Hellboy (2004) Свали субтитрите
чудовищните същества Огдру Джаад,
Седемте бога на Хаоса, дремеха в кристалния си затвор,
чакайки отново да завладеят Земята...
и да обвият в пламъци небето." Книга на Мистериите, Страница 87
Кое е това, което прави човека човек?
Дали е произходът му? Как започва началото на живота му?
Или е нещо друго, което трудно може да се опише.
За мен всичко започна през 1944 г.
С тайна мисия на шотландското крайбрежие.
Нацистите бяха в безизходица. Със съчетаването на наука
с черна магия, те се надяваха да обърнат хода на войната в своя полза.
Аз бях само на 28 години,
но вече бях съветник на президента Рузвелт по въпросите за паранормалното.
Никога не бях и подозирал,
че това, което се разкри пред очите ми онази нощ
не само ще повлияе на хода на историята,
но и ще промени живота ми завинаги.
9 Октомври 1944 г. ШОТЛАНДИЯ
Тези ще са им нужни.
Католик ли сте?
Да, освен всичко друго... Но това е без значение.
Ще ви е нужен един такъв.
- И съм против насилието.
Благодаря. Не бих искал да ме смятате за луд.
От 3 дни е вече късно, професор Брум.
Губим си времето. На този остров няма нищо освен овце и скали.
Руини, а не скали.
- А ние какво търсим?
Останки от Трандамеди, изграден на границата
между нашия и другите светове.
Що за щуротия!
Къде ли не съм бил, но никога не съм чувал за "преднормално".
Паранормално.
- Движете се!
Мили боже!
Сигурно са тук заради овцете.
Този изрод с противогазната маска!
Карл Рупрехт Кронен.
Най-добрият убиец на Хитлер и глава на окултното братство Тул.
И той е тук. По-зле е, отколкото предполагах.
Каквото и да се случи тази нощ,
книгата ще те отведе отново при мен.
- Няма да те изоставя.
Тя ще те дари с вечен живот, младост,
и силата да ми служиш.
Илза, Григорий... Време е.
Пет години на изследвания и изграждане, Григорий.
Фюрерът няма да е милостив, ако се провалиш.
Няма да се проваля, генерале. Обещах на Хитлер чудо.
Ще му го дам.
Това, което ще сторя тази нощ е невъзвратимо.
Ще отворя портала и ще събудя Огдру Джаад,
Седемте бога на Хаоса.
Нашите врагове ще бъдат унищожени,
и от пепелта нов рай ще бъде възроден.
Слизай долу!
Аз само снимах.
- Още един път,
и ще ти издялкам нов фотоапарат!
Порталът е отворен, разбирате ли? Трябва да ги спрем!
Граната!
Всичко свърши.
- Не, не е.
Порталът беше отворен прекалено дълго, нещо може да е преминало.
Нека хората ви да претърсят района.
Няма го!
- О, не...
Казахте, че нещо е преминало...
От къде?
Наистина ли вярвате в ада?
Има мрачно място,
където древно зло е затворено
и чака завръщането си. Григорий ни показа.
Григорий? Това е руско, нали?
Григорий Ефимович Распутин.
- Распутин?
Окултния съветник на Романови.
През 1916-та, на вечеря, дадена в негова чест, той бил отровен,
застрелян, намушкан, удушен, кастриран
и най-накрая, удавен. И все пак,
ние го видяхме тук тази нощ.
Внимателно, внимателно.
Какво, по дяволите, е това?! Маймуна ли?!
- Не. Беше червено!
Свали фенера, плашиш го.
По какво стреляте тук?
- Червена маймуна!
Не! Не е маймуна!
Има голям камък на ръката!
Поне мисля, че това е ръката му.
- Вижте колко е голяма!
Не, чакайте!
Одеало, дайте ми одеало.
Хайде, безопасно е, скачай тук.
Хайде, скачай долу.
Момче е.
Това е момченце.
И така станах баща. Неподготвен баща
на нежелано дете.
Дадохме име на малкото онази нощ.
Може би, не бе най-удачното,
но оттогава всички го наричахме така.
Нарекохме го... Хелбой.
Виж птиченцето!
ОТКРИТИ СА НОВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПРАВИТЕЛСТВОТО ОТРИЧА СЪЩЕСТВУВАНЕТО МУ
МОЖЕ БИ Е ВАШ СЪСЕД?
ФБР Е СКЛЮЧИЛО ДОГОВОР С ДЯВОЛСКО ИЗЧАДИЕ?
ПОЯВИ СЕ НАПРАВО ОТ НЕБЕТО
ПРАВИТЕЛСТВОТО КРИЕ ИСТИНАТА
::: Х Е Л Б О Й :::
Проходът Биргу, МОЛДОВА, ДНЕШНО ВРЕМЕ
Това, което търсите е там вътре.
Това е тайно място.
Дайте ми моето злато.
Не би трябвало да сме тук.
Господарю!
Казал ли си му?
- Не.
А трябваше.
Онкологичен център "Лексингтън" НЮ ЙОРК
Том Манинг, директор на "Специални операции" във ФБР
е тук в студиото за да ни обясни подробностите около новата снимка на Хелбой.
- Ето, това е опашката,
а това са рогата му.
Имам един въпрос, защо винаги тези снимки на извънземни, НЛО,
Йети, Хелбой...
Защо винаги са нефокусирани?
А какво бихте казали относно този "Отдел за паранормални
изследвания и отбрана"?
- Бих искал да изясня на теб,
и на всички американски граждани... Такъв "Отдел за...
паранормални изследвания и отбрана".
Не съществува такова нещо.
ОТДЕЛ ЗА ПАРАНОРМАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ОТБРАНА
НЮАРК, НЮ ДЖЪРСИ
Служба по отпадъците?
Какво има?
- Джон Майърс, ФБР.
Прехвърлен от Куантико.
ПРОВЕРКА НА РЕТИНАТА
Здравейте, аз съм Джон...
- Закъснял сте, ето какво сте.
Пет минути.
-Знам, отивам в...
Сектор 51, знам. Пазете си ръцете и лактите.
Моля?
- Пазете си ръцете и лактите.
Би ли обърнал страниците, моля те.
Моля те, страниците.
Можеш да четеш?
- По 4 книги наведнъж, всеки ден.
Но някой трябва да му отгръща страниците. Казвам се Брум,
професор Тревор Брум.
- Аз съм Джон...
Джон Т. Майърс, роден в Канзас Сити през 1976,
"Т" е от Тадеус, по-възрастния брат на майка ти.
Белегът на брадичката ти е от 10 годишна възраст и се чудиш дали някога ще изчезне.
Как то...
Той, не "то".
Абрахам Сапиенс.
Открит е жив в камера в тайно отделение
на болница "Синтрилиум Фаундлинг" във Вашингтон.
Името му идва от надписа на камерата, в която бе открит.
Ихтио Сапиенс, 14 Април 1865 г.
Денят, в който е умрял Абрахам Линкълн.
Ханс Ейб Сапиен.
Развалени яйца..
Деликатес. Ейб ги обожава.
- Откъде знаеше
толкова много за мен?
- Той притежава уникален
преден дял на мозъка.
Уникален?
- Тази дума често ще я чуваш тук.
Сър, а къде по-точно се намирам?
Когато влезе в преддверието, там имаше надпис.
"Когато отсъства светлината, мракът тържествува".
Има същества, които изскачат в мрака, агент Майърс.
А ние сме тези, които ги връщат обратно.
През 1937 г., Хитлер се присъединява към обществото Тул.
Група германски аристократи, обсебени от окултното.
В 1938 г. се сдобива с копието на Лонгин,
с което е прободен Исус.
Този, който го притежава ще бъде непобедим.
Мощта на Хитлер се увеличава 10 пъти.
През 1943 г., президентът Рузвелт решава да отвърне на удара,
и така се появява "Отделът за паранормални изследвания и отбрана".
През 1958 г. Втората световна война
завършва със смъртта на Адолф Хитлер.
1945-а искате да кажете...
Хитлер е умрял в 1945 г.
Наистина ли?
Майърс, това е агент Клей,
следвай наставленията му, запознайте се...
Вие няма ли да дойдете?
Избрах те лично измежду 70 дипломанти.
Накарай ме да се гордея с теб.
Не си говорят. Професор Брум го наказа.
Наказал? Кой е наказан?
Добре, видя човека-риба, нали?
- О, да, беше невероятно.
Да, бе...
Е, хайде, влез и се запознай с останалите от семейството.
Храни се по 6 пъти на ден, другото е за котките.
Ще му бъдеш бавачка, пазач и най-добър приятел.
Никога не излиза без надзор.
Кой?
Мразя ги тези комикси.
Никога не рисуват очите правилно.
Хелбой...
Той е истински.
- Да, на 60 години е, според нас,
но не остарява както ти. Като годините при кучетата е.
Току-що премина 20-те.
- Какво ти има на косата, Клей?
Най-накрая си присади имплантанти, а?
Да позапълня малко.
Кое е хлапето?
Агент Майърс. Той е новия ти партньор.
Не го искам.
Омръзна ли ти от мен, Клей?
Дай му шоколада...
Г-не,... Донесох теюи за Вас.
Татко се върнал?
Още ли е ядосан?
- Е, ти избяга.
Исках само да я видя.
Е, пак си се появил по телевизията.
Майърс, а? Имаш ли си малко име, Майърс?
Не се вторачвай в него, мрази хората да го зяпат.
Джон... Джон Майърс...
Какво е това на главата му?
- Рогата му, не ги заглеждай.
Какво се пулиш, хлапе?
А, нищо... Нищо особено.
ВНИМАНИЕ! КОД "ЧЕРВЕНО"
Това е нашата песен. Хайде, Джон.
Да вървим да поступаме малко чудовища.
Намираме се пред библиотека "Маткин",
където само преди час алармите са се включили.
От полицейското управление все още не са дали официална информация.
На мястото са специалния отряд, линейки...
А ето че сега идва и боклукчийски камион.
Виж ги тези грозни нещастници, синчо. Само едно стъкло
ни дели от тях.
- Историята на живота ми.
Можех да съм навън сега.
Искаш да кажеш... Навън с нея.
Не се пробвай да четеш и моите мисли, драги.
- Няма какво да чета.
Ти си ми ясен.
- Как да си намериш гадже, возейки се в боклукчийски камион?
Лиз ни изостави, червенушко Разбери го най-сетне.
Не схващам намеци.
Добре, момчета. Включвайте локаторите.
Салвадор, червен и син влизат.
Алармата е включена в 19:00,
голямо, силно и агресивно същество, клас 5-ти,
6-ма пазачи са мъртви...
- Наминавал съм към това място.
Фалшификати и репродукции.
- Всъщност, не всичко е фалшификат.
Татко...
Съществото все още се намира вътре.
Видеонаблюдението показа, че е унищожена статуя от 16-ти век.
Най-лошото от демоните.
Точно така.
Статуята обаче е била само черупка.
Реликва?
Затвор. Ватиканът сметна ,че обитателят й
е прекалено опасен за да го включат в Авиньонския списък.
Ние обаче имаме негово копие.
Подходяща работа за тези бебчета.
Сам ги направих. Светена вода, лук, сребро,
бял дъб...
Зад тази врата... Мрачно същество,
зло, древно и гладно.
Е, добре, ще ида да се здрависам с него.
Никой не отиде с него? Исусе...
Не, така обича той. Героични работи.
Ей, смрадливецо!
Кухнята затвори.
6-ма пазача в библиотеката са мъртви и със сдъвкани обувки...
Леле, ще трябва да намалиш лютия сос.
- Червен, открих нещо.
Съществото се казва Самаел, Неутешимият,
син на Нергал, брата на...
Слушай, Сами...
Не съм добър стрелец, но тук в Америка използват доста големи куршуми.
Какво ще кажеш да се разберем по нормален, цивилизован...
О, мамка му.
Толкова за теб, Сам.
Червен, трябва да чуеш и останалото.
А, вече се погрижих.
- Не, чуй това...
Самаел Неутешимият, господарят на сенките,
син на Нергал, хрътката на възкресението...
Е, това вече не ми харесва.
- Кое, за възкресението ли?
Карай направо. Как да го убия?
Хммм, не пише.
Ще отида отзад.
Мамка му!
- Дете,...
Виждам, че си пораснал.
Този глас...
Това бе първата ти люлчина песен, която някога си чувал, дете мое.
Аз те доведох в този свят.
Само аз те назовавам с истинското ти име.
Я назови това!
Какво правиш, бе?
- Какво?
Какво си мислиш, че правиш?
- Помагам ти, само се опитвах...
Никой не помага на мен! Това е моя работа.
Ако искаш да помогнеш, презареди това.
Това е проследяващ куршум, пречупи го на две.
Божичко, какво е това на ръката ти?
- Мамка му...
Какво, по дяволите, е това?
- Ще ида да го питам.
Ах, ти малък...
Чакай!
Приближаваме се към цивилни!
Шантави костюми, нали?
Червеното значи "СПРИ"!
Добре ли си?
Остани тук.
Сами, подмокрил си се.
Мен ли чакаш, грознико?
Хей!
На твоята страна съм!
- Как ли пък не!
Отвори широко!
Пробвай това!
Аз съм огнеупорен, ти не си.
Ей, Майърс...
- Да...
Как ти е ръката?
- Добре е.
Къде си?
- Току-що изпържих смръдльото.
Слушай,...
Кажи на татко, че ще се прибера,
но да не ме чака.
- Не, чакай, чакай...
Трябва да дойда с теб.
- Ей, Майърс...
Чао.
Самаел, умри във мир,
и се възроди отново... и отново...
Психиатрична клиника "Белами", КРИЛО С МИНИМАЛНА ОХРАНА
Какво е това голямо червено нещо там?
- Спокойно, скъпа. Дядо Коледа вече не е тук...
Не е Дядо Коледа...
Донесох бира.
- О, Червен, ръката ти.
Трябва да ти я прегледат.
Исках да те видя.
Всеки път, когато медиите се докопат до него, веднага търчат при мен.
Вече не ми достигат лъжите, Тревор.
- Мислех, че ти харесва да си ТВ звезда.
Да. И така,...
Колко пъти е бягал само тази година?
- Пет.
Той е наш гост, а не затворник.
- Да, но се финансира от правителството.
Знам.
Ще го върна обратно.
- Ей, рибчо! Не пипай нищо!
Трябва да докосвам за да видя.
- Какво да видиш?
Миналото, бъдещето...
Всичко, което този предмет съдържа.
- Сериозно ли говори...
Не се тревожете за отпечатъците, никога не оставям такива.
Професоре! Били са тук.
Кой е бил тук? Никсън, Худини,
Джими Хофа... кой?
- Покажи ми, Ейб.
Покажи ми какво се е случило тук.
Кронен!
Отдръпни се.
Дойде оттам!
Не мърдайте! Оставете го на пода!
Хвърлете оръжието!
Последно предупреждение!
Свалете го!
Сега сме готови за посрещането, любов моя.
Сол, събрана от сълзите на хиляда ангела
обуздава съществуванието на Самаел,
адската хрътка, семето...
на унищожението.
Обещавам ти, Самаел,
за всеки един от теб, който падне
двама ще се въздигнат.
Професоре!
- Добре съм.
Вие сте много болен.
Не искам Хелбой да узнае.
Преди 60 години се опитаха да унищожат света,
и сега се върнаха, още веднъж в този ми живот се върнаха.
За да довършат започнатото.
Липсваш ни в отдела, Ейб полудява с всеки изминат ден,
татко още ми е сърдит...
Върни се, Лиз, върни се.
- Не мога...
Не сега.
Тук не ми харесва,
но от месеци не съм имала пристъпи.
И знаеш ли защо?
Уча се да го контролирам.
Научавам откъде произлиза.
За първи път в живота ми...
Не се страхувам.
Таксито ти пристигна.
Бавачките.
Чуй ме, тук имам шанс,
затова, ако наистина държиш на мен,...
не се връщай тук.
Да... ... и аз трябва да тръгвам.
Какво друго ми остава...
Ред,...
Изгубил е много кръв.
Това е нищо. Няма да ме убие, да знаеш...
Изгорен си от някаква органична киселина.
Загрижен съм за теб.
- За мен?
Е, няма винаги да съм тук до теб. - Проклятие!
Ако обичаш, можеш ли да бъдеш малко по-внимателен?
Колко дълго беше това на теб?
- Не знам... около 5 секунди.
Професоре, погледнете...
- Лошо ли е?
Само за 5 секунди е снесло 3 яйца.
А дори не ме почерпи с питие.
Жилото се отделя от езика и инжектира яйцата.
Те са много чувствителни към топлина, светлина...
Нужна им е влажна и тъмна среда за да се развият.
Изпуска ли го от поглед?
Да видим... В момента, когато имах влак над главата си.
Не можем да рискуваме.
Утре се връщаш по следата с екип от агенти
и ще претърсите цялото място.
Намерете яйцата и ги унищожете.
ТРАГИЧНА ЕКСПЛОЗИЯ
Елизабет Шърман...
Не харесвам термина "подпалвач".
Звучи ми като някакъв маниак или нещо подобно.
Не знам, може би е така, не знам как да се отпусна... плашещо е.
Във всеки случай ми притъмнява пред очите.
Понякога за няколко часа.
Чували сте как някой губи контрол и като че експлодира.
За щастие, не наистина. Но при мен е.
Моят господар те вика.
Трябва да се върнеш назад в детството си.
Още веднъж, сънувай огън.
Ей, изроде!
Махай се!
- Да я спипаме!
О, не! Не отново...
Помогнете ми!
Още колко сгради трябва да подпали? Мястото й е тук.
Тя не го чувства така и може би никога няма да го почувства.
Това е неин избор.
- Професоре, момичето, за което...
Момичето, за което говорите...
- Ей, бойскаутче,...
Помисли пак.
- Проучих досието й.
Обвинява себе си за експлозията в Питсбърг.
Мисля, че мога да помогна.
Мога да говоря с нея, да я върна обратно тук.
Защо се захвана точно с тази работа? Носенето на палачинки ли те привлече, а?
Заради външния вид ли те избраха, или прическата, а?
Каква точно е твоята специалност?
Той не ме иска с него.
Добър си.
- Не, не съм. Той уважава Клей, а не мен.
Наистина съжалявам.
Но, аз не съм вашия човек.
А аз умирам, агент Майърс.
И като всеки баща, се тревожа за него.
В много от приказките има по един млад рицар,
който е неопитен,
но с чисто сърце...
- О, я стига.
Аз не съм с чисто сърце.
- Да, си.
Распутин се върна за него. Това, за което те моля
е да имаш куража да бъдеш до него, когато аз си отида.
Той е роден като демон, не можеш да отречеш.
Но ти ще му помогнеш
да стане човек.
Имахме голям напредък с нея, а сега това...
В това състояние е откакто се случи.
Сигурен ли сте, че искате да влезете?
Лиз Шърман? Аз съм агент Майърс от ФБР.
Ще те наричам Лиз, това е хубаво име.
60% от всички жени на света се казват така.
Впечатляващо, особено сравнено с моя случай, защото аз се казвам Джон.
Доктор Брум ме помоли да те поканя отново в отдела,
без особени предохранителни мерки, без специален ескорт,
само аз и ти с едно такси, просто като приятели.
Насам.
Каза, че на яйцата им трябва влажно и тъмно място? Това е напълно подходящо.
Това е изоставена част от метрото.
Точно под нас е резервоар, изоставен през 30-те години.
Там има пулсации.
Там, от другата страна.
Повечето от яйцата са там.
Не можем да влезем там.
Трябва да се върнем и да издействаме специално разрешително...
Идвате или не?
Живеем очарователен живот.
Ето, докторе, това трябва да те пази от опашатия ти приятел.
Подсети ме защо все още правя това?
- Заради развалените яйца
и безопасността на човечеството.
На мен не ми изглежда като изкуствена коса...
Кажи ми честно,... какво мислиш?
Мисля си да го направя сам.
Момчета, открихте ли нещо?
Все още нищо.
Вие какво, да не сте в обедна почивка?
Няма нищо тук.
Червен е в действие,... аз го прикривам.
Ей! Ейб е.
О, боже!
Донеси играчката тук.
Божичко.
Има едно...
сега ще го изпържа.
Две...
две са.
Червен?
обади се...
Къде си, нямам сигнал?
Къде, по дяволите, си?
Тук е като в швейцарско сирене.
Стой спокойно, по следите му съм.
Самаел...
хрътката на възкресението.
Теб не те ли убих вече?
О, мамка му!
За теб е.
Малък... скапан...
Пропусна!
Ей! Грознико!
Само толкова ли можеш? Голямо чудовище като теб...
Котенцата ми! Моля ви!
Моля ви, вземете котенцата ми.
Без езици на втората ни среща.
Котенцата ми... не! Пуснете ги!
Благодаря.
Това ми е работата.
Клей,... отървах се от това нещо... връщам се.
Приятелче, да не си направил нито крачка!
Клей!
Има ранен, нуждая се от линейка незабавно... чувате ли ме?
Дръж се, приятелю!
Ранен човек,... чувате ли ме?
Тори, Мос, чувате ли ме?
Тори, Мос, чувате ли ме, има ранен?
Ще се оправи.
Не всички извадиха такъв късмет.
Изгубихме двама агенти там.
Клей може би няма да изкара нощта.
Не сега, човече. Моля те...
Ти си безразсъден..
тези хора ти се довериха... да бъдеш водач на екипа.
Аз се вслушвах в тези мъже по-добре отколкото ти.
О, и това те успокоява?
Не, не ме успокоява.
Но спрях онова нещо, нали?
Да, спря го.
Това ти е работата.
Затова имаме нужда от теб.
Ти имаш усета, познаваш чудовищата...
Какво искаш да кажеш?
Всичко това е един фарс.
Защото най-накрая... след като убиеш или заловиш последния
изрод там навън, все пак остава още един.
Ти.
Е, бих искал да съм малко по-изтънчен, но...
Добре дошла отново.
Само за уикенда съм тук, професор Брум.
Искам...
Искам това... това нещо зад решетките... Веднага.
Веднага, чувате ли ме?
Всичко си е същото.
Дом, мил роден дом.
Лиз?
Лиз!
Ти успя, приятелче. Успя!
Майърс?
Татко?
Скъпа Лиз,...
Ще сложа тези тук.
Минутка само.
Ей, Майърс, ти си сладкодумец,...
кажи ми хубав, силен израз
за "имам нужда".
Ами това си е хубав израз.
Прекалено е изискан.
Добре, имаш и още "начос".
Начос!
О, боже, каква навалица! Има и малки котенца...
А, Лиз,...
трябва да ти кажа нещо...
Много ли ще ти отнеме, защото ще излизам сега?
Излизаш?
Навън?
Да.
На чашка кафе, но...
Съвсем за кратко.
Сама ли ще излизаш?
Не, Майърс ще ме изведе.
Ето, чилито ти изстива.
Не съм гладен.
Нали имаше нещо да ми кажеш?
Просто един лист, не е завършен още.
Е, добре, тогава по-късно.
От още нещо да имаш нужда?
Не и от теб.
Е, лека нощ тогава.
Довиждане.
Обект: Карл Рупрехт Кронен.
Роден в Мюнхен през 1897 г.
Страдал е от мазохистични импулси, известни още като хирургическа пристрастеност.
Клепачите са отстранени по хирургичен път.
Заедно с горната и долната устна.
Кръвта от вените е източена още преди десетилетия.
Само пясък е останал...
Що за ужасяваща сила
би поддържала такова създание живо.
Ето тези сладкиши...
Имате ли и понички?
- Не, съжалявам.
Не, не определението е "неудържим"...
Някои биха го нарекли "наперен".
Просто е силен.
Да, такъв си е.
Това е твоето.
Моят чичо обичаше да казва...
харесваме хората заради качествата им, но ги обичаме заради техните недостатъците.
Той те обича, знаеш го.
Ами ти?
Не знам.
Израснахме заедно...
но сега всеки път като го видя се чувствам объркана.
Няма и ден да не мисля за него.
Дори сега...
чувствам сякаш е до мен.
Почакай.
Не, без захар, благодаря.
Без сметана и захар, идиот такъв. Тя го обича черно.
Казах ти.
Тя го снима...
Проклятие!
Тя го снима...
Тя го снима...
Снима го...
О, мамка му!
Студено е, нали?
Кафето ме стопли.
Е, какво да правим сега?
Здрасти.
Ти си Хелбой!
Изпълнявам мисия.
През по-голямата част от живота си живях с чичо си.
После отидох в Куантико...
Не казвай на никой, а?
Севастиан Расква. Парцел 16, Москва.
Какво ли търси в Москва?
Мама ги направи.
Тя се смее.
Седи на пейката
и се смее.
Това е. Свършен съм.
Не ми изглеждат като шпиони.
Майтапиш ли се?
Виж го тоя.
Пълен с лъжи лицемер.
Тези ще ги ядеш ли?
Не.
Ей, той се протяга...
Отегчен е.
Да бе, стария трик с протягането.
Гледай му ръката.
Иска да ми вземе работата... да ми отнеме момичето...
Всички ние имаме страна, която се опитваме да скрием.
Мамка му...
Ей, кой го хвърли?
Добре ли си?
Да.
Добър изстрел.
Севастиан Расква... Парцел 16...
Това е мавзолея на Распутин!
Виждам куклата,...
но къде е кукловода?
Много добре, професор Брум.
Ти си бил... тези късчета хартия...
Това неочаквано завръщане.
Това го поведе по следата.
Като в легендите, едновременно го отвлякоха и насочиха там, където искам да бъде.
Москва.
Към съдбата му.
И последната улика ще бъде тялото на професор Брум.
Ти отгледа детето ми.
Грижи се за него.
В отплата ще ти покажа бъдещето.
Той ще отвори портала... и ще доведе края на света.
Ако не го бе унищожил преди 60 години, нямаше да се случва това сега.
Но как би могъл да знаеш,...
твоят бог остана мълчалив.
Моето завоевание...
нямаше да бъде тук.
Всеки път, когато умирах...
се приближавах до него все повече.
Но сега господарят дойде с мен...
Аз зная неговото истинско име...
Искаш ли да го узнаеш?
Аз го наричам само с едно име.
Наричам го...
Синко.
Готов съм.
Ще стане бързо.
Просто иди там и й кажи как се чувстваш.
Майка ми казва...
Не е толкова лесно, ясно?
Освен това ти си на 9...
Не си достатъчно голям да ми даваш съвети.
Кои са тези типове?
Нещо не е наред.
Не е проговорил на никого от три дни.
Нито дума.
Не яде, не спи.
Никога не съм го виждала такъв.
Да остана ли... с него?
Слушай, аз не съм добър в разрешаването на проблеми.
За 30 години успях да наредя само две стени.
Но знам поне,...
че ако има проблем, всичко, което ни остава на нас, особняците, е че се имаме един друг.
Аз съм затворен тук, така че... ти се погрижи за големия маймун.
Нали?
Волкоколамско поле... на 50 мили от Москва.
Там отиваме. Севастиан Расква, парцел 16.
Това е единствената улика, която имаме. Унищожихме хиляди яйца, но...
няма и следа от този Самаел... или Распутин.
Тръгваме веднага, щом получим разрешение и съберем екипировката.
Хелбой идва с нас. Това не ми харесва, но аз ще командвам.
Здравей.
Здравей.
Ще дойда в Москва, ако и ти отиваш там, все още.
Да, отивам.
Но имам да ти кажа нещо.
Разбирам те, че не ме харесваш.
Наистина разбирам.
Това, което съм... те кара да се чувстваш не на място.
Всичко е наред.
Аз не...
Чуй ме...
Аз не съм като Майърс, който те кара да се чувстваш като част от този свят.
Което е хубаво, наистина.
Бих искал да мога да направя нещо относно това.
Но не мога.
Мога да ти обещая две неща.
1. Аз винаги ще изглеждам така добре.
и 2. Никога няма да се предам.
Никога.
Харесва ми.
Руското въздушно пространство.
Един ще падне, двама ще се въздигнат... Самаел...
Трябва да ги заковем всички наведнъж.
И яйцата.
Е, щом отиваме на купон... двойни заряди...
Гранати с часовников механизъм...
Нагласяш ги и си заминаваш. Кабелът издърпва предпазителя.
Бум. Лесно за поддръжка, лесно за употреба.
Волоколамско поле, Москва
Спарки до големия Червен.
Чуваш ли ме?
Спарки (Искра)? Майърс ли го измисли?
Излизаме от шосето, така че, дръж се.
Хубаво ще е това да е мястото или ще се издрайфам.
По-добре излез и виж.
Гробище Севастиан, номер 16...
Никога няма да намерим гроба на Распутин тук.
Сега ще се разделим...
Ще се разделим...
По групи... Може би и снимка от сателит...
Ще питам за посоката.
Какво каза той?
Хайде, скъпа.
Намери ми бъбривец.
Здрасти.
Хайде...
Хайде...
Какво искаш?
Това е абсурд.
Аз водя парада. Не той.
Той създава само проблеми.
Някой да има шоколадче?
Ето го!
Още 60 крачки по-нататък. И в третата редица.
Какво, по дяволите, е това на гърба му?
Това тук е Иван Климентович.
Поздрави ги, Иван.
Върви натам, червена маймуно!
Точно така.
Иван казва, че там долу имало цяла мрежа от тунели.
Километри наред.
Стойте близо един до друг.
По-добре да си прав за това.
В безопасност ще сме, ако не се разделяме.
Ей, Спарки,...
кажи на всички да включат локаторите си и ако някой види нещо...
Позивната ще е "Марко...
... Поло".
Сигурен ли си за това?
По моята десетобална класация, това е едва 2.
Не се тревожи, бойскаутче.
Тя ще се погрижи за теб.
Тя е печена.
Хайде.
Питай приятелчето си докъде стига това.
Как се справяш, Иван?
Ако имах крака, щях да те сритам по задника.
Би ли го подържал малко, голям е песимист.
Какво, по дяволите, е това?
Нещо голямо.
Брад, ела с мен.
Слушам.
Не, не, не. Стой мирно!
Спри!
Слушай ме сега,...
Слушай ме!
Аз командвам.
Ще се върнем.
Ще разбиеш вратата.
Каквото и да е това, то идва за нас. Трябва да продължим напред.
Брад, хайде.
Стой на място!
А ти,... Не ме е страх от теб!
Аз командвам. Връщаме се назад!
Бях си по-добре мъртъв!
О, мамка му...
Музика?
Наистина е надълбоко.
Ей, какво ти има, бе?
Ти уби баща ми.
Задникът ти вече е мой!
Какво се хилиш, нацистки кучи...
Дори не си го и помисляй.
Цялото е за теб, тенекиена главо.
Какво правиш?
Какво правиш?
Не се пали пура така.
Използвай кибрит,...
Запазва аромата, виждаш ли?
Благодаря.
Аз също.
Значи той си мисли, че аз и ти...
Затова ми е толкова ядосан.
Но това не е вярно, нали?
Кое?
Ами, нали се сещаш? Какво чувстваш към мен.
Точно сега ли искаш да узнаеш?
Ами... да.
Червени или бели... всички сте еднакви.
Ей, почакай.
Откри ли ги вече?
Точно под мен са.
Само след секунда...
Това е добре.
Би ли побързал малко,...
защото е малко страшничко тук.
Лиз, почакай.
Мили боже!
Да се връщаме. Много бавно.
Майърс, използвай гранатите си.
Марко!
Марко... Марко...
Довлечи си големия червен задник тук.
Не можеш ли да почакаш, хлапе?
Лиз, не!
Те ще го убият!
Направи нещо!
Какво? Какво искаш да направя?
Удари ме!
Какво?
Удари ме!
Сега!
Би трябвало да тичаш...
Всички са тук.
Всички.
Точно както го предвидих.
Този е буден.
Благодаря ти за това.
И видях...
... ангел.
И в дясната му ръка...
бе ключа към мрака.
Това бяха думите, които чух като малко момче още.
А сега вратата,...
изпратена от Огдру Джаад.
През която безсмъртните
ще влязат в нашия свят.
Ти си ключа.
Дясната ръка на съдбата.
Каменната ти река... За какво мислиш, че е била направена?
Отвори ключалките.
Не го прави! Недей...
Тишина.
Представи си го...
Един рай за теб и нея.
Не.
Не?
В замяна на душата й тогава.
Отвори вратата.
Не.
Както желаеш.
Не...
Не...
Не...
Не...
Не...
Душата й те чака от другата страна.
Върни я обратно.
Отвори вратата и я призови обратно.
Твоето истинско име...
Изрязано е на оковите, които те държат.
Не можеш да ги счупиш, колкото и да си силен.
Затъмнението започна.
Истинското ти име...
Кажи го!
Стани ключа.
За нея.
Аног... Унрама...
Повтори го.
Аног Унрама.
Отвори последната ключалка.
Спомни си кой си!
Повярвай ми!
Живял съм достатъчно за да зная...
Една сълза няма да бъде пролята на този свят.
Ти имаш избор!
Твоят баща ти даде това...
Не, нямаш!
Отвори я!
Направи го!
Не!
Какво направи!
Аз избрах!
Никога няма да изпълниш съдбата си.
Никога няма да разбереш силата, която се таи у теб.
Е, ще трябва да го преживея някак.
Дете,...
виж какво направи...
Уби мен.
Един нищожен човек,...
но призова един бог.
Майърс, да вървим.
Адът не ще скрие своите тайни от нас.
Взех колана с гранатите.
Но механизмът е счупен.
Грижи се за нея.
Каквото и да се случи, не я оставяй.
Няма.
Добър си, Майърс. Стой наблизо.
Червен!
Просто издърпай кабела.
Аз пък нищичко не съм ти донесъл.
Ще се справиш ли?
Сам?
Че колко зле може да стане?
Проклятие!
Това ще боли.
Знам си аз, че на сутринта ще съжалявам.
Няма пулс.
Не диша.
Лиз?
Чуй ме.
Елизабет,...
В мрака...
чух гласа ти.
Какво ми каза?
Казах,... Ей, ти, от другата страна,..
пусни я...
за да не идвам аз.
А тогава ще съжаляваш.
Кое е това, което прави човека човек?
Приятел мой се чудеше.
Дали е произходът му? Как започва началото на живота му?
Не мисля.
Това е изборът, който той прави.
Не как започва делата си, а как той решава да ги завърши.
Превод и субтитри: Fozzy / You Know Who I am! /