Devdas (2002) (Devdas CD1.srt) Свали субтитрите
Вижте, писмо от Девдас. Девдас си идва от Лондон!
Наистина? Добри вести!
Движдас! Чу ли? Девдас си идва!
- Не вярвам. Мама лъже.
Лъжеш, мамо.
- Ето го писмото.
Покажи ми го!
Шубанкар! Моят Девдас си идва!
- Наистина?
Съобщи на брат си добрите вести.
Бабо... Бабо... Моят Вихър се завръща
Благодаря ти, Боже!
Честито, господарке!
- Не плачи, Дарамдас
Искам да ми обещаете нещо. Ще посрещна Девдас. Само аз.
Добре, но навийте часовниците!
- След толкова години! Синът ми се връща!
От навиването им времето няма да тече по-бързо, нито синът ти по-скоро ще дойде
Знам, Кумуд! Но виж как бие сърцето ми!
О, кога денят ще отстъпи пред нощта...?
Веселете се! Нека музика кънти!
Каква буря от радост се вихри в сърцето ми! Веселете се!
Нека музика кънти!
- Приветствайте пристигането на Вихъра
Ей, г-жо Кошаля, нося ти шондеш!
Сумитра! Тъкмо навреме!
Да, винаги навреме. И твоят шондеш е знаменит!
Чу ли вестта, г-жо?
- Остави я да говори. Познай кой пристига!
Сетих се! Г-н Чатопадяй...?
Дрън-дрън! Няма да повярваш! Моят Вихър, моят Девдас си идва!
Не думай, г-жо. Сериозно?
- Да, да, сериозно!
Слава на богинята Дурга!
Поздравления, г-жо!
- Ще видя сина си след 10 години!
Как ли ще изглежда? Какво ли ще ми продума?
Как ще преживея тази нощ, Сумитра?
Не искам дори да примигвам! Ами ако влезе точно тогава?
Помня Девдас, момчето, което идваше до вратата на къщата...
поозърташе се и питаше...
- Лельо, Паро тук ли е?
"Ето, започна се"
И когато Дев изтичаваше навън, пращах Паро (Луна) да го намери.
Намираше го винаги в градините с гуава.
- И Дарамдас го довеждаше, хванал го ...
за ухото! Какво приятелство!
- А когато Девдас заминаваше...
в чужбина, за да учи, моята Паро изтича след файтона...
Като обезумяла. Arre O'Deva
Arre O'Deva
Под изпепеляващото слънце, стъпалата й се разраниха по каменистата почва...
въпреки това тя продължи да тича, викайки: "Заминавам с Дев"
И аз заминавам в чужбина!
- Да не си полудяла?
Да я пратя в чужбина? Глупачето ми...
дължеше на Дев три рупии
Пусни ме. Трябва да му върна трите рупии!
Кандилце, запалено за любимия го връща у дома
Вече 10 години, вярвайки в това, тя държи кандилцето за Дев все още запалено
Нито веднъж не допусна да изгасне! Трябва да й съобщя. Ще се зарадва.
Ще полудее от радост.
- Да, Сумитра, върви!
Твоят син се завръща, а тя е най-щастлива от това
Защо пък не? Тя ни е съседка. Паро и Девдас...
бяха приятели от детинство.
- Какво ли е останало от това приятелство?
Вече и двамата са пораснали... Искаш ли от шондеша на Сумитра?
Какво има, лельо?
- Манорама, къде е Паро?
Къде може да е? В стаята си, говори си с кандилцето.
Не е кандилце! - Девдас
Боже!
- Какво е станало?
Вестта, която и нося ще я побърка от радост.
Каква вест?
Паро, Девдас се връща!
Наистина?
- Да, Девдас се връща.
Готвят се да го посрещнат! г-жа Кошаля плаче от щастие.
Всички в къщата им са щастливи
Глупаче, защо плачеш?
Не позволявай сълзите от щастие да угасят кандилото преди Девдас да е дошъл.
Няма сила на земята, която да угаси това кандило.
Нека го подложим на изпитание.
Когато сезоните...
се сменят...
Ще дойде вятър
който да угаси кандилото
Не позволих тоз копнеж да умре
Няма да позволя тоз копнеж да умре
Това кандило, моя любов,
нивга няма да угасне защото е пламъкът на моята любов.
Любов моя, ела при мен!
Ела
Докато гори...
И сърцето ми гори с него
Ела при мен
Ела, любов моя.
Разделиха ни...
Раздялата беше трудна.
Бързо! Файтонът пристигна! Кошаля, бързо!
Девдас е тук!
- Идва
Палех лампата за посрещането. Кажете на баба.
Ако се туткаш така Девдас сам ще се посрещне.
Сам да се посрещне? Днес аз ще го посрещам.
Чакайте! Първо аз ще зърна Девдас. Всички да си затворят очите!
На правете го за мен.
- Добре
Господарке! Не мога да повярвам! Може ли светът да се промени така само за 10 години?
Дев е висок до раменете ми, същите, върху които го носех едно време.
Като го видите няма да искате да примигнете.
- Не ме измъчвай! Къде е моят Девдас?
Слезе от файтона. Каза, че ще дойде щом види "Моята Паро"
Тутакси ще дойде.
Майко, ти искаше да си първата която да види Девдас...
Май първа ще бъде Паро...
Майко, какво да правя с това?
Паро
Мисля, че е Девдас.
Девдас...
Как си? Добре? Влез, момчето ми, заповядай!
Жив да си, синко!
Изглеждаш точно като англичанин! Толкова искахме да те видим
Г-жа Кошаля умира да те види
- Къде е Паро?
Беше тук преди секунда.
Каза: Нека само Девдас дойде, тогава ще направя това, ще кажа онова...
Когато ти дойде, тя пък се крие.
Ей, Паро
Може ли да се кача?
- Да, синко, разбира се.
Как си, Паро?
Няма ли да се обърнеш да ме погледнеш? Срещаме след толкова много дни.
Дни? За теб може би са били дни. За мен...
10 години, 6 месеца, 4 дни and 6 часа
Не ти ли липсвах?
- Липсваше ми
Лъжеш! Само 5 писма за 10 години? В годината има 4 сезона
Не можа ли да пишеш поне веднъж в сезона?
- Може би си права. Пораснала си.
Може би.
Копнежът да види морето превръща потока в река.
Защо трябва да чакам за да видя лицето ти?
Като да видиш Луната след векове, страхувам се да не останеш без дъх"
Дори Луната не е толкова суетна.
- Но Луната е наранена.
Ще изчакам изгрева на Луната, за да видя кое ме оставя без дъх..."
Лунните лъчи? Или суетата ти?
Паро, мразя да си представям някой друг да те докосва.
Вижте, Девдас е тук!
- Доведете го
Не му се сърди.
- Не искам да разговарям с него
Кажете му да се маха.
- Но мамо...
Казах, не искам да раз...
- Maмо
Върви си, Не искам да зървам лицето ти
Защо, нещо грозно ли има в него,
така че нито Паро нито ти искате да го видите?
10 години те чакам, а съседката те посреща първа?
Върви си при твоята Паро
Няма ли да си отвориш очите?
- Няма
Няма ли да ме погледнеш?
Добре, отивам си.
- Къде...?
Къде отиваш Дев?
- Дев, спри!
Защо го оставихте да си тръгне? Само се пошегувах.
И аз се пошегувах
Любимият ми син се върна адвокат. Но още прави гяволии?
Татко...?
- Рано се оттегли в кабинета си...
Нещо спешно.
- Разбирам, разбирам
Оплакват ми се всеки ден!
Дев и Паро не ходят на училище. Дев хванат да пуши
Цял ден се помайваш из селото с тази Паро.
Повече няма да живееш в тази къща!
Когато заминах, той не ме изпрати.
Днес се завръщам, той не ме посреща.
Знаеш ли, британските власти го посвещават в рицарско звание.
Ясно!
- Толкова ще се зарадва да те види
Така ли?
- Радва се само докато работи.
У дома бащите посрещат синовете, които се връщат след дълго отсъствие,
с разтворени обятия.
- И тук е така, детето ми.
Ела, обичният ми!
Помолих те да ми донесеш хубав часовник.
Донесе ли ми?
Не, но нося интересни времена.
Виж...
Ето там... Не мога да видя съвсем ясно
И ползват само хартия?
- А понякога дори и това не ползват
Никога не съм се здрависвал.
За какво намислил?
Върни ми кутията!
Върни ми я!
Какво става?
- Нищо
Наблюдаваш Девдас? Как го намираш?
Не казвам.
- Сподели...
Как го намираш?
- Той е глупак
Какво ти каза щом те видя?
- Не му показах лицето си
Заклеваш ли се в майка си?
- Заклевам се
Горкият, сигурно се е терзал.
- Нека се терзае
Не го измъчвай толкова
В противен случай ще дойде, ще надзърне през вратата
и ще ме попита: "Лельо, Паро тук ли е?"
Само на лунна светлина ще зърне лицето ми
Какво води Луната обратно при земята?
- Да те оставя без дъх.
Какви правиш?
- Проверявам предположението си.
Вярно ли е?
- Повече от всякога.
Защо?
- Познавам те от цяла вечност.
Какво е това?
- Поднос
Знам. Какво има на него?
- Извинението ми.
Донесла си ми шондеш?
- Виж сам
празен е...?
- Това е извинението ми, глупчо.
Боже! Що за нрав!
Ти си пример как да се изпускат нерви
Ти също
И ти си каквато си беше
Каква?
- Простовата
Разбира се, все пак ти си вече лондончанин.
Лондон е голям град, нали, Дев?
- Лондон е съвсем различен.
Знатни люде, важни дискусии. Широки булеварди, високи сгради.
Площад "Трафалгар", гълъби...
Дворецът на кралицата...
и огромни тълпи навсякъде
Лондончани живеят в един свой свят.
И ти ли?
Кажи ми, селото не ти ли липсваше?
- Не, не, освен..."
когато ми дойдеше до гуша от храната в общежитието, ми липсваха мамините манджи.
А в Лондон, когато някой ми изкрещеше...
си спомнях за баща ми. Нищо друго не помнех.
Всъщност, през вечерните разходки си мислех за Дарамдас и файтона му.
В безсънните нощи - за нежните милувки на баба.
Нищо друго
Дев... а...
А...?
- Мен...?
Никога. Или пък веднъж...?
Не никога не си спомних за теб, Паро.
- Никога ли...?"
Нещата които помниш с неща от значение. А...
ти не си от значение, Паро
- Дев, само ти си от значение
"5 писма, 5 пъти дневно. Колко пъти съм ги прочела всяка година?
И колко пъти през тези 10 години?
- Умножено по...?
18,250 пъти. За мен си от такова значение...
И вече 10 години поддържам пламъчето, което запалих за теб.
Колко часа е горяло?
- Да сметнем...
87,600 часа. От такова значение си, всяка секунда си мислех за теб.
Колко секунди на ден?
- Знам го, сега ще сметна..."
Не си добър в сметките.
Имаше случаи когато ми липсваше
- Кога...?
Докато дишах
Така надлежно си броила секундите?
Аз бях този, който горя в пламъка на кандилото.
Жалко
Искаш ли да ти кажа какво ми се върти из главата от известно време?
Две имена. Паро и Девдас
Хазяино! Как позна?
Кумуд казва, че Дев и Паро отново вършат лудории
С часове се гледат през биноклите си
Шондешът е нейният претекст да идва. Не ми се нрави
А Сумитра мечтае Паро да се омъжи за Девдас
Такива мечти никога не се сбъдват. Нилкант се ожени за актриса.
Посрами себе си. Нима ще се свържа в съюз с едно опозорено семейство...
и да направя за смях нашето...?
Така е, но познаваш Сумитра. Не си мери приказките.
Какво ще правим ако някой ден дотича и предложи сватба?
Отговорът ще бъде "не" Защо пък да бъде "не"?
Един рицар и един хазяин. А покривът над главите ни тече...
Тече ли?
Даже и адреса на къщата смених.
- Така ли...?
Нилкант Чакраборти, Старото имение.
Какво й липсва на нашата Паро? Хубава е, начетена е.
Само трябва да пусна мълвата. Десетки ергени ще са готови...
да платят добра цена за Паро.
- Така ли?
Да. Прекалено се тревожиш.
Някой ден ще дойдат с предложение. Ще видиш.
Дотогава те оставям да си четеш. Отивам да дремна.
Хазяино! Внимавай! Старото ти имение се разпада!
Счупих си гръбнака.
Всички тези бижута! Само за мен?
- Ще ме дариш с внук
А аз няма ли да ти дам нещо?
Баба е отворила сандъка със съкровищата. Взимай каквото можеш.
Ще го направя!
Бабо! Колко е изящна! Ще го взема
Не, това не е за теб.
- За кого тогава?
За невестата на моя Девдас.
- Ще видим
Всичко дайте на булката на Девдас! Нищо не искам.
Аз съм по-възрастната снаха
а всички се тревожат за някоя, която даже не познаваме.
Хубава гривна, нали? Ще ти стои добре.
В къщата на татко слугините носят гривни като тази.
Тогава ще те считаме за слугиня, нали, бабо?
Да! Наистина съм слугиня в тази къща. Моят зет! Винаги ме дразни.
Правиш от мухата слон. Шегувах се.
Ако не одобриш, няма да се оженя даже.
- Мразя да ми се подиграват.
Защо я тормозиш постоянно? Бабо, можеше да се съгласиш...
самоза да не се сърди. знаеш я каква е. Освен това е бременна.
А ти я разплака. Сега трябва да я успокоявам. Горко ми!
Вълкът кожата си мени, но нрава никога
Харесва ли ти гривната?
Да, много.
- Кому ще я дариш?
Искаш ли да видиш?
Вземи това.
- И какво да правя с него?
Погледни през него. Гривната е за тази, коя видиш през бинокъла.
Божичко! Сумитра?
На нея ли? Полудял ли си?
- Да, но не по нея.
Това е Парвати.
- Хубава е...?
"Вярно е, но аз я виждам всеки ден.
- А като моя булка виждаш ли я?
Шантаво момиче!
- Какво става?
Наблюдава ме през бинокъл!
- Боже
Скри се.
- Сигурно се е притеснила.
С бинокли ли си общувате?
- Да, бабо.
Погледни, Какво ли е намислила?
Божичко! Гледа ме с крайчеца на окото си.
Побягна
Къде хукна, Дев?"
Шантаво момче.
Сега ще покажа на свекърва си...
как се прави от мухата слон. Майко...
Е, хванахме те да надничаш.
- И теб те хванах
Трябва да те накажа.
За теб.
Какво...?
- Подарък
Може и да ми я сложиш все пак
Толкова много гривни
Глупчо
Забрави
Кажи ми, къде е Лондон?
- Далеч на запад
Къде залязва Слънцето?
- На запад
Изгрява над Лондон пет часа по-късно всеки ден?
Да
- Сигурно затова закъсняваш с...
разбирането на нещата?
- Да...
Лондонски фукльо! А даже не може да ми свали гривните.
Как ли ще ме накараш да нося гривни?
Виждаш ли как детското приятелство разцъфтява в младежка любов?
В замяна на всичкия й шондеш, прати сладка вест на Сумитра.
Кажи й, че Паро вече трябва да се задоми.
Какво си намислила?
Ха, какво съм намислила, ли?
Какво е станало? Какво й е на мама?
- Майка ти е изперкала.
Да! От радост. Защото няма да мечтая мечтата, която досега мечтах.
А защо?
- Защото се сбъдва.
Мамо, каква мечта?
- Каква мечта? Глупаче!
Поканиха ме в огромно имение.
- Знам, Кумуд е заченала.
А също Кошаля иска да ме види. Каза: "Паро порасна вече.
Трябва да помислим за сватбата й!"
Паро, щом престъпиш онзи праг в сватбени одежди...
ще има огромна радост в очите ти, под воала, който ще е покрил лицето ти.
А ние с нетърпение ще чакаме подрънкването гривните на глезените ти.
Всички гости са тук. Къде е г-жа Сумитра?
Мечтае за сватбата на Паро и Девдас. Знаеш...
Измислих добра партия за Паро.
- Кой...?
Старият г-н Чатопадяй.
Поздравления, сестро! Най-добри пожелания за внука ти!
Не припирай, Сумитра. Има време дотогава.
Само няколко месеца, нали?"
Тогава плачът на бебето ще кънти из цялото имение.
Не сестра,а баба ще те наричам.
- Трябва скоро да омъжиш Паро.
И аз искам да те нарека баба.
- Това съм дошла да обсъдим
И аз трябва да обсъдя нещо. Във вашето семейство момите ги продавате, нали?
Не, това е остарял обичай. ще подарим Паро.
Ще подарим Паро. Всичко ще е на мои разноски.
Паро е и моя дъщеря.
- Не, да подари дъщеря си...
е сбъдната мечта за всеки родител. А за разноските, ще ги поделим
Тогава е решено, Сумитра.
- Наистина ли?
Да, съвсем.
- Така че, Сумитра...
ще водиш церемонията тази вечер. Нали ще изтанцуваш нещо за гостите?
О, не, не, аз...
- Защо пък не? Не принадлежиш ли...
към семейство на танцьорки?
- Да, но това е било преди много време
Не, никакви извинения. Довечера ще пееш и танцуваш.
Не, мила, не мога...
- Да не се притесняваш? Представи си...
танцуваш на сватбата на Паро.
- Как бих могла да откажа.
Така да бъде. Рада и Кришна и небесна любов.
Какво е това??
Знак за годежа...
на моята дъщеря и твоя син. Паро и Девдас
Нещо не си разбрала, Сумитра! Поканих майка и дъщеря...
да забавляват гостите ми с песни и танци.
Наместо това си дошла и ми говориш врели-некипели.
Кумуд, беше права! Сумитра винаги е навреме.
Тя добре знае как да извлече изгода от всяко положение.
Докато бе дете дъщеря й крадеше гуава от градините ни.
Сега си е пожелала нашия син.
- Не, г-жо, няма такова нещо.
Девдас и Паро бяха близки приятели докато бяха деца.
Сега те са влюбени и не могат да живеят един без друг!
Голямо семейство имаш, може да ти е убегнало. Аз обаче знам колко се обичат.
Моля те, не отказвай, дори и после...
да не искаш да имаш нещо общо с мен.
Защо да черпя вода от отровени кладенци? Ти може би живееш според обичая,
но гените ти не са се променили, гените на танцьорките.
Да, ние господарите ядем риба...
но не допускаме да ни заседне кост в гърлото.
Първо ти си ни съседка. Освен това семейството ти е опозорено.
Дори и да забравим унижението ти твоето положение остава.
Няма да приема дъщеря на танцьорка за своя снаха.
"Майко, остави. Винаги можем да разубедим Дев.
Той ще изостави Парвати.
Честта на благородно семейство не бива да се затрашава от такива съюзи.
Не се меси докато възрастните говорят!
Достатъчно! Под достойнството ми е да ти отговарям.
Ти ми беше сестра. Оттук насетне си само Кошаля.
Кошаля, и ти пя в деня когато се роди дъщеря ми.
Помниш ли, бабо? Взе детето от ръцете ми и...
каза, че Паро е и нейна дъщеря! Тя се усмихна и аз се съгласих.
Не съм си представяла, че дори в огромния благороднически дом
господарката на къщата може да е толкова дребнава, че
да брои откраднатите гуава от някоя от градините й!
Кажи, колко гуава е откраднала дъщеря ми? Колко?
Да брои гуава!? Аз съм хранила сина ти
повече пъти, отколкото гуава е взела Паро от градините.
Крала била!
А унижението? Вярно е, продаваме дъщерите си.
Но и вие търгувате, Кошаля. Ние открито продаваме дъщерите си,
а вие поглъщате както зестрите, така и дъщерите...
Танцьорките могат да бъдат както благородни, така и подли. Ти не би могла да знаеш.
Защото си твърде сляпа, щом не виждаш любовта им!
Да, сляпа си!
Скоро ще стоиш онемяла и невярваща пред съсипания си от нещастие син.
Заклевам се, дъщеря ми ще се омъжи в семейство, по-богато от вашето
до седем дни. Ако не успея, на осмия ден елате и оплачете смъртта ми!
Дойдох с пожелания да ти се роди здрав и красив внук.
Сега ти желая единствено внучка.
Чух, че майка ти те е уредила
в богато семейство. Знаеш ли името на съпруга си?
Девдас.
- При всичко, което се случи...
Дев ще се ожени ли за теб?
- Ще го питам и ще ти кажа.
Останало ли е нещо за питане? Тя беше така оскърбена...
Дев не я е оскърбявал, нали?
- Ще пристанеш ли на Дев?
Няма ли да е неловко?
Защо да е неловко да искаш нещо, което си е твое?
Женена си и въпреки това не знаеш какво означава съпруг?
Всичко наред ли е?
Толкова късно през нощта? В тъмнината...?
не те ли беше страх?
- Не, вече от нищо не ме е страх.
Дори и от това да те одумват?
- Не и когато съм с теб...
Не ме интересува дори и да ми сложат лошо име.
Защо... тук... сега...?
- Защо реката тече към морето?
Защо слънчогледът винаги е обърнат към слънцето?
И защо Паро идва без да се тревожи за достойнството си...?
Защо, заплашвайки честта на семейството, излизам сама през нощта?
Защо търся подслон при теб? За всички въпроси има един и същи отговор.
Той отговаря на много въпроси.
Забрави въпросите, поне докато сме двамата заедно.
Те точно това не искат.
- А ти какво искаш?
Щастие, за теб.
Баща ми обаче няма да гледа на нещата като нас.
Ще го надвием.
Ами ако не успеем?
Където има любов, страх не вирее.
- Но където има дим, има и огън.
Не искам този огън да ни погълне.
- За мен спасение няма.
Със или без теб.
Нека те изпратя.
- Искаш да ме придружиш?
Не те ли е страх от хорските приказки?
Дори кучетата не ходят по къщите, от които са изритани.
Каквото не можеш да правиш през деня, по-добре опитай през нощта.
Защо вие двете, майка и дъщеря не отворите бордей?
Дори сводник не би дал на дъщеря си подобен съвет.
Видях, че си отишла при Девдас,
Разбирам чувствата ти. Само да ми беше казала, че ще ходиш...
Нямаше да те спра, дори да беше станала уличница за тази нощ.
Мамо, аз само отидох да го попитам!
- И какво получи в отговор?
Ти не отиде сама, ти отнесе със себе си честта на семейството ни.
Защо изостави честта си?
Остави, татко. Защо да правим от мухата слон?
Между другото какво да правя с шала на Паро?
Кажи му да го върне. Тази сватба няма да се състои.
Нищо такова няма да правя.
Май забравяш с кого говориш.
С един жесток господар, който иска да прати приятелска дъщеря в бордей.
- Дъщерите на благочестивите господа...
Не се промъкват в чуждите домове в 2 часа през нощта.
Тя беше принудена да го стори и ти си този, който я принуди.
Няма да споря с теб.
- Нито пък аз искам да разговарям с теб.
Решено е
Делото се прекратява.
- Възразявам!
Не осъзнаваш ли?
Нашето семейство е много по-високо в йерархията от тяхното.
Възразявам!
Не ядем ли една и съща храна?
- Ами положението ни?
Даже британските власти ни познават.
Възразявам!
Не стъпваме ли по една и съща трева?
- Птиците, които се реят в небето
не могат да имат общо с рибите в морето.
Все пак, хората на земята се стремят към Господ на небето.
Казах, че възразявам!
Стига, Дев!
Дев, всичко ще се уреди. Ще говоря с татко.
Само не ни напускай.
- Не, Движдас
Детинщини!
Заради такава дреболия...?
- Може да е дреболия за теб, за мен не е.
Не е за мен живот, в който да внимавам за всеки свой дъх.
Дев, ще поговорим с татко...
- Спри, Дев!
Спри!
- Стой, поне ме изслушай!
Спри го, Кумуд!
Никъде няма да ходиш. Майка ти ще говори с господаря.
Всичко ще е наред.
- Не, Дарамдас, няма.
Пусни вихъра да мине. Ако остана, много лоши неща ще станат.
Изслушай ме
Господарке...
Дев заминава, Паро.
За него е толкова изпитание, колкото и за теб. Ела, виж сама...
за кого го е грижа повече. Да не би да те взема със себе си?
Изоставя те. Ако не те вземе
ще изпълниш заръката на майка си.
Спри, Дев! Няма да те пусна да заминеш!
Спри.
- Махайте се от пътя ми.
Онази нощ всякакъв разум ме напусна.
Не знаех какво да правя.
Ти не би искала да оскърбя баща си, за да си щастлива.
Нали?
Защо реката тече към морето? Защо слънчогледът е винаги обърнат към слънцето?
Вместо да търсиш отговори, Защо просто не забравиш въпросите?
Това между нас не е нещо повече от детско приятелство. Любов няма.
Оттук насетне ти си съседското момиче.
А аз съм ти само приятел.
Паро, Обличай се и слизай. Побързай, сватовете са вече тук.
Ей, Дев...
Приятелю, още ли не си заспал? Не се ли чувстваш като у дома си?
Казвал съм ти и преди, този дом е колкото мой, толкова и твой.
Нищо подобно, Чуни Бабу. Просто не ми се спи.
Пийни...
Знаеш, че не пия.
- Какво има тогава?
Защо изглеждаш толкова умърлушен?
Да не страдаш за дома?
- Нищо подобно.
Все пак има нещо!
С родителите ли си се скарал?
- Не
Или пък страда нараненото ти сърце?
Това било! Наистина това било! "С" като "сърце" и като "страдам"
Да, приятелю, толкова са близо двете думи. Прекалено близо.
И в Индустан и в Англостан, навсякъде е едно и също.
"С" е както за "сърце", така и за "страдам". Никога досега ли не си страдал?
Аз реших, че съм страдал достъчно.
Затова смених начина си на живот.
Знаеш ли кое е семейството ми сега? Само аз и парите ми.
Осинових музиката.
Тумри ми е дъщеря, Дадра ми е син.
Остави тези мисли и нека заминем. Надалеч. Тук се чувствам като затворник.
Добре, но накъде, Чуни Бабу?
- Накъдето пожелаеш
Където ходиш всяка нощ
Там където подрънкват гривните?
Как сте, дами? Вижте кого съм ви довел.
Кой е той?
- Мой съученик от Лондон
Къде отиде, Дев Бабу? Ела да те представя.
Заповядай, друже, влез!
Чандрамуки
Огледалото ти не понесе вида на лицето ми. Съжалявам.
Ако мъката винаги предвещава щастие, тогава всяка загуба е бъдна придобивка.
Прекрасна Чандрамуки! Дори словата ти са така изкусителни!
Сложи на странника грим, за да изгониш лошите поличби, които носи.
Много ли ти е смешно?
- Разбира се
Опитваш се да махнеш лошите поличби
а жените на пазара се надпреварват да ги привлекат
само и само да отида при тях.
Ти покори сърцето ми
Този, когото мислех, че е от камък ми вдъхна нов живот и радост.
Видя ли, Дев Бабу?
Не те ли предупредих, че тя е извор на удивление?
И ти не оставаш по-назад, Чуни Бабу.
С Чандрамуки шега не бива...
сече й умът когато отговаря.
Удивително!!!
Къде хукна? Остани, Нощта тепърва започва.
Нправих огромна грешка! Не трябваше да пиша на Паро онова писмо.
Трябва да отида при Паро.
- Коя е Паро? Чакай, изчакай ме!
Лоши маниери... Да напуснеш представлението преди края му.
Да танцуваш пред публика от пияни мъже...
е безсрамие.
Ти си жена, Чандрамуки. Дай си сметка коя си.
Жена, майка, сестра, съпруга, приятелка.
Когато не е нито една от тези...
тя е уличница.
Не можеше ли да бъдеш друга, Чандрамуки?
Парите. За времето, прекарано с мен.
Вземи ги
Приятелю...
Видя ли? Някой, който исках да остане, си тръгна.
Замислена ми изглеждаш?
- Толкова мъка има в тези очи
Да не би това да те тревожи?
И куртизанките имат сърца. И те имат право да обичат.
Естествено! Естествено!
Ще ми направиш ли една услуга?
- Само кажи
Ще го доведеш ли пак? Само още веднъж!
Да ти обещая не мога. Но ще опитам. Заради теб!
Погледни я само! Паро е неотразима като Луната на небето!
Ако Девдас беше тук, сега щеше да види какво е изтървал.
Моята Паро е късметлийка.
Сватбената й процесия се е проточила чак до Маникпур...
като река от светлина.
- Защо си я видяла?
Майката на булката не бива да вижда сватбената й процесия.
Най-малко майката може да урочаса булката.
А пък след тази вечер никой вече няма да я нарича Паро.
Само Парвати.
Лельо!
Паро тук ли е?
Процесията ще е тук всеки момент.
Можеш да я видиш. Да вървим, Манорама.
Върнах се, Паро.
Защо?
- Върнах се при теб. Завинаги.
Когато сватбарите ми са пред прага?
Има още време. Ще убедя родителите си. Ще говоря...
Ще говориш?! С родителите си? Ако честта е от значение за семейството ти...
да не мислиш, че за моето не е? Баща ти може да е господар...
Ами моят баща? Може да продаваме булките си...
но никога никого не сме излъгали.
- И аз не съм те лъгал, Паро.
Тогава защо ме изостави? Ами писмото?
Паро, знаеш, че твоят Дев понякога прави неразумни неща.
Бях наивен
Наивност! Колко наивен можеш да бъдеш? Случайно ми подаряваш гривна?
Случайно ми пишеш в писмо, че не ме обичаш! Наивност!
Случайно "Паро, завинаги..."?
- Паро! Процесията пристигна!
Време е да тръгвам
Не приемам този брак!
- Какво от това? Аз приемам.
Тогава ще кажа на всички...
- Че съм идвала при теб в 2 през нощта?
Да не искаш да ме наклеветиш?
- Аз... да те клеветя?
Как можа да си го помислиш? Ако го кажеш още веднъж...
Какво? Ще ме удариш? Още когато бяхме деца...
ме държеше в подчинение. А когато се възпротивях...
ти веднага се укротяваше, за да не се оплача.
- Достатъчно! Престани, Паро!
Няма полза от такава злоба.
- Защо пък не?
Какво представляваш, Дев, освен, че си богат и красив?
Притежавам добродетели и красота. А след тази вечер и богатство.
Оттук насетне ще съм нещо повече от равна на теб
Ако ти си само богаташ, аз ще бъда и аристократка.
Каквa злоба!?
Дори и Луната не е такава.
- Но Луната е наранена.
Какво направи!?
Нараних те, като Луната. Със знака на моята любов.
Радостна нощ...
сватбарите пристигат бавно...
Море от скръб...
се надига в очите й.
Флейтите не свирят...
Очите й разказват:
"Винаги само теб съм обичала..."
и обичала и обичала...
и обичала вовеки.
Винаги само за теб съм мечтала и не съм мечтала за никой друг.
Сърцето ми те обожава...
обожава, обожава...
и обожава само теб.
Никога...
никога, никога, никога...
и никой друг.
Скръбта потиска радостта...
***
докато тя отива при любимия си...
само за да му каже...
"Раната, която ти ми остави...
само ме прави по-красива..
Ще запазя тази рана като знак...
който ще краси челото ми.
Любов моя...
о, любов моя...
без теб...
животът ми не е истински...
той е празен ...
пуст...
животът ми е пуст без теб...
Спомените й тежат...
Със сърце свито тя върви...
сърцето й ридае...
очите й ридаят...
Сърцето й...
се мъчи
Детски спомени...
за игри...
в дъжда...
за усмивки...
за смях...
Гасне кандилото
когато ти не си с мен.
Любов моя...
без теб...
животът ми няма смисъл...
няма смисъл.
Винаги съм те обичал...
обичал и обичал...
винаги, винаги.
Обичам те, обичам те, обичам те"
Дев! Отвори! Какво правиш?
Отвори! Каква е тази лудост?
- За Бога! Отвори
Казах ви! Не биваш да разделяте Дев и Паро! Ама кой да ме чуе?
Какво става тук?
- Погледни! Кажете му!
Нараян, кажи му.
- Няма смисъл. Оставете го.
Огънят сам ще си изгасне
- Но виж...
Времето може да се подиграе с всекиго.
Сега дъщеря ми е богата! А погледнете...
сина си. Той всъщност запали гордостта ви.
Тази пиеса има две действия!
Първо действие: аз и дъщеря ми танцуваме.
Второ действие: ти и синът ти ще танцувате!
Защо булката е така унила?
- Защото снощи...
булката и младоженецът не спаха заедно.
- Поверието казва, че за първа нощ
това не е на добре. Но това е било за снощи.
От тази вечер съпрузите ще спят заедно.
Да не тормозите булката?
Седни, седни Парвати!
Знай, всичко сме имали в този дом, освен Луната. Ето че сега си тук.
Вече си господарка на имението.
А също така и майка на тези деца.
Буван има три деца от първата си съпруга.
Синът ти Махендра.
- Почитания, майко!
И най-малката, Калика!
- Почитания, майко!
И Яшомати, най-голямата.
Сърдита е. Трябва да я спечелиш.
А всички вие...
трябва да украсите изящно булката...
за първата й брачна нощ.
Запозна ли се с имението?
Да.
- Парвати, имаш думата ми...
че в това имение ще имаш всичко, което пожелаеш.
Освен едно.
Трудно тече времето тук.
- О, не, времето лети.
Не разбирам...?
- Отскоро съм булка
А изведнъж станах и майка.
В късо време се превърнах от булка в майка.
Трябва да ти споделя нещо. Ожених се, защото майка ми настоя.
Децата ми се нуждаят от майка, а имението - от господарка.
А ти...?
Субадра... бе първата ми съпруга.
Сега ти си господарка на имението, майка на децата ми...
и моя булка, без съмнение. Но Субадра никога няма да забравя.
Тази ужасна първа нощ може да приключи. Ние ще останем дистанцирани. Завинаги.
Наречи го грях, или както искаш...
но ми прости.
Добро утро, приятелю, добро утро! Ти си щастливец!
Аз моля виното на помощ, за да се напия,
а ти дори не близваш и въпреки това изглеждаш като пиян?
Какво си скрил от мен? Мислеше, че няма да разбера? "Паро" и "половинка"
И двете започват с "П"! Бълнуването ти разкри всичките ти тайни.
Кой ме доведе тук?
Моят любовник е толкова жесток.
Колко унизително. Да бъда прибран от улицата от проститутка.
Колко е неблагодарен, Чуни Бабу! При всичките ми грижи за него!
Истината казва! Помогна ти с най-чисти помисли. Ти беше зле.
Прибра те от улицата. Беше в безсъзнание два дни.
не мигна, грижеше се за теб докато ти крещеше за Паро.
Обиди вместо благодарност?
Остави го. Господарски навици. Не обръщай внимание на малките им простъпки.
Когато си тръгнa, помислих, че е завинаги. За късмет...
те намерих отново. Лекарството ти... Изпий го. Сега.
Не ми трябват илачите ти. По-добре да бях останал да лежа на улицата!
Ако припаднеш пак, ще те оставя там, където те открих.
Нали, Чуни Бабу?
Какво е това?
- Чуни Бабу каза...
че си била край мен две нощи.
Ето сумата. За двете нощи, които си пропиляла покрай мен.
Сега разбирам защо Паро те е изоставила!