Village Of The Damned (1995) Свали субтитрите
СЕЛОТО НА ПРОКЪЛНАТИТЕ
-Чу ли това?
-Кое?
Барбара?
Чу ли това? Мога да се закълна, че чух шепот.
Четеш ми мислите, това е.
Мислите ми звучат като шепот.
Така ли?
И какво си мислеше?
Че те обичам, докторе.
Като говориш така, забравям, че съм станал преди изгрев.
МИДУИЧ - НАСЕЛЕНИЕ 2 000 ДУШИ
Франк?
-Свърши ли снощи?
-Не.
Скъпи, шест без петнайсет е.
Важно е.
Добре.
Благодаря.
Това е всичко.
Хелиумът за балоните!
Ще взема бутилка от Харълдс веднага щом те оставя,
според инструкциите ти.
И за това ли съм помислила? Чудесно.
Започнала съм да схващам как да разпределям отговорностите.
Затова те направиха директор, г-жо Магу.
Предполагам.
-Не пуши, скъпи.
-Стига! Ще катастрофирам.
Ще откажа цигарите, когато решиш да забременееш.
Здравейте!
-Здрасти!
-Здравей.
-Внимавай.
-Идвам.
Внимателно.
Добре ли си?
Джил!
-Кой е готвачът?
-Оливър.
Чудесно, обичам изгорял хот-дог.
Благодаря. Кога се връща Бен?
След шест седмици, четири дни и девет часа.
-Внимавай да не го разсипеш.
-Няма проблеми.
Да го занесем там.
-Кали, как си?
-Радвам се да те видя, Франк.
Къде ми е хелиумът?
-Кажи, че ме обичаш.
-Не и докато не ми го дадеш.
Добре тогава. Веднага го нося.
-Готов си.
-Добре.
Това е Джил. Пазя квитанциите тук.
-Как я караш?
-Ти как си?
-Добре, до скоро.
-Ще се видим по-късно.
-Барбара!
-Франк!
Добро утро, Сам.
Вие сигурно сте Синди. Радвам се да се запознаем.
Искате ли да огледате?
Наистина ще ви хареса.
ХАРЪЛДС
-Харълд.
-Добро утро, докторе.
-Франк.
-Как си, докторе?
Ще ходиш ли на училищното празненство?
Трябва да отида до болницата в Бътлър за визитация.
Ще пробваш ли машината ми за мускули?
Показва на всички колко ти е силата.
Не знам.
По-добре да стоя отстрани и да ви гледам.
-Ще се видим.
-До скоро.
Благодаря, Джил.
Имаме нужда от акварелни бои.
Ще ги донеса.
Само го сложи на масата.
Акварелни бои. Добре.
ужас.
Недвижими имоти Пайн Клиф ПРОДАВА СЕ
КРАУН
МИДУИЧ 11 КМ
Цивилен пилот е забелязал дима.
След това дойдох и видях двама от моите полицаи да лежат тук.
Всички от другата страна на тази линия са в безсъзнание.
Някой е започнал да говори за химически оръжия,
друг е предизвикал паника и после се обаждате вие.
-Заповядайте.
-Вижте, там няма лаборатория.
Няма химически завод.
Няма токсични отпадъци. Няма атомна централа!
-Няма нищо такова тук.
-Добре.
Телевизионните станции не съобщават нищо. Никой не знае.
Добре.
Ще отида там и ще разгледам.
Ед.
-Пикапът на Франк Макгоуън?
-Каквото е останало от него.
-Добре, че не си бил в града днес.
-Какво става тук?
Никой нищо не знае, дори лекарката от правителството.
Тя доведе този целия цирк с нея, но те нищо не знаят.
Отиди там и виж какво става. Внимателно.
-Тук ли да стоя?
-Да, ние чакаме.
Добре.
Издърпайте го обратно! Изкарайте го оттам!
Издърпайте го!
-Назад!
-Извинете.
Падна като ударен с чук. Само това знаем.
-Може ли да е химически газ?
-Не е възможно.
Периметърът на засегнатата зона е ясно очертан.
Не се изменя.
-Докторе, това е д-р Сюзан...
-Върнър.
Като Търнър, само че с "В".
Епидемиолог от Националната научна фондация.
-Алън Чафи.
-Лекар?
Диша. Пулсът му е нормален. Просто е припаднал.
Дали е засегнат Мидуич?
-Предполагам, че да.
-Жена ми е в Мидуич.
От шест часа се опитваме да се свържем с тях. Никой не вдига.
Може ли някой да вземе проби от урината и кръвта?
-Каква е температурата?
-37.
Тръгваш ли? Добре.
Само внимателно. Някой да му даде одеяло.
Какво стана?
Барбара?
Слава Богу. Добре ли си?
Скъпа, добре ли си?
-Студено ми е.
-Ела. Да се прибираме вкъщи.
СТРОИТЕЛНА ФИРМА КРАУН
Не.
Небесни Отче,
събрали сме се да оплачем живота на тези,
отишли си неочаквано от нас.
Търсим причина и не намираме.
Израснахме убедени в могъществото на науката...
и когато се случи такова нещастие питаме: "Защо?"
Но тя не може да отговори.
Затова сега обръщаме очи към Небето...
и търсим успокоение в безграничната Божия милост.
Да се помолим.
"Боже, Ти, който си на Небето,
"да се свети името Ти,
"да пребъде царството Ти,
"както на Земята, така и на Небето.
"Дай ни днешния хляб...
"и опрости греховете ни,
"както ние ще простим на тези, що вдигнат ръка срещу нас,
"пази ни от изкушения...
"и ни избави от злото.
"Защото Твое е царството и силата...
"и величието вовеки веков.
"Амин."
Чували ли сте за Чарлс Форт?
Автор на книга за необяснимите неща.
Като жаби, падащи от небето, син сняг, червен дъжд...
Предлагате ми да го прочета?
Не. Просто...
Понякога мистериите са неразрешими.
Ами ако нещо такова стане отново?
Не знам. Какво ще правя? Мога ли да ви се обадя?
Разбира се, можете да ми се обадите.
Предлагам ви да прочетете сър Артър Конан Дойл.
Шерлок Холмс веднъж казва:
"Елиминирайте невъзможното и това, което остава,
"трябва да е истината."
Не е възможно.
Грешите. Направете го отново.
Няма проблем пак да направя теста, но...
И преди съм се чувствала така. Сигурно е някакъв вирус.
Мелани?
Какво има?
-Може да помогна.
-Не.
Не можете.
-Ето ги!
-Здравейте!
Свърши ни пиенето! Искаме още!
Как си?
Радвам се да те видя.
Здравей.
Бен, това е фантастично.
Кали, усмихни се.
Бен, след една година в Япония,
мислиш ли, че ще свикнеш с мисълта да си татко?
Здравей, докторе.
Казах: "Здравей."
-Откога стоиш там?
-Цяла вечност.
Лъжкиня.
Голям мъж.
Защо ме целуваш така?
Исках да разбера първа, затова използвах тест за бременност.
Те не са сигурни.
Отидох при д-р Корнрайт да се уверя.
Ще го отвориш ли?
Алън?
Имаш ли свободна минута?
Разбира се.
Резултатите са положителни.
Бременна си.
Опитваме се отдавна.
Слушай.
Искам да ти кажа нещо, преди да го чуеш от някой друг.
Много жени са забременели.
Много.
Много повече от нормалното.
Какво искаш да кажеш?
Нещо не е наред с бебето ми ли?
Не, нищо не го показва. Ти си нормална, здрава млада жена...
Алън, не ми говори като лекар.
Добре.
Всичките сте заченали в деня, когато сте били в безсъзнание.
Не!
ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА
Д-р Сюзан Върнър долетя от...
Това станало в деня, в който изгубихме съзнание, нали?
-Излезте и кажете нещо!
-Те не знаят със сигурност!
Те ще се родят деформирани!
Чакайте малко. Това не е вярно!
Извинете! Не е вярно. Няма причина за това.
Барбара и аз очакваме дете. Знаем как се чувствате.
Знаем какво мислите, затова ще ви кажа...
същото нещо, което казах на всеки поотделно.
Стандартните тестове не показаха никакви аномалии.
Нито една. Разбрахте ли?
Сега изслушайте д-р Върнър.
Тук е, за да говори с нас. Дами и господа, д-р Върнър.
Искам да започна с това, че сме много загрижени за вас.
Но всичко опира до вашите индивидуални решения.
И аз разбирам, че тези решения ще бъдат най-съкровените...
и трудни решения, които ще вземете през живота си.
Тъй като тези бременности предизвикаха голям интерес,
включително на Националния институт по здравеопазването,
на тези от вас, които решат да оставят децата,
ще бъдат платени всички разноски по раждането.
Също така ще получите месечна помощ в размер на $3 000.
Ако позволите детето ви да бъде изследвано на определен период.
Тези $3 000 на семейство ли ще бъдат?
Ами ако и съпругата, и дъщерята родят бебета?
Тогава ще получите $6 000.
$6 000?
Не искам да тълкувате тази помощ като някакъв натиск.
Решението е ваше.
Ако решите да абортирате, никой няма да ви спре.
Може да го направите при частен лекар.
Ако не можете да си го позволите, нашите лекари ще го направят.
-Изборът е ваш.
-Това значи да убием бебетата.
Добре ли си?
Бен ме напуска.
Не ми вярва.
Какво ще правиш?
Не мога да го задържа.
То не е от Бен.
Просто не...
Просто не разбирам.
Нещо много странно се е случило с всяка от нас, Кали.
Знаеш ли, те казват,
че дъщерята на Робъртс е девствена?
Какво ще правиш?
Не знам.
-Добре ли си?
-Да.
Беше само сън.
Добре.
Да заспиваме отново.
БОЛНИЦАТА НА МИДУИЧ
Какво става, докторе?
Нищо.
Изглежда са решили да родят бебетата.
Всичките?
Защо?
Много добър въпрос.
Продължавай да напъваш!
Точно така. Още малко.
Почти свършваме! Много добре.
Напъвай.
Точно така.
Чудесно се справяш! Поеми дълбоко въздух.
Дишай и напъвай!
Напъвай!
Хайде. Още малко.
-Напъвай, Барбара.
-Още малко. Още малко.
Напъни.
Помогнете!
Имаме проблем.
Сложете система веднага!
-Напъвай, напъвай!
-Хайде!
-Готово!
-Браво, Барбара!
Ето го.
Красиво е! Изглежда чудесно, скъпа.
Добре се справи.
Момиченце е, скъпа.
Добре е.
-Готово. Стисни тук.
-Ето, това е твоето бебе.
Красавец е.
Бен.
Вдишайте само веднъж. Кислород.
-Следи налягането й.
-Успокойте се. Хипервентилирате.
Докторе, довлечете си задника насам и ми помогнете!
Дръжте я!
Добре, точно така! Хайде, напънете се! Още веднъж!
Хайде, още малко!
Съжалявам. Мъртвородено е.
Вкарайте й глюкоза.
Всичко наред ли е?
Загубихме бебето на Робъртс.
-Господи. Как?
-Задуши се.
Асфиксия, причинена от пъпната връв.
Къде отнесохте бебето? Видях, че отнесохте бебето на Мелани.
Взех бебето за аутопсия. Не исках другите майки да видят.
Кръщавам те...
в името на Отца...
и Сина и Светаго Духа. Амин.
Взех те.
Да.
Да се помолим.
Господи, благодарим ти, че с водата на Светия Дух...
даряваш своите слуги с опрощение на греховете им...
и ги водиш по пътя към спасението.
"Подкрепи ги, Боже, със Светия Дух.
"Дари ги с разум и любознателност,
"с волята и постоянството...
"да те обичат,
"и да се чудят и радват на творенията Ти. Амин."
Амин.
Добро момиче.
Доброто ми момиче.
Косата е равна от едната страна, а от другата образува нещо...
-подобно на буквата "Д".
-Точно така.
Космите са... Не знам. Необичайно меки.
Какво мислите за ноктите й?
По-равни са от обичайното.
Има ли резултати от теста на ДНК?
Общи генетични характеристики.
Все едно са заченати от един и същи родител.
Много е рано да се каже нещо окончателно.
Бебе.
Какво правиш?
ДЕЙВИД
Можеш да напишеш името си?
Как си го направил?
Как може момчето на мама...
да напише името си?
Скъпа, опари ли се?
Стигнахме.
Отиваме да видим нашата приятелка Мара.
Барбара?
Да не си полудяла?
Скъпа, ще ми кажеш ли какво се е случило?
Недей!
Не! Господи, не!
Разбрах, че са се случили някои неща в Мидуич.
Да.
Децата са започнали да контактуват с обществото.
Имало е няколко случая...
Нещастни случаи и самоубийства,
които може би са причинени от децата.
Но те не са вследствие на директен контакт.
Опитвам се неуспешно да въвлека д-р Чафи в програмата.
Дъщеря му е водачката, нали?
Сигурно е много зает.
Личните съображения не са важни, нали?
Възможността да изучаваме тези деца е нещо по-важно...
от всякакви съображения.
Нека говорим направо.
От интерес за националната сигурност е да продължим...
с внимателното наблюдение на тяхното развитие.
Искам бюджет за още една година.
НЕ СЕ ДАВА ПОД НАЕМ
ГИМНАЗИЯ НА МИДУИЧ
БОЛНИЦАТА НА МИДУИЧ
Добър ден, деца.
Защо се усмихвате?
Опитвате се да скриете чувствата си от нас.
Колко дълбоко виждаш?
Всичко, което става в главата ви.
Но процесът, при който се формират думите ни убягва.
Защо споделяте едни чувства, а криете други?
Няма ли да е много шумно, ако казваме всичко, което мислим?
Ще сложа по една капка в очите ти, няма да боли.
Съжалявам. успокой се!
Ще ти измия окото!
Отвори си очите! Всичко е наред!
Наред е!
Как е лекарката?
Изгаряне на роговицата.
Най-вероятно ще остане сляпа.
Как е станало?
Не си спомня.
Ще бъде записано като нещастен случай.
Били са децата.
Няма доказателства.
Искам да знам...
дали хората от града са в безопасност?
-Какво могат да ни направят?
-Алън?
-Здравейте.
-Това трябва да спре.
Не бива да стоят в нормалните класове.
Става опасно, другите деца не могат да учат.
Вие може да им преподавате.
Те ви уважават.
уважават?
Не. Те дори не знаят значението на тази дума.
Защо си губите времето? Нищо не можем да променим.
Имаме нужда от вас.
На какво ще ги науча?
На какво мога да ги науча?
На човещина.
На човещина.
Здравей, скъпа.
Хайде.
Няма смисъл да ставаш емоционална.
Аз съм достатъчно голям да се оправям сам.
Не искаш ли да ми кажеш какво стана в клиниката днес?
Защо трябва да изпитвам чувства в този момент?
Каква е тази дума, за която мислиш?
Какво значи "съчувствие"?
Ако някога съм чувствал болка,
трябва да знам какво им е на другите, които чувстват болка.
Да.
Лека нощ.
Какво има?
Искаш ли?
Съжалявам.
Още не мога да го преживея.
"Господ каза:
"Нека създадем човека...
"по наш образ и подобие."
Но този "образ" не е нещо външно,
иначе всички статуи или фотографии щяха да бъдат хора.
Става въпрос за вътрешния образ.
За духа, за душата.
Събрали сме се днес...
да си спомним за вътрешната красота...
на тази, която не издържа.
Мелани Робъртс...
загуби този свой образ на създание...
родено от Божия дух.
Но какво да кажем за тези сред нас,
които нямат индивидуален дух...
или души?
Те имат една душа,
която споделят помежду си.
Един дух.
И те изглеждат като хора.
Но по природа не са.
Какво правиш тук?
Търся бебето.
Онова, което е било родено с нас.
Което е умряло.
Откъде знаеш за това?
Бебето не е тук.
Взеха я.
Къде?
Не знам.
Имаш ли спомени за бебето?
Но това те измъчва.
Боли да загубиш някой, когото обичаш.
Тя трябваше да е с мен.
Ние щяхме да сме заедно.
Откъде знаеш?
И ти си загубил някой.
БАРБАРА ЧАФИ обичана майка и съпруга
ГИМНАЗИЯ НА МИДУИЧ
Май че мога да им преподавам.
Ще опитам.
Не съм споменавала на Дейвид за бебето на Робъртс.
Добре.
После той каза: "Тя трябваше да е с мен."
Какво значи това?
Не знам.
Дали се събират...
като полови партньори?
На какво мога да науча такива умни ученици?
Физиология на човека?
Това поне е нещо, което знам.
Някой от вас знае ли как работи окото?
По какъв начин виждаме или...
Какво друго може да прави окото?
-Очите са...
-Очите са прозорци към душата.
Да.
Точно така. Виждам, че си чела пословици.
Аз говорех с Робърт.
Очите са прозорци към душата.
Щом предпочитате да говорим за философия вместо за физиология,
-значи ще говорим за душата.
-Алън.
Извинявай.
Можеш ли да дойдеш до офиса ми за малко?
Идвам веднага.
Докато отсъствам, вземете по един том от енциклопедиите...
и се опитайте да научите нещо за нашата култура.
Знам стратегията ви.
Знам какво правите.
Откакто сте тук, ви наблюдавам.
Гледам как хората напускат града.
Гледам как нещата загиват.
Вие не сте прави. Нито един от вас.
И скоро някой ще направи нещо по въпроса.
Не ми харесва начинът, по който ме гледаш, момче.
И аз имам оръжие, и не съм единственият.
Един ден някой ще се качи на покрива...
и ще започне да ви убива.
Един по един.
Няма ли да направиш нещо?
Няма ли да почнеш да пищиш като другите малки копеленца?
Направи нещо, по дяволите!
На татко - от мама
Ще настъпят промени.
Боже, помогни ни.
Децата са го направили.
Знам, че са били те.
И дъщеря ми е била замесена.
Какви са те?
Първо мислех, че е вид мутация.
Някакъв неочакван еволюционен скок.
Беше свързано с общото им съзнание,
но не можех да си обясня припадането.
Или пък масовите забременявания.
Мидуич не е единствената колония на такива деца.
В градче в северна Австралия, 30 бебета се раждат в един ден.
И умират десет часа след раждането.
В ескимоска колония близо до Анкоридж се раждат 10 деца.
Има 20 новородени в селце близо до иранско-турската граница.
Всяко от тези места е отдалечено,
изолирано и във всяко има общ случай на загуба на съзнание.
И от колко време знаете за това?
Според мен има три хипотези.
Първата: партеногенеза.
Създаването на зародиш без да има оплождане.
Знам. И аз не вярвам.
Втората: Знаем че ЦРУ е давало ЛСД на хора, които не са знаели,
за да изучи ефекта на психотропите върху гените.
Може правителството да е организирало припадъка...
и после изкуствено е оплодило жените с някаква супер сперма.
Първо са ги повалили, после са ги оплодили.
А третата вероятност?
Ксеногенеза. Имплантиране.
Износването на чуждо оплодено яйце от родителя.
Или да го нарека домакин?
Върни се в програмата.
Това не е само начин да предпазиш дъщеря си. Това е...
нещо много по-голямо.
Трябва да изтласкаш това в подсъзнанието си.
Не мисли за него, когато си до тях.
-Не им давай да четат мислите ти.
-Защо не ни казахте?
-Защо не ни предупредихте?
-Защото не можех.
Не можех.
Ако някой друг знаеше и децата щяха да знаят.
Прекарах години от живота си, изграждайки стена около това.
Криех го, за да не разберат какво има в главата ми.
Но силата им растеше и те стигаха все по надълбоко.
Имам нужда от помощта ти. Моля те,
върни се в програмата.
Взехме решение.
Обсъждането няма да промени плановете ни.
Ще живеем в изоставения хамбар извън града.
Ти ще ни носиш продукти.
Не можеш да ни спреш, знаеш го.
Не се опитвай.
Обсъждали сте ни с д-р Върнър.
Какво ти каза тя?
Криеш нещо.
Няма да те пусна.
-Нямаш право на избор.
-А ти?
Не трябва винаги да правиш това, което ти казват.
Ние сме едни и същи.
Не сте.
Ти си Дейвид. Ти си различен.
Дойдох да взема Джули. Виждали ли сте я?
В хамбара ли е?
Добре.
Добре ли си?
Съжалявам.
Нищо ти няма, нали?
Джули не иска да дойде с теб.
Не ми пука какво иска Джули. Майка й е обезумяла.
Ще я върна вкъщи.
ПЕТРОЛНА ЦИСТЕРНА
Станал е някакъв голям инцидент край хамбара, докторе.
Алън, чакай!
Казаха ми, че другите градове с такива деца са били унищожени.
-Какво? Всичките?
-Заедно с всички в тях.
Иначе децата са щели да разберат.
-Не е имало предупреждение.
-Какво ще стане с Мидуич?
Казаха ми да събирам багажа и да тръгвам.
Напускам тази вечер. Ти направи същото.
Още един човек е мъртъв.
Защо ни мразиш толкова много, Мара?
Не става въпрос за омраза. Това е биологично задължение.
Ти мислиш какво е станало с другите.
Тогава действията ни не бива да те изненадват.
Ние трябва да оцелеем на всякаква цена.
Ние сме единствените сега.
Не виждам защо да не постигнем споразумение.
Защо да не заживеем заедно?
Ако това стане, ние трябва да доминираме.
Това е неизбежно.
Вие ще се опитате да ни елиминирате.
Ние сме създадени от една и съща сила.
Сега сме поставени един срещу друг, за да видим кой ще оцелее.
-Това е жесток спорт.
-Животът е жесток.
Ние се храним един с друг, избиваме се, за да оцелеем.
Не съм съгласен с теб.
Мисля че адаптацията е ключът към оцеляването.
Сътрудничеството, мирното съжителство...
и състраданието.
Мислиш, че вашето оцеляване зависи от чувствата ни?
Да ви съжаляваме ли?
-Да споделяме болката ви?
-Трябва да чувствате!
Трябва да чувствате нещо!
Без чувства сте нищо.
Второразредни подобия на един по-висш организъм.
Ние ви превъзхождаме, защото можем да обичаме.
Без състрадание, вие сте обречени.
Емоцията ни е чужда. Това не е в нашата природа.
Не съм сигурен, че си права.
Знаеш за другите колонии.
Значи, общо взето...
си наясно...
какви сме.
Да.
Значи въпросът сега е...
да те оставим ли да живееш?
Внезапно започна да мислиш за океан.
Блокираш мислите си много ефективно с този образ.
Ние трябва да си тръгнем оттук, да се разделим и да се пръснем.
Скоро ще достигнем фаза, в която ще можем да формираме колонии.
Ти ще измислиш начин да ни измъкнеш оттук.
А ако ви откажа?
Ти си затворник на своя морал...
и няма да можеш да ни излъжеш.
Знаеш го.
Нали?
Татко?
Да.
Да, знам това.
Приготви се.
Трябва да тръгнем тази вечер.
Мислиш за тази, която умря.
Тя щеше да е моя партньорка.
Вярно е.
Без партньорка ти не си важен за нас.
И развиването на емоции у теб е обезпокоително.
Не можем да те оставим тук.
Време е да разрешим това.
Побързайте!
"Изгони всеки възгордял се и смири духа му...
"и смачкай нечестивите, там където стоят!"
-Това е последното.
-Добре, тръгвай.
"Изпрати ги на долния свят.
"Нека само ти кажа,
"че дясната ти ръка ще ти донесе победа!"
Радвам се, че си тук.
Исках да говоря с теб. Мисля, че мога да ти помогна.
Трябва да спрете! Моля ви!
Трябва да спрете! Сара, моля те!
"Очите ти от плът ли са?
"Виждаш ли с тях това, което и човекът вижда?"
Опасност - експлозиви
Обявена е тревога.
Върнете се по къщите си...
и останете там до второ нареждане.
-Ела! Хвани ме за ръката!
-Хайде!
Или ще бъдете арестувани.
Обявена е тревога.
Бъди си вкъщи!
Децата са убили Сара.
И Сюзан. Намерих я в клиниката.
Полицията е на път за хамбара.
Тръгнали са за децата. Трябва да ги спрем.
-Не. Може да те ранят.
-Трябва да опитаме!
Щатската полиция не може да направи нищо на децата.
Сега ме чуй.
Има друг начин.
Нещо се случи днес.
успях да блокирам Мара да не ми чете мислите.
-Как?
-Помислих си за океана.
Представих си гледката от твоята къща.
Нали си спомняш как мечтаехме с Барбара там?
Стояхме на скалите и...
пред нас се простираше нещо много по-могъщо от нас.
Този образ изникна в съзнанието ми и те не успяха да го пробият.
Мога да го направя отново. Мога да построя стена.
Мога да построя стена и да ги заблудя.
Какво ще правиш?
Единственото, което ни остава.
Не.
Не и Дейвид!
Той не е един от тях! Не!
Множество заподозрени. Възможно убийство.
Всички екипи да се свържат с централата.
41-А, чувате ли ме?
На позиция сме. Пращайте ги.
Прието, тук 2-А. Разбрах. Чакайте ни.
Какво чакаш?
Получи заповедите.
Излизайте!
уПРАВЛЕНИЕ НА ЗАТВОРИТЕ
-Още смърт.
-Оцеляване.
Кажи ни какво си подготвил за нас.
Нямах много време.
11:22 е.
Защо си така нетърпелив?
За приготовленията.
Да. Всъщност аз...
Забравил съм бележника си в колата.
Няма ли кой да излезе и да вземе...
бележника ми от предната седалка на колата?
Не.
Не мога да видя какво мислиш.
Ами аз...
се чудех кой ще излезе да вземе бележника ми от колата.
-Дейвид.
-Не.
Ти успешно блокираш мислите си.
Мислиш...
за тухлена стена.
Защо все гледаш часовника?
Хайде.
-Тръгваме.
-Майко, не.
Заеми си мястото.
Спрете! Не я закачайте!
Отведи го!
Тръгвайте! Хайде!
Не се тревожи.
Ще отидем някъде, където никой няма да ни познава.