Cruel Intentions (1999) Свали субтитрите
Опитай се да се концентрираш, Себастиян.
Какво бих могъл да кажа? Аз съм глупак. - Не си.
Глупак съм. Не може да се самосъжалявам защото съм малкото богато момче.
Не си виновен ти. Ти си в тежка възраст.
Без перфектни родители ще се справиш много трудно.
Ти не трябва да обръщаш внимание на грешките им.
"Перфектният родител" С автограф! Може ли да я взема
Твоя е.
Не трябва да си така критичен към себе си. Миналото е зад гърба ти.
Права сте.
Вече ми е трудно да повярвам, че е имало период в живота ми, когато мислех само за секс.
Това не може да е начин на живот.
- Знам.
Да вземем за пример вас...
Вие сте красива жена. Имате убийствени крака.
Бих дал всичко, за да ги снимам. Така разсъждавах доскоро,
но сега вече съм излекуван.
- Гордея се с теб.
До другата седмица.
- Не ти ли казах? Заминавам за един месец.
Защо?
- И други хора се нуждаят от помощта ми.
Ти ще се справиш.
- Надявам се.
Ако ти потрябвам за нещо, остави съобщение на секретаря ми.
Бих искал да ви прегърна.
Така... доволен ли си?
Дъщеря ви се обажда.
- Кажи й да изчака.
Това тя ли е?
Това е моята Марси. Симпатична е. - Страхотна е!
Ученолюбива и уравновесена. От есента ще учи в "Принстън".
Точно такава приятелка трябва да имам.
Не се обиждай, но тя е над твоето ниво.
Пази се, Себастиян.
- Благодаря ви за всичко.
Задник.
Дъщеря ви още чака.
- Здравей, мила...
Защо ме караш да чакам!
- Съжалявам...
Случило ли се е нещо?
- Той каза, че ме обича!
И аз му повярвах. Каква глупачка съм!
Успокой се миличка... Поеми дълбоко въздух...
Не ми прилагай елементарни психологически номера, мамо!
Има мои снимки в Интернет.
- Какви снимки?
Порно снимки! Ти какви мислиш?
Курва... курва... курва...
Как може да си толкова глупава?
- Той беше толкова чаровен.
Каза, че имам убийствени крака
и че би дал всичко, за да ги снима.
Нещата излязоха от контрол.
Чуваш ли ме, мамо?
Майко?!
Себастиян?
Ще си платиш за това, малко гаднярче!
Перверзно копеле!
- Какво иска тази?
Явно има нужда от психотерапия.
Това няма да ти се размине! Ще те вкарам в затвора!
Как се казваш?
- Клориса.
Красива си.
- Благодаря.
Ще те заведа на обяд.
- Добре.
Пази се от него!
Не можете да паркирате тук!
Много се радваме, че със Сесил ще учите заедно в "Манчестър".
Винаги сме искали тя да прилича на теб.
Дано да успее да достигне до твоето високо ниво.
Ще се опитам да й помогна.
Какво беше това?
- Благодарих й на виетнамски.
Катрин е най-известното момиче в училището. Слушай я и ще стигнеш далеч.
Откъде намираш сили?
- Знам, че звучи като клише,
но когато усетя изкушение или умора аз се обръщам към Господ и той ми помага.
Това е чудесно.
- Какво представляват момчетата?
Само за това ли мислиш, Сесил?
Трябва да й простиш, Катрин. Досега тя е учила само в девически училища.
Напълно разбираемо. Повечето от момчетата в "Манчестър" са истински джентълмени.
Но има и няколко гнили ябълки.
Като доведения ти брат, Себастиян. Трябваше да го изключат след това, което направи с училищната сестра.
Чух, че тя се възстановява.
Радвам се да ви видя отново, г-жо Колдуел.
Помниш ли дъщеря ми Сесил?
- Имаш прекрасна фланелка.
Татко ме води в Австралия през ваканцията.
И как е положението там отдолу? Виждам, че е назряло.
Съжалявам.
- Благодаря ти за помощта.
Ще ти помогна за биографията, Сесил
- Благодаря ти.
Беше ми приятно.
Сесил, тръгваме си! Събери си краката, не сме в Ямайка!
Не знаех, че днес посрещаме задници у дома.
Просто вземам бедното дете под крилото си.
Родителските тела се обаждаха.
- Чудесно.
Как се чувства онази алчна курва майка ти в Бали?
Подозира онзи импотентен алкохолик баща ти, че чука камериерката. - Браво!
Как върви терапията ти?
- Много добре.
Клориса... "Обади ми се..."
Писна ми да спя с досадни манхатънски дебютантки. Вече нищо не ги шокира.
Успокой се, имам задача за теб.
- Каква?
Помниш ли Корт Рейнолдс? Синът на Гарет Рейнолдс.
Онзи нацист, който те заряза на 4-и юли?
Постарах се да доставя удоволствие на Корт. Направих големи компромиси.
Съжалявам.
- Когато се влюби в друга, той разби сърцето ми.
Да не искаш да кажеш...?
- Именно Сесил Колдуел.
Значи това е причината.
Дръж приятелите си близо, а враговете си още по-близо.
Когато свърша със Сесил, тя ще е най-големият боклук в Ню Йорк.
Малката принцеса на Корт няма да става за нищо.
А защо ще тормозиш Сесил? Атакувай директно Корт.
Ако посегна на Корт, следите ще водят до мен.
Не мога да позволя това. Мен всички ме обичат. Възнамерявам нещата да останат такива.
Разбирам те.
Но какво общо имам аз?
- Трябва да прелъстиш Сесил.
Тя е доста сладка.
Млади напъпили гърди...
Малък, стегнат задник...
Малка дива слива.
Бъди нейният капитан Пикар, Валмон. Смело стигни там...
... където никой преди теб не е бил.
Не мога.
Защо?
- Хайде, Катрин... Прекалено лесно е,
накарай някой от тъпите си приятели. Трябва да пазя репутацията си.
А дъщерята на психоложката?
- Тя ми надписваше сметката.
Ето това е предизвикателство.
Знам как да лекувам младежките си пъпки.
- Млъкни! Виж страница 64-а.
"Защо смятам да чакам" От Анет Харгроув, Канзас.
Господи! Тая шегува ли се? Малкото ангелче на татко.
Олицетворение на честността и добродетелта.
Скука, скука, скука!
"Обичам родителите си..." Пълна скука!
"Да взема зряло решение..." Ето!
Има си гадже Тревър. "Излизаме от 1 година...
Тревър ме разбира."
Тревър е педал. Жалко, че тя живее в Канзас.
Напротив... Бащата на тази девственица ще е директор на училището ни.
Тя ще отседне при леля ми, докато техните продадат къщата.
Представяш ли си как ще се вдигне репутацията ми?
Да чукам дъщерята на директора още преди да е започнала годината.
Тя ще бъде моят триумф.
- Нямаш никакви шансове. Ще ти дойде твърде много.
Искаш ли да се обзаложим?
- Ще си помисля.
Дългът ме зове. Историята с психоаналитичката ще стои чудесно в дневника ми.
Дневникът ти ли? Колко педалско!
Би ли дошъл за минутка?
Смятам да приема облога, който ми предложи.
Какво ще заложим?
Ако спечеля, страхотната ти малка кола...
... става моя.
- А ако спечеля аз?
Ще ти дам това, за което мечтаеш, откакто родителите ни се ожениха.
И какво е то?
Казано в прав текст: Ще те скъсам от чукане!
Защо мислиш, че ще се навия. Колата ми е "Ягуар", модел 1956г.
Защото аз съм единствената жена, която не можеш да имаш.
Не става.
Ще можеш да ми го сложиш навсякъде.
Приемам облога.
Наслука, Себастиян!
Домът ви е прекрасен, г-жо Розмънд.
Благодаря ти, Анет. Имаме го повече от 100 години.
Вашите обичат ли да яздят?
- Дядо ми отглеждаше коне.
Какво беше това?
- Себастиян се прибра.
Давай!
Мамка му!
Лельо Хелън!
- Миличък!
Господи, колко ми липсваше! Търсих те навсякъде. И ти ми липсваше.
Запознай се с Анет Харгроув. Това е Себастиян.
Тя ще ми гостува няколко седмици.
- Ще бъдем двама.
Добре дошла.
- Благодаря.
Лельо Хелън, защо не ни направиш по един чай с лед? Аз ще се погрижа за Анет.
И да не правите бели.
- Няма.
Хайде...
Има много за разглеждане.
Четох есето ти.
- Така ли?
- Беше направо ужасяващо.
Повечето хора го харесват.
- Хората са овце.
Критикуваш нещо, което не познаваш.
- Нищо не критикувам.
Вярвам, че не трябва да правиш любов, докато не се влюбиш.
На нашата възраст не сме достатъчно зрели за тези усещания.
Ти лесбийка ли си?
- Не.
Не исках да те обидя. Просто долових лек лесбийски полъх.
Не очаквам от човек като теб да ме разбере.
Това пък какво значи?
- Репутацията ти ми е позната.
Каква репутация?
Че си готов да сваляш звезди, за да вкараш жените в леглото си.
Кой ти каза?
- Един приятел ми писа.
Проява на лош вкус.
- Но е истина, нали?
Щом мислиш така.
Много добре. А сега да опитаме в сол мажор.
Запомни, че третият тон трябва да остър.
Ужасна съм!
Спокойно, поеми дълбоко въздух.
Внимаваш прекалено много, отпусни се. Нека ти помогна.
Затвори очи.
Внимавай, Мей Ли. Колко пъти да ти повтарям!
Извинете, не исках да ви прекъсвам. Свирехте чудесно.
Катрин, това е Роналд Клифърд - учителят ми по музика.
Приятно ми е. На мен също, бъдете сигурен!
Роналд ще учи в "Джулиард", а в момента композира опера.
За живота на Мартин Лутър Кинг.
- Д-р Кинг ми е любимец!
Часът ни изтече. Ще се видим утре.
Мръсен педал!Извинявай...
- Няма нищо.
Да й напише писмо за мен!
- Имаш ли представа кой е?
Ако знаех, този човек щеше вече да се гърчи в агония, Блейн.
Откъде е момичето?
- От Канзас. Не познавам никого от там.
Грег Макконъл.
- Жребецът-футболист?
Той е от Канзас и би могъл де е предателят.
Да, Макконъл ме мрази. Заковах гаджето му миналата година.
Едва ли те мрази за това.
- Какво искаш да кажеш?
Той е палав в задника не само на терена.
Пързаляш ме!
- Говоря сериозно.
Идваше в стаята ми по веднъж всеки месец.
Веднага щом свършехме, започваше да крещи:
"Какво правиш? Аз не съм педал?! Ако кажеш на някого ще те пребия!"
Търпя го, само защото в устата е като прахосмукачка.
Колко жалко, че той си е в Канзас!
- Вече не е.
Върна се, защото тренировките му започнаха.
Вече имаме любовна среща.
- Браво на теб.
Направете си един купон за моя сметка.
Довечера по телевизията ще дават "Спартак".
Супер!
- Няма да излезе евтино.
Остави вратата отключена.
Ще дойда точно в полунощ, ако не възразяваш?
Нека да е в полунощ.
Хванах си оная работа и я наврях в лицето й. А тя стои и не мърда.
А аз й викам: "Лапай го, тъпа кучко!"
Грегстър Великия!
- Точно така!
Грегъри?
- Здравей, Блейн.
Чух, че си ходила на среща с Корт Рейнолдс. Бил голям сладур.
Не е лош. Говореше за онази откачалка, която зарязал на 4-и юли.
Откачалка ли?
- Сигурно е била голяма тъпачка.
Извинявай.
Корт ме покани да изкараме заедно Празника на труда.
Това е страхотно.
- Мислиш ли?
Малко ме е страх.
- От какво?
От момчетата! Аз дори не съм се целувала.
Не си ли опитвала с приятелка?
Отврат! Как мислиш, че се учат всички? Погледни ме.
Затвори очи и навлажни устните си.
Сериозно ли говориш?
- Искаш ли да се научиш?
Видя ли, че не е страшно?
- Нищо работа.
Ще опитаме отново, но сега... Ще пъхна езика си в устата ти.
Искам ти да погалиш моя език с твоя. Това е истинска целувка.
Затвори очи.
Не беше зле.
- Много готино.
Трябва да го опиташ с Роналд някой път.
Какви ги говориш? Той е луд по теб, Сесил.
Той ми изпраща любовни писма.
Колко романтично! Ти отговори ли му?
- Не.
Не го ли харесваш?
- Харесвам го и непрестанно мисля за него.
Но ако мама разбере, ще ме убие!
Скрила си писмата, нали?
- В къщичката си за кукли.
Искам да направиш копия и да ми ги донесеш.
Защо?
- Любовните писма са стихията ми.
С моята помощ Роналд ще си загуби ума по теб.
Може да ви уредя и една тайна среща у нас.
- Ще го направиш ли?
Нали сме приятелки?
- Най-добрите!
Ще дойдеш ли довечера да спиш у нас?
Извинявай...
Извинявай!
- Каква приятна изненада!
Знаеш ли, че музиката се чува във всички стаи?
Не, само в твоята. Мислех, че ти е приятно.
Какво правеше в стаята си?
- Четях.
Интересна ли е книгата ти?
- Да, никак не е лоша.
Това е за теб.
Нещо за новата учебна година.
- Анет Харгроув
Нямаше нужда.
- Не ти харесва!
Не , чудесна е!
Просто нямаше нужда.
- Защо не оставиш книгата и не дойдеш
да поплуваме? Знам, че е доста късно, но все пак сме още млади.
Предложението ти не е съвсем обидно. Ще си помисля.
Връщам се след минута.
Чука ли я?
- Работя по въпроса.
Нещастник!
- Да го духаш! Обади ми се после.
Себастиян?
Би ли се обърнала за момент?
- Извинявай.
Ще умра от срам.
Как може да си толкова чаровен и толкова подъл?!
Пак ли започваш с онова писмо?
Знаеш ли кое ми харесва най-много?
"Той е красив, но коварен. Зад всяка негова дума се крие непочтено намерение.
Всяка жена, която му е повярвала е съжалявала за това. Пази се от него."
Трябва да ми кажеш кой ме очерня, за да мога да се защитя.
Няма да стане.
Ти беше права.
- За кое?
За онова, което каза днес. Правил съм неща от които се срамувам.
Не исках да те тормозя.
- Няма нищо.
Завиждам ти за морала и ценностната система.
Завиждам ти за това, че знаеш какво точно искаш. Не се шегувам.
Наистина ли?
- Съвсем сериозно. Ти имаш всичко, което ти е нужно.
Умна си, красива си и знаеш какво искаш.
Бих искал да имам приятелка като теб.
Знаеш, че имам гадже, нали?
- О, да! Прочутият Тревър.
Чудно как не го беше споменавала досега.
Той е на екскурзия в Европа.
Той е страхотен и много ми липсва.
Разбирам.
- Съжалявам, но ти не си мой тип.
Честно?
- Честно.
"Умна си, красива си и знаеш какво искаш..."
Няма да стигнеш до никъде като изброяваш качествата ми.
Най-много да станем приятели. А и това не е сигурно.
Лека нощ, сладурче.
ДЕЙСТВАЙ
О, скъпи...
- "Скъпи" ли?
Точно навреме.
Дай ми гащите!
- Не се шашкай.
Какво става тук?
За първи път правя подобно нещо, Валмон.
Просто бях...
- Много пиян и дрън, дрън...
Моля те, не казвай на никого. Това ще провали кариерата ми.
Кариерата ти ли? Ами семейството ти?
Какво ще каже баща ти, когато разбере, че синът му е дупедавец.
Ще направя, каквото поискаш. Нека забравим за това!
Не мога да ти помогна. Не и след като ме накисна пред Анет Харгроув.
Анет Харгроув ли? Не знам за какво говориш.
Само ти я познаваш. Истината ще ти помогне.
Никога не съм говорил за теб с нея.
Той може би не лъже, Валмон.
Как ще й напише писмо, като е неграмотен?
Може и да съм се заблудил.
- Добре, вярвам ти.
Ще пазя тайната ти.
Но можеш да ми направиш услуга...
Какво знаеш за Себастиян?
- Страхотно умен е.
Винаги постига целите си. Дава 110 процента от себе си.
Винаги ми е помагал.
Има кофти репутация, но повечето е измислица.
Не знам, Грег... Чух някои ужасни неща за него.
От кого?- Заклех се да не казвам.
Откога се познаваме, Анет?
- От 100 години.
Така е. Винаги съм се грижил за теб. Ти си ми като сестра.
Приличам ли ти на клюкарка?
Това съм аз - Грегстър. Говоря сериозно.
Обещаваш ли да не казваш?
- Анет, кълна се в живота на майка си.
Шибана клюкарка! Сигурен ли си?
Тя каза: "Г-жа Колдуел". Срещнали са се на бала.
Каза ли й всичко?
- Да.
Хвана ли се?
- Мисля, че се хвана.
Мислиш или се хвана?
- Хвана се.
Тя ми каза, че кара с една ръка,
защото аз й показах, че мога да стоя така
и мога да стоя така, колкото си поискам.
Добре ли си?
- Да.
Няма да повярваш какво разбрах...
Майка ми! Трябва да тръгвам
- Аз също.
Ще се видим ли утре?
- Разбира се.
Чао до скив!
"Чао до скив"?! Идиотка!
Какво става при теб?
- Готова ли си да слушаш?
Нашата добра приятелка г-жа Колдуел е изпратила на Анет писмо, с което я предупреждава за мен.
Интересно.
- Така е.
Няма да намеря покой, докато не унищожа тази гадина.
Историята се заплита. Сесил се е влюбила в учителя си по музика.
Г-жа Колдуел ще умре от радост.
Но нашит Дон Жуан напредва със скоростта на куца костенурка.
Какво смяташ да предприемеш?
Ще натопя Сесил пред майка й, която ще сложи край на връзката.
И към кого ще се обърне тя за помощ?
Сесил има среща с Корт следващата седмица.
Трябва да ускориш сексуалното й пробуждане.
На твоите услуги съм.
- Благодаря ти.
Това е приятно.
- Напрегната си, сестричке.
Мразя нещата да не вървят според плана ми.
Това ме възбужда страшно.
И аз едвам издържам.
Но при теб нещата явно тръгват нагоре.
Явно...
Как вървят нещата с твоето момиче?
- Доста добре.
Успя ли вече?
- Ще успея всеки момент.
Е... Като успееш обади ми се. Дотогава...
Долу, моето момче!
О, стига!
Здравей, обажда се Себастиян. Не те събудих, нали?
Не.
- Това е добре.
Да съм си забравил очилата там?
- Не съм ги виждала.
Добре, ще се видим.
Само за това ли ми се обади?
- Обадих ти се,
защото ми липсваше.
- Можеш да бъдеш и откровен.
Не свиквай с това, не ми допада. Какво ще правиш утре?
Ще излизам с теб.
Дойдох веднага, щом успях.
- Съжалявам, ако съм те затруднила.
Ни най-малко. Кажи какво има? Става въпрос за Сесил. - Какво?
Обещай, че няма да казваш. Имаш думата ми. Само да не са наркотици?!
По-лошо.
Има нещо между Сесил и учителя й по музика.
Роналд?! Това е лудост!
- Знам, тя е млада, а той е...
Той е черен! Черно кафе, ако обичате.
Изпраща й любовни писма, а тя ги крие в къщичката си за кукли.
Чудех се дали да ти кажа, но подобно нещо може да съсипе репутацията й в "Манчестър".
Дано да съм постъпила правилно. Не бих искала Сесил да провали нещата с Корт.
Не знам как да ти благодаря.
- Ще бъдеш ли дискретна?
Напълно!
Ти за какъв се мислиш?
- Моля?
Ти си тук, за да й даваш уроци, а не, за да я развращаваш.
Има някаква грешка, г-жо Колдуел.
А как ще обясниш това?
Къде ги намери?
- Чистачката ги е намерила.
Върви си в стаята!
- Мамо...
- Веднага!
Така ли ми се отплащаш за това, че те прибрах от улицата?
От улицата ли? Аз живея в най-скъпия квартал на Манхатън.
Както и да е! Кракът ти повече няма да стъпи в тази къща!
И ти забранявам да се срещаш с дъщеря ми!
Никога не съм докосвал дъщеря ви.
Мислех, че хората като вас са над расовите предразсъдъци.
Не ми пробутвай расистки лозунги! Ние дадохме пари на Колин Пауъл!
Поставихте ме на мястото ми. Благодаря ви за гостоприемството г-жо Колдуел.
Беше много осветляващо.
Негрото си отива!
Благодаря ви... Негрото си отива!
Не знаех, че има такива чувства.
- Ти си късметлия.
Какво да направя?
- Кажи й, че я обичаш.
Г-жа Колдуел ще ме застреля, ако ме види близо до нея.
Нямам и адреса на електронната й поща.
Електронната поща е за педофили, Роналд. По-романтично ще е да й напишеш ново писмо.
Как ще стигне до нея?
- Ние ще й го предадем.
Защо правите всичко това за мен?
- Защото...
Искаме Сесил да е щастлива.
Ние знаем... че ти я правиш щастлива. Всяко момиче би било щастливо с теб.
Може ли да остана сам за малко?
Отиди в моята стая, тя е в дъното. Чувствай се като у дома си.
На кого звъниш?
- На Сесил.
Какво правиш?
- Искам да разбера дали осъзнаваш какво сме на път да направим
Осъзнавам.
Наистина ли? Правили сме доста гадости, но това е...
Разбираш ли, че ще унищожим едно невинно момиче?
Корт Рейнолдс трябва да пострада. Ако не искаш ти, ще помогне някой друг.
Учудваш ме.
- Да го духаш, Себастиян.
Такива като теб и Корт могат да чукат когото искат, а мен
ме зарязват заради такива като Сесил. Бог да ми прости, че съм самоуверена и обичам секса.
Аз трябва да се усмихвам тъпо по 24 часа на ден, за да ме считат за истинска дама.
Аз съм Празноглавото слънце на Ист сайд и понякога
ми идва да се самоубия. Хареса ли ти анализът, д-р Фройд?
А сега ми кажи ще участваш ли или не!
Обади й се.
Сесил, обажда се Катрин. Спри да плачеш.
Не плачи... Чакай ще ти дам Себастиян.
Сесил,
не плачи. Слушай ме внимателно.
Роналд ми даде едно писмо за теб.
Не мога да го донеса у вас, защото майка ти ме мрази и затова ще направим така...
Свърших!
Това няма вкус на чай с лед.
- Това е коктейл "Лонг Айлънд".
Как е писмото?
- Чудесно е.
Дали ще го хареса?
- Естествено.
Какво правиш?
- Просто те снимам.
Би могла да станеш фотомодел.
- Така ли?
Жалко само, че не си секси.
Мога да бъда и секси!
- Покажи ми.
Много секси. Защо не се разположиш по-удобно?
Не така, ела насам.
Това вече е секси.
Сесил?
- Какво?
Знаеш ли как да станеш много, много секси?
Свали всичките си дрехи.
Няма да стане.
- Съжалявам, говоря глупости.
Трябва да вървя.
- Ще повикам майка ти да те вземе.
Майка ми ли?! Не се обаждай на майка ми!
Тя не знае, че си тук. Ти сигурно си наказана.
Все пак ще й се обадя.
- Недей, моля те! Ще направя, каквото поискаш само не се обаждай...
Искам само да те целуна, Сесил.
Само целувка?
Кълна се.
Какво правиш?
-Обеща да ми дадеш целувка.
Но, защо... Не искам да те целуна тук.
Искам да те целуна там.
- Моля?
Обещанието си е обещание, Сесил.
Гъдел ме е.
Стана ли вече, Сесил? Ще закъснееш за...
Прегърни ме.
Сесил!
- Да?
Къде си ходила?
- На пазар.
Побързай! Трябва да отидеш у г-жа Розмънд.
Трябва да изглеждаш добре, защото тя е много влиятелна в училището.
Здравейте, мили дами.
- Не знаех, че ще идваш и ти.
Не ми се искаше да прекарам такъв прекрасен ден в града.
Правилно.
- На някой да му се играе тенис?
Извинете ме.
Колко грубо!
Държи се много странно.
Какво ще правя??
- Случило ли се е нещо?
Г-жа Колинс се обади, че й трябват доброволци за старческия дом.
А аз имам билети за театър.
- Ужас!
Мислех си, че вие двамата може да отидете вместо мен.
С удоволствие.
- Страхотни сте!
Много мило от ваша страна.
- Такива сме си.
Красив е нали? Чудесно е, когато идват млади хора.
Повечето от нашите пациенти нямат семейства.
Г-н Готлиб, имате посетител.
Не... За теб имам нещо много по-забавно.
Разказах ли ви как починалият ми съпруг...
Да, г-жо Шугърман.
- Така ли?.
- Веднага след като играхме на дама.
Играли сме на дама?
- Победихте ме 3 пъти.
После чуках вашата дъщеря. Моля?
Попитах: "Искате ли вода?"
- Не, благодаря.
Влез.
- Как върви?
Играхме на дама и аз победих 3 пъти.
Спечелих!
- Ах, ти лошо момиче.
Не е ли чудесно?
- Казах ти, че е забавна.
Беше много весело.
Чувствам се много добре. Г-жа Шугърман е готина. Престани! - Какво?
Г-жа Шугърман - готина?
- Готина е!
За идиотка ли ме мислиш?
- Не.
Прекарал си добре със старата дама? Така беше. Играхме 3 пъти на дама.
Добре де, умрях от скука. Мразя благотворителността.
Това не значи, че си лош човек. Значи. - Не значи.
Не мога да спечеля с теб.
- Това не е важно, Себастиян.
Знаеш ли какъв ти е проблема? Вземаш се прекалено на сериозно.
Не е така.
- Така е. Трябва да се отпуснеш.
Отпуснат съм.
- Добре.
Какво правиш?
Спри, разсейваш ме.
Престани! Стига!
Усмихваш ли се?
- Не.
Ще престанеш ли?
Можеш да се смееш, няма да кажа на никого.
Кой е?
- Катрин.
Добре ли си?
- Не!
Успокой се и ми кажи какво има.
Снощи се случи нещо ужасно.
- Какво?
Не би искала да знаеш.
- Трябва да ми кажеш, Сесил.
Брат ти постъпи ужасно с мен. Той се възползва от мен.
Защо не направи нещо?
- Не знам.
Значи късно снощи ти отиде у нас и той те насили да правите секс?
Не точно.
Накара те да му духаш?
- Не.
А какво тогава?
Той ми свали гащите и написа азбуката с език...
Излизал те е?
- Така ли се казва?
Хареса ли ти?
- Не!
В началото беше странно и отвратително, но после...
После стана добре, а после...
После ми стана много горещо и ме побиха тръпки...
И после не знам какво стана. Беше много странно. Нещо като експлозия!
Но хубава експлозия.
- Ти си преживяла оргазъм, Сесил.
Така ли?
- Гордея се с теб, ти ставаш жена.
Така ли?
След като си тръгнала по пътя, ще бъде глупаво да спреш.
Мисли за Себастиян като за учител. Той ще те води.
Но аз не го обичам. Обичам Роналд.
Не искаш ли да направиш Роналд щастлив? Практиката води към съвършенство.
Съветвам те да спиш с възможно най-много хора.
Тогава ще стана курва!
Всички го правят, Сесил. Само че никой не говори за това.
Нещо като тайно общество?
- Може и така да се каже.
Пълна идиотка!
- Супер!
Тайно общество...
Трябва ли да ме щипе така?
- Да, защото ти е за първи път.
Повече ми харесва да съм отгоре.
Сесил?
Сега е време да помълчим. Да оценим съпреживяното.
Извинявай!
Нещо не е наред.
- Мислиш ли?
Направих ли нещо?
- Ти беше перфектна.
За Анет ли мислиш? Обичаш я, нали?
Аз също не те обичам. Обичам Роналд!
Махам се оттук.
- Къде отиваш? -Да взема душ.
Искаш ли компания?
- Не!
Искаш ли свирка?
- Лека нощ, Сесил.
Грубиян!
Кого шпионираш?
Това тя ли е?
- Да.
Тя плаче. Детето е разстроено от голямата лоша книга.
Млъкни!
- Какво ти става?
Нищо.
- Ти май си падаш по нея.
Ако искаш да знаеш - да.
Не знам какво да правя. Поддавам се на моралните й глупости
и съм страхотно увлечен по нея. Тя ме разсмя.
Значи затова губиш облога ни?
Не губя облога, просто ми отнема повече време.
Може ли да направя едно кръгче с новата си кола?
Ще направиш кръгчета само на едно специално място!
Извини ме, имам ангажимент.
Съжалявам.
- Аз също.
Знаеш ли какво? Не съжалявам!
- Мислех, че ще бъдем приятели.
Това е по-силно от мен. Не мога да бутилирам чувствата си като теб.
Можеш ли честно да ми кажеш, че не чувстваш нищо към мен?
Аз имам чувства към теб, Себастиян.
- Тогава какво има?
Да не би да си омъжена за Христос?
- Това не беше честно.
Защо не можем да сме заедно?
- Искаш ли да знаеш защо?
Да, искам да знам!
Защото си нямам доверие в твое присъствие!
Влез.
Дойдох да се сбогувам.
- Къде отиваш?
Връщам се в града. Може да отида в Южна Франция.
Писна ми от твоите игрички.
- Какви игрички?
Една минута си хладна, другата си гореща.
Чувствам се неадекватен.
- Ако те карам да се чувстваш така, си върви.
Не искам да се разделим с лошо, Себастиян.
Съжалявам, но в дадения случай нямаш голям избор.
Не контактувам с лицемери.
- Аз ли съм лицемер?
Говориш само за това как чакаш истинската любов.
А когато тя е пред теб, й обръщаш гръб. Ние с теб нямаме бъдеще!
Аз ще го преживея, но ти... Цял живот ще те преследва мисълта, че си обърнала гръб на любовта.
Това те прави лицемер.
Желая ти приятен живот.
Почакай...
Съжалявам, не мога.
Стегни се, лайно такова!
Добро утро.
Как мина снощи?
- С кого?
Знам как е минало със Сесил. Тя се фука непрекъснато.
Не съм спал с Анет.
Отряза ли те?
- Точно обратното.
Какво се обърка?
Не знам, тя беше...
Лежеше на леглото, готова да го направи, но...
Стори ми се нередно. Имал си шанс и си го пропуснал?
Ти си пълен нещастник!
Няма да я намериш в стаята й. Къде е ?
Не знаеш ли? Тръгна си преди половин час.
Къде отиде?
Извини се на леля ти и каза, че отива на гости при приятели.
Ти се издъни, Себастиян. Явно си е върнала разсъдъка
и повече няма да се среща с теб.
Тъпо! Тъпо! Тъпо! "Джуди Гарланд" - това ще оставя.
Грег, Валмон е.. Тя при теб ли е?
- Не.
Къде е?
- Защо не я оставиш на мира?
Къде е?!
- Добре... Отива при семейни приятели - сем. Михалакис.
Тръгна към гарата преди 20 мин.
- Благодаря ти.
Впечатлена съм.
- А аз съм влюбен.
Добре ли си?
Момент, моля! Скрий се...
Влез!
В неподходящ момент ли идвам?
- Нещо такова.
Явно искаше да разбера с кой си, иначе нямаше да ме поканиш.
Кой ти доставя такова удоволствие?
Къде ли се е скрил?
В тази къща всички сте сбъркани!
- Обади ми се!
Няма само ти да се забавляваш.
Предполагам, че си дошъл да си прибереш печалбата.
Някой друг път.
- Моля?!
Не съм в настроение.
Искам чукане!
- Аз не искам!
Приятен ден, Катрин.
Звучи чудесно. И аз те обичам.
"И аз те обичам"?
Изсмукала ти е мозъка!
Престани!
- Какво стана с нас?
Нищо не се е променило.
- Промени се.
Ти си влюбен в нея, а мен вече не ме обичаш.
- Това е само един облог, Катрин.
Това е смешно.
- Ти си смешен, скъпи ми братко.
Виж в каква жалка отрепка си се превърнал. Какво ще стане, когато започнем училище?
Гаджето ти не само е девственица, а и е дъщеря на директора.
Ще трябва да посрещате новопостъпилите заедно.
Баща й не знае за миналото ти, нали?
Съмнявам се, че иска дъщеричката му да се забърква с такива като теб.
Изявленията в есето й ще се превърнат в посмешище.
Като председател на комитета, аз съм длъжна да го уведомя.
Остави телефона.
- Ще свърша бързо.
В интересна ситуация си.
- Говори каквото искаш!
Мислех да й призная всичко още днес следобед.
Вярно, забравих. Ти си много влюбен.
Вярваш ли, че си се променил напълно, откакто я срещна?
Чуй го от мен: хората не се променят за една нощ.
Ние с теб сме от една порода, но аз поне си го признавам.
Щеше да се превърнеш в легенда, а сега ще станеш посмешище.
Ще рискувам.
- Не го прави, Себастиян..
Ще провалиш не само нейната репутация, но и своята.
Това е моята стая.
Ще можем ли да го направим тихо?
Трябва да ти кажа нещо.
- Слушам те.
Не мога повече така.
- Аз също.
Какво става?
- Проблемът е в мен. Напълно объркан съм.
За какво говориш?
Мислех, че съм влюбен в теб, но това не е вярно.
Исках да е така, но за съжаление не усещам нищо.
Защо го правиш?
- Просто исках да видя какво представляваш в леглото.
Ти не мислиш така.
Ти нищо не разбираш! Дори не ме познаваш!
Има една жена, която обичам.
Ти не можеш да се сравниш с нея.
- Не ти вярвам.
Не знам как да ти го кажа по-ясно. Не означаваш нищо за мен!
Ти беше само едно завоевание!
Страхливец! Погледни се, целият трепериш.
- Това ли искаше да ми кажеш?
- Съжалявам.
Аз...
- Ти си пълен боклук!
Разкарай се!
Махай се!
Не ме докосвай!
Не ме докосвай, Себастиян!
Просто си тръгни.
Малко мелодраматично, не мислиш ли?
Не би ли искала да знаеш какво стана с мен и Анет?
Всичко свърши.
Наистина ли?
- Ти беше права.
Не мога да се променя. С теб сме от една порода.
Трябва да го отпразнуваме.
- С удоволствие, но за съжаление очаквам компания.
Кого? Роналд ли?
- Не че ти влиза в работата, но да.
От Роналд е. Не съм го чел още, но...
Сигурен съм, че пише нещо като...
"Дрън, дрън, дрън, ти означаваш много за мен.
Надявам се, че ще си останем приятели и куп други глупости."
Очаквах някой номер от теб. Позволих си да уредя среща на Роналд и Сесил.
Права беше. Винаги те зарязват заради такива като нея.
Много добре.
- Благодаря.
Докъде бяхме стигнали?
Щяхме да празнуваме.
За какво ще пием?
- За моя триумф.
Не бих казал точно този тост, но както кажеш. За триумфа ти над Анет.
Какво смешно има?
- Глупачето ми.
Триумфът ми не е над нея.
Той е над теб.
- Моля?
Ти беше влюбен в нея. Още си влюбен в нея, но аз
те накарах да се срамуваш от това. Отказа се от единствената жена,
която някога си обичал, защото застраших репутацията ти.
Не разбираш ли, Себастиян? Ти си само една играчка.
Малка играчка, с която обичам да си играя.
А сега ти сложи кръст на връзката си с нея.
Най-тъжната история, която съм чувала.
Наздраве!
Вкусно е. Мисля, че си дошъл да си прибереш печалбата.
Но за съжаление... Не се чукам с нещастници.
Сбогом, Себастиян.
Трябва да говоря с нея.
- Казах ви, че я няма.
Ще й кажете ли, че съм я търсил?
- Разбира се.
Какво обичате?
- Трябва да говоря с Анет.
Няма я, а и имаме гости...
- Анет!
Анет!
- Казах ви, че я няма!
Предайте й това, моля ви!
- Добре.
Много е важно.
- Разбирам ви. Лека нощ.
Съжалявам. Напоследък у нас идват какви ли не хора.
"Скъпа Анет, не знам как да се оправдая за това, което ти сторих.
Никога не съм бил щастлив, освен когато бях с теб."
Животът ми е една безсмислица.
Намирах си забавление в чуждото нещастие.
Накрая всичко ми се върна.
Успях да нараня единствения човек, когото обичам.
Прилагам и дневника си, който е най-ценното, което имам.
Вътре има списък на трофеите ми. Своеобразна колекция от завоеванията ми.
Прочети го и ще узнаеш истината. Никакви лъжи повече."
Облогът
"Моля те, дай ми още един шанс. Без теб съм нищо."
Роналд? Обажда се Катрин.
- Какво става?
Наред ли е всичко?
Себастиян е полудял.
Удари ме и после избяга. Не искам да оставам сама.
Имам нужда от теб, Роналд.
- Само се успокой.
Има и още нещо. Свързано е със Сесил.
Стой там, идвам веднага.
Копеле мръсно!
Валмон?
- Здравей, Роналд.
Трябва да поговорим.
- Не може ли по-късно? В момента ми е зле.
Какво искаш?
- Защо си ударил Катрин?
И до теб ли стигна?
- Тя ми каза всичко.
Ти не разбираш, Роналд!
- Каза ми също, че си чукал Сесил.
Истина е, нали?
- Съжалявам, Роналд.
Себастиян?
Себастиян!
Спрете!
Анет!
Себастиян?
Обичам те, Анет.
- И аз те обичам.
Дръж се...
Като нов директор ми е тежко да открия
новата учебна година в "Манчестър" с толкова тъжен тон.
Не знаех, че има някой друг.
Аз съм Анет Харгроув
- Катрин Мертьойл.
Срещали ли сме се?
- Не мисля.
Баща ти е новият директор, нали?
- Така е.
Съжалявам за брат ти. Добре ли си?
Ще се оправя. Познаваше ли Себастиян?
Може да се каже.
Истинска трагедия, нали?
Така е. Ще те оставя сама.
Наистина ли си добре? Тук съм, ако имаш нужда от мен.
Чудесно.
Знам, че звучи като клише, но когато ми е наистина трудно,
аз се обръщам към Господ и той ми помага.
Благодаря ти.
- Ще се видим по-късно.
Нямам търпение,
квачка такава!
Започваме.
Колкото и да е тъмен облакът, той винаги е обкръжен от светлина.
Това, което трябва да запомним е, че трябва да сме искрени към себе си
и да устояваме на натиска на изкушенията.
Като председател на комитета аз се опитвам да бъда за пример.
За нещастие не можах да достигна до един човек - до доведения си брат Себастиян.
Знам, че той ни гледа отгоре...
Знам, че той ни гледа отгоре и очаква да кажа вместо него...
Очаква от мен да кажа вместо него: "Катрин..."
Той би искал да кажа: "Катрин, съжалявам..."
Какво става? Проявете малко уважение!
Секс игри: Дневникът на Себастиян Валмон
Аз съм кучка...
Нейното приятелство е равно на предателство...