Big Fish (2003) (Big Fish CD2.sub) Свали субтитрите
- Любимите ти цветя.
Как събра толкова много?
Обадих се навсякъде в пет щата.
Казах им че това е единственият начин да накарам жена ми да се омъжи за мен.
Но ти дори не ме познаваш.
Имам остатъка от живота си за да разбера.
Сандра!
Това е Дон. Обещай ми че няма да го нараниш.
Щом го искаш - заклевам се.
- Блум?
- Дон.
Какво по дяволите правиш? Това е моето момиче. Моето!
Не знаех че тя е нечия собственост.
Какво има? Да не си прекалено уплашен за да се биеш?
Обещах че няма.
Престани!
Дон, спри!
Докато аз отнасях най-якият пердах в живота ми, Дон Прайс беше победен.
Физическата активност беше влошила вроден сърдечен дефект.
Казано по-просто, сърцето му не беше достатъчно силно.
Дон! Никога няма да се омъжа за теб.
Какво? Искаш да кажеш че обичаш този?
Почти не го познавам, но го предпочитам пред теб.
Както се оказа, Сандра беше успяла да запази същата дата в църквата.
Само женихът се беше сменил.
Стори ми се че каза, че не сте имали сватба в църква.
Всичко беше уредено, но се появи затруднение.
Лекарството ли те прави жаден?
Истината е, че цял живот бях жаден.
Всъщност никога не разбрах защо.
Когато бях на 11...
Говореше за сватбата си.
Не съм забравил. Просто се движех по допирателната.
Виж сега, повечето хора разказват историите си директно.
Не са особено сложни, но пък и не са интересни.
Харесвам историите ти.
А аз харесвам теб.
Когато работиш за цирка, нямаш постоянен адрес.
И така след три години имах доста недоставена поща.
По време на четирите седмици през които лежах в болницата...
...пощальонът най-после ме настигна.
И се оказа че докато сърцето ми принадлежеше на Сандра...
...останалата част от тялото ми принадлежеше на правителството на САЩ.
Службата в армията по това време стигаше до три години...
...и след като бях чакал още три само и само да срещна Сандра...
...знаех че няма да преживея далеч от нея толкова дълго.
Така че аз се захващах със всички опасни мисии, които можех да намеря...
...с надеждата да си намаля службата до по-малко от година.
Давай! Давай!
Когато ми предложиха тайна мисия...
...да открадна плановете за електроцентрала Уонг Кай Танг...
...аз се хвърлих към шанса да служа на родината.
Давай! Давай!
Как можа да си изтървеш репликата?
Направи ме да изглеждам като глупачка сама там навън.
Не беше сама!
Кой по дяволите си ти?
Няма да ви нараня.
Дяволски си прав.
Стража!
Кажи на хората си да не ни притесняват!
И дръпни тази завеса!
Моля ви, нуждая се от вашата помощ.
Какво те кара да мислиш, че ще ти помогнем?
През следващият един час аз им описах моята любов към Сандра...
...и изпитанието което ме изправи пред тях.
И както винаги е било любовта ми беше моето спасение.
Беше предопределена да е.
Заедно създадохме подробен план за спасение...
включващ китоловен кораб до Русия...
...баржа до Куба и малко мръсно кану до Маями.
И тримата знаехме, че ще е опасно.
И какво ще правим като стигнем до Америка?
Мога да ви уредя ангажименти.
Познавам най-големият човек в шоу бизнеса.
Боб Хоуп?!
По-голям.
Готови ли сте?
И така близначките и аз започнахме нашето трудно пътешествие.
...през половината земно кълбо.
За жалост, нямаше начин да изпратя вест обратно до Америка.
Затова не беше учудващо, че в армията ме мислеха за мъртъв.
Не, Господи!
След четири месеца, Сандра беше преминала през най-ужасния кошмар.
Когато телефонът звънеше, тя не мислеше че може да се обаждам аз.
Когато кола минаваше наблизо, тя не ставаше за да погледне през прозореца.
Говорих с баща ти снощи.
Никога не си ми казвал как са се срещнали родителите ти.
Срещнали са се в Обърн.
Ами детайлите? Как са се влюбили.
Циркът. Войната.
Никога не си ми казвал за това.
Това е защото повечето никога не се е случило.
Но пък е романтично.
- Какво?
- Знам добре...
...че не трябва да споря за романтика с французойка.
Обичаш ли баща си?
Всички обичат баща ми. Той винаги се харесва.
Обичаш ли го?
Трябва да разбереш.
Когато растях, него повече го нямаше, отколкото беше там.
И аз започнах да мисля че може би той води втори живот някъде другаде.
Друго семейство, друга къща.
И той ни напуска за да ходи при тях.
Или...
Или може би няма второ семейство. Може би никога не е искал такова.
Какъвто и да е, той харесва вторият си живот повече и разказва своите истории...
...защото не може да понася това скучно място.
- Но това не е истина.
- Добре, каква е истината?
Той никога не ми е казал дори и едно вярно нещо.
Виж сега...
Знам защо го харесваш.
Знам защо всички го харесват.
И искам да ми кажеш че не съм луд.
Не, не си.
И мисля че трябва да поговориш с него.
Шевролетът на Лари Пъкет оставя купувачът да говори.
Сертифицираните от GM автомобили на Лари Пъкет са с фабрична гаранция.
И можете да спестите до 40 процента от оригиналната цена.
- Казвал ли съм ви някога...?
- Да.
- За клена и буика?
- Чували сме го.
Знам някой който не е.
- Дър...
- Дървото падна върху колата, разпръсвайки сироп.
Който привлече мухите, които се залепиха за нея...
...и отлетяха заедно с колата.
Но истинската история е как се сдобих с тази кола.
- Виждате ли...
- Татко?
Сине.
Можем ли да поговорим?
Мисля да започна с тези чинии.
Ще ти помогна.
- Знаеш ли за айсбергите татко?
- Знам ли?
Видях айсберг веднъж.
Пързаляха го към Тексас за питейна вода.
Но те не предполагаха, че вътре има замръзнал слон.
- От вълнестия тип. Мамут.
- Татко!
Какво?
Опитвам се да използвам метафора.
Ами не трябваше да започваш с въпрос...
...защото хората искат да отговарят на въпроси.
Трябваше да започнеш със, "Интересното при айсбергите е... "
Добре, добре. Интересното при айсбергите е, че се виждат само 10 процента от тях.
Останалите 90 процента са под водата, където не могат да се видят.
И това е...
...същото като с теб татко.
Виждам само тази малка част...
...която стърчи над водата.
А, ти виждаш само главата ми до носа? Брадичката? Моя...
Татко, нямам никаква представа кой си ти...
...защото никога не си ми казал и един факт.
Казал съм ти хиляди факти Уил. Това е което правя - разказвам истории.
Ти казваш... лъжи татко.
Казваш забавни лъжи.
Истории са нещата които разказваш на пет годишно момче преди лягане.
Това не са сложни митологии които да поддържаш...
...когато синът ти е на 10, 15, 20 или 30 години.
А аз ти вярвах.
Вярвах на твоите истории по-дълго отколкото би трябвало.
И тогава когато разбрах че всичко което си казал е невъзможно...
...се почувствах като глупак за да съм ти вярвал.
Ти си като Дядо Коледа и Великденският заек.
Също толкова очарователен и също толкова фалшив.
Мислиш че съм фалшив.
Само на повърхността татко. Но това е всичко, което съм виждал.
Виж.
Скоро ще имам...
...свое собствено дете.
Би ме убило, ако той премине през целият си живот...
...и никога не ме разбере.
Ще те убие, така ли?
Какво искаш Уил? Какво искаш да бъда?
Просто себе си.
Добър, лош, всякакъв. Просто ми покажи поне веднъж какъв си.
Винаги съм бил себе си още от деня в който съм се родил.
И ако ти не можеш да го видиш, това е твой проблем, не мой!
Баща ти реши, че се нуждае от офис...
...и разбира се, не трябваше да е в къщата.
И така...
Ти ще знаеш по-добре от мен кое е важно и кое не.
Какво има?
Беше през войната.
Баща ти изчезна и го помислиха за мъртъв.
О, това наистина ли се е случило?
Не всичко, което баща ти казва е пълна измислица.
Ще отида да го нагледам.
Бих полегнала малко.
Добре, отивай.
След войната, синовете на Алабама се завърнаха в къщи и си търсеха работа.
Всеки от тях имаше предимство пред мен.
Те бяха живи, докато аз бях официално мъртъв.
С моите перспективи...
...приех работа като пътуващ търговец. Устройваше ме.
Има едно нещо, което може да се каже за Едуард Блум...
...това че добре общувам с хората.
- Честито.
- Благодаря ви, сър.
Понякога ме нямаше със седмици
Но всеки втори петък, слагах всички пари, които бях направил...
...в отделна сметка заделена за хубава къща...
...с бяла дъсчена ограда.
Ще отделите ли от времето си за да ви представя моят нов продукт...
...Ръкоматът.
Няколко години по-късно добавих други продукти и други градове...
...докато територията ми достигна от бреговете до западен Тексас.
Едуард?
Едуард Блум!
Това съм аз, Нортър Уинслоу.
Не мога да повярвам.
Бях изненадан да видя най големият поет на Аштън и Призрак взети заедно...
...чак тук в Тексас.
Искам да знаеш, че като напусна Призрак ми отвори очите.
Открих че има един цял живот там навън, който аз не живеех.
Затова пътувах.
Видях Франция, Африка, половината Южна Америка.
Всеки ден, ново приключение. Това е моето мото.
Това е чудесно Нортър. Радвам се за теб.
Какво правиш сега?
Обирам тази банка.
И така, всички долу!
Хей! Плъзни го насам.
- Имаш ли нещо против да го вземеш?
- Какво?
Пистолета.
Аз ще разчистя чекмеджетата...
...а моят колега ще се заеме с трезора.
Добре, ти! Ще помогнеш на моят приятел, нали?
Да тръгваме!
Съжалявам мадам. Наистина.
Наистина не искам някой да бъде наранен.
Не е това.
Просто...
...няма никакви пари.
Напълно сме фалирали. Не казвай на никой.
Оказа се че Спестявания & Заеми вече е била ограбена...
...но не от въоръжени бандити, а от Тексаските спекуланти на недвижими имоти.
Добре, да тръгваме!
Нортър!
Уха! Трябва да има близо 400$ тук!
И това е само от чекмеджетата.
Да видим какво си взел от трезора.
Това ли е? Целият трезор?
Страхувам се че да.
На него пише че е твоят депозит.
Ами... не исках да те оставя с празни ръце.
Има нещо, което трябва да знаеш. Причината за да нямат пари е...
Разказах на Нортър за капризите на Тексаските нефтени пари...
...и ефекта им върху цените на недвижимите имоти...
...и как промяната на стойността им...
...е направила спестяванията и заемите особено уязвими.
Като чу тези новини Нортер си направи следното заключение:
Трябва да отида на Уолстрийт. Там са всички пари.
Тогава знаех, че макар моите дни като престъпник да бяха свършили...
Благодаря ти за помощта.
...тези на Нортър едва сега започваха.
Когато Нортър направи първият си милион долара...
...ми изпрати чек за 10000.
Протестирах, но той каза, че това ми е хонорара като негов съветник.
Беше достатъчно за да купя на жена си хубава къща...
...с бяла дъсчена ограда.
А това беше цялото богатство, което един мъж може да иска.
Изсъхвах.
Разбирам.
Мисля че трябва да ти вземем градинар...
...за да може просто да те пръска като папрат.
Недей.
Мисля че никога няма да изсъхна.
Здравейте.
- Вие ли се Дженифър Хил?
- Да.
А вие сте Уил.
Виждала съм ваша снимка. Така ви разпознах.
Чуй Кени, защо да не пропуснем днешния урок?
Можем да продължим следващата седмица.
Трябва ли да ги връщам на майка ми?
Ами... аз няма да й кажа, ако ти не й кажеш.
Откъде познавате баща ми?
Ами, ние сме на пътя му за продажби...
...така че той минаваше от тук редовно. Всички в града го познават.
Имахте ли връзка?
Уоу, каза го доста директно.
Имах намерение да заобикалям темата поне половин час.
Виждал съм го с други жени. Флиртува. Винаги е бил такъв.
И на някакво ниво просто предположих че...
...изневерява на майка ми. Никога не съм имал доказателство.
Добре, мога ли да те попитам нещо?
Щом си намерил този договор защо просто не попита Еди?
Защото той умира.
Виж, не знам колко искаш да научиш за всичко това.
Имаш една представа за баща си...
...и ще бъде грешка от моя страна да я променям...
...особено толкова късно.
Баща ми разказваше за неща, които никога не е правил...
...и съм сигурен че е направил много неща, за които никога не е говорил.
Просто се опитвам да съгласувам двете.
Първото нещо което трябва да разбереш...
...е това че баща ти никога не е имал намерение да идва тук.
И въпреки това той го направи.
Два пъти.
Първият път беше подранил.
Вторият път беше закъснял.
Тогава баща ти работеше за себе си.
Ако може да се каже нещо за Едуард Блум...
...то това е, че хората го харесваха.
Една нощ, той се връщал след три седмици живот на пътя...
...когато го заварила буря не приличаща на никоя друга преди.
Съдбата има навик да се връща обратно...
и да изненадва човек.
Човек вижда нещата различно през различните периоди на живота си.
Градът не бил същият. Изглеждал много по-стар.
Нов път бил докарал външният свят в Призрак...
...и заедно с него банки, ипотеки и дългове.
Почти всички в града вече били фалирали.
Днешният търг ще е за целият град Призрак.
- Начална цена 10000$.
- И така Едуард Блум...
...решил да купи града.
- 50000.
- Не можех да повярвам на очите си...
- Той никога не е бил богат човек...
...но беше направил други хора богати, и беше дошло времето да им поиска услуга.
- Опитвам се да спася...
- Повечето от тях не били виждали града.
Те се осланяли само на описанието на Едуард.
Това било всичко от което се нуждаел. Продал им мечтата.
И така първо той купил фермите.
След това къщите и магазините.
Каквото и да купел, не карал хората да напуснат или да плащат наем.
Просто ги помолил да живеят както са живели преди.
По този начин, той се подсигурил, че градът никога няма да умре.
За 6 месеца компанията му била закупила целият град.
С едно изключение.
Ти трябва да си Едуард Блум.
Откъде знаеш?
Никой не би дошъл тук, освен ако не е по бизнес.
И никой не би имал работа при мен освен теб.
Купуваш града.
Явно съм пропуснал твоята къща и искам да поправя тази грешка.
За да бъде запазен града, компанията трябва да го притежава целия.
Така чух и аз.
Ще ви предложа повече от колкото струва и няма да има нужда да се местите.
Нищо няма да се промени, освен собственика, имате думата ми.
Да видим дали съм разбрала.
Вие ще купите блатото от мен но аз ще си остана в него?
Вие ще притежавате къщата но тя все още ще е моя?
Ще бъда тук, а вие ще идвате и ще си отивате когато пожелаете?
Правилно ли съм разбрала?
Да, дори и с толкова много думи.
Да, но аз не мисля така г-н Блум.
Ако нищо няма да се промени то аз предпочитам...
...всичко да си остане по старому и пак да не се променя.
Но вие нищо няма да загубите. Може да попитате който и да е в града.
Защо купувате тази земя г-н Блум?
Някакъв вид криза на средната възраст?
Вместо да си купите кабриолет вие си купувате град?
Чувствам се щастлив, когато помагам на хората.
Не съм сигурна че трябва да сте щастлив.
- Извинете, обидил ли съм ви?
- Не.
Ти направи точно каквото обеща.
Завърна се. Просто те очаквах по-рано.
Ти си дъщерята на Биймън.
Името ти е различно. Омъжила ли си се?
Бях на 18, той на 28. Оказа се че това е голяма разлика.
Няма да ви продам тази къща г-н Блум.
Разбирам.
Благодаря за отделеното време.
- Заклещила се е.
- Да.
- О, съжалявам, аз...
- Няма нищо, оставете я.
- Не, аз...
- Просто си върви, моля те!
- Но...
- Тръгвай.
Повечето хора в тази ситуация биха приели провала и биха продължили нататък.
Но Едуард не беше като другите.
Спри!
И двете бяха с абсолютно различни характери...
...но деляха само един чифт крака.
Месеците минаваха, но той откриваше все повече и повече неща за поправяне...
...докато най-накрая къщата вече не приличаше на себе си.
И разбира се най-хубавата част беше измислянето на нови изпълнения.
По времето, когато с близначките се добрахме до Хавана.
...бяхме изработили нов номер, използвайки само четириструнна китара и хармоника.
- Ами...
- Можеш да я оставиш там.
Не.
Недей...
Недей да се срамуваш, не трябваше да те оставям да си мислиш че...
Обичам жена си.
Да, знам.
И от първият деен в който я видях, до денят в който ще умра...
...тя ще бъде единствената.
Късметлийка.
Съжалявам Джени, наистина.
Чакай! Едуард!
Един ден Едуард Блум си тръгна...
...и никога не се завърна в града, който спаси.
А колкото до момичето...
...наоколо вярват, че станала вещица...
...луда при това.
Тя самата стана нещо като легенда.
И историята завършва, там, където започна.
Погледнато логично, ти не можеш да бъдеш вещицата, защото тя била...
...стара, когато баща ми е бил млад.
Всъщност, логично е, ако мислиш като баща си.
Виждаш ли, за него има само две жени:
Майка ти...
...и всички останали.
И един ден...
...разбрах че съм се влюбила в мъж, който не може да ме обича.
Живеех в приказка.
Не съм сигурна дали трябваше да ти разказвам тази история.
Не, не. Исках да знам. Аз...
Радвам се че знам.
Исках да бъда толкова важна за него, колкото и вие двамата.
И аз...
Никога нямаше да бъда.
Аз бях измислена, приказка.
А този другият му живот, вие...
Вие бяхте истински.
Мамо?
Джозефин?
Джозефин?
Уил!
Какво се е случило?
Баща ти получи удар.
Той е горе с майка ти и доктор Бенет.
Ще се оправи ли?
Не мисля, че ще мога...
...да остана тук с него. Имам предвид, ако...
Ако се събуди, наистина искам да съм тук.
Аз ще остана.
Защо не се приберете с Джозефин. Аз ще остана през нощта.
- Така добре ли е?
- Да.
Уил, ще се обадиш, ако нещо...?
Да, разбира се. Ще се обадя.
- Искаш ли да те оставя насаме с баща ти?
- Да. Благодаря.
Радвам се да видя, че не си паднал духом.
Много е неприятно, когато...
...хората се опитват да говорят на тези които не могат да ги чуят.
Всъщност, ние имаме предимство.
С баща ми никога не разговаряме.
Баща ти разказвал ли ти е за денят, когато ти беше роден?
Да, хиляди пъти. Уловил е неуловима риба.
Не тази. Истинската история. Разказвал ли ти е някога?
Не.
Добре, майка ти дойде някъде в три часа следобед.
Съседът и я докара, понеже баща ти беше някъде по работа...
...в Уичита.
Ти се роди седмица по-рано, но нямаше усложнения.
Беше перфектно раждане. Баща ти много съжаляваше че не е могъл да присъства.
Но пък и тогава не беше прието мъжете да присъстват на раждането...
...така че не виждам каква щеше да бъде разликата, ако той беше тук.
И това е истинската история на твоето раждане.
Не особено интересна, нали?
И ако трябваше да избирам между истинската история...
...и поукрасената, която включва риба и сватбен пръстен...
...бих избрал втората.
Но това си е мое мнение.
На мен ми хареса твоята версия.
Татко?
Татко? Искаш ли да извикам сестрата?
Какво искаш? Какво да направя? Да ти донеса нещо?
Искаш вода?
Искаш малко вода?
Реката.
Реката?
Разкажи ми как ще се случи?
Как ще се случи кое?
Как ще си отида.
Имаш предвид какво си видял в окото?
Не знам тази история татко. Никога не си ми я разказвал.
Добре. Добре, ще опитам.
Имам нужда от помощта ти. Кажи ми как започва.
Като сега.
Добре. Добре.
Добре, значи сутрин е...
...и двамата сме в болницата, а аз съм заспал. Събуждам се...
...и те виждам и някакси си станал по-добре.
Татко?
Различен си.
- Татко.
- Да се махаме от тук.
И тогава аз казвам:
Татко, не си в състояние...
Вземи тази инвалидна количка.
Побързай! Нямаме много време!
Щом слезем от този етаж, никой няма да ни спре.
Премествам те в инвалидната количка...
- По-бързо! ... и се опитваме да избягаме от болницата.
Какво правиш?
Подминаваме доктор Бенет, който се опитва да ни забави.
- Спрете ги!
- Ние летим по коридора.
Няколко санитари ни преследват.
Мама и Джозефин се появяват на етажа.
Няма време за обяснения! Спрете ги!
Прескачаме бордюра...
...и старият ти червен Чарджър е там, но е чисто нов.
И аз те вдигам...
...и някак ти почти не тежиш. Не мога да си го обясня.
Остави я! Няма да ни трябва!
Вода. Искам вода?
- Къде отиваме?
- Към реката.
Налага се да минем през Гленвил за да избегнем задръстванията...
...защото вярващите карат ужасяващо бавно.
И като наближаваме реката...
Идва!
...виждаме, че всички са вече там.
Имам предвид...
...наистина всички.
Невероятно е.
Историята на моят живот.
Най-странното е, че няма нито едно тъжно лице.
Всички толкова се радват да те видят...
...и да те изпратят подобаващо.
Довиждане на всички. Довиждане! Сбогом!
Моето момиче от реката.
Ти стана каквото винаги си бил.
Една много голяма риба.
Ето така ще се случи.
Да.
Точно така е.
Мамо?
Господ е моят пастир, и няма да имам нужда от нищо.
Той ме кара да полегна на зелени ливади.
Той ме води покрай тихи води.
Той успокоява душата ми.
Той ме води по пътищата на праведността в негово име.
И докато вървя през долината в сянката на смъртта.
Няма да се страхувам от зло, защото ти си с мен.
Доброта и любов ще ме следват през всички дни на живота ми.
Чували ли сте шега,толкова пъти, че вече сте забравили защо е смешна?
И тогава я чувате пак и сякаш я чувате за пръв път.
И изведнъж си спомняте защо ви е харесала първия път.
И тогава той каза че ще се бие с гиганта, висок 15 стъпки.
- Няма начин!
- Нали така татко?
Почти.
Виждаш ли? Гигант е бил.
Предполагам това беше последната шега на баща ми.
Човек разказва своите истории толкова пъти, че той става самите тях.
Те продължават да живеят и след смъртта му.
И чрез тях, той става безсмъртен.
Превод: Bundyo