Le Gendarme A New York (1965) Свали субтитрите
Ей! Ей ти!
Прочете ли новината?
Полицейският отряд на Сен Теропе ще представя Франция на международния конгрес на жандармерията в Ню Йорк.
Национална жандармерия
По-бързо, по-бързо, раз-два и готово. Хайде, Берлико, дръжте това, хайде.
Трикар, фуражката, хайде.
- Да, шефе.
Фуражката!
- Сега, шефе.
Г-жа Мерло, помогнете му. Не може сам, помогнете му. Ето го Фугас, вижте го, гледайте го Фугас.
Е, Фугас, няма ли да го затворите тоя сандък?
- Претъпкан е, шефе.
Ето, готово.
- Най-сетне.
Мирно!
Мирно.
- Не мога, шефе.
Станете. Извинете, г-н старшина. Ставайте.
Шефе.
- Фугас, мирно! Мирно!
Заболя ли ви, шефе?
Къде е йода?
- Горе в шкафа.
Какво стана? Удари ли се, татко?
- Ти как мислиш, няма да го пия я?
Седни и остави на мен.
Можеше да не се цупиш точно когато заминавам за далечна страна.
По-леко, да не мислиш че ми е приятно да те оставя сама.
Нито пък на мен. Ако поискаше, можеше да ме вземеш.
И старшината няма да вземе жена си. Заповедите са си заповеди.
Имаме малко спестявания, можеше да пътуваме отделно и да се срещнем там.
Толкова отдавна мечтая да видя щатите, татко.
Сама там ще станеш жертва на първия милиярдер.
А ако е млад и красив?
- Още ли тайно си четеш приказки?
Татко, искам да видя Америка поне веднъж в живота си.
- Някой друг път.
Знам, никога няма да отида.
Освен това Ню Йорк не е Америка. Поне така пише в пътеводителите. 12 гида съм изчел.
Да и трите думи, които знаеш на английски аз съм ти ги казала. Така ли ми се отблагодаряваш?
И все пак ще отида в Ню Йорк!
Лии Дьо Финес
във филма на Жан Жиро
ПОЛИЦАЯТ В НЮ ЙОРК
Здравей, Никол. Това е славата, а?
- Не за всички.
Няма ли да скучаеш сама?
- И още как.
Ела с мен в Довил. Ще върна колата на татко.
- Почакай, това не е ли точно до Хавър?
За една усмивка, принцесо, съм готов да заобиколя.
- Защо не.
Чакайте, идвам след 5 минути.
Леви, леви, леви, леви...
Е, господа, не ми казвайте че ви е страх. Хайде!
- Да, шефе.
За пръв път ми е.
- Качвай се! Качвайте се веднага. Това е заповед.
Видяхте ли? Безобразие. След вас.
- Благодаря, след вас.
Благодаря.
- Няма защо.
Леви, леви, леви, леви, леви.
Хайде, качвайте се.
Ами аз?
- Извинявайте, шефе.
Вратата! Казах вратата!
Леви, леви, леви, леви. Хайде, всички вътре.
Хайде де. След вас.
Раз-два, раз-два. Внимание, стой! Наля-во! Внимание, за почест! Свободно.
Надясно. Вни-мание, ходом марш. Раз-два, раз-два. Леви, леви.
Чао. Смела си, харесваш ми.
- На татко няма да му хареса.
Хайде, успех!
Ню Йорк, мой си. Надявам се.
Готово, Гастон, потегляме.
- Вълнувам се, Жил, като приказа е.
Този път всичко е точно. Ще видим небостъргачите.
Все едно цяло ято машинописки на ролкови кънки са се изсипали по улиците точно в 5 часа.
Нали ме разбираш? Да живее Франция. Да танцуваме.
Хайде стига, край! Дръжте се прилично.
Сега всички ви гледат. Не забравяйте, че новият свят е вперил очи във вас. Тук, тук.
Хайде хоп. По каютите, раз-два, раз-два.
С тия асансьори съвсем се изгубихме.
- Сигурен ли сте, че не бъркате?
Елате да видите. Ето, погледнете. Г-н старшина, вижте, ние сме тук.
Да. И?
- Ами... ето тук... От тук е...
Няма нищо, г-н старшина, почакайте. Ами само напред и няма начин да се объркаме. Няма начин.
Точно така. Чакайте... ъ... ето, това тук е каюта. Ето тук завиваме.
Виждате ли? Щом се ориентира човек, после е лесно.
Така. Чакайте. Тук... Тук не. Насам.
Ето от тук.
Крюшо, не искам ви обиждам, но ми се струва че се въртим в кръг.
Съвсем не, г-н старшин. Отиваме на палубата. Т.е. на горната и сме на...
и всъщност сме на.. и всъщност сме на...
И къде сме?
- This is the Question, нали?
Без английски!
- Добре, шефе.
Тук е цял лабиринт.
- Съвсем не. Mного е просто.
Бяхма на Съндек. Но после тръгнахме по мостика на горната палуба, поехме по...
веранда дек, после прекослихме... библиотеката и така сега сме...
Сега сме... на.. горната палуба, най-горната палуба, т.е. дек. Не,
обърках се, г-н старшина, това е отдолу, това е една палуба, един нормален дек, такъв,
а асансьора трябва да е ей там.
Басейнът.
Не сте ли изморен, г-н старшина?
- Я стига.
Да седнем и да пийнем по нещо, шефе.
- Изчезвайте, изчезвайте от тук!
Извинете, може ли да ви попитам нещо?
- Моля.
Вярно ли е, че някои от пасажерите спят на шезлонгите отзад?
Ами говорят се такива неща, но...
Сигурно е чудесно в такова време.
- Разбира се. Но мисля че каютата е много по-удобна.
Да, естествено, но морската шир...
Да седнем, г-н старшина, ето тук. Всъщност е изключително просто.
Не, стига. Знаете ли, корабът е чудесен, но е голям. А... като ви следва човек става огромен.
Какво да ви черпя, г-н старшина? Едно уиски със сода, бира, кока-кола, мартини, and the rocks...?
Браво на вас. Много добре.
Между другото трябва да се възползваме от познанията ви върху езика на Шекспир,
защото там има опастност да се чувстваме ужасно изолирани.
Да, но само няколко думи, защото момчетата може да се объркат.
Трикар.
- Да. "Ми ис..."
Не! Станете, станете.
- И така, "Ми Тайлор ис..."
Не. "Май Тейлор ис рич".
- "Май Тейлор ис рич".
Берлико, ваш ред е.
- "Миай Тейлор..."
Не "миай", "май".
- "Миай Тейлор ис нот"
"Нот" не е същото.
Превод. Станете.
- Ами моята шапка е... - Не!
Ами... Шивачът ми е богат.
- Кой подсказа?
Никой.
Аз бях, аз.
- Вие, г-н старшина.
Колко забавно. Хайде, г-н старшина, ваш ред е. О, не, не, не. Не ставайте.
Много добре, г-н старшина. Ваш ред е.
Схващате ли смисъла на отрицанието?
Преведете, хайде. Слушам ви.
Моите цветя са красиви.
- Много добре. Сега вие.
Вашите цветя не са красиви.
Вашите "флауърс" са скапани, скапани.
- Не!
Напуснете за отговаряне на старшината.
Г-н старшина...
- "Ю ар нот" прав.
Кой го каза това?
Какво казахте?
- Казах че, "Ю ар нот" прав.
Напуснете.
- Шефе...
Никакво шефе, вън. Напуснете.
Сега преминаваме към упражнение по разговор. По свободен разговор.
Трябва да попитате някой минувач за адреса на хотел "Американа".
Аз съм минувача, вие трябва да попитате. Внимание.
Какво?
- Какво искате.
Какво искам ли, ами "Aй уонт" такова... Амери...
- Не.
Не "д" а "з". Езика между зъбите. "З" Направете го.
Езикът между зъбите! Езикът между зъбите! Хайде.
"З"! Не, шефе. Много добре. Ето така е добре.
Това е подмазване.
- Напуснете. Ще ми напишете 100 пъти...
Беше шега.
- 200 пъти. - 200 пъти.
Напуснете и вие.
- Ама... - Вън.
А сега за да възнаградим най-талантливия ученик, една хубава приказка. Вземете тетрадката и пишете.
Имало едно време едно хубаво водно конче.
Внимание, внимание...
- Какво става?
... учебна тревога.
Какво? Тревога?
- Не, не, това е учение.
Трябва да видя.
Италианските полицаи са готови. Учебна тревога. Какво правите?
Пишем си наказанието, шефе.
Ще ви дам аз едно наказание, ако до 30 секунди не сте със спасителни жилетки.
Италиаците вече са готови. Хайде. Къде е Мерло?
- Отиде за цигари.
За цигари?
- Да, шефе.
Извинете, къде се намирам?
- Съжалявам, не говоря френски.
Аз такова...
Стой!
Не се правете на шут!
- Не се правя на шут, шефе. Омотах се.
Отмотайте се. Бързо.
- Да, шефе.
Крюшо, Крюшо. Крайно съм недоволен. Италианците до един са готови и ми се подиграват.
От моите липсват един и двама ми се правят на клоуни.
Знаете ли? Я елате насам.
Мразя ви.
- Да, шефе.
Не казвайте на никой.
- Да, шефе.
Много сте любезен.
- Благодаря, шефе.
Внимание, внимание, учебната тревога приключи. Благодарим за вашето участие.
Ще хапня една супа и някакъв плод. Секна ми апетита. Сещате ли се защо, Крюшо?
Вижте, г-н старшина, ако до 5 минути не се появи, ще го обявя за дезертьор.
Освен това ще си го изкарам на вас.
Господине?
- Не искам нищо, не съм гладен.
Може да е паднал в морето.
- Това е единствения му шанс да избегне военният съд!
Какво означава "чикен" суп?
- Нищо. Дайте му яйце и хлебчето.
Помните ли какво ви казах? Помните ли?
Да, шефе.
- Още важи.
Берлико.
- О, приятели, приятели. Г-н старшина, тук сте.
Дайте да ви прегърна.
- Не утежнявайте положението. Изправете се. Гледат ви.
По-добре ли е колегата ви? Добре че не е свалил компреса.
Зле е, не биваше да идва. Има температура.
- Съвсем не.
Имате температура! Излезте!
- Не.
Гладен съм. Нищо не съм ял.
- Не ми пука. Ще дойдете в трапезарията,
щом сте в състояние да дойдете сам.
Насам. Усмихнете се.
Давайте, Крюшо.
- Браво, г-да полицаи. Искрени поздравления.
Да направим един реванш?
- Не, достатъчно, достатъчно. Много благодаря.
17 гола, Крюшо. Направиха ни на решето.
Не, не. От вълнението е, г-н старшина, нали разбирате?
Търкаля се... ей тъка и... хоп.
Благодаря.
Довиждане!
Браво, браво. Станахме за смях. Много хубаво.
Г-да, направиха ни на решето.
В намален състав сме, шефе. На Фугас му се вие свят.
Ами да, шефе, не знам дали е от ваксината против вариола, но никога не съм го понасял.
Наистина, като че ли нещо ме залива ей така. Не се чувствам добре.
Добре, отведете го, отведете го.
- Благодаря, шефе.
Това е морска болест. Бързо ще му мине.
- Това не пречи на италианците да ми се подиграват.
Имайте търпение, г-н старшина. Ще им го върнем. Ще видите.
Да, но при условие че няма вълнение, нали?
Това е една скумрийка.
Така, внимание...
Мирно! Какво е това? Това е подигравка! Напред, ходом марш!
Ще потанцуваме ли довечера?
- Едва ли. Утре пристигаме и искам да си легна рано.
Защо, иска ми се да потанцувам с вас. Истина е, кълна се.
На кораба има и други жени. И всички ви заглеждат. Остава само да си изберете.
Другите не ме интересуват. Знаете ли, говори се, че ние, италианците, все тичаме след жените. Истина е.
Е, вие поне сте искрен.
- Но когато срещнем някое младо момиче, е друго.
О, извенете ме. Една приятелка ме чака.
Вижте палубата, г-н старшина.
- Да, да.
Видяхте ли комина?
- Олеле, вижте там горе! Гледайте, огромен е.
Какво е това?
- Това са салове.
За всичко са помислили.
Какво чудесно пътуване!
- Гледайте, г-н старшина, гледайте.
Искаше ми се да доведа жена си, но щях да наруша заповедите.
Ако ние не спазваме дисциплината, кой ще я спазва.
- Олеле.
Още повече, че сме на официална мисия, и най- малко отклонение може да има сериозни последици.
А и между нас казано, ще е сме по-свободни без жените и дъщерите си...
Нали?
- Да, олеле.
Каня ви на един аперетив.
Не може да бъде!
- Напротив. Черпя ви.
Не е вярно!
- Какво има?
Крюшо, не ми правете номера. Крюшо, какво има?
- Видях дъщеря си.
Видели сте дъщеря си? Къде?
- Ей там.
О, не.
- Какво?
Нищо.
Стори ми се... аз...
- Крюшо. Внимавайте, Крюшо.
Вижте, аз ще... Преди обяд ще се поосвежа малко, защото...
Никол! Никол!
Е, докторе?
- Ами... трудно е да се постави диагноза.
Има силна треска, пулсът му е неравномерен, но общото му състояни е добро.
Само един по обстоен преглед може да покаже...
Ще може ли да слезе от кораба?
- Ще го откараме в клиниката с линейка.
Не се тревожете, причтелю, след 2-3 дни ще сте на крак. Приятен ден, господа!
Ей, приятели, не ме изоставяйте. И аз искам да видя Ню Йорк.
Г-це, бордната ви карта.
Ах, бордната ми карта?
- Да.
Ох, съжалявам. Преди 5 минути беше тук.
ОК, разбирам. От тук, моля.
Нямате нито паспорт, нито билет, нито виза. Нелегална пътничка.
"Йес"?
- Да, така е.
Трябва да предупредя посолството. "Сори".
Хари, я кажи, нещо ново за мен?
- Само една французойка. Нелегална.
Може ли да поговоря с нея?
- Твоя е.
Здравейте! Казвам се Франк Дейвис. Журналист съм.
Дойдох да видя дали има нещо вълнуващо на кораба, но има само полицаи.
Вашата история ми се струва интересна.
Защо дойдохте тук потайно? Как се казвате? Дано не сте няма?
Никол.
- Никол? Никол коя?
Просто Никол.
Разкажете ми. Родителите ви знаят ли, че сте тук?
- Аз... аз съм сираче.
Винаги съм искала да видя САЩ. Такава голяма и привлекателна страна.
Страхотно! Французойка-сираче иска да види Ню Йорк.
Идеялно за моя "Нюз пейпър". Чуйте ме, Никол, ще уредя всичко, не се тревожете.
Да попитаме за стаята и да се пооправим, че сме доста измачкани.
Натам, г-н старшина.
Гуд морнинг, сър. "Дъ рум оф френч делегейшън", ако обичате.
Имахме 4 стаи за вас, но щом един от полицаите ви е в болница, някой трябва да стои отделно.
Какво казва?
- Ами... казва разни неща...
Когато колегата ви излезе от болницата, елате при мен, не се безпокойте, ще се погрижим за него.
Погрижете се за тях.
Ще ви заведа в стаята ви. Утре ще организирам нещо страхотно за телевизията.
О, не, Франк. Само това не. Кой го интересува.
Не ставай глупава. Тук в Америка обожаваме приказките.
А Снежанка е най-голямата ни звезда.
Но аз почти не говоря английски.
- Чух ви как пеете в таксито. Беше очарователно!
Всъщнос, тананиках си. Нося си само този костюм и след пътуването...
Не се тревожете. Ще ви заведа да си купите каквото желаете.
Ама, Франк...
- Добре? - Добре.
Така ви искам.
Темпото се засилва, а? Сбор за обиколка на Ню Йорк. Мирно! Ходом марш! Леви, леви...
Извинете, казвам се Джак Бели от американската телевизия.
Ясно.
Бихме искали да ви включим в програмата си. Да включим полицаите от Сен Тропе.
Я, това било телевизията. Американската телвизия. О, много сме поласкани.
Може, г-не, но днес е откриването на конгреса.
Таке че утре, ако искате.
- Утре? "ОК, Тенк ю".
Утре.
- Добре.
Международен конгрес на жандармерията
Г-да, майне херен...
Съжалявам, че не владея чужди езици.
Щастлив съм да ви приветствам с добре дошли в Ню Йорк.
Уверен съм че ще работим добре заедно,
съпоставяйки най-различни методи, споделяйки успехите си и своите затруднения,
всички ние можем да научим по нещо, което да ни е от полза за в бъдеще.
В крайна сметка полицаят не бива да бъде тъжен като затворнически портал.
Единствената ни задача за днес е да се запознаем и изготвим в общи линии работната си програма.
Същинската ни работна сесия ще започне едва утре.
... откакто купихме Манхатън от индианците за 24$.
Преди да закрия това първо заседание, искам да изразя повторно надеждата си,
че ще се чувствате добре сред нас.
Това може да се превърне в символ на международното сътрудничество и мира, в който всички вярваме.
Нека не приемаме този конгрес единствено като техническа среща,
а като огромна крачка напред в сътрудничеството и братството между всички хора.
О, не, пак ли? О, не, вече съм добре. О, не, не, добре съм.
Не, не мога повече. Не, не, пуснете ме. Пуснете ме.
- Успокойте се. Успокойте се.
Този път наистина ми писна! Искам да се обадя по телефона.
Оставете ме!
- На кого искате да се обадите?
А, добре, докторе. На вашите заповеди, д-ре. Благодаря. Да, разбира се, д-ре.
Ало, ало, Фугас? Май се правите на дете?
- Не искам повече инжекции, г-н старшина.
Толкова много ми правиха, че не мога да седна.
Фугас, миличък, бъдете разумен. Намирате се в добри ръце.
Накрая ще ме разболеят, г-н старшина. Разбете ме. Aло, ало. Г-н старшина, пак започват.
Помощ, помогнете ми, приятели. Аааа...
Такси.
Към телевизията.
Към телевизията.
Благодаря. А сега нещо за вас, дами. Специално за вас. Нещо абсолютно ново.
Нещо, необходимо за вашата кухня. Вече ще приготвяте салатите си за секунди.
Само погледнете! Хайде, Патси!
Дай на мен. За Хърикейн. Всички заедно.
Дами и господа, да приветстваме топло мадмоазел Никол.
Музика, господа!
Шоуто върви в момента и не можете да влезете. Първо трябва всички тези хора да си... тръгнат.
Разбирате ли? След около 5 минути.
Какво правите? Не сте ли виждали телевизор?
- Видях дъщеря си.
Пак ли? Къде?
- Там вътре.
Развивате фикс идеи.
- Искам да разбера.
Крюшо, върнете се!
Полудяхте ли? Вие, моят възпитаник, моето творение, правите ми номера в чужда страна.
Тя си тръгва. Тръгвам си, г-н старшина. Пуснете ме.
Махнете това!
Оставете ме на мира.
Една снимка с френските полицаи.
- Добре, ще ви почакам долу.
Никол, Никол!
Да му се невиди.
Такси!
О, вие тук, синко! Каква изненада.
- О, сестро, колко е малък света.
Тук съм на един конгрес за причастия, а вие?
- Да, да и аз на конгрес. Слушайте, спешно е.
Чуйте ме, сестро, страшно бързам. Извинявайте.
- Вие извинявайте. Мога ли да ви хвърля някъде?
Спускам се по Бродуей.
- Тогава Бог да ви пази. Вижте, "гуд бай, май систър".
Точно така, такси.
Г-жо, мисис "ду ю спиик инглиш"?
- Разбира се.
Естествено, кажете, "гърл" току-що "коминг хиър" в стаята и, номерът, номерът на нейния "роом"?
Сър, не пускаме мъже в този хотел. Този хотел е само за дами!
Добре.
- Само за дами!
Да, ама аз не съм дама. Аим бащата, дъ фадър. Кажете... не, сам ще я намеря...
Мосю, мосю!
Полиция, помощ, полиция!
Стига! Тишина, край! Млъкнете! Търся дъщеря си. "Аим дъ фадъ". Това е.
Французин, французин! О!
- Трябва да се покрия.
Къде е? Къде е?
Фрацузин?
- А, вие ли?
Сен Тропе, а?
- А, знаете Сен Тропе.
Жени, а?
- А, лейдис, бютифул.
Елате.
- Я внимавайте!
Знаете ли, женските организации в тази страна са много, много силни.
И подобни неща не са желателни.
Не искаме да се разправяме с тях. Внимавайте какво правите!
Лейтенантът казва, че е сигурен, че не сте искали да създавате проблеми и че той също не иска.
Моли ви да бъдете така добър да не започвате отново с тези работи, нали?
Чухте ли, Крюшо?
- Да.
В крайна сметка стана ли ви съвсем ясно?
- Да, г-н старшина.
Тогава кажете на лейтенанта, че лично ще следя подобни неща да не се повтарят.
И че много му благодаря за проявеното разбиране. Благодаря ви.
Да, да. ОК.
- Аим сори, г-н лейтенант.
А, Крюшо, почакайте ме навън.
Всичко наред ли е?
- Посмъмрихме се, но евритинг ис олрайт.
Крюшо, Крюшо, Крюшо! Смешно ли ви се струва?
Да ме викат в комисарията заради вашите глупости. Мирно! Ходом марш! Леви. Точно натам.
Мирно! Ходом марш!
Станах жертва на поразителна прилика и си помислих...
Не си мислете повече. Във ваш интерес е.
Знаете ли какво ме посъветва лейтенанта? Да ви пратя на психоанализа!
Не, мен?
- Да, вас.
Господи!
- Психоанализата е нещо нормално.
Не се тревожете за мен. Това момиче е много по-младо от... Никол.
Не знам как се оставих да ме подведат така. Беше една такава...
По-добре така! Ако беше тя, това щеше да означава, че не ви се подчинява.
А за един полицай, това е повече от страшно, Крюшо.
- Така е.
Знаете, нали?
- И още как.
Много е страшно.
- Много е страшно.
Нали знаете? Добре, разбрахме се.
Виж ти, май сънувам. Ощипете ме!
- Пак ли вие?
Не се борете със съдбата. Къде отивате? Идвам с вас.
Търся хотел далеч от центъра. Моят е прекалено шумен.
Така ли? Имам братовчеди в италиянския квартал. Правят превъзходно кафе и спагети.
Имат и чудесна стая за гости. Ще се чувствате като у дома си.
А леля ми, леля ми ще се влюби във вас.
Не си го и помисляйте. Върнете ми чантата.
- Защо?
Хайде.
- Елате, ще ви заведа.
Дъщеря ми. Там!
- Ето, пак го прихваща?
Там на тротоара. Погледнете! На тротоара е. Ей там.
Крюшо, миличък, миличък. Успокойте се. Миличък. Горкото ми момче.
Не ме удряйте. Какво правите? Не ме удряйте!
И малката Доротея, дето сте и носели чантата на връщане от училище,
отказвала да си раздели закуската с вас?
Да. Винаги даваше какаото си на Дебелия Лулу. Имаше само за Дебелия Лулу. Мразя го!
И изпитвахте желание да му отмъстите, нали?
Да, да. Нещата са уредени. Сгащих го на едно кръстовище.
Нямаше разрешително, фаровете му не бяха почистени. Обида на полицай.
Прас! Глибих го 52 000 франка.
Комплекс за допубертетна фрустрация.
- Не мога да ви кажа. Не съм наясно.
Комплекс за допубертетна фрустрация.
- Какво?
Извинете.
- Как?
Кое? - Това e...
- Това е параемоционална сантименталност от II степен.
Най-взискателните в любовта. Странното малко чудовище.
Барбара, достатъчно. Дайте ми тази книга и напуснете.
За какво мислите?
- За Дебелия Лулу.
Пак за него?
- Да.
Я ме погледнете в очите!
Дебелия Лулу, глупости!
Далечно усещане за чувствена фрустрация ви кара да пренасяте върху дъщеря си
прекалено чувство за бащинска отговорност с характер на обсебване.
Което значи, което може да се прояви в циклоклинични преходни симптоми
с възможност за паралелно локалиозирана екстензия от психоподсъзнателно естество.
Да, да. А, може ли да ми запишете всичко това на листче за старшината?
"Плийз". Не ме прекъсвайте!
- "Екскюзми", сър.
Ще ме оперирате ли?
- Гледайте този пламък.
Не го изпускайте от очи! И не мигайте. Отпуснете се.
Страхувате ли се от огъня?
- Не...
Страхувате ли се? А като дете?
Ами като малък палех свещичките на тортите за рожден ден.
Много интересно. Ранна пиромания, а?
Взементе това. Дръжте го!
- Не!
Отпуснете се. Концентрирайте се в пламъка. Вземете от светлината и топлината му.
Отпуснете се!
- Да, да, да.
Престанете да мислите за дъщеря си. Тя е толкова далече.
Мислете за пречистващия пламък. за красотата на този огън,
който успокоява тревогите ви.
- Добре съм, спокоен съм, далече съм.
Отпускам се. Ох, ох, колко е хубаво.
Излекуван сте!
- Така ли?
Един сеанс е достатъчен.
Поздравления! 100$
- Така ли?
Барбара?
Моля, моля, моля, извинявайте, имам много важна среща.
Изложението ви за крадците на помощи за църквата е много интересно.
Нищо в сравнение с вашия метод за арестуване на нудистите.
Цялата заслуга е на старши сержант Крюшо.
Искаше ми се да присъства на този триумф, но за жалост е малко неразположен.
Хората ви са като спортни коли, буйни, но... крехки.
Отиваме да се преоблечем.
Какво има? Огън? Кибритени клечки.
- Е, какво става? Като че ли бълнуваме?
Как сте, шефе?
- Всичко е наред. Просто някакъв кошмар, но ми мина.
Какво става? Огън ли има?!
Къде?
- Там. На прозореца има клечки.
Не, шефе.
- Кибрит. Гледайте, кибрит. Това е запалена клечка.
Ето клечка. Не, не било клечка.
Това клечка ли е?
- Шефе, това е отражението на слънцето в пепелника.
Хайде, мили Крюшо, я да видим. Хайде. Хайде, починете си още мъничко.
Не. Добре съм, г-н старшина. Готово, мина ми. Вече съм ОК.
Съвсем ОК.
- Съвсем?
Какво ще правим?
- Ами...
Ами първо да хапнем, ако успеем да намерим нещо хубаво за ядене.
Не че са им лоши нещата в Америка, ама по цяла нощ сънувам пържоли.
С картофки.
- Да, с картофки. Както ги приготвя дъщеря ви.
Не! Кибритена клечка. Кибритена клечка!
Не, дъщеря ми не е тук. Дъщеря ми е далече. От 8 дена не съм я виждал. Далече.
Много далече. Една малка точица на хоризонта. Дъщеря ми е далече.
Къде е дъщеря ми? Къде? Къде си? А... питах... в смисъл така, г-н старшина,
Дъщеря ми готви прекрасно.
- А, да. Прав сте, много е способна.
Знаете ли, че котлетите, които приготвя жена ми също не са за изхвърляне.
Аз я научих да ги прави.
Вижте, г-н старшина, не искам да ви обиждам, но предпочитам да видя и да опитаме.
Значи искате да опитате! Ще видите, ще видите.
Естествено при условие че някой успее да намери месо, което да няма вкус на целофан.
Искам да кажа... истинска мръвка, ако смея да се изразя така.
Отиваме!
- Чакайте, какво е това?! Мирно!
На какво прилича това? Мирно! Да не мислите, че ще откриете пържоли в Бродуей!
Самонадеяни. Какво е това?
Можете да се подготвите, г-н старшина, ще се заема лично.
Осмистете този пример, г-да. Научете се да се стремите към невъзможното, за да стигнете далеч.
Добре, колеги, много добре. Тази е най-хубавата.
Наистина най-хубавата. Значи ме забърквате в тази история, за да играя ролята на квачката
и карате първия срещнат да ме целува.
- Не е ли много мило?
Хайде, Никол. Романсът на малка французойка и красив италиански полицай.
Само за широката публика, не е нужно да го харесвате!
Това не би ви харесало, нали?
Е, нали знаете, че много ви харесвам. Но съм женен. Имам 2 деца. Това ми е работата.
Помогнах ви, вие ми помогнахте. Справедливо е, нали?
- Любовта на първа страница, а?
Я, котлетите ми!
Ела, ела.
Дай ги насам.
Хайде, готин.
Дай насам. Пак.
- Хванах го.
Дай насам, Мария.
Вземте му ги, хайде.
Премятаме през рамо.
Хванете го. Бързо.
О, Мария. Благодаря, Мария.
Искам да ви благодаря за добрата работа, която свършихте.
Оказахте ни безценна помощ и никога не ще я забравим.
Лейтенантът изказва благодарност на френската полиция.
Момчето се издирва от 6 месеца. Поздравления.
Извинете, но имаме предаване, първо трябва да хапнем.
Точно така, първо да хапнем.
Само не ме притеснявай. И така, чесън...
горчица...
Масло?
- Не, още не.
Горчица.
Малко масло?
Сол, сол, по-бързо. После ще е късно. Още не! Ето.
Ето тук е най-важния момент. Защото ако го изпуснеш...
Готово. Подправки. - Масло.
- Още не.
Малко целинка?
- Не си играйте с нервите ми.
Достатъчно. Некадърник!
Масло. Масло!
Хайде!
- Масло.
Така ли?
- Слагайте.
Точно тук, именно тук можеш да сбъркаш.
Достаъчно. Вино, вино, вино!
Трикар! Терикар?
Е, какво ще кажете?
Нещо повече.
- Кадифе. Коприна. Това е...
Колкото до печенето, г-н старшина, добре сте си свършили работата.
А колкото до горчицата, май е цялата. Тези неща трябва да бъдат пикантни.
В негов интерес е да не ни пуска в Ню Йорк. Ще стане страшно.
Сипете си още.
- Я по-леко. Внимавайте.
Но знаете ли, че виното им е 5 пъти по-скъпо.
- Наздраве!
Хайде, какво толкова. Ще рискуваме.
Я чакайте, това е моето легло. Свалете си обувките!
Имайте милост, човек не бива да е егоист.
- Това е моето легло.
Извинявайте, но ми стана тъжно.
- На ми пука.
Знаете ли какво ми липсва?
- Почакайте, не тук.
Не, не. Имам предвид дисциплината, шефе.
Има право, отпускаме се. Живеем като цивилни.
Да ви кажа честно, вече се улавям да се питам какво стана със смисъла на живота ми?
Ами да. У нас населението ни дразни. Жените ни се карат.
Шефовете ни юркат, заплашват ни наказания.
Господи, господи, колко далеч е всичко това!
Знаете ли, че не е чак толкова далече.
Мирно! Ходом марш! Раз-два, раз-два! Раз-два, раз-два! Кръгом! Мир-но!
Ходом марш. Раз-два, раз-два! Свободно!
Мирно! Свободно!
- Мирно! На ля-во!
Свободно.
- Мирно!
Ето един начин да си го припомните. Искате ли още?
Това ли са зашити копчета? Ще рапортувам за вас!
Надясно!
- Равнение наляво!
Легни! Пълзешком напред!
Извинете, г-н старшина. Свободно!
Тук старши сержант Крюшо.
- Нищо не разбирам.
А, Фугас ли е? Давам ви го. За вас е, г-н старшина.
Ало, г-н старшина. Измъкнете ме от тук, г-н старшина.
Не мога повече. Не мога повече, г-н старшина. Ще полудея.
Не знаят какво ми е. Пробват всичко върху мен, г-н старшина.
Трябва да бъдете търпелив, Фугас.
Щом са забранили посещенията, значи имат причина. Може да сте заразен.
Току-що вечеряхме всички заедно в стаята.
- Яли сте френска храна?
Не ви липсва нахалство! Писна ми! Писна ми вече! Какво ядохте, нахалници такива?
Бълнува, обадете му се, Крюшо.
Ало. Да, Крюшо е. Ще ви кажа. Ядохме хубави котлети
и истински Каламбер... Да, миличък, да. Какво?
Иска да му дадем да помирише по телефона.
Донесете остатъците, не бива да му противоречим.
- Вземете.
О, като че го докоснах, г-н старшина.
Сиренцето е страхотно. О, шефе, искам пак да видя Франция.
Каква красива страна. Слънцето на лазурния бряг. Очарованието на Прованс.
Величието на Бретан. И гордите момчета от севера и сините върхове на Бокетите.
Днес сме на разтоварваща програма.
Сутринта учение по бейзбол, после посещение на музей.
Надявам се да са ги подбрали. Те са 26 на брой.
Представете си ако бяхме във Флоренция.
- Браво, Людовик!
Стига, Трикар!
- Пише го във вестника.
Има снимката ви.
- На първа страница.
Не може да бъде! Не може да бъде!
- Може ли?
Ето ме. Ето ме.
- А, мен са ме отрязали.
Голяма работа.
- Искам да знам защо са ме отрязали.
Моите поздравления. Пресата пише само за вас. Честито!
Любовата, винаги любовта
Дайте ми го!
- Какво правите?
Отрязали са ви. Ето какво ще направя с този парцал.
Уважаеми Крюшо, моите поздравления.
Погледнете.
- Не, дайте ми това.
И тук са ви отрязали! Отрязан сте. Навсякъде. За мен това е много страшно.
Дайте ми това. Без реклами, мразя рекламите. Не искам реклама.
Почакайте, г-н старшина. Ще ги изгоря всичките. Дайте ми това.
Запомнте това, г-да. Само истинските герои умеят да останат анонимни.
Извинете, бихте ли ми превели това?
- Романсът на деня.
Да, точно така. Четете.
- Идилията на деня, Никол. Моля?
Не, няма нищо, продължете.
- Никол, французойчето-сираче...
Моля?
- ... с-и-раче, задържана при пристигането и
в Ню Йорк като нелегален пътник, без паспорт, виза и бордна карта.
О, господи!
-... живее като в приказка, благодарение на нашия вестник.
Само че за моя сметка. Четете.
- Изглежда е открила любовта...
Оле-ле.
- ... в лицето на очарователен италиански полицай.
Добре, разбрах! Продължението го знам. Изчистете всичко.
С това. Къде са италианците?
Къде са италианците! Къде са италианците!
Какво искате от тях?
- Личен въпрос.
Току-що отидоха на бейзбол. Чудя се дали това е толкова интересно.
Да се запишеш за спорт, който в крайна сметка ние никога няма да практикуваме!
Това, което един италианец може да направи, един французин може да го развали.
Няма да се предам.
На вашите заповеди. Хайде напред! Давай напред, напред.
Като си помисля само, че ме държаха 4 дни, за да се окаже, че съм алергичен към гларуси.
Това е смешно. Задръж рестото.
Все пак ще видя Ню Йорк! Небостъргачите, светлините, плакатите и всичко друго.
Момчета, счупих си крака.
"Ню Йорк сити"
Трябва да признаем, че тези италианци ги бива за много неща. Особено това хубаво момче.
Не се притеснявайте, ще го отправя аз!
Не, първо ще играем. Концентрирайте се. Няма да е лесно, Крюшо.
На тях няма да им е лесно! Даже ще им е доста, ама доста трудно.
Ще видиш ти! Давай.
Хайде де.
Не е като да играеш на топки.
Искате да ме уморите!
- Още не, но може са стане.
Е, добре ли си?
- Да.
Наистина ли? Я кажете, изглежда флиртувате с едно хубаво французойче?
Да, малко я познавам, но съм упорит.
- Май преди всичко сте нахален.
Едно толкова чаровно момиче не бива да остава само. Идете при нея.
Ами тя е... тя е... при братовчедите ми, семейство Моцарт. Леля ми бди над нея.
Напредвате с великански крачки, малък потайнико. Много забавно, гледайте. Хоп-хоп.
Значи имате роднини в Ню Йорк?
- Да
Сериозно?
- Да.
И къде е това?
Знаете ли сем. Моутосавакани, по наследство...
Това не ме интересува. Къде са?
- Ами близо до китайския квартал.
Да, ясно. Къде точно са?
- Мотстрийт 204.
Мотстрийт 204?
- Да.
Дръж топчицата. Хайде, дръж.
Мотстрийт 204. Мотстрийт 204.
Не! Ей!
Гледай какво направи. Съсипа ми цялата стока! Виж това!
Почакайте, ще ви платя. Ето плащам, ето.
Вън, вън, вън.
- Дювоа, репортер от Франспрес...
За малката французойка.
- Не разбирам нищо на френски, вървете си.
Малката, малката Никол.
- Няма я, замина.
Снимка!
С малката Никол.
Никол, Никол.
- Замина.
Не, не е заминала. Горе е. Ей сега ще я извикам. Той е приятел, Никол. Никол?
Ела, ела, Никол. Усмихни се.
Браво, Никол. Какъв приятен човек. Усмихни се, Никол.
Момент, така. Не, не тук, почакайте. Тук "бене", не... тук... "бене", обаче не е "бене".
Ще видиш ти какво ще ти се случи! Хайде, върви! Върви!
Ама той ще я убие! Грубиян такъв!
Шамар ли искаш, а? Шамар?
Татко, сицилианците!
- Изчезваме. По дяволите!
Не спирай.
Бързо!
На къде тръгнаха?
- От къде да знам.
Дай ми тоя чадър. Дай ми го. Така.
Хайде, слушам те, говори.
- Татко, съжалявам.
Не ме интересува. После?
- Имах възможност.
О, я виж ти!
- После на кораба беше прекалено късно.
Нещата се оплетоха и...
Нещата се оплетоха и това може да ме съсипе. Да ни съсипе и двамата!
Заради теб вече ме взеха за луд! Ще стане още по-зле, ако разберат че не съм!
Освен това ми омръзна да те слушам!
Нямам ли право да пътувам?
- Не!
Да не съм в армията!
- Да, ама аз съм.
Освен това има пътуване и пътуване.
Ако се разбере, че си дошла тук без заповед, ще изхвърча!
А ако се разбере как си дошла, ще изхвърча още по-нависоко, нагоре, нагоре.
Щом не си знаел, не разбирам.
Ще рече, цитирам г-н старшината: "че дори собствената ви дъщеря не ви се подчинява"
И тогава не само ще изхвърча ами и ще хвръкна на парчета.
Крюшо?
Натам. Не, по-скоро натам.
Крюшо?
Извинете, г-жо, сигурно съм объркал стаята.
- Точно така, г-н старшина.
Крюшо, защо се правите на китаец? А, г-жо... г-не старшина... това е
от китайския квартал. Имам си придобивка. Отива ли ми?
Като свинче звънче.
- Още по-хубаво. Заповядайте.
Какво паравите, облечен като китаец?
- А, не знам.
Какви ги вършите!
- Едно винце?
Да, да. Едно винце да.
- Ето, заповядайте.
Кой ли е?
Има ли някой?
- Къде? Не.
Там.
- Там? - Да.
Това е метрото, изпаренията, т.е. вибрациите.
На 90-ия етаж?
- Да, това е метална арматура и от... изпаренията изгубих 4 чаши.
Дали няма някоя малка китайка?
- Недейте така.
Внимавайте! Единствената ми чиста униформа.
- Ще ви донеса топла вода.
Не. Аз ще отида.
- Чакайте!
Стойте си.
- Недейте.
Я стига! И таз добра.
Леле-мале. Г-н старшина, всичко ще ви кажа.
Няма нужда. Не се престаравайте. Сапун.
Кое?
- Сапун. Къде е съпунът.
Не знам.
- Потърсете го.
Намерих го.
- Така ли? Знате ли, че душът ви капе?
Душът ми капе?
- Душът ви капе.
Така ли?
- Не сте спрели кранчето, проверете.
Не, не, сигурно ще спре. Ще спре.
- Да, сторило ми се е.
Вижте сега...
- Какво има?
Сега се махаме от тук.
- Какво?
Излизаме от тук. Довиждане, г-н старшина.
Фуражката ми.
- Голяма работа.
Не може така.
- Не разрешавам. Няма да вия дам. Няма, точка.
Този път съм сигурен.
- Какво има?
Душът ви капе.
О, не.
- О, да.
Г-н старшина, моля да изляза предсрочно в пенсия.
По каква причина?
- Ами... такова... тук съпунът...
Чуйте, не знам какво сте правили този следобед.
Личният ви живот не ме засяга, но ми изглеждате изнервен.
Извинявайте, че ви притесних.
- Добре, няма нищо. Оставям ви. Няма нищо.
Вече говоря сериозно. След половин час долу на прощалния коктейл.
Да, изтеглихме събранието, за да могат хората да си приготвят багажа.
Ще дойда.
- Голяма работа сте, Крюшо. Да не повярваш.
Тъпак.
Никол?
- Тук съм.
Тук ли си?
- Побързай. Хайде!
Още минута и щях да се задуша.
- Сега отиваш на въздух.
Хайде, бързаме, по-живо. Бързаме. Хайде, не се мотай.
Обувката ми.
- Не ме интересува.
Тази вечер съм зает. Имам прощален коктейл. Ще заминеш утре.
Какво да сложа? Роклята ми е у сем. Моцарт.
- И там ще си остане.
За да не станат повече бели, по-добре да не им се мяркаме. Хайде, бързо, тръгвай.
Татко...
- Тръгвай ти казвам.
Алдо, трагедия. Случи се ужасна трагедия.
Дойде един човек с фотоапарат. Сигурно я е отвлякъл.
Марчелино и Джулио тръгнаха след тях. Онези двамата са им избягали.
Ако го хвана, ще го убия със собствените си ръце!
Искахме да се обадим в полицията, но после си помислихме, че на човек с твоето положение
ще му е по-лесно.
- Сигурен съм че ще успееш да я откриеш.
Опази я, Богородице. Толкова мила, толкова внимателна!
О, ако го срещна, ще го убия!
Крюшо! Крюшо, какво правите с този куфар?
- Нищо, г-н старшина.
Но какво ви прихваща?
- Нищо, г-н старшина.
Бързо, закъсняваме.
Утре уволнение.
- Всичко е точно.
Моля ви, Мерло, стига с тези разсъждения. Тези хора са... очарователни.
Така си е, г-н старшина, умеят да посрещат гости.
Освен това са внимателни. По едно подаръче за всеки.
Да, американска полицейска униформа по мярка за спомен.
Хубав жест, нали, Крюшо? Къде изчезна пак?
Разбирате от откриване на хора, нали? Отвлекли са момичето с което излизах.
Не е възможно.
- Сега ще дам снимката и на всички и ще я открием.
Мале.
- О да, разбира се.
О, не.
- Напротив, да.
Ето снимката.
Хайде, марш в леглата! Хайде в леглата. Хайде.
Шефе, можете ли да мушнете този сандвич зад вратовръзката си?
Г-н старшина, няма да могат да си приготвят багажа. Ще си изпуснем самолета.
По леглата.
- Шефе, тук ни е хубаво.
Току-що ни го казахте, прекалено нубаво ви е.
- Имате право, Крюшо. Марш да си оправите багажа!
Г-н старшина.
- Г-да, не ме принуждавайте да използвам авторитета си.
Жалко, добре се забавлявахме.
Ето го.
- Кого?
Нищо, няма никого. Вижте онзи магазин.
- Какво магазина?
Бих искал да ми помогнете да избера рокля за дъщеря си.
Нали знаете. Защото имате вкус...
- Дъщеря ви? Пак ли започвате?
Да, да. Да отидем в магазина.
- Добре, но не съм си изпил чашата.
Ще я купим от магазина.
- Но къде? Какво?
Франк, малката изчезна. Отвлякоха я.
- О, не.
Да, при роднините ми.
- Това е ужасно.
Трябва да направим нещо. Обади се в полицията.
Добър вечер, г-не, мога ли да ви помогна?
... ъ рокля за дъщеря ми.
- "Ай" да. Знаете ли размера?
Мярката, мярката. Нека да помисля.
Прекалено е голяма, голяма е. Я елате тук, застанете тук. Така, точно така.
Така добре ли е?
- Да, мисля че ще мога.
Крюшо, какво ви става!
- Някакво замайване.
Много е късно, приятелю. Трябва да си стягаме багажа.
Към роклите, моля. Стига толкова.
Да видя, харесва ли ви тази?
- Не, това е... прекалено е...
Разбирам. А тази?
О, да. Тази тук е много елегантна. Какво ще кажете?
Коя? А да, много добре.
- Разбирам.
За какво мислите пак?
- За нищо, г-н старшина.
Утре ще ида по-рано на летището, сам ще се заема с всички формалности,
Така ще можете да поспите.
- Много мило.
Ало, шефе. Аз съм Франк. Чуйте ме. Много е важно. Французойката е отвлечена.
Да, знам, полицията я търсят. Знам, че е неприятно за вас, за мен, за вас,
знам, но какво да правя сега.
- Само се моли да я намерят,
защото ще стане голям скандал. Не забравяй, идеята беше твоя. Товята глупава идея.
Добре, добре. Кажи добре ли е?
Имаш ли въздух? Да пробия ли още дупки?
Не, добре е.
- Две почуквания за "да" и "ОК".
Няколко едно след друго в случай на опасност или нещо неотложно.
Как не, кой ще ме чуе от багажното на самолета?
Съжалявам, имам пари само за свръх багаж, но не и за втори билет.
Ще пътуваш дискретно, това е положението.
- На кораба поне беше по-удобно.
Я чакай малко. Погледни ме. Погледни ме тук. Бъди разумна. Полицията те търси.
На летищото ще те освободя и край. Искаш ли бисквитите?
Да.
- Ето два пакета. Очилата?
Ето ги очилата.
- Така, термуса?
Ето термуса.
- Добре.
Ще се опитам да не ожаднявам, че...
- Ще стискаш. 8 часa не са много.
Внимавайте!
Моля ви, много внимавайте.
- Не се тревожете.
Аз съм най-добрият шофьор на света, при мен всичко остава цяло.
Нищо не разбрах. Няма значение.
"Слоу, слоу, пийз" по-леко.
Миличка, да не се нарани?
- Изправи ме, татко, изправи ме!
Чакай, почакай.
С главата надолу съм.
- Ще те отворя.
Не, не съм виновен. Нищо не съм направил.
Мога ли да ви помогна, сър?
- Не.
Багажът здрав ли е?
- Да, добре е, здрав е.
Наистина?
- "Вери гуд". Всичко е наред. "Олрайт".
На летището ли отивате?
- Да, на "Еърфорс", но има още време.
Закъснява, Хари, помогни ми.
- Не, не, ще падне.
Не, чакайте малко...
Не, вътре, на седалката.
Съюзът не разрешава нищо да се слага вътре.
- Какво казвате?
Съюзът. Синдикатите не дават да се слага нищо тук.
Идете в друг синдикат или аз ще си взема друго такси.
Но сидикатът няма да е доволен.
- Хайде. Хайде.
Имай търпение, миличка, имай търпение.
Спокойно, миличка, ще се погрижа за теб.
Говори с куфара си. Никога не съм виждал такова нещо.
Сигурно удара е повредил ключалката. Как си, скъпа?
Измъкни ме от тук, татко. Май съм се ожулила, боли ме навсякъде.
Господи!
- Стоп, стоп. Спрете. "плийз"!
Да, господине.
Хайде бързо, слизайте. Пристигнахме.
- Това не е летището.
Свалете го. Не ми пука. По-бързо. Внимателно.
Внимателно.
За първи път виждам подобно нещо. Този е полудял. Луд за връзване.
Смелост, пристигаме.
Ето, отварям.
Готово.
Как си?
- Слушай...
Как си, миличка?
- ... трябва да измислиш нещо друго.
Ето, цялата съм в рани.
- Няма нищо. Не се тревожи.
Направи едно усилие. Само до летището. После ще видим. Още мъничко, смелост. Хайде.
Влизай вътре. Готово. Хоп. Ето.
Ключалката се развали. Като се появят другите...
Ще потърся някоя кола, такси. Стой тук. Не се показвай.
Спрете! Спрете!
Ти!
- Не.
Да, вие сте.
- Не съм същия...
Никол!
- Да, ще почакам.
Никол! Къде е отишла?!
К-ккк-кръв! Кръв!
Стой!
- Не ме убивайте, моля ви.
Стой тук, казах.
- Не ми вземайте ключовете.
Никол!
Ей, вие.
- Аз?
Да. Бързо, елате тук. Защо стоите така?
Намерили са я. На строежа. Ела, имат нужда от помощ.
Хайде елате. Тръгвай!
Том, какво ще кажеш? По приятно е да тичаш след красиви момичета, отколкото след стари лисици.
Може да е по-опасно от старите лисици.
- Избирам опасността.
Ако е руска шпионка?
Как мислиш, татенце?
- Да?
Какво каза? Какво каза?
Ти, не стой така! Ела на строежа. И не оставяй момичето да избяга.
Никол!
Хайде, побързайте! Вие тръгнете натам.
Никол!
Хайде, хайде. По-живо.
Хванах я, хванах я!
Татко.
- Какво става?
Ето я. Не я изпускайте. По-живо. Напред.
Побързайте.
Бързо. Бързо. Тичай.
Идвай бързо.
Хайде.
Ще се видим в бара на летището.
- Няма ли да дойдеш с мен?
Току-що минаха. Ако са ме видели, край! Към летището...
Чакай, чакай!
Не!
Къде е...!
Не, не! Вземете колата, моля ви! Не ме слагайте в сандъка.
Еърфорс, за Еърфорс, "Куик".
Хайде, тръгвай бързо към летището!
Фугас, доволен ли сте, че се прибирате у дома?
- Да, г-н старшина. Но и Ню Йорк си заслужава.
Сблекалня за стюардеси
Ето картите. Да не ги загубите, че ще си останете тук. Ето и вашата.
Шефе, последен ли пристигате?
- Вие пък какво искате!
Таксито се развали.
Таксито значи?
- Да.
Трябва да ви кажа нещо забавно.
Видях един американски полицай точно като вас. Абсолютен ваш двойник.
Май всички си имаме по един. Трябва да му купя едни...
Едни какво?
- Едни цигари.
Така ми е по-леко.
Г-це, много ви моля! Това пък какво е?
- Може да ме поздравиш.
Ще те науча аз. Тръгвай. Отивай ей там на масата! Сядай.
Сядай бързо. От къде взе това?
- Защо само ти да имаш право да се маскираш?
Какво ще правиш?
- Ще взема самолета.
Преоблечена като стюардеса?
- Да. Нали знаеш, че стюардесите не се познават.
Не, незнам. После?
- Казах, че съм с транзитен полети и ще взема 017.
И какво ще правиш с 017?
- Ще помагам на стюардесата.
Само че...
- Какво "само че"?
017 е вашият самолет.
- Нашият самолет? Не е възможно.
Важното е да се прибера, нали?
- Но не и в нашия самолет, боже.
Ами ако го изпуснете?
- Да го изпуснем?
Хайде, ти си на ход, татенце. До скоро.
До скоро? Къде?
- Ами в Сен Тропе.
Последно повикване за полет 017 на "Еър Фран".
О, Крюшо, още ли ги няма багажите ни?
- Не. Чакам ги.
Ами моят сандък?
- Незнам. Чакам го.
Това е последно повикване!
- А, да.
Трябва да намеря някой от отговорниците тук.
- Прав сте, г-н старшина. Така е.
Ей, не сте ли виждали дали идва багажа ни?
- Не, г-не.
Самолетът ще излети! Хайде, потърсете го.
Не се е случвало такова нещо.
- Търсете.
Крюшо! Крюшо! Крюшо!
Знаете ли кого видях току-що? Дъщеря ви!
Къде?
- На един самолет.
Съсредоточете се върху пламъка. Поемете от светлината и топлината му.
Престанете да мислите за дъщеря ми. Тя е далече...
Добре съм, спокоен съм. Не мисля за нищо. Отпускам се... Колко е хубаво.
Готово, шефе, изпуснахме го. Едва успяхме да измъкнем Фугас.
Странно, чувствам се успокоен.
- Аз също.
СЕН-ТРОПЕ
Татко! Как беше в Ню Йорк? Разкажи ми.
Чудесно, нали, шефе?
Крюшо! Крюшо, тази рокля...!
Коя рокля?
- Там, там. Вижте.
Значи в Ню Йорк е била дъщеря ви.
- За какво говорите?
А вие ме психоанализирате!
- Кога?
Кога ли? Скъпо ще ми платите за това! Скъпо ще ми платите!
Мирно! Мирно! Главата горе! Да се излагаме на пристанището!
Скъпо ще ми платите за това?
- Да, шефе.
Внимание, ходом марш!