Peter Pan (2003) Свали субтитрите
далеч от всички грозни и обикновенни неща.
Когато се приземи на бала се оказа....
съвсем неочаквано заобиколена от пирати.
Там бил Алф Зидаря, толкова грозен, че майка му го продала за бутилка вино.
Бил Джуките с татуировки по всеки инч от него.
И най-лошият от всички
Хук с очи толкова сини, че никога не можеш да ги забравиш
пази се когато замахне да ти разпори корема с желязната кука която има
вместо дясна ръка, а в същото време
очите му стават червени
"Момиченце" каза Хук
ние дойдохме за стъклените пантофки.
Кой си ти че да ми нареждаш и да ми казваш момиченце? Вземи това.!
И това и това!
Хванете я!
Хук нападни я.
Какво се случило след това? Какво се случило след това?
Смелата Пепеляшка устроила нещата както си им е редът веднъж завинаги...
с нейния револвер.
- С нейния револвер?
Нощта в която необикновенните приключения...
на тези деца може да се каже, че започнаха...
беше нощта, в която Нана залая срещу прозореца,
Но там нямаше нищо, нито птица или листо.
И така децата забравиха за това.
това което би притеснило възрастен никога няма да притесни дете.
Ох мили Джордж, скъпа Мери. Ох какво пътуване имах.
Време е за къпане.
Не е честно!
Не е честно наистина, но Нана беше най-добрата бавачка на четири крака.
Не не няма да ти простя.
Никога не е имало толкова щастливо и обикновенно семейство.
Г-н Дарлинг беше банкер, който знаеше цената на всичко, дори и на прегръдката.
Г-жа Дарлинг беше най-прекрасната дама в Блумсбъри...
със сладка засманя уста, която имаше една целувка на нея...
която Уенди можеше да не получи никога.
И ето там беше
напълно очевидна в десният ъгъл.
И понякога идваше и Леля Милисент...
която имаше чувството, че куче за бавачка намалява престижа на квартала.
Добре, добре, добре, добре. По тихо.
Нека да седнем. Това не е ферма.
- Браво Джордж. Браво
- Сега е ред на Уенди.
Уенди трябва да разкаже история.
Геко който издълбал името си върху губернатора на Гоа.
Глубчо чийто ръце са наобратно.
- О небеса.
- Хук!
- Хук?
- Хук чийто очи почервеняват, докато те разпорва.
Господи колко са образовани децата в наши дни.
Боя се че не съм учила нищо от това лельо.
- Но знам някои неща за пиратите.
- Уф.
Моята неосъществена амбиция е да напиша роман в три части за моите приключения.
- Какви приключения.
- Ами аз още не съм ги изпитала,
но те ще бъдат много вълнуващи.
Но дете писателите не са гледани с добро око от обществото.
И няма нищо по трудно от да се омъжиш за писателка.
- Омъжи?
- Омъжи?
- Омъжи?
- Но лельо Уенди още няма 13.
Ела при мен мила, за да мога да те огледам.
Хайде.
Отиди при леля си. Изправи се.
- Престанете!
- Завърти се.
Шшшш.
Мм, да.
Точно както и очаквах.
Уенди има женска брадичка.
Не сте ли забелязали? Разгледайте устата и.
Там скрита в десния ъгъл
не е ли това целувка?
- Целувка?
- Като целувката на Мама.
- Скрита целувка.
- Но за какво е тя?
Тя е за най-прекрасното приключение от всички.
Те намират..
че се е промъкнало навътре и навън от рая.
Намират какво?
Този на който принадлежи целувката.
Моята Уенди...
жена.
- Почти жена.
Траябва да прекарва по-малко време със своите братя.
и повече време с мен.
Трябва да има собствена стая.
Стая на млада госпожица. Оставете...
Джордж, дъщерята на чиновник няма да се омъжи толкова добре колкото тази на мениджър.
Трябва да ходиш по приеми,
да си поостроумничиш с началниците си в банката.
Знам че е много модерно в момента.
Знам.
Но нямаше и следа от тяло,
за никое паднало.
Явно беше сънувала.
Ако това си ти в леглото
какво е това?
Момче.
Г-ца Фулсом изпрати гневно писмо до г-н Дарлинг.
Това бе нов стандарт за превзетост дори и за нея..
Да госпожице.
Г-н Дарлинг опражняваше острумието си цял следобед.
Бих казал, че времето е хубаво.
И сега неговата възможност пристигна.
Сър Едуард Куилер Коуч президентът на банката,
беше човек, който обичаше остроумстването.
почти колкото и добрия балансов отчет.
Уенди вървеше като осъдена.
И тогава... съдба.
Писмото! Чакай Спри!
Уенди чакай! Върни се!
Бих казал, какъв прекрасен възел.
Чакай.! Ти там.! Спри!
- Уенди, Нана върнете се!
Това са 200 спестени лири. Разумна инвестиция?
Наистина. Ъ....
Здрасти.Ъм...
Аз ъ...
Ти там спри! Почакай!
Спри! Чакай!
Ъ,ъ,ъ....Аз..ъ...
Татко!!! Мога да обясня!
Не!
Бях унижен.
Не!
Трябва да стана мъж, от когото децата се страхуват и възрастните уважават
или всички ще свършим улица.
Джордж не толкова силно. Съседите ще чуят.
Нека да слушат. Нека целият свят да разбере.
Това не е бавачка! Това е куче.
Утре ще започнеш обучението си...
с леля Милисент.
Време е да пораснеш.
Мамо?
Може ли нещо да ни нарани след като загасим нощните си лампи?
Не скъпи.
Има очи които майката оставя, за да пазят децата и.
Мамо трябва ли да ходиш на приема?
Моля те мамо. Да мамо не е нужно да ходиш.
Татко може да отиде сам.
Сам?
Баща ви е смел човек.
Но ще има нужда от специалната целувка,за да се срещне с колегите си тази вечер.
Татко? Смел?
Има много различни видове смелост.
Има смелост да мислиш за другите преди да мислиш за себе си.
Може баща ви да не е размахвал меч или стрелял с пистолет,опази боже.
Но е правил много саможертви за семейството си...
и е изоставил много мечти.
Къде ги е изоставил?
Оставил ги е в чекмеджето.
И понякога късно вечер ние ги изваждаме и им се любуваме.
Но става все по-трудно и трудно да затвориш чекмеджето.
Той го прави.
И за това той е смел.
И помнете всеки облак има сребърна подплата.
Ох. О не вали сняг.
О ще умрем от студ. По-добре мъртви от груби.
Ще влезеш в баланата зала с високо вдигната глава.
О!
Шшш!
Едно, две
Три!
Аха!
Ела тук ,ти!
Хванах те.
Ха!
Момче защо плачеш?
Можеш да летиш?
- Как се казваш?
- А ти как се казваш?
Уенди Моира Анджела Дарлинг
Питър...Пан.
Къде живееш?
Втората в дясно и след това направо до сутринта.
- Пишат това на писмата?
- Не получавам писма.
- Но майка ти получава писма?
- Нямам майка.
-Нищо чудно, че плачеш.
- Не плачех за майка ми.
Плачех защото не мога да закрепа сянката за мен.
И не плачех!
Мога да я зашия за теб.
Може да те заболи малко.
Може ли да използвам ножа ти?
Благодаря.
- О колко съм умен!
- Аз не направих нищо разбирасе.
- Е помогна малко.
- Малко?
Лека нощ.
Уенди?
Едно момиче струва повече от двайсет момчета.
Наистина ли мислиш така?
Аз живея с момчета... Изгубените момчета. Подхожда им името.
Кои са те?
Деца паднали от люлките си докато бавачката не е гледала.
Ако не се поактерят пак до 7 дни те се изпращат в Невърленд.
- Там има ли и момичета?
- Момичетата са много по-умни и не падат от своите люлки.
Питър начина, по който говориш за момичетата е наистина прекрасен.
Би ми било приятно да ти дам...
целувка.
Не знаеш ли какво е целувка?
Ще разбера като ми дадеш една.
Предполагам че сега трябва да ти дам аз една.
Ако искаш.
Благодаря.
- На колко години си Питър?
- Млад съм.
- Не знаеш ли?
- Избягах.
Една нощ чух майка ми и баща ми какъв ще бъда когато стана мъж.
И така избягах в Кенсингтон Гарденс и срешнах Зън.
- Зън?
- Зън Звънчето.
Тя е моята фея.
- Но няма такива нещя като...
- Не го казвай.
Всеки път когато някой го каже някъде умира фея.
И никога няма а я намеря ако е мъртва.
Нали не искаш да ми кажеш, че има фея в тази стая.
Идваме за да слушаме историите.
Харесвам тази за принца, който не могъл да намери на кой е стъклената пантофка.
Пепеляшка.
Питър той я намерил и те... и те...
живели щастливо завинаги.
- Знаех си.
- Питър.
Бих искала да ти дам...
... напръстник.
Какво е това?
-
- Зън.
Зън.! Зън не!
Тя не е много учтива.
Казва че ако се опиташ отново да ми дадеш напръстник...
ще те убие.
- Ааа.
И аз предполагах, че феите са очарователни.
- Питър не си тръгвай.
- Трябвва да разкажа и на другите за Пепеляшка.
- Но аз знам много истории, които мога да рзкажа на момчетата.
- Ела с мен.
- Аз... Аз не мога да летя.
- Ще те науча.
- Ще те науча да яздиш вятъра. И потегляме.
Може ли Джон и Майкъл да дойдат?
Майкъл! Майкъл!
- Джон! Джон!
- Не съм го направил.
Тук има момче, което ще ни научи да летим.
Вие нарушавате принципите сър.
Мм-хмм.
Искам да ги наруша с теб.
Само си мислиш щастливи мисли и се издигаш във въздуха.
Лесно е.
Схванах. Схванах.
Мечове, ножове, Наполеон.
- Дръпни се.
- Иахууу.
Джон!
Уенди! Уенди! Погледни ме!
Пудинги, кални пайове, сладолед, никога да не си взимам баня пак.
Майкъл!
Оао!
Ела далеч. Ела далеч до Невърленд.
А майка ми?
Татко? Нана?
- Там има русалки.
- Русалки?
- Индианци!
- Индианци?
- Пирати!
- Пирати?
Иухуу-уу!
Джон чакай ме!
Може ли да ви представя съпругата си...
- Мери?
- Мери.
Мери.
- Възхитен съм.
- Благодаря сър Едуард.
Збрави ги Уенди. Забрави ги всичките.
Ела с мен там където никога няма да се притесняваш за нещата с порастването.
- Какво има?
- Какво е станало?
Никога е ужасно много време.
Би било прекрасно ако ви кажа, че стигнали детската стая на време.
Но нямаше да има история.
Но ти си покрита с кучешка козина скъпа моя.
- Здравей друже.
- Добър вечер.
Благодаря.
Уооо-хо.
По-високо!
Кой си ти?
Аз съм Джон.
Джон.
- Дръж се за това.
- Та-да!
И с двете ръце.
Предай и на другите.
Майкъл хвани се за глезена ми.
Уенди хвани се за глезена ми.
И каквото и да се случи не... се...
пускай!
Невърленд.
*Лъгане, плячкосване живот на грях *
*Да пиратстваме тръгваме*
* Сигурни сме, че ще стигнем дъното *
- Непреведени субтитри -
- Непреведени субтитри -
- Непреведени субтитри -
Дяволска птица!
Кап'тане?
Кап'тане? Както си седях на пост широко отворил очи
Забелязах че е зима във водата и пролет на сушата.
Казах си: "Много е рано пролетта да настъпва.
Тя не идва преди 3 след обяд."
Вижте часа сам Кап'тане и после ми кажете...
Имах сън Сми, за Пан.
Пан Кап'тане?
И в съня ми,
бях великодушен човек...
пълен с опрощение.
Благодарих на Пан...
че ми отряза ръката...
и че ми даде тази прекрасна кука...
за изкормяне и изтръгване на гръкляни...
и други такива домашни употреби...
като да си сресвам косата.
- Значи Пан ви е направил услуга?
- Услуга...
Той хвърли ръката ми на крокодила.
Звярът толкова му хареса, че сега ме преследва
облизвайки се и за останалата част от мен.
И ти наричаш това услуга?
Не! Не! Не!
- Благодаря ви.
- Благодари на Луцифер, че звярът глътна часовник.
Ако не беше цъкането, до сега да ме е изял.
Защо ме събуди, Сми?
Както казах капитане, ледът се топи.
Слънцето изгря и цветята са разцъфнали.
Върнал се е.
Четиридесет оръдия.
Трябва да развива 12 възела с всичките платна.
Глупчо, с ръце на обратно!
Бил Джуката! Всеки инч от него е в татуйровки.
Хук!
Нека погледнем от по-близо.
Яхуу!
Гледай това.
Яхууу!
Шапката ми!
Грозен Сми! Грозен и дебел Сми!
Слънчево затъмнение.
Много е тъмно. Пуснете ме, пуснете ме да изляза!
Нищо не веждам.
Тъмно е. Свещ...
имам нужда от свещ. Помощ! Помощ!
Донесете Дългият Том.
Огън!
Помощ!
Зън, намери Уенди. Другото остави на мен.
Уенди.
Капитан Хук!
Пан!
Мерете се в него!
- Тук съм!
- Огън!
Дървооо!
Уаа!
Майкъл, улучиха ли те?
Не съм проверил още! Но има нещо по-лошо!
Какво може да е по-лошо?
Мислите ми не са много щастливи!
Щастливи мисли!
Щастливи мисли!
Наполеон!
Презаредете оръдието! Бързо!
Да презаредим оръдието? Капитане, него го няма.
Други противоречия?
Претърсете джунглата! Донесете ми тези деца!
Какво е това? Да не е голяма бяла птица?
И е грозна... Дай ми го!
Когато Питър го няма, аз командвам!
Дайте да погледна през телескопа.
Приближава се.
О, Господи! Ослепях!
Сляп съм, сляп съм!
Здравей Зън. Къде е Питър?
- Здравей Зън.
- Тя ме ослепи!
Здрасти Зън.
Нещо ново за Пепеляшка?
Зън не беше толкова лоша.
Повечето пъти беше много добра.
Но феите са толкавя малки, че имат място само за едно чувство.
Зън каза, че птицата се казва Уенди.
И Питър иска от нас...
О, Питър!
Да я застреляме.
Добре, имаме заповед. Да застреляме птицата Уенди.
Да!
Готови?
Огън!
Чао-чао!
Три, две...
едно!
Улучих я, улучих я!
Това не е птица.
Това е момиче. И Свирчо...
Свирчо я уби.
Ха, върнах се! Имам чудесни новини. Знам какво става с Пепеляшка.
Тя побеждава пиратите. Има промушкване, кълцане, мъчения, кървене...
и после заживели щастливо!
- Какво облекчение!
- Трябва да ви кажа чудесната новина.
Доведох момичето, което разказва за пепеляшка. Тя ще ни разказва истории!
Тя е...
мъртва.
Трагедия.
Ужас. Добър изстрел, между другото.
Чия е стрелата?
Моя Питър.
Забий я Питър.
Забий я тук.
Уенди е жива.
Това е целувката ми.
Моята целувка я е спасила.
Аз си спомням целувките.
Дай да видя.
Да, това е целувка. Могъщо нещо.
Да я пренесем в скривалището.
Ръце...
Прекалено са мръсни.
Ще остане тук и ще умре.
- Не!
- О, как можах да го кажа? Колко съм тъп!
Съжалявам.
Ще построим къща около нея!
С комин!
С врата и прозорци!
Зън го направи.
Зън? Звънченце?
- Ти ли беше, Зън?
- Алелуя.
Тогава няма да съм ти приятел повече.
Първото впечатление е много важно.
Ято я! Изглеждайте симпатични.
Уенди, за теб построихме тази къща с врата.
- И комин.
- Едно, две, три.
Молиме те, стани наша майка!
Оо.
Ами, това е наистина фантастично.
Но нали разбирате, нямам много опит.
- Можеш ли да разказваш истории?
- Да.
- Тогава си идеална.
- Много добре.
- Ще направя каквото ми е по силите.
- Урааа!
Съжалявам за превръзката.
Трябва да бъдем внимателни.
Ако Хук научи скривалището ни, ще ни залови.
- Колко ужасно!
- Аз... Време е за среща с татко, мамо.
С нетърпение очаквам да бъда твой син.
Добре дошла майко!
Дисциплина! В това вярва бащата.
Децата трябва да бъдат напляскани, преди да са се опитали отново да те убият.
Всъщност, ние би трябвало да убием тях.
Питър!
Татко!
Съгласна съм, че са напълно ужасни.
Но ако ги убием, ще си помислят, че са прекалено важни.
- Прекалено важни.
- И уникални.
Аз предлагам нещо...
много по-ужасяващо.
Лекарство.
Това е най-гадното и отвратително вещество.
Лепкаво и сладко на вид.
Убий ни, моля те, убий ни!
Първо малките. Майкъл?
- Майкъл, Джон? Братята ми!
- Кой?
Ехоо?
Ехоо? Ехоо? Ехоо?
Чува се от вътрешността на скалата.
Колко странно.
Щастливи мисли! Мечове, кинжали, Наполеооон!
Колко унизително.
Джон, има нещо по-лошо.
Принцесо Тигрова Лилия
Търсиме както винаги Питър Пан...
и неговото скривалище.
За щастие две от неговите момчета...
паднаха в тази част от джунглата.
Да си ги виждала?
Тя каза - "Съжалявам, но не."
Моята кука е на друго мнение, принцесо.
Аз казвам да освободиш дивака...
ти... ти дивак такъв!
Морските сирени не са такива каквито ги описват в приказките.
Те са тъмни създания...
свързани с всички мистериозни неща.
Ако Хук беше заловил братятя на Уенди,
морските сирени щяха да знаят.
Оо, колко са сладки.
Или тези сирени не са сладки?
Те много сладко може да те удавят, ако се приближиш прекалено близо.
Хук е заловил братята ти и ги е отвел в Черният Замък.
Както всяка изненадваща атака, и тази трябва да бъде...
ръководена.
Сложете децата на скалата!
Съжалявам, Ваше Височество. Някакви последни думи?
Молете се за живота си!
Сър, брат ми и аз сме английски джентълмени.
Английските джентълмени не се молят за живота си.
Моля ви!
Моля ви! Не ни убивайте!
Моля ви, не ме убивайте още. Не съм направил нищо...
Ааа! Студено е, студено е!
- Помощ!
- Ела, прелети да ги спасиш...
и докато вършиш благородната си постъпка, аз ще те застрелям.
Донесох ти това. Можеш ли да го използваш?
Обещай ми нещо... остави Хук на мен.
Обещавам.
- Чакай тук сигнала ми.
- Къде тук?
Питър!
Уенди за първи път видя тъмната фигура от историите си.
Тя съзря пронизителния му поглед и не се изплаши,
но не се показа.
Господин Сми.
- Да, капитане?
- Сяра и жлъч...
Какво си въобразяваш, че правиш?
Сложихме децата на скалата, както заповядахте.
- Освободи ги!
- Да ги освободя?
- Ами капанат ви?
- Освободи ги или ще те набуча на куката си .
Нямам си и представа какво иска. Аз съм като пълен кретен, а?
Веригите са свалени, нека си ходят.
И си вземете котката с вас!
- Господин Сми.
- Да, капитане?
- Някаква следа от него?
- Не, капитане.
Къде са децата?
Всичко е наред, капитане. Пуснахме ги.
Вие какво...?
Пуснахме ги да си ходят.
Пуснали сте... ги... да си... ходят.
Кой си ти, страннико?
Аз съм Джеймс Хук, капитанът на Джули Роджър.
Ако ти си Хук, тогава кой съм аз?
Ти си риба Треска.
Кажи ми Хук, имаш ли и друго име?
Да.
- Зеленчук?
- Не.
- Минерал?
- Не.
- Животно?
- Да.
- Мъж?
- Не!
- Момче?
- Да!
- Обикновено момче?
- Не!
- Изключително момче?
- Да! Предаваш ли се?
- Да!
- Аз съм...
- История.
- Питър, внимавай!
А, ха-ха.
Ето го!
Това е погребалната ти песен.
- Готов ли си да загубиш другата си ръка?
- Не и този път.
Ку-ку, малката.
Кой си ти, че да ме наричаш малката?
Ха-ха-ха.
Отворете портата!
Теди!
Ууу.
Ау.
Ако бях на твое място, бих се предал.
Ако ти беше на мое място, щях да съм грозен.
Не!
Готови?
Огън!
Вземете лодката.
Обърнете я обратно.
Обърнете я обратно!
И сега Питър Пан,
ще умреш.
Да умреш е страшно голямо приключение.
О, не!
Ти.
Сми!
Сми!
Трагичен е, нали?
Боецът е ранен.
Тя призовава духа на орела да излекува боеца.
Колко е впечатляващо.
Боецът е излекуван.
- Питър?
- Шшт.
Питър?
Дяволски ден..
Той е открил себе си...
Уенди?
И Хук е самотен.
- Аз също.
- Ти също?
Прогонена? Тц-тц.
Мисля, че аз и ти...
трябва да си поговорим.
Уенди?
Това е само на ушким, нали?
Това, че аз и ти...
Оо, да.
Уенди?
Нали разбираш, трябва да съм по-стар за да бъда истински баща.
Питър,
Какви са истинските ти чувства? Чувства?
Какво усещаш?
Щастие? Тъга?
Ревност? Ревност?
Зън! Гняв?
- Гняв.
Хук.
Любов?
- Любов?
- Любов.
Никога не съм я изпитвал.
Аз мисля, че си Питър.
Убедена съм, че си я изпитвал
към нещо или... към някого.
Никога! Звученето на тази дума ме обижда.
Питър.
Защо разваляш всичко? Ние се забавлявахме.
Научих те как да се биеш и да летиш. Какво повече може да има?
Има много повече. Какво? Какво повече?
Не знам. Мисля, че ще ти стане ясно когато порастнеш.
Е, аз няма да порастна! И ти не можеш да ме накараш!
Ще те прогоня, както сторих със Зън! Аз не мога да бъда прогонена!
Тогава си ходи вкъщи. Ходи си и порастни.
И си вземи чувствата с теб! Питър!
Питър, върни се! Питър!
Питър не искаше Уенди да си тръгва.
Той пак посети домът и...
за да види дали господин и госпожа Дарлинг са затворили прозореца.
Но както и преди, той видя госпожа Дарлинг в своя стол...
до прозореца, с уморени от търсене очи.
Уенди.
Уенди.
Уенди.
Не може и двамата да я имаме, госпожо.
Джон! Майкъл!
Уенди!
Прозорецът е затворен.
- Джорч! Джорч, помогни ми!
- Какво има? Върнаха ли се?
Прозорецът е затворен. Трябва винаги да е отворен за тях.
- Винаги. Винаги.
Няма да се върнат.
* Avast belay the English brig *
* We took and quickly sank *
*And for a warning to the crew *
* We made them walk the plank *
* Yo ho, yo ho the frisky plank *
*He walks along it so * Добре дошла! Шшт, шшт.
* Till it goes down and you's go down *
* To tooral looral loo * Сам я написа.
Уенди, скъпа.
Мускат, госпожице?
Аз съм малко момиче.
Ром тогава?
Не, благодаря ви.
Казаха ми, че си избягала от вкъщи.
Никога не съм мислила за това по този начин.
Но предполагам, че да.
Прекрасно.
Родителите ми искаха да порастна.
Това с порастването е жестока работа,
изпълнено е с неудобство и пъпки.
Нещата бяха по-прости когато бях по-малка.
И тогава безпорядъкът започва, идват чувствата.
Пан е късметлия, че е необезпокояван от тях.
Оо, не. Той не може да обича.
Това е част от загадката.
Пура?
Ооо...
Шшш, Шшш, Шшш. Тц, тц, тц.
Няма да я бъде така.
Някога искала ли си да бъдеш пират?
Веднаж си помислих за прякор...
Хм? Кървавата Джил.
О, какво невероятно име!
Така ще те наричаме, ако се присъединиш към нас.
Но какви ще са ми задълженията? От мен не може да се очаква да плечкосвам.
Можеш ли, хмм... да разказваш истории?
И те заживили щастливо...
завинаги.
Браво!
Брависимо!
Може ли малко време за да обмисля щедрото ви предложение?
Непременно. Разбира се, че трябва.
Мойте хора ще те върнат там, където те намериха.
Никой няма да те проследи. Кълна се.
Моята нова фиксидея си ти,
не милият Питър Пан и неговото скривалище.
Какво ли ще си помисли майка ми ако стана пират?
До следващата ни среща.
Какво ли ще си помисли майка и ако стане пират?
Но колкото повече Уенди мислеше за майка си, толкова по-малко успяваше да си я спомни.
- Джон.
- Джон!
- Да?
Как е името на баща ти?
Името на баща ми? Питър.
Да, Питър!
Майкъл, коя е твоята майка?
- Падна му се лесен въпрос.
- Ти си моята майка Уенди.
Не е ли тя само първи клас?
Има нов пират на борда на Джули Роджър.
Морските сирени казаха, че името и е Кървавата Джил.
Ново приключение момчета. Хайде!
Кървавата Джил? Звучи ужасяващо!
Ужасяващо? Тя е просто разказвач на истории.
Просто разказвач?
Кървавата Джил може би е храбър фехтовач.
Момиче като нея?
Храбра или не, аз ще и покажа!
Тогава бъди готов Питър Пан,
защото аз съм Кървавата Джил.
Майко! Уенди?
Вярно е Джон.
Твоята сестра беше поканена да пиратства.
Но майко, Хук е злодей.
- И невъзпитан.
- И противен.
Аз намирам капитен Хук за мъж с чувства.
Мама и татко се скараха отново.
Сър, вие сте недостатъчно галантен.
Как така?
Ти си просто момче.
Наистина ли ще бъдеш пират майко?
Не.
Отиваме си вкъщи.
Вкъщи?
Да напуснем Невърленд?
Трябва.
Забравили сме родителите си.
Трябва да се върнем...
преди да бъдем забравени.
Забравил съм... родителите си.
Трябва да се върнем.
Както желаете.
- "Както желаете"?
- Както желаете!
Убий! Убий! Убий!
Не се тормози скъпа. Когато Пан умре
и двамата ще бъдем свободни.
Намерих ви фея водач, която да ви върне обратно.
Питър,
ние обсъждахме.
Те да се върнат с нас?
Може ли Питър?
Молиме те Питър, може ли? Както желаете.
Вземете си нещата.
Ти също Питър.
Ще ме изпратят ли на училище?
Да. После... в офис?
Предполагам.
Ще трябва да стана мъж.
- Не можеш да ме накараш да стана мъж.
- Питър.
Искам винаги да бъда момче и да се забавлявам.
Говориш така, но това е най-голамата ти преструвка.
Ох! Охх!
Чао-чао!
Не съществуват феи.
Не забравяй лекарството си.
Изненада.
Започва Новата ера!
Отведете ги.
Не лекарство. Не искам да взимам лекарство.
Не.
За да не бъде пленен жив,
Хук винаги носеше със себе си ужасна отрова...
дистилирана от сълзите му.
Не.
Смес от злоба, ревност и разочарование.
Действа мигновено и не съществува противоотрова.
Не бях заспал!
Уенди?
Уенди? Там ли си?
Зън.
Изпи моето лекарство!
Зън?
Зън?
Защо светлината ти угасва?
Зън, защо си толкова студена?
Стопли се Зън. Стопли се.
Моля те, върни се.
Моля те Зън, не ме напускай.
Прости ми. Много съжалявам.
Много съжалявам Зън. Моля те, прости ми.
Зън!
Все още има място за разказвач.
По-скоро бих умряла.
Срам. Капитане, капитане. Погледнете небето.
Вижте водата.
Пан трябва да е мъртъв.
Не! Не! Невъзможно!
Екипаж, шапки долу!
Минута мълчание за нашият достоен противник,
Питър Пан.
Отплаваме на зазоряване!
Аз вярвам във феите.
Вярвам, вярвам.
Аз вярвам във феите. Вярвам, вярвам.
Не! Не! Не! Помощ! Помощ!
Момичетата са винаг първи.
Аз вярвам във феите.
Вярвам, вярвам.
Аз вярвам във феите!
Вярвам, вярвам.
Аз вярвам във феите.
Вярвам, вярвам.
Аз вярвам във феите.
- Ти какво?
- Аз вярвам във феите.
Аз вярвам във феите.
- Аз вярвам във феите! Вярвам, вярвам.
- Аз вярвам във феите.
Аз вярвам във феите!
Аз вярвам във феите. Вярвам, вярвам.
Аз вярвам във феите. Вярвам, вярвам.
- Аз вярвам във феите...
- Спрете с тази врява или ще ви намушкам!
"Вярвам във феите! Вярвам! Вярвам!"
Аз вярвам във феите! Вярвам! Вярвам!
Аз вярвам във феите.
- Вярвам. Вярвам.
- Аз вярвам във феите.
- Вярвам. Вярвам.
- Аз вярвам във феите.
Вярвам. Вярвам.
Аз вярвам във феите. Вярвам! Вярвам!
- * Аз вярвам във феите. *
- Вярвам! Вярвам!
Аз вярвам във феите! Вярвам! Вярвам!
Аз вярвам във феите! Вярвам! Вярвам!
Аз вярвам във феите! Вярвам! Вярвам!
Аз вярвам във феите! Вярвам! Вярвам!
Аз вярвам във феите! Вярвам! Вярвам!
Аз вярвам във феите. Вярвам. Вярвам.
- Аз вярвам във феите.
- Вярвам! Вярвам!
- Аз вярвам във феите.
- Аз вярвам във феите!
- Аз вярвам във феите.
- Аз вярвам във феите.
- Аз вярвам във феите!
- Аз вярвам във феите!
Аз...
Оо, Зън ти си жива! Оо, Зън!
Ти си жива! Ти си жива!
Аз вярвам във феите! Вярвам! Вярвам!
Аз вярвам във феите! Вярвам! Вярвам!
Аз вярвам във феите! Вярвам! Вярвам!
- Аз вярвам във феите! Вярвам! Вярвам!
- Той е жив!
Този път или Хук или аз.
Какво е той?
Имам една последна история преди да умреш.
Историята на Питър Пан!
- Имало едно време...
- Имало едно време...
Момчета, Кървавата Джил ще ни разказва история.
Имало едно момче на име Питър Пан,
което не искало да порастне.
Пропусни пролога.
Той отлетял надалеч към Невърленд, където били и пиратите.
Дали един от пиратите се казва Глупчо?
- Да.
- Капитане, чухте ли?
Аз съм в историята.
Сигурно се е забавлявал много.
Да.
Но беше по-скоро самотен.
Самотен?
Той се нуждаеше от Уенди.
И аз се нуждая от Уенди.
Много вълнуваща история. Имаме два трупа вече.
Защо от Уенди? Той харесва историите ми.
Какви истории? Пепеляшка,
Снежанка, Спящата красавица.
Любовни истории?
Приключенски, в които доброто побеждава злото.
И всички приключват със целувка.
Целувка!
Той има чувства.
Чувства към теб.
Ти си му разказвала истории. А той те е научил да летиш.
Как?
Просто си намисляш щастливи мисли. И те те издигат във въздуха.
- Аз нямам щастливи мисли.
- Тогава падаш надолу.
Какво още?
- Не!
- Оставете я намира!
Прашец от феи. Трябва ти прашец от феи!
Майкъл!
Какво ще стане с Пан?
Нещастните мисли ще го свалят ли долу?
Той няма нещастни мисли.
Оу.
Ами ако неговата Уенди тръгне по дъската?
Дъската! Дъската! Дъската!
Дъската! Дъската! Дъската!
Дъската! Дъската! Дъската!
Знаеш, че наистина много съжалявам за това.
Каква ирония. Идва за Хук...
а получава история.
Не!
Не!
Чухте ли я да пада във водата?
Защото аз не чух.
Вероятно звярът я е глътнал цяла.
Хмм.
- Десен на борд!
- Иска още капитане.
- Тогава да му дадем.
На дъската!
Тишина!
Ще ти покажа пътя към смъртта.
Оо?
В платната е!
Заловете го! Размърдайте се негодници!
Какво беше това?
Тук е капитане! Дявол! Демон!
Прокълнато животно! Времето ти изтече!
Здравей!
Така, Питър Пан.
Това е твое дело.
Аз, Джеймс Хук. Всичко е изцяло мое дело.
Горда и дръзка младост,
приготви се да посрещнеш своята участ.
Приготви се за това!
Оставете го! Той е мой.
Сега!
А, а, а, ааа!
Ето, заповядай. И без това никога не съм искал да бъда пират.
Ще прекарам остатъка от живота си вършейки добри дела.
Хванах го!
Подлец! Нехранимайко!
Злодей!
Това е Хук! Лети!
И му харесва!
Искаш да летим? Нека летим.
Не е зле... за възрастен човек.
Аз зная какво си!
Аз съм по-добър от всякога!
Ти си трагичен.
Аз, трагичен?
Тя те напуска Пан!
Твоята Уенди те напуска.
Но защо да остава?
Какво ще и предложиш? Ти си непълноценен.
По-скоро ще порастне, от колкото до стои с теб.
Нека надникнем в бъдещето.
Какво виждам? Уенди.
Тя е в своята стая. Прозорецът е затворен.
Ще го отворя!
- Опасявам се, че е заключен.
- Аз ще я повикам.
- Тя няма да те чуе.
- Не!
- Няма да те види.
- Уенди!
- Ще те е забравила напълно.
- Спри! Моля те, спри!
И какво е това, което виждам?
Има друг на твоето място.
Името му е... съпруг.
Не, Питър!
Ще умреш самотен...
и разлюбен.
Разлюбен.
Също като мен.
- Не!
- Не!
Тишина,
за сбогуването на Уенди.
Питър.
Съжалявам, но трябва да порастна.
Но... това е твое.
Това е просто напръстник.
Колко момичешко!
На всяка цена,
дай твоя скъпоценен напръстник на Питър Пан.
Това принадлежи на теб...
и винаги ще бъде твое.
Ооо.
Това не беше напръстник.
Това беше скритата целувка.
Пазете се момчета.
Това е могъщо нещо.
Пан, ти си розов!
Разби ми плановете!
Не! Аз победих!
Яхууу!
Ти... си стар.
Но спечелих!
Стар.
И самотен!
Самотен.
Не! Аз спечелих! Аз спечелих!
Победен.
Щастливи мисли. Щастливи мисли.
Убиване! Клане! Задушаване! Зъболекар!
Стар! Самотен! Победен!
Стар! Самотен! Победен!
- Стар! Самотен! Победен!
- Гной!
Ох, кръв от деца, кръв от малки кученца.
- Стар! Самотен! Победен!
- Болести! Краста!
Котенца на остриета! Не!
- Стар! Самотен! Победен!
- Бяла смърт! Мрачна смърт!
- Всякаква смърт! Приятна чаша чай!
- Стар! Самотен! Победен!
- Стар! Самотен! Победен!
- Стар! Самотен!
Победен!
Победен.
Сяра и жлъч! Тишина, негодници!
Или ще ви хвърля с котвата.
Ние спечелихме! Ние спечелихме!
Готови за отплаване? Тъй вярно капитане.
Колко си изобретателен.
Мамо
Нана.
Нека да я изненадаме.
О, Нана.
Сънувах, че дечицата ми са се върнали.
Сънувах, че спят...
в леглата си.
Но те никога няма да се върнат.
Те не разбраха как така майка им не ги забеляза.
Но тя ги бе виждала толкова пъти в сънищата си,
че това и се стори поредния щастлив и безмълвен сън.
Здравей майко. Това наистина сме ние!
Майкъл.
Джон. Уенди.
Върнахме се.
Джордж, ела бързо!
Идвам! Какво има?
Върнахме се татко. Липсвахме ли ти?
Върнахте се.
Много добре. Отлично.
Браво.
Оо, моят ангел.
Разбира се, че ми липсвахте.
Добре момчета, последвайте ме. И не пипайте тапетите.
Тези млади джентълмени казват, че...
Върнахте се.
Уааа!
Оо.
Майко, татко, искам да ви представя Изгубените момчета.
- Здравейте.
- Шапките.
Може ли да останат?
Амии...
сметките.
Какво ли ще си помислят съседите.
По дяволите съседите!
По дяволите и сметките!
Добре дошли в семейството момчета!
Благодарим ти, благодарим ти.
Това ще помогне ли за сметките, татко?
Кой иска на конче?
- Аз съм Свирчо.
- Свирчо, скъпи.
- А аз съм Къдрушко.
- Къдрушко, скъпи.
А твоето име как е?
Важния. Аз планирам битките.
Искаш ли да ти бъда майка?
- Да!
- Оо!
Какво има дете? Не мога да си намеря къщата.
И сега всички си имат майка, освен мен.
Името ти да не е Дребосък?
Да.
Значи аз съм твоята майка.
От къде знаете?
Чувствам го с костите си.
Мамо!
Джордж, Мери! Имам син!
Едва ли би могло да има по-красива гледка,
но нямаше кой да я види...
освен едно чудато момче, което стоеше на широко отворения прозорец.
Питър Пан имаше безброй радостни мигове...
каквито другите деца никога не биха имали,
но той гледаше единствения радостен миг...
от който беше завинаги лишен.
Животът е едно ужасно голямо приключение.
Питър!
Няма да ме забравиш, нали?
Аз, да забравя? Никога!
Ще се върнеш ли?
Да слушам истории... за мен!
Но аз не видях Питър Пан повече.
Сега разказвам историята му на моите деца,
а те ще я разказват на своите...
и така това ще продължава...
докато всички деца порастват...
освен едно.
Субтитрите преведоха: Анди и Део
Посетете българския сайт за Хари Потър www.PotterMania.hit.bg