Win A Date With Tad Hamilton (2004) Свали субтитрите
Кейт Босуърт
Тофър Грейс
Джош Дюхамел
Гари Кол и др.
Оператор Питър Колистър
Сценарист Виктор Ливайн
Режисьор Робърт Лукетик
И сега, за всички романтици тази песен е за вас.
Здравей, Бети.
Не трябва ли да си в болницата, да се грижиш за някой друг войник?
Има ли някакъв начин да ми простиш?
Дали тези двамата ще се съберат.
Ще ти простя при едно условие.
- Какво?
- Танцувай с мен.
Обяснете ми едно нещо.
Що за отчаян и патетичен, емоционален инвалид
би се вързал на този край?
Роузи, мислиш ли, че в истинския живот
Тад Хамилтън е човека, който изглежда на екрана?
Определено. Искам да кажа, такова нещо не можеш да го изиграеш.
Какво мислиш прави Тад Хамилтън точно сега?
Обзалагам се, че е на църква.
Гледай сега.
Да! Уха!
- Казах ти, че е той, нали?
- Да.
Тад Хамилтън.
Никак не ни улесняваш, Тад.
Какво искаш да кажеш?
Това са заснели папараците.
Поздравления. Ти буквално пиеш, караш, пушиш
и се държиш разгулено по едно и също време.
Което, от една страна, е най-готиното нещо, което съм виждал.
Ричард.
Но, от друга страна, това може да се отрази зле на имиджа ти.
Ти играеш хора със сърце.
Това е човек, който ще получи сърдечен удар.
Не мога да повярвам, че обвинявате снимката за моята безработица.
Ти не си безработен. Докерите са безработни.
Ти си просто между два милион-доларови работни дни.
Както и ние, тъй като и двамата полчаваме процент от твоите хонорари.
Но тук не става въпрос за нас.
Какво стана с ролята във филма на Джими Инг? Идеален съм за тази роля.
Ами, пое си малко въздух.
- Какво е напарвил?
- Поема си въздух.
Паузува преди да вземе решението.
Хънка и мънка и си поема въздух.
И това само ще го накара да диша по-дълбоко.
- Какво ще правим?
- Ще го задушим, кучия му син.
- Ще генериарме малко позитивна реклама.
- Ти какво, да не си преводач?
Казвам само, че трябва да направим нещо, Тад,
с което да напомним на Джими Инг и Америка, че ти си съседското момче.
Но аз съм съседското момче,
ако живееш в някой много западнал квартал.
Поздравления. Току що изядохте теглото си в Прингълс.
Кой ти е любимия Прингъл?
Сметана и лук или Оригинален?
Ами, Сметана и лук има много силен вкус.
Затова ако ще ядеш малко, половин кутия, ще искаш от тях.
Но ако ще изядеш повече, ти трябва Оригинален. Вкуса е по-чист.
Чакайте само да откриете Барбекюто. Ще станете пълноценни жени.
Нещо ново в Магазинерски Новини, Пит?
Хей, става въпрос за банските костюми.
- О, Боже мой.
- Какво има?
- Спечелете среща с Тад Хамилтън!
- Какво?
В полза на Спасете Децата.
- Това е типично за него.
- Да спасява децата. Знам.
Оххх!
- Да кандидатствам ли?
- Защо не?
Разбира се. Рая е на едно кликване разстояние.
Едно кликване и дарение от 100 долара.
Можем да съберем 100 долара.
- С твое разрешение, Пити.
- Моля?
- Хартиена или найлонова?
- Хартиена, ако обичате.
Ще помогнете ли на Розали да спечели среща с Тад Хамилтън и да спасим децата?
Определено.
- Не са ли страхотни?
- Най-добрите.
Заедно със 125 доларовия чек,
като признание за поредната награда за "Най-добър управител на месеца" на Пигли Уигли.
- Поздравления.
- Благодаря ви, г-н Руди.
Е, Пит, кога ще заминаваш за Ричмънд?
Тук ти понамалява свободното място на стената.
Ами, получих писмо, че съм приет във Вирджиния.
- Това е хубаво.
- И получих студентския си заем.
Значи, остава само едно.
- Какво?
- Има един човек тук, с когото...
с когото трябва да проведем разговор
за това, дали ще иска да дойде с мен в Ричмънд.
Бурканите са пълни.
Толкова обичам всички в магазина.
Съжалявам, че ви прекъснах. Извинете.
Приятно ми е, че се запознахме.
На мен също.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
- Тръгваш ли си?
- Да, господине.
Muchas gracias.
Hasta el proximo miercoles.
Аз съм албанката, господине.
Съжалявам. Бихте ли предали на другата...
"Muchas gracias" и "hasta el proximo miercoles. "
- Непремено.
- Благодаря ви.
Добре, колко ми трябва, за да те победя?
Двойна 14-ка, или свършваме.
Това няма да е проблем.
Не пропускай. Не пропускай, не пропускай, не пропускай, не пропускай, не пропускай,.
Ъ-ъ, наистина ли го правиш? Да.
И сега Пит ще привлече вниманието на барманката.
- Тя те очаква.
- А ние си чакаме питиетата, Пит.
Добре.
Анджелика.
Да, Пит? Какъв е обекта на желанието ти?
Ще искаме по още едно.
Някой ден, Пит, някой ден,
знам, че отговора на въпроса ще бъде "Ти, Анджелика."
"Ти си обекта на желанията ми."
Добре. Но за сега ще се оправим само с бирите.
О, Пит.
Достатъчно. Благодаря ви, дами.
Не я ли харесваш поне мъничко, много, много мъничко?
Какво? Роузи...
Не, не е мой тип, ясно ли е?
Толкова си странен.
Кои, по дяволите, са те?
Ако алармата пак се е пуснала...
Защо ще пращат репортерски екип заради това?
Чакайте малко.
Насам, моля.
В първа класа има ДВД и можеш да гледаш филм по избор.
Бих искала да имам интимни отношения с онзи, който го е измислил.
Ще започнем качването на пътниците от първа класа.
- Това си ти.
- Знам.
Момичета. Успокойте се, става ли?
Просто ме прегърни и ми кажи да се забавлявам, става ли?
Добре.
Само внимавай, разбра ли?
- Какво искаш да кажеш?
- Ами, става въпрос за Тад Хамилтън.
През живота си, вероятно е преспал с 15-20 жени.
Няма начин. Това дори не е физически възможно.
Освен това, все едно ще се заинтересува от мен.
Ако твърди, че не гледа спорт, значи се опитва да спи с теб.
Ясно.
Ако твърди, че обича животните, се опитва да спи с теб.
- Добре, добре.
- Мъжете са си мъже. Бедни или богати.
Известни или магазинери.
- Ясно.
- Ще ми направиш една услуга, нали?
- Не му се отдавай.
- Добре.
- Просто не му се отдавай.
- Блаогдаря ти, Пит.
- Запомни всичко.
- Добре.
- Запомни как ухае.
- Добре.
Но не само бегло. Искам хубави, стабилни сравнения.
"Ухае, като гора в първия пролетен ден."
Добре, Кати. Ще си изпуснеш полета.
- Ще ти донеса сравнения.
- Благодаря ти.
За малко да забравя. Донесох ти нещо.
От обикновения е.
В случай, че не ти харесат първокласните ястия на първа класа.
Благодаря ти, Пит.
Насам, моля.
- Не му се отдавай.
- Чух те.
- Това съм аз.
- Добре дошла в Лос Анджелис.
Ох!
- Може ли да ги взема?
- Не.
Искаш ли да си помислиш?
Боже, какво...
Кажи ми, защо ме караш да вечерям с оклахомка.
Защото тя е благотворна, като кехлибарения повей на житото.
И тя не е оклахомка. Тя е от Западна Вирджиния.
Много съжалявам.
Никога не ги носиш. Може ли да ги взема?
- Та, как се казва?
- Розали Фъч.
Звучи невероятно секси.
Много ми е приятно да се запознаем, Тад.
Толкова ми е приятно да се запознаем, Тад.
Невероятно е да се запознаем.
Моля те, просто спазвай правилата.
"Усмихвай се на кемерите. Никакъв ликьор или цигари."
- Добре.
- Много добре.
Какво става с Джими Инг? Разбра ли се нещо?
Не. Още диша.
Подминах Аштън Къшър с колата и той изглеждаше доста щастлив.
Заради нещо друго е. Съжалявам. Не сме се чували с Джими Инг.
Хей, момчета, как ми седи това?
Сериозно. Защото имам някои йога нещица.
Филмите ти ще издържат на теста на вермето.
Филмите ти ще издържат теста на времето.
Здравей, аз съм Тад.
Издържащите ти филми ще с време се самоизпитат.
Благодаря. Красива си.
Розан, нали? Извинявай, какво?
Рики?
- Розали.
- Розали.
Розали. Приятно ми е.
- Готова ли си? Добре, да...
Яйкс-а-би.
Та, как беше полета ти?
Филмите ти ще издържат теста на времето.
Благодаря ти.
- Готова ли си?
- За какво?
Насам.
Розали Фъч.
Ще отминат няколко минути реди да изчезнат точките пред очите ти, но ще стане.
- Добре.
- Ние сме насам.
Винаги ли е така?
Ами, доста често.
- Шейк-а-ду.
- Шейк-какво?
Означава "Уау."
Шейк-а-ду. Шейк-а-ду, харесва ми.
Та...
- Вълнуваш ли се?
- Шегуваш ли се?
- Това е, като приказка.
- Да, досетих се.
- Добре ли си?
- Да.
Просто не съм свикнала да седя на страни.
Нямаме странични седалки в Западна Вирджиния.
И мисля, че цигарения дим е малко...
Можеш да дойдеш да седнеш тук, ако искаш.
Наистина не мога да се местя в момента.
Не се чувствам добре. Винаги ми става лошо при пътуване.
Веднъж, един карнавал дойде във Фреъзърс Ботъм,
и имаха тази въртележка, която се върти
и ти трябва да застанеш отстрани, защото центъра пропада.
- И аз...
- По дяволите.
- Извинете ме.
Aхх!
Това въобще не се връзва с представите ми за вечерта.
Всичко е наред. Нали, Мики?
- Перфектно.
- Ще тръгваме ли?
Приятна вечеря. Аз ще остана да чистя.
Хей, Стив.
- Радвам се да ви видя, г-н Хамилтън.
- И аз, Лари.
- Хей, човече, как си?
- Какво става?
Хей.
Насам.
Не те ли боли, да се усмихваш постоянно?
Свиква се.
- Трябва ли и аз да го правя?
- Да.
Възможно е да не издържиш много дълго, но се пробвай.
Разбира се.
Виждаш ли? Започва да се схващаш тук.
- Това е ужасно.
- Казах ти.
- Определено имаш доста нещица.
- Да, съжалявам.
Никога не губя връзка с тормозьорите.
Кой?
Агенти, менаджери, такива хора.
Този тип, Джими Инг, който прави филм, за който съм просто идеален
но , по каквато и да е причина, си поема въздух.
- Какво прави?
- Обмисля го.
Просто в този бизнес има много конкуренция, това е.
Всеки гони едно и също нещо.
Едни роли във филмите, същите награди, същите пари.
Ами, сигурна съм, че ти си прекалено разумен за да се забъркаш в това.
Искам да кажа, че това си е рецепта за незадоволителен живот.
Очевидно, ти си избрал правилния път, така че...
- Та, Розали, ти с какво се занимаваш?
- Работя в Пигли Уигли.
- Моля?
- Супермаркет.
- Касиерка съм.
- Готино.
Да. Като сбъдната мечта.
Но е забавно. Двамата ми най-добри приятели работят там.
А ти с какво се занимаваш, Тад?
Упс.
Исках да кажа, какво правиш, когато не правиш това, което правиш?
Почти нищо, всъщност.
Не ми остава много време за хобита, в действителност.
А и не ми харесва да гледам спорт, затова чета.
Играя си с кучето, котката, пилето, знаеш.
Аз... Обичам животните, разбираш ли?
Какво мислиш, че правят в момента?
Обзалагам се,че са в хонелската й стая, мъчейки се да си поемат въздух.
Неговото мъжество напиращо за свобода.
Нейните ръце опипващи гънките на корема му.
Прекрасните й гърди изпускат вик на екстаз.
Страхотно.
Добре.
- Имах такава.
- Шина?
Да, на горните зъби и само нощна за долните.
Имах много лоши зъби, като малък.
Да, сигурна съм, че си бил грозното патенце.
Бях, като всички останали. Бях недодялан, несигурен.
Смесена кожа.
- Е, добре си порастнал.
- Благодаря.
Ти също.
- Добър апетит!
- Ъмм!
Благодаря ти, Мики.
О, уау. Това е прекрасно.
Тези хора определено не си гасят лампите.
Красиво е.
Така е.
Ти също, ако мога да кажа, си много красива.
Какво ще кажеш да отидем до нас за малко?
Добре. За малко.
- Шейк-а-ду?
- Не, шейк-а-ду.
Добре.
Мис Рамирес.
Соня.
Някой в касата?
Мисля, че сме сами.
Oх!
Искаш ли да влезеш?
Ъ-ъ,знаеш ли какво, Тад, благодаря ти, но мисля, че трябва да се връщам в хотела.
Уау.
Добре.
Не искам портиера да се притеснява, нали разбираш.
Правилно. Браво. Ще те закарам.
Не е нужно да го правиш. Ти си вече тук.
Не, за мен ще бъде удоволствие.
Добре, мерси. Много мило.
Розали, беше наистина прекрасно да се запознаем.
Желая ти всичко най-хубаво.
И на мен, прекрасна, също.
А на теб, да ти се връща.
- Разбра ли какво искам да кажа?
- Да, разбира се.
- Благодаря за най-хубавата вечер на живота ми.
- Не, аз ти благодаря.
Може ли да те целуна за сбогом?
Мисля, че може би, би могъл.
- Лека нощ.
- Благодаря.
Лека нощ, Розали.
Сладки сънища.
Боже!
Вратата на лимузината се отвори.
Кракът ми стъпи на земята
и се обърнах да погледна за последен път Тад.
В неговите очи, неговата усмивка.
И тогава, за съжаление, се отправих към хотела.
- Моля те, кажи ми, че свърши.
- Свърших.
Уау. Не си спомням нищо от преди началото на историята.
Питър, помолиха ме да дам детайлно описание на вечерта.
И го направи. Всъщност, Роузи, направи го много добре.
Все едно бях там.
Малко против волята ми, но бях.
Добре, момичета, с ваше позволение,
мисля, че е време да се завърнем към нормалния си живот.
Добре.
Всъщност...
Роузи, имаше нещо, което исках да те питам.
Роузи.
Както и да е.
Мисля, че е нещо, което ще ти хареса.
Надявам се да ти хареса.
Нещо, което наистина се надявам да ти хареса.
От дълго време го обмислям, затова може да се каже, че е изненада.
Или не, може би не. Не знам.
Аз съм...
Виж, добре, това, което се опитвам да кажа е, че
аз...
Хей.
Нека те попитам, кое ще е възможно най-лошото нещо,
което може да ми се случи в момента?
- Здравей.
- Здравей.
Аз съм Тад.
Това е приятелката ми Кати.
- И приятеля ми Пит.
- Аз съм Тад.
Много е приятно и ...
Слушал съм много и за двама ви.
- Нима?
- Да.
- Какво правиш тук?
- Дойдох да те видя.
- Не е възможно. Ти просто... Това е просто...
- Да. Не. Да.
- Не можеш... Тук?
- Вярно е.
Искаш да кажеш, че работния ти план не включва Фрейзърс Ботъм?
Не.
Добре, Кати.
- Закъснях ли да те заведа на обяд?
- Не.
- Супер. Да тръгваме ли?
- Да.
- Ако нямаш нищо против.
- Ами, всъщност...
- Ако нямаш нищо против.
- Нямам.
Ако ще се връщаш на летището ще дойда с теб.
До кръстовището на 73-та, ще съм ти се отдала
по начини, за които само си чел по списанията.
- Приятно ми беше да се запознаем.
- На мен също.
Не искаше ли да ми казваш нещо?
Няма значение.
Добре.
- Уау. Хубава кола.
- Мерси.
Помолих управителя за кабриолет под наем и той ми даде колата на жена си.
Наистина ли?
И тогава я видяхме за последен път.
Кати, той не е нейн тип.
Не. Богат, известен, красив, с изваяно дупе.
Напълно си прав.
- Занеси тези бъргери.
- Заповядай, сладурче.
О, Божичко.
- Заповядай, Роузи.
- Мерси.
Благодаря.
- Благодаря.
- Благодаря.
Все още не мога да повярвам, че си тук.
Това е нещо, което трябваше да направя.
Да. Да прелетиш страната, само, за да обядваш с мен в ресторанта на Фрейзърс Ботъм.
Не можех да оставя онази вечер да бъде последния път, който те виждам.
Може ли да те прекъсна и да ти напомня нещо?
- Какво?
- Аз съм никой.
Розали, никой е никой.
- Добре.
- Следвам чувствата си.
Понякога трябва да го направиш, дори и да ти се струва лудост.
Защото в пропаста между това, което ни казва да правим разума
и това, което ни казва сърцето, Роузи, лежи човечноста.
Това е от Пътя към Ел Дорадо.
Ти наистина си голяма фенка, а?
Така ли сваляш жените? Крадеш реплики от филмите си?
Вече не. Уау.
Надявам се. Това би нарушило доверието ми към теб.
Роуз, истината е, че, когато бяхме на срещата,
ти каза нещо, което ми се отрази.
Ти каза, че си сигурна, че съм тръгнал по правия път.
Но има едно нещо. Не е така. Наистина не е.
През целия ми живот съм се стремил да бъда известен, да успея,
да стана това, което съм.
И ти беше права, това наистина не е задоволително.
Нуждая се от положително влияние, някой със стабилни и истински качества,
някой, който разбира живота
и как да го живее по добър и щастлив начин, като теб.
Просто искам да съм около теб.
Искам част от тази доброта да се прехвърли и на мен.
Имаш предвид доброто в романтичен аспект?
Не, платонична доброта. И говоря много сериозно.
Не се шегувам.
- Нещо сбърках ли?
- Не. Не, не, не. Не.
Значи, ще останеш за известно време във Фрейзърс Ботъм, така ли?
Мисля, че трябва. Ако ще си пренастройвам живота трябва да се махна от Л.А.
Трябва да се махна от онзи аквариум.
Е, какво ще кажеш?
Казвам, яйкс-а-би.
Какво означава това?
Това е нещо, което казваме с баща ми, когато живота те изненада
и няма друг път, освен този напред.
- Нещо като "Да"?
- Да.
Да.
Благодаря ти за обяда.
- Ще се ведим в седем, нали?
- До седем.
- Добре.
- Добре.
Спрете. Сериозно.
Давай, момиче. Хвани си мъжа.
Стая осем.
Просто отивате до вратата с надпис осем.
- Добре.
- Точно след седем.
Ако стигнете до девет, значи сте я пропуснали.
- Разбрах. Никакви обаждания, моля.
- Добре.
- Благодаря.
- Лека нощ.
- На вас също.
- Ще се видим утре.
- Много добре.
- Аз съм на 11.
Добре.
Иска твоята добрина да се прехвърли на него.
- Знам, нали?
- Разбирам.
И наистина му повярва?
- Защо да не му повярвам?
- Уау, Роузи.
Има невинност, има вдетиняване, и има просто да си го просиш.
Иска добрината да се прехвърли на него?
По-вероятно е да иска тялото ти да се прехвърли върху него.
- О, Боже.
- Да. Както и да е.
- Не можеш да излизаш с него довечера.
- Как така не мога?
Имам предвид, че трябва да останеш за късната смяна.
Джанин е болна. Да, кашля.
- Не е вярно.
- Не, все още не, но е болна.
Определено, ще й стане нещо.
Не е вярно.
Джанин, изкашляй се. Изкашляй се.
- Видя ли? Боже, дробовете ти са пълни.
- Какво?
- Нищо. Добре си.
- Не, не си.
Не казвай на служителите ми, дали са добре или не.
Тя е добре.
Дори и да не беше, щеше да намериш някой друг,
защото аз излизам с Тад Хамилтън.
- Престани.
- Наистина почувствах нещо в дробовете.
И въпреки това, няма да се измъкнеш. Боб, не сега.
- Мотел "Навсякъде".
- Да.
Имате ли други стаи? Или апартаменти?
Ами, да, имаме сладки. Имаме близалки на рецепцията
и ако искате, елате да си вземете.
Не, имах предвид нещо по-голямо или по-ново?
- По-голямо и по-ново?
- Да, разбрах ви.
И не, нямаме такива апартаменти.
Добре, предполагам. Това е добре.
- Бихте ли почакали?
- Да, господине.
- Ало.
- Здравей, здравеняко. Къде си?
Намирам се в мотел във Фрейзърс Ботъм, Западна Вирджиния.
Добре. Това не съм го чувал.
- Тя е по-специална, Ричард.
- Коя?
- Момичето от благотворителното нещо.
- Момичето от Спечелете Среща?
Летял си до място, което се казва Фрейзърс Ботъм, Западна Вирджиния,
и си отседнал в мотел, за да забиеш момичето от Спечелете Среща?
Уоу, уоу, уоу.
Не искам да я забивам. Моля те, не използвай тези думи.
О, простете ми, Лорд Байрон.
Просто искам да съм около нея, разбираш ли?
Тя притежава доброта. Има много неща, които мога да науча.
Опитвам се да нахраня душата си, ясно?
Опитвам се да намеря начин, да съм щастлив.
- Сега искаш да си щастлив?
- Това е важно за мен, Ричард.
- О, Боже.
- Това е превратен момент за мен.
- Така си мислиш днес.
Но до края на седмицата, когато си я забил,
няма да мислиш така.
И какво си мислиш, че ще стане тогава?
- Не...
- Ще ти кажа какво ще стане.
Ще й разбиеш сърцето, и когато пресата научи за това
цялата добрина направена от промоцията заминава на кино.
И Джими Инг ще продължи дишането.
Хора, като теб, не могат да имат взаимоотношения с момичета от Монтана.
- Западна Вирджиния.
- Няма значение.
- Защо не?
- Прекалено сте различни.
Ценостите ви са различни.
- Например, тя има такива.
- Не, това ще стане.
Не може и когато свърши, ще се отрази зле на работата ти.
Има и по-важни неща от работата.
Вече дори не знам с кого разговарям. Ало? Тад ли е на телефона?
- Какво направи с Тад?
- Трябва да затварям, ясно?
Не, не искаш да затваряш. В момента преминаваш през някаква фаза.
Преувеличена версия на манията ти между два филма.
И те е сграбчила здраво. Трябва да се върнеш в Л.А.,
пийни Бушмилс и Перкоцет, излез с някоя актриса
желаеща да напредне в кариерата и приключи с това самоунищожително поведение.
- Ще се чуем.
- Не, Тад. Лош Тад.
- Чао, Ричард.
- Не ми затваряй.
Аууу!
- Да?
- Да, г-н Хамилтън. Тук съм, г-не.
Няма начин да имате масажистка от персонала, нали?
Не, но аз бързо се уча,
и бих могъл, нали... ало?
Идвам.
Ти трябва да си Тад.
Трябва. Ти си Тад. Знам как изглеждаш.
- Приятно ми е, г-н Фъч.
- Хенри, за Бога.
- Моля, заповядай.
- Благодаря.
- Роузи ще слезе след малко.
- Добре, супер.
Мога ли да ти предложа шоколадово мартини?
- Уау, виж ти.
- Чувам, че е доста популярно.
Нима? Да, предполагам, че е.
Ще карам, така че...
Браво.
Седни.
Та, изглежда, че "Новите Дрехи на Императора"
ще стигне $100 милиона в Бокс Офиса.
Да.
А Куантиум Студиос, си мисля, ще се разрастнат,
като си намерят свободна мрежа.
Възможно е.
Да, да.
- Хей.
- Здравей.
- Виждам, че си се запознал с татко.
- Да. Обсъждаме пазара.
Какво ти се прави тази вечер?
- Имате ли кино?
- Уорнър.
Част е от семейните кина на Лоуел.
- Гледал ли си "Британския Крал Артур"?
- Отдавна ми се иска.
И да се забавлявате.
Да я прибереш до сутринта. И никакъв кокаин.
Не, господине.
- Как се представих?
- Беше страхотен, татко.
- Лека вечер.
- Чао.
- Казвам ти, че е той.
- О, да.
- Мамо, кълна се, че е той.
- Мислиш ли?
Да, това е Тад Хамилтън.
Много тъжен изглеждаш тук.
Стига де. Току що съм загубил съпругата и козата си.
Следващата седмица, на много специална лекарска мисия...
И кои бяха любимите ти години?
- Аз бях на 12, а тя на 30.
- Майка ти знаеше ли?
Да.
Hasta el proximo miercoles.
Ahora disponsible en viernes in super mercado.
Та, какво правят по това време хората от Фрейзърс Ботъм?
- Ами, отиват на вечеря.
- Можем да го направим.
Не сме яли нищо от, колко, почти 15 минути.
- Или се прибират.
- Да, утре е учебен ден.
Разбира се, ако бяхме на среща, можехме да отидем на Водната клисура.
И какво правят хората там?
Паркират.
И после?
После се възхищават на инжинерното майсторство вложено там.
Но това не е среща. Не можем да го направим.
- Не.
- Не.
Не искам с нищо да застрашавам приятелството ни.
Нито пък аз.
Над два трилиона тона вода
минават от тук всеки час.
Това е достатъчно вода, за потапянето на боен кораб.
Или за изгасяването на всеки пожар в Западна Вирджиния.
- Без майтап.
- Ъх-ооо.
Извинявай.
Хъ.
- Ало.
- Здравейте, г-н Фъч. Пит е.
Здрасти, Пит. Роузи я няма.
Излезе с Тад Хамилтън.
Наистина ли? Не... Добре, супер. Радвам се за нея.
Той е доста приятен.
Така е. Очарователен.
Та, значи, къде са?
- На кино.
- На кино. Добре.
Изглежда хилма от 7:30 ще свърши в 8:45, 8:50...
горе долу, някой случайно ми спомена.
И предполагам, че са излезнали от киното и са
се заели със следващата си дейност.
Предполагам е така, Пит. Ще оставя бележка на Роузи, че си я търсил.
Да, исках да я питам нещо за инвентара.
Малък проблем с дневниците.
Но ще го оправим утре.
Добре, Пит. Дочуване.
Добре.
Роузи...
Може ли да видя шофьорската ви книжка и регист...
- Яйкс-а-би.
- Здравейте, полицай.
- Розали?
- Здравей, Том.
Здравей, уау.
- О, Боже.
- Добре, тогава.
Чухме, че сте в града, г-н Хамилтън.
- Нима?
- Много мило от страна на Розали, нали?
Да, да, така е.
- Том?
- Така, правилно, слушайте.
Получихме обаждане, че някой е паркирал тук
и знаеш, че е забранено след залез, и...
- Обадили са ви се по това време?
- Да.
Кой, някой енот?
Няма значение.
Ще убия Пит, ще го възкреся и после пак ще го убия.
Успокой се. Успокой се.
- Защо не си разстроен?
- Защото няма значение.
Разбираш ли?
Това, което стана, е силата на природата.
Двама души, с приятелски намерения, но природата има друго предвид.
Природата иска да са повече.
И природата ще иска същото и утре.
Какво ти казах?
Нали ти казах да не му се отдаваш?
- Каза го.
- Казах, не го прави.
А ти какво правиш? Буквално му се натискаш.
Говориш, все едно е била долнопробна среща. Не беше. Беше стилна.
Въобще не е все едно сте били на кино и след това те е опънал в колата си.
Вечерта се разви, Пит.
Боже, той ли ти го каза?
Започнахме, като двама приятели отиващи на кино...
- И завърши с натискане.
- Той се противопостави.
Той не иска да нарави нещо, което ще развали приятелството ни.
Уау. Ама той наистина ли... Не мога да повярвам, че е използвал това.
И не мога да повярвам, че си се вързала.
- Това не е реплика.
Добре, приятели, с вдигане на ръка. Кой от присъстващите, под някаква форма
е използвал репликата "Не искам да разваля приятелството ни."?
- Отче Нюел?
- Ами, преди ръкополагането ми.
Роузи, как са гърдите на Тад на пипане?
Те са топли и силни...
- Кат, не ми помагаш.
- Съжалявам, отнесох се.
Благодаря. Слушай, Роузи, просто...
Чуй ме, най-важното.
Тад Хамилтън е актьор, нали?
Откъде знаеш, че не играе с теб?
- Той не играе.
- Не.
Напротив. Играе роля.
Ролята на лошото холивудско момче, опитващо се да намери ценностите си.
Добре, след като...
След като веднъж сте били заедно няколко пъти
той ще изчезне, разбираш ли?
Няма да го видиш повече.
Хей, Роузи, познай какво? Купих си къща.
Купих си къща. Можеш ли да повярваш? Можеш ли да го повярваш?
Всъщност е ферма с къща и силоз за житото ми.
- Наистина ли? Купил си къща.
- Купих си къща.
Ще пуснем корени, бейби.
- Какво ще кажеш?
- Много добре.
Ела да я видиш. Може би след работа?
- С удоволствие.
- Да, с удоволствие.
Супер.
Ще остане в мотела, докато стегне фермата.
- Да не би вече да е фермер?
- Мисля, че ще бъде добър фермер.
Той е от Малибу, Калифорния.
Единственото нещо, което расте там, са гърдите.
Би ли се усмихнал?
- Това нищо не означава.
- Ти си невероятен.
Какво? Роузи, тези хора си купуват къщи постояно.
- Казва му се данъчно укриване.
- Питър.
Гарантирам ти, че до края на деня
фермата на Тад и къщата му
и шантавото му жито ще се върнат на пазара.
Защо? Какво ще правиш?
Нищо. Нали знаеш, ще бъда добър съсед.
Хауди.
- Тад, невероятно е.
- Благодаря ви, госпожице.
Тази плевня се простира на, както му казват, "южните 40."
Да. Не съм сигурен колко акра са това, но
предполагам, че са много.
Моето предположение е 40.
О, да. Възможно е.
Тад, за да си фермер и всичко,
знам, че ще имаш хора, да управляват мястото вемсто теб, но...
за мен ще бъде удоволствие да ти покажа някои от ежедневните фермерски задължения.
Наистина ли? Пит, това ще е супер. Благодаря ти.
За мен не е проблем.
Сега, трябва да хванеш едно от...
едно от зърната,
и просто да го дръпнеш рязко, но нежно към ведрото.
Ще ти бъде малко...
Мммм. Вижте това мляко Браво на момичето. Браво, Арлийн.
Караш Тад да ожаднява.
- Къде се научи да го правиш?
Пит, помниш ли римейка на "Зърна на Яроста"?
Добре, та, номера е да замахнеш силно,
за да я разцепиш с един точен...
удар.
Добре.
Да. Да го направим.
А, ти трениреш ли?
- Не.
- Да, аз също.
Знам, че е като... Нито пък аз.
Добре. Основното е да е един бърз удар.
Добре. И понякога, ти се пада лошо дърво. Всъщност.
А понякога не.
Това е добре. Късмета на начинаещия. Късмета на първия път.
И късмета продължава. Браво на теб, човече.
Гледал ли си филма "Мъж на Име Джаксън"?
Ако е излизал, Тад,
значи съм го гледал.
Мисля, че брадвата е счупена.
Хванах я. Добре.
Извикайте някой друг да плаче, защото аз не плача.
Не го правя.
Ето затова се опитвам да стоя настрана от мелодрами.
О, Боже. Най-после го направих.
Хора, гледате ли? Роузи.
- Пит.
- Хей, Тад.
- Хей.
- Може ли да си поговорим за малко?
Да, разбира се.
- Извинявай за нахлуването, но...
- Не, не, казвай.
Добре. Ето какво.
Спечели, разбираш ли? Честно и почтено.
- Печелиш.
- Благодаря ти.
Имаше едно предимство или две, но...
Извинете, но си имаме малко работа тук.
Да, няма проблеми.
Искам Роузи да е щастлива.
Затова искам да ти задам няколко въпроса.
Знаеш ли колко време държи косата си изправена или накъдрена?
Моля?
Или защо на любимата й верижка има медальон морска звезда?
Не.
Знаеш ли дори, че тя има шест различни усмивки?
- Има шест усмивки?
- Да.
Една, когато нещо плоско я разсмее.
Една, когато се усмихва от учтивост.
Но има и една, за когато прави планове.
Една, когато се смее на себе си.
Една, когато й е неудобно. И една, когато...
Една, когато говори за приятелите си.
- Все още не знам тези неща, Пит.
- Не, не ги знаеш, Тад.
Казвам ти, тя е най-голямото...
съкровище, което би могъл да срещнеш.
Тя не е просто някое страхотно момиче от провинцията,
малко свеж въздух.
Тад, тя е невероятен човек с огромно сърце.
Да.
И притежава такава красота, която мъжа вижда само веднъж, разбираш ли? Веднъж.
Слушай, Тад, ако има и най-малката вероятност някога да й разбиеш сърцето,
моля те, просто, за нейно добро...
тръгни си, човече.
Не бих й разбил сърцето никога. Разбираш ли?
Добре. Защото ако го направиш, кълна се,
ще те разкъсам на парченца с голи ръце.
Или с вулгарни думи.
Ти си добър човек, Пит.
Явно не достатъчно добър.
- Имаш ли нещо против ако...
- Да, не. Извинявай.
Върши си работата. Съжалявам.
Добре се целуваш.
Но предполагам, че не се изненадваш да го чуеш.
Ти се целуваш много добре.
- Доре в сравнение с холивудските момичета?
- Аха.
Това е смешно.
О, Тад Хамилтън.
Любимите ти хора дойдоха.
- Това е шега.
- Кой е?
- Познай кой е?
- Това са агента и мениджъра ми.
Тади? Тадала.
- Това е кошмар.
- Камериерката.
Пусни ни.
- Хей, Тад.
- Искам да се извиня за...
Отвори вратата.
Хайде. Няма да ти стане нищо.
- Момчета.
- Тад Едуард Хамилтън.
- Хауди, госпожице.
- Здравейте.
Мениджъра ми Ричард Ливи и агента ми Ричард Ливи.
И двамата се казвате Ричард Ливи?
Че кой не се казва така?
Ти.
- Ти трябва да си Розали.
- Да.
- Да не идваме в неподходящ момент?
- Надявам се.
Всъщност да.
Ами, Тад. Джими Инг спря дишането.
- Моля?
- Получи ролята, приятелче.
Изглежда е видял нещо,което му е напомнило, че трябва да те има.
- Работата ти.
- Знаех си.
Заслугата си е твоя. Истината за теб и това кой си.
Обади ми си и ми каза, "Кого заблуждавам?
"Тад Хамилтън трябва да изиграе тази роля."
Няма кой друг.
Момчета, никога не съм се чувствал по-добре от сега.
Освен уикенда в Кабо.
Точно за това ти говоря.
Внимавай, кръста ми.
Точно за това говоря.
Казах ти, че малко добри новини ще те върнат в правия път.
- Значи заминаваш?
- Да.
Пробите са в понеделник и репетициите във вторник.
Върна се в правия път, приятелче.
Леле, колко бързо се развиват нещата.
О, Боже.
- Права си.
- Не, няма нищо.
- Ще я откажа.
- Моля?
- Моля?
- Ще я откажеш?
Бях дошъл с твърдото намерение да променя живота си
и при първата възможност се отказвам.
Няма да отхвърлиш ролята. И двамата го знаем.
- Ще ни дадете ли няколко минути, момчета?
- Ще бъдем на рецепцията.
Дали имат масажистка в персонала?
- Искам да дойдеш с мен.
- Моля?
- Какво?
- Тя не може да дойде с него.
Няма да приема ролята, ако не дойдеш с мен.
Въпреки, че можем да измислим нещо.
- Наистина ли?
- Да, наистина.
Роузи, слушаш ли изобщо какво ти казвам?
Обичам те.
Колко пъти през живота си си казвал това?
- Без да броим филмите?
- Не се броят.
Казвал съм го няколко пъти.
Но...
Но не знаех, какво означава.
Не мога да дойда с теб, Тад.
Защото не ме обичаш.
Може би искаш да ме обичаш,
но мисля, че любовта ти е към идеята за мен.
Не можеш да обичаш някого, заради неговото мнение или това какъв ти изглежда.
Трябва да ги обичаш заради детайлите,
заради нещата, които са истински за тях и само за тях.
- Аз те обичам заради детайлите, Роузи.
- Не е така.
Не би могъл. Дори не знаеш какви са те.
- Имаш шест усмивки.
- Моля?
Имаш шест усмивки. Знаеше ли го?
Една, за нещата, които наистина те разсмиват.
И една, когато се усмихваш само от учтивост.
Една, когато планираш нещо
и една, когато се смееш на себе си.
Една, когато ти е неудобно и една, когато...
Една, когато говориш за приятелите си.
- Колко станаха?
- Към 50.
Казах ти. Казах ти.
Това беше по-добре от която и да е реч от филмите ти.
Имах по-добър сценарист.
Та...
Ще дойдеш ли?
Да.
Връща се в Кали, в Кали, в Кали.
- Какво мислиш?
- Нищо. Приключих с мисленето.
Дори да правя най-голямата грешка в живота си, не искам да знам.
Не правиш грешка.
Знаеш ли, като барман
се научаваш да разпознаваш клиентите, които имат нужда да поговорят.
Анджелика, добре съм.
Но може ли още, колко, още шест от тези?
Не, Пит. Наистина трябва да поговориш.
Добре.
Мисля, че нашата приятелка Роузи...
може би се влюбва в Тад Хамилтън.
Да, не е нужно да си барман, за да го предвидиш.
Правилно, но проблема е...
че аз съм влюбен в Роузи.
Винаги съм си мислила, че може би си.
Та, колко я обичаш?
Просто любов, голяма любов или велика любов?
Какво искаш да кажеш?
Любовта ти минава за два месеца.
Голямата любов, за две години.
А великата любов...
- Да?
- Великата любов променя живота ти.
О, Боже.
Велика любов е.
Не е ли страхотно?
Трябва да си я спечелиш обратно.
Анджелика, повярвай ми, опитах всичко.
Какво каза тя, когато й каза, че я обичаш?
Ами, всъщност, може би не всичко, но...
Какво каза, когато я целуна?
Добре де, може да има две неща, които не съм опитал.
Добре, какво си опитал?
Ами много ясно намекнах за чувствата си.
- Добре, ставай.
- Какво?
- Скачай от стола.
- Анджелика.
Хей, ако го чувстваш и не направиш всичко по силите си, за да го получиш
определено удряш живота в лицато.
Не искам да ти го казвам, но нямам шанс, разбираш ли?
Както каза баща ми, когато му казах, че никога няма да ме вземат на работа:
"Мила, шансовете ти се увеличават след като си подадеш документите."
Сигурно, но аз съм срещу...
Тад Хамилтън.
Ти си Тад Хамилтън.
- Моля?
- Не виждаш ли?
Всеки е Тад Хамилтън за някого, Пит.
Розали е Тад Хамилтън за теб.
Ти си Тад Хамилтън за мен.
Анджелика, благодаря ти.
Започни да се държиш като такъв.
Добре.
Да, добре.
Ти си наистина много добър барман.
- Здрасти.
- Хей.
Влизай, влизай.
Искам да говоря за нещо с теб.
- Аз също.
- Наистина ли? Давай първа.
- Не, давай първо ти.
- Не.
- Сериозно давай ти.
- Добре.
Тад получи роля в огромна продукция
и ме помоли да отида с него в Калифорния за снимките.
Заминаваме утре следобяд. Не е ли страхотно?
Може би трябваше аз да съм пръв.
Защо? Какво щеше да ми казваш?
Нищо. Нищо.
Просто, лек път.
И се наслаждавай на снимките.
Всъщност, не, помня какво щях да ти казвам.
Обичам те, Роузи.
Винаги съм те обичал.
Ако се държа, като глупак през последната седмица, то е защото се боря.
Борих се за теб.
Не искам да те загубя заради Тад Хамилтън или който и да е.
Ти си жената.
Някакви реакции?
Защото сега е идеалния момент за това.
Сега? Целуваш ме сега?
Казваш ми това, след като 22 години си бил мой приятел?
Да, на всички въпроси.
Аз...
Трябва да си опаковам багажа.
Казваш ми, че не можеш да отговориш
на най-важния въпрос, който ще задам през живота си
защото трябва да си приготвяш багажа?
Не е само багажа, но трябва да си взема дрехите от сушилнята,
и баща ми се е обадил на роднините от Сан Клементе
и те ме очакват, така че..
просто съм заета.
Но това е...
Роузи, какво чувстваш?
Съжалявам.
И аз съжалявам.
- Добре ли си, Пит?
- Да, господине.
Слушай, Пит, очевидно всички сме малко прехласнати
от присъствието на Тад Хамилтън.
Никой, колкото мен.
Но това не означава, че не знам кой обича дъщеря ми най-много
и с кого щеше да бъде тя ако света беше честен.
- Но не е.
- Не. Не е.
Когато бях на твоята възраст бях влюбен в Елеонор Хършли.
От шоколадите Хършли?
Шоколадите Хършли?
Беше прекрасно момиче, напълно непретинциозно.
Срещнах я, когато й пълнех Кадилака с бензин.
Както и да е, имаше един французин. Беше много богат.
Притежаваше, почти, Франция.
Нямах никакъв шанс.
Понякога се получава така. Не трябва, но се случва.
Понякога Голият разбива на пух Давид.
Просто никой не се занимава да разказва тази истоиря.
Ами, благодаря ви, г-н Фъч.
Чувствам се много по-добре.
- Довиждане, г-н Фъч.
- Успех, Пит.
Сигурна ли си, че знаеш какво правиш?
Не.
Чувствала ли си с по-объркана или по-самотна?
Не.
Лек полет.
Значи ще се видим след снимките.
Да, татко.
Нямате против да летим отделно, нали? Имаме нужда от усамотение.
- Няма проблем.
- Да.
Нямаме търпение да се качим на скапания ни търгвски полет.
Винаги съм искал да се прехвърля в Синсинати.
- Ще се оправим.
- И още веднъж в Чикаго.
Значи ще се видим в Л.А. през Април?
Ще се оправим.
- Време е.
- Добре.
- Лек път, Тад.
- Чао, скъпи.
- Добре дошли на борда, г-н Хамилтън.
- Чао.
- Мис?
- Благодаря ви.
Спри. Спри. Какво ти има?
Хайде. В търговските не е толкова зле.
Трябва да има място за още един.
Ще се стегнеш ли?
Благодаря ти.
Искаш ли Викодин?
Джими, да се снимам във филма ти е привилегия.
Всъщност, повече от привилегия. Това е Истинска привилегия.
Мога ли... Може ли да ти се обадя след няколко минути?
Добре, благодаря.
- Добре ли си?
- Ъ-ъ.
Незнайно защо съм нервна.
Усещам се доста притеснена.
- Но това е нормално, нали?
- Да.
Това е нещо много важно за мен.
Уповавам се на вярата си.
Но аз вярвам в теб.
Значи съм добре. Ще бъде супер.
- Добре.
- Не можеш ли да познаеш по усмивката ми?
Коя е?
- Моля?
- Кой номер усмивка е тази?
Ами...
Чакай, беше първата.
Не, първата е когато някой ме разсмее истински.
- Нали?
- Едно и половина.
Роузи...
Не знаех за шесте ти усмивки. Пит ми каза за тях.
Накара ме да се закълна, че няма да разбия сърцето ти,
иначе ще ме разкъса на парчета,
или с голи ръце или с вулгарни думи.
Откраднах речта си от Пит, за да те накарам да дойдеш с мен.
Излъгах. И съжалявам.
И знам, че много ще се разстроиш. Аз просто...
- Пит ти е казал за усмивките?
- Да.
И те е накарал да се закълнеш, че няма да ми разбиеш сарцето?
Че иначе ще те разкъса на парчета с голи ръце или думи?
Да.
Това е толкова...
очарователно.
Моля?
Мислиш ли, че е възможно
да обичаш някого през целия си живот и да не го осъзнаваш
докато не се случи нещо, което да те накара да го разбереш?
- Това пък откъде е?
- Не, това не е от никъде.
Сега ти го казвам.
Уау.
Боже, каква седмица.
Да съм влюбен за първи път, да ми разбият сърцето за първи път,
да съм почтен за пръв път.
Натриха ми носа, затова че съм почтен за първи път.
Купих си ферма.
Съжалявам за частта с разбитото сърце.
Мислиш ли, че можеш да ме заведеш вкъщи?
Да.
Благодаря ти.
- Кати.
- Роузи?
- Къде е Пит?
- Няма го тук. Какво правиш тук?
Как така? Той винаги е тук. Той е Пит.
Не, не е идвал днес.
Може ли да взема колата ти?
Да.
Благодаря ти.
Пит. Пит.
Няма Пит.
Уау.
Тук съм, защото Пит ме помоли да опаковам някои неща.
- Защо? Къде отива?
- В Ричмънд.
И не отива.
Отиде.
Заминал е за Ричмънд?
Защо?
Не мога да повярвам, че си взимам работа за вкъщи.
Когато великата любов бъде отказана, Розали, нещо в мъжа умира.
Затова той може единствено да избяга
някъде, където ще може да срещне жената, която ще обича на второ място.
- Освен...
- Освен какво?
Освен ако не отидеш при него преди да е затворил твоята страница.
Веднъж затворена, остава затворена.
Край. Приключва, умира.
Разбива се. Предава се. Погребана е.
Загубена е за вечни времена в океана...
- Анджелика.
- Добре, да.
Длъжница съм ти.
Тръгвай.
Ако са ви зарязали, звъннете ни да си поговорим.
Да включим първа линия. Скот, ти си...
Какво? Подмини ме.
Пит. Пит.
- Добре ли си?
- Да. Не...
Не, нарочно го направих.
Ти имаш пет усмивки, Пит.
Една, когато си мислиш, че някой е идиот.
Една, когато си мислиш, че някой е много голям идиот.
Една, когато се наконтиш.
Една, когато пееш Бари Уайт.
И една...
когато ме гледаш.
За всички влюбени, тази песен е за вас.
Не мога да повярвам, че ще го кажа, но...
искаш ли да танцуваме?
Край Превод IVY