The Wind Will Carry Us (1999) (The Wind Will Carry Us CD1.sub) Свали субтитрите
Филм на Абас КЯРОСТАМИ
И къде е тунела?
Подминахме го.
Кога?
Някой е спал!
Къде е?
Подминахме го, близо до Бистон.
Пътуваме наникъде.
Прочети адреса да видиш къде е.
Колко пъти трябва да го чета?
След кръстовището, хващаме един криволичещ път.
Това е криволичещият път.
На него сме.
След този път тръгваме надолу.
После има едно само дърво.
Много ги има тук.
- След това какво?
- Нищо.
Знам какво има там. Нищо.
- Нищо?
- Има път близо до дървото.
Ще ти кажа къде е.
"Близо до дървото има дървена пътека, по-зелена и от сънищата на Бога."
Какво следва след дървото? Прочети адреса.
Пише високо, само дърво.
Има ги много от тази страна на хълма.
Много ли е високо?
Да, пише че е много високо.
Тогава трябва да е различно от другите.
Единично дърво? Има толкова много.
Всички са на хълма.
Така пише тук.
Не мисля че така ще стигнем донякъде.
Ето го.
Ето, виж, единично дърво!
- Къде?
- Там горе.
Виждам го...
Какво голямо дърво! Погледни го.
Той беше прав.
Джахан, погледни.
Къде?
Твърде късно, ще трябва да погледнеш през покрива
но няма да го видиш.
Или през задния прозорец ако си достатъчно смел да се обърнеш.
Толкова е голямо!
Подминахме единичното дърво.
И доста други.
Още две там горе. Красиво е!
Казах че достигаме две единични дървета.
Добре ще е да питаме някой.
Не се тревожи, ще намерим някой.
Може да питаме тях.
Намали малко.
- Може да не намерим никого.
- Ще намерим.
Това са ниви, те са излезли да работят.
Трябва да питаме.
Не се тревожи, ще намерим някого.
Виждам черна точка в далечината.
Ей там. Не може да ни чуе.
Чакай, ще отида да го питам.
Питай тази.
Питай я.
Здравейте, госпожо.
Здравейте, драго ми е.
Как да стигнем до Сиа Даре?
200 метра след кръстовището, завий наляво.
Благодаря ви. Довиждане.
Виж, зад хълма е.
Чакай да минем онова дърво. Виж в далечината.
На хълма.
- Сиа Даре там ли е?
- Да, това е.
Пише: "В краката на планината."
Здравейте, защо закъснявате?
- Защо закъснявате?
- Ти ни чакаш?
- Да.
- Кой ти каза да чакаш?
Чичо ми.
Ясно, чичо ти е...
Г-н Хашеми Масти.
Доста път е до селото ти...
Не е далеч!
Не е далече? Как ти се струва селото ти?
Живял съм там откакто съм се родил, познавам го.
Значи ние сме ти гости?
Да.
Тук да завия ли наляво?
- Значи ти ни чакаше?
- Да.
От 2:00 часа.
Чаках откакто приключихме с училището за днес.
Чичо ми каза:
"Приятелите ми пристигат. Доведи ги до къщата."
- Той каза ли защо сме дошли?
- Да.
Но не трябва да казваш на никого.
- Добре.
- Добро момче.
Ако някой пита, кажи че търсим изгубено съкровище.
Добра идея.
Ако някой пита, кажи че търсим съкровище.
Представи си че те питам:
- "Те за какво са тук?"
- Съкровище.
Може да си навлечем неприятности.
В никакъв случай.
Какво красиво село!
Да, много е красиво.
Добре сте го скрили.
Не сме го скрили!
Предците ни са го построили тук.
Значи те са били!
Построили са го така за да не може някой да го открадне.
Кажи ми, защо мислиш че са го построили тук?
Защото не съм бил тук.
Не си бил тук преди?
Скоро ли си пристигнал?
Мисля че колата има проблем.
Запъва се.
Мъчи се на хълмовете.
Уредът не работи.
Да, има проблем.
Фарзад, излез.
- Има ли вода тук?
- Да, ей там.
Излезте, момчета, и проверете колата.
Опитайте да разберете какво й има.
Колата ви ли се е повредила?
Колата ни ли? Предала е богу дух.
Тоест?
Не може да продължи.
Нали знаеш, колата е като човек.
Трябва да си почине и да се възстанови.
Предала е богу дух. Прегрява.
Може ли да се поправи?
Да, пак ще работи.
Не питай толкова много щото и аз ще сдам багажа...
на тази височина.
Забравил съм си книгата.
- Какво?
- Забравил съм си книгата.
Нямай грижа, другите ще я донесат.
Имам изпити.
Те ще дойдат при нас скоро.
Трябва да уча.
Ще им кажа да я донесат.
Трябва да уча за да получа добра оценка.
Каква досада...
Али, донеси му книгата.
Къде е?
Горе на таблото.
Хората винаги ли идват оттук?
Не, има няколко различни пътя.
Този е труден.
Това не е главния път.
Къде е той?
Доста далече е. Този път е по-кратък.
- Затова ли сме на него?
- Да.
Чакай, защо вървиш толкова бързо?
Така е най-добре!
Ти така искаш.
Добре, не си ли ти водача?
Раздрезнен ли си?
Не "раздрезнен", "раздразнен"!
Раздразнен?
Още не, но ако продължаваш, скоро ще бъда.
Добре дошъл, инженере.
Здравей.
- Драго ни е.
- Удоволствието е мое.
Това е.
Добре дошъл.
Това е една от стаите.
Какво каза?
Ако е много малка, има други стаи.
Благодаря, ще останем само две нощи.
Чувствайте се като у дома си.
Това е банята.
Още една спалня...
Това е добре. Благодаря.
- Къде е къщата на старата дама?
- Коя?
- Госпожата която е болна.
- Имаш предвид Малек?
Да, синко.
Тя живее ей там.
Може да видиш от покрива.
- Накъде?
- Насам.
- Може ли да се види оттук?
- Да.
Виждаш ли онзи син прозорец?
Кой?
Ето там, до госпожата която седи на стълбите.
Не можеш да видиш много оттук.
Да се качим по-нависоко, ще ти покажа.
- Накъде?
- Насам.
Хайде.
Фарзад.
Защо не ни върнеш супената купа?
Ще я върна.
Трябва ми.
Коя е тази госпожа?
Госпожата там?
Не, съседката.
Мим Хаман.
Какво значи това?
Леля ми по бащина линия.
- Здравей, инженере.
- Здравейте, добре ли сте?
- Как е семейството ви?
- Много добре.
- Коя е тази?
- Майка ми.
- Добре ли сте?
- Да, благодаря ви.
Вие ли сте сестрата на г-н Хашеми?
Той праща поздрави.
Не можеше да дойде.
Разбирам.
На вашите услуги съм.
Фарзад, помогни им да докарат екипировката.
Добре.
Къде отиваш? Тя ли е леля ти?
Да.
Защо не отидем при майка ти?
Тя казва че нашата къща е много малка
и че заслужавате нещо по-добро.
Мисля че майка ти бърка.
И малките неща си имат стойност.
Ти си малък но сръчен.
Аз ще порасна.
Обаче къщата няма да порасне.
Ще пораснеш и ще отидеш на училище.
- Доколко стига твоето училище?
- До 11.
Искаш ли да продължиш с ученето после?
Ще отида в Моменье докато съм на 15.
За последните години, ще отида в Керманшах.
Къде е?
Ей там, виж.
Ето там е. Виж.
Синият прозорец.
- Синият прозорец?
- И това е синът й.
Ясно, той е синът й.
Да.
Къде е гробището?
Горе на хълма.
Трябва да тръгвам.
Ще заведа другите при Хамад.
За тях ли се грижиш или за книгата си?
За книгата ми. Имам изпит утре.
Ще се върнеш?
Да, отивам до полята да си взема нещата..
Откъде е инженера?
Техеран или Хамадан?
Ставайте, достатъчно сте спали,
лентяи.
Ставайте, донесъл съм пресни ябълки.
Тази е за Али
и тази е за Кейван.
- Здрасти.
- Здрасти, добре ли си?
Донесъл съм ви пресен хляб.
- Какво?
- Хляб.
Имаме пресен хляб. Какво повече може да искаш?
Няма да ти дойде друг шанс като този.
Това е за мен.
Голямата ябълка е за чичо Джахан.
Гледай ти!
Това не е ябълката на Джахан. Мисля че е твоята.
Да, да, идва. Ето.
Добре.
- Взе ли си дяла?
- Да.
Къде отиваш?
На училище.
- На училище?
- Да.
Имаш ли време да ни покажеш селото?
Не, имам изпити.
Ще дойда с теб до училището.
Добре.
- Няма проблеми?
- Няма.
Къде ми е фотоапарата?
Али, къде е?
Не съм го виждал.
Погледни в жабката.
- Чакай ме.
- Фарзад, сложи хляба там.
Здравей, инжинере.
Здравей.
Фарзад, увий хляба
че ще изсъхне.
Искате ли чай?
Да, благодаря. Колегите ми спят.
Ще се разходим и ще се върнем.
Тръгвате.
Накъде е училището ти?
Насам и натам.
Значи имаш две училища?
Не, има два пътя към училището.
Къде е площада?
Насам.
Ако нямаш нищо против. Ела насам ще си взема фотоапарата.
Какво хубаво бяло село!
Защо се казва "Черната долина"?
Предците са я нарекли така.
Не може ли да я наречете "Бялата долина"?
Не, трябва да я наричаме както се казва.
Трябва да си остане така.
Така си е.
"Когато си обречен да си черен...
"...Дори светена вода не може да те побели."
Откъде знаеш този стих?
Учителят ни ни рецитира стихотворения от време на време.
За домашно?
Не. Той рецитира и аз ги научавам.
Сигурно си добър ученик.
Да.
Много добре!
Каква оценка получи за третия срок?
Още не сме свършили изпитите.
Ами през втория срок?
Дванайсет.
А първия срок?
Десет.
Кога свършват изпитите?
Започват днес и продължават две седмици.
- Успех.
- Влез.
Как е тя?
Кой?
- Не знаеш ли кой имам предвид?
- Г-жа Малек?
Долу-горе.
Това какво значи?
Още е на легло.
Не яде, не говори.
Чакай, ще я взема.
Ето.
Само секунда. Завързвам си връзките.
Не може да разпознае никого, не може да говори.
Какво каза доктора?
Че няма надежда.
- Докторът каза така?
- Да.
Кой я гледа?
Майка ми, съседите, семейството, младия ми чичо.
Младия ти чичо?
Извикаха го три пъти.
Почивката му свърши.
Баба ми е по-добре.
На колко години е?
100... 150...
100 или 150?
100.
Специално темпо?
Да.
След сто, останалите не важат.
Знаеш ли го това или не?
Не знам.
Ние остаряваме, нали знаеш.
Трябва да отивам, имам изпити.
Ще се върна.
Върни се бързо. Да не забравш.
Здравей, Тадждолат.
Здравей, добре ли си?
Търсите ли нещо?
Фотоапарата ми. Оставихме го тук и го няма.
Не заключихте колата.
Минала е една нощ, очаквате да е там?
Здравейте, всичко хубаво.
Благодаря.
Много ви благодаря.
Цяло чудо е че е още тук.
Момчетата го забравиха и не заключиха колата.
Добре дошъл.
Благодаря ви. Любезна сте.
Тук, дори и колата ви да е злато, никой няма да я докосне.
Срещу училището, учениците са любопитни.
Най-добре да я заключвате.
Добре.
С телекомуникации ли се занимавате?
Телекомуникации? Да.
Това място
е един свят на комуникация. Защо сте тук?
Да, това е очевидно.
Никога не бях виждал жена да сервира преди.
Откъде се появихте?
Какво?
Имате родители, нали?
Кой сервира чай на баща ти?
Майка ми.
Защо казваш че никога не си виждал такова нещо? Всички жени прислужват.
Имат три занаята:
през деня,
са работнички. Вечерта, те прислужват и през нощта работят.
Освен твоята майка.
Благодаря ви все пак!
Казвала съм ти толкова пъти да не паркираш тук.
Паркирай до инженера.
Когато я палиш, замърсяваш кафето.
Гониш ми клиентите.
Къде другаде мога да паркирам?
Където е паркирал инженера.
Задушаваш ни като я палиш.
Гълтаме дим вместо чай.
Паркирам точно тук.
Не можеш. Нямаш право.
Това е моето кафе, моя територия.
Не може да си паркираш колата тук.
Какъв е проблема?
Паркирай където е паркирал инженера.
Какво става?
Това е моето кафе, моя територия.
Остави го на мира...
Гледай си работата.
Доста се трепя, работя.
Сервирането на чай не е толкова уморително!
Има разлика.
Моят чай те отпочива. Кой се грижи за мен?
Уморена ли си?
Аз съм изтощения.
Бях на жътва под палещото слънце,
в цялата лятна жега.
Сервирането на чай толкова ли е уморително?
Значи аз не работя?
Не правя усилия?
Твоята работа не е най-важното нещо.
Спомни си първия ден
когато сервира чай на бъдещия си съпруг.
Ти го оцени и той също.
Тези дни не трябва да са свършили сега.
Трябва да помниш този ден заради чая...
Първите дни за различни от сега.
Сервирането на чай на съпруга ти сега е работа?
Същото ли е?
Да, но не е работа.
Дали правиш чай или го сервираш, все е работа.
Аз ти сервирам чай, прави ти добрина.
Но никой не се грижи за мен да ми помогне да си почина.
Знам че си изтощена.
Сервирането на чай е работа тези дни.
Недей да снимаш.
Имам три работи.
Аз имам три работи, не ти.
И третата е най-трудната и най-важната.
Недей да снимаш!
- Трябваше да го задържа.
- Ще го махна.
- Казах никакви снимки.
- Добре.
Няма да го правя пак.
Мъжете нямат ли си трета работа?
Само жените ли?
Нямаме?
Ако мъжете не си вършат
третата работа,
ще бъдат обезчестени.
Тяхната трета работа тежи като планина.
Много трудна работа за вършене е.
Не е толкова проста колкото си мислиш.
Не е ли така?
- Машти Хатам!
- Какво?
Хайде, хайде.
Инженера пак си е забравил фотоапарата.
Разсеян е като мен.
Какво ново?
Нищо особено.
Пази се.
Г-жа Павин!
Нося ти супа.
Нека желанията ти се сбъднат.
Добре ли е тя?
Да.
Свърши ли?
Ако ме чуваш, задръж връзката, отивам на по-високо място.
Отивам по-нависоко.
Задръж линията.
Ако ме чуваш, не затварям.
Отивам на по-високо място за да може да говорим.
Ако се разкачим, обади ми се пак.
Да, здравей... Ти си.
Мислех че е г-жа Годарзи.
Казах ти да не ми се обаждаш. Аз ще ти се обадя.
Годарзи ми се обажда по работа.
И защо ме докара чак дотук горе?
Съжалявам, продължавай.
Наистина ли? Кога?
Не мога да съм там.
Кажи им че не сме се свързали.
Как е тя? По-добре?
Ало, добре ли си, татко?
Чувам. Ще се прибера скоро.
Донесъл съм го за теб. Червен е.
Дай ми майка. Трябва да говоря с нея.
Слушай, първо, съжалявам.
После, моите съболезнования.
Ако някой пита за мен, кажи, че не си могла да се свържеш с мен.
Не знаят че съм наел клетъчен телефон.
Ще се върна за седмия ден от траура.
Обещавам че ще съм там.
Не ми говори така. Времето не е подходящо.
Добре. Има ли нещо друго?
Пази се.
Здравей.
Здравей.
Защо не пееш вече?
Пееш толкова добре.
Хайде, продължавай да пееш.
Не смея.
Но защо? Ти си там долу а аз съм тук.
Не можем да се гледаме в очите.
Не мога да те видя.
Аз те виждам.
Какво правиш там долу?
Копая кладенец.
Не се копаят кладенци на хълмове.
- Копая яма.
- Защо яма?
За телекомуникации.
Защо си сам?
Работенето сам опростява нещата.
Добре е, нямаш си шеф.
Какво е онова зад теб?
Обърни се...
Наляво,
това което докосна. Внимателно да не го счупиш.
Опитай да го освободиш. Издърпай го.
Хвърли ми го.
Бил е висок!
Твоят размер е.
Това левия крак ли е или десния?
Това е кокал от крак. Не е обувка.
Добре ли сте, г-жо Годарзи?
Благодаря, много сте мила...
Много е трудно да се свържа с вас.
Същото беше и в Техеран, винаги заета.
Да... Готови сме.
Да, те също са готови... Всички са готови.
Да, ако нямате нищо против,
когато се обаждате, трябва да изчакате няколко минути
докато отида на по-високо място.
Да, точно същото място.
Да, да. Добре
Няма нищо... Благодаря ви... Довиждане.
Бехзад...
Здрасти.
Добре ли си?
- Защо си тук?
- Дошъл съм да те видя.
Откъде знаеш че съм тук?
Когато донесох хляба, питах Мим Хараман,
"Къде е Бехзад?"
Тя каза, "Взе една кърпа и излезе."
Нямаше те долу до извора.
Опитах от другата страна
но и там те нямаше. Нямаше те на извора.
Как се пресича?
Има мост.
Не питаш как съм? Къде беше?
Нямаме новини от теб. Нищо!
Работя на нивата.
Винаги работиш или си на училище.
Или спиш.
Внимавай да не паднеш.
- На това му казваш мост?
- Да.
Твоя личен мост?
Всички деца го ползват.
- Как си?
- Добре.
Как е болнавата?
Кой?
Още питаш кой? Очевидно е.
- О, г-жа Малек?
- Да.
Не изяде супата
от Маш Хаджер и другите.
Колко готвача има тя?
Не са й готвачи. Супата е дарение.
Добре.
Защо?
Ако болнавата изяде някоя определена супа
желанието на готвача ще се сбъдне.
Ти също ли имаш желание?
Имам едно, да: да си изкарам изпитите.
Имам и още едно.
Какво е то?
Искам г-жа Малек да се оправи.
- Да се оправи?
- Да.
Можеш ли да ни намериш малко мляко
за закуска?
Нямам никакъв добитък.
Сама съм.
Кажи на Фарзад да ти донесе малко.
Не разбирам...
Помоли момчето, той ще ти донесе.
Ние сме в провинцията,
искаме да консумираме местна продукция.
Нямам никакво. Нямам нито мляко нито добитък.
Имам много работа.
Къде са хората?
Вчера, като ходех из селото,
Видях само деца и стари хора.
Младите хора обработват земята. Те са земеделци.
Никой не бездейства тук.
Старите хора и децата остават в селото.
Къде са младите хора?
Нали ти казах: обработват земята.
Царевицата и ечемика
са готови за жътва.
Младите хора работят три месеца.
През зимата, те не работят.
Те си припечелват хляба за три месеца.
През зимата, те стоят наоколо и пият чай.
Няма какво толкова да се прави през зимата.
Очевидно, не са толкова бездейни!
Не, те не правят нищо.
Седят около печката заради топлината.
Прекарват вечерите заедно.
Някоя реколта се сее през зимата...
И се жъне през лятото.
Не знам.
Твоята жътва скоро ще е узряла. Поздравления.
Благодаря.
Колко деца имаш?
Девет.
Много добре, девет деца!
Да.
Колко момичета и колко момчета?
Пет момичета и четири момчета.
Ето, не бездействаш!
Нека Бог да ги запази.
Благодаря.
Не искате ли да ставате?
Трябва да ставаме?
Не искате ли?
Има ли новини?
Новини, но не каквито си мислите.
Но има нещо.
Тя не изяде супата.
изпратена от г-жа Хачер и г-жа Терайн.
Тоест?
Тоест...
Задръж линията.
Ще се кача на хълма.
Ако се разпадне, обади ми се пак. Аз не мога да ти се обаждам.
Ало. Добре ли сте, г-жа Годарзи?
Съжалявам, трябват няколко минути да стигна високото място.
Това не може да се предви.
Един ден тя е добре, на другия не е.
Състоянието й се променя.
Всички чакаме. Трябва да чакаме.
Има компания. Синът й е дошъл отдалече.
Той чака като нас.
Кога ще се върнем? След два дена може би.
Дочуване.
Знаех си че този топъл глас принадлежи на човек с топло сърце.
Здравей. Как си?
Дълбоко е!
Три метра, както е отбелязано в договора с инженера.
Мисля че може да си прав.
Да работиш сам е по-добре.
По-трудно е...
но си има предимства.
- Разбираш ли ме?
- Не.
Имам предвид, че никой не те притеснява.
Шеф. Нямаш си шеф.
Даа?
Той идва и ни притеснява.
Тя ми донесе мляко.
Ето. Искаш ли да ти дам малко?
Не, много благодаря. Тя го донесе за теб.
Мисля че Фархад изкопа Бистон самичък.
Познаваш ли го?
Да. Той е местен, живее на пет километра.
Местен? Браво.
Но не Фархад
изкопа Бистон.
Знам.
Тогава кой?
Любовта. Любовта на Ширин.
Браво. И ти познаваш любовта.
Човек без любов не може да живее.
Как си?
Добре съм.
Къде отиваш?
Както обикновено, отиваме да ядем ягоди.
- Къде е Джахан?
- Спи, както обикновено.
Ще го доведеш?
Нали знаеш, той не яде ягоди.
Кой се обади?
- Г-жа Годарзи.
- Какво каза?
Поздравления. Искаше новини.
Ти какво й каза?
Нищо, че напредва.
Напредва? Какво?
Яденето на ягоди е работа.
- Тя не искаше ли?
- Не.
Ягодите за по-хубави в Техеран.
Свеж въздух, прясно мляко.
Не съм виждал никакво мляко.
Не ни се полага мляко тук.
Прав е.
Не се бави. Не ходи много далече!
Не, ние сме си тук.
Довиждане.
Нося ти хляб.
Добре ли си? Благодаря. Това е мило.
Пак заповядай.
- Как си?
- Добре съм.
Как е тя?
Коя?
Още питаш коя?
Добре е.
- Тя е добре?
- Да.
Откъде знаеш?
Майка ми ходи да я види.
И?
Майка ми казва че тя е добре.
Яла ли е или не?
Вчера вечерта,
тя й занесе храна.
Не го е докоснала.
Младият ми чичо я нахрани.
Скарал се е с майка ми.
Не си говорят.
Защо? Той е искал да я нахрани?
Не. Те се скараха отдавна.
Защо е той "младият ти чичо"?
- Колко имаш?
- Трима.
- Другите по-стари ли са?
- Да.
Браво. Къде са те?
Единият е в Ахуаз, другият в Керманшах
и не знам къде е третия.
Те не посещават ли майка си?
Вчера вечерта, чичо ми каза на майка ми
Че почивката му е свършила.
Но те са скарани. Как й е казал?
Чичо ми й говори но майка ми не отговаря.
- Другите няма ли да дойдат?
- Не.
Вчера, чичо ми
каза на майка ми че трябва да се връща.
Значи заминава?
Да.
Ами ние?
Не знам.
Имам изпити за вземане.
Освен теб, ние си нямаме никой тук.
Не знам. Аз имам изпити.
Добре, тръгвай. Ще видя какво ще направя.
Благодаря все пак.
Довиждане.
Пази се.
Добре.
Здравей.
Желая ви приятен ден.
Донесла съм вода от извора.
Благодаря. Донесъл съм пресен хляб.
Много ти благодаря. Остави го ето там.
Ще го сложа тук!
Ще донеса закуска.
Ще отида да събудя колегите си тогава.
Вчера аз помолих
сестра ти да ни донесе мляко.
Сигурно е забравила.
Аз бях.
Не, аз говорих със сестра ти.
Не, това бях аз.
- Беше ти?
- Да.
Тя беше бременна.
Аз бях бременна.
Ти беше?
Да, лично аз.
Сериозно!
Да, родих бебето
и се върнах тук да работя.
Къде е то?
- Това ли е твоето бебе?
- Да.
- Поздравления.
- Благодаря.
Колко деца имате?
Десет.
Пет момичета и пет момчета.
Пет момичета и пет момчета... Браво!
Благодаря.
Кажи ми,
може ли фабриката да произвежда повече?
Откъде да знам?
Дай млякото първо на бебето.
Не се тревожи за колегите ми.
Добре ли сте, г-жа Годарзи?
Чувате ли ме?
И аз ви чувам.
Добър ден. Как сте?
Какво мога да кажа? Съвсем готови сме.
Всичко е наред.
Слушайте... Тук горе...
Да... И на нас ни доскучава но...
Изглежда е единственото решение.
Няма съмнение за това.
Може да е който и да е ден сега, не можем да кажем...
Не е яла три дена.
Не, няма съмнение.
Просто трябва да чакаме. Няма друго решение.
Мога ли да ви поискам една услуга?
Удължете мисията на екипа. Обещах им...
Не, вероятно не.
Не се тревожете.
Дочуване.
Тази яма още ли не е завършена?
Ударих на камък.
Успех.
Виждам, всъщност. Не мога да чувам.
И ние стигнахме в задънена улица.
Ти си късметлия, ти имаш кирка. Ние си нямаме.
Нищо не можем да направим.
Мога да ви намеря кирка.
Нашият проблем не може да се реши с кирка.
Ако можеше, нещата щяха да са по-лесни.
Един удар с кирката би свършил работа.
Вместо кирка, можеш да ми предложиш малко чай.
Моля, заповядай.
Ако ми дадеш адреса на твоята Жулиета,
Ще я помоля да ни даде мляко.
В селото,
почукай на която и да е врата и ще ти дадат мляко.
Не намерих никакво.
Дори и в морето, няма вода за мен!
Може ли да я помоля за малко?
Няма проблем.
Тя е при Какрахман.
Отиди в селото...
Ще я намериш там.
Къщата на Какрахман...
Питай който и да е, ще знае къде е.
Влизай.
Не ти ли преча?
Добре си дошъл.
Извинявай.
- Добре ли си?
- Добре, благодаря.
Съжалявам че ти досаждам.
Няма защо, по пътя ми е. Ще те закарам.
Често те виждам на този път.
- Не си ли оттук?
- Не.
Изглежда имаш проблеми.
Един проблем!
Във всеки случай, всяка афера си има собствените проблеми.
Всичко по-старо от сто години се счита за антика.
Какво имаш предвид?
Не работиш ли под земята?
Заради този кокал, ти си мислиш
че търсим съкровище или антики?
Не мисля така.
Почти съм убеден.
Не сте дошли за церемонията?
Котката излезе от торбата!
Екипът ни се шегуваше с хлапето.
Те казаха че сме дошли за съкровище.
Ние не искахме хората да знаят защо сме тук наистина.
Семейството му живее в селото. То е малко село.
Затова той повярва.
По-късно му казахме тайната.
Когато бях малък и аз се чувствах така.
Когато някой ми кажеше тайна,
винаги исках да кажа на други.
И накрая, им казвах.
Мисля че се радвах да я кажа повече отколкото се радвах да я запазя.
Това е интересно.
Ти си образован човек. Какво мислиш за церемонията?