The Human Stain (2003) Свали субтитрите
Значи ти си Президент на САЩ, чукаш 22-год. служителка,
караш я да си трае и сам си вярваш, че ще го направи. Я стига!
Клинтън да се благодари, че не е отишла директно при Опра.
Тя беше възхитена от излавянето им в хотела.
11 души са я сваляли - не е лесно!
Затова говори с Линда Трип и с всички други -
- защото е част от тази субкултура!
Ако Клинтън не е разбрал що за стока е, не става за Президент.
Вярно е.
- Казвам ви, само я е изчукал.
Това е пътят към лоялността.
- Да.
Но знаеш ли какво би направил Кенеди, или пък Никсън?
Те биха й казали, че не само тя няма да си намери работа,
но и баща й ще е без работа, и майка й, и брат й...
Никой в семейството няма да изкара и пукнат грош,
ако тя не си мълчи.
- А Клинтън пледира като адвокат.
Затова не искаше да дойде.
- И като дойде, край.
Доказателства - димът от акта.
- 1998-ма бе лято на "праведност".
След падането на комунизма и преди ужасите на тероризма
имаше кратка интерлюдия, ангажираща нацията с френска любов.
Това е Колмън Силк - деканът, преподаващ класическа литература
в колежа в Уестърн, Масачузетс.
Защитил докторат в Оксфорд, Колмън преподавал в Англия,
преди да се върне в САЩ и да бъде първи учител по специалността.
След като му бе предоставено деканско място,
Колмън си набеляза един схлупен колеж,
който с крясъци и ревове от посредствен направи в отличен.
Разбира се, докато го правеше, си създаде доста врагове.
И сега за петата на Ахил...
Най-сетне духът на гоненията стигна до Колмън.
Цялата европейска литература се върти около битка.
И на какво бил тъй гневен Ахил?
С Агамемнон се скарали за жена -
- за младо момиче, за тялото й и насладите на сладострастието.
Ахил - най-чувствителната бойна машина във военната история.
Ахил, който заради гнева, че се разделя с момичето,
напълно се изолира от цялото общество,
което той трябва да защитава и което се нуждае от него.
Ахил... трябва да се откаже от момичето, трябва да я върне.
И така голямото творчество на Европа започва,
и затова 3000 г. по-късно ние днес започваме пак оттам.
Г-це Къмингс? Трейси Къмингс, ще ни кажете ли...
Тя не е тук. Добре. Г-н Томас? Уилям Томас тук ли е?
Минаха 5 седмици от семестъра, а аз не съм ги зървал.
Някой ще ми каже ли, те дали съществуват... или са призраци?
Знаехте ли, че Трейси Къмингс и Уилям Томас са афро-американци?
Откъде? Не съм ги виждал.
Но знаете за значението на думата "призрак"?
Дух - привидение.
Говорех за ектоплазмения им характер.
Ето първото определение на думата...
Цитирам: Призрак - неоф. дух, привидение.
Но да ви напомня второто определение - жаргон - "негро".
Не съм ги зървал, откъде да знам, че са черни?
Само знаех, че са невидими.
- Но те са подали жалба.
Г-ца Къмингс бе съсипана. Въпросът е...
Тези студенти не са идвали. Има ли ги, или са призраци?
Вижте контекста!
- Но, декан...
Не съм свършил!
Единственият въпрос към отсъствието на тези ученици
е тяхната непростимо небрежна работа и немарливост!
Г-ца Къмингс била съсипана, я стига, моля ви!
Да ме обвинявате в расизъм е просто зрелищна измислица,
и вие го знаете! По-бодро, де!
Напуснах.
- Какво?
Напуснах този тъп колеж! Къде е миналогодишния бележник?
Чакай малко. Какво стана?
Обвинен съм в използване на расистки епитет.
Какъв расистки епитет?
- Казах думата "призрак",
която преди 50 г. бе обида...
- Знам.
Къде е бележникът? Ще ги съдя! Търся един адвокат...
Ти напомни ли им, че лично нае Хърб Тийбъл -
- първият чернокож...
- Моля те, казах го.
Къде е този тефтер? Защо все им сменяш местата?
Та нали сте приятели?! Хърб отвори ли си устата?
Да. "Съжалявам, Колмън, не мога да те подкрепя."
Добре, щом искат битка, ще си я получат! Това е пълна лудост!
След 35 години себеотдаване! Знаеш ли... ще организираме...
Ще подпишат петиция... Не, друго ще направим!
Ще атакуваме като професионалисти!
Ще наемем адвокати, познавам някои...
Онзи ден го мернах тук.
- Коли...
Какво?
Нещо не е наред.
- Знам. За какво говориш?
Коли...
- Какво става?
Седни.
Хайде, мила.
Съжалявам.
- Няма нищо.
Съжалявам.
Айрис Силк умря няколко часа по-късно в ръцете на мъжа си.
6 месеца по-късно Колмън се появи в моя живот.
Живеех сам в малка хижа край езеро близо до Атина.
Включително въпросите, касаещи личния ми живот -
- въпроси, на които никой американец не би искал да отговори.
И все пак поемам пълна отговорност за действията си -
- и публична, и лична, и затова правя това обръщение.
Както знаете, през януари бях запитан за отношенията си...
Вие ли сте г-н Закерман?
- Да.
Нейтън Закерман?
Закерман - писателят, нали?
- Да, но...
Трябва да говорим. Може ли да вляза?
Благодаря. Последната ви книга спечели някаква награда.
Беше в списъка на...
- Минаха 5 години! Какво се бавите?
Блокирали сте, нали? Тревожите се, че нямате тема.
Аз ще ви уредя една - аз съм отговор на молитвите ви.
Знаете ли кой съм?
- Декан Силк.
Декан Колмън Силк, да. Пенсиониран, не просто напуснал,
всеславният декан Силк... непосредствено след убийството...
Чухте ли това? След убийството на жена ми.
Какво ще кажеш, Закерман? Това раздвижи ли кръвта ти?
Не съм сигурен, че разбирам.
- Копелдаците убиха жена ми, Нейтън.
Убиха я, като да бяха стреляли с пушка в сърцето й. Да.
Кой би помислил, че Айрис няма да го понесе?
Такава силна и смела...
Но глупостта им бе прекалена дори за боец като моята Айрис.
Масивен инфаркт - дум! Закараха я в болница, но късно.
Въпросът е, че те се целяха в мен, но поразиха нея.
И всичко в името на политическата коректност.
По-голям оксиморон не съм чувал. Ето ти тема, Нейтън.
Може ли да ти викам Нейтън?
- Вижте, декан...
Само Колмън. Сдадох всички други титли.
Колмън... съжалявам, но... аз пиша фантастика.
Това ще се чете като "Мандужрския кандидат".
Те убиха не когото трябва, за бога!
И само заради една дума - "призраци"!
Призраци! Невероятно е!
Ще ти кажа нещо, Нейтън.
Баща ми беше... съдържател на заведение в Ню Джързи.
Беше единственият евреин-съдържател в Ийст Ориндж.
Имаше завършен само 7 клас,
но настояваше за прецизност на изказа.
И аз му останах верен.
Може ли едно предложение? Напиши книгата сам.
Може би така трябва.
Май трябва да си вървя. Но нека те питам нещо?
Защо се криеш вдън горите?
Да се крия ли?
- Да, нали това правиш?
Как се нарича този момент в гръцките трагедии,
когато героят научава, че всичко научено е погрешно?
Казва се "парапатио" или "парапатея" - твой избор.
Това съм аз.
Случайно да играеш "Война"?
Така започна приятелството ми с Колмън Силк
и така излязох от усамотението в хижата край езерото.
Разведен си, а?
- Личи ли?
Да, имаш вида на човек, който е на никъде.
Защо жена ти те напусна?
- Коя, първата или втората?
Преди няколко години ми дадоха диагноза "рак на простатата".
При все че лечението бе успешно,
аз се оттеглих в хижата в гората,
далече от очакванията и превратностите на модерния живот.
В годината след срещата ми с Колмън -
- времето, което мина за написването на книгата,
вечеряхме заедно по няколко пъти седмично.
Понякога играехме карти, а понякога слушахме музиката,
идваща от малката -станция на Спрингфилд,
която пускаше хитове от 40-те и 50-те години.
Именно през това време Колмън ме върна към живота,
както бе върнал и колеж "Тинър".
Какво става с книгата?
- Загива.
В смисъл?
- Нищо не струва.
Не можеш да направиш колеж, без да натрошиш нечии рога,
и аз не можах да напиша книга на име "Призраци",
която да не звучи като дрънканици на лунатик.
Така че... всичко това е безполезно,
освен ако не обичаш да препрочиташ любовни писма.
Кое е това момиче?
- Стина Полсън.
Много е хубава. Това ти ли си?
Да, аз съм. Срещнах я, когато учех висше.
Беше 1948-ма и морската пехота бе зад гърба ми.
В онези дни живеех в едно малко градче и ходех в библиотеката.
Също като на риболов - обхождах лавиците и си хванах момиче.
Стина Полсън. За малко да се оженим.
Здравей.
Тази книга ще промени живота ти, честно.
Заповядай. Дай ми минута да я намеря.
Прекрасно е. Аз имам 2 съквартирантки и живеем
в една тъмница на дъното на шахта на Уест 26.
Искаш ли кафе?
- Не, бързам.
Само една чашка, нищо повече. А библиотеката е отворена до 10.
Защо не.
- Чудесно. Как го пиеш?
Черно, благодаря.
Стина Полсън - това шведско ли е?
Почти позна. Датско-исландско е.
Значи не си от Ню Йорк.
- Как отгатна?
Фъргюс Фолс, Минесота.
- Е, г-це Стина Полсън от Минесота,
това е моят подарък за теб. "Нежна е нощта", Ск. Фицджералд.
Също от Средния Запад.
Благодаря.
- Моля.
Кафето?
Кафето.
От какво е?
- Кое?
Раната на челото.
- От бокс.
Тренирам.
- И обичаш такива неща?
Обичам. Но не ме разбирай погрешно, не е свързано със силата.
Същественото е колко си умен.
Ти умна ли си... г-це Полсън?
Ти как мислиш... г-н Силк?
Мисля, че ще си чудесен боксьор.
Добър отговор.
Хайде да видим.
Какво?
- Покажи ми.
Какво?
- Колко си добра.
Десняк ли си?
- Да.
Ляв крак напред, десен - назад. Присвий коленете.
Два юмрука. Десния вдигни до брадичката.
Дръж го тук. Левият излиза напред.
С него удряш. Палците са навън.
И ей така - Удар!
Удар!
Пробвай.
- Удар...
Доста добре за начинаещ.
С дясната ръка прави от време на време така,
за да объркаш противника. Ей така.
Ляв... десен...
Чудесно.
- Ляв... десен.
Добре, ръцете.
Ляв... десен.
Добре. Дръж дясната до брадичката.
Ляв... десен.
Следи ръцете ми.
- Спри да ги движиш.
Браво.
- Ляв... десен...
Заболя ли те?
- Не.
Сърцето ти бие ускорено.
Не мога да повярвам.
И аз.
У дома нещата са толкова различни.
Представям си.
Първо... бихме се дебнали в църквата в неделя, нали?
После есента ще премине в зима,
въздухът ще захладнее и ще има зимни кънки.
Пързаляне по замръзналото езеро.
Пеене на коледни песни.
Забрави за курабийките и захаросаните ябълки.
Давай тогава, казвай направо.
Разкажи ми за истинското американско ухажване.
Ти си американец - евреите са американци.
Слушай... Писана е в Берлин.
Когато я слушам, всичко в мен... се разкрепостява.
И не ми се ще да умирам.
Никога. Чувството е чак непосилно.
Хайде, танцувай с мен.
Танцувай с мен.
Не те свалям, хайде. Отпусни се. Усети го.
Стига...
- Хайде, отпусни се.
Само не ми пей в ухото.
Стига, стига...
Това е полезно за теб.
Завърти се. Красиво е!
Ела насам. Ела в небето.
Хубаво чувство, нали? Много хубаво!
Имам любовна връзка, Нейтън.
Връзка с 34-год. жена, която ме промени неузнаваемо.
Мисля, че добивам доста сносна представа.
Когато подобно нещо дойде толкова късно в живота,
непълно неочаквано, напълно нежелано...
... идва с такава сила!
И ти нищо не можеш да направиш. Не можеш да устоиш.
И когато тя е на 34...
- Възпламенимо, Нейтън!
Чувал ли си за виагра?
Без виагра ще продължа към края на дните си,
все така извличайки проникновени философски изводи
със стабилно морално влияние.
Без виагра не бих могъл да правя нещо,
което няма абсолютно никакъв смисъл.
Нещо, което се смята за болестно...
...и потенциално гибелно за всички засегнати.
И къде точно намери тази неустоима жена?
Затваряме.
- Трябват ми само 2 мин.
Казах, че затваряме.
- 2 минути, обещавам!
Чудесно, благодаря.
Не можеше да почака до утре?
- Не.
Сестра ми има рожден ден.
Добре. Благодаря.
Здравей, Фил.
Нима казвате, че според вас Президентът на САЩ лъже?
Когато давате показания под клетва имате свещен дълг
да казвате истината и само истината...
Проблем с колата ли?
- Всеки божи ден.
Може ли да ви закарам?
Къде да ви оставя?
При Ниферсън.
- Фермата на Дери?
Ще ви пречи ли ако пуша?
- Не.
Собственикът ми даде стая под наем срещу доенето на кравите.
Значи работите и в пощата и във фермата на Дери?
И в колежа.
Фония Фарли - обслужващ персонал.
Пише го на табелката ми.
Гледате да сте ангажирана?
- Действията са враг на мислите.
Кой го е казал?
Благодаря за возенето.
Ще влезете ли?
Аз...
Сега ли?
Не съм бил близък с жена...
- Откакто съпругата ви е починала?
Знам.
Слушайте... Дайте да се разберем.
Ако търсите съчувствие, сте сбъркали адреса.
Аз не съчувствам.
Все едно.
Благодаря за возенето.
Здрасти.
Няма нищо лично, но...
Трябва да си вървиш.
Не искам да се събудя сутринта и да бъдеш до мен.
Както казах, не е лично.
- Добре.
Може ли да те видя пак?
Няма как да ме пропуснеш.
Какво е това?
- Въпросът е...
... дали аз ще те видя пак.
За какво мислиш?
Че ще развалиш нещата.
- Няма.
Ще ги развалиш.
Откажи се да ми влизаш в главата.
Защо трябва да говорим?
Добре, нека бъде по твоему.
Мислех си, че съм гарван.
Защо гарван?
Твой ред е.
Мислех какво ли е да любиш...
- Чукаш.
Какво ли е да чукаш старец.
Перфектно е.
Няма изненади.
Какво е да си без работа?
Самотно е, като при теб.
Освен онази разбита кола, май нямаш друго имущество -
- книги... снимки...
Действието е враг на мислите.
Добре.
Историята на живота ми - това ли искаш?
Хубаво.
Израснах сред много имущество.
Баща ми беше богат - много богат с много прислуга.
Както си го пише по книгите.
Не ми ли вярваш?
- Вярвам ти.
Родителите ми се разведоха и... майка ми се омъжи повторно.
Само че нейният не сваляше ръцете си от мен.
Специалитет - приказки за лека нощ. "Мила, идвам да ти почета."
Докато се усетиш... и бам - пръстите му в мен.
Не е нужно да ми го казваш.
- Ей, ти поиска.
Казах на майка ми, но тя не ми повярва.
Никой не ми вярваше. На 14 г. се опита да ме изчука.
Тогава се чупих и отидох във Флорида.
Правих по малко от всичко.
Не знам... На момиче като мен винаги му се разминава.
Без имущество, без багаж...
Добре ми е.
Чуваш ли нещо?
- Какво?
Нищо не чувам.
Какво има?
- Не!
Какво може да е?
Това е Лес.
- Кой е Лес?
Мамка му.
Бившият ми съпруг.
Преследва ме. Знам, че е някъде отвън.
Ще го оправя, бях добър боксьор.
Чуй ме, не се шегувам.
Той е луд, беше във Виетнам. Изкарал е 2 служби.
Редовно ме биеше.
Веднъж така прекали, че два дни бях в кома.
Ей, вече не е там.
- Убивали ли сте във Виетнам?
Дали съм убивал?
Нали затова бях там? Да убивам шибани виетнамци!
Казват, всичко минава...
И всичко замина. Дайте да се разберем отсега.
Никога не съм я наранявал.
Никога.
И никога не съм наранявал децата. Всичко беше в очите й.
Курвата със синя кръв... Родителите й бяха богати,
а тя не им поиска и цент, за да ми помогне за децата.
Никога не я е било грижа за другиго, освен за себе си.
Не биваше да й се разминава след децата. Тя...
Наистина ли може да запаля?
- Да.
Изчака ме да вляза за рехабилитация,
та да ми вземе децата - това искаше.
Използва всичко срещу мен, за да ми вземе децата.
Нямаше право да ми краде децата.
А сега ще ми чука един дърт евреин...
Трябваше да я убия още тогава.
Приятно.
Простете, но пушенето тук е забранено.
Съжалявам.
- Благодаря.
Съжалявам за цигарата.
- Нищо.
Вече навсякъде ги забраняват.
Нали нямаш нищо против?
- Да.
Колмън... не знам дали идеята е добра.
Няма нищо, ресторантът е чудесен.
Имат специалитети от риба...
- Извинете, че закъснях.
Нейтън, това е Фония. Това е приятелят ми Нейтън Закерман.
Нейтън е писател. Почти спечели една награда.
Така и не успях. Но научих Колмън да играе на "Война".
Пълен си с изненади!
Добре ли си? Исках да те запозная с моя приятел.
Колмън много ми е говорил за теб.
А за теб не ми е казвал нищо. Казал ти е, че чука чистачка?
Защо ми причиняваш това?
- Кое?
Защо постъпваш така - знаеш за какво говоря!
Искаш да си говориш с някого, весели се - аз, обаче, изчезвам.
Съжалявам за това, Нейтън.
- Колмън...
Няма нищо.
Наистина идваш от друг свят.
Декан в колежа, преподавател по класическа литература...
И виж докъде изпадна!
Какво му каза за мен?
- Нейтън ми е просто приятел.
За своята малка курва ли ме представи?
Ти не можеш да чукаш жена, която да не водиш в скъп ресторант.
До сложим точка. Казваме край и всичко спира тук.
Ти не разбираш, нали?
Не мога. Просто не мога.
Хайде.
Угаси шибаната лампа!
Това е Лес. Не се тревожи, вече извиках полиция.
Всеки момент ще дойдат.
Те знаят как да се оправят с него. Просто ще почакаме.
Какво правиш, по дяволите? Не можеш да излезеш, той е луд.
Аз също.
Ей, Фарли! Какво искаш, Фарли?
Излез, мръсна убийца! Тя каза ли ти...
Духала на някакъв, докато децата й изгорели!
Махни се или ще те ступам.
- Ще ти пръсна мозъка с това желязо!
Защото чукаш жена ми! Искам да говоря с нея.
Лес...
Здравей, мила.
Здравей, сладурче.
- Върви си. Хайде.
Няма нищо, ще се оправя. Хайде, върви си.
Чуваш ли това? Извиках ченгетата.
Защо? Винаги така правиш! Просто исках да говоря с теб.
Ожених се за шибана кучка.
Хайде, скъпа, и защо чукаш тоя дъртак?
Махни се от нея.
- Хайде да се повозим.
Веднага те връщам, честно.
Майната им, хайде.
- Не.
Познават ме, ще си траят. Веднага те връщам, кълна се!
Не искам да говоря с теб.
- Долу ръцете!
Мамка му...
Ей това получих, че я отървах!
Шибаната кучка... Пълна е с лъжи!
Ти си мръсна убийца! Нека те види какъв боклук си!
Стига толкова!
Стига!
Чудеше се защо нямам нищо.
Това остана от дечицата ми.
Това.
Беше нещастен случай и той го знае.
Знае истината.
Имаше една печка...
Обърнала се и всичко...
Всичко пламнало. Аз...
Не мога да измисля какво да ги правя.
Не знам - да ги пазя ли...
Да ги погреба ли...
Не знам.
Какво гледаш?
Твърде прозаично ли е за теб?
Просто се махни.
Хайде, върви си. Не ти трябва да се забъркваш.
Не...
Не оставай.
Моля те, върви си.
Моля те...
Не мога...
Моля те, върви си.
Върви си.
Всеки знае, че използвате жена, 2 пъти по-млада от вас.
Това си е нападка.
- Плюс това, знам кой я е писал.
Кой?
- Катрин Ру.
Преподавател по английски и литература. Аз я назначавах.
Всички съм ги назначавал!
- Защо ще го праща?
Откъде да знам, нали ти си ми адвокат?
Прати й писмо, предупреди я.
- Тя ще отрече...
Всеки експерт би разпознал почерка й.
Колмън, чуй ме... Остави писмото.
Какво ще правиш с Лестър Фарли?
Ще изкарам ограничителна заповед - не знам.
Имаш ли представа в какво се забъркваш?
Искаш да водя правна война на два фронта?
Единият на кореспондент фантом, а другият - на луд.
Мога да ти намеря експерт по почерци и бронирана жилетка,
но не мога да ти осигуря нещо, което никога няма да разбереш,
докато си с тази жена - живот без скандали.
Между другото, ХИВ-отрицателна ли е?
Ходил ли си на изследвания? Ползваш ли презервативи?
И ако ти не се предпазваш, поне тя прави ли го?
Ами ако те използва, за да навакса за всичките си загуби?
Ще те представям ли в дело за бащинство?
Откажи се от момичето, Ахиле.
Завърших европейска литература при теб преди 10 г.
Откажи се от нея и грижите ти ще са дотам.
Фония Фарли не е в лигата ти и не е от твоя свят.
Снощи си добил представа за нейния свят. Истината е...
...че тя не си заслужава.
"Ахил на виагра." Къде е тук логиката?
О, Нелсън...
Извинявай, свърши ли?
- Да.
Нелсън, ти си истински майстор на вербализацията.
Изпълнен с толкова презрение към всеки човешки проблем,
с който ти си се разминал.
- Чуй ме... Просто казвах...
Не, ти чуй. Повече не искам да чувам този самовлюбен твой глас,
нито пък да виждам бялото ти като лилия лице.
Колмън, удряй с лявата!
Йист Ориндж, Ню Джързи 1944
Удряй!
Колмън...
Браво, браво!
Това е! Довърши го.
Достатъчно.
Следващата седмица в Уест Пойнт.
Онзи е напред с 5 кг, д-ре.
- Но е бавен. Лесно ще го свалиш.
Освен това треньорът на "Пит" ще е там.
Искам да види как се биеш.
- И?
Като види какво правиш и като му кажа за успеха ти,
със сигурност ще ти предложи стипендия.
Не мога да ида в "Пит". Баща ми иска да ида в "Хауърд".
Баща ти кръчмар ли е?
- Бил е.
Загубил бизнеса си по време на Депресията.
Виж, Колмън... просто се боксирай с онзи.
Пък ще видим какво ще стане.
- Добре.
И още нещо.
Като се видиш с онзи от "Пит", не му казвай, че си чернокож.
Да не му казвам?
- Не отваряй дума.
Ще ти потрябва едно и друго, просто бъди като кадифе.
Той ще разбере.
- Как?
Ти си първият ученик на Йист Ориндж и си с д-р Чизнър.
Ще те вземе за евреин.
Закъсня.
- Знам.
Уолтър ще тръгва.
- Скрий това.
Съжалявам, че закъснях. Здравей, мамо.
Уолт.
- Кол.
Как си?
- Добре.
Чувам, че утре си на комисия.
- Вярно е.
С тези оценки има всички шансове за стипендия.
Много се гордеем с Колмън.
- Може ли да попитам как се справи?
Как съм се справил?
- Днес, на ринга.
Питам дали победи или загуби.
Ти ли му каза?
- Бъди така добър и отговори.
Победих.
Колко победи имаш досега?
11.
- А колко загуби?
Николко.
Засега.
Откога това ти е професия?
- Татко...
Това не те касае, Уолт.
Зададох ти въпрос, младежо.
Според д-ра мога да взема стипендия за висше.
Може би за "Пит".
Като Уолтър и ти ще идеш в "Хауърд" и после ще решиш
да станеш лекар, а боксът няма да е полезен за ръцете ти, нали?
Колмън, ако ти бях баща, знаеш ли какво бих ти казал?
Ти си ми баща.
- Не съм съвсем сигурен.
Мислех си, че д-р Чизнър ти е баща.
Той ми е само треньор.
Той ме учи да се бия, но ти си ми баща.
И ако ти бях баща, знаеш ли какво бих ти казал?
Бих казал - Хубаво е, че днес си победил.
Така може да се оттеглиш непобеден.
Вече си се оттеглил.
Извинете ме, не искам да закъснявам за влака си.
Момче!
- Да, сър.
Тази риба е прегорена.
Много съжалявам, веднага ще я отнеса, сър.
Страхливците умират много пъти преди смъртта си.
Храбрецът изпитва смъртта само веднъж.
След всички думи, които съм чул,
ми е странно, че хората се боят,
виждайки в смъртта ненужен край.
Защото тя идва, когато идва.
Кларънс Силк добре знаеше тези думи на Юлий Цезар.
Той бе мъж с голям интелект,
непоклатима смелост и безкомпромисна чест,
но най-вече бе отдаден
Жена му Дороти. Синовете му Уолтър и Колмън
и неговата гордост и слабост малката Ърнестийн.
Кларънс Силк бе най-добрият човек, когото познавам.
Колмън?
На смяна ли си?
Тази вечер?
Така е по-добре за мен.
Аз никога не съм го познавал, мамо.
Никаква представа не съм имал какво е преживявал...
... ден след ден.
- Той не искаше да знаеш, мили.
Не виждаше смисъл.
- Смисълът е...
... че ако си чернокож, няма значение колко знаеш.
Просто работиш във вагон-ресторант.
Той го правеше, за да не се налага на теб.
Колмън, не е нужно да се тревожиш.
Застраховката на татко ти и оценките ти
ще ти осигурят влизането в "Хауърд".
Знам всичко за там от Уолт. Той казва,
че там винаги говорели за неграта.
За нас - неграта!
Аз не съм такъв, мамо, и не разбирам кои са тези "нас".
Ти за какъв се мислиш?
Аз знам кой съм.
- Трябва да се гордееш с расата си!
А аз самия? Защо да не се гордея, че съм си просто аз!
Това си е мой живот. Или нямам право на мнение?
Не съм достатъчно умна, за да споря с теб.
Тогава не го прави. Нека не се караме.
Аз те обичам, мамо. Но не ме карай да уча там.
Колмън... ти нямаш и 18 год.
Какво ще правиш?
Седнете.
Имате ли регистрационна карта?
Да.
Добре дошъл във военноморската пехота, младежо.
И какво каза адвокатът? Разтревожил го е Лестър Фарли?
Не ми се говори за Лестър, мога да се оправя с него.
Колмън, ти сам каза, че Лестър е психопат,
затварян в психиатрията на военна болница, и то 2 пъти!
Питам те, какво би станало снощи, ако полицията не бе дошла?
Лестър Фарли няма просто да изчезне от света.
Това нещо ще се случи пак и тогава...
...може и да не извадиш същия късмет.
Е, и? Да я хвърля на вълците?
- Аз не мисля за нея, а за теб.
Тя това и чака, за нея "секс" и "измяна" са синоними.
Всяка грешка, направена от човек,
обикновено има сексуален акселератор.
Нещата, които те съграждат, може и да те разрушат.
Знам. И ще ти кажа - не ми пука.
Тези неща не са без цена. Виж какво става!
Говорят, че тя е абортирала от теб и е направила
опит за самоубийство.
- Какво друго говорят?
Какво друго говорят, Нейтън?
Не ме гледай така. Знам, че е лъжа. Аз съм ти приятел, помниш ли?
Тогава се дръж като приятел!
Престани да гониш и мен, и нея! Мили Боже!
Какво искаш да кажа?
- Просто приеми, че нещо важно
става между мен и тази жена. Нещо... заслужаващо уважение.
Сигурно си прав. Сигурно сексът е страхотен.
Майната ти и на теб!
- Колмън...
Добре.
Вярно, не е първата ми любов и не е най-голямата ми любов,
но със сигурност е последната ми любов.
Това не се ли брои?
- Толкова, че да те убият?
Умирането не ме плаши, Нейтън.
Не аз потърсих убежище в хижа в гората.
Танцувай ми...
Разбира се. Защо не.
Защо не.
Не се влюбвай в мен, Колмън.
Ние сме просто мъж и жена в стая тук и сега.
Нищо друго няма значение. Не разваляй нещата.
Това е повече от секс.
Не е.
Ти дойде само за секса.
- Така ли?
Танцувай за мен, хайде.
Твърде млад си за мен.
Трябва ми мъж, много по-стар от теб.
Някой... поне на 100 год.
Познаваш ли някой в инвалиден стол?
Ще направя... каквото искаш.
Колко пъти си чувал жена да казва това и да го мисли?
Виждам те, Колмън. Искаш ли да ти кажа какво виждам?
Виждам гняв.
И виждам срам.
Виждам всичко.
Сериозно?
Мислиш, че имаш тайни?
- Никога не се знае.
Благодаря ви.
Г-н Уилсън, бихте ли поели касата?
Мога ли да ви помогна?
Да. Търся концерт №3 за пиано на Рахманинов.
Записът на Харуърдс?
- Да.
Насам, моля.
Да сте учили в Йист Ориндж?
- Да.
Сторихте ми се познат. Чарли Хамилтън ми е братовчед.
Отдавна не съм го виждал. Как е?
Добре е, дори мисля, че ще се жени.
Браво на него. А сега Рахманинов, моля.
Това приятелката ли ви е?
Да. Вижте... може да дойда друг път и тогава да говорим.
Добре. Ето.
Това е по-добро от Рахманинов.
Танцувай ми.
Това трябва да е най-еротичният танц,
танцуван някога по света от момиче от Фъргюс Фолс.
Обичам те...
Обичам те.
Искам да прекарам живота си с теб.
Какво ще правиш в неделя?
Нищо. Защо?
В неделя ще вземем влака за Ню Джързи,
за да вечеряме с майка ми.
Добре.
- Нали?
Идеята ми харесва.
Дано ме хареса.
Дано бонбоните стигат.
- Съвсем достатъчни са.
Трябваше да вземем още нещо от гарата...
Бонбоните стигат, спокойно.
Това е старият квартал.
Там разбих колелото си във верандата на г-н Харис.
В коя?
- В онази там.
Баща ми ме накара да платя за щетите.
И за колелото, и за верандата.
Страх ме е.
Обичам те.
Знаеш го, нали?
- И аз те обичам.
Здравей.
Извинявай, че закъсняхме.
Майко, това е Стина Полсън. Стина, това е майка ми.
Колко прекрасна! Заповядайте.
Фъргюс Фолс е чуден град. В близост имаме и езеро, и река.
Баща ми притежава малък склад за дървесина.
Много е неорганизиран. Като се пореже, изобщо не се мие.
Инати са нашите исландци.
Като дете дори не знаех, че ни викат исландци.
Майка ми е точно обратното на баща ми.
Масата за вечерята в събота я слага предишната вечер.
Може да се каже, че хваната в двете крайности,
реших да избягам, като дойде време за колеж.
Далече от влиянието им, така да се каже.
Така дойдох в Ню Йорк.
- Не съм ходила в средния Запад,
но съм сигурна, че ще ми хареса.
Колмън, ти не би ли искал да идеш там?
Последна спирка - Ню Йорк Сити!
Стина?
Скъпа, почти пристигнахме.
Скъпа?
Не мога да го направя, Колмън.
Обичам те...
...Обичам те, но не мога.
Добър вечер, дами и господа, и добре дошли на "Арена".
Откриваме тази вечер с мача между боксьорът от Йист Ориндж,
с тегло 73 кг - Колмън Силк...
Полека с него. Нека хората получат това, за което са платили.
Изкарайте 3-4 рунда и тогава го свали.
Ей, момче!
Съвсем коректно те помолих да задържиш.
Можеше да го свалиш в 4 рунд.
Аз съм 73 кг, а той - 80 кг. Нима трябва да му пусна 5-10 удара,
за да има шоу? Не пускам на никакви негра!
Прекрасно е, нали?
Трябва да тръгвам.
Остани тази нощ.
Не, аз никога не оставам.
Само този път.
Здравей. Добро утро.
Ако искаш закуска, има яйца "Бенедикт" с шунка.
Седни, моля те.
Кафе? Без мляко, нали?
Заповядай.
Изглежда, че Моника Люински няма да стигне до Ню Йорк.
Не можеш ли да избегнеш тъпия семинар?
Не ми пука, че Моника не може да си намери работа.
На Моника пука ли й, че ме боли гръб от доенето на крави?
Пука ли й, че рина лайната на хората в пощата?
Мислиш се за голяма работа, губейки мястото си преди пенсия!
Не, уви, не си прав!
Голяма работа е, когато пастрокът ти блудства с теб!
И мъжът ти да те нападне отзад с желязо по главата -
- това е голяма работа!
И двете ти деца да се задушат и умрат -
- това е голяма работа!
И не смей друг път да ми говориш така!
Защото нямаш идея!
Знаех си, че не бива да оставам. Знаех си.
Това е голяма грешка. Дори курвите го знаят.
Знаят го! Мъжете им плащат, за да ги чукат и да си тръгнат.
Здравей, Принц.
Да, аз съм. Помниш ме, нали?
Не си ме забравил. Исках да дойда и да те видя, но не можех.
Здравей. Не съм те виждала от 3-4 месеца.
На Принц му бе мъчно за теб. Онзи ден излиза.
Другите птици го нападнаха, щяха да го убият.
Няма техния глас.
- Защото е гледан от хора.
Да. Цял живот е бил сред хора като нас.
Гарван, който не знае как да бъде гарван.
Първия път, когато започнах да шофирам,
беше месец след смъртта им.
Бях се нагласила... Дори майка ми би се гордяла.
Знаеш ли, че й се обадих? Наистина.
Обадих й се да й кажа, че децата ми са мъртви.
"Мамо, Фония е." От 20 год. нито едно обаждане.
А тя каза: "Не познавам човек с такова име." и ми затвори.
Кучка.
Защо трябваше да разбиват вратата?
Дори сестрата го каза по-късно -
- не е имало пулс.
Още като са дошли, вече не е имало пулс.
Защо не ме оставиха да умра?
Дори това не направих като хората, нали?
Не.
Мисля, че направих грешка тази сутрин.
Фония Фарли от обслужващия персонал.
Просто... правя както си знам.
Къде беше?
Започнах да се тревожа.
- Разхождах се.
Бях на кино.
- Слушай...
Съжалявам. Всичко, което казах и направих...
Беше права. Случилото се с мен е нищо.
Не. Ти си загубил всичко - и жена, и работа...
Те са ти отнели живота заради някакви тъпи думи,
които не значат нищо.
- Може би.
Но не мисля, че скръбта е измерима.
Купих ти тези понички.
От магазина за понички. С желе.
Слушай, ако не ме искаш...
Ако искаш да си тръгна, ще те разбера,
защото...
Разбирам и няма да те виня.
На какво се усмихваш?
- Щастлив съм, че си тук.
И аз. И аз съм щастлива.
Слушай, трябва да ти кажа нещо.
Изглеждаше ми невъзможно някой, витален като Колмън,
да бъде убит при това, което полицията нарече нелепа случайност.
Колкото повече мислех, толкова се уверявах,
че Колмън и Фония не биха могли да умрат без присъствието
на Лестър Фарли и пикапа му.
Кога точно се качихте на пикапа си онази сутрин?
Преди изгрев слънце.
- И защо се качихте на пикапа?
За да го пипна.
- Кого?
Еврейският даскал.
- Защо искахте да го пипнете?
Защото трябваше.
- И щяхте да го убиете?
О, да. Всички нас.
Такъв беше планът.
- Така сте го планирали?
Не е имало планиране.
Но сте знаели какво правите?
- Да.
И не сте го планирали?
- Не.
Да не мислехте, че сте във Виетнам?
За децата ли мислехте? Това отплата ли беше?
Не беше отплата.
- Не си ли отмъщавахте за тях?
Не, нямаше такова нещо.
Подтиснат ли бяхте?
- Не.
Никаква депресия.
Ядосан ли бяхте?
- Край с яда.
Но сте подкарали пикапа срещу колата им.
Не съм ги убивал аз.
Не съм ги убивал аз.
Той сам се уби.
Какво мислите?
- Проверих в полицията и...
Няма следи на местопроизшествието, няма удар.
Мисля, че Лестър Фарли страда от делюзии.
Напълно.
Аз се казвам Хърбърт Кийбъл
и съм сред онези, които не защитиха Колмън,
когато бе обвинен в расизъм.
"Колмън, не мога да те подкрепя" -
- това му казах аз за свой вечен срам.
Трябваше да говоря и още тогава да кажа това,
което искам да кажа сега, в присъствието на колегите му,
че това прословуто деяние никога не се е случвало.
Колмън Силк и жена му Айрис бяха предадени от морална глупост
на скромното и двулично общество.
И аз бях част от това общество.
Всички бяхме.
Г-жо Кийбъл? Аз съм Нейтън Зукерман -
- бях приятел на Колмън. Речта на съпруга ви беше...
Не съм г-жа Кийбъл.
Вие да не сте...
Аз съм сестрата на Колмън Силк.
Айрис - хубаво име. И кога е щастливата дата?
На 14 юни.
Каза ли й?
А кога?
Смяташ ли да я водиш вкъщи на вечеря?
Казах й, че родителите ми са мъртви.
Мъртви?
И нямаш нито брат, нито сестра...
Ърнестийн и Уолтър ги няма?
Не искам да съм Колмън Силк, негрото учител.
А винаги ще е така, мамо. И ти го знаеш, както аз го знам.
Скъпи, за мен никога не си бил черен или бял...
...а златен. Ти беше златното ми дете.
Виж, мамо. Не съм...
Още не съм го измислил.
Ще имате ли деца?
Предполагам.
И ти няма да позволиш да ме видят, нали?
Внуците ми.
Мамо - ще ми кажеш, стой в чакалнята на гарата в 11,15,
аз ще мина с децата с неделния влак.
Това ще е подаръкът ми за рождения ден след 5 години.
И знаеш, че ще дойда.
Но... не рискуваш ли, като изобщо имаш деца?
Би било непоносимо.
Представи си, че не изскочат от утробата й с твоя цвят.
Тогава какво ще обясняваш?
Или ще я обвиниш в изневяра с негро?
Мамо, трябва да тръгвам вече.
- Колмън...
Ти разсъждаваш като затворник.
Бял си като сняг, а разсъждаваш като роб.
Мили боже...
Това не беше ли звънецът?
- Аз ще ида.
Повече да не си доближил мама.
Уолт...
- Не се обаждай, не пиши, нищо!
Никога не искам да видя бялото ти личице!
И майка ви се е подчинила на Уолтър?
Всички мъже Силк от баща ми нататък са много непреклонни.
Да, тя се подчини, но не и аз.
Търсих го преди 2 дни - беше рожденият му ден.
Денят, след който бе убит.
Не обвинявам Уолтър, той просто предпазваше мама.
И успешно ли беше?
Точно преди да умре, тя бълнуваше.
Все повтаряше: О, сестро...
Качете ме на влака.
Вкъщи ме чака болно бебе.
Знаехте ли защо брат ви напусна колежа?
Доколкото разбрах, са го обвинили в расизъм.
По-шантаво не може и да е, нали?
За това, че е казал "призраци"!
От това, което чух днес, вече почти всичко минава за истина.
Хората стават по-тъпи, но по-догматични.
С други думи, г-н Закерман, в наши дни е трудно да си представиш,
че някой може да направи това, което Колмън стори.
Да изгради целия си живот около една лъжа.
Колмън е можел да спре обвинението в расизъм в зародиш,
просто казвайки истината.
- Но точно това не е могъл да стори.
Мислите ли, че е казал на някого?
Може би... На един човек.
В крайна сметка, май майка ми се оказа права.
Исках да бъда свободен, а се превърнах в затворник.
И на никого не си казал?
Дори на жена ми. Тя...
Не съм продумвал и дума пред никого до тази вечер.
На никого не съм казвал... освен на теб.
Защо на мен? Защо го казваш сега на мен?
По време на разговора ми с Ърнестийн,
реших да напиша тази книга.
Книга, която Колмън никога нямаше да напише.
Историята за майка му и баща му, за Уолтър и Ърнестийн,
за Стина Полсън... и Фония Фарли,
която бе избягала от свят на привилегии,
както Колмън бе избягал от свят, подчинен на расизъм.
И накрая беше останало само едно нещо да направя.
Хубаво място.
Спокойно е.
- Затова си го пазя в тайна.
Но аз вече знам.
Ти си писателят, нали?
- Така е.
Кълве ли?
- Не много.
За какво си мислите тук, когато рибата не кълве?
Мислех си, че ако имах син, сега щеше да е тук с мен.
За това си мислех, когато ти се зададе.
Какви книги пишеш?
- За хора като вас.
С проблеми.
- Живееш в хижата на Мишел, нали?
Край езерото.
Как се казва някоя от книгите?
- "Човешко петно".
Ще ми я дадеш ли?
- Не е довършена.
Ще ви изпратя екземпляр.
Започнах да ловя риба, след като жена ми ме изостави.
Трябват ти само топли дрехи и съответното оборудване.
Като това витло.
Пробиваш дупка в леда. Това желязо минава през всичко.
После хвърляш влакно с любимата стръв в дупката.
То привлича рибите долу дори на тъмно.
А там долу е много тъмно.
Ако имах син...
...малко или много моя плът и кръв,
на него бих казвал тези неща, а не на теб.
Тук е студено.
- Вярвай, така е.
Ще си тръгвам.
- Вече си риболовец, нали?
Можеш да го включиш в книгата си.
Ще го сторя.
- И знаеш тайното ми място.
Вече знаеш всичко, нали, г-н Закерман?
Но няма да кажеш, нали?
Книгата... Да ми пратиш копие.
В пощата е.