The Discreet Charm Of The Bourgeoisie (1972) Свали субтитрите
Дори камината не е запалена.
И масата още не е сложена.
А минава 8.
Добра вечер, скъпа Алис.
-Как сте, Дон Рафаел?
- Много добре.
- Толкова се радвам да ви видя отново.
- Аз също.
Каква изненада!
Ако знаех, че ще дойдете...
Нима не ни очаквахте?
Не, не тази вечер.
Как така не тази вечер?
Очаквах ви утре.
Утре?
Но Анри ни покани за тази вечер.
Сигурен съм.
Не, това е невъзможно...
- той е на бизнес вечеря.
- Невероятно!
Но аз бях там, когато ни покани.
Във всеки случай, не може да ни е поканил за утре.
Аз не бих приел. Утре съм на вечеря в колумбийското посолство.
Наистина не знам какво да кажа.
Бих ви поканила да вечеряте с мен, но не съм приготвила нищо.
- Ужасно съжалявам.
- Моля ви, недейте. Няма защо.
Едно малко недоразумение.
Защо не седнете? Да ви предложа нещо за пиене?
Не, не се притеснявайте. Ние ще си тръгваме.
А между другото,
знам една чудесна гостилница наблизо. Вечерял съм там няколко пъти.
- Ами хайде да отидем там.
- Чудесна идея.
Защо не дойдете и вие с нас?
Много мило, но не съм облечена подходящо.
Няма значение. Мястото е доста непретенциозно.
- Тогава само ще си облека някоя рокля.
- Няма нужда, и така сте добре.
Не изглежда много приветливо.
Облечете това.
Може би е затворено.
Храната си заслужава. Ще проверя.
Не е нищо особено.
Така ли?
Бихме искали да вечеряме. Затворено ли е?
- Значи може да влезем?
- Разбира се. Момент...
Но какво означава това? Повикайте управителя - г-н Мануел.
Той не е управител от три месеца.
Добра вечер, мадам.
Моля, заповядайте, влезте.
Да вървим.
Няма много хора.
- Това е лош знак.
- Може би е още рано.
Да седнем тук.
Вие седнете там.
Е, да започнем с виното?
Зависи какво ще поръчваме.
Какво предпочитате? Бордо? Бургунди?
Бургунди.
Стрида или риба, аз ще пия червено вино...
"Охлюви в бяло вино."
Аз не искам охлюви.
Аз бих си взел печен заек, но в ресторантите
обикновено ги пресолват...
Има пъпеш.
Чудесна идея. Аз искам пъпеш с порто.
Аз бих си поръчал хайвер, но тук сигурно не е много хубав.
Аз предпочитам собствения си хайвер.
Каква ли риба имат? Обожавам риба.
Имат сардини на грил, филе от морски език,
пържена бяла морска риба, панирана морска лисица,
кюфтета от щука в нантуански сос, синя пъстърва...
Много е евтино тук.
Евтин и празен ресторант звучи малко съмнително.
Мислите ли?
Аз ще пропусна пъпеша и ще си взема едно сухо мартини.
Ти ще пиеш само червено вино.
И шампанско, за да е доволна госпожата.
-Какво става?
- Къде отивате? Стойте тук.
Това е нетактично.
Бихме искали
пъпеш с порто... чист пъпеш...
Една порция ... за тази дама.
Какво става?
Собственикът, мадам. Почина внезапно този следобед.
Всички толкова го обичахме.
- И е починал в този костюм?
- Но защо го държите тук?
Чакаме гробаря да дойде.
Но оставаме на вашите услуги.
Аз си тръгвам. Не мога да вечерям тук.
- Защо?
- Не говорите сериозно, Рафаел!
Аз нямам нищо против.
Уверявам ви, че вечерята ще бъде чудесна.
- Не аз си тръгвам.
- Както желаете.
- Какво ще правим?
- Да опитаме другаде?
Ако нямате нищо против, аз предпочитам да се прибирам. Ще ме закарате ли?
Разбира се, с удоволствие.
Г-н Сенешал и г-н Тевено са тук.
Покани ги.
Здравейте Анри.
Здравейте Франсоаз. Моля...
Какво е станало снощи?
- Защо сте се отбили?
- Вие ни поканихте.
Грешите. Поканата беше за тази вечер.
Но аз нямаше да приема. Тази вечер съм зает.
Не разбирам. А какво ще кажете за обяд в събота?
Момент да проверя.
Събота ни устройва. Около 1 часа.
Нямам ангажименти.
Значи, ще ви очакваме тогава.
А, между другото...
отвън стои едно доста хубаво момиче.
Ахааа...
Но какво правите?
- Оставете това!
- Вие стойте настрани!
Знам какво правя.
- Но коя е тя?
- Тя е от Миранда.
Миранда?
Тя е част от една терористична групировка която ме преследва от години.
- Но защо?
- Как така, защо?
За да ме отвлекат, да ме убият. Знаете какви са терористите.
Уведомихте ли полицията?
Предпочитам да не им казвам засега. Разбирате защо.
Имах малко проблеми на летището.
Искаха да претърсят дипломатическото ми куфарче.
Трябваше да се обаждам на министъра.
Да претърсят куфарчето ви... Немислимо!
Миналия месец арестуваха посланика на...
Един посланик, който носеше 40 килограма кокаин.
Посланик? Кой?
Потулиха цялата работа. Тук има 15 килограма.
Не стигна до пресата.
Беше американският посланик.
Това е четвъртият посланик, когото арестуват.
Трябва да намерим някаква друга система.
- Искате ли да я изпробвате?
- Радар на Харисън?
- Най-добрият.
- Може да пробаме на мен.
Дайте си ръката.
Чист е.
Най-чистият.
Нося първата вноска.
Може да ги преброите.
Вярвам ви.
Бандата от Марсилия започва да подозира нещо.
Искат да знаят кой е доставчикът ни.
Това не е добре.
Няма смисъл да се тревожим отсега.
Оставете сега. Къде ще инвестирате парите?
Определено не в Миранда.
Може би където и вие.
- Какъв е курса на германската марка в момента?
- 3.17 за долар.
Да ви чакам ли, Ваше Превъзходителство?
- Тук ли са господинът и госпожата?
- Да, ще им предам, че сте тук.
Добре мирише.
Това трябва да е телешко рагу по финансистки.
Та какво за демографския бум...
Сега ще ви обясня.
Това е Земята.
А онова е зодиака.
Ела тук...
- Да?
- Господине, гостите пристигнаха.
Ей сега слизаме. Сервирай им нещо за пиене.
Могат да почакат пет минути. Хайде...
- Не, не тук!
- Защо?
Ти вдигаш много шум.
И какво ще правим?
Не стой така, облечи се.
След минутка слизат. Да ви предложа нещо за пиене?
Чудесно.
- Какво ще е?
- Каквото решите.
- И за мен същото.
- А ти, Флоранс?
Аз не бих отказала...
едно сухо мартини.
Сестра ми не трябва да пие. Да бяхте я видели снощи...
Беше мъртво пияна. Повръща навсякъде.
В асансьора, в таксито. Беше ужасно.
- И имаше мръсотия под ноктите си.
- Нямах!
Ти си тази, която...
Сухо мартини за всички?
Няма нищо по-отпускащо от едно сухо мартини.
Прочетох го в едно женско списание.
Аз ще го направя.
Опасявам се, че тези чаши са малко старомодни.
За сухото мартини е най-подходяща класическата конусовидна чаша.
Ето.
Точно такава.
Първо се слага леда.
Трябва да е първокласен. Много студен и много твърд.
20 - 30 градуса под нулата. Като този.
Какво правиш?
След това сипваме джина.
Разбъркваме, за да се охлади и поднасяме.
Рафаел знае, че сухото мартини трябва да се пие на малки глътки - като шампанското.
Искам да опитаме нещо. Викни шофьора си.
За какво ти е?
Ще видиш.
А скъпа, ако го предпочиташ в стил "Ню Йорк от 30-те",
можеш да добавиш няколко капки Перно.
Морис!
- Бихте ли дошъл за минутка?
- Веднага, Ваше Превъзходителство.
Морис, направете ни удоволствието да изпиете чаша мартини с нас.
Благодаря, господине.
- За ваше здраве, дами и господа!
- И за ваше!
Добре, Морис. Можете да си вървите.
Видяхте ли това?
Точно така НЕ трябва да се пие сухо мартини.
Но Морис е обикновен човек. Не е образован.
Никоя система не може да даде на масите достатъчно добро образование.
Но вие ме познавате, аз не съм реакционист.
Къде са домакините ни?
Не знам госпожо. Тръгнаха си.
Как така, си тръгнаха?
Видях ги да тичат през градината.
- Кога?
- Преди 4-5 пет минути.
- И къде отиваха?
- Не знам.
Извинете ме.
Какво означава това?
Не знам.
Може би някой е информирал полицията. Полицейска проверка.
Мислиш ли?
Иначе защо биха избягали така?
- Можеха да ни предупредят!
- Не са имали време.
- Да се махаме от тук.
- Да.
Хайде, бързо!
- Трябва да тръгваме!
- Защо?
На нас ни е добре тук.
Трябва да се махаме от тук.
И къде ще ходим?
Няма значение. Да вървим.
Тръгвайте. Бързо.
Аз съм Монсеньор Дюфур, епископ на този диоцез.
Тук ли са г-н и г-жа Сенешал?
Не, Ваша Светлост, не са.
- Къде са?
- Не зная.
Имаха гости за обяд, но всички си тръгнаха.
- Ще се върнат ли?
- Предполагам, Ваша Светлост.
- Мога ли да ги почакам?
- Разбира се.
Бих искал да седна, ако не възразявате.
- Малко съм уморен.
- Разбира се, заповядайте, Ваша Светлост.
Пеша ли дойдохте?
Имах кола, но я продадох за да помогна на бедните.
- Да ви донеса ли нещо за пиене?
- Не, благодаря, не пия.
Кажи ми, скъпа... как се казваш?
Инес.
Кажи мим скъпа Инес...
Бараката на градинаря ли видях по пътя си насам?
Да, тя е била, Ваша Светлост.
Но градинарят бе уволнен миналата седмица.
Да, знам.
- Извинете ме, имам си работа.
- Да, вървете.
Какво ще им обясним?
- Къде са?
- Кои, госпожо?
- Гостите! Къде са?
- Тръгнаха си.
Какво ги е прихванало?
Нямаше ни само 20 минути.
Имаха достатъчно за пиене.
Не могат да си тръгнат просто така!
Защо не ги спря?
Изглеждаха уплашени. И избягаха
- Уплашени?
- От какво?
Аз съм Монсеньор Дюфур, епископ на този диоцез.
Бих искал да говоря с вас.
Моля?
Така е, идвал е и преди, пускала съм го...
Кого се опитва да заблуди? Махайте се!
Вън!
Пускаш непознати хора в дома ни ей-така?
Каза, че е епископ.
И ти му повярва?
Когато ни няма, се пази от непознати.
Запомни го!
Да, госпожо.
Хайде, да поразчистим.
Чудя се защо са били уплашени.
Тевено е винаги уплашен.
В посолството може да знаят нещо.
Чакай малко. Сигурно ще се върнат.
Прав си. Но целият ден отиде по дяволите.
Това са те.
Виждате ли? Сега вярвате ли ми?
- Не разбирам.
- Трябва да се засрамим.
Няма нищо.
- Ще ни простите ли?
- Разбира се. Нищо сериозно не е станало.
Защо не седнете?
Скъпа госпожо, не сме ли се срещали и преди?
Твърде е възможно.
На какво дължим тази чест?
Много просто. Бих искал да ви стана градинар.
- Моля?
- Да, ваш градинар.
Да се грижа за градината... зеленчуците, цветята, ливадата.
- Нали ви трябва градинар?
- Да.
Значи аз кандидатствам за позицията.
- Но Ваша Светлост...
- Не се изненадвайте.
Вижте, Църквата се е променила.
Чували ли сте за работещи свещеници?
Това се отнася и за епископите.
- Разбирате ли от градинарство?
- Да.
Прекарах детството си в голяма къща...
нещо като тази.
Родителите ми... лека им пръст, и двамата починаха от насилствена смърт.
Имахме чудесен градинар. Всичко научих от него.
- Родителите ви са починали от насилствена смърт?
- Да, натравяне с арсен.
Кой го е направил?
Така и не разбрахме.
Какво заплащане искате?
На синдикални цели. Нито повече, нито по-малко.
Но предишният ни градинар не беше в синдикат.
Може, но аз държа всичко да е почтено.
Значи отговорът е да?
Много добре.
- Кога ще започнете?
- Мога и сега ако ми покажете градината...
Насам.
Извинете...
Имате трева в косата.
Няма нищо.
- Тръгваме ли?
-Да.
Доскоро, мадам.
- Какво ще желаете, дами?
- Три чая.
- С мляко или с лимон?
- С лимон за мен.
И за мен.
С малко мляко, моля.
Не мога да гледам онзи музикант.
Кой?
Виолончелиста.
- Защо? Не харесвате ли виолончело?
- Мразя го.
Имаш ли нещо против да се семним?
Защо не?
Аз лично много харесвам виолончело.
- Този звук...
- Повечето оркестри не ги ползват вече.
Я виж това!
Поне да бяха млади...
- Видяхте ли?
- Какво да видим?
Онзи войник там.
Лейтенант е.
- Познавате ли го?
- Не, защо?
Постоянно ни гледа.
Не го познавам.
Нито пък аз.
Забелязахте ли колко тъжно гледа?
Така е. Но те така си гледат. Винаги съм се чудела защо.
Много съжалявам, дами, но ни е свършил чая.
Нямате чай! Но какво означава това?
Много е препълнено днес. Току-що сервирахме последния чай.
- Нямате никакъв чай?
- Не, мадам.
Ще желаете ли нещо друго?
- Едно кафе за мен
- И за мен.
- И за мен. С бренди.
- Не предлагаме алкохол, госпожице.
Значи три кафета.
Позволете да се представя... Юбер де Рошкаин, лейтенант от кавалерията.
Може ли?
Разбира се.
Вие щастливо детство ли имахте, госпожо?
Да, доста.
А вие, госпожо?
И аз... Имам само хубави спомени.
Аз не.
Аз имах няколко комплекса: комплекс на Евклид...
Моето детство беше трагично. Може ли да ви разкажа?
- Тук? Сега?
- Да, малко е дълго, но интересно.
Щом искате.
Помня, че бях на 11 .
Тъкмо щях да вляза във военното училище.
Не е достатъчно стегнато под мишниците ли?
Закопчай си туниката.
Ето, готово.
Чудесно.
Баща ви иска да ви види.
- Сина ви.
- Можете да си вървите.
Завърти се.
Ходи.
Добре.
Сега ме слушай.
Майка ти е мъртва и аз отговарям за образованието ти.
Във военното училище ще има строга дисциплина.
Но това е за твое добро.
Надявам се, че ще оправдаеш името ми.
Това е.
Майко!
МАМО, ОБИЧ...
Юбер, сине. Аз съм.
Не се страхувай.
Ела, не се плаши.
Чуй ме.
Ела по-близо.
Мъжът, който живее в тази къща и те нарича свой син, не ти е баща.
Разбираш ли?
Виж. Твоят баща е тук.
Другият го уби в дуел. Ние бяхме много влюбени.
Слушай ме сега. Не се страхувай.
Така нареченият ти баща обикновено става нощем да пие мляко.
В банята ще намериш едно синьо шишенце.
Довечера, като заспи, го изсипи в чашата му.
Това е последната молба на майка ти.
Сбогом, сине мой.
След няколко дни отидох във военното училище,
където ме очакваше нов живот.
Съжалявам, дами, но нямаме кафе.
- Какво?
- Както и мляко.
- Това някаква шега ли е? Съвсем не, мадам.
Има необичайно много хора днес и нямаме нито кафе, нито мляко.
Какво ще пием, тогава?
- Имате ли билков чай?
- Не, съжалявам.
И той свърши.
Имате ли вода?
- Разбира се.
- Донесете ни вода.
Невероятно!
Благодаря, че ме изслушахте. Смятам да тръгвам, с ваше позволение.
Разбира се, лейтенант.
И много благодарим.
Господи! Къде ми е главата?
Имам уговорка. Трябва да тръгвам. Извинете ме.
- Все някой ден ще се съберем.
- Да. Довиждане, Симон.
Съжалявам, че закъснях, скъпи.
Не е прекалено късно.
- Шампанско?
- С удоволствие.
След това.
Бързо, събличай се.
- Първо изгаси лампите.
- Защо?
Още не съм напълно здрава.
Какво?
Но ръцете ти изглеждат добре.
Да, но всичко останало.
Боже! Само да видиш...
В такъв случай...
Тази рокля е такава досада.
Изгаси лампата!
Чу ли това?
- Да.
Нямам представа кой е.
А, ти ли си! Влез.
Какво искаш?
Видях Сенешал тази сутрин.
Съжалява за онзи ден. "Недоразумение."
- Кани ни довечера.
- Тази вечер?
Кой е?
Съпругът ви.
Това жена ми ли е в спалнята?
Дойде преди пет минути.
Странно.
Не ти ли каза?
Какво съвпадение!
И аз дойдох да му дам поканата.
- Свободен ли си тази вечер?
- Абсолютно.
- Значи ще ходим заедно, както обикновено?
- С удоволствие.
- Малко шампанско?
- Не, трябва да вървя.
Идваш ли с мен?
Не, чакай. Нека тя да остане за малко. Няколко минути.
- За какво?
- Трябва да й покажа сурсиките.
- Кое?
- Сурсиките.
- А, да. Аз ще съм в колата.
- Веднага слизам.
- Какви са тези сурсики?
- Не знам и не ме интересува!
Бързо!
Да не си полудял! Той е долу! Може да се върне за нещо!
Само малко!
Остави ме! Пусни ме!
До довечера, скъпи.
Не мърдай! Горе ръцете.
Ставаш повече за любов, отколкото за война.
Мислиш ме за мръсно копеле.
Щях и социалист да стана, ако социалистите вярваха в Бог.
На колко години си?
Ти и твоите приятели нямате никакъв шанс.
Насилието до никъде няма да ви докара. Винаги съм го казвал.
Ти си една добра домакиня. Хляба, марулята...
Ключът към мечтите...
Въоръженият човек е превидлив човек, не смяташ ли?
Шампанско?
Имаш ли братя или сестри?
Знаеш ли, с теб си приличаме.
Ето например, ядреното въоръжаване и замърсяването на околната среда.
Ти си против това. И аз.
Ти си за свободната любов. И аз.
Нямате право да ме докосвате така! Мао-Дзе-Дун е бил прав...
Не съм съгласен.
Ако Мао е казал така, значи не е изтълкувал правилно Фройд.
В крайна сметка,
единственото решение за глада и бедността е военното решение
И ти ще видиш в Миранда,
когато се наложи да разтвориш хубавите си крака за цял пехотен батальон.
Как мислиш?
И сега?
Твоят сигурно е зареден,
след като си дошла да ме убиеш.
Лесно мога да те елиминирам. Самозащита.
Но ще ти покажа колко съм щедър.
Вратата е отворена. Махай се.
Имам уговорка за вечеря. Трябва да се обличам. Махай се!
- Значи не знаете какво е МЖД?
- Не разбирам много от съкращения.
Международно Женско Движение.
А знаете ли какъв е знакът на МЖД?
Това.
Идиотски като всички други.
Фашистки. Комунистически. Победа,
и "Иисус е наш господар и учител."
И "Morituri te salutant."
Рафаел, може ли за минутка?
Мога ли да ви представя Дон Рафаел Акоста- посланик на Република Миранда.
Монсеньор Дюфур.
- Ваша Светлост.
- Ваше Превъзходителство.
Вечерята ще е готова скоро. Да ви предложа нещо за пиене?
Само този път. Едно уиски. Една капчица. Със сода.
За мен нищо, благодаря.
Радвам се да се запознаем.
Знаете ли, имаме доста голяма мисия в Богота.
Богота е в Колумбия.
Точно така, в Колумбия. Малко се обърках.
Не познавам Миранда, но чувам, че е великолепна страна.
Андите, пампите...
Пампите са в Аржентина, Ваша Светлост.
Прав сте. Да, разбира се. Би трябвало да знам това.
Наскоро гледах една книга за Латинска Америка.
Имаше прекрасни снимки на вашите древни Пирамиди.
На нашите пирамиди?
В Миранда няма пирамиди.
В Мексико и Гватемала има, но у нас няма.
- Сигурен ли сте?
- Абсолютно.
Вечерята е готова, мадам.
Моля,
вечерята е сервирана.
- Ваша Светлост...
- След вас, мадам.
- Ще ни направите ли чест?
- Щом настоявате.
КОй ли може да е по това време?
Розали, отвори вратата, моля те.
Дами и господа, добра вечер...
Моля да ни извините.
Очаквах ви утре.
Изместихме маневрите с един ден.
Но полковник, да се появявате така...
Наистина съжалявам. Не е по моя вина, повярвайте ми.
Имаме гости.
Предполагам, че не сте вечеряли.
Дайте ми 5 минути и ще видя какво мога да направя.
През това време, защо не седнете да се запознаете с нашите приятели?
С удоволствие.
Бихте ли ми помогнали със столовете?
На вашите услуги, мадам.
Да видим какво има в хладилника.
Малко пастет, шунка...
Искате ли уиски? Сухо мартини? Водка?
Няма значение, каквото изберете.
- Едно мартини?
- Защо не?
Г-н Сенешал се бе съгласил да ни приюти по време на маневрите, както и друг път.
Не мислех, че ще има гости тази вечер.
- Мексиканска?
- Конго.
Добра е.
Вие сте пехотинец?
- Кавалерия.
- Съжалявам.
- Какво пушите, полковник?
- Марихуана. Искате ли?
Не, благодаря.
- Ваше Превъзходителство?
- Определено не.
Аз искам.
Не тези столове!
Ще отида да взема други.
Ваша Светлост!
Това е добре.
Никога не бих повярвал, че в армията се пуши.
В моята страна, например, армията е невероятно дисциплинирана.
Но марихуаната не е нищо.
Да, но е първата стъпка към по-лошото. Мразя наркомани.
И аз.
6,000 американски морски офицери бяха уволнени наскоро,
защото били наркомани.
Много мило.
Марихуаната не е наркотик. Вземете Виетнам, например.
От редници до генерали, всички пушат.
И какво става? Бомбардират собствените си отряди.
Ако бомбардират своите отряди, сигурно имат причина.
А и не забравяйте, че през Първата Световна,
нашите хора е трябвало да пият по 3 литра вино на ден.
Преувеличавате.
Съвсем не. И въпреки тези 3 литра пак е имало дезертьори.
Които са били разсрелвани опт френската полиция.
Стотици са били избити.
Никога не бях чувал това.
Исторически факт е. Казват, че и във Вердан се е случвало...
Вече можем да сядаме.
Надявам се, че ще се съберем.
Явно порциите ще са малки.
Но има и яйца, шунка и сирене.
Всичко ще бъде наред. Приемете отново извиненията ми.
Седнете някъде.
- Гъши дроб, полковник?
- С удоволствие.
- Да ви сипя?
- Да, моля.
- Дълго ли ще продължат маневрите?
- Около седмица.
Съобщение за полковника от щаб квартирата.
Сър...
Какво има?
Извинете ме...
- Не думай!
- Какво има?
Зелената Армия нападна. Трябва да тръгваме.
Но още не сте вечеряли!
Съжалявам, госпожо, но заповедите са си заповеди.
Дами, господа...
Господа, тръгваме.
А, точно така...
Сержантът иска да ви разкаже един прекрасен сън.
Слушаме.
Миналата седмица сънувах странен сън...
Беше привечер и се разхождах по една оживена улица.
Какво правиш тук?
Ами ти?
Аз живея тук.
Откога?
От шест години, струва ми се.
Ами ти?
Аз току-що дойдох тук.
Какво има? Изглеждаш много блед.
Ами ти? Я се погледни.
- Миришеш на пръст.
- И ти.
Дълго ли смяташ да останеш?
Завинаги.
Чакай малко.
Трябва да си купя едно нещо.
Ще почакам.
Здравей.
- Това тук не беше ли Рамирез с теб?
- Да.
- Сигурен ли си, че беше той?
- Естествено.
Ти не знаеш ли, че той почина преди около 6 години?
Знаеш ли, прав си. Така е.
-Как е възможно?
- Не знам.
Изненадах се да го видя. Каза, че живеел тук.
Сега си спомням, умря преди доста време.
Влезе тук. Чакай, ще го извикам.
- Ти?
- Да, аз съм.
- Ти ме помниш?
- Как мога да не те помня?
- Можеше да си ме забравил.
- Да те забравя?
Всеки път, когато се опитвах да те заговоря,
ти стоеше настрани, отбягваше ме.
- Помниш ли?
- Помня.
Последния път ти се завърна към пясъка. А сега си тук, идваш при мен.
Защо чак сега?
Не знам. Исках пак да те видя.
Търсех те из мрачната тълпа тук.
Не спирам да търся откакто пристигнах.
- Нищо вече не може да ни раздели.
- Нищо.
Само преди три минути, се натъкнах на един стар приятел.
Чакай, ще го доведа. Искам да ви запозная.
Ще чакам.
Рамирез!
Къде си, майко?
Търся те сред сенките.
Майко?
Отидох да търся майка си,
но по улицата блуждаеха само сенки
и никой не отговори.
А може ли да ни разкажете и съня с влака?
Не, не, трябва да вървим. Някой друг път.
Да вървим.
Моите почитания, госпожо...
Дами, господа...
Когато Лазар възкръснал той нямал никакъв спомен.
Какво е това?
Началото на маневрите. Надявам се да пощадят къщата.
Ще направя кафе.
Здравейте.
Пак съм аз.
Моля, не ставайте.
Надявам се, че шумът не ви пречи много.
Никак. Напълно нормалноl.
Това е артилерийски огън Кавалерията ще нападне след 20 минути.
Разбирам.
Госпожа Сенешал не е ли тук?
А, това сте вие. Едно кафе?
Благодаря, но нямам време. Просто исках да се извиня отново,
и да кажа колко ще се радвам вие и вашите приятели
да дойдете у дома на вечеря. Какво ще кажете за петък?
Маневрите ще са приключили.
Ако приятелите ни са съгласни.
Чудесно. Ваша Светлост ще ни удостои ли с присъствието си?
За мен е чест.
Тогава, до петък.
Жена ми много ще се радва да се запознае с вас.
Адресът ни е
улица "Парк", номер 17
След мъничко ще слязат.
"Шапка носена от Наполеон в битката при Ваграм".
Дай да я пробам.
Прекалено малка е.
Но изглежда като направена за вас.
О, Анри, такъв лош вкус!
Какво ви казах? Стои ви превъзходно.
Вие сте едно голямо дете!
- Още малко?
- Не, благодаря.
Сложи му сода.
Наздраве!
Това уиски ли е?
Така пише на етикета.
Има вкус на Квази-Кола.
Ами то си е Квази-Кола.
Ако и яденето на полковника е като пиенето - загазили сме.
Това някаква шега ли е?
"И за да докажете смелостта си,
"вие поканихте духа на командира на вечеря!"
И за да докажете смелостта си,
вие поканихте...
"И за да ни накарате да повярваме, че той е бил на..."
Боже, какво правя тук?
"... Вие ни приспивате с хапче."
Забравил съм си репликите!
Какво има?
А, нищо,
шантав сън.
Бяхме у полковника, после се озовахме на една сцена...
И?
Къде сте? Чакаме ви у полковника.
Притеснихме се че се е случило нещо.
Не, идваме. Просто съм задрямал.
Веднага тръгваме.
Как изглеждам, Рафаел?
Ужасно.
Доста женствена шапка.
Наполеон? Мислиш ли?
Шапката на Наполеон при Ваграм - виждала съм поне три във Франция.
Не може да бъде!
Още уиски, Ваше Превъзходителство?
- Още вино?
- Не, благодаря, имам си.
Какво удоволствие. Бяхме започнали да се тревожим.
Моите уважения, мадам. Вината е изцяло моя.
А, моля ви! Елате, седнете. Какво ще желаете за пиене?
С ваше разрешение, един скоч.
- А вие, мадам?
- Малко вино.
Надявам се да ви хареса, марково е.
Някакви новини от Миранда?
- Как е там?
- Спокойно е.
Ами горилите?
Само няколко са останали. Те са част от нашия фолклор.
Студентите се бунтуват.
Студентите са млади. Трябва им някакво забавление.
Каква е политиката на правителството?
Ние не сме против студентите.
Напротив. Но какво правиш, когато стаята ти се напълни с мухи?
Взимаш мухоморката и ... шляп !
Няма вече мухи!
Извинете ме...
Чувам, че страната ви е красива.
Много красива.
Разбира се вие нямате хайвер и шампанско.
Но имаме други неща, които са също толкова добри, ако не и повече.
Извинете ме.
Вярно ли е, че в някои части на Миранда все още има голяма мизерия?
Не мога да повярвам, че пропастта между богати и бедни става по-голяма.
Не сте разбрали правилно.
Според статистиката икономиката ни процъфтява.
Извинете ме.
Извинете, Ваше Превъзходителство. Чух ви току-що.
Много се интересувам от административни въпроси.
Какво искате да знаете?
Чувал съм, че съдиите и полицаите у вас често приемат подкупи.
В миналото, може би. Имаше единични случаи, както навсякъде.
Но ние вече сме истинска демокрация. Вече няма корупция.
Извинете ме.
Не мисля, че тук ми е мястото.
- Какво има?
- Нищо.
Ще ти кажа друг път. До утре.
Ваше Превъзходителство!
- Да не би да си тръгвате?
- Съвсем не. Защо?
Съпругът ми би искал да говори с вас.
Искам да вдигна тост за вас.
С удоволствие, полковник.
За ваше здраве!
Страната ви често присъства в новините, напоследък.
Четох, че Миранда държи световния рекорд за брой
убийства на глава от населението.
Не, полковник, грешите.
Едва ли. Явно хората там се убиват дори посред бял ден.
Поне 30 смъртни случая дневно.
Не, полковник. Според мен ви се опитвате да ме обидите.
Съвсем не. Знам какво говоря.
Четох го в един много сериозен доклад.
Позволете ми да не ви вярвам.
Повтарям ви, знам какво говоря.
Ако не бях ваш гост, щях да поискам извинение.
Не знаех, че този рицарски обичай съществува във вашата варварска страна.
Вие току-що обидихте Република Миранда.
Изобщо не ми пука за Миранда.
А аз сера на вашата армия.
Какво е това? Не чух нищо.
Моля ви, полковник, успокойте се!
Посланикът...
Той е глупак и си го заслужава!
Станало е объркване!
Успокойте се, полковник. Кажете какво се случи.
Нищо трагично.
Извинете.
Какво има?
Сънувах че...
Първо сънувах, че Сенешал сънува,
че сме отишли на театър...
След това, че сме поканени у полковника,
и той се кара с Рафаел...
Гъска такава. Заспивай.
Успокой се и заспивай.
Какви цветя! Тази градина никога не е изглеждала по-хубава.
Много мило от ваша страна. Старая се.
Между другото,
ще дойдат едни приятели на обяд.
- Нали ще се присъедините?
- С удоволствие, но трябва да свърша това.
Много ще се радвам.
И ще бъдем с приятели.
Елате когато можете.
Ще си довърша работата, и ще дойда при вас.
Мога ли да предложа да окичите портата с два реда хортензии?
Да ви покажа ли?
Засаждаме два реда хортензии от портата до къщата.
Мога ли да ви помогна?
Къде мога да намеря свещеник?
Трябва да попитате в енорията.
Но, госпожо, аз съм свещеник!
- За какво ви е?
- Един умиращ човек иска да се изповяда.
Почакайте. Веднага се връщам.
Кой е човекът?
Един много стар и беден мъж.
Живее в една ферма наблизо. Бивш градинар.
- Сега е много болен.
- Има нужда от лекар.
Казва, че е прекалено късно.
Иска свещеник.
Почакайте.
Отче...
Искам да ви кажа нещо.
Тогава говори, дете мое.
Аз въобще не харесвам Иисус Христос.
Като бях малка дори го мразех.
Такъв добър и любящ бог?
Как е възможно?
Искате ли да ви кажа защо?
Нека първо се погрижа за този болен човек и ще поговорим.
Трябва да занеса две торби с моркови. После ще дойда.
Търсил сте свещеник? Ето ме.
Нося утехата на религията. Искате ли да се изповядате?
Да, да се изповядам...
Слушам.
Кажи ми греховете си.
Отче...
Преди много години, аз извърших престъпление.
Убих един мъж и една жена.
- Кои бяха те?
- Работодателите ми.
Убих ги и двамата.
Отнасяха се толкова лошо с мен.
Там, на снимката... Това са те.
Той и тя.
Мъжът с греблото зад тях съм аз.
Бях градинар.
Преди много-много години.
А познаваш ли малкото момче?
Да, това е синът им.
Да. Това бях аз.
Помня тази снимка. Често я виждах.
Хората, които си убил бяха мои родители.
Така и не се намери виновника.
Аз бях.
Те се отнасяха с мен като с животно.
Той беше груб, а тя...
Успокой се.
Искаш ли да получиш опрощение преди да се срещнеш със Създателя си?
О, да, за Бога.
Господ прощава и на най- закоравелите грешници.
Виж какъв пример ни дава като ни е събрал тук.
Затвори си очите, събери мислите си,
и се моли.
Нека нашият Господ Бог Иисус Христос ти прости.
И аз, чрез властта дадена ми от Него ти опростя греховете,
в името на Отца и Сина и Светаго Духа. Амин.
Почивай в мир.
Ще пийнем ли нещо, или веднага ще ядем?
Аз умирам от глад.
Заповядайте на местата си, тогава.
Имаме омлет с труфел,
и токачка с пумпалка.
Може да сервираш, Инес.
Негова Светлост бе извикана при един умиращ.
Дали да не го изчакаме, тогава?
Каза да започваме без него.
Имате ли планове за лятото?
Нито пък ние, защо?
Защо не дойдете в Миранда?
Приемете го като покана. Така ще можете да опознаете моята страна.
Сигурно е ужасно горещо през лятото.
Когато тук е лято, там е зима, нали?
Разбира се.
Ние французите сме отчайващи в географията.
Отвори вратата, Инес. Сигурно е Негова Светлост.
Рафае, говори се, че може да станеш министър.
Полиция, отворете!
В името на закона!
Рафаел Акоста?
Инспектор Делеклюз. Вие ли сте посланикът на Миранда?
Да, аз съм.
Арестуван сте.
- Арестуван сте.
- НЯмате право.
Напротив, имам. Не сте на територията на посолството. Ето заповедта.
А дипломатически имунитет?
Дипломатически имунитет ли? Да върви по дяволите. Отведете го.
Сигурно имате грешка. Посланикът не би могъл да...
- Анри Сенешал?
- Да, аз съм.
Арестуван сте.
Това е скандално. Ще се обадя на адвоката си.
Не, няма! Отведете го!
Вие сте инспектор Делеклюз?
Какво съвпадение! Аз съм ваш съсед.
Познавам очарователната ви дъщеря.
А вие случайно да сте, Франсоа Тавено?
Аресуван сте.
- В какво сме обвинени?
- Ще разберете в участъка.
Не можете просто така да арестувате хората!
Жените също! Отведете ги!
Не ме докосвайте!
Пуснете ме!
Не ме докосвайте!
Претърсете цялата къща - спалните, мазето, кабинетите!
- Какви са тези?
- Наркотици. Явно големи риби.
Какво са се разбързали така?
- Боже! Каква дата е днес?
- 14-ти юни.
Съвсем съм забравил! Ти явно си нов тук.
Какво искаш да кажеш?
- 14-ти юни е денят на Кървавия Сержант.
- Какво?
Никога ли не си чувал за Кървавия Сержант?
Не, никога.
Слушай внимателно. Това се случило по времето, когато
полицията се опитваше да подобри имиджа си.
Спомняш ли си?
Естествено.
Обадихте ли се на министъра?
А на адвоката ми?
- Жадна съм!
- Това е абсурдно.
- Оставате ли?
- Само за малко.
- Не забравяйте, че е 14-ти юни.
- Няма да забравим, сър.
Та ти казвах...
Имало един сержант, който бил толкова строг...
Онова на снимката е той...
той развалил всичките ни усилия.
И все пак, бил почтен човек.
И така...
няма ли да проговориш?
Ще ми отговориш или не?
Значи няма да говориш.
Чуй ме добре, давам ти още един шанс.
Ще говориш ли или няма?
Давайте.
- И как е жената?
- Горе-долу.
- Момче или момиче ще е?
- Момиче, надявам се. Имам две момчета.
Почакайте!
Знам, че не ти си сложил бомбата.
Ти си приятен младеж, имаш възвишени идеи.
Но знаеш кой го е направил. Говори и утре ще видиш приятелката си.
Нямам си приятелка.
Ти бъзикаш ли се с мен?
Лош късмет. Сам си го изпроси.
Хайде да ни посвири на пиано.
Няма да те убием.
Ще говориш ли?
Още ли нямаш какво да кажеш?
На един 14-ти юни беше убит по време на демонстрация.
От тогава, на всеки 14-ти юни, той се връща да си отмъсти.
- И тази нощ ли ще дойде?
- Със сигурност.
Ти стой ако искаш, но аз нямам желание да срещам сержанта.
Нито пък аз. Чакай ме!
Стой!
Не ги оставяй да се измъкнат!
Какво има, сър?
А, ти ли си!
Миех се и ви чух да викате.
Представи си, сънувах, че пускаш затворниците.
Аз?
Имаше лице като на заклан бивол.
Сънищата понякога са много..
Изчакайте така.
За теб е: Вътрешния Министър.
На телефона.
Да, госпожо, ще почакам.
Инспектор Делеклюз?
Арестувал сте посланика на Миранда и неговите приятели.
Освободете ги незабавно.
Но сър, вече са записани. Не мога да...
Просто правете каквото ви казвам.
Но, сър, може ли поне да попитам защо...?
Дипломатическите ни отношения с Латинска Америка...
Моля? Не ви чух.
Как така не сте чули? Говоря достатъчно ясно.
Много добре.
Да, разбирам, сър.
Сержант!
Освободете затворниците.
Веднага, сър.
- Говори ли с министъра?
- Разбира се.
Обадих се да му благодаря и го поканих в Миранда.
- И?
- Ще направи всичко възможно да дойде.
Колко е часа?
Девет без петнадесет.
Надявам се да побързат, агнето ще прегори.
- Това сигурно са те.
- Аз ще отворя.
- Закъсняхме ли?
- Съвсем не. Как сте?
Добре, благодаря.
Прекрасна рокля.
За мен е удоволствие.
За мен също.
Движението беше много натоварено.
- Събота е.
-Да, трябваше да тръгнем по-рано.
Подминахме поне 150-200 колоездача.
Хайде да пропуснем коктейлите и да вечеряме направо.
Иначе агнето ще се препече.
Аз нямам нищо против, умирам от глад.
Направила съм супа с градински подправки.
Много добра идея.
Сама я сготвих.
Сядайте както искате, Франсоа - ти отдясно.
Рафаел тук.
За малко да пропусна супата, но после си казах:
Вечеря без супа вечеря ли е?
Инес, как вървят нещата с годеника ви?
- Скъсахме, госпожо.
- Но защо?
- Влезе в армията за 2 години.
- Ами изчакайте го.
Той реши така. Каза, че и без това съм стара за него.
- На колко години сте?
- 52.
Наистина ли? Разбирам.
Тя работеше за родителите ми когато бях малък.
Четох, че арестували някакъв нацист в Миранда...
Фон Нещо-си, имал концентрационен лагер.
Явно бил голям касапин.
Касапин ми звучи малко прекалено.
Аз съм го виждал веднъж,
и мога да ви уверя, че е един истински джентълмен.
Връзва се. Човек може да бъде беден и крадец.
Както и богат и честен, скъпа моя.
Как се е обличал този г-н Фон Нещо-си?
А обичал ли е животните?
Извеждаше едно голямо куче на разходка.
Вярно ли е, че има много нацисти в Миранда?
- Как е супата?
- Превъзходна.
Сложете си сол, ако искате.
Сигурен съм, че е перфектна, както обикновено.
Ще ида да погледна агнето.
- Колко е часа?
- 9:10.
Може да го извадите. 25 минути на килограм
стигат.
Добре.
Малко хора го знаят, но ти режеш агне прав, нали Франсоа?
Така се прави. От мен да го знаете.
Благодаря за урока.
Кога си роден, Рафаел?
22-ри Февруари 1920.
Значи си Риби?
С асцендент Стрелец.
Много интересно.
- Да сервирам ли?
- Да, моля.
Подайте ми чинията на Рафаел.
Риби-Стрелец...
Обединението на тези два знака
засилва силата на характера ви.
Опитвате се да преминете отвъд границите на своето аз.
Смятате ли?
Американски боб?
- Особено със зехтин.
- Добавила съм малко.
Само за мен.
С удоволствие.
Агнето е превъзходно.
- Не е ли малко препечено?
- Идеално е.
Обичате да се хвърляте напред в живота.
Воден сте от велики идеали и благородни начинания.
Отвореното ви мислене ви дава един по-широк поглед върху живота.
Следващия път вие сте ми на гости. Почакайте само да опитате от хайвера ми.
Флоранс ще ви покаже своя специалитет: водка с ракия.
Вашата чувствителност е в хармония с вашето човеколюбие.
Но ако искате да се отървете от предубежденията си,
трябва да ги замените със свой собствен етичен код, Рафаел.
Винаги съм правел това, което съвестта ми диктува.
- Още агнешко, Рафаел?
- С удоволствие.
- По-сурово ли предпочитате?
- Няма значение.
Превъзходно е. Може да е малко извратено,
но имам слабост към амеркански боб.
Изправете се всички!
Ставайте, дами!
- Какво означава това?
- Ръцете на тила!
Натам!
Нека обясним.
Станала е някаква грешка.
Назад!
Движение!
Като претърсим къщата,
ще имаме достатъчно време да говорим.
Какво ще правите?
Виж!
Боли ли ви нещо, господине?
Крещяхте. Имате ли нужда от нещо?
Не, не.
Лягай си.
Субтитри: kwiksilver ;-)