The Stand (1994) (Stephen.King.-.The.Stand.(2of4).-.The.Dreams.txt) Свали субтитрите
How sweet the sound
That saved a wretch…
ОЦЕЛЯВАНЕТО част 2: Сънища
…like me!
Оугънкит, Мейн 29 юни
I once was lost,
but now am found;
Was blind,
but now
I see.
Обичам те, татко.
Фран! Господин Голдсмит!
Тук съм, Харолд. Влез.
Това е баща ми.
Ще го погреба в градината.
Тя бе любимото му място. Там ще почива в мир.
Горещо ми е и съм уморена. Би ли ми помогнал?
Разбира се.
Супергрип покосява нацията - правителството мълчи.
Заповядай. Малко е топла, но не е крайно лоша.
Няма проблеми. Обичам топла лимонада.
Харолд, всичко изглежда толкова странно. Изобщо не прилича на мястото, където отрастнах,
а на някаква чужда планета.
Разбирам те.
Никога не съм харесвал това място. Мечтата ми бе да избягам оттук.
Всички момчета, които ми се подиграваха в часа по физическо.
Всички момичета, които се смееха на начина, по който ходех.
Няма ги вече…
А аз ги искам обратно…
Каква лудост…
Двама души…
…от един град.
Двама души, които се познават…
…да се окажат имунизирани срещу това ужасно нещо! Все едно сме спечелили джакпота!
Това сигурно означава нещо.
Сигурно има и други оцелели.
Просто трябва да ги открием, не мислиш ли?
Трябва да отидем в Стовингтън.
Къде?
Стовингтън, щата Върмонт. Там има Правителствен център по болестите.
Ако има оцелели, които се опитват да открият лекарство против грипа, то те ще бъдат там.
Харолд, ти си гений!
Това е страхотна идея.
Разбира се има вероятност Стовингтън също да е изоставен.
Пътищата са задръстени.
Можеш ли да караш мотор?
Да! Джес ме научи.
О, да, твоят приятел…
Вече не.
Мислиш ли, че е възможно… Аз да бъда…
Харолд, винаги ще си останем приятели.
- O, забравих!
- Какво?
Изненадка. Веднага се връщам.
Открих го в гаража, докато търсех брезент.
Работи на батерии. Помислих си, че ще успее да ме поразсее. Да поразсее и двама ни.
Какво да ти пусна?
„Crowded House - Don't Dream It's Over”
There is freedom within, there is freedom without
Try to catch the deluge in a paper cup
There's a battle ahead, many battles are lost
But you'll never see the end of the road
While you're traveling with me
Hey now, hey now, don't dream it's over
Hey now, hey now, when the world comes in
They come, they come
to build a wall between us
We know they won't win
Now I'm towing my car, there's a hole in the roof
My possessions are causing me suspicion but there's no proof
In the paper today tales of war and of waste
But you turn right over to the T.V. page
Hey now, hey now, don't dream it's over
Hey now, hey now, when the world comes in
They come, they come
to build a wall between us
We know they won't win
Има ли някой тук?
Има ли някой тук?
Сентръл Парк, Ню Йорк 30 юни
Ставай, момче.
Има ли някой тук?!
Има ли някой някъде?!
Насам…
Къде?
Продължавайте да викате.
Не мисля, че имам нужда от Вас…
Няма да ме застреляте, нали?
Опасен ли сте?
Не знам. Не, не, не съм опасен…
O, боже...
Мога да помириша парфюма Ви.
И аз се радвам да Ви видя.
Освен птиците, ние може би сме единствените живи същества в този град.
Не си го и помисляй.
Наоколо има доста опасни хора.
И някои от тях са здрави, като нас.
Значи този пистолет не е чак толкова лоша идея?
Не.
Знаете ли какво?
Този съм го виждал и преди.
На Тайм Скуеър, точно преди всичко да отиде по дяволите.
Викаше нещо за чудовищата… Каза, че приближават.
И е бил прав…
Как искаш пържолата?
Нека бъде само леко препечена.
Надявах се да кажеш това.
Благодаря, благодаря..
Май си изгубих апетита…
Трябва да се махнем оттук.
Моля?
Да се махнем от града…
Не само, защото шансовете да ни застрелят са големи...
Представи си как ще смърди тук след две седмици.
Пет милиона души се разлагат под юлското слънце..
Какво е това?
Витамин С.
Извинявай, не е моя работа.
Извинението е прието.
Най-вече, защото мисля, че си прав - Голямата ябълка е на път да се опече..
Наистина ли искаш да дойда с теб, Лари?
-Да.
Добре. Кога?
Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Къде?
Ще тръгнем на запад. Към Небраска.
Там има един град - Хемингфорд Хоум.
Небраска? Защо Небраска?
Сънувам го..
И една стара негърка, която се нарича майка Абигейл.
Градът съществува, намерих го на картата.
Искаш да кажеш, че имаш видения за някаква черна старица?
Да…
Ти не си ли сънувала подобни неща?
Аз не сънувам. Никога не сънувам.
Почакай! Надийн!
Трябва да се… да се махнем от тази гробница.
Колко обичам да обичам Надийн.
Ей!
Строго Охраняван Щатски затвор Аризона 30 юни
ХЕЙ, НЯКОЙ ЧУВА ЛИ МЕ?!
Пуснете ме!
Пуснете ме оттук!
Трябва…
иначе ще умра от глад!
За всеки случай. Само за всеки случай.
Резервни запаси.
Ей, има ли някой?
Паутънвил Хилс, Индиана 30 юни
Бомбите зад борда!
Хей, Траш, какво каза старата Семпъл, когато и запали чека за пенсията?
- Кой е там?
- Знаеш ли, че който си играе с огъня се подмокря в леглото, Траш?
Ще те пъхнат в лудницата! Ще ти приложат шокова терапия.
- Млъкни!
- Ау, стой далеч от мен!
Ей, Траш! Защо не изгори даскалото?
Там няма никой, Траш… Те всички са мъртви.
Повече няма да могат да те наранят.
Няма да могат да ти се подиграват…
- Не могат. Вече не могат.
Живота ми ти принадлежи!
Бягай, Траш. Бягай!
Боклукчийо!
Боклукчийо!
Какво? Къде си?!
Навсякъде.
Ще те издигна високо в моя съвет, Траш. И ще те пратя да палиш!
Живота ми ти принадлежи!
Хемингфорд Хоум, Небраска 30 юни
Прав беше, Боже. Смокините свършиха работа…
ама хич не ми бяха вкусни.
Веднъж на всяко поколение чума ще връхлита човишкия род.
Така е казано в Библията.
Не мислиш ли, че този път отиде твърде далеч…
Плъхове в царевицата, Господи.
А плъховете са негови, нали?
Усещам, че идва насам…
…някои от тях ще се присъединят към него, нали?
Чувам те, Боже и изпълнявам волята ти…
Но не ми харесва особено.
Сигурно ти е отнело по-малко време за да изведеш
децата на Израел от Египет …
отколкото да отведеш децата на Америка до Колорадо.
Доктора каза да спра кафето.
А аз пия само една, добре де, две чаши дневно.
И до сега съм си жива.
Правя, каквото ми кажеш, Господи, не е ли така?
Но дори и собствения ти син е молил за чашата, отнета от устните му.
И аз се моля за същото…
и сигурно ще получа същите отговори.
What a friend we have in Jesus,
Господ ме защитава! Не се страхувам от такива като теб.
Мисля, че лъжеш, стара жено!
Махни се оттук, зъл дух!
Когато дойдат, по добре ги отпрати.
Послушай съвета ми - отпрати ги.
What a friend we have in Jesus,
All our sins and grieves to bear!
All our sins and grieves to bear! Твоята кръв е в моите ръце, майко!
What a privilege to carry,
Everything to God in prayer!
Мили Боже, махни това зло видение от погледа ми.
Ако волята ти наистина е те да дойдат тук,
то води ги бързо, преди да съм изгубила куража си. Aмин.
Има ли някой в къщи?
Помогни ми! Тук долу съм!
Моля ти, помогни ми.
Като че ли си много гладен, зайко.
Ще ме пуснеш ли, господине? Ще направя всичко, което пожелаеш.
Горкия той… На нищо не приличаш.
- Кажи ми нещо, Лойд.
- От къде знаеш името ми?
- Познах го.
Как издържа толкова дълго?
Просто скатавах по малко от храната, ето как.
А братлето плъх… как беше?
Поук трябваше да бъде тук, не аз. Идеята беше негова.
И се оказа тук с нищо друго за ядене, освен плъх в собствен сос? Егати лошия късмет.
Но това, май, е на път да се промени.
O, Боже.
О, почакай, синко, още нищо не си видял.
Не лошо, а?
Ей, така и не се представих… Приятно ми е да се запознаем, Лойд,
надявам се, че ще познаеш името ми.
А?
Нищо. Цитат от една класика.
Името ми е Флаг, Рандъл Флаг.
И преди да те изкарам оттук и да идем да похапнем малко хамбургери и пържени картофки,
трябва да сключим едно споразумение.
Ти ще бъдеш дясната ми ръка. Ще ти дам ключовете на кралството.
Избирам теб. Разбираш ли?
Някой правил ли е нещо подобно за теб?
Не. Дори Поук не е…
Просто тръгнахме заедно и после…
някак си се оказах тук…
„Някак си се оказах тук…” Е, и това е начин да го обясниш, нали?
Искаш ли да си разчистиш сметките с онези, които те натикаха тук?
Има си хас.
Естествено, че ще искаш.
Имам чуството, че си много специален, Лойд, истинска находка.
Не си от най-умните, но си първия.
Дори ще те направя шеф на Траш.
- На кого?
- Няма значение.
Искам само да не се разделяме, без предателства, без заспиване на поста,
ти и аз, Лойд. И в добро и в лошо.
Обещаваш ми и аз ти давам ключа.
Обещавам.
Свободен си, Лойд, излизай.
К`во става, приятелю!
Мой…
- Да отидем да похапнем?
- Да, добре.
Имаме адски много работа, и трябва да сме бързи. Но ще се справим, нали?
-Да.
- Ти и аз, войнико! Ти и аз!
тунелът Линкълн, Ню Йорк 1 юли
Лари… не мога да го направя.
Не мога.
Разбира се, че можеш. Аз съм с теб.
Не, не.Ти не разбираш.Не мога. Не понасям тъмни места, ще полудея.
- Страхотно…
- Съжалявам.
- Просто страхотно, Надийн.
Защо не ми го каза по-рано,преди да стигнем до тук чак от моста Вашингтон?
- Просто не ми го побира акъла…
- Защото мислех, че ще мога!
Защо аз? Защо аз?! Според мен, вече изпи достатъчно…
- Върни ми ги!
- Няма!
Няма да седя тука, сред 5 млн.мъртъвци и да те гледам как се самоубиваш.
Не!
Проклет да си.
Добре. Къде отиваш?
На моста Вашингтон. Сама.
Не ми минават тия номера, госпожичке! Ама наистина.
Приятно прекарване, когато те изнасилят и убият на 7-мо авеню, скъпа!
Страхотно.
Надийн, върни се! Това е лудост!
Извинявай! Щом искаш, нека е по моста. Само не отивай сама!
Майната ти.
Влизам!
Не ги гледай, глупако!
Лари!
Кой е там?!
Идентифицирайте се!
Хайде, направете го!
Започвайте да говорите, преди да съм започнал да стрелям!
Хайде, бе!
Лари! Моля те, не стреляй!
Надийн? Не мърдай, чуваш ли ме!
Лари! Лари! Лари!
Ранена ли си? Прострелях ли те?
Не..усетих свистенето..един куршум мина толкова близо до лицето ми.. и нещо ме одраска по лицето.
- Боже, толкова съжалявам.
- Няма нищо.
- Още ли си ми ядосан заради хапчетата?
-Не, не.
-Повече няма да ги взимам.
- Добре, добре, Надийн.
O, Господи…
О, мили Боже!
Да ти кажа, Джърси никога не е миришел толкова хубаво..
Атълбъро, Масачузетс 1 юли
Май не го пеете съвсем точно…
Спокойно, аз съм приятел.
Надявам се да е така.
A, това ли? За защита по пътя.
Точно така- и аз бих го направил.
Глен Бейтман на вашите услуги.
Стю Редман, от източен Тексас.
Коджак! Кажи "здравей" на Стю Редман. Той е само едно нещастно псе!
Не му се карай чак толкова,
той е първото куче, което виждам от 3-тата седмица на юни насам.
Супергрипа отнесе повечето кучета, барабар с идиотските им господари.
Никак не е честно.
Няма ли да е по-добре да си с очила, докато рисуваш?
Не и когато рисуваш като мен.
Пайпърсвил, Пенсилвания 2 юли
Не мога да направя това. Съжалявам.
- Разбира се, че можеш. Можеш да направиш всичко.
Не, не! Не мога.
Искам те.
- Знам, но…
- А ти искаш ли ме?
Знам, че е така.
Какъв е проблемът тогава?
Просто…
…се нуждая от повече време.
- Заради сънищата е, нали?
- Казах ти, че не сънувам.
Хайде, Надийн. Признай си.
Аз сънувам същите неща.
Нищо не знам за това. Просто…
трябва ми малко време.
Да, разбира се.
Време има достатъчно.
Благодаря.
What a friend we have in Jesus,
All our sins and grieves to bear!
Хората в града ме наричат майка Абигейл.
Дошъл си да ме видиш, нали, Лари?
Да, Хемингфорд Хоум…
или Боулдър… или едното място, или другото.
Толкова е студено.
Него искам, не теб. Но ти ми принадлежиш, Надийн…
- Ти си Обещаната.
-Защо аз? Кой обеща?
Няма значение.
Надийн, моя любов.
Докато успяваш да скриваш мислите си от старицата, всичко ще е наред.
А когато дойдеш при мен, ние ще се …
…оженим.
Искам да напуснеш мъжа, с който пътуваш, още тази вечер.
Мога да се справя с Лари, той е просто едно момче..
Напусни го!
Не!
Напусни го!
Надийн!
Лари, когато четеш това, аз ще съм тръгнала. Ако остана, ще спя с теб -
а не мога да си го позволя. Имам си причини.
Благодаря ти, че беше до мен. Довиждане.
Много любов: Надийн
P.S. Беше прав за сънищата.
Мей, Оклахома 4 юли
Хей, господине, внимавайll!
Мале, господине, якичко паднахте. И още как! Мили Боже!
Извинявам се, че ви уплаших, господине. Ама и вие ме стреснахте!
Вие сте първия човек, който виждам сякаш от цяла вечност!
Аз ги наредих, господине. Харесва ли ви?
Аз, да. Събрах всички манекени от витрините в целия град.
Украсих малко главната улица, за да я поразвеселя. Много е тъжно тук без другите.
Харесва ли ви?
Благодаря. Декорирането ми е хоби.
Л-у-н-а… така се пише хоби.
Искате ли да ви заведа до аптеката?
Можете да вземете каквото ви трябва за главата. След като всички си отидоха, няма да е като да крадете.
Май не обичате да говорите много, а?
Съжалявам, господине, не мога да чета.
Само няколко думи. Изкарах до 3 клас в училище и после..
отпаднах.
Тогава можех да чета някой неща, но после ги забравих.
Съжалявам, господине, не ви разбирам…
Татко винаги е казвал, че не вдявам много конците..
Това беше шега…
Татко беше голям шегаджия.
Ей, разбрах! Ти си като оня работник от стария Албион.
Том Кълън знае…л-у-н-а… така се пише глухоням.
Кога ще се върнат другите, господине?
Предполагам, че всички са отишли в Канзас.
Всички разправяха в какъв малък и тъп град живеем,
откакто фалира пързалката за ролкови кънки. Сега имаме само едно автокино,
а там показват само филми за едни, дето размахват брадви.
Л-у-н-а…така се пише брадва.
И така всички заминаха за Канзас-сити.
Освен мама. Тя настина и умря.
Занесох я в гробището.
Та тя не отиде в Канзас с другите. Тя е в рая.
И живее заедно с Исус.
Господине, ако отивате в Канзас, мога ли да дойда с вас?
Не искам повече да стоя тук.
Толкова е пусто…а нощем е страшно.
Да карам кола? Том Кълън? О, не…
Май и ти не можеш, а?
Имам нещо точно за вас, госпожо.
А, велосипед. За кого е?
Искате да дойда с вас? До Канзас-сити?
Да видим старата черна дама?
точно така. Тя живее в малка къща сред царевицата.
Свири на китара на верандата. При нея бих отишъл.
Ама при оня няма да ходим, нали? Оня, дето се превръща на гарга и отлита..
Той носи ботуши, дънки и дънково яке със много специални копчета.
Той прилича на човек, но не съм сигурен дали е такъв.
Няма да го приближаваме, нали, господине?
Добре тогава! Готов съм. Да тръгваме…
Л-у-н-а..така се пише готов.
Л-у-н-а.. Така се пише Небраска.
Време е да тръгваш, Стюарт. Ела да ме видиш.
Коя си ти? Коя си в действителност?
Последната ти надежда. Ако ме изпуснеш в Хемингфорд Хоум, да знаеш, че ще се преместим в Колорадо.
- Мисля, че знаеш къде.
- В Боулдър, но…
Плъховете му принадлежат.
Стой надалеч, източен Тексас, или всички ще умрем!
Чумата!
Ела да ме видиш заедно с приятелите си.
Ако не направя нещо проклетите сънища ще ме подлудят.
Така че отивам в Небраска. Трябва да разбера, какво означава всичко това.
Искаш ли да дойдеш с мен?
Защо не? Но само ако намерим мотор с кош…
Няма да изоставя Коджак.
Не звучиш много ентусиазирано…
Когато не си доспя, ставам раздразнителен.
Кошмари?
Името на мъжа в пустинята е Флаг. И той убива всеки, който се изпречи на пътя му.
Ами ако отидем в Небраска и старицата наистина е там?
„Хората тук ме наричат майка Абигейл. Аз съм на 106 години и все още сама правя хляба си."
Да, това е тя.
Да кажем, че съществува. После какво?
Очевидно тя е нещо като магнит. Ако започнем да оправяме тая каша…
тя ще бъде нашия магнитен полюс север.
Чуваш ли?
- Здравейте!
- Здрасти!
Как я карате?
Аз съм Стю Редмън, а това е Глен Бейтмън.
А онзи, косматия там, е Коджак.
- Фран Голдсмит.
- Приятно ми е.
И на нас ни е приятно да ви видим. Нали, Харолд?
Не знам… Трябва ли да приемем, че са наред само защото помнят как да се здрависат?
Не ви мисля злото, господин…
…Лаудър, Харолд Лаудър.
Никога няма да излекувам мазолите на задните си части, Харолд!
-На къде сте се запътили?
- Към Небраска.
- Стовингтън, Върмонт.
- Какво? Нещо не е наред ли?
В Стовингтън само ще си загубите времето.
- Не смятам, че сте най-компетентния по този въпрос.
- Той е бил там. И знае.
- Опитали се да го убият.
- Наистина ли?
- Да.
Вижте, двамата с Глен тъкмо мислехме да тръгваме към Небраска.
Двамата… …сънуваме един и същи сън.
Сънищата не са рационални.
Да но...Така или иначе сме в една посока- защо да не пътуваме заедно?
- Добре.
- Не!
- Харолд!
Не ми харесва вида им. Особено на този тук.
Може ли да поговорим насаме?
Ще говоря без увъртания…
Не мисля да ти развалям работата.
Това е последното нещо на света, което бих искал.
Спокойно. Последното нещо на света.
Ето ги.
Не, благодаря.
Добре.
Глен.
Не е зле.
Студена.
Наслаждавам и се, защото мисля, че това лято ще има недостиг на студена бира.
- И все пак ми се иска да проверим в Стовингтън.
- О, Харолд, защо?
Да речем защото съм от Мисури и не приемам думите на хора,
които току що съм срещнал, за свещени.
Добре… но там има неща, които не би искал да видиш.
Център по Контрол на Болестите Върмонт 7 юли
Все още ли си от Мисури?
Прат, Канзас 8 юли
Беше прав… не трябваше да ям проклетите ябълки.
Къде отиваш?
Не се бой, няма да ида никъде. Краката ме болят.
Мили Боже… Истински ли си?
По-добре кажи нещо…
Ти си глухоням?
В този тъп град се появи жив човек и той се оказа глухоням.
Здравей. Казвам се Джули Лори.
Ох…не можеш да ми кажеш твоето име,а?
Сладурчето да не го боли коремчето?
А, за него ли е...
Казвам се Ник Андрос, а приятелят ми е Том Кълън. Той е…
бавноразвиващ се
Боже, какъв късмет, глухоням и бавноразвиващ се.
Всички глухонеми ли имат такива големи пищови?
какво?
Не…
Прегърни ме. Трябва.
Бях толкова самотна.
Не! Какво правиш?
Той е само някакъв слабоумник. Не усеща нещата както аз и ти.
Може да почака.
Какво?
Махай се!
Глупаво чучело!
Ябълките са виновни.
О, не, не, господине.
Я виж! Коя е тя?
Как си сладурче?
Разбрах, че не се чустваш добре.
Казваш се Том, нали?
Том Кълън… Л-у-н-а така се пише Том Кълън.
Не искам никакви лекарства!
Точно така. Знаеш ли какво казват за това нещо? Че е отровно!
Не!Не! Том Кълън не пие отрова. Татко ми забрани.
Той каза, че щом убива плъховете в обора ще убие и мен.
Моля те, не ме карай да го пия! Моля те!
О, не! Татко му казал да не го прави! Глухчо може да го направи.
Боже колко е смешен без малко да се разплаче.
Ти, глухо копеле!
Така ли? Няма да посмееш!
Моля ви. Не се бийте.
Вече се чувствам по-добре.
Мога да продължа. Виждаш ли?
Е, добре! Ще прочета тъпата ти бележка!
Не се нуждаем от теб.
Просто се пошегувах, глухчо! Просто шега, глупако!
Просто шега!
Ще ви спипам - теб и твоя тъп приятел.
Извинявай, господине, че плаках като бебе, но
тя ужасно ме уплаши, наистина.
И теб ли?
О,да. Да се махаме преди да се е върнала.
Тя стреля по нас! Да се махаме от тук!
Махайте се! И да не сте посмели да се върнете!
Ако видя някой от вас отново, ще го убия!
на 50 км. западно от Прат 9 юли
Горещо!
Какво е това?
Господине! Трябва да се скрием! Може да е тя!
Да, тя остана там. Том знае, но...
Ами ако този е като нея?
Може да е като нас? Добричък?
Свещена краво... Страшно се радвам да ви видя, момчета.
Към Небраска ли отивате?
Приятеля ми не може да говори. Той е глухоням, но е много умен!
Сигурно е. Поне вида му е такъв.
Казвам се Ралф Брентнър.
Аз съм Том Кълън. Л-у-н-а, така се пише Том Кълън.
Не знам неговото име, защото не мога да чета, а така ми се иска.
Казвам се Ник Андрос. Да, отиваме в Небраска.
Приятелят ти се казва Ник Андрос. Л-у-н-а..май така се пише Ник.
Ник Андрос, как си?
Качвайте се, момчета. Доста път ни чака преди да се стъмни.
близо до Де Мойнс, Айова 11 юли
Don't you understand, what I'm trying to say?
Can't you see the fear that I'm feeling today?
If the button is pushed, there's no running away,
There'll be noone to save with the world in a grave,
Take a look around you, boy, it's bound to scare you, boy,
But you tell me over and over and over again my friend,
Ah, you don't believe we're on the eve of destruction.
Yeah, you don't believe we're on the eve of destruction.
Благодаря ти, Боже! Толкова съм щастлива да видя друг човек!
Приятно ми е да се запознаем.
И на мен, повярвайте ми.
Как си, синко?
Джо!
Прибери го!
Приятно дете! Така ли посреща хората?
Извинявайте. Той е травматизиран.
А не сме ли всички?
Май е така.
Аз съм Луси Суон.
Намерих момчето в един супер в Айова-сити.
Мотаеше се и ядеше сладки работи.
И тогава реагира така…
Ама го взе със себе си..
Сам щеше да умре.
Какво се е случило там? Удар от светкавица?
Започна на здрачаване.
Цяла серия от експлозии в западната част на града,
където са петролните цистерни… През нощта излезе вятър
и до сутринта града го нямаше.
Мисля, че бе нарочно…
Искаш да кажеш, че някой умишлено е изгорил Де Мойнс??
Да.
Кой, за Бога, би искал да изгори цял град до основи?
Юта, Пустите земи 11 юли
Ще ти дам висок пост в моя съвет и ще те изпратя да палиш!
Сибола. Виждам я.
Както ми обеща.
Хемингфорд Хоум, Небраска 15 юли
Благодаря ти, Господи.
Не можах да го изпусна на пода.
Още не съм набрала царевица.
Може би ще ми пратиш някой, който да ми помогне?
Благодаря ти, Боже мой!
Здравей, майко!
Ралф Брентнър. Толкова се радвам да те видя!
Нито веднъж не объркахме пътя. Ник знаеше точно как да стигнем до тук.
Здравей, Ник…
Радвам се да те видя.
Бог да те благослови.
Успя, Ник! Доведе ги.
Ти си първия от многото…
Всички сте добре дошли!
Не можем да останем дълго, но преди да тръгнем пак,ще си починем, ще похапнем
и ще се поопознаем.
- Бабо?
- Да, миличка?
- Ти ли си най-старата жена на земята?
- Шшш, Джина! Не е учтиво така!
Може и така да е, скъпа! Може и да съм…
- Страхотен обяд, госпожо!
- Не беше зле.
Пилето бе попрепържено, но майка ми казваше…
по-добре така отколкото без хич.
Оправих леглото за малката в задната стая.
Жената… как се казваше?
Сюзън… Сюзън Стърн.
Как изобщо разбра, че трябваше да дойдеш при мен?
Сънувахме те, майко.
Теб и оня мъж.
…Оня мъж.
Хайде, време е за сън.
Бог да благослови детето.
Бе ми казано, че ще бъдем като снежна топка, която се търкаля надолу по хълма
и докато пътуваме на изток, с нас ще тръгват и други хора.
Казано? От кого, майко?
От Бог. Ние не чуваме всичко, което ни казва,
но виж колко добрини е направил.
Ти също си избран, Ник. Бог те е посочил,
а той има повече от един пръст.
Тъмна съдба лежи пред избраните.
Тъмна и кървава.
Ами ако черния човек, който сънуваме, не съществува?
Може да е.. как го наричат.. Караконджул?
Сънувахте и мен. Аз караконджул ли съм?
Не, госпожо…
Той е съвсем истински и наша работа е да се разправим с него.
Бог не обяснява решенията си на такива като Аби Фриймантъл.
Е?
Ник казва…
той казва, че не вярва в Бога.
Бог да те благослови, Ник! Това няма значение.
Той вярва в теб.
ОТИВАМЕ В БОУЛДЪР СЛУШАЙТЕ РАДИО НА ОБХВАТ 14
Добре съм. Просто мислих дълго.
Някога тази земя принадлежеше на баща ми.
Докъдето ми виждаха очите.
Брат ми я изгуби, парче по парче, след смъртта му.
Казах си „Не се тревожи, Аб, дори да стигнат
до самия дом. Каквото дойде."
Е, дойде.
Виж приятелите си, седнали в проклетия камион.
И виж мен - старата, която прилича на нещо
смачкано от товарен вагон.
Това ли е Бог?
Стар товарен вагон, който ще те смачка,
ако не направиш това, което ти каже?
O, Боже!
O, Ник…
Идвате ли?
Хайде, Ник.
Ралф чака.
Боулдър, идваме!
Лас Вегас, Невада 16 юли
Сибола.
Живота ми ти принадлежи!
Сибола!
Прекрасен град. Живота ми ти принадлежи!
Има ли някой тук?
Какво ще го правим?
Оставете го да спи. Флаг го иска.
А къде е Флаг?
Очакваш го с нетърпение, така ли, Бари?
Само си помислих…
Флаг ще дойде. Той очакваше тоя мъж. Той е някой специален.
Живота ми ти принадлежи…
Боулдър, Колорадо 17 юли
Благодаря ти, Боже, Че ни преведе през прерията и ни доведе до началото на планините.
Моля те, грижи се за нас в дните, които ни очакват,
помогни ни да се обичаме и да изпълним волята ти,
колкото и трудно да ни изглежда понякога.
Том! Идва насам!
Какво има, Джина?
Парадът! Ела да видиш!
Боже, наистина…
Л-у-н-а…така се пише парад.
Помогни ни да останем верни, Боже.
Помогни ни да оцелеем…
превод: michelle