Scream 2 (1997) (Scream 2 CD2.srt) Свали субтитрите
Не от моята ръка и не защото аз го пожелах...
а както аз предсказах!
И ето, че сега съдбата отмъстителна...
...се е насочила...
...към мен.
- Кажи ни, О Касандра, на живота сладостта...
...къде изчезна?
Кое ръката на съдбата задържа, че теб не порази?
Кое ръката на съдбата задържа, че теб не порази?
Кое ръката на съдбата задържа, че теб не порази?
Кое ръката на съдбата задържа, че теб не порази?
Кое ръката на съдбата задържа, че теб не порази?
- Стига, достатъчно!
Пет минути почивка за всички.
Сидни?
- Сид, охраната ти пристигна.
- Дерек, откога си тук?
- Току-що дойдох.
- Всичко наред ли е? Какво става?
- Къде е Мики?
- Зает е с монтаж. Сменихме се. Какво е станало?
- Дерек, недей...
Сега искам да съм сама.
- Самотата не е разрешение, Сид.
- Според мен е.
Нужна ми е дистанция.
- Аз нямам ли думата?
- Не.
От мен се очаква да проявя разбиране.
- Да.
- Дадено.
Добре, да приемем, че убиецът копира Удсбъро...
- Да?
- Боб те търси.
- Ще му звънна.
- Това не обяснява нападението над Сидни.
- Не я убиха в Удсбъро.
Убиецът иска да довърши започнатото.
- Сид я охраняват, нали?
- Да.
- Какво?
- Боб настоява...
- Казах по-късно.
- Пропушила е.
- Показаха я гола по Интернет.
- Само главата беше моя. Тялото беше на Дженифър Анистън.
Както и да е. Забравяте нещо.
В Удсбъро жертвите бяха по-начесто.
Тейтъм, операторът ми...
- Да не чувам за мъртви оператори.
На крачка съм да изчезна оттук.
Отивам за кафе и понички, за транквиланти.
Ще си потърся кокаин, хероин.
И като се върна гледайте
да сте сменили темата.
- Нещо е нервен май.
- Ще му мине.
Ако убиецът следва модел, може да отгатнем кой е следващият.
- Не бих следвал схемата на убийствата.
Всички сме свързани с Удсбъро. Може да е всеки от нас.
- И какво, да чакаме някой да умре ли, умнико?
- Откъде да знам, телефонистке?
- Гейл я няма!
- Не ви попречих, нали?
Много умислени изглеждате тримата.
Усещал ли си някога как ножът влиза в плътта и опира в кост?
- Това е той.
- Кой?
- Убиецът!
- Вижда ни.
- Задръж го на телефона.
- Какво да му кажа?
- Не знам. Дрънкай му нещо. Ела, Гейл.
- Ъ... Здрасти.
- Какво ще правим?
- Ще търсим човек с клетъчен телефон.
- Кой ти е любимият страшен филм?
- Няма да ме открият.
Нищо, нека се позабавляват.
- Е, какво има?
- Ти кой страшен филм обичаш?
- "Шоугърли". Ужасяващ е. А твоят любим кой е?
- Какъв ти е проблема?
- Извинявай.
Нека отгатна. "Къщата на женския клуб"?
"Кървави дни"? "Ужас в колежа"?
"Дипломирането"? "Матура"?
Близо ли съм?
- Повече, отколкото мислиш.
Много си бавен Искаш ли да умреш?
- Само толкова ли можеш? Били и Стю бяха по-оригинални.
- Дай ми това!
- Хей!
- Кой е?
- Вие коя сте?
- Гейл Уедърс, авторка на "Убийства в Удсбъро".
- Хайде.
- Добре.
Тук някъде трябва да е.
Играе си с нас.
- Подозрителен бял мъж вляво.
- Мое ляво или твое?
- Твое.
Да заобиколим.
- Защо си тук, Ранди?
Никога няма да имаш главната роля.
- Майната ти!
- Колкото и да се опитваш, няма да бъдеш героят.
Нито пък ще получиш момичето някога.
- Чакай!
- По дяволите! Извинявай.
- Грешка, мъртвецо.
- Така ли? Да променим малко режисурата г-н Оригиналност.
- Какво прави?
- Не знам.
- Хей!
- Какво става?
- Какво правите?
- Граждански арест...
- Искате ли нещо?
- Ало? Ало?
- Моля за извинение.
- Защо ти е да копираш двама сбъркани гимназисти?
Стю беше един лигльо.
А Били Лумис? Зарежи го!
Господи! Сексуално дезориентирано мамино детенце!
Постави си по-високи цели.
Нали искаш да се прославиш.
Като Мансън, Бънди, О Джей...
- Къде е Ранди?
- Не го виждам.
Ранди!
- Какво става?
Кой ми строши стъклото?!
- И твоят компютър ли блокира?
- Имаш съобщение. Трябва да натиснеш Alt-M.
- Аз не съм регистрирана.
- Някой в библиотеката е. Терминалите са свързани.
ДОЧЕВЕРА ЩЕ УМРЕШ.
- Той е тук.
ПОЛИЦИЯТА НЯМА ДА ТЕ СПАСИ.
- Дръпни я от компютъра. Сигурно е тъпа шега.
Може ли да видя екрана ви, моля.
- Чакай тук.
- Добре.
- Сид, добре ли си?
- Котън?
- Може ли да поговорим?
- Не си улучил момента.
- Прати ме в затвора за цяла година.
Отдели ми две минути.
- Котън, разкайвам се всеки ден.
- Стига се разкайва. Имам разрешение на проблемите ни.
- За какво говориш?
- Забрави Гейл Уедърс.
Тя не схваща връзката помежду ни.
Няма никакъв усет.
Чела ли си книгата й?
Познай кой ми се обади. Даян Сойър!
И аз бях стъписан като теб.
Предложи да се явим в ефир заедно.
Дава ни цял час в централно време.
- Какво?
- Говорим за централното време, Сид. Аз, ти и Даян Сойър!
- Котън, не мога.
- Не, не. Виж, Сидни.
Сидни, ако е за парите, ще ни платят по 10 000.
А това ще ни открие и нови шансове.
- Котън...
- Знам, не обичаш медиите.
Уважавам чувствата ти,
но, Сидни...
Става дума за Даян Сойър.
Тя е висока класа. Страхотна реклама за нас.
Извинявай.
- Покрай филма и книгата...
...хората разбраха истината.
Нека си живеем спокойно. Защо ти е още реклама?
- Защо? Не знам, Сидни. Не знам.
Може би, защото ми се полага известност.
Ти окаля името ми.
Всички ме смятат за убиец и психопат.
Моля те само за едно интервю.
Просто, за да подкрепиш моята версия.
Нима искането ми
е неоснователно?
- Съжалявам, но няма да стане.
- Съжаляваш.
Не се съмнявам, че съжаляваш.
Това е в тон с ролята ти. Горката нещастна Сидни,
любимата жертва на публиката.
Ох! Какво правите?
- Спокойно!
- Сложи си ръцете на главата!
- Я млъквай!
За Бога, аз не съм Били Лумис, нали тя го уби!
- Защо нападна Сидни Прескът?
- Не беше нападение.
Просто говорехме разпалено.
С г-ца Прескът...
...имаме сложно минало.
Престъпление ли е?
- Това не, но убийството е.
- Разпитайте ме тогава.
Нищо не знам за никакви убийства. Виновен съм,
че повиших глас в библиотеката.
- Извършени са 4 убийства. Внимавай с приказките.
- По-добре да бях аз,
отколкото Ранди.
- Не.
- Ще се обадя на майка му.
- Вече проведох този разговор.
Добре ли си?
- Не съм от стъкло, няма да се счупя.
- Не е страшно да се счупиш.
- Това няма да стане.
- Моли се алибито ти да е солидно.
- Мога ли да припомня на всички ви, че съм невинен човек.
Не гледате ли телевизия? В едно отлично направено предаване
показаха, че съм чист.
Докато не ме заварите над труп с нож в ръка,
редно е да се съобразявате
с гражданските ми права.
Може би не ви е ясна думата "невинен"?
Да, тя е от сложните думи.
- Какво става?
- Ще го пуснем.
- Защо?
- Нямаме нищо срещу него.
- Подпиши се тук.
- Гейл, забавляваш ли се?
Полицаите са смешни.
- Какви ги вършиш?
- Чакам моите 15 минути слава.
Ти можеш да ме разбереш, нали, Гейл?
- Внимавай да не правиш глупости, Котън.
- Благодарение на теб получих свободата си.
Да не би да са те обзели съмнения за мен?
Сидни, ако размислиш...
- Хайде, заминавай.
- Съжалявам за това.
Противен тип.
Ще те пратим на безопасно място, Сид.
- И къде е то?
- Не знам, но аз ще дойда там с теб.
- Да тръгваме.
Ще минем покрай общежитието да си вземеш багажа.
Има заповед след мръкване
никой да не излиза оттам.
- Добре.
- Кой върши това, Дюи?
След като не е Котън?
- Не знам, но ще го намеря.
- Гейл, боиш ли се от убиеца?
- Как е от другата страна на новините?
- Ето го Котън. Котън! Хей!
Котън, още ли си заподозрян?
- Беше недоразумение.
- Освободен ли си официално?
- Гейл, не искаш ли да ни снимат?
- Гейл, сигурно е ужасно
да живееш в напрежение.
- Какво изпитваш?
- Слушай, местна репортерке!
Знам, че съм ти идеал.
Доставя ти удоволствие да ме предизвикваш.
Но стига вече!
- Права си, прощавай.
Момента е неподходящ. Извинявай.
- Какво става?
- Полицията ми прибра фургона
за разследване, заради теб.
Ето ти материала.
Не бих искал да съм на твое място.
Джоъл, нужен си ми!
- Не. Нужно ти е да си прегледаш главата.
- Чувствам се зле, Дюи.
Много зле.
Никога не съм го казвала, защото...
...не съм го изпитвала.
Но сега наистина не съм на ниво.
- Това поредното...
...блестящо изпълнение ли е?
- Тук няма камери. Просто искам да намеря тоя мръсник!
Много искам.
- И аз също.
Може ли да ти помогна?
Какво има вътре?
- Необработен материал, заснет от Джоъл.
Я почакай.
Ако убиецът действително наблюдава всичко,
ще го има на тия касети, нали?
На всяко местопрестъпление.
- Струва си да погледнем.
- Определено си струва.
- Насам.
Дублажната зала. Монтажната.
Видео архивът.
- Заключено е.
- Не можеш ли да отвориш?
- Това се нарича взлом.
- Виж ти!
Тук някъде трябва да има видео.
- Какво има там?
- Това ни устройва.
- Идеално!
- Да започнем с тази.
- Извинявай.
- Извинявай.
- Заболя ли те?
- Не.
Ти си алчна за пари и слава...
и ще прощаваш... посредствена писателка...
която има хладилник вместо сърце.
- Без да се засягаш...
- Слушай.
- Сладък си, като си ядосан.
- Бях груб.
Бях груб.
- Дюи, съжалявам.
Не исках да те засегна.
Наистина.
- Мразя филми на ужасите и имам да уча.
- Дюи.
Дюи!
- Извинявай.
- Това не е моят материал.
- Отвън.
- Майната ти!
- Колкото и да се опитваш, няма да бъдеш героят.
И няма да имаш момичето.
- Извинявай.
- Грешка, мъртвецо.
- Стой тук!
- Дюи, недей!
Дюи!
- Там няма никой.
- По дяволите!
- Гейл!
Гейл?
Гейл!
Не!
- Слушай, Сид...
- Чакайте ме.
- Тя е сигурна.
- Аз съм нейният психотерапевт.
Чао, Дерек.
- Чао.
- Да тръгваме.
- Когато всичко това свърши...
...аз все още ще бъда тук
- Ти! Приготви се да умреш!
- Ти си даде талисмана!
- Момчета!
- Колко романтично.
- Съвсем по гръцки!
- Кого обичаш?
- Сидни!
- Каза ли братята ми от "Омега Капа Бета"?
- Не, казах Сидни!
- Къде ни водите?
- Ако ти кажа, ще трябва да те убием.
- По-добре не питай.
- Помощ!
- О, Боже!
- Излизай от колата, гадино!
Залегнете отзад! Спри, мръснико!
Ще ти пръсна главата!
- Мъртъв ли е?
- Май че не.
- Не е, още диша.
- O!
Мъртъв ли е?
- Боже, май че да!
- Как се излиза оттук?
- Никак. Това е полицейска кола.
Помогни ми.
Хайде.
Затиснати сме до стена.
Господи!
- Господи!
Недей, Сид.
Ама, че ужас.
- Божичко, не го прави повече.
- През прозореца.
- По дяволите!
- Измъкни ме оттук, Сид.
- Заяла е, трябва да минеш отпред.
- Дума да не става.
- Хали, трябва.
Хайде, Хали.
- Добре.
- Добре справяш се. Шшш.
Добре.
- Точно пред очите му.
Хайде.
Добре. Леко. Леко.
Няма да те нарани.
Хайде. Давай.
- Хали.
- Какво?
- Искам да знам кой е.
- Не, Сид, ела, моля те.
- Ще се върна.
- Глупавите хора се връщат.
Умните бягат! Да се махаме!
- Дотегна ми да бягам.
- Ако узнаем кой е, всичко свършва.
- Да доведем полиция.
- И като се върнем, ще е изчезнал.
- Трябва да го направя.
- Недей, Сид, ела тук!
Сид, върни се. По дяволите!
- О, по дяволите.
- Какво?
- Изчезнал е!
- Какво?
НЕ!
- Гейл.
- Махай се от мен!
- Не е каквото си мислиш.
Намерих Дюи, опитах се да му помогна.
Гейл! Почакай!
По дяволите!
- Помощ!
- В сила е вечерен час...
- Дай ми телефона!
- Прекъсна ми репортажа.
- Аз съм репортажът!
- Какво има?
- Дайте ми полицията!
- Но какво става?
- Убиецът е Котън Уиъри!
- Котън Уиъри?
- Ехо?
Гас?
Ехо?
Ехооо?
Ехоооооо?
Ехо...
Дерек?
О, Боже.
Дерек?
Дерек! О, Господи.
- Слава Богу, Сид. Мислех, че ще вися тук до премиерата.
- Кой те върза? Да бягаме.
- Братята ме спипаха.
- Той ме гони! Уби Хали!
- За какво говориш?
- Убиецът е тук!
- Къде?
- Ето тук.
Бърза си, Сид.
- Свали ме!
- Не те съветвам. Нима вярваш на гаджето си?
Не знаеш ли, че историята се повтаря?
Мики.
Изненада, Сидни!
- Какво става?
- Дерек ми изчезна
и цяла нощ бях сам.
Благодаря, партньоре.
- Мръсник такъв!
Сид, той е луд. Ти ме познаваш!
Знаеш, че не бих се справил
без партньор.
- Господи, Дерек.
- Сид.
Сид, не, не!
Всичко е наред, Дерек, пипнахме я.
- Ти... Сид, той лъже!
Повярвай ми, Сид!
Отвържи ме!
- Гадже или убиец.
- Гадже или убиец.
- Той е лъжец, Сид, отвържи ме!
Отвържи ме, отвържи ме!
Дерек, Сидни вече е преживяла това.
- Ще те убия!
Мъртъв си!
- Дерек!
- Сид.
- Дерек.
Прости ми.
Никога...
не бих... ти причинил зло.
Никога.
Не.
- Имаш проблем с доверието, Сид.
Горкият Дерек. Съвсем невинен беше.
Такова добро, хубаво и умно момче. Щеше да стане лекар.
Момче, което би завела при майка си.
Стига да имаше майка.
- Шибан гадняр!
- Ах, че вулгарно! И Били ти го позволяваше?
- Били беше луд като теб!
- Не, Били искаше да се измъкне,
а Мики иска да го хванат.
Подготвил съм си защитата.
За всичко ще обвиня филмите.
Хитро, нали? Досега не е правено.
Той е само прелюдия към процеса,
той е най-важното.
Влиянието на киното над обществото.
Ще имам видни адвокати.
Боб Доул ще свидетелства за мен.
Християнската коалиция ще ми плати разноските.
Всичко е наред, Сид.
Аз съм невинна жертва.
- Ти си психопат!
- Да, бе вярно.
Нека това бъде наша малка тайна.
Хората обичат процесите. Като театър са.
Потрудих се да зарадвам публиката.
Били го биваше за това. Държеше на изпълнението.
- Така ли? Забравяш едно за Били Лумис.
- И какво е то?
- Аз го убих.
Лайнар нещастен!
- Сид.
Напомняш ми Линда Хамилтън.
Отива ти.
Кой ли направи това?
Дали не е загадъчната гостенка зад кулисите?
Казах ти, че имам партньор.
Изненада специално за теб.
Гейл.
Г-жо Лумис?
- Какво?
- Майката на Били!
Добър обрат. Не го очакваше, нали?
Господи.
- Не може да бъде! Виждала съм снимки.
- Отслабнала е с 15 кг и се е потрудила.
- Преобразяване. Опитай и ти Гейл,
доста си повехнала.
- Значи сте действали заедно?
- Амиии... да.
- Някой трябваше да ме финансира. Учението е скъпо.
Запознахме се в Интернет.
- Има само 97 действащи серийни убийци.
Мики бе находка.
Трябваха му някои напътствия.
- Майчински напътствия.
- Казах ти, че ще успеем.
Процесът ще е хит!
- Няма да има никакъв процес, Мики.
- Гейл!
- Две птичета, един камък.
Мики не беше добро момче,
но това със филмите беше тъпо.
Беше съвсем побъркан.
- А ти не?
- Аз съм си нормална.
Мотивът ми не е изчанчен като на Мики.
Моят е старомодно отмъщение.
Ти уби сина ми!
Сега аз ще убия теб. Повече от разумно.
- Никога няма да се измъкнеш.
- Напротив.
Всичко води към Мики.
Включително пистолета на полицая, с който изтрепа всички.
Да речем...
че ти си взела другия пистолет.
Гонила си Мики
и си го убила.
Но не преди той да те простреля.
Обясних ли всичко?
Въпроси? Коментари? На кого му пука...
...всъщност.
Нека търсят втория убиец.
Деби Солт не съществува.
- И ти си луда като сина си.
- Какво каза?
Нещо обидно за сина ми? За моя Били!
- Не, Били беше съвършенство.
Чудесно сте го възпитали.
- Не се подигравай на жена с пистолет.
Ранди оплю Били и ощастливи ножа ми.
Аз бях добра майка.
Не понасям за всичко
да винят родителите.
Ако искаш да обвиняваш...
...обвини своята майка.
Тя ми разби семейството...
...а ти ми отне сина.
Не знаеш какво е да си майка!
Да отгледаш дете! Да го учиш и възпитаваш!
- И да го напуснеш!
Мики нали уж беше мъртъв?
- Да не си мръднала!
По дяволите!
- Котън.
Укротете се.
Имах много лош ден.
Искам да знам какво става тук.
Сидни?
- Запознай се с майката на Били Лумис.
Убийцата.
- Какво?
А този кой е?
- Другият убиец.
- Мики.
- Добре.
- Слушай, Котън...
- Мълчи!
Значи не си Деби Солт?
Не си от "Поуст Телеграф".
- Не, но мога да ти помогна.
Тя не ти трябва. Нека да я убия!
Докато е жива няма да си център на внимание.
А ти това искаш.
Желаеш да си в светлината на прожектора.
Нека я убия...
...и ще си единственият оцелял. Звездата.
Тя те прати в затвора за година.
Доста поетично.
Не. Не я слушай Котън.
- Сериозна дилема, нали?
- Котън...
- Думите й са логични.
Карат ме да се замисля.
Направи го и ти.
Обзалагам се, че вече не си против интервю с Даян Сойър.
А?
- Имаш го.
- Доста напрегнато беше.
Хей, Сидни...
знай, че не бих ти сторил зло.
- Котън, я ми дай пистолета.
- Добре. Вземи го.
Сидни, не е зле да си сверим версиите.
Знаеш... когато правим изявления в пресата.
- О, по дяволите!
- Котън.
- Някой да ме измъкне?
- Гейл! Добре ли си?
- Не, разбира се, ранена съм.
Помощ!
- Подай ръка, Гейл.
Изплаши ме до смърт.
Там да няма още някой?
- Не.
Край с репортажите от окопите.
- Млъкни, Котън.
- Зле ли си ранена?
- Уцели ме в реброто.
- По-жилава си от котка, Гейл.
- Я дай това насам.
Мъртва ли е?
- Кой знае? Винаги оживяват.
За всеки случай.
- Случаят е приключен.
- Добре, Франк.
- Няма страшно. само две счупени ребра.
- Добре съм.
- Сигурна ли си?
- Гейл, добре ли си?
- Джоъл?
- Върнах се пак да сме си екип.
Ти си Гейл Уедърс в колежа "Уиндзър".
- Тук има един жив!
- Движете се!
- Къде е Гейл?
- Ето там.
- Да! Пази си гърба!
- Дюи!
- Хайде!
- О, Господи.
Не мога да повярвам, че си жив!
Добре ли си?
- Гейл.
Дръж се.
- Разкажете какво видяхте?
- Какво стана?
- Как се чувстваш като герой?
- От Котън трябва да вземете интервю.
Той е героят.
- Котън!
- Какво се случи?
- Защо сте герой?
- Разкажи подробности!
Искам го повече от всеки друг,
но си има начин.
Струва пари. Чакам да ме потърсите.
- Кажи нещо, Котън.
- Добре ще ви кажа едно нещо.
От това ще излезе чудесен филм. Благодаря ви.
С
С У
С У Б
С У Б Т
С У Б Т И
С У Б Т И Т
С У Б Т И Т Р
С У Б Т И Т Р И
С У Б Т И Т Р И:
С У Б Т И Т Р И: T
С У Б Т И Т Р И: T h
С У Б Т И Т Р И: T h e
С У Б Т И Т Р И: T h e F
С У Б Т И Т Р И: T h e F a
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t
С У Б Т И Т Р И: T h e F a t C a t