Farscape - 01x06 - Thank God It's Friday... Again (1999) Свали субтитрите
Крайтън!
Къде е човекът?
Дайте ми го!
Дайте ми го!
Мъртъв си.
Минаха 3 дни.
Не може да се държи все още така.
Това е лексанска хипер ярост, не отминава ей така.
Беше умно да се скриеш, както и направи, Джон.
Д'Арго не е на кораба от три дни,
но не можахме да те открием, за да ти кажем.
Криеш се много добре. Сигурно имаш богата практика.
Млъквай!
Естествено е, особено когато те преследва такова нещо.
Защо, по дяволите, ми е ядосан все пак?
Ти си мъж.
И Шляпчо тук е мъжки.
Един вид.
Защо не преследва теб?
Той си знае по-добре.
И къде е сега той?
Отлетя със совалката ми долу на планетата.
Да се надяваме, че е имало време да се разсее гнева му.
Или е убил нещо.
Пилот, ще се свържем с теб щом открием Д'Арго.
О, да, виждали сме го този, Мел Гибсън, Тина Търнър.
"Клетката".
Какво?
Не се бой, изобщо никой не видя третия.
Ще се чувстваш ли добре в тази жега, Ерън?
Ще бъда добре докато е нощ.
Това е нощ?
О, у дома ги наричаме "Бели нощи".
Ние ги наричаме: Да намерим лексанеца и да си спестим топлинния удар.
Мисля, че намерихме мястото.
Себесианци, нали?
Те са себесианци?
Винаги е хубаво да срещна семейството ти.
- Семейство?
Не, тези са общи работници.
Те са далечни братовчеди на вида ни в най-добрия случай.
Близки братовчеди, точно както хората и себесианците.
В деня, в който го докажат,
е деня, в който ще позволя на палмолийско ловджийско куче да смъкне всичкото ми месо от костите.
Махни се от мен или ще пострадаш!
Това ли е краят на хипер яростта? Една прегръдка до смърт?
Толкова е хубаво да те видя, Крайтън.
Толкова много е хубаво.
Казвам се Джон Крайтън, астронавт съм.
Удари ме лъчева вълна и бях запратен през някаква дупка.
Сега се изгубих някъде из отдалечената част на Вселената, живея на кораб,
жив кораб, пълен със странни чужди форми на живот.
Слушайте, моля ви! Има ли някой тук, който ме чува?
Гонен съм от побъркан военен командир,
който може да направи всичко, което аз не мога.
Аз търся само път към дома.
Д'Арго, работил ли си нещо?
Да.
Какво ти има?
Нищо. Всичко е наред.
Всичко е много добре.
А твоята хипер ярост?
Уби ли някой?
Не, всичко свърши.
Остана само...
... задоволство.
Ти си боец! Дръж се като такъв!
Не съм боец.
Бях затворник и беглец по-дълго отколкото съм бил боец.
Мислиш ли, че не е имало моменти, когато спирах да се самозалъгвам какъв съм?
Тук... труда ми има цел.
Цел? Каква цел?
Кога Д'Арго стъпи в Обетованата земя?
Да, и е оставил ума си назад.
Скоро може да получите някои отговори.
Аз съм Волмей.
Поздравления.
Аз съм Па'у Зота Заан.
Това е Джон Крайтън,
Ерън Сун,
и Негово Величество, владетеля Райджъл XVI-ти.
Удоволствие е да ви приветствам на Сайкар.
Аз съм нашия водач,
толкова, колкото и всеки друг е наш водач.
Приятелят ви, Д'Арго,
ни разказа за вас.
Разказа ви, че само минаваме от тук.
Не искаме да ви навредим.
Естаествено, че не искате.
Останете, моля.
Останете за колкото пожелаете.
Сякаш стъпваш по дървета.
Дърво, това е човешки израз.
Чувала съм го често, когато не се доверяваш на някой,
правят те нервен, сякаш стъпваш на...
Тръни, сякаш стъпваш на тръни.
Благодаря ви за цикъла работа, добри граждани.
Наслаждавайте се на почивката, която напълно сте заслужили.
Определено са прости хорица. Никога не са чували за последно повикване.
Бъдете силни и здрави...
Нека производствените линии не спират.
Райджъл.
Аз съм много, много натъпкан.
Трябва... да ме извините.
Д'Арго!
Оставате за през нощта. Чудесно.
Утре е почивен ден, ще мога да ви покажа всички чудеса на тази планета.
Чуй ме, каквото и да се случи,
каквото и да чуеш, трябва да останеш.
Тук си бил!
Току-що ми се случи най-странното нещо.
Току-що говорих с Д'Арго, казва, че е щастлив,
Иска да остане и аз казвам да го оставим и да си вървим.
Какво?... Не, не!
Уудсток му е размътил главата. (70-те, хипитата и дрогата)
Убийци! Копелетата се опитват да ме убият!
Райджъл!
Какво, по дяволите, се случи?
Бомба, беше само на няколко хента(инча) от мен...
Аз... обикалях.
Бомба? Какво правеше тук?
Облекчавах се.
Райджъл, видя ли някой?
- Не, нито един.
В един момент аз... аз
Да, облекчавал си се, и после?
И после, бум! Понасям много опити за политическо убийство.
Никой не знае, че си тук. Това са хора, които те познават, които искат да те убият.
Слънцето изгрява след няколко часа, горещината ще стане нетърпима.
Ерън, скоро ще се сгорещи.
Добре, ще го върна на Моя.
Хайде, Ваше Величество.
Обгорял съм целия.
Крайтън!
Помни, че се разбрахме, никакво бавене.
Ще се върна и се махаме от тук със или без Д'Арго.
Чудесно, само върни Шляпчо на кораба.
Как ме намери?
Разпитахме наоколо.
Знаеш, че си заобиколен от съседите си.
Влезте, моля.
Значи, имаш си свой апартамент, това е чудесно.
Той се осигурява.
Д'Арго, нещо не е съвсем наред с това място,
и ти влияе.
Не разбираш ли как се държиш?
Д'Арго, защо не се върнеш с нас на Моя?
Двамата сте добре дошли да останете колкото искате.
Но се боя, че всичко, което мога да ви предложа, е... пода.
Д'Арго!
- Утре!
Предполагам ще трябва да изчакаме
Ооо, да.
Не е точно петзвезден, нали?
Д'Арго изглежда щастлив тук.
Всички изглеждат щастливи и много дружелюбни.
Иска ми се да можех да повярвам, че жената тук е единствената причина да иска да остане.
Градът. Изглежда е привикнал към развитието.
Вече очевидно нищо не върви.
Но е привикнал към прогреса.
Градът се разпада около тях, а тях изглежда не ги е грижа.
Материалния комфорт не единственото мерило за обществото,
Но прогреса се връща назад на тази планета, а никой не дава и пет пари.
Кажи ми защо.
Тази вечер няма да научиш нищо, Джон.
Да починем, ще питаме Д'Арго сутринта.
Вземи дюшека, ще ми е удобно и на пода.
Не ставай глупав, Джон.
Ще ти е студено и некомфортно.
Има предостатъчно място за двама.
Помогни ми!
Пилот!
- Работя по въпроса.
Експлозията не беше свързана с кораба.
Определено произлиза от квартирата на Райджъл.
Помогнете ми!
Ерън.
Какво ми причинява това?
Не мърдай.
Не мърдай.
Крайтън?
Да.
- Тук се случи нещо.
Сигурен съм, че не е по-интересно от положението тук долу.
Помниш ли опитите за покушение над Райджъл?
Сам си ги причинява, телесните му течности са станали експлозивни.
Коригирам се.
Какво да правя?
Искаш ли да живееш? Тогава по-добре спри да се потиш и се успокой.
Ерън, трябва да направиш някои изследвания? Нали?
Използвай скенера в лабораторията.
Не! Не съм учен.
Знам това, но Пилота ще ти помага.
И какво трябва да правя междувременно?
Изолирай го.
Без течности, без храна.
Какво?
И като откриеш нещо ми се обади.
Ще видим какво мога да разбера.
Добро утро, граждани, започва нов ден.
Добро утро, Джон.
Д'Арго.
- Нямаме време, ще говорим довечера.
Нямаме време?
Да, ще закъснея за работа.
Мислех, че днес е почивен ден.
Не, не.
Днес е последният ден от работния цикъл.
Довечера тук ще има голямо празненство.
Ще се видим там, Джон.
Добро утро, граждани, започва нов ден...
Помнете...
Наслаждавайте се на работата и ще бъдете възнаградени...
Яжте танотовия корен, бъдете силни и здрави...
Нека производствените линии не спират...
Изпълнението на работата ви ще се следи...
Така наградния ви статус може да се увеличи...
Мислете за задачата си...
Освободете се от всяка грижа...
Просперитета на Сайкар зависи от вас...
Яжте танотовия корен... Бъдете силни и здрави...
Нека производствените линии не спират...
Яжте танотовия корен...
Хей! Искам да говоря с теб!
Изглежда се интересуваш от мен. Искаш ли да поговорим?
Добре.
Дръжте го да не мърда! Бързо!
Хайбин, сега. Нямаме време.
Слушай, не бива да разказваш на никой за това.
Ако научат, че носиш червея, ще те убият.
Яж и болката ще изчезне.
Разбра ли ме? Трябва да ядеш.
Хайбин, вагонът се движи!
Още си млад, Д'Арго...
Наистина ли искаш да прекараш така остатъка от живота си?
Ти искаш ли да прекараш остатъка от дните си в бягане?
Знам, че такива решения понякога идват изведнъж.
Изборът ми да се присъединя към делвийското търсене, да стана свещеник...
се изпълни със съдържание в един миг, колкото да премигнеш с очи...
В един момент лежах в килията си,
дивак, негоден за нищо.
После истината се разкри пред мен
и познах моя път.
Такива откровения са възможни.
Чувството е много...
... удовлетворяващо.
Да, такова е.
Дай, нека ти помогна.
Сигурен ли си, че е още жив?
Намира се в криогенен застой, трябва да е добре.
Само докато не се поти.
Определено не.
Сложихме го на 105° под точката на замръзване на Галарион.
Решително предлагам да не докосваш други издатини от него.
Добре, можеш да го направиш сам.
Скенера е подчинен на системите на Моя. Боя се, че нямам достъп до него.
Ще преместя екрана и ще можеш.
Моля ви, офицер Сун.
Ще ви водя по време на процеса.
Чудех се какво ти се е случило през целия ден.
Ще ти донеса малко дрехи.
Хубаво е да те видя.
Прекарал си целия ден тук?
Да, в преяждане.
Точно за това трябва да поговорим.
Съжалявам, че не беше там с нас този ден.
Д'Арго беше прав. Тук е толкова прекрасно.
Какво? О, Боже, не!
Не, и ти ли?
Разбира се, че и аз. Как бих могла да се лиша от такова висше удоволствие?
Не, проклето занимание, не ми причинявай това. Трябва да се отървеш от него.
Да се отърва от какво? Говориш сякаш не разбирам какво правя.
Заан, просто да тръгваме към кораба.
Няма значение дали Д'Арго ще дойде, ние ще се върнем...
Защо да искам да си тръгна?
Чуй се.
Погледни се.
Пръстта и мръсотията от деня на честен труд, чувството е толкова хубаво.
Ето, Заан.
Благодаря ти. Това става все по-объркано.
Един момент.
Заан, моля те, помогни ми.
Направиха ми нещо.
Какво ти направиха, Джон?
Какво има? Можеш да кажеш на нас.
Нищо...
Хей, нищо няма.
Сложи си тези.
Ще се чувстваш много по-удобно сред другите.
Кои други?
Отиваме да празнуваме, "Утре е почивен ден".
Здрасти! Толкова се радвам да се видим пак!
Ела, пий с нас.
Татко, стой прав, трябва да стоиш.
Това е дъщеря ми Танга, казвам се Хайбин.
Ти напъха в мен нещо като червей!
Червея е единственото нещо, което те пази.
Без него вече би бил като тях.
О, как може червей...
Той се храни от токсина, който се намира в танота.
Момент.
Казваш, че всички се държат така заради храната?
Трябва да се държиш като нас, като един от тях.
Очакват го.
Ако открият, че имаш имунитет, ще те екзекутират.
Добре.
Значи, момчета, и вие имате червеи?
Имунитетът ни е естествен.
Не знаем защо го имаме, а другите не,
но е много рядко се среща. Само няколко сме.
Защо аз?
- Защото ни трябваш!
Чакайте!
- Ако разберат, че имаш имунитет, ще те убият.
Красив.
Много красив наистина.
Тези дрехи са прекрасни.
Те са просто... прекрасни.
А храната? По твой вкус ли е?
Ах, тя е просто велика.
Просто велика.
А другите двама, които бяха с теб тук миналата нощ?
Върнаха се на кораба.
Но ще се върнат?
Да, бих желал и те да...
почувстват удовлетворението, което усещам тук.
За вашия кораб, Д'Арго ни каза...
че е товарен кораб.
Да, такава е.
Яж и се наслаждавай.
Все пак утре е...
почивен ден.
Не искам да върша това.
- Офицер Сун.
Моля ви, вие напредвате.
Виж, това е истински досадно.
Понякога науката е...
Но живота на владетеля Райджъл зависи
от намирането на причината за този феномен, и коригирането и, ако успеем.
Всички тези анализи на боклуци ти идват съвсем естествено. Просто не е за мен.
Напротив, аз също имам трудности с комплексните науки.
Да, добре.
Когато Пилот се свърже към левиатан, както аз съм свързан с Моя,
той е в качеството на навигатор...
следене на всички функции на живия кораб.
Изследването на научни данни не е нещо, което знам или ми се удава лесно.
Да, но си добър с това.
Уча се, винаги, когато мога.
Моя се е родила със съвсем пълна банка от научни данни.
Аз схващам само частици, боя се.
Другите знаят ли за това?
Не съм казвал на никой...
Предпочитам да не знаят.
Но ти каза на мен.
Чувствам, че мога да ти се доверя.
Може ли просто да се захващаме с това, ако ще го правим?
Добро утро, мили граждани... Нов ден започва...
Наслаждавайте се на труда си...
и ще бъдете възнаградени...
Труда е най-прекрасното нещо...
Яжте танотовия корен... Бъдете силни и здрави...
Мисля, че е това.
Чудесно, щом казваш че е това.
Не, мога да приготвя още една проба от кръвта на Райджъл
и да проверя чернодробните и алтексните(нечовешки) му функции отново.
Няма нужда.
Значи казваш, че е готово? Че съм го направила?
Ти го направи.
- Ти ми помогна много.
Не, Ерън Сун, ти беше.
Аз бях.
Крайтън.
Аз съм.
Да.
- Чуй, търсех какво му има на Райджъл.
Какво му е?
- Реакция към храната.
О, вярно! Той яде малко от танотовия корен.
И какво, той превръща течностите му...
В експлозив! Химичния състав на хинерийското му тяло действа като катализатор.
Можеш ли да го промиеш?
- Вече го правя.
Поставих почистващ филтър.
Събираме всички избухливи елементи и сега ще ги изхвърлим през въздушния шлюз.
Чудесно, Ерън.
Слушай, какво става с Д'Арго? Връща ли се или не?
Точно сега не.
Добре, ще тръгнем без него. Сега идвам.
Не, не. Не прави това.
Става сложно.
- Сложно? Какво имаш в предвид?
Само не идвай тук долу, нали?
Не намирам никакво решение.
Ако не разреша загадката, тогава може би ще трябва да си тръгнем сами.
А Заан? Какво става там долу?
Само поправи Райджъл, ще поддържаме връзка.
Сложно.
Ето те. Насам, нека ти помогна.
Ей, помниш ли ме?
Ще викащ ли? И да привлечеш внимание към нас?
Продължавай.
Трябва да си вървя.
Не и преди да ми кажеш нещо.
Искам да знам нещо точно сега. Как да измъкна този червей от мен?
Какво, няма ли да ми кажете?
Или не е възможно?
Какъв е смисъла на всичко това?
Защо хората ти са почнали да отглеждат това нещо?
Донесоха го, засадено бе тук от Другите.
Други?
- Принудиха ни да го отглеждаме
и веднъж, щом започнаха да го ядат, то ги промени, повечето от тях.
Кара ги да правят всичко и да вярват на всичко, което им се каже.
Цялото население на тази планета отглежда това за друга раса?
На всеки половин цикъл те се връщат с корабите си,
Лидерът, Волмей?
Другите просто я избраха от тълпата. Можеше да е всеки от нас.
Да, но тя има имунитет, като вас.
Тя има червей.
Червея е голяма рядкост.
Пазим те единствено защото си ни нужен.
Какво? Какво бих могъл да направя за вас?
Имаш кораб.
Може да откриеш там някой, който може да ни помогне.
Донеси ни оръжие, бий се с нас.
Танота убива планетата ми, унищожава народа ми.
Няма да оцелеем така повече.
Да... така е.
Танга, къде си?
Танга, баща ти, лошо му е.
Ела с мен.
Ето, нека ти помогна с този.
Не мога повече, Танга.
Моля те, просто нека ме разкрият.
Предпочитам да умра.
Татко, моля те.
О, това трябва да е най-щастливия ден в моя живот.
Ще видиш, че почивния ден утре ще мине още по-бавно.
Как е баща ти?
Оцелява, но всеки ден се боя, че ще загине тук.
Волмей е ваш лидер.
Как може да позволи това да се случва?
Това са нейни заповеди.
Всеки цикъл все повече земя се превръща в пустош, където нищо не избуява.
Това имаше в предвид, когато каза, че тази планета се унищожава, нали?
Сайкар някога бе градина.
С тучни поляни от колдивара, блерийско зърно.
Но сега не отглеждаме нищо освен танот.
И Волмей не я е грижа?
Не, не я е грижа. Никой не го е грижа докато имат танот.
Но трябва да има хора, които си спомнят какво е било преди?
Видя ли ръцете на баща ми?
Не.
Някога беше най-виртуозния изпълнител с малдига на Сайкар.
Хората изпълваха улиците пред Голямата зала, когато научеха, че Хайбин ще свири.
Трябва да ни помогнеш.
Беше ли ти приятна работата?
Да, чудесен ден.
Имаш ли нещо против да се разходим за малко?
Разбира се, каквото кажеш.
Какво е да си навън?
Чух, че космоса е много студен.
Черен и студен.
Народа ми никога не се е стремял да пътува в небесата.
Тази планета е нашия дом.
Била е ваш дом.
Предполагам, че звезден кораб може да бъде дом.
Бил е за теб, нали?
Нищо в сравнение с вашия рай тук долу.
Товарния отсек на вашия кораб би ли...
побрал значителна част...
от това, което виждаш тук?
Не всичко.
Не ми трябва всичкото.
И какво правят с всичко това?
Ако има стойност за тях,
трябва да е ценно и другаде.
Ще доведеш другите двама от кораба си...
тук долу незабавно.
Разбира се.
После можем да започнем товаренето.
Умиротворители.
Ела!
Време е да се връщаме.
Остави ме сам.
Изобщо не ми е добре.
Стига оплаквания, щастливец си, че си жив.
И съм полужив!
- Направих всичко по силите си.
И не влизаше в обучението ми, знаеш го.
Умиротворителите се обучават единствено да убиват.
Не забравяй, че този умиротворител току-що спаси живота ти.
И какво, по дяволите, иска Крайтън все пак?
И от двама ни?
Можеш ли да разбереш Крайтън?
Крайтън.
Проклятие!
Защо не можеш да застанеш с лице към мен като нормалните хора?
Изглеждаш ужасно, наистина. Какво е станало с теб?
Както и да изглеждам,
се чувствам дяволски по-зле.
Къде е Райджъл?
Крие се в совалката. Не му харесва тук долу.
Усмивка! Това се прави тук.
Да намерим изолирано място.
За какво?
- Нямам време за това точно сега. Ясно?
Не и докато не ми кажеш какво става.
- Стига, ясно?
Къде е Заан?
- Тя е с Д'Арго.
Танцува с "Грейтфул дед". (бенд, свързван с наркотици)
Можем ли да ги грабнем и да се махаме?
Не, не можем да направим това, ясно?
Освен ако Волмей не нареди.
Волмей си има собствени планове, нали?
Смята да открадне последния товар с танот
и да взриви всичко това с нашия кораб.
Не мисля така.
Именно. Така че хайде.
Именно, няма да отида никъде, докато не ми кажеш какво точно става.
Ерън, сложно е.
Сложно? Твърде сложно за умиротворител?
Не, знаеш това, не казах това.
- Така че ми кажи.
Ерън, не днес, ясно?
Бях на слънце през целия ден, вадейки вълшебна ряпа.
Имам...
Имам червей в стомаха си, пълзящ из места, които слънцето не огрява,
И ми се повръща от него, ясно?
За момента, би ли замълчала и да помогнеш?
Помощ? Какво мислиш че правих на кораба? Играех игрички с Райджъл?
Знам, че е било много трудно на кораба.
Трябваше да го спра да не се самовзриви на парченца,
да открия каква е причината и да я неутрализирам.
Да, знам. И всички сме признателни, че свърши работата на мадам Кюри.
Какво? На кой?
- Мадам Кюри, тя е учен.
Учен?
- Да.
Това, което трябваше да направя, беше като упражнение по полева стратегия,
само врага не се опитваше да ме убие. Врагът бе загадка, с множество различни фигури,
и отделно, разделени, не оказваха никакво значение.
Трябваше да го обмисля много сериозно, да опитам различни комбинации между тях.
Накрая, открих какво се е случило, и открих какво трябваше да направя.
Какво?
- Това е чудесно.
Заменила си импулсната си пушка с инструменти млад химик.
Но импулсната ми пушка не ми бе от полза този път.
Знам, но може скоро пак да ти потрябва, хайде.
Другите двама от кораба ви.
Идват ли?
Вече кацнаха.
Доведи ми ги!
- Не мисля така...
Мисля, че по-скоро ще трябва да излезеш навън, принцесо.
Заповядвам ти да ми ги доведеш тук.
Сега, Ерън.
Музиката да не спира!
Искаме си приятелите обратно.
- Как смееш да предявяваш искания!
Не се мори, Снежна кралице.
Танота не ми влияе, никога не ми е влиял.
Джон, какво правиш?
Освободи ги.
Те причиняват повече проблеми, отколкото полза.
Защо просто не ни ги оставиш?
Това сега е моят дом, Джон.
Щастлив съм тук.
Няма да ти позволя да го унищожиш.
Ако е необходимо, ще унищожа по-скоро теб.
Райджъл, сега.
Крайтън.
Сега, Райджъл!
Крайтън!
- Райджъл, сега! Сега, Райджъл!
Хванете ги!
Добре, тази малка демонстрация, благодарим ти много, Райджъл,
бе захранена от танотовия корен.
Другите, тези, които събират танот,
го използват да захранват тази импулсна пушка тук.
Умиротворители?
- Да.
Не! Казаха, че го използват единствено за храна.
А умиротворителите никога не лъжат, нали, Д'Арго? Никога?
Когато танота се обработи и смеси с правилните химикали, като тези в стомаха на Райджъл,
той образува шаканско масло. Разбирате ли какво значи това?
То захранва всички оръжия на умиротворителите.
Значи това щастливо растение, което толкова обичате,
се използва за убиване.
Използват го за залавяне и поробване.
Храна, оръжия, няма значение.
Планетата ни вече умира.
Народът ми...
Е поробен от теб!
Мислиш, че когато тази планета загине,
ще избягаш по някакъв начин? Че ще избягаш от умиротворителите?
Попитай ги.
Хайде, попитай ги...
какви шансове имаш.
Прав е...
Не сте подготвени за битка с умиротворителите.
Мога да ви покажа как да произведете шаканско масло.
Огледай се.
Нямаме оръжия.
Направете си.
Някога имахме.
Стражи!
Изоставиха те, Волмей.
Ако ще умираме като народ,
нека поне загинем с борба.
Нищо не можем да направим.
Умиротворителите...
държат ме в ръцете си, те контролират и вас.
Не, те нямат власт.
А ти.
Ти имаш средствата. Какво ще сториш?
Как?
Как бихме могли?
Ние ще го направим,
един ден като настъпи момента.
Вие решавате.
Всичко може да започне още утре.
Не.
Утре...
Е... почивен ден...
Истински почивен ден.
Хванах го.
Хайбин беше прав, този червей много лесно прие да излезе от теб.
Да, и че адски ще боли!
Сякаш има за какво да се оплакваш.
Не беше замразяван. Два пъти.
Тихо. И двамата сте добре.
Както и да е, подгответе се за хиперскок. Пилота трябва да ни махне от тук.
Райджъл.
Какво и има?
- Сега се мисли за учен.
Фалшива мания за превъзходство.
- Не съм учен.
Аз съм си каквато винаги съм била и това е преимущество.
Ако бях по-разтопен,
щях да ти дам подходящия злобен отговор.
Предупреждавам те, длъжник съм ти.
Как си?
Много добре.
Беше приятно по изключение да победя с ума си.
Няма да бъде само този път, Ерън.
Благодаря ти за помощта.
Благодаря ти за твоята.
Ще чакам, нека Д'Арго дойде при теб, когато е готов.
Може би не ми е писано да имам щастливи дни.
Но ти беше щастлив, за 5 прекрасни дни.
Но не беше истинско.
Няма гаранции, Д'Арго.
Всички си поехме малко въздух, сякаш ни е за последно,
и вярвайки, че въздуха ще е прекрасен.
Аз щях...
да те поканя на следващия празник.
И аз щях да приема.
Когато бях момче,
си мечтаех за два различни живота.
Само два?
Аз исках стотици.
Два ми стигаха.
Щях да бъда великолепен боец,
безмилостен в битките, безстрашен.
От тези, за които са написани сонети за възхвала.
Това е добра мечта.
Също така исках прост живот.
Семейство, деца,
фроташова градина, която да обработвам със собствените си ръце.
Мислех, че съм намерил това.
Такива мечти не могат да се намерят, храбри лексанецо.
Трябва да си ги изградиш.
и ти обещавам...
ръцете ти са още силни
и има достатъчно време.