Vertigo (1958) (Vertigo cd2.txt) Свали субтитрите
Сега аз съм отговорен за Вас.
Китайците казват,че който веднъж спаси живота на някого
е отговорен за него завинаги,сега аз съм този.
Трябва да знам.
Знам толкова малко.
Вървя по дълъг коридор,
където някога са висяли огледала, а сега парчета счупени стъкла,
когато стигам до края на коридора,
там няма нищо друго освен тъмнина.
Знам само,че когато навляза в тъмнината,
ще умра.
Никога не стигам до края. Винаги се връщам.
-Освен веднъж.
-Вчера?
И Вие не знаете какво се случи преди да дойдете на себе си при мен?
Вие не знаехте къде бяхте.
Но помните сцените,парчетата стъкло.
-Мъгляво.
-Какво си спомняте?
Има една стая,
и аз седя там сама.
-Винаги сама.
-Какво друго?
-Гроб.
-Къде?
Не знам.Гробът е отворен и...
аз стоя до надгробния камък и гледам вътре.
-Това е моят гроб.
-Откъде знаете?
-Просто знам.
-Има ли име върху надгробния камък?
Не.
Не,той е нов и чист,и чака.
Какво още?
Тази част мисля,че е сън.
Има кула и камбана,и градина долу.
Изглежда е в Испания,
испанско село.
Изведнъж всичко изчезвза.
А портрет?
-Виждате ли портрет?
-Не.
Да можех само да открия разковничето,началото,
и да сглобя всичко,тогава...
и да го обясните?
Трябва да има разумно обяснение.
Ако бях луда,то това щеше да е подходящото обяснение,нали?
Не съм луда!Не съм луда! Не искам да умирам.
Някой се е вселил в мен и ми казва,че трябва да умра.
Скоти,не ме пускай.
Тук съм.Държа те.
Толкова ме е страх.
Не ме оставяй.
-Остани при мен.
-Винаги.
-Здравей,Джони!
-Здравей.
-Получи ли съобщението ми?
-Да,получих го.
Ще ти донеса нещо за пиене.
Добре.
От кога пъхаш послания под вратите на мъжете?
Откакто не успявам да се свържа с тях по телефона.
За човек,който е без работа, ти си работлива пчеличка.
Къде беше тези дни?
Само тичах насам-натам.
-Къде?
-Наоколо.
Откъде това отчаяно желание да ме видиш?
Просто написах:"Къде си?"
Не ми звучи много отчаяно.
Има обаче известна нотка.
Мислех си,че ако те поканя да пийнем и хапнем по нещо,ти
би могъл да ме поканиш на кино.
Звучи ми справедливо. За какво ще си говорим по време на вечеря?
За разни неща.
Какво съм правил ли?
Само,ако искаш.
Няма да разговаряме за нищо,за което не искаш.
Естествено.
Е,какво прави?
Ходих насам-натам.
А ти какво прави?Благодаря,съкровище.
Прекарах чудесно времето си.
-Върнах се при първата си любов:рисуването.
-Радвам се за теб.
Винаги съм казвал,че си прахосваш времето в отдела на Десоус.
Това е работа.Но съм наистина развълнувана по този повод.
За какво става въпрос?Натюрморт?
Не.Всъщност не.
Искаш ли да хвърлиш един поглед?
Бих искала да ти я подаря.
Това не е смешно,Мич.
Просто мислех...
Да отидем на кино някой друг път.
Мари Ууд,какво направи!
Идиотка!
Глупачка!
Мадлен!Нещо не е наред ли?
Трябваше първо да позвъня,но исках да те видя,да бъда с теб.
-Защо?Какво се е случило?
-Сънувах онзи сън.
-Той отново се появи.
-Всичко ще се оправи.
Всичко отново ще бъде наред. Ще ти донеса едно бренди.
Изпий това.
Като лекарство.
Ето така.
Беше сън.Отново си будна. Вече всичко е наред.
Можеш ли да ми го разкажеш?
Кулата и камбаната бяха там и старото испанско село.
-И?
-Беше толкова ясно,като при първия път.
После.
Имаше селски площад и поляна с дървета...
и една белосана църква с манастир.
Зад зеленината имаше голяма сива дървена къща,
с парапет и балкон над малката градина,
а наблизо конюшня със стари карети вътре.
По-нататък.
В края на поляната имаше белосана каменна къща
с малко пиперено дръвче на ъгъла.
И стар дървен хотел от добрите стари калифорнийски времена.
И салон.Тъмни,масивни колони с висящи газови лампи.
-Да.
-Това всъщност е всичко.
Това не е сън.
Ти вече си била там.Видяла си го.
Не,никога.
На 160 км от Сан Франциско има една стара испанска мисия,казва се
Сан Хуан Батист и е съхранена така,
както преди 100 години,като музей.
Помисли внимателно,съкровище.Помисли.
-Ти вече си била там.Видяла си го.
-Никога не съм ходила там.
-Какво е това?Никога не съм била там.
-Помисли.
Продължи по-нататък със съня. Какво те плаши?
Аз стоях на поляната сама и търсех нещо,
запътих се към църквата,
но ме обгърна мрак и бях сама в тъмнината,
бях въвлечена в нея и се борех да се събудя.
Всичко ще се оправи.
Сега вече имаме изходна точка.
Днес следобяд ще те заведа при мисията.
Когато я видиш,ще си спомниш.
Това ще сложи край на съня,ще го разруши, обещавам.
Става ли?
-А сега,хайде.Ще те заведа у дома.
-Не.Всичко е наред,добре съм.
Ела пак около обяд.
КОНЮШНЯ
Мадлен,къде си?
-Тук при теб.
-Това е действително!
Не е съвсем същото,както преди 100 години
или преди една година,или шест месеца,или когато и да си била тук.
Сега,Мадлен, помисли,кога си идвала тук.
Нямаше толкова много карети.
Имаше коне в обора,един кафяв,два черни
и един сив.
Беше любимото ни място,но
не трябваше да си играем тук.
Сестра Тереза ни се караше.
Виж.Ето го твоят сив кон.
Трудно би могъл да излезе от обора без пришпорване.
Виждаш ли ?За всичко си има отговор.
Опитай,Мадлен.
Опитай заради мен.
-Обичам те ,Мадлен.
-И аз те обичам.
-Но е твърде късно.Твърде късно.
-Не.Можем да бъдем заедно.
Не,твърде късно е.Всичко е предопределено.
Не трябва да правиш абсолютно нищо.
Не трябва нищо да правиш.
Никой няма власт над теб. При мен си на сигурно място.
Не.Твърде късно е.
Не е справедливо.Твърде късно е. Не трябваше да става така.
Напротив,трябваше.Ние се обичаме. Само това има значение.
-Моля те,остави ме да вървя!
-Чуй ме.
-Вярваш ли ми,че те обичам.
-Да.
Ако ме изгубиш,искам да знаеш,че
винаги съм те обичала и винаги съм искала да те обичам.
Няма да те изгубя.
-Остави ме сама да отида в църквата.
-Но защо?
Господин Елстер,който се опасявал,че съпругата му е с нестабилно психическо здраве,
придприел предпазна мярка-тя да бъде наблюдавана от господин Фергюсън-
от страх,че нещо би могло да й се случи.
Чухте,че господин Елстер обмислял
дали да даде съпругата си в клиника за душевно болни,
и по дози начин да повери душевното й здраве в ръцета на квалифицирани специалисти.
Господин Фергюсън,бивш полицай,изглеждал...
подходящ за телохранител.
Но както разбирате, това бил злощастен избор.
Въпреки всичко ще се съгласите,че съпругът няма вина.
Неговото колебание да осигури медицински грижи произтичало от необходимостта
за събиране на по-нататъшна информация относно нейното поведение,
която той се надявал да получи от господин Фергюсън.
Той е предприел всички възможни мерки да предпази съпругата си.
Но не успял да прецени трезво проблема на г-н фергюсън,
неговата фобия,която го прави безполезен
тъкмо в моментите,когато има най-голяма нужда от него.
Относно господинн Фергюсън
трябва да чуете неговия бивш началник,
детектив капитан Хенсън от големия град на север,
да дава оценка за характера и способностите му.
Капитан Хенсън бе положително настроен.
Той определи като "нещастен случай" факта,
че веднъж вече при подобни обстоятелства
г-н Фергюсън бе допуснал негов колега-полицай да загине.
Разбира се,трябва да признаем,че г-н Фергюсън
веднъж вече бе спасил живота на тази жена,
когато тя в объркването си се хвърлила в залива Сан Франциско.
За жалост,знаейки за нейната склонност към самоубийство,
той не е направил всичко възможно да предотврати нещастието.
Но ние не сме тук,за да обсъждаме липсата на инициатива у г-н Фергюсън.
Той не направи нищо,
а в закона се казва малко по повод случаите,когато е извършено бездействие.
Но неговото странно поведение, след като е видял нейното падане,
трябва да се вземе под внимание при издаването на Вашата присъда.
Той не е останал на мястото на смъртния случай. Тръгнал си е.
Той твърди,че му е причерняло и не е бил на себе си,
докато не се съвзел в своя апартамент в Сан Франциско няколко часа по-късно.
Можете да вярвате на това или не.
Или можете да смятате,че след като отново е допуснал някой да загине,
той не е могъл да понесе трагичния резултат от своя собствен проблем...
и е избягал.
Това няма нищо общо с Вашата присъда.
Това е въпрос между него и неговата съвест.
Въз основа на душевното състояние на Мадлен Елстер,
начина на нейната смърт, заключението от аутопсията,която
потвърждава причината за смъртта й
трябва да отсъдите.
Господа,можете да се оттеглите.
Изчакайте,г-н Джоунс.
-Взехме решение.
-Благодаря.
"Съдебните заседатели смятат,че Мадлен Елстер е пристъпила към самоубийство
в момент на умопомрачение."
Присъдата Ви е регистрирана. Свободен сте.
-Да тръгваме,Скоти.
-Мога ли да поговоря с него за минута?
Моля.
Съжалявам,Скоти.Не беше леко.
Той нямаше право да ти говори така .
Отговорността беше моя. Не трябваше да те въвличам в това.
Не,не трябва да ми казваш нищо.
Тръгвам си,Скоти!
Не мога да остана тук.
Ще приключа нейните и своите дела
и ще замина,колкото се може по-далеч.
Може би в Европа.
Вероятно никога няма да се върна.
Довиждане,Скоти.
Ако мога да направя нещо за теб,преди да замина...
Те нищо не разбират.
Само ние с теб знаем,кой уби Мадлен.
Хайде,Скоти.Да излизаме.
Моцарт,Волфганг Амадеус Моцарт.
Дълго разговарях с дамата от музикалната терапия...
и тя каза,че Моцарт е точно за теб,за да
продухаш паяжините от мозъка си.
Тя го каза.
Лесно им е на тях,Джон.
Те имат музика за алкохолици, музика за меланхолици,
музика за хипохондрици.
Кой знае какво щеше да се случи, ако доказателствата по погрешка бяха сменени.
Взела съм много със себе си,можеш да гледаш,каквото ти харесва.
Затваря се автоматично.
Джони,моля те,опитай.
Опитай,Джони.
Не си изгубен.Мама е тук.
Време ли е ?
Ще дойда пак,Джон.
Да го изключа ли?
Ти дори не знаеш,че съм тук,нали?
Но аз съм тук.
Сестра,мога ли да поговоря за малко с лекаря?
Докторе,госпожица Ууд.
Влезте,моля?
Да,госпожице Ууд?
Докторе,колко време ще Ви трябва,за да го върнете в реалността?
Трудно е да се каже.Най-малко шест месеца. Може би година.
Зависи от него.
-Той не иска да говори.
-Не.
Страда от остра меланхолия,
съчетана с комплекс за вина.
Самообвинява се за това, което се случи с жената.
Знаем малко за предисторията.
Мога да Ви кажа само едно:той я е обичал.
Това още повече усложнява нещата,нали?
Още един проблем:той все още я обича.
Искате ли да знаете нещо?
Не вярвам Моцарт да му помогне.
-Откъде имате тази кола?
-Моля?
Купих я от господина,който живееше тук.
Г-н Кевин Елстер.Купих я от него,когато се изнесе.
Познавахте него и жена му!
Лоша работа.Не ги познавах.
-Вярно ли е,че Вие наистина...
-Съжалявам.
-Добър вечер.
-Добър вечер.
Дайте ми скоч със сода.
-Да,моля?
-Мога ли да Ви задам няколко въпроса?
-По какъв повод?Кой сте Вие?
-Казвам се Джон Фергюсън.
Това анкета ли е?
-Бих искал да знам някои неща.
-В хотела ли сте отседнал?
Не.Видях Ви,когато влизахте,и така...
Да,така си и мислех.Флирт.
Сигурно имате слаби нерви,щом сте ме проследил до хотела и стаята ми.
-Сега си вървете.
-Моля Ви.Искам само да поговорим.
Ще започна да викам.
Не искам да Ви сторя нищо лошо. Честно.Обещавам.
Моля Ви.Искам просто да поговорим.
-За какво?
-За Вас.
-Защо?
-Защото ми напомняте за някого.
Това вече съм го чувала.
Приличам Ви на голямата Ви любов,която
Ви е напуснала заради друг,Вие
все още сте влюбен в нея.
Тогава ме виждате и всичко пасва.
Изобщо не сте далеч от истината.
-Това обаче при мен не минава.
-Моля Ви,нека да вляза.
Можете да оставите вратата отворена. Искам единствено да поговорим.Моля Ви.
Е добре,но Ви предупреждавам. Мога да крещя много силно.
Не е необходимо.
Не ми изглеждате като Джак Изкормвача. Какво искате да знаете?
-Името Ви.
-Джуди Бартън.
-Коя сте Вие?
-Просто момиче,което работи за Магнинс.
-От кога живеете тук?
-На квартира съм.Това е всичко.
-Но не живеете отдавна тук?
-Напротив,вече три години.
-Къде живеехте преди това?
-Салина,Канзас!
Вижте,какво означава това?Какво искате?
-Искам само да разбера коя сте.
-Казах Ви.
Казвам се Джуди Бартън. От Салина,Канзас съм.
Работя за Магнинс и живея тук.
Трябва да го доказвам ли?
Е добре,ето шофьорската ми книжка, допусната: Канзас.
"Джуди Бартън,номер Z296794."
"425 Мейпъл авеню,Салина,Канзас."
Виждате ли адреса? Това е този адрес.
Шофьорска книжка,издадена на 25.май.1954 в Калифорния.
Може би ще ми вземете и отпечатъци? Това вече достатъчно ли е?
Във всеки случай,искам вече да си вървите.
Много страдате от това ,нали?
Наистина ли изглеждам като нея?
Тя е мъртва,нали?
Наистина съжалявам!И за това,че Ви крещях.
Да,това съм аз с майка ми.
А това е баща ми.
Той почина.Майка ми се омъжи повторно, но аз не харесвах онзи тип
и затова заминах за Калифорния.
От три години съм тук.
Наистина.
-Искате ли да отидем на вечеря?
-Защо?
-Мисля,че Ви го дължа.
-Нищо не ми дължите.
-Искате ли?Заради мен?
-Вечеря и какво още?
-Просто вечеря.
-Защото Ви напомням за нея?
Защото за мен ще е удоволствие да вечерям с Вас.
И преди съм имала такива срещи.
Ако трябва да съм честна,вече имам уговорка. Е,добре!
Ще си взема колата.След половин час ще се върна.
-Ще ми дадете ли време да се преоблека?
-Един час?
Скъпи ми Скоти!
Ти все пак ме намери.
Моментът,от който се боях и на който се надявах.
Питах се какво бих казала или направила,ако те видя отново.
Исках да те видя поне още веднъж.
Сега си заминавам и ти можеш да спреш да ме търсиш.
Моля те ,не премисляй повече. Нямаш за какво да се упрекваш.
Ти беше жертвата.
Аз бях средството,а ти жертвата в плана на Келвин Елстер да премахне съпругата си.
Той избра мен за тази роля,защото приличах на нея.Обличаше ме по същия начин.
Той беше в безопасност,защото тя живееше извън града и рядко идваше насам.
Избра теб като свидетел на самоулийството.
Историята за Карлота беше отчасти истина, отчасти измилица,
за да дадеш показания, че Мадлен е искала да посегне на себе си.
Той беше запознат с болестта ти.Знаеше,че няма да можеш да изкачиш стъпалата в кулата.
Беше планирал всичко толкова добре. Не направи нито една грешка.
Аз допуснах грешката.Влюбих се.
Това не беше предвидено в плана.
Аз още те обичам и толкова ми се иска и ти да изпитваш същото към мен.
Ако имах смелост,щях да остана, щях да лъжа,надявайки се
ти отново да се влюбиш в мен.
В мен,такава,каквато съм наистина
и че ще забравиш другата и миналото. Но...
Не знам дали бих имала смелостта да направя този опит.
Оставете на мен.
-Е...
-Още веднъж благодаря.Лека нощ.
Ще Ви видя ли утре?
-Утре вечер?Ами...
-Не,имам предвид утре сутринта.
Но аз трябва да отида на работа. Аз работя.
-Не е нужно да ходите на работа.
-От какво ще живея?От петрола си в Тексас ли?
Оставете аз да се грижа за Вас,Джуди.
Много мило,но не,благодаря.
-Не,Джуди Вие не разбирате.
-Вече съм разбрала.
Още от 17-годишна.
-Каква е следващата стъпка?
-Не.
Не?А какво?
Ние просто можем...
да се виждаме по-често...
Защо?
Защото Ви приличам на нея ли?
Това не е много ласкателно.
Нищо друго ли?
Не.
Това също не е ласкателно.
Просто искам колкото се може повече време да прекарвам с Вас,Джуди.
Е,мисля,
че мога утре да се обадя във фирмата
и да измисля някакво извинение.
Моля.
Това ми харесва.
-Това ли?
-Да.
-Много е красиво.
-Прекрасно е.
Ето така.
Ще вземем това,а после ще Ви купим дрехи.
-Наистина ли?
-Там е Ранзохофс.
-Само най-доброто.Колко?
-50 цента.
-Благодаря.
-Моля Ви,не трябва.
Но аз бих искал.
-Не,това не.Не ми допада.
-Но Вие казахте сиво!
Искам просто обикновен сив костюм.
-Но на мен ми харесва това,Скоти.
-Не,не е подходящо.
Господинът изглежда знае какво точно иска.
Добре.Ще го намерим.
-Но какво правите?
-Купувам Ви костюм.
Но на мен ми хареса вторият, който тя носеше.
-И това тук е хубаво.
-Никой от тях не става.
Мисля,че знам какво искате. Имахме го преди известно време.
Ще проверя. Може би още имаме от този модел.
Благодаря.
Вие търсите за мен костюма, който тя е носила.
-Трябва да се обличам като нея.
-Искам просто да изглеждате добре.
-Знам,че ще Ви стои добре.
-Не,няма да го направя!
Какво Ви тревожи?Само искам да видя...
Не искам никакви дрехи.Искам да изляза оттук.
-Направете го заради мен.
-Ето,това е.
-Да,това е.
-За това си мислех.
-Не ми харесва.
-Вземаме го.
Дали ще стане?
Може би няколко малки корекции,но това е размерът на дамата.
Можете веднага да го пробвате.
-Колко време ще отнеме корекцията?
-Ами...
-Може ли да стане за тази вечер?
-Ако е абсолютно необходимо.
Да.А сега имаме нужда от нещо вечерно,
късо,черно,с дълъг ръкав и ъглова яка.
-Скоти!
-Боже мой!
Знаете какво искате,господине. Ще проверя какво имаме.
-Това е.Имате ли ги в кафяво?
-Да,имаме ги.
Чудесно.
Ето,Джуди.Изпийте го до дъно,като лекарство.
Защо го правите? Какво ще постигнете с това?
Не знам.
Нищо добро,предполагам.Не знам.
Бих искала да ме оставите сама. Искам да си вървя.
Но Вие можете.
Не.Вие няма да ме пуснете.
А и не бих искала.
Джуди,нека Ви кажа нещо.
Последните дни бяха единственото щастие за мен през последната година.
Знам,защото...
ти напомням за нея.
Само заради това.
Не.
Не,Джуди.И заради теб.
Има нещо в теб,което...
-Ти дори не искаш да ме докоснеш.
-Напротив,бих искал.
Не може ли просто да ме харесваш такава, каквато съм?
В началото всичко беше толкова хубаво. Забавлявахме се.
И тогава ти започна с облеклото.
Ще нося проклетите неща,щом искаш,ако
поне малко ме харесваш.
Цветът на косата ти.
Джуди,моля те. Нищо няма да ти стане.
Ако позволя да ме промениш, това ще бъде ли достатъчно?
Ако правя,каквото ми казваш,
тогава ще ме обикнеш ли?
Да.
-Да
-Добре.
Добре,тогава ще го направя. Вече не става въпрос само за мен.
Ела.Да седнем до огъня.
Боя се,че ще отнеме няколко часа.
Младата дама смята,че е по-добре да си идете вкъщи. Тя ще дойде,когато е готова.
Не.Кажете й ,че ще я чакам в хотела, къдета е отседнала.
-Сигурна ли сте за цвета?
-Да.Това е семпъл цвят.
-А останалото...
-Знаем какво искате.
Благодаря.
Е?
Трябваше да е сресана и прибрана отзад. Така й казах.
Казах и на теб.
Опитахме.Но не ми стоеше добре.
Моля те,Джуди.
-Къде ще вечеряме?
-Където искаш.
-При Ърни?
-Държиш наистина да е при Ърни ,нали?
Там все пак е нашето място.
Здравей,любов моя.Харесвам ли ти?
-Това ли е най-доброто,което можеш да направиш?
-Ела.
Ще объркаш всичко.
Това и възнамерявах да направя.Ела тук.
Много е късно.Вече се гримирах.
Изведнъж огладнях.
-Не би ли искал да отидем някъде другаде?
-Не,при Ърни е добре.
Бих искала една голяма сочна пържола.
Да видим.Най-напред мисля,че...
Ще ми помогнеш ли с това?
Държа го.
-Как се слага това?
-Не виждаш ли?
-Да ,успях.
-Благодаря.Почти съм готова.
Трябва само да си намеря червилото.
Но къде е?Току-що беше тук.
Питам се къде ли може да е.Ето го.
Ето,готова съм.
Още ли смяташ да ме измъчваш?
Скоти,сега ми принадлежиш,нали?
Искаш ли да хапнем някъде извън града?
-Бихме могли да отидем до полуострова.
-Добре.Щом искаш.
Пътуваме вече доста време.
Не ми прави особено впечатление,докато шофирам. Много ли си гладна?
Не,всичко е наред.
Накъде караш?
Едно последно нещо,което трябва да направя
и тогава ще съм свободен от миналото.
Скоти,къде сме?
Казах ти.
Още веднъж трябва да се върна в миналото.
Само още веднъж,за последен път.
Защо?Защо тук?
Мадлен умря тук,Джуди.
-Искам да си вървя.По-добре да изчакам...
-Не,нуждая се от теб.
Защо?
Трябва да бъдеш Мадлен за малко.
След това ще бъдем свободни.
-Страх ме е.
-Трябва да ти разкажа за Мадлен.
Точно там.
Ние стояхме там и аз я целунах за последен път.
Тя ми каза:"Ако ме изгубиш,искам да знаеш,
че те обичам,че винаги ще те обичам."
А аз казах:"Няма да те изгубя". Но го направих.
Тя се обърна... и
изтича в църкватта.
Когато я последвах,беше твърде късно.
Не искам да влизам там.
Беше твърде късно.
Не можех да я намеря и тогава чух стъпки по стълбите.
Тя тичаше нагоре към върха на кулата.
Точно там.
Виждаш ли?Изкачи стпълата нагоре,
мина през скритата врата горе на кулата.
Исках да я последвам,но не можах да се кача.
Опитах се,но не можах.
Човек рядко получава втори шанс.
Вече не искам да бъда преследван.
Ти си моят втори шанс,Джуди. Ти си моят втори шанс.
Изведи ме!
Сега изглеждаш като Мадлен. Качвай се.
-Не!
-Изкачи стпалата нагоре.
Изкачи стъпалата ,Джуди
и аз ще те последвам.
Успях да се изкача дотук , но ти тичаше още по-нагоре.
Спомняш ли си?
Огърлицата,Мадлен.Тя те издаде.
Спомних си огърлицата.
-Пусни ме!
-Ще изкачим кулата ,Мадлен.
Ти не можеш.Имаш фобия!
Ще видим.Това е моят втори шанс.
Моля те!
Ти знаеше,че не можех да те последвам.
-Кой беше горе?Елстер и жена му ли?
-Да.
-И тя беше тази,която умря.
-Истинската съпруга,не ти.
Ти беше двойничката,нали?
-Мъртва ли беше или още жива?
-Мъртва беше!Той й беше скупил врата.
Беше й счупил врата. За да е съвсем сигурен,нали?
Когато ти дойде горе,той я бутна,но ти изпищя.
-Защо изпищя?
-Исках да го спра.Затова изтичах...
Да го спреш?Защо изпищя,след като толкова добре ме бе заблудила?
Перфектно изигра ролята на съпругата, Джуди.Той те промени ,нали?
Той те е променил,както го направих аз,дори по-добре.
Не само дрехите и косата,но и погледите, характера,речта,
и малките сладки състояния на транс.
Ти скочи в залива,нали?
Обзалагам се,че си прекрасна плувкиня.
-Нали така?
-Да!
Какво правеше той?Караше те да репетираш ли? Прослушваше ли те?
Казваше ли ти какво точно да говориш, какво да правиш?
Ти беше прилежна ученичка,нали?
Защо избрахте точно мен?Защо мен?
Заради твоя нещастен случай.
Нещастният случай!
Бях истински глупак,нали?
Предварително ангажираният свидетел.
Успях.
-Успях.
-Какво смяташ да правиш?
Ще се качим горе и ще оглeдаме местопрестъплението.
Ела,Джуди.
Тук се е случило.
Вие двамата сте изчакали,докато всичко утихне,
измъкнали сте се и сте се върнали в града,нали?
И тогава?Беше ли негова?
Какво се случи?
Той те заряза ли?
С всичките пари на жена си
цялата свобода и власт те напусна. Какъв срам!
Той знаеше,че е в безопасност. Ти не можеше да го издадеш.
-Даде ли ти нещо?
-Малко пари.
и огърлицата,огърлицата на Карлота.
Ето къде сгреши,Джуди.
Не трябваше да задържаш при себе си сувенири,свързани с убийството.
Не трябваше да ставаш сантиментална.
Толкова те обичах,Мадлен.
Бях в безопасност,когато ме намери.
Нищо не можеше да докажеш.
Но,когато те видях отново,не можах да избягам. Толкова те обичах.
Впуснах се в опасността,оставих те да ме променяш,
защото те обичах,исках те.
Скоти,моля те.Ти ме обичаше.
-Не ме издавай.Моля те!
-Твърде късно е.
Твърде късно е .Няма да я върнеш.
Моля те.
Чух гласове.
Бог да се смили.
PREVOD: Pincess Katia