Dark City (1998) Свали субтитрите
После дойдоха Странниците.
Това беше раса, стара като самото време.
Те бяха достигнали съвършената технология -
възможността да променят физическата реалност само чрез волята.
Наричаха тази възможност "Настройка."
Но те умираха.
Цивилизацията им западаше,...
и се налагаше да изоставят своя свят,...
търсейки лек срещу собствената си смърт.
Безкрайното им пътуване ги доведе до малък син свят...
в най-отдалечения край на галактиката.
Нашия свят.
Те мислеха, че най-накрая тук са намерили...
това, което търсят.
Името ми е д-р. Даниъл По Шрибър.
Аз съм просто човек.
Помагам на Странниците при провеждането на експериментите им.
Аз предадох собствения си вид.
ГРАД НА МРАКА
ШЕЛ БИЙЧ
Объркан сте, нали?
Изплашен. Точно така. Мога да ви помогна.
- Кой е?
- Аз съм доктор.
Трябва да ме чуете. Изгубили сте паметта си.
Имаше експеримент. Нещо се обърка.
Паметта ви беше изтрита. Разбирате ли ме?
Не. Не разбирам. Какво става тук?
Докато говорим, за вас идват хора.
Не позволявайте да ви намерят. Тръгнете веднага.
Ало? Там ли сте?
Хей, г-н Мърдок, От Автомата за храна се обадиха.
Казаха, че сте си оставили там портфейла.
Предлагам ви да си го вземете, тъй като сте платили само за три седмици,...
а те свършиха преди 10 минути.
Бил съм тук три седмици?
Тук е написано черно на бяло, г-н Мърдок.
Денят и часът.
Грижим се за книгите си като за леглата - чисти и спретнати.
- Ще се погрижа за това по-късно.
- Погрижете се.
Единственото, което ви прави гост в тази дупка...
са парите на масата!
Такива са правилата. Три седмици са си три седмици.
Няма отстъпка за добро поведение.
Г-н Мърдок, нали? Къде е той?
Тръгна преди няма и пет минути.
Спете сега.
Когато започва ритъмът на румбата
танцувай с мен
разлюлей ме
Както лудият океан прегръща брега
дръж ме здраво
Люлей ме още
като цвете, люшнато от бриза
наведи се с мен
люлей се леко
Когато танцуваме, сме само двамата
Стой със мен
люлей се с мен
Ей, сладурче, той каза, че е лекар на мъжа ти.
Иска да говори с теб.
Извинете.
- Доктор...
- Шрибър.
Моля ви, няма ли да влезете? Вие трябва да сте Ема Мърдок.
Благодаря ви, че се отзовахте толкова бързо.
Какво е това?
Един доста груб експеримент предназначен да подпомогне изследванията ми.
Не разбирам. Казахте, че сте лекар на съпруга ми,
а той никога не е споменавал за вас.
Истината е, че Джон идваше при мен...
от доста отдавна.
Той беше обсебен от чувства за предателство...
произхождащи от брачните ви различия.
- Джон ви е казал какво се е случило.
- Да.
Кога го видяхте за последен път?
Преди три седмици. Приготвяше си куфара.
Беше ми много ядосан.
Разбирам, колко ви е трудно,...
но заради Джон,
бих желал да ме приемете като приятел, Ема.
Изглежда, че Джон е прекарал психологичен срив.
- Пълна загуба на паметта.
- Не говорите сериозно.
Напротив. Може да халюцинира.
Дори да буйства.
Ако се опита да се свърже с вас, трябва да ми се обадите веднага.
Където и да е мъжът ви, той търси...
себе си.
Добър вечер, г-н Мърдок. Г-н Мърдок беше, нали?
Г-н "Дж-нещо-си" Мърдок?
Дж. Мърдок. Как беше името ви? Джъстин? Джери?
Името ми е Джейсън Мърдок. Джон Мърдок.
Джейк Мърдок. Как е? Здрасти. Джак Мърдок.
Трябва да се стегна.
Казах му, парите - на масата.
Казах, "Слушай, три седмици са си три седмици."
- Къде е късметлията?
- Горе, сър. Стая 614.
Момиче на повикване.
- Добър вечер, Хъсълбек.
- Инспектор Бъмстед.
Връзката ти е развързана.
Съжалявам.
Много се радвам, че сте тук, сър.
Казват, че детектив Валенски го е стегнала шапката.
Просто предавам, какво са ми казали, Хъсълбек.
- Много благодаря.
- Извинете ме.
- Ехо?
- А, ти ли си.
- Оставили сте портфейла си тук.
- Кога?
- Когато бяхте тук за последен път.
- Кога е било това?
Когато си оставихте портфейла. Да не очаквате да си спомням?
- Извинете ме!
- Не, не, сериозно.
- Накъде си тръгнал, шефе?
- В къщи.
И къде е това?
Нямате ли си друга работа?
Просто си върша работата, Мей.
Навън има убиец.
Вместо да си почиваш, върви да го търсиш.
Тръгвай. Махай се от тук.
Хайде.
Какво имаме до тук? Само шест курви?
- Така смятам, сър.
- Пиша му отличен за усилията.
И така, Хъсълбек,
що за убиец ще спре, за да спаси една умираща рибка?
- Хванахте ме, сър.
- Бъмстед.
Какво те прихваща? Този убиец ни обикаля,
благодарение на Валенски.
С цялото си уважение, г-н главен инспектор,
Познавам Еди отдавна, и той е добро ченге.
Каквото и ченге да е бил Валенски някога...
отдавна се е пуснал по течението.
Нека аз да говоря с Бъмстед!
Хайде! Дръж се!
Франк!
- Хвани го за ръката!
- Наблюдават ни!
- Ставай!
- Няма излизане от тук!
Господи, не виждаш ли?
Пусни ме! Няма да те нараня.
- Какво беше това?
- Валенски.
Наказан съм заради греховете си, нали?
Какво сторих за да заслужа това? Откъде започвате?
Всичко, което детектив Валенски предаде...
трябва да е тук, така че...
Единственото, което трябва да бъде предадено, е Валенски.
Няма нищо по-добро от малко здравословна параноя.
Дойдох да обявя съпругът си за изчезнал.
- Занесете го на предното бюро.
- Казаха ми да дойда при вас.
Името му е Джон Мърдок.
Тези имена означават ли нещо за вас?
Не. Кои са тези жени?
Защо търсят съпруга ми?
Ще го обвините ли в нещо?
- Може би. Може би убийство.
- Чие убийство?
- На кого?
- На всичките.
Г-жо Мърдок, Съжалявам. Не исках да ви тревожа.
Съжалявам, че дойдох. Направих грешка.
Дайте ми само секунда, за да ви обясня.
Срещали ли сме се преди?
Ако е така, надявам се още да си жива.
Как ти е името, скъпи?
Джон.
Е, това е подходящо име.
Просто си мислех.
Това, което правиш...
Изглежда малко опасно... точно сега.
Откъде знаеш, че не съм убиецът?
Не приличаш на убиец. Защо?
Чувстваш ли някакви желания, за които трябва да знам?
О, по дяволите.
Изглежда си открил неприятната си природа.
- Кой сте вие?
- Можем да зададем същия въпрос.
Сега... спи.
Той може да Настройва!
Какво трябва да се направи? Този човек е опасен.
- Казва се, че може да Настройва.
- Невъзможно!
Видяхме го със собствените си очи.
Понякога впечатването не се получава.
Когато са будни се държат нестабилно.
Откриваме ги да бродят, като изгубени деца.
Но този е различен, нали?
- Какво имаше да казва доктора?
- Не успя да докладва.
- А г-н Бързия?
- Няма вече г-н Бързия.
Г-н Бързия... мъртъв, да.
Горкият г-н Бързия.
Г-н Книга... той знае ли?
Не трябва ли да знаем, г-н Ръка?
Надявахме се да научим повече, преди да споделим с вас.
Не можем да научим нищо, преди да го овладеем.
Трябва да имаме този човек.
От любимата ми марка, надявам се.
Тревожех се за теб.
Наказваш ли ме?
Ако изчезването е твоя начин да ме наказваш,
не го оценявам.
За какво говориш?
Намерих тези ключове в джоба си, тъй че предполагам, че живея тук.
- Ти трябва да си моята съпруга?
- "Трябва да си"?
Ти... наистина... не знаеш коя съм, нали?
Твоят лекар ми се обади. Тревожеше се че това може да се случи.
Моят лекар?
Даде ми визитката си. Отчаяно се опитва да те намери.
Чувствам се сякаш изживявам нечий кошмар.
Какво ми се е случило? Защо съм ходил на лекар?
Имах връзка с друг.
Ти ми беше ядосан.
Затваряме. Басейнът е затворен.
Д-р Шрибър.
Най-лошото е...
че бяхме принудени да те търсим навън.
Знаеш колко ни е неприятна цялата тази влага.
- Съжалявам. Аз...
- Не можа да докладваш, нали?
Бях изплашен. Имам слабо сърце, нали знаете.
Мислим, че слабостта ти не се дължи на сърцето.
Намерихме това в хотелската му стая.
Трябва ли да възпроизведем отново паметта на г-н Мърдок?
Опитах се да го възстановя, но той се събуди.
Изби спринцовката от ръката ми.
- Значи няма спомени?
- Само откъслечни.
Процедурата беше прекъсната.
Предполагам, че е само въпрос на завършване.
И преди сте имали отклонения, нали?
Това не е отклонение, докторе. Този може да Настройва.
Но това е невъзможно. Само вие имате тази способност.
Ще обработите друг шаблон... на спомените на субекта, нали?
Разбира се. Ще го възстановя отново.
Не. Нуждаем се от тях за съвсем различни цели.
Почти полунощ е, г-н Шрибър.
Ще говорим отново след тазнощното Настройване,
но без повече закъснения, нали?
Без несъгласуваност в поведението ви.
Полицията те търси.
Знам. Видях вестниците.
"Убиец дебне пешеходците в града"
Бях с една от онези жени.
- Преди да дойда тук.
- Не разбирам.
Срещнах я извън един Автомат. Предполагам че съм искал да се проверя.
Исках да знам дали ми е присъщо да правя тези неща.
Може би съм си изгубил разсъдъка,
но който и да съм, аз все още съм си аз, и не съм убиец.
Вярвам ти.
Така ли?
- Какво?
- Колата отвън.
Тази с която пристигна.
Това е ченге. Той ме остави тук.
Не знаех, че е още тук.
Стой и не мърдай, господине!
- Почакайте. Сбъркали сте човека.
- Стойте настрана, моля.
Не съм убил никого.
Засега сте само заподозрян.
Обърнете се. Ще изслушам, каквото имате да казвате.
Няма да повярвате, какво имам за казване.
- Пробвай.
- Преследват ме.
Една група мъже. Искат ме мъртъв.
А дори не знам, дали... те не са дори...
Да, кой ще слуша един луд?
- Стойте настрана, г-жо Мърдок.
- Бягай!
Никой не ме слуша.
Мърдок, спри!
- Колко още?
- Почти сме там, приятел.
Случайно да знаеш пътя до Шел Бийч?
Шегуваш ли се? С жена ми изкарахме медения си месец там.
Просто тръгваш по Мейн Стрийт Уест до...
Или беше Крос... Смешна работа.
Не си спомням, дали беше Мейн Стрийт Уест...
или Кростаун.
Съжалявам, инспекторе, не мога да съм от полза,
а закъснявам за една среща.
Оценявам това, че ми отделихте време.
Има само едно нещо, което ме озадачава.
Срещал съм доста убийци.
Мърдок не ми прилича на такъв.
Сигурно не сте свикнали да търсите на дълбоко.
Знам, когато някой ме лъже, докторе.
Инспекторе, моя работа е да съдя личностите.
Може би ще ми дадете някои указания.
Естествено. Да вземем вас за пример.
Вие сте придирчив човек.
Воден и обсебен от детайлите.
Бих казал, че животът ви е донякъде самотен.
Приятна вечер, инспекторе. Наистина трябва да тръгвам.
Влизай.
- Как е той?
- Все така.
Валенски? Аз съм, Франк.
Влез, Франк.
Затвори вратата.
Прегледах някои от старите ти доклади.
Това е интересен случай.
От тези, които изграждат кариера.
- Или я съсипват.
- Да. Бях на този случай.
И после? Какво се случи след това, Еди?
Нищо не се случи, Франк.
Прекарвах си времето в метрото,
обикалях в кръг.
Мислех в кръг. Няма изход навън.
Бях из целия град.
Плашиш жена си до смърт, Еди.
Тя не ми е жена.
Не знам коя е тя, нито кой от нас кой е.
- Какво те кара да кажеш това?
- Мислиш ли много за миналото?
Колкото всеки друг.
Виждаш ли, опитвам се да си спомня някои неща...
да си спомня ясно неща от миналото си.
Но колкото по-назад се опитвам да си спомня,
толкова повече всичко започва да се разнищва.
Нищо не изглежда реално.
Сякаш просто съм сънувал този живот,
и когато накрая се събудя, ще съм някой друг,
някой съвсем различен.
Видял си нещо, нали, Еди.
Нещо свързано със случая.
Няма случай! Никога не е имало!
Всичко е просто голяма шега. Това е шега!
Изискванията за довечера са...
12 семейни фотоалбума,
9 лични дневника,
17 любовни писма,
разни фотографии от детството,
необходими са фалшиви документи и карти за соц. осигуровка.
Тези неща връщат спомените.
Този е още топъл.
Какво е това?
Спомените на велик любовник?
Каталог на завоевания?
Скоро ще разберем.
Няма да оцените това,
нали, г-н Как-ти-беше-името?
Не и този вид завоевания, който бихте разбрали.
Да видим.
Малко нещастно детство...
Примесено с тийнейджърски бунт...
И накрая, но не и по значение...
трагична смърт в семейството.
Г-н Книга.
Защо Мърдок не спи по време на Настройката?
Може би е една стъпка по-нагоре в еволюционната стълба.
Игра на природата.
Адаптира се за да оцелее. Какво очаквате?
Не търсите ли човешката душа?
Не е ли това целта на малкия ви зоопарк?
Затова променяте хората и нещата всяка нощ.
Може би най-накрая сте намерили това, което търсите,
и то ще ви ухапе по...
Необходими са няколко ваши живота... за да овладеете нашите дарби.
Мисълта обикновен човек...
да развие способността да Настройва е...
Абсурдна, знам. Но какво друго обяснение има?
Време е.
Загасете го.
Необичайни, повтарящи се спираловидни рани по индентични части на тялото.
Фредриксън каза, че ще ме вземе за нощната смяна.
Крайно време е, скъпи.
Ехо?
Събуди се.
Събудете се!
Чува ли ме някой?
Нека Настройката започне.
Семейство Гудуинс.
Чарли, Силвия,
Джейн и малкия Матю.
Джейн и малкия Матю.
Богатите стават по-богати.
Вероятно ще плуват в пари...
преди края на нощта.
Д-р Шрибър, предполагам.
- Това сте вие.
- Ей, хайде де.
Така не се посрещат пациенти, докторе, ако сте такъв.
Моля ви, аз...
- Защо всички са заспали?
- Моля ви, говорете тихо.
Нищо не си спомням. Какво сте направили?
Нищо. Искам да ви помогна.
Не можем да говорим тук. Ако ни видят заедно...
Не ме е грижа. Искам отговори. Веднага!
Кои са те? Защо се опитват да ме убият?
Отговори ми!
Господи.
- Наистина можете да го правите.
- Да правя кое?
Слушайте ме. Притежавате тяхната мощ.
Можете да накарате нещата да се случват само чрез волята си.
Те го наричат "Настройка." Така променят сградите.
Сега го направихте рефлекторно, при самозащита,
но аз мога да ви науча да контролирате силата си.
Нека ви помогна. Можем да ги спрем. Можем да си върнем обратно града.
Очилата ми.
Създава ужасно впечатление за фирмата,
Да се шляе така!
Казах на Фредриксън, че го освобождавам.
Трябвало е, скъпи.
Той ме нападна. Не знам къде е отишъл.
Елате, д-р Шрибър. Имаме много работа.
- Нали така?
- Да.
Казаха, че обичаш да шикалкавиш.
Въпреки, че каза, че не е така.
Но ако отново ме изпързаляш,
аз ще разбера, повярвай ми, ще разбера
Тазвечерния експеримент ще се състои на следните места.
Първият субект ще бъде впечатан на Авеню М.
Г-н Книга, има проблем.
Няма Авеню М.
Не можахме да го завършим.
По време на последната Настройка, открихме липса на контрол.
Противоположно влияние върху машините?
Този човек Мърдок е по-мощен, отколкото си мислехме.
Той става като нас.
Тъй че ние трябва да станем като него.
Добрият доктор свърши ли това, за което помолихме?
Животът и страданията на Джон Мърдок, том втори.
Не трябва да правим това.
Мърдок не притежава тези спомени, нали?
Как неговия впечатък ще ни позволи да го открием?
Където и да отиде, когото и да намери...
ще ни е известно.
И докато следва дирите, ние ще следваме спомените.
Но да впечатаме един от нас?
Винаги сме получавали неуспешен резултат.
Това, което предлага г-н Ръка е само възможност.
Впечатвайте.
Може малко да боде.
Свърши ли вече?
О, да, г-н Книга.
Джон Мърдок е в съзнанието ми.
"Джони...
"намерих тези картички при нещата на майка ти.
"Връщат спомените, нали?
"Мини някой път.
"Ще видим дали не можем да си уловим друга русалка.
"Поздрави на Ема. Карл."
К. Харис & Co. Рибарство
Карл.
Карл Харис.
Харис.
Извинете. Накъде е Авеню С?
Опитайте с метрото.
Проблем ли имаш, приятел?
Отдавна ли работиш тук?
25 години. Без почивка за добро поведение.
Търсим Джон Мърдок.
Тя не знае нищо, г-н Ръка.
Задънена улица, г-н Стена.
Мислехме, че впечатъкът му ще ни позволи да го проследим.
Вместо това ни докара до тук.
- Това е нелогично.
- Инстинктите са нелогични.
Трябва да проследим къде водят, нали?
Г-н Сън смята, че може да отиде на подобни места.
Негова работа.
Не го е грижа за работата ни.
Позволете ни, г-н Ръка.
Ако бяхте Мърдок?
Ако бях Мърдок...
Щях да си спомня как ме е наранила жена ми...
като спи с друг мъж.
И след това...
Щях да потърся начин да й го върна.
Оставете ме насаме с нея. Има работа за вършене.
Всички да слизат, трети перон.
Всички да слизат?
Извинете, как да стигна до последната спирка?
Трябва ви експресът.
Защо влакът не спря?
Това е експресът.
Няма изход навън.
Не можеш да се измъкнеш от града. Аз опитах.
Ти си Мърдок, нали?
Този, когото търсят.
Ти не си убиец.
Наложили са ти фалшива самоличност,
Като на всички останали тук.
- Кой сте вие?
- Аз бях ченге.
Поне в този живот бях.
Те крадат спомените на хората.
После ги разменят помежду ни.
Виждал съм ги да го правят, насам-натам...
докато вече никой не знае кой е.
Откъде знаете всичко това?
Веднъж един от нас се събудил...
докато те променяли нещата.
Не е трябвало да се случва, но е станало.
Случи се с мен.
Ще дойдат да те търсят.
Точно както дойдоха да търсят мен.
Но това е окей.
Измислих начин да се измъкна.
Те бяха тук.
Предишната нощ.
Това трябваше да е домът му.
Това беше, когато я обичахме.
Всичко това е добре,
но на нас ни трябва по-практична връзка...
с настоящото му местонахождение.
И аз знам къде да я намеря.
Много сме щастливи, когато мислим за това.
Моля?
Да имаме възможността да посетим отново онези места...
които са означавали толкова много за нас.
Мислех че сме обзети от тях.
Може би.
Когато бях момче, тук имаше ферибот.
Най-голямото нещо, което някога съм виждал.
Осветено като празнична плуваща торта.
Точно това веднъж ми каза мъжът ми.
На същото това място.
Къде е съпругът ви сега?
Ще ми се да знаех. Какво ви доведе тук?
Срещнах жена си на това място.
Тук срещнах съпруга си.
Светът е малък.
Ало?
Какво правите тук?
Следвам ви.
Стой на място!
Джони?
Беше толкова отдавна,
Мислех, че си забравил чичо си Карл.
Ти негодник такъв!
Чичо Карл...
Почакай.
- Аз ли съм това?
- Да.
Шел Бийч е мястото, където съм израснал?
И аз това ти разправям. Шел Бийч.
- Родния ти град.
- Трябва да отида там.
Как да стигна до там?
Не знам. Не съм бил там от години.
Трябва да си спомниш. Трябва да имаш представа.
Съжалявам, Джони.
Старата тимберица не е това, което беше.
- Там беше толкова светло.
- Времената са били по-светли, предполагам.
Вечно дращиш в тази проклета книга.
Това сме аз и баща ти.
Двойка красиви глупаци.
Какво се е случило с родителите ми?
Къде са сега?
Мъртви са, Джони.
Умряха, когато къщата изгоря.
Аз се грижех за теб.
Не си спомняш това, нали?
Какво е това? Какво е това?
Това е белег.
По време на пожара си изгори зле ръката.
Какво означава това?
Означава, че всичко това са лъжи!
Съпругът ми ми каза, че е бил тук.
Каза ми, че е искал да се изпробва.
Да види дали е бил...
способен на...
Исках да говоря с нея.
Мислех, че тя може да ми помогне да го открия.
Ще се обадя в станцията.
Красиво е.
Това е подарък от майка ми.
Умря наскоро.
Държа го до себе си, за да ми напомня за нея.
Съжалявам.
И все пак, смешна работа.
Не си спомням, кога ми го е дала.
Как мислиш, бих могъл да забравя подобно нещо?
Какво става, инспекторе?
Вече не съм сигурен дали знам.
Оставих старата ти стая, както си беше.
Можеш да спиш тук тази нощ.
Радвам се, че се върна, Джони.
- Дори ако е само за една нощ.
- Карл.
- Подходящо ли е времето?
- Да, разбира се.
Оня часовник показва точно време, откакто съм го купил.
Сутрин или следобед?
- Ти как мислиш?
- Не разбирам.
Как може вече да е нощ? Какво стана с деня?
Уморен си. Всичко е възможно.
Поспи си.
Утре ще изясним всичко.
Пътеводител на Шел Бийч от Джони Мърдок
Хайде де...
Той е тук. Държи се особено.
Знам. Не прилича на себе си.
Задръж го там, сега идвам.
- Ще се опитам.
- Благодаря. Чао.
Нищо не мога да обещая. Ще го направим както дойде.
Искахме само да помогнем.
Карл. Чичо Карл.
Ако имаш неприятности, сигурно можем да направим нещо.
Отдавна не съм те виждал, да...
Г-н Мърдок, вие сте причината за доста злополуки.
- Започвай да говориш.
- Няма нужда от това.
Няма изход. Градът е наш. Ние го направихме.
За какво говорите?
Оформихме този град от откраднати спомени.
Различни епохи, различни минали времена, смесени в едно.
Всяка нощ го преглеждаме, пречистваме, за да научим.
- Да научите какво?
- За вас.
За вас и вашите съжители. Какво ви прави хора.
- Защо?
- Трябва да бъдем като вас.
Сега ви разбирам.
Спомням си това, което вие - не, това, което ви липсва.
Океана, нали? Бягането до вълните като дете.
Срещата с Ема край реката, първата целувка след това.
- Какво сте вие?
- Видяхте какво сме.
Използваме мъртвите ви като съдове.
Влизай!
- Ами тя? Напомня ли нещо?
- Беше жива, когато я оставих.
- Ами това?
- Това е нищо.
Трябва да означава нещо... всички онези снимки.
Кои снимки?
- Не разбирам това.
- Престанете да си играете с мен.
- Престани да говориш лъжи.
- Не говоря лъжи!
Помогни ми. Накарай ме да разбера.
Този пъзел за мен няма никакъв смисъл.
Мислиш ли, че за мен има? И аз съм толкова объркан, колкото и ти.
Нека те попитам нещо. Чувал ли си за Шел Бийч?
- Естествено.
- Знаеш ли как се стига до там?
- Да.
- Кажи ми.
- Добре. Просто отиваш до...
- Къде? Къде отиваш?
Почакай малко.
Не можеш да си спомниш, нали?
Не мислиш ли, че това е странно?
Почакай. Имам по-добър въпрос.
Кога за последен път си направил нещо през деня?
- Какво имаш предвид?
- Имам предвид през деня.
На дневна светлина. Кога за последен път си я спомняш?
Не говоря за далечен, полузабравен детски спомен.
Говоря за вчера например. Миналата седмица? Кога?
Нямаш ли един-единствен спомен?
Нямаш, нали?
Мисля, че на това място слънцето въобще не съществува.
Защото съм на крак от много часове, а нощта не свършва.
- Това е лудост.
- Дяволски си прав, че е лудост.
Чуй ме, Бъмстед. Не съм само аз.
С всички е така. Правят нещо на всички ни.
Млъкни. Чух достатъчно.
- Моля те, слушай...
- Млъкни!
Трябва да има обяснение.
Обясни това.
Съжалявам.
Не съм искала да те нараня. Не знам, защо го направих.
Бих искал да върна нещата обратно.
Не си го направила ти.
Това е работа на твоите,
каквото и да мислиш, че си сторила, не си.
Не вярвам, че това се е случило.
- Какво искаш да кажеш?
- Това звучи налудничаво.
Ами ако не сме се познавали до сега?
Ако за пръв път сме се срещнали миналата нощ в апартамента ни?
И всичко, което си спомняш,
и всичко, което аз трябва да си спомням, никога не се е случвало.
Някой просто иска да си мислим, че е станало.
Как може това да е истина?
Толкова ясно си спомням как те срещнах.
Спомням си, как се влюбих в теб.
- Спомням си, как те изгубих.
- Времето свърши.
Не, моля ви, почакайте. Само още една минута.
Обичам те, Джон.
Не можеш да подправиш някого така.
Не, не можеш.
Инспекторе? Сър?
Детектив Валенски се е самоубил предната нощ.
Мислех, че трябва да знаете.
Шефът искаше да ви види. Сър?
Знаех, че ще проследите убиеца.
Връзката на обувката ви.
- Как можем да ви помогнем, сър?
- Можете да поспите.
Спете. Спете.
Добър вечер.
Бъмстед.
Исках да съм първия, който да ви поздрави за случая.
Заведете ни при Мърдок.
Спете.
Доктор Шрибър
Знаех, че най-накрая ще дойдете.
Не е ли време, да ми дадете някои отговори?
Да, разбира се. Няма ли да седнете, моля?
Често идвам тук.
Това е едно от местата, на които мога да си почина малко.
Виждате ли, те имат отвращение от водата.
Някой може да го нарече фобия.
Кои са те? Какво искат от мен?
Точно така.
За сега, да кажем че сте субект на техен експеримент.
Всички сме такива.
Съжалявам, но нямам време да го направя по нормалния начин.
Всичко, което трябва да знаете е в тази спринцовка.
Трябва да ви инжектирам с вас самия. Само така ще можете да разберете.
- Шегувате се, нали?
- Времето ни изтича!
- Трябва да направите това.
- Дай ми пистолета.
По-неуравновесен е, отколкото смятахме.
Може да не съм съдник на личностите, както сте вие,
но вие сте този, който изглежда неуравновесен.
Не знаете какво правите.
Какво по-точно е това, докторе?
Всички отговори, които търсите, заклевам ви се.
Ако нямате нищо против, заради безопасността ще се държа за това.
Да тръгваме, докторе.
Да тръгваме? Къде отиваме?
Шел Бийч.
Там искахте да отидете, нали, океана?
Нищо няма да намерите там. Бил съм там...
Значи можете да ни покажете пътя.
Няма. Отказвам. Не можете да ме накарате да отида там.
Не разбирате ли? Те ще ни очакват.
Не разбирам. Тук трябваше да има мост.
Опитайте пак, и приятелите ви ще ви намерят в реката.
Не ме наранявайте. Ще ви кажа всичко.
Вече няма значение.
Какво?
Кои сте вие?
Трябва да отида до края на канала.
Скоро ще ви дадем някои хубави неща...
- Ана.
- Аз не съм Ана.
Скоро ще бъдеш.
Първо ще ми трябва за друго.
Наричам ги Странниците.
Те ни отвлякоха и ни докараха тук.
Този град, всички в него... са техен експеримент.
Те смесват и подбират спомените ни, когато видят че са подходящи,
опитвайки се да отгатнат какво ни прави уникални.
Един ден човек може да е инспектор.
На следващия - някой съвсем различен.
Когато искат да изучат един убиец например,
просто впечатват новата самоличност в един от техните граждани.
Уреждат му семейство, приятели, цяла история...
дори изгубен портфейл.
След това наблюдават резултатите.
Дали човек, с битие на убиец, ще продължи в същия дух?
Или дали ние, на практика, сме повече от сбор на спомените си?
Тази работа с това, да си убиец, беше тъжно съвпадение.
Имал си дузини животи преди това.
Случи се така, че се събуди...
докато ти впечатвах този.
Защо правят всичко това?
Нашият капацитет от индивидуалности, душите ни...
ни различават от тях.
Те мислят, че ще намерят човешката душа...
ако разберат как работят спомените.
Те имат колективни спомени. Споделят едно общо съзнание.
Те умират. Расата им е на косъм от изчезване.
- Мислят, че можем да ги спасим.
- Къде е моето място в това?
Ти си различен. Съпротиви се на опита ми да те впечатам.
Някак разви тяхната възможност да Настройваш.
Така те променят нещата, така са построили този град.
Имат машини, заровени дълбоко под повърхността...
които им позволяват да фокусират телепатичната си енергия.
Тук те контролират всичко, дори слънцето.
Ето защо винаги е тъмно. Не понасят светлината.
Защо се нуждаят от теб?
Когато ни докараха тук отначало,...
извлякоха това, което беше у нас и съхраниха информацията,...
размесиха я като боя...
и ни върнаха нови спомени по техен избор.
Но им трябваше художник, който да им помогне.
Аз разбирах човешкото съзнание по-добре отколкото те биха могли,
и те ми позволиха да запазя уменията си на учен...
защото се нуждаеха от тях.
Накараха ме да изтрия всичко останало.
Можеш ли да си представиш какво е да изтриеш собственото си минало?
Ами моето минало? Ами моето детство?
Шел Бийч. Чичо Карл.
Ами това? Беше празно, когато го намерих.
Все още не разбираш. Никога не си бил малък.
Не и на това място.
Историята ти е илюзия, една измислица,
както е с всички нас.
Ти накара тези рисунки да се появят чрез дарбите си.
Каза, че те са ни докарали тук.
От къде?
Съжалявам. Не си спомням.
Никой от нас не си спомня това... какви сме били някога...
какви може да сме били... някъде другаде.
Доведох ви чак до тук Вече нямате нужда от мен.
Да тръгваме.
Няма океан, Джон.
Няма нищо отвъд града.
Единственото място, където съществува домът ти...
е в главата ти.
Спри!
Моля те!
Сега знаеш истината.
Ще се предадеш, г-н Мърдок...
или ще причиня смъртта й.
Какво ми пука?
Тя не е истинската ми жена. Не означава нищо за мен.
Но въпреки това ви е грижа, нали г-н Мърдок?
Аз се превърнах в чудовището, което трябваше да бъдете вие.
Да прекратя ли живота й, както бихте го направил вие?
- Не я наранявайте, моля ви.
- Предайте се тогава.
Спете.
Сега.
Джон!
Спете.
Убийте го.
Убийте го!
Той е могъщ, нали, и опасен.
Но може да ни доведе до това, което търсим...
което докторът нарича душа.
Време е експеримента ни да отиде в заключителен етап.
Не се нуждаем повече от другите субекти.
Времето за изучаване приключи.
Време е да сме едно с Джон Мърдок.
Време е, Докторе. Впечатайте.
Загасете го!
Загасете го завинаги!
Какво правиш?
Искат да ти впечатат колективните си спомени.
Искат да те направят един от тях...
за да могат да споделят душата ви.
Но аз имам други планове.
Впечатване, докторе. Край на неподчинението.
Съжалявам. Болката ще е съвсем кратка.
Запомни, Джон.
Ще се издигнеш до по-големи висини.
Един ден, когато остарееш, ще разбереш.
Запомни.
Това е, Джон. Практиката прави съвършенството.
Сега запомни каквото ти казах. Не говори с непознати.
Джон, запомни.
Сигурно се чудите, защо продължавам да се появявам в спомените ви.
Това е защото се вмъкнах в тях.
Те бяха изфабрикувани за да те научат за Странниците.
С една спринцовка да ти дадат познание от цял един живот
Ще оцелееш, Джон. Ще откриеш сила в себе си.
И ще победиш.
Запомни.
- Здравей, чичо Карл.
- Джони!
Хващаш му цаката, Джон. Сигурно един ден ще работя за теб.
Това е машината което Странниците използват за да усилват мислите си,
машината, която променя света им.
Трябва да поемеш управлението й. Да я направиш твоя.
Знам, че можеш да ги победиш, но трябва да се концентрираш.
Нещо не е наред.
Няма време за романтика.
Светът може да е такъв, какъвто го направиш.
Какво направи?
Имаш силата да накараш да се случи всичко...
но трябва да действаш веднага.
Знаех, че можеш, Джон. Сега притежаващ тяхната сила.
- Контролираш машините им.
- Къде е Ема?
Тя вече не е Ема. Беше впечатана отново.
- Върни й обратно паметта й.
- Не мога.
Устройството, където съхраняват спомените беше разрушено.
Съжалявам.
Какво ще правиш сега?
Ще оправя нещата.
Каза ми, че владея силата, нали?
Мога да накарам тези машини да направят каквото поискам.
Да превърна този свят в каквото си поискам.
Стига да се концентрирам достатъчно.
Къде отиваме?
Шел Бийч.
- Колко е таксата?
- 25 цента.
- Моля.
- О, не, седнете.
Благодаря.
Очаквахме те, знаеш ли?
- Какво правите?
- Правя малко промени.
- Сигурни ли сме, че искаме това?
- Ще поема рисковете.
Умирам, Джон. Впечатъкът ти е несъвместим с моя вид.
Но исках да знам какво е.
Как се чувствате.
Знаеш, как трябваше да се чувствам.
Тази личност не бях аз. Изобщо
Искахте да знаете, какво е това, което ни прави хора.
Е, няма да го откриете тук.
Търсите на погрешното място.
Тук е толкова красиво.
Толкова светло.
Дали Шел Бийч е някъде наблизо?
Мисля че е ей там.
И аз съм тръгнала на там.
Искате ли да дойдете с мен?
Да.
Между другото, аз съм Ана. Как ви е името?
Джон.
Джон Мърдок.
Превод и субтитри Георги Йорданов
Режисьор Алекс Прояс
Ръфъс Сюъл
Кийфър Съдърланд
Дженифър Конъли
Ричард О'Брайън
Ян Ричардсън
Уилиям Хърт
Музика Тревър Джоунс
В памет на Денис Потър с благодарност и възхищение