Timeline (2003) (Timeline.WS.2003.DivX.AC3.6CH.CD1-ACE.sub) Свали субтитрите
-= ФАТАЛЕН СРОК =-
Касългард.
Пази се!
- 250.
- 250 готови.
Пази се!
- 300.
- 300 готови.
Пази се!
Отиде си.
Навън е над 40 градуса. Той ме сграбчва с ледените си ръце.
Освен външните рани, всичко е доста изкривено.
Дори вените му са изкривени. Но, почакай.
Погледни сърцето. Аортата не е права.
И сега гръбнака.
Съвсем същото разместване при третия прешлен.
Този ми прилича на хартиена кукла нарязана и събрана отново.
Без портфейл. Без лична карта. Само това около врата му.
Пише "Международна корпорация за технологии", така че им се обадихме.
- Страхотна екипировка за пустинята.
- Да. Те са ни основен спонсор.
Извинете, господа.
Франк Гордън, "Международна корпорация за технологии".
Идвам за тялото на Винс Тауб.
Аз съм д-р Кова. Ще се погрижа за документите.
Благодаря ви.
Винсент Тауб, а?
Това е талисманът на Вини. Благодаря.
Тъжно е, когато ти дойде времето, точно шефът ти да те прибере.
- Извинете ме, шерифе.
- Разбира се.
Гордън.
В момента прибирам тялото.
- Сам ли беше или с Декър?
- Само Тауб е тук.
- Разкарай тялото от там.
- Всички снимки и документи.
Вземи всичко. Ще бъде ли проблем?
Не, няма проблем. Много ми съдействат.
Ако това се разчуе, с корпорацията е свършено.
Имаш ли представа как е попаднал в пустинята?
Не знам. Може би е използвал маркера си без достатъчно пространство.
- Може да са милион причини.
- Не е много умно.
Той е мъртъв, Робърт.
Тауб е мъртъв.
О, Г-н Гордън, между другото, какво е Касългард?
Това е единственото, което той е казал - "Касългард".
Звучи като увеселителен парк.
Внимание, клас, 4-ти април, 1357г., Касългард, Франция.
Английските войски, в червени униформи, завземат селото Касългард.
Французите, междувременно, напредват,
опитвайки се да ги изтласкат от там, в тази посока, през реката,
покрай манастира и към тези върхове тук.
Остави, Крис, така е добре, преди да си съсипал мястото.
Английските войски, през това време, са се оттеглили в Замъка Ла Рок.
Добре укрепен, много здрав, добре снабден,
и двете войски са се приготвили за дълга обсада.
Французите 100 години се опитвали да изгонят англичаните от Франция.
Лорд Оливър се опитва да спечели битката срещу французите.
Има един заложник, жена.
Жена с класа и благородство.
Сестрата на Командир Арно, Лейди Клер.
Провесва я от стената, за да могат всички французи да видят.
Вместо да деморализира французите, това ги вдига в бясна атака,
и те щурмуват замъка като полудели.
Побеждават англичаните само с чист пристъп на ярост.
Така крепостта Ла Рок пада за една нощ.
Заради смъртта на една жена,
Лейди Клер.
Добре, стига теория за днес.
Вървете да се поизцапате.
Здравей, Крис.
Здравей татко. Взех клещите на Марек.
О, Крис, чудесно. Благодаря. Ето, подръж това.
Може да погладиш, ако искаш.
- Мислех, че това ще е обикновено пътуване.
- Така е.
Последният път, когато си отряза брадата, продадохме къщата
и се преместихме в Кентъки за година.
- Майка ти искаше промяна.
- Защо винаги се случва на мен?
Защото съм по-голям и доста по-мъдър от теб. Вземи една бира.
Ще те охлади. Гореща работа е гладенето.
Знам, че нещо става.
Брадата ти изчезна. Какво става всъщност?
Правим невероятни открития.
Донигър ни дава доста съвети.
- Той е щастлив богаташ.
- Никой не е такъв късметлия.
Знае нещо, но не казва. Нещо не е наред в тази работа.
Избягва ме. Ще отида да разбера някои неща.
Може да отмъкна и малко пари.
Сложи това в чантата ми, ако обичаш. И не я мачкай.
Предпочитам да не казваш на никого за това.
Особено на Кейт.
- Защо, пък, да казвам на Кейт?
- Дръж.
Я пак си помисли. "Защо, пък, да казвам на Кейт?"
Идваш при мен два пъти в годината, стоиш докато не пощурееш от скука.
Мисля, че рекорда е три седмици.
Може би просто започвам да обиквам археологията.
Момчето, което мразеше Великден защото трябва да търси яйцата?!
- Да, защото ти ги заравяше.
- Това е извън темата.
Ти все още си тук само заради Кейт.
Крис.
Виж, сине.
Обичам те, но ми съсипваш ризата.
Съжалявам.
Вие с Кейт живеете в различни светове.
Видя какво стана между мен и майка ти.
Да, но, татко, не се обиждай. Аз не съм като теб.
Но Кейт е.
Повярвай, ако трябва да избира между теб и археологията,
ще загубиш.
- Извинявай.
- Ти извинявай.
Донесох ти бира.
- Много мило.
- Половин бира всъщност.
Половин бира.
- Какво имаш тук?
- Стъпалата.
За които говореше? Накъде водят?
Засега доникъде, но ще ме заведат до тунела,
който отива до Ла Рок.
Какво ще кажеш да помогна? Кажи ми какво да правя.
- Мислех, че мразиш това.
- Не, не го мразя.
Да пийнем бира. Имам нужда от почивка.
- Вземи пълната.
- Много мило от твоя страна.
- Наздраве.
- Наздраве.
- Благодаря ти.
- Няма защо.
Мислиш ли, че ще тръгнеш по пътя на баща си?
- Не.
- Не.
В никакъв случай. Не съм толкова заинтригуван от миналото.
Така ли? От какво си заинтригуван тогава?
Мисля, че вече знам отговора на този въпрос.
Надявах се, че ще забележиш.
А аз се надявах, че ще спреш да се надяваш да забележа.
Значи няма нищо?
- Крис, ти си син на шефа.
- Е...
...значи има нещо.
Стана късно. Утре ще продължа. Благодаря за бирата.
- Продължаваш да се упражняваш, а?
- Не мога да се подмладя.
- Обожаваш това.
- Навик, от който не мога да се отърва.
Дай ми това, преди да си отрязал нещо, което ще ти трябва.
И така, говорейки за любовта...
...как мина снощи?
- Не мина.
Е, какво е да те отрежат заради 600 годишни останки?
Гадно.
Доста гадно.
Не ви разбирам. Вие живеете в миналото.
Знаеш ли какво е миналото за мен? Миналото е раздялата на родителите ми.
Това, че ми се налагаха още от дете.
Никой археолог не гледа в бъдещето.
За какво говориш? Бъдещето е същото като миналото.
Повече уреди, машини като тази, с която пристигна.
Всичко идва от миналото, нали се сещаш.
Тогава хората са държали един на друг.
- Мъжете са имали чест, нали?
- Не, не.
Знаеш ли какво мисля? Това са романтични войнишки простотии.
Романтика?
Ако искаш да видиш романтика, ела с мен.
Хайде.
Хайде!
Какво е това?
А, още един камък, стърчащ от земята.
Не, това е 600 годишен саркофаг на френски рицар и дамата му.
- Виж, не е ли красива?
- Направо е убиец.
Много смешно. Още нещо, там долу, държат си ръцете.
- Много необичайно за епохата.
- Това е необичайно, а?
О, Господи, виж тук. Рицарят има само едно ухо.
Какво ли е станало?
Как така едно ухо? Липсва парчето.
Сигурно е тук някъде.
Аз съм археологът тук. Така е изваяно.
- Добре тогава.
- Повярвай ми.
Кои мислиш, че са били?
Защо някой, на когото не му пука ще се интересува?
- Защото ме заинтригува.
- Виждаш ли?
- Това ли искаше да чуеш?
- Да, точно.
Всички сме заинтригувани от това. Затова сме тук.
Не е заради скалите и чакъла.
Заради хората е.
Кои са били? Какви са били историите им?
Помага ни да разберем откъде сме дошли или накъде отиваме.
- Знаеш какво обичам да казвам.
- "Сам създаваш историята си."
- Толкова често ли го казвам?
- Да, постоянно.
Е, които и да са били,
са създали тяхната
заедно.
Най-добре работете много, много бавно. Трябва да се внимава.
Хайде. Побързайте!
Пролука в манастира! Пролука в манастира!
Стоях там и подът пропадна точно под краката ми.
- Откога е отворен?
- От 15 минути.
Имаме 5 минути преди кислорода да замърси средата.
- Да влизаме.
- Внимавайте.
- Точно, където аз работех.
- Това не ми харесва...
Слушайте всички, внимавайте, ясно ли е?
Ще ти пазя гърба. В безопасност си.
- Кой влиза първи?
- Добре, да вървим.
- Кой влиза първи?
- Аз.
- На въжето на Кейт!
- Добре, спускайте ме бавно.
- Провери радиовръзката.
- Моля те, внимавай.
- Добре, едно-две. Чувате ли ме?
- Отлично.
Така е добре. Дръжте здраво.
- Спускайте Кейт.
- Спускайте ме.
Внимателно, момчета.
Бавно и спокойно.
Бавно и спокойно. Приближавам първия етаж.
- Леко!
- Смъквайте ме, момчета.
- Още малко за Марек.
- Помириши застоялия въздух.
Кейт, внимавай там долу.
Долу съм. О, Господи. Това е точно под мястото, където работех.
Кейт, добре ли си? Какво става?
"Добре"? "Добре" не е думата.
- Отпуснете въжето!
- Отпуснете!
- Хайде, момчета.
- О, Господи.
- Това е невероятно.
Ние сме първите в тази стая след 600 години.
Тези...
Тези...
...са красиви.
Няма да повярваш колко са запазени.
- Какво намери?
- Ела тук.
Невъзможно е. Това е жестоко. О, Господи.
- Какво е?
- О, Господи.
Стара кутия за документи.
Мушама с документи вътре.
- Погледни колко са запазени!
- Добре, нека да внимаваме.
Бързо, дай един плик.
- Не мога да повярвам.
- Това ще бъде голяма находка.
Внимателно, внимателно.
Да го носим горе. Трябва ми светлина.
О, Боже мой.
О, Господи.
- О, не!
- Дай ми фенера.
- Що за...
- Невероятно.
...кучи син ще повреди нарочно нещо толкова красиво?
Очевидно не е бил археолог.
Да се махаме оттук. Хайде!
Момчета, излизаме!
Дърпайте! Хайде!
Издърпайте ни бързо.
- Чакай.
- Какво правиш, Марек?
- Всичко е наред.
- Какво правиш?
Това определено е модерна двуфокусна леща.
Знам. А те не са били изобретени до средата на 18 век.
Дупката се отвори едва днес, Стърн.
Никой не е слизал в стаята преди мен и Кейт.
Ако мислите, че това е странно, вижте друго.
- Какво е това?
- Един от документите, които намерихте.
Обикновен списък на съхранените неща. Нищо специално.
Но после открихме това. Вижте.
Професорът?
"Помогнете ми"? "E. A. Джонстън"?
- "4/2/1357"?
- 1357.
- E. A. Джонстън.
- Какво става тук?
Сравних почерка. Определено е написано от него.
Но него го няма едва от два дена.
Баща ти го е написал, но преди 600 години.
Какво става тук?
Франсоа търси останалата част. Ще видя дали подписът съвпада.
Искаш да кажеш, че това е на професора и е на 600 години?
- Какво си пушил?
- Сигурно има обяснение.
Ако знаех, щях да го обясня. Знам само, че мастилото е на 600 години.
Знам. Това е баща ми. Това е той.
- Просто си прави шега.
- Не! Не, няма начин да
рискува да замърси обекта на шега. Не би го направил.
- Направи ли въглероден анализ на мастилото?
- Разбира се.
- Трябва да има друга причина.
- Направих го три пъти.
Както казах,
баща ти е написал бележката,
но преди 600 години.
Не ми пука за политиката на корпорацията, аз съм му син и искам да говоря с него веднага.
Намерих очилата на професора. Бяха на бюрото му.
Иделано съвпада. Виж.
Трябва да направим оптичен тест, за да сме сигурни.
Писна ми вече. Или някой ще ми каже къде е Професор Джонстън,
или ще кажа на властите, че е отвлечен.
Стана ли Ви ясно?
Само кажете кога и къде.
Какво става?
Донигър ни изпраща самолет.
Отиваме в Ню Мексико?
Пригответе се, хора.
Добро утро.
Стивън Крамър, "Международна корпорация за технологии". Франк Гордън - охрана.
- Къде е баща ми?
- Ще го видиш скоро.
- Къде е Донигър?
- Чака ви вътре.
- Г-н Крамър ще ви обясни всичко.
- Кажете ми,
Как попаднахме на 600 годишен документ
с неговия почерк?
- Молейки за помощ.
Ще ви обясня веднага щом минем през охраната.
Корпорацията е винаги напред в науката.
Преди 30 години, икономиката се преражда заради една машина,
която праща документи навсякъде само с едно натискане.
Донигър искаше да направим това с триизмерни обекти.
- Като факс ли?
- Точно така.
Опитва се да изпраща обекти от едно място на друго?
- Елате с мен.
- Но това е невъзможно.
Ще му трябва квантов компютър с милиони процесори.
Точно така. Построихме машина, която може да изпраща предмети.
После ще ви обясня за огледалата. FedEx и UPS ще останат без работа.
- Работи ли наистина?
- Да.
През една стая.
Но ние искахме да изпращаме предмети през континенти,
така че направихме по-голяма. Това е прототип.
Прототип? Значи това, което току що видяхме...
- Точно така.
- ...е истинското?
Хиляда пъти по-мощно е.
Опитахме да изпратим нещо от Ню Мексико
до подобна машина в Ню Йорк.
Сега идва интересната част.
Пакета никога не пристигна на предназначеното място.
След няколко часа, се върна обратно при нас.
Чакайте малко. Ако е изчезнал между Ню Мексико и Ню Йорк,
къде е бил през това време?
- И ние това се запитахме.
Така изпратихме камера няколко пъти.
Получихме образи от едно и също място. Хълмиста област с дървета.
Тогава Г-н Донигър направи страхотно предложение.
Насочихме камерата право нагоре.
И когато сравнихме разположението на звездите,
открихме, че камерата не само е на грешно място,
но и в друго време.
- Е? Какво значи това?
Че камерата е направила снимки на запустяло място,
близо до Касългард, Франция, през 1357 година.
Значи съвсем случайно сте открили пътуване във времето?
Не, случайно сме открили тунел във времето.
Тунел водещ до едно и също време и място в миналото...
...1357г., Касългард.
Значи сте изпратили очилата и документите на баща ми в 14 век?
Не, Крис.
Баща ти е в 14 век.
Какво?
- Трябва да ни помогнеш, за да го върнем.
- Г-н Робърт Донигър,
в това няма логика.
Този тунел във времето е непредвидим. Не може да изпращате хора през него.
Не може и да натикате хартия в телефонен кабел.
Но можете да пратите факс.
Стига да сте превърнали съобщението в поток от електрони, но...
- О, по дяволите.
- Вижте какво...
...въобще не ми пука как и защо.
Пука ми само за баща ми. Той знаеше ли за това?
Мислех, че ще му помогнем. Ще го напътстваме
къде да прави разкопки, за да открие
защо сме свързани точно с това определено време и място.
Значи затова финансирате разкопките ни.
Той се оказа по-хитър отколкото мислехме. Дадохме му твърде много съвети
и той стана много подозрителен.
Как можахте да го пратите там? Един Господ знае къде е...
О, той беше доста убеден. Настояваше да отиде.
- И сега е заклещен там.
- Затова вие сте тук.
Приличаме ли на специалисти по тунелите във времето? -Не.
Изпратили сте професора в Стогодишната Война?
- Да.
- В бурни времена сте го изпратили.
Имаме нужда от историци, а не от учени.
Хората ми нямат понятие от Средновековието.
Не могат да се адаптират там, а това трябва да направим
ако искаме да върнем професора.
Значи е толкова просто да го върнем?
Влизаме в машината, префучаваме назад до 1357г. и го връщаме?
И ще ни превърнете в поток от електрони?
- Защо трябва да ви вярваме?
- Трябва да ни кажете повече...
- Знам, че имате много въпроси...
- Много въпроси.
Професорът го няма вече 72 часа.
С всяка минута става все по-трудно да го намерим.
- Прав е.
- Боб?
Извинете, трябва да се преоблекат, ако ще заминават.
- Франк, преоблечи се с тях.
- Аз няма да ходя.
- Гомез и Барето са готови.
- Трябва да помислим...
- Бих искал да отидеш.
- Не сме казали, че сме съгласни.
Стив, приготви ги, моля те..
Разбира се. Хора, елате насам.
Благодаря. Моля, оттук. Благодаря ви.
Следвайте Стив. Ще ви заведе в съблекалнята.
Боб, виж. Гомез и Барето са най-добрите ми хора.
Ще се справят с всяка ситуация. Предпочитам да не ходя.
Настоявам да отидеш.
И ако видиш Декър, знаеш какво да правиш.
Робърт...
Знаеш ли, чудесна реч им изнесе.
Дори аз ти повярвах.
- Не забрави ли нещо?
- Какво?
Погледни снимките на Тауб. Виж му артериите.
Това му беше десетото пътуване. На тях ще им е първо.
Те трябва да знаят, че нямаме представа как се е озовал в пустинята.
Не мислиш ли, че трябва да знаят?
Казах им достатъчно.
Как така баща ми остана там?
Донигър му даде време.
Играта загрубя и го изгубихме в гората.
- Изоставили сте го.
- Виж, брато, имаме лимит.
Щяхме и двамата да останем там.
По-добре той, отколкото ти, нали?
Слушайте, има някои неща за уточняване преди да тръгнем.
Трябват ни жизнените ви показатели, за да ви върнем.
Сменете си дрехите с онези там.
Каквото си харесате. Оставете вещите си в чекмеджетата.
Искам да се запознаете с двама приятели. Бил Барето и Джими Гомез.
Ще дойдат с нас. Приятели от морската пехота.
- За какво са ни пехотинци?
- В случай, че нещо се обърка.
Обичам мерките за сигурност. Хайде, преобличайте се.
Не мога да повярвам, че ще го направите. Разбирате ли какво ще стане?
Ще бъдете разбити до молекулно ниво, което значи,
че за момент, ще спрете да съществувате.
- Чуйте го, има право.
- Задръжте! Чакайте малко.
Нямам нужда от Вас, г-це Ериксън, Крис.
- Марек ми трябва. Той познава мястото.
- Никой не го познава като мен.
- Ще дойда.
- Няма начин да ме откажете.
Казах, че няма да ходя, не ме пипай!
Благодаря.
Стърн, няма да се нуждаем от теб там. Ти си физик.
- Знанията ти няма да помогнат.
- Съжалявам.
Но ще имаме нужда от теб, Франсоа.
- Защо ни е той?
- Защото говори френски гладко.
- Прав е.
- Френският ми не струва.
- Не го притискайте.
- Имаме нужда от него.
- Ще ти пазя гърба.
- Не го карайте.
Франсоа, сам трябва да решиш дали искаш.
Баща ти щеше да го направи за мен. Да, ще дойда.
- Добре.
- Да.
Благодаря ти.
Благодаря ти.
- Магнитните намотки са готови.
- Потвърждавам.
Вдигаме платформата.
Компютрите са готови, г-н Донигър.
Кажи на Гордън, че трябва да действаме.
Запази ми две студени бири.
Г-н Стърн.
Пазете се. Ясно?
Всичко е наред. Ще се върнем преди да си разбрал.
- Пази се, приятел.
- Нали знаеш, че ти дължа 50 кинта.
Хайде, да влизаме.
Франк, шест часа. Часовника работи.
Сложете тези лични маркери около врата.
Може да използвате който и да е, за да се върнете.
Франк ще ви обясни как работят като пристигнете.
Най важното - един маркер връща всички обратно.
- Не ги губете.
- Ами оръжия?
Нищо ново не се връща. Особено оръжия.
- Маркерите ще са активни за шест часа.
- Шест часа?
- Стават безполезни след това.
- И тогава?
Ще ви върна преди да се усетите.
Съжалявам, Франсоа. Не е имало очила тогава.
Не виждам без...
Ще се справиш. Така сгафихме с професора.
Чувствам се морално задължен да ви кажа, че боли малко.
Знам, че е неприятно, но е съвсем краткотрайна.
Само няколко секунди. Без странични ефекти.
Извинявайте, но не исках това да ви разубеди.
- Добре. Успех.
- Да вървим.
Всички изглеждате добре, г-це Ериксън, прекрасна сте.
Успех.
Не се притеснявай. Ще бъдете тук за обяд.
- Гледайте на това като на екскурзия.
- Фантастична възможност за археолог.
- Не мога да повярвам, че ще го направим.
- Внимателно. Няма парапети.
Джош, слез долу. Ела да гледаш.
- Да, добре съм.
- Заемете място в кръга.
- Разделете се.
- Застанете около платформата.
Отпуснете се, поемете дъх. Ще се върнем съвсем скоро.
- Готови ли сме?
- Всички системи проверени.
Влез, Джош. Затвори вратата.
- Успех.
- Шестте часа текат.
Г-н Марек? Г-н Марек. Заемете позиция.
Всички добре ли са?
- Какво, по дяволите, правим?
- Възползваме се от шанса на живота си.
Не се тревожете. Ще се погрижим за вас.
Отпуснете се. Всичко ще бъде наред.
- ДНК кодовете заключени.
- Благодаря ти.
- Добре, заключи ги.
- Заключвам.
- Колко време ще отнеме?
- Няколко секунди.
Гледай тук.
Огледалата затворени.
Кучи...
Къде е той? Франсоа!
- Добре ли си?
- Къде е Франсоа? Франсоа?
- Ето го!
- Франсоа!
Издърпай го!
Сега ще чакаме.
Подай ми ръка!
- Хайде!
- Франсоа, дръж се! Дръж се!
Дръж се!
- Ето, хвани се.
- Добре ли си?
Добре ли си? Всички ли са добре?
Размина ни се. Добре.
Да изкачим този хълм. Всички след мен.
- Страхотно начало.
- Винаги сме пристигали на земя.
- Гордън, това ли е?
- Така мисля.
Така мислиш? 1357г. във Франция ли сме?
- Това може и да е Орегон.
- Гордън, къде сме?
Престанете! Повярвайте ми, това е Франция 1357г.
- Е, ако това е Франция, съм си у дома.
- Хайде, да вървим.
Да ви обясня за маркерите. Натискате тук и ви показва оставащото време.
Стискате го и се прибирате вкъщи. Но недейте.
- Защо?
- Още не сме намерили баща му.
И още нещо...
- Казва да се скрием. Всички!
- Добре, прикрийте се.
Хайде! Движение! Веднага!
Франсоа, хайде!
Браво, сър Де Кер.
- След него.
- Да, милорд.
Намерете другите. Разберете кои са.
Хайде, бързо.
О, Господи! Барето!
Имаме сигнал! Връщат се!
- О, Боже.
- Доведете лекар!
Извикайте лекар горе!
- Какво беше това? Какво беше това?
- Кое?
Какво е това?
Граната! Залегнете!
О, Господи, той си отиде.
Залегнете! Ще ви види!
Ей ти! Насам!
Да вървим. Хайде, хайде!
Добре, да вървим.
Хайде, Крис!
Кейт!
Марек!
- Къде са моите хора? Къде е Марек?
- Тръгнаха след Барето.
Пронизаха го няколко стрели и той използва маркера. Няма го.
Пое две стрели и сигурно е натиснал маркера си.
- Къде е Гомез?
- Не съм го виждала.
О, Боже мой.
Не гледай.
- Какво правиш?
- Мамка му. Не виждам маркера му.
Търсиш маркера му? Той е мъртъв!
- Какво правиш?
- Измъквам ни оттук.
- Няма да ходим никъде.
- Няма да спасим никого, ако умрем!
- По-тихо.
- Не можеш да го направиш.
Защо не?!
Трябва да има 10м пространство около теб, за да работи.
- Какво?
- Опитвах се да ти кажа.
Не ги губете. Много са ценни.
Ако ме следвате, ще намеря баща ти и ще ви заведа у дома.
- Франсоа, всичко ще бъде наред.
- Да намерим Марек.
- Какво стана с Гомез?
- Не можем да направим нищо сега.
- Трябва да вървим. Погледни ме.
- Хайде, Франсоа.
Тихо! Войниците!
Ти ни подмина. Подмина ни в гората Всичко е наред.
- Изгубихме следата.
- По дяволите.
- Намерете я отново.
- Да, сър Де Кер.
Търсете долу при реката.
Господи, ти си жена.
Всичко е наред.
След френските копелета!
След тях! Не оставяйте живи!
Внимателно.
- Ето къде си.
- Не.
Помощ! Помощ!
Изключете я!
Предметите от бъдещето са забранени.
Тоя копелдак е взел граната със себе си.
Не мога да повярвам.
Намотките. Намотките.
По дяволите! Знаеше, че модерните оръжия са забранени!
- Гомез?
- Имаме връзка!
- Е?
- Маркерът му.
- Какво е станало с останалите?
- Доведете лекар тук!
- Не знам.
- Дай ми ръкавиците си.
Някой опитал ли се е да се върне с него?
Не знам. И аз знам колкото теб. Изчакай.
Ами, ако се опитват да се върнат сега?
- Очевидно няма да стане...
- Не си правете заключения.
Не може да обричате седем души там!
- Кажете ми, че има резервен план...
- Млъкни!
Не знам. Нямам представа.
Искам да ми кажете, че има резервен план.
Да, имаме резервен план.
Вървете!
- Гордън! Гордън!
- Това е Марек! Крис!
Тази французойка ще ни заведе до Касългард.
Добре. Чудесно. Да вървим. Хайде.
Уау. Село Касългард. Пристигнахме.
Къде са тръгнали всички?
Чакайте малко.
- Какъв ден е днес?
- Марек...
Четвърти април е.
- Разбира се. Четвърти април е.
- 1357г.
- Денят, я който пада Ла Рок?
- Чакайте, чакайте.
- За какво става дума?
- Гордън, мръсен кучи сине.
- Моля?!
- Върнал си ни в миналото
точно в деня на френската атака.
До довечера всичко това ще бъде изпепелено.
Престанете с историята, да намерим професора.
Сега ме следвайте.
Хайде.
Аз съм физик. Дайте ми нещо да свърша. Мога да помогна.
- Може и да си аптекар, нямаме нужда от теб.
- Браво, Робърт.
- Резервните панели идват насам.
- Колко време ще отнеме?
5 часа и 27 минути.
Откъде, по дяволите, знаеш, че ще бъде точно 5 часа и 27 минути?
Защото това е всичкото ни време.
Когато оправим платформата,
дори и маркерите да не работят, ще можем да изпратим някой да ги спаси.
Това, което държи тунела отворен са техните маркери.
Но вие сте го отваряли и затваряли толкова пъти.
- Щом поправим платформата...
- Виж, изобщо нямаме представа
как се свързахме с този тунел.
Може да е случайност, нередност в намотките. Лошото е, че гранатата
вероятно е унищожила възможността да се свържем пак.
Когато маркерите им спрат, може да останат там завинаги?
- Това ли имаш предвид?
- Възможно е.
Момчета, елате. Хайде.
Хайде. Хайде. Оттук.
Замъкът Ла Рок очаква войниците си!
- Господарската къща.
- Виж я, само!
Не мога да повярвам. Тъкмо върху нея работехме.
Това си е Касългард, а?
Различно е. Там отдясно. Грешала съм.
- Откъде се взе тази кула?
- Ами, ако баща ми е там вътре?
- Да, прав си.
- Как ще влезем там?
Идват войници
- Вие там!
- Хайде.
Защо не си събирате багажа?
- Бягайте! Бягайте!
- Чакайте! Спрете!
- Давайте! Хайде!
- Не ги изпускайте!
Махнете този кон от пътя!
Милорд!
- Изправете го.
- Ставай, приятел.
- Кои са тези?
- Заловихме ги в селото.
Аз съм лорд Оливър. Кой от вас ще говори?
- Аз, милорд.
- Говориш странно.
Да, шотландци сме, милорд.
Шотландци? Дошли сте да ни убиете докато спим?
Най-напред онзи старец, а сега и тези.
Защо шотландците толкова харесват това село?
- Сигурно заради добрите ви обноски, милорд.
- Да, сигурно.
Милейди.
- Простете, милорд.
- Оставете го да говори.
- Милорд, старецът, който споменахте...
- Едуард Де Джонс?
Твърди, че е магистър.
- Познавате ли го?
- Той ни е господар, сър.
- Добре ли е той?
- Той каза, че е сам.
Ние бяхме на няколко дена след него. Не знае, че сме тук.
Ти кой си?
Да, ти. Дето главата ти опира в тавана.
Франсоа, милорд.
Французин.
Почакайте. Моля ви. Моля ви. Нали сме джентълмени.
Той е наш преводач, сър.
Извинете ги. Във война съм с французите, както и с шотландците.
Пропуснах ли някой? Испанците, във война ли съм с тях?
Арно е изпратил много шпиони около мен.
- Не, той не е шпионин.
- Не е ли?
- Той ни е приятел.
- Сигурен съм в това.
И без това е много висок за шпионин.
- Превеждай.
- Недей.
Преведи.
- Аз съм шпионин.
- Извинявай. Не чух добре.
- Означава...
- Замълчи, Франсоа.
...Аз съм шпионин.
Господи, това е чудо. Тих французин.
- Вие чухте ли нещо?
- Не.
По-силно, момче! Хайде!
Аз съм шпионин.
Така си и мислех.
- О, Господи!
- Разкарайте французина.
Хвърлете останалите при стареца. Може да потрябват.
Кой е сладващият?
- Не!
- Не, Крис!
Недей! Недей!
О, Франсоа! Франсоа!
Вътре!
- Нагоре! Мърдай! По-живо!
- Не! Не ме блъскай!
- Ей, остави я на мира!
- Движение! По-бързо!
- Скапани шотландци!
- Почакайте!
Качвам се!
Насам, Андре. Оттук. Хайде.
Маркерът ми. Хора, изгубих си маркера!
Не се тревожи, трябва ни само един за да се върнем.
- Това не може да бъде.
- Внимавайте с останалите.
Тези копелдаци убиха Франсоа.
Професоре.
Професоре!
- Кейт?
- Да!
- Кейт? О, Боже мой! Кейт!
- Добре ли сте?
О, Господи. Получили сте съобщението ми.
Крис, баща ти.
- Крис и Марек са тук.
- Татко?
- Сине.
- Татко.
- Крис, сине.
- Радвам се, че си още жив.
О, Боже.
Какво е станало?
- Изгубил си толкова кръв.
- Не е моята.
На Франсоа е.
Той е мъртъв.
Оливър го уби защото е французин.
Един извади меча си и просто го прониза.
Професоре, какво се случи?
Опитвах се да избягвам англичаните, но те ме откриха в манастира.
Убедих Оливър, че съм магистър, на път за Дъблин.
Не съм добре с Шекспир. Какво е магистър?
- Означава учен.
- Той ме обвини, че съм шпионин.
- Как успя да оцелееш?
- Обещах на Оливър ново оръжие.
Какво оръжие?
Огнена течност, толкова плътна, че дори водата не може да я угаси.
Гръцки огън? Обещал си му гръцки огън?
Професоре, извинете, замисляли ли сте се какво може да стане?
Дали сте на англичаните голямо преимущество в битката.
- Те трябва да изгубят войната!
- Бях сам!
- Марек! Марек!
- Съжалявам. Съжалявам. Прав сте.
Цялата работа е, че когато дойдат
и ни отведат в Ла Рок, ще затворят всички изходи заради битката
и няма начин за бягство. Обречени сме.
- Не, трябва да се измъкнем веднага.
- Чакай, чакай.
Спомняш ли си полето със селските къщурки?
Това е единственото просторно място да използваме маркерите.
- Как да стигнем до там?
- Трябва да побързаме.
- Имаме четири часа.
- Четири часа са доста.
По мое мнение, ние сме с 650 години напред пред тях.
Няма причина да не можем да се приберем вкъщи след 20 минути.
- Да опитаме да се измъкнем.
- Огледайте се.
Тук има достатъчно голяма дупка.
- Тихо!
- Добре. Добре.
Тя беше с групата, която заловихме днес, милорд.
Може ли да попитам защо преминаваш през моите земи?
- Какво ще правиш?
- Ето какво.
Ще се спусна по стената. Когато е чисто ще ви пусна да излезете.
- Добре.
- Никъде няма да ходиш.
Какво? Аз съм...
Марек, аз съм най-добрият катерач. Аз съм най-подходяща.
Ако някой ще отиде, това съм аз,
но тези дъски няма да ме издържат нито теб, или теб, Крис.
- Не, не...
- Чакайте.
Но ще издържат теб, Кейт.
Кейт, това не е игра. Готова ли си да рискуваш?
Ще направя каквото трябва.
Няма начин. Никъде няма да ходиш.
Всичко ще бъде наред.
Има едно по-лошо нещо от това да умрем тук - да живеем тук.
Не искам нито едното. Отивам. Всичко е наред.
Права е.
Кейт.
- Моля те, моля те пази се.
- Хей, това е лесно. Ще се справя.
Крис, помогни ми. Хайде.
Задръж това отворено.
Ясно?
- Кейт, внимавай.
- Добре, излизам.
- Леко.
- Има пазачи там.
Ще се преметна отгоре.
- Има прозорец от другата страна.
- Добре, пази се.
Хванах те! Хванах те! Дръж се!
Държа те, не се пускай.
- Добре ли си?
- Имам опора.
- Ще те издърпаме обратно.
- Не, оставете ме.
- Добре, моля те, внимавай.
- Трябва да продължа.
Ей ти! Събирай децата и тръгвай!
Опразнете мястото!
Пазете строя! По местата!
Бирата ми дойде вповече. Ще играем пак като се върна.
Пази ги.
- Какво по дяволите...
- Сега!
Вземете си оръжия!
- Да вървим, Крис!
- Много съжалявам.
Излизаме оттам, откъдето дойдохме. Ясно? Марек?
- Марек!
- Да, да. Вървете напред.
- Аз ще пазя отзад.
- Добре. Да тръгваме!
Кейт, трябва да вървим.
Внимавай!
Да вървим! Хайде!
Тихо.
Вие вървете напред. Аз ще ви настигна.
- Какво правиш?
- Слушай...
- Луд ли си?
- Да вървим.
- Имам си маркер. Ще ви настигна.
- Хайде.
- Къде е той?
- Ще дойде. Има си маркер.
- Робърт!
- Да?
ДНК кодовете са готови... сега.
- Готово!
- Функционират ли?
- Да!
- Това е начало.
- Не мърдай! Нито дума!
- Предател!
Господи! Защо не ме послуша?
Мамка му!
За Бога... Шотландеца! Спри, аз съм!
Престани!
Какво? Какво казваш?
Брадва! Дай ми брадвата!
И ми помогни със стената!
Премести това! Сложи го пред вратата!
- Помогни ми!
- Махни се оттук, жено!
Махни се оттук!
Моля те! Хайде! Готови сме!
Давай!
Стража!
- Кой беше този?
- Казва се Де Кер.
Хайде, бързо, да вървим към реката.
Доведете стражата!
- Няма да тръгнем без Марек.
- Хич не ми пука за него.
Задачата ми е да спася професора. Не мога да се грижа за вас повече.
Загубих Гомез и Барето. Оправяйте се сами. Или ме следвайте. Да вървим!
Към реката! Бързо!
Имаме сигнал. Някой се опитва да се върне.
- Силен ли е?
- Минимален.
- Какво значи това?
- Значи, че са още живи.
Стой!
Хайде. Хайде.
Къде е той? Къде е Гордън?
Къде е...?
- Ето го, ето го.
- Видях го. Хайде!
- Чакай. Внимателно.
- Крис! Хвърли оръжието.
Добре. Давай.
Мамка му.
- Хайде!
- Искаш да ни оставиш, както баща ми?
- Хората гледат.
- Нямаме време.
- Слушай, слушай!
- Всички ни гледат.
- Тихо.
- Кейт, натисни маркера си.