The Touch (2002) (The.Touch.(2002).DVDRip.DivX505.AC3.CD1.sub) Свали субтитрите
В наши дни
Дами и господа,
С удоволствие ви представяме
нашата звездната атракция.
Моля посрещнете известната Пак Уин Фей
наследница на най-старата традиция в китайската акробатиката!
Светът, приятели, се дели на две категории.
Тези, които взимат,
и тези, които дават на тези, които взимат.
Като хищника и жертвата?
Това е много прозаична интерпретация, братовчеде,
въпреки, че не е напълно погрешно, широко погледнато.
Значи ние сме от взимащите,
нали, шефе?
Не... Аз съм взимащия. вие сте последователи,
подкатегория, ако искаш.
Ами Ерик? И той ли е последовател?
Ерик е специален случай.
Той се справя отлично в взимането на неща,
просто не може да ги задържи.
Благодаря, стари приятелю.
Майната ти!
Успя ли? Има ли проблеми с митницата?
Митницата? Не.
Без проблеми, мина много гладко.
Но имаше допълнителна алармена система в сградата,
която сигурно те е затруднила.
За теб това е половината удоволствие, нали, Ерик?
Взе това, за което отиде, нали?
Не го ли правя винаги?
Да не забравяме Хонгконг.
Всеки има почивен ден, Карл...
Не мисля, че почивните дни на останалите
са скъпи като твоите.
Стига, човече, случва се...
Това трябва да оправя нещата.
Ще видим...
Не си го отварял, нали, Ерик?
Аз?
След като изрично ме помоли да не го правя?
Шокиран съм, Карл.
Не можеш да го разбереш, нали?
Не че опитах силно, но... Не можах да я отворя.
Сърцето на Дън Хуанг. Изумително, нали?
Това ли е всичко?
Честно, шефе,
очаквахме нещо повече.
Не знам...
Разточително. Прекалено разточително.
Обкръжен съм от пещерняци!
Изработено е от тибетски монаси през 1242г.
От тогава е мит.
Мислех, че знаеш нещо за стойността му.
Не. Не мога да кажа, че знам. въпреки че,
кажи ми, Карл,
защото знам, че ти ще...
Какво го прави толкова изумително?
Не знаеш ли историята на Ксуан Занг?
Ксуан Занг? Известният монах?
Ксуан Занг е бил свят човек преди хиляда години.
Легендата е, че всеки, който може да убие Монаха
и яде от свещената му плът,
ще получи безсмъртие.
Погребалната му клада горяла четири дни и четири нощи.
Това, което останало било нещо като кристализирана субстанция,
Шарирата на монаха.
И това, ще ни заведе до нея.
Наистина интересна история, Карл.
Винаги си скептичен.
Точно затова сътбата ти е да си останеш същия, приятелю.
Аз ще отида на място, което
малцина са си представяли.
Ерик, той не говори за вегас.
Говори за о-в Утопия, за рая...
Сигурен съм, че знае какво говори. - Благодаря ти, Боб.
Но ти каза място.
Не беше много точен.
Благодаря, Боб.
Вкусно ли е?
Джинджифила е малко в повече,
изгаря гърлото...
С удоволствие бих останал да поговорим за Шарира,
но е време да кажа довиждане.
Сложи това в съдомиялната.
Нека всички вземат питиетата си....
Наздраве! Честит рожденден, Тонг!
Ей, Тонг, обзалагам се, че Лили има специален подарък за теб.
Стига, татко, не съм уморен...
Полунощ е!
Готови...
Честит рожден ден...
Какво има, Пинг? Сякаш си видял...
Призрак?
Много хубава торта.
Ти ли я направи, Юин?
Какво ви става? Никой ли не се радва да ме види?
Защо си дошъл, Ерик?
А ти за какво мислиш?
Днес е рожденият ден на Тонг.
Става на.. 20 години, нали, Тонг?
Точно така.
Двадесет години,
това е краят на юношесвото и началота възмъжаването.
Наистина ли мислиш, че бих пропуснал рождения му ден?
Защо не?
Пропусна предишните три,
времето лети.
Със сигурност знаеш как да се появиш.
Благодаря, работих по въпроса.
Мисля, че стана естествено.
Не си дошъл само заради рождения ден на Тонг.
Намислил си някоя щуротия.
За какъв ме взимаш?
Казвай какво е.
Не е щуротия.
Сърцето на Дън Хуанг.
Откраднал си го!
Е, да...
Татко щеше много да се гордее!
Това е сърцето на Дън Хуанг!
Той би ме накарал да ти го донеса.
С уменията, които той ти даде
ти стана обикновен крадец.
Може и да съм крадец, Юин,
но не съм обикновен.
Ако някога съм опозорявал паметта на баща ти,
сега я почитам като ти нося това.
Защо си дошъл?
Защото искам да ми помогнеш.
Когато бяхме деца,
баща ти имаше един свитък,
В който пишеше за Сърцето
и Шарирата на Ксуан Занг.
Без свитъка Сърцето е безполезно.
Тове е просто една легенда!
Но баща ти вярваше в тази легенда...
Баща ми е мъртъв.
Аз съм главата на семейството
и не вярвам.
А аз вярвам.
Върви си, Ерик.
Дай ми само една нощ.
Не се самозалъгвай.
Не говоря за това...
Но, ако ми предлагаш, чаках доста време...
така, че не бих отказал...
Просто си помисли.
Добре, ще ти дам една нощ.
Но няма да променя нищо.
Честно казано, ще се учудя, ако си тук
на сутринта.
Ще бъда тук.
Помолих ли те влезеш?
Ако бях чакал, щеше да скриеш Сърцето!
Свитъкът...
Каза ми, че е загубен!
Опитвах се да те предпазя.
От какво да ме предпазиш?
От това да свършиш като татко!
Той умря като грохнал старец
защото вярваше в нещо, което никога не се случи.
Това ще ни донесе само неприятности.
Така ли? Тогава защо просто не отпратиш Ерик?
Защо продължаваш да държиш Сърцето?
Защото...
Защото и ти искаш да повярваш в него!
Вече не можеш да ме предпазваш, Юин.
Не съм дете.
Пенанг, Малайзия, 1983г.
Пази равновесие...
По време на голяма опастност
монасите от Дън Хуанг криели Шарира.
За да запазят това най-скъпо съкровище,
го полагали в Дън Хуанг,
където никое човешко същество не би могло да достигне.
За да са сигурни, че Шарира ще бъде опазен,
монасите се обърнали
към едно семейство акробати.
В продължение на хиляди години
нашето семейство е тренирано
да предава необходимите умения,
да изпълнява огромен скок
когато това време дойде.
Татко... през целия си живот си чакал
Сърцето на Дън Хуанг.
Как можеш да знаеш, че то наистина съществува?
Знам защото знам. Имам вяра.
И ти вярваш, нали, дъще?
Разбира се, че вярвам!
Не оптвай нищо...
Пусни ме!
Хулиган!
Пусни ме!
Хулиган!
Какво става?
Хванах този хулиган докато се опитваше да краде от кухнята!
Как се казваш?
Ерик.
Ерик чий?
Само Ерик.
Защо крадеш, Само Ерик?
Защото бях гладен.
Пинг, може би трябва да даден на този младеж
нещо за ядене?
Как е чая?
Добър... отличен.
Така ли? Дори не си го докоснал.
Нещо не е ли наред?
А, те ли?
Мислиш ли, че ще им позволя да те наранят?
Не?
Разбира се, че не...
Ще запазя това удоволствие за себе си.
Шефе?
Мога ли да ти задам един тъп въпрос?
Да, да не нарушаваме традицията.
Защо да убиваме този човек?
Той пази предната порта.
Ерик вероятно се е върнал.
Защото това е урок
за всички вас.
Не ме разочаровай.
Ерик имаше приятелка.
Тя е циркова изпълнителка, акробат.
И?
И, така се случи, че цирка дойде в града.
Здравей, стари приятелю!
Медальона... Каде е?
Вземи го!
Ще се видим при фургона!
Ей, какво правиш...
Мислех, че е стъкло...
Карл иска да говори с теб.
Така ли? Добре...
Добре, хванахте ме.
Хубава кола.
Влизай!
Да тръгваме!
Да се махаме от тук!
Тонг, добре ли си?
Не, не, чакай! Чакай...
Добре... да го направим!
Мой ред е, чакай...
Добре, да вървим... Можем ли да започнем с човека с пижамата?
Всъщност той е повече мой...
Добре... Хайде, момчета...
Мога ли да си взема ризата?
Къде водят Ерик?
Изпратих ви да доведете Ерик,
приятелката му и медальона,
а Вие ми водите само Ерик.
Разочаровахте ме.
Трябва ми компенсация, жертвоприношение.
Нищо прекалено голямо.
Малка част от тялото.
Както биха казали китайците,
кръвта е прекалено гореща.
Ще ми простите културната нетактичност.
Това е по-скоро от японските изтънчености, отколкото китайско.
След пет минути ръцете ти ще започнат да изтръпват,
след десет минути те ще се вкоченят.
След петнадесет...
След петнадесет...
Това винаги ми е харесвало.
Не си играй с мен.
Полудяваш ли, Юин?
Наистина ли мислиш, че ще те оставя да тръгнеш след Ерик сама?
Не знаех, че демокрацията е дошла тук, малки братко.
Аз решавам какво ще се прави.
Идвам с теб!
Бъди добър и ми кажи
какво знаеш за Шарира.
Не знам нищо.
Защо всички сеанси трябва да започват по един и същи начин?
Това боли!
Я млъквай! Още не боли, но ще започне.
Докато чакаш водата да заври,
защо не преосмислиш отговора си?
Ако знаех нещо, както си мислиш,
щях ли да го обсъждам с теб?
Добре...
Ако искаш пръстите ти
да говорят вместо теб...
Да вървят, Карл.
Казва се:"Остави пръстите да вървят вместо теб."
Не и в твоя случай.
Как предпочиташ ръцете си, Ерик?
Недопечени?
Средни?
Препечени?
Съжалявам...
Кажи ми!
Добре... ще ти кажа...
Ще ти кажа какво ми каза Юин.
Тя... тя каза... тя...
Да...
Тя каза, че ще натика медальона толкова дълбоко в задника ти,
че на екип по подводно гмуркане
ще са нужви три седмици за да го намерят.
Грешен отговор!
Времето изтича, Ерик...
Казах ти, не знам нищо! Нищо не знам!
Бих ти предложил питие,
но би било неподходящо.
Започвате без мен?
Спри!
Не можем ли да бъдем разумни?
Виж, намерих Сърцето на Дън Хуанг.
То може да ни заведе до Шарира.
Но като се имат предвид
твоите умения, мойте източници...
Кой си ти?
Добре, чисти сме...
Чисти ли сме?
Не може ли някой да убие някой?
Насам!
Оръжие, шум, полиция, Китай... Не!
Тя идва! Идва!
Мисля, че това си беше счупено...
Може би...
Мисля, че мога... с лепило...
Да го... залепя...
По-бавно, по-бавно.
Тонг и Лили избягаха.
Мисля, че Тонг взе Сърцето със себе си...
Ще се приземим в Дън Хуанг
след приблизително 45 минути.
Благодарим ви, че летяхте с нас.
Приятно пътуване!
виж, Юин, трябва да си разбрала...
Него го няма.
Това за какво беше?
Закопчайте коланите си. Отиваме в Дън Хуанг.
Дън Хуанг
Поеми дълбоко въздух...
Можем да го направим.
Разбира се.
Знаеш ли нещо за това?
Боклук.
Имам наистина добра стока, купуваш ли?
Впечатли хубавата си приятелка.
Откри ли нещо?
Не...
Да продължим да търсим.
Какво му е толкова специално?
Помня, че татко четеше от него понякога...
Особено когато работеше
Върху движенията с Юин.
Трябва да означава нещо!
Но какво?
Не знам.
Става късно,
да намерим къде да отседнем.
Каза, че ще бъде готово до утре сутринта.
Виж...
Обзалагам се,
че този ще ни продаде колата.
Сигурно се шегуваш. Този боклук?
Няма да издържи на пътя.
Добре.
Не казвай нищо повече. Това е.
Това е само една саборетина от 50-те...
Съгласен ли си на 8 000?
Готово...
Какво правиш? Той щеше да се откаже!
Печеля време.
Има радио.
Пътуването ще е дълго.
Добре дошъл в Дън Хуанг, шефе.
Боже, прекрасно е!
Боб...
Да, Карл?
Чантите...
Това не е моя работа!
В лотарията на семейните връзки,
как ти се струва, че свърших с Боб?
Момчето и момичето,
проследи ли ги?
Цял ден.
Разхождаха се в града часове наред.
Къде са сега?
Отседнаха в селския хан за през нощта.
И не са говорили с никой?
Не. Говориха с всички.
Хлапето дори си показваше медальона,
но никой не знаеше какво е това.
Няма да стане...
Ще стане.
Трябва само малко любов...
Виждаш ли?
О боже, това го знам...
Помниш ли това?
А ако не се бях натъкнал на теб?
Къде щеше да ме заведе сътбата?
Дните ми се нуждаят от нова посока...
Живота ми трябва да търси други ценности...
Това е нашата песен!
Хайде, Юин, остави ме на мира.
Опитвам се.
Имахме хубави моменти, нали?
Имахме хубави моменти,
но после ти си тръгна.
Хубава бутилка.
Харесва ми.
Ти си непоправим крадец.
Крада само от богатите.
Само защото бедните
нямат нищо ценно за взимане.
Има нещо вярно.
Странно е...
всичките тези години, всичките тези поколения са чакали
и ти трябва да си този, който се появява с медальона.
Каква случайност, че си ти.
И така... ти вярваш ли?
Вярвам...
Че ще измъкна брат си от това благополучно.
Хайде!
Не го направих аз...
Само ударих радиото.
То не е свързано с двигателя.
Юин...
Вината е моя...
Млъкни!
Може и да си го наводнила...
Това... Това ми напомня за една шега.
Но, всъщност не е много смешна.
Виждаш ли онзи човек?
Какъв човек?
Един старец ни гледа,
гледа мен.
Какво?
Не знам.
Да го намерим.
Там!
Добър ден...
Очарователно.
Това дърво е уйънг, нали?
Какво за него?
Не е нещо, което виждаш всеки ден.
Защо не отидеш и не заговориш стареца
и не оставиш младата дама с нас...
За всеки случай.
Помисли пак, Тонг.
Тя е сладка...
Боб?
Да, Карл?
Имам важна работа за теб.
Да, искам я!
Боб, имам важна работа за теб.
Важна работа ли?
Влез!
Здравей...
Идваш от доста далече.
Да пием чай.
Чай?
Стотици години чакане, а те ще пият чай?
Не се изнервяй...
Не се изнервям...
Повече от 700 години
чакаме този момент.
И аз се вълнувам като теб.
Всичко в този свят е свързано.