Oscar (1967) Свали субтитрите
(Филмът е направен през 1967-ма.)
(Една година преди това във Франция е извършена парична реформа.)
(Във филма през цялото време се говори за големи суми пари.)
(Например, ту за сумата от 4 000 000, ту за 400 000, което е едно и също.)
(За удобство, навсякъде в субтитрите е назована стойността след реформата.)
(Този филм е само за фенове на Луи дьо Фюнес. Другите не биха се изкефили.)
Какво има?
- Искам да видя г-н Барние.
- Имате ли среща?
- Не, но е много важно.
- В 8 часа господинът още спи.
- Имам да му казвам нещо много спешно.
- Добре де... слизам, въпреки че имам толкова много работа...
Да, идвам!
Ето!
Господинът си легна много късно и ми поръча да не го будя преди 11 часа.
- Имам важна новина.
- Ама...
- Събудете го на моя отговорност.
Кажете му че Кристиан Мартен го чака.
- Какво има?
- Г-н Кристиан Мартен, господине.
- Кой?
- Г-н Кристиан Мартен.
- Какво иска?
- Имал нещо много важно да ви каже.
....................................................................
- Добре, ще му кажа.
....................................................................
Г-н Барние закусва ли сутрин?
- Да, господине.
- Добавете още една чаша.
- Не, не, не...
- Да, господине.
- Кажете ми...
- Не...
Да, господине.
Как ще ме предупредите?
- Имате ли звънец?
- Не,... нямаме звънец.
Ще ви донеса звънче.
- Кажете ми...
Ето го и г-н Барние.
Катастрофа ли е станала?
- Не, господине.
- Тогава защо ме безкоите в дома ми в 8 часа сутринта?
- По уважителни причини.
- Не можеше ли да почака до следобяд?
- Не.
- Елате.
Хайде, слушам ви...
- Г-н Берние, знам че сте добър човек.
Вие сте като баща за служителите си...
- Достатъчно! По-бързо и делово... Какво не е наред?
- Всичко си е наред.
- Тогава защо сте тук?
- За да ви помоля да ми повишите заплатата.
- Вие бъзикате ли ме?
- Не бих си позволил.
- Имате наглостта да ме събудите в 8 часа сутринта, за да искате увеличение?
- Ама...
- Не искам да знам!
- Животът ми зависи от това.
- Ами ако всички правеха като вас?
Трябваше да ви изхвърля!
- Мога ли да ви изложа обсоятелствата?
- Ще ми обясните в офиса ми!
- Значи ли това, че отговорът ви е отрицателен?
- Чуйте ме, малкият, има нещо дето не е наред с вас тази сутрин.
Съветвам ви да изчезвате и да си подготвите извинение за следобяд.
- Закуската.
- Е, какво толкова?
Защо има 2 чаши?
- Господинът ми каза, че ще закусва с вас.
- Кой господин?
- Този.
- Мислех, че срещата ни ще продължи...
- Вие луд ли сте?
- Влюбен съм.
- Е аз какво да направя?
- Тази сутрин ще й направя предложение.
- Вашата любовна история не ме интересува.
- Любовта и парите често са свързани.
- Ah, la, la !
- Ще ми направите ли удоволствието да върнете...
- И какво?
- Не мога да й поискам ръката ако не мога да й осигуря начина на живот, на който са свикнали родителите й.
- Да приключваме. Колко получавате сега?
- 3 000 франка на месец плюс социалните придобивки.
- А колко искате да получавате?
6 000 франка месечно.
- Вдигнете си ръката.
- Мога да ви оставя няколко минути да си помислите.
- Помислих си.
- Опитайте се да ме разберете.
- Приемам, че молбата ми е изненадваща...
Г-н Барние, постъпих във фирмата ви преди 2 години със заплата от 500 франка.
- Невероятно!
- Ако обичате, захарта.
Благодаря.
Две!
Благодаря.
Губите си времето, а също и моето.
- Благодаря, господине.
Вашият бизнес за напред ще е един от най-стабилните в Европа.
- Благодарение на вас?
- От части...
- Смятате се за незаменим?
- Никой не е незаменим.
По-скоро става дума за любов.
- Към мен?
- О, господине!
Става дума за предложението ми за женитба.
- Е, и...?
- Обръщам се към вас...
...не като към шеф, а като към човек с добро сърце.
- Да не преувеличаваме...
- Съвсем не. Познавам ви.
- Доброто ми сърце няма да ви даде 6 000 франка месечно!
- Животът е труден за младите двойки...
...даже г-н Мюлер вчера ми го каза.
- Г-н Мюлер?
Познавате ли го?
- Той се интересува от конкуренцията, която му правим.
- А, това било!
- Той ме попита колко печеля...Той е...
- Познавам методите му. Кажете му, че не ме е страх от него.
- Барние трепери пред Мюлер...
- По-скоро е обратното!
Ще го смачкам като хлебарка. И то по-скоро, отколкото си мисли!
- Какво ли ще направи като разбере за повишението ми.
- Още от сега се радвам.
- Ще му се обадя.
- Защо?
- Ще му кажа за повишението.
- Чакайте!
Нека да размислим.
Да не се палим толкова.
Каква е годеницата ви?
- Господине, това е любов.
- Родителите й?
- Очарователни!
- Материално?
- Много добре.
Заради това 3 000 франка са надостатъчни...
- Да.
Добре, да кажем...
5 500 и нито дума повече.
- Благодаря ви, г-не, това е повече отколко очаквах.
- Така ли...?!
- Значи оставам при вас.
- Много мило.
- Значи 5 500 франка месечно.
- Точно така.
- Сега-за женитбата ми...
- Това не ме касае, изчезвайте!
- Благодаря.
- Успех!
- Благодаря.
- Г-н Барние, искам ръката на дъщеря ви.
- А?
- Да, Господине, за нея става дума.
- Не!?
- Да!
Този букет е за г-жа Барние.
- Махнете това оттук!
Елате!
Хайде!
Сядайте!
Бернадет, излезте.
- Добре, Господине.
Как стана така, че...
Махайте се!
Откъде познавате дъщеря ми?
- Случайно се запознахме преди година и половина.
Тя не ми каза, че е ваша дъщеря, а аз не й казах, че съм ваш служител.
- Какво?
- Не посмях да й кажа, че съм...
...дребен служител във фирмата на баща й.
- Ха така!
- Ами, да...!
- Вие сте мил, но за дъщеря ми предвиждам по-блестяща сватба.
- Тогава назначете ме за търговски директор на предприятията "Барние".
- Нито ще бъдете директор, нито ще получите 5 550 франка на месец...
...които ще ви осигурят добрия начин на живот.
Тя нямаше ли зестра от 400 000?
- Кой ви го каза?
- Тя.
- Първо - това не е вярно. Второ - намирам манталитета ви за странен.
Искате да се ожените за дъщеря ми само заради състоянието й!
- Освен това, аз я обичам.
Това, че тя има голяма зестра, не може да бъде причина да скъсам с нея.
- Имате странни виждания, които не ми харесват особено.
- За да ви докажа че не става дума за интерес, ще оставя всичките си пари на нея.
- Майтап!
- 647 230 франка.
- Какво?
- Казах : 647 230 франка.
- Вие?
- Аз!
- Наследство ли сте получили?
- Не.
- Тогава откъде са парите?
- Откраднах ги от вас.
- Какво?
- Казах, че ги откраднах от вас.
- От мен? - От вас!
- Това е невъзможно.
- Напротив.
- Не е възможно!
- Нека ви обясня.
- Вие се шегувате!
- Не бих дръзнал да го направя с вас.
- Господине?
- Донесете 2 аспирина за г-н Барние.
- Зле ли му е?
- Бързо!
- Не е за вярване!
- Знаех, че ще сте изненадан.
- Вие сте за затвора!
- Защо?
- Ще се обадя в полицията.
- От какъв зор?
- За да ви заключат!
Това, което ми казвате, всъщност е вярно...
- Вземете аспирина, г-н Барние.
- Разкарайте се!
- Настоявам.
- Махнете ми се от главата!
- Бъдете готов да го донесете пак.
Имам още няколко новини за г-н Барние.
- 647 230 франка!
- Какво ще правите?
- Ще се обадя в полицията.
- Помислете преди това. Аз няма да избягам.
Можем да се договорим.
- Да се договарям с един крадец?!
- Предприятието е декларирало печалба от 312 280 франка.
- Укрил съм 470 000 франка...
...ченгетата няма да са доволни.
Как ще им обясните липсата, след като от касата не липсва нищо.
- Какво?
- Това е проблемът.
Финансовото ви състояние е добро.
Ще ви проверят отчетността.
Полицията ще ви зададе неприятни въпроси. Какво ще им отговорите?
- Как успяхте да ми окраднете 647 230 франка без да бъркате в касата?
- От дръжките за врати.
- Какво искате?
- Звънчето.
- Оставете го там!
До къде бях стигнал? Казахте...
Какво казахте?
- Не помня.
- Покъртително!
- А, да! Ставаше дума за дръжките за врати.
- Точно така!
- Знаете ли колко дръжки за врати са необходими за един голям град?
- Не.
- 647 230.
- Е, и?
- Направих анализ на производството на дръжки и постигнах икономия от един франк за дръжка.
- И после?
- Стана печатна грешка и икономията от 1 стана 2 франка.
- Исках да ви го кажа, но вие бяхте на лов.
А аз имах среща в 6:30.
- С кого?
- С вашата дъщеря.
- И какво?
- Светна ми, че тази грешка
ще ни спаси, ако успея да я скрия.
- Като увеличите броя на продажбите на черно.
- Шт!
Телефонът.
Това е обяснението за 647 230-те франка, за които става дума.
- Които сте си сложили в джоба.
- Джобът ми не е толкова голям.
- Колко безразсъдно!
- Бях подтикнат от любов към дъщеря ви. Ще й ги дам ако тя се ожени за мен.
Цялата сума.
Със зестрата от 400 000 стават 1 милион. Не е зле за млада двойка.
Родителите обикновено се притесняват за бъдещето на децата си. Вие няма да имате проблем в това отношение.
- Звучи доста логично, но въпреки всичко..!
- Дъщеря ми в течение ли е на всичко това?
- Не.
- В деликатно положение съм. Тя ме мисли за директор.
Знаете ли, че съм срамежлив?
- Не, не знаех...
Тя...
Тя обича ли ви?
- Мисля, че да.
Бих казал, че съм сигурен.
Тя ми го потвърди.
- Как го е потвърдила?
- Защо звъните пак?
- Трябва ви аспирин.
- Вманиачавате се с този аспирин.
- Изпитвам ужас от потайности.
- Доказахте ми го.
- Можем ли да говорим като мъже?
- Да.
- Аз съм любовник на дъщеря ви.
- Какво?
- Повикахте ме Господине?
- Напуснете!
- Добре.
- Не вие.
- Той!
- Аз.
- Всъщност не!
Вие останете! А вие напуснете!
- Извинете, не разбрах много добре.
Кой да излезе и кой да остане?
- Помислете върху това в кухнята!
- Да, господине.
- И после?
- Какво после.
- Дъщеря ми си има любовник! Това вече е...!
От кога?
- От година и половина.
- Не сте си губили времето!
- Какво имате в предвид?
- Щом като я познавате от година и половина, значи не сте си губили времето.
- Всъщност я познавам от година, 6 месеца и 4 дни.
А съм неин любовник от година, 5 месеца и 22 дни.
Стана през една дъждовна неделя.
- Това обяснява всичко.
Вие никак не сте си губили времето.
Решили сте да се ожените веднага?
- Не. Веднага решихме да се оженим.
Малък нюанс...
....................................................................
Оставете ме на мира!
Защо не ми е казала?
- Тя се страхува от вас.
- От мен?
Първата новина!
Тя трябва веднага да ми обясни!
- Недейте! Обещах й че нищо няма да ви казвам.
- Ситуацията трябва да се изясни!
- Доверете й се.
Тя ще ви признае всичко.
Направете го веднага.
Ще се върна след 15 минути, за да целуна г-жа Барние.
- Защо ще целувате жена ми?
- Искам да целуна тъща ми.
- Това ще го разберем по-късно. Сега трябва да говоря с дъщеря ми.
- Благодаря, г-не.
Господин Барние, позволете ми да ви наричам Бертран.
- Не! Това - не!
- Още една катастрофа ли?
- Този път е за мен. От всичкото това получих мигрена.
- Добре, за сега ви напускам. До виждане, Бертран.
- Той Бертран ли ви нарече?
- Бъдете внимателен с нея.
До след малко, Бертран.
Колет!
- Да, татко.
Какво не е наред, гълъбче?
- Колет, не ме наричай с животински имена!
- "Гълъбче" звучи много мило.
- Аз съм ти баща!
- Много си старомоден.
- А ти си прекалено модерна!
Току-що научих някои неща.
- Нещо си научил?
- Знам всичко за теб!
- Кое всичко?
- Не се прави на невинна!
Много по-добре ще е сама да ми обясниш!
- Какво да обясня?
- За приятеля ти!
За приятелката ти.
За приятеля ти.
Преди малко ми поиска ръката ти.
- Поискал е ръката ми?
- Преди малко.
Не започвай пак!
- Това вярно ли е?
Мислех, че ме е зарязал.
- Само това оставаше!
- Мама тъкмо смяташе да говори с теб.
- Тя в течение ли е?
- Да.
- Значи пак съм последният, който научава какво става в тая къща!
- Значи си съгласен?
- За какво?
- Да му стана жена.
- Не сме стигнали дотам.
Още не сте женени.
Ако продължаваш с този шум ще те пратя в манастир!
До пълнолетието ти!
Къде? В Оверн!
Госпожице!
Баща ми не дава да се оженя.
Писна ми.
Искам да съм свободна. Тук си пропилявам младостта.
- Накарайте го да повярва че сте бременна, за да получите съгласието му.
- Ще получи удар.
- Да, но като се оправи ще трябва да се примири.
- Не бих посмяла.
Какво има пак?
- Искам да си поговорим.
- По-късно!
Слушам те.
- Имам новина от която ще паднеш.
- Паднал съм от сутринта.
- Татко,...
...ще го наречем Блез.
- Кого?
- Детето.
- Кое дете?
- Нашето. - Вашето?
- Ами да, нашето.
Не разбираш ли?
- Не.
Но това е невъзможно!
Не! Това е невъзможно!
Не разбрах добре.
Много ми стана за тази сутрин!
Кажи, че не е вярно!
Няма да го наречете Блез!
- Повикахте ме Господине?
- Донесете ми 3 аспирина.
- Донесъл съм ги вече.
- Благодаря.
Блез!
- Даваш ли да се оженим?
- Принуден съм.
- Благодаря, татенце.
Отивам да съобщя на мама.
- Звъни се.
Звъни се!
- Ей сега отивам.
- О, извинете.
Ако обичате Господин Барние.
Господине, една дама иска да ви види.
- Нямам време.
- Ще й кажа.
- Тя не е там.
- Тя е тук.
- Беше там. - Сега е тук.
Госпожице?
- Вие ли сте г-н Барние?
- За сега - да.
- Отчаяна съм.
- Аз - също, ако това ви успокоява.
- Влюбена съм в Кристиан Мартен.
- Това е неприятно.
- Защо?
- Той току-що поиска ръката на дъщеря ми.
- Това е ужасно!
- Разбирам ви, но вие сте млада и...
- Господине, аз го излъгах, че съм ваша дъщеря.
- Е, какво толкова.
- Той смята, че вие сте ми баща.
- Сигурно, щом така сте му казали.
- Не разбирате ли?
- Не.
Напротив, разбрах.
- Той е имал мен в прeдвид, като е искал ръката на дъщеря ви.
- Каква сутрин!
А дъщеря ми очаква дете.
Позволете ми да кажа истината на Кристиан.
- Добре!
Стойте тук.
Защо избрахте мен за баща?
- Аз съм бедно момиче, а Кристиан е богат.
- Това го знам.
- Казвам се Буйот.
- Добре.
- Случайно видях една публикация за "Барние" и му казах, че съм Жаклин Барние, дъщерята на предприемача.
- Той какво ви отговори?
- ''СТРАННО.''
- Потресаващо!
- Исках сама да му призная.
- Ако той научи, че не сте ми дъщеря, ще загубя 600-те хиляди.
- Какво искате да кажете?
- Искам да не му казвате нищо и да останете тук, докато аз уредя нещо с него.
- Добре.
- Дори ще ви помоля да се скриете там. И да не мърдате докато не дойда.
- Няма да му кажете, нали?
- Няма.
- Благодаря.
- До след малко.
А сега искам да разбера кой е направил дете на дъщеря ми.
Жермен!
Жермен!
- Кой ме вика?
- Аз, мъжа ти Бертран.
- А, добре.
- Трябва да говоря с теб.
- Да?
- Дъщеря ти си има любовник.
- Аз - също.
- Какво?
- Аз също трябва да говоря с теб.
- Слушам те.
- Дъщеря ти си има любовник.
- Нали току-що ти го казах.
- Знаех го от по-рано.
- Знаеш ли че е бременна?
- Разбира се.
- Чиста работа!
- Тя също е жена!
- Браво, много си толерантна!
Ей!
Не се крий! Видях те.
Излизай! Ела тук!
Кой е?
Кой е?
- Знаеш, нали е поискал ръката ми.
- Искам да го чуя от теб.
- Просто - ей така. Кой е?
- Оскар.
- Оскар?
Кой е този Оскар?
- Напъни се, Бертран, това е твоят шофьор.
- Очакваш дете от шофьора ми?!
- По-добре така, отколкото много любовници.
- С какво съм заслужил всичко това?
- Не разбирам какво толкова лошо има в това да оженим дъщеря ни за едно честно момче.
Покани го веднага за обяд!
- Ама аз го уволних преди 15 дни.
Малкото ми момиче...
...татко всичко ще уреди.
- Дъщеря ми, обезчестена от шофьора ми.
- Най-малкото този шофьор е по-пленителен от барон дьо ла Бютиниер, за който ти настояваше.
"Пъпчивеца".
Скъпа, иди да плачеш в стаята си.
И затвори прозореца заради съседите.
- Госпожо Барние, позволете ми да ви наричам "Мамо".
- Защо ме нарича "Мамо"?
- Какво казахте?
- Защо ме нарича "Мамо"?
- Защо я наричате "Мамо"?
- Госпожата не е ли в течение?
- В течение на кое?
- А?
- За предложението ми за женитба.
- За какво става дума?
- Казвайте, за какво става дума!?
- Г-н Барние ми обеща ръката на дъщеря си.
- Колет?
- Не.
- Другата. - Коя друга?
- Малката! - Малката ли?
- Малката. - Полудя ли?
- Отивай си в стаята. Аз трябва да говоря с този младеж.
- Оставям ви. Вие двамата тази сутрин сте станали не както трябва.
- Не знаех, че имате 2 момичета.
- И аз.
- Какво?
- Жена ми нещо се е смахнала.
Да се върнем на сериозните неща.
В кабинета ми.
Да не говорим повече за произхода на богатството ви.
Но за в случай, че промените намеренията си, бих желал да имам гаранции, че ще дадете парите на дъщеря ми.
- Нямате ми доверие?
- Напротив!
Ако ми напишете чек, бих могъл много по-лесно да убедя жена ми, която не е благосклонна към тази сватба.
- Г-н Барние, нали не смятате, че парите с в банка?
- А къде са?
- Вложени в бижута. - А бижутата къде са?
- В куфар на сигурно място.
- В куфар!
- Хрумна ми нещо.
- Така ли?
- Да! Седнете.
- Ще направим изненада за Колет.
Всъщност за Жаклин, за малката.
Ще й дадете бижутата като годежен подарък.
По този начин майка й няма да има нищо напротив.
- Така ли смятате?
- Разбира се.
- Изхвърчам.
- Кажете ми, Кристиан...
Знаете ли нещо за Оскар?
- Вашит шофьор?
- Бифшият ми шофьор.
- Не знаете ли? - Какво да знам?
- Голяма любовна мъка.
- Така ли?
- Много чаровно момиче с див баща.
- Така ли?
- Бедното момче.
- Да не се е самоубил?
- Нещо подобно. Замина на някаква полярна експедиция.
- Това е ужасно.
- Заминал е за 6 години.
До след малко, г-н Барние.
- Господине, искам да говоря с вас.
- Моментът не е подходящ.
- Много е спешно.
- Елате.
Хайде, слушам ви.
- Съвсем скоро ще ми се наложи да напусна.
- Само това ми липсваше.
Защо?
- Ще се омъжвам.
- Имате късмет.
За кого?
- Вие го познавате?
Често е идвал тук.
- За кого става дума?
- Оноре дьо ла Бютиниер.
- Това е невъзможно!
Хa ! Хa !"Пъпчивеца".
- Трябва да знаете, че той вече няма пъпки.
- Как си го обяснявате?
- Щом Господинът не разбира...
- Не, не разбирам.
Бернадет!
Напуснете къщата ми!
Не обичам такъв род подмятания!
Вън!
- Добре, господине.
- Жермен!
- Какво има?
- Чу ли новината?
- Не.
- Оноре дьо ла Бютониер няма повече пъпки.
- И какво?
- Знаеш ли защо?
- Не.
- Попитай прислужницата.
- Бертран, състоянието ти нормално ли е?
- Изгоних я.
- Много умно!
- Благодаря.
Има нещо по-сериозно.
- Какво?
- Оскар е заминал.
- Къде?
- На някаква експедиция в Арктика или Антарктика и то за 6 години.
- Това е благодарение на твоята екстравагантност!
- Значи пак аз съм виновен!
- Да! Намери й друг мъж.
- В състоянието й няма да е лесно.
- Ти самият ми каза, че някакъв младеж е искал ръката й.
- Да. - Кой?
- Мартен.
- Твоят служител?
- Значи всичко е наред.
- Не е. Той е сгоден.
- И защо е поискал ръката й?
- Не знаеше, че е тя.
- Обясни ми по-ясно и по-понятно.
- Някои неща не могат да се обяснят.
- А как се казва този, дето беше преди малко тук?
- Мартен. - И той ли?
- Той е един и същ.
- За това ли ме нарече "МАМО"? Сега разбирам всичко.
- Имаш късмет.
Не сте тук, за да се занимавате с куфарите!
Радвам се да ви видя.
- Да.
- Тук ли са бижутата?
- Да.
Не!
- Хайде в кабинета ми!
Да го затворим, по-предпазливо е.
- Скъпи Кристиан, ще го наречем Блез.
- Кого?
- Детето ни.
- Кое дете?
- Вашето дете! Не разбирате ли?
- Не!
- Да!
- Защо Жаклин не ми е казала?
- Съвсем ново е.
- Г-н Барние, разрешете ми да ви целуна.
- Нещо малко, обаче ме притеснява.
- Какво?
- Не знам как да ви обясня.
- Опитайте.
- Добре, значи...
...необходима е известна отсрочка преди да се ожените.
- Да.
- Просто може да се случи да излезете и да се утрепете.
- Вие също.
- Бих се учудил...
Загубих една братовчедка. Беше цялата...
Какво ще стане с дъщеря ми, ако нещо ви се случи?
Какво ще стане с внучето ми?
Бебето не би могло да се казва Мартен.
Питам се, какво бихме могли да направим.
- Ще отида при нотариус.
- Ще безпокоите нотариус за такава дреболия?!
Ще бъде съвсем достатъчно, ако ми се подпишете на един лист.
Ако някога нещо ви се случи.
- Разбрано, ще ви го изпратя.
- Да го направим веднага и да забравим за случая.
Ето, вземете си нещо за писане.
Защо е тази физиономия?
- Защото си мисля, че ми нямате доверие.
- Кой? Аз ли?
- Да, тези бумаги, бижутата...
Ще ми ги върнете ли след сватбата?
- Ако това ви смущава и аз съм готов да ви подпиша някой документ.
Хайде елате, седнете.
Да го сложим там!
- Не! Там.
Тук е по-добре.
- Ето...
Пишете!
Хайде.
- Ще пишем заедно.
И така...
- Пишете!
- ''Подписаният Кристиан...
- ... Барние...
- ... признава, че е баща на...
- ... 640 000...
-... което очаква госпожица Барние.''
- Подпишете се.
- И вие също.
- Хайде, подписвайте се!
- Готово.
- Готово.
- Отлично.
- Дайте ми вашето.
- Кое?
- Дайте ми вашето!
- Да преминем към по-забавните неща.
- Добре.
- Да изненадаме дъщеря ми!
Кристиан!
Изчакайте ме тук да поговоря с дъщеря ми.
- Не сте ли говорили още?
- Още не.
Ще видите как ще се зарадва.
Ще се позабвляваме.
Госпожице.
Кристиан пристигна току-що.
Кажете му истината.
Щом нещата се поизяснят, благодарете му от мое име, че ми е донесъл куфара.
- Какъв куфар? - Той ще разбере.
Сега ще го извикам.
Кристиан!
Може би няма да ме обичаш вече.
- Това не може да стане.
- Трябва да ти призная нещо.
- Аз също.
- Първо аз!
- Не, аз!
- Моето е по-изненадващо.
- Съмнявам се.
- Значи...
...от две години работя при баща ти.
- Аз не съм негова дъщеря.
- Кристиан, не ме ли разбра?
Той не ми е баща.
- Той знае ли че не ти е баща?
- Очевидно.
- Чудесно. И какво каза той?
- Благодари ти, че си му върнал куфара.
- Чакай, какво точно ти каза?
- Когато ти ми каза, че си заможен...
- Да.
- ...не посмях да ти кажа, че съм машинописка...
Ти не си негова дъщеря?
- Нали това ти обяснявам...
- Взел е куфара?
- Да.
- Това е ужасно. Той ме изигра.
- Това ли е любовта ти!?
- Жаклин!
Жаклин!
Жаклин!
Жаклин!
Не ги търсете, тук са.
Доволен ли сте от себе си?
- Да, благодаря ви.
- Знаели сте, че Жаклин не е ваша дъщеря!?
- Тъп въпрос.
- Много сте добър.
- Не колкото вас. - Да, но все пак...
- Само още нещо.
Обещахте да дадете бижутата на дъщеря ми.
Обещахте ми и още нещо.
- Какво?
- Да се ожените за дъщеря ми.
- За истинската?
- Да
- Защо?
- Вие ми поискахте ръката й..
- Не знаех, че е тя! - Толкова по-зле!
- Това е лотария - момичето и куфара.
- Има и окуражаващ бонус за вас.
- Благодаря. Задръжте всичко.
- Забравяте за хартийката, която ми подписахте, синко.
Вие сте бащата на детето.
- Тя очаква дете?
- Случват се и такива неща.
- Защо не се ожени за истинския баща?
- Той изчезна.
- Искате да го заместя?
- Да.
- Ама вие сте бил и развратник.
- Да. И поради това бихме могли да се разберем.
Елате да ви запозная.
Колет! Жермен!
- Викаш ли ме, татко?
- Виж.
Чаровна е!
Колет, представям ти Кристиан Мартен, бъдещия ти съпруг.
Колко се радват само!
- Обясни ли всичко на г-н Мартен?
- Той се оказа много схватлив.
- Оскар, обаче е по-хубав.
- Жермен, всеки път като си отвориш устата говориш глупости.
- Оскар ли е отговорен за това?
- Истинският виновник е мъжът ми.
- Жермен!
Да оставим децата да се опознаят насаме.
Разходете се в парка.
До след малко, Кристиан.
- Бертран.
- Още само една думичка и те оставям ти да се оправяш със ситуацията.
- Ама, Бертран.
Очаквате дете от Оскар.
Искате аз да съм бащата?
Принуден съм да приема, но ви предупреждавам, че няма да се виждаме често.
- Гот!
Женя се, за да съм свободна.
- Независимо за кого?
- По-добре да е хубав.
- Значи аз не ставам.
- Защо? Не сте толкова лош.
- Значи нямам избор.
Госпожице, ще се срещнем в кметството.
Странно. Тъкмо щях да звъня и вратата се отвори.
- Господине.
- Филип Дюбуа.
- Моля?
- Масажистът на г-н Барние.
- Кристиан Мартен.
- Вие не бяхте ли шампион по нещо?
- 3 пъти "АПОЛОН", най-красивият атлет на Франция.
- И всички жени си падаха по вас?
Не сте женен, нали?
- Не.
- Приятно ми е да се запознаем!
- Какво ви е?
- Имам нещо, което сигурно ще ви заинтересува.
Какво ще кажете?
- Това е татковият масажист.
- Елате.
Ако бях жена и трябваше да избирам между мен и него, щях да избера него.
- Готин е.
- Интелигентно лице.
- Да.
- Защо не се омъжите за него?
- Никой не ме е питал.
- Елате.
- А, госпожице Колет.
- Все едно ни няма...
- Ама вие сте тук.
- Няма ни.
- Добре.
- Напротив! Там са.
- Възползвайте се. Съгласна ли сте?
- ДА!
- Ще предупредя баща ви. Шарл!
- Господине?
- Къде е г-н Барние?
- Разбрахте ли се?
- Проникнах в сърцето на дъщеря ви.
- Браво!
- Може ли да я наричам Колет?
- Разбира се, синко.
- Тя е влюбена.
- Отлично!
- Във вашия масажист.
- Какво?
- Филип Дюбуа.
- Този кретен?
- Колет трябва да се ожени.
Тя предпочита г-н Кретен...ъ...
...г-н Дюбуа!
- Куфара!
Куфара!
Колет!
Вярно ли е това за масажиста?
- Той е там!
- Много важно! Тоя нищо не разбира!
Вярно ли е?
- Да, татко.
- Аз не съм нейния тип.
- Не.
- Дали г-н Дюбуа или...
- Това променя плановете ми.
- Върнете ми документа и аз ще ви оставя куфара.
- Да не се палим.
Останете на разположение.
Идете да се разходите. Ако всичко е наред, ще ви върна документа и ще уредим всичко преди да се разделим.
- Щом ме изхвърляте, трябва да знаете, че имате проблеми с износа.
Нещата са много зле.
- Така ли?
- Не е добре.
- Не!
- Може да стане катастрофално. Трябва да се намери някакво решение.
- Малко се поразпалих.
Оставате на служба при мен.
Заемете се с проблемите на износа.
- Ще трябва да се подпишете тук.
- Когато пожелаете.
- Там, на масата.
- Добре.
Нали ще се оправи?
- Това е за да деблокирате банковата сметка.
- Да.
- Това е за вносните такси.
- Да.
- Декларация за митниците.
- Да.
- А тук ще напишете:
''Прочетено и заверено.''
- Къде?
- Тук. Прочетено и заверено.
- И заверено.
- Така. Подпишете се.
Госпожице.
- Да знаеш, че това момче е много добро.
- Предпочитам другия.
- Млък!
- Ще говоря с него.
Филип!
Тук съм!
- Добър ден, г-н Барние.
Как сте?
- Добре.
- А коремните мускули?
Трябва да ги стегнем.
Защото...
- Едно уиски?
- Не пия.
- Едно кафе?
- Също не.
- Лимонов сок?
- Ако може, едно мляко.
- Ще видим...
Филип, имам сериозен проблем.
- Болките в раменете ли?
Ще ви направя масаж!
- По-внимателно!
- Много сте изнежен.
- Куфарът ми!
- Така добре ли е?
- Така е добре!
Какво е това?
- Моля да ме извините.
- Още ли сте тук!
- Приготвям си багажа.
- Изчезвайте!
- Бих искала да си получа заплатата за месеца.
- Бръкнете в задния ми джоб.
Портмонето ми е там!
Колко ви дължа?
- В средата на месеца сме...
...значи 350 франка.
- Ето. За препоръката се обърнете към жена ми.
- Не е нужно, ще имам 4 прислужнички.
- Значи пак ще си имате грижи!
- Надявам се да се видим в лятната ми резиденция.
Винаги сте добре дошъл.
До виждане, скъпи приятелю.
- До виждане, Баронесо.
- Ще запомня г-жа Барние с добро.
- Всичко е ясно.
Филип, исках да си поговорим за дъщеря ми.
- Нещо не е наред ли?
- Всичко е наред.
Тя иска да се жени.
- За кого?
- За вас.
- Не може да бъде!
- Напротив.
- За мен?
- Да!
Обичате ли деца?
Това е вашият кошмар?
Ама че работа!
Не ги ли обичате?
Да?
Не?
Да или Не?
Не бихте ли искали да имате?
Хайде де...
А?
Не можете? Как така?
Заушка на 18 години!
- Шт!
- И какво?
Да бе...
Не съжалявате ли, че не можете да сте татко?
Може би ще го уредим.
- Колет скъса ли с г-н Мартен?
- Жермен, не се бъркай!
Остави на мен!
- Добър ден г-жо Барние!
- Много сте мъжествен!
- Ами да...
- Бертран?
- Тук съм! Насам!
- Да, чудесно!
- Не, не...тук!
- За този ли иска да се ожени Колет?
- Да.
- Не е лош.
- Сега ще видиш нещо.
Съблечете се!
- Аз ли?
- Да не искате жена ми...
- Съвсем ли?
- Не, само ризата.
Очевидно, никак не е лош.
Завъртете се малко.
Раздвижете цялото това нещо. Искам да видя...
- Раздвижете го.
- Вие сте масажист?
- Кинезитерапевт.
- Още по-добре. И вие искате да се оженита за дъщеря ми?
Ще донеса Шампанско да го полеем.
А, Бертран!
Обясни ли му всичко?
- Ти ме прекъсна!
- Само не говори глупости!
- Ха така, Филип!
Филип!
Филип, как намирате дъщеря ми?
- Ами...трябва да се тренира гърба й.
- Готов ли сте да й го тренирате?
- Иска ли питане?
- Имам в пред вид, да го направите съвсем легално.
Разбирате ли ме?
- Не много добре, г-н Барние..
- Говоря за сватба!
- А...!
- Приготвил съм й добра зестра, която веднага ще подобри състоянието ви.
- Така ли?
- Имате ли някакъв проект? Нещо, което много искате?
Хайде! Напънете се!
- Искам да имам зала за фитнес.
- Бихте могъл да имате 2, 3, 4 !
Даже, цял стадион!
- Не!
- Един огромен стадион!
Погледнете там!
Гледайте!
Тук са средствата, с които ще постигнете успеха!
Не ми вярвате? Отворете и ще видите.
Отворете.
Цял стадион!
Стадион. Отворете.
Отваряйте!
Какво е това?
- Сутиен.
- Това е куфарът на прислужницата. Занесла е моя при барона!
- Кой барон?
- Бившият годеник на дъщеря ми.
- Тя е сгодена с Барона ли?
- Не с Оскар. Бившият ми шофьор.
Тя очаква дете от него и той е заминал за северния полюс.
Един служител ми открадна 600 000, за да се ожени за дъщеря ми, която не е моя дъщеря. Прислужницата си тръгна с куфара с бижутата.
Разбирате ли защо трябва да се ожените за дъщеря ми?!
Бернадет...!
- Какво му стана?
- Бернадет!
Оскар!
Оскар!
Няма нищо за гледане!
Няма нищо.
Оскар!
- Г-н Барние!
- Радвам се да ви видя! Как сте?
- Много добре, г-н Барние.
- Наричайте ме Бертран.
- Къде бяхте, потайнико?
- Когато господинът ме изхвърли...
- Това беше на майтап, нали?
- Да, на майтап!
Били сте на северния полюс?
- Да, Господине.
Но не издържах.
- Моят Оскар!
- Какво красиво нещо е любовта!
Това не е Оскар!
- Къде е Оскар?
- Оскар изяде диамантите на прислужницата и замина за северния полюс, очаквайки дете от един куфар.
- Какво?
- А това са вашите 600 000.
- Бертран, този кинезитерапевт е един параноик.
О, Бернадет!
О, извинете ме Баронесо.
- Госпожице!
Какво се е случило?
- Оскар се върна.
- Значи всичко е наред!
- И си замина!
- Ще се върне!
- И пак ще си замине.
- И пак ще се върне.
Не се отчайвайте. Вижте мен.
- Разбира се. Благодаря Бернадет.
- Връщам куфара на баща ви.
- Вашият е там.
- Не можах да го отворя и разбрах, че не е моя.
- Имате късмет.
- Вие също един ден ще се чупите от тук.
- Скъпи Бароне, тръгвайки си от тук, Бернадет взе чужд куфар.
Взе моя, а нейният остана тук.
Вашият шофьор би ли могъл да ми го донесе?
И да вземе този на Берна... ... на Баронесата.
Ще ми го изпратите? Разчитам на вас.
Благодаря ви, скъпи Бароне.
Точно така.
Какво стана с износа?
- Не мога да се занимавам с това.
Отчаян съм.
Вие сте отговорен.
- Аз ли?
Защо?
- Жаклин е изчезнала.
- Ще я намерите!
- Как?
Смятах я за ваша дъщеря. Нито знам как се казва, нито къде живее.
- Да бе, вярно. Смелост!
- Бих искал да ви помоля за една услуга.
- Каква?
- Може ли да ми върнете куфара?
- Този с бижутата?
- Да.
- Толкова съм отчаян.
- Намерете друг начин да се утешите.
- Има и нещо друго...
- Какво?
- Откраднах ви 600 000.
- Ха, ха...казахте ми го вече.
- Други 600 000.
- Не може да бъде!
- Този път наистина ги откраднах.
Кеш, от банката.
- Какво правите?
- Ще се обадя в полицията.
- Изчакайте първо да ви обясня.
- Как успяхте да ги откраднете?
- Документите които подписахте.
- Да.
- Имаше бял лист, на който написахте:
''Прочетено и проверено.''
- Да!
- Направих си генерално пълномощно.
Какво ще правите?
- Ще се обадя в полицията.
- Искам да ви предложа сделка.
- Да?
- Ако ми върнете бижутата, ще ви върна парите.
Приемам офертата ви.
Донесете ми парите и ще ви върна бижутата.
- Ами Жаклин?
- Ще ви дам адреса й.
- Знаете ли го? - Тя ми го даде.
- Супер!
Ще ми върнете ли документа?
- Да.
- Куфарът с парите е в колата ми. Донасям го и правим замяната.
- Пак го изиграх!
Ще му дам куфара на Бернадет.
Шофьорът ще ми донесе бижутата.
Трябва да си измисля адреса на Жаклин.
- Ето, г-н Барние.
Адресът на Жаклин?
- А, да.
Улица "Дъщерите на Калвер" No.35
А документчето?
Останаха само бижутата.
- Да, бижутата.
На какво прилича това?!
- Благодаря ви, вие сте честен човек.
- Хайде, намерете Жаклин.
Сигурно сте нетърпелив.
- Колко жалко, че няма да сте ми тъст.
- Хайде, побързайте!
- Предайте почитанията ми на г-жа Барние. До скоро.
Радвам се, че го изиграх тоя мошеник.
- Бертран!
Обадих се във фирмата за прислужнички и те веднага ще ни пратят нова.
- Какво има пак?!
- Заради Оскар е. Трябва да го намерим.
Ти изхвърли и прислужницата и Оскар.
- Какво общо имат двете?
- Ти си виновен!
- Предавам се. До скоро.
- Точно така. До скоро!
Ще го намерим, твоя Оскар.
- Не ща да го видя повече.
- Така ли? Защо?
- Избяга само защото масажистът му приложи една хватка.
Добър ден, госпожо, донесох куфара на г-н Барние, от името на г-н Барона.
- Благодаря.
- Трябва да взема куфара на г-ца Бернадет.
- Да, разбира се.
- Благодарете на барона от името на съпруга ми.
- Непременно.
- До виждане, г-не.
Баща ти ще се зарадва.
Всичко това ми се струва много странно.
Никога в къщи не е било толкова оживено.
А, Филип.
Приятно ми е да ви видя отново.
- Дойдох да се извиня.
- Извинен сте.
Това беше малко недоразумение.
Познавате ли се с дъщеря ми... Ама че съм тъпа!
Колет, извикай баща ти.
- Бях пил, и като видях дъщеря ви в обятията на този господин, просто полудях.
- Това е нормално!
Това беше един братовчед, който наскоро се завърна от северния полюс.
- Така ли? Аз си помислих нещо друго.
Много съм буен.
- Филип, благодаря, че се върнахте.
- Върнах се да се извиня.
- Извинен сте.
Това беше малко недоразумение.
- Това вече му го казах, измисли нещо друго.
- Не трябваше да пия.
- Защо?
- Удря ме в главата. Прави ме зънзън.
- Зънзън?
- Зънзън!
- А! Зънзън!
- А вас?
- Да говорим за нещо друго.
За сватбата ви с дъщеря ми, ако сте съгласен.
- Тъкмо обяснявах на г-жа Барние, че като видях дъщеря ви в ръцете на братовчеда ви...
- Но аз нямам братовчед.
- Този от северния полюс.
- А, шофьорът ми.
- Шофьорът ви?
- Само че аз го изхвърлих.
- Не разбирам.
- Няма нищо за разбиране.
- Имам чувството че ми разправяте несвързани неща.
- Така ли!
- Добре. Няма да кажа нищо повече.
- Точно така! Нищо няма да казвате.
Седнете там.
Да се върнем на зестрата, която ще получите. Тя ще ви позволи да си купите салон за фитнес.
Тази зестра беше във вид на бижута в един куфар.
Изхвърлих прислужницата.
Тя обърка куфарите.
Вместо нейния, взе този с бижутата.
Разбирате ли?
- Слушам ви внимателно.
- Веднага ми кажете, ако има нещо неясно.
- До тук - няма проблем.
- Няма проблем?!
- Да.
- Добре.
Това обяснява факта, че като отворихте куфара намерихте...
Сутиена на Бернадет!
- Бернадет е прислужницата?
- Която изхвърлих.
- Която е взела куфара?
- С бужутата!
- Да.
- Това е ясно, нали?
- Напълно.
Един мой служител ми открадна 600 000.
- Не!
- Защо казвате "НЕ", мълчете!
Опростявам, защото...
Той ми ги върна.
- Много добре.
- Не ме прекъсвайте!
Те са в този куфар.
- В куфара на прислужницата?
- Не. Те са в този куфар!
- В куфара на прислужницата.
- Не! Опитайте се да разберете!
Вие сте...!
Помолих Барона да ми го изпрати.
- Какъв Барон?
- Нали ви казах, че прислужницата ми ще се жени за един Барон. Не разбирате ли?
- Разбирам, но е малко объркано.
- Само така изглежда.
Всъщност е много просто.
Пред вас има куфар, който съдържа 600 000 франка кеш.
- Нали бяха бижута?
- Пак нищо не сте разбрал!
Само обърквате нещата!
В този куфар има 600 000 франка. Оженете се за дъщеря ми и сумата е ваша!
Хайде!
Хайде! Клак!
Не ми вярвате, а!
Отворете го и ще видите, че не съм толкова луд.
Аз съм зънзън!
Зънзън!
Аз съм зънзън!
Какво става?
- Той е зънзън.
Какво става?
- Смятам, че г-н Барние е неразположен.
- Питайте каквото не ви е ясно.
- Ставаше дума за куфари...Някакъв подчинен, който крадял, някаква прислужница, която ще се жени за Барон.
- Това за прислужницата е вярно. Става дума за нашата.
А за останалото... ...нещо не сте разбрали.
Важното е че се разбирате с дъщеря ми.
Оставям ви. Бъдете послушни.
Татко каза ли ви че очаквам дете.
- Очаквате дете?
- Всъщност - не.
- Тогава защо е трябвало да ми го каже?
- Излъгах го, за да се оженя за Оскар.
- За Оскар?
- Вече не, защото той непрекъснато изчезва.
Поставете се на мое място.
- Аз ли?
- Писна ми да съм тук. Искам да се оженя!
Разбирате ли?
- Разбирам.
- Нали знаете, че имам голяма зестра?
- В един куфар!
- В куфар ли? Вие луд ли сте?
- Жермен!
- Тук съм.
- Искам да разкрием една загадка.
Тук имах един много важен куфар.
- С бижута?
- Стига глупости. Мъжът ми не се шегува!
- Тихо!
- Татко!
- Млък!
- Бернадет се върна и го взе.
- Кога?
- Преди малко.
Това си беше нейния куфар.
- Всичко е наред!
- Напротив!
Нейният куфар е у г-н Мартен!
- Защо си му го дал, щом не е негов.
- Трябваше да ми кажеш.........
- Значи всичко е ясно.
- Не е!
- Г-н Мартен си тръгна с друг куфар.
- С 600 000 кеш?
- Престанете!
- Тихо!
- Той къде е?
- Нали помоли Барона да изпрати шофьора си, за да ти го донесе.
- Идвал ли е?
- Да.
Извикайте доктор Пусен!
600 000 в бижута...
и 600 000 кеш са изчезнали.
Заради теб!
Вижте я колко е тъпа!
Ти полудяваш!
- Да, полудявам!
Нямаш зестра.
Отлично. Полудявам.
Няма да имаш нищичко!
Като тук!
Ало, Докторе? Ъ... Бароне?
Там ли е Бернадет?
Аз съм Барние. Тя е заминала?
Защо?
Да, засяга ме.
С кой куфар замина?
Интересува ме!
Вие да не би да сте друг!
Кретен! Глупак!
Пъпчивец!
Пъпчивец!
Защо ме гледате така?
Баща ви има нужда да остане за малко сам.
- Аз ще си тръгвам.
- Не, останете за обяд.
Колет, прави компания на годеника ти.
Бертран, поведението ти е плачевно.
Какво ли ще си помисли масажистът?
- Дано да е куфарът ми!
- Господине!
Това момиче... Нея я няма вече...
- Ето я.
- А, да.
- Тук си е.
- Къш!
Какво има?
- Отчаяна съм.
Вижте, ей до тука ми дойде!
- Как да намеря Кристиан?
- Ако всичко е наред, той ще цъфне тук всеки момент.
- Наистина ли?
- Става дума за една история с куфари, но няма да ви я разкакзвам, защото всички ме мислят за зънзън.
- Зънзън? - Зънзън!
Знам, че няма никакъв смисъл.
Пак ще ви използвам за заложница.
Ще се скриете тук!
Куфарът ми!
- Шарл!
- Дано да е куфарът ми!
- Случи ми се нещо много гнусно!
- Какво?
- Нищо, бягай от тук!
От тук!
- Г-н Барние.
- Да.
- Жаклин.
- Не сте я намерили.
- Напротив.
- Къде е?
- На този адрес има публичен дом.
- Ха така!
- Да.
- Какво съвпадение!
- Знаехте ли?
- Не.
- Питам шефката за Жаклин, а тя ми каза цената.
- O! Беше ли поне разумна?
- Сега разбирам защо не ми е казала името си.
Животът и бижутата не ме интересуват повече. Връщам си ви ги.
- Кристиан...
...ще се обърна.
Вие ще отворите куфара.
Ако вътре има бижута, ще плеснете 2 пъти с ръце.
Ако е пак куфарът на Бернадет, нищо не казвайте.
- Не разбрах много добре.
- И аз. Обръщам се, а вие отворете.
Хайде!
Няма да го изпускам от поглед!
Благодаря ти Кристиан.
Мой ред е да ви кажа истината.
Аз си измислих този адрес.
Жаклин е най-честното момиче на света.
Тя ви очаква в кабинета ми.
- Наистина ли?
Много съм ви признателен.
Изпраща ме фирмата за прислужнички.
- Какво има?
- От фирмата за прислужнички.
- А, да.
- Фирмата...!
- Е, какво толкова.
Знаете ли за какво става дума?
- Да, г-не.
- Имате ли препоръки?
- Разбира се.
Първата ми е отпреди 24 години.
- 24 години?
- Странно е че се представям тук.
- Защо?
- Дори не исках да дойда...
...но се престраших.
- Не искахте?
Прочетете това.
''Долуподписаната..
''..г-жа Йожен Барние'' !
Но това е майка ми!
- Да.
- Шарлот!
- Да. Служех при родителите ви.
- Ха така!
- Времето си минава.
Вие бяхте много млад.
- Бях на...
- 22 години.
- Страшно се радвам!
- Аз също.
- Изглеждате...
...много добре!
- Бях млада.
- Какво стана после?
- Продължих да работя при други.
- Женена ли сте?
- Не, но имам дъщеря.
Браво. На колко години?
- Ще се жени.
- Това е чудесно!
- Малко съм притеснена за зестрата.
- Надявам се, че ще ми позволите...
...да й направя хубав сватбен подарък.
- Много сте мил.
- Какъв е годеникът?
- Заможен е.
- Трябва да сте доволна!
- Той печели 6 000 франка на месец.
Търговски директор е на голямо предприятие.
- Да не би да се казва Кристиан Мартен?
- Познавате ли го?
- И то много добре.
Значи вие сте...
...майката на Жаклин.
- Познавате ли я?
- Ами, нали ми е дъщеря!
- Знаехте ли?
- Какво?
- Че Жаклин е ваша дъщеря?
- Изглеждате изненадан.
- От какво ли?
Защо ми го съобщавате чак сега?
- Страх ме беше.
- Шарлот!
- Г-н Бертран!
- Коя е тази госпожа?
- Това е новата прислужница.
- Разстроена ли сте госпожо?
- Не, госпожо. Плача от радост.
- Аз също.
- Толкова много се радвате, че ще работите при нас?
- Да, госпожо.
- Бертран, и ти ли се радваш?
- Да.
- Ще бъде весело в къщи, щом така се забавлявате.
- Тя е тук.
- Кой?
- Детето ни.
- Жаклин?
- Да!
Жаклин!
Толкова е сладка!
- Мамо!
- Момиченцето ми!
- Какво правиш тук?
- Жаклин!
Това е баща ти.
- Баща ми?
- Бях ти казала, че си сираче, но трябва да знаеш истината.
Г-н Барние е твоя баща.
- Истинският?
- Единственият!
- О, мамо!
Г-н Барние, трябва да се целунем!
- Това ли е г-н Кристиан Мартен?
- Да, мамо.
- Дайте да ви прегърна!
- О, татко!
- Това трябва да е голямата веселба!
- Г-жо, нека ви се представя.
- Не! По-късно!
- Оскар!
- Исках да замина, но не можах.
- Моят Оскар.
Г-н Барние, мога ли да бъда ваш зет?
- Дадено!
- А, не!
- Дадено!
- Ама Бертран!
- Дадено!
- Може би аз съм лудата.
- Бертран, върнете ми куфара.
- Той си е твой, синко.
Куфарът!
Тук са средствата за вашето щастие.
Хайде! Клак!
Бернадет!
...........DASKALOV INDUSTRIES..........