Le Grande Vadrouille (1966) Свали субтитрите
Нощна атака над Германия.
Кодово название на операцията "Чай за двама".
Надясно, надясно.
Добре.
Така.
Над целта.
Внимание! Пускай!
Тръгна!
- Чудесно.
БУРВИЛ
ЛУИ ДЬО ФИНЕС
Във филма
ГОЛЯМАТА РАЗХОДКА
Сценарий ЖЕРАР УРИ
С участието на: ДАНИЕЛ ТОМПСОН МАРСЕЛ ДЖУЛИАН
Музика: ЖОРЖ ОРИК
Ранен ли сте, сър?
- Цял и невредим.
Добре ли сте, сър?
Аз да, но левият мотор - не.
Един мотор и радиостанцията са повредени.
Как ще се върнем в Англия?
По дяволите! Питър, елате насам.
Веднага.
Къде, по дяволите, се намираме?
Ето тук, сър.
Знам, че тук. А къде е това тук?
Най-вероятно сме над Кале, сър.
- Над Кале?
Кале...
Опашката гори, сър! Опашката, опашката гори!
Екипажът да се приготви за скок! Пригответе се за скок!
Тръгвайте!
След вас, сър. Къде ще се срещнем?
Какво?
- Къде ще се срещнем?
В турската баня. Нали се бяхме разбрали.
Да, да... хайде.
Какво е това?
Днес водичката е прохладна, нали?
Мосю, мосю, по-бързо!
Дайте си ръката.
Дайте ръка! По-бързо!
Благодаря.
Американец?
- Не, англичанин.
Побързайте, след малко ще отворят зоопарка, ще се напълни със шваби.
Могат да ви хванат, а и мен също.
Бързо, дайте ми парашута си. Бързо.
Да се махаме оттук.
Нагоре, нагоре!
Ще ме съборите.
Извинете!
Изцапах ли ви униформите?
Това е недоразумение. Повярвайте, без да искам.
Ставайте, да се махаме оттук!
- Мислите, че е лесно?
Помощ!
- Сега, идвам.
Тук не е място за кацане. О, лошо сте ранен?
Височко е...
Благодаря, много добре .
Не на мен, не на мен, на себе си аплодирайте.
Вие се справихте добре. А вие горе-долу.
А вас, мосю, изобщо не ви чух.
Не си правете моабет. Дръжте се прилично.
Имам свой личен поглед върху това произведение.
Все още не звучи достатъчно величествено и тържествено.
Последният път не беше зле, но все пак беше зле.
Ще ви помоля още веднъж от №17. Начало.
Не, господа, вие пак си дърдорите!
Съсредоточете се! Боже милостиви, какви бъбривци!
Стига сте плямпали!
Започваме пак от №17.
Кой го направи?
- Аз, маестро.
Къде мислите, че се намирате?
- В операта.
Много смешно. Махайте се!
Мефистофел, Маргарита, Фауст - вън!
Когато работя, не искам никой друг в залата.
Само Берлиоз и аз. Точно така.
Ей, вие! По-тихо там!
Извинете, мосю Лефор.
Започваме.
Не, господа, по-гръмко, като мълнии преди буря.
Тръгваш ли си, скъпи?
- Ще ви настигна, вървете.
Експлозив?
- Ето го.
Сега фитила. Сигурни ли сте, че няма никой?
Замаскирай го.
Ако вдигате шум, Лефор ще си пъхне носа и тук.
Готово ли е?
- Всичко ще хвръкне във въздуха.
Това цвете стърчи?
- Не го пипай, ще вземе да гръмне.
Фитилът е вързан за него.
Внимание!
Всички да останат по местата си. Излизането от залата е забранено.
В сградата на операта се е скрил английски парашутист.
Който му окаже помощ ще бъде разстрелян.
Ашбах.
- Станислас Лефор.
Господин диригент, свалихме английски бомбардировач над Париж.
Двама пилоти са арестувани.
Третият се крие в операта.
Извинете, трябва да прекъсна репетицията.
Чухте ли? Прекрасно!
Господа, принудени сме да прекъснем репетицията пад заплаха от автомати.
С тази 12-минутна репетиция довечера ще се издъним на представлението.
Измивам си ръцете.
Свободни сте!
Каква наглост - да ни прекъснат репетицията.
Какво е това.
Не мърдай!
Моля?
- Стой.
Добре ли си?
- Да.
След мен, насам.
Насам.
Внимателно.
Аз съм англичанин. Ранен съм.
Аз съм французин, а там има немци, моля ви...
Писна ми! Писна ми!
Отворете, или ще разбия вратата!
Сега, сега, идвам.
Извинете, господа.
- Обиск, мосю.
На мен също ми писна!
Млъкни, не чуваш ли, че тук има хора?
Извинете, господа, заповядайте.
Щастливци сте вие, съпругите ви са далече.
Щом сте тук, поне ми помогнете да си събера багажа.
До гуша ми дойде всичко! Махам се веднага!
Как не те е срам, да правиш семейни скандали пред чужди хора?
Не искам да оставам повече с този кретен!
Това няма да ти се размине! Ще съжаляваш!
На балкона няма никой.
Вижте, много ми е неприятно... Боже мой!
Тръгнаха си. Бързо!
Ако асансьорът се качи до седмият етаж, той ще си разбие главата.
Чакайте.
Тежък сте.
Пак не са затворили вратата.
Аз... аз... загубих го...
Какво?
- Ключът.
Аз винаги го слагам под изтривалката, и ето...
По-бързо!
Нищо, нищо...
Благодаря, мадмоазел.
Питър Калингъм, Кралските ВВС.
Огюстен Буве, Боядисване и реставрация.
Закопайте го веднага някъде.
Шегувате се, имам жена и шест деца, ще си шием ризи след войната.
Ризи.
Много ви благодаря.
Ей, господине!
Мустаците ви. Опасно е.
Най-после се махнаха. Няма никой на улицата.
Прекрасно, и ние ще тръгваме. Аз... ще го заведа у нас.
У вас?
- А къде да идем?
А ако немците са там?
- У нас?
Имате ли телефон?
Да, Клиенкоурт, 13-36.
- Момент.
Едва ли ще вдигнат, не мога да съм на две места едновременно.
Ало.
Ало, мосю Огюстен Буве, ако обичате.
Буве на телефона.
Лъже, това не съм аз.
Какво става?
Немците са в дома ми.
Съжалявам, всичко е заради мен.
Ако не бяхте вие, щяхме да идем у нас и да ни хванат в капана.
Ама че история! Какво да правя?
Какво?
- Какво каза той?
Той каза, че иска да иде на турска баня. Но вие сте чист.
Има среща с приятеля си в турската баня.
Само англичани могат да измислят това!
Ранен, не говори френски - веднага ще го арестуват.
Е, какво пък... Ще ида в тази турска баня.
Ще му намеря някакви дрехи. После ще ви чакаме при моя дядо.
Какъв е адреса?
Кукления театър на Шан-з-Елизе.
Все пак е опасно.
Влезте!
Хайде, дрънкайте.
Не, не, не.
Нежно, чуруликайте като птичка.
По дяволите, не така. Отначало.
Какво има?
Браво! Този път няма да прекъсна заниманията ви.
Продължавайте...
Този път аз ще ги прекъсна!
Търсите вашия англичанин? Да не би да съм аз?
Може би е той?
Моля.
Ако обичате, елате насам. Виждате ли го тук?
А тук?
- Не.
Тук също го няма. Следвайте ме. Може би тук?
Успокойте се, маестро.
Прекъснахте ми репетицията с оркестъра, сега ми пречите на заниманията с ученик.
Извинете ме.
Ще ви извиня аз. Ето, тук го няма. Може би е там, а може би тук.
Позволете.
Аха, какво е това!?
За черния пазар?
Не, за антракта.
Аз все огладнявам, а когато съм гладен, стомахът ми прави ето така...
и трябва непременно нещо да похапна по време на антракта.
Ах, вие дявол такъв!
- Не, дяволче!
Вземете си...
- О, не, не...
Извинете, маестро.
Желая ви успех тази вечер.
Продължаваме с урок №4.
Не желая да ви слушам! Млъкнете!
Вземете табуретка и седнете.
Сега ще се заемем със солфеж.
Трябва да идете в турската баня.
- Аз - в турска баня?
Казвам се Макинтош.
- Макинтош, ясно.
Сигналът ни е "Чай за двама".
- Сигнал...
Не свиркайте, дявол да ви вземе!
Това е американска песен. Забранени са тук.
Значи това е паролата.
Иф ай гоу ту зе туркиш бас, ай риск... рискувам много.
Добре, но... иф ю гоу... оттук, немците веднага ще ви хванат.
Ще ви измъчват, вие ще проговорите и аз съм капут.
Ай риск... и в двата случая.
Какво само йескате? Да, слушайте сега.
Ду ю промис ми... че иф ай бринг тук биг мустаци, вие ще се махнете с тях?
Мога ли да ви вярвам? Съгласен съм на всичко...
А после ю... чакайте.
Ю гоу в шкафа! В шкафа, веднага!
Не мърдайте оттук! Ще се върна скоро.
Благодаря.
По дяволите, как се казваше...
- Какво по дяволите!
Значи сте французин?
А вие не сте англичанин?
- Не.
Джентълмени, извинете, добре ли чух?
Стори ми се, че говорите за Макинтош и Питър, нали?
Не, не, съвсем не.
- Уверявам ви, че грешите.
Търся своя приятел, сигурно се е загубил в навалицата.
В мъглата.
Може да сте го виждали? Има ей такива мустаци.
Дълги мустаци.
Да, аз бях с такива мустаци. Но трябваше да ги подстрижа.
Много беше опасно, твърде английско.
След мен!
Той говори с акцент. Да се гмурнем след него.
Господин диригент, тук ли сте?
Господин диригент!
Господин диригент, тук ли сте?
А сега, маестро, аз ще ви почакам тук.
Насам, бързо, към операта.
Идвам.
Чудесно.
Имате ли акъл?
Да свиете немски мундир в окупирана страна!
Трябват ни, за да помогнем на Макинтош да се измъкне от операта.
Не, прекалено опасно е. Не съм съгласен.
Протестирам. Разбирате ли, против съм.
В какво ме въвличате?
Мистър Макинтош.
Това съм аз. Имам добри новини за вас.
Къде е англичанинът? Стани!
Их бин болен.
- Болен, а? Това той ли беше?
Не, това е арфа.
Къде е англичанинът?
Ах, англичанин... какъв...?
- Говори!
Знаете ли, ли...
Говорите нечленоразделно.
- И въпреки това всичко е ясно.
Аз съм представител на Вермахта, не съм от Гестапо,
но ще намеря начин да ви накарам да проговорите.
Тази вечер ще дирижирате оркестъра в присъствието на Обергрупенфюрера,
вие ще дирижирате, маестро!
А след това ще бъдете мой затворник.
В името на закона, вие сте арестувана, мадам Препуяр.
Вие нямате право да ме арестувате! Нали, деца?
Да! Да!
Ако Гиньол беше тук, щеше да ме защити.
Той няма да дойде.
Хайде всички заедно да го извикаме. Гиньол!
Гиньол!
Каква дързост, да се разхождаме в тези униформи.
Ами ако ни поискат документи?
Могат да ни чуят, тихо.
Не говорете такива неща.
- Тя е още дете.
А защо ме гледа така.
Там има двама немци.
Огюстен.
- Командирът на ескадрилата!
Виждам, че генерал Огюстен ми идва на помощ!
Хайде заедно да го извикаме, деца! Огюстен!
Огюстен! Огюстен!
Какво ти е?
- Нищо, сър.
Добре съм. А къде са ви мустаците?
Малко ги обръснах. Не ми отиваха на мундира.
Добре изглеждате.
Господа, не вярвам на очите си, пред мен са двама английски летци
и един герой на Франция.
Моята внучка ми разказа за вас и за вашето мъжество.
Сериозно? Вие сте му разказали за мен?
Тя също се държа геройски.
Никак не ме учудва.
Моето бедно театърче не е сигурно убежище, за съжаление.
Ние с Жулиета бихме могли да ви помогнем да напуснете Париж утре.
Чудесно, ако успеем да стигнем до Свободната зона
бихме могли да се доберем и до Англия.
Аз нямам намерение да идвам с вас в Англия, ясно ли е?
Отивайте, там ще е по-безопасно за вас.
Тя е права, Огюстeн.
Вижте, това е вашата прекрасна Франция.
И така, утре сутрин в 08:05, на Лионската гара.
Ще вземете влака до Бургундия.
Като пристигнете в Мерсо отивате направо в хотел ''Глобус''.
Няма нужда да си записвате, моята внучка ще дойде с вас.
Чудесно.
Вие ще дойдете с нас?
Разбира се, обичам приключенията. Ще бъде забавно, Огюстен.
Щом казвате...
Благодаря на всички ви.
Но първо трябва да измъкна Макинтош от операта.
От операта?
Вие ще дойдете с мен, Огюстен.
А, знаете ли, точно сега...
Е, добре, ще дойда, щом трябва.
Няма да се бавим дълго.
Отиваме там, взимаме Макинтош и бързичко се изнизваме.
Как ще се вмъкнем зад кулисите?
Извинете, мосю, къде се намират кулисите?
Кулисите? Направо, после наляво.
Бедничкият Лефор.
Трябва да му помогнем. Твърде късно.
А може и да успеем с помощта на дявола. Да опитаме.
Благодаря ви, момичета.
След 30 секунди.
4, 3, 2...
Сега!
Проклятие, не гръмна!
Не съм виновен аз!
- Млъкни, идиот!
Мислите, че съм аз?
Натам!
Не съм аз, не бях аз!
Това сам аз, Огюстен!
- А това съм аз.
Това сте вие, а това съм аз.
Какво каза той?
- Вие сте наш пленник. Преструвайте се.
Не, не, наляво.
В ада ли слизаме?
В подножието на това стълбище тече Гранж-Ботелиер.
Подземна река под зданието на операта.
Къде ще ни отведе тя?
- Според Виктор Юго - никъде.
Господ да ви благослови!
Да не се простудите без перуката. Да ви дам ли фуражката?
Оставете ме намира! Гребете!
Мосю Лефор, не може ли по-любезно?
Това са немци.
Не, метрото.
Можем да излезем оттук.
Какво?
- Можем да излезем тук.
А, да, добре.
Побързайте.
Не можем да се покажем в тези костюми, ще ни хванат.
Стълба.
Е, това е!
- Това е какво?
Какво искате?
- Нямаме намерение да ви убиваме.
Портфейлът ми.
- Не ни трябва. Тихо!
Колко е часът?
- 08:04.
Да вървим.
Влак №121 Париж-Лион заминава от четвърти коловоз.
Извинете, това лионският влак ли беше?
Да.
Кога ще е следващият?
- Попитайте на гишето.
Вижте, блокада на гарата.
Поща.
По дяволите!
Не се мъчете, бензинът е свършил.
Какво става?
- Няма бензин.
Да я избутаме от пътя.
Какво?
- Бутайте.
А, добре, бутайте. А вие какво чакате?
Не ми дръжте такъв тон!
Бихте ли ни помогнали, маестро?
Това е друго нещо.
Лекичко, лекичко.
- Ей, там, по-внимателно!
Стоп!
Сега, приятели, да си разделим продоволствените талони.
Дайте ми вашите, Макинтош.
- Френски, напечатани в Лондон.
Благодаря.
Заповядайте.
- Благодаря.
Това са френски банкноти.
- Също отпечатани в Лондон.
Това е за вас, а това - за нас.
Чудесен ден за разходки, Макинтош. Да вървим, Августин.
Огюстен, а не Августин.
Дайте ми моята половина. Ей, дайте ми моя дял.
Момент.
Върнете ми една.
Защо?
- Имам една по-малко.
Изчакайте ме, за бога!
- А вие не се моткайте!
Краката ми са оттекли.
- Оттекли...
Ей, идвате ли?
- Оставете ме намира!
Не мога и крачка да направя.
Трябва да вървим, станете, Станислас.
Що за фамилиарности си позволявате?
Ако си мислите, че ще играя по вашата свирка, жестоко се лъжете.
Чуйте ме, скъпи, ние с вас сме от два различни свята.
Винаги ще има пропаст между нас, ясно ли е?
Дайте ми ръката си.
Ама че сте фанфарон!
Много си позволявате.
- А, така ли! Довиждане.
Почакайте!
Добри момчета са тези жабари.
Малкия е твърде капризен.
- Да, малко е шумен.
Да вървим, Макинтош.
Сега се връщаме.
Вижте, какво правят те? Май се канят да ни избягат.
Не очаквах това от тях.
Какво ще стане сега с нас?
Не се притеснявайте, ще си вървим двамката.
Вървете си, няма да роним сълзи за вас!
Обуйте си пантофките.
Облегнете се на ръката ми.
- Няма нужда.
Ах, тези англичани!
В началото ми се сториха симпатични.
- Симпатични?
Бавачката ви да не е била англичанка?
Виж, извадихме късмет.
Със сестричката?
- С колата.
Добре се справихте.
- Благодаря, сър. Накъде сега?
Да вземем нашите францужчета. "О, вие сте откраднали кола!"
Крадци! Как смеете!?
Кралските ВВС?
Обувките ви, гледам, не са много спортни.
Предлагате ми своите - няма да ви откажа.
Какво?
- Вашите обувки.
Кой номер носите?
- Същия като вас.
Тогава заповядайте.
О, коренна разлика!
Чакайте, къде хукнахте?
- Хайде, хайде.
Тези са три номера по-малки.
- Не преувеличавайте.
Немци, немци! Бързо!
Добри рефлекси, бива си ви.
Мерси. Благодаря много.
- О, няма защо.
Англичаните...
Какво?
- Могат да ги хванат.
Да, вярно. Да бяха останали с нас.
Така... да вървим.
Чакайте, искам да ви върна обувките. Страх ме е, че ще ги разтегна.
О, направили сте ги на нищо.
А моите удобни ли са ви?
- Големички са.
Аа, съжалявам...
Идвате ли?
- Идвам.
По-живо!
Я виж ти, от кого забърсахте тази кола?
От мен. Здравейте.
- Сестра?
По-бързо. Чакат ме в приюта.
Побързайте.
- Живо.
Качвайте се.
Благодаря, сестро.
Бихте ли ми подали солта, ако обичате.
Благодаря.
И пипер му трябва още.
"О, Франция!"
"На твоите полета душата си ще дам."
"Какви простори сини, и позлатени ниви."
Шарл Пеги.
Забележителен поет, нали.
Виждате ли, колко добре владея вашия език.
Да?
- За вас е.
Ашбах. Наистина ли? Чудесно!
Вие сте герой, браво, много се радвам.
Претърсихме целия влак, нямаше други англичани с него.
Абсолютно съм сигурен, че никой не го придружаваше.
Веднага засилете охраната в цялата зона.
Добре, ще бъде изпълнено.
Най-близката комендатура? Мерсо?
Закарайте пленника там.
Мерсо? Да, Мерсо. Още днес ще ида лично там.
По-добре да се върнем обратно.
Съжалявам, друже, твърде късно е.
Какво каза той?
- Хвърляйте тиквите.
Дръжте.
Да не сте се побъркали, дявол да ви вземе! Внимавайте!
Не ме бутайте! Ще ме изхърлите на пътя!
Вдясно, да не сте си в Англия!
Дайте ми тиква, бързо!
- Всички боеприпаси свършиха.
Спасени сме!
Това е Мерсо.
- Не съм сляп, сам виждам.
Трябва да намерим хотел "Глобус". Него виждате ли го?
Не дрънкайте, а ме бутнете. Не мен, велосипеда!
По нанадолнището не забравяйте спирачките, да не се изтърсите.
Какво дрънчите там?
Скъса ми се веригата, ето какво.
Елате насам, ще се опитам да я оправя. Ама че сте непохватен.
Вижте какво ще направим, за да стигнем по-бързо,
вие ще се качите на моето колело, а аз ще взема вашето.
Я чакайте! Това вече на нищо не прилича!
Първо обувките, а сега и колелото.
И какво толкова? Нормално е.
Хубава работа - нормално? Какво искате да кажете?
Нищо особено, нормално е...
- Защото аз съм работник, нали?
И така да е, да.
- Чудесно!
Вие, разбира се, не сте виновен за това.
Край. Омръзна ми да се разправям с такъв тип като вас. Заминавам си.
Прекрасно, вие ме изоставяте.
Намерихте си повод да го направите! Вие сте егоист!
Всичко е заради вас!
- Защо?
По-добре да си бяхме останали в манастира с англичаните.
Но ние трябва да им помогнем, да намерим Питър.
Не ми пука за този Питър, а и на вас също.
Вие ме замъкнахте тук за да се видите с внучката на кукловода.
Бих ви помолил...
- С внучката на кукловода!
Забранявам ви дори да я споменавате.
Знаете ли, до гуша ми дойде от вас. Измъквайте се сам от тази каша.
Не желая повече да ви виждам!
- Ох, сега ще се разплача.
Много ви благодаря.
Тихо!
Заради вашия велосипед...
- Тихо!
Сам си го мъкнете.
Няма никой. Имате ли кибрит?
Не.
Къде се загубихте, гълъбчета? Откога ви чакаме.
Пак ли сте се нафиркали?
Извинете моя съпруг, генерале.
- И моя също, генерале.
Хайде! Марш в кухнята!
И се захващайте с чиниите! Безделници, елате насам!
Това е моят рожден ден! Дайте им шампанско!
Жените не бива да държат мъжете под чехъл.
Който носи панталони - той командва.
За ваше здраве.
Много ви благодаря.
Как да стигнем до хотел "Глобус"?
Направо, господин майор.
- Благодаря. Тръгвайте.
Ето, това е №6.
Съжалявам господа, но ще ви се наложи да легнете на едно легло.
Това е невъзможно. Какво да правим?
Е, нали знаете, война е все пак.
- Оставате ме намира.
Това спада към ужасите на войната, друже мой.
Оставете ме намира!
Седнете там.
- Добре.
А вие, Огюстен, ми помогнете.
- С удоволствие, Жулиета.
Вече не се надявахме, че ще ви видим пак.
Претърсиха цялата зона, има много арестувани.
Заловиха Питър.
- Питър е арестуван? Това е ужасно.
И какво да правим сега, какво ли ни чака?
На разсъмване ще ви заведа до Свободната зона по тайна пътечка.
Там ще се срещнете с англичаните.
Какво става?
Изключиха тока.
- Комендантски час.
Кой чука?
- На външната врата е.
Не мърдайте.
Да?
Имаме резервация за този хотел от Париж.
Сега идвам, господа.
Издирват ли ни?
Това са гости на хотела, имат запазена стая.
Лека нощ и спокойни сънища.
Бельото е чудесно, въоръжена съм със всички удобства.
Ще почукам сутринта в 5 часа. Идваш ли, Жулиета?
Извинете, че ви накарах да чакате. Моля, заповядайте.
Лека нощ, Жулиета.
Наистина... много ми е приятно, че съм тук.
Колко мило, Огюстен.
Влизайте вътре.
Френските хотелчета са забележителни.
Всички са еднакви.
Неприятно е, но мога да ви предложа само единична стая.
Какво да се прави, война е.
- Да.
В стаята ви има умивалник.
Ако искате да вземете душ, банята е в края на коридора.
Благодаря.
Ще останете доволни. Ще се наспите добре. Въоръжена съм със всички удобства.
Оръжие?
- Въоръжена... с удобства, да...
Бихте ли...
- О, да, мадам.
Господа.
Хайде, лягайте.
- Аз... никога... не съм го правил.
Не се правете на девица. Малкият ми Станислас, ще ви хареса.
Престанете с вашите шеги. Завийте ме с одеялото.
Простете.
Женен ли сте?
- Не.
И аз засега не съм, но смятам да се оженя, защото Жулиета...
тя е толкова мила.
Мосю Лефор, искам да ви попитам - намирате ли ме за привлекателен?
Стига разговори, време е за сън.
Добре, лека нощ.
Да, забравих да ви предупредя, понякога малко хъркам.
Достатъчно е само леко да подсвирнете и веднага ще спра.
Не мога да ви подсвирквам цяла нощ.
Какво има?
Антракт.
- Антракт?
В часа за антракт стомахът ми започва своите фокуси. Трябва да хапна.
Да не сте полудял? Ще хапнете утре сутринта.
Тук е пълно с немци.
Да, но аз все пак съм съпруг на собственичката.
О, а аз забравих, че съм съпруг на Жулиета.
Щюрмер!
- Слушам.
Ще си взема душ, а вие намерете храна.
- Слушам, господин майор.
По време на войната един обикновен, но симпатичен бояджия,
се запознал с очарователна блондинка.
И тя се омъжила за него, спасявайки го от сигурна смърт.
И сега, когато войната е свършила
когато дошъл победния час,
те, естествено ще трябва да се целунат.
Огюстен.
- Разбирам, засечка.
Но войната още не е свършила.
Мислите, че трябва да чакаме до победата?
Огюстен, идете да спите. Говоря ви сериозно.
Кой е?
- О, извинете, мосю.
Кой сте вие?
Их бин... съпруг на стопанката. Их бин... метрдотел...
Собственик?
- Не, не, стопанката е такава...
А, стопанка... Има ли нещо за хапване?
О, няма нищо. Нищо не остана.
А това?
А, извинете, забравих. Това става за ядене, да.
За ядене? Този... немски офицер?
Немски офицер? О, действително.
Ваш генерал? Да, да, много е хранителен.
Вкусен е. Заповядайте.
Не, не, не бива. Не мога да ям немски офицер.
Той е гут.
Вие сте канибал.
Лека нощ.
Благодаря ви за вечерята, ще я отнеса на моя шеф.
Ментарджия.
Не може да бъде. Колко мило.
Благодаря, Станислас.
Как сте?
Усмихнете се.
Продължавайте с лечението още 48 часа.
След това постепенно ще намалите дозата.
Видът ви е значително по-добре. Скоро ще се оправите.
Какво мърморите?
По-добре е да сте болен тук при нас, отколкото здрав навън.
Следващият.
Новички.
Какво ви се е случило, синко? Видът ви съвсем не ми харесва.
Повдигнете се малко.
Покажете си езика.
Език.
Език - бял, зеници - жълти, нос - червен... Черен дроб.
Боли ли? Точно така. Възпаление на черния дроб
Сигурно обичате да си похапвате вкусни неща. Това е лошо.
Седнете.
Кажете 33 33. 33.
Да, да, да...
Аз го доведох в нашата обител.
Него и неговият съсед по легло.
Трябва да ги преместим оттук.
Веднага ще се заема с това.
Скъпи приятелю, все пак трябва да обърнете внимание на черния си дроб.
О, моето любимо лекарство.
Жулиета, ставай и направи кафе.
- Сега слизам.
Вече е пет часа.
Кой ненормален чука по вратата толкова рано! Идвам!
Какво искате?
Моите извинения, объркала съм стаите.
В този хотел всички са се побъркали, Щюрмер.
Чуваш ли?
- Да.
Трябва да ставате, време е.
Пет часа. Какво искат толкова рано.
Какво има?
- Извинете, объркала съм стаите.
Пет часа, да не сте се побъркали! Майрът е уморен, още спи.
О, това сте вие, мосю Лефор. Хайде, да изпълзяваме оттук.
Хайде, да вървим.
Аз изглеждам добре, но вие...
Вашата каска.
А тази е за вас.
Това виси на врата.
Оръжието.
Внимавайте, заредено е.
Дайте ми тази, по-лека е.
- По-лека?
Жулиета, аз съм, отвори.
Тези кучета ще ви заведат до там, те знаят пътя.
Не се бойте, не са зли.
С тази униформа и с кучетата ще минете за немски патрул.
А ако срещнем истински патрул?
И те ще ви помислят за истински.
Е, добре.
Важното е да не изпускате кучетата, иначе ще объркате пътя.
До скоро, Жулиета.
- Довиждане.
Ще се върнете в Париж?
- Да, при дядо.
Генерал Огюстен вече няма да е там.
Не, но после ще дойде, нали?
Разбира се. Исках да ви кажа...
Стена. Ами сега накъде.
Че откъде да знам аз, като и кучетата не знаят.
Къде хукнаха?
Дръжте ги, а аз ще се прехвърля през стената и ще ги поема.
Нали няма да ме ухапят?
- Как? Нали са от другата страна.
Лежете си спокойно.
Да не заспахте?
- Ето ме.
Хайде, прехвърлете се през стената.
Какво правите? Съвсем превъртяхте!
Помогнете ми да сляза.
- Не мога, кучетата ме дърпат.
Приближете се, елате насам.
Стойте, стойте!
Защо ги спирате?
- За да слезете от гърба ми.
Но на мен си ми е удобно тук.
А на мен - не. Няма да ви мъкна на гръб през целия път.
Стига сте дрънкали. Напред, да не губим време.
За трети път ми се качвате на главата: първо обувките, после колелото...
Да, кой е?
- Вървете наляво, натам.
Сигурен ли сте?
- Да.
Тогава да вървим.
Тежичък сте за вашия ръст.
Почакайте ме!
Къде се дяна този човек?
Ей, върни се!
Станислас! Станислас!
Станислас!
Станислас!
Тук съм.
Отново ми спасихте живота. Благодаря ви.
Сега нямаме кучета. Изпуснахме ги.
Не мога повече, нямам сили.
Тук могат да ни хванат.
- Още по-добре.
Не, да вървим.
Никъде няма да вървя, оставете ме намира.
Ще получа нервно разстройство от вас!
Искам да се върна в Париж. Искам си при моя строеж.
Ще се върнете при строежа си.
Няма да се върна.
- Ще се върнете.
Няма да се върна.
- Ще се върнете.
Там останаха четките ми. Новите ми четки, нови-новенички.
Ще ви купя всякакви четки, и квадратни ако щете.
Нищо не разбирате, за какво са ми квадратни четки? Трябват ми кръгли.
Заедно ще идем да ги купим, ставайте.
Там останаха и моите боички.
И бои ще ти купим.
Колко жалко, че Жулиета не е тук, тя е толкова...
Но нали аз съм тук.
Това не е едно и също, нима не разбирате?
Пак ще се видите с внучката на кукловода.
Вие какво, подигравате ли й се?
Подигравате се, и не ви ли е срам?
Извинете ме. Успокоихте ли се?
Според мен, трябва и по другата.
Сега как е?
- Добре.
Момент. Вие не бихте ли желали едно-две?
Не, не, какво правите!
- Сега ще си го получите! На ви!
Първо ще идем в комендатурата.
Трябва да им доставя две бъчви вино и да получа нов "Аусвайс".
"Аусвайс"? - Пропуск за преминаване през свободната зона.
А ако ви откажат?
Няма такава опасност, много си падат по нашето вино.
И с право.
Приближаваме демаркационната линия.
Скрийте се.
На зле им вървят нещата, щом са почнали своите да арестуват.
Моля, заповядайте в кабинета. Сега ще го доведат.
Добре.
Доведете анличанина.
Добър ден, как сте?
Докарах вино за вашия началник.
О, мадмоазел, зер гут. Четири бъчви?
Не, само две.
Тази и тази.
Разбрахте ли?
Заповядайте.
- Благодаря.
Какво казахте?
- Кръгом!
Стойте!
Хванали са мосю Огюстен и мосю Станислас, трябва да им помогнем.
Добре ли сте?
Много добре, бих казал. Провървя ни, тук е пълно с вино.
Къде сме?
- В немска изба.
А виното е френско.
Някой идва.
Чудесно, Макинтош.
Това ли са онези французи?
- Да.
Заловихме ги, те са тук.
- А, най-после. Ето ги вашите приятелчета.
Нека да ме убиват, аз ще мълча.
И аз няма да кажа и думичка, ако почнат да ви убиват.
Трябва да намерим начин да се измъкнем оттук.
Това е невъзможно.
- Невъзможно.
Имам идея, елате насам.
Нали изпълнявахте Вагнер. Как е на немски "влезте"?
Влезте?
- Чук-чук-чук.
Herein.
Отведете го при генерала.
Защо се е развикал така?
О, мосю Лефор, мосю Буве!
Каква приятна изненада!
Насам, господа.
Насам, господа.
Трябва да печелим време.
Е, маестро, сега аз съм диригента тук.
И ще пеете под моята палка.
12 куршумчета за теб, 12 - за теб. Какво прахосничество заради вас.
Да разиграете такъв маскарад!
Откъде взехте кучетата? Къде намерихте немските униформи?
Кои са вашите съучастници?
Спрете да се тресете!
Господин комисар...
- Не съм ви комисар, аз съм майор Ашбах!
Господин майор, трябва да печелим време. Боже, какви ги дрънкам. Всичко ще си кажа.
Отлично, маестро. Ставате разумен.
В понеделник, 15 ноември, трябваше да се срещна...
О, моля ви?
Извинете.
Продължавайте.
Та така, в понеделник комендант Жан-Пиер, същия е капитан Анри
по фамилия Маришал, Маришал, да...
Не.
- Да.
Има малка неточност, майор Ашбах, не беше в понеделник.
Моля?
- Неделя.
Вярно.
И не беше ноември, а декември, не, по-точно януари.
И фамилията на този Анри не е Маришал.
Но аз съм роден 1914... По време на първата световна.
Първата световна?
- Четири години...
Цели 4 години продължи тази война, 4 години.
Кой е този Маришал?
Съвсем се обърках, той през цялото време ме прекъсва! Кашля и подсмърча!
Опитайте да си спомните.
Това беше на площад Виктоар.
Точно пред статуята на Людовик ХIV.
И вие видяхте тази статуя там?
- Да.
Това е невъзможно.
- Защо?
Защото по това време немците бяха отмъкнали всички статуи.
Вие за какъв ме мислите? Не ме правете на глупак!
Знам, че двама английски пилота са избягали.
Колко?
- Двама.
Е, не са чак толкова много.
Вие знаете къде са, а аз съм сигурен, че не са далече.
Да живее Наполеон! Добавете още гориво.
Ще запомнят нашия фойерверк.
Сипвайте, сипвайте.
Объркали сте бъчвите! Взели сте другите бъчви.
Бъчви?
Едно, две, три!
Бягайте!
Бързо, долу има двама, в бъчвите, могат да изгорят.
Вземете си маска.
Мосю Лефор!
А, мосю Буве!
Макинтош, какво правите, не искате ли да се върнете в Канада?
Аз съм Станислас.
- Аз съм Огюстен!
Да вървим!
Трябва да караме по-бързо, но каручката е претоварена.
Хвърляйте бъчвите!
Пристигнаха два бронетранспортьора.
Разузнавателния самолет излетя ли вече?
Добре, ясно. Благодаря. Край.
Стойте!
Натам!
Виждам ги, движат се на юг, по път 328.
Разбрано. По колите!
Бъдете по-внимателен, за бога!
Не бях виновен аз.
- Не, вие бяхте!
Самолет, самолет!
Ще ни обстрелва ли?
- Не, това е само разузнавач.
Не гледайте нагоре. Той ни шпионира, а ние ще се правим, че не го забелязваме.
О, като в каубойски филм.
Елате насам, тук има катинар.
Отворете широко вратите!
Това са планери.
Сигурна бях, че са тук.
А къде са им перките?
- Какви перки?
Бегълците са около Мармаркройтс.
Какво казахте? Не ви разбрах, повторете!
Повтарям, южно от Мармаркройтс.
Разбрано, продължавайте наблюдението.
Бутнете колата!
- Поне я запалете, дявол ви взел!
О, простете сестра. Запалете я!
Какво ми крещите, няма бензин!
- Има 1 литър, ще стигне!
Излизайте и бутайте! Лазите ми по нервите!
Съвсем сте превъртяли!
Къде е втора скорост?
- В колата!
По-точно?
- Между първа и трета, естествено.
Благодаря, а сега бутайте!
- Бутайте!
Не стойте сестричке, бутайте!
Хайде де!
Не изоставайте!
Не е лесно да се закрепи.
Какво каза той?
- "От винта е". Качвайте се!
Не мога.
О, страх ви е?
- Не, не ме страх!
Това чудо е разчетено за двама, а ние сме трима.
О, ето го пак!
Аз се качвам, спасявайте се сам.
- Махнете си крака, първо аз!
Дайте бързо манивелата.
Дай аз да пробвам!
Признавам си, това ще е първият полет в живота ми.
Готово!
Внимателно, внимателно!
Не ме бутайте, почти във въздуха вися!
Давайте!
Бързо!
Сега ще пресекат границата.
Вятърът ги отнася назад!
В другата посока сме!
Какво да се прави, вятърът ни отнася!
Внимателно!
- Проклет да е този вятър!
Картечницата!
Насам, глупако!
Прицели се!
Къде гледаш? Ставай!
Откачи ли? Какви ги вършиш, глупак безмозъчен!?
Спасени сме!
Да живее Франция!
Позволете, сестра.
- О, и на мен!
Прости ми, Господи!
Превод: BENIX