Pulp Fiction (1994) (Pulp.Fiction.1994.DVDRiP.XViD.AC3.CD1-OBELiSCO.srt) Свали субтитрите
2. Сензационни списания или книги, обикновено отпечатани на груба хартия"
Забрави. Много е рисковано. Спирам да се занимавам с тия глупости.
Винаги това казваш. Всеки път едно и също.
"Край, приключих, никога повече, много е опасно."
Знам, че така казвам всеки път. И също, че винаги съм прав.
- И после след ден два забравяш.
- Свърши се със забравянето.
Почвам да помня като слон.
Нали знаеш как звучиш, като почнеш с тия глупости?
- Звуча точно като разумен човек.
- Звучиш точно като някоя жаба.
- Ква, ква, ква.
- Запомни го, защото повече няма да го чуеш.
Тъй като няма да го правя повече, няма да ме чуеш да квакам.
- След довечера?
- Правилно. Довечера ще квакна за последно.
- Искате ли още кафе?
- Разбира се!
- Мерси.
- Няма защо.
Имам предвид, като сега,
поемаш същият риск, все едно че обираш банка.
Повече от рисковано е. Банките са детска работа.
Във федералните банки, никой няма да те спре по време на обир.
Те са застраховани. Какво им пука? Даже не ми трябва пистолет във федерална банка.
Чувала ли си това: пич влиза в банка с мобилен телефон.
Подава телефона на някой касиер. Пича от другата страна на телефона казва,
"Хванали сме мадамата на тоя човек. Ако не му дадете всичките кинти, ще я убием."
- И минава ли номера?
- Разбира се, че ще мине. Нали това ти казвам.
Чукундур влиза в банка с телефон. Не пистолет, не пушка, ами шибан телефон.
- Опразва цялото място. Те не помръдват и с пръст.
- Наранили ли са мадамата?
Сигурно не е имало никаква мадама. Идеята тук не е мадамата.
Става дума, че са обрали банка с телефон.
- Искаш да обираме банки ли?
- Не съм казвал такова нещо.
Просто ти давам пример, че ако го правехме,щеше да е по-лесно от това което правим.
-И край с магазините за алкохол?
-За какво говорехме? Ааа, да, край вече.
Пък и вече няма тръпка, не е като едно време. Всякакви туземци имат вече магазини.
Виетнамци, корейци, дори не говорят Английски.
Казваш им да опразнят касата, а те не разбират к'во им говориш.
Приемат го много лично.
- Даже могат да те принудят да ги гръмнеш.
- Никого няма да гърмя.
И аз не искам. Но те ще те докарат до ситуация, когато няма да имаш избор.
И ако не са дръпнатите,
то някой дърти евреи, наследили магазина от 15 поколения.
Я си представи някой дядка с магнум зад тезгяха.
и ти му излизаш насреща с телефон.
Гледай колко далеч стигнахме. Забрави.
- Добре, да речем че сме вън.
- И тогава к'во, общи работници ли?
- Аааа, само това не, не и в този живот.
- Ами к'во тогава?
Гарсон, дай кафе!
Това място.
Гарсон означава момче.
Това място? Кафене?
Че к'во му е на кафенето?
Никой не ограбва ресторанти. И защо мислиш?
Барове, магазини за алкохол,
бензиностанции; там ще те гръмнат преди да си почнал.
При ресторантите, от друга страна, ги хващаш по бели гащи.
Те не очакват да ги ограбят. Ама въобще не очакват.
- Бас хващам, че можеш да разчиташ на фактора на героизма тук.
-Правилно.
Също като банките, те са застраховани.
Мениджъра - въобще не му пука.
Просто ще се опитат да те измъкнат, преди да си почнал да трошиш.
Сервитьорките. Просто забрави. Да не са луди да ги гръмнеш заради касата.
Помощник-келнерите. Сдухани от бач за $1.50 на час...
боли ги оная работа, че крадеш от шефа им?
Клиентите стоят с пълна уста и не загряват какво става.
Както си плюскат омлет и в следващия момент някой им ръга пушка в лицето.
Виждаш ли, тази идея ми хрумна последния път като обирахме магазина за алкохол, помниш ли?
- Клиентите продължиха да влизат.
- А-ха.
Твоя беше идеята да им прибираме портфейлите. Като се замисля, беше добра идея.
- Мерси.
- Повече гушнахме от портфейлите, отколкото от касата.
- Да, така беше.
- Доста хора идват в ресторантите.
- Това значи доста портфейли.
- Хитро, нали?
Доста хитро.
Готова съм. Да го направим. Точно тук.
- Хайде.
- Добре. Също като последният път, нали помниш?
Ти пазиш тълпата. Аз се заемам с персонала.
- Обичам те, тиквичке.
- Обичам те, зайчето ми.
Никой да не мърда! Това е обир!
Само да мръдне някой тъпанар,
и ще ви очистя до последния копелдак.
и ще ви очистя до последния копелдак.
КРИМИНАЛЕ
- ОК, разкажи ми пак за тревните барове.
- Добре, какво да ти кажа?
- Хашиша там е легален, така ли?
- А бе, легален е, ама не е 100% легален.
Не можеш просто да влезеш в ресторант, да свиеш една трева и да си пафкаш.
Искам да кажа, че ти дават да си пушиш у вас и на специални места.
- Тия тревните барове ли?
- А-ха. Нещо такова.
Законно е да я купуваш. Законно е да я притежаваш.
И ако си собственик на такъв бар е законно и да я продаваш.
Незаконно е да я носиш със себе си, но това няма значение.
Ако те спре полицияв Амстердам, нямат право да те обискират.
- Искам да кажа, че полицаите в Амстердам нямат това право.
- Ей, човече, заминавам.
Това е то. Мамка му, заминавам.
Знам. Много ти се иска.
- Знаеш ли кое е най-забавното нещо за Европа?
- Кое?
Разликите. Искам да кажа, че там имат същите глупости като тук,
- но там са малко по-различни.
- Дай пример.
В Амстердам можеш да влезеш в кино и да си купиш бира.
И то в стъклена чаша без да я увиваш в хартия.
А в Париж можеш да си купиш бира в МакДоналдс. Знаеш ли как казват на...
четвърт-паундов бургер със сирене в Париж?
Не му ли викат четвърт-паундов бургер със сирене?
Там са на метрична система. От къде да знаят к'во е четвърт паунд.
- Ами как му казват?
- Роял със сирене.
- Роял със сирене.
- Точно така.
Ами как казват на Биг Мак?
Биг Мак си е Биг Мак, Но му казват Ла Биг Мак.
Ла Биг Мак Ха-ха-ха.
- Ами как казват на Уопър-а?
- Не знам. Не съм влизал в Бургер Кинг.
- Знаеш ли к'во слагат на пържените картофи в Холандия вместо кетчуп?
- Какво?
- Майонеза.
- Мамка му!
- Виждал съм ги да го правят, човече. Направо ги давят в тия лайна.
Май трябваше да вземем пушки.
- Колко са там?
- Трима или четирима.
- С нашия човек ли?
- Не съм сигурен.
- Значи може и да са пет, така ли?
- Възможно е.
Трябваше да вземем пушки, по дяволите.
- Как се казва?
- Миа.
- Миа. Как са се срещнали с Марселъс?
- Де да знам.
Както си се срещат хората. Била е актриса.
Така ли? Гледал ли съм нещо с нея?
- Мисля, че най-много е стигала до пилотно предаване.
- Пилотно, ли? Какво е това?
- Ами нали знаеш шоутата по телевизията?
- Не гледам телевизия.
Добре де, но знаеш, че има такова нещо наречено ТВ,
- и по него дават разни шоута?
- Аха.
Начинът по който избират ТВ шоу, е че правят едно пробно. То се нарича пилотно.
После го показват на хората, които трябва да решат...
и по начинът, по който е направено решават дали да има други.
Някои ги избират и стават ТВ програми. Други ги заебават.
Е тя е участвала в едно такова заебано.
Помниш ли Антуан Рокамора?
Получерен, полусамоанец. Казваха му "Tony Rocky Horror."
- Май да. Един тлъстак?
- Не бих отишъл толкова далеч да нарека някой от братята тлъстак
Искам да кажа, че има проблеми с теглото. К'во може да направи един негър?Той е от Самоа.
- Мисля, че знам за кого говориш. И какво за него?
- Марселъс здравата го прееба.
Носи се слух, че заради жената на Марселъс Уолъс.
- И к'во е направил? Чукал ли я е?
- Не, не, не. Нищо толкова лошо.
- Ами какво тогава?
- Масажирал й краката.
Масажирал й краката, ли?
- И само това?
- Хмм.
И какво му е направил Марселъс?
Изпратил няколко горили у тях. Изкарали го във вътрешния двор.
И го метнали през терасата. Чернилката прелетяла 4 етажа.
Имал градина долу покрита със стъкло, като парник.
И паднал в стъклата.
От тогава си има дефект в говора.
- Това е срамно.
- Хмм.
- Ако си играеш с огъня, рано или късно ще се изгориш.
- Какво искаш да кажеш?
Недей да масажираш краката на новата мадама на Марселъс Уолъс.
Не мислиш ли, че малко е прекалил?
Антуан не е очаквал такава реакция но е трябвало да бъде подготвен за нещо.
Било е само масаж. Масажа е едно нищо. Че аз масажирам майка ми, бе.
Това е да си сложиш ръцете по по-особен начин върху новата жена на Марселъс.
Масажирането същото ли е, като лизането? Не, но са под един покрив.
Я спри малко. Да лижеш кучката...
и да я масажираш, не са едно и също.
- Не са едно и също. Но са под един покрив.
- Въобще нямат нищо общо.
Гледай сега, може би твоя метод за масаж се различава от моя.
Но да пипаш жена му по краката и да си пъхнеш езика в оня й работа...
нямат нищо общо; ама съвсем нищо.
- Масажа на краката не значи нищо!
- Някога правил си такъв масаж?
Ти ли ще ми говориш за масаж на краката?
- Че аз съм най-добрия, бе.
- Много ли си направил?
Да, мамка му! Имам си моя техника. Дори няма да те погъделичкам.
Правиш ли такива масажи на мъже?
- Я се разкарай!
- Много ли си направил?
- Да ти го начукам.
- Знаеш ли, малко съм уморен. Май имам нужда от масаж на краката.
- Да, бе, да.
Я млъкни малко, че почна да ми писва.
- Това е вратата.
- А-ха, това е.
Колко ти е часа?
7:22 сутринта.
Не, още е рано. Хайде. Да се разтикаме.
Виж, само защото не бих направил масаж на мъж, не оправдава...
Марселъс, че е метнал Антуан върху шибания парник,
и му е преебал говора; това не е нормално.
Ако някой копелдак го направи с мен, по добре да се моли да се парализирам, щото иначе го гръмвам без да се замисля.
Не казвам, че е нормално, но ти каза, че масажа не значи нищо. Аз обаче казвам че значи.
Гледай сега, масажирал съм хиляди женки и всеки път това е значело нещо.
Държим се така, сякаш не означава нищо, но не е така. И точно това е готиното.
Нещо чувствено става...
за което не говориш, но го усещаш и тя също.
Шибаният Марселъс, го е знаел. И Антуан го е знаел още по-добре.
Това е шибаната му жена, човече. И той не разбира от майтап щом става дума за тези работи.
Знаеш за какво говоря?
Интересна гледна точка.
Хайде. Нека се върнем на действието.
- Как се казваше тя?
- Миа.
- Миа.
- Защо се интересуваш толкова от жената на големия пич?
Изчезва от града, от Флорида. И ме попита дали ще се погрижа за нея докато го няма.
- Да я оправиш?
- Не, човече. Само да я гледам, бе.
Да я забавлявам. Да е сигурен, че няма да скучае.
Ще изведеш Миа Уолъс на среща?
Това не е среща.
Това е, като да заведеш жената на приятеля си на кино или нещо такова.
- Само добра компания, това е всичко.
- Не е среща. Определено не е среща.
Здрасти, пичове. К'во си правите?
Хей, не мърдай.
Нали знаете кои сме?
Другари сме на вашия бизнес партньор, Марселъс Уолъс.
Помните го, нали?
Такааа, нека се досетя.
- Ти си Брет, нали?
- Да.
Така си и помислих. Помниш бизнес партньора ви Марселъс Уолъс,
нали, Брет?
Да, помня го.
Добре. Май с Винсънт ви прекъснахме закуската.
Извинявайте. К'во си хапвате тук?
Хамбургери.
Хамбургери! Основата на всяка хранителна закуска.
Какви точно хамбургери?
- Ами със сирене.
- Не, не, не.
От къде ги взехте? От МакДоналдс, от Уенди или от Джак?
- От къде?
- Ами от Биг Кахуна Бургер.
Биг Кахуна Бургер! Това са ония хавайски закусвални.
Чувал съм, че имат някои готини бургери. Никога не бих си взел. Стават ли?
Те са-- Готини са.
Нещо против да опитам един от вашите?
- Тоя тук е твоя нали?
- Да.
Мммм.
Вкусен бургер! Винсънт!
Някога ял ли си бургер от Биг Кахуна?
Искаш ли да си отхапеш? Наистина са вкусни.
- Не съм гладен.
- Добре, ако обичаш бургери ги пробвай някога.
Аз лично не мога да ги ям винаги, щото мадамата ми е вегетарианка,
което и мен до голяма степен ме прави вегетарианец.
Но определено ми харесват готините бургери.
Знаете ли как казват на четвърт-паундов бургер със сирене в Париж?
- Не.
- Кажи им, Винсънт.
- Роял със сирене.
- Роял със сирене.
И знаете ли що му викат така?
Заради метричната система ли?
Гледай какъв мозък е тоя Брет!
Умно копеле си ти. Точно така. Заради метричната система.
- Какво има вътре?
- Спрайт.
Спрайт значи. Добре.
Нещо против да притикам вкусната храна с него?
Давай.
Това беше върхът.
Вие, гълъбчета. Знаете ли защо сме тук?
- Защо не кажете на приятелчето ми Винс къде скрихте стоката.
- Свърши--
Не си спомням да съм те питал нещо!
Та къде казваш?
В шкафа.
Н-не, в онзи долу е.
Доволни ли сме?
Винсънт?
- Доволни ли сме?
- Да, доволни сме.
Слушай, извинявай, ама не ти разбрах името.
Твоето го чух. Винсънт. Нали? Н-но не чух твоето.
- Казвам се Пит и това, че много дрънкаш няма да те спаси.
- Не, не, не.
Просто искам да знаете колко--
Колко много съжаляваме, че нещата така се преебаха...
с г-н Уолъс.
Н-ние имахме най-добри намерения като се хванахме. Наистина. Никога--
О, прощавай, да не ти прекъснах мисълта?
Нямах намерение да го правя. Давай, моля.
Продължавай. Говореше нещо за "добри намерения"
Какво става? Май си свършил!
Добре, позволи ми да възразя.
Как изглежда Марселъс Уолъс?
Какво?
- Ти от къде си, бе?
- Какво?
- Не съм чувал за такава страна - "Какво". Говорят ли английски в "Какво"?
- К-какво?
- Английски, копеле! Говориш ли го?
- Да!
- Тогава знаеш за какво говоря!
- Да.
Опиши ми как изглежда Марселъс Уолъс!
- Какво?
- Кажи още веднъж "какво"!
Кажи отново "какво"! Предизвиквам те, копелдако!
- Само кажи още един път "какво"!
- Т-т-той е черен.
- Продължавай!
- Плешив е!
- Да ти прилича на някоя кучка?
- Какво?
Да ти прилича... на кучка?
- Не!
- Тогава 'що се опита да го ебаваш като кучка?
- Не съм.
- Не ама да. Опита се, Брет!
- Опита се да го ебнеш.
- Не, не.
Но Марселъс Уолъс не обича никой друг, освен г-жа Уолъс, да го ебва.
- Чел ли си Библията, Брет?
- Да!
Добре, запомнил съм един пасаж, който е подходящ за случая.
Езекил 25:17.
"Пътят на праведния...
е заобиколен от всички страни с несправедливостта от егоизма...
и тиранията на злите хора.
Блажен е онзи, който в името на милосърдието и добрата воля,
води слабия през долината на мрака,
защото той наистина е негов пазител...
и спасител на заблудените.
И аз ще стоваря моето отмъщение...
и жесток гняв...
върху тези, които се опитват да отровят и унищожат моите братя!
И ще разбереш, че моето име е Бог...
когато моето отмъщение те застигне!"
ВИНСЪНТ ВЕГА И ЖЕНАТА НА МАРСЕЛЪС УОЛЪС
Мисля, че ще разбереш...
когато всичките тия глупости свършат--
Мисля, че ще разбереш, че си едно весело копеле.
Работата е там, Буч,
че точно сега... имаш талант.
Колкото и болезнено да е,
таланта... не продължава вечно.
И дните ти са преброени.
Това е един кофти житейски факт.
Но задника ти трябва да свикне с това.
Разбираш, че този бизнес е фрашкан с копелдаци.
И те си мислят, че задниците им са вечни като виното.
Ако имаш предвид, че става на оцет... то наистина става.
Ако имаш предвид, че става по-добро с годините... не е вярно.
Освен това, Буч,
колко победи мислиш, че имаш?
А?
Две?
Боксьорите не са каквито бяха едно време.
Винаги си бил близо, но никога не си го направил.
И ако си щял то, до сега е трябвало да го направиш.
С мен си нали?
Така изглежда.
Вечерта по време на боя, може да усетиш леко ужилване.
Това е гордостта, която се ебава с теб.
Заеби гордостта!
Носи само болка.
Никога не ти помага.
Трябва да се пребориш с тая гадост.
Защото след година, когато си на Карибите,
ще си казваш, "Марселъс Уолъс беше прав."
Нямам проблеми с това г-н Уолъс.
В петия рунд изгаряш.
Кажи го.
В петия рунд изгарям.
О-хо, Винсънт Вега. Нашия човек в Амстердам.
Джулс Уинфилд, нашия човек в Ингълуд. Аре влизайте.
- Скапана, чернилка, к'во ти е на дрехите?
- По-добре да не знаеш.
Къде е големия?
Големият е ей там, зает е с някакъв бизнес.
Що не изчакате малко. Като видите белия да си тръгва, може да отивате.
Как я караш?
- Ми добре съм. А ти как си?
- Всичко е наред.
Чувам, че ще излизаш с Миа утре.
Марселъс ме помоли.
- Виждал ли си я?
- Още не.
- Кое ти е толкова смешно?
- Нищо.
- Отивам да пикая.
Не съм някой тъпанар, ясно ли е? Тя е жена на големия.
Ще стоя срещу нея, ще ям със затворена уста,
ще се смея на тъпите й шеги и това е всичко.
Хей, аз съм Пол, и тия глупости са си ваша работа.
Тогава к'во по дяволите, си заразпитвал?
Задник.
- Дай ми пакет "червени ябълки".
- С филтър ли?
Не.
- Хей, приятел, к'во зяпаш?
- Какъв приятел си ми ти.
-Това пък какво беше?
-Мисля, че ме чу добре, здравеняко.
Винсънт Вега ли е тук?
Хайде пич, домъкни си задника тук.
- К'во става?
- Съжалявам, човече.
Няма за какво да се притесняваш.
Пакет "червени ябълки". $1.40.
И малко кибрити.
Мерси.
Това е като да чувстваш всяка част от тялото си на върха на пенис.
- Уау.
- Ще ти я заема. Велика книга за обеците.
Не използват същия пистолет, като при пробиването на уши за зърната, нали?
Забрави ги тия пистолети. Пистолетите прецакват цялата идея на дупченето.
Всичките ми 18 дупки по цялоти ми тяло, са направени с игла.
По пет на всяко ухо, едно на зърното на лявата ми гърда,
две на дясната ми ноздра, едно на лявата ми вежда,
едно на пъпа ми, едно на устната ми и едно на клитора ми,
- Имам и съчма в езика си.
- Прощавай.
Просто ми е интересно,
но защо ще трябва да носиш съчма в езика си?
Заради секса. Помага при свирките.
Винченцо. Ела в офиса ми.
Това е Панда от Мексико. Много добра.
Това е Бава. Различна е, но пак толкова добра.
А това е Чоко от планините Харц в Германия.
Така, значи първите две са по 300 за грам. Като за приятели.
Но тази е малко по-скъпа.
Тя е по 500 за грам.
Но като пробваш и ще видиш за к'во си дал повече.
Всичко е наред с тия двете. Наистина, ама наистина готина дрога.
Но тази просто е трепач.
Нали знаеш, че току що се връщам от Амстердам.
Да ти приличам на чернилка? Случайно да сме в Ингълуд? Не.
Ти си в къщи. Тук идват белите,които...
правят разлика между добрата дрога и боклука.
Гледай сега, моята дрога спокойно може да конкурира Амстердамската...
- по всички параграфи.
- Доста смело казано.
Това не е Амстердам, Винс. Такъв е пазарът.
Коката е мъртва вече, като.... умряло куче.
Хероина се завръща и то адски бързо.
- Добре, де. Дай ми 3 грама от трепача.
- ОК.
Ако наистина е толкова добра, ще се върна и ще взема още кило.
Да се надяваме, че ще имам нещо останало като за теб,
но ако няма, ще ти дам от тайните си запаси.
Да видиш, че съм готин пич.
- Свършил съм балончетата. Да ти я сложа в пликче?
- Да, става.
Добре. Сега ще ти донеса едно.
Скъпа, ще ми донесеш ли малко пликчета от кухнята?
ОК.
Хей, какво мислиш за Труди? Няма си гадже.
- Искаш ли да излезеш отвън и да я изчукаш?
- Коя е Труди?
- Оная със железарията, дето е като терминатор ли?
-Не, тя е Джоди.
Жена ми.
- Извинявай, човече.
- Благодаря ти.
- Не, не мога. Трябва да ходя на едно място.
- ОК, няма проблеми.
- Ооо.
- Мерси, Джоди.
Още ли имаш онова Малибу?
Знаеш ли к'во е направил някой тъпанар оня ден?
- Какво?
- Разбил е ключалката.
- Баси шибаната работа.
- Разправяй ми ги на мен.
Три години я държах в гараж.
Беше навън само за 5 дни и някакъв празноглав тъпанар да я прецака.
Трябва да са мъртви, човече. Без съд, без съдии, направо екзекуция.
Ще ми се да го бях пипнал като го прави. Бих дал всичко да спипам тоя задник.
- Заслужава си да го направи, само за да мога да го хвана.
- Какъв тъпанар!
Няма по-лошо от това да се ебаваш с автомобила на някой?
- Не се ебавай с чужд автомобил.
- Не го прави.
- Просто е против правилата.
- Благодаря ти.
И аз ти благодаря.
- Нещо против да се боцна тук?
- Хей, моята къща е и твоя къща.
Много благодаря.
"Здрасти, Винсънт. Обличам се. Вратата е отворена.
Влез вътре и си сипи пиене. Миа."
Алоо?
Винсънт.
Винсънт.
Говоря по интерком-а.
Къде е-- Къде е интерком-а?
На стената между Африканските фигури.
От дясната ти страна.
Топло.
По-топло.
Диско.
Ало?
Натисни бутона ако искаш да говориш.
Ало?
Сипи си нещо за пиене, и докато се обърнеш ще съм долу.
Бара е до камината.
ОК.
Да вървим.
Какво е това място, по дяволите?
Това е Jackrabbit Slim's.
- На почитател на Елвис ще му хареса.
- Хайде, Миа. Нека отидем да хапнем пържола.
- И тук можеш да хапнеш пържола, татенце.
Не бъди--
След теб, маце.
Добър вечер дами и господа. Мога ли да ви помогна?
- Имаме резервация на името на Уолъс.
- Уолъс?
- Резервирахме кола.
Аа-ха, кола. Защо не седнете ей там в крайслера.
-Може ли едно кафе.
-Един момент, моля
Аплодисменти за Рики Нелсън!
- Добра работа, Рик. Благодаря ти.
- Винсънт!
Само да ви кажа да знаете, Рики ще се върне за втората част на шоуто,
така че се надяваме храната в Jackrabbit Slim's да ви хареса.
Благодаря ви.
Те-ле-фо-нен раз-го-вор за...
- Фи-лип Мо-рис.
- Какво мислиш?
Прилича ми на музей на восъчните фигури, ама живи.
Здрасти, аз съм Бъди. Какво да ви донеса?
Нека видим, пържола, пържола. О, да, за мен пържола Дъглъс Сирк.
- Това ще бъде.
- Как я искате приготвена?
- Хрупкаво препечена или супер алангле?
- Супер алангле и--
Я гледай, ванилова кола.
А за теб, Пеги Сю?
Ще си взема един...
бургер Дъруърд Кърби, алангле.
И... един пет-доларов шейк.
Какъв да е шейка, "Мартин и Луис" или "Амос и Анди"?
- "Мартин и Луис".
- Току що си поръча пет доларов шейк, нали?
А-хъм.
Това шейк ли е? Мляко и сладолед, нали?
- Май нещо такова.
- И струва 5 долара? Не слагате бърбън или нещо друго вътре, нали?
- Не.
- Просто проверявам.
Ей сега ще ви донеса питиетата.
Ще ми... свиеш ли една от тези, каубой?
Можеш да вземеш тази, каугърл.
- Мерси.
Забрави.
- Та...
Марселъс каза, че току що си се върнал от Амстердам.
- Правилно.
- Колко време беше там?
Малко повече от три години.
Аз ходя по веднъж на година за около месец да си почина.
Без майтап? Не знаех.
Че от къде да знаеш?
Чух, че си участвала в пилотно предаване.
- Това ми бяха 15-те минути.
- Какво беше?
Беше шоу за банда тайни агентки, и се казваше Силните Пет Лисици.
- Какво?
- Силните пет лисици.
Лисани, защото бяхме група хитри мацки.
Силни, защото вършим тежки задачи.
И пет, защото бяхме пет на брой.
Имаше една блондинка, Самърсет О'Нийл. Тя беше водачката.
Японската лисица беше майстор по кунг фу.
Черната девойка беше експерт по експлозивите.
Французойката беше специалистка в секса.
- Ами твоя специалитет?
- Ножове.
Моята героиня, Рейвън МакКой,
Е била отгледана от циркови артисти.
Според шоуто, тя беше най-смъртоносната жена с нож в света.
И знаеше безкрайно много вицове.
Нейният дядо, стар водевилист, я е научил.
И ако бяха одобрили филма, щяха да направят така...
че да разказвам виц всяка вечер.
Знаеш ли някой от тези стари вицове?
Ами имах възможност да казвам само един, защото направихме само едно шоу.
- Кажи ми го.
- Много е плосък.
Не бъди такава. Кажи ми го.
- Не, няма да го харесаш и ще се притесня.
- Ще се притес--
Казала си го на 50 милиона хора, а не можеш да го кажеш на мен?
- Обещавам да не се смея.
- Именно от това се притеснявам, Винс.
Нямах това предвид и ти го знаеш.
Сега вече със сигурност няма да ти го кажа защото говорихме достатъчно за това.
Баси сервитьора.
"Мартин и Луис".
Ванилова Кола.
Вкусно.
Мислиш ли, че мога да пробвам от това?
Разбира се.
Трябва да знам какъв вкус има пет доларовия шейк.
- Можеш да използваш моята сламка. Нямам бацили.
- Може би аз имам.
Ще се справя с тях.
Добре.
Мамка му, страшно готин млечен шейк!
-Нали ти казах.
-Не знам дали си струва петте долара, но е страшно добър.
- Не мразиш ли това?
- Кое да мразя?
Неловкото мълчание.
Защо ли мислим, че трябва да дрънкаме глупости за да ни е приятно?
Не знам. Добър въпрос.
Това е когато си мислиш, че си попаднал на някой специален.
Когато просто можеш да млъкнеш за минута и удобно да споделиш тишината.
Ами не мисля, че му е времето, но не се притеснявай. Току що се запознахме.
Ще ти кажа какво.
Отивам до тоалетната да си напудря носа.
Ти стой тук... и мисли какво да ми кажеш като се върна.
Ще помисля.
ОК.
Казах, Мамка му!
Мамка му.
Дайте ми спрей за коса.
Не обичаш ли като се върнеш от тоалетна, да видиш храната ти да те чака?
Късметлии сме, че въобще има нещо за ядене.
Не мисля, че Бъди Холи е нещо повече от сервитьор.
Може би трябваше да седнем при Мерилин Монро.
- Коя точно? Има две Монро.
- Не, само една е.
Това там е Мерилин Монро.
А това е Мими Ван Дорън.
Не виждам Джейн Менсфилд, може би е почивка тази вечер.
- Много умно.
- Да. Имам такива моменти.
- Измисли ли какво да кажеш?
- Ами, да.
Обаче...
ми изглеждаш много приятен човек, и --
- не искам да те обидя.
- Ооох.
Това не прилича на обикновено, безсмислено, скучно, опознаващо бъбрене.
Звучи ми така, сякаш имаш да казваш нещо.
Добре, де имам.
Но трябва да ми обещаеш да не се обиждаш.
- Не става.
Не мога да обещая нещо такова. Нямам идея какво ще ме питаш.
Питай каквото ще питаш, но естествената ми реакция може да е да се обидя.
Тогава без моя вина може да наруша обещанието.
- Нека забравим за това.
- Няма начин.
Да се опитам да забравя нещо толкова интригуващо ще бъде безполезно изпитание.
- Това факт ли е?
- И освен това ,
- не е ли по-вълнуващо, когато нямаш разрешение?
- Добре, де, добре.
Добре, ето.
Какво мислиш за това, което се случи на Антуан?
- Кой е Антуан?
- Tony Rocky Horror. Познаваш го.
- Паднал през прозорец.
- Хм.
Грубо казано е така. За да бъдем точни бил е хвърлен.
За да бъдем по-точни бил е хвърлен от Марселъс.
А за да бъдем още по-точни бил е изхвърлен от Марселъс заради теб.
- Това факт ли е?
- Не.
Не, не факт. Това е, което чух. Това е просто това, което чух.
- Кой ти каза?
- Някой.
"Някои" говорят много, нали?
Определено. Определено говорят много.
- Не се срамувай, Винсънт. Какво още говорят?
- Аз-- аз не се срамувам.
- Стана ли дума за чукане?
Не, не, не. Просто казаха, че Антуан ти е разтривал краката.
- И?
- И--и толкоз.
Това е.
Чул си, че Марселъс...
е метнал Tony Rocky Horror само защото ми е направил масаж?
- Ахъм.
- И вярваш ли на това?
Ами когато ми го казаха, звучеше разумно.
Звучало ти е разумно Марселъс да изхвърли Тони през прозореца...
затова, че ми масажира краката?
Звучеше ми прекалено, но това не означава, че не е така.
Разбирам го Марселъс като те пази.
Едно е мъжа ти да те пази.
А съвсем друго е почти да убие някой затова, че те пипал по краката.
Така ли е било?
Единственият път, когато Антуан ме е докосвал беше на сватбата ми като се здрависахме.
Сериозно ли?
Истината е, че никой не знае защо Марселъс е хвърлил Тони през прозореца...
освен Марселъс и Тони.
Когато мъжете се съберат, стават големи клюкарки.
Дами и господа. И сега дългоочакваният от вас момент.
Световноизвестният конкурс по туист на Jackrabbit Slim's.
Една щастлива двойка ще има възможността...
да спечели хубавия трофей, който Мерилин държи.
И така, кои ще са първите участници?
- Насам!
- Добре!
- Искам да танцувам.
- Аааа, не.
Не, не, не. Мисля, че Марселъс, моя съпруг и твой шеф,
ти е казал да ме изведеш и да правиш каквото искам.
Е сега искам да танцувам; да спечеля; искам тоя трофей.
- Така, че танцувай добре.
- ОК. Ама да знаеш, че ти ме покани.
Аплодисменти за първите ни участници.
Нега да се запознаем с тях. Как се казвате, госпожице?
Г-жа Миа Уолъс.
А вашият партньор?
Винсънт Вега.
Добре, нека да видим какво можете. Дано отнесете трофея!
На това ли казваш неловко мълчание?
Не знам как у казваш.
Питиета! Музика!
Отивам да пикая.
Нямаше нужда да ми казваш, но върви.
Едно питие и толкова.
Не бъди груб. Изпий си пиенето, но бързо.
Кажи "Лека нощ" и си върви.
Това е един вид морален тест.
Дали можеш да оправдаеш доверието.
Защото... е много важно да си верен.
И така, ще излезеш и ще кажеш "Лека нощ.
Прекарах си много добра вечер."
Отиваш до колата, качваш се, прибираш се в къщи, удряш една чекия, и това е всичко.
Добре, Миа.
Слушай, трябва да си ходя, става ли?
О, Господи.
Ти ме прее-- Господи!
Да си го начукам!
Хайде, трябва да се махнем от тук. Отиваме да се разходим.
За бога, не умирай, Миа!
По дяволите!
Вдигни.
Мамка ти, Ленс! Отговори!
Ленс! Шибаният телефон звъни!
Чувам го, да не съм глух.
Мислех, че си казал на тия педали да звънят толкова късно!
Да, казал съм им.
И сега точно това ще кажа на тоя шибан задник.
Ало.
Ленс, Винсънт е.
Имам голям проблем, човече. Идвам у вас.
Уау. Чакай малко, пич. К-какъв е проблема?
- Тая мадама, тя взе свръхдоза!
- Не, недей да я водиш тук!
Не се майтапя! Недей да водиш разни наркоманки у нас!
- Нямам избор.
- Какво-- Със свръх доза, ли?
- Тя направо умира, човече!
Тогава извади патрона със зъби, заведи я в болница и извикай адвокат.
- Не става!
- Това не е мой проблем, пич!
Ти си преебал работата, оправяй се сам!
По мобилен телефон ли ми се обаждате?
Не ви познавам. Кой сте вие? Не идвайте тук!
Затварям телефона! Шегаджия! Какъв шегаджия!
Какво, по дяволите, беше това?
Да не си полудял?
- Говориш за дрога по клетъчен телефон!
- Ленс, помогни ми.
- Катастрофира в къщата ми!
- Хвани я за краката.
Глух ли си? Няма да вкараш тая шибана кучка у нас!
Тази "шибана кучка" е жената на Марселъс Уолъс.
- Знаеш ли кой е Марселъс Уолъс?
- Да.
Ако се гътне, аз съм просто пътник!
И ще съм принуден да му кажа, че си я оставил да умре на твоята поляната.
Хайде, давай. Помогни ми. Вдигни я.
- Мамка му
Ленс!
Мамка му.
Един и половина през нощта е.
Какво по дяволите става?
Коя е тя?
Отиди и дай от хладилника спринцовката с адреналина.
- Какво й е?
- Свръхдоза!
- Изкарай я от тук!
- Донеси спринцовката!
- Да то го начукам! Да ви го начукам и на двамата!
- Каква шибана кучка.
Просто продължавай да и говориш, става ли?
Докато донесе спринцовката, ще си взема справочника по медицина.
За какво, по дяволите, ти е медицински справочник?
До сега не ми се е налагало да бия адреналин!
Не се занимавам със сополанковци! Приятелите ми могат да се контролират.
- Донеси спринцовката!
- Ще я донеса ако ме оставиш!
- Аз не те спирам!
- Спри да ми викаш и почни да й говориш!
- Донеси спринцовката!
- Добре, де!
- Побързай, изпускаме я!
- Търся я!
Какво търси?
- Не знам, някаква книга.
- Какво търсиш?
- Малка черна медицинска книга.
- Какво търсиш?
Малкия ми черен медицински справочник! Прилича на учебниците, дето ги дават на сестрите.
- Не съм виждала никакви медицински справочници.
- Вярвай ми. Имам един.
- Щом е толкова важен, защо не го държиш при спринцовката?
- Откъде да знам!
- Престани да ми досаждаш!
- Докато продължаваш да ровиш тая ще умре на килима ни.
Никога няма да откриеш нещо в тази бъркотия!
- Ако не млъкнеш ще те убия!
- Ленс, идвай тука!
- Разкарай ми се от пътя.
Свиня!
- Спри да се мотаеш и я инжектирай.
- Докато се оправям,
й съблечи ризата и намери сърцето й.
- Трябва ли да бъде точно?
- Ще я инжектираме в сърцето, така, че трябва да е точно.
Нямам идея къде е сърцето й. Мисля, че е тук.
- Това е.
- Добре, трябва ми дебел маркер.
- Имаш ли?
- Какво да имам?
Маркер. Флумастер, бе!
Шибан черен маркер! Господи!
- Хайде, човече, побързай!
- Мамка му! ОК, ОК. Мисля, че е готово.
- Побързай.
- Ще ти кажа какво да правиш.
- Ти ще я дупчиш.
- Не, ти ще го направиш.
- Няма да я инжектирам. Никога не съм го правил.
- Аз да не би да съм!
Нищо няма да правя! Тия я доведе, ти ще я бодеш.
Когато аз доведа у вас някоя кучка със свръхдоза, тогава аз ще я инжектирам.
Дай ми я. Хайде дай ми я.
Добре, казвай какво да правя.
Ок, трябва да я инжектираш право в сърцето.
- Но тъй като има гръдна кост-- Ще трябва да я пробиеш.
Трябва да вкараш иглата ето така
- със замах.
- Трябва-- Трябва да я пронижа 3 пъти?
- Не, само веднъж!
Но трябва да е здраво, за да може да пробиеш гръдната кост.
Като го направиш, изпразваш спринцовката.
- Добре. После какво става?
- И на мен ми е любопитно.
Не се майтапя! Ами ако я убия?
- Ами просто трябва да излезе от това състояние
- Добре, брой до три.
- Добре, готов ли си?
- Едно.
Две.
Три!
Ако си добре, кажи нещо.
Нещо.
Това беше яко.
- Уфф.
- Оох, човече.
Миа. Миа
Как мислиш--
Как мислиш да се оправим с--
с това дето стана?
Ами ти как мислиш?
Мисля, че ще е най-добре ако Марселъс да не знае нищо,
Ако Марселъс знаеше за този инцидент,
Аз щях да съм в по-голяма опасност от теб.
Доста се съмнявам.
Ако ти можеш да пазиш тайна, то и аз ще пазя.
Да стиснем ръце?
Ще мълчим ли?
Супер.
А сега ако ме извиниш, ще си отида у на да получа инфаркт.
Винсънт.
Все още ли искаш да чуеш оня виц?
Разбира се.
С изключение на това, че още съм вцепенен от ужас за да се смея.
Не, няма да се смееш, защото не е смешен.
Но ако искаш ще ти го кажа.
- Нямам търпение.
- Добре.
Три домата си вървели по улицата.
Татко домат, мама домат и малкото доматче.
Малкото доматче започнало да изостава, и татко домат се ядосал.
Отишъл при него стиснал го и казал,
"Кетчуп." (на англ. догонвам звучи по същия начин)
Кетчуп.
Ще се видим.
- Буч?
- Буч, спри да гледаш за малко.
- Какво има?
- Имаш специален гост.
Помниш ли като ти казах, че баща ти е загинал във военнопленнически лагер?
Това тук е капитан Кунс.
Той е бил в лагера с баща ти.
Здравей, млади човече.
Доста съм чул за теб.
Виждаш ли, аз бях добър приятел на баща ти.
Бяхме заедно в онази дупка Ханой...
повече от 5 години.
Да се надяваме, че...
ти никога няма да изпиташ това,
но когато двама мъже са в такова положение, в каквото бяхме ние...
и то за толкова дълго време,
се пораждат особени взаимоотношения.
Ако аз не се бях отървал--
съм сигурен,
че майор Кулидж щеше сега да говори така със сина ми.
Но нещата се стекоха така, че сега аз говоря с теб.
Буч...
Имам нещо за теб.
Този часовник тук...
е бил купен от пра-дядо ти по време на Първата Световна Война.
Бил е купен от бакалия в Ноксвил, Тенеси.
Направен е от първата фирма, произвеждаща ръчни часовници.
До тогава хората носели джобни.
Бил е купен от пехотинеца редник Ирайън Кулидж...
в деня, когато е отплавал за Париж.
Това е бил ръчният часовник на пра-дядо ти,
и го носел всеки ден по време на войната и...
когато изпълнил дълга си, се върнал при пра-баба ти,
свалил го, сложил го в една стара кутия за кафе, и той останал там...
докато дядо ти, Дейн Кулидж, бил мобилизиран...
и трябвало да отиде отвъд океана за да се бие с немците отново.
Този път това била Втората Световна Война.
Пра-дядо ти дал на дядо ти този часовник за късмет.
За нещастие късмета на Дейн не бил като този на неговия старец.
Дейн бил морски пехотинец и бил убит...
заедно с другите морски пехотинци при остров Уейн.
Дядо ти е бил лице в лице със смъртта.
Знаел е.
Никое от онези момчета не си е правило илюзията да се измъкне живо от острова,
и три дена преди японците да го превземат,
дядо ти помолил един картечар от въздушния транспорт, който се казвал Уиноки--
и никога преди не са се виждали--
да даде златния му часовник,
на малкия му син, който той не бил виждал.
Три дена по-късно дядо ти загинал, но Уиноки удържал думата си.
След войната той се отбил при баба ти,
донасяйки на баща ти, който бил още бебе златния часовник.
Този часовник.
Този часовник бил на китката на баща ти, когато бил прострелян в Ханой.
Плени ли го и го затворили във Виетнамски лагер.
Знаеше, че ако жълтите видят часовника,
ще бъде конфискуван и отмъкнат.
Според баща ти този часовник ти принадлежи по рождение.
Нямаше да позволи някой с мазни, жълти пръсти да докосва часовника на сина му,
и затова го скри на много скришно място - в задника си.
Пет години той носи този часовник в гъза си.
После умря от дизентерия-- Той ми даде часовника.
Аз крих това ръбесто парче желязо в гъза си две години.
Тогава...
след седем години, се върнах в къщи при семейството си...
и сега...
млади човече, ти предавам този часовник.
Време е, Буч.
В тежка категория,
- в десният ъгъл със сини гащета
тежащ 95 килограма,
Флойд Рей Уилсън!
ЗЛАТНИЯТ ЧАСОВНИК
Вече е официално.
- Уилсън е мъртъв!
- Дан, това май е най-кървавия,
най-брутален бой в този град.
Не съм виждал друг победител, да изчезва от ринга толкова бързо като Кулидж.
- Мислиш ли, че разбра че Уилсън е мъртъв?
- Според мен, да.
Видях как безумния му поглед се изпари и разбира какво е направил.
- Мисля, че всеки би се изпарил така.
- Имаш ли усещане, че...
трагедията ще се отрази на бокса?
Трагедия като тази ще разтърси света на бокса из основи.
От първостепенно значение е очите на световната федерация по бокс да останат--
Човече, знаеш че не--
- Марселъс.
- Не беше. Не съм го направил.
Не съм го направил.
- Как си?
- Страхотно.
Не съм ти благодарила за вечерята.
- Какво знаеш?
- Той е заложил.
- Ами треньорът му?
- Казва, че не знае нищо. Вярвам му.
- Мисля, че Буч го е изненадал и него.
-Не, човече, ние не "мислим"
Ние трябва да знаем. Закарай го при кучетата.
Със сигурност ще разберем какво знае и какво не.
В търсене на Буч-- Как искаш да го направим?
Ще обърна Земята за да намеря това копеле.
Ако отиде в Индокитай, искам във всяка купа с ориз по един негър...
готов да му го начука отзад.
Ще се погрижа.
Мистър.
- Хей, мистър.
- Какво?
Ти участва в оня мач, в мача по радиото.
- Ти си боксьора, нали?
- Кое те кара да мислиш така?
Хайде, недей така.
Ти си той, нали.
Знам че си ти.
Кажи ми, че си ти.
Аз съм.
Ти уби другия боксьор.
Мъртъв ли е?
По радиото казаха, че е мъртъв.
Съжалявам, Флойд.
Какво е усещането?
Какво е усещането за кое?
Да убиеш някой.
Да млатиш някой до смърт с голи ръце.
Ти добре ли си?
Да, но
това е тема, която ме интересува.
Ти си първия убиец, когото срещам.
Е?
- Какво е усещането да убиеш някой?
Сега ще ти кажа какво е.
Дай ми една от ония цигари там и ще ти разкажа всичко.
И така, Есмералда...
Вила Лобос-- Това Мексиканско име ли е?
Испанско е, но съм Колумбийка.
- Това е голямо прикритие, скъпа.
- Мерси.
А ти как се казваш?
Буч.
Буч.
- Какво означава?
- Аз съм Американец, скъпа. Имената ни не означават нищо.
Та да продължим,
Есмералда,
какво искаш да знаеш?
- Искам да знам какво е усещането да убиеш някой.
- Не мога да ти кажа.
Не знаех, че е мъртъв, докато ти не ми каза.
Искаш ли да знаеш как се чувствам сега, като знам че е мъртъв?
Въобще не съжалявам.
Какво да ти кажа? А?
Още като почнахме, нещата се объркаха.
Знам. Знам. Невероятно е.
Заеби го, Скоти. Ако беше по-добър боксьор, щеше да е жив.
Ако не си беше слагал ръкавици,
което е голямата му грешка, щеше да е още жив.
Да, добре, на кой му пука? Вече свърши.
Добре, стига вече за бедния, нещастен г-н Флойд.
Нека си говорим за богатия и преуспяващ г-н Буч.
Колко успяха да заложат?
Само осем? За колко време ще ги събереш?
Ще успееш ли до утре вечер? Не, разбирам.
Без няколко хаймани ли? О, Скоти, това е супер новина.
Това е страхотно, човече.
Да. А-ха. Не, аз и Фабиен изчезваме утре.
Сигурно ще ни трябват няколко дена за да стигнем до Ноксвил.
Добре, братле.
Прав си.
Дяволски си прав.
Добре, Скоти, ще се видим в Тенеси.
Добре братко.
$45,60.
И ето
още нещо отгоре за усилията.
И ако те питат кого си карала, какво ще кажеш?
Истината.
Трима добре облечени, мургави Мексиканци.
Лека вечер, Есмералда Вила Лобос.
Лека нощ, Буч.
Не светвай.
- Така добре ли е, Захарче?
- Oui.
Тежък ли беше денят?
Доста.
Бих се.
Горкичкият ми.
Можеш ли да се любиш?
Знаеш ли какво? Мислех си да взема един душ.
- Смърдя като пор.
- Харесва ми как смърдиш.
Чакай да съблека това яке.
- Гледах се в огледалото.
- И?.
Иска ми съм издута.
Значи си се гледала в огледалото и искаш да си бременна?
Издута. Да имам коремче.
Коремчетата са много секси.
Ти трябва да се кефиш,
щото си имаш.
Млъквай дебелако. Нямам си.
Моето е корем, като на Мадона когато направи "Lucky Star."
Не е същото.
Не знаех, че има такава разлика между коремче и корем.
Разликата е огромна.
Ще ти хареса ли ако си имам коремче?
Не.
Коремчетата правят мъжете да изглеждат просташки или като прасета.
Но при жените е много секси.
Всичко останало ти е нормално-- лицето, краката, бедрата, задника--
но с едно перфектно, закръглено коремче.
Ако си имах, щях да нося тениска с два номера по-малка...
за да го подчертавам.
Мислиш ли, че мъжете ще го намират привлекателно?
Не ми пука какво намират мъжете за привлекателно.
То рядко съвпадат това, което ние намираме приятно
за окото и ръката.
Ако имаше коремче, щях да ти ударя един по него.
- Щеше да ме удариш в коремчето?
- Точно там.
Щях да те задуша!
- Щях да го сложа на лицето ти докато се задушиш.
- Ще направиш това с мен?
- Да.
- Обещаваш ли?
- Да.
Събра ли всичко?
- Да.
- Добра работа, захарче.
Всичко ли мина по план?
- Не слуша ли-- ох
не слуша ли радио?
Никога не слушам мачовете ти. Ти ли спечели?
Да, аз.
- Ще се отказваш ли?
- Разбира се.
Значи всичко свърши.
Още не е, скъпа.
В голяма опасност сме, нали?
Ако ни намерят ще ни убият, нали?
Но нали няма да ни намерят?
Още ли искаш да дойда с теб?
Не искам да съм ти в тежест или да се натрапвам. Това е--
Кажи го.
Фабиен,
искам да си с мен.
- Завинаги ли?
- За винаги.
Обичаш ли ме?
Страшно много.
- Буч.
- Да?
Ще ме оправиш ли с език?
А ти ще го целунеш ли?
Да, но ти си пръв.
- ОК.
- ОК.
Буч.
Мисля, че съм пукнал ребро.
- Ще правим ли орален секс?
- Не, идиотче, скапан съм от мача.
- Не ми казвай "идиотче".
- Казвам се Фаби.
- Името ми е Фабиен!
- Спри.
- Спри!
- Казвам се Фаби--
Спри, загубеняко! Мразя този монголиден глас.
Добре. Извинявай. Извинявай.
Вземам си думите назад.
Ще ми подадете ли суха хавлия, г-це Прекрасно Лале?
- Това ми харесва. Обичам да ми казват "лале".
"Лале" е много по-добре от "монголоиден".
Не съм те нарекъл "монголоидна". Казах ти идиотче.
И си взех думите назад.
Буч?
Да, лимоново сладкишче?
- Къде ще отидем?
- Ами не съм сигурен.
Където искаш.
Ще изкараме много пари от това,
но те няма да са достатъчни...
за да живеем като царе вечно.
Мислех си да се смъкнем на юг.
Парите, които ще вземем ще ни отведат доста на юг.
- Може ли ако искаме да отидем в Бора Бора?
- Разбира се.
И ако ти омръзне, може да се преместим.
Може би в Таити, Мексико.
Но аз не говоря испански.
Ами ти не говориш и Бора-борански.
Освен това Мексиканския е лесен.
Какво значи това?
Къде е магазинът за обувки?
Първо се изплюй.
Отлично произношение.
За нула време ще го научиш.
- Колко е часът?
- Колко е часът?
Време е за лягане.
Приятни сънища, захарче.
Буч?
Зарежи.
Господи, изплаши ме? Кошмар ли сънува?
- Какво гледаш?
- Филм с мотори.
Не съм сигурна как се казва.
- Гледаш ли го въобще?
- Чат пат.
Малко е рано за взривове и гърмежи.
- За какво се разказва?
- Откъде да знам? Нали ти го гледаш.
- Не, бе, малоумнико, какъв беше съня ти?
- Не знам.
Не помня.
Много рядко помня сънища.
Я да видим кой е сърдит тази сутрин.
Защо не станеш да донесеш закуска.
Още една целувка и ставам.
- Сега добре ли е?
- Да.
- Ставай, мързеливецо.
- Ооо, Господи
- Колко е часът?
- Почти девет сутринта.
- В колко пристига влака ти?
- В единадесет.
- Знаеш ли какво искам за закуска?
- Какво, сладкишчето ми?
Ще си поръчам голяма чиния боровинкови палачинки...
с кленов сироп,
яйца и пет наденички.
Нещо за пиене?
Уау, добре ти стои.
За пиене-- Огромна чаша с портокалов сок...
и чаша кафе.
- След това ще похапна пай.
- Пай за закуска?
- Можеш да ядеш пай по всяко време.
Боровинков пай, за да е като палачинките.
И за финал тънко парче топено сирене.
Къде ми е часовника?
Там си е.
- Не не е.
- Провери ли?
Да по дяволите, проверих. Какво си мислиш, че правя?
Сигурна ли си, че си го взела?
Да. На нощното шкафче.
- На малкото кенгуру, нали?
- Да, беше на малкото кенгуру.
Да, ама сега го няма.
- Трябва да е тук.
Да, определено трябва да е тук, но не е! Тогава къде по дяволите е?
Фабиен, къде е шибания часовник на баща ми?
Имаш ли колко е изстрадал, за да ми го запази?
Нямам време да изпадам в подробности, но страшно много.
Можеше да изхвърлиш всички тия боклуци, но те предупредих за часовника.
Мисли.
- Взе ли го?
- Така мисля.
"Така мислиш"? Какво означава това, по дяволите? Да или не?.
Значи да.
Сигурна ли си?
Не.
Мамка му!
Копеле! Шибан--
Имаш ли въобще представа колко си тъпа?
Не!
Не си виновна ти.
Забравила си го в апартамента.
Ако си го забравила, не си ти виновна.
Доста неща ти казах да вземеш.
Напомних ти за него,
но не ти обясних колко е важен за мен.
Ако беше толкова важен, трябваше да ти кажа.
Не си телепат.
Нали не си?
Аз-- Аз съжалявам.
Недей. Просто няма да мога да закусвам с теб.
Защо няма да можеш?
Защото ще се върна да си го взема.
Няма ли да те дебнат гангстерите?
Тъкмо ще разбера.
Ако са там и не мога да го взема,
ще зарежа.
Аз го видях. Мислех, че съм го взела. Съжалявам.
Ето ти малко пари. Иди и си купи палачинки.
Приятна закуска.
Ще взема твоята Хонда. Ще се върна преди да си казала "боровинков пай".
Боровинков пай.
Е, не чак толкова бързо.
- Но доста бързо. ОК?
- Ок.
- Чао.
- Чао.
Мамка му! От всички боклуци, които може да забрави,
да забрави точно часовника на баща ми!
Специално й напомних--
на нощното шкафче, на кенгуруто.
Казах й: "Не забравяй часовника на баща ми."