American Outlaws (2001) (American.Outlaws.DVDRip.AC3.StarNet.CD1.srt) Свали субтитрите
Прикрийте се в гората!
Огън!
Върнете се!
- Добре ли си?
- До го занесем до онази каруца.
Добре ли си?
Картечница! Имат картечница!
По дяволите, Кол, картечницата е измислена от преди 2 години!
Залегнете!
Огън!
Добре ли сте, момчета?
Да. Не могат да ни спрат дори с оръдието си!
Оръдието върши добра работа!
Ти беше Том, нали?
Ти ми плати, за да намеря сините войници. Ето, намерих ги.
- Викни някой да ни помогне тук.
- Джеси става ли?
Не, не Джеси! Искам някой, който умее да стреля.
Франк!
Франк, отиди отпред!
Джеси, пази се.
- Оръдието или Картечница?
- Огън!
Оръдието!
МУНИЦИИ
- Как си?
- Какво става?
Нищо особено.
Освен това, че всеки път, когато си подам главата се опитват да я уцелят с онази Картечница.
- Имаме ли план?
- Нищо за момента!
Мога да ги очистя. Просто трябва да им се отвлече вниманието.
Да им се отвлече вниманието?
Защо не каза по-рано?
- Защо се усмихваш?
- Винаги е помагал.
Стреляйте по него!
Браво, Джеси!
Атака! Всички към хълма.
Връщайте се!
Хайде!
Хайде, изчезвай. Махай се!
- Добре ли им отвлякох вниманието?
- Едвам те забелязаха.
Какво повече трябваше да направя за да им отвлека вниманието?
Можеше да вземеш една хубава великденска вана.
- Това щеше да им направи впечатление.
- Да.
Ето къде ти е проблема, Франк.
Докато приключиш с ордьовъра, аз вече съм приключил с вечерята.
А твоят проблем е, че не мислиш преди да действаш.
Браво, момчета!
Когато се върнем в Мисури, ще кажем на момичетата...
как храбрият Джеси Джеймс сам победи врага.
Кол, ако продължаваш да говориш така, скоро той ще те измести.
Но аз винаги ще си остана по-красив, нали?
Тръгваме на юг.
Да видим дали ще успеем да намерим още янки за Джеси.
- Качи се при мен, братовчеде.
- Аз ще вървя пеша.
Както кажеш. По пътя има много коне.
Да тръгваме, рейнджъри.
Ако го бях казал аз щеше да звучи глупаво.
- Къде отивате, момчета?
- Има още янки.
Войната приключи, синко. Вчера генерал Лии се предаде в Апоматокс.
Вчера.
Някой трябва да им го каже на тъпите янки!
За какво си мислиш?
За дома. Отиваме си в къщи.
Ще яздим като луди докато стигнем...
и бог да му е на помощ на тоя, който пак се опита да ме отдели от фермата ми.
Това е най-добрият план, който чух през цялата война.
Да тръгваме, момчета!
Здравей, Мисури.
Да се връщаме по фермите си.
Да садим царевица, да я отглеждаме и да я ядем.
Царевицата ще стреля ли по мен?
- Не.
- Значи ми харесва.
Хайде.
Имаме проблем.
Има войници в града. На чужда територия сме.
- Така си е, Кол.
- Няма от какво да се плашим, нали?
Сами избираме битките си, братовчеде. Ти си ме учил на това.
- Божичко.
- Това е Чарли Хигинс.
- Отивам да го сваля.
- Не сега, Кол!
Какво ти е?
Ако ни се наложи да убием онези копелета, не искам да ни забележат.
Аз ще отида до фермата, за да видя, дали малкия Джим и момичетата са добре.
Мини после и през моята и кажи на майка ми, че сме добре.
Ние ще се видим с Мимс.
Извинете, господине, идваме да се видим с доктора.
Зерелда? Малката Зи Мимс?
А ти беше малкия Джеси Джеймс, когато тръгна.
Да, но ти си станала голяма!
Искам да кажа, Зи, че си пораснала.
Искам да кажа в добрия смисъл, че си станала по-голяма и възрастна.
- Кажи и ти нещо, ако обичаш?
- Няма нужда, ти добре се справяш.
Франк? Джеси?
Къде е Уеб?
Беше точно срещу тях, крещеше като луд.
Защо го е направил?
Прескочи ни с коня си и уби поне дузина войници преди да го свалят.
Сам се справи с картечница и оръдието.
Спаси ни живота, д-ре.
Ако не беше Уеб Мимс, никой от нас нямаше да се завърне тук.
- Това е истина.
- Уеб е загинал в битка.
Уеб стана герой.
Но все пак е умрял.
Ако има нещо, с което можем да ви помогнем само кажете.
Пазете се. Не искам да свършите като Чарли Хигинс.
Разбрали са, че се е бил в битката при Куантрил.
Арестуваха го, съдиха го и тази сутрин го обесиха.
- Но нали има помилване.
- Само за войниците.
Ако сте били участници в някоя от онези партизански групи, ще ви обесят за измяна.
А вие сте дори в по-голяма опасност, защото имате ферми.
За да прокарат железницата им трябва земя. Но никой не продава.
Затова армията беси собствениците, които са я предали.
През войната всичко за което сме си мислели е как ще се завърнем тук.
Заклех се, че ще убия всеки, който застане между мен и фермата ми отново.
Ако ми се наложи да воювам за да остана тук, така ще бъде.
Да помислим за това.
Ако си измислим добра история и се придържаме към нея всичко би трябвало да е наред.
На какво ще повярват според теб?
Били сте се за Южните Щати начело с генерал Хууд от Тексас...
до Шапсбърг...
където сте преминали към кавалерията на Джеб Стюарт...
и после сте се предали в Тенеси.
Може и да мине.
Да, може.
Отиде при майка си.
Много ще ви се зарадва, когато ви види живи.
И останете при тях.
Зи.
Благодаря ви за всичко. Особено за онази история, която разказахте на баща ми.
- Виж, Зи--
- Сега искам малко да поплача.
Тази Зерелда се е превърнала в истинска жена.
- Да.
- ''По-голяма и възрастна''?
- Млъкни, Франк.
- Голям чаровник си.
Ще те убия в съня ти. Следващия път опитай с ''дебела и ядосана''.
Момчетата ми.
Момчетата ми!
Живи са!
Божичко!
- Живи са!
- Само, ако не стискаш толкова, мамо!
- Убихте ли янки?
- Разбира се, мамо.
- А ти казваше ли си молитвата?
- Всяка вечер.
Хайде влизайте и си измийте ръцете за вечеря.
Чудесно.
Изглеждаш прекрасно!
Здравейте, момчета. Вижте го Джими Младши, колко е пораснал.
- Как си?
- Добре.
- Майка ти ни накара да ядем преди да си тръгнем.
- Преди около близо 2 часа.
- Не виждам празни чинии.
- Виждам, че си добра с индианския ни приятел.
Той е добър християнин и е убивал янки.
Исус ми каза, че е свестно момче.
Още говори с Исус.
Притеснява ме да не й отговори.
Чух те.
- Хайде, Франк.
Забелязвал ли си очите на Зерелда?
Да. Има две, нали?
Мисля, че едното е стъклено.
- Кое? Лявото или дясното?
- Кафявото.
Кол, не ме карай да разкажа на целия град...
че преспа с мъж в Атланта.
Не мен ли говориш?
- Искаш да кажеш онова момиче с заешкия костюм?
- Да.
Сейди беше много хубава жена. Сейди не беше мъж.
- Имаше много добри мустаци.
- Дори повече от мустаци.
Беше европейка.
Ще забравя за този случай със Сейди, ако престанеш да говориш за моята Зи.
- ''Моята Зи''?
- Твоята Зи?
Да.
''Взирам се в нейните очи...
те пламтят буйно, както огъня на Прометей.
Те са като книгите, изящни, абстрактни...
те съдържат в себе си цялата мъдрост''.
Не знам какво точно искаше да кажеш но прозвуча наистина добре.
Ще ми го напишеш ли това, за да го кажа на Зи?
- Да, ще ти пратя телеграма.
- Благодаря ти, братко.
Благодаря за помощта, Кол.
Помогна ни достатъчно.
- Липсва ти, нали?
- Войната ли?
Не, разбира се.
Има някои неща, които ми липсват, но--
Беше вълнуващо.
Да, но имаше и много убийства. А защо да ни липсва това?
Защото сме добри.
Глупости, ненадминати сме.
Ако ти беше казал това, ще трябваше да те убия...
защото всички знаят, че аз съм най-суровия човек в града.
Но ти си доста опасен с оръжията.
Ами, да--
Момчета.
Здравейте, как сте днес?
Добре сме, благодаря.
Аз съм Ролин Х. Паркър, личен емисар на г-н Тадеус Реинс...
президент на железницата Рок Нортън.
А този господин е известният Алан Пинкертън...
създател на тайните служби. Сега той работи за г-н Тадеус Реинс.
Както сигурно сте чули железницата, се насочва на запад.
Звучи ми смислено. Ако продължат на изток ще излязат на вода.
С това ще се създаде удобство на хората по границата, като вас.
Оказа се, че вашата земя е на пътя на един от евентуалните маршрути.
Тук съм за да взема подписа ви...
на този договор, за да закупим земята ви.
Казано ми е да ви платя по 2$ на хектар.
- 2$ на хектар?
- Точно така.
Това е цената определена от държавата.
Земята не се продава.
Разбирам ви напълно. Направили сте един прекрасен дом...
но това не зависи, нито от мен, нито от вас.
Запозната ли сте с конфискуването?
Аз съм запознат. Какво относно тях?
Тази земя ще бъде конфискувана.
Както виждате ви правя услуга.
Предложението ми от 2$ долара за хектар важи само за момента.
След тази вечер, цената намалява.
Просто подпишете договора и си тръгваме.
Приятен ден, г-н Паркър.
Предайте на г-н Тадеус Реинс да си завре договора където слънце не огрява.
Шекспир.
Мисля, че не разбирате. Нямате друг избор.
Г-жо, мисля че трябва да се вслушате в сърцето си...
и да направите верният избор.
Нека попитам Господ.
Господ каза, че ако ги заровим в градината, никой няма да ги намери.
Днес си по-различна.
Защо не ги пуснем да си вървят днес? Ще ги заровим следващият път.
Добре.
Г-жо--
Правите голяма грешка.
Добре изиграно.
Кажи им това, което ми каза на мен, Франк.
Днес ходих да прегледам документите за железницата.
На тях не им е нужна нашата земя.
Опитват се да ни я отнемат насила.
Клел Милър има думата.
Казват, че ако не продаваме можем да се окажем без нищо накрая.
Само в случай, че не се придържаме заедно.
Лони Пакуърд.
Според мен това беше последната капка.
Когато се върнах от войната фермата ми беше изгорена до основи.
Кравите ми бяха мъртви.
А сега, жена ми избяга с братовчед ми Джеб.
Кучият му син.
Взе ми и кучето!
Лони, по въпроса за железницата--
Взе ми кучето!
- Хванаха Кол!
- Татко, той дойде в къщи.
Трябва да чуете това.
Дойдоха да ни направят същото предложение, което и на вас.
Джим, малкият ми брат, им се нахвърли.
Единият от детективите го удари в главата.
Кол избухна.
О, не.
- Само малко се ядоса.
- Колко уби, Боб?
Двама.
Казаха, че защото детективите работят за държавата--
Могат да го обесят.
- Утре.
- Какво ще правим?
Нищо!
Вие няма да правите нищо. Още сега се прибирате.
Вие също, д-ре.
И започвате да се кълнете в библията, че не знаете какво ще се случи утре.
- Момчета--
- Д-ре, тръгвайте.
Няма да позволим да обесят повече храбри момчета.
Тръгвайте.
Разпускам събранието.
Прибирайте се.
Всички по къщите си.
- Аз ще остана.
- Аз също.
Лони, Клел.
- Не можах да го удържа.
- Казах ти да стоиш в къщи!
Аз съм виновен за Кол. Искам да се включа и аз.
Логично беше да се опитат да обесят някой, за да ни привлекат вниманието.
- А пък и си много млад.
- Много млад?
Ти беше колкото мен, когато отиде да воюваш.
И същата на която загина Уеб. Не.
- Губите си времето.
- Зи, отиди си в къщи.
Кой е бил в къщи, докато бесеха останалите?
Трябва да знаете как го правят...
от къде идват, и поредността на действията им.
И ако не успеете да спасите Кол защото не искате да послушате една жена...
проклети да сте всички.
Добре.
8 човека...
срещу множеството от детективският отдел на Пинкертън...
насред улицата посред бял ден.
Усмихва се.
Това лошо ли е?
Много.
Пинкертън, отпусни се.
Армията държи всичко под контрол.
Нищо не би стимулирало хората да се изнесат по-добре от едно обесване.
Работата ми не е да се отпускам.
Имам човек на всеки един вход към площада.
Така никой няма да може да влезе стреляйки.
Има и снайперист на онзи покрив...
за всеки случай.
Колман Йънгър бе намерен виновен в измяна...
към армията и към войната...
и ще бъде обесен.
Дано Господ се смили над душата му.
Брилянтно!
Давай!
Г-не, добре ли сте?
Доведете лекар!
Куршума не го застрашава, но е изгубил много кръв.
Но ще се оправи, нали, татко?
Няма да е зле да се помолиш.
Кой ли е това? Остани с него.
Търсим един беглец. Проверяваме всички къщи в района.
Поуъл, отзад. МакКол, провери първия етаж. Аз ще видя горе.
- Г-не, кой сте вие?
- Простете, г-це.
Така и трябва!
Довиждане!
Джеси, бъден ли си?
Джеси, това твоята ръка ли е?
Тръгнаха си.
- Какво правеше--
- Накарах ги да си мислят, че съм сама.
Дано момчето се съвземе.
Според мен вече се чувства по-добре.
Г-н Тадеус Реинс.
За нас е удоволствие, че се присъединихте към нас.
Радвам се, че съм тук.
- Наистина ли?
- Не, Паркър.
Не ми е приятно да напусна дома си за да съм тук, на това проклето място...
за да осъзная, защо по дяволите...
не можете да се справите с няколко прости фермера...
и техните нещастни имоти...
за да мога да построя най-забележителната железница на света.
Напълно ви разбирам.
Какво става?
Преди 2 седмици армията обеси един местен фермер.
- Това е добре.
- За съжаление не е, сър.
Група местни бандити го спаси.
Това не само, че породи съпротива у другите фермери...
но също така г-н Алан Пинкертън беше сериозно ранен.
По този начин ви остави начело на групата, докато не се завърнат.
Следващата пречка е, че на армията й бе заповядано да...
се изнесе и така не можем вече да плашим фермерите.
Ти виждаш загубата на армията, като минус.
А аз виждам един пропуск, който трябва да се поправи.
Колкото повече сила имаме, толкова по-безнаказано ще действаме.
Сега разбирам.
Ще събера 4 патрула от нашите детективи за действия довечера.
Ще им дадем да разберат на тези смотаняци какво става, когато предизвикат...
развитието и прогреса.
Да, сър.
Джеси, не трябва да ставаш.
Лежа вече 2 седмици. Писна ми.
- Писнало ти е от компанията ми?
- Не, разбира се, че не!
Не трябваше да те дразня.
Това, което правиш с мен не е честно.
Не трябва да дразня героя.
Какво?
Всички знаят, че ти спаси Кол.
Много се гордеем с теб.
От тогава насам нито една ферма не е продадена на държавата.
Това е добре.
Но аз не бях единствения, който си рискува живота този ден.
Значи казваш, че трябва да отида да постоя малко с Кол Йънгър?
С Кол Йънгър? Не, не съм казал подобно нещо.
Трябва да престанеш да се размотаваш с тази млада дама и да дойдеш в фермата!
Какво ще кажеш?
Качвай се при мен!
Докато не те види в къщи мама ми възлага всички задачи.
- Какво ще кажете, сър?
- Давай. Вече си излекуван.
- Благодаря, д-ре.
- Няма защо.
Чао, Джеси.
Чао, Зи.
- Изглеждаш доста живнал.
- Млъквай, Франк.
Д-ре, чудех се дали ще мога да намина довечера.
- Винаги си добре дошъл тук.
- Знам.
Но си мислех да заведа Зи някъде.
Някъде наблизо.
Близо до тук, но навън.
Аз нямам нищо против.
Не се притеснявайте, сър, ще се погрижа да не са сами.
Дори не ми беше хрумнало, Франк.
Много съм ти задължен.
За мен е удоволствие, сър.
Между другото армията си тръгва, така че Кол може да престане да се крие в гората и да се върне във фермата си.
Всички се събираме в Йънгър за да празнуваме.
Остави ги на мира.
- Клел.
- Как си?
- Здравей, Кол.
- За мен е удоволствие.
- Как сме?
- Здравей, Кол Йънгър.
Вижте как е облечен Лони Пакуърд?
Том, ела тук.
Ето го моя спасител. Ела тук.
Никога няма да забравя какво направи?
- Зи, радвам се, че дойде.
- Благодаря ти, Боб.
Най-вече защото си с Джеси.
Имайки предвид, че всички онези момичета искаха да танцуват с него...
но сега ще трябва да се задоволят с чаровния Боб Йънгър.
- Нямаш срам.
- Още не, но се надявам.
Да танцуваме.
Много често идвах на този камък, когато бях дете.
Представях си какъв ще е живота ми, когато порасна.
Искал ли си ферма?
По-скоро си мечтаех да стана пират.
Пират?
Предайте се, млада г-це.
Добре че е останало в детството ти.
Нали така?
Повечето. Да.
Би бил добър живот за един ерген.
Сам ли мислиш да прекараш живота си, Джеси Джеймс?
Не и ако намеря вярното момиче.
И как изглежда тя?
Каква ли? Ами, умна е.
Забавна.
Обича да командва.
Винаги ме кара да си мисля, че е поне 2 крачки пред мен.
И къде ще намериш такова момиче?
''Разбрах това--''.
''От очите на жената, която гледам-- разбрах това:
Те блестят...
като...
малки ярки камъни''.
Светещи камъни?
Да, малки.
Да не би да се опитваш да цитираш някоя поема на Шекспир?
Да.
А планирал да ме целунеш след като я кажеш?
От много време го планирам това.
т
Копелета!
Върнете се тук!
- Какво са направили?
- Ела насам.
Трябва ни вода. Трябва да донесем кофи.
Донесете кофи!
Това бяха от хората на Пинкертън. Заради железницата е.
Ами мама-- Мама!
Хайде!
Слава Богу.
Мамо!
Дръж се, мамо. Трябва да те заведем при д-р Мимс.
Момчета...
грижете се--
грижете се един за друг.
Мамо, д-р Мимс--
Вижте това!
Господ не стори така както си мислех.
Мисля, че можем да продължим напред. Да я построим наново. Да заживеем на чисто.
Не ми пука.
Какво искаш да кажеш.
Нашата къща...
тази на Клел Милър, на Сами Джонсън, на Кредъри Уил.
Шерифа каза, че са били някакви пияници от Канзас.
Аз предлагам да пообиколим града и да избием хората на Пинкертън.
Не. Това не е битка, това е война.
- Те имат много повече хора.
- Тогава какво ще правим, генерал Лии?
Това, което правехме през войната.
Ще атакуваме провизиите и запасите им. На тях не им пука за хората им.
Но ако им отнемем парите и провизиите--
- Именно.
- Плана ми харесва, Джеси.
Ще събера още хора и ще кажа на Том да дойде с нас.
- Къде ще атакуваме първо?
- Имам една позната в банката.
Ще се опитам да измъкна от нея лист с градовете, където се държат парите за железницата.
Много съжалявам, Джеси.
С Франк няма да ни има известно време.
Но между нас има нещо, нали?
Не знам какво ще стане, ако направиш това.
Аз също.
Остави на закона--
Закона не се занимава с хора като Тадеус Реинс. Само справедливостта го прави.
Какво е справедливо? Попитай Господ?
Кога ще се спреш?
Когато ги изпратя в гроба.
Извинете ме, дами и господа, но имам лоши новини.
Парите за железницата са били откраднати.
Какви ги говорите? Парите са ето в този сейф.
В този ли?
Извинете, сър, банката не работи днес.
- Моля?
- В отпуска са.
Банките винаги работят! Махни ми се от пътя!
Това е нелепо. Кои сте вие?
Бандата на Джеймс.
- Бандата на Джеймс?
- Да.
А защо не бандата на Джеймс Йънгър?
Бандата на Джеймс Йънгър.
Ще ти хвърля един бой. Трябва да влезна в банката.
Престани.
Извинете, сър, банката е в отпуска.
Няма такова нещо! Какво говорите?
Г-не, какво по дяволите правите?
Сър, сейфа.
Г-жо, направете ми една услуга. Обърнете се и си затворете очите.
Защо?
Защото не искам да гледате, когато застрелям този човек. Благодаря ви.
Хей, сейфа.
Веднага!
Не е затворена!
- Затворена е.
- Прав сте, сър.
Тогава защо не мога да влезна?
Защото я ограбваме.
Защо не ми казахте още веднага?
Тайна е.
Добре. Ще изчакам тук.
Ще съм ви много благодарен.
- Какво по дяволите--
- Какво има?
Стария Тъкър стои и чака пред банката.
Е, и?
Ами ако не знаеш стария Тъкър винаги крещи на някой?
БАНКА СПЕСТЯВАНИЯ И ДОВЕРИЕ
Как мина?
- Добре. А тук?
- Мисля, че трябва да поговорим.
Можете да го направите по умния или по глупавия начин.
Само в единия случай ще останете жив.
Само защото ограбваме банка...
не значи, че не трябва да сме възпитани.
Къде по дяволите беше?
Прикривах те.
- Тук са 5 хиляди.
- При мен са 3.
8 хиляди! Това прави по 1000 на човек.
Най-после ни излезе късмета.
А какво ще правим с тези?
Това са нотариалните актове от фермите.
По-добре ги дай насам преди да им се е случило нещо.
Добре, успокойте се.
Не всички тези пари са наши.
Ами не, Джеси, бяха банката са.
Затова ни се наложи да ги откраднем.
Трябва да дадем от тях на съседите ни от Либърти.
Има много пострадали там.
Но никой от тях не е поел риск като нас.
Струва си да се замислим. Ако се издигнем в техните очи ще ни е по-лесно да заобиколим закона.
Според мен Франк е разумен в случая.
Това, че чете много книги и използва интересни думи не го прави умен.
- Напротив, прави го.
- Не е така, Боб. Недей да се намесваш.
- Според мен идеята на Джеси е добра.
- Джим!
Някой да е казвал, че ще командваш бандата?
Аз доста добре се представих през войната.
Да, Кол. И не мисля, че някой може да го оспори.
Затова и двамата ще сте начело на бандата.
И двамата ще влизате в банката.
Две глави са по-добре от една.
Джеси просто прави предложение.
Сега очакваме да чуем мнението ти относно това предложение, Кол...
като другата глава на бандата.
Няма проблем.
- Моля?
- Според мен е умно нещо.
Кол--
Край. Когато решим нещо, значи е решено.
Заедно сме отдавна.
И този наш план...
е добър, ще ни е от полза, ще ни осигури места за криене.
Няма да се притесняваме, че някой може да ни застреля, докато спим.
Трябва да мислим-- Коя беше думата, Франк?
Стратегически.
Да. Благодаря.
Стратегически. Защото това е война.
Не е никаква война.
Моля?
Никой не ми е плащам 1000$ за да водя война.
- По дяволите, Том, пак ли мамиш?
Следваща спирка, Такстън.
Но това не е банка.
По-добро е. Склад е.
Пълен с амуниции и експлозиви, така, че ще сме по-добре подготвени за следващият път.
И се охранява от хората на Пинкертън.
А аз искам да избия малко от тях.
Момчета!
Вече сме известни.
Какво е това?
''Във вторник банка Фиделити бе ограбена от 20 тежко въоръжени мъже''.
20? Какво съвпадение.
Друга банда е ограбила същата банката на същия ден.
''Те се наричат бандата Джеймс-Йънгър...
и са напуснали града стреляйки...
ранявайки шерифа и трима граждани.
Специалисти определиха, че задигнатата сума е 50 000 $''.
50 000 долара? По скоро 50 песети.
''Това е първият обир на банка в историята на Америка''.
- За историята.
- Ще пия за това.
Творим историята? Трябва да сме горди с това.
Останалото са пълни глупости.
Следващият път ще трябва сами да го кажем.
Пълнете чашите!
Барман! Уиски!
Имало е престрелка между тях и хората на Пинкертън; има ранени.
Ограбили са офиса и са взривили релсите.
Колко пари са отмъкнали?
35 000.
Без да включвам взривените релси.
Ще ги убия.
Ако трябва да съм точен, сър, те не са взривили релсите.
А кой?
Ние.
Искам да кажа нашите хора.
Нашите работници са сложили динамита, като са поели голям риск.
Пинкертън, какво става тук?
Професионалното ми мнение е, че...
този път си ядосал неподходящите фермери.
Трябва да се справим с тях.
- Като им изгорим домовете ли?
- Би ли го направил?
Да, но първо искам да ги избия.
Искам да ги арестуваш и обесиш.
Дали това е начина?
Съмнявам се.
Започваме една доста интересна игра, г-н Реинс.
Това не е игра.