Mambo Italiano (2003) Свали субтитрите
- Г-н Барберини.
- Кончетина!
- Мария!
- Едуардо.
Джино.
- Мария. Джино.
- Джорджо, Розета, как сте?
Добре, добре. Защо вашият Анджело така и не се обади на моята Тереза?
Не се е забавлявал, когато излязоха?
Естествено, че се забавлявал. Не е имал време да й се обади. Извинявайте.
Не, не, не, питам заради Тереза, тя се тревожи, че той не е добре.
Каза, че изглеждал блед.
- Анджело? Той е добре.
- Никога не е бил по-добре.
Здраво съм се прецакал.
-= Италианско Мамбо =-
- Гей телефон. Мога ли да Ви помогна?
- Толкова съм прецакан.
- Колко точно?
- Откъде да започна?
- Ало?
- Започни от началото.
От началото?
Да.
Когато започна всичко?
В деня, когато поканих родителите ми да видият новото ми жилище, предполагам.
Не, Мамо, не пипай нищо преди да са дошли ченгетата!
- Искаш да помислят, че живееш като свиня?
- Защо това се случи точно на нас?
Не, не е това. Всъщност, всичко започна...
... когато родителите ми напуснаха Италия, за да отидат в САЩ, но стигнаха до Канада.
Направление, Монреал. Баща ми още не го беше преодолял.
Никой не ни каза, че има две Америки:
Истинската - САЩ. И фалшивата - Канада.
Освен това, за да е още по-лошо, има две Канади:
Истинската - Онтарио. И фалшивата - Квебек.
Родителите ми отчаяно се опитваха да създатат семейство...
... но след множество неуспешни опити...
... тотално се отказаха от тази идея.
Я се махай от мен.
Тогава, както майка ми казва...
Това, което баща ти ми направи докато спях.
... сестра ми Ана се роди. След това и аз, Анджело Барберини.
Израснах в тих и мирен квартал. Но отвътре...
- Не, не може да си играеш в парка.
- Ще те отвлекат.
- Не, не може да ходиш на плуване.
- Ще се удавиш.
Не, не може да ядеш в къщата на касапина.
- Те не са италианци.
- Храната им ще те убие.
Тогава се появяваше леля ми Йоланда. Винаги внасяше живот...
... в иначе смъртоносното съществуване.
Хей, ти. Ще спреш ли тази музика?
Защо винаги е толкова щастлива, не знам.
Сестра ми Ана си имаше собствен начин за успокоение.
Лекуваше се с една малка вкусна ледена близалка.
До този ден тя отричаше, че е пристрастена.
Най-добрият ми приятел, Нино, винаги кроеше нещо.
Нино и аз бяхме неразделни.
Обичах училището. Всеки ден ходех с нетърпение, докато:
Хуманитарна Гимназия "Св. Пайъс 10-ти"
1500 ученика, 99.9% италианци...
... само чакащи да си го изкарат на някого.
И когато аз отидох там, проблемите им се решиха.
Можех да понеса унижението да бъда жив графит...
... но когато Нино започна да се срамува от мен...
Говорехме си само в събота. През уикендите беше като едно време.
В последствие, Нино спря да идва дори и в събота.
Мисля, че се носеха слухове, че се мъкнехме заедно.
Точно тогава леля ми Йоланда ми стана най-добър приятел.
Беше необикновена, леля ми.
Искаше да стане актриса, кино звезда.
Но фамилията имаше други планове за нея:
И малко след като я омъжиха...
Не плачи, сине мой. Йоланда е в Рая сега.
След смъртта й, това което ми носеше радост беше телевизията.
Записвах любимите си шоа, гледах ги...
... и записвах всяка дума от сценария.
За известно време забравях, че не бях нищо друго освен едно лайно.
За разлика от мен, сестра ми беше доста известна в училище.
Кой би помислил, че онези ледени близалки ще имат ефект някой ден.
Изкарах гимназията и реших, че вече е време...
... да разкрия пред света тайната, заровена дълбоко в мен.
Искам да стана телевизионен сценарист.
Майка ми все още определя това като:
Денят, в който ми скъси живота с 10 години.
Влязох в университет да уча право.
Но напуснах след тримесечна умопомрачителна скука...
... и си намерих работа в бляскавия свят на бизнес пътуванията.
Чудесно занимание за млад ентусиаст, готов да бъде обиждан...
... от кирливи богати бизнесмени или от техните асистенти...
... или от асистентите на асистентите им.
Много съжалявам, сър. Поемам вината за това.
Когато казахте Париж е било глупаво да си помисля, че отивате във Франция.
Разбира се, че е трябвало да се досетя, че имате клон в Онтарио.
О, всички говореха на френски, а? О, това е било ужасно.
Да, сър. Вината е изцяло моя.
Въпреки, че съм изненадан, че престоят в Брюксел не Ви е подсетил.
Стават грешки, сър.
Много хора смятат Брюксел за европейския Минеаполис.
Ненавиждам работата си.
Благодаря на Господ, че имам вълнуващ социален живот.
- Мамо, това ми е първата чаша.
- Втората ти е.
Щом майка ти казва, че ти е втора, значи ти е втора.
Точно като твоят род. Винаги с чаша в ръка.
Чичо ти Доминик умря заради тежкото си пиянство.
За твое сведение, брат ми Доминик умря от рак на белия дроб.
Леля ти Йоланда беше тази, която се удави в буре с уиски.
Ако ще спорим кой как е умрял...
...аз ставам от масата.
- Никой няма да става преди да свършим.
Така ли? И какво ще стане, ако си тръгна?
Това ще стане.
Няма нищо по-хубаво от спокойна вечер вкъщи.
Аз знам най-добре. Не се изнесох от къщи преди да стана на 27.
- Сериозно?
- Сериозно.
Имахме един съсед - Масимо.
69 годишен, ерген, който още си живееше вкъщи.
Това е традиция. Италианците напускат дома...
... по два начина: женени или мъртви.
И знаейки със сигурност, че никога няма да се оженя...
... осъзнах, че трябва да взема драстични мерки.
Сине мой! Защо?!
Защо?! Защо?!
Просто върви. И не поглеждай назад.
Тръгването беше лесно. Да ги доведа в новия ми дом беше кошмарът.
Тази сграда трябва да е на 100 години.
- Това е част от чара й.
- Какво му е очарователното на това?
- И ние сме стари.
- И не сме очарователни.
Не, Мамо, не пипай нищо, докато не дойдат ченгетата.
- Искаш да помислят, че живееш като свиня?
- Защо това се случи точно на нас?
На мен, Тате, случи се на мен. Мен ме обраха.
Не е обир! Това е терористичен акт срещу италианския народ.
- Искам да се върнеш обратно у дома.
- Не, Мамо, няма да се върна!
Влизайте на своя отговорност.
О, полицай, слава Богу, че сте тук.
Обяснете на сина ми, че този квартал е опасен.
- Такива неща стават в целия град.
- Павенти.
- Нино?
- Точно така. Как сте?
Нино! Джино, това е Нино.
Синът на Лина!
- Нино! Анджело, помниш ли го?
- Всъщност, точно затова се отзовах.
Исках да видя какво става със стария ми приятел.
Нападнаха ме разбойници.
Не си се променил много от последната ни среща.
И тогава всичко тръгна както едно време.
- Не се забавляваш, нали?
- Шегуваш ли се? Много ми харесва.
- Винаги можем да се върнем.
- И да оставим този прекрасен...
...пущинак? Не, много ми харесва. Наистина.
- Какво е това?
- Голяма рогата канадска сова.
Жестоко.
А това е крякане на жаба.
Не, това е Голяма Жаба от Северен Квебек.
Това е мобилен телефон.
Не, това е вик на италианска майка, която се трвожи са сина си.
Трябваше да позная този вик.
-Нино
- Здравей, Мамо.
- Хубавецо, защо се забави толкова много...?
- Всичко е наред, Мамо.
А Марко? Как е той?
Марко е добре.
Марко, много поздрави от майка ми.
Здравей, Нинова майко.
И Марко те поздравява.
Майка ми пита дали твоята майка още има проблеми с храносмилането.
Не, никой в Северна Америка не мели по-добре от майка ми.
- Тя е добре, Мамо.
- Може да смели всичко.
- Проблемът е в "изхождането".
- Мястото обезопасено ли е от мечки?
- Лека вечер, Мамо.
- Как да ми е леко тази вечер...?
Марко?
Той ми е партньор. Нали знаеш, аз само...
Не се притеснявай. Аз в момента съм на конгрес в Сиатъл.
Хитро.
- Точно като едно време, а?
- Да. Прекарваме съботата заедно.
- Ще ме изоставиш в понеделник?
- Много съжалявам.
- Хей, само се шегувах.
- Не, слушай...
...трябва да ти призная нещо. Начинът, по който те зарязах...
- Забрави за това.
- Беше гадно от моя страна. Извинявай.
- Извинен си.
- Толкова бързо?
Какво да ти кажа? Лесен съм.
Ох, леле, как само се помирихме онази вечер!
Ще закъснеете с няколко часа. Има ли значение?
Голям проблем е, а?
Мамка му.
Това е. Сега само остава да кажеш на майка ти, че се местиш при мен.
Трябва ли?
Хайде, Мамо. Ще идвам да те виждам всеки ден, обещавам. Ще...
Беше чудо, че Лина не получи инфаркт.
Какво има в това да живееш тук, докато се ожениш?
Ние с баща ти така направихме, и не сме умрели.
- Все още сме тук.
- Да. След като се оженихме...
...майките ни живееха при нас.
И откачената ти леля Йоланда, докато не се ожени!
Сестра ми Йоланда не беше откачена!
Нека те попитам нещо, ОК?
Как може да предпочиташ да живееш с Нино...
...вмсто с мен, майка ти и сестра ти. Защо?!
Нека те попитам нещо. Защо Нино е по-добър съквартирант от нас?
- Защото...
- Защото какво?
Защото Нино ми е любовник.
- Де да можех да кажа това.
- Не го ли каза?
- Не. Всеки път, когато опитам, се вцепенявам.
- Защо така?
Защото да си гей и италианец е по-лоша съдба от...
Всъщност, няма по-лоша съдба от тази.
На всичкото отгоре, майка ми продължава да ме сватосва с мили италианки.
И като някой идиот, аз излизам с тях,
а после се чувствам като гадняр, защото не им се обаждам.
Само лъжи. Източват ми енергията.
Аз и Нино сключихме сделка. Никой да не знае за нас, освен нас.
Само горката ми сестра Ана знае. Разкри ни случайно.
Типично в неин стил.
- Добре ли си?
- Ще бъда, когато ме "ритне" валиума.
- Не е това, което си мислиш.
- Кой мисли? Не съм аз.
- Толкова съжалявам.
- Защо? Развълнувана съм.
Вие двамата сте гаджета.
Реагирах по този начин защото видях брат си гол. Тръгвам си.
- Хей, ти току що дойде.
- Така ли?
Времето лети, когато съм потресена.
- Страхотна двойка сте.
- Чу ли това?
- Потресена.
- Ще го преодолее.
Тя - да, ами аз?
Нино си има някакъв имидж, който трябва да поддържа.
- Супер ченге?
- Не, уважавано ченге.
Добре, успокойте се, господине, и всичко ще се оправи.
- Всичко ще бъде наред.
- Мисля, че на тоя копелдак...
...му трябва един урок по етика.
- Майка ти е курва.
- Хей. По-спокойно, Марко.
- Никой не вика на майка ми курва!
- Баща ти й вика така.
- Да, но той е от фамилията.
- Засега Нино е най-хубавото нещо...
...в моя живот. Не само ме обича, а и винаги ме подкрепя.
Той е първият, който не ми се изсмя, когато казах, че ще пиша за телевизията.
Когато каза "голям кренвирш" помислих, че имаш предвид сандвич.
- Да, бе, сигурно.
- Мъжът ми е на самолета.
Не се тревожи за него. В тоалетната е с помощник пилота.
- Тогава кой управлява самолета?
- На кого му пука?
Уау.
- Уау?
- О, да. Това е направо шедьовър.
- Наистина ли?
- Да.
Героите, сюжетът, всичко е на мястото си.
- Нали не казваш това само защото...
- Не, Анджело, страхотно е.
- Гордея се с теб.
- Засега Нино е най-големият ми фен.
Единственият ми фен.
- За какво ни е това?
- Да празнуваме.
Да празнуваме какво? Че никой не харесва труда ми?
Да отпразнуваме факта, че довърши сценария...
...и имаше смелостта да го изпратиш на онези идиоти.
Примири се, Нино. Аз не ставам за нищо.
Дори една от рецепцията в продуцентската къща ме посъветва да се откажа.
Само почакай да прочетат следващия ти сценарий.
Не мога да си позволя да го изгубя
Но ми писна да се преструвам.
Какво имаш предвид?
Имам чувството, че с всеки изминал ден губя малка част от себе си.
Страхувам се, че ако продължава така... ще се изгубя целия.
И...
И?
Всичко е кристално ясно. Вече знам какво трябва да направя.
Никакви мили италианки повече.
Благодаря ти, който и да си...
...и приятен ден. Добре.
Лека нощ. Чао. Извинявай. До скоро.
Мислил ли си какво ще стане, ако разкрием нашата тайна?
Не, така ме устройва, Анджело.
Не ти ли се е искало да кажеш на някого?
Не, благодаря. Сестра ти Ана знае, а това е повече от достатъчно.
- Не ми казвай, че искаш да се разбере.
- Абсурд.
Въпреки това мисля, че родителите ми подозират.
Какво подозрително има?
Всеки си има отделна спалня...
...ти редовно излизаш с красиви италианки...
...и сме супер жребци, нали?
Майната му. Да!
- Носиш ли валиум?
- Да. Какъв е големият проблем?
Родителите ни. Откакто Татко се пенсионира...
...направо са се хванали за гушата. Не мога да го понеса.
- Изнеси се.
- Да се изнеса? Лесно е да се каже.
Не мога. Имат нужда от мен. Ти ги изостави.
- Хубаво си се прецакала.
- Кажи ми нещо ново.
- Освен това, ти също.
- Не е вярно.
Не? Как е приятелчето ти Нино?
Това не е прецакване. Това е само тайна.
О, така ли? За мен това си е яко прецакване.
Ще ти помогне.
- Ана?
- Какво?
Как ще реагират нашите, ако им кажа, че съм...
- Какво? Педал?
- Хей!
Ти ненормален ли си? Не си и помисляй за това.
- Но аз...
- Не, аз живея с тях.
Аз ще трябва да им търпя мелодрамите по 24 часа на ден.
А и Мама още не се е съвзела от смъртта на леля Йоланда.
- Тя умря преди 20 години.
- Да.
- Значи мислиш, че това ще ги убие?
- Да, направо ще ги убие.
Кажи им!
Искам да отидеш на лекар.
Защо никога нямам късмет?
Имаш късмет, но не си се възползвал от него.
Не започвай сега, Мария.
Синът ми току що каза, че е хомо. Трябва да подкарам някого, Джино.
Всичко ще бъде наред.
От този ден нататък, нищо няма да е наред.
- Върви си в стаята.
- Превърнали сте я в кочина.
- Не ти ли казах да не пипаш стаята му?
- Ти си виновна.
Аз ли съм виновна?
Когато исках да играе хокей, ти какво каза?
- Той не обича спорта.
- Хокеят щеше да го направи нормален.
О, защо доживях да чуя това. Не знам.
Вждаш ли какво направи на майка си? Сега знаеш ли какво?
Напусни къщата и си върви в селото.
Не живея в селото.
- Какво село?
- Хомосексуалното село.
Има такова село?
На ул. Св Катерина между Бодри и Папано.
Откъде знаеш толкова много за това хомо село?
- Знам много повече, отколкото мислиш.
- Да, но хомо село?!
Какво? Мен ли наричаш педал сега?
Все от някого трябва да го е взел!
Ей, хора. Това не е края на света.
- Нино и аз се обичаме.
- Въобще не искам да слушам. ОК? Стига!
- Но Тате...
- Не, ти ме чуй.
Това стана защото се изнесе.
Попадна в лоша компания и ти промиха мозъка.
- Никой не ми е промил мозъка!
- Напротив.
Защото аз нямам син хомосексуалист.
Сега най-добре напусни къщата, моля те и изчезвай.
- На кой друг смяташ да кажеш?
-На никого.
- Тези неща се разпространяват.
- Няма да се разпространи.
Какво? Мислиш, че родителите ми искат всички да научат, че синът им е педал?
- Майка ти каза ли на моята майка?
- Не, и няма да го направи.
Виж, моите го приеха относително добре.
- Да, бе.
- Да.
Само не яж нищо, което майка ми ти предлага.
- Заплшват да ме убият?
- Не, но са италианци.
- Не се ебавай с италианци.
- Не се ебавам с италианци.
- Ти си типичен ненавиждащ се италианец.
- Не съм.
Италианците имат огромен принос към цивилизацията.
Дали сме на света Микеланджело, Фелини, пицата.
- Мусолини, Мафията, чесновия дъх?
- Ненавиждащ се италианец.
- Мария, Джино, как сте?
- Чудесно. Страхотно.
- Как е Анджело?
- Що за въпрос е това?
Хей.
Когато вървя по улицата ми се струва, че всички знаят.
- Защо не си държах устата затворена?
- Не знам дали ще мога да му простя.
- Измъчвам се да го гледам толкова нещастен.
- Новият ти гей свят е твоята черупка.
Дори си имаш село. Аз имам ли си село? Не.
Какво да правя в това село? Нямам нищо общо с гейовете.
Докато не се разчу, не ми се струваше реално. Сега е официално. Гей съм.
- Здравей.
- Джино, спира ми сърцето...
...като те видя. Как си?
Мария, какво ти има? Спиш ли достатъчно?
- Какво мога да направя за теб?
- Съпругът ми е мъртъв от 18 години...
...това, което ми трябва не можеш да ми предложиш защото си женен.
Ще се договорим все някак. Мария да помогнем ли на приятел?
- По-добре карай на спомени.
- Хей.
Мария, какво се е случило? Защо искахте да ме видите спешно?
Какво за синовете ни, а?
- Синът ми е какво?
- Хомо.
- И е направил нашия Анджело такъв.
- Не обвинявай сина й.
- Кой казва, че нашия е невинен?
- Аз казвам.
Искате да кажете, че моят Нино праска вашия Анджело?
- Не, казвам, че е точно обратното.
- Има ли значение?
Извинете ме, господине, но ако някой...
...не го праскат тук, то това е моят Нино.
И защо мислиш, че Нино е праскача?
Защото Нино е праскач!
- А Анджело не е?
- Не.
Г-жо Павенти, налага се да ви помоля да напуснете дома ми!
С удоволствие.
Чакайте. Не обсъдихме нищо важно тук.
Какво да обсъждаме? Каните ме тук да ми изръсите някаква долна лъжа...
...така че край на разговора.
- О, здравейте, Г-жо Павенти, как сте...?
- Я се махай!
Но, какво има?
Ана е. Майка ми току що каза на твоята. Хващай пътя!
- Отиваш ли някъде?
- Как влезе тук?
Вратата беше заключена, алармата беше пусната...
Нино, аз съм от Сицилия.
О, красавецо!
- Значи си говорила с...?
- Да.
- Тогава знаеш...
- Знам. Знам всичко.
- Не си ли ядосана?
- Как може да съм ти ядосана?
Ти си единственото ми дете. Обичам те.
Прощавам ти всичко.
- Наистина ли?
- Животът си е твой.
Ако сам искаш да го хвърлиш в тоалетната, коя съм аз да те спирам?
- Мамо...
- Щом не ти пука, че ще остарееш...
...без жена, без деца, които да те гледат, какво да направя?
Мамо...
...много съжалявам.
Няма за какво да съжаляваш...
...но, ако искаш, можем просто да забравим станалото.
Да ти съберем багажа и да се омитаме от тук.
Нино, направила съм голяма купа канелони.
Какво ще кажеш? Върни се у дома, хубавецо.
Аз съм си у дома, Мамо. Анджело и...
-Стига!
Ще си тръгвам.
Ако искаш канелони, ела с мен.
Ако искаш някакъв отвратителен, смъртен грях , стой си тук.
Е, това, ако не е съпругата.
- Как сте, Госпожо Павенти?
- О, Нино...
...какво сладко личице само. Сладур.
Сега помисли за голямата му, дебела майка...
...защото това ще е лицето, с което ще свършиш.
О, не се тревожи, Нино, тя ще идва понякога.
Хей, няма да познаеш какво направих днес.
Ходих до Хомо Селото.
Само отидох да видя какво е и не ми хареса. Намразих го.
Но... Ето, виж какво намерих.
Има асоциация за хомо ченгета в Монреал. Не е ли страхотно?
- Не искам да бъда никакъв гей.
- Майтапиш ли се?
Аз бих станал ченге само, за да вляза в асоциацията.
Знам, че ми мислиш доброто, но, моля те, не се опитвай да ми помогнеш.
Добре.
Беше тежък ден. Ще си лягам.
Хей.
Животът ми се състои основно от филми на ужасите, навързани заедно.
И откакто брат ми си призна всичко е още по-ужасно.
- И защо така?
- Защото сме италианци.
Можете ли да повярвате, че...
- Какво? ...аз съм нормалната в семейството?
Опасявам се, че времето ни свърши.
Нека да обсъдим това пак другата седмица.
Няма да има друга седмица.
- Защо не?
- Никога не ходя при един психолог два пъти.
- Никога ли, хубавице?
- Не, никога.
Какво? Знаете твърде много за мен. Притеснително е.
- Учих в "Св. Пайъс". Да.
- Дино.
- Нино.
- Мастрономо.
- Павенти.
- Разбира се, Нино Павенти. Колко съм тъпа.
Беше цар на годишното събиране заедно с приятелката ми Джина Дела Ровере.
Джина! Боже, минаха толкова години. Как е тя?
Омъжена.
Две деца.
Две деца.
- Какво има?
- Аз. Мислех, че сега и аз ще съм омъжена.
Извинявай, не ми каза името си.
Пина. Пина Лунети.
Радвам се да те видя, Пина.
О, по дяволите.
Лунети.
Как така Морети не се е появил?
Слушай, в договора пише днес, и аз ги искам днес...
...и ако задникът му не се появи, знай че заедно със твоя ще гори.
Разбра ли? Добре. По дяволите.
Ела, аз също ще си ходя.
Когато баща ми получи удар се наложи да се пенсионира, и така аз поех.
- Управляваш компанията сама?
- Да.
- Ти, ти не си женен?
- Аз? Не, не.
Как така? Всички момичета говореха...
...че ти първи ще се ожениш защото си голямо парче.
- Благодаря.
- Е...
...с какво се занимаваш?
- Ченге съм.
Е...
...няма ли да ме поканиш у вас?
Може да си поговорим още малко.
Мисля да пропусна.
Виж...
...номерата ми са на визитката. Обади ми се някой път, а?
Добре.
Ана.
Ана! Донеси малко camomilla за баща си.
Добре.
Пак ли стомаха?
Чувствам се сякаш някой е драснал клечката там вътре.
Ох, не знам колко още мога да понеса, Мари.
- Гледай да си спокоен.
- Спокоен? Как мога да бъда спокоен?
Животът ми е поредица от големи разочарования.
Ти само това знаеш, да съжаляваш как се е объркал животът ти.
Да не мислиш, че на мен ми е забавно това?
Мари.
Анджело... все още ли го обичаме?
Разбира се, че го обичаме.
Още е нашият красив Анджело.
Ако Анджело все още е нашия красив Анджело...
...би ли ми казала...
...защо ти е толкова трудно да вдигнеш телефона и да му се обадиш?
Не знам, Джи.
Мари...
Не знам, Джи. Просто не знам.
Брей, Рута Лий, не думай!
Досега не съм те виждала толкова измършавяла.
Годежът ти с Брент никак не ти се отразява добре, а?
Джолийн, не знам какви ги дрънкаш. Брент и аз сме лудо влюбени.
Тогава защо аз нося детето му?
Ха, това е най-долната лъжа, която съм чувала.
Сега смятам, че ми дължиш извининие!
Знам, че майките ни са много добри приятелки, но този сценарий...
...какво да ти кажа? Най-скапания, който някога съм чел.
А повярвай, аз ги знам тези работи защото ги продуцирам.
Гражданската Война? Ти, пък, какво знаеш за това?
Да не си бил роб в предишния си живот?
Или си бил Ейбрахам-Шибан-Линкълн?
Или си бил някоя красавица от Юга...
...с пола с обръч и странен акцент!
На твое място, ще се откажа, докато не е късно и повече изобщо няма да пиша.
Е, как е майка ти?
- Добре.
- Добре.
Лина.
- Мъжът ти изглежда добре.
- Благодаря.
- Говори ли с...?
- Не. Ти?
И аз не съм.
Слашай, Мария, това, в което са децата сега е само един етап!
Знам, че доста деца преминават през това, когато са тийнейджъри.
- Лина, те вече са големи мъже.
- Е, малко са позакъснели.
Мисля си, че трябва да направим вечерно парти у вас.
Ти осигури храната, аз ще доведа една красива италианка.
- За кого?
- За Анджело!
- Ана излиза ли с някого?
- Не.
Хубаво. Тя е идеална за Нино.
Ами, щом си пада по брата, ще си падне и по сестрата, нали?
- Не се обиждай, но това е лудост.
- Не се обиждам.
Другата събота става ли?
- Да.
- Добре. Другата събота да бъде.
О, много се радвам, че пак сме приятели!
Иска ми се да ти кажа нещо.
- Какво?
- Приятелят ти, с когото живееш?
- Анджело?
- Да, той.
Познаваш ме, не обичам клюки, но сестрата на гаджето ми...
...има братовчед, който работи с него, и трябва да ти кажа, че всички говорят.
- За какво?
- За...
Не ме разбирай погрешно, аз нямам нищо против такива хора.
- Туристическите агенти?
- Не, нали се сещаш.
Педалите.
Анджело не е педал.
Дори и да беше, не виждам теб какво те засяга.
Ще ти кажа какво ме засяга.
Живееш с него, но прекарваш останалото си време с мен.
Ако почнат да разправят педерастки истории за мен?
Ще си сменя партньора.
- Здравей.
- Здрасти.
- Не вярвах, че ще ми се обадиш.
- Защо не?
Заради глупавото ми държание миналия път. Зяпах те като идиотка.
Не мисля, че се държа глупаво.
Здрасти. Как мина срещата ти с Кристофоро?
Не питай.
Толкова зле ли беше?
Смешно е, знаеш ли?
Независимо, че виня родителите си за неврозата ми...
...всичките ми хубави спомени са заедно с тях.
Семейни ваканции...
...сватби, неделни събирания...
Какъв хаос!
Какъв красив и успокояващ хаос.
Мисля, че на нас италианците проблемът ни е, че...
...когато напуснем нашия свят и отидем в истинския...
...няма нищо успокояващо в хаоса, с който се сблъскваме.
Когато хората ти крещят...
...те наистина ти крещят!
Защо си толкова тъжна?
Защото...
...онази вечер имаше малка помирителна вечеря вкъщи.
Имаше доста хаос.
За първи път, той не беше никак успокояващ.
Е, Нино, смяташ ли, че канадците имат някакъв шанс тази година?
Нямам представа. Наистина.
- Той не се интересува от хокей.
- О, много съм запален.
- О, така ли?
- Да.
Нино е играл хокей в университета. Винаги е бил звездата в отбора.
Предполагам, че хокея не е решение, а Джино?
Е? Голямата дискусия преди или след вечеря ще бъде?
- Дискусия? Какво има да обсъждаме?
- Ще си прекараме една приятна вечер.
О, да. Приятна вечер. Добре, че ми каза, иначе нямаше да разбера.
- Анджело.
- Аз ще отворя!
- Какво ти става?
- Нищо.
- Как върви?
- Добре, добре.
- Джино.
- Лина.
Добър вечер на всички, добър...
Ана! Винаги толкова хубава.
Винаги така великолепна .
Я се виж!
Погледни я, Нино, толкова млада, толкова хубава!
Анджело.
Я! Какъв красив момък се оказа, че си бил, а?
Сигурни ли сте, че не сте го осиновили?
Нино, защо не ми се обаждаш?
Как така никога не се на горката си майка?
- Защото се страхувам.
- О, че си шегаджия.
- Къде е приятелката ти?
- Паркира колата.
Надявам се, че нямате нищо против. Довела съм една приятелка.
Стои самичка в съботната вечер.
Влизай, кукличке.
- Добър вечер.
- Добър вечер.
- Хора, това е...
- Нино?
- Пина.
- Вие двамата се познавате?
Да, Нино и аз...
- Бяхме в едно училище.
- Едно и също училище.
- Не много далеч от тук.
- Добрият стар Пайъс 10-ти.
- Ти също си учил там?
- За нещастие.
Благодаря Ви.
Какво...? Тогава сигурно те познавам. Не ми казвай.
Анджело. Анджело Барберини.
Педалчето?
Миналото ми идва да ме преследва.
Кой би предположил след толкова време.
Педалчето ли е красавецът, с който ще ме запознаваш?
- Пина, скъпа, не съм знаела.
- Цял Пайъс знаеше.
- Какво става тук?
- Да, какво става?
- Ще си прекараме чудесно тази вечер.
- Аз се прибирам.
- Не, ти стой тук.
Печеното е почти готово.
- Хайде, Нино, да си ходим.
- Чакай малко. Къде ще ходите?
- Не ти влиза в работата.
- Нино ми влиза в работата.
Нино, какво значи това?
- Печеното е готово
- Хайде, да ядем. Елате.
Нино, кажи и за какво става дума.
- Ще обсъдим това друг път.
- Защо? Това, което стана в колата...
...само преструвка ли беше?
- Пина.
- Какво е ставало в колата?
- Каква кола?
- Неговата кола.
- Нашата кола?
- Твоята кола?
- Твоята, неговата, на кой му пука?
- Какво сте правили в шибаната кола?
- Любихме се!
Да!
Да! Да! Да!
- Ти си мръсна лъжкиня!
- О, така ли?
Кажи му, Нино.
Нино?
Това сам си го направи.
- Какво?
- Да. Ти и твоето излизане!
- Излизане от къде?
- От един етап.
Пак с тези "етапи" Синът Ви е гей.
Анджело!
Не искам да продължаваме така.
ОК? Просто трябва да приемеш това.
- Не ме ли искаш? Нас? Какво?
- О, Боже, мисля, че ще повърна.
Да се прибираме, ОК?
Нино, нека да си ходим... Хайде, да се приберем, всичко ще е наред!
Назад!
Не искам това.
Какво става тук?
- Господи! Какво, по дяволите става?
- Остави го, Анджело.
Това не е все едно някое хлапе да не иска да си играем.
- Това е любовта ми...
- Стига!
Не мога повече така, Анджело. Разбра ли?
Вие ли ме нагласихте така?
Всички заедно ли ме нагласихте така?
Добре дошъл си да се преместиш пак при нас.
Може още тази вечер, ако искаш.
Какво утешение.
Не, наживял съм се тук. Забравете за това.
- Наживял си се?
- Как така?
Прекарах близо 30 години в този затвор.
Пълен с вина, страх и лъжи и нямам намерение да се връщам.
- Анджело, това е достатъчно.
- О, точно така.
Татко се хвана за стомаха.
Не искам да му предизвикам някой психосоматичен удар.
Мислиш, че това...
Не пожелавам тази болка и на най-големия си враг.
Гледаш ли внимателно, Нино? Гледаш ли?
Защото това ще бъде животът ти след 20 години.
- Стига, Анджело.
- Какво му има на живота ни?
Откъде искате да започна?
Единственото хубаво нещо, което направихте е, че се махнахте от онова...
...забито италианско село.
Но вие май още сте там.
Идвайки тук, вие донесохте и селянията с вас...
...и я изсипахте вкъщи като торба с картофи.
И тогава въпреки всичкия този път, прекарахте 30, 40 години...
...спомняйки си за глупавия живот в онова забутано село!
О, точно така.
Плачи, Мамо.
Плачи.
За разлика от татко, аз искам да предам болката си на всички.
По-силна е от вината ми.
Така че плачи.
Оплаквай неблагодарния си син, и мъртвата си сестра...
...или глупавия си, безсмислен живот.
Анджело, това е достатъчно!
Ето го и него.
Шамарът.
Краят на типичната италианска мелодрама.
Беше една страхотна вечер, но наистина трябва да вървя.
Надявам се да се радвате на обвития ви в пашкул живот.
Ако някой иска да се свърже с мен, ще ме намерите в реалния свят.
О, първо, има едно нещо, което трябва да направя.
Бог да ни пази.
Истинска е.
Винаги съм искала дълга коса, като нейната.
Нино.
Пина се обажда.
Нино тя се обажда милиони пъти.
Кога ще поговориш с нея?
Трябва да видиш тая мадама. Ненормално красива е.
Страхотна е, а освен това, е лесно достъпна.
Къде ще намериш такава?
Облича се добре, знае как да се държи пред хора. Умна е.
Скъпи Отче, идвам тук всяка събота следобед...
...през последните 30 години.
- Да, да, да.
В 14:45, след като свършиш с чистенето...
...и докато доматения сос се вари.
Но днес съм дошла да се помоля за чудо.
Вижте, Отче, съгласих се да опитаме един глупав план...
...и сега цялото ми семейство е разкъсано.
Какво си направила, Мария?
Опитах се да сватосам сина си с една курветина.
Извинете ме за думата.
- Продължавай, чедо.
- И не знам дали ще мога...
...да простя всичко, което синът ми ми каза.
Но искам той да се излекува.
Искам това чудо и в замяна ще му простя.
- Синът ти на смъртно легло ли е?
- Не. На педерастко легло е.
Скъпи Нино, това е единственият начин,...
... по който мога да достигна до теб. Моля те...
... прочети това, преди да си се отказал.
Преди да си ме отписал завинаги.
Пазейки любовта си към теб в тайна ми изглеждаше като предателство.
Толкова се опияних от надеждата, която ми даде...
... че забравих кой е изворът й и вместо това предадох теб.
Вече знам, че няма нужда никой друг да знае за нас.
На нас ни стига. И дори и любовта ни да е като в затвор...
... той никога няма да я побере.
Нино, красавецо!
Знаеш ли кой се обажда днес?
Бих направил всичко за да поправя нещата.
За мен няма никой друг освен теб, Нино.
Откакто си тръгна, нищо вече няма значение.
Обичам те, Нино, и не мога да живея без теб.
Твой Анджело.
Здрасти, аз съм.
Знам, че трябваше да ти се обадя по-рано, но...
...може ли да се видим?
Как върви писането?
По-добре от всякога.
Отказах се.
-Как си, Анджело?
- Добре.
Не, Анджело, как се чувстваш всъщност?
Какво ти става на теб?
Нищо! Какво? Сестрата не може да помага на брат си?
Откога започнахме да си помагаме?
Добре, излизаме.
- Излизаме ли?
- Ще бъде чудесно.
Трябва да срещнеш нови хора, които да заменят загубените.
- Да отидем да потанцуваме.
- Ана, мразя баровете.
- Защото никога не си ходил с мен.
- Забрави за това!
Добре. Няма да ходим в бар. Ще отидем...
Ще отидем...
Все трябва да има едно гей заведение в града, пълно със скучни хора като теб!
Здравейте, казвам се Стив и съм доброволец за Гей Телефона...
...защото съм от малко градче...
...и нямаше на кого да се обадя, когато аз бях тийнейджър.
И много искам да благодаря на Гей Телефона, че имам възможността...
...да бъда този, на който тийнейджърите да се обаждат.
Благодаря ви.
Това е страхотно, човече.
Да... Аз съм Алиша...
...и искам да работя в Гей Телефона...
...защото ако мога да разубедя само един млад гей...
...да не дръпне спусъка...
...и да го накарам да изкрещи, "Аз съм гей. Гей!
И ако не ви харесва, може да ходите да се шибате...
...откачени шибаняци!"...
...тогава ще съм доволна.
Здрасти.
Казвам се Анджело...
...и...
...съм италианец.
И защо искам да работя тук?
Хубав въпрос. Да видим.
Преживях доста трудни моменти...
...и цял живот бях като в затвор.
Искам да се запозная с други гейове...
...но не от тези по баровете или в селото.
Обаждах се веднъж тук и мъжът отсреща звучеше страхотно...
...и си помислих, че това може да е хубаво място да намеря приятели гейове.
Стига да не са женствени.
Такива ги дръжте далеч от мен.
И искам да спра самоубийствата на младите гейове.
Знаеш ли, струва ми се, че не оставих добро първо впечатление.
Забрави това. Просто се отпусни.
Слушалки ли предпочиташ или нормален телефон?
- Ами, много съм добър с тези.
- Добре.
- Добре ли си?
- Да, да.
- Нормално е да си нервен първия път.
- Нервен? Не, не.
Не съм нервен, по-скоро вцепенен от ужас.
Ще се справиш.
Запомни, че хората искат да усещат, че не говорят...
...с някой глух отсреща. Ясно ли е?
- Да.
Не сме тук, за да съветваме или да ги съдим.
Няма да ги съдя.
Тогава какъв е смисъла?
Ти често ли правиш това?
Всяка събота следобед като почасова работа.
Забавляваш се като слушаш за чуждите проблеми?
Понякога ме отвлича от моите и е добър начин да си почина.
Всъщност, започнах да правя това, защото като теб не обичам решетките...
...и исках да се запозная с интересни хора.
- Срещна ли такива?
- Не и до днес.
- Готов ли си?
- Не.
Да, готов си. Давай.
Здравейте. Гей Телефон, мога ли да Ви помогна?
Моите ще ме убият, ако им кажа, че съм педал. Не мога повече така!
- Не им казвай.
- Но това ме убива.
- Тогава им кажи.
- Ще ме убият.
Тогава няма какво да губиш. И в двата случая си мъртъв, нали?
Ало?
Ало?
Явно хуморът не минава.
- Просто слушай и почувствай болката им.
- Да им почувствам болката.
Да. Ако някой се обади и каже, "Нещата са много зле"...
...твоят отговор, много състрадателен, "Нещата са много зле, а?"
- Ясно?
-Схванах.
Гей Телефон, мога ли да Ви помогна?
Не трябваше да взимам тези забранени хормони.
Не е трябвало да взимаш забранените хормони, а?
- Страшно съм депресиран.
- Страшно си депресиран, а?
Вече не искам промяна на пола. Сега имам малки гърди, нисък глас...
...и нямам ерекция.
Имаш малки гърди, нисък глас...
...и нямаш ерекция, а?
- Съсипах живота си.
- Без майтап!
Искам да кажа...
...съсипа живота си, а?
- Какво смешно има?
Нищо. Нищо.
Ще се оправиш. Не се тревожи за гърдите.
Не се тревожи за малката...
...ерекция.
Всичко е наред, нали?
Трябва само малко да си поиграеш с него. ОК?
Не ставам за това.
Написах й три писма, не отговаря.
Но съм сигурна, че тя също е лудо влюбена в мен.
Написали сте й три любовни писма...
...а тя...
Вижте, г-це, съжалявам, но не мога да Ви помогна.
ОК? Мислех, че мога, но не е така.
Предлагам да затворите и да се обадите пак на някой...
...доста по-компетентен от мен да Ви помогне.
Това Гей Телефонът ли е? Грешен номер ли съм набрала?
- Това е Гей Телефонът.
- Защо тогава не ми помагате?
- Казах Ви, не мога.
- Страхотен сте! Вече съм по-добре!
- Не, не сте.
- Напротив.
- Имате много успокоителен глас.
- Нищо успокояващо нямам.
Предлагам да затворите и да се обадите по-късно, ОК?
Не, смятам да остана на тази линия за дълго.
- Не! Искам да затворите.
- Няма.
- Моля Ви.
- Не!
- Затворете!
- Първо Вие!
Добре.
Ало?
Ало?
Гей Телефон?
- Мисля, че не ставам за тая работа.
- Активното слушане не е за всеки.
Е, аз с години съм правил точно обратното.
Да говориш без да слушаш е италианска традиция.
Искам да те попитам нещо.
Мислиш ли, че помагаш на хората като изобщо не си даваш зор?
- Какво искаш да кажеш?
- Ами, вземи мен, например.
Аз разкрих тайната си, въпреки, че знаех, че приятелят ми е против.
Трябва ли да чуя, "О, гаджето ти те напусна?"
Не. Искам някой да ми каже: "Другия път мисли два пъти преди да се осереш."
Анджело, ако не изпитваш състрадание към себе си...
...как ще го изпитваш към другите?
Прав си.
- Трябва да вървя.
- Хей, слашай. Искаш ли да...
...отидем някъде на бира?
- Защо?
Да продължим с лекцията за полезната състрадателност.
- Искаш да ме промениш?
- Може би.
- Аз съм безнадежден случай.
- Знам, че си.
Аз обичам хубавите предизвикателства.
Така ли?
Това е най-добрата оферта която съм получавал напоследък...
...след всичкото това активно неслушане, съм доста изтощен...
...така че ще пропусна.
- Добре.
Ако си промениш мнението...
...знаеш къде да ме намериш.
- Да, знам.
- Добре.
Джино.
Джино.
- Джино!
- Не съм заспал.
Трябва ли да заспиваш всеки път като идваме при сестра ми?
Какво й пука на нея? Вече е мъртва.
Не бъди груб!
Анджело и Йоланда...
...бяха еднакви.
Какво искаш да кажеш?
Тя също искаше да е различна.
А, толкова ни беше страх за нея.
Беше ни страх, че ако последва мечтата си и стане актриса, ще свърши зле.
И виж къде свърши само на 33.
Такива идиоти сме били!
Тъпчехме я с хапчета за да се успокои, вместо да я оставим да полети.
И един ден тя полетя право към небето.
Показа ни среден пръст по най-добрия начин.
Мари, беше нещастен случай.
Не, не беше, Джи. Изобщо не беше.
Сега осъзнавам колко грешно съм постъпила с малката си сестричка...
...повторих ги и със сина ми.
- Не, не, не.
- Аз съм виновна за всичко, Джи.
- Не, не, не, не.
Виновна си само за това, че ме правиш щастлив.
Пази се, Йоланда.
Да се прибираме. Хайде.
Да, извинявам се, но... Знам, че клиентът Ви е в Англия...
...но не сте казали "Глазгоу", настоявахте за "Ню Глазгоу".
Това е северно от Монреал. Затова уредих автобус.
Аз казах "Ню Глазгоу". Вие не сте разбрали.
Нямам намерение да се караме, но в Шотландия няма Ню Глазгоу.
Ами, не, не им трябва нов, имат си стар.
Много е просто. Вижте, преди много години...
...хора от Глазгоу, напускат стария Глазгоу...
...и идват тук. Тук построяват Ню Глазгоу.
И го наричат Ню Глазгоу защото е нов.
Според теоретичната физика, някога ще можем да сгънем пространството...
...така че новият Глазгоу да се застъпи със стария...
...разрешавайки ни да пътуваме помежду им без да се движим изобщо.
Но дотогава, Ви уверявам, че това са съвсем различни места.
Споменах ли, че в Ню Глазгоу има водни пързалки? Страхотни са.
Ще ви съдя. Разбирате ли? Там ли сте? Хей!
Защо сте се облекли така? Никъде няма да ходите.
Слушай, Джони, наистина искам работа в телевизията. Каквато и да е.
Мамка му, не мога да те взема и за чистач на тоалетните.
Вчера трябваше да уволня един милион души.
Нещата са зле, Анджело.
Между нас да си остане. Последният ми сериал се провали.
Скоро може да съм на улицата. Като някой клошар!
Ами ти?
- Спря да пишеш?
- Да.
Кофти работа.
Но виж, ако ти хрумне някоя идея за сериал, обади ми се.
Стига да не е за шибаната Гражданска Война.
Пиши за нещо, което знаеш. Млад си. Пиши за младежите.
Знаеш, мадами, бикини, тен, дрога, бомби, всичко!
Това искат телевизиите. Младост.
- Как е майка ти?
- Добре.
Хубаво.
Неблагодарница! Тази жена е неблагодарница!
- Какво пък сега?
- Чуй това, Джино.
"Синьора Лина Павенти най-учтиво ви покани...
...на сватбата на сина си, Нино." Да продължавам ли?
Нино се жени?
За Пина, курветината.
И виж това: Написала ни е и бележка.
"Скъпи Мария и Джино, съжалявам за станалото.
Моля ви приемете тази покана като предложение за примирие.
Моля се на Сан Джузепе да дойдете. С обич, Лина."
Какво лошо има?
Чети между редовете.
Това, което казва е: "Скъпи Мария и Джино,
Съжалявам, че синът ви още е хомосексуален.
Приемете тази покана като доказателство, че моят не е.
Моля се на Сан Джузепе да дойдете, за да гледате как злорадствам.
С обич, Лина."
Неблагодарница! Дай да скъсам поканата!
Не! Не! Не!
Ще я изпратя обратно.
Моля отговорете: "Да го духаш! С обич, Мария и Джино!" И няма да й пратим подарък.
- Никакъв подарък.
- Да не си луд?
Трябва да купим нещо. Лина ще ни мисли за бедняци.
Няма да ме мислят за бедняк.
Ще напишем чек за 200 долара и няма да отидем!
Ех, че си глупав.
Не можем да не отидем.
Ще разправя на всички, че завиждаме.
Да завиждаме? Че за какво?
Отиваме!
Но няма да си купувам нов костюм.
И да приличаш на клошар?
Утре отиваме на пазар!
Най-добрия костюм, най-красивата рокля и най-големия подарък.
- Това ще й покаже.
- Да! Ще отидем.
Но ще се държим тъпо.
Ще си гледаме часовника цяла вечер и ще се прозяваме.
Не може да се държим тъпо. Тогава ще си помисли, че ни е криво.
Ще танцуваме до сутринта. Това ще я побърка!
Не може да танцуваме до сутринта.
Тогава ще си помисли, че умираме от кеф!
Тогава...
Мария, това ме изморява.
Сигурно ли си за това, Пина?
Да. С канелони, няма да сбъркаш.
Не, ти и Нино. Жениш се за бисексуален.
Не се женя за бисексуален. Мама му стара!
Защо не си затварям устата?
Женя се за Нино. Той беше влюбен в Анджело, а сега е влюбен в мен.
- Добре.
- Знаеш ли какво значи това?
Че съм достатъчно секси за да го променя.
Аз мога да променя всеки.
Пусни ме за 1 час в Гей Селото и няма да останат гейове.
Разбра ли? Може ли да сменим темата?
Ами ако те накара да си закачиш един вибратор...
- Престани! ...обади ми се, ще ти подаря моите.
Престани!
- Имам една новина.
- Какво пък сега?
- Отказвам се да ставам писател.
- Писател?
- Чудесно!
- И без това кой ще те чете?
- Това трябва да бъде хоби.
- Къде е сигурността?
- Къде е пенсионният план?
- Не ги слушай. Остави ги.
Вижте, това искам да бъде моя живот.
И знаете ли? Ще имам голям успех.
Ние някога правили ли сме това, което искаме?
-Никога.
- Някой мрази ли...
...работата си повече от мен?
- Никой!
Въпреки това ходя всеки ден, виж ме!
- И какво получавате?
- Сигурност.
И пенсионен план.
Джино. Мария. Какво правите тук?
Живеем тук. Как си, Лина?
Добре. Получих отговора ви.
Не знаете колко съм щастлива, че ще дойдете на сватбата.
О, Мария. Почакай само да видиш роклята на Пина.
Първия път, когато я облече, плаках като бебе.
Изглежда точно като Мадоната.
Сигурна съм, че Мадоната е много доволна.
Искам само да ви кажа...
...че много съжалявам за това, което стана у вас.
- Няма за какво.
- Начинът, по който Анджело ви говори...
...беше отвратителен.
- Той беше разстроен.
Да, точно така.
Е, сега е сам като куче, и това заслужава.
- Кой казва, че е сам като куче?
- Кой казва?
Защо? Говорите ли си? Дочух, че...
- Голяма грешка е да дочуваш.
- Голяма грешка, да.
- Върнал се е при вас?
- Защо да го прави?
- Той е голям.
- Възрастните живеят отделно!
Е, както кажете. Само се надявам да си намери една хубава италианка.
Няма да си намери италианка. Той е гей!
Няма по-голям гей от сина ми!
- Да. И си има ново гадже.
- Прекрасен мъж!
Обича Анджело до смърт!
И жена си не обичам така, както той обича Анджело!
Така и не ти върнах моите ключове.
Знам, че трябваше да се обадя, но ми хрумна внезапно.
- Добре, аз ще...
- Няма нужда да си тръгваш веднага.
Как я караш, Анджело?
- Ти как мислиш?
- Слушай, това, което стана...
...е за добро.
- Така ли?
Виж, тази сватба е наистина чудесна.
Нино, за какво говориш?
Само казвам, че може и ти да опиташ.
- Знам, че си имаш нов приятел...
- Нов приятел?
Да. Майка ти казала на моята онзи ден.
Каза, че твоите се държали така, сякаш да си гей е нормално.
Майка ми е казала че излизам с мъж?
Да.
Нино, затова ли дойде тук? Да ме проверяваш?
Исках да се уверя, че си добре.
Добре съм.
Никога не съм искал да те нараня.
- Обичал ли си ме някога?
- Хайде, Анджело. Не е честно.
Обичал ли си ме?
Имахме нещо общо и беше забавно, но всичко свърши.
Всичко ще бъде наред.
Кажи ми, че ще си добре.
На теб добре ли ще ти е?
За всичко са виновни родителите ми.
Какво говоря? Не са виновни те, а аз.
Сам си го направих.
С лека ръка прецаках целия си живот. Имам невероятен талант.
Не си много доволен от себе си, нали?
Не съм.
Казали са на майката на Нино, че си имам гадже.
- И как се чувстваш сега?
- Не знам.
Искам да им се обадя, но не знам какво да им кажа.
Това е разбираемо. Какво изпитваш сега?
Извинявай. Не мога. Това е глупаво.
Добре! Да си отрежа главата, ако пак ти помогна!
- О, не. Извинявай. Извинявай.
- Ако ме вземаш на сериозно...
...мога наистина да ти помогна.
- Добре, добре. Продължаваме.
- Повярвай ми, че знам какво правя.
- Вярвам ти, вярвам ти.
Добре.
Добре. Готов съм.
Ако Мама и Татко бяха тук, какво щеше да им кажеш?
- Не знам.
- Помисли си.
- Мисля.
- Помисли пак.
- Мисля.
- Не мислиш достатъчно!
Коя си ти да ми казваш, че не мисля достатъчно?
Забрави! Щом можеш да се справиш сам? Давай!
Оправяй се!
Бих им казал, че най-малко съм искал да ги нараня.
Продължавай.
Казах им, че съм гей защото исках да знаят...
Казах им защото не исках да умрат...
...без да знаят кой, всъщност, съм аз.
Заслужават да знаят кой е синът им.
Не някаква илюзия или заблуда, а кой съм в действителност.
Всичко сгреших, но...
Господи, колко съм добра!
Простете ми, Отче, защото съгреших.
Простете ми, Отче, защото съгреших.
Има ли някой там?
Да?
Два пъти споменах името Божие напразно.
- Мамо, аз съм.
- Анджело!
Луд ли си? Какво правиш там?
- Трябва да поговорим, Мамо.
- В изповедалнята?
- Прости ми, Майко, защото съгреших.
- Млъквай.
Нарекох теб и живота ти безсмислени, за което много съжалявам.
- О, така ли? И защо сега?
- Как така, "Защо сега?"
Защо реши, че съжаляваш след толкова време?
Имаш ли представа каква болка ми причини?
- Не го напрягай толкова.
- Кой е?
- Светия Дух, Мамо.
- Ана, къде си?
Тук, Мамо. В другата кабина.
Къде е Отчето?
- Подкупихме го.
- С вино и стек цигари.
Мари, защо се бавиш толкова?
Ще се махнеш ли? Опитвам се да се изповядам.
Отче, тя вече не ми дава да я пипам. Това не е ли смъртен грях?
Ще спреш ли? Анджело е вътре.
- Нашият Анджело?
- Как си, Тате?
Анджело! Станал си свещеник?
По-лошо. Подкупил е Отец Карминяни.
Бутилка вино и стек цигари. Представяш ли си?
Не. Обикновено се навива само за бутилка.
- Прецакал си се, Анджело.
- Вие вече сте го подкупвали?
- Коя е тази?
- Дъщеря ти.
Ана, да си виждала шапката ми "Forza Italia"?
- Maйка ти пак ми я изгуби.
- Стига, моля те!
Синът ни иска да се извини.
Знаете ли, осъзнавам че ви наговорих ужасни неща...
...но номерът да ме сватосате с Пина беше много долен.
- Казах й, че е глупава идея.
- Я млъквай!
Знам че не сме перфектни родители, но за някои неща сме прави.
- Да, за някои.
- И не сме безполезни! Разбра ли?
- Вече се извиних за това.
- Почакай, не си свършил.
- Ами извинението, което вие ми дължите?
- Ела на вечеря днес...
...ако можеш да се върнеш пак в затвора.
- И за това съжалявам.
- Добре.
- Как ще излезем оттук?
- Ако ни видят заедно, ще приказват.
Сигурно вече приказват, че имате син педал.
Те говорят, откакто почина сестра ми.
Добре. Предлагам да излезем всички заедно.
С високо вдигнати глави!
Пред цялата Малка Италия за свидетел.
Добре. 1, 2 и 3.
Ще минем ли през магазина да купим нещо?
- Сиренето свърши.
- Аз ще купя цигари.
Анджело. Анджело. Анджело.
Какво има, Тате?
Ей, шефе, благодаря ти, че ми върна фамилията!
Хайде. Да вървим.
Неблагодарница!
- Джино, ами ако тя чете по устните?
- Значи има Господ.
Днес е много специален ден.
Познавам младоженеца, Нино, от дете.
Кръстих го...
...дадох му Първото Причастие...
...и когато порасна...
...и имаше някои проблеми заради...
Как се казва...? Внезапен растеж.
Аз лично предложих той да бъде обрязан.
Ако някой знае законна причина, поради която двамата да не могат да се оженят...
...да говори сега или да замълчи завинаги.
Откъде да започна?
Нино Павенти...
Извинете.
Извинете.
Знам, че е трудно, но аз съм с теб.
Чудех се дали офертата ти още важи.
- Абсолютно.
- Добре.
Ало? Гей Телефон? Ало?
Животът ми се превърна в кошмар.
Брат ми написа това TV шоу за нашето семейство.
Показана съм жалка и недорасла, тъпчеща се с хапчета...
...затворена в порочен кръг от самосъжаление.
Още една причина защо Анджело си е тръгнал и ще стана от масата.
Никой няма да става преди да се наядем.
Кой си ти да й нареждаш кога да става от масата?
- Да, кой си ти?
- Хей, той ти е баща!
Откъде се е научила да отговаря така?
- От теб се е научила!
- От мен?
- Да, от теб!
- Това е наистина много вкусно, Мамо.
Какво Ви вдъхнови да напишете това шоу за италианците?
Не знам, може би гърците?
Не може да се спре, да го ***.
Казвам Ви, този ******* е ***** гений.
Мога да кажа, че семейството ми ме вдъхнови.
Когато бях малък, имах една леля Йоланда.
Тя беше най-печена от всички.
Искаше да е различна. Опитваше да научи всички...
...да танцуват мамбо, но те си държаха на тарантелата.
Искам ми се да беше тук.
Посвещавам това на нея и семейството ми.
Този малък ******* ме трогва всеки път.
- Посвещава го на семейството.
- Я стига, все едно имаме нужда от това.
Брат ми е толкова заблуден.
"Гей италианец", не го пожелавам и на враговете си.
Имам предвид омразата. Нали се сещате, предразсъдъци.
Мисля, че да живееш в отрицание си е италианска традиция.
- О, Господи!
- Ще бъде ужасна майка.
Господи, защо съм такава кучка? Нали са щастливи, какво от това?
Защо трябва това да ме засяга?
Защото нямам чудесен съпруг като Нино.
Нино - ченгето герой.
Нино - идеалният син и съпруг. Нино...
...идеален партньор за излет.
Времето ни свърши. Ще се видим ли другата седмица?
О, не. Не се обиждайте, но никога не ходя при един психиатър два пъти.
Знам. Вече сме се виждали.
Така ли!
- Не мога да повярвам, че не Ви познах.
- Следващия вторник. Става ли?
Добре, вторник вечерта.
Но ще ме видите за последно.
Накъде отива този свят?
Поне Анджело да имаше благоприличието...
...да си хване някой хубав италианец!
Филмът продължава. Изчакайте... :)
Винаги съм му казвал, "Ако спреш да пишеш...
...ще дойда у вас и ще ти сритам ******* задникa.
Не се отказвай." Той е гений.
Така беше. Веднъж спрях и той ми го каза.
- Сритах ти задника малко. Лошо няма.
- Малко ме напляска.
Заплаших да го метна през ******* прозорец, но беше майтап.
Само малка закачка. Свикнал съм.
Превод и субтитри: Ростислав Радев radeff@top.bg