз вземам средната част.
- Добре.
Бързо бягай оттам!
- Намерих го!
Нека ти покаже значката си!
- Какво?
Има пистолет! Той не е от ФБР!
Какви ги говориш?
- Направи го!
Покажете му значката си. Спокойно, сега ще я видиш.
Не му обръщай гръб!
Къде са ми парите?
Къде са?!
В самолета.
Иди да ги извадиш.
Какво чакаш? Действай!
Добре...
Хайде, по-живо!
Добре, взех ги!
А къде са останалите...
Значи си имал пистолет?
Но не си много хладнокръвен.
Май и двамата ще трябва да обясняваме много неща.
Само аз.
Джейкъб!
Ханк?
Всичко е наред.
Недей.
Ще объркаш нещата. Просто не го пипай.
Така...
Знаеш ли какво трябва да кажем?
Че Карл ми е дал пистолета да сигнализирам за самолета.
Видял съм Бакстър да стреля...
Не можем, Ханк.
- Как така?
Трябва да си признаем.
Не, не трябва.
- Не можем да продължим.
Повярвай ми, ще успеем.
- Вече не.
Ще успеем.
Това е идеалната ситуация.
Хайде, Джейкъб.
Ако издържим още няколко часа, сме свободни. Край на грижите.
Искаш ли да бъдеш щастлив?
Да имаш жена и деца?
Да си пийваме на верандата късно вечер?
Това е цената, която трябва да платим!
Сега, в този момент.
Хайде, моля те. Да преговорим отново.
Да сме сигурни, че не пропускаме нещо.
Да беше ги намерил някой друг.
- Но ги намерихме ние!
Така. Бакстър е слязъл оттук...
и е издебнал Карл.
Аз съм бил ей там, а ти - в гората.
Ще се получи. Ще видиш.
Какво правиш? Върни го.
Направи го така, сякаш ме е убил лошият.
Какво? Стига, почти успяхме!
Уморих се.
И вече ми е все едно. Не ме е страх да умра.
Така ще стане идеално.
- Престани...
Хайде, Ханк, направи нещо.
Не мога цял живот да мисля за това. Не мога да си седя на верандата!
Искам да ме убиеш.
- Само няколко часа...
Така става идеално за теб.
Ти поне имаш за какво да живееш.
На мен не ми се живее повече.
Моля те, недей.
- Нека и аз да ти помогна.
Само кажи на Аманда някой ден, че мечето е от мен.
Нали така?
Ако ме обичаш, ще го направиш, Ханк.
Ще те улесня. Няма да те гледам в очите.
Няма да те гледам, но ако не го направиш,
аз ще го направя, и тогава и двамата сме загубени.
Защо и двамата да губим?
Ако не ме убиеш, кълна се, че сам ще го направя.
Всичко си беше наред преди този проклет самолет.
Джейкъб!
О, Джейкъб!
Има много начини
- да установим дали някои лъже.
Трепването на очите не е само измислица на криминалетата.
Леко скованият глас,
жестове, които са или вдървени, или ненужно пресилени.
Подробностите им се губят.
Понякога лъжецът закрива уста с ръка, докато говори.
Забелязахте ли нещо подобно в човека, когото застреляхте?
Излъгал ви е, че е от ФБР.
- Името му е Върнън Буковски.
Брат му е бил в самолета. Двамата отвлякоха дъщерята на Макмартин,
а после я застреляха.
- Задигнаха 4,4 милиона откуп.
Искате ли да ги пипнете? Моля.
Тежичка е, а?
- Още търсим останалите.
Въпрос на време.
- Въпрос на време?
Взехме парите преди размяната. Не ги белязахме, за да не разберат
и да убият момичето. Сформирахме екип от 20 агенти.
Те записаха колкото можаха
- от сериините номера.
Около 500 хиляди долара. По една банкнота от всеки десет.
Сега ще изчакаме някоя от тях да се появи.
Ако харчиш стодоларови банкноти,
- все някои ще те запомни.
Не, не!
Ханк, недей!
Можем да избягаме в Южна Америка, в Австралия или другаде.
Моля те, недей!
Някоидни успявамда не мисля за нищо.
Нито за парите,
нито заубийствата,
нито заДжейкъб.
Тогава със Сара се преструваме, че сме като всички останали.
Сякашвсичко това не се е случило.
Но тезидни са малко инарядко.
Превод и субтитри ЖИВКО ТОДОРОВ
Редактор МАРИЯ ПББВА