Fanfan La Tulipe (2003) Свали субтитрите
ПЕНЕЛОПЕ КРУЗ
ФАНФАН ЛАЛЕТО
Войната. Преди известно време
тя се бе превърнала в най-популярното развлечение на света.
Даже повече - да воюваш стана модерно.
Ние се удряме в коремите, губим си главите и
без да обръщаме на това внимание, продължаваме да воюваме.
Няколко хилядолетни войни започваха с незабележими междуособици,
така и не оставиха забележима следа в историята.
Но ето, че света навлезе в епохата на научно-техническия прогрес.
Появиха се каменни оръжия, хвърлящи оръжия и,
накрая, барута, т.е. артилерията.
И ето от тук започнаха истинските войни.
Благодарение на съвременното оръжие започнахме да стреляме още по-силно,
по-мощно и по-далече.
Толкова далеко, че сега самите военни, започнали войната
могат да се намират доста далеко от воените действия,
че дъждът да им попречи да видят какво става.
Погледнете тези войници, маршале? Наши ли са или враговете?
- Кои, сър?
- Ето тези, червените.
- В зелените мундири?
- В жълтите мундири.
В жълтите? Тези са от Хановер навярно.
- Следователно?
- Врагове.
Разбира се, че от Хановер са враговете. А тези в зелените мундири...
- Ирландци. Наши приятели.
- Разбира се, нашите приятели от Ирландия!
- Виж ти. Гърците.
- Шотландци от клана МакГрегор, сър.
- Врагове.
- Точно така! Грегор. Разбира се, че са врагове!
А къде са нашите знамена? Защо не ги виждам. Кои са нашите знамена?
- Най-хубавите, сир.
- Надявам се с преобладаващо синьо?
Безусловно, синьо върху синьо. Кралско синьо.
На синият фон Франция, пруските части са далече от нас.
- Още се вижда част от синьото небе!
- Какви ги говорите, генерале?
Дали, Ваше Величество, ще благоволите да осветите медалите.
Естествено г-не, нима досега не съм го направил?
За този, който е близо до смъртта, ръката на краля е по-надеждна от ръката на епископа!
И тогава ще го продадеш по-скъпо, нехранимайко.
Ако аз го подаря, кой ще повярва, че е истински?
А ето ги и нашите!
- Стойте, аз ги познах! Аквитания!
- Пикардия, Ваше Величество.
А да, Пикардия, точно така!
А тия кои са? Мълчете, мълчете! Шампан?
Почти познахте, сир. Русильон!
Трябва да почистите далекогледа, не се вижда добре, всичко се слива!
Маршале, а кои са тези там?
- Не знам, кои може да са тия?
- Няма нищо страшно.
Няма нищо страшно.. На война става всичко.
Както е казал мъдрецът Тацит:
"Всяка победа крие в себе си множество тайни".
Добре казано!
Все пак някой ще ми каже ли как започна всичко това?
Предлагам г-н Шавил. Той има най-добрата памет от всички ни.
Точно така, Шавил. Повикайте го в палатката ми.
Какава сладка музика. Какво е това?
Етюд, аз обявих конкурс за най-добър химн на нашия полк.
Похвално, не трябва моите храбреци да отиват на бой
без фанфари и барабани, но във тези фанфари не достига въздух.
Точно така.
Незабавно ми намерете друга!
Да вървим, Ла Улет! Не трябва да караме бедния Шавил да ни чака.
Причината за войната, сир? Тя е толкова проста!
Просто всичко така се уплете, че даже и аз изгубих нишката.
Семейни скандали! И всичко това заради наследства!
С това започва всичко това.
Австрия след смъртта на императора Карл -
само не ме питайте кой по ред Карл.
Та този Карл умрял, а неговата дъщеря, Мария, коя беше, на езика ми е...
- Мария Терезия.
- Не, не.
Мария, Мария... Мария - как беше името и...
както и да е, та тази Мария завзела трона. Но това не уреждаше съседските държави:
Прусия, Бавария, Саксония. И най-вече Испания!
И ние - имам в предвид Вас, Ваше Величество, -
поддържаме Саксония.
- Така ли е?
- Не, не, не.
А кого тогава поддържаме?
- Може би, Бавария?
- Именно.
Браво, мой Луй, браво! Ура за Луй!
И така, ние поддържаме Бавария против тази, как се казваше...Терезия...
Тук и Англия се намеси, със своите хановерци,
а ирландците се присламчиха към нас.
- Зелените мундири?
- Точно така.
И ето, да благодарим на Бога в тази битка се намеси и Прусия,
така че може да си отдъхнем свободно.
- И какво от това?
- И ето ние сме тук.
Това е верно. Ние сме тук.
- Стана ли Ви ясно, сир?
- Естествено.
А сега, ако ме извините, ще си изпия шоколада,
Той ми помага да се съсредоточа.
Още един въпрос, маршале.
Колко войници има в техните действащи армии?
От разузнавачите аз имам точни сведения за числеността.
Въз основа на вчерашната сводка, която проведохме
50 774 войника, пехота и конница.
Толкова много? Стига бе! А нашите?
- 46 962, сир.
- Не ме прави на глупав.
Не броя тиловаците и снабдителите.
- 46 хиляди и колко?
- 962.
Дайте да ги закръглим. 47 хиляди! 47 - печелившо число!
Нашите офицери, които търсят войници по селата.....
47 хиляди. До утре незабавно да се намерят още 38 войника.
Корсини! Кесията ми!
Това е г-н Ла Улет, за тия пари ми намерете незабавно 38 юнака,
които са готови да спрат със своите гърди вражеските куршуми в името на любовта си към краля!
Или аз да си подлагам моите?
Набирателите веднага при мен!
Негово Величество прежалва по 2 пиастра за всеки вербуван войник.
Вие само трябва да се запишете в списъка до обяд.
Точно в 12 часа на обяд записването се прекратява. Останаха само 28 места!
Побързайте да се запишите в Аквитанския полк. Най-добрия полк в армията ни.
Полюбувайте се на тази униформа!
Вижте всичко това колко е красиво,
еполети, акселбанти, галони!
Ето това ви очаква: мундир, ядене, сабя и приключения!
- И опасности най-вече.
- Опасностите са за нас, офицерите.
А за вас, редовите, -
удоволствието да ограбите враговете си - техните ферми, техните мазета, дори жените им.
Е хайде де, какво още!
На първия, който вдигне ръка ще дам 3 пиастра!
- Него!
- Ама аз...
Никакво "но", вдигна си ръката - така ,че напред към славата!
Господи Всемогъщи, Той вижда всичко!
Във всеки случай, няма да причиним на никого зло.
А вие, истината ли говорите?! Вие можехте и да я убиете!
Вашта дъщеря, Вашата племенница! Нямате ли срам?
Нас трябва да ни е мъчно?! Нямаме срам.
Защо на мен се сърдите?
Тя не вярваше в своята красота, докато не я убедих.
Свършвай с песента си, това сме го чували! А ти се наментни с нещо безсрамнице!
По-леко г-н Гийом! С нищо не съм обидил Вашата дама.
- Моята дама? Аз имам само една дъщеря.
- А нейната майка?
Будалкаш ме.
- А нейната леля?
- Моята съпруга?
Свестните момчета ги вземат във войската, а ти си безделник и кръшкач.
Всеки с призванието си: войната намалява населението, а аз го попълвам.
Набийте го.
Точно така! Набийте го хубаво!
- Стойте!
- А, не, ние сме тук по нареждане на капитана!
После и на вас ще помогнем! Спукайте го от бой момчета!
Господа полицаи, добре дошли.
Аз не се сърдя. Топло е, пили са, страшно се забавлявам.
Ще забравим миналото.
Езикът ми е като чук, мойта дъщеря да обезчести.
Нека да е с нейното съгласие. Думата ми е или той ще се ожени за нея, или...
Вие пък! Това си е принципен въпрос.
Никога няма да се оженя. Иначе останалите ще са нещастни.
- Защищавай се, иначе ще ти порна корема!
- Няма да се женя.
И няма да се защищавам. И нищо няма да ми разпорите.
Я да видя, какво ще ми покажеш, какво мога да видя в това деколте!
Няма ли да ми покажете поне мъничко.
Нека се защищава! Накарайте го!
Разубедето го. Учил съм фехтовка в Париж
при велики майстори, които ми предадоха всичките си тайни.
А ние ще ти предадем нашите тайни сега.
Добре, аз ще послушам вашия зов и ще ви предам един урок.
На вас ... и на полицаите!
На първо време се научете да се владеете. Горещата кръв осквернява душата,
хладнокръвието поставя всички на мястото им.
Дълбоко вдишване с пълни гърди.
Задръжте дишането. Сега издишайте! Още! Още!
Гнева е лош съветник, господа! Колената омекват, ръцете не държат,
ненависта притъпява зрението.
Пазете се!
Напред! Удар! Вие сте ослепени, загубили сте окомера си.
Нападение, защита!
Аз не говоря за вашето неумение! Господа!
Противно ми е да ви гледам! Трябва да умеете да умрете красиво!
Фехтоването е като танцуването, добрият фехтовач - това е талант!
Краченцето!
Нослето!
Или задника!
Господа рогоносци, позволете да се оттегля!
От този удар той няма да стане никога.
- Ако скочи - ще се удави, о неееее...
- Ние ще го блъснем!
- 22 годишен! Жал ми е за него!
- Какво като закача дъщерите ни!?
Стой, стой, стой! Това истина ли е или на мен ми се струва?
Направете път или ще ви смачкам! Разчисти пътя!
А младоженката? Наистина ли не е готова още?
Всичко е наред, той ще се ожени.
Пазете отчето, за да не се напие преди венчавката,
иначе още на обяд езика му ще се завърже и нищо няма да направи.
- Да отложим за утре? Или за другата седмица.
- Сега няма да можеш да се отървеш!
Страхувам се, че клетвите ми ще бъдат голословни.
- Как така голословни?
- Ти ми обеща!
- И на мен! Кажи, Фанфан!
- На всички обещавам, красавици мои!
Но не можах да удържа на обещанията си. Разберете ме.
Ако си държах на думата, първо на първо,
нямаше да опитате от любовта ми, мили мои.
Докато съм жива, ти няма да бъдеш с друга жена.
- Какви ги приказваш!
- На нея не и харесва тази комедия!
- Тя плаче от щастие!
- Заблуждавате се.
Все пак и аз разбирам нещо от женски сълзи.
Аз видях, как Лизон плака от щастие, уверявам ви.
Добре де, направи и ти нещо, не само да проливаш сълзи.
Шест войника не достигат, полковник. А до срока остава само половин час.
Знам това, взехте ли куците, лудите и пияниците.
Как мислите? Къде да намерим още шест, които не ни достигат?
Предупреждавам ви, ако краля ме откомандирова във Воклюз,
всички ви ще ви пратя в мините!
Не! Така няма да стане!
Така е малко по-добре, но все пак е зле!
Подберете когото намерите. Няма значение как!
На краля му трябват войници, така, че помогнете му.
Ние сме спасени, господин полковник!
Записвайте се в Аквитанския полк - цветът на нашата армия.
Тук! Къде другаде?
- Къде отивате?
- 19 минути, сержант!
19 минути ви делят от мините на Антилските острови.
Отче! Викайте отчето! Трябва да ги венчае!
Аз знам какво да направя с тях.
- После, отче, първо ги венчай.
- Венчаване? Как така?
Така не може деца мои. Трябва да оповестите намеренията си.
Имаме младоженец, имаме и младоженка. Отче, какво ви е нужно повече?
Не, не - така не мога!
А вие не се натъжавайте, аз не...
Боже мой! Откъде ми се струпа всичко това?
Цяла винарна, колко бъчви само! Аз не пия. Капка не слагам в устата си!
А това?
- Каквото намерим - това си е дар божи.
- Аз даже знам на кого е намереното.
- Баба Пимпен ми каза това!
- Бабешки приказки!
Избирайте, или ще венчаете моята дъщеря, или всичко ще разкажа на епископа!
Като че ли имам избор...
но след това, да знаете, че не искам да ви виждам!
Ще дойдете, когато се научите да свирите военна музика!
- Тези от къде ги намерихте?
- От приюта "Свети Йоан".
- Не знам нищо за това...
- Вчесваш ги, приглаждаш ги добре...
иииии ходом марш!
Добре дошли в нашите редици, деца мои!
Така, събраха се всички! Давай да се прибираме!
- Един не стига!
- Как така не стига?
Преди час бяха 20, така ли е, плюс 7 джебчии - станаха 27,
трима глухонеми - станаха 30,
циганин - 31, белгиец - 32, петима старци - 37, един не стига.
Така! Къде ми е книгата, търсете я...
Библията - къде е...
A! Библията я няма! Какво да правим?
Така да започваме. Най-напред имената...
Мойта дъщеря Лизон, дъщеря на мелничаря Гийом, баща й, това съм аз,
и съпругата ми Перини - ето я, а от страна на жениха...
Фанфан.
- А фамилия?
- Нямам понятие каква е.
- Къде си роден?
- Не помня.
- Родители?
- Това е пълна мистерия!
Никъде, никога и от никого.
- Да, младоженец без произход.
- Боя се, че...
Товар сливи.
А от мен - малини.
Добре! Пишите: Фанфан...
1.80 метра, роден в Париж...
бийте камбаната!
Продължаваме! Бог Израилев ви венча за негова радост и...
Не бързайте!
Все пак трябва да питате жениха и булката дали са съгласни.
- Това са несъществени подробности.
- Хай де отче, венчайте ги най-сетне!
Лизон, по своя воля ли вземаш за съпруг сирака Фанфан?
Да! Разбира се!
А ти, Фанфан,
съгласен ли си да вземеш за своя съпруга тук присъстващата Лизон?
Не чувам отговор. По-силно, сине мой.
Никога!
Избяга! Дявол да го вземе!
Вие го изтървахте! Всички - след мен!
Да го заловим.
Слушам ви.
- Свети отче.
- Дъще моя.
- Аз не съм ви дъщеря.
- И аз не съм ти светия отец. Ти коя си?
Аделина.
Прелестно име. Слушам те дете мое.
- О, доста е сложно.
- Имащите уши да слушат.
Преследват ме, искат да ме омъжат.
- И теб ли? А ти сигурно отказваш?
- Да. За капитан...
Така, значи ти си тая, която гонят полицаите.
Същата. Но не искам да ме изтъргуват като вещ на пазара!
- Браво! Умната ми тя! А кой иска да те продаде?
- Баща ми! Също така и чичо ми.
Дори не той ме възпита като родна дъщеря, но аз му казах, че това не е лесна стъпка.
- А вие как се озовахте тук?
- Мен не ме продават, а искат даром да ме дадат.
Искат да ме оженят, а аз не искам. Нищо на сила не става както трябва,
не зная какво ми готви съдбата,
но искам да остана свободен до последният си дъх.
Дай ми ръката си.
Току що се заклех, ръката си на никого не ще дам. Нека си мечтаят.
Аз те разбирам напълно. Бъдещето няма тайни от мен.
Надявам се, че за мен има бъдеще.
- Какво беше това?
- Дълъг живот, богатство и любов.
- Любов?
- Говоря това, което виждам.
Ръката ти е мека и нежна, ръка на мързеливец,
но те води напред към славата.
- И какво ще ми кажеш за богатството?
- Огромно.
Ще станеш генерал, а даже и нещо повече.
Военен, при всеки случай. Пълководец.
Аз - пълководец? Ти случайно да не обърка линиите?
Неее, все едно по книга чета. Дай си ръката.
- Какво е това?
- Кой какво иска, не разбрах.
Според мен е по-важно какво ще се случи в бъдеще.
- Може, струва ли си да се говори за това?
- Говори, какво видя там още?
Сърдечната линия. Любов.
Любов, как може без любов! Аз в тая книга съм изписал всички страници!
Ти не можеш да знаеш какво те чака занапред.
Чудесно!
Красавица, която не си срещал до тази сутрин.
Жената на твоя живот.
- Не съм я срещал?
- Още не.
Виждам много щастие, радост. Гори. Всичко в цветя.
- Лилии. Гори, лов . .
- Замъци?
- Много замъци!
- Мои ли са?
- На твоята съпруга.
- Но аз не съм женен. А и не се и каня
Ще се ожениш. И при това за жена с кралска кръв.
- Ще се оженя за кралица?
- Може да не е кралица но най-малко принцеса.
За дъщерята на краля?
Хайде да погледнем в изповедалнята!
- Продължавай?
- Загубих нишката.
След малко ще ти кажа. Но помни:
първо военен, после принцесата.
- Ето го.
- Мръсница!
Последно предложение: пълно обезпечение плюс 5 пиастра!
И още 3 седмици двойна дажба.
И още: отпуск на Коледа, на Великден и на Свети Людовик.
И още: летен параден мундир и 6 ризи с извезан монограм!
Повече нищо не мога да предложа.
20 секунди! Остават 20 секунди!
Не повече от 20 секунди!
Ще ми позволите ли, да прочета присъдата Ви, господин офицер?
Ако искаш цяла нощ чети - 10 секунди!
Хванете го!
9, 8,
7, 6,
5, за последен път питам...
Аз! Запишете мен!
Моля Ви, достойни господине! Все пак успяхме!
А Вие се наредете на опашката, не виждате ли, че има ред.
- А ние? Той е наш, трябва ни!
- Върнете го! Това е моя зет...
Това е годеникът ми...
- Фанфан.
- Какво е това?
- Виното ги е ударило в главата.
- Не носите на пиене ей.
- Заплашвате ли? Кралския войник а?
- Ама ние, аа . .
- Или май не знаете, че той вече е кралски войник.
а това значи че е самият крал?
Той не е крал а мошенник. Той трябва да се ожени за дъщеря ми.
След войната ще се ожени.
В момента върви седемгодишна война, 4 години минаха, остана по-малката част.
Помни, ако дъщеря ми не се омъжи ще ти счупя главата и жив ще те одера.
Не се бой от нищо, Лизон.
При такава красота все ще се намери и за теб жених.
Ей, женихи! Кой е готов, да вдигне ръка!
Видя ли, баща ти ги изплаши.
Ти ми дари 1 час блаженство и аз ще ти дам зестрата ти.
Ловци ще се намерят ли? Нека победи най-достойния.
Който победи, той ще вземе булката. Дерзайте!
- Олеле! Това ли е вашия мундир?
- Да.
В този цвят?
Съжалявам сержант, но този май не е за мен.
Аз предпочитам жълт и оранжев.
Жалко, не става. Друг път.
- Ти къде така?
- Не се притеснявайте, оставам в служба на краля и армията,
с която е свързана съдбата ми, макар и не в този полк.
Ще се запиша в Пикардия или Сена, не знам - ще видя.
Така или иначе, Аквитания не ме привлича.
- Надявам се, че ви е срам?
- Срам ме е, но не толкова много.
Добре. Ако ми помогнете, ще ви опростят греховете.
Първо вие.
Точно така, бъдете така добри защото никак не ми е добре.
Не мога да търпя всичко това, това е само за истински герои.
Да. Аз също. Е, развържете ме.
Не се притеснявай, мили мой. Тя ще ти свали цялата луна от небето.
Точно така, луната! Луната е прекалено хубава за теб.
Тя ще те закриля, ще те пази от зли духове.
Чичо й я учи да размътва мозъците на хората.
И няма за забележиш, как твоят пиастър ще падне в ръчичките й.
Аз не съм такъв тъпак като другите. Армията за мен е само началото.
- Чети.
- Нищо повече не виждам.
- Заради това магаре загубих нишката.
- Моля те, Аделина, продължавай!
Не, не настоявай повече, чарът ти изчезна.
Ако искаш ще ти раскажа, какво е продължението.
Ти ще се отличиш в битка, и ще те произведат в чин генерал.
После ще срещнеш чудна красавица,
която не е докосвана от мъжка ръка и ще се ожениш за нея.
И само тук с огромно удивление ще разбереш,
че твоята жена не е коя да е а кралска дъщеря.
Кралска дъщеря.
Отведете я в килията, знаете коя. Вземете, останалото после.
Само внимавайте: искам я цяла и невредима...
Нито синина нито една капчица кръв, не трябва да и причините!
- Ами другите....? Ако нещо се обърка?
- Убийте ги всички до един!
Разбрахте ли ме? Не са ми нужни свидетели.
Идват.
- Какво става тук?
- Нищо хубаво, госпожо.
Само не се бойте. Войниците на краля ще прочистят гората от бандити.
Не се натъжавай мила. Да се молим от страх, а не от съвест.
А те може да се държат по-добре с нас.
Не бъдете вулгарен! А вие, бъдете малко по-мила все пак.
Никой няма да ви възнагради за гордостта, заради която може и да съжалявате.
Чувате ли?
Разбойници са нападнали жена! Незабавно ме развържете.
- За кого да си рискувам главата?
- Развържете ме.
А вие, предполагам нищо не чувате.
Ние нищо не чуваме.
Като че ли деца си играят на стражари и апаши.
Фанфан.
Моля да ме извините госпожо. Моите другари са лишени от добри обноски.
За какво е тази церемония? По-добре ми кажете цена.
Ако парите не стигнат, ще се разделя с няколко бижута.
Ще взема само това, госпожо.
Мръсници!
Вие сте напаст за беззащитните жени! Разбойници!
Сега ще ме разберете, защо е по-добре да се живее
отколкото да се мре.
Някой от вас няма ли да им окаже съпротива?
Този определено не, а този? Страхливци!
Страхливци сте и това е.
Никой няма да отива. Всяка крачка трябва да се обмисля.
Кого е по-добре да видим и чуем. Като в театъра.
- Помогнете, господарю.
- Помогнете, помощ....
Моля за извинение. Не ставайте от местата си, аз скоро ще се върна.
Така, всички ви познавам.
Пълно прецакване.
Ботушите на Невер,
Валомбре,
Сигоняк...
- Е какво, смелостта ли не ви достига?
- Не трябва всичко да слагаме на едно място.
Има смелост и страх. Има маневри и стратегия.
Има талант и военна глупост. Множество аспекти.
Така да бъде, малоумнико!
Заради твоите чувства загубих трима. А също и шестима ранени.
Исках по-добре.
Е, хайде?
- Добре се дуелираш.
- Ти също.
Защо се бием един с друг, като може да обединим усилията си?
Една четвърт ще е за теб.
- Колко жалко!
- Какво искаш още?
Аз вече бях готов да се съглася но вие започнахте да ме притискате.
Аз не понасям когато обиждат жени пред мен и на това отгоре ме притискат.
Не понасям разбойниците, крадците и претенциозните приятели.
Ах, господарю, вие сте толкова жесток!
Оставете ме! Това е недоразумение! Аз събирах гъби наоколо.
Не можах да остана безучастен на тези жални викове.
Богатство! За него биха дали цяло богатство.
Сам не забелязах как съм стрелял.
- Какво още искате?
- Искам да знам.
Май че се опитахте да ме заблудите...
Ти ме излъга. Аз вярвах на този храбрец,
тикива ми се иска да срещам навсякъде, мога ли да помрача славата му.
Но не, ти ме измами с твоите чувства и думи.
Наблюдавай я непрекъснато няма да сваляш очи от нея.
Ако ти избяга по пътя, ще си имаш работа с мен.
Край на всички страхове деца мои. Повече няма защо да се боите.
Този юнак ни спаси от сигурна смърт.
Какво ви стана, Ванда?
Опомнете се! Гледат ви!
- Госпожици!
- Благодаря, господине. Възхитителен сте!
А вие с вашите войници сте по-зле и от охраната ни.
Ох, нещастните кочияши!
-Върнаха се без конете ни!
- Ще ви помогнем госпожице.
Нашият скромен превоз е на вашите услуги.
- Простете ми, но зрелището беше жестоко.
- Простено ви е.
Госпожо, тези малки прекрасни цветя, не са ли лилии?
Точно така, това са лилии. Много са нежни. Сега са на мода.
- Сутринта не се ли запознахме?
- Нямах тази чест.
Не може да бъде. Ей богу, главата ми не го побира!
Много ми дойде, срещата, цветята...
- Да нямате случайно и замък?
- Махнете си гадните ръце от мен!
Иначе ще останете без тях.
Това е нейната дойка. Полякиня.
- А може ли да видя това дете?
- За съжаление сме дали обет.
- Е добре, чакат ни.
- Може ли да ми кажете как се казва?
- Кой?
- Името й? Децата нямат ли име?
Естествено. Но първо вие се представете, господине. Как е вашето име?
- Фанфан.
- А фамилия?
- Просто Фанфан.
- Прелестно! Ще го запомня.
Ако имате нужда от нещо...
Трогнат съм от великодушието ви...
Аквитанския полк, сержант Ла Ле Франшиз,
вие сигурно имате големи връзки, ако чуете нещо за този случай.
Когато имаш само чест и достойство
без препоръки, сами разбирате...
Мосю Фанфан! Приближете се!
Това е за вашата храброст.
- Тази лилия?
- Това е лале.
То ще бъде Вашете име. Ще станете Фанфан Лалето!
Разделете се на 2 части - едната за умрелите, а другата за умиращите.
Чу ли това? Разбра ли? Всичко, което ми предсказа -
за военните, за срещата и за лилиите - всичко излезе истина!
И ти повярва на тия брътвежи?
Аз на стотици все това предсказвам на пазарищата, по улиците.
Чичо ме заставя да пребърквам и обирам глупаците.
Така и преживявам с приказки и гадания
Приказки, гадания... Благодаря ти, Аделина.
Искам да ти подаря нещо за спомен
Какво става още?
Този май иска да се наниже на шпагата ми?
Това е свитата им.
И ти повярва на моите брътвежи и се опълчи на целия свят така ли?
Къде са дамите, които пътуваха в тази карета?
- Спасени са. От него.
- Сам?
Съвсем сам.
Хванете го. А също и гадателката!
- Те са откраднали това бижу.
- Не, ние сме свидетели на нападението.
Казват истината.
Сам видях как нейно Височество маркизата и мадмоазел Хенриета бяха спасени.
И заради това мадам маркизата му подари и брошката си.
- В такъв случай, господине...
- Нейно Величество ли казахте?
Да, мадам де Помпадур и принцеса Хенриета, кралската дъщеря.
- Боже мой! Самата Помпадур?
- О, небеса! Кралската дъщеря.
- Какво щастие!
- Какво нещастие!
Толкова е просто. Ако не искаш да се омъжваш за капитана, така и кажи:
"Не, капитане мой!".
Настойника ти ще получи обратно зестрата ти, а ти ще си останеш неомъжена.
- Стара мома ли ще остана?
- Е, мислиш ли?
Такава красавица си! Всеки ще иска да се ожени за теб.
А ти ще се ожениш ли за мен?
За неграмотната циганка без баща, без майка и без зестра.
Защо ме намесваш, аз си имам своя съдба.
- Аз съм предопределен за друго, ти знаеш това.
- А да? Кралската дъщеря?
Пак подхвана това бълнуване? Казах ти - наприказвах ги едни лъжи....
Да, може би. Но може и да се сбъдне - мога ли да знам. Ами ако всичко се сбъдне, както го предрекох?
Ще се окаже, че не си излъгала а си предсказала,
Какъв щеше да е подаръка? Дай ми ръката си, сега е твой ред.
Това ми го даде райската птица, за това, че спасих кожата му.
- Нещо нейно ли е това!
- Не.
Просто разбойник. Магаре, за бандит ме взе .
Ти всичко виждаш, макар и в изкривено огледало!
Човекът в черно устрои тази засада и ако искаш, мога да се закълна.
На ръката му ли видя всичко това?
Вземи. Военен трофей. Подарявам ти го. Няма нужда да ми отказваш?
Няма, ще го задържа.
За спомен от теб.
Както искаш.
Можеш да го продадеш и да навредиш на годеника си.
Какъв годеник? Той не е мой годеник!
Мадмоазел Аделина!
Хубаво, жено!
Не, не! Твърде религиозно е! Сякаш с приятелско чувство.
Изобщо не съм доволен. Вие не обичате армията, вие не обичате Аквитания,
дори не знам дали обичате музика.
Елате при мен тази вечер след "супата". Хайде! Хайде!
А-а, сержант! Новобранците! Къде са новобранците?
Искам да ги видя.
Идват, господин полковник, идват. Последвайте ме.
Но каква история! Не можем без приключения! Какво ни се случи само на горския път!
Разбойници, около 30 - даже бяха май 100, но не в това е въпроса.
- Всичките ги изтрепах.
- Разкажете! С подробности!
Започнах с главатаря, защото реших, че той...
Какво свирят тези? Обед с моите войници ли?
О да, сър. "Супата".
Да-да, разбира се, "супата".
Аз съм главнокомандващият и ще се храня с останалите.
Подредете масата тук и кажете да ми донесат яйцата.
- Яйцата на краля!
- Яйцата на краля!
- Яйцата на краля!
Нямам търпение да ги поведа в бой. Намерихте ли подходящо място?
Великата битка непременно трябва да се нарече подходящо
и е призвана да прослави своя полководец.
Ние проучваме няколко стратегически места подходящи за битка.
- Да, точно така, стратегически!
- Аз ви предлагам място,
одобрено от противника и много благозвучно.
Ватерло, така ли?
Да. Да! Банално. Тъжно. Глупаво. Да-да, глупаво и тъпо. Не.
Но ние ще намерим. Трябва даже и ден да определим.
- По-тихо, сир.
- Защо по-тихо?
- Боя се от подслушване, сир.
- Подслушване?
- Точно така?
- Изменникът винаги е осведомен.
- И близо до вас.
- Това вие ли сте?
- Не, сир.
- Как ме уплашихте!
Яйцата на краля! Яйцата! Я се разбързайте малко!
Яйцата на Ваше Величество!
Така, искам това,това и това!
Не-не. Ето това.
А още и... Отнесете ги, отнесете!
Този гнусен изменник ми развали апетита.
Не понасям изменници. Намерете ми го.
Мосю Корсини, никой по-добре от Вас не познава моето обкръжение.
- Разследвайте този случай.
- Слушам, Ваше Величество.
- Обикновено този блъф ми се удава винаги.
- Не, стига ми толкова!
Битката трябва да се състои до четвъртък.
Най-добре сряда към 9 часа сутринта.
А сега за какво свирят? Десерт?
Сбор, Ваше Величество. В лагера Аквитания.
Сбор на новобранците. Сега имаме точно 47 хиляди войника,
както пожелахте Ваше Величество.
Прекрасно! Това е прекрасно! 47 хиляди, точно толкова ни трябваха.
Кажете да ми подадат яйцата, апетитът ми се възвърна.
Яйцата на краля! Подайте яйцата! По-бързо, яйцата!
Аз съм вашия полковник. Бонавантюр Клодьон Доминик де Ла Улет.
Полковника - това е бащата на полка. Бащата обича своите питомци.
Когото обичам - него и бия. Мислете за това непрекъснато!
За това отговаря капитан Фиерабра.
А-а, това сте вие! Не смейте да преследвате Аделина, капитан...
Какво беше това? Кой посмя?
Само опитайте да я обидите.
Който се обади - да излезе пред строя!
- Моля за извинение.
- Име! Номер!
- Един момент.
Вие ли сте този младеж, който е любимеца на нашия сержант?
Би било некрасиво от моя страна да наказвам протежето на...
моя най-добър набирач на войници по селата.
- Той прояви неуважение към...
- Еее, почакайте, защо така?
Той ви даде приятелски съвет. Всичко чух.
"По-деликатно действайте". Той получи от мен именно такъв съвет.
Ако всеки новобранец пречи на старшия по звание...
Комплимент за себе си, цвете на този.
Вие това никога няма да го проумеете.
- Мълчете.
- Точно така: мълчете.
Вие самият дайте пример. Мълчете! Прибилижете се.
Усмихнете се.
Отлични зъби. Здрави венци.
Симетрични уши. Завъртете се.
Изящен тил. Аз съм във възторг.
Аз съм голям специалист по тиловете.
Войници! Полага ви се двойна дажба, защото битката е неизбежна.
А неминуемият изход от сражението - това са труповете.
Така че, вашите трупове трябва да изглеждат безупречно:
гладко избръснати, акуратно сресани, в лъснати ботуши
и с гордо вдигнати глави, телата - това е честа на всеки полк.
Искам да видя усмивки!
Господин капитан, поръчвам ви това.
Мирно! Стегнете се! По-високо главата! В очите да няма никакви възражения.
Както е при мен! Стойте изпъчени, като мен.
Рамена широки, като моите. Мирно! Наляво! Ходом марш!
- Е какво, татко, започваме ли?
- Започваме, зайче мое.
Уточнявам. Основното упражнение - това е маршировката в строй!
Започваме с левия крак.
Сгъваме, изпъваме, поставяме на земята. Сгъваме, изпъваме, поставяме на земята.
По моята команда - хоодом марш!
Сгъваме, изпъваме, поставяме на земята.
Бързо и ритмично! Не се движете като мокри кокошки?
Удряйте силно.
Така, по моя команда! Ако атакуваш - атакувай! Защищавай се! Приготви се!
Настъпвай! Защищавай се! Атакувай! Защищавай се! Атакувай!
Напред, по моя команда!
По-меко, високо не се надигайте Внимание! Кръъъгом!
Що за кръгом беше това?
Раз, два. Раз, два.
Бързо.
Раз, два. Работи, ето така. Бързо.
Нападаме.
Отбраняваме се.
Нападаме.
А сега, бегом.
Раз, два.
А сега, в другата посока.
Раз, два. В другата посока.
Енергично, по-бързо.
Шпагата - това е приятеля на фехтовчика.
Така трябва да я наточите и наострите, че ако падне листо на нея
де се среже от собствената си тежест!
Мускета - това е приятеля на драгуна!
Него трябва редовно да го чистите и смазвате за да е готов за бой
и да можете да уцелите лист на растояние 40 метра.
... лист, понесен от лек вятър...
Кой се смее без да съм разрешил?
Отделение! Под строй! Бегом - марш! Ще ви науча аз вас на ред!
Стадо овни! Подгответе оръжията!
На рамо! Свободно! На рамо!
Свободно! На рамо!
Оръжие при нозе! На едно коляно!
Стани! На коляно! Чухте ли!
Легни! Стани! На коляно!
Легни, стани, стани казах!
Седни, стани, легни!
А-а, очаквах тава. Ей, ти там! Какво си мислиш, че правиш?
Тръгвам си. Съжалявам.
Търпях много, но вашите игри ми дойдоха в повече,
Писна ми от гласа ви и от маниерите ви
не се обиждайте: претенциите ми не са само към вас.
Тук не ми харесва. Така, че защо трябва да се насилвам?
Върни се в строя!
Бедни мой приятелю, но аз току що напуснах строя.
Неизпълнение на заповед! Неподчинение! Това е бунт!
Самоволното напускане на строя! Захвърлено оръжие!
- Оскърбяване на старши по звание!
- Достатъчно. Имам свидетели.
Ще ги призова да дадат показания в името на бъдещия ми тъст.
- В името на кого?
- На Негово Величество.
- Ще се женя за дъщеря му. Не знаете ли?
- За дъщерята на краля?!
Пророчество на Аделина.
Аха. Добре. Разбрах.
Транш Монтан, арестувайте го!
И наричате това музика, мосю Флажоле?
не вярвам на очите си! Ушите ми се бунтуват.
А ти - бегом в кухнята!
Доведоха ги от Мисисипи, за да ги обучават на изящни маниери
а те се държат като невежи!
Ах, и този, какъв тил!
Ако беше на моето място сигурно щеше да запееш.
Моя беше идеята, да те наградят с медал!
А той заповяда за награда да те пратя отговорник на кухня.
- Аз може да имам дълги ръце.
- Но неговите са здравите.
Той може и да убие човек. А аз имам семейство - какво да се прави?
Да, добре.
Това е добре, че си при нас в полка, независимо от всичко.
Разполагай се където искаш.
Сержант Ла Франшиз отговаря за провизиите,
ако имаш пари - поръчвай, какво искаш: тютюн, вино или храна.
Ако не искаш - ще ядеш това, което има в нашата кухня.
Така мирише там, че свинете - и те няма да издържат.
Изпрати ми най-доброто за тази сума.
Ако ти останат пари остави ги за себе си.
Ще се отнасям с теб, като с принц!
- По-добре да не свиквам с това.
- Сега ще ти приготвя всичко.
Практическо занятие "Преход през реката през брод".
Мускетите над главата. Първа и втора колона, напред!
На едната страна! На другата!
На един крак!
На другия!
На единия крак! На другия!
На единия!
На другия!
Най-после я намерихте!
Е какво, красавице моя? Притеснявах се за теб.
- Пусни я. И я прати в подземията.
- Да я пусна или да я задържа?
Ти отиваш в подземията, а нея я пуснете. Четри денонощия арест за непослушание!
Разпръснете се!
Казах - разпръснете се.
Дръж. Ще занесеш на затворника храна.
- Няма.
- Как така няма? Ла Франшиз докладвайте.
Трябва да приготвя на децата обяд а също така и други работи ме чакат.
- Аз не съм прислужница.
- А аз? Какво да правя - нямам ли право на живот!
По-добър от този на пленниците. Както никога досега, в ареста
за първи път се появи толкова, весел и забавен войник.
- И как се казва?
- Все едно - ти не го познаваш.
Изживява се като принц макар, че няма кръвна връзка с никой знатен род,
но, за нещастие нещо е натъжен напоследък.
Остави! Не се притеснявай, аз ще му го занеса.
Великолепна! Тя е великолепна!
Да! За нея ми обещаха цяло състояние.
- На мен също ми обещаха.
- Да. Тоест не.
Справедливо. Рано или късно ще ви върна тези пари.
- Вие май не вярвате в това.
- Благодаря!
- Благороден жест.
- Нали имаме уговорка.
Ще ви дам 50 пиастра. Нужна ми е Аделина, и аз ще я получа!
Еее, това ми дойде в повече, гълъбче! Да не купувате кон на пазара.
За коя я вземате? За някоя тъпа овца?
Чуйте се само какви ги говорите! Къде са чарът ви, изисканите маниери, цветята?
- Цветята ли?
- Цветя - така трябва да бъде,
с останалото ще ми е трудно, но с цветя - може и да се справя.
В бистрото поточе самичка боса ходих.
Сама не зная как, нозете си намокрих.
Аз вярвам, като цвете. В душата си любов тая.
А ти мили мой, не чуваш славея.
- Добре ли спа?
- Отлично.
Предполагам не съм те разочаровал.
Здравей, прелестно утро.
- Не желаеш ли нещо?
- Нищо не искам! Всичко си имам.
Самота, тишина - най-накрая, свобода.
- В затвора?
- Представи си!
Затвора е идеален! Не трябва да сме суетни,
Сидиш си сам в килията и се отдаваш на мечти.
Дори съм гладен. Когато душата е спокойна, се мечтае по-лесно.
Не, ти наистина си полудял!
Мадмоазел Аделина, забранено е да се разговаря с арестувания.
Ако ви е нужен събеседник, аз съм на вашите услуги.
- Вземете!
- Лук! О, каква добра идея!
- Лалета, господине.
- Моите цветя? Но как така?
Казах дръж - тогава дръж!
Аз цветята не ги обичам но жените ги обичат,
а вие сте по-скоро жена...
Още повече, че жените обичат, когато ги ухажват.
Виждам, че няма да успея да ви убедя. Цветя, жени, много поетично. Продължавайте!
- Намирам ви... наистина - вие сте красива!
Браво! А също чиста, солидна, работлива!
Забелязахте ли, каква е чистница? Как пере?
- А как измива съдовете?
- А каква готвачка е!
А как шие... Златни ръце!
Само си представете!
Само за 50 пиастра този господин поддържа целия
набор от машини на Аделина.
Машина за пране на бельо, безупречна съдомиялня,
кралицата на шиенето, кроенето, гладачните машини,
печка с четири котлона,
която ще топли и дома от мазето до тавана.
Какви ги дрънкаш, коварен мръснико?
Истината според мен.
Вие не сте просто красавица, Аделина. Вие въплъщавате живота.
Във вашите очи свети душата ви Вие сте едно красиво същество -
бърза, чиста като извор, свободна като вятър...
Този, в когото вие ще се влюбите...
Вас ще ви обичат много, но вие ще обичате само един...
В когото и да се влюбите ще е най-щастливият човек
така че не трябва да грешите в своя избор.
Не го търсете сред придворните или свещениците, трябва да е военен!
Покажи проницателност, без да те е страх от избора!
Помислил ли си с мен да го направиш? Разрязвайки на четири,
очукай ги, овъргаляй ги, изпечи ги по-бързо! В котле или тенджера?
Транш Монтан, Транш Монтан, елате при мен, аз ще раздам всичко това.
Заключи ме, още в този момент! Иначе ще пратя всичко по дяволите!
Много хубво е това, което каза. Също е и много мило.
Аз разбрах, че искаше да го ядосаш, но ми стана хубаво.
Грешиш като искаш да го провокираш. Той е човек без въображение.
Той няма да разбере, нито да усети нещо.
Миналата година искаше да обеси двама новобранци
които ме погледнаха за един миг.
Слушаш ли ме, Фанфан?
Фанфан?
Е добре. Ако искаш да се надуваш, давай,
но вече те предупредих.
Хайде.
Избяга! Тревога! Тревога! На оръжие, зареждай пушките!
Бийте камбаните!
Намерете го незабавно, и го доведете при мен!
Обща тревога!
Не стой там. Рискуваш, ще те забележи.
А на мен тук ми е добре.
От тук се открива отлична гледка към Аделина.
Не се доверявай, сама знаеш на кого, ще ме вкараш в грях.
Ех, какъв глупак си!
- Какво правиш там горе?
- Бъди любезен, подай ми шпагата.
Твоята - не мога, но моята - ето ти я!
Защо?
Кавалер без шпага, е като бик без рога!
- Ето го.
- Не го сочете с пръст,
мосю ненормалник, това е неприлично.
- Чухте ли? Той ви оскърби!
- Не мен, а вас, капитане.
Наистина ли? Той е отчаян храбрец.
- Полковник, позволете ми...
- Да?
Развързване, разчупване, събличане, освежаване.
Не, дойде ми в повече! Искате ли да го видите в действие.
Така или иначе, пазете му тила.
Стълба!
Твърде къса!
- 3 пиастра за капитана.
- 5 за парижанина.
Дявол го взел, дявол да го вземе, да ви вземат дяволите, вървете по дяволите.
Добавете още и "мамка му" и "майната му"!
А за теб ще добавя - "умри!".
Куку.
Отзад.
- Пак този мръсен капитан!
- Не някой друг, а капитана.
Какво си мислите, че ще ви чакам дълго?
- Още 3 пиастра.
- Дадено.
- Да подам ръка?
- Не пипай!
- Добре!
- Въпреки че......
Дявол те взел.
- Това по устав ли е?
- Не. Но във Версай ще се повеселят.
Защо пък и ние да не се повеселим?
Няма ли да направите нещо? Чакате, докато този приятел убие Фанфан?
- Или обратно, дете мое!
- Да. Обратното би било по-добре.
- Ами ако те се убият взаимно?
- Нищо, дете мое,
в тази възраст хората умират, без никой да забележи.
- Как сте?
- Не ви разбрах?
До какво ви доведе злобата ви Гледайте, всичко разрушихте тук.
Не ви разбрах?
Как мислиш, дали Аделина ще се омъжи за такъв грубиянин?
Не ви разбрах?
Вие ще забравите за Аделин, а за награда аз ще забравя за вас.
Разбрахме ли се?
Не ви разбрах?
- Сега считам, че са равни.
- Равни ли? Но...
- И двамата са живи.
- Макар, че не знам още колко...
- Нека другите присъдят.
- Съгласен. Аз ще бъда съдия. Равенство.
В един ден даде урок на Фиерабра, а също така и спаси Аделина,
и децата развесели - изобщо само чудеса извърши!
За правото дело какво ли не се постарах да направя?
Ти воюва като кръвен принц и спечели приятел.
Дружба до гроб.
- Полковник де Ла Улет?
- Аз съм.
Ние, Людовик, заповядваме на нашата армия.
Аквитанския полк да се откомандирова за защита на Нашето Величество.
Полка в пълен състав трябва да се разположи в замъка де Вилюн,
където ние решихме да разположим нашия щаб
Деца мои! На път!
Не ви разбрах?
Това е по-добре.
Но от него се разнася миризма на чесън, а на мен ми се иска да мирише на барут!
Разбрахме ли се, Флажоле, на барут!
С благословението на Негово Величество това лекува всички болести.
Измръзвания, изгаряния и даже от срамни болести.
Разпръснете се, разпръснете се Направете път!
Видя ли я? Моята невеста! Това е тя, веднага я познах!
А аз си мислех, че ти не си й виждал очите още.
С очите на любовта, приятелю, виждаш даже това, което не се вижда.
- На мен просто ми се вие свят!
- Моето лекарство ще ви помогне.
- Вие май издевателствате над главата ми?
- Не Ви разбрах.
Затова пък аз разбрах! Вие се надсмивате на моите недостатъци.
Е добре!
Вилюн, е нейния замък! Там е и кралят. Неговата дъщеря ме чака!
Госпожо! Най-после! Ние с Негово Величество се притеснихме.
- Попаднахме на засада. Нападнаха ни.
- Какви ги говорите?
Да, посред бял ден! Да язди човек по вашите пътища стана небезопасно.
За нещастие, всички осъдени ги пуснаха заради войната!
Аз съм много огорчен! Повярвайте ми! Надявавам се, че сте се освободили от страха?
О да, благодарение на нашия спасител наречен Фанфан.
Той без да се колебае ни спаси от разбойниците.
Това трябваше да го видите. Щяхте да изпаднете във възторг.
Доложете на Негово Величество, че сме уморени, но в добро здраве.
Ще се видим утре на закуска. Кочияшите ме умориха съвсем,
ще се забавят, докато се върнат.
Хенриета! В леглото!
Как само разговаря с мен тази...?
- Търсиш звездата си ли?
- Не, аз...
Ето там е.
- Откъде знаеш?
- Тази е моя.
Ела ми на гости. И на сватбата си те каня.
- На сватба?
- Дадох съгласието си на капитана.
Но това е безумие - да се омъжиш за такъв звяр?
Аз не се боя от него.
Всеки месец ще получавам храна и дрехи.
всички ще ми се кланят,
в неделя, като отида на църква ще имам запазено място в църквата, с името ми.
- Мадам Фиерабра!
- И деца също.
Какъв ужас!
Той е злобен звяр. Срещат се такива кучета. Но тях можеш да ги дресираш.
Но какво пък - може съдбата ти да е - да дресираш злобни кучета...
Аз имам друга цел. Тя е ето там, зад тъмните прозорци.
Но аз съм уверен, че ти би могла да си намериш по-достоен съпруг,
от този малоумник, само трябва да си търпелива, уверен съм в това.
Само се люшкаш от една страна на другата,
докато при мен щастието ми се яви благодарение на теб.
Аделина? Аделина?
Всичко е тук, сир.
Да, но но тази карта разкрива всичките наши военни планове.
Как мислите, това не е ли опасно? Между другото, как вървят работите там?
Напредваме. Нашият шпионин носи кодовото име "Човека в черно".
Бляк мен. Шварц - както е там на другите езици...
Любопитно.
Не много достатъчно, но все пак любопитно.
Пояснете ми, искам да съм уверен. Кажете ми какво сте завършили?
Нещо ми става на краката. Нищо, нищо, продължавайте.
Аз винаги го дразня, а той ме боготвори.
Аз съм готов да изслушам плановете Ви, бъдещите маневри, маршале.
Ние искаме да внесем в класическата стратегия един лек абстрактен маньовър.
Прекрасно! Обожавам стратегическите ходове. Ще ги разбием.
Дясния фланг го пращам наляво.
- А левия фланг...
- Надясно.
В центъра, сир. Ефекта ще е още по-неочакван.
Те са в ръцете ни! Тоест във вашите! На кратко - в моите!
А каква е тази червена линия?
Тук сме неуязвими. Находка на нашите топографи.
На половин метър от нея ние сме извън обсега на артилерията. Никой не може да ни достигне.
Сигурен ли сте?
8 килограмови гюлета. С марка Пе-пе-пе.
Примагаупт Пулвербум Пулвермагазин, той е наш доставчик.
Оръдията са английски, тежината на гюлетата - 8 кг.,
дължината на оръдията - 4,5 м., далекобойност - 500 метра.
Тяхната артилерия е ето тук. На 501 метра сме сложили тази линия.
Нашия ариергард е неуязвим.
Браво.
Господа, преди всичко искам да ви пожелая лека нощ.
Да се помолим Господу, за да помогне утре на нашата войска.
Събуди се. Ела, ставай вече.
- Какво искаш? Още спя.
- Ти вече не спиш, ставай.
Не можеш да си представиш, какъв сън ми се присъни!
Хайде! Да побързаме!
Фанфан, ела! Помогни ми! Много е тежко.
Насам! Насам! Тук са!
Не се бойте, това съм аз... Добър вечер.
Тук има някой! Помогнете! Ванда, Ванда, бързо!
Защо викате толкова, не ви желая злото, даже обратното!
Помните ли ме? Фанфан!
- Фанфан Лалето!
- Не, не се приближавайте.
Жана, Жана! Маркизо! Ванда! Помогнете, бързо!
Не трябва да викате. Аз ви спасих живота.
Помните ли, гората, разбойниците! Те ви нападнаха...
Не се приближавайте Еще една крачка, и ще крещя!
Вие така и така крещите, а това няма да ни помогне никак!
- От виковете ще се появи охраната!
- Ванда. Ванда. Жана.
- Той иска да ме отвлече.
- Как може така да говорите...
Вие сте длъжна... Дойдох, за да ви поздравя.
Все пак трябва да се запознаем, ако в един прекрасен ден...
- Успокойте се вече
- Ще заповядам да ви арестуват.
Успокойте се, моля ви. Тези викове ще ви навредят!
Преди бяхте така благоразположена, а сега...
Много добре, госпожо! Вие победихте!
Аз бях първия и най-ранен кандидат за вашата ръка,
но отсега нататък, аз повече няма да претендирам за нищо!
Ти повече не не си ми нужна! Разбра ли?
Успокой се най-накрая!
Мосю Фанфан? Вие ли сте? Какво ви трябва?
Изгонете го! Нахлу тук без покана.
Дойдох да ви посетя, както се казва на вашия език.
- А тя почна да крещи като луда.
- Сигурно се е уплашила.
Но аз не съм правил нещо, от което да се страхува, моля, даже напротив.
Все пак не е редно да се нахлува в спалнята на една девойка.
Бъдете спокойни, мина ми мерака.
Насам!
Госпожо! Маркизо.
И така, мосю шпионин, вие си мислите, че всичко ви е позволено?
О не, как можахте да си го помислите, Ваше Величество!
Кой ви е подкупил? Признаайте си, кой ви плати?
Никога не мога да разбера, къде сте вие и къде Ла Улет.
Веднъж вече повдигнахте този въпрос, но аз имам да добавя нещо малко...
За Човека в черно, той не е толкова черен.
Колкото отвътре, сир! Душата му е черна на него! Той е заговорник!
Но кой е пак? Как така? Още един ли? Е-е-е, този е доста по-черен от всички.
- Добре, кой ще ми обясни...
- Аз, Ваше Величество.
Извинявам се, че Ви безпокоя, външността доста лъже,
но Ви давам думата си: аз съм бял като снега.
Той е доста забавен!
- Вие сигурно знаете, че спасих дъщеря Ви.
- Моята дъщеря? Коя по-точно?
- Дъщерята на краля!
- Спасили сте я от какво?
От нападение на разбойници в гората. Оня ден сутринта.
Хенриета? Моята дъщеря? Защо не сте ми казали нищо?
Благодаря ви! Налага се да ви наградим.
- Какво желаете?
- В това е цялата работа.
Аз проникнах в замъка, за да поискам от вас ръката на тая, която спасих.
Какво? Вие искате да се ожените за мойта дъщеря?
Да, точно така. Но вече не я искам, сир. Съжалявам!
Тези крясъци, вопли, полския... Никак не ми допаднаха. Това не е за мен.
- Вие се отказвате от нея?
- Много съжалявам, но е така.
Още повече, че не съм достоен за това. Моите предшественици нямат знатен произход...
Не обичам лова. Направо ме заблудиха...
Но случват се и такива работи. Грешка на младоста. Не се обиждайте.
Довиждане!
Ако ти не си зетят, значи си, шпионин.
Утре да се обеси заедно с неговите помагачи.
Така-а-а! Хванахме го най-после! Шпионина! Човека в черно.
Негодника!
Знаете ли, кой е той? Парижанина!
Фанфан, това е самия Фанфан!
Утре ще обесим Лалето!
- Господин полковник.
- Не ви разбрах?
Полковник, помните ли ме! Аз съм човек на честта.
За мен ще е голяма чест, ако, вие ми окажете честта...
да изпълня присъдата, доброволно, без награда.
- Заради удоволствието и заради...
- Заради честта.
Точно така. Ако не ме извикат.
Баща ми беше тъмничар, а двамата братя на майка ми - палачи.
В такъв случай позволете. Макар че ще се умира, искам...
На смъртния подиум искам една цигулка.
Нищо повече от една цигулка.
Все ми е едно какво искаш.
Живота не ми донесе щастие, покой, и семейно огнище,
нито пък ми донесе съпруга, а сега, и нищо няма да ми остане.
Защо хората ядат когато си искат,
спят, когато им се приспи, ловуват, когато им се ловува...
Можем ли да проумеем такъв живот?
Кухнята на живота...
Но ако предназначената ми съдба не е тази, то къде е моята тогава?
От къде на къде съдбата ми ме заставлява да очаквам друго?
Ти... Е да!
Та така значи, такъв е моя път.
Аз не исках да ти казвам това - боях се да не те загубя
и загубих в този момент, когато казах...
Какво си казала?
Никога не съм го изпитвала,
затова не зная, може ли да нарека любов това,
което ме направи толкова щастлива и толкова нещастна.
Аз много често повтарях тази дума,
но никога нещо подобно не чувствах.
Мълния ме порази внезапно,
и аз съм благодарен на небето за това просветление!
Господине, остават, всичко на всичко две минути.
След минута ще бъдат две.
Твойте номера не са за мен, аз познавах твоята майка, полковата курва,
не е изключено, да съм аз този от когото си се пръкнал на този свят,
така че твойте номера си ги заври - знаеш къде.
На, пий, може, мозъкът ти да се върне на място.
Защо не обърнах внимание още отначало, че ти за един момент се разсея?
Това което виждам сега?
Нощ, завора, страх - ето какво ти е липсвало.
Би трябвало да съзряваме по-рано. На 20 да мислим, като на 50.
Тогава щяхме да разберем главното.
- Главното за кое?
- За живота.
Добро, зло, истината и лъжата...
всички жени и само тая - единствената...
Аделина! Моя Аделина!
Мой Фанфан!
Колко жалко, че се прощавам с живота, без да съм успял да си поживея.
Ако четеше по линията на моята ръка, и надникнеше в душата ми,
щеше да видиш своя лик, който ще остане там вечно.
До вечността остана още малко, любими.
И е прекрасно, че ми останаха няколко часа пълноценен живот,
преди да заспим за вечни времена.
Това далеч не е всичко.
Не се тълпете там, деца мои. Зрелището ще е утре сутринта.
Утре ще ги бесят. А през нощта ще погледаме убийците.
Убийци? Какви убийци?
Махайте се веднага от тук! Ах вие гадини! Убиеца.
Те искат да те осъдят, без съд, без следствие!
- И какво можеш да направиш против това?
- Искам да живея щастливо с теб.
Не си отивай, моля те имаме толкова малко време!
Точно така, имам нужда от време, седмици, години...
Точно в този момент ще отида при краля.
И ще се хвърля в краката му. Тъмничарю!
Няма да ти обърне внимание. Той си мисли само за войни и слава.
Аз съм виновна за всичко, затова трябва да поправя това...
Аделина!
Какво е това? Никой не ме оставя да поспя на спокойствие!
Утре ще потънеш във вечен сън. Размърдай се.
Трябва да се измъкна от тук и да задържа Аделина!
Кой ли е?
Не викайте, господарке моя, моля Ви!
Длъжна съм да спася своя възлюбен.
- И кой е той?
- Вие го знаете.
Вие го кръстихте Фанфан...
Лалето? Разкажете ми всичко по реда си.
Бедното дете!
Даже и да бях повярвала на всичко което ми разказахте...
Людовик - имам в предвид Негово Величество - няма да отстъпи.
Събудете го, пуснете ме при него.
Полудяхте ли, та той е краля.
На никой не е позволено да отнема съня на Негово Величество...
Освен ако... както и да е... Елате!
Вие, госпожо? Би трябвало да се отнася за много важно нещо, за да идвате в този късен час.
Предавам Ви в надеждни ръце. Извинете за безпокойствието.
- Вие търсите височайша милост?
- Само ауденция.
Няма значение формулировката. През нощта, и без доклад!
При краля!
Мислиш, че краля ще помилва човека, когото е обвинил за шпионин?
Той не е никакъв шпионин! Аз мога да го докажа.
- Да го докажеш? По какъв начин?
- Като разоблича истинския шпионин!
Аз съм го виждала. Виж какво даде той на Фанфан за неговото мълчание.
А Фанфан ми подари този пръстен.
Моя пръстен? Наистина ли е той? И той наистина ли е той?
- Мисля да го дам на самият крал.
- Няма да стане. Аз ще го предам.
Защо не ми го продадеш! Обожавам брилянтите! Назови цената.
- Той не се продава.
- Как така! Всичко се продава:
пръстена, ти, аз, всичко се продава, така, че назови цената!
- Това е подарък.
- Добре. Десет хиляди!
- Спомен.
- 20 хиляди.
- За мен е много скъп.
- Ееее, ти си твърд орех.
Добре! Обожавам да търгувам!
Краля? В покоите на краля?
- Първо се чука, мосю Фанфан.
- Опитвам се, господарке.
- Търся годеницата си.
- Третата врата в ляво.
Бог да е с нея и с Полша!
Човекът в черно! Същия, който беше в гората! Изменник!
Какво означава този шум, Вашите действия и тези викове?
- Забележете, не съм станал с левия крак!
- Сър, разбрах Ви намека.
Това го донесох за вас.
След като вие се оттеглихте аз забелязах, че тя е откраднала от мен този пръстен.
Лъжеш, ти ме молеше в гората да го взема в замяна на собствения си живот.
- В коя гора? Аз се боя от гората!
- Бедно мое дете.
Този камък ми е познат. Преди 2 години аз Ви го подарих.
На моя юбилей! Ваше Величество веднага си спомних...
- Как се оказа той във Вас?
- Измама, Ваше Величество!
- Това е той, Човека в черно!
- Не мога да повярвам. Но защо?
- Заради парите - флорински, английски и дори австрийски...
- Нужна е единна валута.
Ето ви отговор, сир. Всички изменици страстно обичат златото.
Не само, братовчеде! Не само златото.
- Братовчед?
- Всички крале имат роднини.
- Да. Значи вие не сте краля.
- Скоро ще стана!
Може не много велик, но все пак крал. За вашето поражение
Австрия ми обеща короната Либербидарунщейн.
Благодарение на него вие ще загубите, защото аз всичко продадох:
карти, време, място, пароли, дислокация - всичко!
- Хванете този негодник!
- Не, сър.
Приближите ли се, ще й прережа гърлото!
Аз не Ви харесвам, но и Вие не ме харесвате повече.
Стража! Повикайте стражата! Обискирайте замъка и парка.
Той вече е далече.
За щастие тук е пълно с вода!
Преди не съм забелязал, че в рова има вода.
- Гледай ти! Не вярвам на очите си!
- Фанфан.
На конете! Бързо към мен!
На конете!
- Къде ме водите?
- Вие ще бъдете моята кралица!
По-бързо! По-бързо!
Заповед на краля! Тази персона е болна.
Тръгвайте! Хайде! Бързо, бързо да вървим!
- Какво мислите да правите?
- Аз ви казах - да ви направя кралица!
- А ако аз откажа?
- Ще ви предам като изменник.
- И те ще ме разстрелят?
- Те не разстрелват жени.
Само ги бесят. Напред! Прекратете разговорите!
Ако ме пуснете, ще ви кажа паролата на Аквитанския полк.
Аз я зная. "Бог да ни пази".
- А на Пикардийския?
- Също я зная. "Бог е с нас".
- А на Бургундския?
- "Слава Богу". И нея я зная.
Франш-Конте - "Боже господи". Шампан - "Боже милостиви".
И така нататък, знам си работата, малката. Не се спирайте повече.
Аделина!
Фанфан! Фанфан! Фанфан!
Тихо! Спокойно! Това съм аз, Корсини! Фон Корсини!
Намерете ми Кенигсек! Бързо! Живо! Бързо, бързо!
Е какво, маце? Не си струва така да се погубваш!
Струва си заради него! Той не е заслужил това!
Фанфан Лалето! Нима такова име подхожда на истински мъж?
Цветята се берат, миришат а когато увяхнат, хората ги изхвърлят.
В живота трябва да избирате истинските ценности и мъже с бъдеще.
На мен не ми е нужен друг, освен него.
А моето бъдеще е свързано само с него.
Налага се да се оправяте без него. Макар, че Вашето Лале...
Да не си посмяла! Ах ти, глупачко!
Оттук няма да избягаш, от толкова високо няма да скочиш.
- Ще сгрешите, ако изберете смъртта.
- По-добре да умра, отколкото да живея без него.
Звучи красиво, но любовта ви заслепява.
И какво от това? Защо са ми очите, ако няма да виждам до себе си любимия?
Защо са ми ръцете, ако няма кого да прегръщам и притискам до гърдите си?
Ако не усетя аромата му, защо ми е да дишам изобщо?
- Спрете се! Вие ме натъжихте!
- Без любов ще пропаднете!
Да, но в момента, ако не се лъжа, пропадате Вие, а аз побеждавам.
Моите сълзи ще са Вашата единствена победа.
Съгласен съм с Вас! Успокойте се А да умреш - може и по-късно да го направиш.
Има ли разлика? Сам ще ви убия, ако го искате толкова.
Давам Ви честната си дума! То пък една честна дума...
А-а, фон Корсини! А коя е тази госпожица?
- Престъпница?
- Така ли! Шпионка ли е?
Начинаеща. Още се учи.
Фон Корсини! Данке шьойн гут, мерси за вашата измяна.
Такова свинство ни е по вкус.
Комен, комен, аус карт! Ще видете гроссе зрелище.
Аз съм от Камберленд, англичанин. А аз съм от Инголдсби, шотландец.
- Всички сме от Кенигсек.
- Откъде?
Всички французи, капут!
Камберленд - жените, бум-бум твой французин!
Ще даваш сигнал за атака ли?
Вие ще подадете сигнал за начало на бойните действия.
Син флаг: отлага се за утре.
Жълт: това е епидемия. Червен: напред в