Offret (1986) (The_Sacrifice_(1986)_Andrei_Tarkovsky_CD1.sub) Свали субтитрите
Филм на Андрей Тарковски
ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ
Ела тук и ми помогни, момчето ми!
Едно време, преди много, много години
в един православен манастир живял стар монах.
Името му било Памве.
Веднъж посадил той сухо дърво на планинския склон.
Същото, като това.
И след това казал на своя млад ученик,
монах, на име Йоан Колов,
та казал му, да полива дървото всеки ден с вода, докато се съживи.
Можеш ли да сложиш тук няколко камъка?
Всеки ден, рано сутрин...
Йоан пълнел кофи с вода.
Качвал се на планинския склон и поливал сухия ствол.
А вечер, когато се спускал мрак,
той се връщал в манастира.
И това продължило цели три години.
В един прекрасен, ден той се изкачил на хълма и видял,
че неговото дърво цялото е обсипано с цвят.
Та извода е - методичността, системността са голяма добродетел.
Знаеш ли, понякога си казвам:
ако ден след ден
винаги по едно и също време
се повтаря едно и също действие,
подобно на ритуал,
постоянно, систематически, всеки ден в едно и също време,
то светът ще се промени.
Да, нещо в него ще се промени.
Би трябвало.
Може, например, да се събуждаш сутрин,
да ставаш от леглото точно в седем,
да си вземеш душ,
да си налееш чаша вода от чешмата
и да я изливаш в тоалетната. Само това!
Няма да ми избягаш днес!
Красиво е, нали?
Като японска икебана.
Поканиха ме на твоя рожден ден довечера у вас.
Голяма чест е за мен.
Това е последното за днес.
Пощата е затворена.
Всички останали ще трябва да изчакат до утре. Заповядай!
Не си взех очилата. Прочети го, моля те.
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ ТЧК
РИЧАРД ВЕЛИКИ ПОЗДРАВЯВА БЛАГОРОДНИЯ КНЯЗ МИШКИН ТЧК
БОГ ДА ТИ ДАРИ РАДОСТ ЗДРАВЕ И СПОКОЙСТВИЕ ТЧК
ТВОИ ВЕРНИ И ЛЮБЯЩИ
РИЧАРДИСТИ И ИДИОТИСТИ
О-ле-ле, затрогващо е!
Шегуват се.
Приятелски шегички...
"Идиотисти..." Съвсем нелошо казано.
"Бог да ти дари..." Кажи ми, какво е твоето отношение към Бог?
Боя се, че не съществува. А ти как мислиш?
Би могло да бъде и по-лошо.
Ето, ти, например...
си известен журналист,
театрален и литературен критик,
четеш лекции по естетика на студентите в университета...
Хей, ласото ти! Бягай да го намериш!
А съчиненията...
нали и есета пишеш...
Но всички те са толкова мрачни!
Какво искаш да кажеш с това "мрачни"...
Просто не трябва толкова да се разстройваш.
Не трябва да се измъчваш така по всякакъв повод.
Не трябва всеки път да очакваш най-лошото. Това е главното.
Не трябва нищо да очакваш.
"Не трябва да очакваш"! А кой е казал, че очаквам нещо?
Всички ние... очакваме нещо.
Ето аз, например.
Целият ми живот мина в очакване на нещо.
На практика, през целия си живот съм се чувствал, сякаш...
сякаш се намирам на гарата, в чакалнята,
и винаги съм чувствал, че...
че всичко, което ми се случва, това все още не е истинския ми живот,
а само продължаващо очакване...
очакване на нещо истинско, на нещо важно!
А на теб случвало ли ти се е?
Да, ако правилно съм те разбрал.
Но нямах представа, че те интересуват подобни въпроси.
Интересуват ме! Безспорно ме интересуват! За съжаление.
Понякога ми хрумват странни мисли.
Да, наистина.
Например за онова джудже.
Онова прословуто джудже...
Какво джудже?
Слушай, ти наистина съвсем ме обърка.
Знаеш за кого говоря! За гърбушкото!
Е, онова, дето се споменава от Ницше!
Онова, дето изтощило Заратустра.
Изтощило? За какво говориш?
Ти запознат ли си с Ницше?
Е, лично не го познавам.
Наистина не съм го изучавал толкова старателно...
Но все пак...
Интересен ми е. Не отричам.
Да?
Понякога в главата ми нахлуват съвсем глупави мисли...
от сорта на "вечното възвръщане"
Ние живеем, преживявайки нашите възходи и падения.
Надяваме се.
Очакваме нещо си.
Надяваме се и губим надежда, приближаваме се към смъртта.
И накрая, умираме
и се раждаме отново. Но нищо не помним.
И всичко се повтаря отначало, начисто.
Не, не точно буквално като предишния път,
а мъничко, съвсем мъничко по-различно.
Но все така безнадеждно...
и ние не знаем защо.
Да.
Тоест, не.
В действителност, всичко си е точно същото.
Буквално същото.
Както се казва, следващото представление на същия спектакъл.
Ако зависеше от мен, аз сигурно бих повторил всичко, както си е било.
Забавно е, нали?
Всичко това е старо, нищо ново не си измислил.
Ти наистина ли смяташ, че човечеството е в състояние да измисли универсална схема?
Модел, така да се каже.
Абсолютен закон? Абсолютна истина?
Та това е все едно да създадеш нова вселена!
Да станеш Създател!
Ти наистина ли вярваш в своето "джудже"? В своето "възвръщане".
Да...
Понякога да...
Разбираш ли...
Ако аз действително повярвам...
то значи така и ще бъде.
"Повярвайте и ще ви се даде"
Е, мисля, че ми е време да се прибирам. Късно е.
А трябва и за подаръка да се погрижа.
Съвсем не е задължително.
Това е изключително важен ден!
Ще те затрупат с телеграми! Au revoir!
Какво?
Какво си мърмориш?
В началото бе Словото.
Но ти мълчиш, мълчиш като риба.
Малко шаранче.
Виждаш ли, момчето ми, съвсем се заблудихме с теб.
Човечеството също е заблудено, върви по опасна пътечка.
Хайде, да вървим! Ох, колко тежък си станал!
Първото чувство, което възникнало у човека, бил страхът...
Как се чувства напоследък? Добре ли е?
Да.
Защо? Той много работи.
Страхувал се е от всичко: от зверовете, мълниите, тъмнината...
Не ми харесват монолозите му.
Александър!
Докторе! Почакайте! Идваме при вас.
Ти не си подготвен за такъв поход из Африка.
Това си е истинско приключение, повярвай ми.
Здравей.
- Здравей! Добре дошъл!
Поздравяваме те...
- Благодаря, благодаря!
Е, млади човече, как се чувствате?
Трудно ли е да пазиш мълчание?
Мога да си представя. Но за вас това е добре.
Общуването е тежко бреме. Не всички могат да го понесат.
Моето храбро момче!
- "Твоето?" Това е "нашето" момче.
Той сам си прави гаргара и сам си ляга в леглото.
Гаргара? Това не е нищо!
Спомнете си, как се държеше по време на операцията.
Държеше се като истински мъж.
Я отвори, по-широко!
Изглежда чудесно! Ако продължава така, след седмица вече ще говори.
Между другото, знаеш ли,
че Ганди един ден в седмицата не е разговарял с никого?
Това за него е било правило.
- Защо?
Може би, защото се е отегчавал от хората.
Да вървим, Виктор.
А ти вече заряза пациентите си.
Изглеждаш елегантно.
В ден като днешния, всеки трябва да оправдава очакванията.
Подаръкът ти е в багажника.
Още подаръци?
Време е да се прибираме.
- Да, сега тръгваме.
Вие двамата тръгвайте с колата, а ние ще дойдем пеша.
Трябва да си довършим разговора. Нали, хлапе?
Само не се бавете много, моля ви.
Нали, момчето ми?
Вкъщи почти всичко е готово вече.
Искаш ли да ти разкажа, как двамата с майка ти намерихме това място?
Веднъж дойдохме тук на почивка. Тогава ти не беше и заплануван още.
Бяхме тук за първи път.
Нямахме карта - бяхме забравили да си вземем.
Освен това, ни свърши и бензина.
Бяхме спряли точно тук някъде и нататък тръгнахме пеша.
Можеш ли да повярваш, изгубихме се.
И тогава заваля дъжд, студен, противен, ситен дъждец.
Стигнахме до онзи завой, до стария сух бор...
и точно в този момент изгря слънцето.
Дъждът спря.
Светлината беше ослепителна.
И тогава видяхме къщата.
И изведнъж на мен ми стана тъжно, че аз не...
Искам да кажа, че "ние" не живеем тук,
в този дом сред дърветата, на самия бряг на морето.
Беше толкова красиво!
И аз разбрах, че ако живеем тук, ще бъда щастлив до смъртта си.
Какво? Какво има? Не се страхувай.
Няма такива неща като смърт.
Разбира се, има страх от смъртта, и това е ужасен страх.
Понякога той кара хората да извършват постъпки,
които те не би трябвало да вършат.
Но как ли би се променило всичко,
ако ние просто спрем да се страхуваме от смъртта.
А? Отклоних се от темата... да.
Както казвах, бяхме очаровани от тази красота.
Не можехме да откъснем поглед.
Спокойствие, тишина...
и...
това предчувствие, сякаш този дом...
е създаден специално за нас.
Оказа се, че се продава. Това беше чудо!
И ти се роди в този дом.
Харесва ли ти нашият дом? А, момчето ми?
Човек винаги се е отбранявал.
От другите хора, от природата.
Той постянно насилвал природата.
В резултат на което, възникнала цивилизация,
основана на сила, власт, страх и зависимост.
Целият ни, така наречен "технически прогрес"
ни осигури само комфорт, жизнен стандарт.
А също така инструменти на насилие за запазване на властта. Ние сме като диваци!
Използваме микроскопа като тояга.
Впрочем, не.
Диваците са много по-възвишени от нас!
Щом само направим някое научно откритие,
веднага го приспособяваме в служба на злото.
А що се касае до жизнения стандарт, то един мъдър човек е казал,
че е грях да желаеш това, което не се явява като необходимост.
Ако това е така, то цялата наша цивилизация,
от самото й начало до края, се гради върху греха.
И сме постигнали една ужасяваща дисхармония,
дисбаланс, бих казал,
между нашето материално и духовно развитие.
Нашата култура е погрешна.
По-точно, нашата цивилизация из основи е погрешна, момчето ми!
Ти сигурно мислиш, че трябва първо да се разучи проблема,
а след това всички заедно да търсим решение.
Сигурно бихме могли, ако не беше толкова късно. Прекалено късно.
Господи, как се уморих от всичките тези брътвежи.
"Думи, думи, думи!"
Чак сега разбирам, какво е имал предвид Хамлет.
На него му е било дошло до гуша от празнодумци.
И на мен също! И какво съм седнал да разнищвам?
Ако можеше някой да спре празнодумието
и вместо това да "прави" нещо!
Или поне да опита.
Момче!
Момчето ми!
Господи, какво ми става?
Фантастично!
Каква забележителна изтънченост!
Каква мъдрост и одухотвореност!
И такава чиста детска простота.
Толкова дълбоко прозорливо, и в същото време невинно.
Невероятно е!
Като молитва.
И всичко това е изгубено. Ние дори вече не умеем да се молим.
Скапан ден ми е днес.
Или по-скоро ден, в който изгубих себе си.
Благодаря, Виктор.
Великолепна книга.
И за виното благодаря. Ще го изпием по-късно.
А най-много ти благодаря, че дойде.
Ти нямаш ли...
понякога чувството, че животът ти е провален?
Не. Защо?
Някога изпитвах нещо подобно.
Но откакто се роди момчето, всичко коренно се промени.
Не отведнъж, разбира се.
Малко по малко, докато той растеше.
Много се привързах към него.
Боя се, че прекалено много.
Но в това има нещо обидно за мен.
Бях се подготвил за живота,
за възвишен живот, както се казва.
Изучавах философия, история на религията, естетика.
Обковах се с вериги,
по своя собствена воля.
И в същото това време, аз съм щастлив.
Ето днес, например...
Какво е станало днес?
Получих телеграма от приятелите си.
Бяха я подписали на шега:
"Ричардисти и идиотисти"
Стари театрални приятели. Играехме Шекспир и Достоевски.
Помня!
- Не!
Какво помниш?
- Тези представления.
Не може да бъде!
- Да, помня!
Помня как бутна онази ваза от подноса и я разби!
И очите ти се напълниха със сълзи.
Много добре си го спомням.
И вазата също. Бяла със сини цветчета.
Да, точно така! Тя помни!
Но сълзите ми не значеха нищо, просто нещо ми влезе в окото.
Толкова ме болеше, че не бях сигурен дали ще мога да си доиграя представлението.
Александър беше чудесен в ролята на княз Мишкин.
Тази роля ти донесе успех!
А после заряза всичко.
Театъра, снимките.
Захвърли всичко след "Ричард ІІІ" и "Идиот".
Не знам защо.
Какво "всичко"?
- Моля?
Какво имаш предвид под думата "всичко" ?
Театъра!
Всичко!
Имаш предвид "Успеха"!
За щастие, театърът далеч не е "всичко"!
Не можех повече да се занимавам с това.
За какво говориш?
Е...
По някаква причина, започнах да изпитвам притеснение на сцената.
Започнах да се срамувам да се представям за друг, да показвам чужди чувства.
Но най-лошото беше, че се срамувах от искреността на сцената.
Това го откри един критик.
Но това не стана веднага, изведнъж.
Тоест, ти смяташ, че актьорът не може да опази своето "аз" незасегнато?
Че той губи собствената си идентичност?
Не, не съвсем.
Предполагам, че актьорското "аз" се разтваря в неговите роли.
А аз не исках да се разтворя.
Имаше нещо във всичко това, което ми се струваше греховно,
някак си женствено, слабохарактерно.
Аха! Щом е женско, значи е греховно!
На мен ми харесваше, че си актьор, а ти го заряза. Това е!
Не знам. Може и така да е.
- Не "може", а е точно така!
Казах, може би.
Винаги последната дума да е твоя!
- Тя ще го умори!
Моля те, не днес!
Днес е рождения ден на Александър!
Благодаря за подкрепата, Виктор.
С други думи, той в началото ме съблазни с актьорската си игра.
След това ме измъкна от Лондон и ме захвърли.
Но на мен ми харесваше да съм жена на известен артист.
И, извинете, но не виждам нищо лошо в това!
Кой пристига сега?
Знаеш ли, Александър, аз скоро ще замина.
Ще заминеш?
Ще оставя всичко тук.
Случило ли се е нещо?
Предложиха ми клиника в Австралия.
Сериозно ли?
После ще ми разкажеш всичко подробно.
Това е Ото, пощальонът. Носи нещо.
Юлия! Твоят обожател е тук!
Добър вечер.
Да си жив и здрав!
- Благодаря.
Ето ме и мен, а ето и така да се каже, твоят подарък.
Много благодаря. Какво е това?
Мисля, че няма да се справя сам.
Това е карта на Европа, в края на XVII век.
Оригинална ли е?
Как може да е оригинална? Разбира се, че е копие. Репродукция.
Не позна! Истинска е! Оригинал!
Как иначе.
- Възможно ли е?
Колко е красива. Трябва да я внесем в къщата. Хайде!
Но това е прекалено скъп подарък. Не знам, наистина, дали мога...
За Бога! Какво говориш!
Но това е прекалено! Прекалено е, Ото!
Знам, че това не е никаква жертва, но...
А защо да не е? Разбира се, че е жертва.
Всеки подарък е свързан с някаква жертва.
Иначе, какъв подарък би бил?
Извинете.
Ото. Казвам се Ото.
Моля за извинение, Ото.
Какво ви носи по тези краища?
Доколкото съм чувал, отскоро сте тук.
Пушите ли?
Веднъж бях в моргата и присъствах на аутопсията на мъж,
който е пушил през целия си живот. Видях дробовете му.
Оттогава не пуша.
Чу ли, Александър?
Да, напълно сте прав.
Живея от два месеца тук.
Преди това преподавах история в гимназия.
После се пенсионирах и се преместих тук.
И сега съм тук.
Сега и разходите ми са по-малко, и повече време имам за интересите си.
По-рано тук живееше сестра ми. Тя почина.
Разбрах, че работите в пощата?
Да, пощальон съм.
Но не постоянно. Само в свободното си време.
Здравей, Мария!
Приключих с всичко, г-жо Аделаида. Мога ли да си вървя?
Да, да, Мария. Благодаря ти.
А, да! Ще можеш ли само да притоплиш блюдата?
Юлия ще свърши останалото.
Разбира се, г-жо Аделаида.
Веднага ще сложа блюдата да се подгреят.
Когато са готови, ще мога ли да си тръгна? Нещо друго?
Не, не! Свободна си да си вървиш.
Юлия ще остане.
Да, само едно нещо още!
Можеш ли да сложиш свещниците на масата?
А после си свободна. Нали отвори виното?
Отвори виното...
и вече ще си свободна.
Блюдата, свещниците, виното.
С нея сме съседи.
Познаваме се.
Така ли? Поздравления.
Пристигнала е от Исландия преди няколко години.
Наистина?
Много е странна.
Кой?
Мария.
Да, Мария.
Понякога ме плаши.
Сигурно е било чудесно, когато хората са мислели,
че светът е такъв, какъвто е изобразен тук.
Тази Европа ми прилича повече на планетата Марс.
Това тук няма никаква прилика с действителността.
Да! Но хората тогава са живяли!
И дори не лошо.
Я чакай, коя година...
е сега?
1392
По-добре да приберем вече картата.
Ото, ще ми помогнеш ли?
Имам чувството, че съвременните карти
също нямат нищо общо с действителността.
С коя действителност?
Ти упорито се нуждаеш от някаква истинност.
Истина! Каква истина?
- Няма никаква истина!
Ние гледаме, но нищо не виждаме. Да вземем хлебарката...
Хлебарката?
Като пример, мадам! Excusez-moi!
Значи, обикаля си хлебарката по края на чинията...
И си въобразява, че се движи напред много целеустремено.
Откъде знаете, какво си мисли хлебарката?
Може би това е някакъв своебразен ритуал.
Да!
- Неин собствен ритуал!
Аха. "Може би".
Всичко е възможно.
"Може би"!
В противен случай, ни остава само една гола "истина"...
Да ти помогна?
- Не, не, всичко е наред.
Ото, дай да я сложим тук.
Невероятна карта!
Радвам се, че мислиш така. Това е първокласна карта.
А къде е хлапето? Къде е момчето?
Не знам. Допреди малко беше тук.
Да го потърся ли?
- Не, не.
Стори ми се малко отпаднал.
Случило ли се е нещо?
- Сега ще се върна.
Вечерята е готова.
Казахте, че ви остава свободно време за вашите интереси...
Какво имахте предвид?
А?
Не се притеснявай.
Трябва да е тук някъде.
Аз съм един вид колекционер.
- Така ли?
Какво ще рече "един вид"?
Как да ви кажа... Колекционирам случки.
Необясними, но правдиви.
И губя много време, за да събирам доказателства за тяхната правдивост.
Налага ми се много да пътувам и да харча пари за това.
Затова си докарвам доходи като пощальон.
Какво ще рече "необясними"?
Трябваше и хлапето да е тук. Той обожава подобни истории.
Така ли?
Но все пак... не разбирам напълно.
Е, например...
Впрочем, не, не тази.
Ето една история...
Случила се е преди войната.
В Кенинсбърг живяла една вдовица със сина си.
Но започнала войната, и момчето го извикали в армията. Бил е на 18.
Той решил да иде до фотото и да си направи снимка за спомен.
Майката и синът си направили обща снимка.
После момчето...
После момчето го изпратили...
на фронта.
След няколко дни бил убит.
Боже Господи!
Сред настъпилата мъка от нещастието,
вдовицата, разбира се, забравила за снимките.
"Разбира се"? Как е могла да забрави такова нещо?
Това няма значение.
- Да, това не е толкова важно.
Важното е, че тя така и не си взела тези снимки от фотото.
Войната свършила. Тя се преместила да живее в друг град,
по-далече от своите спомени.
Но тя дори не се опитала да намери тази снимка?
Та това е била последната снимка на сина й!
Оставете го да си довърши историята!
Извинете.
Мамо!
- Ще си мълча. Извинете.
Няма нищо.
След няколко години...
мисля, че било през 1960...
вдовицата отишла при фотограф,
за да се снима. Искала да подари своя снимка на приятел.
Снимала се, но когато взела готовите снимки,
видяла на тях не само себе си,
а и своя загинал син.
На снимката той бил на 18 години,
а самата тя била на толкова, на колкото била тогава.
Наистина ли се е случило това?
Точно така, както го разказа?
Да. Всичко се е случило точно така.
И как го проверихте?
Разговарях с тази жена.
И дори имам и снимка,
на която тя е снимана през 1960, а синът й е в униформа от 1940 г.
Боже Господи!
И освен това...
имам копие от свидетелството за раждане...
и заверено копие от смъртния акт.
Занасяш ли ни?
Не, съвсем не.
Имам събрани около 300 подобни случая.
284, ако сме точни.
Просто всички ние сме слепи.
Ние нищо не виждаме.
Какво беше това? Как мислите?
Лошо ли ви е?
Не...
Нищо страшно.
Това беше преминаващ наблизо лош ангел, опитал се да ме докосне.
А вие опитахте просто да се пошегувате с нас, г-н Пощальон?
Има шеги и шегички, Докторе.
В този случай няма място за шега.
"Кой от вас сътвори това?"
"Боговете..."?
Мария!
Кой направи това?
Момчето.
Наистина ли?
Къде е той?
- Горе.
Мисля, че си е в стаята.
Хубаво е.
Но защо?
Направи го за вас.
Това е неговият подарък за рождения ви ден.
Двамата с Ото, пощальона, го построиха.
Само не ме издавайте, че съм ви казала, г-н Александър.
Искаше сам да ви го покаже.
Ще тръгвам.
Поздравления!
Прибирайте се вкъщи. Тук е толкова влажно!
Може ли да вляза?
- Да.
А, ти ли си. Влизай.
Долу почти всичко е готово вече.
Какви са тези хора?
Къде?
На онази картина.
На стената. Какво е това?
Не мога да видя добре. Зад стъкло е. И тук е тъмно.
Това е "Поклонението на Влъхвите"
Леонардо.
Репродукция, разбира се.
Господи, колко е зловеща.
Леонардо винаги ме е плашел.
...сега се организира в национален мащаб...
Това влиза в задълженията на всички офицери в армията.
Надяваме се, че всеки съвестен гражданин...
ще покаже мъжество,
ще съхрани хладнокръвие,
и ще помага на армията
в усилията й да стабилизира мира,
реда и дисциплината.
Нашият най-опасен враг в този момент...
е паниката.
Тя се предава от човек на човек
и убива здравия разум.
Ред и организираност...
само това е нужно, скъпи сънародници.
Само ред... ред...
против целия този хаос.
Аз ви моля, призовавам ви...
да покажете решителност...
и независимо от всичко,
да запазите здравия си разум.
Ще ядем ли вече? Хлапето спи. Да го будя ли?
В нашата страна, за съжаление...
се намира военна база, с четири бойни глави...
И по всяка вероятност
това обстоятелство по най-трагичен начин...
Какво става?
ще бъде използвано срещу нас.
Връзката може да прекъсне всеки момент,
но аз успях да ви кажа най-важното,
скъпи мои сънародници.
Всички трябва да останат по местата си.
В цяла Европа и без това сега няма да намерите...
по-безопасно място,
от това, където в момента се намирате.
Както виждате,
всички ние се оказахме в едно и също положение.
Всички райони ще бъдат поставени под контрола...
на специални военни подразделения...
с оглед на това... с оглед на това...
Това не може да бъде.
Защо никой нищо не прави?
Аз го чаках през целия си живот.
Целият ми живот беше само очакване точно на това!
Не ме пипай! Направете нещо!
Ей, хора!
Защо мълчите?
Не можете ли да направите нещо?
Мамо, моля те, успокой се.
Господи Боже!
Виктор!
Ти можеш да направиш нещо! Моля те!
Тихо. Ще събудиш момчето.
В никакъв случай не трябва да го будим.
Всичко това е заради мен. Това ми е наказанието.
Момчето спи.
Момчето!
Не го буди!
Момчето! Къде е?
Юлия! Доведи момчето!
Александър! Нима и ти не разбираш?
Юлия!
Юлия, донеси ми черната чантичка, до пианото.
Страх ме е! Недейте!
Може би по-късно.
Сложете го на масата!
Александър, не мога да повярвам!
Не издържам вече!
Юлия, ако искаш и на теб?...
Не, аз не искам. Няма нужда.
Има нужда.
Това е абсолютно необходимо.
И абсолютно безвредно.
И за нас ще е по-спокойно, ако направим инжекцията.
Не! Не искам!
Александър, на теб?
- Не, аз по-добре да пийна нещо.
Само не прекалявай.
Че ще стане още по-лошо.
Ото?
О, не, не се притеснявайте.
Благодаря, но на мен не ми е необходимо.
Юлия!
Да се качим при момчето. За него ще е най-добре да спи.
Ще дойда с теб.
Юлия нека остане с мама.
Поспи си сега, поспи си. Ще се върнем бързо.
Замря.
Телефонът замря, мълчи.
О, Божичко...
Защо винаги правим точно обратното на това, което искаме?
Винаги!
Аз обичах един човек,
а се омъжих за друг.
Защо?
Ако искате да пийнете нещо?
Не, не.
Нищо! Благодаря, Ото.
Не.
Сега, струва ми се, вече зная.
Ние не искаме да сме зависими от някой друг.
Когато двама души се обичат,
тяхната любов е различна.
Единият от тях е по-силен,
другият: по-слаб.
По-слабият е винаги този, който обича безумно,
безусловно.
Чувствам се сякаш сега съм се пробудила...
от някакъв сън,
като че ли от някакъв друг живот.
По някаква причина, аз винаги съм се съпротивлявала.
Винаги съм се борила с нещо си.
Защитавах самата себе си,
сякаш в мен...
имаше някой, който ми повтаряше:
Не се поддавай на нищо...
не се обвързвай...
със нищо...
или ще умреш!
Но Боже, колко заблудени сме всъщност.
Това е хубаво.
Хубаво е, че най-накрая си го разбрала.
Как се чувстваш?
Сега по-добре ли си?
- Да.
Аз най-накрая го разбрах, но мисля, че е прекалено късно.
Какво ще правим сега?
Телефонът не работи, разбира се.
Можем да тръгнем с колата на север,
там е по-спокойно...
Но едва ли има смисъл.
Не. Сега навсякъде е еднакво.
И никой не знае, къде е най-зле.
Не, не! Ще останем тук!
Спокойно... полекичка.
Никъде няма да ходим!
Оставаме тук!
Виктор!
А сега...
Сега може и да вечеряме!
Извинявай, но трябва да тръгвам.
Трябва да свърша някои неща.
Какво смяташ да правиш, Марта?
Юлия.
Иди събуди момчето!
Днес е специален ден.
Трябва да сме заедно.
Моля те, не прави това!
Юлия, чуваш ли ме?
По-добре не го буди.
- Юлия!
Няма да го будя!
Нямам и намерение!
И няма да позволя на никой да го направи!
Той спи, и ние не трябва да го будим,
не трябва да го плашим.
Много неща могат да се случат, докато спи.