Brother Bear (2003) (Brother.Bear.2003.DivX.AC3.6CH.CD2-ACE.sub) Свали субтитрите

Brother Bear (2003) (Brother.Bear.2003.DivX.AC3.6CH.CD2-ACE.sub)
Тези чудовища са наистина страшни.
Особено с тези пръчки.
Хайде, да вървим.
Е, виждаш ли нещо познато?
Е, виждаш ли нещо познато?
Или не можеш да видиш нищо, заради дебелата ми глава.
Наистина ли мислиш, че главата ми е дебела?
Ако малко си присвиеш раменете,
няма да изглежда толкова голяма.
А, искаш да кажеш така? Или така?
Ами така?
О, това беше много добре.
Може те да ни упътят.
О, да, прочистих си синузите.
Прав си.
- Добре, добре.
Удари ме пак.
Мисля, че гледа насам. Зравей, сладуранке.
Да, бе. По-скоро гледа към мен.
Какво?
- Хей, скъпа.
Не, не. Стига, бе, глупак. Да не си се побъркал?
Гледа към мен. Виж.
Да, бе. Значи гледа грозната ти мутра?
Моята... извинете, госпожице. Само за момент.
Време е за бой.
- Искаш да започваме?
Да!
- Хайде, давай.
Рогата горе.
Чакай.
- Извинете.
Какво искаш?
Какво? Кой беше това?
- Момент, мечок.
Хей, млъквай!
- Хей, млъквай!
Не, ти млъквай!
- Не, ти млъквай!
Не, ти млъквай!
- Не, ти млъквай!
Хей, ще млъкнеш ли?
- Хей, ще млъкнеш ли?
Не.
- Просто... млъкни!
Май рогата им са навити малко повече от нужното.
Чакай малко...
Познавам това място.
- Така ли?
Да, Потокът със Сьомгата не е далеч.
Само трябва да минем оттук.
Какво?
Сигурен ли си, че знаеш къде отиваме?
Да, да, следвай ме.
Кода!
Кода!
Кода?
Къде си?
Не прави така.
- Изплаших те, нали?
Едно е да ме изплашиш, а друго - да ме изненадаш.
Ти беше и двете, нали.
Добър опит.
Имаш малко плюнка...
Кинай!
Този път няма да се вържа.
Не, Кинай, внимавай!
Не.
- Хайде!
Кинай, къде си?
На ляво, на ляво! Не, не, другото ляво!
Кинай!
Не!
Какво правиш? Трябва да се махаме оттук!
Защо ни мразят, Кинай?
- Ние сме мечки.
Е и?
- Е, нали ги знаеш какви са.
Те са... те са убиици.
Чакай малко! Кой е убиец?
Мечките.
- Какво? Кои мечки?
Аз не съм такъв, ти също не си.
Явно, не всички мечки.
Искам да кажа... ти не си, но повечето мечки...
Повечето мечки, само търсят причина, за да нападат хората.
Но, Кинай, той ни нападна.
Знаеш ли, ти си... ти си просто хлапе.
Когато пораснеш, ще разбереш.
Риба, риба, риба.
Успяхме, пристигнахме!
Хайде!
- Какво? Кода...
Риба, риба!
- Какво...
Махнете се!
Хей, пич, мътиш водата.
Да... Опитай се да не плашиш рибата, приятел.
Кода, ела тук.
Погледни се.
Тъг, видя ли вече мама?
Не, в интерес на истината, не съм я виждал.
Аз и приятелят ми Кинай, я изпреварихме.
Той с теб ли е?
Никога не съм те виждал на Потока.
Откъде си?
Ами... аз... искам да кажа...
Виждаш ли, Кинай? Ето я планината,
точно както ти обещах.
Светлините докосват върха й всяка вечер.
Качването до горе ще бъде доста по-трудно,
от язденето на мамутите.
Мамути?
- Ти майтапиш ли се?
Много странно.
Да, той прави доста странни неща...
Пие вода само от листо.
Никога не си остри ноктите на дърветата.
Кода. Кода!
Може ли да поговорим за малко?
Извинете ни.
Малко е припрян, не мислите ли?
Кода, аз...
Трябва да вървя.
Когато се върнеш, можем да отидем и да...
Аз... аз няма да се връщам.
Какво? Защо?
Защото...
Трудно е да се обясни.
Заминаваш ли си?
Не, искам да кажа... да.
Просто аз... не ми е тук мястото.
Не ти е тук мястото? Мястото на всяка мечка е тук.
Хайде, приятел.
Добре, добре, успокойте се.
Ние... хей, не си хвърляй огризките тук.
Някой може да се задави.
Аз ще съм първи. Добре, да видим.
Най-интересното нещо, което ми се случи през тази година.
Сетих се, сетих се. Слушайте.
Най-накрая съборих това дърво, което
закриваше гледката от пещерата ми.
Сега едно семейство шимпанзета живее при мен.
Да... добре, добре... хайде всички...
Нека видя лапите във въздуха.
Кой ще е след мен? Хайде.
Тъг, Тъг, аз имам един разказ!
Внимавайте, внимавайте. А, хванахте се.
Тази година, аз загубих скъпият ми съпруг - Едгар.
Престани да казваш на всички, че съм умрял.
Понякога, все още чувам гласът му.
Следващата ще е моята.
А, да, разбира се...
Това е. Моя е, моя е...
Явно е наш ред.
През тази година, аз срещнах най-прекрасната...
Не, ти си прекрасен.
Ти си по-прекрасна.
Наемете си пещера.
Само ако Едгар беше жив...
Казах ти, жено! Тук съм!
Обичам те, сладуранке.
Това е.
- Заповядай, Кода.
Ти трябва да разказваш, Кинай.
- Моля?
Така е, Кинай. Ти я хвана, ти ще разказваш.
Не си ли играл на тази игра, когато си бил хлапе?
Хайде, Кино.
Добре, ясно, разбрах...
Искате да знаете какво съм правил през тази година?
Да!
Тръгнах на най-дългото, най-тежкото
и изтощително пътешествие, на което съм бил,
заедно с най-големият досадник, който съм срещал.
Какво можеш да очакваш от малкото ти братче?
Добре, приятел, твой ред е.
Хайде, да те чуем, Кода.
Добре, започваме.
Тази година, гледах майка ми в битка на живот и смърт,
в която тя намаше шанс, биейки се с
с най-злобното същество, ходило някого по земята.
Добре, кой е следващият?
- Какво?
Чакай, чакай малко.
Мисля, че всички искаме да чуем остатъка от историята, Кода.
Така си и мислех. Добре, да видим.
Беше вероятно петият или шестият, най-студен ден...
през живота ми.
Аз и мама хапвахме риба и си прекарвахме много добре,
когато изведнъж, тя ме бутна в храстите
и ми каза да бъда много тих.
Тя каза: "Надушвам нещо". И аз започнах да душа.
Имаше нещо в гората,
което тичаше право към нас и се приближаваше с всеки изминал момент.
И тогава, от гората изскочи ловецът!
Мама нямаше накъде да бяга.
Чудовището я беше притиснало към един огромен глетчер!
Чудовището атакува!
Но мама беше твърде бърза.
И преди той да успее да замахне отново, тя се изправи
и извика: "Махай се"!
Тогава мама, подуши, че идват още.
Цяла глутница, идваща право към нас!
Ситка, не! Мечката!
Тя тръгва да ги спре,
преди да са стигнали до мен.
Те я ръгаха с пръчки от всички страни.
Глетчерът се счупи и те паднаха във водата.
Имаше лед навсякъде!
Тя не можеше да задърши дъха си повече и изведнъж...
Изскача от водата.
Никога през живота си, не съм бил толкова уплашен.
Тръгвам след мечката.
Кода?
Паднала от глетчер?
Никога не съм виждал нещо такова.
Можете ли да си представите?
Кинай.
Какво има, Кинай?
Кода, какво стана след това?
Тя добре ли е?
Кинай, какво има?
Къде тръгна?
Тя излезе от водата без проблеми, но така се разделихме.
Точно след това, срещнах Кинай.
Кинай?
Пак те изплаших, нали?
- Да.
Къде си бил? Изглеждаш ужасно.
Кода...
Мама, казва, че когато преядеш с Риба,
трябва да полегнеш...
- Кода..
Има нещо...
Тази история, която разказа снощи...
Да.
Аз също имам една история за теб.
Наистина? За какво се разказва?
Ами, отчасти за един човек
и отчасти за една мечка.
Но като цяло, за едно чудовище...
чудовище, което направи нещо толкова ужасно...
Кода, направих нещо ужасно.
Този разказ не ми харесва.
Майка ти няма да дойде.
Не.
Кода!
Koдa!
Koдa!
Кода, иска ми се да...
Ако има... само ако имаше някакъв начин...
Бих... бих дал всичко...
Само за да...
Съжалявам, Кода.
Толкова съжалявам.
Съжалявам, Кинай.
Вече не знам какво да правя.
Имам нужда от помощ.
Ситка?
Виж, съжалявам.
Ако ме беше оставил да карам, това никога нямаше да се случи.
Просто престани.
Никога не ми даваш да карам, никога не ме оставяш да правя нищо.
Я по-спокойно, а? Казах, че съжалявам, забрави го.
Не мога да си представя, че сръчка мамута, а?
Хайде, стига. Тази планина изникна от нищото.
Страхувам се, че не мога да приема извиненията ти.
Беше в сляпото ми място.
Хей, виж!
- Какво?
Това е онзи хлапак.
Май нещо го мъчи, а?
Да, какво не е наред, малко мече?
Нищо. Добре съм.
Добре тогава. Докъде бяхме стигнали?
А, да. Ти си голям егоистичен, безразсъден тъпак.
и никога няма да се промениш.
Какво?
- Писна ми от теб, а?.
От сега нататък, той е новият ми брат.
Не може така!
Съжалявам, но ти беше заменен от скъпото ми малко братче...
Забравих ти името. Как се казваше, малко мече?
Не искам други братя.
Виждаш ли? И на него му е писнало от теб, а?
Хаде, стига. Обещавам, че ще се променя.
Разкарай се. Никога няма да се промениш.
Факта, че си ми брат, не означава нищо за теб.
Разбира се, че означава.
- А, така ли? И как по-точно?
Помниш ли, когато копитата ти замръзнаха в езерото?
Кой стоя с теб цяла зима, а?
Ти.
А кой ти показа къде е хубавата трева?
Искам да кажа, истинката, меката, която е покрита с роса?
Защо мислиш, че го правя, а?
Защото те...
защото те росичам.
Моля? Не те чух какво каза.
Казах, че те... росичам.
И аз те росичам, а.
Мога да се променя.
- Махни се, а?
Хайде, мога да се променя.
- Махни се, не ме докосвай.
Мога да се променя!
Не, не там. Това е мястото.
Ще се видим пак, малко мече.
Да. Лек ден, а?
Знаеш ли как да го отпразнуваме?
Купчина от ужасно вкусен ечемик, смесен с кехлибарена тревица,
с гарнитура от хмел, а?
Харесва ми.
Ситка, Ситка, там ли си?
Ситка!
Моля те. Моля те, Ситка.
Не знам какво да правя.
Ситка?
Денахи!
Ситка, побързай! Превърни ме отново!
Къде си, Ситка?
Денахи.
Денахи, моля те.
Кода?
Не!
Остави го!
Кода!
Кинай?
Ситка?
Кода.
Кода, не се страхувай. Аз съм.
Той има нужда от мен.
Знаеш ли, той определено изглеждаше по-добре, като мечка.
Но... Денахи.
Всико е наред, Кинай.
Независимо от изборът ти,
ти винаги ще бъдеш малкото ми братче.
"Малко" ли казах?
Кинай!
Брат ми, Кинай,
отиде да живее с Кода и останалите мечки.
Той ме научи, че любовта е могъща.
И аз предавам поуката от тази история
на нашия народ...
История на момчето, което стана мъж,
превръщайки се в мечка.
Ъ-ъ-ъ, какво правиш тук, малко мече?
Упражнявам хватките си. Искате ли да видите една?
Разбира се, а. Това ще е забавно, а?
Слушайте...
Бях човек, който се превърна в мечка. Не в бобър.
От човек, в мечка. Това е.
А, ясно. Значи...
преди това вероятно си бил козел, а?
А какво ще кажеш за воден бизон?
Не, не, той е заек, а?
Виж му ушите и пухкавите крака.
Пазете се от заека, а?
- Няма начин, а?
Добре, сега, всички.
Вдишвайте, силно вдишване, а?
И след това, при издишването, силно издишване...
заставате с лице към слънцето.
Не, ти млъкни!
Не, ти млъкни!
Как върви при теб, Кода?
Много добре.
превод и субтитри: fatdaddy