Le Guignolo (1980) Свали субтитрите
Красива картина.
Но рамката я загрозява. Нали?
Ако се абстрахираме от епохата на фовизма...
то аз с удоволствие констатирам, че според мен, това е разцвета на ранния импресионализъм...
Да, вие сте познавач...
Разбира се. Иначе щях ли да идвам тук?
Въоръжен ли сте?
- Защо?
Застрахована ли сте?
- Естествено.
Бъдете така любезна, да ми кажете името на застрахователната си компания.
Това ще улесни търсенето. Колкото по-бързо подпишете договора,
толкова по-скоро ще получите картината.
Застрахователна компания "Лойд" , булевард Капуцин.
Чудесно.
Те ме познават.
Но аз не. Наистина.
Извинете, че не се представих. Александър де Ламбрез.
Мадам... благославям нашата среща.
Моята професия рядко ми предоставя такава щастлива възможност.
За да не ви остана длъжна...
Позволете ми да отбележа, че крадците рядко биват толкова любезни.
Мосю де Ламбрез, мога ли да ви помоля, да ме изпратите до спалнята.
Боя се от тъмното.
И мен ме беше страх, когато бях малък.
В нашето огромно имение...
в Лисабон... бягах из полето...
Александър! Метни ме на леглото!
Наричай ме Ирен...
Опомнете се! Поддавате се на чувствата си... В такъв късен час...
Завържи ме. Говори ми грубости. Обичам това...
Да, но едва ли ще успеем...
Не, ще успеем. Прислужницата ще дойде чак сутринта.
А съпругът ви?
- Той е в Страсбург. Строи нова Европа.
Какво ли няма по белия свят.
Дюпре. Прибираш ли се?
Да, шефе. Купих ви еклери.
Благодаря.
Дюпре!
- Тук!
Оле!
- Тук!
Робе!
- Тук!
В 14-то отделение всички са се върнали от отпуска, господин директор.
Господа... както виждате...
независимо от измислиците на пресата... затворниците се връщат.
Да, господин директор.
Дюпре.
- Да, господин директор.
Номер двадесет и седем - дванадесет.
Как прекарахте отпуската, Дюпре?
- Отпуската...
Дюпре, стегнете се.
Отпуската си, господин директор, я оползотворих добре.
Обиколих всички бюра по труда и разбрах, че ръчния труд отново е на почит.
Добрия шлосер може да си намери работа, господин директор.
Вярно е, Дюпре, така е.
Така, че свободен ли съм да уредя старините си, г-н директор?
Да, Дюпре.
Благодаря, господин директор.
С такива благи намерения, Дюпре излезе на свобода предсрочно.
И нашият герой положи старите си кокали по бреговете на Адриатика.
Където разпускаха няколко милиардера, от Сицилия до Монако.
Пътниците и пътничките бяха загубили ума си по неотразимия махараджа
Бибудибушан Барбубадая.
Но цялото му внимание беше приковано към мисис Шварц.
Същата, добрата стара Шварц.
- Прелестно... Великолепно...
Приятно ми е да ви видя. Как сте?
- Чудесно.
С всяка изминала година вие ставате все по-красива.
Вашите миниатюри са прелестни, скъпи.
Но според мен им искате твърде висока цена.
40 000 долара за приключенията на маймунския бог?
Мислите, че е много? Такава цена не бих предложил на друг.
Съгласна съм.
Но в замяна ще ви дам полици по 4 000.
Но защо? По-добре да се оженим?
Да се омъжа на 43 години, да не съм луда?
Въпросът остана без отговор. Принцът вече беше хвърлил око на милионите на мисис Памела Иглен Джордж.
И връщането към старата му професия стана по-малко болезнено.
Сеньора, запознайте се - махараджа Бибудибушан Барбубадая.
И когато тя разбра, че всяка година 3 милиона негови поданици му плащат толкова злато, колкото тежи...
то тогава тя го намери за безнрайно приятен човек.
Мм. Какъв въпрос. Вие ме удивихте и смутихте.
Но аз ще ви отговоря. Теглото ми е 75 килограма.
Трябва да ядете повече бяло месо.
На следващата вечер красивата вдовица се потопи в сълзи.
Моя печална красавице, за какво си мислите?
За Монако. Там житейските ни пътища ще се разделят.
На вас не ви е позната болката от раздялата. Особено ако тя е завинаги...
Вие сте губили близък човек?
По-лошо... съпруг.
И аз съм преживявал подобни мигове на отчаяние.
Когато загубих любимия си бял слон.
Мислех си, че никога няма да се съвзема от загубата.
Чувствах се все по-зле.
Моите верни слуги се тревожеха...
И между другото, толкова бях отслабнал, че едвам го докарах до 65 слитъка.
Сега съм тук... до вас... заедно сме...
не бих искал да събуждам тези мъчителни спомени, но...
с какво се занимаваше вашият покоен съпруг?
С всичко и нищо.
Разработваше мини.
- Въгледобивни?
Диамантени.
Ние с вас сме пример за това, че истинската печал никога не стихва.
Монте-Карло няма да ни раздели.
На третата вечер, принцът се носеше с вдовицата във вихъра на танца.
Замая ли ви се главата?
- Аз съм пияна.
На фона на топлото море... тих ветрец от Африка...
полюшваше диамантите на вдовицата...
а в очите на принца проблясваше отражение на златото.
Имате телеграма.
Скъпи приятелю... аз съм разорена... изгубих всичко.
Вече нищо не ми остана. Дори за джобни разходи.
Дръжте се, все пак нещо ви е останало.
- Да, моите диаманти. Ще ги заложа.
Няма да ви оставя в беда, Памела. Моят портфейл е и ваш.
Не, не, в никакъв случай.
Те разговаряха за пари още час-два...
След което прекрасната Памела произнесе името на принца.
Бибудибушан.
И веднага му се отдаде чак до сутринта.
Здравейте, капитане.
На четвъртия ден корабът акостира в Монте-Карло.
Памела, тук ли сте? Аз съм, Бибу.
- Влезте.
Нямам думи.
Аз също.
Но имам угризения на съвестта.
Да не усложняваме нещата, Бибу.
Ще минем без излишни думи. Да не бъдем вулгарни.
Това са долари. Нали нямате нищо против?
Вие спасявате бедната жена и проявявате изключителна деликатност.
Що за човек сте вие?
- Понякога и аз не се разбирам.
Не може да бъде.... Кошмар... фалшиви са.
Каква мръсница!
Фалшифи!
Бившият номер 27-12 беше попаднал на Софи Шафрон,
съдена многократно за мошеничество и кражби.
Мръсница!
- Негодник!
Софи, с моята порочност и твоята красота ще хванем доста рибки.
Първият трофей беше подвижния образ на Хелмонт фон Офенбург.
Той се влюбил безумно в Памела Иглен Джордж.
Безутешната вдовица на диамантен крал.
Но бдителният Виконт де Аламбреуз
строго следял за порядъчността на своята сестричка.
Мога ли с ваше позволение, братовчеде, да позвъня до Венеция?
Разбира се, телефонът е в колата.
- Благодаря.
Той ме нарече братовчеде. Това е добър знак.
Той се придържа към добрите стари принципи.
Като опитен играч, Александър си изработил правилото
да планира всичките си ходовете предварително.
Венеция не се славела с голям морал и там живеел негов стар приятел.
Дами и господа, пред вас е оригиналното платно на Джовани Антонио Канал,
известен като Каналето.
Тук майсторът от венецианската школа разкрива своя талант.
Извинете.
Слушам.
- Ахил, още ли си в музея на Каналето?
Пуснаха ли те вече от затвора?
- А ти скоро ще влезеш там.
Макар, че не заслужаваш, но все пак ще ти уредя една покупка на картина.
Ще те представя като мой чичо.
На 14-ти в 15.30 ще те чакам в салон Гондолиер, хотел Даниели, Венеция.
Надявам се този прием да разсее тъгата ви.
Ако брат ви няма нищо против.
Тихо, той е вече тук.
Хелмонт ни покани да погостуваме в неговия замък.
Струва ми се, мосю, че сестра ми не скучае с вас.
Предвкусвайки важната вечер, целят в страстно очакване,
Хелмонт, кавалер на ордена на Златното Руно, не се поскъпил.
Готов ли си?
Успехът на цялата операция зависи от добрата подготовка.
Повтарям. Ние получаваме телеграма - разорени сме.
Ти припадаш. Херцогът те отнася в своята спалня.
Ти викаш брат си. Излизаш в коридора и кашляш. Кашляш силно.
Аз те чувам и... се обесвам.
Ти тичаш, викаш Хелмонт и... вие ме сваляте от въжето.
Ако и след това той не изпълни дълга си...
Не е ли прекалено сложно всичко това?
Аз не работя долнопробно, а в романтичен стил.
За обаянието и красотата!
Главата ли ви се замая?
- Аз съм пияна.
Боже! Боже мой!
Остава ми само един изход!
Аз съм разорена!
Бъдете моя... и всичко, което имам, ще е ваше.
Бъдете милостив, оставете ме.
По-добре ли сте вече?
Да.
Какво казваш?
Какво казва той?
Той е бесен и аз не разбирам защо.
Какво искаш да кажеш?
Мръсница!
Браво...
Той проговори.
А вие млъкнете!
Знаеш ли колко време висях?
Но защо се обеси?
- Защото ти кашляше.
Ти кашляше 2 минути.
Уверявам ви, тя не е кашляла.
А вие млъкнете!
Млък!
Млък!
Как разговаряш с моя годеник?
- Моля?
Да, имам честта да поискам ръката на сестра ви.
Какво? Ръката на сестра ми.
Ах, колко глупаво!
Хелмонт, не му обръщай внимание, той не е с ума си.
Не бива така!
На мен ли говорите?
Пуснете ме да мина!
Никога не съм виждала подобен идиот!
А, да, без малко да забравя...
виждала съм махараджа на слон и подобни щуротии!
Внимавай какво говориш!
Няма защо да знае за нашите разногласия.
Работата беше в кърпа вързана, той подписа чек!
Чек! О, боже мой!
Ето, виж какво ще направя с този чек!
Подлец! Искаш смъртта ми?
Хелмонт! Направи нещо!
Той искаше да ми даде замъка си, наследство, пари!
Това се казва възпитан човек.
Ще ви излекувам, Хелмонт.
Ще го гипсираме и превържем. Всичко ще се оправи.
Кой кашляше?
Аз, господине.
Аха! Видя ли?
Още веднъж, ако обичате.
Сега вие.
Всичко е ясно.
Станал съм жертва на метафора.
Каква е разликата...
Нищо, скоро ще забравим това.
Мой скъпи Хелмонт, оставям ви в сигурни ръце.
Това е за вас... бакшиш.
Вечерта беше просто забележителна!
Заменяйки своята любовница за чек, платим на приносителя,
Александър остана сам, но не беше сломен от мъка.
Здравейте.
- Добър ден.
Венеция. Първа класа. Пушачи.
- Сам ли пътувате?
Да. По работа.
За спомен, мосю?
Е, както желаете.
Простете, мосю, за Кайро ли летите?
За Венеция.
Сам Бог ви праща.
Не бихте ли могли да ми направите една услуга?
По принцип - не. Но кой знае...
Това ще ви се стори странно, но...
не бихте ли могли да пренесете куфарчето ми през митницата?
Бомба ли има в него или наркотици?
Заповядайте, сам вижте.
Извинете, винаги вярвам на хората,
особено когато са толкова симпатични.
Животът ми, мосю, е сложен и объркан.
Имам любима жена... и любовница, също любима.
И какво?
Не виждам нищо сложно. Всичко това е банално.
И в куфарчето ви има съвсем банални неща.
Твърде много баналности... Това даже е подозрително.
На летището ще ме чака жена ми.
Ябълка. Какво подозрително може да има в една ябълка?
Тя е ужасно ревнива.
Пижама... носна кърпичка.
Запалка.
Това куфарче... ми е подарък... от Анжелина.
Анжелина? Това любовницата ли е?
Да. Ще е много тъжно, ако...
Мария Тереза го види.
Повече нито дума, мосю.
Няма защо да се оправдавате за своята любов.
Като си помисля само... аз ви претърсих куфарчето. Вашия адрес?
Санта-Лусия, номер 37. Търсете сеньора Панпинио.
Не знам как да ви се отблагодаря. Голям късмет, че ви срещнах.
Пригответе се за кацане във Венеция.
Моля, всички пътници да затегнат коланите си.
Благодаря.
Мосю, куфара ви. Не, не този.
Извинете.
- Благодаря.
Такси, сеньор?
- Да, благодаря.
Благодаря.
Хотел Даниели.
Сега ще пристигнем. Дайте ми куфарчето.
Няма.
- Защо?
Това не беше предвидено.
Смърт също не беше предвидена.
Това е грешка. В живота всичко трябва да се предвижда.
Дюпре. Александър Дюпре.
Имам резервация.
На вашите услуги, мосю Дюпре.
Кралският апартамент?
- Да, кралският апартамент.
Вашия кормчия не изглежда добре.
В несвяст е.
Ще отнесете ли багажа ми?
- Да.
Благодаря.
Виждаш ли, успях навреме.
Как беше пътуването?
Затворих музея и се отзовах на призива на приятел.
Купувачите са в салона. Не ме предупреди, че са японци.
Има ли значение?
Няма.
Бижутерът ще пристигне утре в 10:30.
Какво да си сложа?
Рога.
Ядосваш ли се?
Ето. Погледни тази картина.
Уникална вещ.
Копията са в твоята стая.
Освен това ти поръчах сладкиш.
Нали все още обичаш сладкиши?
Ето виждаш ли, ядосан си?
Ако е заради онази жена, то аз мога да ти обясня.
Когато се появи полицията, ти излезе през прозореца...
и не успях да ти кажа, а после... ти сам знаеш!
Ако искаш ме удари. Честна дума, само не се ядосвай.
След 10 минути ми се обади по телефона в салона Гондолиери.
И какво да ти кажа?
- Нищо.
Аз ще говоря.
Как е майка ти?
Мосю Дюпре. Кормчията на вашата лодка е мъртъв.
Съвсем не е припадък. Дирекцията извика полиция.
Е... нещо по-умно едва ли бихте измислили.
Скъпи Виконте.
- Скъпи мистър де Аламбреуз.
Заповядайте, седнете.
Ще ви е нужно...
Антонио Канал... площад Санако, подписът на художника е долу вдясно.
Луи ХVІІ продал тази картина на моя прадядо за 18 000 в злато.
Господа, оттогава аз съм отявлен монархист.
Ние сме готови да заплатим разумна цена.
Гответе се за една висока разумна цена.
Мосю Дюпре, на телефона.
Нали ви помолих да не ме наричате мосю Виконт.
Отседнал тук под обикновеното име Дюпре. Разбирате ли? Дюпре.
Точно Дюпре казах, мосю Виконт.
- Плямпало.
Да... Това е чичо ми. Какво да му кажа?
Че ще си помислим.
Че практически сме съгласни.
Да, чичо.
Да, чичо.
Какво говорите, чичо, аз съм човек на честта.
Да, чичо.
Както и предполагах.
Всичко не е толкова просто.
Картината... е истинска ценност.
Бихте ли могли да ни дадете платното за експертиза? Утре ще ви го върнем.
Давате ли честната си дума?
Чичо ми току-що ми каза, че този негодник г-н Карамуши е още жив...
само заради това, че нито веднъж не е нарушавал честната си дума.
Така да бъде. Ще ви чакам утре в стаята си...
с картината и парите.
Орбино Алфонсе.
Детектив на хотела.
Значи утре в 9.
Имате забележителна професия.
- Съдбата ми не е за завиждане.
Две-три кражби на сезон, и то предимно халати и хавлии.
Обещавам ви, аз няма да ви разочаровам.
Както и аз, впрочем.
Тези господа са от полицията. Те ви очакват.
Познавахте ли...?
Искате да ме попитате дали съм познавал кормчията на тази лодка?
Не, не го познавах.
Познавахте ли мосю Фроше?
Ваш сънародник е бил убит преди 1 час на летището.
Всички сме чада божии.
Попитах ви, познавахте ли мосю Фроше?
Много странно, защото в него намерихме ваша снимка.
Нима това съм аз?
Имате предвид мосю Дюпре или Виконт де Аламбреуз?
Вие сте отседнал тук под едно име, а японците ви знаят под друго.
Ако аз бях полицай...
Забавно е, че го казвате. Аз самият съм свързан с полицията...
три пъти съм се явявал на конкурс за званието комисар.
Аа.. значи сте почти наш?
Да, но малко не ми достигна. Затова ви се доверявам.
Залепвайте ми електроди, измъчвайте ме с ток, подложете ме на тест за лъжа.
Успокойте се мосю Виконт, ясно е, че вие не сте виновен.
Разстоянието между вас и убития е било повече от 10 метра.
Точно така, а ако не е така, ме арестувайте.
Все едно ще те пипна.
- Ще ти приседне, дърт козел.
Мосю Дюпре, какво ще обичате?
- Ключът ми.
Мадам пристигна.
- Да, виждам.
Добър вечер.
- Добър вечер.
Мадам Дюпре пристигна, мосю Виконт.
Тя взе ли си вече стая?
Да, мосю Виконт.
Извинете.
Мадам Дюпре беше известна като Джина.
Мошеничка от международна класа и забележителна актриса,
тя неведнъж партнирала на Александър.
По време на пребиваването му в затвора,
тя го обсипвала с портокали и любовни писма.
И сега се надявала топло посрещане.
Тук съм...
Чакам те...
Ела при мен...
Скъпи мой... Най-после.
Добър ден.
Разбрах, че си се затъжил за мен...
Помислих си... щом той ми праща телеграма... значи ме обича.
Нищо ли не чу?
Забравих за отмъщение, за обидите и грубостите.
Толкова е разкошно тук.
Малко приглушена светлина,
малко студено шампанско, малко Моцарт.
Какво ти е?
Сигурно си уморен?
- Малко.
Скъпи, отпусни се.
Твоята кукличка е тук.
Бях сигурна, че повече няма да се видим.
Сгрешила си.
Тихо.
Чувам нечии стъпки.
Сенки на наемни убийци ме преследват навсякъде.
Е, още не всички са мъртви.
- Но аз разбрах друго.
Това е метафора. Исках да кажа...
че около мен като ястреби кръжат наемни убийци и полицаи.
А, така ли...
Свали си вратовръзката, отпусни се. Всичко ще се оправи.
Ало.
Адреса ли забравихте? Санта-Лусия, №37.
Чакаме. Донесете ни пратката.
Тази ваша пратка ще я изхвърля през прозореца, разбрахте ли?
Не правете това.
- Оставете ме намира!
Не можа ли просто да ми кажеш, че всичко е свършено?
Ще те оставя намира.
И няма нужда да ме изхвърляш през прозореца.
Винаги съм се отнасяла добре с теб, а ти се подиграваш с мен.
Да... Много се бях затъжил за теб.
Да си вземем дълбоко дъх...
и да помислим...
Добре.
Така, дори и ти... алчна като поп...
не би убила двама души заради носна кърпичка, пижама,
четка за зъби и полупразна запалка.
Ако това е шега, Александър, намери си друга.
Намери, намери... Ако знаех какво да намеря.
Ако целта ти е била да разбиеш сърцето ми, то успя да го постигнеш.
Сбогом!
Не! Аз умея да прощавам. Ще ти дам още един шанс.
Вземи ме сега, веднага, тук на масата.
А защо не на ски? Или в хамак?
Не виждаш ли в какво състояние съм?
Ало, кой е?
Размислихте ли си?
Пак ли сте вие?
Да размисля? Интересно за какво?
Кажете мосю, ако това куфарче ви е толкова необходимо...
може би все пак струва нещо?
Никой не спори по този въпрос, номер 27-12.
Сега пък какво?
Те знаят всичко за моето минало!
Да, добре...
Слушай...
Нека да се забавляваме...
Вдигни телефона.
Ало!
Искам да говоря с мосю Александър.
Имайте предвид, че сърцето му е заето.
Нахалница!
Ало!
На телефона е сеньора Панпини...
Мисля, че сте чували за мен?
- Да. Какво искате?
Все същото... куфарчето.
Помолиха ме да ви предам известна сума.
Известна сума... какво ще рече?
Това е голяма сума...
Точно така. Аз съм в капан.
Не ме гледай така. Ти не разбираш.
Това ми е от детските години.
Родителите ми не се задържаха на едно място. Бяха бедни.
Баща ми беше дребен крадец-самоук.
Оттогава ми е останало чувството за несигурност в утрешния ден.
Много мило, но при вас тук денем убиват.
А нощем се боя да излизам.
Помислили сме за това. Ще дойдете на пристанището до хотела.
Ще си помисля.
Просто трагедия.
Повярвай ми, страх ме е да не пропусна нещо.
Страх ме е от утрешния ден.
Колко?
Мадам. Вече съм на път.
Всичко ми е ясно.
Следващият път ще те съблазнявам не с голо дупе,
а със стодоларова банкнота.
Много се радвам, че се видяхме.
Радвам се.
Наистина, много се радвам!
Много се радвам.
Елате тук. Горе.
Да, знам.
Моля?... Да...
Добре. Ще ви се обадя.
Сеньора Панпини?
Да, извинете. Мадам Фроше.
Вдовицата на мосю Фроше.
Приемете моите съболезнования.
Как върви вашата малка разходка?
Донесохте ли парите?
Да, разбира се.
Но искам първо да проверя съдържанието на куфарчето.
Трябваше да предам това куфарче на Анжелина.
Любовницата на вашия покоен съпруг.
И тя, естествено щеше да ми предложи питие.
Налейте си сам.
Мадам Фроше трябваше да посрещне мъжа си на летището.
Защо тя не беше там?
Не. Не е трябвало.
Ах, така ли. Намерихте ли това, което търсехте?
Най-важното го няма.
Кое според вас е главното?
Вие много добре знаете.
Вижте! Какво е това?
Червено зайче.
Прозореца! Веднага затворете прозореца!
Прозореца? Сега...
Неприятности ли имате, мосю Дюпре?
- Просто лошо предчувствие.
Не се бойте. Станете и погледнете през прозореца.
От другата страна на канала свети прозорец. Това сме ние.
Отбийте се при нас.
Няма ли да съм излишен?
Идвам!
И не забравяйте куфарчето.
Не разбирам за какво куфарче говорите?
А, куфарчето.
Разбира се. Куфарчето.
Ако участвахте в конкурс за фокусници, непременно щяхте да го спечелите.
Автомат с оптически мерник и лазерен лъч.
Използва се в затворите със строг режим.
Срещу буйни затворници. Оръжие за сплашване.
Разбирате ли?
В затворите няма много развлечения.
Хей, Фредо.
Мосю Дюпре.
Мосю, аз съм Абдел Фарад.
Нещо не е наред с вратовръзката ми?
Спортен модел? Имах същата, на всеки половин час светваше.
В Иран са на мода.
Следвайте ме.
Прегледайте го през рентгена.
Ще останете разочарован. Казвам ви, за да не се сърдите после.
О, това е траурният марш.
С тази музика по-добре да погребват убити маршали и президенти.
Продължавайте да свирите.
Позволете ми да послушам.
Благодаря.
Камал. Аташе към посолството. Титлата ми е Ваше преосвещенство.
Позволете да ви наричам маестро.
Трябва да си платите за куфарчето. Иначе нищо няма да стане.
Колко ви предложиха?
- Двойно.
Щом смятате да продавате, тогава действайте.
Обяснете ми за какво става дума и аз ще ви посвиря с вързани ръце.
Това не е игра, мосю Дюпре.
- Не, не е игра.
Защо го направихте?
Добър вечер, Фарад.
Добър вечер Камал. Имаме вече трима покойници.
За днес са достатъчно.
Да, време е за почивка. Утрото е по-мъдро от вечерта.
Съветвам ви да пуснете мосю Дюпре.
Добре, пуснете този тъпак.
Смешно е.
Смешно е, защото тайната на това тъмно дело става все по-загадъчна.
Макар, че мъглата се разсейва все повече и повече.
Господа, беше ми приятно да се занимаваме заедно с музика.
Кажи ми честно, Жозеф, какъв е този?
Шут.
Стой.
Само вие липсвахте тук.
Извинете, но мосю Жозеф изрично ми каза,
че ако мосю Виконт излезе по-рано, да го изчака тук.
Извинете, но мен ме очаква мадам Дюпре.
Не ми личи на външен вид, но по душа съм "мека Мария".
Аз съм на коленете ви, както веднъж през нощта в Босфора...
Тогава милвах косите ви и си мислех...
може би Александър Дюпре е станал шпионин?
Ако да, то тогава каква е неговата роля в делото Фроше.
Най-неблагодарната роля.
Той знае, че в ръцете си има цяло състояние,
но не знае какво е то. И кой има полза от него.
Националните интереси.
Аха? Отечеството е в опасност?
Чувате тропот на ботуши и грохот на барабани?
Цялата ни надежда е във вас.
Луи Фроше е изобретил нов вид двигател. Много икономичен.
Той може да сложи край на претенциите на арабските страни.
На дъждовна вода... сок от цвекло...?
Фроше не е агроном, а инженер.
Арабите опитаха да откупят неговото изобретение.
Но Фроше разбра, че ако те купят изобретението,
това значи да го унищожат. Той беше възмутен и след това...
...той ви извика на помощ. И вие му помогнахте...
А сега е мъртъв.
Тайна е погребана заедно с него.
Знаете ли, ние също сме готови да платим за документите от куфарчето.
Но преди това сте готови на всичко за да ги получите даром.
Правилно.
Трябва още веднъж да го прегледам.
Пижама, будилник, четка за зъби, носна кърпа.
Дишайте.
Дишайте.
Не дишайте.
Дишайте.
Имате въздух в дробовете си. Ето тук.
Къркори ли ви стомахът?
Когато ме хващат, аз казвам: "Господа, пипнахте ме".
Фроше е могъл да заснеме чертежите на микролента.
В наши дни те са толкова малки,
че биха могли да се скрият в зъбна пломба.
Да, това е идея. Ще ми чоплите зъбите?
Вече ми проверихте ноктите, бърникахте ми в ушите.
Ако бях ви позволил, щяхте да стигнете и до по-интимните ми неща.
Я стига? Вярвате ли ми или не?
Не, но сега сте свободен да се вървите.
Бос...? Хей, къде са ми обувките?
Момент.
Още един въпрос. Защо прищипахте палеца на Камал с капака на пианото?
Писна ми от него. Сега моят въпрос. Защо вие толкова му се подмазвате?
Мосю Камал има дипломатически имунитет.
В момента в който го загуби, ние ще му представим сметката. Цялата.
Кои ние?
Ние, бюрото за планиране и координация по приложна биофизика.
В Министерството на Отбраната името ми е майор Де Наде.
Редник Дюпре, ваша чест.
Мосю Виконт ни е обиден?
- Не, на мосю Дюпре му се спи.
Но мосю Дюпре нямаше време за сън.
В 10 часа вечерта той трябваше да е на концерт в който участваха:
рогоносец, бижутер и лекомислена дама.
А в 10.30 идваше ред на японците с истинския Каналето,
с фалшивия Каналето, чичото от Америка и водопроводчика.
Утрото обещаваше да е незабравимо.
Слушам.
Дюпре, забравих да ви попитам. Що за птица е вашата приятелка?
Мошеничка.
Още по-добре. Жалко, ако я убият.
Не разбирам, какво трябва да направя... Ало.
Отвори.
По дяволите.
Влизай, разполагай се.
Не, сега не е време за... Куршумите свистят над главата ми.
Жените около мен измират, като мухи от огън.
Аз съм студена като лед.
Не пипай!
Нямам намерение да те пипам. Събирай си багажа и си заминавай.
Какво ти става?
- И в тъмното ще ни е добре.
Нямам нищо против. Ще се наслаждаваме.
Остава половин час до идването на бижутера.
Бижутер? За какъв бижутер говориш?
За твоята телеграма от Монако, естествено.
"Идвай веднага. Ще играеш в пиеса с участието на бижутер."
"Начало в хотел Даниели, точно в 10 часа".
Скъпи, сега е 9.35...
9.35? Не! Ами репетицията?
Иди бързо отвори, а аз ще се преоблека.
Аз съм Ахил Аро. Участвам в представлението.
Така си и помислих, влезте.
Много е красиво тук.
Дори не съм си мечтал, че ще играя заедно с вас.
Това е чест за мен.
Дойде някакво конте с гълъбче.
- Конте с гълъбче?
Здравей, Ахил.
Прозореца!
Той каза, че и в тъмното ще ни е добре.
Защо спускат щорите?
- За наш късмет.
Няма вода. Ще минем и без нея.
А за какво ти е птичката?
Защото мъжът - си ти, твоята красива жена - е тя.
Нейният любовник - съм аз. И за да задържи невярната си жена...
нейният съпруг ще трябва да й направи скъп подарък.
Ало, рецепцията?
Позволете да ви попитам... Може ли да се живее в стая без вода?
Но вие сте във Венеция, мосю.
Мосю Виконт де Ламбреуз?
- А кой го търси?
Мосю Арнер, от фирмата Арнер и ван Пелпс.
Водопроводчикът ще дойде след 5 минути.
Бижутерът вече е тук.
Ще влезеш заедно с бижутера.
- А ключ?
Ще ти го дам. Ще ме откриеш в този шкаф.
Взимаш пистолета. Тук, от тази кутия. Така.
А за какво все пак ти е птицата?
- За транспортиране.
Това пощенски гълъб ли е?
- Да. Виктор се казва.
Тогава Виктор ще се върне вкъщи. Тоест при мен.
Когато пръстенът кацне на пръстчето на Джина, гълъбчето ще отлети вкъщи.
Всички по местата си. Ахил, иди да посрещнеш бижутера.
Иди, отвори.
Аз изчезвам, а ти отивай там.
Идвам, идвам. Бях в банята.
Здравейте, аз съм водопроводчика.
Бързо дойдохте.
- Дадоха ми зор.
Боже, каква глупачка.
Добър ден, мосю.
- Здравейте.
Насам.
По дяволите!
Това е подарък по случай 14 годишния ни съвместен живот, любов и вярност.
Да, подходящ случай.
А, струва ми се, че съм забравил ключа.
- Случва се, мосю Виконт.
Скъпа, аз съм.
Влез, скъпи.
- Не мога скъпа, забравил съм ключа.
Ама че глупак.
Някъде на масата е. Освен ако не си го прибрала в чантата си.
Мълчи, сигурно е сърдита.
Приятелю, имате такъв здрав вид. Къде хванахте този тен?
Бях отпуска в Капри.
Капри, Капри... С жена си бяхте, нали?
Не съвсем.
Чухте ли нещо?
- Не, нищо не чух.
Не си ли сам?
Това е мосю Арнер, от фирмата Арнер и ван Пелпс.
Той носи скъпоценности за нашата годишнина.
Скъпи, винаги си бил толкова внимателен към мен.
О, прекрасно. Харесва ми ето този.
Нека се приближим към светлината.
Искам да видите отблясъците на камъка.
Фредо, при тях се появи още някой.
Изумруд, това е само изумруд. Той не може да се сравнява с диамант.
Тогава да разгледаме диамантите, мадам.
Прозореца.
Ето, вижте.
- Великолепен е.
Погледнете го на светлината, мадам.
Чухте ли нещо?
- Не.
Усещате ли?
- Не.
В тази стая мирише на предателство.
Чии са тези панталони?
- Не са мои.
Мълчите? Разбрах всичко, имате любовник.
О не, не!
Вие се издадохте, къде е този негодник?
Пистолета, къде ми е пистолета...
Няма да се церемоня...
куршум за него, куршум за теб, а последния ще оставя за себе си.
Не ви ли е добре, мосю?
- Не, не, всичко е наред.
Къде се крие този подлец?
Ало, шефе.
Знам, че е тук, гладът и жаждата ще го накарат да се покаже.
Излизай, иначе ще стрелям през вратата.
О, мадам.
Мосю.
- Кой сте вие, мосю?
Аз съм съпругът, мосю.
Вие ни развалихте празника, излезте, мосю. Излизайте!
Излизайте!
Шефе, той ще изпозастреля всички тук.
Нищо не разбирам.
Излезте, мосю. Хайде, измъквайте се от този шкаф.
И си прикрийте хилавите крака.
Не мога да ги гледам. Хайде, живо, излизайте.
Там някакъв тип поставя микрофони.
Какво? Какво казвате? Или ще отричате всичко?
Не, тъпако. Японците са тук.
За Каналето 800 хиляди франка, не по-малко!
Искам да умра с този пръстен.
- Ти наричаш това пръстен?
Що за боклук?
- Това е розов диамант, мосю.
Нещо по-добро нямате ли?
- Обиждате ме, мосю.
Е, драги ми Карамуши, какво ще кажете за Каналето?
Картината е оригинална, купуваме я.
На добър час, правилно постъпвате.
Шефе, те се спазариха.
Май съм виждал някъде този Каналето.
Това е превъзходен камък. Мадам, сложете си го на пръстчето.
Къде съм? Какво става с мен?
Разбирам колко ви е скъпа тази семейна ценност, чичо.
Чичо? Той го нарече чичо?
Гълъба.
- Всичко ще ви обясня.
Къде ли съм виждал тази картина?
- Не измествайте темата.
Мосю, ако това е вашия чичо, значи вие сте негов племенник.
Тоест любовник на вашата леля.
Това не ви ли смущава?
- Не.
Водопроводчикът е в банята, иди, мен ме е страх.
Стига пазарлъци, не сте на пазара.
Достатъчно, чичо.
Банята ви е наред.
А къде е гълъба?
- Излетя.
Ало, шефе, шефе.
Първо - аз нищо не разбирам.
Второ - не забравяй, че музея отваря в 10.30.
Не усложнявай всичко.
С вас се договорихме. А с вас още не.
Мосю, това е много красив пръстен.
На чие име да напиша чека?
- Аламбреуз.
Това вие ли сте?
- Не, това е той.
А на мен ми напишете на името Арнар и ван Пелпс.
Аз? Аз съм любовникът.
А аз съм негов чичо. А аз съм съпругата.
И по принцип много бързам.
Мизансцената е грешна!
Всички говорят абсолютни глупости!
Аз си губя времето, главата, и изобщо нищо не разбирам.
Кой стреля? Попитах, кой стреля?
Какво става тук? Защо щорите са спуснати?
Стойте!
- Дори и не мисля!
Там японецът разписва чек.
- Огън.
Моя чек...
Моята картина...
Моя пръстен...
Той е мъртъв. Аламбреуз, арестувам ви.
Мен?
- Не, него.
Мен?
Извинете, имам делова закуска.
Полиция!
- Тук съм.
Кой кашля? Аз, мосю Виконт. Чака ви лодка.
След него!
Бързо, бързо.
Преследван на сушата, преследван по море...
Александър можеше да се спаси само във въздуха.
Добър ден, мадмоазел.
- Здравейте, мосю Дюпре.
Както вече сте се досетили, аз съм дъщерята на инженер Фроше.
Вие сте копие на баща си.
Моля, последвайте ме.
Отдавна ли се познавате с баща ми?
- А вие?
Аз?
А вярно ли е това, което разказват за вас?
Ако кажете нещо неточно, ще ви поправя.
Казват, че сте крадец.
- Аз продавам картини.
Продавач на картини, това е крадец, регистриран в търговската камара.
А аз съм шпионка.
Как върви работата? Доволни ли сте?
Днес да. Знаете ли, ден с ден не си прилича.
Простете недискретния въпрос... Вие за кого работите?
За Франция!
Ах, щом е за Франция тогава е друго нещо.
Боях се да не стана предател. Оттам и моята сдържаност.
Но това променя всичко, малката ми.
Не може ли да светнем?
- Защо?
В тъмното не те виждам.
Ало, шефе. Машаван е.
Извършвам наблюдение.
Операцията започна. Всичко върви по план.
Върви по план, ясно. Какво правят?
Трудно е да се определи, шефе.
Но работата върви?
Да, и още как.
Ако татковото изобретение...
- О, не. Да не говорим за това.
Добре, за това няма.
Но ако татковото изобретение попадне в ръцете на арабите,
те ще го унищожат. Знаеш ли това?
Да.
Сигурно знаеш и за какво се използва нефта?
За производство на месо без протеини, чорапи...
Не, не, ти забравяш главното. Нефтът е тема за разговори.
Знам и други поводи.
Какво има, майоре? Престани.
Агентите трябва да изпълняват заповеди, а не да се забавляват.
Опомнете се, този мошеник ви върти на малкото си пръстче.
Кажете, мосю Дюпре.
- Как ме нарече?
А как да ви наричам - мечо, зайо или котенце... Не върви.
И така, мосю Дюпре, колко ви предложиха японците?
800 хиляди франка.
Те са те направили на глупак, пиленце. Това струва три милиарда.
Три молиарда? Виж ти, Франция е толкова щедра.
Значи наистина това в куфарчето...
И така... Пижама, будилник, четка за зъби, носна кърпа...
Значи сте ме набелязали още на летището? Щрак-щрак?
Да, котенце.
Прегледали сте списъка на пътниците...
със съмнително минало и неясно бъдеще...
Аха, и ето го и него - мосю Виконт.
При това той ще изпълни всичко, което му кажат.
Иначе отново ще стане затворник 27-12.
А теб с какво те държеше Жозеф? Какво си направила?
За какво говориш? Не разбирам.
Разбира се...
запалката. Тя беше наполовина празна.
Не обичам да се майтапя с парите. Това наистина ли струва 3 милиарда?
Три... а може и повече. Оле-ле.
Къде отивате?
- Жозеф, беше ми приятно да се видим.
Вие пак ли? Поставих ви диагноза, Дюпре.
Вие сте ненаситен. Вие сте сексуален маниак.
Между другото, Жозеф, тя говореше за три милиарда...
Надявам се, че не страда от мание за величие?
Агент Х22 трябваше да ви предложи най-ниската цена.
Вместо това тя ви издаде всички тайни и стана играчка в ръцете ви.
Аз съм воювал Дюпре, посещавал съм и източни бордеи...
Но това, което чух сега в микрофоните...
Вие казахте най-ниската цена. Какво значи това?
Да кажем неголяма премия... Бакшиш?
Аз бих го нарекъл възнаграждение.
- Аха, така ли му казват вече.
Ти си алчен сутеньор.
Чудесно, агент Х22 утре излита, ще я понижат в звание.
Тя ще печата заповеди в осем екземпляра под индиго.
Много ли ви шокирах?
Имахте такива моменти, мосю Дюпре, такива моменти!
А провалите бяха нарочно, за да ви разсмивам.
Да, сигурно.
Нищо няма да печата, тя е мъртва.
Добро момиче беше.
Иначе сега щеше да е жива.
Жозеф, не знам за кого правим всичко това...
Не знам дали ще паднат цените на петрола...
Но методите на Фредо ми омръзнаха.
Не е лесно да ви намери човек, мосю Дюпре.
Времето лети, положението се усложнява, сметката расте...
Може би е време да сключим сделка?
Сделка с кого, Фарад?
Това вече не е смешно, да спрем, а?
Прави сте, всичко това вече не е смешно.
Това за което говорихме вашата окончателна цена ли е?
Окончателна.
Тръгвам с този господин.
Сбогом, Жозеф.
Пижама, будилник, четка за зъби... запалка.
О, цялата банда е тук! Как е брадата ти? Ох, боцка.
А това е творението на Фредо. Дядо Коледа с лазерен лъч.
Ти си моя любимец.
А къде е моя скъп партньор? Моя Камал?
Ах, ето го и него! А това са неговите пръсчета.
Понеже сте ни много необходим, мосю Дюпре...
Ще изтърпя всичко това.
Но ако някога дойдете в нашата страна, то...
...да... ще ви отрежат топките.
И това ще го стори нашия най-жесток палач.
Изтокът е деликатна работа. Рахат-локум и жестокост събрани в едно.
Винаги има алтернатива.
Много сте остроумен. Хайде да поговорим делово.
Да идем в хотела.
О, не, бих искал да се отбия в музикалния салон.
Там имам толкова спомени.
- Мъчителни спомени.
Занапред ще свиря без вас. Вие сте лош партньор.
Колко искате за документите?
Е, щом не искате да поговорим приятелски, да минем към детайлите.
Не е ли по-добре да поговорим на четири очи?
Такива цифри предизвикват главозамайване у слугите.
Жозеф ми предлагаше 3 милиарда, Фарад - 6.
Ако вие ми предложите 10, то работата ще потръгне.
Мен все си ме влече в това помещение.
Бих искал да получа парите под формата на 2500 отделни чека.
На тези имена, които ви кажа.
В замяна на това микрофилма ще ви бъде предаден...
в подлеза Сент-Луи, в Париж.
Куриерът ще бъде с кариран каскет.
Сент-Луи, куриер с карирана шапка?
- Да.
В замяна на 10 милиарда?
- Да.
Вие не притежавате тези документи, мосю Дюпре.
Те струват много повече. Те са безценни.
Вие сте просто дребен мошеник.
Фарад, Жозе, Хосе.
Вие бихте могли да получите за тях целия Персийски залив.
За какво ми е той, след като бих могъл да си купя замък.
За какво ми е пясък, след като имам тухли.
Нима това е разумно?
Започва да ми писва от вас. Просто сте непоносим.
Дори и да нямате тези документи, то вие би трябвало да знаете нещо.
Може би, дори не си давате сметка какво точно знаете.
И вие ще ми кажете това нещо.
Не, не.
Проклятие.
Какво искате?
- Ето, дръжте.
Насам, моля. Не изоставайте.
Това е печално известния мост на Въздишките.
По него преминавали осъдените.
Майтапчия.
Осъдените минавали оттук на път за затвора.
Дебелината на решетките дава представа...
за майсторството на строителите по това време.
Строителите на съвременните затвори също си разбират от работата.
Да продължим нашата обиколка.
Моля, следвайте ме.
Александър си мислеше, че е в безопасност...
но специален арабски телефон водеше преследвачите след него.
До Париж ли пътувате?
- До Ленер.
Бог ви изпрати. Веднага разбрах, че сте умен човек.
Ще ми окажете ли малка услуга?
Мосю Дюпре, дайте си запалката, ако обичате.
Да го настигна ли, майоре?
- Да.
Мосю Дюпре, повтарям... запалката.
- Закъсняхте, вече я глътнах.
Ще се наложи да направим промивка на стомаха на мосю Виконта.
Извинете, мосю Виконт.
Радвам се да ви видя във Франция, Фарад.
Тръгвайте.
В него няма нищо, майоре.
Досатъчно. Сега... когато всичко приключи,
ще направим това, с което трябваше да започнем. Вие ще си получите сумата.
Ние се спряхме на 10 милиарда... И преди да нарушите закона...
от 22 юли 1945 г. за неприкосновеността на личността.
Бих искал да ми връчат наградата на най-високо ниво.
Искате да безпокоя полковник Васар? Генерал Дозесан?
Още по-високо. Самият господин министър?
Не, казах на най-високо ниво.
- Имате предвид....?
Да.
Бих могъл да взема колата ви.
Да вземе колата. Какъв нахалник.
- Вие го разглезихте така.
Мислите, че той ще ни заведе до запалката?
Сигурен съм.
Шофьорът пътуваше до Терненян,
но се съгласи да направи малко отклонение...
и след две денонощия Александър беше в Ленер,
но тук го очакваха мнозина.
Довиждане и благодаря.
"Луната изгря над езерото."
- Да тръгваме.
Ало, Машаван?
Ало, Машаван?
Затворете капана.
Да, той е тук. Ето го.
- Благодаря.
Точно за вас си мислех. Къде се загубихте?
А саламчето вече го изядох.
Не се шегувай с това момче.
Сериозно ви говоря.
Салама ви е цял и невредим. В моето шкафче е.
Майтапчия.
- И вие.
Това не беше игла в купа сено...
но все пак... микрофилм в едно от всички тези хлебчета...
Какво чакате? След него, бързо!
Резиденция на президента на Франция.
Кажете на шефа, че нищо повече не успях да направя.
Саби за почест.
От името на републиката и с дадената ми власт ви произвеждам в кавалер на Ордена на Почетния легион.
Саби долу.
Скъпи приятелю, бих искал да ви представя на жена си.
Тя настоятелно ви кани на вечеря у нас.
Знаете ли... този светски живот... имам толкова задължения.
Отложете ги, приятелю.
С удоволствие.
Скъпа, мосю Дюпре се съгласи да ни разкаже своите приключения.
Тръпна в очакване.
Простете, аз ще ви оставя.
Ако желаете, можем да удължим вечерята до сутринта.
В 10 вечерта мъжът ми заминава за Страсбург.
Боя се, че ще са наложи да си пием кафето без него.
Благодаря, че ме предупредихте. Ще взема мляко и кифлички.
Какво ще ми кажете? Че всички са забравили за парите?
Струва ми се, не сте разбрали. Изборът беше не между орден и пари...
а между орден и затвор.
Ако зависеше от мен, бих ви скрил в затвор със строг режим пожизнено.
Знаете ли каква е разликата между глупак и крадец?
Не.
Крадецът не винаги е крадец. А глупакът е за цял живот.
Превод: BENIX