Vertigo (1958) (Vertigo cd1.txt) Свали субтитрите
Дай ми ръката си.
-Ти каза:повече никакви болки.
-От корсета е.Той ме стяга.
Не е ли разкроен на три парчета? Колко старомодно.
Знаеш ги полицейските лекари. Никакъв усет за модата.
Но утре е големият ден.
Какво ще стане утре?
Утре ми махат корсета.
Утре ще мога сам да се почеша.
Ще захвърля проклетото нещо през прозореца.Ще съм свободен.
Мич,мислиш ли,че много мъже носят корсети?
-Повече,отколкото си мислиш.
-Наистина ли?
От собствен опит ли го знаеш или...
Моля те.
-Какво ще стане след утрешния ден?
-Какво имаш предвид?
Какво ще правиш,след като напуснеш полицията?
-Звучиш толкова възмутена,Мич.
-Не.Това си е твоят живот.
Ти беше гениалният,млад адвокат, който реши
един ден да стане полицейски началник.
-Трябваше да спра.
-Защо?
Заради моите страхове-акрофобията.
Събуждам се посред нощ и виждам как мъжът пада от покрива...
опитвам се да го хвана и...
-Вината не беше твоя.
-Всички това ми казват.
-Джони,лекарите ти обясниха...
-Знам,знам.
Имам акрофобия,от която ми се вие свят и ми причернява.
Точно сега е моментът да се намери изход.
Ти имаш това заболяване и така ще остане. Никой няма вина за това.Защо тогава да напускаш?
А какво предлагаш,да кисна зад някакво бюро като закован ли?
-Където ти е мястото.
-А какво ще стане с моята акрофобия?
Представи си,че си седя на стола до масата.
И един молив пада на пода.
Навеждам се да го вдигна. Бинго,акрофобията отново се появява.
Какво възнамеряваш да правиш?
Известно време абсолютно нищо.
Не забравяй,че съм привърженик на нетрадиционните лекарствени средства,както се казва.
Много нетрадиционни.
Защо не заминеш за известно време?
За да забравя ли? Мич,не се притеснявай толкова.
Все още не откачам.
-Тази седмица виеше ли ти се свят?
-Точно в този момент.
Мич,музиката.Не я ли намираш малко...
За какво е цялото това суетене?
Това е сутиен.
Добре си запознат с тези неща. Голямо момче си.
Такъв досега не бях виждал.
Съвсем нов.Революционно откритие.
Без презрамки,с гол гръб. Но си е сутиен.
Функционира като висящ мост.
Наистина ли?
Един авиоинженер от полуострова го е изобретил.
Работил е над него през свободното си време.
Един вид хоби.
Нещо като "направи си сам".
Как върви твоят личен живот ,Мич?
Интересен ред на мисли.
Е?
Нормално.
Никога ли няма да се омъжиш?
Знаеш,че на света има само един мъж за мен.
Имаш предвид мен. Някога не бяхме ли сгодени?
-Цели три седмици.
-Доброто старо време в колежа.
Но ти беше тази,която развали годежа, помниш ли?
Аз все още съм свободен. Достъпният Фергюсън.
Мич,а помниш ли един Кевин Елстер от колежа?
-Кевин Елстер?
-Да,забавно име.
А трябва ли?Не.
Днес Кевин ми се обади по телефона. През войната изгубихме връзка .
Някой спомена,че отишъл на изток. Изглежда се е върнал.
-Мисионерски номер.
-В Скид Роу,нали?
Възможно е.
Вероятно няма пукнат грош и иска да му помогнеш.
Аз съм безработен.Ще му дам нещо и ще му споделя проблемите си.
Но не тази вечер.Какво ще кажеш да изпием по една бира някъде?
Съжалявам,старче.Работа ме чака.
Е,тогава ще се прибирам.
Мич,мислиш ли ,че никога няма да се отърва?
Моля?
От акрофобията.
Попитах лекаря си.
Той ми каза,че само друг емоционален шок би могъл евентуално да помогне.
Да не би да искаш да се качиш на някой друг покрив,за да разбереш?
-Мисля,че ще мога да го преодолея.
-Как?
Имам една теория.
Ако постепенно свикна с височината...
така,малко по малко.
Ще ти покажа какво имам предвид.Ето.
Ще ти покажа какво мисля.
-Да започнем с това.
-С това ли?
А с какво друго да започна, с моста Голдън Гейт ли?
Наблюдавай.Така.
Добре.
Сега поглеждам нагоре и надолу.
-Ти се шегуваш.Чакай.
-На това му се казва фасулска работа.
-Ето.
-Добро момиче.
Точно това ми трябва. Сложи го точно там.
Всичко е наред,първата крачка.
Добре,сега е наред втората крачка.
Ето,втората крачка.
Ето така.
Виждаш ли?Поглеждам нагоре,надолу,нагоре...
Скоро ще си купя една малка подвижна стълба.
-Само внимателно.
-Добре,сега това.
Няма проблем.
Това наистина е лесно. Поглеждам нагоре,поглеждам надолу.
Поглеждам нагоре,поглеждам надолу.
Как влезе в корабостроителния бизнес,Кевин?
Ожених се.
Много интересен бранш.
Честно казано,намирам го за скучен.
Вероятно не ти е единствения източтик на доходи.
Да,но се поема отговорност.
Близките на жена ми са починали.
Някой трябва да пази интересите й.
Партньорът на баща й управлява Източното параходното дружесство.Балтимор.
Мислех си,че,ако се наложи да работя там, по-добре ще е да се върна.
-Винаги съм искал това.
-Откога си тук?
Почти година.
Харесва ли ти?
Сан Франциско се е променил.
Почти нищо не е останало от онова, което за мен означаваше Сан Франциско.
Какво имаш предвид?
Едно време ми харесваше да живея тук.
Цвят,суматоха,власт.
Свобода.
Ще седнеш ли?
Не,така ми е добре.
Съжалявам за онова,което прочетох във вестника. И за това,че ще напускаш полицията.
-Трайно увреждане ли е?
-Не,не.
Не мога да се качвам по стълби с много стъпала и на високи места
като бара при Топ ъф дъ Марк,например.
Има достатъчно приземни барове в града.
Искаш ли нещо за пиене ?
Не,не мисля.
Още е раничко за мен.
В общи линии,това е всичко за мен.
Така и не се ожених,виждам се рядко с някого от по-рано.
Сега съм бивш полицай, а ти си в корабостроителния бизнес.
Какво искаш ,Кевин?
Поканих те тук ,Скоти,въпреки че знаех,че се отказваш от полицейската работа,
но се питах дали ще поемеш един случай като лична услуга.
Трябва да наблюдаваш жена ми.
Не,не за това. Ние имаме щастлив брак.
-Ами,тогава...
-Страхувам се,че е в опасност.
-От кого?
-От един мъртвец.
Скоти,мислиш ли ,че е възможно някой от миналото,
някой мъртвец,да възкръсне и да се всели в жив човек?
Не.
А ако аз твърдя,че това се случи със съпругата ми,какво ще кажеш тогава?
Бих казал да я заведеш при първия психиатър или психоаналитик...
или невролог или... Или просто при семейния лекар.
Тъкмо ще прегледа и теб.
Тогава не си ми нужен. Съжалявам,че ти отнех време.
Благодаря,че дойде ,Скоти.
Добре.
Не исках да съм груб.
Знам,че звучи налудничаво.
А ти си все същият коравосърдечен Скоти,нали?
Какъвто винаги си бил. Смяташ ли,че си измислъм?
Не.
Не си измислям.Не знам!
Сякаш иска да ми каже нещо.
Внезапно онемява.
Очите й се замъгляват, погледът й става празен.
Тя е някак различна,отдалечена от мен, някой,когото не познавам.
Опитвам се да започна разговор, но тя сякаш не ме чува.
След това се оттегля с дълга въздишка.
Поглежда ме с избистрен поглед. Никога не си спомня,че не е била на себе си.
Не може да ми каже къде или кога е била.
Колко често се случва това?
Все по-често през последните седмици.
Разхожда се наоколо.Един господ знае къде.
Един ден я проследих.
Видях я да излиза от апартамента като непозната.
Дори походката й бе друга.
Качи се в колата си,
пътува 8 километра,до парка Голдън Гейт.
Седна до езерото,
гледаше водата при гредите,които стоят на брега.
Нали знаеш,Портите към миналото.
Дълго време седя там, без да помръдне.
Аз трябваше да се връщам в бюрото.
Когато вечерта се прибрах у дома, я попитах как е минал денят й.
Тя отвърна,че е ходила до Голдън Гейт,
седяла е до езерото и това беше всичко.
Е?
Километражът показваше, че е пропътувала 150км.
Къде е била?
Трябва да разбера докъде пътува и какво прави,
преди да се консултирам със специалист.
-Поговори ли с лекар за това?
-Да,но дискретно.
Трябва да знам повече преди да я заведа на терапия.
Ще се свържа с едно детективско бюро, което ще се заеме със случая.
-На тези момчета може да се разчита.
-Искам теб.
Виж,това не е моят бранш.
Нуждая се от някого, на когото мога да се доверя.
Аз съм в оставка.Трябва да спра.
Не искам да се заплитам в подобен случай.
Виж,тази вечер сме на оперна премиера.
Преди това ще хапнем при Ърни. Там можеш да я видиш.
Карлота Валдес 3.декември 1831-5.март 1857
Бихте ли ми казали нещо? Коя е жената на онази картина,
пред която седи дамата?
Това е Карлота.Има го в каталога. Портретът на Карлота.
-Мога ли да го взема?
-Да.
Да,моля?
Мога ли да направя нещо за вас?
-Да.Вие ли сте управителката на хотела?
-Да.
Можете ли да ми кажете кой живее в стаята на втория етаж...
в дъното,от тази страна?
Боя се,че нямаме право да даваме подобна информация.
Знаете,че гостите ни имат право на личен живот.
а и мисля,че е противозаконно.
Разбира се,не вярвам това наистина да попречи на някого,но...
Нещо лошо ли е направила?
Моля,отговорете на въпроса ми.
-Нима това мило момиче наистина...
-Как се казва тя?
-Мис Валдес.Името е испанско,както знаете.
-Карлота Валдес?
Да,точно така.
Хубаво име ,нали? Чуждестранно,но хубаво.
От кога е наела стаята?
Вече две седмици. Утре трябва да си плати наема.
Тук ли спи?
Не,идва за през деня, два или три пъти седмично.
Не задавам никакви въпроси, докато се държи добре.
Когато слезе,не й казвайте нищо за моето посещение.
Но тя днес не е идвала.
Но аз я видях преди 5 минути.
Не,не е минавала оттук, иначе щях да я видя.
Аз бях там през цялото време, намазвах растението с оливенол.
Тогава?!
Виждате ли?Ето го ключът й.
-Моля,бихте ли погледнали горе?
-В нейната стая ли?
-Именно.
-Разбира се,щом желаете.
-Но това е глупаво.
-Благодаря.
Господин полицай?
Искате ли да хвърлите един поглед?
-Колата й я няма.
-Каква кола?
Мич,познаваш ли някого,който е наясно с историята на Сан Франциско?
Така ли се поздравява едно момиче.
Няма такива неща като "Здравей.Изглеждаш чудесно".
Само:"Кого познаваш,който е наясно с историята...".
-Искаш ли нещо за пиене?
-Не,благодаря.
Е,кого познаваш? Ти познаваш всички.
Професор Сандърс,отсреща в Бъркли.
Не,не този вид история.
Малките подробности,за които хората обикновено нищо не знаят.
Имаш предвид бохемските дни в добрия стар Сан Франциско.
Такива неща като кой кого разстрелял в Ембарсадеро
през август 1879.
-Да,именно.
-Поп Лейбъл.
-Кой?
Поп Лейбел.Негова е книжарницата Аргъси.
Какво искаш да разбереш?
Кой кого е застрелял през август 1879 в Ембарсадеро.
Чакай малко.Ти вече не си полицай. Какво си намислил?
-Добре ли го познаваш?
-Кого?
-Поп Лейбъл.
-Разбира се.
Тогава ела с мен.Запознай ме.
-Вземи си шапката.
-Не ми трябва шапка.
Джони,за какво става дума?
Чакай.
Книжарница Аргоси.
Да,спомням си.
Карлота.Красивата Карлота.
Тъжната Карлота.
Какво общо има една стара къща на ъгъла на Еди и Гоу
с Карлота Валдес?
Тя й принадлежеше. Преди много години беше построена за нея.
-От кого?
-От...
Не,не мога да си спомня името.
Един богат мъж.Властен.
-Цигара?
-Не,благодаря.
-Цигара,госпожице?
-Не,благодаря.
Обичайна история.
Тя била от бедните слоеве от северната част на града.
Някои казват,че от мисионерите.
Тогава беше млада.Много млада.
И в кабарето,където танцуваше и пееше , я откри този мъж...
и я прибра...
построи й голямата къща в Западното предградие.
А...
Имаше и дете.
Да,точно така.Имаше дете.
Не знам точно колко време мина,
нито дали са били щастливи,
но той я напусна.
Нямаше други деца. Съпругата му нямаше деца.
Ето защо той задържа детето и я отпрати.
По онова време мъжът можеше да направи подобно нещо.
Те имаха властта и свободата на своя страна.
И тя се превърна в тъжната Карлота.
Живееше сама в голямата къща,
сама се разхождаше,
дрехите й овехтяха и станаха раздърпани и мръсни.
И горката Карлота, която не бе с всичкия си,
спираше хората по улицата и питаше:
"Къде е детето ми?"
"Виждали ли сте детенцето ми?"
-Тъжна история.
-И тя почина.
-Почина.
-Как?
Самоубийство.
Има много такива истории.
-Много благодаря.
-Беше удоволствие за мен.
-Много мило от Ваша страна.Довиждане.
-Довиждане.
Почакай!Довиждане,Поп.Много благодаря.
-Е,добре,Джони,а сега наградата.
-За какво?
-Че те доведох тук.Хайде ,казвай вече.
-Няма нищо за казване.
-Кажи,или отново ще ти облека корсета.
-Хайде.Ще те изпратя до вкъщи.
Ето ни.
-Ти не ми каза всичко.
-Казах ти достатъчно.
-Кои са онзи тип и жена му?
-Слизай.Трябва да уредя нещо.
Знам кой е.Онзи,който ти се обади. Твоят приятел от колежа,Елстер.
Мич,моля те,слез.
Колко хубава идея.Смахнатата Карлота се връща от света на мъртвите...
и се вселява в жената на Елстер.
Стига,Джони.
Не ти казвам какво мисля аз,а какво мисли той.
-А ти какво мислиш?
-Ами,аз...
-Привлекателна ли е?
-Карлота ли?
Не Карлота.Съпругата на Елстер.
Да.Мисля,че човек може...
А аз мисля да видя портрета.Чао.
-Мич...
-Чао!
Много добре.Добра работа си свършил.
-Това е Карлота Валдис.
-Да.
Нищо различно от това, което ми каза.
-Не знаех къде те е завела.
-Но знаеше за това.
Видя ли прическата й? Има и още нещо.
Мадлен има бижута,които някога са принадлежали на Карлота.
Тя ги наследи.
Никога не ги носеше. Намираше ги за твърде старомодни.
До сега.
Сега ги изважда,когато е сама,
разглежда ги внимателно,
слага ги и се гледа в огледалото,
и тогава се пренася в друг свят, отново става друг човек.
Коя е била Карлота Валдес, баба й ли?
Прабаба й.
Детето,което й е било отнето,
е бабата на Мадлен.Това става причина за лудостта и самоубийството й.
А хотелът Мак Китрик е старата къща на Валдис.
Мисля,че това обяснява всичко.
Всеки от такова семейство може да бъде завладян от историята.
Тя никога не е чувала за Карлота Валдес.
Нищо ли не знае за гроба при мисията Долорес?
Или за старата къща на улици Еди и Гоу,
за портрета в двореца на почетния легион...
-Нищо.
-Ако тя отиде на тези места...
Няма дълго да остане моята съпруга.
А ти откъде знаеш за всички тези места, за които тя не е чувала?
Майка й ми разказа повечето неща преди да умре.
Останалото изрових сам.
-Защо не го е разказала на дъщеря си?
-Нормално е да се страхува.
Баба й е полудяла и се е самоубила.
Мадлен е от нейната кръв.
Мисля,че имам нужда от това.
Ало?
Всичко е наред.
Да,ще ти звънна по-късно.
Да.
Добре ли сте?
Вземете това.
По-добре елате на топло до огъня.
Какво правя тук?
Какво се случи?
Паднахте в залива Сан Франциско.
Постарах се да изсуша косата Ви.
Нещата Ви са в кухнята. Скоро ще са съвсем сухи.
Елате до огъня.
Ще Ви донеса няколко възглавници.
Моля.
Искате ли малко кафе?
Ще Ви се отрази добре. Или предпочитате питие?
Паднах във водата и Вие ме извадихте?
Точно така.
-Благодаря.
-Не си ли спомняте?
Не,аз...
А спомняте ли си къде бяхте?
Да,разбира се,че си спомням.
Но тогава ми прималя и изглежда съм изгубила съзнание.
Къде бяхте?
До стария Форт Пойнт.При крепостта.
Разбира се,че си спомням. Аз често ходя там.
Защо?Какво правите там?
Харесва ми.Това място е чудесно.
Особено при залез слънце.
Благодаря за огъня.
Къде бяхте преди това?
-Кога?
-Този следобед.
Разхождах се наоколо.
Знам,но къде?Къде бяхте?
В града,на пазар.
Ето,по-добре изпийте едно кафе.
Сигурно е още топло.
Задавате много директни въпроси.
Съжалявам.Не исках да бъда неделикатен.
Не сте,просто сте директен.
А Вие какво правехте при стария Форт Пойнт?
Разхождах се наоколо.
-И на вас ли Ви харесва?
-Да.
А къде бяхте преди това?
В двореца на паметния легион, в галерията по изкуствата.
Хубаво местенце,нали?
Никога не съм влизала вътре, но е хубав поглед към миналото.
За мен беше истински късмет,че бяхте там.
Благодаря.
Съжалявам за обстоятелствата.
Не е нужно.
Ако Вие...
Имах няколко шноли в косата си.
Шнолите,да.Ето ги. Прибрах ги за Вас.
И чантата ми,моля.
-Заповядайте.
-Благодаря.
Не трябваше да ме водите тук.
Не знаех къде живеете.
Можехте да погледнете в колата ми. Но не знаехте коя е ,нали?
Знаех коя е .Отвън е.
Но не мислех,че искате да се приберете у дома в този вид.
Да,имате право.
Добре е,че не ме закарахте вкъщи. Нямаше да се запозная с Вас.
Благодаря.Но ние не се запознахме.
-Казвам се Мадлен Елстер.
-Аз съм Джон Фергюсън.
Хубаво,героично име. Как Ви казват приятелите Джон или Джак?
Най-често Джон.
Старите приятели ми казват така. А познатите ме наричат Скоти.
Аз ще Ви казвам мистър Фергюсън.
О не,моля Ви.
Смятам,че след това,което се случи днес, можете да ме наричате Скоти.
Може би дори Джон.
По-добре Джон.
Е добре,така да бъде. С какво се занимавате,Джон?
Ходя насам-натам.
Интересно занимание.Сам ли живеете тук?
-Никой не бива да живее сам.
-Някои го предпочитат.
Не,не е вярно.
Знаете ли,аз съм омъжена.
Ще ми издадете ли една тайна? Това случвало ли се е и преди?
Кое?
Да паднете в залива Сан Франциско.
Не,досега никога не се е случвало.
Падала съм в морето от гребна лодка, когато бях молка.
Веднъж дори цопнах в реката, докато скачах по камъните.
Но досега не бях падала в залива Сан Франциско.
А Вие?
Не,и за мен това е първи път.
Ще Ви донеса още кафе.
-Ало?
-Какво става?Няма я вкъщи.
Добре е .Още е тук.Скоро ще я доведа.
-Какво се е случило?
-Скочи в залива.
-Ало?Ало?
-Тя нарани ли се?
Не,добре е.Няма причина за безпокойство.
Но тя нищо не знае за това.Разбираш ли?
Тя не знае какво се е случило.
Скоти,Мадлен е на 26.
Карлота Валдес се самоубива на 26 години.
Чакай,Кевин.
Е,Джонио.Това призрак ли беше?
Весело ли беше?
Писмото за мен ли е?
-Да.Здравейте.
-Здравейте.
Вчера вечерта се притеснявах за Вас. Не биваше да си тръгвате така.
Изведнъж се почувствах глупаво.
Исках да Ви закарам до вкъщи. Добре ли сте?
Да,нищо ми няма.Никакви последици.
Спомням си,че водата беше студена,нали?
-Със сигурност.
-Постъпих ужасно.
Вие бяхте толкова мил.
Едно "благодаря" и едно голямо извинение в писмен вид.
-Няма за какво да се извинявате.
-Напротив.
Всичко това трябва да Ви е било много неприятно.
О не,напротив.Беше ми приятно
да поговоря с Вас.
За мен също бе удоволствие.
Ще си взема пощата.
-Искате ли чаша кафе?
-Не,благодаря.
Не би могло да се изпрати без адрес. Но има нещо,което ми подсказа пътя.
Спомних си кулата Койт Тауър. Тя ме насочи насам.
За първи път се радвам истински на Койт Тауър.
-Аз също се надявам на това.
-На кое?
-Да се срещнем отново.
-Е,така и стана.
Довиждане.
Къде ще ходите?
Не знам.
-На пазар ли?
-Не.
До някакво определено място ли?
Просто искам да се поразходя.
И на мен това ми се прави.
Вярно,забравих.Това беше занятието Ви,нали?
Смятате ли,че е загуба на време да ...
Се разходим поотделно?
Само когато е сам,човек наистина се разхожда.
Когато са двама,отиват някъде.
Това обаче не винаги е вярно.
-Оставихте вратата отворена.
-Веднага се връщам.
На колко години е?
Около 2000 години или повече.
-Най-старите живи растения.
-Да.
-Никога досега ли не сте била тук?
-Не.
За какво мислите?
За всички онези хора,които са се родили и са си отишли от този свят.
Докато дърветата продължават да живеят.
Неговото истинско име е Секвоя семпервиренс "Вечно зелено,вечно живо."
-Не го харесвам.
-Защо?
Защото знам,че трябва да умра.
Ето един напречен разрез на едно от най-старите дървета,които са били отсечени.
БЕЛИТЕ ЛИНИИ ПОКАЗВАТ ШИРОЧИНАТА НА ДЪРВОТО
ПО ВРЕМЕ НА РАЗЛИЧНИ СЪБИТИЯ.
1215 ПОДПИСАНА Е МАГНА КАРТА
1066 БИТКАТА ПРИ ХАСТИНГС
909 след Христа
1492 ОТКРИВАНЕТО НА АМЕРИКА
1776 ПРОВЪЗГЛАСЯВАНЕТО НА НЕЗАВИСИМОСТТА
1930 Е ОТСЕЧЕНО ДЪРВОТО
Някъде тук съм била родена аз...
и там умирам.
Това беше за теб само миг.
Ти дори не го забеляза.
Мадлен,къде сте сега?
-При Вас.
-Къде?
-Високите дървета...
-Била ли сте тук преди?
-Да.
-Кога?
Кога сте родена?
-Преди много време.
-Къде?
Кога?Кажете ми.
-Мадлен,кажете ми.
-Не!
-Къде отивате?И как?
-Не мога да Ви кажа това.
Вие скочихте във водата, не знаехте ли къде сте?
-Не съм скачала.Вие казахте,че съм паднала.
-Защо скочихте?
-Не мога да кажа.
-Какво Ви подтикна да скочите?
-Моля Ви.
-Какво?
Моля Ви,не ме питайте.
Отведете ме оттук.
Вкъщи ли да Ви заведа?
Някъде на светло.
Обещайте да не задавате повече въпроси.Моля Ви.