Devdas (2002) (Devdas CD2.srt) Свали субтитрите
Чуваш ли, Чуни Бабу? Куртизанка говори за любов.
Странно е да ме учи какво е любов, какво е романтика.
Любов, романтика...
Колко жалко, Чуни Бабу. Приятелят ти не притежава нито...
душа, нито доброта, нито добродетел.
Това, което размахваш отвреме навреме, Дев Бабу...
парите, се мота в краката на куртизанките в бордеите.
Ако си наистина толкова горд, ми върни това, което пропилях по теб.
Две нощи
Дължиш ми две нощи, Дев Бабу. Няма да танцувам повече...
докато не дойдеш. Тези очи ще те очакват.
"П" като "приятелство" тя дойде да търси, а намери противник. Дължиш две нощи.
О, жесток любовнико!
Музиката свири.
Махнете булото.
Нека празникът започва.
Няма ли да танцуваш, Чандрамуки?
- Не, не и докато Дев Бабу не дойде.
Чисто злато. Специална изработка от Лукноу.
Аз също имам златен пръстен за носа.
Искам да завържа звънчетата за танци за краката ти.
Сложи си пръстен на носа и после ми позволи да го махна.
Много си позволяваш, Кали Бабу. Приближи се повече и ще изгориш...
от огъня, който осветява тържеството ти.
При следващото неприлично предложение ще ти сложа пръстен на носа...
и останалите празнуващи ще имат възможност да ти го махнат.
На площада, пълен с красавици...
подобен нрав ме привлича.
Но този, когото ти чакаш тъй нетърпеливо...
не се интересува нито от теб, нито от музиката ти.
Чух, че викал нещо като "Паро! Паро!"
Той няма да се върне, Чандрамуки.
- Ще дойде, Кали Бабу, ще дойде.
Ще видиш. Чувствам го.
- Да се обзаложим ли?
Ако той не дойде преди свещта да е изгоряла...
тогава ще си сложиш тези звънчета...
единствено за мое удоволствие.
- Приемам
А ако дойде...
ще излезеш на улицата, носейки същите звънчета за танцуване.
Дадено
Ти не си свикнал да пиеш. Защо пиеш над мярката си?
Кой глупак пие, за да е в мярката си?
Пия за да ми е по-лесно да остана...
да те гледам да те търпя...
пия, за да притъпя сетивата си, за да забравя Паро.
Но Чандрамуки...
споменът за Паро не ме напуска.
Защо дори като пия спомените ме преследват и ден, и нощ?"
Защо...
Божичко, защо?
Защо човек става толкова наивен?
Защо прави грешки?
Защо наказанието е толкова тежко?
Защо?
Единият се омъжва, а другият...?"
Умира
С кой ум...
замених лотоса...
за цвете от хартия?
Паднах...
Не ме докосвай! Презирам те!
Не е редно жена да вижда това. Махай се!
Никога няма да дойда тук отново.
Но всъщност, когато си спомням за Паро ще идвам.
И когато ме гризе съвестта ще идвам.
Та къде другаде мога да ида?
Това е. Наложих си присъда.
- Защо се наказваш така?
Защото всеки ден сърцето ми е като на съдебен процес.
Милорд!
Милорд!
Всеки ден любовта ми бива съдена.
Възразявам!
И всеки ден присъдата е една и съща.
Сър Нараян Мукерджи, възразявам!
Възражението се отхвърля!
Аз съм Девдас Мукерджи и възразявам!
Възражението се отхвърля!
Вие сте намерен за виновен и Ви осъждам на смърт!
Да, милорд.
Нямам възражения.
Паро
Новата булка се грижи за всичко в имението.
С пристигането на Паро се върнаха изгубените дни на радост в дома.
Запознай се със свекървата на Яшомати. Това е Парвати.
На Буван Чодари ти би могла по-скоро да бъдеш
дъщеря отколкото съпруга.
- Няма значение каква съм му...
ние сме като сестри. Трябва да се прегърнем.
Но ти си много по-възрастна от мен.
Като гледам, в Маникпур съпругите са по-красиви от дъщерите.
Не е ли така, бабо?
- Изпращаме дъщерите си с надеждата...
че ще се грижат за тях, но сме разочаровани. Не е ли така, бабо?
Яшомати. Силно желаех да се запознаем.
С теб сме на еднаква възраст.
така че ти реши какви ще бъдат отношенията ни.
Майка и дъщеря? Или пък приятелки?
Майко!
Какво е това, майко...?
- Дарове. От майка ти.
Ще изглеждаш прекрасно.
Освен дъщеря си ще позабавляваш ли и нас с компанията си?
Не обичам наргиле.
- Наргилето носи достойнство на това място.
Не мисля така. Не може да има достойнство в пушека, който излита.
Прекрасно, тъще! Чудесни думи.
Толкова исках да се запознаем. Взаимно пропуснахме сватбите си.
Моите почитания.
Беше удоволствие да докосна краката ти.
Жалко, че не съм присъствала на сватбата ти...
за да те издърпам за ухото.
Беше удоволствие да те дръпна за ухото.
Винаги ще помня тази първа среща, тъще.
И аз ще я запомня.
Ако съм толкова ожасна, ако докосването ми е така непоносимо, защо тогава...
се появи отново в живота ми?
Бях щастлива в самотата си. Защо се появи и донесе нещастие?
Това спря задавянето, нали? Не обръщай внимание и...
най-тежките рани може а зараснат.
- Това и смятам да направя.
Стига! Пи достатъчно!
Защо не кажеш, че съм живял достатъчно?
- Как бих могла...?
Ти имаш Паро, спомените за нея. Всичко, което аз имам си ти.
Едно докосване и оловото се превръща в злато.
Какво искаш да кажеш?
- В този свят на добродетели...
каква полза от една лека жена? Никаква.
Освен това ти едва ли ще ми позволиш да те докосвам.
Влюбена ли си в мен?
- Все едно да ме попиташ дали дишам.
Ти дишаш, Чандрамуки.
Какво ще спечелиш? Нямам нито дом, нито сърце.
Да обичаш не е равносилно на това да получаваш Много пъти съм търгувала с любов.
Но съм обичала само веднъж.
Ако сипеш още в пълна чаша какво става?
Прелива.
Моята чаша вече прелива с Паро
Oще вино само ще се пропилее...
И докато се излива може да те опръска.
Но чашата гали виното докато то се излива, нали?
Тогава налей ...
още малко.
Къде е Девдас? Трябва да го видя!
Спи. Не можеш да го видиш сега.
- Така ли? Дошъл съм да го отведа.
Няма да го оставя на това място!
Господарю...!
- Кой ти издаде къде съм?
Чуни Бабу
Баща ти...
Баща ми повече няма да ме види. Защо те е пратил?
Както и да е. Няма да е доволен да ме види в това състояние.
Сър Нараян Мукерджи ще отвърне лице от срам.
Върви си, Дарамдас, върви си.
- Чуй ме, Дев!
Баща ти почина.
Доста неприятно...
Изведнъж ли...? Как по-точно...?
Беше приятен човек.
Такива хора не се раждат често.
Татко е получил...
нова титла, нали?
Покойният сър Нараян Мукерджи
Ние с него силно се обичахме.
Неприятно, много неприятно.
Покойният сър Мукерджи...
беше добър човек.
Девдас всеки ден ли пие? Кога не пие?
Алкохол ден и нощ. От него живее.
Защо не го спрете?
- Стига да живееше у дома...
Рядко си идва. Живее в Читпур...
В бордея на Чандрамуки.
Стаята горе е практически негов дом.
Девдас! Живее в бордей?
И това доживях...
Виждал ли си Чандрамуки?
- Когато отидох да отведа Дев...
я видях.
- Какво представлява?
Чаровна хитруша, както я наричат. Известна куртизанка.
Тя харчи, той плаща. Трябва да избавим Дев от това място, Паро!
Аз не мога да му повлияя, но със сигурност ще послуша теб.
Много те уважава, няма да ти откаже.
Моля те, госпожо, кажи й!
Само ти можеш да го спреш, Паро. Само ти можеш да го откажеш от пиенето.
Дарамдас, овладей се!
- Ще го посетиш, нали?
Паро, да не би да искаш да ти навлека одумките на хората?
Де да си ги бяхме навлекли, поне щяхме да сме заедно.
Щастлива си, нали, Паро?
- О, това е един съвсем различен свят, Дев.
Огромно имение, огромни богатства, знатни люде, важни дискусии.
Важни дискусии! Пораснала си, Паро!
Дори изглеждаш като аристократка. Голяма червена точка, големи очи...
големи мечти...
огромно имение, огромни богатства...
и големи деца...
До безкрай мога да гледам тези големи очи,
но не мога да гледам големи сълзи в тях.
Добре, че намина. Имам да ти връщам някои неща.
Кой знае, може никога да не те видя пак.
Ела...
последвай ме.
Застани тук.
Погледни се.
Помниш ли...?
Arre O'Deva
Какво се случи, Паро?
"Дев, няма ми гривните за глезените. Да си ги виждал?"
"Не, Паро, не съм."
Откраднах ги.
Ти знаеше, че го направих и защо го направих.
По цял ден дрънкане и "Дев това, Дев онова..."
Вазата ти.
А ето спомена за любовта ни, за раздялата ни.
Ти замина, това беше краят на връзката ни.
Още са ми скъпи тези вещи, Паро.
И на мен. Напомнят ми...
Какво е това?
- Някакви монети.
Три рупии.
- Те са изковани от спомени..
Мои са, нали? Ах, ти, крадла!
Ще си ги прибера, но само с лихва!
Каква лихва ще ми вземеш?
- 2 процента.
При 2 процента...
6 цента месечно....
72 цента годишно...
За 13 години...
13 години, Паро.
9.36
Станал си добър по смятане.
- Обстоятелствата ме научиха.
Да говорим за друго.
Паро, заще не станеш сватовница и не намериш невеста за Девдас?
Слушал съм за момичетата в Маникпур.
- Ти ще искаш някоя красавица, нали?
Не, не искам красавица. Искам някоя точно като теб.
Някоя хрисима ли?
- Не, трябва да е малко опърничава.
Трябва да може да ме ядосва понякога. Както казах, трябва да е някоя като теб.
Има ги с хиляди.
- Остави хилядите..
Една като теб ми стига.
Откажи пиенето.
- Не
Опитай.
- Няма
Можеш. Обещай ми, че няма да пиеш повече!
А ти ще обещаеш ли, че ще ме забравиш?
Твърде е късно, Паро.
Няма да си тръгна докато не получа думата ти.
Не мога.
- Можеш
Човек може всичко, стига да го желае.
- Ще избягаш ли с мен довечера?
Какви ги говориш?
- Ще избягаш ли с мен?
Няма кой да се грижи за теб.
- Ще избягаш ли с мен?
Имала съм само една мечта - да ти помагам.
- Ако има любов, няма страх.
Ще ми дадеш ли шанс да осъществя мечтата си?
- Ще избягаш ли с мен? Кажи!
Ела с мен, ще се грижа за теб.
- Ще избягаш ли с мен, Паро?
Не мога да те гледам така! Мисля, че умирам, Дев!
Мисля, че умирам.
Ако да се грижиш за мен те прави щастлива, така да бъде.
Обещавам ти, че преди да умра, ще дойда до прага ти.
Закълни ми се!
Безсърдечна си!
Майка ти пилее парите. Ако продължава така...
скоро хазната ни ще е празна.
- Абсолютно си права, Кумуд!
Но как да вразумя мама?
- Ти си такъв пълен глупчо!
Ти не можеш, но аз мога.
- Как?
Ключовете от съкровищницата са у теб? Мама ги търсеше.
Скрила съм ги. Ще казваш, че са се изгубили.
Какво...?
- Че ключовете са се изгубили
И съкровищницата е била ограбена.
Ключовете...
за парите...
Зетко! Ти...? Толкоз рано? В кантората?
И алкохол...? Не те ли е грижа за престижа на семейството?
Какво ще кажат хората? Какво ще си помисли майка ти?
Не си си задавала този въпрос докато си крадяла ключовете, нали?
Какво ще кажат хората? Какво ще си помисли мама?
Богатството, завещано от предците ни не бива да се прахосва по алкохол.
Ключовете, завещани от предците ни не бива да се крадат по този начин.
Ще бъда пределно ясна. При никакви обстоятелства...
няма да се разделя с ключовете..
- Ще ги върнеш
Днес
Тук и сега
Лично на мама.
Не мисли, че ще се поддам. И аз идвам от богато семейство.
У дома съм виждала сандъци, пълни със злато.
А виждала ли си прояви на наследствената лудост в нашето семейство?
Какво ще правиш, Дев?
- Братко, предполагам си съгласен,
че имам такива права над наследството, каквито имаш и ти.
Да. Защо изливаш алкохола?
Ще запаля моя дял. Спаси твоя, стига да можеш!
Ще ти дам всичко, което поискаш!
- Засега...
ключовете ще са достатъчни.
- Няма да ги получиш!
Кумуд! Дай му ги. В противен случай ще запали кантората.
Нека прави каквото ще! Не се връзвам на празни заплахи.
Божичко! Той наистина запали кантората! Викнете майка!
Дай му ключовете, Кумуд!
- Не!
Той е полудял. Да не би и ти да си полудяла?
Не!
- Дай му ключовете!
Какво има, Кумуд??
Какво става в тази къща?
Ти търсеше ключовете за съкровищницата, нали?
Хванах го с тях и той ме заплаши.
Няма да върне ключовете и си иска дела от съкровището.
Иначе ще изгори къщата. Умолявах го...
Искаш си дела?
Ще получиш само това
Никой в тази къща никога не те е разбирал.
Всички ние сме виновни за провала ти.
Напусни къщата преди да сме те докарали до по-зло.
Татко казваше: "Напусни селото". Всички казваха: "Напусни Паро".
Паро каза: "Остави пиенето". Сега ти казваш: "Напусни къщата".
Някой ден Той ще каже:
"Напусни този свят".
Тук и сега се отказвам от всичките си права върху наследството.
Въпреки това съм част от теб. Това никой не може да ми отнеме.
Дори ти.
Не е лесно начинание, Това е древен ритуал.
Трябва да се донесе пръст от под праг на куртизанка.
В тази пръст е въплътен образът на богинята.
Зная
И да се отиде там, където мъжете дори не смеят да минат през деня, за да не бъдат одумвани.
Защо? Да не би там да не живеят хора? Да не би да няма въздух...?
Или пък слънце в тези места? Или пък дъждът да не иска да вали там?
Природата не прави разлика. И ние не бива да правим.
Парвати е права. Субадра щеше да го направи.
Много добре. Щом Парвати го желае.
Все пак помни. Това е Дурга Пуджа.
- Бъди спокойна!
Ще заръчам на Махендра да ти помогне за подготовката.
Девдас живее в бордей?
Една дама е тук. Иска да Ви види. Пита също така за Дев Бабу.
Ще да е Паро.
Паро...?
Откъде знаеш, че аз съм Парвати?
- Дев Бабу ми каза...
че ако жена дойде и пита за него, това може да е само Паро.
Какво правиш?
Моите почитания за жената, която никога няма да мога да заместя.
Чувала съм, че тук има очарователно жени, но ти притежаваш и хитрост.
Само ако можеше да видиш, че притежавам и сърце.
Чандрамуки...нали така се казваш?
Наричат ме също така Девдаси.
Прочута си.
- Вече не.
Защо?
Посети ме ангел и ме научи на жертви, които допреди това не познавах.
Странно е куртизанка да се вярва в божествени сили.
Любопитно е...
какво води една аристократка при една куртизанка
Къде е Дев?
И аз нямам търпение да чуя стъпките му. Шест месеца има..
откакто не съм го зървала.
- Лъжеш ме.
Ако не вярваш, разгледай, потърси го наоколо.
- Мислиш ли, че няма да го направя?
Колко още смяташ, че можеш да задържиш Дев тук?
Само докато увехнат красотата, младостта, парите?
Каква е целта ти? Сигурно си ошушкала Дев.
Ще ти платя повече. Не мога да гледам Дев как страда в този ад.
Колко странно.
Същата тази Паро, която доведе Дев до лудост, сега иска да го купи.
И какво можеш да ми предложиш?? Обществено признание?
Можеш ли да го накараш да ме заобича?
Или да уредиш да го докосна? Поне веднъж?
Мечти, копнежи, надежди, това той запали в сърцето ми...
можеш ли да ги осъществиш? Можеш ли?
Не. Не можеш.
И аз няма да ти върна Дев Бабу.
- Аз пък ще го взема...
и никой няма да ме спре. Нито ти, нито общественото мнение, нито самият той!
Не забравяй, че куртизанките нямат съпрузи.
Куртизанките нямат съдба, мила моя.
Тук ти не виждаш нищо особено, Аз обаче...
го виждам навсякъде.
Ето го в пламъка на кандилото.
Лежи там в гънките на чаршафите.
В този полупразен бокал.
Жаждата му е тук, неутолена. Ароматът му е във въздуха...
Вземи ги ако искаш: кандилото, чаршафите, миризмата. Вземи всичко.
Всичко е твое.
Само че не мога да ти дам твоя Девдас.
- Наистина ли обичаш Девдас толкова много?
Само го боготворя.
Сега се убедих. Дев не е самотен.
Забравих за какво бях дошла. Трябва да изпълня Дурга Пуджа.
От твоя праг изкам пръст.
Може ли...?
Какво е това?
- Дойдох за Дев. Наместо това...
Това е нещо, което ти поверявам.
Ще те чакам на Дурга Пуджа. Моля те, ела.
Чандрамуки...
Радвам се, че дойде.
Как можех да не уважа поканата ти? Трябваше да дойда.
Виждала ли си Дев?
Кой е това?
Чандрамуки, моя приятелка. Идва от Калкута.
Боговете да те благословят! Чувствай се като у дома си! Парвати, не я оставяй да си тръгне скоро.
Разбира се. Ще си тръгне едва след като свършат празненствата.
Не, Паро! Не мога да остана!
Защо не? Отдавна не съм си бъбрила сърдечно с някого.
Хайде, нека тържеството ни помогне да забравим тегобите си!
Да пеем, танцуваме, да си отживеем!
Не...
- Хайде, заради Дев.
Паро, изслушай ме.
- Не приемам откази! За Дев.
Хайде, Кали Бабу, още не сме привършили с шаха.
Истинският шах тепърва ще се играе.
Чандрамуки на Девдас е дошла. На гости на Паро на Девдас...
Коя е Паро?
- Тъща ми.
Парвати. С един ход ще матирам и четиримата.
Паро,
Чандрамуки,
Буван Чодари,
Девдас.
Дев, развиделява се!
Да, но сърцето ми ще живее в тъмнина вовеки!
Ще тръгваме ли?
- Накъде?
Едно по едно, всичките ми взаимоотношения приключиха.
Между мен и баща ми нямаше обич в излишък, нали?
Аз бях неговият вихър, а той - моят камшик.
Дори брат ми мама винаги го приспиваше първи.
Брат ми и аз никога не се спогодихме. Той е практичен, а аз - хаотичен.
Обикновено човек се погажда добре със снаха си.
Аз и на снаха не случих, нали?
Имах Паро. Обичам я...
знаеш...
ей толкова..
не, ей толкова.
Сега и тя се отчужди от мен.
Има една...
една Чандрамуки. Силно ме обича.
Обаче...
Отче?
Отче...
Знаеш ли опелото?
- Разбира се.
Ще го изпълниш ли?
- Да. Кой е покойникът?
Девдас Мукерджи.
- Побъркал ли си се?
Ще изпълниш ли опелото? Умолявам те.
Отче, върви си.
Дев! Каква е тази лудост?
Върни се!
На покойната душа...
дай, спасение, о Боже!
Върни се, моля те!
Превъзходно!
Каква цветна феерия!
Аристократка и куртизанка танцуват заедно.
Какво искаш да кажеш?
- Това, което виждаш, бабо.
И всички вие виждате това.
Тази жена, която тъща ми нарича своя приятелка, е уличница.
Нали е така, тъще?
Истина ли е това, Парвати?
Защо мълчиш? Отговори!
- Притесни се.
Богаташите са държали наложници.
Сега една господарка на имение се сприятелява с жените в бордеите. Странно, нали?
Ти започна преструвките, аз им сложих край.
Не, Кали Бабу. Ако мъжете можеха да се месят в преструвките, каква полза от уличниците?
И ти знаеш що е то бордей.
Знаеш го и всички го знаят.
Аристократите са най-честите ни посетители.
Раждат се копелета на аристократи от твоя сой.
Може да са незаконни, но във вените им тече синя кръв.
Компанията на аристократ не дава на куртизанката по-високо положение.
Абсолютно вярно, госпожо. Но защо господарката трябва да се притеснява?
Ако е разговаряла с мен, това е защото ме смята за човешко същество.
Той често минава по нашите алеи на безчестието и той би трябвало да се срамува.
Бордеите са пълни с плодове на похотта на предците му.
Замислял ли си се? Може би там имаш сестра...
Защо пък сестра? Възможно е дъщеря да имаш...
В пръстта под прага на куртизанката...
е въплътен образът на богинята. Тази пръст не е безполезна.
Ето сега преструвките свършват.
Господарке, ще се върна...
в моя свят, към тези алеи на безчестието...
където може би един ден отново ще видя Дев Бабу.
Сбогом!
Преди да си тръгна искам да се извиня.
Беше грешка да говоря открито за Чандрамуки.
Другото обаче не беше грешка. Разказах на съпруга ти и свекърва ти...
за приятелството ти с Девдас.
Приятно ти беше да ми дърпаш ухото? Бих ти отрязал носа, за да загрозя лицето ти.
Довиждане.
Не Парвати, а нас ще сочат с пръст.
Въпросът трябва да се приключи тук и сега.
Викали сте ме.
- Да, Парвати.
Искам да знам...
- Кой е Девдас?
Девдас е приятел от детинството, Той беше тялото, аз бях душата.
Той е моята любов. Той е винаги с мен. Винаги.
Осъзнаваш ли какво казваш?
- Същото, каквото ми каза ти.
"Сега ти си господарка на имението, майка на децата ми. Без съмнение.
Но Субадра никога няма да забравя."
- Субадра ми беше съпруга.
Субадра е била първата ти любов. Девдас е моята.
Първата любов, както знаеш, ръжда не хваща.
Парвати, ти май забравяш, че си господарка на имението.
Може би това е причина за вината ми!? Ще приема всяко наказание, което наредиш.
Без съмнение ще бъдеш наказана.
Гостите, които почетоха дома ми с присъствието си, бяха оскърбени.
Никога повече няма да излезеш от имението. Това е наказанието ти.
Що за наказание, Парвати? Наказаните сме ние.
Кандилата, които запалихме за тържеството, изгориха дома ни.
Винаги гаси огъня, който заплашва да подпали дома ти.
Смях, пиене, приятна компания.
Без вас животът е постен. С вас идва и щастието.
Защо да мислим за последствията? Нека празнуваме!
Нали, приятелю?
Да напълним чаши!
Да напълним чаши! После ще му мислим!
Да напълним чаши! После ще му мислим! ....
Дори капка алкохол ще го погуби.
Трябва да внимавате много.
Опитайте се да го държите в добро настроение.
Божичко!
Дарамдас! Плачеш и аз ще заплача покрай теб.
И хората ще ми се смеят, че съм куртизанка, която не може да се преструва.
Трябва да държим Дев Бабу в добро настроение, нали?
Свърши се. Пак ви победих.
Какъв смисъл да се играе с теб? Обра ни до шушка.
Още няколко игри с теб и ще трябва да продавам бордея.
Престани да дърдориш и се махай!
Време е за лекарството ти. Ще го донеса.
В бокал. Иначе няма да подейства.
- Може да е примамливо, но е смъртоносно.
Срещала си се с Паро?
Как намираш моята Паро?
- Ако любовта можеше да се въплъщава...
Паро щеше да е нейното въплъщение.
Въпреки че е забранено, винаги измислям метафори, свързани с очите.
Една Паро, една Чандрамуки.
Тя е чувствена, жизнена.
А ти... деликатна, скромна.
Непостоянна е, като кошута. Бурна като поток.
Като пеперуда. Ами ти?
Стих? Балада? Понякога сълзи, друг път огън.
Всички я обичат.
- А ти, обичана от никого. Освен от мен.
Какво е това, Чандрамуки? Харесвах те заради силата ти.
Какво се оказва? Восъчна фигура? Погледни се. Ти се разтапяш.
Ще позволиш ли свещта да се стопи и да остана в тъмнина?
Толкова направи за мен, Чандрамуки. Моля те за последна услуга.
Нека си отида.
- Не! Ти не знаеш как страдам.
Зная. И аз страдам.
- Тогава защо искаш...?
Трябва да остана сам преди да умра.
Може ли твоят верен слуга да те придружи?
Няма да мога да гледам смъртта си, отразена в очите ти.
Животът ми даде да опитам и от рая, и от ада.
Ще те видя ли някога отново?
Какво ще отсъди за теб Съдникът на Доброто и Злото, не знам.
Едно е сигурно - в отвъдния свят ще бъдем заедно.
Искам да разгледам Индия. Докъдето ме закара влакът.
В добро настроение съм, нали? Последното ми пътуване започва.
Дев, какво ти има?
- Какво става...?
Всичко наред ли е??
Защо си се качил на влака?
- Няма да те оставя съвсем сам.
Страхуваш се, че пак ще пия?
- Алкохолът е отрова за теб. Само капка...
И ще умра?
Да! Ти бълнуваше, затова не те оставих.
И край с това пътуване. Достатъчно.
На следващата гара сменяме влака и отиваме да видим майка ти.
На следващата гара се връщаш в купето си.
Защо си такъв инат?
- Угаси лампите.
А утре ще те заведа на лекар.
Пътниците за Сонарпур, Гариа, Фулбаган да слизат!
Дарамдас, пак ли си ти?
Хей! Друже, как си?
Светът е малък, непрекъснато се срещаме по случайност.
Е, къде беше, как си?
- Тук съм и съм добре.
Ти кажи как си.
- Как да съм? Страхотно! Летя!
Но ти изглеждаш... блед. Какво ти е, друже?
За момент се притесних. Още ли си веселяка от Читпур?
Същият.
- И да не си, ще ти помогна да станеш.
Да се чукнем. Отдавне не сме си правили веселба.
Какво като не сме в бордея? Купетата също вършат работа.
Ако не на глезенни звънчета, ще празнуваме на ритъма на релсите.
Чандрамуки не е тук, но и двамата я помним добре. Да си представим, че е тук.
Заповядай
Не, Чуни Бабу, не пия.
- А, някой си е издействал обещание?
Не.
- Тогава пий! За приятелството ни!
След толкоз време. Да се веселим! Защо не?
Утре може да сме живи? А може би не...
Ти ще бъдеш. За мен не се знае.
На края съм на моя дял от живота. Вече ще разчитам на сърцето си.
А пък светът... на него му се свиди да ти даде и последен дъх.
Страхотно! Бис! Това е поезия!
Казват, поезията била парчетата на разбитото сърце. Не ми пука.
- Превъзходно!
Бис! Бис!
Ей, Дев Бабу...
какво ти става?
Какво те мъчи? Взел ли си лекарство?
Неизлечимо е, Чуни Бабу.
Тогава защо пи като знаеше...?
- За приятелството, Чуни Бабу.
Приятелство? Ти ме имаш за непознат!
Не си непознат, Чуни Бабу. Ти си най-близкият ми човек.
Дори научих стихоплетството ти. Пролетта на живота...
празненствата... после пустотата...
а малко по-късно съдбата се премята, Чуни Бабу
и всички връзки в живота се прекъсват.
- Не, Дев Бабу...
Слънцето...
славеите, синьото небе, съпричастността на приятелите...
Но самота... не....
- Всичко свърши, Чуни Бабу.
Не
Тишина. Мъртвешка тишина Като че вече съм мъртъв.
Заклевам се в дружбата ни...
тази тишина...
ме задушава...
А знаеш ли, Чуни Бабу. Все още жаждата ми не е утолена.
О, кога най-после ще бъде утолена жаждата ми?
Какво й стана на майка?
Кръв...?
Пандуа. Пътниците за Маникпур, Мирзапур, Миргаон да слизат.
Ако да се грижиш за мен те прави щастлива..
Обещавам ти, че преди да умра, ще дойда до прага ти.
Закълни ми се!
Пристигнахме ли вече?
Току-що тръгнахме. Какво Ви е?
Девдас, ела при мен, момчето ми!
Цял ден се помайваш из селото с тази Паро.
Повече няма да живееш в тази къща!
Спри, Дев! Няма да те пусна да заминеш!
- Дарамдас, не го пускай!
Спри, Дев!
По-бързо!
Не ми остава много.
Да, господине!
Татко казваше: "Напусни селото". Всички казваха: "Напусни Паро".
Паро каза: "Остави пиенето". Сега ти казваш: "Напусни къщата".
Някой ден Той ще каже: "Напусни този свят".
Ето го Маникпур. Стигнахме преди изгрев.
При кого сте дошли в Маникпур?
Кой...?
Аз съм тук, Паро.
Какво има, Парвати?
- Някой ме повика.
Толкова късно през нощта? Лягай си. Причуло ти се е.
Качих го на гара Пандуа. Не знам...
Нещо му стана по пътя. Не каза при кого идва в Маникпур.
Каква е тази тълпа навън?
Някакъв странник лежи там цяла нощ. Май умира.
Бедната душа, сигурно е дошъл да върне нещо, което е дължал през живота си.
Нека Бог се смили над душата му!
Няма да го бъде, Махендра Бабу.
Това са последните му мигове.
Какво има, Парвати?
Тези писма могат да ни подскажат нещо.
Ако ще се разсейваш, не е нужно да оставаш за молитвите. Напусни.
По някаква причина, той не предава дух.
Полицаят го идентифицира. Бил от някъде си Тал Сонапур.
Как се казва?
- Не знам.
Махендра Бабу знае.
- Би ли повикала Махендра?
Казах, викни Махендра.
- Веднага.
- Махендра Бабу!
- Да?
- Майка иска да те види. Веднага.
Да, майко? Викала си ме?
- Така е. Кой е мъжът, който лежи навън?
Някакъв от твоето село. Някой си Девдас Мукерджи.
Кой?
- Девдас Мукерджи.
Откъде разбра?
- Имаше две писма в джоба му.
Едното до Движдас Мукерджи.
- Големият му брат
Другото до Кошаля.
- Да, това е майка му.
Името беше татуирано на ръката му.
- На един панаир. Заваля...
Недовършена татуировка...
- Намерихме и скъсана перлена огърлица.
С нея ме удари тук...
Къде хукна, майко?
Сигурно вече са го отнесли.
Майко, спри...
Какво й стана на майка?
- Какво става в тази къща?
Защо крещите? Какво става, Махендра?
Майка излиза! Заради някакъв Девдас!
- Тя е полудяла. Спрете я!
Спри, Парвати!
Не я пускайте да излезе от имението!
Майко, спри!
Спри! Татко ти забранява!
Залостете портата!