Zerkalo (1975) Свали субтитрите
Казвам се Жарий Юрий ...Александрович.
Откъде идваш?
Аз пристигнах от... от Харков.
Къде учиш?
Уча в техническо училище.
Сега ще проведем един сеанс с теб.
Само, че гледай към мен, моля те.
Гледай ме в очите.
Напред гледай.
Обърни се с гръб към мен.
Концентрирай се върху ръката ми.
Ръката ми те тегли назад.
Разтвори ръцете.
Концентрирай се. Цялото ти напрежение да е към ръцете.
Още. Ръцете ти се напрягат.
Цялата си воля, цялото си силно желание
за победа, концентрирай върху ръцете.
Ръцете се напрягат все повече.
Напрягат се още.
Гледай към ръцете си. Погледа върху пръстите.
Пръстите се напрягат все повече и повече.
Гледай в ръцете си. Юра, концентрирай се!
Като кажа "три", ръцете ти ще станат неподвижни.
Едно, две, три! Ръцете ти са неподвижни.
Не можеш да движиш ръце.
Опитваш се да раздвижиш ръце, но те са неподвижни.
Трудно ти е да направиш и най-малкото движение.
А сега ще снема от теб това напрежение
и ти ще можеш да говориш, свободно, ясно и с лекота.
Ако сега успееш, цял живот ще говориш така.
Внимание. Гледай в мен.
При "три" свалям напрежението от ръцете и от говора ти.
Едно, две, три!
Високо и ясно: "Аз мога да говоря!"
ОГЛЕДАЛО
ОГЛЕДАЛО
Пътят от гарата минаваше през Игнатиево,
завиваше близо до вилата,
където живеехме всяко лято преди войната,
и през гъстата дъбова гора стигаше до Томшино.
Обикновено разпознавахме своите хора,
когато те се появяваха иззад храстите насред полето.
Ако от храстите свие в посока към къщата - значи е татко.
А ако не, значи не е татко,
и значи той вече никога няма да дойде.
Извинете, това ли е верния път за Томшино?
Не трябваше да свивате от храстите насам.
А това... какво е?
- Кое?
Защо седите тук?
Тук живея.
- Къде? На оградата?
Интересува ви пътя за Томшино или къде живея?
Взех си всички инструменти, а забравих да взема ключа.
Да ви се намира случайно пирон или отверка?
Не. Нямам пирон.
Защо сте толкова нервна?
Дайте ми ръката си. Хайде. Аз съм доктор.
Е?
- Пречите ми...
Да взема да повикам мъжа си?
Никакъв мъж нямате вие. Халка не виждам.
Макар, че в днешно време кой ли носи халка. Старците само.
Може ли да си поискам една цигара?
Защо сте толкова тъжна?
Не разбирам защо ви е толкова весело?
Приятно е да паднеш с интересна жена.
Интересно, паднах, и гледам тук разни неща... корени, храсти...
Никога ли не ви се е струвало,
че растенията могат да чувстват, да усещат, дори да разбират...
Дърветата, ето този лешник...
Това е елша.
- Няма значение.
За никъде не бързат...
само ние все бягаме, суетим се, само пошлости говорим.
И причината, е че ние не вярваме в природата, която е в нас.
Винаги има недоверчивост, някаква припряност може би...
липса на време за размисъл.
Вижте, вие изглежда нещо...
А, не, не... Това съм го чувал. За мен не е проблем. Аз съм доктор.
А какво ще кажете за “Стая №6”.
Това всичко Чехов си го е измислил, съчинил...
Заповядайте при нас в Томшино. Там понякога дори е весело.
Имате кръв...
Къде?
- Зад ухото. От другата страна.
Свиданий наших каждое мгновенье
Мы праздновали, как богоявленье.
Одни на целом свете. Ты была
Смелей и легче птичьего крыла.
По лестнице, как головокруженье, Через ступень сбегала и вела
Сквозь влажную сирень В свои владенья
С той стороны зеркального стекла.
Когда настала ночь,
Была мне милость Дарована,
Алтарные врата
Отворены, и в темноте светилась
И медленно клонилась нагота.
И, просыпаясь, "Будь благословенна!" -
Я говорил и знал, что дерзновенно
Мое благословенье: ты спала,
И тронуть веки синевой Вселенной
К тебе сирень тянулась со стола,
И синевою тронутые веки
Спокойны были и рука тепла.
А в хрустале пульсировали реки,
Дымились горы, брезжили моря.
И ты держала сферу на ладони
Хрустальную, и ты спала на троне.
И, Боже правый! - ты была моя.
Ты пробудилась и преобразила
Вседневный, человеческий словарь,
И речь по горло полнозвучной силой
Наполнилась, и слово "ты" раскрыло
Свой новый смысл и означало "царь".
На свете все преобразилось, даже
Простые вещи - таз, кувшин, когда
Стояла между нами, как на страже,
Слоистая и твердая вода.
Нас повело неведомо куда,
Пред нами расступались, как миражи,
Построенные чудом города.
Сама ложилась мята нам под ноги,
И птицам с нами было по дороге,
И рыбы подымались по реке,
И небо развернулось пред глазами,
Когда судьба по следу шла за нами,
Как сумасшедший с бритвою в руке.
Ох, Господи Боже! Дуня!
Паша! Какво е това, Паша!?
Пожар, само не викайте.
Само да ми паднеш!
Ами ако Витка е вътре? Може да е изгорял?!
А Кланка къде е?
Какво?
Тате!
Алексей?
- Здравей, мамо.
Какво ти е на гласа? Болен ли си?
Нищо страшно. Ангина сигурно.
От три дни не съм разговарял с никой.
Дори ми се струва, че е добре човек да помълчи.
Думите не могат да предадат
всичко, което чувстваш. Те са... немощни...
Странно... Точно преди малко те сънувах.
Сякаш още бях дете...
Впрочем, в коя година ни напусна баща ни? 36 или 37-а?
Първо - беше 1935. И второ - защо питаш?
А пожарът? Помниш ли когато изгоря сеновала?
Същата година беше, 35-та.
Стига, ти съвсем ме отплесна... Обаждах се за друго...
Знаеш ли... Лиза почина.
Лиза... работехме в типографията с нея...
О, Господи... кога?
- Тази сутрин, в 7 часа.
А сега колко е часът? Какво сме сега?
Някъде към 6, сигурно.
- Сутринта?
Какво ти става? Вечерта, разбира се.
Слушай, мамо... защо постоянно се караме, а?
В края на краищата... прости ми, ако за нещо съм виновен.
"Типография". Следваща спирка - "Серпуховская"
Закъде сте се разбързали така?
Здравейте. Мария Николаевна?
Къде е коректурата, която правих вчера?
Не знам. Само от седмица съм тук.
Ей сега... Елисавета Павловна е тук...
Маруся, проблем ли има?
Нещо в тазвечерните коректури ли?
В "Гослит" изданието...
- Недей да нервничиш!
Трябва да проверя в наборната...
- Вие лично ги оставихте там.
Нищо страшно не е станало, Маша.
Това е много важен тираж!
Макар, че всеки тираж трябва да е без печатни грешки.
Престани, идиотка...
Какво е станало?
- Нищо страшно.
Трябва само да проверя нещо. Може и да греша...
Дай да караме подред...
Не, сама ще проверя...
Всички все бързат, все нямат време!
Мислите, че ме е страх?
Че защо да ви е страх, нека другите се страхуват...
Някой ще работи, друг ще се страхува...
Е, какво толкова е станало?
Станалото - станало. Вече го напечатахме....
С утра я тебя дожидался вчера,
Они догадались, что ты не придешь.
Ты помнишь, какая погода была?
Как праздник! И я выходил без пальто.
Сегодня пришла, и устроили нам
Какой-то особенно пасмурный день,
И дождь, и особенно поздний час,
И капли бегут по холодным ветвям,
Ни словом унять, ни платком утереть...
Видя ли, нямаше нищо, нали? Всичко е наред...
Не... но щеше да бъде ужасна грешка, даже ме е срам да ти кажа.
Тогава защо плачеш?
И какво ме прихвана изведнъж? Даже я видях набрана тази дума...
Коя дума?
Да...!
Ето, алкохол. Малко, но достатъчно.
Цялата си прогизнала. Виж се на какво приличаш. Като плашило.
Наистина, цялата съм мокра.
Господи... така.. ще си взема един душ. Къде ми е гребена?
Знаеш ли на кого ми заприлича сега?
На кого?
- На Мария Тимофеевна.
Коя Мария Тимофеевна?
Ето. Нали си търсеше гребена.
Можеш ли да ми обясниш коя е Мария Тимофеевна?
Имаше една такава жена, сестра на капитан Лебядкин.
Казвам ти, че поразително приличаш на Лебядкина.
Добре, да допуснем... и с какво толкова си приличаме?
Да, Фьодор Михайлович... Каквото и да казва...
Какво съм казала?
"Лебядкин, донеси ми вода!" "Лебядкин, дай ми обувките!"
С тази разлика, че братчето не й "носи вода", а я пребива от бой.
Стига си ми цитирала, обясни ми... нищо не разбирам.
Целият ти живот е "донеси ми вода" и "дай ми обувките"!
И какво следва от това? Само привидна независимост.
Ти пръста си сама не можеш да мръднеш. Ако нещо...
не те устройва, ти или се правиш, че то не съществува,
или увесваш нос!
- Що за глупости говориш?
Просто съм смаяна от търпението на бившия ти мъж.
Според мен доста по-рано трябваше да избяга от теб.
Не разбирам, какво искаш от мен?
Някога да си се признавала за виновна? Никога!
Сама, със собствените си ръце, създаде тази ситуация!
Господи! Щом не си успяла да докараш скъпоценния си мъж
до това твое безсмислено еманципирано състояние,
можем да смятаме, че той съвсем навреме се е спасил.
А що се отнася до децата, то определено ще ги направиш нещастни.
Престани с тези идиотщини!
Стига, Маша!
Остави ме намира!
Земную жизнь пройдя до половины,
Я заблудилась в сумрачном лесу...
Забрави ли? Винаги съм казвал, че приличаш на майка ми.
Сигурно затова и се разделихме.
Забелязвам с ужас, как Игнат все повече заприличва на теб.
Да? Но защо с ужас?
Двамата с теб никога не сме могли да разговаряме като хората.
Винаги когато си спомням своето детство и майка си...
то, не знам защо, но майка ми винаги е с твоето лице.
Впрочем, знам защо.
Еднакво ми е жал и за двете ви, и за теб, и за нея.
Защо ни съжаляваш?
Игнат, остави чашата на място!
А ти с никой няма да можеш да живееш нормално.
Напълно вероятно е.
Не се обиждай... Но ти просто си убеден...
че самото ти присъствие някъде
трябва да ощастливи всички.
Ти само знаеш да искаш.
Сигурно защото са ме възпитавали жени.
И затова, ако не искаш Игнат да стане същия като мен...
омъжвай се по-скоро.
За кого?
- Е, това не знам.
Или ми дай Игнат на мен.
Защо досега не си се сдобрил с майка си? Вината е твоя.
Аз ли съм виновен? За какво да съм виновен?
Затова, че тя си е внушила, че знае по-добре от мен как трябва да живея?
Или знае какво може да ме направи щастлив?
Що се отнася до майка ми, аз много по-добре от теб го усещам.
Какво, какво... Какво по-добре усещаш?
Това... че се отдалечаваме един от друг...
и че аз с нищо не мога да го променя.
Наталия, виж... заприказвай го. Пак разправя за Испания!
Ще се изпокарат и ще стане скандал накрая.
Исках да те помоля за нещо. Правим ремонт в квартирата.
Игнат иска да поживее при теб. За седмица? Какво ще кажеш?
Разбира се. С удоволствие. Много ще се радвам.
Какво разправя?
Имитира великия матадор Паломо Линарес.
Най-много го е развълнувала прощалната вечер.
Целият град се събрал да го изпрати. Пеели и танцували.
Но майка му не могла да дойде, била болна.
А баща му стоял отстрани, докато всички пеели, тъжен и мълчалив.
Когато се погледнали в очите разбрали, че мислят за едно и също.
Ще се видят ли някога отново.
Ти подиграваш ли ми се?
Колко време те учихме и нищо не се получаваше!
Сега се оказва, че можеш!
Беше в Испания и нищо не разбра.
Луиза, не ви ли се е искало да се върнете в Испания?
Аз? Аз не мога. Мъжът ми е руснак.
И децата ми са руснаци.
Остави, аз ще поговоря с нея. Прибирай се...
Игнат!
Ела насам... Аз тръгвам.
Като бърза човек... все така става...
Не ги подреждай, слагай ги направо така!
Ох, удари ме ток.
- Какво? Какъв ток?
Сякаш вече се е случвало някога... да събирам тук пари.
А за първи път съм тук.
Дай ми парите, и стига си фантазирал, моля те.
Добре, посъбери тук боклуците.
Моля те, само не пипай нищо.
Ако дойде Мария Николаевна, й кажи да ме изчака тук.
Влизай, влизай... Здравей.
Донесете още една чашка за младежа.
Вземете, моля, тетрадката, от третия ред на библиотечката.
Прочети страницата, която е отбелязана с лентичка.
"На въпроса, какво е влиянието на науката и изкуството
върху морала на хората, Русо отговаря: "Отрицателно".
Чети само подчертаното с червен молив. Нямаме време.
"Въпреки това..." О, не!
"Без съмнение, църковното разделение
ни е откъснало от Европа. Ние не сме участвали в нито...
едно от великите събития, които са я разстърсвали.
Но ние имахме своето особено предназначение.
Точно Русия, със своите необятни пространства,
погълна монголското нашествие.
Татарите не се осмелили да преминат западните ни граници
и да ни оставят в тила си. Оттеглили се в своята пустиня
и християнската цивилизация била спасена.
За да постигнем целта си, е трябвало да водим
особен начин на живот, който запазвайки ни като християни,
в същото време ни е отчуждил от християнския свят.
Що се касае до историческата ни незначителност,
то аз в никакъв случай не мога да се съглася с вас.
С ръка на сърцето: Нима Вие не виждате нищо значително
в сегашното положение на Русия,
което би могло да впечатли бъдещите историци?
Макар, че лично аз, сърдечно съм привързан към Негово величество,
то далеч не съм във възторг от всичко, което виждам наоколо.
Като литератор се дразня, а като човек с предразсъдъци съм оскърбен,
но кълна се в честта си, за нищо на света...
не бих си сменил Отечеството и не бих искал друга история,
освен историята на нашите предци,
такава, каквато ни е дадена от Бога."
От писмото на Пушкин до Чаадаев. 19 октомври, 1836 г.
Хайде, иди отвори.
Ох, май съм сбъркала вратата.
Игнат, как е, всичко наред ли е?
Мария Николаевна дойде ли?
Не... Дойде някаква жена, но каза, че е объркала адреса.
Намери си някаква занимавка... Или си покани гости.
Имаш ли познати... момчета, момичета?
От нашия клас ли? Те... ами, не...
На твоята възраст вече бях влюбен... по време на войната...
Червенокоса една... с постянно напукани устни.
Нашия командир тичаше ранен след нея.
Чуваш ли ме?
А ти? Къде се целеше? Мислиш, че не виждам ли?
Стреляше нагоре! Знаеш ли какво щеше да стане?
Какво толкова съм направил? Там няма никой.
А ако имаше?
- Къде?
Има само дървета.
А ако някой се беше покатерил на тях?
Кръ-гом! Имахте команда "Кръгом"!
Хич не внимавате. Положете винтовките.
А аз кръгом се обърнах.
Прочете ли устава за строево обучение? Да или не?
"Кръгом" на руски означава "кръгом". Това и направих.
"Кръгом" мисля, че значи завъртане на 360 градуса.
Какви ти градуси? "Кръ-гом"!
Към огневите позиции ходом марш!
А ти ще извикаш родителите си.
Какви родители?
Такива, каквито трябва.
Каква огнева позиция? Не разбирам?
Я веднага "Падни"!
А неговите родители са загинали при блокадата.
Огневата позиция е... огнева позиция. Разбра ли?
Марков!
- Аз!
Изброй ми основните части на малокалиб...
на винтовка №8
Приклад.
Дуло.
- Ти си дуло.
А какво е тогава дуло?
Момчета! Гранати!
Това е ръчна граната! Лимонка!
Недей!
Залегни!
Ще го убие!
Тя е учебна.
И това ми било ленинградец... уж блокадата си преживял...
Предчувствиям не верю.
И примет я не боюсь.
Ни клеветы, ни яда я не бегу.
На свете смерти нет.
Бессмертны все, Бессмертно всё.
Не надо бояться смерти ни в семнадцать лет,
Ни в семьдесят... Есть только явь и свет.
Ни тьмы, ни смерти нет на этом свете.
Мы все уже на берегу морском,
И я из тех, кто выбирает сети,
Когда идет бессмертье косяком.
Живите в доме - и не рухнет дом.
Я вызову любое из столетий,
Войду в него и дом построю в нем.
Вот почему со мною ваши дети
И жены ваши за одним столом,
А стол один и прадеду, и внуку:
Грядущее свершается сейчас.
И если я приподымаю руку,
Все пять лучей останутся у вас.
Я каждый день минувшего, как крепью,
Ключицами своими подпирал.
Измерил время землемерной цепью
И сквозь него прошел, как сквозь Урал.
Я век себе по росту подбирал.
Мы шли на юг, держали пыль над степью,
Бурьян чадил, кузнечик баловал,
Подковы трогал усом и пророчил...
И гибелью грозил мне, как монах.
Судьбу свою к седлу я приторочил,
Я и сейчас в грядущих временах,
Как мальчик, привстаю на стременах.
Мне моего бессмертия довольно,
Чтоб кровь моя из века в век текла,
За верный угол ровного тепла
Я жизнью заплатил бы своевольно,
Когда б ее летучая игла
Меня, как нить, по свету не вела.
Маруся? А децата?
Къде са децата?
Альошка, ще кажа, че си откраднал книжката.
Какво, какво?
- Ще кажа.
Престани!
- Хайде, казвай на всички!
Ще кажа, ще кажа пък!
Марина!
Можеше и по-често да идваш. Знаеш колко му липсваш.
Виж... Наталия... нека Игнат живее с мен.
Серизно ли говориш?
Нали сама казваше, че той би искал.
На теб човек една дума да не ти каже.
Според теб аз съм си измислил това за собствено удоволствие?
Да си спестим излишните емоции. Да го попитаме. Както сам реши.
Освен това, и на теб ще ти е по-лесно.
И какво ще ми е по-лесното?
Прибра ли си учебниците?
Сбогувай се с баща си.
Игнат, искахме да те питаме нещо с майка ти.
Какво?
Може би ще е по-добре да живееш при мен?
Как?
Ще останеш тук, ще живеем заедно, ще ходиш в друго училище.
Нали си споменавал на майка си за това? Не?
Какво да съм споменавал? Кога? Не. Не искам.
Наистина много си приличаме с нея, нали?
Нищо подобно!
Какво очакваш от майка си? Какви отношения би искал?
Тези от детството са невъзможни. Ти си друг, и тя е друга.
Говориш ми за някакво свое чувство за вина пред нея,
понеже си е погубила живота заради вас...
Не можеш да избягаш от това.
А тя нищо не иска от теб. Това, от което има нужда е
да бъдеш отново дете, да те носи на ръце и да те пази.
Господи! Защо ли се бъркам в чужди работи?
Както винаги...
Защо хленчиш? Можеш ли да ми обясниш?
Да се омъжа ли за него или не?
Познавам ли го поне?
- Не...
Украинец ли е?
Какво значение има?
С какво се занимава?
- Писател е.
Фамилията му случайно да не е Достоевски?
Да, Достоевски.
Нищичко не е написал досега. Никому неизвестен.
Около 40-те, нали? Значи бездарен?
Знаеш ли... много си се променил.
Значи няма талант, нищо не пише.
Напротив, пише, но не го печатат.
Виж го, моля ти се, нашия скъп двойкаджия е подпалил нещо.
Няма нужда да иронизираш относно двойките.
Ако не завърши училище, ще го викнат в армията.
А ти ще протъркаш праговете да го освобождаваш от служба.
А срама ще бъде за мен.
И ще е в резултат на твоето възпитание, впрочем.
Той не е подготвен за армията. А там нищо страшно няма.
Защо не се обаждаш на майка си?
След смъртта на леля Лиза 3 дена не се вдигна от леглото.
Не знаех. Трябваше да дойде в 5 ч?
Много ти е трудно да направиш първата крачка?
Сега говорим за Игнат.
Може би и аз съм виновен.
Или просто сме се превърнали в буржоа.
И псевдобуржоазията ни е някаква дива, азиатска.
Един костюм имам само, дето става за пред хората.
Частна собственост няма, а благосъстоянието расте.
Нищичко не разбирам...
Защо винаги си толкова сприхав?
На едни мои познати, 15-годишният им син им заявява:
Ще ви напусна. Край. Противно ми е да гледам...
как се въртите и се мъчите да угодите на всички.
Умно момче. Не като нашия хулиган.
За съжаление, нашия никога няма да каже такова нещо.
Мога да си представя тези твои познати...
С нищо не са по-лоши от нас.
Мъжът работи към един вестник. И той се смята за писател...
Само, че... все не може да разбере...
че книгата не е съчинителство, и не е занаят, а е постъпка.
Призванието на поета е да предизвиква душевни сътресения,
а не да възпитава идолопоклонници.
Какво все пак да правя аз, се чудя...
Как какво? Омъжвай се.
Сещаш ли се, кой имаше видение с горящ храст?
Ангел във вид на храст?
Не знам. Не помня. Във всеки случай не е Игнат.
Може би трябва да го дадем в Суворовското училище?
А... Ангел във вид на горящ храст се явил на пророка Моисей.
Същия, дето превел народа си през морето...
Защо на мен никога не ми се явяват такива неща?
А на мен с учудващо постоянство ми се присънва един и същи сън.
Като че ли се опитва на всяка цена да ме върне...
в тези до болка скъпи места,
където се намираше домът на моя дядо...
в който се родих преди 40 и кусур години...
точно на масата, покрита с бяла, дантелена покривка.
И всеки път, когато искам да вляза, нещо сякаш ме спира.
Често сънувам този сън. Вече свикнах с него.
И когато виждам стените от дърво, потъмняли от времето
и полуотворената врата, потънала в сянка...
тогава и на сън разбирам, че това е само сън.
И непосилната ми радост помръква...
в очакване да се пробудя.
Понякога нещо се случва, и аз преставам да сънувам...
и къщата, и боровите дървета около дома на моето детство.
Тогава ме обзема тъга.
И с нетърпение очаквам отново този сън...
в който аз отново ще се видя като дете...
и отново ще се почувствам щастлив...
от факта, че всичко предстои... че все още всичко е възможно...
Мамо!
Мамо, отваря се...!
- Какво ти става?
Добър ден.
Добър ден.
Вие ли сте Надежда Петровна?
- Мисля, че не ви...
Аз съм доведената дъщеря на Матвей Иванов.
Те бяха приятели с вашия съпруг.
Матвей... Кой Матвей?
Матвей Иванович Иванов. Лекар. Живееше тук.
А после се премести в Юревец, стана съдебно-медицински експерт.
А вие откъде сте? От града?
Живеем в Москва, но имаме стаичка в Юревец.
Евакуирахме се миналата есен. А ти какво, измори ли се?
В Москва почнаха бомбандировките...
а аз съм с две деца... а тук майка ми има стари познати...
Дмитрий Иванович не си е вкъщи сега, в града е.
Престани да се чешеш, сто пъти ти казах!
А аз при вас идвах. Малка женска тайна, така да се каже.
Е, влизайте... да не стоим тук.
Но си избършете краката. Маша току-що изми пода.
Изчакай ме тук. Няма да се бавим.
Защо седиш на тъмно? Загасна ли?
Защо не ни извика?
Как се казваш?
- Альоша.
Знаете ли... И аз имам син. Не толкова голям, разбира се.
Ох, трудно е сега с децата... война е все пак...
А аз бих искала още... дъщеричка...
Искате ли да го видите? Спи.
- Няма ли да го разбудим?
Ние тихичко... Толкова е сладък...
Преди няколко дни отива при баща си и го пита:
"Защо 5 копейки е по-голяма, а 10 копейки е по-малка"?
Аз направо се шашнах, а баща му нищо не можа да отговори.
Той много искаше дъщеричка. И име даже беше измислил.
А аз бях приготвила цял розов комплект за новородени.
После трябваше наново да шия.
Много грижи ни създава, малкия разбойник. Очаквахме момиченце.
Събудихме те май, а?
Ама че лоша мама, бърбори ли, бърбори...
Я виж кой е дошъл при нас...
Непознати, а? Ех, ти, сънчо малък...
Хайде, заспивай пак... спинкай сладък мой...
Отиват ли ми? Как мислите? А пръстена не е ли малко груб?
Какво ви е?
- Нещо не ми е добре.
Разбира се, изморени сте от пътя, каква съм несъобразителна.
Изпийте това... да се сгреете.
Разприказвахме се съвсем, а трябва вечеря да приготвя.
Не се притеснявайте, моля ви.
Не мога да ви пусна така...
- Хапнахме преди да тръгнем.
Не ми харесва тази негова кашлица..
Да, все тича... знаете какви са децата...
Трябва да го прегледа мъжът ми. Сега ще се върне.
Не можем да го чакаме, имаме 2 часа път да вървим.
Ами обиците? Парите са у мъжа ми. А и момчето е изморено.
Ще заколим сега едно петле. Само една молба имам...
В четвъртия месец съм... постоянно ми се гади.
Даже като доя кравата... направо ми се повдига.
А за петела... разбирате ме... Не бихте ли го направили вие?
Ами... аз също...
Какво? Също сте...?
Не, не в този смисъл... Но никога не съм го правила.
О, лесна работа! В Москва нали все заклани сте яли.
А аз го правя сама, ето тук, на пънчето.
Ето топора. Дмитрий Иванович сутринта го наточи.
Как? Направо тук в стаята?
- Ще сложим тавичка отдолу.
А утре сутринта ще ви дам кокошчица. Подарък...
Знаете ли... няма да мога.
Ех, тези наши женски слабости. Да помолим Альоша? Той е мъж.
Не... защо Альоша?
Тогава... Дръжте здраво, ако се отскубне, ще изпочупи всичко.
Ох, не... май пак... Е?
Успокой се. Няма нищо. Всичко ще е наред.
Жалко, че те виждам само тогава,
когато ми е много зле.
Чуваш ли ме?
- Да.
Ето, че се извисих.
Какво ти е, Маруся? Лошо ли ти е?
Не се учудвай. Толкова е просто. Обичам те.
Какво? Тръгвате ли? А обиците? Сега ще се върне...
мъжът ми, парите са у него...
- Не, не. Размислихме. Извинете.
15 версти са до града. Скоро ще се стъмни.
Нищо, нищо. Не се притеснявайте, моля ви.
У человека тело Одно, как одиночка.
Душе осточертела Сплошная оболочка
С ушами и глазами Величиной с пятак
И кожей - шрам на шраме, Надетой на костяк.
Летит сквозь роговицу В небесную криницу
На ледяную спицу, На птичью колесницу.
И слышит сквозь решетку Живой тюрьмы своей
Лесов и нив трещотку, Трубу семи морей.
Душе грешно без тела, Как телу без сорочки,
Ни помысла, ни дела, Ни замысла, ни строчки.
Загадка без разгадки: Кто возвратится вспять,
Сплясав на той площадке, Где некому плясать?
И снится мне другая Душа, в другой одежде:
Горит, перебегая От робости к надежде,
Огнем, как спирт, без тени Уходит по земле,
На память гроздь сирени Оставив на столе.
Дитя, беги, не сетуй Над Эвридикой бедной
И палочкой по свету Гони свой обруч медный,
Пока хоть в четверть слуха В ответ на каждый шаг
И весело, и сухо Земля шумит в ушах.
Мамо... там печката пуши...
Какво?
Всичко си зависи от него.
Нима може от една ангина да се получат тези усложнения?
Какво общо има ангината...
Това е обичаен случай.
- Обичаен?
Внезапно умира майката, или жена... дете...
и след няколко дни човека го няма, а си е бил съвсем здрав.
Но никакви негови близки не са умирали?
Е... съществуват и неща като съвест... памет...
Какво общо имат спомените с това?
Смятате, че той е виновен за нещо?
Не аз. Той така смята.
Оставете ме намира!
Извинете, казахте ли нещо?
- Оставете ме намира!
В края на краищата, искам само да бъда щастлив.
А какво ще стане с майка ти? Ако ти не се оправиш?
Нищо, нищо... Всичко ще се нареди...
Всичко ще бъде наред.
Какво ти се иска повече... момче или момиче?
Превод: BENIX