Dersu Uzala (1975) (DersuUzala-cd1.Bulgarian.sub) Свали субтитрите
- Да, гроб.
- При нас все още никой не е успял да умре. Можете да видите, че няма гробище.
- Това беше отдавна.
В действителност, не толкова отдавна. Преди почти три години.
Аз погребах приятел тук. Приятел.
Огромни дървета имаше тук - кедър и ела.
Вие не помните ли тези дървета?
- Вероятно са ги отсекли, когато започна заселването.
Може би са тези?
Дерсу!
"Из островите, ловеца
Броди през целия ден
Но без никакъв успех
И той сам себе си ругае
Какво да направи, ех
Как да служи, ех
Той не може да бъде весел
Е и какво. Той ще се опита да се цели по-добре
Така ловецът отива
Към по-топли води
Където рибата се събира
При добро време
Там на брега, ех"
През тази година...
ми наредиха да отида в район Шкотово...
в усурийска област...
за да направя топографска карта на местността.
Понякога се случва планините и гората да имат привлекателен весел вид.
А друг път обратно, те изглеждат намръщени и диви.
Това не е мое лично чувство.
То винаги се споделя от всички членове на отряда.
- С Божията помощ ще прекараме нощта тук.
А утре, ще намерим по-бодро местенце.
- Какво пък - ще спрем тук за през нощта.
- Ще пренощуваме тук.
Тази долина живо ми напомняше картината...
на Валпургиевата Нощ...
място, където може би се събират вещиците за своята Събота.
- Какво е това?
- Падна камък.
Сякаш някой слиза?
Мечка!
- Не бива стреля! Аз хора!
- Здравей, Капитане.
- Гледай ти - човек.
- А ти помисли, че е мечка.
- Не искаш ли да вечеряш с нас?
- Благодаря, Капитане.
- Аз много гладен.
Днес нищо не ял.
- Какъв всъщност си ти?
Китаец?
Кореец?
- Аз голд.
- Ловец?
- Аз през всичкото време на лов ходи.
Няма друга работа.
- А къде живееш?
- Аз няма дом.
Строи колиба и спи, и живее като в дом.
- А днес неуспешен ден ли беше?
- Днес стрелял по зубри.
Ранил малко.
Елен избягал.
Аз преследвал него.
Човешки следи гледа.
Аз ходи тихо. Мисли:
''Какъв хора чак тук в хълмовете''?
Поглежда по-отблизо.
Вижда Капитан, вижда войници.
Така аз идва направо тук.
- Защо си изпуснал зубъра ако си толкова добър ловец?
- А ти винаги улучва?
- Ние сме войници. Ние не трябва да пропускаме.
- Ти голям ловец, ще застреля всички животни...
ние няма какво яде.
- Хей, ти! Достатъчно бърбори!
Добре, добре.
Ето. Сега може бърбори.
- Аз се казвам Арсениев. А ти?
- Дерсу Узала.
- А на колко си години?
- Не знае добре.
Мен жив дълго, дълго време.
- Имаш ли семейство?
- Всички отдавна умря.
Преди, аз имал жена...
син и момиченце.
Едра шарка свършва всички хора.
Сега аз останал сам.
- Слушай, Дерсу.
Ние проучваме тази област --
разстоянията, проходите, реките.
Ще дойдеш ли като наш водач?
- Аз трябва мисли.
- Хайде стига.
Е добре, помисли.
Сега, нека да поспим.
На следващия ден,
Дерсу мълчаливо зае своето място начело на отряда.
- Има пътека тук.
- Пътека!
- Елате тук! Има пътека!
- Какво има там?
- Тази пътека два, три дена преди, едни хора идва.
После дъжд идва.
Тези хора китайци.
- Откъде го измисли?
- Как вие не разбира? Погледни добре!
Той носи китайски обувки. В негови дири вода.
Вие същото като децата.
Няма очи да вижда.
Вие живее в тайга, веднага умре.
- Китаец!
- Хайде! Да вървим!
- Ние скоро намери колиба.
- Откъде знаеш?
- Погледни!
Събрани кори. Направен покрив.
Накисната от дъжда пепел...
на леглото - трева...
захвърлено парче от китайски плат...
всичко потвърждаваше думите на Дерсу.
Несъмнено, някакъв китаец беше нощувал тук преди няколко дни.
- Ти видял?
- Игор!
- Капитане. Ориз, сол, кибрит малко даде?
- За какво ти е?
- Ориз, сол, кибрит завие в бреза, остави в колиба.
- Да не смяташ да се връщаш?
- Защо да се върне?
Друг хора дойде.
Намира сухи дърва.
Намира храна. Не умре.
- Олентиев!
Донаси кибрит, ориз и сол.
- Слушам!
Бях възхитен от този голд.
Той притежаваше удивителна проницателност...
придобита през неговия дълъг живот в тайгата.
Освен това, той имаше прекрасна душа.
Той беше загрижен за човек, когото не познаваше...
и вероятно никога нямаше да срещне.
- Дерсу, да изчакаме докато дъжда спре.
- Време е да се подготвим.
Слушай добре. Птиците започват да пеят.
Дъждът скоро спре.
Слънцето се появява.
- Дерсу, а знаеш ли какво представлява слънцето?
- Всички знае слънце.
- Нима ти никога не виждал слънце?
Ако не виждал - ето, погледни го.
- Капитане.
Това най-важен човек.
Този човек умре - всичко умре.
А това друг важен човек.
- Това е лоши хора. Вика.
- Като те слушам, всичко наоколо са хора.
- Погледни. Всичко все едно хора. Вода жив.
- А, ето че го каза.
- А огънят жив ли е?
- Да, огън все едно хора.
Огън сърдит, тайга гори много дни.
Огън сърдит - страшно.
Вода сърдит - страшно.
Вятър сърдит - страшно.
Огън, вода, вятър - три силни хора.
Първият сняг падна през този ден.
- Защо стреля?
- Ние само на шега.
- Дръпни се, Дерсу.
- Хаби патрони, лошо.
- Защо да е лошо? Ние сме войници - упражняваме се.
- Мамка му!
- Нищо Серьога, пийна си повечко.
- Дай на мен. Тарас!
- Какъв изстрел!
- Давай!
- Ама че дявол?
Това е много по-трудно, отколкото да уцелиш летяща птица.
- Добър стрелец не пропуска.
- Хайде, старче. Опитай да го уцелиш.
- Него стреля и разбие? Защо чупи? Къде в тайга вие намери бутилка?
- Хайде стига си се извъртал кажи си направо?
Все едно няма да улучиш.
- Аз не стреля по бутилка. Аз стреля по въже.
Бутилката пада, вие дава нея на мен.
- Ще целиш въжето? Хайде да опитаме.
Ако спечелиш бутилката аз и водка ще ти налея в нея.
Хайде, Марченко!
- Давай!
- Ама че старец!
- Е, Олентиев май те победиха!
- Подгответе се момчета, тръгваме.
- Давай, давай!
- Още веднъж, още веднъж!
- Ти спечели!
- Къде е Дерсу?
- Бог знае.
Може внезапно да е решил да вземе своята порция водка и да си отиде.
- Ами, той седи до реката.
- Че какво прави там?
- Седи си до огъня и си пее. Вероятно е пийнал.
- Дай да те вържа.
- Може ли да поседя с теб, Дерсу?
- Капитане...
Ей там умрели мои жена и деца.
Едра шарка.
Всеки страхува от едра шарка.
Жена, деца, къща - всички заедно горят.
Предната вечер лош сън имал.
Юртата ще скоро пада.
В юртата жена, деца...
всичко замръзва.
Няма какво яде.
Затова аз идва тук, на тях всичко даде.
- Вчера някакъв старец минал наблизо.
Този човек през нощта не спи.
- А ти как разбра?
- Край огън няма следи, че спал човек.
- Откъде узна, че той е стар?
- Млад човек винаги стъпва с палци на крака.
А старец винаги стъпва на пети.
След няколко дни аз срещнах този стар Китаец.
- Негово име Ли Цун Мин.
Той на 64 години.
Негов дом Тянцин.
- Как е попаднал тук?
- Имал жена. Негов брат я взел.
Той заминал в планини.
През цели 40 години живял съвсем сам.
- Благодаря.
- Захладня.
Да повикаме стареца край огъня, а?
- Не бива, Капитане.
Не бива смущава него.
Той сега много, много мисли.
Къща вижда, градина вижда...
цялата разцъфтяла.
- Капитане! Капитане!
Ли Цун Мин идва за сбогуване.
Той сега отива удома.
Крайната цел на нашата експедиция...
беше да изследваме района около езерото Ханка.
Предстоеше ни да пресечем големи блата и безпътни местности.
По-голямата част от хората и конете аз изпратих в Черниговка.
А аз, заедно с Дерсу, Олентиев и Крушинов,...
се насочих към езерото на малка лодка.
- Олентиев, останете тук и се разполагайте.
А ние с Дерсу ще продължим.
Разтоварвайте.
- Капитане!
Ние скоро върне обратно? Аз малко изплашен.
- До Ханка не е далеч. А там няма да се бавим много.
- Добре, Капитане, ти сам решава.
Аз съгласен.
Над ледения простор на езерото тегнеше дълбока тишина.
В това мълчание се таеше някаква заплаха за човека.
- Капитане!
Трябва бързо върне обратно.
Вятър заличава наши дири.
- Да, да, да вървим.
- Нищо, Дерсу.
Сега ще разберем откъде дойдохме.
- Оттук!
- Капитане! Ние не били тук. Лошо!
- Капитане! Ние губи път!
- Пътя е натам. Само че как да заобиколим...
...тази вода.
- Капитане! Слънцето е ниско.
Скоро нощ идва. Нощ идва, ние умира.
- Ако бивакът е близо, трябва да ни чуят.
- Ще трябва да пренощуваме тук, Дерсу.
Опасно е да продължаваме.
- Какво ще правим?
- Капитане, слушай. Слушай добре.
Трябва да работи бързо. Ако не работи добре, ние умре.
- Какво да работим?
- Режи трева.
- Капитане! Работи бързо!
- Капитане! Работи бързо!
- Вземи въже!
- Капитане! Ставай! Ставай!
Под воя на вятъра аз потънах в мрак.
Не зная колко време съм проспал.
- Хей, мечок!
Излизай от бърлогата! Слънцето изгря!
Едва след това разбрах, какво беше направил Дерсу.
Неговото остроумие ме спаси.
- Благодаря, Дерсу. Благодаря.
Какво ли щях да правя без теб?
- Заедно върви, заедно работи. Благодарности ненужни.
- Това е Олентиев!
По-нататък нашият поход...
стана още по-труден.
- Да вървим! Да вървим!
Суровия студ,
умората,
глада...
Твърде малък е човека пред лицето на великата природа.
- Напред! Напред! Не спирайте!
Напред!
- Капитане! Аз надушва миризма на дим.
Край дига пече риба.
- Благодаря.
- Капитане,
къде отива утре?
Ще достигнем Черниговка, там ни очаква нашия отряд...
и по железопътен влак - до Владивосток.
Ела с мен. В града е хубаво, удобно.
- Не, благодаря.
- Аз не може.
Какво аз работи в града?
На лов не ходи,
самур не лови,
- Поне ела с мен до станцията.
Ще взема провизии и малко пари.
- Мен храна и пари не нужни.
Мен сега търси самури.
Самури също като пари.
- Какво има, Дерсу?
- Аз лош човек.
- Аз иска малко патрони.
- Олентиев, дай му всичко, каквото ни е останало.
- Благодаря, Капитане.
- Аз утре направо отива.
Четири слънца ходи.
Намери Даубиша...
после отива в Улахе...
после - Фуцин.
Аз чувал...
там много, много самур има.
Елен също има.
- Аз това чувал.
Наоколо хора казва. Сега аз разбира.
- Довиждане, военни хора.
- Бъди здрав, бащице.
- Довиждане, Дерсу. Може би ще се срещнем отново.
- Довиждане, Капитане.
- Е, какво...
...прощавай, Дерсу.
Нека Бог ти даде всичко хубаво.
Може би някога ще се срещнем.
- Довиждане.
- Ама той е добър човек, а? Аз все още не съм срещал такива.
- Рядко срещан човек. Дано Бог му даде добро здраве.
"Из островите, ловеца
Броди през целия ден
Но без никакъв успех
И той сам себе си ругае
Какво да направи, ех
Как да служи, ех
Той не може да бъде весел
Е и какво. Той се опита да се цели по-добре
Така ловецът отива
Към по-топли води..."
През тази пролет...
аз още веднъж се отправих в пътешествие през усурийска област.
- Вървете! Вървете!
- Къде тръгна?
- Наляво!
- Внимателно!
Пазете конете!