Big Fish (2003) (Big Fish CD1.sub) Свали субтитрите
Не защото са по-бързи или по-силни от другите.
Те просто са някак по-специални.
Една такава риба беше Звярът.
И по времето когато се родих той вече беше легенда.
Той беше избегнал повече сто доларови примамки от всички риби в Алабама.
Някои казваха че Звярът бил духът на някой крадец...
...който се бил удавил в тази река преди 60 години.
Други твърдяха че бил динозавър, оцелял от прастари времена.
Аз обаче не вярвах на тези спекулации и суеверия.
Всичко което знаех беше че опитвах да хвана тази риба...
...откакто бях момче, не по-голямо от теб.
И в деня в който ти се роди...
в този ден, аз най-накрая го улових.
Бях опитал всичко:
Червеи, примамки, фъстъчено масло фъстъчено масло с кашкавал.
Но в този ден ми просветна:
Ако тази риба беше духът на Хенри Уолс, то обикновени примамки нямаше да сработят.
Трябваше да опитам с нещо, което той наистина би искал.
- Пръстът ти?
- Злато.
И така, завързах пръстенът си за най-здравата корда тогава...
.. казваха че е достатъчно здрава да издържи мост, дори и само за минута.
И тогава метнах пръстена в реката.
Звярът подскочи и го улови още преди да достигне водата.
И също толкова бързо го откъсна от кордата.
Виждате моето затруднение.
Сватбеният ми пръстен, символът на преданост към жена ми...
...която щеше да роди нашето дете...
- Накарайте го да спре.
...вече беше загубен в корема на неуловима риба.
И какво направи?
Преследвах рибата нагоре и надолу по реката.
Тази риба, Звярът...
...през цялото време го наричахме той а всъщност беше тя.
Тя беше пълна с хайвер щеше да го хвърли съвсем скоро.
И аз отново бях в затруднение.
Можех да изкормя рибата и да си върна сватбеният пръстен...
...но така щях да убия най-умната риба в река Аштън.
Исках ли да отнема възможността на сина ми...
...един ден да хване такава голяма риба сам?
Рибата и аз...
- Ние имахме една и съща съдба.
- "Бяхме част от едно и също уравнение. "
А сега можете да попитате...
О, скъпи, това все още е твоята нощ.
...защо толкова бързо се хвърли на злато след като нищо друго не я привличаше?
Това беше урокът, който научих през този ден...
...денят в който се роди синът ми.
Понякога единственият начин да уловиш неуловима жена...
...е да й предложиш сватбен пръстен.
Какво? На бащата не му е позволено да говори за сина си?
Аз съм забележка под линия, Татко...
...контекста на твоето голямо приключение, което всъщност никога не се е случило.
Ти си бил пътуващ търговец в Уичита когато съм се родил.
Хайде стига Уил. Всеки харесва тази история!
Не всеки. Аз не харесвам тази история. Не и след като съм я чувал хиляди пъти!
Знам всяка запетайка татко. Мога да ги разказвам също като теб!
Само за една нощ. Една нощ за целият ти живот...
...вселената не се върти около Едуард Блум.
- Как може да не разбираш това?
- Съжалявам че съм те изложил.
Ти излагаш себе си татко. Просто не го виждаш.
След тази нощ не говорих с баща ми цели три години.
Уилям Блум, Юнайтед Прес Интернешънъл. Мога ли...
Поддържахме връзка донякъде.
Майка ми пишеше и за двамата в писмата си и новогодишните картички.
А когато се обаждах, тя казваше че татко се разхожда или плува в басейна.
Верни на формалността, никога не говорихме за нашето мълчание.
Истината е, че не виждах нищо от себе си в баща ми.
И не мисля че той е виждал нещо от себе си в мен.
Бяхме като непознати, които се познаваха много добре.
В разказа за живота на баща ми...
...е невъзможно да се отделят фактите от истината, човекът от мита.
Най-доброто, което мога да направя е да я разкажа като него.
Не винаги звучи смислено и част от нея никога не се е случила.
Върни ми пръстена!
Благодаря!
Но тази история е такава.
Раждането му определя темпото на невероятният му живот.
Не по-дълъг от обикновен живот, но по-голям.
И колкото странни бяха неговите истории...
...краищата им винаги бяха най-изненадващи.
Да. Да, тук е.
Майка ти е.
И какво казва доктор Бенет?
Не, разбира се, ще говоря с него.
Да, ще изчакам.
Зле ли е?
Да, по-зле отколкото са мислели. Ще спрат хемодиализата.
- Трябва да отидеш.
- Най-вероятно тази вечер.
- Ще дойда с теб.
- Не, не. Не трябва.
Идвам с теб.
И така, избери си една история.
"Маймуна в плевня", или "Куче на пътя"?
Тази за вещицата.
Майка ти казва че не трябва да ти разказвам тази история повече.
- Сънуваш кошмари.
- Но аз не съм изплашен.
Е, и аз не бях, в началото.
Това се случи в блатото точно до Аштън.
Деца не пускаха да ходят в блатото, заради змиите, паяците...
...и плаващите пясъци, които можеха да те погълнат, преди дори да изкрещиш.
Бяхме петима навън през тази нощ:
Аз, Рути, Уилбър Фрийли...
...и братята Прайс - Дон и Заки.
И никой от нас не знаеше какво ни очаква.
Всеки знае, че повечето градове с определена големина имат вещица...
...дори и само за да изяжда непослушните деца...
...или някое заблудено кученце което влезе в двора й.
Вещиците използват костите им да правят магии и проклятия...
...за да направят земята безплодна.
- Истина ли е че има стъклено око?
- Чух че го взела от циганите.
- Какво е циганин?
- Майка ти е циганка.
Твоята майка е кучка.
Не трябва да псувате пред дамата.
- Мамка му.
- По дяволите.
Еби го.
Изключете фенерчетата си. Ще ви види.
И от всички вещици в Алабама...
...казваха че тази е най-страшната.
Защото имаше стъклено око, което, разказваха, имало мистични сили.
Чух че ако погледнеш директно в него, ще видиш как ще умреш.
Това са г-л-у-п-о-с-т-и. Тя дори не е истинска вещица.
Щом си толкова сигурен, защо не отидеш да го вземеш?
Чух че си го държи в кутия върху нощната масичка. Или си прекалено уплашен?
Ей сега ще вляза и ще взема това око.
- Ами направи го.
- Ще го направя.
- Добре, направи го.
- Добре, правя го.
Едуард, недей!
Тя ще те направи на сапун. Така прави вещицата.
Прави сапун от хората.
Мадам, името ми е Едуард Блум...
...и там има едни момчета които искат да видят вашето око.
- Взе ли окото?
- Донесох го.
Да го видим.
Уоу, помощ!
Видях как ще умра. Бях стар и паднах.
Аз въобще не бях стар.
Мислех си за смъртта и всичко останало. За това дали да знаеш как ще умреш.
В смисъл от една страна, ако умирането е всичко за което си мислиш...
...това може да те побърка.
Но в същото време може и да помогне, нали?
Защото все пак, човек ще знае как може да оцелее.
Май искам да кажа, че искам да знам.
Това е как си отивам.
Здравей мамо.
- Това колата на доктор Бенет ли е?
- Да. Той е горе при баща ти.
- Как е той?
- Ами... Недей, взех ги.
Невъзможен е. Не иска да яде, от което е и по-слаб.
И понеже е по-слаб, той не иска да яде.
- Колко време му остава?
- Нека не говорим за това.
Все още не.
Уил.
Доктор Бенет. Радвам се да ви видя.
Жена ми, Джозефин.
За мен е удоволствие.
- В седмия месец сте.
- До последния ден.
Момче е.
Накарай го да изпие едно от тези. Няма да иска, но все пак опитай.
Татко?
Искаш ли малко вода?
- Ще бъдеш изненадан.
- Така ли?
Да имаш дете променя всичко.
Пелени, оригване, както и хранене посред нощ.
- Ти правеше ли някое от тях?
- Не.
Но чувам че е ужасно.
След това хвърляш години в опити да поквариш и заблудиш това дете...
...да напълниш главата му с глупости и накрая се оказва че то си е добре.
- Мислиш че и аз ще го правя?
- Учил си се от най-добрите.
Изпий половината кутия. Ще кажа на мама че си я изпил цялата.
Всички печелят.
Хората не трябва да се притесняват толкова. Не ми е дошло времето още.
Няма да си отида така.
- Наистина ли?
- Наистина Видях го в окото.
- Старата жена в блатото?
- Тя беше вещица.
Не, тя беше стара и най-вероятно изкуфяла.
Видях смъртта си в това око и там не беше като сега.
Е, как тогава ще се случи?
Неочакван край. Не искам да ти развалям изненадата.
Майка ти си мислеше че няма да разговаряме пак.
Виж ни. Разговаряме си нормално.
Ние сме разказвачи. И двамата.
Моите ги разказвам, твоите ги записваш. Същото е.
Татко...
Надявам се да разговаряме за някои неща докато съм тук.
Искаш да кажеш докато аз съм тук.
Просто искам да знам истинските версии на нещата:
Случки. Истории.
За теб.
Майка ти не е поддържала басейна.
- Ако искаш можеш да го поправиш.
- Добре.
- Знаеш ли къде са химикалите?
- Аз го поддържах когато те нямаше.
Никога не съм обичал да стоя в къщи Уил. Тясно беше за мен.
И сега, прикован за леглото...
Умирането е най-лошото нещо което някога ми се е случвало.
- Стори ми се че каза че не умираш.
- Казах че няма да умра така.
Последната част е далеч по-необикновена.
Вярвай ми за това.
Доктор Бенет каза че трябва да стоя в къщи за седмица.
О, това е нищо. Навремето ми се наложи да стоя в леглото цели три години.
- Дребна шарка ли имаше?
- Де да имах.
Истината е, че никой всъщност не знаеше какво ми е.
Повечето пъти децата израстват постепенно...
...докато аз се бях разбързал.
Мускулите и костите ми не можеха да насмогнат на амбицията на тялото ми.
Затова бях почти цели три години прикован към леглото ми.
...с енциклопедията като единствено поле за изследвания.
Изчетох всичко до "Г"...
...с надеждата да намеря отговор на моята "гигантификация"...
...когато открих статия за обикновената златна рибка.
"Когато се държи в малък аквариум златната рибка ще остане малка.
При повече място...
...рибката ще порасне два, три, дори четири пъти повече от преди. "
Тогава ми хрумна, че най-вероятно причината за моят растеж...
...беше че съм предопределен за по-големи неща.
Все пак, един гигант не може да води обикновен живот.
И когато моите кокали се поуспокоиха в своята възрастна конфигурация...
...започнах моят план да направя повече място за себе си в Аштън.
Давайте тигри!
Едуард Блум!
Кученцето ми! Кученцето ми е в капан!
Аз бях най-голямото нещо което Аштън някога беше виждал.
Докато един ден се появи странник.
Успокойте се. Успокойте се всички. Успокойте се. Това е достатъчно.
- Г-н Кмет, той изяде цяла нива царевица.
- Изяде ми кучето.
Ако вие не го спрете кмете, ние ще го спрем.
Няма да позволя саморазправа в този град.
И така, някой опита ли да говори с него?
- Не бихме могли да се разберем с него.
- Той е чудовище.
Аз ще го направя.
Аз ще говоря с него. Ще опитам да го накарам да си тръгне.
Това същество може да те смачка дори без да се опитва.
О, повярвайте ми, ще му се наложи да опита.
Ехо?
Името ми е Едуард Блум и искам да говоря с теб!
Махни се!
Никъде няма да ходя, докато не се покажеш!
Казах, махни се!
Въоръжен със знанието за собствената си смърт...
...знаех че гигантът не може да ме убие.
И все пак предпочитах костите ми да не са потрошени.
Защо си тук?
За да ме изядеш.
Градът реши да изпрати човешко жертвоприношение и аз бях доброволец.
Ръцете ми са малко костеливи, но имам доста за ядене в краката.
Имам предвид че и аз съм изкушен да ги изям.
И така...
Ако може да приключим бързо, понеже не издържам много на болка.
Хайде де! Не мога да се върна! Аз съм жертвоприношение!
Ако се върна, ще си помислят че съм страхливец
По-добре да съм вечеря, отколкото страхливец.
Ето.
Можеш да започнеш с ръката ми. Ще бъде добро предястие.
Не искам да те изям. Не искам да ям никого.
Просто съм много гладен. Прекалено съм голям.
А някога помислял ли си, че може би не си прекалено голям...
...а че този град е прекалено малък за теб?
Чувал съм че в истинските градове има сгради, толкова високи...
...че не можеш да им видиш върховете.
- Наистина ли?
- Няма да те лъжа я.
И ресторанти, където можеш да ядеш всичко.
- А ти можеш да ядеш много, нали?
- Мога.
Така че защо си губиш времето в малък град?
Ти си голям мъж. Трябва да бъдеш в голям град.
Ти просто се опитваш да ме накараш да си тръгна, нали?
- Как се казваш гиганте?
- Карл.
Добре, моето е Едуард. И честно да ти кажа...
Вярно е, искам да си тръгнеш Карл, но искам да тръгна със теб.
В смисъл ти си мислиш че този град е прекалено малък за теб?
Той е прекалено малък и за човек с моите амбиции.
Така че какво ще кажеш? Да тръгнем двамата?
Добре.
Окей.
Така, първо трябва да те подготвим за големия град.
Едуард Блум, първи син на Аштън...
...със тежко сърце те изпращаме днес,
но вземи със теб, този ключ за града...
...и знай, че по което и време да се върнеш...
...всички наши врати ще бъдат отворени за теб.
Този следобед, докато напусках Аштън изглежда всеки имаше съвет за мен.
Намери си някое хубаво момиче!
Внимавай с гордостта Едуард Блум!
Но там имаше една жена, чийто съвет аз помня най-добре.
Тя каза, че най-голямата риба в реката...
...става такава, като не се оставя да я хванат.
- Какво ти каза тя?
- Представа си нямам.
Имаше два пътя навън от Аштън:
Нов път, павиран и по-стар, черен път.
Хората вече не използваха стария път...
...и той си беше създал репутация на населен с духове и призраци.
И понеже нямах намерение въобще да се връщам в Аштън...
...сега ми изглеждаше добро време да разбере какво се крие по старият път.
- Знаеш ли някой да е минавал по него?
- Нортър Уинслоу, поета, мина навремето.
Отиваше в Париж, Франция.
Предполагам че му е харесало. Нищо не чухме за него повече.
Имам предложение. Ти ще тръгнеш по другия път.
А аз ще мина по стария. Ще се срещнем от другата страна.
Просто се опитваш да избягаш, нали?
Ето.
За да бъдеш сигурен, вземи раницата ми.
Ах ти кучи...
Понякога идва време, когато всеки здравомислещ човек...
...ще преглътне гордостта си и ще признае че е направил ужасна грешка.
Истината е, че никога не съм бил здравомислещ човек.
И каквото си спомням от неделното училище беше, че...
...колкото нещо е по-трудно, толкова по-голяма е наградата накрая.
Приятелю! Добре дошъл!
- Как се казваш?
- Едуард Блум.
- "Блум" като цвете ли?
- Да.
А, ето! Ето те точно тук. "Едуард Блум"
Не те очаквахме все още.
- Не сте ме очаквали?
- Не, все още.
- Може да си минал по пряк път.
- Да, така беше. Почти ме уби това.
Животът може да ти стори това. И честно да ти кажа - по-дългият път е по-лесен.
- Но е по-дълъг.
- Доста повече.
Но ти си тук вече и това е най-важното.
Какво е това място?
Град Призрак. Най-пазената тайна в Алабама!
Тук пише че си от Аштън, нали?
Последният човек, който имахме от Аштън беше Нортър Уинслоу.
Поетът? Какво му се е случило?
Все още е тук. Нека да те черпя питие. Ще ти разкажа всичко.
Или най-добре той да ти разкаже.
Трябва да се срещна с някой и дори вече закъснявам.
Е, сине, вече ти казах. Подранил си.
Сега ми кажи - не е ли това най-добрият пай, който си ял?
Наистина е така.
Е, всичко е по-вкусно тук. Дори и водата е сладка.
Никога не е прекалено топло, прекалено студено или прекалено влажно.
Нощем, вятърът духа през клоните и можеш да се закълнеш...
...че цяла симфония свири там горе и е само за теб.
Хей! Джени!
Върни се тук!
Джени!
Хей, тези обувки ми трябват.
- Няма по-мека земя от тази в града.
- Това почти се римува.
Той е нашият поет-лауреат. Хайде.
Съгласих се да остана през следобеда, дори и само за да разбера...
...мистерията защо това място ми се струва толкова странно и толкова познато.
Работих върху тази поема цели 12 години.
Наистина?
Има големи очаквания. Не искам да разочаровам феновете.
Може ли?
Но то е само три реда.
Ето затова никога не показвам недовършена работа.
Хванах го!
Тук има пиявици.
- Видя ли жената?
- Как изглеждаше?
- Ами тя беше...
- Беше ли гола?
Да.
Не е жена, а риба. Никой никога не я хваща.
Различните хора виждат рибата различно.
Татко ми казва че изглеждала като кучето което имал като дете...
...завърнало се от мъртвите.
О, по дяволите.
- На колко си години?
- На осемнадесет.
Аз съм на 8. Това означава, че когато съм на 18, ти ще си на 28.
- И когато ще съм на 28, ти ще си на 38.
- Добра си с аритметиката.
И когато ще съм на 38, ти ще си на 48. Това не е голяма разлика.
Но пък сега изглежда много, нали?
Хей, Едуард!
Обичам Призрак...
Извинете.
Джени мисли че си добър улов. Всички така мислим.
Какво?
Казах, че си добър улов.
Трябва да си тръгвам.
Тази нощ.
Защо?
Този град е повече отколкото някой би поискал.
И ако трябваше да остана тук, щях да се имам за късметлия.
Но истината е, че не съм готов да оставам където и да е все още.
Но никой досега не си е тръгвал.
Как ще се справиш без обувките си?
Ами предполагам че ще боли. Много.
А сега, съжалявам, но... Довиждане.
- Няма да намериш по-добро място.
- Аз и не очаквам.
Обещай ми че ще се върнеш.
Обещавам. Някой ден. Когато наистина трябва.
През тази нощ, достигнах до две заключения.
Първото беше, че опасен път става много по-опасен на тъмно.
Второто беше, че бях безнадеждно и безвъзвратно загубен.
Тези гори ще станат моето гробище.
Колкото и трудно да беше да се стигне до Призрак, аз бях предопределен да стигна.
Все пак никой човек не може да избегне достигането на края на своя живот.
Но после осъзнах, че това не беше края на моят живот.
Че това не е начинът по който ще умра.
Приятелю.
- Какво се е случило с обувките ти?
- Те един вид ме изпревариха.
Не знам дали сте ги виждали, но Джозефин имаше някои снимки...
...в последният Нюзуийк.
Наистина ли?
Това е чудесно.
Бях една седмица в Мароко заради историята. Беше невероятно.
О, трябва да си купим един брой.
Не знам дали знаеш Джозефин,
...но африканските папагали, в тяхното родно Конго, говорят само на френски.
Сериозно?
Ще си късметлия да чуеш четири думи на английски от тях.
Но ако вървиш през джунглата...
...ще ги чуеш да говорят на най-сложният френски.
Тези папагали говорят на най-различни теми. Политика, филми, мода.
Всичко освен религия.
Защо без религия татко?
Грубо е да се говори за религия. Никога не знаеш кой можеш да обидиш.
Джозефин всъщност ходи до Конго миналата година.
О, значи знаеш.
Здравей.
Здрасти. Как се чувстваш?
Сънувах.
Какво сънуваше?
О, обикновено не си спомням...
...освен ако не са особено прокобни. Знаеш ли какво означава тази дума?
Това е когато сънуваш за нещо, което ще се случи.
Като една нощ, когато сънувах...
...един гарван, който долетя и каза:
"Леля ти ще умре. "
Бях толкова уплашен, събудих родителите си...
...но те казаха че това е само сън и си легнаха пак.
Но на следващата сутрин, леля ми Стейси беше мъртва.
Това е ужасно.
Ужасно за нея, но помисли за мен - младо момче с такава мистична сила.
Три седмици по-късно, гарванът се върна в съня ми...
...и каза, "Баща ти ще умре. "
Не знаех какво да направя.
Накрая доверих на баща ми, но той каза:
"О, не се притеснявай. " Но аз виждах че е неспокоен.
На следващата сутрин не беше на себе си.
Постоянно се оглеждаше, чакаше нещо да му падне на главата.
Защото гарванът не каза как ще се случи, само тези думи:
"Баща ти ще умре. "
Тази сутрин той излезе рано и го нямаше дълго време.
Когато най-накрая се върна, изглеждаше ужасно...
...сякаш беше чакал цял ден секирата да падне на врата му.
Татко каза на майка ми:
"Днес беше най-ужасният ден от живота ми. "
А майка ми каза: "Мислиш си че си имал лош ден?"
"Тази сутрин млекарят падна и умря пред входа."
Защото, както се оказа, майка ми се чукала с млекаря.
- Може ли да те снимам?
- Нямаш нужда от снимка.
Просто потърси думата "хубавец" в речника.
Моля те?
Добре.
Трябва да ти покажа снимките от сватбата.
Има една много добра с теб и баща ми.
Искам да видя снимки от твоята сватба. Никога не си ми показвал.
Това е защото ние нямахме нормална сватба.
Не беше предвидено аз да се оженя за свекърва ти.
- Беше сгодена за друг.
- Не знаех.
Уил никога ли не ти е казал?
Може би е най-добре.
Така или иначе щеше да я разкаже грешно.
Само факти, нищо пикантно.
О, значи това е дълга история.
Е, не е къса поне.
Тъкмо бях напуснал Призрак и пътувах към съдбата си.
И като не знаех каква ще е тя...
...изследвах всяка възможност, която ми се предоставеше.
Ето ги и тях.
Дами и Господа!
Може да си мислите, че сте виждали необикновени неща.
Може да си мислите, че вече сте виждали странни неща.
Но аз съм обиколил петте края на света...
...и мога да ви кажа, че никога не сте виждали нещо такова!
Когато срещнах този човек...
...той събираше портокали във Флорида.
Неговите колеги го наричаха Ел Пенумбра - "Сянката".
Защото когато работят до него...
...той им запречвал слънцето!
Не искам да ви плаша госпожо, но ако този мъж поиска...
...може да ви смачка главата само с пръсти...
...като орехче. Но няма да го направи.
Не. Не, дами и господа...
...той няма да я нарани...
...защото той е нашият кротък гигант.
Дами и господа, представям ви Колос!
Дами и господа, момчета и момичета...
...благодаря ви че дойдохте.
Карайте внимателно към къщи. Благодаря ви че дойдохте.
През тази нощ Карл се срещна със съдбата си.
А аз почти се срещнах с моята.
Казват, че когато срещнете любовта на живота си, времето спира.
Това е истина.
Това което не ви казват е, че когато времето отново тръгне...
...то се движи по-бързо, за да си навакса закъснението.
Как ти е името?
- Името ми е Карл.
- Карл.
Кажи ми Карл, чувал ли си някога термина "робство"?
- Не.
- "Безскрупулен договор"?
- Не.
- Чудесно.
Ето.
Заповядай.
Г- н Мокродупе, елате тук за малко...
...за да може Карл да използва гърбът ви за да се подпише.
Добре. Благодаря.
Хей, момче.
- Твоят приятел току що се направи звезда.
- Това е чудесно.
- Моят адвокат, г-н Мокродупе.
- Радвам се да ви видя.
Радвам се да се запознаем.
Какъв е проблема? Не съм виждал клиент толкова депресиран...
...откакто слонът седна върху жената на онзи фермер.
"Де-пресиран"?
Виждаш ли? Голямото момче я харесва.
Току що видях жената, за която ще се оженя.
Знам го. Но я изгубих.
О, нямаш късмет.
Повечето мъже им се налага първо да се оженят, преди да изгубят жена си.
Ако трябва цел живот ще я търся но ще я намеря. Или ще умра сам.
По дяволите хлапе.
Нека да позная. Красива?
Червеникаво-руса коса?
Синя рокля?
Да!
Познавам чичо й. Приятелско семейство.
Коя е тя? Къде живее?
Забрави я. Не си губи времето. Не си на нейното ниво.
- Какво? Та ти дори не ме познаваш.
- Разбира се че те познавам.
Бил си голяма работа в някое градче, но тук, в истинският свят, си нищо.
Нямаш планове, нямаш работа.
Нищо освен дрехите на гърба ти.
Всъщност имам цяла раница пълна с дрехи.
Някой ми е откраднал раницата!
Бил си голяма риба в малката локва, но това тук е океана...
...и ти вече се давиш. По-добре се върни в локвичката си.
- Ще си по-щастлив там.
- Казваш че нямам план? Напротив, имам.
Ще намеря това момиче, ще се оженя за нея и ще прекарам остатъка от живота си с нея.
Нямам работа, но ще имам ако ме наемеш.
И може да нямам много качества...
...но съм по-решителен от всеки, който някога би срещнал.
Съжалявам хлапе. Не се занимавам с благотворителност. Хайде Карл...
Чакай. Виж, ще работя ден и нощ за теб...
...и няма нужда да ми плащаш.
Просто трябва да ми кажеш коя е тя.
За всеки месец работа при мен...
...аз ще ти казвам по нещо за нея. Това е последната ми оферта.
Да започваме тогава.
От този момент правех всичко което г-н Калоуей искаше.
Понякога работех по три дни без да поспра за да хапна.
А понякога по четири без дори да поспя.
Държеше ме само мисълта, че някой ден ще срещна това момиче...
...което ще стане моя жена.
Ще бъдат заедно.
- Винаги е било така и така ще си остане.
- Г-н Калоуей, сър?
Днес се навършва месец.
Това момиче, любовта на твоят живот...
...любимите й цветя са нарциси.
- Така че вземи тези неща...
- Нарциси.
Нарциси.
Нарциси.
Верен на своята дума...
...всеки месец Амос ми казваше по нещо ново...
...за жената на моите мечти.
Забавлявайте се, забавлявайте се.
Ще ходи в колеж.
Колеж. Тя ще ходи в колеж.
Обича музика.
Музика. Тя обича музика.
През всички тези месеца аз научих много за жената за която щях да се оженя...
...но не и нейното име, нито как бих могъл да я намеря.
Но и този момент дойде. Не можех да чакам повече.
Г- н Калоуей?
Аз съм Едуард Блум. Трябва да говоря с вас.
Г- н Калоуей?
Не. Почакай!
През тази нощ открих че повечето неща, които хората смятат за зли или отвратителни...
...са просто самотни и никой не се отнася добре с тях.
Не съм убил нищо, нали?
Няколко заека, но мисля, че единият от тях вече беше мъртъв.
Това обяснява лошото ми храносмилане.
Благодаря ти.
Сбърках за теб момче.
Може и да нямаш много качества, но тези които имаш, ги имаш в голямо количество.
Можеш да имаш всяко момиче.
Има само едно, което искам.
Името й е...
...Сандра Темпълтън.
Учи в Обърн.
Семестъра е почти свършил, така че най-добре е да побързаш.
Благодаря ви. Благодаря.
- Успех хлапе!
- Благодаря ви, сър!
- Довиждане.
- Довиждане, Едуард.
След като си казахме довиждане, смених три влака...
...за да се добера до Обърн през същия следобед.
Не ме познавате, Името ми е Едуард Блум...
...и аз ви обичам.
През последните три години работих за да науча коя сте.
Бях стрелян, намушкван и прегазван няколко пъти. Два пъти ми трошиха ребрата.
Но си заслужаваше да изтърпя всичко това за да мога да те видя...
...и най-после да разговарям с теб.
Защото ни е отредено да се оженим.
Знаех го още когато те видях в цирка, а сега съм дори още по-сигурен.
- Съжалявам.
- Няма защо да ми се извиняваш.
Аз съм най-големият късметлия, който можеш да срещнеш днес.
Съжалявам, но съм сгодена и ще се омъжвам.
А ти грешиш. Познавам те.
По-точно чувала съм за теб.
Едуард Блум от Аштън.
Всъщност, сгодена съм за момче от Аштън - Дон Прайс.
Той е няколко години по-голям от теб.
Ами...
Поздравления.
Съжалявам че ти отнех от времето.
Спрете! Не е смешно.
Горкото момче.
Съдбата има лошият навик да се върти около човек.
След всичкият този труд да напусна Аштън...
...момичето което обичах, беше сгодена за най-големият тамошен смотаняк.
Има времена, в които човек трябва да се бори...
...и времена, в които трябва да приеме че всичко е загубено...
...че корабът е отплавал и само глупак би продължил напред.
Истината е, че винаги съм бил глупак.
Сандра Темпълтън, обичам те и ще се оженя за теб!
И както можете да видите, ако приложим тези правила към всекидневния живот...
...търсенето и предлагането стават много по-разбираеми.
Погледнете следващата графика и значението им ще ви се изясни още повече...
- за три часа.
Виж!