Pulp Fiction (1994) (Pulp.Fiction.1994.DVDRiP.XViD.AC3.CD2-OBELiSCO.srt) Свали субтитрите
Точно така ще ги оправиш, Буч.
Мислите ли, че е мъртъв?
- Мъртъв е.
- Господи.
- Мъртъв е.
Ако ви трябват свидетели в съда, ще дойда. Оня беше пиян маниак.
Той ви блъсна и после се удари в оная кола.
- Кой?
- Оня там.
Проклет да съм.
Простреляха ме!
Копеле!
- С какво мога да ви помогна?
- Я да млъкваш.
Чакай малко, бе, я чакай малко!
К'во си мислиш че правиш?
- Ела тук скапаняко!
- Усещаш ли ужилването, дебелако?
Това е гордостта, която се ебава с теб, усещаш ли?
Трябва да го превъзмогнеш! А?
- По-добре ще е да ме убиеш--
- Определено, някой ще бъде убит.
Ей сега на някой ще му пръснат главата--
- Стой и не мърдай, мамка му.
- Това не е ваша работа, господине.
- Мисля да стане.
- Пусни оръжието.
- Не разбираш, човече.
Пусни оръжието.
- Махни си крака от чернилката,
- сложи си ръцете на врата,
и ела до тезгяха.
- Тоя тъпанар се опита да...
ме убие.
Млъквай. И ела насам. Хайде.
Зед. Майнард е.
Да, паяка току що си улови две мушици.
Никой не убива на моя територия...
- освен аз и Зед
Това е Зед.
- Ако не се лъжа, каза че ще ме чакаш.
- Така е.
Тогава защо са пребити от бой?
Сами го направиха. Влетяха биейки се.
Ей тоя тук щеше да гръмне другия.
Вярно ли е? Щеше ли да го застреляш?
А?
Грейс добре ли е?
- Да. Нали не сме вторник?
- Не, четвъртък е.
- Трябва да е добре.
Добре, изкарай оня кожения.
Мисля че спи.
Тогава ще трябва да го събудиш, нали?
Ставай.
Седни долу.
Кого искаш да оправиш първи?
Не съм сигурен още.
Eenie-meenie-minie-mo,
хвани си негър за палеца...
ако кряка много.
го пусни.
Eenie-meenie-minie-mo.
мама каза...
да си хвана,
идеалния и това си...
ти.
-Май теб има предвид, дебелако.
- Да ти го начукам!
- Тук ли ще го направиш?
- Не, да го закараме отзад.
Добре ми звучи.
Дръж под око тоя тук
Сега! Хайде! Копеле!
- Сега копелдако!
- Хайде! Да!
- О! Да!
Хайде! Не се дърпай!
Ааах! Направи го! Да!
- Млъквай, по дяволите!
Шибай го!
Хайде, давай!
- Начукай му го. Да.
Искаш да вземеш пистолета, нали Зед?
А?
Давай, вземи го.
Давай, де. Вдигни го.
Хайде!
Искам да го вдигнеш, Зед.
Дръпни се, Буч.
Мамка му!
- Добре ли си?
Не, човече.
Хич не съм добре.
А сега какво?
"А сега какво"?
- Нека ти кажа какво.
Ще се обадя на едни здрави чернилки...
да се хванат на работа и разчистят тук...
с клещи и оксижени.
Чуваш ли ме, жалко ченге?
Още не съм почнал с теб!
Ще ти го изкарам през гъза.
Исках да кажа, какво ще стане с нас двамата.
Ааа, с нас двамата ли?
- Сега ще ти кажа какво ще стане
Край. Не се познаваме.
Не се познаваме вече.
Значи сме квит?
Квит сме.
- Още две неща.
Не казвай на никой за това.
То е между мен, теб...
и тоя изнасилвач тук, който ще разбере какво е болка...
в оставащия му живот.
Не е работа на никой друг.
Второ:
Напускаш града довечера. Веднага.
И като изчезнеш,
стой си изчезнал,
- иначе наистина ще изчезнеш завинаги
Изгуби всичките си привилегии в ЕлЕй. Става ли?
Става.
Измитай се.
Мамка му.
Фабиен.
Фабиен!
Фабиен, хайде, бейби.
- Хайде. Взимай си боклуците и да изчезваме.
- Много се притесних.
- Ами чантите?
- Зарежи ги. Ако не тръгнем ще изпуснем влака.
- Долу съм.
- Наред ли е всичко?
- Само тръгвай! После ще говорим!
- В опасност ли сме?
Хайде скъпа!
От къде взе този мотор?
- Това не е мотор. Това е Харлей. Да тръгваме.
- Ами Хондата?
Съжалявам. Наложи се да я разменя. Идваш ли вече?
Хайде. Да тръгваме.
- Ранен ли си?
- Не, може да съм си счупил носа, но не е сериозно.
Хайде. Скачай
Скъпа, трябва да тръгваме! Качвай се!
- О, бейби, съжалявам. Хайде, ела
Съжалявам.
- Съжалявам.
- Толкова се забави, че какво ли не си помислих.
Не съм искал да те притеснявам. Всичко е наред.
- Как беше закуската?
- Добра.
Взе ли боровинкови палачинки?
Нямаха с боровинки и си взех с извара? Наистина ли си добре?
След като те оставих прекарах най-странния ден
от живота си-- всичко ще ти разкажа.
Трябва да тръгваме, хайде!
Буч, на кого е този мотор?
- Това е Харлей, бейби.
- Чий е този Харлей?
- На Зед.
- Кой е Зед?
Зед е мъртъв, бейби. Зед е мъртъв.
ПРОБЛЕМЪТ БОНИ
Да, така е Брет!
Опита се да го ебнеш, но Марселъс Уолъс не обича никой друг...
освен г-жа Уолъс да го ебва.
- О, Господи, не искам да умирам.
- Чел ли си Библията, Брет?
- Да!
- Добре, запомнил съм един пасаж,
който е подходящ за случая.
Езекил 25:17.
"Пътят на праведния е заобиколен от всички страни...
с несправедливостта от егоизма...
- и тиранията на злите хора.
Блажен е онзи, който в името на милосърдието и добрата воля,
напътства слабия през долината на мрака,
защото той наистина е негов пазител...
и спасител на заблудените.
И аз ще стоваря моето отмъщение...
и жесток гняв...
върху тези, които се опитват да отровят и унищожат моите братя!
И ще разбереш, че моето име е Бог...
когато моето отмъщение те застигне!"
Свършено е с мен. Мамка му.
- Приятел ли ти е?
- Господи. О Господи.
Винсънт, това е Марвин. Марвин, това е Винсънт.
- По-добре му кажи да млъкне. Почва да ме дразни.
- Мамка му.
Марвин. Марвин! Ако бях на твое място щях да го разкарам.
- Умрете, копелета! Умрете!
Защо, по дяволите, не ни каза, че има някой в банята?
Да не ти е изтекъл мозъка? Забрави ли, че там има някой...
с мини оръдие?
Забеляза ли размера на пищова? Беше по-голям от него.
Трябваше да сме мъртви.
Знам. Просто бяхме късметлии.
Не. Това не беше късмет.
- Да, може би.
- Това беше Божия намеса.
Знаеш ли какво е Божия намеса?
Мисля, че да.
Това е когато Господ слиза от небесата и отклонява куршумите.
Точно така. Точно това означава.
Господ слезе от небето и спря шибаните куршуми.
Мисля, че е време да тръгваме, Джулс.
Недей така. Не пренебрегвай това!
- Това, което стана беше чудо!
- Успокой се. Стават такива работи.
Не е така. Тези работи не стават просто така.
Къде искаш да продължим богословския спор, в колата...
или в затвора с ченгетата?
Трябваше да сме мъртви, човече!
Това, което стана беше чудо и искам да го признаеш!
Добре, чудо беше. Ще тръгваме ли сега?
Да вървим, чернилко! Хайде! По дяволите.
Гледал ли си онова шоу Ченгета?
Гледах веднъж едно ченге да разказва,
как се стрелял в хола с някакъв пич.
Изпразнил цял пълнител и нищо не станало. Нищо не уцелил.
Виждаш ли? Били са само те двамата.
Искам да кажа, че изглежда странно, но стават такива работи.
Ти ако искаш се прави на сляп, но моите очи са широко отворени.
- Какво искаш да кажеш?
- Това значи, че съм до тук.
От сега нататък ме пиши пенсионер.
- Исусе Христе. Мамка му.
- Не богохулствай.
- Казах ти да не го правиш!
- Хей, к'ви са тия капризи сега?
Слушай ме сега, отивам при Марселъс и му казвам-Край.
- А защо не му кажеш и причината също?
- Спокойно, ще му кажа.
- Обзалагам се на $10000, че ще се посере от смях.
- Въобще не ме ебе тая работа.
Марвин, зацепи ли нещо от цялата работа?
Нещо не мога да стопля, човече.
Трябва да имаш някакво мнение. Вярваш ли че Господ е слязъл да спре--
К'во беше това, бе?
Мамка му, човече!
- Бахти!
- Баси, отнесох лицето на Марвин.
- И за к'ъв чеп ти трябваше да го правиш?
Без да искам. Стана случайно.
- Човече, виждал съм доста глупости ама това--
- Успокой топката, бе!
Беше злополука. Сигурно сме минали през бабуна.
Колата въобще не е подскачала.
Не съм искал да гръмна кучия му син. Пистолета сам гръмна.
Гледай к'ва кочина! На улицата сме по сред бял ден!
- Не го вярвам това!
- Е ще ти се наложи да повярваш!
Трябва да разкараме колата. Ченгетата ще я забележат такава прогизнала в кръв.
- Просто я закарай на някое скришно място!
- Тук е Долината, Винсънт.
Марселъс няма скришни места в Долината.
- Това не е моя град Джулс!
- Мамка му!
- Какво правиш?
- Обаждам се на един авер в Тулука Лейк.
-Къде е това Тулука Лейк?
-Зад хълма, до Студията Бурбанк.
Ако Джими не си е у тях, не знам к'ви ще ги дяламе,
'щот нямам други познати в региона.
Джими, как е хавата, пич? Джулс е. Чуй ме, приятел.
Аз и партньора ми сме в една кола, дето трябва да изчезне.
Трябва да ти ползвам гаража за няколко часа.
Трябва много да внимаваме с Джими.
Още малко и ще ни изрита задниците.
- И ако го направи, какво тогава?
- Няма да си тръгнем докато звъннем няколко телефона,
но не искам да се стига до там Джими е приятел.
Не става да нахълташ в къщата на приятел и да му казваш к'во да прави.
Кажи му да не се обижда.
Нещо превъртя като видя Марвин.
Я се постави на негово място- Осем сутринта е, тъкмо се е събудил.
Не е очаквал да види такава гадост.
Май трябва да се разберем кой на кого прави услуга.
Ако това значи да търпя тия глупости по-добре да си я завре в гъза тая услуга.
- Мамка му, к'во правиш с хавлията бе тъпанар?
- Бърша си ръцете!
- Трябваше първо да ги измиеш!
- Нали ме видя, че ги мия.
- Видях те да ги мокриш.
- Миех ги. Тая гадост не ще да падне.
Може би ако имах препарат щеше да е по-добре.
Аз да не би да съм се мил с препарат,
а като се избърсах, кърпата ми не приличаше на дамска превръзка.
Ами ако Джими беше влязъл и видял кърпата си?
Ей такива глупости ти докарват главобол!
Виж, не искам да ти давам тон в живота.
Знаеш, че те уважавам. Но не ме поставяй в такова положение.
Добре. Спокойно.
Просто бъди по-учтив, няма проблем.
Просто се управи с твоя човек. Давай. Няма значение.
Господи, Джими!
Много е добро.
С Винсънт щяхме да се задоволим...
с някоя утайка.
Нали?
А той ни сипва от най-доброто.
- Каква марка е?
- Стига, Джули.
- Какво искаш да кажеш?
- Престани с бръщолевенето за кафето.
Аз го купувам и знам, че е добро.
Когато Бони пазарува, купува боклуци.
Аз купувам скъпо кафе, защото искам да се кефя като го пия.
Но знаеш ли какво си мисля? Няма нищо общо с кафето.
Мисля си за чернилката в гаража ми.
- Не се коси, Джими--
- Спри да ми говориш. Нека те питам нещо.
Когато нахълта тук,
видя ли пред къщата ми табела, "Приют за умрели чернилки" ?
- Знаеш, че не съм видял--
- Видя ли табелата пред къщи,
на която пише: "Приют за умрели чернилки"?
Не. Не съм.
- И знаеш ли защо не си?
- Защо?
Щото я няма там, щото не ми е работа да приютявам пукнали негри, ето за това!
- Споко, бе, ще си го приберем с нас--
- Не разбирате ли , мамка му,...
че ако се върне Бони и намери труп в къщи ще се разведем?
Без брачни консултанти. Без дела. Просто развод.
Загряваш ли? А аз не искам да се развеждам!
Разбираш ли, човече, искам да ти помогна, но не искам да се развеждам.
Джими, тя няма да те зареже.
Не ме Джимосвай, Джулс! Разбра ли? Не ме Джимосвай.
К'вото и да кажеш, аз обичам жена си. Или не е така?
Слушай сега, тя ще се върне след около час и половина.
Гробището се премести в болницата.
Каза, че трябва да се обадите тук там? На някакви хора, нали?
Тогава го направете и се омитайте от къщата ми преди да се е върнала.
Споко. Не искаме да преебем работата.
Само ще се обадя на приятели да дойдат и да ни измъкнат.
Да ама ме преебаваш!
Щом Бони се върне и здравата ще ме преебеш.
Направи ми тази услуга. Телефонът е в спалнята. Действай бързо.
Добре, да кажем, че се прибере.
Какво мислиш, че ще направи?
Без съмнение е откачена.
Това не е отговор.
Знаеш, че няма. Колко сериозно? Много или малко?
Трябва да разбереш що за шибан проблем...
е тази Бони.
Представи си само, че се връща след тежък ден и вижда някакви си гангстери...
да се занимават с тия глупости в кухнята,
тогава няма да ти шепна на какво е способна.
Схванах това, Джулс.
Обмислям възможностите.
Не искам да чувам за никакви възможности!
Искам да ми кажеш: "Няма проблеми, Джулс. Ще оправя работата.
Успокой другите и чакай тежката артилерия, която вече пътува."
Няма проблеми, Джулс.
Ще оправя работата.
Успокой другите и чакай Улф, който вече пътува.
Ще пратиш Улф?
Добре ли си вече?
Мамка му, така е по-добре !
Така да се чува!
Кажи ми пак имената.
- Джулс. Да.
Винсънт.
"1265... Тулука Лейк...."
"Джулс (черен) Винсънт (бял)"
Джими.
Бони. А-ха.
"Един труп без глава"
На около 30 минути е. Ще бъда там след 10.
след девет минути и 37 секунди...
Ти си... Джими, нали? Това твоята къща ли е?
- Точно така.
- Аз съм Уинстън Улф. Решавам проблеми.
- Много добре, защото имаме такъв.
- Така и чух. Може ли да вляза?
Да, влизай.
Ти сигурно си Джулс, а за теб остава да си Винсънт.
Хайде да почистим следите, господа.
Както ми казаха, времето е напреднало. Нали Джими?
Адски си прав.
- Жена ти Бони се прибира в 9 и 30,нали?
- Да.
Оставиха ми да си мисля, че ще е очарована да ни свари тук.
- Определено няма.
- Значи имаме на разположение 40 минути,
които са напълно достатъчни ако правите каквото ви кажа.
Имали сте обезглавен труп в кола в гараж. Заведете ме там
- Джими.
- Да.
Направи ми една услуга. Мисля, че подуших кафе.
- Ще ми донесеш ли една чаша?
- Разбира се.
Как го искаш?
Много сметана и много захар.
Какво трябва да знам за колата? Гасне ли?
Пуши ли много? Дрънчи ли? Има ли бензин?
- Като оставим на страна това как изглежда, колата е готина.
- Наистина?
Като я подкарам да не се окаже, че стоповете не бачкат.
- Доколкото знам си е наред.
- Добре тогава.
Да се върнем в кухнята.
- Заповядайте г-н Улф.
- Мерси Джими.
Добре, първо! Вие двамата.
Изкарайте тялото и го натъпчете в багажника.
Тази къща ми изглежда доста лъсната.
- Това ме кара да мисля, че имате разни препарати за чистене.
- Да под мивката.
Добре. Това, което искам от двама ви е да вземете тези препарати...
и да изчистите колата отвътре-- Да стане бързо.
Влезте на задната седалка и махнете всички парченца от череп и мозък.
Извадете я и почистете тапицерията.
Не е нужно да става като чисто нова. Няма нужда да я изближете.
Просто да има вид. Това, на което трябва да обърнете внимание са оплесканите места.
Трябва да попиете локвите кръв, които са се събрали.
Трябва да ти отмъкнем част от гардероба.
Трябват ми одеала, губери, китеници покривки за легла
Колкото по-дебели,толкова по-добре. Само да не са бели, защото не стават.
Трябва да замаскираме предните и задни седалки и пода...
с одеала и завивки,
че ако ни спрат ченгета,
всичко да изглежда нормално на външен вид.
Джими, води ме. Момчета, на работа.
Да беше казал "Моля".
- какво каза?
- Казах, че щеше да е добре да кажеш "Моля".
Слушай к'во, приятелче. Не съм дошъл да дрънкам глупости. Тук съм да ви казвам к'во да правите
И ако инстинкта ти за самосъхранение бачка,
по-добре да действаш и то бързо.
Тук съм за да ви помогна. И ако не оценявате помощта ми, късмет, господа.
Не, г-н Улф, не е така; определено оценяваме помощта ви.
Нямах намерение да ви обиждам. Много ви уважавам.
Но не обичам да ми зеят в лицето и да ми казват какво да правя.
Ако съм бил рязък, то е защото времето е от значение.
Мисля и говоря бързо и искам вие да действате бързо за да се измъкнем.
Така че красавци, действайте с колата.
Не ме гледай така, разбра ли? Усещам погледа ти.
Шевролет Нова модел 1974-та.
Зелен.
Нищо освен мизерията вътре.
Около 20 минути.
Никой няма да бъде пропуснат.
Ти си готин пич, Джо. Много ти благодаря.
- Как се движим,Джими?
- Доста добре.
- Донесох всичко, но,
- г-н Улф, трябва да ви кажа нещо.
- Уинстън, Джими, казвай ми Уинстън.
Добре, трябва да разбереш нещо, Уинстън.
Не, благодаря.
Това е най-хубавата ни завивка,
подарък ни е за сватбата...
от чичо Конрад и леля Джини.
- Те не са между живите. Искам да помогна, но--
- Нека те питам нещо.
- Ако не възразяваш.
- Не, давай, слушам те.
Чичо ти Конрад и леля Джини бяха ли милионери?
Не.
Но чичо ти Марселъс е.
И съм сигурен, че ако чичо Конрад и леля...
- Джини.
- да, Джини, бяха живи,
щяха да обзаведат цялата спалня,
а чичо ти Марселъс ще се радва още повече той да го направи.
Лично аз харесвам дъбови мебели. Моята спалня е такава.
Ами ти, Джими?
Падаш ли си по дъб?
Ами бива.
Човече, никога няма да ти простя за тая гадост.
Това е най-отвратителната гадория.
Чувал ли си, Джулс, философията, че ако някой признае, че греши...
това автоматично опрощава всичките му грешки?
Я се разкарай с тия глупости!
Скапаняка, който го е казал, не е трябвало да събира парченца череп...
- заради задник като теб.
- Джулс, има си мярка и спри да ме обиждаш.
В момента съм като бомба с часовников механизъм.
Искам да кажа, че остава наистина малко.
Това е. Още малко и ще експлоадирам.
- Ти ли ще експлоадираш?
- Да.
Аз пък съм буреносен облак, копеле.
Всеки път като се допра да мозък, ставам като динамит.
Като заредено оръдие.
Всъщност, какво правя аз отзад?
Ти си експерта по мозъци! Ей сега се сменяме.
Аз ще лъскам джама, а ти събирай негърски череп!
Добра работа, господа.
Все още може да ви се размине.
Не мога да повярвам, че това е същата кола.
Още е рано да се прегръщаме.
Първият етап е завършен-- оправихме колата-- Преминаваме към втория:
Да оправим и вас.
Събличайте се.
- Чисто голи ли?
- По пишки.
Бързо господа. Имаме около 15 минути...
преди добрата половинка на Джими да се дотътри.
Мамка му, тази сутрин е хладничко.
Наистина ли се налага?
- Знаете ли как изглеждате?
- Как?
Сякаш току що сте обезглавили някой.
Така че смъквайте тези кървави дрипи.
Пуснете ги в торбите при Джими.
Да не оставиш торбите в кофата за боклук да ги намерят боклукчиите.
Споко, ще ги вземем с нас. Дай им сапун, Джим.
- Винсънт.
- Добре, господа.
Били ли сте на баня преди, Сигурен съм, че да. Започваме.
- Мамка му! Водата е ледена!
Не ме пръскайте, по-добре вие се мийте.
- Не се плашете от сапуна. Мийте навсякъде
- Още малко там. Косата на Винсънт.
- Разкара се от косата ми!
- Хайде. Давай!
Кърпи.
Достатъчно сте сухи. Дай им дрехите.
Супер.
Чудесно. Не можехме и да го планираме така.
Приличате на--
На какво ти приличат, Джими?
- Пуйки. Приличат на две пуйки.
- Я не се смей, туй са твоите дрехи.
Хайде, господа. Да вървим, че иначе ще се смеем в пандиза.
Не ме карайте да повтарям.
ОК, господа, нека си изясним някои работи.
Отиваме на място, наречено Моргата на Джо Звяра.
Джо Звяра и дъщеря му Ракел са съпричастни на нашата дилема.
Мястото е северно от Холивуд,
така че малко след като тръгнем ще сме на Холивудската магистрала.
Аз ще карам прецаканата кола. Джулс, ти ще си с мен.
Винсънт, ти ще ни следваш с моята.
Ако срещнем някой тъпо ченге,
- никой да не прави нищо, докато не направя първата стъпка. Ясно?
- Какво казах?
- Да изчакаме с глупостите.
- До кога?
- Докато ти не направиш нещо.
Ти си цял феномен, бе.
Ами ти? Можеш ли да се владееш?
Пистолета гръмна сам. Не знам защо. Ще внимавам. Обещавам
Добре звучи. Карам наистина бързо, така че се дръж.
Ако не си получа колата в същия вид,
Джо Звяра ще се погрижи за два трупа.
Дръпни се, Рекс.
- Наред ли е всичко?
- Все едно нищо не е било.
- Добре.
- Момчета, това е Ракел.
Някой ден всичко това ще е нейно.
Здрасти. К'ви са тия дрехи?
- Тренирате ли нещо, волейбол?
Ще заведа дамата на закуска.
Да ви откарам някъде? Къде живеете?
- Редондо.
- Ингълуд.
Май-- На какво ми мирише тук,
мирише ми на такси.
Я изплюйте бастуните. Кажи лека нощ, Ракел.
- Лека нощ, Ракел.
- Ще се видим, момчета.
И не се забърквайте в неприятности.
Г-н Улф, искам да ви кажа, че беше удоволствие за нас да ви гледаме как работите.
Да, наистина. И много ви благодарим, г-н Улф.
Казвайте ми Уинстън.
- Видя ли това, млада г-це? Уважение.
- Уважението към възрастните показва характер.
- Аз имам характер.
- Това, че имаш характер, не означава, че имаш респект.
- Да си хванем ли едно такси?
- Ще ми се да закуся. Искаш ли да закусиш с мен?
Супер.
Не знам защо си помислих, че е Европеец.
- Европеец е също като шибаните английски полицаи.
- Е сега вече знам.
- Беше ли готин?
- Мерси.
Готин, да може да се контролира.
Дори не се обиди като се ебаваше с него, направо ме озадачи.
- Искаш ли малко бекон?
Не, пич, не ям свинско.
- Да не си Евреин?
- Не съм, но не ям и свинско.
- И защо?
- Прасетата са мизерни животни.
Не ям мизерни животни.
Да, ама бекона е вкусен. Свинските пържоли също.
Каналните плъхове може да са на вкус като пай, но не знам...
Щото нямам намерение да ям кирливи плъхове.
Прасетата спят и ровят в лайна. Това си е мизерно животно.
Няма да ям нищо, което не осъзнава к'во е това лайна.
- Ами кучетата? Те ядат собствените си лайна.
- И кучета не ям също.
Ясно, ама мислиш ли, че и те са мизерни?
Не бих нарекъл кучетата мизерни,
но определено са мръсни.
- Но те имат характер. Което доста ги отличава.
- Значи по пътя на логиката,
ако прасето има характер, вече няма да е мизерно.
- Така ли е?
- Трябва да е някое доста чаровно прасе.
Искам да кажа, че трябва да е поне 10 пъти по-чаровно от Арнолд.
Това беше добро.
Това е добре. Почваш да идваш на себе си.
Стига си стоял замислен и сдухан.
- Просто стоях и мислех.
- За какво?
- За чудото, което видяхме.
- Чудото, което ти видя.
- За мен беше просто нещо странно.
- Какво значи чудо, Винсънт?
- Божия намеса.
- А какво е божия намеса?
Когато Господ прави невъзможното възможно.
Но тази сутрин...
- не мисля, че влиза в класацията.
- Хей, Винсънт.
Това няма значение. Просто ти е погрешна представата.
Може Господ да е спрял куршумите, да е превърнал колата в пепси, да ми е намерил ключовете.
Просто не му отдаваш значимото.
Без значение е дали това, което...
ни се случи е божествено.
Важното е, че почувствах Бог.
Бог се намеси.
Но защо?
Именно това не мога да разбера: "Защо?".
- Но не мога да съм същият отново.
- Сериозно ли говориш.
Сериозно ли мислиш да се оттеглиш?
- Завинаги ли? Определено.
- Да.
Мамка му. И к'во мислиш да правиш?
Точно за това си мислех.
Първо ще занеса това куфарче на Марселъс.
После в общи линии ще бродя по земята.
- К'во значи "бродя по земята"?
- Като Кейн в Кунг Фу.
Да ходя от място на място, да се срещам с хора, да участвам в приключения.
И колко време мислиш да бродиш по земята?
- Докато Господ ме отведе където трябва.
- Ами ако те заебе да си бродиш?
- Ако трябва ще бродя вечно.
- Значи решаваш да станеш скитник.
Просто ще си бъда Джулс, Винсънт. Нито повече, нито по-малко.
Не, Джулс, ще станеш един скитник,
точно като онези дрипльовци, дето просят за стотинки,
спят в кофите за боклук и ядат каквото изхвърля.
Имат си име, Джулс. Казват им скитници.
Без работа, къща и законни доходи, ще станеш точно такъв - скитник.
Ще си един шибан скитник.
Точно това е разликата между нас.
Гарсон! Кафе!
Джулс, признавам, че това, което стана сутринта беше странно.
- Има ли значение?
- Има и още как, Винсънт.
- Недей да ми говориш така, човече.
- Ако отговорите ми те плашат
трябва да спреш да задаваш страшни въпроси.
Отивам да дрискам.
Нека те питам нещо.
Кога взе това решение? Докато стоеше и плюскаше сладкиша ли?
Да. Стоях, ядях си сладкиша, пиех кафе,
и си прехвърлях случката в главата,
когато, като при алкохолиците ми дойде прозрение.
Мамка му. Следва продължение.
- Обичам те, тиквичке.
- Обичам те, зайчето ми.
- Никой да не мърда! Това е обир!
Само да мръдне някой тъпанар, и ще ви очистя до последния копелдак!
- Ясно ли е? Я да млъквате там!
- Сервитьорките на пода!
Лягайте на шибания-- Лягайте долу!
Много сте скрити там. Закарайте си в онова сепаре мадамите, броя до 10!
- Мексиканците да напуснат кухнята!
- 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8--
Какво по дяволите си мислиш, че правиш? Лягай долу!
- Лягай!
- Хвърли чантите!
- Движение, мамка му! Движение!
Долу на пода, по дяволите!
Ей дядка, лягай долу!
Аз съм управителя, няма проблеми. Никакви проблеми.
- Ще създаваш проблеми ли?
- Не, сър, няма.
Мисля, че говореше за някакви проблеми, а?
- Май си имаме герой, зайчето ми.
- Ами просто го гръмни!
- Не съм герой.
- Просто съм управител на кафене.
- Лягай долу!
Ресторанта е наш!
- Вземете каквото искате.
- Ще говориш ли с клиентите?
- Добре.
Кажи им да не мърдат и всичко ще свърши.
- Разбра ли ме?
- Да!
Слушайте всички.
Бъдете спокойни, съдействайте,
и след минута всичко че свърши!
Лягай долу! Добре се справи.
Добре, сега ще мина наоколо и ще ви събера портфейлите!
Да не сте гъкнали. Само ги пускайте в торбата! Ясно ли е?
Питах ви, ясно ли е?
Хубаво! Сега си извадете портфейлите!
Това е. Лягай. В торбата.
- В шибаната торба.
Слагай вътре.
Лора. Лора. Бакшиша в чантата.
- Това клетъчен телефон ли е?
- Да.
В торбата.
Точно така, правилно, това е. Сега на пода.
В торбата. В торбата
В торбата.
- Какво има в куфарчето?
- Мръсните гащи на шефа ми.
- Шефът ти те кара да му переш гащите?
- Щом се налага.
- Адски тъпо ми звучи.
- Странно, и на мен така.
- Отвори го.
- Страхувам се, че не става.
- Май не те чух.
- Много добре чу.
Какво става?
- Май си имаме доброволец сред нас.
- Застреляй го в главата!
Не искам да ти накърнявам егото, но не ми е за първи път да стоя срещу пистолет
- Ако не си махнеш ръката от куфарчето ще ти е последния.
- Спри да създаваш проблеми
Ще ни убият всичките! Дай им каквото искат и се разкарай!
Я да млъкваш, бе дебелак! Това не е твоя работа!
Спокойно, зайчето ми, спокойно.
Няма проблем. Всичко е под контрол.
Ще броя до три.
Ако не го отвориш, ще ти отнеса шибаната физиономия.
Ясно ли е?
Едно.
Две.
- Три.
- Добре, Ринго.
Печелиш.
Твое е.
- Отвори го.
Какво има вътре?
Какво е?
Това ли е, за което си мисля?
А-ха.
Красиво е.
По дяволите, какво е?
Пусни го! Пусни го!
- Пусни го или ще те очистя!
- Кажи на кучката да млъкне.
- Кажи "Спокойно, кучко!"
- Спокойно! Спокойно!
- Кажи и да се успокои!
- Нямаш си на идея колко гадно ще пукнеш!
- Успокой кучката!
- Спокойно, зайчето ми!
- Пусни го!
- Спокойно, зайчето ми!
- Обещай й, че всичко ще се оправи!
- Обещавам!
- Кажи й да укроти топката!
- Спокойно, зайчето ми!
- Кажи ми как се казва.
- Йоланда.
Добре, Йоланда, няма да правим глупости, нали?
- Да не си го наранил!
- Никой никого няма да наранява!
Ще сме като трите прасенца. А какви са прасенцата?
- Хайде, Йоланда! Какви са?
- Спокойни.
- Какви?
- Спокойни.
Правилно. Точно такива ще сме и ние.
Ще сме спокойни.
А сега, Ринго, ще броя до три.
И когато кажа три,
искам да оставиш пистолета,
да сложиш ръце на масата и да седнеш.
И като го правиш,
внимавай как точно.
Готов ли си?
Едно,
две,
три.
- Добре, а сега го пусни!
- Йоланда!
Мисля, че се разбрахме нещо. Като кряскаш така и ме изнервяш.
Като се изнервя, почва да ме е страх.
А какво става, когато копелдаците ги е страх, могат да гръмнат без да искат.
Знай, че си мъртъв ако го нараниш.
Изглежда, че е точно така.
Но аз не искам това.
А също и ти.
Определено и Ринго не би желал това.
Така, че нека видим какво можем да направим по въпроса.
Сега, ето каква е ситуацията.
При други обстоятелства щяхте да сте история,
но имате късмет, че съм в преходен период,
и не искам да ви убивам, а да ви помогна.
Но не мога да ти дам куфарчето, защото не е мое.
Освен това, ми се струпаха толкова много глупости заради него,
че не мога просто така да ти го дам.
- Винсънт!
- Спокойно! Йоланда, всичко е ОК, скъпа.
- Обърни се!
Спокойно! Само си говорим, нали?
- Хайде. Насочи пистолета към мен. Точно така!
Винсънт ти си стой там...
и недей да правиш нищо.
Кажи й че всичко е наред.
- Всичко е наред, зайчето ми.
- Как сме, бейби?
Трябва да отида да пикая.
Искам да се прибираме.
Стой там, бейби. Гордея се с теб. и Ринго също.
Почти свършихме. Кажи й, че се гордееш с нея.
- Гордея се с теб, зайчето ми.
- Обичам те.
- И аз те обичам, зайчето ми.
- Сега,
искам да бръкнеш в торбата и да намериш портфейла ми.
- Кой е той ?
- Онзи, на който пише "Гаден Копелдак"
Той е. Това е гадното ми копеле.
Отвори го. Извади кинтите.
Преброй ги.
Колко са?
Около 1500 долара.
Добре, вземи ги. Твои са.
С останалите портфейли и касата,
става един малък приличен удар, нали?
Джулс, ако дадеш на тоя педал $1,500, ще го гръмна на общо основание.
Не, Йоланда! Йоланда! Нищо няма да направи!
Винс, млъкни, по дяволите!
- Млъквай!
- Хайде, Йоланда. Вярвай ми.
Не му го давам, Винсънт.
Купувам си нещо с парите ми.
- Искаш ли да знаеш какво купувам, Ринго?
- Какво?
Живота ти. Давам ти парите, за да не ти гръмна задника.
Чел ли си Библията, Ринго?
Не цялата, не.
Добре, има един пасаж, който съм запомнил.
Езекил 25:17.
"Пътят на праведния е заобиколен от всички страни...
с несправедливостта от егоизма...
и тиранията на злите хора.
Блажен е онзи, който в името на милосърдието и добрата воля,
води слабия през долината на мрака,
защото той наистина е негов пазител и спасител на заблудените.
И аз ще стоваря моето отмъщение и жесток гняв...
върху тези, които се опитват да отровят и унищожат моите братя.
И ще разбереш, че моето име е Бог...
когато моето отмъщение те застигне."
От години дрънкам тая глупост,
и ако си я чувал, щеше да ти струва живота.
Никога не съм се замислял какво означава.
Мислех си, че смразява кръвта на копелдака...
преди да му пръсна черепа.
Но тази сутрин видях нещо, което ме накара да се замисля.
Виждаш ли, сега си мисля че...
ти си злия, а аз праведния,
и господин 9-милиметровия е водача...
който ми пази праведния задник в долината на мрака.
Или може би значи, че...
ти си праведния, аз съм водача,
а света е зъл и егоистичен.
Така ми харесва.
Но това не е вярно.
Истината е,
че ти си слабия...
а аз съм тиранията на злите хора.
Но аз се опитвам, Ринго.
Наистина се опитвам...
да бъда водач.
Върви.
Мисля, че трябва да тръгваме.
- Да, това е добра идея.
Превод и субтитри: NB_hard E-mail: nb_hard@hotmail.com