The Weight Of Water (2000) (Weight_Of_Water_1.sub) Свали субтитрите
Шон Пен
Островите, на Плитката Трагедия. Две млади жени са жертвите. Третата избягва.
Едно от най-сатанинските пръстъпления.
- Бягство и залавяне на убиеца.
ТЕЖЕСТТА НА ВОДАТА
Островите, на Плитката Трагедия. Две млади жени са жертвите. Третата избягва.
Едно от най-сатанинските пръстъпления.
- Бягство и залавяне на убиеца.
Островите на плитчините.
Не съм го направил !
Кълна се в бог, не съм го направил !
Тези жени винаги са били мили с мен.
Невинен съм !
Невинен съм ! Невинен съм !
Джон, ти ме познаваш.
Нямам нищо общо с никакво убийство.
Ще те убия !
Моля те. Трябва да ми повярваш.
Това ли е мъжът, който видяхте да извършва престъплението ?
Всичко е наред. Тук сте в безопастност.
- Господ ме обича.
- Дявола те обича.
Господ ме обича.
Господ ме обича. Господ ме обича...
Народът на Ню Хемпшир
срещу Луис Вагнер.
Моля повикайте първия си свидетел.
Народът призовава Евън Кристенсън.
И какво направихте, когато стигнахте Смътъноуз ?
Когато пристигнах в Смътъноуз Отидох до къщата.
- И влязох направо вътре.
- И какво видяхте ?
Видях жена си да лежи на пода.
Мъртва или жива ?
Еван, Еван !
Еван.
Майка ти изглеждаше малко уморена.
Ще се справи.
Ако не си свикнал да се занимаваш с 5 годишни...
Мислех, че всичко е за да се измъкнеш.
Сега ако ще ми се тревожиш за Били цял уикенд...
Добре, Томас.
Какво ?
Нищо.
Нямам търпение да видя Рич.
Доста време мина.
Уикенд с брат ми... Това е рядка чест.
Аз съм фотограф за списание.
Пишат статия за убийците.
Моят девер има лодка.
И си помислих, че може да ни откара до остров Смътъноуз.
- Където се случиха убийствата.
- Хей...
Оставихме дъщеря ни, при баба и.
Мислех, че е нещо като ваканция.
Джийн, това е Адалин.
Адалин, това е любимата ми доведена сестра.
- Любима и едниствена.
- Е подробности.
Рич ни запозна с новата си приятелка.
- Здравей.
- Здравей.
Не знаех, че ще води някой.
Това е съпругът ми Томас. Вие сте Далин, нали ?
Всъщност, вече сме се срещали.
Здравей, на вечерта на писателите, нали ?
- Да.
- О, да.
- Хей.
- Хей, много време мина.
Къде е отишло всичко.
Стария човек, лежи.
Хайде, ще те науча как да се гмуркаш.
Невъзможно беше да знаем, че ни остават 17 часа.
Или 12...или 3.
Това ли е ?
"Двете жени, били открити в кухнята,
удушени и нарязани с брадва."
"Нарязан" не е ли чудесна дума ?
Една от най-хубавите.
О, това е добро. "Голото тяло на Анита..."
"Анета"
"Голото тяло на Анета Кристенсен
било покрито с одеяло, сякаш убиеца не е можел
да гледа работата си докато си е пиел чая"
Представете си психиката, на човек, който може
да стои и да пие чай с две нарязани жени.
Това трябва да е кухнята нали ?
Къде са намерили телата ?
Да, ето...
там и...
тук.
- Помощ !
Здравей.
Помощ !
"Въпреки че, Луис Вагнер е осъден за убийствата...
делото е дискутирано повече от век.
Работя върху теория за "Освалд".
Адалин се надява да ни прочетеш нещо.
по късно, Томас.
Над каквото и да работиш...
ние не сме критици.
Много поети могат да напишат нещо
но повечето нямат куража
да се захванат с истински важни теми.
Даже не знам, кои са "истински важните" теми.
Изоставянето...
загубата, кастрирането...
Радвам се, че това никога няма да е мой проблем.
Шовинизма ?
Това е изтъркано, не мислиш ли ?
Какво ще кажеш за Иейтс ?
Празника на човешкото въображение.
- Магъосника. - Меланхолията.
Всичко е меланхолично.
"Стаята се върти с празнота
като неподрънкващ звънец." Валентин Иремогнер.
Мисля, че истински великите
използват думите така, че никога не, можеш да ги забравиш.
Да, така е.
"Да се разделиш с живота...
от дразнещи мистерий и сол на прах...
от гибелта, цигански очи...
и свещенната, горчива плът на дълго разкъсвани танцъори,
неопетнени, но не за дълго."
Тя го знае на изуст, Томас.
Откраднах, "горчива плът"
от Рич.
- Не си спомням да съм казвал това.
- Беше пиян.
Не мисля, че някога бих използвал тази дума.
Това е типично за теб.
Ти сигурно, четеш повече от всеки, който някога ще срещна.
Но винаги се преструваш, че предпочиташ да пиеш бира.
- На мач на Ред Сокс.
- Зависи кой е пиtчера.
Вагнер от къде е знаел, че мъжете няма да ги има ?
Съжалявам.Още мисля за убийствата.
Но Луис Вагнер... Мъжът който обесиха...
от къде е знаел, че жените ще са сами ?
Има да измине 12 мили обратно до брега.
Защо се е бавел да пие чай ?
И защо е покрил лицето на едната жена а на другата не ?
Убийците не се славят като най-интелигентните.
Може би очите и са били отоврени. И са го гледали,
обвинително.
Не е можел да понася тя да го гледа.
Значи, било е продиктувано от страст.
Но да използваш, брадва изисква интимност.
Помислете си...
колко близо трябва да си до жертвата...
вибрацийте в ръката,
и в дръжката, когато острието удря в кокала.
Топлата кръв разлята по лицето ти,
и да стойш над нея, да видиш израза на лицето и.
Ако е дошъл с целта да убие,
е нямало да вземе оръжие.
Мисля, че убиеца е бил влюбен в една от жените.
И убийството е било единствения начин за него да я има.
Това ми харесва.
Вагнер...Вагнер.
Той влезе в къщата.
Вагнер ?
Взе брадва,
- И замахна.
- О, господи.
Господ да ни е на помощ.
Анита...
Ранена ли е ?
Еван, Еван.
Добре ли е ?
- Марен...Марен?
- Еван...!
Тя добре ли е ?
Еван ! Еван !
Смешен беше начинът по който разбрах.
Дъщеря ни беше в болница.
Джийн имаше...
Предполагам, никой от нас не е обърнал достатъчно внимание...
на инфекцията, която е имала.
И докато се усетим, тя едва дишаше.
Открахме я в болница.
Беше пневмония.
Тя беше мъничка... само на 6 седмици...
и я изпонадупчиха цялата с тези тръбички.
Бореше се за всеки дъх.
И мисля, че в момент като този...
усещаш надеждата да преминава в скръб.
Добре казано, Томас.
И я бяха сложили в тази шибана кутия...
инкубатор... изглеждаше като клетка.
Какво има ?
Нищо.
После някой от комитета ми се обади в болницата.
Отидох до телефона и ми казаха, че съм спечелил.
Нямах представа, съжалявам.
Разбира се Били е добре сега... купища проблеми.
Но тогава беше толкова маловажно.
Не мисля, че знам какво е да спечелиш Пулицър.
Любовта никога не е толкова жестока както
когато си мислиш, че ще те напусне.
Томас !
Какво ?
Направил ли си нещо с виното ?
- Ще вечеря ме ?
- Виното ли ?
- Почти е време за ядене.
- Ето тук е.
Отвори го вместо мен, Томас. Ти си експертът.
Имаше отворена рана от дясно на челото
разделяща горната част.
Лявото ухо беше почти,
отрязано от главата.
По мое мнение, много тежък предмет
е причинил тези наранявания.
Най-вероятно брадва.
Единствените хора, който знаеха
че жените ще са сами онази нощ
са Емил Ингербретсън... защото го помолих
да каже на Марен, че няма да можем да се върнем...
и Луис Вагнер.
Кога пристигнахте в Америка г-жо Хотвед ?
Пристигнах преди 5 години със съпруга си Джон.
Той е рибар.
Напуснахме дома си защото ни казаха,
че това е страна пълна с възможности.
Не е това Джон.
Сигурен ли си, че не е това ?
Здравей !
Седни...
и си почини.
Нямаме пари за да се върнем.
Ще успеем.
Най-добрия лек за меланхолията е индустрията.
И въпреки, че вятъра духа с дни без да спре
и чайките не спираха да крещят,
ние намирахме сили от ритъма на нашия труд.
И от Господ.
Със съпруга ми свикнахме със самотата.
Не ми пречеше работата.
Никога не се оплаквах.
За това дойдох.
Вятъра отвяваше гласовете ни,
за това говорехме малко.
И със работата предполагам, че нямахме какво да си кажем.
По-добре да не рискуваш,
да зададеш неудобен въпрос
и да разкриеш рана,
която ще причини болка на някого.
Мисля, че е по-добре,
да си мълчиш и да не предизвикваш неприятности.
Знаех, че няма да мога да напусна острова.
Трябваше да си хапя бузите за да не се разплача.
Ако започнех, можеше никога да не спра.
Може ли едно питие, моля ?
Разбира се.
Островите, на Плитката Трагедия.
Две млади жени са жертвите. Третата избягва.Едно от най-сатанинските
пръстъпления.
- Бягство и залавяне на убиеца.
"Островите на плитчините."
Доклад, за делото и обвинението
на Луис Х. Ф. Вагнер за убийството на Анета М. Кристенсен.
На 6-я ден от март, 1873 общественоста бе поразена от новината, за убийството на две жени на "Островите на Плитчините" в пристанището Китъри, Мейн.
Трета жена едва не загинала при бягството от убиеца. Разследването скоро потвърди доклада до най-ужасните детайли.
"Островите на Плитчините" са група острови разположени близо до устието на река Писката, частично в Мейн и частично в Ню Хампшир.
Един от тях е наречен от много години "Мръсния Нос" и така е най-познат. Точно на този остров е извършена касапницата.
Подозрението бе паднало върху затворника, от показанията на жената.Той беше преследван до Бостън, арестуван, и доведен в Портсмут.
- Адалин...
- По-дяволите ! Бързо.
По-дяволите.
Господи ! Помощ !
Можеш ли да помогнеш ?
Господи.
- Нещо духа натам.
- Тук
- Благодаря.
- И тук.
Мерси.
Господи.
Мерси.
За какво е вълнението ?
За нищо.
Добре свършено.
Ха !
Никога не го взимай.
Има определена поезия във фотографията, на мислиш ли ?
Нали разбираш, да сложиш рамка около света ?
Представям си, че това е част от привличането,
между вас двамата.
И ти ли мислиш така, Томас ?
Има смисъл в това.
Винаги съм мислела, че е повече от животинско привличане.
Два скитника подсмърчащи един срещу друг в алеята.
Прекаляваш.
Мислех си какво държи хората заедно
за дълго.
Е как се запознахте ?
Томас ни запозна на вечеря.
Мисля, че се опитваше да се отърве от мен,
защото се държах като вманиачена.
Задавайки, прекалено много въпроси.
Две секунди по-късно се запознах с него и започнах да го питам
как си е получил белега.
Не можах да се сдържа, да не го забележа на снимката.
Онази на гърба на "Поеми Магдалин" ?
Изглеждаше, че щяло да бъде толкова лесно за него
да се обърне малко за да не се вижда.
Но не го е направил.
Той какво каза ?
Казах...
че имах злополука с кола когато бях малък.
Шофъора беше пиян.
Може би прекалено много се заглеждам в нещата.
Но си помислих, че имаме нещо общо.
Защото веднъж счупих прозорец с ръката си.
- Трябва ни още вино.
- Разбира се.
Сега се връщам.
Ще взема кърпа.
О, помощ !
Анета !
Моля те...
Томас ?
- Томас ?
- Хм ?
Не мисля, че той го е направил.
Какво ?
Убийствата. Не мисля, че Вагнер ги е извършил.
Жента е била, оцелялата...тя ги е убила.
Джен, трябва ми просто малко сън.
Не мога да спя на това скапано нещо.
Марен.
Да ?
Джон ? Какво е това ?
За теб е. Малко компания
- Харесваш ли го ?
- Да.
- Много го харесвам.
- Добре.
Благодаря ти.
Ще му викам "Риндж"
О...имаш писмо от вкъщи.
- Така ли ?
- Да.
Мислех си, че Еван никога няма да пише.
От сестра ми Карен е.
Баща ни е починал.
Идва в Америка.
Не може.
Нямаме друго легло и пари.
Всичко е наред.
Спестявах за нова шхуна.
Всичко е наред.
-Имаш морска болест.
- Да, малко.
Добре дошла.
Внимавай с това.
Лошо ми е от лодката.
Трябва ми чай и хляб.
Карен... как е брат ни ?
Добре е.
Това ли е всичко ?
Не ти ли е писал ?
Получихме едно писмо.
Едно писмо за всичкото това време ?
Изненадана съм.
Мислех, че брат ни им специално отношение към теб.
Сигурно е зает.
Не беше прекалено зает, за да е утеха за мен.
Отидохме на почивка по Великден.
И на театър. И на вечеря.
И отседнахме в хотел.
Чудесно се справя.
И относно парите.
Сигурно е, че скоро ще срещне някоя,
която ще му завърти главата.
Може би ще дойде до Америка.
Не ставай смешна.
Човек, който успява в собствената си страна
няма нужда да бяга.
Иначе добре ли е ?
Щастлив ли е ?
О, да Марен.
Никога не е бил по-добре.
Намерихме на Карен работа
в хотел Апелдор.
Надявах се работата да я занимава.
- Здравей.
- Здравей.
- Добре ли спа ?
- Да.
Явно ставам последна.
- Здравей.
- Здравей.
Мислех си, че може да звъннем на Били по-късно.
Току що го направих.
О !
Ами, можеше да ми кажеш.
Те отиваха в парка, казах, че ще се обадиш по-късно.
- Тя добре ли е ?
- Липсваме и.
Тя така ли каза ?
Така смятам.
Но няма значение. Ще се върнем утре.
Здравейте сега не можем да се обадим,
моля оставете съобщение след сигнала и ще ви се обадим.
Здравей, Джон.
Доведох приятел от Портсмут,
ще бъде с нас.
Има ревматизъм и се нуждае от помощ понякога.
- Но е добър помощник.
- И без това ни е тясно.
Влез Луис.
Луис Вагнер, госпожо.
От Германия ли си ?
Нядявам се да не ви преча.
Не не пречиш. Какво е още една пречка ?
Луис нека ти покажа стаята.
Ела.
Съжалявам, че съм толкова напрегнат.
Страхувам се, че скоро ще се грижиш за
мен и ревматизма ми.
Ще ти пречи ли повечко работа ?
Работата никога не ми пречи.
Може ли да ти видя ръцете ?
Силни са. Това е добре.
Понякога помага когато ми масажират ставите.
Ще ми помогнеш ли с това ?
Ако съпруга ми не възразява.
Ако не знае, няма как да възразява.
Чакат те на лодката.
Пак започва. Усещам го.
Ще ми помогнеш ли да си легна ?
Моля ?
Благодаря.
Добре, остави ме Томас.
Скъпи г-н Плейстед,
ще бъда в Портсмут на 15 Април,
и ще съм ви благодарен
ако може да се видим в кабинета ви следобеда.
Моля отговорете по пощата.
Искрено ваша Г-жа Джон Хотвед.
Не ти ли е горещо ?
Искаш ли да поплуваме ?
Погледни това. Кажи ми какво мислиш.
Какво е това ?
Писмо, от Марен Хонтвед до прокурора.
- Какво мислиш ?
- Нищо особено нали ?
- Погледни датата.
- 7-ми Април, 1875
Това е две години след делото.
С каква цел Марен ще се среща с прокурора ?
Добре предавам се.
Луис Вагнер е обесен 3 седмици
след като тя е написала това писмо.
Може би Марен не е можела да живее с вината.
И е искала да си признае преди невинен мъж да умре.
Да си признае ?
Мислех, че ще направиш няколко снимки.
- А не да отвориш делото наново.
- Не си ли любопитна ?
Да.
Искам да се върна на сушата за няколко часа,
да огледам съда на Портсмут.
Може би има запис на срещата.
Свършва ни виното.
Томас надминава себе си нали ?
Хей...
Добре ли си ?
Така си и помислих...
Никога не съм бил по добре.
"И в този ден те ще ръмжат срещу тях
какато ръмжи морето,
и ако някой погледне към сушата,
ще съзре тъмнина и болка,
и светлината от рая ще помръкне."
Добър, готвач си.
Не, не съм.
Отваратително е.
Трябва да съм глупак, за да го ям.
Мисля, че вече си по-добре.
Учудващо въстановяване.
Ти си чудесна.
Самотна ли си тук ?
Не. Разбира се, че не.
Тук е кучето ми Риндж.
Да, кучето ти.
То достатъчно ли е ?
И съпругът ми е тук също.
Първо кучето, после съпруга...
това е обикновения ред на нещата.
Трябва да пазите тези забележки за себе си г-н Вагнер.
И аз съм самотен Г-жо Хонтвед. За това попитах.
Много сте млада за да се женена.
Джон, не заслужава такава красива жена.
Направила съм малко сладкиш.
- Искаш ли малко ?
- Сладкиш ? Не мисля.
Вие сте единственото захарно изделие, което ме интересува.
Може би ще мога да "опитам" малко ?
Г-жо Хотвед, не се обиждайте.
Ще опитам само вас. Вас, не са ви опитвали много.
Прав ли съм ?
Трябва да си тръгваш.
Както желаете.
Бих направил всичко за да те имам.
А, обвиняемият прекрати ли неприличните си предложение ?
Не, не го направи.
Женските мотиви са винаги по-сложни от мъжките.
Значи мислиш, че Джен е права, че е била жена ?
Винаги е жената.
Не си представям жена да използва брадва.
- Лизи Бордън ?
- Тя беше оправдана.
Защото 12 мъже от журито не си представяха жена,
да използва брадва.
Марен сигурно е използвала брадва всеки ден за дървата.
Но защо ще ги е убила ?
Когато жена убие е обикновено съпруга.
По очевидни причини.
Но сестра си и зълва си ?
Няма много смисъл.
Има малко вероятност да са обесили правилния човек.
Хайде Рич. Какво е забавното в това ?
Извинете, не сте ли вие този писател ?
Да...Уилям С. Бъроус. Приятно ми е.
Прочетох "Поеми Магдалин" за часа си.
Какво мислите ?
Добри са.Наистина добри. Томас Джейнс, нали ?
Сега върху какво работите ?
Върху един сборник, но не казвайте на никого.
Това е брат ми Рич, Красавеца.
Може ли да дойда до съдебната зала с теб ?
Не е нужно.
Искам да дойда.
Добре.
Този г-н Вагнер е доста красив.
Изглежда, че много ме харесва.
- За това ли се усмихваш ?
- За бога, не.
Мислех си колко много ми харесва работата в хотела.
Да оправяш легла и да миеш гърнета ?
Не бъди груба.
Може би се усмихвам защото имам чудесна тайна.
- Тайна ?
- Бъди търпелива, Марен.
Ще разбереш, като му дойде времето.
Карен ? Моля те...
кажи ми каква е тайната иначе, ще умра от любопитство.
О, нищо особено.
Само дето получих писмо от брат ни.
Еван ?
Носиш ли писмото ?
Съжалявам, оставих го в стаята в Апелдор.
Какво ти беше писал ?
Само, че идва в Америка,
през октомври.
Найстина ли ?
Еван ще дойде ?
Казва, че иска да остане с теб и Джон.