The Virgin Suicides (1999) Свали субтитрите
Обречени да умрат
Миличка, какво правиш тук?
Дори не си достатъчно голяма, за да знаеш колко е труден животът.
Докторе, очевидно не сте бил 13-годишно момиче.
Everyone dates the demise of our neighbourhood...
..from the suicides of the Lisbon girls.
МИЧИГАН, ПРЕДИ 25 ГОДИНИ Хората виждаха своята проницателност в плачещите върби, силното слънце
и непрекъснатото западане на авто-индустията ни.
Дори тогава, като тийнейджъри, се опитвахме да си обясним всичко.
Все още не можем.
И сега, когато и да се засечем - на бизнес-обяд или купон,
отново обсъждане станалото.
Правим всичко, за да разберем тези пет момичета,
които още не могат да излязат от главите ни, дори след толкова години.
Сесилия, най-малката, беше на 13.
И Лъкс беше на 14.
Бони беше на 15.
Мери - на 16.
И Терийз - на 17.
Никой не можеше да разбере как господин и госпожа Лисбън, учителите ни по математика,
са създали толкова красиви същества.
Пол Балдиньо претендираше, че е намерил Сесилия при първия й опит.
Ей, аз бях този, който я намери!
Бях в storm sewer под къщата ни. Там са всички тунели.
Оттам можеш да влезеш във всяка къща.
Когато Пол ни разказваше това, ние му вярвахме,
защото той беше синът на Сами Балдиньо - Акулата,
а ние знаехме за тайния тунел, през който бягаше.
Качих се горе, мислейки, че мога да видя някое от момичетата да се къпе.
Влязох вътре...
и навсякъде имаше кръв.
Затова се обърнах, слязох по стълбите и... право в тунела!
Момчета, трябваше да ви разкажа за това.
Ще се видим по-късно, става ли?
- Чух, че е имало злополука.
- Не беше злополука, Джоан.
Разбира се, трябва да обвиним родителите!
Чух, че са намерили бръснач в тоалетната...
Всеки си имаше версия защо Сесилия се беше опитала да се самоубие.
Момичето не искаше да умре наистина. Искаше да се махне от тази къща.
Искаше да се махне от decorating scheme.
Според най-поулярната теория вината беше у Доминик Палазоло.
Доминик живееше у свои роднини докато семейството му се настаняваше в Ню Мексико.
Той беше първото момче от нашия квартал, което носеше слънчеви очила.
Една седмица след пристигането си, той вече се беше влюбил.
Обектът на желанието му не беше Сесилия, а Даяна Портър.
Обичам я!
Когато Даяна Портър замина на ваканция в Швейцария, Доминик се отрече от Бог.
За да докаже любовта си,
скочи от покрива на къщата на роднините си.
Ще ти покажа няколко картинки,...
а ти... ъъъъ... ти ще ми кажеш
на какво ти напомнят.
Съгласна?
Банан.
Блато.
Негър.
Не смятам, че Сесилия наистина е искала да сложи край на живота си.
Действията й са като вик за помощ.
Знам, че вие сте много строги,
но мисля, че Сесилия ще има полза от социално общуване.
Извън училището,
където ще може да се запознае с момчета на своята възраст.
Питър Систен беше помогнал на господин Лисбън да монтира модел на слънчевата система в кабинета му.
На свой ред господин Лисбън го покани на вечеря.
Благослови, Господи, ястието и питието на Твоите чеда,
защото си свят сега и винаги и во веки веков.
Амин.
Лъкс, моля те, веднага си облечи блузата.
- Благодаря ти, миличка.
- Би ли ми подала солта, ако обичаш?
- Шунка?
- Благодаря.
- Скъпа, искаш ли малко грах?
- Не обичам грах.
Ето.
Скъпа, шунката изглежда добре.
- Е, благодаря, мила.
- Мммм, много е вкусно!
Е, Питър, почитател на авиацията ли си?
Е, не бих се нарекъл почитетел, но обичам самолетите.
Аха.
Питър, от отбора по футбол ли си?
Ами не, играя, но не съм точно част от отбора.
- А, ясно.
- Не е играч от отбора.
Обичаш ли да се бориш?
- Добре ли си, Питър?
Днес добавиха Бразилската жаба в списъка със застрашени животни.
- Това е третото животно тази година.
- Леле.
Бразилска жаба? Никога не съм я чувала...
Ъъ, извинете, може ли да ползвам тоалетната?
О, разбира се. Тази долу не работи много добре.
- Качи се горе в стаята на Сесилия.
- Добре, благодаря.
- Момент... Момент..
Вече си мислех, че си умрял.
Приключи ли? Трябва да взема нещо.
Ако обичаш!
- Много благодаря.
- Не забравяш ли нещо?
О, Питър. Това е малък aerofoil, помислих си, че ще го харесаш.
Той е...
доказателство за принципа на Бернули.
От този момент нататък къщата на семейство Лисбън започна да се променя.
Почти всеки ден,
дори когато не държеше под око Сесилия,
Лъкс се печеше по баски.
Това накара точиларя да й направи безплатна 15-минутна демонстрация.
Следвайки съвета на доктора, две седмици след като Сесилия се върна у дома,
господин Лисбън убеди съпругата си да позволи на момичетата да направят първото и единствено парти
през кратките си животи.
Така. Сега добре ли е?
Отивам да се облека.
- Добре дошли!
- Добър вечер, госпожо Лисбън.
Влизайте.
Купонът е в сутерена.
Продължете наляво и после слезте надолу по стълбите.
Здрасти, аз съм Бонавенчър.
Здрасти.
- Здрасти, Тим.
- Приятно ми е.
Здравей.
- Искате ли пунш?
- Да.
Благодаря.
- Здрасти.
- Здрасти.
Благодаря.
- Здрасти.
- Благодаря.
- Хей.
- Здрасти.
Искаш ли да седнеш?
- Да.
- И аз.
Ъм, как върви твоя SAT?
Добре.
Хубаво.
Решил ли си къде ще кандидатстваш?
Ами, не. Но родителите ми настояват да уча в Yale,
защото там е бил и баща ми.
Не е зле.
Представете си какво става, когато
отвъд слънцето идват Хуните и неговия Месершмид се спуска.
И кълна се, момчета с две или три години по-големи от вас
можеха да бъдат там - P51 B Мустанг. Защо B? Право в десятката, разбрахте ли?
Знаеш ли какво е Yale?
А, да.
Пуншът е страхотен!
- Искаш ли още?
- Разбира се, какво има вътре?
Сокове. Малко череши, ананас.
Знаете ли... обичам ананас.
Така ли?
Това бебче ще влезе, а това спечели войната за Обединеното Кралство. Разбрахте ли?
- Извинете.
- Разбира се.
И това е този вид... ъъъ... този вид екипиковка, която кара... ъъ...
моделът да работи.
Ето го и Джо.
- Здрасти, Джо.
- Здрасти.
- Ако има нужда от нещо, ми звънни.
- О, сигурна съм, че всичко ще бъде наред.
Здрасти.
Здрасти.
- Джо! Радвам се да те видя. Как си?
- Хей, Джо.
- Радвам се, че дойде.
- Как върви?
Тъкмо навереме сме.
Хубаво. Здрасти.
Гледайте! Ушите му се мърдат, ако го почешеш по брадичката.
Джо, изпей ни песничката.
В Замбоанга маймуните нямат опашки.
Маймуните нямат опашки, китовете ги отхапаха.
В Замбоанга маймуните нямат опашки.
-Браво, Джо!
Браво, Джо.
Къде научи песничката?
Може ли да ме извините?
Ако искаш, скъпа, но това е твоето парти.
Ами добре, ако искаш, качи се горе, но ние ще...
Ще се забаляваме без теб.
Вижте, той винаги избира ези.
- Джо, какво ще се падне?
- Ези.
Джо, защо не заложиш на тура?
Падна се ези!
Ще ви покажа пак. Хайде.
- Ези.
- Тура.
Ези.
- Още веднъж, във въздуха, Джо.
- Ези.
Ези. Още веднъж.
- Добре, кажи докато е във въздуха, Джо.
- Ези.
Ези, не е зле.
Как върви?
Добре.
- Това е любимата ми песен.
Знаеш ли, ти си... много красива.
Може да те нарисувам някой път.
Благодаря.
- А те изпяха ли ти я?
- Да.
Сесилия!
Сесилия!
Боже мой!
Не! Не! Не! Не гледайте! Обърнете се!
Обърнете се! Миличка, обърни се!
Не гледайте! Недейте!
О, Боже!
- Какво каза?
- Каза, че е била само на 13.
О, здравей Мери. Вкъщи ли са родителите ти?
Здравейте, Отец Мууди. Влезте.
О, здравейте, Отче.
Моля, седнете.
Благодаря.
Хайде, Милър, това беше вътре!
А, не. Благодаря.
Какво ще кажете да доведем госпожата тук и да си поговорим?
Страхувам се, че тя не е много добре.
Тя не иска...
да вижда когото и да е.
Е, ще види свещеника.
Ah! This kid's a sucker for the high inside ones every time.
Всеки път!
Извинете.
Отче.
А, double play... Отче.
Double play.
Госпожо Лисбън?
- Може ли да вляза?
- Да.
Здравейте, момичета.
Мислех си, че можем да поговорим.
Говори ли ви се?
Е, ако някога ви се прииска, знаете къде можете да ме намерите.
Госпожо Лисбън, аз съм Отец Мууди.
Госпожо Лисбън, здравейте!
Исках да знаете, че записах смъртта на Сесилия като злополука.
Злополука, чакаща да се случи. Джон каза, че няма полица, която да я покрие.
Знам. Това е невероятно опасно.
Да пробваме.
Готови?
Едно... две... три.
Боже, толкова е тъжно. Дори не мога да повярвам!
Основите са много надълбоко.
В камиона имаш ли верига?
Давай!
Колекцията със сувенири на дъщерите на Лисбън, която още пазим,
започна с дневника на Сесилия.
Парки го беше взел от Скип Ортега, помощника на водопроводчика,
който го беше намерил до тоалетната.
Тим Уайнър - Мозъкът го разшифрова.
Емоционална нестабилност.
Вижте "и"-тата (i), точките им са навсякъде.
Най-общо казано...
тук имаме мечтател.
Някой, напълно откъснат от реалността.
Когато е скочила, вероятно си е мислела, че ще полети.
"13ти февруари, понеделник. Днес ядохме замразена пица."
"Четвъртък. Мама направи царевица, разбита на крем. Ужасна е. Изглежда като..."
"Мери отчупи парченце от предния си зъб при клетката на маймуните."
"Направи сцена и поиска коронка. Сега вече изглежда нормално."
Ей, дай ми го.
Нали ти казах, че има коронка за съба!
Брястове. Колко страници можеш да напишеш за умиращи дървета?
Ето тук има нещо за Доминик.
"Днес Палазоло скочи от покрива заради онази богата кучка Портър."
"Колко е глупав!"
"Днес излязохме с лодката. Беше студено."
"Видяхме няколко кита."
"Лъкс погали кита. Не мисля, че миришат чак толкова."
"Това е заради изгнилите водорасли в бенелите им."
"Надявам се пак да отидем там някой път."
Да прочетем това. "Лъкс се беше влюбила в Кевин..."
- Не е ли Хайнс?
- "Хайнс, боклукчията."
Лъкс се беше влюбила в Кевин Хайнс, боклукчията.
Ставаше в 5 сутринта и висеше на стълбите отпред,
сякаш не беше очевидно.
Написа името му с маркер навсякъде по бельото си.
Мама видя и го изчисти.
Лъкс плака в леглото си цял ден.
Дърветата са като дробове, пълни с въздух.
Гадната ми сестра ми скубе косата.
И така започнахме да научаваме разни неща за техните животи.
Имахме общи спомени за неща, които не сме преживяли.
Усетихме плена на това да бъдеш момиче, начинът, по който това те размечтаваше,
така че разбираш кои цветове си подхождат.
Знаехме, че момичетата са преоблечени жени,
че те разбират любовта, дори смъртта.
А това беше нашата задача - просто да създадем шум, който да ги привлече.
Бяхме наясно, че те знаят всичко за нас.
Също и това, че ние не можем да ги разберем напълно.
Здравейте. Госпожо Лисбън, аз съм Лидия Пърл.
Събирам... О!
- Здравейте, аз съм Бони, а това е Мери.
- Здравейте, момичета.
Ъъ, идвам, за да ви задам няколко въпроса за Сесилия.
Да?
Супер! Супер! Можем да започнем като ми кажете нещо за нея.
Имаше ли собствени интереси или хобита?
- Ами, много обичаше да пише в дневника си.
- Това е страхотно.
Ммм, добре. А тя...
Някога говореше ли за самоубийство?
Какво става тук?
Ммм, вие трябва да сте госпожа Лисбън.
Аз съм Лидия Пърл. Аз съм от Втори Канал и...
Госпожице Пърл, трябва да си тръгвате.
Самоубийството на тийнейджърка от Западния Квартал миналото лято
задълбочи националната криза.
Сега се намирам пред къщата, където Сесилия Лисбън...
Защо не я оставят да почива в мир?
и занимаващата се с поезия, трагично сложи край на живота си.
Психолозите са на едно мнение относно факта, че сега юношите са по-отчаяни
в сравнение с предходни години поради напрежение и обърканост.
Все повече лекари трърдят, че това разстройство води до актове на насилие,
чиято истинност младежите на могат да различат от планираната драма.
Опекох пай с отрова за плъхове.
Мислех, че мога да го изям без да ставам подозрителна.
Баба ми, която е на 86...
Тя много обича сладко!
Изяде три парчета.
Най-много ми е жал за майката.
Винаги се чудиш дали е имало нещо, което си можела да направиш.
- Трябва да тръгвам. До скоро.
- Ами добре. Чао-чао.
Чао-чао.
Не се тревожи.
Махнаха оградата.
Леле, хъркаше много силно.
Пред тези момичета има светло бъдеще!
Другото момиче щеше да свърши като особнячка.
Не видяхме повече момичетата заедно като група до съвета на 7ми септември.
Мери, Лъкс, Бони и Терийз дойдоха на училище все едно, че нищо не се е случило.
Мислехме си, че, ако се вгледаме достатъчно добре,
ще разберем какво чувстват и кои бяха всъщност.
Добре, ако имаме... това са диаграмите на Вен, както знаете...
Ако А и B се пресичат...
A и B...
Ако А пресича B, имаме тази площ.
И ако А е обединена с B, имаме целите окръжности, плюс мястото, където се пресичат.
Това са законите на пресичане и обединение. Ясно ли е?
Как върви?
Не е зле.
Направете характеристика на герой от посочениете от "Portrait Of A Lady".
Първият е... Ралф.
Мм, той беше мил.
Много беше тъжно, когато умря.
Боже, не мога да повярвам, че го казах!
Много съжалявам.
Четейки за обезпокоителното темпо на самоубийствта,
поговорих с господин Уудхаус и с още някой учители
и разбрах, че в това училище не е дискутирано
нищо, свързано с тези сериозни проблеми.
Скоро след това бяха раздадени зелените брошури.
Мислехме, че зеленото е весело, но не твърде весело.
Определено по-добре от червеното.
Там пишеше, че всеки ден в Америка стават 880 самоубийства,
- тоест 30'000 годишно
- З-е-л-е!
и ни предупеждаваха за опасните сигнали, на които не можем да помогнем, но можем за търсим.
Говореше ли се за дъщерите на Лисбън?
Бяха ли загубили интерес в училището, в спортовете и хобитата си?
Бяха ли се затворили в себе си?
Здрасти, аз съм Чейс.
Знам кой си.
Цял живот съм учила в това училище.
Не си длъжен да говориш с мен.
Например ние имаме два различни вида икономика,
или така нареченте два типа. Първият се нарича макроикономика.
Виж! Тя се смее!
Той я накара да се засмее! Никога не съм го чувал да казва нещо интелигентно!
Момчетата, които говореха с Лъкс, винаги бяха най-глупавите
и made terrible sources of information.
Акордеонът е наред.
Да ти кажа, тя със сигурност е най-готиното момиче в цялото уилище!
Искаш да знаеш какво се случи? Помириши ми пръстите, човече!
Не, тя не говореше за Сесилия.
Ами, всъщност ние не си говорехме, нали се сещаш?
Единственото благонадежно момче, което наистина опозна Лъкс,
беше Трип Фонтейн, който само 8 месеца преди самоубийството
се беше преобразил от дебело бебе до наслада за момичета и майки.
Пак закъснях.
Хайде, де.
Благодаря.
Всички момичета в училището бяха влюбени в Трип.
Всички, освен Лъкс.
Трип ни каза, че страста му към Лиз е пламнала,
когато влязъл в грешната стая по история 5тия час.
Отишъл до колата си, за да изпуши един джойнт, взет,
както обикновено, от Питър Петрович, диабетика, взимащ инсулин.
Точно в този ден се натикнал на господин Уудхаус
и влязъл в най-близката стая.
Човече, светът се въртеше около нея.
Чувствата ми никога не се промениха. Никога.
Имам предвид... нали знаете, обичах много жени, но никоя като нея.
Това беше истинско.
Никога няма да забравя първия път, когато я видях. Не знам какво ме порази така.
Не знаех какво да направя,
с другите момичета беше толкова лесно,
но тя не би ме погледнла.
Аз...
Аз не бях този, който преследва, ако ме разбирате.
Това момиче ме подлуди!
Ммм, вкусно! Топло е.
Лъкс?
Хей.
- Вижте, това е само месо върху хляб.
- Блах! Гадно!
Благодаря, мамо.
Бащата на Трип помогна малко.
Правило номер едно: не й се обаждай по телефона!
Всичко това е... ммм... тънкост.
Всичко е нюанс.
Да, просто трябва да поговориш с нея в училище...
за каквото и да е. За врмето, за домашното.
Мм, за каквото и да е. За да имаш шанс да осъществите
контакт с очи.
Излъчвай доверие.
И не позволявай на косата да ти влиза в очите.
Тя ще почувства вибрациите.
- Бъди себе си.
- Да.
Думата "ураган" е името
на най-силната природна буря.
Ураганът се появява, когато две възушни маси с високо и ниско налягане
осъщестят контакт.
Често има значителна разлика в температурата на двете маси.
Едната маса е топла, докато другата е студена.
По-топлият въздух се издига, а студеният слиза на негово място.
По същия начин ниското налягане е по-ниско от местата с високо налягане.
Те се въртят едно около друго, така бурята започва.
На този метраж, предоставен от партулния самолет на Американската Флота,
ясно виждаме двете маси,
една с ниско и друга с високо налягане, приближаващи се една към друга.
Резултатът е страшна буря,
чиято сила е огромна.
Въпреки че ураганът е най-силната стихия, която познаваме...
Сигурно е бил Конли.
His ass is grass.
Ще те поканя да излезем.
Мечтай си.
В неделя ще дойда до твоята къща, първо ще погледаме телевизия.
После ще те поканя да излезем.
Ти си ледена лисичка!
Ураганът, една от най-величествените и зрелищни бури,
които ни предлага природата.
- Кой е този канал?
- Пети.
Така, да видим... Диви животни.
"Пътешествие през африканските Калахари,
където виждаме екзотични животни в естествената им среда."
Звучи ми добре, а на вас?
Тропическите гори рано или късно се превръщат в огромни сухи пасища,
които се простират до хоризонта във всички посоки.
Това са Калахарите.
Искаш ли още?
Да, разбира се. Благодаря.
Благодаря.
Гледката на дивата природа се изчерпва с тези обширни пространства
и дълбоките отдръпвания на тропическите гори, които нямат равни!
Лъкс, миличка, моля те, свали си краката.
Калахари и откритото небе съставляват арената,
където се случват драмите между стадата и големите котки, които ги преследват.
Леле!
Става късно. Мили?
- Казах, че става късно.
- Така ли? А...
Ами, Скип, обикновено си лягаме по това време, така че...
Добре.
- Добре.
- Благодаря.
Ами хубаво, тогава...
- Беше ми приятно, госпожо Лисбън.
- Да.
- Лека нощ.
- До скоро.
Чао.
Чао.
Трябва да се върна преди проверката на леглата.
Ммм, сега е четвърти час, а с теб нямам занимания преди пети.
- Знам.
- О.
Господине, не съм тук заради математиката.
Идвам да ви кажа, че намернията ми към дъщеря ви са напълно почтени.
Какви... са тези намерения?
Искам да поканя Лъкс на танците Homecoming.
Трип, защо не седнеш за мъничко?
Виж, съпругата ми и аз имаме определени правила.
Те са същите за по-големите момичета. Не мога да ги променя заради по-малките.
Дори и да исках, съпругата ми не би позволила.
Вярно е. И така...
Ако искаш пак да дойдеш, да гледаме телевизия, това е добре,
но не можеш да излезеш с Лъкс, особено с кола.
Съжалявам синко, такава е нашата политила.
Добре, сър, ами ако бяхме група момчета
и групово вземехме всичките ви дъщери
и ви ги върнехме по което време кажете?
- Играеш ли футбол, синко?
- Да, сър.
- А, и на коя позиция си?
- Защитник.
Ааа, добре, добре.
Аз бях... По мое време аз бях защитник.
Това е съдбоносната позиция, сър. Няма нищо между теб и гол-линията.
-Именно. Именно.
Ами добре...
Става въпрос, че имаме важна среща срещу Country Day,
а след това ще има танци и всички останали момчета ще доведат момичета.
Трип, ти си хубав. Обзалагам се, че много момичета биха излезли с теб.
Ами да, но аз не се интересувам от много момичета, сър.
Ще го обсъдя със съпругата си, Трип. Ще направя каквото мога.
Благодаря ви, сър.
- Това е диаграма.
- Ааа.
Мммм.
Трип Фонтейн и другите...
момчета от футболния отбор искат да заведат момичетата на танци.
Знаеш мнението ми за тези неща.
- Ще бъда придружител на танците!
- Хайде, мамо! Моля те!
С баща ви ще го обсъдим по-късно.
Господин Фонтейн, може ли да говоря с вас?
Със съпругата ми си поговорихме
и взехме решение относно молбата ви.
Да!
- Ще заведа Лъкс на Homecoming.
- Трябват ми три момчета, които да заведат другите момичета.
Трип, ще ти дам три джойнта.
Хайде, Трип. Ако ме вземеш, ще ти дам Кадилака на баща ми.
Трябва да вземеш мен, Трипстър.
Трип, задължен си ми.
Спасих ти задника при Уудхаус онзи път.
- Благодаря, татко!
- Добре.
- Кои са другите момчета?
- Ами да видя...
Паркър Дентън и Джейк Конли. Той е много добър ученик, скъпа.
И... Кевин Хед.
- Кой кой взима?
- Кого.
Сигурно ще теглят чоп.
За тях нямаше значение коя от мечтаните рокли ще изберат.
Госпожа Лисбън добави инч на бюста и по два инча на талията и подгъва.
И роклите се превърнаха в еднакви чували.
- Всички ли са облечени?
- Да.
Добре, хайде.
О, съжалявам. Така... Добре, приближете се.
- Капе.
- Иии з-е-л-е!
Толкова е вълнуващо!
- Готови ли сте?
- Да вървим.
- Готови сме, човече.
- Хайде.
Накрая Парки спечели заради Кадилака,
Кевин Хед заради страхотната трева,
и Джо Хил Конли, защото беше спечелил училищни награди,
с което Трип щеше да впечетли господин и госпожа Лисбън.
- Здравейте, момчета.
- Здравейте, госпожо Лисбън.
Влезте.
Благодаря.
- Ъъм... кой... кой... кой кара?
- Аз.
От кога имаш книжка?
Два месеца, но имам разрешително от година.
Почти никога не разрешаваме на момичетата да се возят в кола, освен ако не е наложително.
Напоследък има толкова много злополуки. Сигурна съм, че вие ще внимавате.
- О, да, госпожо.
- Добре, третия етап завърши.
Момичета!
- Ами по-добре да тръгвам. Ще се видим на танците.
- Ще се видим там, господин Лисбън.
Чао, скъпи.
До скоро.
Момичета, слизайте.
Момчетата са тук.
Взехме бели.
Не знаехме с какво ще сте облечени, а момчето в цветарницата каза, че
бялото отива на всичко, така че...
Радвам се, че сте купили бели.
Защо не ги забодете?
Не ме боди!
Така. Добре. Хайде.
Чао, мамо.
Чао.
Леле, погледнете! Колата й пак закъснява.
Господин Лио има връзка с прислужницата.
Видях го как я последва в пералното помещение.
- Блах! Той е дебел, и с този червен нос.
- Абсолютен алкохолик.
Ами Хезенс? Те са нацисти.
Те симпатизират на нацистите, Бони.
Те припаднаха, когато Schwartzmans се опитаха да влязат в тенис-клуба.
Леле, алуминиевото... (?) Наистина ли си мислят, че стои добре?
Господин Крийгерс го поръча от реклама по телевизията късно през нощта.
- Това е огромното барбекю на Балдиньо.
- Никога не съм го виждал да го използва.
Всъщност това е тунел за бягства за Сами Акулата.
- Води към реката, където има лодка.
- Да, Пол ходи там непрекъснато.
Може да влезе в мазето на всяка къща през storm sewers.
- Да бе.
- Вярно е.
Супер.
- Татко ще те надуши.
- Не, имам дъвки.
Ще надуши дрехите ти.
Ще му кажа, че няколко деца са пушели в тоалетната.
Не го оставяй девствено!
- Това е гадно!
- Да, порасни, Конли.
- Искаш ли да танцуваме?
- Да.
Времето беше хубаво, какво ще кажеш?
Да, хубаво беше.
Добър вечер на всички. Може ли малко внимание?
Надявам се, че си прекарвате добре. Поне така изглежда.
Ето местенце.
Бих искал да открия гласуването за крал и кралица на Homecoming.
Избирателната урна е при закуските, моля, упражнете вота си
и след малко ще обявим резултатите. Благодаря ви.
Някой видя ли те да влизаш?
Не.
- Ами теб?
- Не.
Ще ти хареса.
Немска ракия от праскови.
Мацките я обожават.
Много е вкусно.
Аз не искам, благодаря.
Хайде, само го опитай. Малка глътка.
Не бъди такава светица.
Не го гълтай.
Може ли малко внимание? Благодаря.
Искам да ръкопляскате за тазгодишните крал и кралица...
Трип Фоунтейн и Лъкс Лисбън.
Браво, Лъкси!
Забавлявам се страхотно!
Да се поразходим.
По-добре не. Тръгваме след минутка.
Може да хвърляме едно око към колата. Няма да тръгнат без нас.
Баща ми.
Кажи му, че е трябвало да сложиш короната в шкафчето си.
- Виждаш ли онзи разместен чим?
- А-ха.
That's where I reamed this guy today in a cross-body block.
- Сериозно?
- Може да са тръгнали с баща ти.
- Съмнявам се.
- Ще ни убият.
- Лъкси. Не нас.
Някой има ли дъвка?
- Съжалявам.
- Не.
Чао, Парки.
- Ще те изпратя до вратата.
- Недей.
Защо?
Просто недей.
Добре.
Ще ми се обадиш ли?
О, 100%.
- Чао.
- Чао.
Чао.
Къде беше?
Влизай!
Онази нощ се върнах вкъщи сам.
Не ми пукаше как се е върнала тя. Беше странно.
Тоест... Харесвах я. Харесвах я много, но там, на полето...
Тогава всичко беше различно.
Тогава я видях за последен път.
Знаете ли, повечето хора никога няма да преживеят такава любов.
Но аз поне я вкусих веднъж, нали така?
Време е за срещата ти в 6.
Като имат предвид, че Лъкс се издъни, всички очакваха голяма разправия.
Но никой не очакваше нещо толкова драстично.
Момичетата напуснаха училище
и госпожа Лисбън изолира къщата изцяло.
Тя направи повече от това да отпише децата си от училище.
Онази неделя, връщайки се от службата,
госпожа Лисбън накара Лъкс да унищожи всичките си плочи.
Веднага!
Но, мамо!
Точка по въпроса, Лъкси.
- Не е честно!
- Казах веднага!
Веднага, Лъкси!
Хайде.
Чакай.
Кис! Моля те, не ме карай!
Изгори я.
О, мамо! Аеросмит!
- Хайде, де. Не ме карай да я горя!
- Не.
На какво мирише?
Добре. Това е засега. Дай ми ги. Дай ми ги.
Ще ги изхвърля.
Тогава започнахме да гледаме как Лъкс прави любов на покрива
с всякакви момчета и мъже.
- Гола ли е?
- Не мога да видя. Изчакай.
Ами фокусирай го.
- Ще престанеш ли? Изчакай реда си.
- Какво правят?
- Търкалят се насам-натам.
- Дай да видя! Дай да видя!
Чакай. Тя е върху него, а той роши косата й.
- Хайде, дай да видя.
- Не... Телескопът е мой, Чейс.
-Да, и какво друго?
Мъжът горе явно е с униформа на Burger Chalet!
Тези Burger Chalet - никога не си си мислел, че тези момчета имат късмет.
Тя се обърна към мен и ме попита дали мисля, че това, което правим, е мръсно.
Знаех какво да кажа. Казах не.
Тогава тя ме сграбчи за ръката и почна "Ти ме харесваш, нали?"
Нищо не казах. Най-добре е да оставиш мацките да се чудят.
Чейс, скъпи! Ела да посвириш на цигулката преди вечеря!
Няма да повярвате. Лъкс пак е на покрив!
- Ръцете й отиват надолу.
- Трябва да го видя!
- Хубаво е.
- Не, не. Тя е върху него.
- Тя какво прави, човече?
- Чакайt.
Свършиха. Той става.
- Това ли беше?
- Пуканки.
Много бързо.
О, добро утро! Добро утро!
Фотосинтезирахме ли за закуска?
Здравей, Роланд.
Здрасти, Ерик.
Дъщерите ти не са идвали на училище от две седмици.
Провери ли отзад?
Намерили са нов учител по математика.
- Ще трябва да си намери нова работа.
- Знам.
Колко врeме могат да държат така момичетата?
- Махайте се, това е нашето дърво!
- Момичета!
Момичета, късно е. Това дърво е мъртво.
- Тогава защо не го оставите на Природата?
- Ако го направим, няма да останат никакви дървета.
То така или иначе така ще стане.
Ако лодките на бяха докарали мъх, това нямаше да случи.
Добре. Хайде сега...
Няма ли?
Добре. Това е.
Имам заповед да отсека бряста ви, но децата ви не ни позволяват.
- Откъде знаете, че дървото е болно?
- Имаше жълти листа. Дървото е мъртво.
Дъщеря ни каза, че Aritex не е толкова агресивна терапия.
Не става. Ако оставя това дърво, всички ще умрат до следващата година.
Така или иначе така ще стане. Натам вървят нещата!
Не искам да се обаждам в полицията.
Дъщерите ни стоят на собствената си поляна. Откога това е престъпление?
Добре.
Клийв, видя ли онези момичета по нощници? Искам да ги заснемеш, ясно?
Скъпи, премести се. Искам момичетата по нощнички.
О, Боже. Добре. Само малко напред.
Така. Добре ли е?
Четирите сестри на Сесилия Лисбън, тийнейджърката от Западния квартал,
чието самоубийство миналото лято задълбочи националката криза,
изпожиха на риск живота си, за да спасят бряста, който Сесилия така обичаше.
През следващите седмици почти не виждахме момичетата.
Джо Хил Конли не се обади на Терийз, както й беше обещал.
А Лъкс не проговори нa Трип.
Ти си ледена лисичка!
Единственият контакт на момичетата с външния свят
беше чрез каталозите, които поръчваха. Те пълнеха пощенската им кутия
със снимки с висша мода и брошури за екзотични ваканции.
След като не можеха да отидат никъде,
момичетата пътуваха чрез въображението си до Сезамски храмове.
Или задминаваха възрастен в чистенето на мъха в Япония.
Поръчвахме същите каталози
и разлиствайки страниците, ние пътувахме с момичетата,
спирайки отвреме-навреме, за да им помогнем с раниците,
поставяйки ръцете си на техните топли и влажни рамене
и втренчвайки се в залезите.
Пиехе чай с тях в water pavilion.
Правехме каквото си искаме.
Сесилия не беше мъртва. Беше женена в Калкута.
Единственият начин да бъдем до тези момичета
беше чрез тези измислени пътувания, които ни белязаха завинаги,
правейки ни по-щастливи с мечти... от съпруги.
Като събирахме всичко тяхно, момичетата не можеха да излязат от главите ни.
Но ни се изплъзваха.
Но цвета на очите им избледняваха, заедно с разположението на бенки и трапчинки.
От пет бяха останали четири
и бяха като мъртви, превръщаха се в сенки.
Щяхме напълно да ги загубим, ако не ни бяха потърсили.
Добре, едно дълго,
две къси
- и едно дълго.
Записа ли? Това е.
"Помощ."
"Пратете...
..бо...
..бо."
- Бо-бо?
- Бо-бо.
Това казват: Бо-бо.
"Помощ изпратете бо-бо"? Мислех си, че знаеш Морзовата.
Има нещо за теб.
И аз имам.
Блъскахме си главите как да се свържем с тях.
Том Фахийм предложи да пуснем хвърчило с бележка покрай къщата им,
но имаше изчислителен проблем.
И накрая решението беше толкова просто, че ни трябваше цяла седмица, за да го измислим.
Обадихме им се по телефона.
727...
- ..8221 .
- 8221 .
Приготви се.
- Ало?
- Пускай!
Звънни ни. 727 0487.
- Леле! Те са.
Трябва да се прибирам. До утре!
Чао.
- Задушаваме се.
- Тук сте в безопасност.
Не мога да дишам.
Не вдигат.
- Колко е часът?
- Всеки момент...
- Момчета, ето го.
- Какво?
Да, те са.
Да вървим!
Имам ключове от колата на мама.
- Шшшт!
Може би трябва да почукаме.
Тук сме.
About time.
Чакахме ви, момчета.
Имаме кола с пълен резервоар. Ще ви заведем където поискате.
Cougar е,но има голям багажник.
Може ли да седна отпред?
разбира се.
Кой от вас ще седне до мен?
Къде са родителите ви?
Спят.
- Ами сестрите ти?
- Идват.
Хайде, става късно.
Изчакайте пет минути. Трябваше да изчакаме родителите ни да заспят.
Отне много време. Майка ми страда от безсъние.
По-добре да вземем нашата кола. Има повече място.
Ще се справиш ли с каруца?
Разбира се. It's not a stick, is it?
- Не.
- Ами тогава няма проблем.
- Може ли да карам?
- Разбира се.
Но по-добре да тръгваме. Чух нещо. Може да е майка ти.
Влезте.
Ще почакам в колата. А вие почакайте сестите ми тук.
Тези момичета ме побъркват. Ако поне веднъж можех да ги задоволя.
Какво?
Никога не можем да бъдем сигурни за последователността на събитията.
Все още спорим за това.
Най-вероятно Бони е умряла докато чакахме във всекидневната,
мечтаейки за шосета.
Мери е сложила главата си във фурната малко след това.
Терийз, натъпкана с приспивателни, си беше отишла, когато пристигнахме.
Лъкс беше последна.
Сега е 4 следобед, неделен следобяд. Знаете ли къде са децата ви?
Аз бях Лидия Пърл за новините на Осми канал.
На никое от момичетата ми не липсваше любов.
В дома ни цареше любов.
Никога не разбрах защо...
След самоубийството господин и госпожа Лисбън се отказаха да опитите да заживеят нормално.
Повикаха господин Хедли, за да опакова къщата,
да продаде мебелите на гаражна разпродажба.
Господин Лисбън пусна къщата за продажба.
Млада двойка от Бостън я купи.
Ние, разбира се, взехме изхвърлените семейни снимки.
Имахме парченцата на пъзела, но както и да си нареждахме, дупките оставаха -
странна празнота ги обгръщаше.
Като държави, чието има не знаехме.
Това, което остана след тях не беше живот, а най-тривиални обикновени факти.
Тик-такащ часовник на стената.
Мрачна стая на обяд.
Пресъпление на човешко същество, което мисли само за себе си.
Започнахме невъзможното - опитахме се да ги забравим.
Родителите ни се справяха по-добре,
върнаха се към тениса по двойки и коктейлите,
сякаш са виждали всичко това и преди.
Отново беше лято, беше минала повече от година откакто Сесилия беше срязала китките си,
разпръсквайки отрова във въздуха.
Изсъхването на дърветата вдигна нивото на фосфатите в езерото
и образува пяна от водорасли и вонята на тресавището се разнесе навсякъде,
просмука се в елегантното жилище.
Дебютантите плачеха заради нещастието, че са дошли в сезон,
който всички ще запомнят с гадната миризма.
О'Конърс излязоха с находчиво решение на проблема
като направиха тематично парти на дъщеря си Алис "Задушаване".
И ние, като всички, отидохме, за да забравим момичетата Лисбън.
Ще му докара инфаркт!
Здрасти, Парки.
Знаете, че Ал се е запалила по актьорството.
Прихванала го е от Пинки.
Искам да ви съобще, че следващата есен
Алис отива в малко училище в Ню Хевън.
Чух, че там дават страхотни уроци по драма.
- Всъщност, Сам, не го ли построи баща ти?
- Училището по право.
Толкова се гордеем с Алис. Не можем да бъдем по-горди.
Стига ми толкова.
Сбогом, жесток свят.
Не, не, не, не ме разбирате!
Аз съм тийнейджът. Имам си проблеми!
През годините толкова много се говори за момичетата.
Но ние не открихме отговора.
Не беше толкова важно на колко години са били,
нито че бяха момичета.
Но само защото сме ги обичали,
а те не са чули воплите ни
и още не ни чуват,
от мястото, където отидоха, за да бъдат сами завинаги
и където никога няма да намерим парчетата, за да ги съберем отново.
Превод: Бистра
Сценарий и режисура: София Копола