Offret (1986) (The_Sacrifice_(1986)_Andrei_Tarkovsky_CD2.sub) Свали субтитрите
Не го плашете!
Моля ви, умолявам ви!
Ако трябва да тормозите някого, нека това бъде г-н Александър.
Или мен, няма значение!
Измъчвайте, когото искате, вие на друго не сте способна!
Но няма да ви позволя да тормозите момчето!
Милото ми момиче...
Бедното ми момиче...
Прости ми.
Отче наш,
Отче наш, който си в небесата...
Да се свети името Ти.
Да бъде Твоето царство...
Да бъде Твоята воля...
Дай ни хляба наш насъщен...
И избави ни от лукавого.
Ибо Твое е царството...
и силата...
и слава вовеки.
Амин.
Господи!
Спаси ни в това ужасно време.
Не позволявай да умрат децата ми,
приятелите ми...
жена ми...
Виктор...
всички, които Те обичат и вярват в Теб...
Всички, които не вярват в Теб, защото слепи са те...
тези, които не са успяли да Ти посветят своите помисли,
само защото не са били те истински отчаяни.
Всички тези, които в този час са загубили своята надежда, бъдещето...
живота си...
и възможността да следват волята Ти.
Всички тези, които са изпълнени със страх,
които усещат приближаването на Края...
и се страхуват не за себе си, а за ближните си.
Всички тези, които никой друг,
освен Теб, не може да ги защити.
Защото тази война е последното
и най-ужасно нещо.
След нея няма да има нито победители, нито победени...
нито градове или села, нито дървета или трева,
нито вода в кладенците,
нито птици в небето.
Ще Ти дам всичко, което имам.
Ще отдам семейството си, което обичам.
Ще разруша дома си.
Ще се отрека от момчето.
Ще стана ням, и не ще кажа и думичка вече на никого.
Ще се откажа от всичко, което ме свързва с живота...
Само върни всичко така, както си беше преди...
както си беше тази сутрин, или вчера.
Само ме избави...
от този убийствен...
отвратителен, животински страх!
Да, всичко!
Господи!
Помогни ми...
Ще изпълня всичко, което Ти обещах.
Ела тук, Виктор!
Помогни ми!
Момчето ми!
Какво е това?
- Извинявай, ако те събудих.
Спеше ли?
- Какво има? Какво се е случило?
Остана един последен шанс!
Шанс? Какъв шанс?
Шанс! Последна надежда!
Каква надежда? Какво ти става?
Нищо ми няма на мен. Но Мария може да го направи! Мария!
Мария?
Коя Мария? Какво може?
Ти трябва да идеш при нея и да я убедиш. Разбираш ли?
Къде да ида?
Кого трябва да убеждавам?
Влез, пийни едно питие. Аз пийнах и вече съм по-добре.
Няма никаква светлина.
Колко време съм спал?
Не върви да го пием с чаши.
Това е много хубав коняк!
Къде са всички?
Спят ли?
На долния етаж са, седнаха на масата.
Те много държат на теб.
- На каква маса са седнали?
Ти трябва да идеш при Мария! Веднага!
Коя Мария?
Не можеш ли да се изразяваш по-ясно?
Мария, знаеш коя! Една от вашите прислужници.
Да, да, да!
Ще ти обясня всичко.
Не ме пришпорвай!
Кой те пришпорва, за Бога!
Защо винаги се хващаш за думата и все се оплиташ?
Тя живее...
в землището от другата страна на залива.
Зад църквата.
Тя сега е затворена.
Кой?
"Кой"?
Не говоря за "някой". Имам предвид църквата.
Но аз питам кой живее там?
И какво общо има църквата с всичко това?
Кой живее там? Мария, разбира се!
Вашата прислужница. Опитвам се да ти обясня това от половин час!
Не можеш ли да ме слушаш по-внимателно?
Това е много важно!
По-внимателно? Аз...
Знам къде живее. Жена ми ми е показвала.
Ох, мисля, че... аз...
Да, това е добре.
Всичко е наред, повярвай ми.
Ще поседна тук до теб.
Та какво казваше за прислужницата?
А, да, вашата прислужница...
Чуваш ли?
- Какво да чувам?
Какво беше това?
Аз не знам... не знам...
Мисля, че звучеше като музика.
Във всеки случай, ти трябва да идеш при Мария!
Но защо?
Нима не искаш всичко това да свърши, да се промени?
За какво говориш? Какво да се промени?
Всичко!
Нашата участ!
Господи, Ото!
Може да се сложи край на това!
Ото!
Да!
Ти трябва да идеш при Мария и да легнеш с нея.
Какво?
Казвам, че трябва да идеш и да си легнеш с Мария!
Да легна с Мария?
Много е лесно. Тя живее сама.
И ако в този момент ти си намислиш само едно желание -
всичко това да свърши, то така и ще стане!
Всичко това няма да го има!
Но това е безумие, Ото!
Боже милостиви, Ото!
Ти нищо не разбираш!
Това е истина!
Това е святата истина!
Тя притежава уникални способности.
Събрах доказателства. Тя е вещица!
В какъв смисъл?
В добрия смисъл!
Ти пак се шегуваш?
Продължаваш да ме разиграваш в духа на Ницше?
А има ли друг изход?
Алтернатива няма.
Никаква.
Каква алтернатива, Ото? За какво говориш?
По-добре да си вървя.
Ще ти оставя колелото...
там, под навеса.
Не взимай колата - могат да те чуят.
Сложих стълба под балкона.
Иди при Мария...
но бъди внимателен.
На предната гума са счупени няколко спици.
Веднъж ми се закачи крачола на панталона в тях.
За малко да падна във водата.
Кой крачол?
- Десния.
Бъди внимателен!
Ти разбра ли най-накрая за какво ти говорих?
Чу ли ме, какво ти казах?
Да, още нещо?
Не. Нищо!
Във всеки случай, предпочитам Пиеро дела Франческа!
Ако правилно съм разбрала Александър,
за човека е присъщо
да се превръща по собствена воля в произведение на изкуството.
И изобщо, резултатите от всички поетически усилия
са твърде далеч от техния автор, затова е трудно да повярваме,
че те са човешки творения.
Но що се касае до актьорите, то при тях е точно обратното.
Актьорът сам, лично, влиза в ролята на собственото си произведение.
Извинявай.
Скоро ще се върна.
- Само не се бави!
Колко газ ни е останала?
Ще ни стигне ли?
Не знам. Ще проверя.
Бутилката я сменяхме миналата седмица. Не помниш ли?
Юлия! Ела тук!
Кой е?
- Аз съм!
Г-н Александър?
Случило ли се е нещо?
Защо стоите тук? Влизайте!
Съвсем случайно чух, че чукате.
Свърши керосина и станах да заредя лампата.
Случило ли се е нещо?
Защо мълчите?
Какво има? Нещо вкъщи ли?
Пак е станало нещо у вас?
Така ли е?
А ти нямаш ли...
нямаш ли телевизор?
Имам. Мъничък. Но...
но спря около 11 часа и оттогава нищо.
Какво...
Какво ви е на ръцете?
Паднах с колелото.
Дойдохте с колело?
Да, разбира се. И паднах.
Елате.
Не трябва да стоите с такива мръсни ръце.
Благодаря.
Моля.
Тази прелюдия свирех когато бях дете.
Майка ми много я обичаше.
Преди години,
още преди да се оженя,
често пътувах при майка си... в провинцията.
Тогава още беше жива.
Нейният дом, една малка къщичка,
беше обграден с градина,
малка градина,
ужасно занемарена и обрасла.
Дълги години никой не се беше грижил за нея.
И не мисля...
че някой поне веднъж е засаждал нещо там.
По това време майка ми вече беше много болна.
Почти не излизаше от вкъщи.
Въпреки това...
в цялата тази занемареност...
имаше нещо истински красиво.
Да, и сега разбирам, какво е било това.
Когато времето беше хубаво,
тя често седеше до прозореца, гледайки градината.
Даже до прозореца си имаше специален стол.
И така, веднъж аз реших да приведа всичко в ред,
имам предвид, в градината.
Да подкастря тревата, да изгоря бурените, да подрежа дръвчетата.
Като цяло...
исках да преправя градината по свой собствен вкус,
със собствените си ръце.
Да, за да доставя удоволствие на майка си.
И две седмици подред
аз отивах там с коса и лопата.
Аз копаех...
и режех...
косях...
и плевех.
Аз, буквално, разоравах земята с носа си.
Трудих се с всички сили, за да завърша колкото се може по-бързо.
Мама ставаше все по-зле,
вече не ставаше от леглото.
Но на мен ми се искаше тя да успее...
да седне пак в своето кресло до прозореца...
и да види...
своята нова градина.
Казано накратко,
когато приключих и всичко беше готово вече,
аз си взех душ,
облякох чисто бельо, ново сако, даже вратовръзка сложих.
След това седнах в нейното кресло, за да видя...
плодовете на своя труд чрез нейните очи.
Аз...
Аз седях там...
и гледах през прозореца.
Бях се приготвил да се насладя на новата гледка.
Както и да е, аз хвърлих поглед през прозореца и видях...
Какво видях ли?
Къде беше изчезнала цялата красота?
Цялата естественост?
Беше толкова отвратително.
Това беше свидетелство за насилие!
Спомних си един случай, когато сестра ми беше малка.
Отиде на фризьор и си подстрига косата. Такава беше модата.
Тя имаше невероятно красиви коси.
Златисто-руси, като на лейди Годайва.
Пристигна вкъщи ужасно щастлива.
Когато баща ми я видя,
той заплака.
Мисля, че и с градината се получи същото.
А майка ви?
Вече е 3 часа!
Нямаме време...
А майка ви... тя видя ли това?
Мария...
На теб сигурно ти е неприятно моето присъствие.
Сигурно искаш да си легнеш.
Какво говорите...
Какво...
Би ли могла...
Би ли могла да ме любиш, Мария?
Какво говорите?
Люби ме, моля те.
Спаси ме!
Спаси всички нас!
Аз зная коя си. Той... той ми каза.
Моля те, моля!
Спаси ни, моля те!
За какво говорите?
Вървете си вкъщи.
Искате ли да дойда с вас?
Аз... аз също имам колело.
Не ни убивай.
Спаси ни, Мария!
Но защо?
Горкичкият!
Защо? Не, не бива!
Бедничкият вие!
Не се бойте. Какво не е наред?
Кой ви е изплашил така? Спокойно, спокойно.
Аз разбирам всичко, знам...
знам, че вкъщи имате неприятности.
Аз я познавам, тя е зла.
Познавам я. Тя ви е обидила,
наплашила ви е.
Не се бойте, не се страхувайте от нищо.
Всичко ще се оправи.
Успокойте се.
не се бойте, не се бойте от нищо.
Всичко вече е наред, всичко е наред.
Бедничкият вие, бедничкият.
Ето, ето.
Няма от какво да се страхувате тук.
Не се бойте.
Тук нищо няма да ви се случи.
Не плачете, не плачете.
Всичко ще бъде чудесно.
Просто ме люби.
- Да.
Любими мой.
Какво са направили с теб?
Ето, ето...
Не... Не!
Какво има?
Успокой се!
- Не, не!
Аз не м-м-мога!
Не мога!
Изпий това.
Не.
Ето.
Скоро всичко ще свърши.
Какво те изплаши така, Александър?
Мамо!
Ало!
Ало, Мартин ли е?
Да. Ти ли си, Александър?
Да, аз съм!
Лошо се чуваш.
Сега по-добре ли е?
Исках да попитам, там ли е главния редактор?
Да, но не мисля, че е свободен.
Нямаш си и представа какво става тук днес.
Мисля, че имаш среща с него следващата седмица?
Да, това не е толкова важно. Дреболия... няма значение.
Ще се обадя пак утре.
Добре, до скоро. Между другото, поздравления!
За какво? А, да, разбира се!
Мамо, знаеш ли, че Виктор заминава за Австралия?
Какво говориш? За Австралия?
Да, и не смята да се връща. Предложили са му собствена болница.
Чух го снощи.
Нали, Виктор?
Защо се смееш?
- Не се смея!
И кога го реши това?
Австралия!
Ти си полудял!
Не знам защо избрах точно Австралия.
Не знам.
Но това не е важно.
Изморен съм, това е всичко.
Чудесно! А с нас какво ще стане?
С Александър?
Точно от вас се уморих най-много.
Изморих се да бъда ваша бавачка.
Ваша бавачка и гувернантка.
Изморих се вечно да ви бърша носовете.
Виктор, ти си се побъркал?
Пардон!
Какви ги говориш?
Може ли да запаля?
Марта, махай се! Върви, върви!
Върви, върви!
Господи, мамо, вече не съм дете!
Извикай баща си да закуси!
Но...
- Твърде много ли искам?!
Добре, отивам.
Виж я ти нея!
Как ми отговаря!
Няма да те пусна оттук, Виктор!
Не знам за мама, но аз няма да те пусна!
Има нещо сбъркано тук и на мен ми дойде до гуша.
Добре, може да не те е грижа за мен, за Марта, за момчето...
Но Александър е твой приятел!
И винаги ще си остане такъв.
Но той има нужда от теб!
Той си има жена, която може да се грижи за него.
Във всеки случай, тя е длъжна.
Има си семейство, прекрасна къща,
син, когото обожава.
- Чудо и приказ!
Юлия!
Донеси сакото на госпожата! Съвсем е замръзнала!
Каква загриженост!
Момчето ми! Къде ми е момчето?
Вижте! Оставил е бележка!
Какво пише?
"Скъпи мои! Тази нощ спах лошо. Моля ви, не ме будете.
Направете си малка разходка.
Момчето ще ви покаже японското дърво, което вчера посадихме с него.
Или беше днес? Не помня, но това не е важно.
Целувам ви всички.
Изпих си хапчетата.
Простете ми сега.
19 юни 1985.
10.07. Татко А."
Ами да се поразходим, докато не се е развалило времето?
"Простете ми сега." Какво ли иска да каже с това?
И защо е този точен час?
Мамо, нали го знаеш какъв си е.
"Какъв си е..."
Мисля, че неговата доброта...
би стигнала да запълни всичко наоколо.
И даже би останала за още.
"Какъв си е..."
Нещо лошо ли казах?
А ти имаш ли достатъчно доброта за него?
Добре, Виктор. Но защо трябва да се държи като дете?
Може и на мен да ми се иска да си бъда дете!
Всички искаме нещо! Аз, например, искам да замина за Австралия.
А аз искам, да събереш тази пепел,
да я сложиш в чаша, да я залееш с вино и да я изпиеш.
Защо?
- Не знам.
Просто това ми хрумна.
Ако направиш това, ще има да го помниш цял живот.
Добре, да вървим.
Юлия, идваш с нас.
Вземи момчето и да вървим.
Тези дни сънувах сън.
Вървях по улицата и просех милостиня.
А когато се събудих, все плачех и плачех.
Момчето го няма там!
Сигурно е излязъл.
Струва ми се, че знам къде е отишъл.
При японското дърво?
Те двамата съвсем се побъркаха с тази тяхна Япония.
И защо точно Япония?
Първо Австралия, сега Япония.
Господи, не мога да понеса повече всичко това!
А тази сутрин? Донесох му кафе, пуснах му музика,
а той дори не поиска да слуша японците си. Просто изключи.
Разправя, че в миналия си живот двамата с момчето са били японци.
Бих искала някой да му каже, какъв е той в сегашния си живот.
Може би изпитва голяма вътрешна потребност от това.
Може би така му е по-лесно да живее.
Защо аз никога не търся лесни пътища?
Не търсиш ли?
А на мен ми се струва, че имаш дори карта на всички лесни пътища.
Но нямам лесен път до Австралия.
Господи, що за глупости?
Австралия! Абсурд!
Цветята!
Не разбирам.
Къде ли съм го сложил? Къде е?
Александър!
Какво се е случило?
Аз го направих това, не се притеснявайте. Слушай, Виктор...
Това е много, много важ...
Не! Мълча!
Не казвай нищо! Не питай нищо!
Хайде, Александър. Не трябва да стоим тук.
Хайде, ела!
Оставете го! Какво правите с него?
Не го пипайте!
До скоро, Александър!
В началото бе Словото.
Защо, тате?
Този филм се посвещава на моя син Андрюша, с надежда и утешение. Андрей Тарковски
Превод: BENIX