Chasing Liberty (2004) Свали субтитрите
Матю Гуди
Разбира се, че може да ме целунеш.
Разбира се, че може да ме целунеш.
Разбира се, че може да ме целунеш.
Може да ме целунеш.
ПО СЛЕДИТЕ НА ЛИБЪРТИ ..::Превод и субтитри: crazygogo::..
Проверка за самоличност.
Здравейте, Грант Хилман, Х...И...Л...
- Просто ми покажете личната си карта.
Тук съм да взема...
Добре.
Грант Хилман е тук да вземе Либърти.
Не всеки ден се случва да излизаш на среща с някой от Белия дом...
Е, поне откакто изтече мандата на Клинтън.
Моля, излезте от колата г-н Хилман.
Просто се пошегувах.
Само да попитам, колко пистолета са насочени в момента към мен?
Ще трябва да проверим и цветята.
Здрасти, Грант.
Благодаря ти, Бърг.
Тези са... за теб.
Или поне... бяха за теб.
О, не, не, не... нека приемем, че са загинали за родината си.
Искаш ли вече да махаме от тук?
- Идея си нямаш.
Най-после
Всички агенти по местата си. Ако има някой свободен"
нека ми донесе едно кафе.
Толкова се радвам, че накрая се престраши да ме поканиш.
Не беше толкова трудно, нали? Аз по принцип съм лесна.
Е, добре де. Не съм много лесна.
Май говоря глупости. По-добре да млъкна.
Отдавна искам да те поканя на среща.
Но се притеснявах малко.
- Заради баща ми ли?
Не, защото си лесна.
Ето, казах го.
Май Либърти е направила добър избор този път.
Мразя първите срещи. Твърде са мъчителни.
За теб или за момичето?
- Много е важно, чуствата да са взаимни, Моралес.
Здравейте!
- Здрасти.
Искате ли да се снимаме?
- Би било чудесно!
Добре, елате.
- Вървете.
Елате тук.
- Ние сме от Флорида.
Гласувах за баща ви. Мъжът ми не пожела. Вече не сме заедно...
Не беше само заради това. Имаше и други причини.
Но момичетата останаха при мен.
Лили, застани от другата страна.
- Ела насам.
Застани тук.
Благодаря.
Отлично. Благодаря ви.
Няма защо.
- Благодарим.
Приятно изкарване във Вашингтон.
- Благодарим ви.
Как издържаш с всичките тези хора,
които постояно те гледат и идват при теб.
Това ми е станало като професия. След 6 години прекарани
в Белия дом и още 8, като дъщеря на губернатор
определено съм свикнала с това.
- Всъщност, мисля си, че дори да
не беше дърщеря на президента, пак всички погледи щяха да бъдат в теб.
Изглеждаш добре в тази блуза. Трябва да я носиш по-често.
Всъщност това е пуловер.
- Блуза или пуловер, стои ти добре.
Приеми го просто като комплимент.
Нещо ново относно университета?
- Да, приет съм.
Честито. Знаех си, че ще те приемат.
Родителите ми обаче ме притискат да уча медицина.
Имам си теория относно родителите. Те искат да ценим хубавите
неща в живота, но не искат да ги правим.
Мисля че нещо става на 9 часа.
Искат да открием и да изживеем любовта, но не искат да правим любов.
Нека направим този миг по-запомнящ се.
Действаите.
Хей, той ми е приятел!
- Момчета, какво правите?
Не ме пипай! Какво правите?
Това беше просто фотоапарат.
Много съжалявам!
- Мисля да го изчакам.
Не, много е рано още, може да...
Може да отидем на кино.
Ана...
Ти си наистина чудесна,...
Но това ми идва малко в повече. Съжалявам.
Рабира се, че може да ме целунеш.
Централа, прибираме се вкъщи с Либърти.
Лека нощ!
Горкото дете.
- Поне се прибра и е в безопасност.
Какво ще кажеш да те изпратя и да се убедя, че и ти си в безопасност?
Какво ще кажеш да ти звънна, когато се прибера?
Става.
Няма да ми звъннеш, нали?
- Не, няма.
Не съм се и надявал!
Хей, Ана, как мина срещата?
Трябва да говоря с него?
- Не може да влезеш точно сега.
Чакай, Ана!
Върви.
- Няма да отида.
Татко?
Не мога да повярвам. Целият рестрант беше пълен
с агенти на Сикрет Сървис. Съсипа ми срещата.
Сигурно ще си умра преди да достигна до трета база.
Имам предвид втора... база.
Ана.
- Ще поговорим за това по-късно.
Не, остани.
Вземай си стол и сядай. Обсъждахме няколко проекта.
С ръководителите на отделите обсъждахме плановете си
да помагаме с медицинско оборудване
на развиващите се държави, но... на теб ти се е провалила срещата, така че...
може би трябва да се концетираме върху това.
Не, не. Съжалявам, че ви прекъснах.
Извинете.
Някой ще ми обясни ли какво значи "трета база"?
Винаги съм мислил...
Радвам се, че попитах.
Ана, знам че за теб да излизаш на срещи е доста трудно.
Опитай с "невъзможно"!
Добре разбираш, че е необходима тази допълнителна сигурност.
Това й съсипа срещата. Тя наистина харесваше това момче.
О, така ли? Момче което е на 24-то място по успех в класа си
тренира бокс и работи като доставчик по 2 часа на ден.
Кой ти каза това?
- Фил.
Добре. Аз пък не искам типове със слънчеви очила да се разхождат нощем вкъщи.
Извинявай Фил. И да ни слушат какво си говорим на вечеря.
Това тотално накърнява независимостта ми.
Аз съм на 18 години, и искам да излизам на срещи
без да тичат след мен хора облечени в кофти костюми...
Извинявай Харпър. ...скрити зад всяко дърво.
Нищо не остава скрито.
Миличка, само се опитвам да те защитя.
Тате, не съм вече 12 годишното ти момиченце, което постоянно
искаше да танцува с теб на бала по случай избирането ти.
Имаш право.
Извинете, сър. Вицепрезидентът е на телефона.
Каза, че е спешно.
Тате, можеш да ми се реваншираш в Прага.
Ще видим.
Тате, помниш ли Габриел Леклер?
- Дърщерята на френския посланник?
Да, тя също ще бъде там. Покани ме
на концерт и искам да отида.
- А, да, Габриел...
Приятна девойка. Можеш да отидеш.
Без армия след себе си. Един агент.
Благодаря ти мамо. Да. Един агент.
Двама. Вайс и Моралес.
- Само Вайс и Моралес. Обещаваш ли?
Никога не моли президента за обещания, миличка.
Не моля президента. Моля баща си.
Обещаваш ли?
- Обещавам.
Така и така сме започнали този разговор, може ли докато сме в Прага
да отскоча за ден-два до Берлин и да отида на Парада на Любовта?
Забрави!
- Не, не. Четох много за него.
Това е един голям сбор на хора почитащи мира.
- Това не е сбор. Това е оргия.
Не и ако бъда облечена. Така може ли?
Това няма да стане, Ана.
Отговорът ми е не.
- Сър, вицепрезидентът!
Все още ви чака.
- Президент!
Все още съм президент.
Много добре.
- "Зайгот"?
40 точки. Значи като стигнем в Прага
изпълнявам всичките си дипломатически задължения, отивам с мама
на няколко приема, след това с Габриел на концерта,
придружавана от двама агенти, повтарям двама,
искам да съм сигурна в това. Трябва добре да си подредя програмата.
После ще си почина два дни, ще отида на парада,
връщам се в Прага, и поемаме към вкъщи.
Страхотен план!
- Изключи парада и сключваме сделка.
Ш...А...П...К...А. Шапка. 8 точки.
Проклятие!
- Тате, вече съм на 18 и ако ме пуснеш
на парада може би ще гласувам за теб.
Ти си много забавно дете.
- Мамо...
Р..А..В..Н..О..П..О..С..Т..А..В..Е..Н..И Троен сбор от по 10 букви,
като прибавим и бонуса, това прави 144 точки.
Проклятие!
Програмата на първото семейство е доста натоварена
по време на едноседмичното им посещение в Прага.
Кметът на Прага и неговата съпруга запознаха дъщерята на Президента
Ана Фостър със забележителностите на града.
След края на дадената пресконференция, тя посети "Музеят на авиацията
придружена от Министъра на културата.
Беше и нарисуван портрет от местен художник на Чарлстън бридж.
Срещна се с ученици от местна гимназия...
И дори позабавлява местните малчугани с представление в кукления театър.
По всичко личи, че дипломатическите изяви на Ана Фостър
са на път да достигнат по брой, тези на баща й, президентът Фостър,
в чиято чест довечера се организира прием в Националния музей.
Ана!
- Габриел! Как си?
Габриел?
- Съжалявам за закъснението си,
но незнайно защо охраната на входа реши да ме претърси.
Габриел, колко си пораснала!
Така става.
Добър вечер, г-н Президент.
- Габриел...
Какво е това в устата ти? Бонбонче?
О, не. Обица е.
Харесва ли ви?
- Не.
Напомни ми да попитам в комисията към Министерството на науките,
защо някой на Земята би пожелал да си сложи обица на езика.
Ще ви спестя парите на данъкоплатците г-н Президент...
Знаете ли някой момчета смятат, че така се получава по-голямо...
Габриел, може ли да поговорим?
Тя е чудесно момиче.
Освен това има обица.
Успокой се, Джим!
- Как да се успокоя?
Наложи ембарго някъде. Знам че много ти харесва.
Пак ли си пушил?
- Запалих с Министър-прецедателя.
Щеше да е неучтиво, ако не нях го направил.
Обожавам шампанско!
- Да. Освен това в Европа няма проблем, ако си на 18, така че...
Не мога да повярвам, че те следят.
Ей пищовджиийте, махайте се!
Не се пали толкова. Дори да им го кажеш на английски
пак няма да те послушат.
- Не знам как издържаш.
И аз съм си имала бавачки... ...но някъде докъм 14 годишна.
Да. Стахувам се обаче, че това не може да стане в Страната на свободата
Наздраве!
Какво?
Слаба богу, Габриел си е намерила приятелка с която идеално си пасват.
Да. Дъщеря ти.
Чао, мамо. Още веднъж ти благодаря за това.
Видя ли? Хареса ти прическата.
Променяме ли плана, г-н Президент?
Личи си, че отдавна работите за мен.
После ще отидем до клуба на едни мои приятели.
Това е най-якото място в града.
Всичко е наред.
- Добре ли си?
Да. Да си сменя прическата беше чудесна идея.
Супер е!
- Нали ти казах.
Никой не знае коя съм.
Май забравихме нещо?
- Не, не сме.
- Наистина ли?
Пиши си бележчици.
- Бележчици?
Защо?
- Така няма да ти се налага да си прехвърляш часовника на другата ръка.
Не съм си прехвърлял часовника.
Толкова съм развълнувана.
Извинявай.
- Прощавайте.
Габи, беше права. Тук е пълно с готини пичове.
Само почакай да видиш парада в Берлин.
500 000 момчета на едно място.
Нямам търпение да го видя.
- Ще бъде истинска лудница.
Какво? Не...
Трябваше да бъдете само вие двамата.
Не се притеснявай за това.
Не мога да повярвам че го направи отново.
Изцяло си наруши обещанието. Не залужавам ли малко свобода.
Дори не става въпрос за свобода изцяло, а само за двама агенти.
Ана, имам страхотен план.
Бягай, Ана.
Ана! Ана!
Извинете...
Господине... Извинете!
Всичко наред ли е?
Ще ми помогнеш ли да се махна от тук?
Да, защо не.
Благодаря ти!
- Спри!
Давай, давай.
- Ана, спри!
Господи, не мога да повярвам, че го направих.
Огън съм. Аз съм недосегаема.
Казвам се Ана. А ти си?
- Бен Коудър, подсигурявам различни бягства.
Дръж се.
Благодаря ти. Много съм ти благодарна...
Господин... Бен.
- Няма защо.
Не искам и да си помисля в какво престъпление се забърках току що.
Не, не, не. Нямаше никакво престъпление.
Още веднъж ти благодаря.
Ана! Нямаш ли си фамилия.
Всъщност, нямам. Също като "Пинк".
Благодаря!
Като се замислих, ще ми трябва още едно возене, по-бързо ако може.
Веднага.
- Както кажете...
г-жо Бонд.
Преследват ни.
Давай, давай.
Бен, мисля че ги загубихме.
Всъщност те ни загубиха. От кого бягаш, Ана?
От охраната на концерта.
Влязох без карта и ме хванаха. Настана голяма бъркотия.
Да, и изпратиха 4 джипа да те преследват само заради това?
Е нека приемем че имаше и няколко допълнителни фактора.
Винаги е така, нали?
- Да.
Сега ще си тръгвам, така че...
Благодаря ти че ме повози Бен. Оценявам го.
Чао!
Чакай!
Каската?
Извинявай! Мерси!
Сигурна ли си, че ще се оправиш?
- Да.
Не. Трябва да се срещна с една приятелка
в бар "Маркиз дьо Сад". Имаш ли идея, къде се намира?
Почакай.
Здарвей! Аз съм. Кажи ми адреса на бар "Маркиз дьо Сад".
На ъгъла на "Родина" с "Главната"?
Добре. Ще се видим по-късно. Чао.
Бен... знам че може да прозвучи малко нахално, но...
Благодаря ти!
Дръж се!
Пиеш значи?
-Да, пийвам си!
Ти няма ли да пиеш?
- Мисля че достатъчно съм я оплескал.
Какво правиш в Прага?
- По път ми е. Стегнала съм си багажа за Берлин.
Отивам на "Парада на Любовта".
- Аха, добре.
И къде ти е багажа?
- Само такъв е израза.
Какъв израз?
Добре. Хвана ме.
Тук съм на почивка с родителите си. И ми писна от всичките тези
петзвезни хотели, лукс и снобарщина. Знаеш как е.
Да, сигурно е непоносимо.
Да спиш на сатенени възглавници и неща от този род...
А каква е твоята история?
Защо си тук съвсем сам?
Всъщност съм тук на почивка.
Фотографията ми е слабост. Снимам предимно сгради.
Харесва ми европейската архитектура... и междувременно возя пияни тинейджърки.
Хей, не съм чак толкова пияна.
Мамка му.
Трябва да тръгвам. Боже. Трябва да тръгвам.
Защо не се опиташ да им се изплъзнеш, като убиеш двама от тях или нещо от този род...
Ти си страхотен! Ти...
Ти... стой тук... ти... става ли?
Ей сега ще се върна.
Какво ви забави толкова?
- Защо си напусна поста, агент Коудър.
Трябваше да я задържиш на изхода.
Е нека си мисли, че се е помотала наоколо с един фотограф.
Както и да е. Цялата е ваша. Пияна е и се крие отзад.
Сигурен съм, че задачата ви ще е лесна.
Ще ви се обадя по-късно.
Високичък е.
- Какво?
Дъщеря ти е избягала с напълно непознат.
- Нали каза че е бил от Сикрет сървис.
Да, но тя не знаеше това. Чистачката ли е пушила тук.
Тя се нуждае от малко повече свобода, Джим.
Ти я въвлече в това, като не и повярва.
И ми кажи, ако си пропушил отново.
Искаш да вярвам на човек, който избяга с напълно непознат?
Разбира се, че ще ти кажа.
Нали каза, че е бил агент?
Да, но тя не го знаеше...
- Чистачката е пушила тук?
Чакай... Тя не го знае.
Честно Джим, как може президент с 63 процента одобрение,
изобщо да не разбира дъщяря си?
Достатъчно ще бъде да й осигуриш поне въображаема свобода.
Точно това мисля да направя.
Бил! Харпър!
Да, г-н Президент!
- Кажете ми нещо повече за Бен Коудър.
Много е надежден. Най-младия ни агент в Европа.
Баща му беше много уважаван човек в ЦРУ.
Беше убит по време на мисия преди 7 години.
Бен е отгледан в Англия от майка си.
Наберете ми Бен Коудър.
- Сър!
Фил! Обади се на Вайс и Моралес.
- Да, сър!
Какво правиш?
- Дай ми Коудър.
Нали иска свобода? Сега ще я получи.
Сещам се за човек, който може да го направи.
Какво по дяволите искаш сега?
- Бен Коудър?
Г-н Президент, здравейте.
- Искам от теб да наглеждаш дъщеря ми.
Джим!
- Но сър!
- Само гледай да не разбира кой си.
Но Джим!
- Но сър!
Вайс и Моралес бяха запознати с плана докато си говорихме с теб.
Г-н Президент, при цялото ми уважение...
"Цялото ти уважение" те задължава да приемеш задачата без коментар, Коудър.
Извинявайте, г-н Президент!
- Познавам дъщеря си.
Без MTV и чисти чаршафи, ще те моли да я прибереш преди да си се усетил.
Ами ако не го направи, сър?
- Целта ти е, да я придружаваш
и да я подкрепяш в това нейно бягство. Без да съществува никакъв риск за нея.
И тя не трябва да разбира кой си. Никога.
Това е задачата ти, Коудър. Никога.
Цялата е твоя, скъпи!
Не мисля, че е редно това което правим.
Искам Ана да бъде щастлива. Ти самата каза, че като й дам
свобода ще я направя щастлива. И точно това правя в момента.
Само че аз ще бъда този, който контролира нещата.
Повярвай ми. Това ще бъде перфектна и дипломатична акция.
Тръгнаха си просто така?
- Да, явно им се е доспало.
Много жалко за тях.
Значи съм свободна!
Да! Най-после ще имам възможността да се запозная с истинската Прага.
Искам да я вкуся, да я помириша.
Убеди се, че първо си я помирисала, преди да я вкусиш.
Бен, искам да открия страстта!
Извинявам се за това. Ние само...
Търсим страстта.
Хайде да забравим за мотора.
Толкова е красиво!
- Добре. Видя го. Сега да вървим.
Подръж това.
Какво правиш?
- Събличам се.
Ана, моля те, престани.
- Нали ти казах, искам
да изпитам свободата.
Искам да поплувам гола в Дунав.
Всъщност това е Дублатова.
"Искам да поплувам гола в Дублатова"? Кой ще го каже това?
Преведено на английски Дублатова означава нездравословно място с много бактерии.
Да бе... Не можеш ли да си свободна
без да се събличаш.
- Ще ми помогнеш ли да го разкопчея?
Господи!
- Не се тревожи. Разкопчах го.
Мъртъв съм! Аз съм официално свършен.
Супер. Ана, излизай веднага.
Държиш се неприлично на публично място.
Ще ми продадете ли фотоапарата си?
Защо бих ви го...
Удоволтвие бе да правя бизнес с вас.
Скъпа, знаеш ли, подръж за малко... само една набързо за децата.
Усмивка!
Какво ще кажеш за една хубава и топла хотелска стая.
Ще бъде истинско удоволствие за мен да те изпратя до там.
Не. Вече помирисах града и сега искам да го вкуся.
Боже, знаех си че ще го кажеш.
Знаеш ли? Въобще не си забавен.
- О, съжалявам, но така се получава
когато съм вир вода, навън е студено и започна да треперя целия.
Сам си си виновен. Не трябваше да се къпеш с дрехите.
Откъде идва тази музика?
Господи...
Невероятно е!
Искам да го гледам от ей там горе.
Не можеш и да си представиш какво означава това за мен.
Никога не са ми позволявали да правя нещо толкова опасно и никога не съм сама.
Не че това тук е чак толкова опасно, но...
Не е, ако не се хващаш за комина.
Най-добре ще бъде да сляза пръв,
и да те поема отдолу. А пък може и да...
скочиш.
Замалко да умрем. Беше невероятно.
Не драматизирай нещата.
Хвани се за мен.
Невероятно е!
- Виждаш ли тази жена?
Тя си мисли че сънува, но не е така.
Той я мами.
- Да, но така и причинява по-малко болка,
отколкото ако и каже истината. Това е благородна лъжа.
Значи няма проблем в това да излъжеш, ако имаш основателна причина за това?
Ето я моята теория. Не винаги казвайки истината постъпваме добре,
и не винаги изричайки лъжа постъпваме зле.
Ако знаем че някой ще бъде наранен от истината,
то тогава лъжата не е чак толкова лошо нещо. Лъжата е оправдана, ако е за добро.
Често причиняваме мъка, казвайки цялата истината.
А можем да кажем и само част от нея,
което е равносилно с това да излъжем.
И това добре ли е, или не е?
- Не знам.
Все още не съм обмислила добре част от теорията.
Красива си!
Толкова е романтично.
Почти може да мине за среща. Нали, Моралес?
Да бе, да!
И към другите си гаджета ли си се обръщал на фамилия?
Синтия!
- О, моля те. Престани.
Знам. Знам. Нещо не ми е добре. Съжалявам.
Офембах е добър, но много повече ми харесва италианската опера.
Сещаш се... Романтика, Трагедии...
Ужасно съжалявам милейди, но билетите по покривите
за другите представления са продадени. Така че ще трябва да се примириш с това тук.
"Риголето" ми е любимата. Цялата тази трагедия. Сякаш гледам живота си.
Стига де... Пътуваш из Европа, в момента си на опера.
Не звучи чак толкова зле.
Не казвам че е зле, само...
Че ми е много самотно!
А най-смешното е че по-принцип никога не оставам сама.
Добре си изкарваме, нали?
- Тъкмо щях да го кажа.
Колко е часа? Трябва да се обадя на нашите.
Мислех, че искаш да си свободна.
- Свободна, да. Но не и боклук.
Може ли да ползвам телефона ти?
Страхувам се, че нищо не става от него.
Отразило му се е зле, плуването в Дунав.
Тези цифри точни ли са или приблизителни. Искам да са напълно точни.
Колко време ще отнеме?
- Приблизително?
Здрасти. Ана e.
Може ли да говоря с татко?
Скъпа, добре ли си?
Да мамо, добре съм. Напълно съм добре.
Не се тревожи за мен.
Как е татко?
Ана!
- Татко, излушай ме...
Това което направи беше грешка. Ти си наруши обещанието.
Исках от теб само да ми повярваш, и когато видях всичките тези агенти...
Вярно, малко откачих, но бях в правото си,
така де, голяма част от вината беше твоя, и сега ти се обаждам и ти давам шанс...
да ми се извиниш.
- Права си, скъпа!
Не трябваше да ти давам обещания, които знаех че няма да изпълня.
Може би трябва да бъда малко по-либерален за в бъдеще.
Татко, благодаря ти, че не ми се разсърди за това.
И аз съм бил на твоите години. Радвам се, че се обади.
Знаеш ли какво? Не вярвах, че ще го кажа.
Вече си имам, двама наистина страхотни родители.
Ана Катрин Фостър, искам веднага да се прибереш вкъщи.
Малката ти авантюра току-що приключи!
Какво?
- Погледни какво е направила дъщеря ти.
Искам да ми я доведете веднага.
Какво стана с "Да я оставим да поживее"?
Къде е тя? - На гарата.
- Чуй ме добре, млада госпожичке!
Да не си посмяла, чуваш ли ме, да не си посмяла да се качиш на влака.
Сигурно се шегуваш! Проследил си обаждането ми?
Аз съм ти баща и Президент на САЩ,
мога да проследя каквото си поискам.
- Добре, знаеш ли какво?
Ще се видим в неделя. Проследи това.
- Ана!
Искам да я доведете. Веднага ми наберете Коудър.
Бен, време е да тръгвам.
- Кой ще те вземе?
Никой! Няма да се прибирам в къщи.
Отивам в Берлин на Парада на Любовта.
А какво стана с вашите?
- Не се тревожи, всичко е наред.
Казаха ми да се чуствам свободна. Нещо от този род.
Ще дойдеш ли с мен?
- Няма да те гоня из цяла Европа.
Чудесно. Мога да се оправя и сама.
- Не, не можеш.
- Защо да не мога?
Защото...
- Защото, какво?
- Защото пътуването с европейските железници може да бъде много опасно.
Пълно е с всякакви откачени.
Има много перверзници. Може някой да ти се нахвърли.
А и самите влакове са под всякаква критика.
Добър опит.
Ана, просто спри и помисли!
Писна ми да мисля. Искам да си поживея. Писна ми от това да знам,
какво ще ми се случи във всеки едим момент.
Животът ми е като в затвор. Искам повече свобода.
Искам да усетя реалния живот...
Да ми се случи нещо истинско.
Ще се разочароваш от истинския живот, още като усетиш как смърди във влака.
Освен това нямаш и пари.
Имам достатъчно.
Знаеш ли на какво се натъкнах в Интернет търсейки нещо за "Парада на Любовта"?
Как едно момиче от Кливланд, тръгнало само с 2 долара.
По пътя продала доста книжки с написани от нея стихотворения,
и пристигнала с около хиляда долара в джоба си.
Това са глупости!
- Прочетох го в Интернет.
В Интернет можеш да прочетеш, че Елвис е кондуктор в "Ориент Експрес".
Имам една теория.
- Чудесно. Още една теория.
Ако нещо трябва да се случи, ще се случи.
Доста е кратка.
- Да. Нямам време. Благодаря ти.
Чао!
- Направо ме убиваш.
Открихме ги!
Бързо, бързо. Кой ли от двата е?
Вероятно зеления.
- Много ти благодаря.
Извинете господине, бихте ли ми казали кой е влака за Берлин?
Този.
- Благодаря.
Какво?
- Нищо.
Струва ми се, че това което ще чуя няма да ми хареса.
Признай си, че си мислиш за мен.
- Престани!
Не съм си мислил за теб. Ни най-малко.
Защо тогава идваш с мен до Берлин?
Знаеш ли? Права си.
Винаги са ме привличат избягали от вкъщи момичета. Те са ми нещо като слабост.
Постоянно се правя на бодигард и придружавам такива като теб...
но го осъзнавам чак сега.
Никой не те е карал да идваш с мен.
Не ми е необходима бавачка.
Какво?
Каква е тази усмивчица? Мислиш, че не мога да се грижа за себе си?
Не, не. Просто за последните 15 часа прекарани с теб,
те спасявам поне 15 пъти, което е ще рече, на всеки час.
Как можах да си помисля, че не можеш да се грижиш за себе си?
Господи, ще престанеш ли да се ласкаеш? Не си ми нужен.
Ако наистина мислиш това за мен, защо просто не си тръгнеш?
Сериозно. Върви си. Сбогом.
Не си ми нужен.
Защо не си тръгваш?
Намираме се в движещ се влак.
Добре. Тогава поне мълчи.
Едва ли са в този влак. Трябваше да предприемем нещо.
Съгласна ли си с мен?
-Не.
Просто изпълнявам каквото ми кажат.
- И в леглото ли?
Господи! Нека те попитам нещо. Винаги ли сваляш жените по този начин?
Не, наистина съм любопитна.
Съществуват ли жени, които биха дошли при теб в обедната си почивка
с думите: "О, моля те скъпи, подай ми го...
Искам едно страстно чукане тук и сега!"
Има ли такива жени?
Надявам се!
Здрасти, поспаланке.
Тоблерон? С ядки е.
Не, мерси.
Не съм гладна.
Не те ли познавам?
- Едва ли?
Явно съм се объркал. Скоти Мак Граф.
Приятно ми е, Ана. Това е Бен.
Вие двамата...
- Не.
Бен се качи случайно на този влак. По принцип трябваше да бъде на Експреса.
Значи не сте заедно?
- Определено не сме.
Страхотно!
Ана, правила ли си секс в движещ се влак?
Извинявай, Ромео. Тук ми блести слънцето.
Просто подържах разговора.
Не искам неприятности, приятел.
Обикновено пътувам сам.
Само с уокмена и раницата.
И сандалите ти.
Не ти ли харесват?
- Не му обръщай внимание.
Само се заяжда.
- Искате ли да ви оставя да си поговорите?
Не. Бен не може да ме разбере. Той си мисли, че съм разглезена и егоистична.
Не съм казвал, че си егоистична.
- Ти не знаеш нищо за живота ми.
Нищо!
Ами, разкажи ми!
- Както й да е!
Няма значение, защото още на следващата гара
поемаме в различни посоки.
Вземете. Нещо, което да ви напомня за пътуването ни заедно.
Какво е това? 'Човекът с 6 милиона долара'.
Тези лепенки са личния ми принос към глобалната общност.
Много е просто. Единствената ви задача е да ги разлепяте
на всевъзможни места. Примерно на тази врата, по пощенските кутии.
Независимо къде ще ви отведе живота.
И после какво?
- После... нищо.
Скоро сигурно ще забравите лепенките.
Но един ден е възможно да се натъкнете отново на тях.
Залепени на някой прозорец, на входа на метрото или на близката телефонна кабина.
Това ще стопли душата ви...
Защото ще знаете, че не сте сами на този свят.
Ние всички сме свързани.
Боже мой!
Искаш ли?
Слушай, съжалявам че се държах с теб като с дете.
Май малко попрекалих в желанието си да те защитя.
Мерси за загрижеността, но...
Не мисля, че се нуждая от нея.
Разкарай се от мен!
О, новите ми приятели.
Кой знае дали някога ще се видим отново.
Затова предлагам да се насладим на времето което ни остава
преди да пристигнем във Венеция?
- Чакай малко. Къде да пристигнем?
Добре де. Объркали сме влака. Голяма работа!
И така и така сме тук, нека поне си прекараме добре, преди да продължим.
Страхувам се обаче, че следващия влак за Берлин е чак утре сутринта.
Значи няма за къде да бързаме.
Забавлявай се. Направи снимки.
Не се отдалечавайте. Ще звънна набързо.
Не се тревожи. Говори колкото е необходимо.
Агент Коудър е на телефона. Сега ще ти го дам.
Ще ви звънна по-късно. Ана.
Коудър! Коудър!
Прекъсна.
Чудесно!
- Поне засякохме, че се обажда от Венеция.
Вайс и Моралес пътуват за Берлин, по дяволите.
Ще им трябват поне няколко часа за да стигнат до Венеция.
Имаме агенти там, които могат да претърсят града за минути.
Не, не, не. Не искам това да се раздухва.
Само помогнете на Вайс и Моралес да се придвижат по-бързо...
И продължавайте да търсите Коудър.
Ана!
Ана!
Бен. Хайде, Венеция ни чака. Къде беше.
Изкарвах мини инфаркт.
Предлагам да започнем търсенето с по-известните туристически обекти.
Както кажеш.
Хайде, де. Престани.
- Нищо не правя.
Нека обсъдим проблема.
Няма проблем!
Няма проблем!
Откъде измисли това за обедната почивка?
Засегна ме.
Стига де, не го мислех сериозно.
- Напротив, мислеше го.
Е, повечето си го мислех.
Добре ми изглежда.
- Морски деликатеси?
Мисля да си намеря нещо друго за ядене. Наоколо е пълно с вкусотии.
Хайде да се разделим и после ще се срещнем пак тук.
Толкова е хубаво да си намериш нови приятели.
Обща прегръдка?
Страхотно...
Хайде Бен! Присъедини се към нас.
Ние сме 'засмяни личица'!
- Аз съм 'засмяно личице'.
'Засмяни личица' са тези, които могат да прогонят лошото настроение от другите.
Прегърни ни Бен. Моля те, моля те, моля те.
Кратка. Една много кратка.
Каква ли щях да съм, ако живеех тук?
- Сигурно щеше да караш лодка по каналите.
Не можеш ли поне веднъж да си го признаеш?
Че поне малко се забавляваш.
Може би, само малко.
Много си привлекателна.
- Много смешно.
Усмивка! Скъпа, усмихни се.
Господи!
Бен, чантата ми е пълна със стикери, но портфейла ми го няма, мисля че...
Мисля че Мак Граф ми го е откраднал.
- Успокой се. Дай да видя.
Има само стикери. Имам стикери, но нямам пари.
Аз имам... стикери.
Това тя ли е?
Трябва да тръгвам Бен. Не мога да ти обясня точно сега,
но ти благодаря за всичко, което направи за мен.
Пак ще се видим. Благодаря ти!
Това е тя. Ана! Ана!
Обръщай!
Насам.
Гондола?
- Да. - Не.
Превъзходно. Първите ми клиенти.
На мен ми се падна това място, но никой не идва тук,
викам аз на останалите гондолиери, че никой не минава по тоя мост.
А те ми отговориха: "Един ден все ще дойде някой".
И ето ви вас.
Нямаме никакви пари!
Съжалявам, тогава!
- Младоженци сме. Нали?
Нали, скъпи?
Да, миличко!
- Скъпичък, умирам от щастие когато ме наричаш така.
Любовта ви е толкова красива.
Щом нямате пари, няма и возене.
Моля ви господине. Оженихме се против волята на родителите ми.
Опитахме се да ги послушаме, но беше истински кошмар.
Точно така. Щях да умра, ако бях прекарала още един ден отделена от моя...
любим... мъж.
Не притежаваме нищо, но всъщност имаме всичко.
Идваме доста отдалеч и носим със себе си единствено нашата млада любов.
Ако от сладките историйки се пълнееше, щяхте да сте доста пълнички.
Мерси.
Добре, добре. За вас тази вечер, разходката по канала е безплатна.
Първите ми клиенти. Мама ще се гордее с мен.
Само ми припомнете. Къде се слага това гребло?
Майтапя се. Малка шегичка. Нали сте първите ми клиенти?
Добре се справихме, нали?
- Бях започнал да се притеснявам,
когато спомена "нашата млада любов".
Но, като цяло се справи отлично.
Знаеш ли? Женени сме, а не знам почти нищо за теб.
Няма много за разправяне.
Добре. Казвам се Бен Коудър. На 23 години съм. Роден съм в Уелс...
преместих се с майка ми в Лондон, когато тя напусна баща ми.
Баща ми...
беше винаги на работа и никога вкъщи.
Майка ми поиска от него да направи твърде голям жест.
Какъв?
Да напусне и да си остане вкъщи.
Но той не го направи.
Малко биха го направили, нали?
Не знам.
Благодаря ти, Бен!
За какво?
- Нямаше да се справя без теб.
Мисля, че и сама щеше да се оправиш не по-зне.
Ех, любов. Толкова е прекрасна.
Да ви закарам ли вече до хотела?
Всъщност, ние нямаме хотел.
Но... вие сте младоженци. Едно че сте без пари, ами няма и къде...
да отседнете.
Можете да отседнете вкъщи.
Ще ви запозная с мама.
Тя ще бъде толкова щастлива.
Не, Евгенио!
Моля те мамо, бъди любезна.
Защо ли се захвана с тази тъпа работа?
Беше добър счетоводител. Направо ме съсипваш.
Мамо, те са младоженци.
- Младоженци?
Имаш прекрасен дом, Евгенио.
- Заповядайте.
Добре дошли. Тази вечер ще си прекарате страхотно.
Трябва да го отпразнуваме.
Ще спите в стаята на Евгенио.
Той ще ви качи багажа.
- Не, не, не... това не е...
Хайде Евгенио, смени им чаршафите.
Сега искам да опитате малко от моята ракийка.
Как се казвате?
- Аз съм Бен, а това е...
Ана.
Добре, нека проверим в местното управление.
Отговорът на въпроса ти е... Не, не свалям жените по този начин.
Всъщност съм нямал приятелка от... Нека кажем...
Откакто започнах, още със слизането си от самолета да се качвам на друг, чакаш ме за следващата мисия.
Ами, ще си наваксаш. Все още изглеждаш доста добре.
Имам предвид, добре изглеждаш. Някой момичета си падат по оплешивяващи мъже.
Оплешивяващи?
- Може би трябва да си смениш прическата.
Например, пострижи се съвсем късо.
Някой момичета го намират доста секси.
Аз ще спя на пода, което ще рече...
Че за теб остава цялото легло.
Не е необходимо да го правиш. Има достатъчно място за двама ни.
Не, не, всичко е наред. Предпочитам да спя на пода,
Защото е по...
По-ниско е. Това ми харесва.
Хайде де, не бъди срамежлив. Това ни е първата брачна нощ.
Бен!
- Не сега.
Къде отиваш?
- Ана, върни се в леглото.
Ще ти се разсърдя.
Дори и така да е.
Но Бен, ние...
се целунахме.
- Знам това.
На мен ми хареса, и ти ми харесваш. Ще престанеш ли да бягаш?
Ана!
Не е нужно да ме предпазваш.
Знам какво правя.
Не, не знаеш...
Би ли престанала да се събличаш около мен?
Какво ти става?
- Слушай, единствената причина,
да те целуна на гондолата беше, защото иначе щяха да ни видят и да те арестуват.
Нищо друго.
Беше истинска целувка!
- Не, не беше.
Не ти вярвам.
- Но е истина.
Казах ти го и преди. Ние сме просто двама души, които пътуват заедно.
Значи не изпитваш нищо към мен?
Не, не изпитвам нищо към теб.
Затова те моля да се върнеш в леглото.
Голата девица е на сигурно място в своето леглото.
Да, сър. Разбирам, г-н Президент.
Не се тревожете. Ще ги намерим.
Да, сър. Казах ли ви, че това е глупава идея?
Какво й е било глупавото? Затвори преди да му кажа.
Ще хвърлиш ли един поглед?
- Ана вижда ли се?
Не.
- Продължаваме.
Не мърдам от тук, докато не дойдеш и не се насладиш на гледката.
Да си красива, не е достатъчно, Моралес.
Трябва и да умееш да цениш красотата.
Мерси, че ми го напомни.
Бих искал да използвам момента, да благодаря на Ана,
за това че избяга от вкъщи и се качи на влака за Венеция, вместо за Берлин.
Благодарение на всичко това, се наслаждаваме в момента
на тази прекрасна гледка. Амин!
Свърши ли?
Това беше хип-хоп-молитва.
Добре ли спахте?
- Да. Чудесно. Благодарим ви!
Много ви благодаря за гостоприемството.
Бяхте много тихи. Стените са тънки като хартия, но не чух нищо.
Това е така, защото не го привличам.
Това не е вярно.
Хайде, кажи й колко е красива.
Много си красива.
Целуни я де. Ако искаш брака ви да е щастлив,
трябва да я целуваш постоянно.
Ще поработя по въпроса.
Мамо, къде са ключовете за колата?
- Ти я кара последен.
А ти по-добре я целуни още сега.
Моторист! Моторист!
Благодаря ти, скъпа!
Много ти благодаря Евгенио.
Искам да ти дам нещо в отплата.
'Човекът с 6 милиона долара'!
Чудесен подарък.
Чудесна двойка сте. Грижете се един за друг.
Чао.
Хей!
- Не ме докосвай!
На английски, "порфавор".
Това е на испански, Вайс.
Госпожо, относно Евгенио.
- О, той беше много добър счетоводител.
За какво му беше тази тъпа лодка?
За последно с тези двама души ли го видяхте?
Да. Младоженците.
Предлагам да не му казваме, поне докато не се появи,
някоя наистина чудесна новина.
Примерно, след като намерим Ана и тя се прибере, ще му кажем:
"Ето я дъщери ви г-н Президент, но междувременно тя се омъжи."
Господи, доста е зле. Беше зле и досега, но сега...
е направо тотално зле.
Едва ли може да стане по-лошо.
Вече ме прегръщаш?
Току що са пресекли Австрийската граница.
Вайс и Моралес са по петите им. От вчера нямаме връзка с Коудър.
Искам да съсредоточите усилията си към "Парада на любовта".
Джим, как можа това да се случи.
Не знам. Случи се.
Сър. Още нещо.
Какво?
Мислим, че са се оженили.
Добре, кажи ми? Приятелка ли си имаш? На нея ли се обажда вчера?
Не, нямам приятелка.
Добре де, но щом не си падаш по момичета, можеше да ми го покажеш с нещо.
Дай да се разберем. Харесвам момичетата.
О, ясно. Значи просто не те привличам. Не, не, не...
Всичко е наред. Защото през цялото време си мислех, че съм сама, само защото
нямам възможността да излизам, да оставам сама от време на време, без цялата тази охрана.
Но съм ти много благодарна, че ме опроверга.
Имах нужда от това.
Повярвай ми Ана. Не е заради теб
Просто една връзка...
не ми е по възможностите в момента.
Господи, убий ме още сега. Не мога да сваля дори тъпак,
които ръси простотии от рода на: "Една връзка не ми е по възможностите в момента"
Знаеш ли, какво? Ти си прекарания.
Снощи само те занасях.
Нямаше да го направя с теб.
Разбира се, че нямаше.
Ана, недей!
Ана! Ана!
Стига де.
Чао!
Невероятно.
По дяволите!
Страшно бързам! Нуждая се от колелото ти.
Чао!
- Чао!
Не, не, не! Не го прави.
Какво има? Високичко е, а?
В Интернет ли прочете за нас?
Скачаме_от_мостове_дот_ком.
- Не.
Мак Граф?
Мак Граф!
Аз ти вярвах!
- Трябваха ми.
Какво друго да ти кажа? Прости ми.
3, 2, 1... Политам.
Чакай!
Полудя ли?
Какво правиш?
- Махай се.
Ще скачам, и ти не можеш да ме спреш.
По дяволите.
Ако те е страх, защо го правиш?
Защото смятам, най-голямата тръпка е да правиш нещо от което се боиш.
Просто още една теория.
Всъщност, това ми го каза баща ми.
Дръж се здраво.
Здрасти!
Здравей.
Не мога да повярвам.
Погледни.
Мамка му.
Ти по-добре стой на страна.
Имахме нужда от тези пари.
Разбрали сте всичко погрешно. Е, може би не всичко, но...
Тези пари ми трябваха в името на любовта.
Вижте, отдавна обикалям континента търсейки голямата си любов,
и още не съм я открил.
С вас се намерихме сред 40 милиона.
Осъзнайте го, ние сме свързани. Което е почти невъзможно в наши дни.
Знаете това. Не подминавайте това с лека ръка.
Прииска ти се да го прегърнеш отново, нали?
Добре съм. Добре съм.
Ако искаш да знаеш, това адски пари.
О, извинявай.
Здрасти, Кас-Кас.
Кас-Кас. Такова хубаво име, отвътре ти идва да го повториш.
Мисля, че ще имаш нужда от това.
- Мерси.
Та...?
Да?
Та...!
Не!
Знаеш ли, за момиче което винаги е само, получаваш доста на брой предложения.
И откази.
Точно така.
Писна ми да живея, спазвайки тъпи правила.
Мисля да отида да си поговоря с Кас-Кас.
Стига де. Не може наистина да си привлечена от тази ходеща...
планина.
Не знам. Почти мога да си го представя.
Живеем в планината, отглеждаме двете си деца, Ханс-Ханс и Гюнтер-Гюнтер.
Ана, недей!
Защо не?
- Защото...
Защото му нямам доверие.
Защото мисля, че не те заслужава.
- Да бе, вярно.
Защото допреди три дни, напълно контролирах живота си.
Не поемах никакви рискове, но когато те срещнах...
Всичко се обърна с краката нагоре.
- Бен!
Ще ми кажеш ли поне веднъж, това което ти е на сърцето.
Добре. Защото...
дяволски ревнувам. Защото мразя да те виждам с Кас-Кас.
Защото мразя да те виждам, с който й да било друг мъж.
И това не е само заради целувката ни във Венеция.
Просто се чуствам невероятно, когато сме заедно.
Май си го поправил, а?
Ана...
Коудър.
- Къде по дяволите беше.
Виж какво, Вайс. Тя е с мен и е в безопасност.
Коудър, ще се опитаме да ви настигнем. Заповедите се промениха.
За какво говориш?
- Говоря за това, че мисията ти приключи,
в момента, в който се качи на влака за Венеция.
Какво?
- Бен?
Идвам ей сега.
Трябва да затварям. Ще звънна пак.
- Трябва веднага да я доведеш.
Имаме план.
- Ще го обсъдим на парада.
Коудър, излушай ме...
- Наистина съжалявам, но...
Кой беше?
Един приятел от Прага, който се чуди къде съм изчезнал.
Той ще я заведе на парада.
Предполагам тогава заминаваме и ние.
Какво?
Направил си това заради мен, нали?
- Това ли?
Не съм го направил заради теб!
- Наистина?
Не, просто ми омръзна старата прическа и...
Добре.
Защото така си... доста секси.
Съжалявам. Май малко се поувлякох. Извинявай.
Когато приключим, ще се върнем тук и ще те заключа в кулата,
защото беше много лош таен агент.
Имаш красиви очи.
- На теб всичко ти е красиво.
Ей, Мак Граф!
Искаш ли да дойдеш на парада, и да видиш дали ще откриеш
жената на мечтите си там?
- Естествено!
Сър, току що се чухме с Вайс. Ана и агент Коудър са се отправили
към Парада на любовта в Берлин.
- Заминавате за Берлин.
Да, сър.
Ана!
Господи, Габриел! Не нярвах, че ще те открия.
Вече се бях притеснила. Къде беше?
Нямаш си на идея през какво преминах за да дойда.
Познавам ли те?
- Казвам се Скоти Томас Мак Граф.
Аз съм Габриел Леклер.
Става ли?
- Да. Само си пази портомонето.
Приятно ми е да се запознаем.
- Удоволствието е мое.
Какво стана с момичето на мечтите ти?
- Какво момиче?
Ти сияеш. Секс?
- Не. Любов.
Вайс, излушай ме преди да действате.
Президентът повече няма да чака.
Но това е важно.
- Не ме интересува кое е важно за теб.
По дяволите. Остави ме да си свърша работата.
Дай ми един час да приключа и след това е изцяло ваша.
Какво става? Кой по дяволите...
Ана, чакай ще ти обясня.
- Не.
Беше Коудър. Тук наоколо са.
Почакай!
- Разкарай се!
- Добре де, работя за "Сикрет Сървис".
Това са глупости.
Бях на пост, когато излезе от концерта. През цялото време поддържах
връзка с Вайс и Моралес.
Господи!
Баща ти искаше всичко да е под контрол и аз осигурявах безопасноста ти.
И си ме лъгал през цялото време?
- Не, съжалявам...
Междувременно се случи нещо.
- Сигурно се майтапиш, задник.
Ана, трябва да ми повярваш.
Как да ти повярвам след всичките тези лъжи.
Точно това се опитвам да ти обясня. Не трябваше, но се случи...
Влюбих се в теб.
Можеш да вървиш по дяволите. И ти, и баща ми.
Тук е Харпър. В момента летим над парада.
Хайде бе, и баба ми е по-добра от теб.
Къде тръгнахте бе!
Внимавай!
Ей, ей, вижте кой е тук.
Това е Ана Фостър. Момчета, това е Ана Фостър.
Не, не съм Ана.
- Къде отиваш, скъпа. Хайде де, Ана.
Бъркате ме с някого. Извинете!
Трябва да тръгвам.
- Какво ще кажеш за една среща?
Не ме пипай!
Престанете!
Ана, нека ти помогна да се измъкнеш от тук.
Благодаря ти много.
Какъв ти е проблема? Защо не искаш да дойдеш с нас, секси?
Махни си ръцете от мен.
- Виж я ти принцесата.
Всичко е наред. Вече си в безопасност.
Добре ли си?
Отшумя ли любовната болка?
Не съвсем.
Това място не ти ли навява спомени?
- Какво имаш предвид?
Всичките тези отминалите години, обещанията които си давахме да останем млади.
Бяха добри времена.
Мисля, че трябва да си намерим нови партньори.
Съгласна съм с теб.
Стига партньора ти да е дърт и дебел.
Обичам дърти и дебели пичове.
Значи вие двамата се обичате?
Да...
- Предполагам.
Изумена съм. Харвард е страхотно училище, а нямат нито един курс по Любов.
Не могат да ви преподават любов в клас. Е, малко натискане може.
Какво, можете да се понаучите това-онова.
Любовта понякога е доста сложно нещо, Ана.
Лошото е когато винаги е така.
Ако си поръчате картофки с чили в студенското градче...
ви дават и чили, дават ви и картофките,
но никога не ги смесват заедно, нали?
Ана. Добре дошла вкъщи.
- Мерси. Весели празници.
Благодаря. На теб също.
Здрасти, Фил. Зает ли е?
Не и за теб.
Обръснал ли си се?
- Да.
- Супер.
Здрасти, Харпър. Костюма ти...?
- Не.
Хей, Буби. Как я караш, приятелче.
Здрасти, скъпа!
- Здрасти, тате!
Уау... изглеждаш...
Изглеждаш блестящо.
- Благодаря...
Как е училището?
- Добре е.
Имате ли вече някакви оценки?
- Не, още не.
Надявам се че отделаяш време за забавления.
Надяваш се? От кога?
Ана!
- Знам защо толкова много ме пазиш.
Не искаш да бъда наранена... и си прав.
Имам нужда от закрила, защото на хората не може да се вярва.
Научих си урока.
- Не съм искал да научиш този урок.
Късно е!
Господи, обожавам този дом когато дойде Коледа.
Липсваш ни тук, Ана.
Реши ли нещо относно програмата за размяна на ученици с Оксфорд?
Не. Защо?
Мисля, че това е една чудесна възможност за теб.
Предполагам.
Сега те оставям. Ще се видим на вечеря.
Цигарен дим ли надушвам?
Тате?
- Не.
Не мисля.
- Значи това е последната ти дума?
Не казвай на майка си.
Помниш ли агент Коудър?
Бен.
- Тате!
Вече не е агент. Оттегли се.
Наистина?
Сега живее в Лондон.
Може би там се занимава с нещо, което му доставя по-голямо удоволствие.
Просто теория.
Да...
Помислих си, че искаш да го знаеш.
Добре.
Това не е ли Ана Фостър?
Какво правиш тук?
- Голяма почитателка съм на Пучини.
Записах един семестър в Оксфорд.
Дойдох при теб.
Така ли?
- Да. Правя твърде голям жест.
Откъде разбра, че съм тук?
Имам връзки.
Вярно...
Значи таиш все още някакви чуства към мен.
- Не...
Нещо много повече.
Дали ще ме убият, ако те целуна?
- Не...
Но аз ще те убия, ако не го направиш.
Моля те, ще ми помогнеш ли да се махна от тук?
Разбира се!
..::Превод и субтитри: crazygogo::..