The Wind Will Carry Us (1999) (The Wind Will Carry Us CD2.sub) Свали субтитрите
Има две резки на лицето на майка ми от години.
- Резки?
- Да, резки.
Имаш предвид белези?
Да, белези.
Поставят се по време на церемонията.
Първият белег
беше за смъртта на леля ми.
Горката ми майка го направи
за да покаже любовта си към баща ми.
Вторият,
беше за шефа на фабриката където работеше баща ми.
Един от неговите братовчеди беше умрял.
За да не си изгуби работата баща ми,
майка ми скърбя страшно много.
Тя надраска лицето си. Не можех да го повярвам.
Имаше много конкуренция във фабриката
между хората, които си държаха на работата.
Нужда и необходимост, разбираш ли?
Всички бяха в играта.
Имаше голям натиск. Те всички се нуждаеха от работа.
Не ставаше въпрос за показване на милост или предаване,
всички се показваха,
бутаха се напред за да зарадват шефа.
Всеки искаше да покаже че тъжи повече от останалите.
Че е с него. Че е верен...
Този вид неща не ме интересуват.
Когато си помисля за това,
е болезнено.
Нека да ти кажа...
Мисля че корените на тази церемония
са свързани си икономиката.
Това което сега ти казах е гравирано
в спомените им. Било е
години и поколения наред.
Ти го поглеждаш отвън.
Може и да те заинтересува.
Но лично...
Може ли да сляза тук?
- Къде отиваш?
- В училището, насам.
Ще те оставя.
Ще видя и Фарзад.
Той има изпити, ще видя какво е направил.
Господине, благодаря ви.
Благодаря отново. Довиждане.
Довиждане.
- Това ли са изпитните листа?
- Да.
- Не бъди прекалено строг с тях.
- Не съм.
Кажи на малкия си колега да дойде да ме види.
Извинявай!
- Какво?
- Моля те, направи ми една услуга.
Не казвай на Фарзад какво си говорихме сега.
Добре. Не се тревожи.
Хайде, влез от другата страна.
Бързо, влизай.
- Не мога да дойда сега.
- Защо?
Трябва ми още един отговор за изпита.
Какъв е той?
Четвъртият въпрос.
- Не знаеш отговора?
- Не.
Защо?
Защото не го знам.
Какъв беше той?
"Какво се случва на Добрите и Лошите
"в деня на страшния съд?"
Това е очевидно.
Добрите отиват в ада а Лошите в рая.
- Така ли е?
- Да.
Не. Добрите отиват в рая, лошите отиват в ада.
Побързай, напиши това, и се върни.
Давай.
Заповядай чай ако искаш.
Какво?
Заповядай чай ако искаш.
- Ти искаш ли?
- Не, без мен.
Искаш ли чай?
Не.
Ако се върнеш, си страхливец.
Здравей, Тадждолат.
Нека желанието ти да се сбъдне. Майка казва, че болнавата е изяла супата.
Сложи купата там.
Здравей, Фарзад.
- Добре ли си?
- Да.
- Къде отиваш?
- На училище.
- Ще дойда с теб.
- Хайде.
Довиждане.
Добре ли минаха изпитите?
Да.
- Как е болната?
- Добре.
- Добре?
- Да.
Вчера вечерта, тя изяде
супата на Тадждолат.
Тадждолат? Жената която сервира?
Да. Изяде я цялата.
- Има ли други признаци?
- Да.
Тя говори!
Тя говори?
Ела да седнеш тук за малко.
Какво имаш предвид, тя говори?
Баба ми говори с чичо ми вчера вечерта.
Тя го разпозна.
После пита за новини от семейството...
Чичо ми плака.
Той пита майка ми, "Аз лош син ли съм?"
Майка ми каза, "Не, не си лош.
"Просто си много зает."
Тогава се сдобриха.
Той каза че заминава за Керманшах
да поиска отпуска, после ще се върне.
Гледай ти! Значи е заминал.
Можеш ли да ми отговориш откровено?
Да.
Мислиш ли че съм лош?
Не.
- Сигурен ли си?
- Да.
Откъде си сигурен?
Знам.
Ти си добър.
Е, щом съм добър,
можеш ли да ми намериш купа да взема мляко?
Когато отида на полето, ще намеря някоя.
Искам я сега.
Ще отнеме само две минути.
Закъснявам.
Трябва да тръгвам. Тази госпожа ще ти намери.
Тръгвай.
Мим Хамиде, здрасти.
Имаш ли купа за мляко за инженера?
Да, до прозореца.
Добре.
Тя казва да върнеш купата.
Трябва да тръгвам.
Хайде тръгвай.
Нека Бог да ти даде гордост.
Нека Бог да ти даде добро здраве.
Нека Бог да ти даде дълъг живот.
- Извинявайте.
- За нищо.
- Добре ли сте?
- Да, благодаря.
Тук ли е къщата на Какрахман?
Какво искаш? Мляко?
Да, моля.
Ще съм благодарен за малко прясно мляко.
Добре.
Притеснявам ви.
Не се притеснявай.
- Добре ли сте?
- Да, благодаря.
Каква хубава къща.
Чувствай се като у дома си.
Това ли е къщата на Какрахман?
Не.
О, съжалявам. Казаха ми да взема мляко от него.
Съседната къща е.
Къде е къщата на Какрахман?
До нас.
Извинете, не разбрах.
Съседната къща е.
Много ви благодаря.
Това ли е къщата на Какрахман?
Добре дошъл.
Всичко хубаво.
Пратиха ме тук за мляко. Може ли да ми дадете малко?
Слез в избата... Внимавай с главата.
Насам?
Давай надолу. Леко с главата.
Добре.
Защо е толкова тъмно тук?
Ето една лампа за бури, не е тъмно.
Има ли някой там долу?
Да, г-ца Зейнаб.
Зейнаб, ела тук, на този господин му трябва мляко.
Толкова е тъмно тук.
Има ли някой тук?
Заповядай.
Би ли издоила кравата за мен?
Чакай, аз ще го направя.
Толкова е тъмно. Как можеш да доиш тук?
Свикнала съм. Аз работя тук.
И ти ще свикнеш ако останеш.
Ще си тръгна преди да свикна.
Имаме фенерче. Електричеството е спряло.
"Ако дойдеш в моята къща..."
Какво?
"О, любезна, донеси ми лампата
"и прозорец през който
"мога да наблюдавам тълпата на щастливата улица."
Какво?
Нищо, това беше стихотворение.
На колко години си?
Шестнайсет.
Шестнайсет. Била ли си на училище?
Да.
- Колко време?
- Пет години.
Пет години.... Това е добре.
Познаваш ли Фороу?
Да.
- Коя е тя?
- Дъщерята на Гохар.
Не, тази за която говоря е поет.
Как се казваш?
Не можеш ли да ми кажеш?
Няма значение.
Добре, ще ти рецитирам едно стихотворение.
Ще ни занимава докато доиш.
Няма да ми отговориш?
Давай.
Казвах че...
"В моята нощ, толкова кратко, уви
"Вятърът е на път да срещне листата."
Разбираш ли го това?
Двете се срещат.
То е като когато ти отиваш да видиш Йосеф.
При кладенеца.
При кладенеца?
Браво.
"Моята нощ толкова кратка е изпълнена с поразително терзание.
"Слушай!
"Чуваш ли шепота на сенките?"
Разбираш ли сенките?
Това значи мрак.
"Това щастие ми се струва чуждо.
"Свикнал съм с отчаянието.
"Слушай! Чуваш ли шепота на сенките?
"Там, в нощта, нещо се случва.
"Луната е червена и се тревожи.
"И, блъскайки се в този покрив, който може да падне всеки момент,
"Облаците, като тълпа скърбящи жени,
"Чакат раждането на дъжда,
"Една секунда, и после нищо.
"Зад този прозорец, нощта трепери,
"И Земята спира да се върти.
"Зад този прозорец, един странник
"Се тревожи за теб и мен.
"Ти, в твоята зеленината,
"Поставяш ръцете си
- тези горящи спомени -
"Върху моите обичащи ръце
"И поверяваш устните си, наситени с топлината на живота,
"На докосването на моите обичащи устни."
Пълно е.
"Вятърът ще ни понесе."
Купата е пълна.
Да, да...
"Вятърът ще ни понесе!"
Аз съм от приятелите на Йосеф.
Всъщност, аз съм неговия шеф.
Много ти благодаря.
Вдигни лампата, за да ти видя лицето.
Не съм виждал Йосеф,
и затова нека поне да видя вкуса му.
Няма да ми кажеш името си
и няма да ми дадеш да ти видя лицето.
Поне освети земята да не се спъна.
Колко време е учила?
Коя?
Жената чието стихотворение рецитира.
Фороу?
Мисля че беше в училище до четвъртата или петата година.
Знаеш ли, писането на стихове няма нищо общо с дипломи.
Ако имаш талант, и ти можеш да го правиш.
Колко ти дължа?
Няма нищо.
Много ти благодаря.
Плати на майка ми.
Много ти благодаря.
За нищо.
Довиждане.
Всичко хубаво.
Колко ви дължа?
Триста томана.
- Ето.
- Пак заповядай.
Благодаря отново.
Довиждане.
Защо взе парите? Отиди да му ги върнеш.
Той искаше да плати.
Господине...
Вие сте наш почетен гост.
Не. Задръж ги.
Много благодаря.
Наистина.
Чест е за нас.
Благодаря ви пак.
Всеки от нас има задължение.
Всеки от нас има задължение.
И аз имам, към семейството си.
И аз съм дошъл тук по работа.
Виж, не бъркай работата със семейството.
Трябва да знаем, плюс-минус един ден,
кога ще се върнем най-после в Техеран.
Ти каза че ще стане през първите три дена.
Ти каза, "Другата седмица." И после нищо не стана.
Две седмици и още нищо!
- И сега?
- Обещавам, до три дена.
Ами ако не стане?
Изглежда че сега е по-добре.
Синът й замина вчера.
Ако е била в лошо състояние,
той не би си тръгнал.
Откъде знаете?
Просто знаем.
Не е нещо което можеш да скриеш от нас.
Тя е по-добре, безсмислено е.
Казваш че знаете но не знаете нищо.
Първо на първо, синът й
е пазач в Керманшах.
Върнал се е да предупреди шефа си.
На 70 километра е. Може да се върне за един ден.
Ако искаме да отидем в Техеран, той е на 700 километра.
700 километра, разбираш ли?
Трябва да отидем в Техеран. 700 километра за един ден!
Не сме казали че ще се върнем...
Ако никой не реши вместо нас, ние трябва да си решим сами.
Не мога да реша вместо вас.
Ти решавай.
Не мога да реша. Бог е този който решава.
Кой ги измисли тези снимки?
Не мога да я удуша! Какво мога да направя?
Не те караме да я душиш.
Тогава какво?
Още колко трябва да останем тук?
Ами ако събитието никога не се случи?
И какво ако се случи?
Това означава че си в контакт с Бог или Ангела на Смъртта.
С кого си в контакт?
Не можем да останем тук по този начин.
Кой може да каже че до една седмица...
Имам чувството, че ще се случи през следващите три дена.
Постоянно повтаряш едно и също!
Виж, Кейван, знаеш ли какво?
Дай ми три дена. Само три.
Може би ще стане.
- И какво ако не стане?
- Да речем че ще стане.
Губим си времето.
Не можеш ли да планираш нещата?
Да планирам нещата? Не, не мога да го направя.
И ние това казваме. Ако не можеш да го правиш, кой може?
Само Бог може.
Ако се случи, снимаме репортажа си и се връщаме в Техеран.
Добре. Само трябва да знаем какво да правим.
Да речем че отнеме три месеца...
- Бехзад.
- Да.
Донесъл съм ви хляб.
Сложи го ето тук.
Слушай, хлапе, не можеш ли да си държиш езика?
Мога.
Кой ти каза да говориш за заминаването на сина й?
Не мога да лъжа.
Не става въпроса за лъжене. Кой те е карал да лъжеш?
Те питаха къде е чичо ми. Аз казах че е заминал.
Те питаха той как е и ти каза че е заминал.
Не искаме нищо от чичо ти.
Те ме питаха. Аз казах че си е тръгнал.
Те питаха как е тя.
Не ставаше въпрос за чичо ти.
Научили ли са те на нещо в училище?
Да.
Не даваш отговор докато не ти зададат въпрос.
Да, научен съм на това.
Не искам повече хляб.
Разбираш ли?
Ако имаш добри новини, ела тук.
Ако не, не си прави труда да се връщаш!
Добре.
- Разбра ли?
- Да.
Остави хляба там долу и тръгвай.
Здравей, инженере.
Майка ми иска да знае дали искаш млякото студено или горещо.
Стопли го.
Добър ден.
Няма какво повече да се каже, г-жа Годарзи.
Както ви казах преди.
Не, същото е.
Какво?
Не, не знаем какво да правим.
Какво означава това?
Това е невъзможно, г-жа Годарзи.
Това означава...
че се правим че не сме направили нищо за две седмици.
Дай ми го, искам да говоря с него...
Искам да говоря с него...
Поне му предай съобщение.
Просто не мога да направя това.
Не. Те защо искат материала?
Не, отговорете ми.
Защо искат те материала?
Не искаме да го използваме за възглавница.
Да...
Във всеки случай, това е невъзможно.
Да...
Излиза че ние сме виновни!
Ще се свържа с него лично.
Ще се обадя... Дочуване.
Здрасти, добре ли сте?
- Да, благодаря.
- Какво искаш?
Може ли да си поговоря с Фарзад?
Сохраби?
Да.
Зает е с изпит.
Знам. Няма да отнеме много.
Моля да го извикаш заради мен.
Сохраби!
Търсят те.
Добре ли си?
Да.
На изпит ли си?
Да.
Има ли въпрос, на който не можеш да отговориш?
Не, знам ги всичките.
Искам да се извиня за тази сутрин.
Помниш ли първия ден
когато пита дали колата не работи?
Аз отговорих, "Предала е богу дух." Помниш ли?
Този ден, ние карахме по нагорнище. Колата сдаде багажа.
Да.
Беше работила прекалено усилено и сдаде багажа.
Да.
Какво казах аз?
Една кола, също като хората, може да сдаде духа.
И сега ще го кажа пак...
Хората, като машините,
могат да сдадат багажа.
Нали?
Не си работил тази сутрин. Не си уморен.
Да, но...
Знаеш че не винаги е така.
Понякога, когато бездействаш, сдаваш багажа.
Разбираш ли?
Полудяваш като не правиш нищо. Сдухваш се!
Добре, забрави, всичко свърши.
Нека пак да бъдем приятели.
Стисни ми ръката.
Стисни ми ръката...
Ако ме чуваш, задръж линията. Отивам нависоко.
Задръж линията.
Ще се видим по-късно.
Хайде, Бехзад.
Забрави гробището, ела да ядем ягоди...
Задръж линията.
Слушам...
Ало.
Той ли ти каза така?
Ти предаде ли му съобщението ми?
Повтори ли точно думите ми?
За съжаление, не мога да направя нищо.
Да...
Да...
Да...
Не...
Дочуване...
Господине...
Един от съседите ви е заровен жив.
Отиди да му помогнеш...
Къде?
Там горе, на гробищата.
Господине...
Един от съседите ви е заровен жив.
Къде?
Там горе, на гробищата.
Да. Помогни му ако можеш.
Лопата... Вземи я и отивай. Ще помогне.
Нямам.
Господине! Господине!
Виждали ли сте приятелите ми някъде?
Купиха три кошници ягоди и тръгнаха.
Три кошници ягоди?
Къде отидоха?
Там горе някъде.
Бягай...
Бягай, Фарзад. Хайде, влизай. Бързам. Влизай.
- Здрасти. Добре?
- Да.
- Минаха ли ти изпитите?
- Да.
Влизай, да тръгваме.
Не, ще ходя.
Още ли ми се сърдиш? Извиних се.
- Хайде, влизай.
- Не, ще ходя.
Отивам нагоре. Не искаш ли да дойдеш?
- Всичко хубаво.
- Благодаря.
- Виждали ли сте колегите ми?
- Да, отидоха натам.
Накъде? На хълма? Къде?
Не знам. Минаха през тази порта.
- Към хълма?
- Нямам представа.
- Носиха ли екипировката?
- Бяха с чантите си.
- Благодаря.
- Нека Бог да ви пази.
Фарзад, отивам горе на хълма. Искаш ли да дойдеш?
Не, няма да дойда, отивам на полето.
Хайде, влизай...
Не. Отивам на нивата.
- Хайде, ще те върна после.
- Не.
Защо не си излязъл? Хайде, излизай.
Поеми волана.
Дай ключовете на колегите ми. Не забравяй.
Ще се оправи ли, докторе?
Да, просто му трябваше кислород.
Една инжекция и респиратор ще го съживят веднага.
Пратихме го към града. Кислородът ще го спаси.
- Къде отиваш?
- Там долу.
Има една болна жена. Може би ще я прегледаш.
Добре.
- Нещо против?
- Не, няма проблем.
Цяло чудо е че оцеля.
Изкара късмет.
Камъкът се заклещи
преди да му удари главата.
Тогава няколко камъка поддадоха.
Беше затворен,
сякаш е в малка килия.
Трябваше му кислород.
Ако има кислород,
ще му мине без проблеми.
Беше покрит с прах.
"Ако ангелът ми пазител е този който познавам,
"той ще защитава стъкло от камък."
Да, това е хубаво стихотворение.
Значи "стъклото" остана невредимо?
Да, остана невредимо.
Ще бъде спасен.
- Докторе, нещо против ако пуша?
- Не, ти трябва да си против.
- Какво?
- Ти трябва да си против.
Не и аз. Не е моя грижа ако ти пушиш.
Въздухът е толкова чист тук.
Ще трябва нещо повече от твоята цигара да го замърси.
Измервам си силата само с белите ми дробове.
Ако си в добра форма, продължавай.
Докторе, каква е твоята специалност?
Нямам такава. Така се грижа за цялото тяло.
Ако бях специализирал,
щях да съм ограничен.
Трябва да имате много пациенти тогава.
Почти никого.
Трябва да се возя наоколо, да гледам красотата на природата,
да посещавам хора, да правя някое друго обрязване,
да давам инжекции,
да пробождам уши и т.н.
Ако не съм от полза на другите,
поне се възползвам максимално от живота. Наблюдавам природата.
Да наблюдаваш природата е по-добре,
отколкото да играеш табла. Или да не правиш нищо.
Това е мястото, докторе.
Бездействието води до разваляне.
Е виж ти, нашата болна! Тя ми е приятелка.
Стара е като Метусела.
Здравей, добре ли си?
Доста време е минало!
Имам неща за вършене. Ще се върна. Вие ще останете ли?
Не сте ли виждали колегите ми?
Не.
Госпожо.
Оставила си бебето!
Отидох ви донеса малко мляко.
Не си ли виждала колегите ми?
Не. Видях ги чак сутринта.
Тази сутрин.
А този следобед?
- Носеха ли екипировката?
- Не, не носеха нищо.
Предписал съм й някои хапчета.
Давайте й ги
за да се облекчи болката.
Нямаме кола да отидем до аптекаря.
Дайте й лекарство.
Нищо не е останало.
Какво има?
Рецептата й.
Чия?
На болнавата.
Старата жена? Аз ще я донеса.
Може ли да ме закараш?
Да, разбира се.
Довиждане. Карайте внимателно.
Аз съм като генерал без армия.
Къде искаш да отидеш?
Отивам до болницата.
За колата си ли се тревожиш или за пострадалия?
Вие как мислите?
Мисля че преди да стигнем там,
пострадалият ще е станал и заминал.
Не, умолявам те,
дай й лекарството.
Болкоуспокояващи са.
Две таблетки сутринта и две вечер,
разтворени във вода.
Каза две сутрин и две вечер?
Да.
Когато отидеш при аптекаря,
трябва да си много устремен
или няма да ти дадат всичко.
Трудно ли се намират?
Не е това проблема. Аптекарите са си такива.
Тя страда, горкото същество. Не можем да направим нищо.
Нека да вземе това и да спи.
Докторе, какво й има?
О, извини ме за секунда.
Говори по-силно. Ветровито е. Не мога да те чуя.
Не мога да те чуя.
Откъде знаеш?
Казах, откъде знаеш?
Не чувам. Говори по-силно.
Отрязаха ни.
Какво казвахте, докторе...
Какво й има?
Нищо,
просто тя е стара и слаба.
Тя е само една торба с кокали
и въобще не е много добре.
Старостта е ужасна болест.
Да, но има и по-лоши болести.
Смърт...
- Смърт?
- Да.
Смъртта е най-лошото.
Когато си затвориш очите за този свят,
тази красота, тези чудеса на природата
и щедростта на Господ,
значи че никога няма да се върнеш.
Казват че другия свят е по-красив.
Но...
кой се е върнал оттам да ни каже
дали е красив или не?
"Казват ми че е красива като видение от рая!
"Но аз казвам
"Че сокът от лозата е по-хубав.
"Предпочитам настоящето пред тези хубави обещания.
"Дори и барабанът звучи мелодично от далече...
"Предпочитам настоящето..."
Здравей.
Здравей.
Режисьор и монтажист: Абас КЯРОСТАМИ
Оператор: Махмуд КАЛАРИ
Звук: Джахангир МИРШЕКАРИ
Сценарий: Абас КЯРОСТАМИ
По идея на: Махмуд АДИН
Музика: Пейман ЯЗДАНЯН
Продуценти: Марин КАРМИЦ - Абас КЯРОСТАМИ
С: Бехзад ДУРАНИ
Английски субтитри: Ян Бърли
Обработен от С.М.С. - Париж