Wisegirls (2002) Свали субтитрите
Марая Кери
Мелора Уолтърс
{s:30}'МАФИОТКИ'
Да?
Тук ли живее Мерилин Дейвис?
Бабо?
Бабо, аз съм, Мег.
Помниш ли ме?
Внучката ти, Мег.
О, да.
Притеснявах се за теб.
Звънях, но никой не ми вдигаше, написах и доста писма.
Не знам дали си ги получила.
Мисис Саладино четеше ли ти ги на глас?
Добре съм. Благодаря.
Бабо, чудех се дали мога да остана при теб за малко.
Ще имаш ли нещо против, ако остана тук?
С теб?
Всичко наред ли е?
Да, благодаря.
Много добре.
"О, Поверина", тя говори за теб когато може изобщо да говори.
Така ли?
Грижа се за нея вече почти година.
Много мило от ваша страна, мисис Саладино.
И много я обичам.
Също така родителите ти ми пращат чек всеки месец.
Не знаех.
Колко ще останеш?
Не знам. Търся си работа.
Ако си намеря, престоят ми тук ще е кратък.
Изглеждаш гладна.
Да ти донеса ли нещо за ядене?
Не, благодаря.
Направила съм превъзходна лазаня.
Сигурна съм, че е превъзходна.
- Може би след половин час.
- Добре, добре.
- Извикай ме, ако ти потрябвам.
- Непременно.
- Благодаря.
- Пак заповядай.
Джина Саладино,
създава ми само проблеми...
дано и това не е един от тях.
От къде сте?
- Мисури.
- Къде?
Това е щат.
Знам, че е щат.
- Сеинт Луис.
- Сеинт Луис?
Теко Хил.
Има страхотни ресторанти там.
"Розели", "Фортуна".
- Била ли си при Луиджи?
- Чух, че е страхотно място.
Да?
Беше помощник келнер при мен.
Обади ми се миналата седмица. Искаше да знае email-a ми.
- Какво, по дяволите, е "email"?
- Да ми прати пощенска картичка.
Чувала си?
Никога ли не си била там?
- Не.
- Защо?
Не оставаше много време. Учех, работех.
Работила ли си в ресторант?
Да, бях сервитьорка и бършех масите почти 2 години.
- В италиански ресторант?
- Не точно.
Казваше се "Чай и Подправки".
Чай и Подправки?
В менюто тук дори няма чай.
Не трябва да се тревожите. Никой не работи по-усърдно от мен.
Гарантирам. Няма да останете разочарован.
Така ли? Веднъж взех на работа едно студентче.
Учеше право. Получи нервна криза.
И защо?
Трябва ми работа.
И какво ще направиш след като я получиш? Просто ще си тръгнеш?
Не наемам хора, които работят на по няколко места едновременно.
Има едно момиче, което работи тук вече 10 години.
Ние сме семейство. Не смятам да обучавам хора,
които ще напуснат следващата седмица.
- Това няма да се случи.
- Тук работим добре.
Не правим спагети с кюфтенца като шибания Луиджи.
Хората идват, за да усетят истинският вкус.
Хубави, традиционни ястия. Разбираш ли?
Разбирам.
Не.
Не искам онази стара чанта Саладино отново да ми се кара.
Ела довечера да те пробвам.
Ще ти дам хубава униформа, много елегантна.
Не е като онези боклуци дето ги правят в Бангладеш.
И без големи обеци.
Хубаво гримирана. С вързана коса.
Добре.
Страхотно. Благодаря, сър.
Добре дошла в семейството!
Забравихте да донесете хляб.
Съжалявам.
Не е точно като предишната ти работа, нали?
Не, но бързо наваксвам.
Радвам се да го чуя.
Поръчката за маса седем е готова. Хайде, носи я.
Ти, с хубавите крака, хайде.
- Аз?
- Недей да стоиш така, носи я!
Кое е за маса седем?
Отвори си очите. Всичко това е за седма маса.
- Ела тук.
- Какво?
- Къде тръгна?
- Към маса номер седем.
Не, кой носи по две чинии? Вземи ги всичките.
Не мога. Ще се върна.
Не, аз правя всичко както трябва.
А никой не прави нищо за мен. Мразя така.
Върви, върши си работата!
Дай да ти помогна. Как се чувстваш?
Страхотно.
- Извинете.
- По дяволите, забравих хляба.
Здравейте. Добре,
имаме "Пиле Пиката". Ето.
Ще ти помагам, колкото мога.
Добре, че не е препълнено на първата ти работна вечер.
Имам още едно "Пиле Пиката".
Хей, направи го пак!
Кое? Не видях нищо.
Хайде, направи го пак.
Кое да направя? Ти видя ли нещо?
Какво има? Да не би всички да гледат?
Направи го пак. Хвани ме отново за задника.
Защо? Нищо не съм направил.
Просто проявих нежност. Трябва да си ми благодарна.
О, да. Благодаря ти. Беше много нежно.
Шегичка на смотания клоун.
- Знаеш ли какво искам да направиш?
- Какво?
Кажи ми, ако смяташ да го правиш отново.
Не, Рейчъл, не смятам да го правя отново.
Добре, тогава ето какво ще направим.
Ще платиш за това.
Ще платиш и за това, ще си вдигнеш дупето, и навън,
и ще се върнеш, когато изтрезнееш.
Престани да се държиш като Тлъстия Джони.
Какво ще кажеш за това?
Да? На френски ли говоря?
A, Б.
Бъди трезвен другия път.
В, вратата е ей там.
Разбра ли?
Благодаря.
Съжалявам.
Страшна си.
Тя е моята героиня.
Връщайте се на работа. Хайде.
Маса осем чака.
Колко дебела, грозна и глупава изглеждам на тези снимки.
Дебела? Шегуваш ли се.
Ти си тънка като манекенка.
А виж тази. Все едно казваш: "Елате, качете се на моя самолет".
Именно. Глупава.
Глупава? Можеш да си намериш доста добра работа като стюардеса
или роля в някой филм.
Гледала ли съм те някъде?
Вероятно не. Сок от грозде?
- Позволено ли ни е?
- Здравословно е.
Защо живееш тук?
Какво му е лошото на Стейт Айлънд?
Не е ли прекалено далече от Бродуей и прослушванията ти?
Прекарах 10 години в града
и имам нужда от промяна.
Ще пия за това.
Единственият проблем е, че вече съм на 34,
а не искам да съм сервитьорка до края на животa си.
Добре момичета, купонът свърши.
Довиждане.
Имай милост.
- Тук изглеждаш много добре.
- Така ли?
Да, на останалите изглеждаш подута като гайда.
- Ще се напия.
- Като гайда?
Здрасти, бабо.
Изяде ли си всичко?
Мисис Саладино, искам да ви благодаря за препоръките.
Добре ли се държаха с теб?
Да, много добре.
Ако Джио ти създава някакви проблеми, просто ми кажи.
Внимавай, когато се напие.
Добре. Мисис Саладино?
Моите родители обаждали ли са се?
Не, само пращат чекове.
Не знам какво правят там.
Южно... какво беше?
Южна Америка.
Да, точно там.
Всичко е наред.
- Хей, ела тук.
- Здрасти, Джио.
Здравей, Джио.
Мег. Мег!
Занеси тези на маса 16.
16? Това е масата на Рейчъл.
Тя е отзад. Върви.
Но тя каза, че ако някога й взема клиентите, ще ми срита задника.
Няма значение. Върви!
Мили Боже.
- Полудя ли?
- Много съжалявам.
Съсипа ми роклята.
- Извинете.
- Да не е друсана?
Съжалявам.
- Какво й е?
- Съжалявам, господа.
Искрено съжалявам.
Дръж я далеч.
Не се тревожете, ще се погрижим за всичко. Ти, ела с мен.
Докъде бях?
Не си довърших вица.
От седмица си тук и още разливаш питиета върху клиентите?
- Съжалявам.
- Какво?
- Съжалявам.
- Ти ме излъга.
Никога не си работила като сервитьорка.
- Да...
- Не, не си, веднага си пролича.
Ако разлееш още едно питие,
ако се издъниш още само веднъж, това ще е краят.
- Разбра ли?
- Разбрах.
И не си ври носа в кухнята. Лоренцо и аз сме приятели,
още преди да опиташ от майчиното си мляко.
Ще правиш, каквото ти каже.
Добре.
Знам, че е тежко.
Тежко е да работиш на място като това.
Тук идват много важни хора.
Но всичко ще е наред. Нали?
- Да.
- Много добре.
И внимавай да не се издъниш отново.
Връщай се на работа!
Мег. Мег.
Вземи няколко кърпи и ела да ми помогнеш.
Затвори шибаната врата!
- Добре.
- Мили Боже.
Шибано копеле, ела и ми помогни!
Успокойте се. Спокойно.
- Какво се е случило?
- Не диша.
- Какво правиш?
- Не диша.
- Обадете се на бърза помощ.
- Без болници.
- Нуждае се от лекар.
- От нищо не се нуждае.
Тони ще бъде тук след 15 минути, ще го изчакаме.
Майната му на Тони. Човекът не диша. Да не си си изгубил ума?
Обадих се на всички познати. Какво очаквате да направя?
Не смей да ми крещиш!
Ела и ми помогни.
Обърнете го по корем.
Обърнете го по корем. Казах да го обърнете по корем.
Учила съм в медицинско училище. Обърнете го.
Какво, по дяволите, правиш? Няма ли да помогнеш?
Добре, добре, всичко е наред.
Повърна ми върху обувката.
- Обувката ми.
- Всичко е наред.
Това е отвратително.
- Какво се случи?
- Въртяха си магистрали.
Въртяха си магистрали, въртяха, въртяха.
После той излезе навън и започна да се държи странно,
после се простреля в носа. Не знам защо.
Не знам какво да правя.
Обърнете го.
Трябва ми найлон.
Найлоново пликче, нещо, каквото и да е.
Джио, донеси найлон! Хайде!
Къде тръгна, Джио?
Обърни го пак. Ела и помогни.
Какво, по дяволите, правиш?
Не се тревожи какво правя. Справяш се много добре.
По-бързо с найлона.
Какво правиш? По-бързо!
Мамка му, порязах се.
Мога да хвана СПИН.
Бързо, дай найлона.
Добре.
Какво зяпаш?
Това пък за какво го правите?
Знае какво прави, остави я!
- Млъквай.
- Направете нещо.
Трябва ми химикалка.
Умре ли, свършено е с теб, задник.
Та той вече е мъртъв.
Мъртъв е заради теб.
Добре, добре.
Не става. Все още не диша.
- Рейчъл, дай си пръста.
- Не, не, не.
Дай си пръста тук.
Натисни с пръст шибания му нос!
Рейчъл, натисни носната му кухина.
Добре, добре.
Дръж здраво.
Разбра ли?
Добре.
Хайде, дишай.
Трябва му кислород. Някой трябва да му вкара кислород.
Ако се изморя, ще ви покажа как се прави.
Ти го направи, Рейч!
Натискам с пръст носа му
и мисля, че това е достатъчно работа за един ден. Ти го направи!
И без това вече е мъртъв.
На мен ми изглежда доста мъртъв.
- Ще го поемем оттук, шефе.
- Благодаря, Тони.
- И се обади да кажеш как е!
- Нямаш грижи.
Ето.
Добре се справи.
Избърши се.
Трябва да има чиста униформа отзад.
И се връщай на работа!
- Здрасти.
- Какво правиш тук?
Може ли да вляза?
- Баба ми спи горе.
- Добре.
Специална доставка.
- Какво е това?
- Премия.
Тони се обади и каза, че човекът ще живее, само му трябва нов нос.
- Той е жив?
- Ти му спаси живота.
Не ги искам.
Какво правиш? Заслужи си ги.
Не. Просто извадих късмет, това е.
Да, всички извадихме късмет, но това идва лично от г-н Санталино.
Ами просто му го върни.
Г-н Санталино ще го приеме...
като неучтивост, ако не го вземеш.
Ами, ще се наложи да бъда неучтива.
Да не си друсана?
Друсана?
Да, друсана.
Изглеждаш все едно си боднала една доза.
Не, не съм дрогирана. Била съм дрогирана,
но сега определено не съм.
- А на какво си?
На какво съм? На няколко чашки вино и малко Валиум. Ти искаш ли?
Валиум?
Че кой използва валиум в наше време?
Ти да не си медицинският ми съветник?
Мога да бъда.
Предлагаш ли нещо по-добро?
Знам нещо много по-добро от няколко чашки вино
и Валиум, но както и да е.
- Добре, Рейчъл...
- Да?
Наистина не ги искам.
Мег, чуй ме. Моята философия е следната.
Когато получа голям бакшиш, значи съм си го заслужила.
Вземи парите и си купи нещо.
Защото точно за това са парите.
Ще се видим утре.
Лека нощ.
- Мили Боже.
- Знам.
Сигурна ли си, че си добре?
Да, добре съм.
Значи ти се отплатиха?
- Какво имаш предвид?
- Каза, че са ти се отплатили.
Мисля, че трябва да го приема за премия.
Нямаш си представа с какви клиенти си имаме работа, нали?
Знам само, че си търсех работа
и мисис Саладино ме уреди в едно малко и тихо италианско ресторантче.
Наистина ли не знаеш какви хора ядат в ресторанта ни?
Май вече знам.
Може би трябва да се преместя в китайски ресторант.
Китайците не оставят бакшиш.
- Ами да опитам в "Хутърс"?
- Това беше глупаво.
Добре, добре.
- Не е заради това.
- Да бе, да.
Работила съм на такива места и преди,
клиентите са редовни, можеш да направиш добри пари,
и да си спечелиш уважение.
Но стой далече от задните помещения.
Защо не ми го каза като започнах?
Покажи ми италиански ресторант в този град, който да не е свързан с мафията,
и аз ще ти покажа такъв, в който не сервират спагети.
И...
как така някой ще се гръмне в носа?
Писна ми от този нос.
Нещо ми заседна в носа.
Престани. Стига...
Не, това не е добре за мозъка.
- Отвратителна си.
- Глупав нос.
Лоренцо?
- Лоренцо?
- Какво?
Това трябваше да са миди, не телешки гърди.
Винаги се забъркваш в проблеми.
- Да не си забрави контактните лещи днес?
- Не.
Винаги когато оплескаш нещо, всичко се стоварва върху мен.
Би ли побързал с мидите, моля?
Не, когато се научиш да си вършиш работата, тогава.
Хей, Лоренцо. Направи ми услуга!
Престани да си правиш гимнастика на езика,
защото на никой не му пука. Дай на Мег шибаните миди,
за които те помоли! Ясно?
Ела с мен, скъпа.
Все пак е безплатна обява, но какво ми пука?
Въпросите им са глупави. Много глупави.
Само едно и също.
Но нямам нищо против, защото всеки път, когато го правят,
печеля по 50 нови клиенти.
Мег, искам да те запозная с г-н Санталино.
Радвам се да се запознаем. Как си?
- Това е синът ми Франко.
- Здравей.
Удоволствието е изцяло мое.
Седни, моля.
Благодаря.
Благодаря, Рейч. Тук ще е в безопасност, вярвай ми.
Виж това.
Съботното издание.
Това е третият път, в който пишат за сем. Санталино.
Питат ме каква е тайната ми.
Казвам им, че е много просто.
Иди в Италия, живей там 30 години, после се върни и ще разбереш.
Знаеш ли какво правя, когато отида в ресторант?
Първото нещо, което правя?
Опитвам маслото. Ако маслото има вкус на извадено от хладилник,
значи има проблем.
Дай го, ще ти покажа тайната си. Ето я тайната ми!
Тайната е в малките неща, глупаци.
Не го ли разбрахте? Престанете да ме питате.
Искам да знаеш, че оценявам
малката услуга, която ми направи снощи.
Ами...
всеки на мое място би го направил.
Ти се справи много добре.
Добрите дела винаги се връщат.
Благодаря.
Няма защо.
Искам да те запозная с някои приятели. Това е Барбара.
- Здравей.
- Това е Големия Лу.
- Здрасти.
- Това там е Вини.
Някой трябва много да те харесва, че те е сложил на тази маса.
Какво мога да кажа?
- Можеш да кажеш как се казваш?
- Мег.
Мег. Кармайн, Луиджи.
Здрасти.
Умберто, а аз съм Джони.
Ти си свежо попълнение. Дано да се задържиш по-дълго.
Благодаря.
- Как е?
- Добре.
- Всичко наред ли е?
- Да.
Хубаво местенце.
Да ви донеса ли още една бутилка вино?
Да, ако обичаш.
Благодаря.
Благодаря.
Защо искаш да бъдеш актриса?
Предполагам, че заради баба ми.
Тя беше...
Тя беше кабаретна танцьорка през 20-те.
Обличаше се с предизвикателни дрехи
и танцуваше танци от рода на Чарлстон, Линди Хоп и Шими.
Взимаше ме с нея и играехме.
- Ти си танцувала?
- Да.
- Все още ли можеш?
- Да.
- Покажи ми.
- Не.
- Искам да видя.
- Срам ме е.
Добре, само веднъж.
Добре.
Чарлстон, Линди Хоп
и Шими.
Много ми харесваше.
Но това е глупаво. Ами ти?
Какво за мен?
Защо си искала да станеш доктор?
Заради една катеричка албинос.
- Катеричка албинос?
- Добре,
когато бях малка, живеехме в една къща
и точно отсреща беше гората.
Един ден аз и брат ми се разхождахме в гората
и намерихме едно малко гнездо.
Катериче гнездо, паднало от дървото.
И вътре имаше една мъничка,
сладичка катеричка албинос.
Беше толкова мъничка, че се побираше в ръката ми,
с розови лапички и розови очички.
Хранихме я с малки парченца храна
и я държахме в клетка през нощта.
След време тя оздравя и пращеше от енергия,
опитомихме я. Катереше се по ръката ми,
заставаше на рамото ми и след това се спускаше в джоба ми.
- Толкова е сладка.
- Да.
Но по някакъв начин се шмугна между възглавничките на дивана,
и някой седна върху нея.
Както и да е, слушай, има още.
Четири седмици по-късно намерихме още едно малко катериче.
Не беше албинос. Беше кафяво катериче,
но беше почти мъртво.
Имаше ранички, които бяха хванали червеи.
Отидохме в местния ветеринарен център
и ни дадоха един мехлем, намазахме раничките с него,
и извадихме червеите.
И катеричето оцеля.
- Толкова е хубаво.
- Да.
Пия за всички катерички.
Пия за баба ти.
Здравейте.
Здрасти, момчета. Как сте?
Здрасти, Франки.
Много си красива.
Благодаря.
Гърдите ти са...
като тоскански пъпеши.
Съблечи се, мъничка моя.
Не бих го направила дори да беше последният мъж...
на земята.
Отвратителен си.
Съжалявам.
Бива си я.
Не мога да повярвам. Откъде знаеш това?
Учих италиански в университета.
Не мога да те разбера, скъпа.
Защо?
Срамежлива си, в следващия момент си наперена.
Нерешителна си, в следващия момент си находчива.
Нямаш представа как да направиш нещо, но правиш друго за 2 секунди.
Объркана съм.
Това комплимент ли беше?
Виждаш ли, сега си засегната, но също така поласкана.
Не съм поласкана, оскърбена съм.
Не съм находчива.
Както и да е. После идва...
медицинското училище..
и сегашната ти работа.
И това ми се вижда нелогично.
Не ми се връзва. Съжалявам.
Била си доста добра, нали?
Справях се.
Какво се случи?
Това беше нещо, което мислех, че ще правя до края на живота си,
и трябваше да правя. И един ден всичко това
престана да бъде от значение. Нищо нямаше значение.
Бил е доста шибан ден.
Да, със сигурност.
Какво се случи?
- Това разпит ли е?
- Не.
Съжалявам.
Исках да знам, за да мога да помогна.
- Да помогнеш?
- Да.
Да не би ти да си шефът?
Не, но ще бъда.
Въпрос на време е.
Готова ли си?
- Ей.
- Да тръгваме.
- Хайде.
- Идвам.
Това е рекламата за "Спрете Насекомите".
- Първа част.
- Добре.
Жената се обръща бързо,
след като е усетила насекомите с края на окото си.
Тя уверено изважда от градинския си кобур рекламирания препарат.
Прицелва се в насекомите и казва...
"Дори не си го и помисляйте!"
Опитай малко по-твърдо.
- Добре.
- Бъди страшна!
Дори не си го и помисляйте!
Пак не става.
Добре, виж.
Това са твоите лимони.
- Моите лимони.
- Твоите лимони са.
Отгледала си ги със собствените си ръце
и насекомите идват да ги изядат.
Направи го в стил Клинт Истууд! Хайде.
Дори не си го и помисляйте!
Не го правиш както трябва.
Какво?
Не го правиш както трябва.
Какво искаш да кажеш?
Трябва да вселиш страх в буболечките.
Да вселиш?
Дори не си го и помисляйте.
Дори не си го и помисляйте!
Дори не си го и помисляй,
иначе ще ти разпилея мозъка по улицата, кучи сине.
Господи, Умберто. Успокой се.
Това е само реклама.
Да.
Добре...
това беше итало-американската версия.
Рейчъл, сърцето,
и 11-7, това е рождената ми дата.
Когато съм се родила, всички доктори и сестри в болницата
са казали, че съм много щастливо бебе.
И аз съм родена на 11 юли, но никога не съм била късметлийка.
И ти си родена на 11-7?
- Да.
- Сериозно? Коя година?
Явно различна от твоята, защото никога не съм била късметлийка.
Това са много щастливи числа.
Това е нещо свръхестествено.
Всеки път, когато играя на рулетка,
или залагам на конни надбягвания, печеля.
Последното ми гадже, Марко..
Запознах се с него на 11-7 и скъсах с него на 7-11.
- Разбираш ли ме?
- Да, но и двете дати ли са щастливи?
Да, трудно е да ти обясня.
Когато го видях за първи път, ми се видя много сладък,
но после, се превърна в задник като всички останали, така че, предполагам и двете са щастливи.
Не мога да повярвам, че сме родени в един ден.
- Какво съвпадение.
- Странно е.
Може би и ти си създадена за велики дела.
Казах й, че ще бъде звезда в някой мюзикъл.
Виждала ли си я как танцува?
Танцува страхотно.
Не, 11-7 е след седмица.
Трябва да направим голям купон. Можем да кажем, че сме болни.
Вие просто елате,
аз ще се погрижа за всичко. Издокарайте се.
Голям купон ще си спретнем.
- Добре.
- Иска ми се и аз да бях родена на 11-7.
Така или иначе си с нас. Няма значение.
Не мога да повярвам, че сме родени в един ден.
Франки, искаш ли още вино?
- Г-н Санталино?
- Да, налей ми още малко.
Много благодаря.
Ела тук за секунда.
Можеш ли да ми помогнеш за едно нещо?
Усещам ужасно парене след като ям нещо.
Точно тук. В...
точно тук.
Понякога, след това,
сърцето ми започва да бие лудо и дори не мога да стана.
Подложен ли сте на голям стрес напоследък?
Не, нямам проблеми.
Мисля, че е от киселините.
Опитайте с "Нексиум," ще свърши работа.
Има и хирургическа операция, но не мисля, че се нуждаете от това.
Учестения сърдечен ритъм, наречен "Вентикулярна Тахикардия",
може да бъде причинен от киселините и ако не се нормализира
след 10 минути, тогава вземете още едно лекарство.
Без операция?
Не, няма нужда. Ще се оправите.
Страшна си. Вземи това.
Сложи го в чантичката си. Донеси още вино.
- Благодаря.
- Аз ти благодаря.
Ти ми спаси живота. Ще живея.
- Ще празнуваме.
- Наздраве.
Намерих едно страхотно апартаментче.
Там ще живея сама.
За първи път в живота ми ще имам собствено жилище.
Много се вълнувам.
Но ми е мъчно да ви оставя.
Благодаря, че ми позволи да остана тук.
Беше страхотно, отново се почувствах като малко момиченце.
Ще се местя съвсем наблизо,
така че, ако се нуждаеш от нещо, кажи на мисис Саладино
да звънне на Мег.
- Мег.
- Да, това съм аз.
Благодаря, че ми позволи да остана тук.
Времето, прекарано с теб, беше удоволствие.
Много те обичам, бабо.
Добре.
Е, момичета, какво мислите?
Защо имаш рисунка
на мъртъв гарван с вързани крака?
Гарванът не е мой. Вървеше с апартамента.
Харесва ми. Не знам защо, но ми харесва.
- Благодаря ти, Кейт.
- Няма защо.
Искате ли още маргарита?
Знаеш ли какво? Като изключим мъртвия гарван,
това местенце е жестоко.
- Да, много е приятно.
- Благодаря.
- Наздраве.
- Наздраве.
Поздравления.
- Честито.
- Благодаря.
Сега трябва да ти уредим и едно мъжле.
Какво?
Не, благодаря.
Справям се много добре и без това усложнение.
- Ами Франки?
- Франки не е за нея.
Повярвай ми, знам.
Добре. Добре, защото не се интересувам от никого.
Стига, все трябва да има някой.
Какво се случи?
Зарязаха те много лошо или какво?
Не, просто не съм готова.
Нищо подобно.
Гарантирам ти,
че каквото и да е, вече сме го преживели.
- Наистина ли?
- Определено.
И...
Добре.
Бях сгодена.
Живеехме заедно от около две години.
Той беше мъжът на мечтите ми.
Няма спор.
Една вече се прибирахме от купон
и аз шофирах,
а той.. Помислих, че е заспал.
Изведнъж подскочи
и каза, "Хей, виж ей там",
и посочи с пръст.
Обърнах си главата толкова бързо,
че предното дясно колело...
излезе от пътя
и започнахме да се въртим.
И...
след това, наистина не...
Не помня много, освен виковете му,
и след това се ударихме в телефонен стълб
и...
той умря на място.
Аз се отървах с няколко шева.
Мамка му.
Знаете...
знаете ли какво искаше да погледна?
Виенското колело.
Шибаното виенско колело.
Съжалявам.
Преди колко време се случи?
Преди около,
не знам, беше...
беше...
преди три месеца.
Толкова съжалявам.
Добре, добре.
Ето какво ще направим.
Следващата седмица ние с Кейт имаме рожден ден.
- Нали така?
- Да.
И ти ще бъдеш част от това.
Ще бъде като...
ще ти бъде пре-рожден ден.
Няма да плачем и няма да празнуваме миналото.
Ще празнуваме бъдещето,
защото има още много пред нас.
- Нали така?
- Да.
Благодаря ви.
Наздраве за пре-рождения ден!
- Наздраве!
- Благодаря.
- Ще празнуваме живота.
- Да.
Толкова сте мили. Благодаря ви.
Искам още вино.
Меган.
- Седни за минутка?
- Доста съм заета.
Седни за малко. Ресторантът е мой.
Добре.
Опитах тези лекарства
за моя... нали се сещаш.
Като вълшебна отвара. Всичко изчезна.
- Все едно никога не се е случвало.
- Страхотно.
Впечатляваща си. Впечатляваща.
Разбираш си от работата.
- Толкова сте мил.
- Ти си добро дете.
- Нека ти се отблагодаря.
- Не, не е необходимо.
Скъпа, не става дума за необходимо или не.
Ти се държиш добре с мен, и аз се държа добре с теб.
- Така е устроен светът.
- Благодаря.
Знаеш ли, мислих си...
Иска ми се да опознаеш Франки по-добре.
Той е добро момче.
Мисля, че имате много общо.
- Наистина не си търся...
- Здрасти, татко.
Хей, тъкмо за теб говорех.
Така ли? Как си, Мег?
Добре съм, Франки. А ти?
Отлично. Знаеш ли, започваш
да изглеждаш все по-добре.
- Благодаря.
Когато дойде тук за пръв път, беше голяма мърла.
Все едно котката те беше домъкнала.
Напредъкът ти се дължи на няколко малки чудеса.
Очевидно сем. Санталино
действат добре на здравето ти. Нали, татко?
Храната тук е много добра.
Тя е много привлекателна жена.
Знаеш ли, че и той е завършил колеж?
- Не, не знаех.
- Университета в Лонг Айлънд.
Така ли? Каква специалност?
Разпореждане на правосъдието.
Исках да се науча как работи системата.
Защо изостави традицията да идваш тук на рождения си ден?
Когато бях на 14,
баща ми изчезна.
Това беше нашето място, редовно идвахме тук.
Него вече го нямаше, а той беше единственият от семейството,
на който му пукаше за мен,
и единственият, който помнеше рождения ми ден.
Традициите изчезнаха заедно с него.
Защо се връщаш сега?
Ами...
Не искам да ме помислите за луда,
макар и вече да го правите, а и е без значение.
Не се заблуждавайте.
Да ви кажа сериозно,
за първи път от доста време чувствам, че отново имам семейство.
- Разбирате ли ме?
- Толкова е мило.
Затова дойде време да се завърна.
Схващате ли?
Как е?
Здравей, Анджела.
- Всичко наред ли е?
- Отлично.
- Хареса ли ви миденият сос?
- Страхотен е.
Много ми хареса, а аз дори не харесвам миди.
Знаеш ли какво?
Толкова е хубаво да се върна отново тук!
Доста дълго те нямаше.
- Прекалено дълго, Рейчъл.
- Липсваше ми.
Беше доста грубовато в началото,
но сега изглежда по-добре.
- Мястото е страхотно.
Опитвам се да го поддържам същото. Джоуи.
- Джоуи, ела тук.
- Това Джоуи младши ли е?
Махни тези неща от главата си.
- Здравей, Джоуи.
- Здрасти.
Виж какви красиви дами.
Това е Мег, а това е Кейт. Всички сме рожденички.
Какво ще кажеш?
- Весела Коледа?
- Много смешно.
Подлудява ме.
По-лош ли е от мен, когато бях малка?
Нека не говорим за теб, защото вечерта е прекрасна
и не искам да я развалям. Ще дойда след малко.
Тя ме наглеждаше.
Ти познаваш всички тук.
Когато бях малка,
баща ми превръщаше всеки мой рожден ден в нещо незабравимо.
Купуваше фойерверки, нареждаше ги отвън и ги палеше.
Аз поглеждах през прозореца и всичко бе така прекрасно!
Рейчъл.
Нямаме фойерверки,
но все пак, честит рожден ден!
Много ти благодаря.
Тази година ще имаш много късмет.
Красиво е, нали?
Нека си пожелаем нещо. Сега.
Едно, две, три.
Без значение какво ще се случи,
догодина по същото време всички ще бъдем отново тук.
Рожденички, пре-рожденички,
всички заедно. Шампанско, фойерверки и всичко останало.
- Честит рожден ден.
- Честит рожден ден.
Наздраве.
Обещахме си.
Какъв ти е проблемът?
- Направи го пак!
- Моля?
- Казах, направи го пак!
- Искаш да ми кажеш нещо?
- Зарежи.
- Хей!
Защо не се пробваш с някой от твоя размер, празноглавецо?
Разкарай се, кучко. Не се меси.
Щом тя е замесена, значи съм и аз.
- Да се махаме оттук!
- Не, докато аз не кажа.
- Майната ти...
- Дори не си го и помисляй!
Дори не си го и помисляй.
Дори не си го и помисляй.
Какво става? Да вървим.
Изкарайте го оттук!
О, Господи.
Иска ми се ти да го беше ударила. Чувството е невероятно.
Намерих призванието си. Харесва ми да удрям хората.
Да набием някой друг!
Момичета, вие сте страхотни.
Благодаря ви, че ме направихте част от рождения ден.
Това е и твой рожден ден.
- Честит рожден ден.
- Честит пре-рожден ден.
Мег, направи ми услуга.
Занеси го на маса номер седем.
- На Тлъстия Джони?
- Да, на Тлъстия Джони.
Добре.
Вашият лебед.
- Нещо друго?
- Не.
Рейчъл, какво е това?
Прояви малко дискретност.
Благодаря. Вземи това.
- Не разбрах.
- Добре.
Световно известният вкус на сем. Санталино.
Някои хора обичат скъпо вино и Валиум.
Други обичат лебеди с пикантен вкус.
Добре, Мег,
приеми го като награда за доброто ти обслужване.
Това са само пари, помниш ли?
Взимаш ги и си купуваш разни неща с тях.
Панталони.
Пуловери.
Обувки. Направи си прическа.
Глупости. Искам си парите.
Дай си ми парите.
- Дадох ти ги.
- Глупости. Майната ти.
- Успокой се.
- Къде е лебедът?
- Какво ще направиш?
- Нищо няма да направя.
Опитвам се да водя спокоен разговор.
- Тогава си ми дай парите.
- Дадох ти парите.
- Не си ми ги дал.
- Дадох ти ги.
- Искам си ги!
- Остави го.
- Пусни го!
- Остави ме.
- Хайде, влез вътре.
- Искам си парите.
Господи.
Погледни ме. Целия ме намачка.
- Иди в тоалетната, оправи се.
- По дяволите!
Дълга нощ, а?
Добре ли си?
Да, страхотно.
Добре, ще се видим утре.
- Кейт!
- Да?
Носила ли си лебеди на клиентите?
Да, когато поискат.
Рейчъл ли ти приготвяше?
Не винаги.
Обикновено ги вземам от Лоренцо. Защо?
Няма нищо.
Беше дълга нощ. Уморена си.
Прибери се и се наспи.
- Чао.
- Чао.
- Лека нощ, Джио.
- Лека нощ, скъпа.
Свърших със сметките.
Добре.
Довечера ще има прием, направи нещо с косата си.
Добре, благодаря.
- Ще те изпратя.
- Благодаря, г-н Санталино.
Не мога да ти опиша колко сме щастливи от факта, че работиш тук.
Всичките ми редовни клиенти искат ти да ги обслужваш.
Дори Лоренцо понякога говори добри думи за теб.
Не мога да ви се отблагодаря за нещата, които направихте за мен.
Нищо особено.
Рейчъл вярва в теб.
Рейчъл вярва, че можем да ти се има доверие.
Аз също.
- Благодаря.
- Няма защо.
Как е баба ти?
Баба ми?
Италианката, която се грижи за нея,
ми каза, че чековете от родителите ти
не са достатъчно, за да й осигури добър живот.
Не знаех, че има проблем.
Вече не е проблем.
Погрижих се.
От сега нататък баба ти ще се чувства по-удобно.
Не е нужно да го правите...
Ние сме едно семейство.
А семейството се грижи за членовете си.
Добре.
Ти си добро момиче, Мег.
- Ти си страхотно момиче.
- Благодаря.
Хайде, махай се. Прибирай се, късно е.
- Ще се оправиш ли?
- Да, благодаря.
Косата ти винаги изглежда чудесно.
Като бях малка, ти ми беше казала,
че имам същата коса като теб, и аз бях много щастлива.
Сега нещата вървят много добре.
Апартаменчето ми е страхотно.
Работата върви идеално
и имам две страхотни приятелки, които много биха ти харесали.
Страшно много ще ти харесат.
Бабо?
Чудех се дали някога си правила крачка,
без да знаеш къде отиваш.
След това още една крачка...
И изведнъж се озоваваш на по-различен път
от този, който си си представяла,
и не знаеш как да се върнеш.
Чудех се какво би направила ти, бабо.
Обзалагам се,
че никога нямаше да попаднеш в такава ситуация.
Защото си тъй добра във всичко.
Какво правиш? Не пипай бутилката.
Иди сготви нещо в кухнята.
Хей, ще се женя.
Искам да направя изявление.
Ако пипнеш гъза ми, ще получиш бутилка в главата.
Лека нощ, момчета.
- Знаеш ли защо е така?
- Защо?
Заради шибаната рокля, която си сложила.
Какво да правя? Тереза Мари ми я избра.
Може да си на сватбено тържество, но също така работиш тук.
Колежанке, побързай. Стига се размотава.
Занеси питиетата на масата на Франки.
- Хей!
- Проблем ли има?
Не обичам да ме удрят по задника, но няма нищо.
Извинявай? По-живо.
Джио, ще танцуваме, нали?
- Ще се женим.
- Следващата сватба ще е нашата.
- Ще сме голи.
- По прашки.
Както пожелаеш. Прашки, мрашки.
- Чуй ме.
- Какво му става?
Защо се държи така с мен?
Малко е разстроен, защото знае, че знаеш за търговията.
- Търговията?
- Да.
Не се притеснявай.
Дай им да пият. И без това вече са пияни.
Не се сгодявай за тях, просто си върши работата.
- Добре, забавлявай се.
- Лека нощ, скъпа.
Оставих ги тук, за да събират прах ли? По-живо!
- Съжалявам, само казвах довиждане.
- Хайде.
- Добре, добре.
- Закъсня.
- Отивам.
- Тик - так.
- Хайде, скъпа. По-живо.
- Хей!
Казах ти да не ме докосваш.
- Как си, Мег?
- Добре съм.
- Седни за секунда.
- Не, не мога.
Всички купонясват. Седни и пийни.
Не мога, знаеш защо.
Джио работи за мен, не се тревожи.
Седни. Моля те.
Добре.
Животът ти върви много добре,
но понякога...
като погледна в тези големи, красиви, кафяви очи...
виждам тъга.
Исках да ти кажа...
Мисля, че си очарователна.
Благодаря.
И независимо дали го признаваш или не,
аз го знам.
- Добре.
- Добре, а сега ме целуни!
- Не мога да те целуна.
- Хайде, една целувчица.
Това е сватбено тържество, целуни ме.
Една целувка.
Хайде, моля те.
Още една, още една.
- Не, не.
- Хайде, моля те.
Още една.
Извинявай, нужна си ми.
- Съжалявам, Франки.
- Няма нищо.
Хей...
Това е за теб.
Да усетиш вкуса на това, което предстои.
Това е добро име за порно филм.
"Вкуса на това, което предстои."
Не вярвам на мъжете в това заведение.
Ако искаш да ги набия, само ми кажи.
Какво правиш?
Какво?
Наля ни две чаши? Глупава ли си?
- По-кротко.
- Това поиска.
Едно, две. Едно, две.
Още две. Кое не разбра?
Поиска две и аз ти налях две.
По две! По две на всеки!
Господи...
Да си ги разделим и да пеем "Кумбая" ли?
Добре, значи по още едно?
Да ти го напиша ли, за да можеш да го запомниш?
Не.
Добре.
Майната му, сам ще си налея.
Спокойно. Какво има?
Отпусни се. Пийни си.
Ела тук, сладурче.
Не знам за теб, но на мен ми писна от тоя.
Само кажи думичката.
Ще му прережа гърлото. Разбра ли?
Ще се оправиш ли?
Много добре.
Много е пиян.
Сигурна ли си, че ще се оправиш?
Да. Искаш ли обядваме утре заедно?
- Да.
- Добре.
- Чао.
- Чао.
Благодаря, слънчице.
Погледни я.
Още не е свършила.
Достатъчно.
Преди половин час й казах да го направи.
Представяш ли си?
Ако беше доктор, досега щях да съм мъртъв.
Не е ли така?
Ако бях доктор, щях да те оставя да умреш, жалка отрепка.
Моля? Как ме нарече?
Коя част не разбра? "Жалка отрепка" или "майната ти"?
Браво, скъпа. Каза му го.
Само говори, а нищо не прави.
Ела тук.
Искаш да удряш момичета ли, копеле?
Стани, кучи сине.
Стани!
Добре ли си?
Сигурна ли си? Стани, боклук!
Достатъчно, достатъчно.
Какво става тук?
Ти ли го направи?
Джио...
харесва ли ти да биеш жени?
Не знаех. Не знаех.
Не знаех.
Кучката си го заслужи.
Заслужи ли го?
Шибан боклук.
Плюя на душата ти.
Погледни се.
Ела тук. Моля те, ела.
Няма да те нараня. Хайде.
Виж какво направи с лицето ти.
Изчакай. Ето, скъпа.
Той беше крадец. Крадеше от нас.
Крадеше от нас. Нищо не е станало.
Ще се оправиш ли?
- Съжалявам.
- Всичко е наред.
Добре съм.
- Погрижи се за всичко.
- Добре.
Ще звънна един телефон.
Донеси ми две покривки.
Донеси ми две покривки!
Хайде!
По-бързо! Побързай.
Дай.
Покрий му главата.
Няма да слушаш, а?
Той е жив. Все още диша.
Мълчи. Покрий му главата.
- Но той е жив.
- Дай ми това.
- Можем да му помогнем.
- Махни се.
Можем да направим нещо за него.
Махни се от него.
Моля те, моля те.
Вече не можеш да го спасиш.
Хайде. Имаме работа!
Да, пържолите на Левински са добри.
Никой не може да ги приготвя като Луга.
За тях живота си давам.
Най-добрите хапки месо в света.
Най-доброто, което съм вкусвал.
Хайде, да се махаме оттук!
- Какво е това място?
- Изненада е.
Специална изненада.
Какво правиш, Франки? Какво правиш?
О, не.
Ще се нуждаем от уникалния ти талант.
За какво говориш?
Като студентите по медицина първата година.
Ще режем.
- Не, не.
- Да.
- Няма да го режа.
- Ела тук.
- Ела!
- Не!
Много е просто. Или ще го направиш,
или няма да напуснеш това място жива.
- Разбра ли?
- Моля те, не ме карай да го правя.
- Умолявам те.
- Стига приказки.
Нарежи го на малки парчета, за да се побере в машината.
О, Боже, не.
Ако го направиш както трябва, никой няма да разбере.
Ще си част от това.
Не мога. Не мога да го направя.
Не мога.
Искаш ли да живееш?
Мислиш, че няма да го направя?
Сигурна съм, че ще го направиш.
Махни този пистолет от главата ми.
Време е за операция, докторе.
И го направих. Нарязах го на малки парчета
и ги натъпках в машината за мелене,
и след това измиха кръвта
и ми взеха дрехите, защото целите бяха в кръв.
След това г-н Санталино ме предупреди.
А Франки искаше да ме целуне за лека нощ.
Трябваше да му дам да ме изчука. Това заслужавам.
Не го вярвам.
Беше опрял пистолет до главата ми.
Щеше да ме убие.
За момент, стоейки там,
пред голото тяло на Джио, трионите и ножиците,
мелачната машина,
си помислих...
че трябва...
Че трябваше да го направя. Трябваше...
Трябваше да оставя Франки да ме застреля
и всичко щеше да е свършило.
Това трябваше да направя.
Но не можах!
Не можах да го направя!
Целият ми живот премина в лъжи.
Сега трябва да се махна оттук възможно най-бързо.
Кажи на Рейчъл довиждане от мен.
Обадих й се, но не беше вкъщи.
Толкова много ви обичам!
Държа се чудесно с мен.
- Не можеш да си идеш, Мег.
- Какво правиш?
- Назад.
- Какво правиш?
Ти си свидетелка на убийство. Можеш да ги пратиш в затвора.
За какво говориш?
Знаеш ли какво ще сторят на мен и баба ми,
ако някога кажа нещо?
- Трябва да вървя.
- Не!
Назад.
Аз съм полицайка.
Ти си полицайка?
- Кейт?
- Нося микрофон.
Всичко, което каза, е записано.
След минута колегите ми ще бъдат тук,
за да бъдем сигурни, че няма да ходиш никъде.
Не исках да става така.
Нямах избор. Съжалявам.
Страхотна актриса си.
Разбирате ли колко са сериозни обвиненията?
- Това са глупости.
- Те знаят какво правят.
- Ще се пречупи.
- Погледни я.
Не й пука. Заплахите няма да подействат.
Когато осъзнае, че може да прекара доста време в затвора...
Няма да ходи в затвора. Няма достатъчно доказателства,
за да убедим съдията, че е съучастничка в убийство.
Можем да я обвиним в търговия с наркотици.
Значи 6 месеца под прикритие, за да арестувам сервитьорка?
И да я затворя за шест месеца или година?
Можем да я убедим, че престоят й в затвора ще е доста по-дълъг.
Нямаме достатъчно време за убеждения.
Ако не се появи довечера в ресторанта, тя става мишена и край с мисията ни.
- Добре, ти говори с нея!
- Няма да говоря с нея.
Аз съм последната, която би послушала.
- Не мисля така.
- Според протокола на агенцията,
агентите под прикритие не разпитват арестуваните от тях.
Тук ще направя изключение.
- Не това ми е работата.
- Вече е.
Не ми е това работата!
Кога спря да изпълняваш заповеди? Направи каквото ти казах!
Добре, тогава махни тези тъпаци.
- Добре.
- И твоята работа ли искаш да върша?
- Мразя това място.
- Майната ти, задник.
Тук съм, за да ти предложа нещо.
- Пред теб се открива възможност.
- О, да.
Изслушай ме. Не е нужно да ме харесваш.
Не те харесвам.
Можеш и да мразиш, това не е от значение,
но ти предлагам да ме изслушаш.
Имаш шанс отново да оправиш живота си.
Вече нямам живот. Моят живот свърши.
Това не е истина.
Знам, че нямаш нищо общо с наркопласьорите и убийците.
Опитваше се отново да стъпиш на крака
и по пътя си направи няколко лоши избора.
В момента гледам един от тях.
Това е шансът ти да оправиш нещата.
Ти да не си от моралната полиция?
Как смееш да идваш тук
и да ми говориш кое е правилно и кое не?
Знам какво направих.
Знам какво направих.
Сем. Санталино въртят бизнес с наркотици
под прикритието на ресторанта си.
Не си видяла и частица от това, което правят всъщност.
Проблемът ни беше да ги хванем, когато са с мръсни ръце,
но те са прекалено умни. Бяха. До това убийство.
Сега имаш възможност да ги опандизиш до живот.
Ти вече ни каза, че те са заличили всички улики от кланицата.
За съжаление, не можем да разчитаме само на свидетелските ти показания.
Какво искате от мен?
Искаме да се върнеш в ресторанта с микрофон,
и да накараш Франки или г-н Санталино да говори за убийството.
Да кажат, че са замесени.
Да не си се побъркала?
Ще те охраняваме до делото и след това
ще влезеш в програма за защита на свидетелите.
Имаме връзки с някои много добри медицински училища.
Давай, клати си главата,
но не действай глупаво, само защото си ми ядосана.
Това е шансът ти да започнеш всичко отново.
Какво ще стане с баба?
Тук не става дума за баба ти.
Напротив, става дума.
Ако ти помогна,
знаеш какво ще и се случи.
Добре.
Подпиши документ, че работиш с нас
и ние ще се погрижим за баба ти.
А защо да ти се доверя този път?
Арестувана си, и ако довечера не отидеш на работа,
с теб и с баба ти е свършено.
Шибана малка кучка.
Шибана кучка!
Микрофонът е в медальона.
Ясно?
Имаме две наблюдаващи групи.
Една отпред и една отзад.
Вътре ти си сама и никой няма да направи нищо,
докато Франки или г-н Санталино кажат нещо за Джио.
Не мога да повярвам, че са направили нещо толкова глупаво.
Ако не стане, ще опитаме нещо друго.
Ще престанеш ли? Няма нищо друго.
- Имаме само една възможност.
- Млъквай. Ще се справиш.
Влизаме в 15.
Ами Рейчъл?
Какво ще стане с нея?
И тя е част от това. Малка, но все пак част.
Господи.
Ще направя всичко възможно да й помогна.
Тук ли се преобличаш за работа?
Когато ти се обадя, тук ли звъни телефонът?
Тук ли се мотаеш? Не разбирам.
Кейт ли е истинското ти име?
Не. Не е.
- А как е?
- Няма значение.
Кое друго за теб не е вярно? Баба ти, кабаретната танцьорка?
Танците? Очевидно и прослушванията.
Ще ти кажа кое е истина.
Още от хлапе, исках да стана полицайка,
и 10 години
си скъсвам гъза от работа, за да може боклуци
като сем. Санталино да са в затвора.
И не съжалявам за това.
Ще ти кажа още две неща, които са истина.
Първо, мразя работата в тази дупка.
И второ, вярваш или не, вие с Рейчъл ще ми липсвате.
Време е.
Гарсия, на позиция ли си?
На позиция сме, край.
10-4.
Тази вечер изглеждаш прелестно.
Рейчъл, побързай. Гладни сме.
Мегси...
Г-н Санталино би желал да получи това мезе
до края на века.
- Добре, ще го направя.
Надявам се нямаш нищо против аз да те командвам.
- Само си върша работата.
- Нямам нищо против.
Лоренцо...
Всеки ден уча нещо ново.
Съжалявам за закъснението.
Радвам се да те видя отново, Мег.
Благодаря, Франки.
Изглеждаш по-прекрасно от всякога.
Съгласен съм, мамка му.
Хей, не говори така пред нея.
Не знаеш ли защо е толкова специална?
Защото вътрешно е тъй красива, колкото и външно.
Благодаря.
Да ви донеса ли още нещо? Не съм ви донесла хляб.
Компанията ти ни е достатъчна.
- Ще дойдеш ли по-късно?
- Добре.
Благодаря.
- Тя е ангел.
- Ще видим.
Как я караш?
- Не мога да го направя.
- Можеш.
- Как се справяте?
- Добре, благодаря.
- Под контрол ли е всичко?
- Да.
- Добре.
- Поздравления.
Да, както и да е. Благодаря.
Мисля, че г-н Санталино знае.
Гледа ме доста странно...
Всичко е наред. Франки отива в задната стаичка.
Хайде.
Можеш да го направиш.
Кой е?
- Мег е.
- Влизай.
- Здрасти.
- Здрасти, съкровище, как си?
Не съм добре. Може ли един аспирин?
Чувствам, че главата ми ще експлоадира.
Да, разбира се.
Защо не седнеш?
Два аспирина са на път.
Благодаря.
Какво има, захарче?
Тежка нощ?
След снощи не мога да ям или спя.
Постоянно пред очите ми е окървавеното лице на Джио.
- Шшшт.
- Не знам как ще се справя.
Ето.
Всичко ще е наред.
По-добре ли си?
Да.
Не се стресирай. Всичко ще е наред.
Обещавам.
Погледни се.
Ти си толкова спокоен.
Как запазваш контрол в такива ситуации?
Мисля за други неща.
Какви например?
За пръв път с теб сме на саме.
Толкова си красива.
- Съжалявам.
- Всичко е наред.
Съжалявам, че те ударих.
Всичко е наред. Наред е.
Ти си по-силен от мен. Аз никога...
Защо трябваше да го убиваш?
Не можеше ли да му платиш да се махне? Нужно ли бе да го убиваш?
Не знам за какво говориш.
Ще ме извиниш ли за секунда?
Трябва да се обадя по телефона.
Благодаря.
Благодаря за аспирина.
Удоволствието беше мое.
Всичко е спокойно.
10-4.
Защо си още тук?
За какво говориш?
Ти винаги първа си тръгваш. Прибирай се, аз ще се оправя.
Сега аз съм мениджърът. Работата ми е да затворя заведението.
Да, но и аз мога да го направя.
Всичко е наред, нямам нищо против. Прибирай се.
Какво ти става?
Не ти е приятно аз да те командвам ли?
Какво става?
Рейчъл, чуй ме. Трябва да се махнеш оттук.
- За какво говориш?
- Трябва да си тръгваш.
- Довери ми се.
- Какво става?
Наред ли е всичко?
Всичко е наред.
Тъкмо казвах на Рейчъл, че изглежда уморена,
и в чест повишаването й в менйджър,
ти и аз ще затворим вместо нея.
Както Рейчъл реши.
Благодаря ви. Свършете ми работата.
Кейт, защо не направиш нещо добро този път? Тя ни е приятелка.
Осъзнавам, че ни е приятелка.
Какво става?
Сипвайте шампанското. Време е да вдигнем тост за новия мениджър.
Здравейте, как сте?
- Здравей, скъпа. За теб.
- Ще вдигнете тост за мен?
Разбира се, скъпа. Заслужаваш го.
Благодаря ви. Старая се.
- Ти си най-добрата.
- За Рейчъл. Тя е най-добрата.
За Рейч.
Успех, скъпа. Успех.
За теб, скъпа.
- Налей ми още от това.
- След малко си тръгваме.
За менижърката.
Удари ме в главата. Трябва да се връщам на работа.
Здравейте. Дойдох, както помолихте.
Седни.
Мислих много през последните 24 часа.
Виждате ли...
цял живот...
по някакъв начин съм била замесена с типове като Джио.
Хора, които ме оскърбяват
и ме нараняват
с ръце или с думи.
Понякога и с двете.
Разбирате ли?
И...
цял живот, никога не съм имала някого,
който да ме защитава от тези чудовища.
До снощи.
Исках да ви благодаря...
защото не бях осъзнала колко много се нуждая...
някой да направи това за мен.
Да бъде моят герой.
Исках да ви благодаря.
Това е.
Това исках да кажа.
Мег.
Ела тук. Седни.
Обещавам ти нещо.
Ако някой те докосне дори с пръст
и те нарани,
ще сторя с тях същото, което направих и с Джио.
Ще му счупя врата. Разбра ли?
Обещавам ти.
Винаги ще се грижа за теб. Винаги.
Благодаря ви.
Изчакай секунда.
Какво?
О, Боже.
- Сега.
- Влизаме.
Влизайте, влизайте!
Какво е това?
По-живо! По-живо!
Шибана кучка.
Полиция, не мърдай!
Ръцете на масата. Не мърдай.
- Хайде! Хайде!
- Отдалечете се от бара.
Ръцете на масата!
Не мърдайте!
Хвърли оръжието! Веднага!
Изкарайте ги оттук!
Кейт!
Дишай.
Погледни ме! Погледни ме!
Синът ми е мъртъв!
Горе ръцете.
Ръцете зад тила.
О, Господи, моля те, дишай.
Не се опъвай. Да тръгваме.
Полиция, не мърдай! Хвърли ножа.
Белите й дробове се пълнят с кръв.
Тя умира.
Не!
Джоуи младши, трябваш ми в кухнята.
Честит рожден ден, Рейчъл.
Какво правиш тук?
Обещахме си да се видим тук на рождения ти ден.
Обещание от някого, който се е представял за друг,
не значи нищо за мен.
За мен значи.
Имам много работа.
Имахме достатъчно доказателства
да те затворим за доста дълго време, а получи само изпитателен срок.
Какво мислиш, че е това? Случайност?
Не знам, Кейт. Имам много работа, ясно?
Имам нещо за теб.
Оценявам жеста ти, но искам да знаеш,
че не означава нищо за мен, без Мег.
- Ясно?
- Съгласна съм.
Защо три чаши?
Това символ на нещо ли ще е?
Не.
Точно сега не ми е до това?
Ще ме оставиш ли сама?
Рейчъл.
Какво?
Честит рожден ден.
Какво правиш тук?
Какво правиш тук?
Не можех да ти кажа,
защото трябваше да те убия.
Какво е това?
Нарушавам няколко закона...
но пре-рожденият ден е по-важен.
- Честит рожден ден.
- Честит пре-рожден ден.
Много ви обичам, момичета.
Обичам ви.
Обичам те, въпреки че си ченге.
Добре, сега е време да хапнем нещо.
Добре, запомнила си какво обичам.
Може направо да се омитаме и да забравим за храната.
- Не знам.
- Там ли е Лоренцо?
Може да идем да го фраснем.
Да набием всички.
Превод и субтитри: {s:28}Blink182