Addicted To Love (1997) (Addicted To Love [1997] CD2.srt)

Още нещо.
Той спомена нещо, да прави секс с черепа ми.
Той го казва на всички.
Не се притеснявай.
Извинявай.
Не ми хареса как прозвуча.
Не ме харесва картинката, която си представям.
Не мога да кажа, че те виня, Сам.
Та аз се пуснах...
и паднах по лице от върха на катерушката,
и се счупих този зъб на половина.
Лежа по гръб, цялото ми лице е в кръв...
децата пищят, учителите се побъркват...
а аз поглеждам нагоре, и там беше тя.
Тя просто ме гледаше...
с тази загрижена малка усмивка.
Кълна се, когато я видях, болката се изпари.
Веднъж снимах едни патенца. Излюпили се и видели първо градинаря в парка.
Те си мислеха, че е майка им и го преследваха по цял ден...
докато той косеше поляната.
Точно така се чувствам.
Като че ли тя се е запечатала в съзнанието ми.
Знаеш ли, какво стана с него...
един ден той забрави че патенцата са там.
Пусна косачката на задна, и ги смля на парченца.
Не знаеш ли весели истории?
Ето го.
Това е той!
Да го хванем!
Готова работа.
Дребосъците изскочиха от нищото.
Трябваше да се предпазвам с едно от тях.
Дребосъците изскочили от нищото?
Да. Малки деца ме пръскаха с парфюм.
От водните си пистолети.
Парфюм от водни пистолети?
Да. Водни пистолети?
Пръскалки?
Да. Пръскалки. Плашещо, нали?
Чакай, мисля, че хляба изгаря.
Виж го, как се опитва да се измъкне.
Той нищо не е направил, Сам.
Антон, не мислиш ли, че е малко странно...
че малки деца ще стрелят с парфюм по теб?
Мислех си, че така правят американчетата.
Прищявка, може би. Ще ни трябва салата.
Това е много скъп парфюм, Антон.
Аз имах такъв парфюм.
Добро попадение, Сам!
Миналата седмица имаше червило на яката си.
От маймуната.
А сега парфюм...
от воден пистолет, от богати Ню Йоркски деца.
Каква мислиш, че е вероятността това да се случи все на теб?
Не знам. Питай някой математик.
Питай старото си гадже, Млечния пътник.
Това си ти, Сам.
Какво намекваш?
Побъркваш ме.
Антон, искам да ми обещаеш нещо.
Обещай ми, че ако някога направиш нещо...
че ще ми кажеш.
Защо дори си мислиш за подобно нещо?
Бихме могли да го преодолеем,
но няма да мога да понеса ако ме лъжеш.
Сладкишче, защо бих правил секс с хамбургер...
когато бих могъл да правя любов с пържола?
O, стига.
Забрави.
Толкова сме близо, Сам.
Толкова близо.
Донеси чашите и чинийките.
И донеси още бутилки.
Какво пропуснах?
Мисля че се приближаваме.
Определено мисля, че се приближаваме.
Донесе ли сладко-кисело?
Виж, скъпа, колко добре ми стоят ръцете на колената ми
и да те целуна.
Махни се от мен, моля те. Ти си груб.
Но аз те обичам, малкото ми агънце. Трябва да те имам.
Любовта ми бие в трескав ритъм.
Не може да ме имаш.
Любовта ми е запазена за друг.
Да нямаш предвид...
Да, Млечния пътник!
Не! Само не той.
Той може да предскаже изригванията на алфа-звездите.
Аз съм нищо пред него.
Малък, дребен... аз съм червей.
Обичам изригванията му.
Не всеки мъж...
може да бъде Млечния пътник.
Какво ще правиш сега?
Безнадежден, ще се скитам самотен по земята, мислейки си за теб...
и ще спирам от време на време, за да правя секс с черепи.
Това е добре.
А сега млъкни...
или ще те накарам да изядеш още един свински тестис!
Това е много добре.
Виж как се облизвам пръстите. Харесва ли ти?
Всичко ми харесва. Аз съм французин.
Поръчка!
Умирах си за подобна нощ.
Мога ли да те попитам нещо, Антон?
Разбира се.
Какво мислиш за Америка?
- Защо питаш?
- Ти си французин.
Липсва ли ти? Не изпитваш ли носталгия, по някога?
Не съм се чувствал толкова французин, от както съм тук.
Нали знаеш Супермен?
Това съм аз, аз съм Супермен.
А Франция е като Криптон.
На Криптон, всички са Супермени.
Ако ти правиш хубав сос, всички го правят.
Казваш здравей на хубава жена с твоя френски акцент...
и всички казват, "Здравей!"
Но тук на Земята, веднага щом пристигнах...
знаех, че това е мястото, където имам изключителни сили.
Говорех за малкото ми градче...
а банкерите отваряха чековите си книжки с думите:
"Колко велик, очарователен, и екзотичен си, Антон."
Мога да чета от телефонния указател на жена...
а те се хипнотизират, и им омекват краката.
Тук притежавам тези сили.
А в къщи, бях нищо.
Но тук, аз съм Супермен.
Да живее, Америка! Да живее, страната на неограничените възможности!
Ти обаче не си французин, но това не е проблем.
Ти също имаш възможности в тази страна.
Вчера, той нямаше работа, нямаше бъдеще.
Но днес, прави крачка напред. Малка, но все пак крачка.
Скоро ще можеш да си позволиш място за живеене и приятелка.
Аз си имам приятелка.
Наистина?! Хубава ли е?
Тя е най-прекрасната жена на света.
И те обича?!
Ти си мислиш, че жените се привличат само от пари?
Не, не само от пари.
Също от сила, и успех. Не се заблуждавай, миячо.
Те искат мъж, който взима каквото пожелае.
Не мисля, че това е така.
Чуй.
Моята приятелка се виждаше с един когато я срещнах.
Аз я заведох у нас, и я разпитах за него...
много внимателно, разбира се.
Разбира се.
Тя каза много хубави неща за него.
Колко добър, предан, и внимателен е бил.
Затова започнах леко да я питам
за това, колко силен и преуспял е той.
Бях много добър.
За нула време, вече лежахме на кушетката ми.
Мисля че тя искаше да я отдръпна от него.
Можеше да го видиш в очите й.
Тя плачеше, но в същото време ме целуваше.
По-късно разбира се, изригна като вулкан.
Не се притеснявай за чашата.
Няма да ти я удържа този път.
Антон, той е тук. Матюсън.
Матюсън? Сигурна ли си?
Девета маса.
O, Боже. Той е.
Върви.
Ще се погрижа.
Донесе ли ги?
Това беше най-гадното нещо, което съм правила.
Харолд Матюсън, критикът на храни от "Таймс".
Голяма стъпка. Сигурен ли си че си готов за това?
Слушайте всички!
Искам всички да се представите добре тази вечер.
Искам всичко да е перфектно.
Дидие, виждам че това не е добре!
И ти, миячо, да не си изпуснал чиния тази вечер.
Искам всичко да е перфектно за копелето.
Рай за прасето.
Дай ги.
Създадох чудовище.
Помолих келнера ви за "Шенен Блан"...
а той ми донесе това.
Имате ли представа, как е станало?
Позволих си, г-н Матюсън, да ви го дам от личният си запас.
Знаете ли, имам съмнението...
че се опитвате да ме предразположите.
Помислих си, че ще ви хареса реколтата.
Бих казал, че вашата малка хитринка работи много добре,
особено ако откриете още една бутилка.
Разбира се. Извинете.
Може и да открием още една две бутилки.
Добър апетит, г-н Матюсън.
Току-що се върнах от Франция.
От къде сте?
От Боукер.
Това е малка провинция в южна Франция.
O, Боукер.
Знам го. Не е ли близо до Нийм?
Не е ли близо до Нийм?
Извинете?
Не е ли близо до Нийм?
Да, там е близо.
O, Боже!
Видяхте ли това?
Спомням си.
Малко по на юг е и зад хълма.
Да, от другата страна на хълма.
Малко на юг.
Изражението на лицето на Матюсън. На какво се смееш?
Съжалявам.
Краката и мърдаха в устата му.
Всичко което имах беше в този ресторант.
Не е толкова лошо. Аз ходя на работа.
Твоята учителска заплата няма да стигне и за тоалетна хартия!
Това е защото не плащат на учителите, колкото заслужават.
В някои страни...
Линда, не започвай.
Може ли да не спорим точно сега?
Благодаря ти, Антон.
- Не се ядосвай.
- Не съм ядосана.
Тя е ядосана.
Ами ако ме затворят завинаги? Какво ще правиш?
Какво искаш да кажеш?
Имам предвид, ако не мога да си позволя това хубаво място?
Винаги можеш да си намериш работа.
Може пак да станеш модел...
Той е бил модел?
Ами ако не мога да си намеря работа?
Тогава какво?
Какво ще правиш ако съм беден?
Ще седя на бордюра с теб по цял ден и ще продавам моливи.
А като се стъмни, ще пропълзим...
в нашият уютен хладилник и ще се любим цяла нощ...
и после пак ще продавам моливи на сутринта.
Къде отиваш?
Къде отива? Какво прави?
Кажи ми.
Той взима нещо от шкафа.
Какво?
Това е пръстен. O, не...
На какво прилича?
Представлява окръжност от диаманти...
...с голям, дебел опал в средата? Знам го.
Какво е това?
- Копелето.
- Какво?
Ще ми станеш ли съпруга?
- Не!
- Да!
Вземи.
Бабо!
Значи ме откри.
Получих 20 кг. цветя до вратата си...
и се обадих на цветаря...
и той ми даде името ти и този очарователен адрес...
и обиците и парфюма...
и телевизора, за Бога.
Какво ти е влязло в главата, момиче?
Много ли са? Не ги ли хареса?
Едно е да не се обаждаш на майка ти от години...
но да се скриеш от мен за два месеца.
Някой ден ще те намерят в канавката...
Защо циците ти са твърди като скала?
Престани.
Ами ти...
да отведеш малкото ми момиче.
Ела тук!
Аз съм бабата на Маргарет.
Приятно ми, че най-накрая се срещаме, Антон.
Аз също много се радвам, че се запознаваме.
Ако побързаме, ще ти вземем ванилов крем карамел...
при ДиРоберти, преди да затворят.
Лъжицата е от дясната страна, скъпа.
Не сме в обор.
Бабо, имаш нещо между зъбите.
- Ето, подай ми ги.
- Ах ти, малка кучка!
O, скъпа, късно е.
Мисля, че трябва да си тръгвам.
Ще си тръгваш ли вече?
Сутринта имам час по йога.
Но първо, искам да ви снимам.
Приближете се.
Прегърни я, Антон.
Прегърни я.
Маги, не се цупи.
Не съм.
Винаги се мръщи, когато я снимаш.
Не е вярно.
За бога, дръж се нормално.
Защо не я целунеш, Антон?
Моя грешка.
Не се срамувай. Хайде де.
Можеш и по-добре, Антон.
Да, Антон, можеш и по-добре.
Видяхте ли светкавица?
Боже, мразя ги тези неща.
Хайде, целувка.
Добре, Маги, скъпа, ще оправиш ли сметката?
Защо не останеш при нас.
В тази бохемска дупка?
Колко време беше в тази дупка преди да дойдем?
Не много. Малко разчиствах.
Слушах радио.
Какво радио?
О, радиото.
Какво имаше по радиото?
Някаква радио пиеса.
По-скоро като сапунена опера.
Срам ме е да си призная, че го слушах.
- За какво се разправяше?
- Кой го интересува?
Искам да чуя повече за вас двамата.
И мен ме интересува, също.
Да видим, имаше двама героя.
Французин и девойка.
В началото, той се прибираше в къщи...
а тя беше разтроена за нещо.
Оказа се, че тя си мисли, че той си има любовница.
А той викаше, "Нямам, нямам!"
А тя каза, "А как ще обясниш това?"
и му показа някакво бельо което намерила в кушетката...
и други неща, които той не може да обясни, и които отрича.
Тогава тя каза нещо за някаква маймуна.
Това не можах да го разбера.
И тогава последва кратка пауза...
и тогава той си призна.
Той, какво?
Призна си.
Виждал се е с друга жена,
инвеститорка май. Малко е объркващо.
Хайде, тръгвай!
После, какво стана?
Той започна да плаче и я молеше да му прости...
тя му каза 3-буквената дума и избяга.
Не знаех че се интересувате от такива неща.
Слушаме това шоу постоянно.
Пази си пръстите.
Хванах го.
Добре.
Виж го.
Добре.
Не мога. Трябва да вървя.
Очаквам обаждане. По дяволите.
Кой е?
Антон? Аз съм г-н Грийн.
Бащата на Линда.
Как сте? Влезте.
Да ви предложа нещо, чаша...
"Антон, ти ме нарани много.
"Всичко, което исках бе честност, а ти ме предаде.
"Надявах се..."
О, по дяволите...
Не мога да повярвам. Успяхме!
Защо?
Успяхме, Сам!
Наистина, а дори не бяхме тук.
Какво ще правиш сега?
Тя си е тръгнала внезапно, нали?
Така че вероятно е на някое познато място.
В хотела, където отседна преди.
Вероятно си прав.
Какво чакаш, Сам?
Отивай при нея.
Сега?
Да, сега. Защо да не е сега?
Не мога. На какво ще прилича?
На кой му пука? Тя не мисли нормално.
Ще се хване на всичко.
Защо е това бързане да се отървеш от мен?
Виж, ако вече не я искаш след всичко...
Разбира се, че я искам.
Не ме интересува. Твоя работа.
Аз имам още малко работа...
и не се засягай, но ми липсва уединението.
Мислех си, че ни трябва минутка за сбогуване.
Искам да кажа, че е малко странно, да не...
Трябва да унищожиш всичко, нали?
Свършихме ли със сбогуването, вече?
Все още си тук.
ЗАТВОРЕНО по нареждане от ХЕИ
Не, тя не иска да те вижда.
Не си добре дошъл.
Ако пак се промъкнеш тук отиваш в затвора.
Как смееш, копеле?
Да ти го начукам в черепа!
Миячо!
Знаех си, че си ти.
Антон, здрасти.
Това някакъв поздрав към стария ти шеф, ли е?
Как си?
Не съм бил по-добре.
Всеки ден ми е празник, всяка нощ - 3 март.
Добре. Ами, аз да вървя.
Лъжа.
Чувствам се ужасно.
Скъсах с годеницата си.
Ресторантът ми отиде, и свършвам парите.
Съжалявам.
Не се притеснявай. Не съжалявай.
Намери ли си квартира?
Още не.
Остани при мен, тогава.
Защо? Ти дори не ме познаваш.
Знам едно нещо. Онази вечер в ресторанта...
всички тичаха наоколо, дори и аз, но аз те забелязах,
ти не гледаше наоколо...
не зяпаше глупаво, като другите.
Ти продължаваше да работиш, като скала. Ти си добър човек, добър приятел.
Как се казваш, между другото?
Майк, аз съм доста разрушителен.
Не мога да се справя сам.
Чувствам се празен.
Като, че ли някой е изхвърлил парче от мен.
Как се казва... когато си празен?
Кух.
Да, така се чувствам.
Чувствам се кух.
Ще ми направиш услуга, наистина.
Само едно питие.
Не мога да се върна в този празен апартамент сам.
Ще умра. Моля те.
Това е. Стига.
После трябва да опиташ това.
Това е "Марго" от 83-та.
Щях да го дам на Матюсън да прокара хлебарките.
Майк, не знам как е разбрала.
Щях да се разделя с другата жена.
Спах с нея само, за да получа заем за ресторанта.
Не е, като да съм изневерил, разбираш ли...
и беше само веднъж с тази жена.
И не го изкарах до край...
само малко от това, на което съм способен.
Мислех си за Линда през цялото време.
Ако това е грях, значи само аз съм нормален в този откачен свят.
Не мислиш ли?
Не знам, Антон.
Ще си я върна, Майк.
Тя има нужда от мен.
Трябва да си я върна.
Това е много добре.
Съжалявам. Така е.
Време е за лягане.
Трябва да ставам модел утре.
Стъпка назад, да, но Антон Депьо не е горд.
Виж ме, Майк.
Не съм качил и кило, откакто бях модел.
Всичко ще е наред, ти не се притеснявай за мен.
Предполагам, че е по-добре да се изпарявам, тогава.
Да те оставя да си отпочинеш.
Моля те, още малко.
Знаеш ли, крем карамела е почти готов...
и имам много хубаво вино за моя приятел.
Веднага се връщам. Заповядай. Моля.
Чакай тук.
Маги, ела до прозореца.
Моля те, това не беше моя идея.
Маги, не ме се сърди.
Маги, виж го само. Как можех да го оставя?
Не съм го правил от години.
Как е в Англия?
Отче наш, който си на небето...
Отче наш, който си на небето... Липсва ми баща ми.
Да се свети името Ти...
Да се свети...
Да се свети името Ти...
Не се бъркай в работата ми.
Сам.
Сам.
O, Боже мой!
Сам, това си ти.
Тук си заради мен?
Господи, Сам, не мога да повярвам ти наистина си тук при мен.
Аз също.
Само ако знаеше, какво съм преживяла през последните няколко дни.
Виж ме, как се самосъжалявам.
Знаеш ли какво ми липсва?
- Липсва ми 12-тия час.
- На мен също.
Понякога поглеждам нагоре и махам на небето.
- Децата мислят че съм луда.
- Знам.
Разбира се.
Ти си ме гледал през телескопа...
чак от Арчер Блъф.
Сам, ти си страхотен.
Как можах да те напусна?
Какво съм си мислела?
А защо?
Не знам. Аз съм луда.
Баща ми така казва.
Това не е отговор.
Знам.
Защо въобще те напуснах, Сам?
Толкова си щедър, мил и честен.
Линда, ти не знаеш всичко за мен.
Разбира се, че знам.
Ти си моят Млечен пътник.
Ти си влюбена в този човек?
Разбиваш ми сърцето!
Махни го! Хайде!
Целуни ме, Сам, моля те.
Сложих си обеца на езика.
Това не го знаех.
Линда, да вървим!
Аз трябва да вървя.
Ела в хотела ми довечера.
"Еванджелин", в 8 часа?
8 часа. Ще дойда.
Да му помогнем.
Благодаря, благодаря ви.
Вървете по дяволите! Вземете каквото поискате.
И не забравяйте телевизора!
Да не забравите кушетката, също!
Фашисти! Как смеете?
Ще ти го начукам в черепа, копеле!
Внимавай.
Антон, какво става?
Копелетата от кредитната карта!
Казват, че им дължа хиляди.
Никога не съм ползвал картата.
Помогни ми да си намеря другата обувка...
защото ако си намеря другата обувка, всичко ще ми е наред.
Имам си хубава малка работа като модел...
и като си получа парите, ще отида при тях...
и ще им ги хвърля в отвратителните лица!
Не можете да повалите Антон Депьо...
защото Антон Депьо ще се оправи!
Вижте ме сега, копелета!
Какво, пъпка?
Кажи ми, че не е пъпка.
Обрив ли е или алергия?
Казва се хронично акне.
Получава се от храна, като стриди, ягоди...
Ягоди?
Не съм се докосвал...
до такива... от години.
Ами, да ти донеса нещо студено или топло? Мехлем?
Виж! Виж!
Аз съм... виж...
Ето.
Ето, любовнико.
Това исках да чуя.
Задръж! Спри!
Трябва да поговорим.
Е, как мина срещата ти с Линда?
Изглежда ти е приятно. Радвам се, че всичко се е оправило.
- Била си там?!
- Липсваше ми, Сам.
Бяхме като приятелки.
Това вече не е свързано с него, нали?
Кого, с него?
Наречи ме, непоправима романтичка.
Просто мразя да не го наблюдавам.
Къде отиваме?
По-лошо не може да стане.
Трябва да се видя с Линда.
Това е много болезнено.
Може би сега не е подходящо.
Не изглеждаш най-добре.
Ами ако се вижда с друг, Майк?
Ако друг мъж докосва косата й, устните й, розовите й гащички.
O, Боже, розовите й гащички.
Онези с малките...
Мислиш че съм жалък, нали?
Да, така е.
С Линда, най-лошите моменти от живота ми...
бяха най-добрите, които съм имал.
Дори когато светът се разруши под краката ми...
прекарах най-невероятните моменти с нея.
А я познавах отскоро. Ти откога познаваш твоята?
Няколко седмици.
От няколко седмици?! Любовта идва бързо.
Не от няколко седмици, а от деца.
Но ти каза няколко седмици.
Така е. Казах го.
Не съм казвал, че не си.
Но го казах. Казах го.
Как се запознахте?
Общи интереси.
Кога ще се запозная с нея?
Всъщност вече не сме заедно.
Не се ли разбирахте?
Не. Прекарвахме си чудесно.
И какво ви раздели?
Друг мъж.
Тя обича друг мъж?
Не, тя го мрази.
Мрази го до смърт.
Антон, съжалявам. Трябва да вървя.
Няма ли да дойдеш с мен при нея?
Сам ще трябва да се оправяш.
Какво правиш по дяволите?
Дори не съм се доближавал до него!
Съжалявам, Антон.
Толкова съжалявам.
Линда. Къде е Линда?
Всичко е наред. Тук съм.
Линда Грийн!
Леко и внимателно.
Държа те.
Дай назад.
За малко да го убия, Маги.
Опитвах се да го спася от някого...
когото си помислих че си ти, и за малко да го убия.
Счупих му ръцете и ребрата.
Защо?
Аз щях да те помоля за това, Сам.
Не, че не съм ти благодарна.
Престани, Маги. Престани.
Просто съм любопитна.
Не става въпрос за него, а за нас.
Ти и аз.
Обичам те, Маги.
O, Боже, не го прави.
Обичам те.
Какво правиш?
А знам, че и ти ме обичаш.
Защо го казваш?
- Знам че ме обичаш.
- Недей, Сам.
Луда си по мен.
Трябва да си вървиш. Качи се на самолета и си върви.
Няма да те нараня, Маги, Заклевам се.
Виж, опитвам се да съм добра.
Не те обичам, Сам.
Нямам и една йота чувства към теб до сега.
Тогава какво правеше тази сутрин...
да ме наблюдаваш мен и Линда?
Той не беше там.
Защо беше ти там?
Не е твоя работа вече, какво правя и защо.
Ти ме наблюдаваше, защото държиш на мен...
защото имаш чувства към мен.
Искаш ли да знаеш, защо бях там, Сам?
Наистина ли искаш да знаеш? Снимки.
Да те снимам теб и Линда.
Казах ти, че искам да го довърша.
Няма нищо общо с мен и теб.
Казах ти да не ми се пречкаш.
Това ли е?
Ако това искаш, това ще стане.
Добре. Да приключваме с това, става ли?
Слава богу, Майк.
Слава богу, че се върна.
Почешай ме, Майк, моля те.
Почешай ме по гърдите, по лицето, бързо.
Защо?
Моля те, не се шегувам. Не издържам.
Защо да ти помагам?
За бога, Майк!
Какво си направил, Антон?
Сигурно си направил нещо ужасно, за да заслужиш това.
Какво си направил?
Не разбирам за какво говориш.
Признай си, Антон!
Да не си се побъркал?
Умолявам те.
Само за малко.
Само веднъж ме почеши.
Виж се само. Изгуби всичко, което имаше.
Парите ти, любовта си, самоуважението си.
Ти си фалирал, Антон.
Ти си отблъскващ!
Това ли искаш? Достатъчно ли ти е?
Не е, а? Още ли искаш?
Добре.
Направи го, Антон. Признай.
Какво да си призная?
Че нараняваш хората!
Кой, Линда? Да, изневерих й.
Признавам, но защо ти пука на теб?
Ти я използваше, нали?
За какво говориш?
Просто си признай!
Че я използваше, аз да останеш в страната...
точно както използваше и Маги!
Никога не съм ти споменавал Маги.
Кой по дяволите си ти?
Аз съм Млечния пътник...
и знам всичко.
Ще се нараниш.
Направо се убиваш.
Ето. Нека ти помогна.
Така добре ли е? Наслаждаваш ли се на шоуто?
Маги беше моят ангел.
Тя ме доведе тук, в Америка.
Аз бях нищо преди да я срещна.
Обикновен сервитьор в малко кафене в Париж.
Да. Използвах я.
Използвах я ужасно.
Но нямаше значение...
защото щях да я заобичам.
Ако бях успял да я обикна...
всичко щеше да е наред.
Срамът щеше да отмине.
Не можеш да избираш кого да обичаш, Майк...
или който и да си ти...
а аз обичам Линда.
Обичам Линда.
Повече от всичко!
За какъв се мислиш, че да ме съдиш?
Кой по дяволите си мислиш, че си ти?
Аз съм никой, Антон.
Аз съм никой.
Никой за никого.
Линда, трябва да поговорим.
Ало? Да, моля.
Трябва да ме почешете по лицето, по гърдите и по гърба.
Моля. Ало?
Обаждането е по спешност. Заклевам се.
Ало, господине?
Кажи, че сме квит.
Какво?
Просто го кажи.
- Да, квит сме.
- Браво.
Е, как я караш?
Тук! Тук съм Линда!
O, бебчо! Виж се само!
O, Боже!
O, скъпи!
Обичам те.
Ти си всичко за мен.
Лошо куче! Махай се!
Гледах този епизод на Ласи днес...
и Ласи беше обвинена за нещо, което не беше направила...
и рейнджъра дойде за да й приспят.
Как ли ще се измъкне Ласи?
Ами малкото момче разбра, че рейнджъра ще идва...
и каза на Ласи...
че тя трябва да отиде на далеч.
За нейно добро.
Но Ласи не искаше да си тръгне.
Просто Ласи не можеше да изостави момчето.
Той какво направи?
Той й каза, че никога не я е харесвал.
Той каза, "Мразя те.
"Мразя те Ласи. Ти си лошо куче.
"Надявам се повече никога да не те видя."
Това сигурно е натъжило Ласи.
Да така е.
Ласи ходеше много натъжено.
Но знаеш ли какво се случи?
Ласи се прибра в къщи, Маги.
Ласи спаси ли малкото момченце?
Да, спаси го.
Subtitles: !vo

Addicted To Love (1997) (Addicted To Love [1997] CD2.srt) Свали субтитрите