Timeline (2003) (Timeline.WS.2003.DivX.AC3.6CH.CD2-ACE.sub) Свали субтитрите
- Всички ни гледат.
- Тихо.
- Кейт, натисни маркера си.
Натисни твоя. Няма да тръгна без Марек.
- Натисни маркера си.
- Няма да ходиш никъде.
Марек си има свой маркер.
Претърсете всички сгради и ферми!
- О, не.
- Кейт, натисни го.
Можем да се върнем за Марек. Натисни го. Твърде дълго стоим тук.
- Натисни го.
- Не работи!
- Не става!
- Знам как да го направя.
- Защо не работи?
- Нямам представа.
- Ако работеше щяхме да сме си вкъщи!
- Всички се разпръснете бавно.
Да потърсим скривалище.
Пехота, разгърнете се. Претърсете колибите!
Търсете навсякъде и ги заловете!
Между другото казвам се Андре Марек.
Ти си от Касългард, нали така?
- Не се тревожи, скоро ще се върнем там.
- Няма.
Англичаните ще го изравнят със земята преди да се преместят в Ла Рок.
- Не, Ла Рок също ще падне.
- Да.
Но ще има още много жертви
и още дълги боеве преди това да стане.
Французите са строили крепостта. Знаем колко е здрава.
Ла Рок ще падне тази вечер.
Само предсказател... или глупак може да твърди подобно нещо.
В твоя случай по-вероятно глупак.
Който и да е... кара те да се усмихваш.
Омъжена ли си?
Не.
Бием се с англичаните още преди да съм се родила.
Няма време за сватби.
Разбира се.
С някого ли си?
- Дали съм с някого?
- Да.
С теб съм.
Знам. Знам. Имам предвид има ли някого...?
Има ли някой, с когото се виждаш?
- Дали виждам?
- Да.
Никого. Сигурно се крият по брега
или в гората. Може да са навсякъде.
О, Господи. Забавно е, но...
...говорим един и същ език...
...но не разбиращ и дума от това, което ти казвам, нали?
Хванете ги!
Не, не. Той е с мен.
Всичко е наред. Французи са. Ще ни помогнат.
- Ти си лейди Клер!
- Лейди?
Харесва ми. Очарователно е.
Мадам Клер.
Огън!
Огън!
Намерете ги!
Убих онзи мъж.
Трябва да живея с тази мисъл.
- Тук вътре!
- Открихме ги!
- Намерихме ги, милорд!
- Елате тук веднага!
- Хайде!
- Не ги изпускайте!
Хайде!
Влез тук!
Заобиколи отзад.
- Млъкни и ела насам.
- Хайде.
- Изгорете ги.
- Не!
- Не може да го направите!
Крис, моля те, излез оттам. Крис!
Крис! Синът ми е вътре! Крис, излез оттам!
Дръж си човека.
Не! Не!
Добре, хайде.
- Хайде.
- Крис, почакай.
- Хайде.
- Почакай.
- Клер!
- Арно.
Сестро, търся те цяла седмица. Къде беше?
Всичко беше наред.
Кой е този мъж?
Той ми спаси живота.
Много е благодарен, че си върнал сестра му...
- Ти си англичанин.
- Не, шотландец съм.
Арно, той спаси живота на един от хората ти.
- Шотландец, а?
- Да.
В такъв случай, не знам как да изразя благодарността си.
Можеш. Дръж я близо до себи си и в безопасност.
- Мога сама да се грижа за себе си.
- Да, това е очевидно.
Моля Ви, не я изпускайте от очи, особено тази вечер.
Не се тревожи, ще бъде добре защитена.
Трябва да вървя. Трябва да се върна в Касългард при приятелите си.
Моля Ви да ми дадете кон и оръжие.
Няма да преминеш жив през англичаните.
Местят се от селото към Ла Рок. Ще ги нападнем тази вечер.
- Не трябва да се връщаш там.
- Ще опитам да открия приятелите си.
Съжалявам.
Добре тогава. Ще ти дам каквото искаш.
- Благодаря ти отново.
- Аз Ви благодаря.
- Лейди Клер...
- Клер.
Иска ми се да се бяхме срещнали в друго време.
Андре Марек.
Женен ли си?
Не.
Арно?
Арно е невъоръжен и е със сестра си.
Добра работа. Влизаме бързо, убиваме Арно и се махаме.
И нека Бог бъде с вас.
Добре. Трябва да се промъкна в Ла Рок и да потърся баща си.
- Никога няма да успееш.
- Ще намеря начин.
Няма начин. Ще те убият.
О, Господи. Върви, върви!
- Нямам избор.
- Напротив, имаш.
Има и друг начин.
- Какъв, тунела?
- Да.
Ти така и не го откри. Не знаем дали съществува.
- Винаги е било загадка.
- Да, но това е само слух.
- Животът на баща ми е под въпрос.
- Не, животът на всички ни.
Виж, ако някога е имало тунел, трябва да е било сега -1357г.
Сигурна съм, че е в манастира. Знам го.
Аз искам да спасим баща ти, също като теб.
Трябва да ми се довериш. Знам, че е там.
Знам го.
Повярвай ми.
Пазете строя.
- Мърдайте.
- Не изоставайте!
Убийте Арно!
Клер!
Клер! Клер!
Движение!
Хайде, момчета.
Това е Марек! Марек!
- Марек!
- Добре съм.
Крис и Кейт, Maрeк...
- Какво за Крис и Кейт?
- Те не успяха...
- Убиха ги.
- Какво?
Отдавна не сме се виждали, а Франк?
О, Боже мой.
Мислех, че си мъртъв.
Да бе! И затова изпрати Тауб да ме очисти.
Не, за да те очисти, а да те прибере вкъщи.
- Да, точно като теб.
- Не, виж... Слушай.
- Чуй ме, Уил, имам нужда от теб.
- Какво е това?
И без това не работи.
Пише, че ви остава по-малко от час и половина.
- Не работи.
- Глупости.
Виж, трябва да ми повярваш. Не бях виновен аз.
- Имам семейство.
- Така ли?
- Познаваш ги.
- Семейство ли имаш?
- Имаш семейство, значи.
- Имам семейство.
- И аз имах!
- Не!
- Не!
- Не! Не!
- Мамка му!
- О, Господи!
Когато го видях за последно, бягаше с маркера си към открито място.
Аз лежах на земята с три стрели в мен.
Преди бях Уилиам Декър, работех в корпорацията под номер 273.
А сега...
...съм сър Уилиам Де Кер, адютант на лорд Оливър.
Представи се забележително днес, Марек, за теоретик.
- Откъде знаеш името ми?
- Знам имената на всички ви.
Прочетохме всички доклади за разкопките, преди да се върнем в миналото.
Колко пъти си идвал тук?
Достатъчно, за да знам за грешките в кода.
Грешки в кода?
Донигър, мръсният кучи син. Не ви е казал нищо, нали?
Какви, по дяволите, са тези грешки?
Грешки в процеса на реконструкция на ДНК.
- Точно като при факс.
- Изкривявания. Грешки.
Само че изкривяванията не са при буквите.
Частите на тялото. Органите.
Твърде много пъти съм влизал. Няма да оцелея още едно пътуване.
Всички тези нарушения могат да се оправят, но не тук.
Не в това време. Ще трябва да се върнеш.
Защо не натиснеш маркера? Всички ще се приберем, Декър, а?
Казвам се Де Кер. Това е домът ми.
Лорд Оливър очаква гръцкия си огън.
След това, вашето оцеляване зависи от знанията ви по история.
Карате ме да се чувствам добре. Ако аз се издигна, вие сте с мен.
Падна ли, падате и вие.
Марек, къде е маркера ти?
Де Кер, Декър, или както и да се казва, ми го взе.
О, Господи.
Ние сме приятели на Едуард Де Джонс.
- Едуард Де Джонс.
- Магистърът.
Той ми е баща.
- Англичаните са го наранили?
- Не знаем.
- Искахме да ви помолим за помощ.
- Да, имаме нужда от вас.
Елате.
Трябва да побързаме. Нямаме много време.
Лорд Оливър иска демонстрация преди залез.
Най-добре не пропускайте срока.
Приготвили са се. Всичко е тук.
Материалите са лоши, но ще свършат работа.
Какви ги говоря? Не мога да направя това.
Не мога да им дам гръцки огън и да променя хода на историята.
- Аз може вече да съм го направил.
- Как така?
Когато пристигнахме тук, едно момиче ни помогна
и ни заведе до Касългард.
Всъщност, за нея се върнах, когато избягахме.
Това момиче се оказа Лейди Клер, сестрата на Арно.
- Сериозно ли говориш?
- Да.
Заведох я при французите да я пазят.
Тя е изключително важна. Смъртта й тласва французите към победа.
- Не разбираш ли?
- По-тихо.
Сега трябва да сме на страната на Оливър, за да оцелеем.
Точно това е мястото, където копаех.
Това е. Това е мястото, където... Тук сме. Тук...
Какво имаш предвид?
Това е стаята, в която работех.
- Извинете. Какво каза той?
- Армията на Арно е готова да нападне.
- Времето ни свършва. Да се махаме.
- Това са стъпалата. Тук долу е.
Преместете ги тук горе.
Имат доста голям брой катапулти, милорд.
Какво е малко огън за тези каменни стени?
Стрелците отпред, а конницата дръжте в запас.
Добър вечер, господа. Както казах, ще нападнем тази вечер.
Преместете катапултите по-напред.
И ги защитавайте на всяка цена.
- Няма нищо тук долу.
- Това е.
Това е стаята. Тук беше дупката.
- Слязохме тук долу...
- Тук няма нищо.
Марек работеше там. Кутията трябва да е...
О, Боже мой. Ето я кутията.
На този пергамент е писал баща ти.
Очилата на баща ми.
- Да, трябва да вървим.
- Не, не, върни ги.
Ако не намерим това, в бъдещето, никога няма да намерим баща ти.
Върни ги обратно.
Трябва да се махаме. Трябва да отидем в Ла Рок.
Не, каменният релеф беше повреден. Някой го беше повредил.
"Що за кучи син ще повреди нарочно нещо толкова..."
Аз съм била.
Аз съм била... Аз...
Аз съм била кучият...
Какво прави тя?
Чакайте! Стойте! Назад!
Пази се. Пази се.
О, уау. Това е тунелът.
Това е тунелът!
Дай ми факла.
Хей, дай ми това. Кейт, внимавай. Нека вляза аз.
- Да взема Арно?
- Да, вземете Арно. Тръгвайте.
- Моля Ви, по-бързо. Побързайте.
- Кейт, ела тук.
- Изпрати ли ги?
Да.
Внимателно, момчета, това е гръцки огън. Може да ни издухате всички в Ада.
Леко и спокойно, сега. Не разливайте.
Точно така.
Заредете катапултите!
Мъже, запомнете, че се бием за справедлива кауза...
...и че Бог е на наша страна.
Да вървим, хора. По-бързо!
- Катапулт!
- Катапулт!
Мамка му.
- Добре ли си?
- Да. Побързай, няма време.
- Катапулт!
- Катапулт! Катапулт!
Носете вода!
Лорд Оливър, магистъра с Вашата демонстрация.
О, да. Нека я видим.
- Разберете, милорд. Никога не съм...
- Покажи ми веднага!
- Покажи му!
- Вашият огън, от гърците.
- Марек, стреляй!
- Добре, хайде, действайте.
Катапулт!
Просто изстреляй проклетото нещо!
Не мога.
Стреляй!
- Огън!
- Готови, огън!
Пазете се. Мръднете. Искам да мина.
Това ли е то?
Значи ме предаде. Обеща ми гръцки огън.
Трябваше да те обеся...
- Какво?
- С ваше разрешение, милорд.
Колкото повече вода, толкова повече огън.
Хубаво.
Още по-хубаво.
Боже мой, ти си магьосник, не магистър.
Искам това във всяко оръдие. Колко хора ти трябват?
- Двайсет.
- Двайсет.
- Дайте на този човек 20 души.
- Както желаете, милорд.
Насам, магьоснико.
Стрелци на кулите!
- Стрелци на кулите!
- Стрелци на кулите!
- Имаме 81% !
- Не, не. Всичко свърши.
Няма да си играя с живота им така.
Не можем да имаме 100% ефективност от закърпени намотки.
Какъв е минималният безопасен процент?
- Правили сме успешни опити при 80%.
- Ти току що каза, че имаме 81%.
- Това бяха неодушевени предмети.
- Ако поправим огледалата...
...колко време имаме?
- 28 минути.
Няма място за грешки.
- Може да се деформират.
- Ще можем ли?
- Да, можем.
- Твърде е рисковано.
Мислиш, че ще те оставя да ги зарежеш?
- Да не мислиш, че искам?
- Мисля, че не ти пука.
Там те имат някакъв шанс, някакъв живот.
Не, ти изгуби правото си да решаваш доста отдавна.
- Нямаш право на избор вече.
- Знаеш ли какво? Имам право.
Съжалявам.
- Запалете рова.
- Да, милорд.
Запалете рова!
- Запалете стрелите!
- Пали стрелите!
- Стрелци, готови!
- Стрелци, готови!
- Опъни!
- Опъни!
Огън!
- Нощни стрели!
- Нощни стрели!
Малка изненада за французите.
- Готови!
- Опъни.
Огън!
Нощни стрели!
Отдръпнете се назад!
Назад! Отстъпвай!
Близо сме вече. Близо сме, сигурна съм.
Страхотно.
Добра работа, милорд.
Командир Арно... бързо, към манастира!
Открихме тунел, който води до Ла Рок.
Искам 20 рицари и най-добрите ни стрелци с мен.
Катапулт!
Още един изстрел и ние сме история.
О, не.
Не.
Продължаваме. Напред и надясно, може би.
Може би е съвсем...
Или да вървим нагоре, а? Да вървим нагоре.
- Кейт...
- Не, недей. Не! Не!
- Кейт.
- Не.
Кейт.
Може да сме пропуснали нещо. Може да сме тръгнали в грешна посока.
- Може да...
- Твърде късно е.
Просто е твърде късно.
Казах ти да ми се довериш, а те разочаровах.
Разочаровах и баща ти. И...
- Разочаровах всички.
- Не си.
- О, Господи. Толкова съжалявам.
- Не, недей.
Кейт, ела тук.
Ела при мен.
Ела тук. Ела.
Ришар, върни се на бойното поле и изчакай сигнала ми за атака.
- Да, господарю.
- Бог да те пази!
Катапулт!
Катапулт!
- Затворете вътрешните порти!
- Затворете вътрешните порти!
- Става доста отегчително.
- Вътрешният двор е осигурен, милорд.
Добре, но трябва да сложим този французин на мястото му.
- Време е.
- Капитане!
Време е!
Робърт.
Остават 13 минути. Нека се опитаме да ги върнем.
Пак ли трябва да го обсъждаме?
Какво правиш?
Какво, по дяволите, мислиш, че правя? Защитавам интересите ни.
- Какво е станало с теб?
- Колко живота са били дадени
в името на науката?
- Това е цената за прогреса.
- Това бяха деца, не астронавти!
- Знам!
- Нямаха представа!
Още по-лошо, ако се върнат обезобразени! Знаеш медиите.
Ще изопачат нещата и ще я кръстят "машина на смъртта".
- Има сериозен недостатък!
- И ти ще го оправиш.
- Не, няма.
- Както поправи всичко останало.
- Не.
- Какво?
- Няма ли?
- Не, няма.
Не мога да повярвам, че просто така се отказваш от място в историята.
- Вече се отказах, въртим се в кръг.
- И просто така ще се обърнеш срещу мен?
А? Крамър!
Крамър?
- Пригответе пленника.
- Какво ще заповядате, милорд?
- Обратно на работа.
- Завържете я за стената.
Искам да сме сигурни, че французите я виждат.
Веднага, милорд.
- Ще дам право на брат ти да избира.
- О, не.
- Ще те завържат за стените.
- Какво има?
Или той ще се предаде,
или ще те убие със собствените си оръжия.
Нека се надяваме, че човек, който се унижава до там, че да използва сестра си за шпионин,
все още има някакво чувство за благоприличие.
Бог да е с Вас, лейди.
Това е тя.
Лейди Клер.
Аз я заведох при Арно, за да я пази.
- Как са я хванали англичаните?
- Това е историята.
Тогава историята ще се промени.
Оливър.
Освободи лейди Клер и я доведи при мен веднага,
или се кълна, че ще унищожа арсенала ти.
- Марек! Не!
- Махни се оттук. Веднага!
Спрете!
За Бога. Ако това се взриви, ще ни избие всичките.
- Свалете я долу.
- Не! Оставете я!
Милорд, ако изпусне факлата, ще убие и нея. Няма да го направи.
Назад, Де Кер. Или Декър, или както се казваш.
Ще изпратя арсенала ви в Ада!
- Няма изход оттук.
- Вие сте англичани.
- Не, не, не, не сме.
- Англичани сте! Това е капан!
- Бягайте, милорд!
- Марек!
- Вие сте хора на Оливър.
- Не, не сме.
Ще ви убия и двамата!
Залегни!
Внимавайте, милорд!
Стрелци на кулите!
Готово.
- Удръжте източната кула!
- Оливър!
Убийте я! Веднага!
- Арно!
- Клер!
Трябва да намерим останалите.
- Недей!
- Той е с нас.
Пазете строя!
- Татко.
- Крис, ти си жив! Кейт, слава Богу!
- Къде е Марек?
- Не знам.
Ето го Марек. Марек е там.
Всичко е наред. Всичко е наред, Клер.
Аз съм. Аз съм. Всичко е наред.
- Какво правиш?
- Отвори портата.
Крис, спри!
- Здрава е.
- Ще се кача. Трябва да се кача.
- Можеш ли?
- Да.
Това е за Франция.
- Трябва да се махаме.
- Къде е Марек?
- Не знам.
- Тръгна след лейди Клер. Там.
Не!
Ухото ми! Ухото ми!
Аз съм.
Аз съм бил.
- Не работи.
- Счупен е.
- Добре.
- Трябва да намеря Марек.
Де Кер взе неговия.
- Вие бягайте към полето.
- Не и без теб.
Кейт! Бягай към средата на полето и ни чакай. Ще взема другия маркер.
- Татко, върви с нея. Върви!
- Внимавай.
Насам.
Марек!
Крис, мислех, че си мъртъв.
Маркерът ти! Да вървим!
Де Кер! Твоят е в Де Кер.
Стърн!
Отвори вратата.
Къде е Крамър?
Къде е Крамър?
Мамка му!
Отведи ме у дома. Моля те.
Върви!
- Работи. Внимавай.
- Хайде, да тръгваме.
Марек, хайде. Да се махаме оттук!
Имаме по-малко от минута! Да се прибираме, хайде!
Хайде, да тръгваме!
Хайде, човече! Хайде, чакат ни!
- Вървете. Махайте се оттук, по дяволите.
- Не, да се прибираме!
Аз съм си у дома, Крис.
Крис, просто върви.
Кажи довиждане от мен.
Ще ни липсваш, Марек.
Ако можеш го направи. Само една минута. 81%.
- Какво прави той?
- Отива при намотките.
- Хайде!
- Тук е добре.
- Чакайте!
- Ето го.
- Чакайте!
- Хайде! Къде е Марек?
- Той остава. Остава.
- Да вървим.
- Натисни маркера.
- Натискам го.
Получавам сигнал! Някой се връща!
Какво? Не!
- Не!
- Трябва да...
Аз нямам маркер.
Никога няма да се върна.
Къде е Марек?
А Франсоа?
- Ей, татко.
- Да?
Кейт току що се обади от разкопките при манастира.
Свършила е с разкопаването на саркофага и ни вика там.
- Искаш ли да караш?
- Да, ще карам.
Вижте какво открих.
Ако Марек се беше върнал с нас, какво щеше да пише тук?
О, Боже мой.
"Андре Марек.
С неговата обична съпруга, Клер."
О, Господи.
"Любящи родители на Катрин...
...Кристоф...
...и Франсоа." Горкия Франсоа.
"За моите приятели, които ме надживяха.
Избрах си прекрасен живот."
"Умрял 1382г."
Роден 1971г.
Сами са създали историята си.
Заедно.
Превод и субтитри: Ростислав Радев radeff@top.bg